Author Topic: Размисли върху любофффта...  (Read 23390 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Размисли върху любофффта...
« on: януари 22, 2009, 10:45:26 am »
Понеже тук напоследък се заговори за любовта...

Всяка сутрин по пътя за училището на седемгодишната си дъщеря подминаваме последователно двама просяци - един мъж и една жена. Не са от циганите с този занаят и техните "гастролиращи трупи". По скоро са от типа "one man show"... "Играят" блестящо - реквизит, отношение... абе пълно сливане с образа... Имат много нещастен и окаян вид. Всеки път дъщеря ми се навежда за да им "хване" погледа и да им се усмихне... (Тя от бебе само се усмихва и с това даже си беше спечелила в квартала прякора "усмивчица".) И всеки път разочаровано коментира безсилието си да им спечели дори за миг вниманието. Решила, че с невинната си детска усмивка ще помогне да погледнат на живота по-ведро. (Сега ще кажете, че съм и насадила по някакъв начин отношението си. Нищо подобно. Аз ги игнорирам. Никога не пускам стотинки. Не влизам в тази "игра"... ) Всеки път обаче се подхваща разговор защо те не й се усмихват... и аз съм длъжна да отговоря нещо..., да изкажа някак "компетентното си мнение по темата". Днес малко ядосано казах, че трябва да разбере най-накрая - тези хора искат пари и нямат нужда от нейната усмивка. Тогава тя започна да рови в портмонето. Каза: "Аз ще и дам пари - ставаше въпрос за жената - ...и ще я помоля да ми се усмихне." Спрях я. Стана ми жал. Както за старицата, така и за дъщеря ми. Парите се оказаха разменно средство за това и двете да получат това което искат! Даваш пари - получаваш любов... или получаваш пари и даваш в замяна любов! Най-вероятно любовта в горното изречение трябваше да я сложа в кавички... и все пак... като се замисли човек - това е начина, по който ние я разбираме любоФта... А дали това е начина по който тя всъщност действа... онази ... истинската... от която всички ние имаме остра нужда... и цял живот преследваме... И понеже много я искаме винаги сме готови нещо да дадем в замяна... и по този начин я подменяме... и така цял живот - "на ти куклите, дай си ми парцалките"...

А всичко може би е много просто, както в оня японски филм "Sweet rain" - слъцето... и смъртта (както и всичко между тях) е нещо съвсем обикновено, нищо особенно... и все пак много важно... и е добре, че го има...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #1 on: януари 22, 2009, 12:54:08 pm »
За кой - е "обикновено нещо", за кой "е добре да го има". Ключа е "за кой" това са изрази на състоянието му.
Едното същество - за което смъртта при хората беше изначално състояние на неговото битие... И не можеше да умре. Но си задаваше въпроси - "защо вали винаги, когато дойда в техния свят". Докато не стана въпрос, че имало "слънце" дори не стоеше въпроса ЗАЩО тогава?...
А другото - на човека... който винаги ще намери че е "добре е да ги има нещата - слънцето, живота, любофффта ... и дори смъртта, защото нещата, това за човека е ЖИВОТА."
така, че.... е добре да ги има нещата, та по тях да се мери и ЖИВОТА.

Това са гледните точки на "две състояния на съзнанието". Израз на две изначални неща и у всеки човек. И чак когато са "две" е възможно да се намери "трети - обединяващия и обхващащия двете.
=========
 - " не знаех че вие програмите можете да изпитвате чувства... та чак и Любов?" - каза НЕО
 - Любовта е само дума... както и чувство... тя нищо не значи - важна е единствено "връзката" която се прави чрез нея. Връзката която се случва вътре в нас..." - говореше "програмата"...
(цитат по смисъл от "МАТРИЦАТА 3 - Революции", в началото на филма, в сцената на "гарата" и малкото момиченце САТИ)
« Last Edit: януари 22, 2009, 01:50:39 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #2 on: януари 22, 2009, 03:45:53 pm »
Състоянието ми (съмнявам се това да е "връзката"), свързано с думата/чувството любов е нещо пак ... двуполюсно. Едновременно асоциацията е за някаква пълнота и достатъчност..., но освен това я свързвам и със всичките си страхове... Така че при мен, доколкото разбирам (понеже и аз съм от "човеците"), "връзката" всъщност май я няма... No connect... Абоната е вън от обхват...
Защо обаче и аз, както и толкова други като мен в този форум дълбаем така надълбоко по темата. Отдавна ми е "засветила лампата", че може би това е начин малко да си "надстоя къщичката"... да се самоизлъжа и въпроса е КАК да не се вкарвам в този капан... Не че нямам отговор... ама и той е от другото, човешкото ми Аз..., а на него както знаем, много-много не трябва да му се "връзваме"... То винаги намира как да ни подлъже...
И така човек като се "увърти" като "пиле в кълчища" в собствените си мисли рано или късно стига до извода, че от много мислене и вълнение - полза никаква....
А сега накъде... Аааа, сетих се - чакаш да ти падне ябълката върху главата... да те озари прозрението... да ти заговори Пимандър... И да, чак сега се сещаш, че всъщност имало смисъл да напъваш мозъчни гънки..., но докато процесът на количествени натрупвания все пак можеш да регулираш, заветната "точка" в която нещата се "обръщат", "връзката" някакси се осъществява извън твоя обхват... или само така ми се струва...

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3094
  • Gender: Male
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #3 on: януари 22, 2009, 07:52:37 pm »
Да можеш да обичаш, значи не просто да обичаш, а да разбираш и какво е омраза, гняв, самота, отчаяние, смърт дори. Ако не опознаеш и не превъзмогнеш тази друга страна на света, не можеш да бъдеш напълно и безусловно обичащ. Хората най-често са от едната или другата страна и трудно се осмеляват или пък нямат възможността да видят как изглежда и от двете, затова и не могат да опознаят мащабността на въпросното чувство. Човешкият живот е най-добрата школа и рано или късно при добро желание ще се научим.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline nel

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 22
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #4 on: януари 23, 2009, 04:12:03 pm »
всички ние си мислим, че обичаме - и че когато обичаме трябва да ни отвръщат със същото, да има взаимност. И ако няма - се разочароваме ....
Или се борим за тая взаимност, или вече не обичаме.
А може би любовта е въпреки - да обичаш и да даряваш усмивки и светлина въпреки неразбирането на другите, въпреки че не отвръщат или дори не ни забелязват

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #5 on: януари 24, 2009, 01:36:34 am »
Дааа тази така наречена "взаимност"...
обмислях този момент съдейки по моят опит..Тя се наблюдава през целият ни живот...Колко приятели имаме, с които ни е приятно..
да си говорим, да се забавляваме, да се радваме и обичаме...взаимност чак до пристрастеност..и до условност
"ще обичам, ако ме обичат"...така наречените "сродни души"... стигнах до израза "резонансиране".
Резонанс, на повече от 1 човек, на усещане, което е отвътре...ама не съвсем...
хем отвътре, хем споделено...един вид общо....и как се чувства човек след някакво такова споделено усещане...
един жив, весел, жизнен...и как тези събития сближават...

Та дори и любовта между партньори...не е ли пак аналог на тези чувства идващи отвътре...тази взаимност между двама души...
която не е по правило "винаги се случва"...но се случва доста често...има достатъчно доказателства за лудости правени от любов.

и тази взаимност, която се усеща със специален човек... и секса..и удоволствието от него...като, че източника е един...
защото начина по който се "сливаме" със съвсем отделна биологична единица е доста различно усещане от усещанията, които са си само
наши..
и понеже стигнах до понятието "секс" - няма да спра дотук и ще продължа с понятието "оргазъм"...което в потока на моите мисли
е черешката на всички приятни споделени чувства, на които се учим да "разпознаваме" от деца.
И аз го възприемам като най-силното приятно човешко - нечовешко възприятие.
Като подарено, заложено ни "чудо", за да се материализира друго чудо - ЧОВЕКА.


« Last Edit: януари 24, 2009, 02:02:47 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #6 on: януари 24, 2009, 04:23:48 pm »
Във времената, когато минавах през приятелството и първите тръпки и разочарования на любовта, едновременно с това се сблъсках и със смъртта. Най-близкия за мен човек в духовен, емоционален и всякакъв друг план, умря пред очите ми. Всъщност той умираше мъчително и дълго..., от години. Имаше време... Успях да свикна достатъчно добре със мисълта за неизбежната загуба... А празнотата която остана ... с времето се научих да живея с нея... ей така както „бездомник”, защото ... така го усещам – с тази смърт  „у дома” безвъзвратно и завинаги изчезна... Онова блаженно усещане за щастие и  безметежност, потапянето и изживяването на момента при срещите ни, говорейки и вършейки най-обикновенни неща... Всичко това едновременно го няма, но и остава в мен за винаги...

Когато дойде първата любов... еуфорията беше такава сякаш бях открила паралелното измерение на пълното блаженство... защото живеех пълноценно както в ежедневието си така и в онова голямо мое Аз... Всичко в живота и в света около мен искреше от щастие ... и дори нещо повече - сякаш работеше за моето щастие... сякаш аз бях причината светът да се върти...

Сексът дойде по-късно... Имаше нужда от натрупване на известно количество жизнен опит... Разбрах, че за да се люби, човек трябва да обича преди всичко себе си... Удоволствие от секса започнах да получавам толкова повече, колкото повече научавах за себе си и за своето тяло... И сега като се замисля ... дори и при пълното любовно отдаване, човек се отдава всъщност най-вече на себе си... Партньора е важен, но въпреки това си остава само средството за постигане на вътрешното освобождаване, минутката екстаз.... миговете, в които да се почувстваш тук и сега... И когато минеш през секса (любенето), когато го изживееш, както се казва, когато секса за теб се превърне в „отработена тема” осъзнаваш че и той всъщност е една „тояжка за слепи”....

Раждането беше нещото, което с абсолютна сигурност мога да определя като единствения близък до някакво медитативно състояние момент в моя съзнателен живот. Едновременно бях и участник (и още какъв) и някак смирен наблюдател на събитията, които се развиваха бурно с мен и около мен. Усещах се като някакъв проводник, през който протичат процесите, средата в която Живота е решил да се прояви... Беше ми някак тотално съдбовно и величествено ... и не подлежеше на никакъв контрол ... просто живота протичаше ... през мен...  После .... когато дъщеря ми се роди, в моментите на абсолютно щастие и безусловна любов, която изпитах към нея ..., малко стряскащо, но въпреки това съвсем естествено осъзнах мисълта, как за това малко създание, без да ми мигне окото убивам човек с голи ръце... Просто ей така ... стоейки потопена насред най-светлото състояние на любов и блаженство от това че съм дарила живот..., изведнъж осъзнах, че това автоматично ме прави способна и на абсолютно противоположното – да отнема ... живот.

Такива работи.... Свързани с думичката любов... Както се вижда – доста самотни преживявания... А приказките за даването и получаването на любоффф е ...  както иронично се казва „Бож лаф работа” ... и, че да живееш самия живот – това е любов...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
малка вметка - въпроси за ЖЕнския Оргазъм
« Reply #7 on: януари 24, 2009, 07:13:37 pm »
само да вметна... темата за женския оргазъм и сексуалните положения е засегната в точни теми на сайта ни. Това е една от темите, които са със силно за мен значение - по редица индивидуални и обективно-човешки аспекти.

За някои хора любовта, секса и оргазма може и да са свързани... но може и да не са. Това буди доста въпроси, само по себе си. Също така видовете оргазъм, и нивата на оргазмично изживяване са изключително странни - и във физиологичен, и в психично-изживяващ план.

Също така да добавя, че по принцип "ЖЕНСКИЯ ОРГАЗЪМ" е едно от малкото мистериозни научни явления в сегашната научна парадигма. (за някои от другите може да се види в този линк http://www.voob.ru/index.php?id=4524). Нищо от оргазма не е свързано с възпроизводствените функции у жената... Това може би ще шокира някого, но най-простото е за разсъждение по въпроса, че зачеването и оплождането на яйцеклетката... и женския оргазъм, нямат никаква еднозначна връзка помежду си. Явлението ЖЕНСКИ ОРГАЗЪМ е уникално явление в природата на живите организми. Няма нито едно живо същество в никои животински видове, при което да се наблюдава дори нещо приблизително. Но понеже говоря за липсвата на връзка между зачеването и оргазма, има една друга красноречива и неоспорима връзка - и това е между психиката и оргазма. Огромната, качествена разлика между мъжкия и женския оргазъм и сложността и комплексността на явлението са от изключителна дълбочина и прави невъзможно еднозначното му и просто разбиране, значение, тълкувание ...
И така - що е оргазъм...? Интересното е, че независимо от факта, че се отнася до "нежния" пол, най-малко разбиране за явлението има сред самите жени, дори и от тия, които твърдят че за тях оргазма не бил никакъв "проблем".
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
реплика по вметката...
« Reply #8 on: януари 24, 2009, 09:08:13 pm »
На мен ми се струва, че истината за женския оргазъм, е малко както истината за някои специфични моменти от мъжката сексуалност... т.е. нещо толкова провокативно за традиционните представи, че поради тази причина и двете страни обикновенно предпочитат да си мълчат... щото иначе се рушат "конструкции" (както обичаш да се изразяваш Рамусе)...
С други думи казано - еднакви сме в различията си; различни в еднаквостите си ... който както иска да го разбира...

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #9 on: януари 24, 2009, 10:25:34 pm »
Ще ми е интересно да прочета нещо за женския оргазъм "от първа ръка"
и от жени, които имат и мъъничко "нетрадиционни" виждания.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
така сега като гледам коментарите и написаното от мен, си давам сметка, че съм обяснила частният случай, който съм избистрила за момента и не съм се изразила много коректно.
Така написано последното ми изречение звучи като "няма оргазъм-няма живот". В което се вижда достатъчно пукнатини...защото това "явление" за някои - не се случва 100%во в рамките на 1 полов живот...може и да има такива, но може би има и жени, които не успяват да го изпитат никога...което не означава, че нямат деца....или, че само това ги провокира да имат...
Това, което имах предвид бе, че според мен "екстаза" е усещането, което изпразва съзнанието...като навлизане в предверието на медитативно състояние...
което в някои от случаите е решаващо за стъпката към оплождането на яйцеклетката...или "залъгалката" за някои хора, както някой го беше написал....
което е съвсеееем друга гледна точка вече..."изхващах се" :)
« Last Edit: януари 26, 2009, 04:02:33 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #11 on: януари 26, 2009, 10:29:33 am »
Докато ме целуваше за първи път мъж (момент, за който бях копняла дълго преди това) гледах в недоумение светлините по прозорците на отсрешните сгради с единствената мисъл в главата, това ли е, за което "става въпрос"... нещото, което толкова фундаментално вълнува хората. Това недоумение стоеше дълго след това докато "подпирах с поглед тавана" в моментите ми на интимна близост... Смея да твърдя, че така се чувстват почти всички жени в началото на техните сексуални преживявания..., а не малка част от тях и си остават някъде около това усещане за нещото, което уви им се изплъзва цял живот... или пък много често го откриват без непременно да е в пряка връзка с обекта на техните блянове... и по начин, който в никакъв случай не би поласкал мъжкото его... нито пък покрива техните първоначални очаквания за начина, по който трябва да се случват нещата...

Доколкото любовния екстаз е миг на пълна реализация и центриране... все ми се струва, че някакси няма как да ни се подари наготово отвън...

А копнежът за близост, отдаване и споделяне е може би един подарък, за да могат да се размият по-лесно "границите" (на личността) и да се усетят нещата в тяхната цялост...

И като си расъждавам така ми идва на ум, че и в секса, както и в цялото ни човешко битие, центърът наистина пак е изместен, а от там и всичките вълнения и сътресения около горката, набедена думичка любов...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
с благодарност за "престрашилите се"
« Reply #12 on: януари 26, 2009, 11:40:03 am »
темата е една от най-смислените, които имаме на сайта ни. И благодарение на вас - Алоха и Кикка, тя не може да избяга и да се измести от центъра... няма друг център освен самия човек. Докато с откровеността си, човек се насочва навътре, то той всъщност се "труди" да направи връзка с центъра си. Защото няма тема в който и да е сайт, в който и да е разговор, която всъщност да не отвежда до човека. До човека - а не до "обектите" за обичане, любене или пък ония" специалните, или омразните обекти. Докато човек живее някъде вън от себе си, няма и да прозре простичката истина, че Любовта, както и някои други думички, не са наименования за "отношение, отношения" - към някой, нещо. И че игрите на взаимност, честност, или пък омраза или предателство са просто само за хора, за които целия свят е затворен в "ценностите на отношенията - с "другите"". И когато има отношения - "с другите" - е защото няма отношение - КЪМ СЕБЕ СИ. ще се говори за оная "божествената любов", само и само защото хора, които изживяват света на малкия в себе си, така я дистанцират, така се дистанцират те самите

Проникновеността, която извира по време на една истинска откровеност е винаги силна. тя е силна по съотвествие - силния човек има силна откровеност и по време на нея е силна и проникновеността.
На силните хора всичко им е силно - и проблемите, и изживяванията и капаните и затворените към себе си врати.
И все пак - ще ви издам едно преоткритие. Истинската стойност на една откровеност, е когато "докосне" душата, когато разбива заторените врати към нас самите. най-лесно това се разбира, когато един човек толкова силно влезне в откровеността СИ... че след нея, той самия вече не е същия. Изразявам го от собствен опит, работа и развитие.
истинската откровеност е като клетвата на човека сам към него си. Нещо като молитвата, като едно посвещение, като едно "кръщене" сам на себе си. Има още една подобна дума - тя е "изповед"... Не са синоними, но са много тясно свързани... свързани, както всичко, което тръгва, и което пак стига до самия човек.

както виждате не смеят да пишат жените... а и мъжете. защото е далеч по-лесно да се напишат общи шаблонни фрази, заучени или прочетени, или пък натъкмени от его-личността в нас, живееща според "угодното" - за "другите", или "угодно" за нас самите, но през техните очи. На гордостта, на срама, на признаването на слабост, и страховете "че нещо не МИ е наред". И да се пише... или мълчи, е дистанцираща проява на собствената ни разделеност... в стремежа и да "оцелее". И да се пише дистанцирано е винаги най-предпочетеното с дистанцирани "общи теми, с общи приказки", които работата им е да пазят дистанцията.
За да се поберем в общественоскроената ни мярка, всяко дете се лишава на една част от себе си. И се само-разделя - за цял живот... Цял живот на "другата, явната част" й слагаме етикета АЗ. И живеем изкуствен живот, като разделени от себе си, разделени със себе си... но това е друга тема... и аз ще го напиша по съответния начин там.

С благодарност, че от време на време има знаци, че все още има хора, стремящи се и усещащи нещо от "центъра си". И си спомнят че е като "да се прибереш у дома".
И именно така, думички като Любов, свобода, истина и живот придобиват едно съвсем, съвсем друго значение, съвсем друг смисъл.... а сякаш са същите думи - Любов, свобода, Истина... а сякаш не са. И не е заради думите... не е заради писането на тема, форума или изворите ком. Не е и заради "някой" или нещо, заради "децата, съпруга, близките, майка ми-баща ми, заради работата, миналото, опита или ценностите на махалата в която живеем". Просто заради нас, самите... за да се съберем там някъде, с нещо разделено отдавна в нас.
« Last Edit: януари 26, 2009, 01:17:57 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #13 on: януари 27, 2009, 12:59:35 am »
Прескачайки от тема в тема, баш тази как да задълбая - като никой не й е стигнал дъното, иначе Холивуд да е фалирал, затова за себе си и то най-отгоре отгоре ще споделя:

"Любовта" в ежедневието: мъжът, с който съм сега, не е нито най-даващият, нито най-вземащият, отношенията ни не отговарят на каквато и да е дефиниция за влюбеност и любов /филмо или романоподобна/, но с този човек интутивно усещам връзка, която нито се опитвам да тълкувам, нито да си обяснявам. Нямам очаквания, нито изисквания към него, както и той към мен. Както казах веднъж на Рамус през скайпа - единствените ограничения са тези които вътрешно си поставяме. Май мъжът вкъщи е по-напреднал с работата върху себе си, защото изглежда доста по-свободен /това в кръга на майтапа/.Та така я виждам в ежедневието аз любовта - съвместителство и пълна взаимна ненамеса.

"Любовта" и да сториш добро на хората - преди седмица един от постовете на Мбира завършваше с думи от рода на "джип Тойота RAV4". Два-три дена по-късно видях същите букви отзад на колата, дето мъжът "ми" я кара и от тогава го врънкам да я подарим на Мбира - да направим едно добро дело.

"Сексът и оргазмите" - автобиографичен подход -
 като тийнейджърка някъде, открих телесното удоволствие на мастурбацията, която докарва клиторен оргазъм /предполагам че по-екипираните с техника са получавали и друг вид/, по-късно като почнах по-активен "полов живот" си мислех, че удоволствието ми по време на акта е оргазъм, но след първото раждане изглежда нещо ми се смъкна, сигурно Г-точката и след него вече за сефте разбрах какво е вагинален оргазъм /едни специфични контракции/. До ден днешен клиторен оргазъм мога да си направя само аз, /сигурно има нещо общо със душевната затвореност, която някой ми каза че имам/, а вагинални оргазми получавам по няколко по време на акта /в засимост от продължителността на акта/ - бройката предполагам се дължи на допълнително смъкване след второто раждане. Най-интересно ми е да питам /аз между другото не знам допустимо ли е да се говорят такива неща тук, ако не, надявам се Веласкес да ги изтрие/- дали всички жени свършват едновременно  с мъжа /когато актът е примерно по-къс като време/. Защото при мен винаги е така и това ми е много интересно как се получава - сякаш вътрешното сливане предизвиква тази едновременност.

"Любовта" към децата, дето сме ги родили - игра, която не е по-различна от тази с куклите, само дето един ден куклите почват да те псуват и да ти казват да си "гледаш работата" и разбираш, че трябва да започнеш да порасваш и да изоставиш и тази игра.

"Любовта" и извънбрачните експерименти - пролетен грип, който бързо отминава, в най-добрия случай без усложнения.

"Любовта" е дъвка за душата, занимавка, без която доста скука ще настане на планетата.......май /допускам известно съмнение по отношение на това си твърдение/
« Last Edit: януари 27, 2009, 01:09:06 am by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
объркани мисли ... около любовта ...
« Reply #14 on: януари 27, 2009, 10:33:08 am »
Винаги съм се чудила какво всъщност вълнува хората, при които се случва някак живота да им покрива очакванията... То сигурно няма такива, но отстрани винаги изглежда, че има... Създава се такова усещане... Хора, на които всичко им е ясно и подредено... Приемат нещата интелигентно, с разбиране..., за тях няма мистерии, не залитат в крайности и запазват "вътрешно равновесие"...

Около такива хора винаги се усещам не на мястото си... Задушава ме това усещане за ред, в който не мога да се вместя... някак все ме привличат неща от по-висок порядък, които не подлежат на дефиниране... А ежедневието постоянно ме вкарва в ситуации, в които хич не мога да си "поема свеж дъх"... Когато съм сама със себе си всичко е "ок", но общуването в повечето случаи се превъща в някакъв кошмар... Отстрани хич не изглежда да съм неадекватна. Отстрани съм пример за силна жена, реализирана, която се справя и всичко и е наред ... обаче чувството е че това остава на повърхността, изглежда някак повърхностно ... не ме касае всъщност, щото е по периферията, а онова другото, в дълбокото, в тъмното, за което нямам идея, го искам и крещи в мене. Не ме оставя да се "порадвам" на това което имам, а дълбае... То не е нещо което може да ми се случи. То винаги е извън "географията" на житейския ми път. Друга му е реалността... Не е в тази, в която се люшкам... Но е някаква сладка мъка ... то ми е копнежа, любовта ... И хем е винаги някъде около мен, хем никога аз не съм там... само от време на време "тангира", за да знам че го има...

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
относно цензурата...
« Reply #15 on: януари 27, 2009, 11:39:29 am »
а така...хехе beeyond, браво...
защо да не могат да се пишат такива думи? То този форум трябва да е място, където да се загърбват такива морални правила и норми...
що думи изпонаписахме за "думите", които сами по себе си са нищо и които придобиват смисъл в нашите интерпретации...и съответното чувство от тази интерпретация..

това по мое възприятие си е "война"...
да обяви човек война на моралната си цензура, която за всеки, както всичко останало, си е различна...
ето моята например изглежда да е ок, ама си е доста "стегната" всъщност...държи ме изкъсо...
такива неща "никога" не бих обсъждала, в такъв пряк текст, защото не е ПРИЕТО да се обсъждат подробности от ЛИчНИЯТ живот на човек...и знам, че далече не съм единствена в това.

и във връзка с това, ще направя леко отклонение от темата с нещо относно цензурата и морала.

заговорихме с приятел по месинджъра сега - и на въпроса какво правя, му отговорих "точно в момента обявявам война на цензурата си"..:)

той изрази интересна гледна точка..
"леле, недей така, с война нищо добро не се постига :)
обичай цензурата си - тя работи за теб! ти си цензурата си. по един или друг начин, тя ти е нещо интериоризирано.съпротивата ти ще я храни
what you persist - exist"
аз му споделих, че визирах "моралната цензура", подстрекавана от идеята да сме ок в "моралните осъждащи очи", което си е тъпо.

отговора беше:
"ми осъждащите очи сигурно да, но самият морал не е безсмислен
моралът е възможност за правила, които да ни помагат да съществуваме добре заедно
всяка социална група си има свои конкретни правила"
me: :) ок, няма да използвам "война"...
нека го кажем, че се опитвам да се "справя" с цензурата си и да остана в хармония.

***

по-някое време повече от личното ми "справяне"..
« Last Edit: януари 27, 2009, 12:33:06 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #16 on: януари 27, 2009, 12:07:20 pm »
Ама никой ли не вижда как в поста на Bееyond всъщност автоцензурата "крещи". На нея и се е получило нещо като manual informacion по темата. Много добре си представям "технологията", която описва, обаче нея самата някак не мога да я почувствам... Но това си е само мой проблем, нали... Надявам се да няма обидени...

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #17 on: януари 27, 2009, 12:59:57 pm »
ами според мен си е начин на изразяване...
пъстротата на света си е очевидна..и всеки си има своят собствен изграден свят и начин на изразяване, за което му изграждане е следствие на много вътрешни и външни фактори ...
защо пък да не отразява нейната си истината, която така или иначе е базирана донякъде и на външна информация.

Аз осъзнавам, че "manual informacion" или не, никога не съм можела да се изразявам по този начин, относно НЯКОИ теми само обаче...
и изобщо самият вид на изразяване, с който сме свикнали не е ли вид автоцензура?

и както и да го погледна все яка "кастрация" на истината, ако питате мен, но директният начин на изказ може да е по - полезен.
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #18 on: януари 27, 2009, 02:27:16 pm »
нека кой, квото си вижда, в който и да е пост, да си е за него и за поста...
Всеки пише себе си , изразявайки "своята истина". И като чете, пак себе си изразява - чрез прочита си. Колкото човека четат тук, толкова и ще "видят" в поста на "beeyond" различни неща. И който и да е от прочитите, няма дори да се приближи до онова, което изразява самата авторка. С вашите собствени постове, с моите - също е такова положението. Така, че да минем по същество и да опитаме да погледнем от една по-широка переспектива на "писането" и "четенето". И съответно - на себе си.  :)

, но самият морал не е безсмислен
моралът е възможност за правила, които да ни помагат да съществуваме добре заедно
всяка социална група си има свои конкретни правила"

разбира се че морала не е безсмислен - нищо няма безсмислено. Щом нещо е факт, щом е създадено, то задължително е потребно някому.
Морала е набор от правила, касаещи отношенията между елементите в дадена група хора. разбира се, че несъзнателния човек не може без правила, които да му бъдат "спуснати" отвън. Той живее "отвън", групата го е захранила с матрицата си и част от същата тази матрица са и "правилата" които той трябва да спазва заради вътрешногруповия ред. Въпроса е, че всичко в матрицата на груповия живот, става идентичност на "бялата част" от нас самите. И ако за повечето групово-обособени и с това зависими хора, всичко това играе ролята на защита, територия и битие, то за хората за които това се изчерпва, става като "златна клетка". После идва етап, която вече дори не е и "златна", а е само клетка. И порива за разбиването й е вече налице.

искам да кажа, че няма нито един изследовател на вътрешния свят на хората, който да не е достигнал до ниво, при което да вижда основните противоречиви импулси, заложени във всеки групов член. двата елемента, вътре в човека, си противоборстват малко след раждането му, защото социалното се оформя най-късно до 12-13 месец от живота ни. Дори и по-рано. Това противодействие вътре между двата силни порива си остава през целия живот. Единия порив - за естественост... другия - за социализация, опитомяване. В личен план социализацията първа "подава" готовия модел, за поведение. Подава всички възможности за идентичност. сделката е налице и почти предрешена още от самото начало. Като наследство от "другата" естествената част, остава разкъсването, разделянето. тя се изявява в разни форми на "бунт", които съпъстват битието на всеки от нас. Не смятам, че първите такива бунтове са именно при пуберитета. Бунтовете според мен са почти непрекъснати. Но вътре в нас идеята че "вече сме" че вече я има идентичността, обвързана със социалната принадлежност към група, непрекъснато ни "затиска" и взима превес над вътрешната борба за която говоря. Всички форми на бунтарство, на асоциално поведение, на анархия, дори на революциите, са форми на този вътрешно-личностен конфликт. Обаче ОЦЕЛЯВАНЕТО на човек в несъзнателна фаза от развитието си, минава безопасно именно в социалната си форма. То е нещо като пашкул - която пази всеки, и която поддържа групата един с друг.
Всеки бегъл но мащабен поглед върху историята на човечеството би подал една картина. Всеки опит за промяна на обществените отношения, е само в рамките на "друг вид обществени отношения" - замяната на едни с други. това е като в приказката за клина и за избиването - какъвто и клин да избием, чрез друг такъв - последния винаги остава "заклещен". И налице е просто смяна - на едно с друго... Но това не е по същество, а само на форми.
няма човек,  при който да е започнал процес по самообособяване и да не е погледнал "широко" на всичко това. И с нарастването на възможността за самообособяване да не започва да преразглежда "договора си" с обществената група в която "битува". И няма група, която да гледа "с добро око" на тия позиви.
та... като се върна на началото и основния въпрос - морала - исках да кажа, че всеки етап на съществуване е израз на "ТОЯ, който съществува". етапа на груповия живот е частен случай и израз на високата несъзнателност у членовете на групата. И това е тяхното битие. промяната на качеството на съзнателността в някой от членовете, веднага рефлектира и върху "неговата социална сделка". И се почва от "откопчването", защото всеки осъзнаващ себе си човек, започва от завареното вече "социално влияние".
На хора, които вече процеса по извеждането си от несъзнателния пашкул, преоценката и преосмислянето стават просто инструменти, с които вече една качествено нова човешка същност започва да си пробива път - и тя се изявява чрез тях. А колкото до "морал" на такива хора, морал вече не е необходим. Всякакви написани правила, и наказанията за спазването им, вината, закона, съвестта... са вече непотребни значения, на същите думи.

искам също да кажа накрая, че не е без значение когато човек по време на осъзнаването си, се самодиагностицира... И не е трудно след това да "се разпознае" - от коя група е. защото всички постове "носят" в основни линии белезите на авторите си. И сигналите КОЙ КЪДЕ Е - в пътя му към самоосъзнаването. И едни и същи думи - за двата условни "лагера" (чисто условно - само за целите на извеждането и яснотата) лесно се забелязват, когато човек добие известен по-широк поглед. И понеже, в света на несъзнателните личности, се използват думи, лесно се наблюдава и бъркотията, защото за света и членовете на груповия живот... думите си има точно определено социално значение. А социалния член само го приема и се ориентира чрез него. Докато хората, които вече надживяват и надрастват груповата си зависимост, думите са наследство, но реаботата им е по предефинирането и преосмислянето на значението и пълнежа зад тия им думи. И комуникацията между "двата условни лагера" е доста затруднена - но главно по линията на личностно-груповите хора. защото думите на "другите, странните" имат и също такъв "странен" контекст... и значение.

та така - думичките като любовта, секса, оргазма, общуването, влюбването... нищо не значат сами по себе си. те са само посредници, символи. Все пак обаче за несъзнателните хора тия абстрактни думички означават и ги запомнят само чрез изживяването си . И тия думички стават просто нарицателни за определни изживявания. само че... няма хора с две еднакви изживявания. И макар че думите-етикети са едни и същи, зад всяка от тях се крие лично-различно изживяване.
за пример само ще добавя следното - един мой добър приятел-жена, ми разказа преди време че "оргазма" е само етикет. Никой не знае както този етикет означава за "другия". Дори в рамките на самия човек етикета не е еднозначен и тя даде пример със себе си, като каза, че до 30 си година си е мислила че удоволствието от сексуалното се нарича оргазъм... И чак когато за първи път е достигнала до нещо "друго", чак тогава "разбрала"... че то било нещо различно. И пак - понятието ОРГАЗЪМ е само название-етикет, с който обозначава всеки нещо от своята си изживяна или представна среда.
И все пак - много жени срещнах, които ми довериха че "оргазма" е за тях като "марс" - знаели че го има, обаче бил недостижим. Е, добре. как тогава знаят кое е недостижимо, ако всъщност те самите имат само представа... ами ако е само мечта, украсена и подтикната с идеята за "Нещо повече"?...

И още нещо - оргазма не е просто наличие на контракции и изпитването на удоволствие и "отмаляване". Има нещо отвъд това - например има различни нива на дълбочина на оргазма, като само първото ниво е според контрактирането на мускулите на тазовото дъно.И между другото има множество изследвания, че оргазма е тясно свързан с тия групи мускули. И не случайно доста жени започват да усещат повече и по-силно вагиналните стимулации - главно защото при естествено раждане мускулите на тазовото дъно претърпяват доста трансформации и става нещо като "заякване" при тях. разбира се и това е условно и не е рецепта. Но пък е и констатирано наблюдение.


АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #19 on: февруари 01, 2009, 08:52:50 pm »
ахаха аз съм психар на тази тема.. БОЛНА работа :Д ама преживява се.. т.е. изживява се.. ЛЮБОВ.. в крайна сметка според мои лични преживявания смятам , че това е силата, която може да накара човек да се чувства безгранично могъщ или пък тотално безпомощен..life is messy.. любовта още повече . Само се чудя дали вече съм срещнала ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ.. или все още не.. и как да я позная.. нз нз :) но имам нужда да обичам някого и да вярвам в него, да имам куража и ентусиазма да ставам с усмивка на лице и да знам че от моето щастие зависи и щастието на някого другиго :) направо страхотно е..  :smitten:

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Същност и роля на оргазма за човека от гл. т. на Кат
« Reply #20 on: февруари 02, 2009, 11:02:07 am »
Разглеждам оргазма по две направления. Навътре и навън.
Изводът от разговорите, които съм водила, а и от моите си начални помисли и убеждения, е че оргазмът представялва кулминация на удоволствие, в следствие на физическа стимулация, от което настъпва психическо облекчение. С други думи секса опира до изпитване на удоволствие, което довежда до разтоварване от житейския стрес и метод за доставяне на удовослтвие чрез изживяване на фантазии.
Думата оргазъм произлиза от орган. Случва се на телесно равнище. Старата дума е климакс, което означава постепенно ескалиране. Това е дума за женския оргазъм.
Класифицирам оргазма по много направления, но накрая се обединява в едно нещо. В онова, което е същността и смисъла му.
Началното разделение е на мъжки и женски оргазъм. Понеже физиологията ни е различна и си имаме своите телесни особености. Всъщност половите ни органи са причината да бъдем наричани мъже или жени и да приемаме съответните модели на поведение, обусловени по полов признак.
Следваща класификация е на телесно равнище според мястото на стимулация. Мъжкият оргазъм бива орален, през пениса и анален. Женският оргазъм е орален, през гърдите, клиторен, през Г-точката, вагинален, анален.
Всеки оргазъм, съдейства за натрупване на енергия в таза и води до ескалиране на напрежението и отключване на следващия. Това осмисля така наречената предварителна любовна игра. Понеже чрез дразнение на всеки последващ център, тялото се подготвя да премине към последваща сила и дълбочина на оргазмиране.
Относно мъжете - не познавам нито един мъж, който да ми е споделил че е изпитвал орален или анален оргазъм и затова нямам възможност да коментирам.
Следващото равнище на класификация на оргазмите е емоционалното. Без значение дали става дума за мъж или за жена. Това е нивото на удоволствието. Изживяването на онова, което се случва в тялото.
Умственото равнище е определящото равнище за същността на оргазма. Според мен ума изобщо няма място в този процес. Би следвало да бъде изцяло изключен и след малко ще кажа защо. Но масовото положение е че хората фантазират, изпитват страст, стремежи, търсят, искат, мечтаят, доминират или биват доминирани, с две думи играят сексуални игри. По този начин се подменя посоката в която протичат сигналите. Би следвало от стимулираното тяло да протичат импулси към мозъка, който да откликва на тях на хормонално равнище. Когато работи ума, той задава сигнал към тялото, какво да стреми, а именно кулминация и облекчение и на емоционално развнище се изживяват "великолепни" оргазми, които нямат нищо общо със случващото се. В тези оргазми всеки от участниците е сам в главата си, не съзнава присъствието на другия, а само го ползва за стимул. Всеки е убеден, че и с другия се случва каквото става с него. Това дори не подлежи на проверка.
Възможни са всякакви комбинации на сетивност и въображение. Има голяма зависимост в каква връзка са хората, които правят секс. До каква степен всеки е релаксиран и настроен към другия. До каква степен са отворени към себе си, доколко са близки. Много са факторите, които определят как се случва всеки един контакт по отделно. Но на едно равнище единствените фактори, които го определят, са тези, които го случват.
Когато целта е да се достигне до разтоварването и сигналите се задават от ума към тялото, оргазмът се качва в главата. Това най-често се случва при мастурбацията. Обикновено човек мастурбира бързо и с цел да получи скоростно облекчение. Затова стимулира ума си със фантазии и преекспонира усещанията в тялото си, като ги натоварва емоционално. Ума работи, за да интерпретира сетивността до степента, която му е необходима, за да получи каквото е предзадал. Издърпва сексуалната енергия, която се натрупва в таза, директно нагоре към мозъка. Ума чрез концентрация и насочване на мисълта, може да отведе енергията на тялото във всяка точка от него. Когато мисълта се насочи от половите органи към мозъка, се стимулира отделянето на хормоните, свързани със секса. Много са и не ги знам всичките - ендорфини, допамин, окситоцин, андрогени, серотонин...
Така се получава зависимост. Прави се нещо, за да бъде доведен мозъка да произведе естествен наркотик в тялото, който да предостави търсения ефект. Резултатът от такъв вид секс стимулация е не просто търсеното облекчение, ами изтичане на енергия извън тялото. Преразход на хормони, свръх стимулация на ума със енергия, която не е пречистена, а е с тежка вибрация. Затова и много хора, след като правят секс, се уморяват и заспиват. Получават си облекчението, но заедно с това настъпва сънливост и в крайна сметка тялото се уморява, а ума се задоволява с поредния си стимул за изживяване.
Да добавя и че този тип стимулиране, обикновено е свързан със издаване на разни звуци, от пъшкане до крещене, което е още една причина сексуалната енергия, директно да удря в мозъка, без да протече по естествените си канали и да го достигне в непречистен вид, понеже се нарушава ритъма на дишане и езика се отделя от небцето.
Що се отнася до оргазмите по външно направление, те спират до тук. Няма значение кой как си го обяснява или описва. Ясно е че всяко тяло е съвършено различно, със неговите си особености. Огромна роля има състоянието на самия човек в конкретния момент. От детството ни, когато започваме половия си живот, до неговия край, човек се променя много, а заедно с това и секса който прави, партньорите, с които го прави и начина и удовослтвието. Тялото се изменя също. И оргазмирането се порменя. В началото на половия ни живот изобщо не сме наясно какво и защо правим. Някои хора приемат за приключение похода на телата и стават изследователи, други се спират до това, което получават и не смеят нито да си признаят ако не са доволни, или че усещат, че телата им имат огромен неразкрит заряд, нито да потърсят себе си в секса и да опознаят както своето тяло и сетивността си, така и тялото на партньора си. Нещата опират до морал, възпитание, и най-вече страх. Но всеки решава за себе си и живее както намери за добре.
Другото направление на оргазмите, го нарекох вътрешно. Жените сме по-предразположени към това, понеже половия акт за нас се случва вътре в тялото ни, но не мисля че за мъжете нещата нямат същия характер. Въпрос на физиология и нейното познание и овладяване.
На физическо равнище, с всеки оргазъм се натрупва енергия, с която се отключва следващия по-дълбок и по-всеобхватен оргазъм. Всяко ниво се явява бариера и преход за следващото такова. Оргазмът може да се заключи на физическо, емоционално, психическо ниво. Всяко равнище, в което човек остане, се определя от дълбочината на осъзнаването му. С това искам да кажа, че оргазмът има трансформираща същност. Всеки оргазъм се явява преход към по-високо ниво на вибрация. Енергията в тялото се концентрира в таза и при оргазъм експлоадира, като се измества към опашката и тръгва нагоре по гръбначния стълб. Ролята на оргазма е достигане до точката на експлозия, която рестартира енергийния поток в тялото. Колкото по-силна е натрупаната енергия от оргазма, толкова по-мощен е отприщения енергиен поток. При рестартирането, енергията тръгва по естествените си канали и силата й отпушва задръствания и прокарва застоялата енергия. Завърта се първоначално по главния меридиан. Качва се в главата през гръбнака, но вече в по-фин и пречистен ваид. Важно е присъствието и осъзнаването на човека, концентрацията му, а не изживяването на стимулацията, удоволствието или фантазии, защото те водят енергията по обратния път към мозъка. Когато човекът е в покой, с допрян език в небцето, той затваря веригата за протичане на енергията и тя се спуска надолу към корема. Така се случва същинския смисъл на оргазма за човека. Да освободи застоялата си енергия и да я пусне по естествените пътища за циркулация. Процесът е мощен и прочистващ. Резултатът от него е енергетизиране на тялото и зареждане с чиста и свежа енергия на всички органи, на всяка част от тялото.
На нивото на съзнанието, преминаването отвъд стимулите и изживяването на удоволствието от него, резултира в нещо, което не е оргазъм, и не съм способна да изразя. Знам само че съзнанието ми не е ограничено в тялото, няма връзка с нищо, което наричам АЗ, не знам дали съм АЗ. Време няма, пространство също. Нямам думи за това. Това е съвършена самота. В оргазма си всеки човек е сам, съвършено сам. Толкова сам, че друго няма, дори и него го няма.

Наясно съм че пиша това, в състояние, което не съответства на описаното. Вероятно има много пропуски и несъответствия.
В настоящия момент от живота ми съм изтощена, енергията ми е неканализирана. Аз самата съм сприхава и трудно довеждам до край каквото и да било. Опитвам се чрез организираност, да подреждам и чистя нещата около себе си. Но вътре в мен има напрежение, което ме извежда от естественото ми състояние на покой и себесъзнание. Затова и текста по-горе, има своите недостатъци. Но за мен е важно че го написах и сега ще го прочета, за да видя какво е излезло. Благодаря
« Last Edit: февруари 03, 2009, 11:38:55 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #21 on: февруари 04, 2009, 11:16:04 pm »
охх оргазмът открехва сетивата на човека към света.. сензорната система разгръща целия си потенциал.. не знам , но.. няма такова уникално чувство, подобрява физическото и емоционалното състояние на човека  .. Ноо аз лично мисля,че не може да се постигне с човек, който не е сродна душа (няма обич или нещо такова..) или аз поне не мога :)

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Влюбено за влюбването...
« Reply #22 on: февруари 05, 2009, 10:36:11 am »
Моите мъже, моите "трофеи"... По дяволите... Изведъж ми "светна" как всъщност ги избирам... и защо... Закачам си ги като брошка на ревера... Те са ми като визитка: "Приятно ми е да се запознаем... Вижте колко съм различна, специална и скандална... Че как иначе бих се хванала точно с такъв. Вие смеете ли? Не, нали! Еее, не е за вас. Не можете да го понесете. Ще ви отвее като буря. Ще ви опустоши без време.  Да не говорим как ще побелеят на баща ви косите... Пък и най-важното – умните момичета не постъпват така..."

Знам, глупава съм. Обичам да съм глупава по този начин. Не ме е срам, даже напротив – навирам глупоста си в очите на хората. Парадирам с нея... Необходимо ми е да приемам такива предизвикателства. Както популярно е прието да се казва - обичам да ми е трудно. Само че защо ли все ми е нужно да се прикрепям, така да се каже, към някаква "ракета - носител"... И някак усета за практичност все ми убягва. Най-вече при влюбването.

А те, тези различните, извън нормите, на ръба на правилата, закона и добрия вкус... през тях дишам по-свободно..., през тях ми е нашироко..., през тях се обичам... Употребявам ги, за да компенсирам някаква недостатъчност в себе си...

Закономерна случайност. Два-три погледа и всичко е ясно. От там нататък – леко дръпване назад към клишето. Задължителното минаване през доза безсмислени разговори (все пак и ума трябва да установи контакт). Усещане за някаква съдбовност, която витае независимо от моето оношение и не става въпрос за желание. Има известно вълнение, което клони по-скоро към някакво безпокойство... Случва се нещо такова, по което не можеш да мислиш. Не търпи вземане на решение дали да участваш... Отдаваш се...  Разговорите текат някак независимо от потока на същинския контакт – толкова интензивен, че всичко свършва до тук... Повече не ми е необходимо... И без друго знам, че всичко тепърва започва (реално - след месец).

Това е моята "версия". Неговата е съвсем различна. Подозирам, че за него започва, когато постъпвам доста "нестандартно" още при първата същинска среща... За мен това също е вид шок. Не съм го решавала. Нямам обяснение "как така... и защо". То върви по оная "невидима" линия на случване, хипнотично и безконтролно... Регистрирам обаче, че е вид "риск", който ме "заявява" и от който няма връщане назад... Постепенно усещам как това намира почва и осъзнавам, че от тук нататък съм установила пълен контрол. "Битката" е спечелена и "жертвата" е в краката ми...

Следва безвремие... Мъгла... Опиянение... Движение в скоростната отсечка с ускорение по-голямо от земното притегляне... Безтегловност... Усещам се като неподвижен център, докато някакви бесмислени сцени от уж моя живот преминават на забързан каданс... Оп, ето оше една думичка - транс...

Защо ли да ви казвам, че всичко свършва, т.е. продължава... Живота продължава. Имало е някакво "преливане", но нещата се връщат в "нормалното русло", силата отслабва и "коритото" се затлачва. Няма как, нормалността побеждава. Принципно положение. Едно е да го поискаш, друго е да опиташ, а трето и четвърто е когато започнеш да го живееш и усещаш, че където и да се пробваш да стъпиш гравитацията те тегли към твърда основа. Във времето и пространството нещата придобиват форма и очертания...

Започвам процес на "опитомяване". Вече имам визия за нещата във времето. За да се ползвам и за напред, трябва да напасвам по клишетата. Постигам го с компромиси. Естествено компромисите ги правя само аз. Друго не съм и очаквала. И добре че е така (мисля си), за да мога поне частично да си запазя усещането за "простор"...

Прескачането от реалност в реалност обаче, все повече ме изтощава. Изгубвам се някъде помежду и като рефлекс за самосъхранение започвам да се капсулирам. Потъвам все по-надълбоко в себе си. Неговия свят е от друг порядък. Тази другост се оказва за мен хаос. Спасявам се с много готвене в кухнята... А той ме иска както преди... Това което е било, пак го има но никак не можем да го интегрираме в ежедневието... Той е моят герой, аз съм неговото момиче, но вече лежим един до друг и всеки е за себе си. Имаме си нещо наше, но се чудим какво да го правим, защото вече я няма илюзията, че можем да "плуваме" в други освен в свои води. Между другото това, че говоря в множествено число е напълно неуместно.

Усещането за цялост и пълнота е останало някъде отвъд битието. Примирявам се с естествения ход на нещата. Всъщност примирявам се само привидно. Мисълта ми трезгаво работи. Редя в главата си някакви схеми. Иска ми се да нещата да попаднат в изцяло нова ситуация, защото потенциалът на тази вече е изчерпан. Когато това се случва, се чувствам като някаква зла вещица... Дори и в най-смелите си фантазии не съм допускала такъв драматичен обрат. Приемам предизвикателството и започвам да го живея. Това е моя катарзис. Мога, но не бягам, защото знам че така ще дезертирам от себе. Ще загубя всичките си "активи", трупани досега. И така ... следвам пипнешком оная тънка нишка, която все някога ще ме отведе "у дома".

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
За зависимостта от осовното чувство на "глад"
« Reply #23 on: февруари 13, 2009, 10:22:31 am »
Сетих се за един израз - "толкова независим, че нищо не зависи от него". И е истина. Нищо не зависи от нас. Колкото и да се заблуждаваме, че влаедеем "ситуацията" тя все ни се изплъзва. Защото в човешката природа основно положение е задоволяването на "чувството за глад" (винаги има "глад" за нещо). От тук нататък търсим начин да задоволим глада на базата на емоциите, предизвикани от нашите "вкусови предпочитания". А те пък се определят от концепциите за "храненето". Като започнем с навиците изградени в детството, през културата на "хранене" в обществото, здравословното "хранене", диетичното "хранене" и т.н. Отделно за едни "храненето" се е превърнато в индустрия, за други в религия, за трети в изкуство, за четвърти в наука. Да не говорим че всички изпитват "глад" за любов... Накрая, всички ние сме поставени в ролята на емоционално зависими "потребители". Изглежда, че по основното положение - да задоволиш чувството си на "глад" всичко е привнесено отвън. Няма нищо твое. Всяка емоция, която определя нашите лични "вкусови" предпочитания е на базата на предварително протекли връзки и асоциации с нещо, което не е от нас самите. Не че откривам топлата вода. Това основно матрично положение е предъвквано по хиляди възможни начини, включително и тук във форума. А доколкото някои хора парадират с това, че са преодолели чувството си на "глад", това е може би тяхната форма да се "нахранят"... Другия вариант е да не са хора... Не, че не е възможно. Аз съм на принципа че всичко е възможно... Изумително е друго - че именно, чрез този базисен за човешката природа стремеж за задоволяване на чувството на "глад", всъщност хората се стремят да постигнат едно качествено ново "нечовешко" състояние на липса на "глад", в което всъщност подсъзнателно припознават своята същинска природа... Единственото логично обяснение на това е, че глада е привнесен и натрапен изкуствено отвън, а целта е да се осъзнае, че "лакомията" е безперспективна... Естествено, това последното е меко казано повърхностно. Но кой може да каже ЗАЩО? Понякога имам чувството че нашето съществуване е някаква "междинна станция", "базов лагер" по пътя..., но към какво? Друг път - че не е нищо повече от едно безцелно проявление на Универса... А може би и двете...

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: За зависимостта от осовното чувство на "глад"
« Reply #24 on: февруари 13, 2009, 02:31:44 pm »
леле Кикка, като препрочитам сега твоят пост и виждам уж различен аналог...
като да изглежда едно възможно обяснение на зависимостта...
от рода на "защо има зависимост?" - "ми защото има глад!"...
ама да си призная...мен доста ме мързи да следвам така нещата...просто харесвам оптимизациите...

и в един момент.."щрак"..
няма линейност...ние говорим /според мен/ за едно и също нещо...всичко е замаскирано и скрито зад думички...
всъщност думичките нямат значение...това е "конструкцията"...
знам, че много неща се говориха тук за тези конструкции, но аз ще
опитам да разкажа как ги "видях" нещата...обяснението ми е абсолютно образно...
и изразено линейно в някакъв вид, за по-добра "видима яснота"..:)

та..представете си много лъчове, тръгващи от една точка, в различни посоки...Всеки лъч си носи име някакво...всъщност името няма значение...дали го има и самият лъч е без значение...образност само...приемаме, че го има..и че всеки лъч "свършва" с точка...от която тръгват други лъчове, във всички посоки...и така до безкрай :)

та - човека се придържа към даден лъч...той се придържа, защото живее в този лъч...и това е "пътят" един вид..
и като стигне следващата "точка", всъщност това е и "правото ни на избор"...накъде да тръгне човек, след като е в следваща точка вече...кой лъч да хване...за да се озове в следваща точка...
защото всички точки водят до следващи такива...обаче и накъдето да тръгва човек, той си остава в някаква "равнина"..
в някаква структура...ей такова.."джитка" си из нея...образно ми напомня на печатна платка, с всички пътечки там..

така. за да схванем идеята на тази плоскост, в която си "джиткаме"...трябва да излезем от нея...за да се схване по- голяма част от картината, трябва да се погледна отстрани...нали така..

та.. излизаме някак си от нея..и започваме да я оглеждаме..и да я разбираме как е устроена...стъпка по стъпка..
представям си го като "зум" на снимка, която сме виждали пикселно и започваме да я смаляваме...
схваща се все по-добре картината, първо се изяснява леко...после започваме да виждаме детайл...после няколко детайла...да виждаме как са свързани...
до избистряне на цялата картина, която можем да обхванем, от точката и равнината, в която се намираме към даденият момент...

обаче...кой казва че така, не попадаме в "друга равнина", която е пресечна, в някакъв вид на равнината, от която сме излезли..че е пресечна и на безброй други равнини...

и докато разширяваме погледа си за едно...не "виждаме" нищо "външно" от пътеката, в която сме...в поредната "равнина", в която сме попаднали...
 
« Last Edit: февруари 13, 2009, 11:18:05 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
механизма на програмираното затворено "мислене"
« Reply #25 on: февруари 13, 2009, 04:08:00 pm »
kikka, ще се възползвам от думите ти наготово, като само ги надградя-продължа в "различната ми посока" - просто нещо като "разговор" чрез написани мисли.
=====================================
хранене е налице, защото има потребности. Обаче потребности много - въпроса за тях е - НА КОЙ СА ПОТРЕБНИ.
Всяка структура, зависимост от мястото си в общата схема, има свои потребности. В най-общ смисъл идеята е че "всяка структура се стреми да се самосъхрани и да просъществува (да пребъде)
така че човека е система от множество аспекти, проявяващи се в съотвествени за тях среди - поле за изява.
- физическото тяло - вода, храна, въздух, движение, възприятия, отделяне, реакции...негови си потребности, изразяващи сложните обратни връзки и основния стремеж към самосъхранение чрез физическо функциониране - биология, химия, физика.

- астрален аспект - емоционално-изживяващ - храната на емоционалния аспект е "СТИМУЛИ" - за да са налице емоционалните и изживяващите реакции, които на свой ред чрез обратни връзки стават стимули - на реакции, после пак и пак - Пак е един обмен и пак самосъхранение, самозапазване на пръстена. При хората - потребности от -> обичане, отношение, внимание, харесване, одобрение, контакти, общуване - вижте колко са фундаментални за всеки човешки живот. Вижте по постовете ви колко много липсват на всеки, и заради това колко много ги стреми.
Астралния аспект на човека - водещ и обсебващ всички останали от изброените три в този пост. Всеки може да си даде сметка - по критериите, кое е водещо в живота му и по "кое мери" живота си. това е и "детския етап" и водещ в несъзнателните състояния.

-ментален аспект - поява и движение на "идейно-представния" свят. Абстракции (образни или чрез слово) обособявания, отражения на вселената чрез абстрактни символни схеми и описания. Тук "храната" е представи, и ролята на идеите надграждащи потребността на "автора" им към начин на самоопределяне.

==========================
Сега - нека поне за миг да погледнем най-общо постовете във форума. (Имам предвид, тия, които имат дълбочина, същност, изразяват извървян път или наличие на елементи на прозрение и творчески подход). Изявата на интелектуалното е въпроса КЪМ КОЕ СЕ СЪОТНАСЯ, по-точно - откъде произхожда.
 Когато астралния аспект обхваща и обсебва интелектуалните качества, т.н. "Мисли" всъщност са маскирани, шаблонно имитирани, чувствени конструкции. Нещо като чувства, изразени чрез някакви схематични изкази, които обаче приличат на идейни модели.
Тук е и уловката - при описаното положение т.н. "мислене" е уловено да бъде инструмент на чувствата на човека. То става инструмент на чувствените реактивни конструкции, като ги подпомага и ги утвърждава по-цялостно. По този начин неусетно човек "мисли" винаги чрез тежнението на емоционалните си нагласи и настроения. Една нагласа - едни "мисли" - друго настроение - други мисли. По този начин мисленето не е мислене. И мислите, не са мисли. това е най-разпространеното явление сега сред хората. защото вече е налице едно интелектуализиране на културата. масово се пръкват готови шаблони с готови псевдоидейни конструкции, като целта им е да обслужват различните шаблонни нагласи, съпътстващи сегашния информационно наситен живот.

Всичко това беше едно въведение за да предложа едно виждане, ЗАЩО ТВОИТЕ ВЪПРОСИ СЕ ВЪРТЯТ около затворен кръг. И те само изглеждат въпроси. И т.н. Мисли, които използваш за да се изразиш, всъщност се въртят около една и съща нагласа.
най-характерното за този тип изразяване е т.н. затворен кръг. най-хитрия начин по който емоционалния УМ на човека предлага на интелекта е да го върти в затворени кръгове... като го обезсмисля. Това често става в настроения, в които човека сякаш е в псеимистична нагласа. А хитрия начин по който неговата нагласа да се съхрани - е именно чрез подкрепата на съотвествени на нея "мисли". И веднага се вижда как съответните мисли :"веднага са налице" - перфектно подредени, логически свързани. така илюзията че настроението ни всъщност изразява РЕАЛНОСТ, се самоподкрепя и така се самоподдържа. Обаче... ако в един миг се появи нов стимул, отключващ оптимистична нагласа - веднага след нейното установяване са налице "радостни мисли" света става широк, светъл, ясен... и т.н. . Много неразбиращи хора това го наричат "позитивна нагласа", като всъщност не могат да дефиринцират че т.н. Нагласа е всъщност тяхното настроение. В настроенията както всички знаете най-важния акцент е избора на общия емоционален момент - израз на "чернобелите" двоични основи на емоциите - като първични реакции на изпитващия ги към света (му).

Когато АЗ-идентификацията е слята с астралния аспект, се изразява лесно чрез словесната формула АЗ съм - изживяванията ми. Обаче това е само по формулата, защото на практика за човек в това състояние "АЗ = ИЗЖИВЯВАНЕТО" (му) - т.е. те са сляти. И когато в това състояние се изразяват мисли, те винаги се наклоняват към самото състояние-изживяване. така изживяването става автор на мислите и ги върти, за да се самоподкрепи. По този начин човека допълва и оживява допълнително състоянието-изживяване в което се намира в конкретен момент. Като се смени състоянието - веднага мислите следват новото състояние. Може да се проследи масово това по поети, литературни произведения, музика, картини - въобще творчеството по света е израз на всичко това и е толкова очевидно.
==========================================================================

С всичко това искам да кажа, че когато се "мисли" в предварителна емоционална нагласа, мисленето е компрометирано. То служи единствено за подкрепа на наличната нагласа от която то произхожда. най-лесния пример с който сами ще го забележите е като оставяте следи и по тях ще разчетете различните си нагласи. Писането е чудесна възможност за тази цел, защото именно остават следи... следи, по които след това всеки може да се самопроследи в каква нагласа е бил... И още много, много други работи са оставени с "тия следи" - нашите следи.
========================
сега вече - конкретно. Независимост е понятие, което изведено от предварителната емоционална нагласа на зависим човек е компрометирано. извеждането НЕ Е ПРАВИЛНО или ПЪК Е... то има коренно различна функция - да подкрепи една скрита предварително позиция - и така става изразено отношение. Това е един от основните белези, по които разчитам оставените от вас следи. защото повечето от вас не могат да направят разлика между позиция и отношение и фактическо положение. И когато не е налице една деференциация за тях в дадения миг, тия три неща са едно и също и те само го изразяват. А зад тях всъщност е самия автор и състоянието в което се намира. Това е една хитра уловка, при която "очите с които гледате не могат сами да се видят"
В този смисъл гледната точка на повечето от вас всъщност и тяхното отношение към някаква тема са едно и също нещо. И той само това може и да изрази.

Когато автора е стигнал до осъзнатото положение, в което са налице възможности по ОТДЕЛЯНЕ от идентификацията му с нагласа, позиции, изживяване или настроение... съответно - идейните тежнения, представните форми... то при него вече той е в състояние на качествено различна идентификация. И чак тогава той може да си даде сметка за ония идентификации с които той се е сливал до този миг. защото той вече не е едно и също с тях. защото вече е налице възможността да го има ТОЙ... отделно от емоции, настроения, мисли, идеи, модели, реакции.....

Е ТОВА Е СЪСТОЯНИЕТО "НЕЗАВИСИМОСТ" - при това положение автора НЯМА МНЕНИЕ, няма ГЛЕДНА ТОЧКА няма и ОТНОШЕНИЕ. И е в състояние от което много кристално ясно да "вижда" тяхната наличност в "други следи" - без значение на тяхната форма и проява. Състоянието на съзнание е начертано в поста на всеки от пишещите. И всеки пост всъщност е едно описание на това състояние.

Когато един автор изразява своята си зависимост - тя му изглежда непоклатима, чак до степен на вселенски закон, обобщение с абсолютно и непоклатимо тежнение. И веднага се напасва и логично, веднага се намират и подбират съответни схеми и се превръщат в "доказателства".
Ето това е и примера за горните ми мисли.
"толкова независим, че нищо не зависи от него". И е истина. Нищо не зависи от нас. Колкото и да се заблуждаваме, че влаедеем "ситуацията" тя все ни се изплъзва. Защото в човешката природа основно положение е задоволяването на "чувството за глад" (винаги има "глад" за нещо).

И това е парадокса - "заблуждаваме" - кой, как и в какво всъщност се заблуждава?

======================
с писаното тук се опитах да изразя едно виждане - от състояние на НЕЗАВИСИМОСТ. защото от това състояние по естествен начин с лекота се забелязва "зависимостта". Просто аз съм човек, който тия неща са част от пътя му и ги подреждам в описания.
     Именно тук е и клопката - заложеното тук също е "логично" - обаче това е логика излизаща отвъд "логиката", подкрепяща тезата за УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ЗАВИСИМОСТТА. Логиката не е нищо сама по себе си. тя също е на нива и също е израз на нивото на проникването на взаимовръзките до които е стигнал проникващия ги - в своя свят. И най-общо в нивата е линейността, чрез подредбата на критерии; и комплексността - многомерността на взаимовръзки между явленията. Последната е израз на хора с т.н. Комплексно мислене - и е съвсем ясно, че не е по "силите на всеки".

за това съм писал неведнъж - когато нещо е НОВО - не използвайте УМА СИ за НОВОТО, непознатото... Ума е компрометиран в нивото на което го използвате. И неговата функция е да "сведе" новопостъпилите сигнали, пак до предварителните описания, с които той разполага.  така всяко ново нещо, ще бъде отсечено и натикано отново до шаблонната му интерпретация на предварително познатото. И така - оградата и затвореността, отново ще е налице.

Давам си сметка, че това могат само да го доловят хора, които в себе си имат достатъчно потенциал за това. И постовете ми в изворите винаги са следвали един общ критерий - вдигам летвата чрез изказа, нивото на заложените идеи, и дългите постове, защото така или иначе посланието ми е отправено към хора, които вече в някакъв смисъл са узрели за това. за тия, дето това им е "като китайски", нито ще го разберат, нито е за тях, макар, че именно те са най-много коментиращите ме - естествено пак чрез отношение... така или иначе друго няма какво.
« Last Edit: февруари 13, 2009, 04:32:16 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
плоски мисли за "плоското" мислене :)
« Reply #26 on: февруари 13, 2009, 04:54:04 pm »
Aloha, с риск да изпаднем в положението на "две блондинки си говорят за...", ще ти кажа че съм си мислила нещо подобно, но и не чак толкова... Например - както може да съществува самостоятелно дефинирана в равнината геометрична фигура и едновременно с това да има характеристика на страна от някакво обемно тяло, ако вече включим и трето - пространствено измерение (пример - триъгълник/пирамида), така и ние човеците сме едни "конструкции" може би многоизмерни, но имаме сетива които ни ограничават да си "джиткаме" само в една ограничена "плоскост"... Работата е там, че на едни им е ок да се възприемат "триъгълници", "правоъгълници" и прочие "геометрични фигури"... И това е напълно нормално защото по "х" и "y" те са напълно определени. Идва обаче един момент (когато равнината вече е пребродена и всички възможни равнинни констукцийки са изследвани до втъсване), когато подсъзнателно за повечето, за някои смътно, за други по-явно започва да се усеща "глад" за "z"... От къде идва не е много ясно, защото "равнината" няма как да роди мисъл за "z", но копнежът по "нещото отвъд" е на лице... Ограничените ни (x;y) мозъчета започват да градят фантазни мисловни конструкции за някакви извънземни супер-фигурки (пак плоски) и много малко всъщност са наясно, че може би сме проекция, особеност от някаква всеобхватна същност...

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: плоски мисли за "плоското" мислене :)
« Reply #27 on: февруари 13, 2009, 05:10:07 pm »
И това е напълно нормално защото по "х" и "y" те са напълно определени. Идва обаче един момент (когато равнината вече е пребродена и всички възможни равнинни констукцийки са изследвани до втъсване), когато подсъзнателно за повечето, за някои смътно, за други по-явно започва да се усеща "глад" за "z"... От къде идва не е много ясно, защото "равнината" няма как да роди мисъл за "z", но копнежът по "нещото отвъд" е на лице...

след като сме крайни същества...крайно материални...заобиколени от преходни неща....с "крайна давност"....
когато самите ние се осъзнаваме като крайни такива...

как изобщо тогава някой се е сетил за БОГ? за вселената...за безкрайността...за нещо, което ние не можем да схванем в представите си...и това преди хиляди години...не бих го нарекла "глад"...нито "копнеж"...
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
За крайност и без- крайност
« Reply #28 on: февруари 13, 2009, 05:34:17 pm »
Крайността е резултат на полярността. Имало си без-крайност, която нямала + и -, добро и лошо и т.н. и всичко било ЕДНО/ЕДНА/ЕДИН. Но станало така, че цялостната без-крайност се разделила на 2 и станала крайна. От тук си имаме и полярности, а те пък своите крайности... И оттогава човека се мъчи да "победи" едната или другата крайност, мислейки, че по този начин ще постигне отново онази цялост от без-крайността... Но това е невъзможно да стане по този начин, защото те са 2-те части на ЕДНОТО, цялото... И става така, че колкото повече се "бориш" против едното, с това всъщност увеличаваш изявата на другото, защото са две страни на едно и също нещо... Ден и нощ, черно и бяло... и т.н. и т.н. В резултат на това е възникнало и Его-то, когато сме се "отделили" от цялото и сме се саморазграничили в този свят на формите като "Аз"... Това ни е дало възможността да опознаваме, но в същото време ни е отделило и от Едното, цялото....  Крайността ни дава възможността да изживяваме МОМЕНТИТЕ време, възникнали поради същата... В ЦЯЛОТО, това го няма, там всичко е ЕДНО. Илюзията за време и форми идва от крайността, от нея идва и познанието. От любовта се ражда омраза и от омразата любов...:

"Синът на болката"
Една песен на Адриано и Нада, в която се разказва как от една ужасна война и изнасилването на една жена, от цялата тази омраза се ражда едно цвете - нейния син - сина на болката:



Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
цитат някакъв перефразиран
« Reply #29 on: февруари 13, 2009, 05:51:52 pm »
Ако няма минало, защото то е приключило...и няма бъдеще, защото все още не е дошло...

то какво е тогава НАСТОЯЩЕТО - пресечната точка на две несъществуващи неща?

***
в оригинал - Свети Августин /Блажени Августин/  354г. - 430г. "За времето"
« Last Edit: февруари 13, 2009, 05:53:27 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"