Author Topic: Размисли върху любофффта...  (Read 31396 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Размисли за Размислящия ги
« Reply #30 on: февруари 13, 2009, 05:58:19 pm »
Алоха - пак е ограничено - условието на задачата поднася и ограничението й. А "отговора" не е в това условие - той е извън нея. точно както са и "кокошката или яйцето"...
там е въпроса - задаващия си въпроса за КАКВО Е НАСТОЯЩЕТО" изразява ограничеността си и невъзможността да излезе от идентификацията с останалите фикции - на "миналото" и на "бъдещето"... и дори на ВРЕМЕТО - като цяло. И в този смисъл човек , който няма съществуването си ТУК-СЕГА, само чрез размишления не може да я компенсира. те и размишленията са му точно такива.
И така само изразява следното - НЕ ПОЗНАВАМ НАСТОЯЩЕТО - това стои зад думите му.
Извеждането чрез конструкции е възможно само до други такива конструкции. Фикции - само до други фикции.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Сядам днес сутринта да си пия кафето и разглежам новините из нета, докато се събудя съвсем... Мярва ми се нещо от културния афиш – "На фаталния петък 13-ти скандалният автор Еленко Ангелов представи новата си книга "Лека Нощ Нещастие" - Част III с официална промоция ..." Скандален!?! Я да видим за какво иде реч? Един бърз сърч в Гугъла дава доста резултати; цъкам на xnetbg.com (пред вид прочетеното, ми се струва най-логично) и попадам  право в целта. Още в началото на темата "Еленко Ангелов - Лека нощ Нещастие - Част 3" има линк към съответния сайт (http://www.thespiritofoknele.org/) Впечатленията ми са най-вече по дизайна...
Прехвърляйки отгоре-отгоре по темите попадам на един цитат от "Активната страна на безкрайността" на Кастанеда. Не съм чела тази книга и въпросният текст силно привлича интереса ми... Е, ясно. Май съм си намерила занимание за неделния ден.
Та какво исках да кажа – обичам да ми се случват по този начин нещата – леко, по случайност, съвсем между другото... Сега се чувствам като Пипи – подритвайки с крак крайпътни камъчета съм си намерила нещо, без да съм го търсила. Още незнам дали ще ми послужи, как и за какво, но за сега старателно си го прибирам в джоба...
Ето и въпросният цитат:
"......
— Какво е това, дон Хуан? — попитах аз. — Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
— А, това с самата Вселена — каза той, — несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвър¬шено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
— И какво открили, дон Хуан? — попитах аз.
— Открили, че си имаме компания за цял живот — произнесе той отчетливо  — Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.
Наоколо вече беше пълен мрак и това, изглежда, сдържаше реакцията ми. Ако беше на дневна светлина, сигурно щях да се разсмея с цяло гърло. Но тъмното ме възпираше.
— Вече е пълен мрак — каза дон Хуан, — но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.
Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.
— Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите — каза дон Хуан, — През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
— Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? —попитах аз — Трябва да има някакво логично обяснение.
— Има обяснение — отговори дон Хуан, — което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези "кокошари", хищниците, ни развъждат в "човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно про¬тив волята си.
— Не, не, не, не! — чух се да казвам. — Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.
— Защо? — спокойно попита дон Хуан. — Защо не? Понеже те вбесявало ли?
— Да, наистина ме вбесява — отвърнах аз. — Тези измислици са чудовищни!
— Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!
Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.
— Искам да се обърна към твоя аналитичен ум — каза дом Хуан — Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
— Но как могат да го правят, дон Хуан? — попитах аз, донейде ядосан от това, което казва. — Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
— Не, не го правят така. Това е идиотско! — каза усмихнат дон Хуан — Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра — изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
— Знам, че макар никога да не си гладувал — продължи той, — ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна сте¬пен безопасност, която смекчава страха им.
— Дон Хуан, не че не мога да приема всичко това за чиста монета — обадих се аз — Бих могъл, но в това има нещо толкова противно, че наистина ме отвращава. Просто ме заставя да споря. Ако е вярно, че те се хранят с нас, то как го правят?
Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.
Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единстве¬ният вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.
Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.
Явно в това, което казваше дон Хуан, имаше нещо толкова опустошително, че в този момент стомахът ми наистина се разбунтува. След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах дон Хуан:
— Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?
— Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим — каза дон Хуан със сериозен, печален глас — Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.
.......
Дон Хуан продължи да забива шипа все по-дълбоко.
— Магьосниците от древно Мексико — каза той — виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване — неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек... Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.
— Този хищник — каза дон Хуан, — който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
— Единственият избор, който остава за хората — продължи той, — е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дис¬циплина нямам предвид някакъв строг режим — да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване — нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да приемаш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство — изкуството да се изправят пред безкрайността, без да, трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.
— И по какъв начин може дисциплината на магьосниците да го възпре? — попитах аз.
— Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осъзнаването безвкусна за летача — каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. — В резултат хищниците се объркват — една неядивна блестяща обвивка на осъзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.
— Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването — продължи той, — тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осъзнаването да порасне там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка на осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено.
— Големият трик на магьосниците от древните времена — продължи дон Хуан — бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вътрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита — така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става на¬вик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тъжен ден наистина! От този ден трябва да се осланят само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
— Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си — продължи дон Хуан, — че това е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка.
......"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За Летачите и "храната им"
« Reply #32 on: февруари 16, 2009, 10:43:25 am »
разбира се - в джоба.
аз ще си кажа кво стана като си я сложих в джоба преди бая годинки... Щото още преди 10 ноември направихме възможно да си поръчаме и получим книгите на кастанеда на английски. А после организирахме и превода им чрез комбинирането на няколко "съратници" от английската гимназия. Лелеее - сега като смятам, е било преди повече от 20 години.
та... Летачите - имаме си и тема в изворите по въпроса - цитати за летачите от Кастанеда вече ги има пуснати. Колегата Очков си "призна" че вече ги бил виждал. Аз - не коментирам. Всеки си вижда нещо си. Едни виждат Исус, други им се присънва Аллах или Мохамед или Ибрахим, трети се мъчат от стигми или лицата на плачещи с кървави сълзи Деви Марии. Четвърти твърдят че виждат призрака на тоя или оня, или пък че полтергайст ги измъчва по цели нощи. За толкова години видях и чух бая неща.

Да кажа - Летачите е стара идея. Тя не е на Кастанеда. И не той я извежда за първи път. Астралните светове са Бойна Арена. И това че астрални същества влияят и определят материалния живот на хората ми се вижда толкова обикновено и естествено, че дори на част от мен ми е непонятно защо хората се вълнуват толкова. да не говорим пък че Индианските магьосници били видяли за първи път ЛЕТАЧ. Ако маистина виждаха всичко това, може би трябваше и да видят и много други, дето "преди тях" са го направили, и че са оставили следи. самата версия на описанието не е чиста и е направена с отношение - и да подбуди отношение. Това е срам за някой, който се казва магьосник - със всичките му "духовни" атрибути. И едновременно пък и показва доколко "му е потенциала" и прословутото "енергетично виждане".
Друг е въпроса че описанието по-горе от текста е направено преднамерено и е част от техниките за "мозъчен удар" - върху мисленето, върху шаблонните представи. Според мен е и прозрачно защо се прави, достатъчно е само да се проследи описанието на реакцията на КК от думите на ДХ.
противопоставянето на едно същество на друго такова, ама дето е скрито, подмолно и се "храни" чрез него в това описание е представена раздуто именно за да се цели "разтърсващия ефект". А е толкова обикновена и естествена, че просто ми е странна масовата реакция. Версия на такива симбиозни битиета я има навсякъде - и в живата природа и в обществото и групите сред които живеем. Самите ние като хора в обкръжаващата ни среда много, много често постъпваме и живеем именно според горното описание. Толкова много семейства съм виждал да го има това подобие - не говоря само между съпрузи - а всъщност е най-често между поколенията - родители-деца.

Всяка симбиоза се гради най-малко от две звена. И двете звена участват равнопоставено в нея. Иначе няма да има обмен. равнопоставено не означава че всичко е "на чисто" и е ОК, щото е ясно. Обаче защо всеки първо не види реалния си живот и не си даде сметка за огромного множество игри на изсмукване, които толкова хора играят. И не ми е потребно да "виждам" Летачите - виждам ги от плът и кръв вече десетки години. Виждам ги в очите на повечето хора, които срещам, с които общувам. Едни оцеляващи същества, борещи се за живот, пък дори и да е духовно постен и мизерен - важното е да е нещо - в този смисъл за един летач е наистина БИТКА. Битка за съществуване. като гледам в описанието "колко хитри били" а пък колко елементарно се оказва че е "механизма" да бъде "изгонен" ме напушва смях. като се сещам и за това, че дразня толкова много хора - и във форума и на живо.... Дали пък не съм нещо като дразнител на Летачите им? :). Ама дори имаме тема по въпроса - и то написана. Толкова хора дори опитваха с диагнози, спасяване, помагане... дори се направиха специалисти на егото ми и на хитрото му прикритие и заслепяващи ефекти. Йеееес. наскоро една изворна колежка ми каза направо, че общуването с мен било Смърт за ЕГОТО у всеки... И мога да извадя от привидно равновесие всеки "нормален човек". Ех мамка ми - такава гад съм и "карах" разно хора дори да "полудяват", да им "развалям" семействата... баси - на кви ли неща не съм се начел и наслушал само за 4 години на виртуално общуване...

Много е изгоден хитрия замисъл да се представи една мистична версия на описание, при което да се придаде невидимост на ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА НАШИТЕ СТРАДАНИЯ, МЪКИ, ПРОБЛЕМИ и БОЛКА. Ето затова и прави толкова силно впечатление на множество хора. Защото потребността от една ясна, точна и най-вече"невидима" причина, за това, което сме, е толкова изгодна, че направо се вкочпват в нея точно като ЛЕТАЧИ-те :). По този начин изгодността е най-вече във отговора "ЕТО КАКВО БИЛОООООО" мамка им - на война, на отпор да ги унищожим гадовете.

Всеки един от нас е "приел" летач в себе си. Имената на личните ви карти са етикета на летача във всеки от нас. той всъщност си има име и се нарича просто ЕГО. Нима е толкова сложно или пък гадно. Вие сте летачите. Ние сме летачите. Вижте колко постове са изписани по тоя въпрос. Целия свят е всъщност поле именно за живота на ЛЕТАЧИТЕ. И това е техния свят, а не нашия. В този смисъл ТЕ СА СИ У ДОМА СИ. Те са си сред полето на храната им - това е естественост и е толкова обикновено. Ама образните описания са толкова добре поднесени. И колегите от Х-нета това им трябва... Идеята за рептилиите пък във въпросните произведения и въпросния български автор ( при тва психолог) са толкова изтъркани. Обаче - най-вече с това, че ВИНАГИ ИМА ВРАГ. винаги има причина. и тя НЕ Е В НАС. Само си отворете очите и ще видите "ЧЕ ГАДОВЕТЕ СА ОКОЛО НАС". използват ни, хранят се с нас, леле ние горкичките сме клети за ожалване. Ми те са толкова силни, вездесъщи, хитри и злобни...  :)

Колеги - симбиозните отношения са навсякъде във Вселената. те са част от нея. Това всеки може и сам да го види по себе си, защото всички социални членове участват в игри, а те са симбиозен обмен. Самия социум е израз на такъв. някои представиха Егрегорите като такива същества, които "изсмуквали" бедните душици... И с това подтикват на нещо като Революционни идеи. наивността и психичното ограничено късогледство е точно като за детския свят на малките и беззащитни душици. В живота се виждат далеч по-жестоки изсмуквания между симбиозни елементи в една система. Обаче това е ограничено, елементарно и напълно погрешно виждане. Щом участват в обмен, значи и двете системи, между които се осъществява имат потребността да го правят. И щом едната заяви и излъчи истински сигнал резонанса се нарушава и обмена се прекратява постепенно.

И най-накрая - за същността на Астралните взаимодействия съм писал най=много и най-есенциално в раздела РАМУС, в темата за МОДЕЛА на човека и вселената. Аз затова го и пуснах тоя голям материал там - за да дам едно максимално просто (поне за мен) и едновременно с това описание, което да обхваща голяма част от процесите свързани с астралния свят. Това е нашия свят колеги. Това е света в който се случват истинските неща от живота ни.
Колкото до ЛЕТАЧИТЕ - ще кажа следното Когато една "жива същност" си няма свой стопанин, веднага тази "липса" се излъчва и се появява негов "заместител". Щото във Вселената ПРАЗНО НЯМА :). Докато наемателя е налице е естествено да се държи като стопанин, ама малко пишман. щото той може да влиза и да обикаля по разни "стаи", които да използва като временни местообиталища... и след като има мегдан и избори... значи много много не му мисли.
не само това - я да видим колегите тук и масовостта на кафенцето при събуждането сутрин (или следобед), цигарките или алкохолеца... Интересно колеги как мислите - ЧИЯ ХРАНА Е ТОВА - дали на тялото ви, дали е негова потребност... или пък е храната на ЛЕТАЧА ви? :)
Освен това трябва да ви кажа, че и да си ЛЕТАЧ също никак не е лесна тая работа. защото качествения материал никак не е много. както виждате "масовото производство" е точно както сега със сиренето и киселото мляко - оказва се че нито е сирене, нито е кисело мляко, ами било разни (не)качествени заместители... Като че ли за първи път на някой му направило впечатление че кофичка ДЕНОН може да изкара и месец без да се слага в хладилник. И че повечето млека са такива по чисто търговски причини и това го налага именно КУПУВАЧА - демек ние самите.

Я да видим дали някой ще се познае като ЛЕТАЧ... това всъщност ще е един чудесен тест за това "скрити ли са" има ли ги, или ги няма...?
И да видим дали някой ще напише нещо за "ползата" на Летачите?
-----
Ама чак ми е странно да пиша такива неща, щото ги намирам за наивно елементарни. Все едно да разказвам как се смята 1+1. Нищо де... аз съм нещо като мутант, така че понякога дори не мога да си дам сметка кой доколко и какво разбира. Търпение поне не ми липсва - за обясняване.
« Last Edit: февруари 16, 2009, 11:12:51 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
За Летачите и "ГАДОВЕТЕ"
« Reply #33 on: февруари 17, 2009, 10:07:46 am »
Рамус, наистина ме изумяваш често...
не разбирам как при положение, че живеем в света н ЕГО-тата, това може да те шокира изобщо....
Ами нормално си е...за всеки - тези неща са си по различно-му актуални...всеки си има ЕГО...с различни граници и проявления...
и е повече от нормално даже това ЕГО   да хитрее съответно в някои от случаите...
/или там каквато думичка си избереш за заместител на "нормално", защото знам че държиш на думичките /

то на мен ми е ясно, че ти не влагаш чувство в написаното, но на морален език понякога си скандален просто...
и провокацията е хубаво нещо, но понякога има и обратен ефект...не, че ти влагаш нещо в думичките...ама в главите ни...

и няма как изобщо този нюанс, относно летачите и еготата, да бъде прихванат от всички...за теб ако 1+1, то за други е сложна математика....
ама сега така като се замисля, мнооого е вероятно да изразявам мнениеТо на едно хитро ЕГО...да вземеш да ни оставиш на мира, а...:))))

***

а аз така като изразявам това "толерантно мнение", някой да не реши, че си нямам моето ЕГО...
имам си го, охаааа и какво бе преди години...лелeeе..сигурно някои от вас никога не са и мечтали за такова....
не, че сега е много ок...да кажем, че от някакво крайно време насам, работя по въпроса и малко съм по разширила границите на "търпимост"...
естествено за колегата "рамус" границите не са проблем....успява понякога да го настъпи, срита...там каквото дойде..
нали е в отбора на "ГАДОВЕТЕ"...и ха на бас, че тук мнението ни ще съвпадне с много от вас....
не е само ГАД...а е ГОЛЯМА ГАД....

и за да не си помислите, че някак си приказвам празни приказки, ще ви споделя, че последният път, когато рамус "настъпи" егото ми, моята реакция бе да изтрия хисторито, за да нямам шанс да го прочета след това...
и да ън-инстална  месенджера...за да избегна възможността да подновя контакта, със "заплахата" в негово лице...
добре, че не метнах компа от прозореца...хахахах
и се капсулирах за няколко часа...

не, че той има нещо общо с цялата тази история...или е виновен...докато си плямпаме...и навря пръст в някаква рана...
и реакцията ми беше избухваща просто...
и сега се смея, но тогава хич не ми беше до смях...ама оживях някак си..:)
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
за 'буклуците' из 'джобовете'
« Reply #34 on: февруари 17, 2009, 01:33:57 pm »
Ще излезе като оправдание обаче ще кажа, че наистина знам - в "джобовете" си събирам куп непотребни неща, "семки и бонбонки, дъвки, залъгалки..." И хем знам че е така, хем продължавам..., по инерция... Защото така е по-лесно и е занимателно, защото е като игра, която увлича. Знам, че най-сериозното нещо, което ще трябва да направя все някога е да си изпразня "джобовете". Но все отлагам, защото знам и друго - че като спра, няма да ми остане нищо. Ще е празно, грандиозно и много истинско - най-великото нещо, заради което всъщност "си заслужава"..., но и най-трудното, което мога да направя. Трудно, като да се изправиш в пълно съзнание на релсите за среща с бърз влак - помита всичко..., но е единственото нещо, за което може да се каже, че всъщност ми предстои...

Имаше лек "намек" в живота ми за това... Зимна вечер. Пътуваме с кола по магистрален път. Заледено е, много студено, а и продължава да вали на едри парцали. Бременна съм и си правя компания на задната седалка с едно момиченце на пет. Колата поднася, удря се в мантинелата, завърта се като пумпал, спира по средата на платното и мотора изгасва. Всъщност аз разбирам какво е станало със леко закънение и когато вече е късно за всякакъв вид реакция, защото през рамо, в тъмното, виждам смъртта във образа на приближаващи се фарове... Няма мисъл, няма страх, няма надежда, няма отчаяние, няма съжаление, няма нищо... единственото, което усещам е смирено приемане... Всичко което до този момент е било, става толкова незначително, свива се до точка и изчезва. Оставам само АЗ и усещането, че приемам случващото се, а от там и някаква странна увереност, че ще се "справя" какъвто и да се случи... Не знам дали мога да нарека това "преживяване". Почти никога не си спомням за него, а в редките моменти, когато го правя, чувството е приятно. А странната увереност, за която говорех не ме е напускала никога..., но "кротува" и гледа безучастно от едно ъгълче как си "играя" игрите. Нещо, като да изчаква лудите да се налудуват в мен.

Колкото до отношението ми към "летача" в мен - чувството е подобно на майчинското... Факт е че съм го родила, отначало връзката е била много силна, но с течение на годините отслабва. Виждам го все повече като отделна личност. Старая се да съм от онези майки - да не прехвърлям собствените си очаквания върху него, а просто да му създам една благоприятна среда, докато дойде време всеки да продължи по пътя си сам. Знам обаче, че не е лесно да оттърся майчинския инстинкт от мен...


Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Не е чак толкова трудно, просто е малко необичайно
« Reply #35 on: февруари 17, 2009, 02:35:06 pm »
Ех, Кикка - нима не разбра - ЛЕТАЧА-ЕГО в човека прави една елементарна но гениална схема на "вмъкване" в приемника си.
Горе в текста е написано - "сменя мисленето...". Глупости, много повече е, по-гениално и просто е - СМЕНЯ ИДЕНТИЧНОСТТА - СМЕНЯ ВИ АЗ-а. Той се настанява във всеки от нас, ЗАЩОТО ПОДМЕНЯ АЗ-а ни. Привлича идентичността ни върху него, защото ни предлага готова богата възможност за идентичност. НО НЕ НА НАС - когато измести идентичността ни, вече ние нямаме такава - ЛЕТАЧА и НИЕ се сливаме в АЗ-ЛИЧНОСТ. Проста и гениална схема. За това приемане от нас, на тази сделка наготово пишат хора от всякакви исторически епохи. Това се нарича с различни думи, но това е "сделката с дявола". И тя не е с измисления рогат образ, а се отнася до неща, които се случват вътре в нас. Колко хора знаят че истинския смисъл на ислямското понятие ДЖИХАД е точно това - свещената война всъщност е с ЕГО=летача в нас колеги. затова тя е свещена - защото се извършва сакрално - отвътре в нас. Гьоте е писал за това - за сделката. майстора и маргарита - на Булгаков - също. Все образи, но същността им е една и съща... Ето оттам идва понятието окултизъм - защото само единици (отделни) хора могат да проумеят всичко това, да го "видят" в пълнота спрямо реалния му "вътрешен контекст".

какво ли означава това - това означава че ние даваме живота си на ЛЕТАЧА-ЕГО. Той живее нашия живот - ние сме неговата врата към проявлението, материята, живота и Вселената. "Той" чрез нас се самоосъществява. Това е ЕГО-обсешън колеги. при положение че повечето от нас не само в изворите... а и в реалния живот Никога не са могли да "ВИДЯТ СВЕТА" без очилата на ЕГО-летача, то какво по-добра дума от обсебване може да се каже. Цялата работа става заради това, че живота в материално тяло дава огромни възможности за ИЗЖИВЯВАНЕ - а това е неговата храна. Нова храна, ново производство - такова няма в астралното - в свободно състояние. И те обикалят - изгубили центъра си "души". Опитват се да се оцелеят. И на помощ веднага им долита "сигнала" свободно... именно от нашия свят.

А в примери ли - КИКА - взимам думите от последния ти пост. Всеки път когато казваш нещо в първо лице единствено число -> ТОВА КОЙ Е...
Но най-вече - дотолкова са подмолни и дълбоки нещата, че онова, на което му казваш МАЙЧИНСКО - това е внесено от него. Той прави от жените МАЙКИ КИККА, имам предвид майчинското в психичното отношение. ЕГО-летача в нас в комбинация с останалите обсебени около нас, в магията наречена СОЦИУМ, ни дава готовите шаблони за това КОЕ Е ЖИВОТА. Вижте колко са близо нещата - ОБЩЕСТВОТО НИ ПРЕДЛАГА ГОТОВИЯ МОДЕЛ НА ИДЕНТИЧНОСТ - ЕГО-ЛЕТАЧА прави същото. Всичко е нагласено сякаш предварително. Летача е астрална същност, търсеща живот, тя е модел на астрална сфера (справка Модел на човека и вселената) в която липсва материален носител и на която е започнало да намалява самоподдържането и енергетичната структура. Разбира се преднамерено представям сега тази картина опростено... Но идеята не е да рисувам огромната и противоречива спрямо стандартното мислене картина на АСТРАЛНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ... а да сложа нещо като прост пример, проста малка картинка, за да изкажа нещо - пък макар и условно.

И... Летача не го прави насила... нищо не става насила колеги. А обсебването - още по-малко е възможно, макар че много хора така си го говорят. (Дори и че рамус обсебвал изворите - видя се според кои, как, защо. Нищо че точно тия, дето го изразиха, няма да го видят, но другите ...).
 НИЕ ГО ПРИЕМАМЕ - подмамени от една хитра магия. Подмамени от изживяванията си за малки, нищожни, безпомощни, дори жалки. Стремейки се с това към одобрение, милувка, внимание, признание... които са само думи, описващи различни аспекти на ЕДНО И СЪЩО НЕЩО - ТОВА Е ЛЕТАЧА В НАС. ТОВА е онова, на което психично обобщено описание го нарекох ДЕТЕТО- в нас. ДЕТЕТО-ЕГО-ЛЕТАЧ са само различни думи, описващи едно нещо в различни състояния на проява - според погледа и контекста. И това е което ЖИВЕЕ ЖИВОТА НИ. живота... за който всъщност всеки пише затова е в това положение - просто живота за който говорите НЯМА СТОПАНИН - няма го... И понеже го няма там, на вакантното място е заселено с някой, дето много му трябва. Но той не е стопанин и няма отношението на стопанина към собствения му дом. И затова - летача СЕ ХРАНИ С ИЗЖИВЯВАНИЯ. Това е храната на астралните същества. Това е и ПОЛЕТО В НАСТОЯЩОТО ЧОВЕЧЕСТВО - НА ИЗЖИВЯВАНЕ. И не е чудно, че те са точно тук  и именно това ги привлича.

ЛЕТАЧИТЕ-ЕГО са просто един етап. ама не от някаква си еволюция, дето си върви самичка сякаш. а ние само сме тук или там в нея. това е етап , според който се преминава от несъзнтелни състояние ( на липса на стопанин) към състояние при което стопанина се пробужда и постепенно си завзема обратно полагащото му се място на ЦЕНТЪР.
« Last Edit: февруари 17, 2009, 03:13:00 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #36 on: февруари 17, 2009, 04:23:17 pm »
Разбирам... И това се опитвах да кажа. Приемам егото като майчинство, не на сила, а като етап. Раждам го, приемам го, отглеждам го, обсебена съм от него, изживявам го... то ме ограничава в едни много тесни рамки, изсмуква ми силите, обременява ме с емоции по цялата скала, изкарва ми най-големите страхове, и не мога току-така да се оттърся от него преди да му дойде времето, не мога и да го отричам - приемам го, защото през него ми е пътя обратно... Идеята ми не е да се капсулирам в изживяванията си като майка, а само да го пусна да премине през мене и да си отиде. Да го имам този опит. Да го преживея. Майчинството беше само една метафора (актуална за мен в момента). Хората си "отглеждат" точно по този начин Егото по всевъзможни начини - първоначалният творчески импулс е любов! Само дето във времето тази любов се превръща в обсесия.

А дали Егото ме прави майка или Аз раждам и си отглеждам Егото като дете, този въпрос ми стои малко като въпроса за кокошката и яйцето.

Но, може и да греша. Приемам, че за всичко може и да греша. И разбирам, че може и да не разбирам. :)

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re: Размисли върху неща...
« Reply #37 on: февруари 17, 2009, 04:51:38 pm »
В услуга на създаване и запазване собствените си граници Егото най-нагло използва всички средства, от най-умните и мъдри теории до убеждаване в "абсолютни" истини и т.н. По тоя начин се вкарваме и играем играта на света. С измислените от нас ценностни системи манипулираме толкова нагло, а най-вече сами си вярваме. Няма друг враг, освен този, който сме си определили за такъв. Невероятна е играта с най-различни идентификации за враг.
Според мен Егото възниква от прекъснатостта и е наистина един етап, то позволява да се получи познание, по пътя отново към единството (непрекъснатостта)

Offline neti789

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 82
  • Gender: Female
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #38 on: февруари 17, 2009, 05:18:40 pm »
Явно е, че Егото се храни с нашите изживявания, с ролите и образите, които сами си създаваме с тази цел и в които упорито вярваме и се опитваме да се впишем като постоянно определяме, ограничаваме, етикираме и онова "чудовище" вътре в нас расте и иска още и още... Омагьосан кръг, от който трудно се излиза, защото всеки следващ избор е привидно крачка напред, но всъщност не ни отдалечава много от центъра, т.е. Егото ни върти в кръг като ни създава нови и нови заблуди, че виждаме по-далеч от собствените си представи, а светът се оказва толкова огромен и необятен, няма обяснение, няма достатъчно думи, а и не е нужно да го обясняваме. Ние също сме същества без ограничения, за съжаление обаче Егото ни превръща в жертви на самите себе си, а е толкова просто да освободим сетивата си от преценката и да приемем, че всичко е възможно, дори това в което не можем да повярваме и което се опитваме да оборим, ако спрем за малко и си дадем почивка може и да открием нещо по-различно от това в което сме вярвали досега и сме защитавали усърдно. А трудно е да "припознаеш" нещо без да си го преживял, но го има и е отвъд "искам", "нуждая се", "мразя" и "обичам", "вярвам" и "не вярвам"... Колко малко знаем и предполагаме, твърде малко място сме заели, от това което ни се полага, а то е неограничено, безпределно, но ние и малко виждаме, защото си имаме всеки свой път и уроци по пътя и това се превръща в нашият свят и обикновено е целият ни живот, всичко извън него е неприемливо и си остава там.
Живеем си в стъклените клетки и си мислим, че като са прозрачни стените ние можем да наблюдаваме и изучаваме, а виждаме все едно и също, отново и отново... После нещо се случва, не е като да е нещо "действено", "екшън" някакъв си, просто почукване по стъклото, един, два или хиляди пъти.. слабо и тревожно проскърцване в нощната тишина в Светът на Его-тата, малка пукнатинка и нещо проблясва... ето това е то, мисля си това е различното и непознатото досега, това което винаги е било невидимо и отвъд, вече прониква и осветява моят тъмен свят, докосва и попива надълбоко, възражда и облекчава, нахранва и напоява....
Отново сутрин след дълга безсънна нощ, сън или бълнуване някакво беше това снощи?! Светлината и слънцето ни примамват навън, за да се постоплим и усмихнем, а вътре в нас нещо се е случило, не нещо "действено", не "екшън" някакъв си, просто светло и топло, и уютно и широко, и удобно ни е някак си отвътре, а вече сме и "НИЕ", изненада, просто "НИЕ" в хармония, може би за кратко.... Но е хубаво и вътре и навън, е какво пък... дали е било просто сън или илюзия, или и това и още много... Светлината дали я имаше наистина и дали "моите" очи я видяха... дали не е филмче за забавление, прожектирано ми от онзи враг дълбоко стаен в мен, което да ми създаде поредната измамна илюзия, да ме заблуди и приспи отново задълго, възможно е, но не желая да му се сърдя и да се боря с него, ако все още е там, нямам нужда от това.... поне засега....
Откъде дойде, кой ми го показа.... усещане ли е или нагласа... дали е само образ и представа, уж го има, уж го преживях, а не е реално като камъните и дърветата, като физическите ни тела - просто спокоен мирен свят, без нужди на всяка цена, без борби и без игри, без надмощие над други човешки същества обсебени от "Аз-ът" си... Хубав свят, ама наистина ли го виждам или е утопия, може да бъде всичко и за всеки, може да го има и да липсва едновременно, всички можем да сме там заедно и все пак да сме отделени... всичко е възможно, само това зная... засега...
« Last Edit: февруари 17, 2009, 05:22:51 pm by neti789 »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Въпроси-Размисли за любофффта...
« Reply #39 on: февруари 17, 2009, 08:33:04 pm »
добре... КИККА.
върнахме се на темата - ПЪРВОНАЧАЛНИЯт ТВОРЧЕСКИ ИМПУЛС Е ЛЮБОВТА - така пишеш.

Защо да е любовта. ето я темата и размислите й.
ЗАЩО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ТВОРЧЕСКИ ИМПУЛС ДА Е ЛЮБОВТА... защо да не е нещо друго... Ти как го разбра, ти откъде го знаеш, познаваш ли го - кой е творческия импулс. какво е сътворено с него, та точно любовта да е.
А кой е бил "ПЪРВОНАЧАЛЕН"? А преди него?...
Ами кой ще е "КРАЙНИЯ ИМПУЛС" тогава?

Възможно ли е фразата с това твърдение да е убеждение. Или пък с нея да се изразява отношение или вярване.
Ако да - на теб защо ти е. ЗАЩО ТИ Е ТОЧНО ТОВА ЗА ДА ГО ВЯРВАШ? в смисъл "Какво ти носи"?
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 871
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #40 on: февруари 17, 2009, 09:23:00 pm »
Егото е малоумен философ, описващ света с празните си представи и предположения, вкопчено във собствените си описания, отчаяно напъващо се да ги изпълни със съдържание. То е алчно жадно за разбиране, копнеещо признание от "старите войници в казармата", или други еднолично самозвани за авторитети мухльовци. Борбата му е елементарно , но нещастно обременена от чувството на отвращение към формите на съществувание . И затова е истински способно само за любоффф. Изпитващите любоффф са жалки егоисти ,незадоволено успокояващи се с мисълта, че осъзнават собствената си неудовлетвореност и философско-стоически се извисяват "над всичко това". Но само тъпо симулират отделеност, фалшиво и неистово отричайки, че това което приписват на другите хора, е част от самите тях. Нещатно, неистово ,копнеещи да не изпитват страдание.
  Но страданието е общовалидно, може би. Или има играещи ролята "щастливец"?
  Енергийно-вампирският принцип е безнадежден качамак, удаващ ми се с лекота.  Честито.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #41 on: февруари 17, 2009, 10:26:49 pm »
чета поста на Dimitar Ochkov и някак си ми се струва едностранен....пак разделен....пак полюсен...
полюсно изказване....като крайно егоВо изказване...его в ролята на "лошия", който съобщава на децата, че няма дядо Коледа..
и най - накрая ги поздравява, че са станали големи, с разбиването на този древен мит...хм...някак си ми изглежда
черно-бяло....понеже мразим черното...се придържаме към бялото.....а къде са нюансите...които преливат до едно..
и само на един мит ли робуват децата? а баба Меца, Торбалан....феите...

през моята призма, егото е "истински" способно на всичко...какво значение има нюанса...след като думичките са само думички...
и все пак, чувствата абсолютнаТа фикция ли са?
продукт произлязъл от само и единственоТо его....ха, не мисля така...
по скоро ми се върти думата "раздуване"...раздуване на онова, с което сме се пръкнали...хехе...като синоним на "творец", един вид....
и как този "творец" за всеки си е по различно му...в зависимост най-различни неща....
детство, възпитание, социализация...интелект, изграден морал...с две думи имаме материАЛА по рождение....какво ще си построи егото си е творчески процес...
и то не е като да не се наблюдава активно в света това....пъстротата е очевидна....то личносТи, камикадзеТа, миротворЦи...цели култури, идеи, вярвания...па и както е излязла народнаТа шаблонна мъдрост "всеки си е луд по своему..."
иначе би било хубаво...и много просто...пак щеше да се свежда до оптимизации от тази равнина...
всички егоТа/дето са се вкопчили за ЛЮБОФФФТА един вид/ в ляво...всички страдащи...в дясно, МОЛЯ....
« Last Edit: февруари 17, 2009, 10:55:07 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #42 on: февруари 18, 2009, 11:01:34 am »
Убеждения и вяра нямам в смисъла, в който искаш да ме приковеш за тях Рамус. Виж отношение изразявам постоянно, но то винаги е много конкретно и после ако се извади от контекста на момента, в който са ме владели определени мисли и настроения вече престава да бъде актуално. Така да се каже не съм лоялна към определени убеждения. В това отношение не "разчитам" на себе си. Моето обичайно състояние е несигурност.

И да кажа, че тези двамата (творческия импулс и любовта) не съм ги срещала лично. Побързали са да ме запознаят с тях задочно и от тогава при всяко приближение към предварителните описания все се чудя това ли е или не е това! Някак все остава някакво съмнение... Сега като се замисля може би то е най ценното, което имам... И май това ми носи всяко убеждение (до колкото го пускам да ме владее за определено време) - съмнение.

А любовта съм я усетила като някаква искрица тоталност, свобода и съвършенство, която припламва мигновенно и изгаря... Остава ни само усещането за някаква липса и едно вдъхновение, един стремеж по нещо изгубено... и тук започват вълненията, описанията и подмяната...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
размисли... и изповеди... от света на...
« Reply #43 on: февруари 18, 2009, 11:28:05 am »
Въобще не ми е работа да те приковавам за каквото и да е КИККА - просто използвам думи, изрази, за да "бутна" нещо. използвам чудесния начин по който се изразяваш, откровеността ти и силния ти заряд... Но най-вече способността ти да надникваш в себе си. това нали виждаш че е ДАР, пък макар и да бил за някой "БОЛЕЗНЕН". КИККА - няма нужда да търсиш отношение - защото аз казвам ника на КИККА - но насочвам думи към нещо друго в нея. И оттам към нещото друго и в "останалите". Може би не е "светла" идеята, може да е празна работа - но това мога, това правя. не мога да бъда друг, освен да се изразявам като ТОЗИ, КОЙТО СЪМ СЕГА.
това за любовта което пишеш може да го признае само човек със сила в себе си, защото за толкова много жени и деца - любовта са я изградили като една "велика" дума, а тя всъщност е една фантазия...И именно затова е раздута толкова - защото служи за подпиране и отъждествяване. ВСЪЩНОСТ за ЕГО_ЛИЧНОСТТА в нас. И когато някой каже че нещо го "има" или че го "няма" - винаги нещо остава скрито, зад всяко твърдение... винаги. А най-вече " моето трайно състояние е "несигурност" е твърдение само по себе си, при това доста категорично. :). Но за скритото са нужни "очи" - по-точно "друг гледащ".
======================================

веселото е капана, в който пишещите, четящите и мислещите попадат сами.

Един класически пример за хитростта на еговата игра са постовете, не само в тая тема. Капана е очевиден, но само за гледна точка извън периметъра му.
Имам предвид, че ако внимателно всеки от пишещите или четящите се опита да си даде сметка, КОЙ Е АВТОРА... Всъщност постовете са написани с ЕГО-ЛЕТАЧА у вас. И той пише за явните си или вече етикетираните си страни. И като пише за тях, така сякаш се играе на НЕ-ЕГО. Това е играта на псевдосъбуждане. на псевдогледане.

Вижте колко малко всеки от пишещите пише за СЕБЕ СИ... СЕБЕ СИ. Повечето са обобщения, но на базата на какво - това са приучени неща. това са шаблони, които повечето от вас са "НАУЧИЛИ" - но това не е от вас. Това са повърхностни етикети на егото - това е "неговото светло лице"... дори и това не е. като категоризирате егото си, вие просто играете хитрия номер за "дистанцирането". майките, осмислили живота си, чрез изява на майчинското - за тях това е свещено. И така си е - в очите на социото това е свещеност... Ако не бяха "майките" и мита за величието на майчинството, семейството, децата... нямаше да има социо. Семейството - основния градивен елемент - инкубатор. На социални елементи - през голямата социална душемелачка.
не майчинството само по себе си - нито семейството... А това че в свят на ЕГО-ДЕЦА те са призвани да служат на ЕГО-СВЕТА ИМ.
И не чувствата сами по себе си - чувствата нищо не са - всичко почва и свършва към "НЕВИДИМИЯ" ЦЕНТЪР - заради който се пораждат и на когото служат. Ако не беше този невидим център нито щеше да са нужни чувства, нито емоции... тях просто ги няма в "отвъд него". Нито са потребни, нито важни... едно голо нищо. Обаче за невидимия те са оръжие, език и средство да запазва света си... демек СЕБЕ СИ.

Докато една майка е изпълнена с ролята си - тя не е Човек. тя е изпълнена с една хитра самоилюзия, която я изпълва. И ако спре тази илюзия, ролята й на майка ще изчезне като "даст ин дъ уинд". бащите - също... НЯМА ГИ ХОРАТА, няма го човека... защото вместо него ги има ролите, групите... в ЕГО-СВЕТА. разбира се тя и думата ЧОВЕК, за която някой може да се "хване" веднага е свита до жалката си роля на етикет на биологичния вид ХОМО-САПИЕНС. Спрямо сапиенса - майката е свещеност - щото дори дарвин бил "видял" че основното за всеки биологичен вид, било "ЗАПАЗВАНЕТО НА РОДА".. Интересно - като се гледат ВОЙНИТЕ и насилието, лакомията и изпълваща всеки миг алчност - дали това е имап предвид ЧАРЛЗ? :)

Егото така или иначе е разделено на части. То самото е битие в свят, направен от разделение. И за него не е никакъв проблем "да се разглоби" виртуално на части и "едната част" да казва на другата "ТИ СИ ЕГОТО" - ти си - гад такава. Ти си виновно за всички беди... За ЕГО-личността си е тя - автора на битието - на гледната точка, на чувствата, на мислите...

Привързаните хора за мислите могат да кажат "НЕЕЕЕ ' чувствата са пагубни, емоциите са лъжата... те са от егото... А те - мислите, идеите... нищо не са сами по себе си. Просто автора им определя и мислите - те са само негов израз. След като ЕГО-ЛИЧНОСТТА е автора - такива са и производните - от нея.

И за мислите и за чувствата и за емоциите важи същото . разбира се тук има и известна разлика - между емоционалния преживяващ свят и менталния (идейно-мисловно-конструктивния) има известни разлики разбира се. Обаче когато ЕГОТО Е ОБСЕБИЛО И ДВЕТЕ няма разлика - ТО ГИ ИЗПОЛЗВА. ИЗПОЛЗВА ГИ ЗА ХРАНА, за защита, за битието си. Мислите и чувствата нищо не са сами по себе си... Обаче на повечето от вас ви е по-лесно да ги обективизирате като нещо самостоятелно... И то е защото е лесно да се скриете зад тях - винаги обективното е използвана идея за прикритие на СУБЕКТИВНИЯ АВТОР...
Всеки учен, всеки вярващ, всеки чувстващ - нямащ възможност да се осъзнае (да се види сам - като гледащ и автор на гледането) използва идеята за "дистанцията" - за него света е "НАСТРАНИ ОТ НЕГО"... не е вътре, той винаги е с идеята че НЕЩАТА СА ВЪН, ЧЕ СВЕТА СИ ВЪРВИ и той е просто някаква случайна или незначителна брънка в него. чете се навсякъде, говори се за това при всеки - то е в мислите, представите... А Е ПРОСТО ЕГО-МАТРИЦАТА.

Ето ви гледна точка на човек, който проглежда отвън това ограничение. ДА - това не е излишно самомнение или пък самохвалство - просто това е факт. Не се гордея с него, защото там където "виждам" въобще не съществува гордостта, нито самохвалството. И това няма да попречи вие да си го прочетете - НО С КОЕ В СЕБЕ СИ... предполагам че се сещате.
заради това е и разликата - пиша, но ЕГОТО ВЪВ ВАС ЧЕТЕ. КАКВОТО И ДА СТАНЕ ТО НЯМА ДА ДОПУСНЕ ДА ИМА ПРОБИВ... поне не и тогава когато то ДЪРЖИ ГРАНИЦИТЕ. Някои от вас писаното ще ви обърква, ще ви дразни, ще ви отчая, или обезсърчи, ще ви вдъхнови или пък проникне. Обаче всичко това са реакции... Всяко едно от тях. А реакции има, когато е налице РЕАГИРАЩ ЦЕНТЪР. АЗ-а в човека не може да реагира - няма защо, това не е от неговия свят.
В света от който гледа АЗ-а всичко това -> доброто е равно на лошото, бялото е еднакво с черното, тъмното - със светлото. за света на егото - това не е така. И е лесно да се забележи - книгите, лозунгите, социото с митовете си, религиите, политиката, обществения живот, забавленията - всичко е направено за света и от света на ЕГО-ДЕЦАТА.

Естествено е да се дразнят на всичко това онези от вас, които основното им битие е ЕГО-вото. И понеже някой си някъде си е пръкнал идеята че ЕГО-е нещо лошо... И ДУМАТА ЕГОИСТ дори са й назначили специално съдържание - на лоша дума. И кво - я колко хора си клеймят ЕГОТО...  и кое - пак със същото.  :) Вечната хитра игра. В социото всичко е направено предварително с една цел - да оцелее ОБЩОТО. да оцелее огрегора- общото поле. ЕГРЕГОРА Е ОБЩЕСТВЕНИЯ, ГРУПОВИЯ "ЛЕТАЧ". Всяка РЕЛИГИЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ "ЛЕТАЧ" - най-силния и могъщия. Вас ви няма там, вие сте незначителни в него, защото всеки от който се съставя този егрегор, всеки участник го излъчва това. И заради това в егрегора се излъчва - като огледало - наобратно към елементите от които той се състои. И отново стига до вас - вече като потвърждение с което презатвърждавате самомагичното изживяване. ТАКА СТАВА ИСТИНА, ТАКА ГО ПРАВИТЕ РЕАЛНОСТ. ВИЕ ГО ПРАВИТЕ - това е магията. МАГИЯ е когато е скрит автора на нещо. РЕАЛНОСТТА НЕ Е НЕЩО САМО ПО СЕБЕ СИ. тя не е полето за живеене. Тя е онова парченце в което ЕГОТО СЕ ЗАТВАРЯ< ЗА ДА ПРЕБЪДЕ... ДА ПРЕБЪДЕ КАТО ЕГО - ето това е играта на оцеляване.
Вътре в магията на всеки не може да има алтернатива на виждането - там всичко съществува и функционира, за да продъществува и функционира магията. Но в магията се случват пробиви... магията само изглежда всесилна и всемогъща, защото това е "ЗАТВОР", на стените на който се прожектират красиви гледки, приличащи на безкрайност. защитени с вечния стражар - СТРАХА.

Повтарям вече трети пореден пост, дори вече повече от 10 години. Играя една сложна игра, в която се опитвам да стоя на две места едновременно. или пък с бърза последователна смяна на гледните точки. Защото това което правя е обречена кауза - в света на ЕГО-ДЕЦАТА, аз пускам сигнал за "друг свят". Обречено е отвсякъде - мога да изтъкна хиляди логики, причини и механизми. Дори доказателства безброй. Доказателствата ги пишем тук - в изворите - всеки един от вас ги пише доказателствата.

разбира се не е трудно повечето от вас да кажат - ТИ ГО ПРАВИШ ЗАРАДИ ТЕБ, нали не ти пука. Прави са - това виждат, така го виждат, значи това е истина. Още повече че е обяснима, дори логична - според тяхната интерпретация. И става бетон - и те са прави за тях си - и им остава само да го изразят. И те го правят - вижда се каква сигурност, каква убеденост. Вижда се как зад замаскирано ПОМАГАНЕ, на прикрити игри на отношения, на игри на изритвания, на отхвърляне, на надмощие, мерене или състезание. Примерно колежката ТОНИ, на която винаги й останах трън в очите, си каза в лично съобщение - "ЧЕ ТЯ НЕ БИЛА ТАКЪВ ЧОВЕК"... ама нещо в мен я дразнело... не знаела защо." ментор съм бил, вечно съм пишел кое и как трябвало да е, все аз съм бил знаещия. Поредица "момичета" си го написаха същото - само думите бяха различни... ( ама дори не съвсем - защото на моменти имаше толкова еднакви - думи изрази - че направо да се чудиш дали един човек не ги пише тия неща) А тя не можа да напише 20 и двайсет изречения нейно лично мнение от цитатите. Да не говорим че НИТО ДУМА ЗА НЕЯ СИ - нито думичка - коя е, защо е, каква е, какво е изминала, какво е разбрала - ама тя, творчески. защото всичко което изрази е просто от мравуняка. Това го може и го прави всяка мравка. Едни със сплетни, други със сърдене или гняв, трети чрез замаскирани отношения, агресия или... безброй варианти. Заради това е и трудността да се забележи кое от изразеното е УБЕЖДЕНИЕ - вярване, превърнато в изживяване за истина и така й се придава вид на ОБЕКТИВНОСТ.

Може би е "заради мен" го правя това - но заради кой МЕН?   какво печеля, какво губя, кое ми трябва, какво взимам - това са ми насоките-въпроси. те само приличат на въпроси - защото за АЗ-а, не са нужни въпроси... затова и така ги пиша - въпроси, които само изглеждат такива... И отговорите ги няма. И не може да се отговаря на такива въпроси. При такива въпроси всички "отговори ще са верни" - защото зад всеки от тях ще стои КОЙ Е ЦЕНТЪРА - който ще отговори. И всеки отговор от тоя център ЩЕ Е ПРАВИЛНИЯ. И не може да бъде друг - дори когато ЕГО-центъра в нас преднамерно лъже, чрез съзнателна хитра или манипулирана лъжа - ПАК СЕ ВОДИ ОТ "ПРАВИЛНОТО" ЗА НЕГО -от важното, от истинното... затова и ИСТИНАТА Е ТАКОВА РАЗТЕГЛИВО ПОНЯТИЕ - и винаги е била. защото зад всяка истина стои АВТОРА, КОЙТО Е НЕЙНИЯ СЪЗДАТЕЛ.

И сега след всички тия объркани за повечето от вас думи, когато пиша колко "крайно" всъщност виждам света на ЕГО-ДЕЦАТА, това би възбудило веднага съответната реакция. Защото ще напиша че онези неща които сте направили за основа на живота ви, просто ги няма. НЯМА ГИ в света на АЗ-а. За какво ли тогава да пиша - за това че ги "няма" ли... или че ги "ИМА" - но само и единствено заради вас. Че ги няма, а просто вие ги сътворявате и после ги изживявате и така си играете на РЕАЛНОСТ, на която й слагате ЕТИКЕТА "ИСТИНА". И заради едничкото изживяване на същото това, то става битие, вие му правите битието, вие му давате живота, проявата. НО...
КОИ СТЕ ВИЕ.
ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ - КОЙ ВСЪЩНОСТ СЪМ АЗ...
КОЙ ГЛЕДА,
КАКВО ГЛЕДА,
ЗАЩО ТАКА ВИЖДА,
ДАЛИ НЯМА ДРУГО ВИЖДАНЕ, ..............

ДАЛИ НЯМА ДРУГ ГЛЕДАЩ?
Ето това е магията - вечния въпрос остава скрития - това е магията на ОЧИТЕ< ПРОЖЕКТИРАТ СВЕТА,
НО ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ ВИНАГИ ЕДНО НЕЩО - не виждат ГЛЕДАЩИЯ - той винаги е зад кадър, на тъмно, той е като в японския театър "НО" при който облечени в черно актьори чрез сложни маневри и изключително майсторство обикалят и местят декорите на актьорите - и остават невидими за зрителя.
това е простия замисъл-насока на думичката О-СЪЗНАВАНЕ... и САМООСЪЗНАВАНЕ - насока към автора, от производните шарении към същността им, към целите им, към тайните им, към изворите им... ИЗВОРИТЕ.КОМ... да... може би и избраното име на сайта да не е случайно.

Къде са изворите на света колеги четящи и пишещи. КЪДЕ СА ИЗВОРИТЕ НА ВАШИЯ СВЯТ. Още ли не сте прозрели, че СВЕТА е просто "ВАШИЯ СВЯТ" че вие сте авторите и сътворците му. Да - вероятно и това е ЕГОто ми - в очите на его-четящите. Но винаги когато има реакция - тя служи за прикритие на някакъв друг процес. Когато има чувство или емоция - така се прикрива друго нещо. така другото нещо остава в сянка, след като емоцията или чувството, тръпката ви обземат. зад всички тях стои един невидим СЪТВОРЕЦ - ЕГО... проявен чрез личността на всеки от вас. А зад него пък стои един друг творец, който нарекох с едно име, а друг такъв като мен, нарече АЗ-ът на човека. И все пак - това са само думи...

само думи...
само...

« Last Edit: февруари 18, 2009, 11:39:43 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Jacko

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 10
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #44 on: февруари 18, 2009, 02:22:20 pm »
   Здравейте,
Прочетох с интерес това което сте написали. Реших да се включа, без да съм представен на аудиторията. Просто не зная как да стане това. Приятно ми е и ще се радвам ако и на вас вие е приятно от един нов член във форома.
 По темата си мисля, че всеки един който си задава тези въпроси вече е тръгнал да дири отговор. Т.е. тръгнал е по пътеката на духовното. Всички се съмняваме обаче за посоката. Това ни кара да споделяме. Някой твърде много, като Рамус, но и той описвайки егото основно, затъва в него като доказва колко много знае или колко голямо его има. Мисля си че хората без его са празни хора и те признават това, като споделят, че от тях нищо не произлиза, те са просто тръба по която идва нещо извън тях. Такива хора има в архитектурата, изкуството, науката... Те даже името си не оставяли под творбите си. Радвам се на Кикка, която върви по своя път с усмивка и търси любовта и доброто, по най-малкото съпротивление. А дали ще изпразни себе си не е като че ли толкова важно. Наистина трябва ли да се вземаме токова на сериозно? Вървиш и се кефиш. Приятен път.


Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re: Размисли върху...
« Reply #45 on: февруари 18, 2009, 03:25:49 pm »
Дали Егото се слива с всичко наоколо, с Единството, когато стане прекалено малко и просто изчезне и се разтвори във Всичкото, или когато стане толкова голямо, че обхване Всичкото и се слее с него. Или може би е едно и също?
Това се замислих, вследствие на фразата "Голямо Его", "Много му е голямо Егото".

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #46 on: февруари 18, 2009, 04:02:05 pm »
 Не мисля че чрез провокация може да събудиш някой човек за себе си.Дразниш егото , а като дразниш егото , не позволяваш на онова другото да се прояви.Едва когато егото заспи дълбоко , човек се открива вътре в себе си , вътре в тишината и покоя.

 Но вече един преоткрил се човек може да се възползва от провокациите по един друг различен начин.Ако човек не е изгубил връзката със себе си , при една провокация на егото в него , то той е способен да наблюдава случващото се в него без да компрометира гледането.

 Румене , според мене ти провокираш хората , не с цел да ги събудиш за себе си , това е невъзможно и ти самият го споменаваш по горе , а го правиш защото ти носи една възможност.Възможност да изследваш природата на ЕГОТО.И не го правиш за да "научиш" нещо за егото на другите хора , а го правиш за да "научиш" нещо повече за собственото си ЕГО.Под "научиш" нямам в предвид само и единствено менталния поглед върху нещата , но и онзи изглед който се открива от духовния аспект.Когато АЗ идентификацията се слее с духовния аспект се получава онова особено виждане...Това е най високата точка до която съм стигал във вътрешния ми път , а планината която изкачвам се извисява още много нависоко.И колкото от по високо гледам толкова по на далече виждам.Само че за да видя нещо по добре , трябва да се приближа , за да го видя в детайли.Понякога някои подминати неща ми правят впечатление от по високо , неща на които не съм обръщал внимание и се налага да се върна за да ги разгледам.

 Колко нависоко сте се изкачвали във вашите планини ? Или все още ви е страх да напуснете топлия и уютен дом който ви предлага ЕГОто...

 
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху ...
« Reply #47 on: февруари 18, 2009, 04:26:17 pm »
Дали Егото се слива с всичко наоколо, с Единството, когато стане прекалено малко и просто изчезне и се разтвори във Всичкото, или когато стане толкова голямо, че обхване Всичкото и се слее с него. Или може би е едно и също?
Това се замислих, вследствие на фразата "Голямо Его", "Много му е голямо Егото".

как така голямо...и да обхване всичко...и малко за да изчезне....
черно-бяло, голямо-малко....на зелени ленти или розови сърца...какво от това?

Всеки си има его...то няма как да изчезне в този свят...или да прелее във всичкото...или да се изпари, разгради..изчезне...
според мен - няма такова нещо...
ако изчезне...то и ние ще сме изчезнали...или поне няма да сме в този си вид и изява...личностната, отделената...
с главата МИ, ръката МИ, чувствата МИ...

защото ние сме си отделни хора с отделни егоТа..и точно еготаTа ни правят такива...отделени, "самостоятелни"...съхраняващи се...
всеки възприема света и трупа различен опит ЧРЕЗ и ЗА собственоТо си его...то се трансформира постоянно...с цел да се запази...и само това прави..
самосъхраняВа се...в зависимост, от храната, която кльопа...моделира начина си на съхранение...

ама чак пък да се смали до минимум, за да се разтвори в нищото....
или обратното...така да надебелее, че да прелее във всичкоТо...и даже и едно и също да е...
това ще да е едно саможертвено его...

докато разписвах това се сетих за един въпрос...хм, ще поровя и тогава..
« Last Edit: февруари 18, 2009, 05:49:34 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Размисли за Размислящия
« Reply #48 on: февруари 18, 2009, 07:13:52 pm »
Васко, всяко "дразнене" е дразнене за раздразнения,
провокация е за провокирания,
празни думи са за неразбиращия,
смислени за привиждащия смисъла.
Всяко мнение е израз на изразяващия го и показва всеки един от горните изразяващи се чрез изразеното КОИ СА.
Всяка реакция е израз на изразителя й, отразява състоянието му на съзнание в този момент. Единствената условност е вкарана е тънкия нюанс, че изразител, който е наясно че е такъв, и е запътен към откриване на тайните на театъра си - е осъзнаващ се. Реагиращи хора, нямащи дори идея, кое е скрито зад реакциите им, изгубени в магично битие, конструирано от идентификация с преживявания - това е неосъзнато състояние на съзнанието.

Васко, не ми е работа да "подбирам" в едно публично и свободно за достъп пространство КОЙ ЧОВЕК КАК ЩЕ ДА БИЛ РАЗБРАЛ всяка провокация. допълнително чрез изключително дистанцираната възможност за писане във форум - нещо бавно, тромаво и по този начин лишено от бързината на "живия обмен". Приемането и реакцията на всеки към който и да е пост - това е в неговите приоритети - аз единствено мога да сложа възможността това да е налице... и то става за хората които са в състояние да го направят. Тук не е работа Рамус защо, какво и как го правил и какво са тънките му сметки и цели. тук всички сме сами със себе си. Всеки е сам, когато пише всеки свой пост. за да ги пише всеки е насочен от нещо - едни реагират, други се самопровокират използвайки възможности, други... и т.н.

С какво би ме разбрал някой, при положение че нито един от вас не е в моя свят. това, което правя тук е занимание самотно - най-самотното нещо на света.
От брега на реката от който съм не мога да не гледам - в света от който вие живеете, най-близката дума за това е "изследване", но аз това правя непрекъснато - всеки миг. Всеки миг текат вътрешни процеси по "разглобяване и сглобяване" и то на много нива. вярно е - избрах изворите,ком и концентрирах през него някои свои насоки. разбира се че има и адекватен момент в думите ти, васко. И част от тия думи вярно си доловил и отразяват... но само част. затова не е нужно да говоря за света си... Опитвал съм вече - нищо не достига - толкова е "чуждо" на хората. И да пиша за тия неща - нищо, никой съвсем няма да разбере. Единствен човек има който би разбрал всичко това и ние с него именно заради това въобще не говорим за неща, които са ни "ежедневие" така, както живеем. Ако ви кажа кви странн общувания имаме и колко бързо се обменя символна информация, просто досега никой не е издържал, присъствайки на подобно нещо. Умората или отегчението налягат бързо всеки присъстващ... защото скоростта, зададените условности в символите и свободния широк начин по който се интерпретира на няколко нива едновременно е просто напълно непознат за повечето хора. А ние сме го правили това в течение на повече от 28 часа. И да ви кажа - времето по часовник е просто смешно, когато става въпрос за подобни неща.
Като гледах тук хората с какъв зор прочитат един по-дълъг материал, който за мен е повече от елементарен, в началото малко недоумявах защо... не знам щом тия неща които пиша са "сложни, заплетени, объркани или дълги" кво остава за онова - живото, с многото часове, изискващо висока концентрация дълго време... и не само това... Повечето от вас от дългия материал се хващат за един или няколко елемента от многото... И аз подавам много, за да има повече елементи, за да се хванат по-различни хора. Всеки си резонира на честотата на която е самия той. Обаче колко от вас ясно и прецизно могат да схванат коя е тая честота, при положение че за да е възможно да го направят им е потребен ШИРОК ПОГЛЕД. ПОЛЕ на виждане, излизащо далеч "по-широко".

От повече от 5 години се опитваме двамата, всеки по свой начин да даде описание с думи от заучен словесен символен език. разбира се че ние в някакъв смисъл изглежда че сме извървяли път към всичко това. И от ваша гледна точка е напълно обяснимо така да изглежда. Повечето неща в разликите между "двата условни свята" (АЗ-овия, и ЕГО-вия) са като противоположни. Но пък е налице във всичко това една особеност - АЗОвия свят от "гледаме" е по-широкия и от него се вижда кристално ясно "ЕГО-вия" свят. Виждаме широтата и сложните комплексни плетеници чрез които финкционира еговото поле и елементите, живеещи в него. Обратното е невъзможно обаче - това е естеството на нещата. Тук в продължение на вече 5 година оставих огромен писмен материал, който касае еговия свят в мащаби, който никога не съм виждал някой да е оставил за него. Повечето от следите на индивидуалистите, които съм докосвал, не касаят много еговия свят. това е сякаш нещо, като моя индивидуална насока - нещо като талант ми е. Просто моя специфична особеност. аналитичността и някои комбинации от дадености съм самооткривал и развивал и те се превърнаха в мои инструменти, но си остават особености. Редкия шанс, живота да ме "срещне" с друг ииндивидуалист е изключително събитие в живота ми. И двамата не знаехме за това през десетките години, през които се оформяхме като такива. В това намерихме и използвахме допълнително катализиране и разширяване на познавателния диапазон. като се запазва с цяла сила различността. Но пък на нивото на АЗ-а различността и задълбочаването й е естествеността на битието в нея. толкова мога да пиша... но кой да го чете... кой. Празни думи си остават. Има неща, които преднамерено не пиша в изворите.ком. те не достигат до форума. някои от тях минават през каналите на чат-обмена, други дори там не могат да се пишат. някои въобще нямат възможност да се пишат. Именно - най-дълбоките, концентрираните и комплексните. Едно нещо в мен комплексно е като една цяла картина, която мога за изгубя няколко живота да я описвам с думи. комплексното, което е в мен няма нужда, нито е възможно да бъде описвано с думи. Имам си съответни на комплексните отражение - техни си съответни символи, чрез които ги отразявам и работя с тях. И се вижда, че колкото повече пиша за тия неща, толкова повече се отдалечавам от тях - просто думите нямат никаква стойност в тая посока на битието.
===================================================================================
няма да коментирам типичните "кефения по пътя" тия съм ги чувал и  чел вече 5 години в изворите и живота. За изворите минава, ама на кефенето имаше една съратничка от първите пишещи в този сайт - БИЙ. И вече 3 години можете всички да видите блога "слънчевите й дневници" на sunflower на съответното място в нета, в който всичко е едно и също - псевдокефене и силно клатушкане по крайностите на настроенията и емоционалните реакции. Всичко е еднакво. сякаш така ще остане за вечността. думи, думи, изливане на душа през писането... И нищо не се променя. И коментарите под написаното - пак едни и същи. на едни и същи хора, едно и също мислене...Нищо ново, нищо различно - цветни шарении от матричните полета. някъде е повече цветни и красиви петна, другаде е по-черно-бели. И имах честта да се запозная лично с няколко от "кефещия се" контингент - много кефещи се, докато не се натресат в поредното блато - и после пак, и пак и пак... тогава да ги видите кво кефене е... Щото като децата всеки може да се изразява - КЕФЕТЕ СЕ и си вървете по пътя. нак-вече пожелателно и с оная част, за която е важно да покаже "КОЙ МИ СЕ ИСКА ДА СЪМ". Небрежари и тежкари, непукисти или драматици - ама само ролите... Всеки от тях е потънал в свое блато, но на един етаж - от вечността. И когато им се наложи да "дадават мнение" то се вижда и се чете. няма нищо скрито - всичко е на масата. но видяното се определя от гледащия...
И има само един начин "да не се вижда това, което се гледа" - просто е -> сменете гледащия - чрез смяна на състоянието на съзнание се променя гледащия, и оттам - "очите му", от тях и това, което гледат. Просто се удря в десятката, в центъра ... по линията на създателя и твореца.
днеска ми казаха - "много било просто на думи". Ми за някои са "ДУМИ" за други ни е ежедневие... ежемигове.

не е важно за ИЗВОРИТЕ КОМ кой съм аз... Важно е ВИЕ КОИ СТЕ, защото докато се питате КОЙ Е РАМУС, се криете да погледнете КОЙ ПИТА ТОВА, защо му е да пита, защо му е да "знае" и какво би му донесло това?

Ума, логиката, понятията, представите, чуствата, реакциите ви на всички нива, не могат да се използват за нищо, защото водят единствено астралната сфера да си остане затворена. Всички изредени в предишното изречение елементи с които оперирате в постовете си, са компрометирани и с тях не можете никъде да стигнете, освен в кръг. Те са инструменти, с които именно ЕГОТО ви се самозахранява и то отдавна ги е обсебило и ги използва. Компрометирани са и защото приетото от социума също е от Еговия свят, чрез егови "псевдознания". Всички заучено е компрометирано и с него изрязяването на Духовност е само псевдо... силата им е, че вие чрез тях се самодефинирате във времето и пространството... като Его-личности, наричащи себе си като АЗ. Ето така ЕГОТО, застава пред АЗ-а и го подменя. И става то единствено.


АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
За капана на обсесията...
« Reply #49 on: февруари 19, 2009, 10:02:02 am »
Да, голяма "веселба" пада в капана на форума. Всеки е "захапал" здраво и не пуска. Някой път като глутница улични кучета се разлайваме и се впускаме озверели да браним територии... Друг път обсебени от това, че не се чувстваме добре в кожата си се мъчим да си захапем опашката и се завъртаме в омягьосан кръг обезумели от безизходност. Трети път завъртаме раболепно същата тази опашка на всеки, който ни подхвърли някакъв кокал... Зовът на дивото се е изродил до маркиране и отбраняване на територията около кофата за боклук. Това, веднъж за винаги е компрометирало алтернативата на вълчата глутница, а пък идеята за вълк единак звучи направо нелепо...

Аз много често се питам защо ми са тези преживявания със форума. И всички отговори естествено са Егови, т.е. форума е арената на която разигравам играта на Егото си. Нищо повече от една обсесия, поредното вкопчване..., поредната ми любоффф... Единствената полза е, че вероятно все пак има шанс да се дидя някак по-отстрани, доколкото полето на изява реално е виртуално...  :)

Offline Jacko

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 10
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #50 on: февруари 19, 2009, 10:10:05 am »
 Наскоро четох една книжка на Хорхе Букай "Нека ти разкажа". Там той описва или измисля различни случки. Ще ви преразкажа една която ми направи впечатление.
 Един човек се обажда по мобилния си телефон на личния си лекар.
- Докторе, жена ми оглуша, въобще не чува.
- Е как така оглуша, аз разговарях с нея миналата седмица, това не става за един ден. Можеш ли да я извикаш? Тя къде е сега?
- В кухнята, а аз съм в спалнята.
- Ами извикай я.
- Марияяя. Ето въобще не чува.
- Приближи се и пак я повикай.
- Марияяя, ето викам и от коридора но пак не ме чува.
- Добре, отиди и я докосни, моля те.
Докоснал я и тя се обърнала и му извикала:
- Кажиии, десет пъти те попитах КАКВО ИСКАШ.

Много е лесно човек да се огледа в огледало и да види какви косури има по дрехите, по лицето. Трудно е човек да се огледа отвътре, няма такова огледало. Този човек викал и жена му отговаряла но той не я чувал и си мислел, че е глуха. Букай казва, че 90% от случващото се с нас го прехвърляме на другите хора защото не го съзнаваме. В разговорите си с други хора обаче можем да се отразим. Затова сигурно все още общуваме.
 Миналата година прочетох, че открили някаква стара билия. Тя била написана върху друг текст. Заинтересовали се и открили, че това е може би копие от записки на Архимед. Оказало се, че е знаел висшата математика, а тя е открита преди 100години. Човекът е направил огромна крачка. Айнщайн също направил сериозно откритие, което много малко хора разбрали по негово време. Прочетох за него и се оказа, че не бил даже добър ученик. По някое време се отказъл от университета, защото не му харесвал начинът на преподаване. Нашият Кольо Фичето оставил шедьоври в архитектурата без да е завършил специализирано училище. Не зная дали изобщо е завършвал училище. На тези хора им е душло от вътре. Нямало е учител който да им го даде и те да го доразвият. Теорията на Дарвин не се случва при тях. Стигам до извода, че това се дава, то не е продукт на даден човек. По този начин може да се отстрани АЗ-а. А също и с етиката, която казва: - първо ти и после аз.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 871
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #51 on: февруари 19, 2009, 11:06:34 am »
  Търся човек, който си спомня първата си мисъл. С удоволствие ще прочета теорията му откъде се е появила.
   Интелектуално развит сперматозоид?
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Лутане из игрите на Егото
« Reply #52 on: февруари 19, 2009, 11:30:22 am »
Пример:
Винаги съм се упреквала че нямам амбиция, че се подценявам, че така да се каже нямам хъс да си живея живота по-върхово... В същото време, дълбоко в мен, винаги съм знаела, че не е така, че мога, но в същото време не искам... И така - вечно между двете състояния - какво да избера: удобната пасивност на това да се ползвам от нещата, които сами идват при мен, или предизвикателството да тръгна на "кръстоносен поход", да "воювам" и сама да си вземам това, което съм решила, че ми се полага. И така, по-голяма част от времето минава в колебания искам ли, не искам ли..., трябва ли ми, не ми ли трябва... Сякаш сме две, но с лек превес на съзерцателната.
Реша ли да не "влизам", винаги остава една неудовлетвореност, че съм пропуснала нещо, което съм можела и да имам... Тръгна ли да "превземам", обикновено е като че си отправям лично предизвикателство: Хайде да те видя дали наистина можеш, или само удобно се оправдаваш, че не искаш!" Самото искане сякаш остава на по-заден план. Вълнувам се най-вече от това да си получа доказателството че наистина "владея силата". А когато еуфорията от поредната спечелена битка премине, съзерцанието пита амбицията: "И сега квооо...?"



Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
ЕГОТО си е его...
« Reply #53 on: февруари 19, 2009, 01:20:51 pm »
даааа, лутанеТо е безпределно по усещане....все диалози и убеждавания...вътрешни, външни...все различни гледни точки...съвест, угризения, притеснения...
и ако в един момент си даваме сметка, за какво е този ЦИРК, то в останалото време се крием зад много добре аргументирани доводи...например като готово подадено поведение...такова, каквото на мен ми бе подадено, още в детството... :
"всеки е индивидуален...така е...но ние живеем сред хора...трябва да се съобразяваме с правилата..." ..
не казвам, че не е така...в този свят на полюсност...това  е начинът да се изреже ЛОШОТО..

обаче...какво се получава след това???в какво прераства това "учение"...

за мен е СЪВЕСТ..тя избива под въпросчета.."това как ли изглежда отстрани?...какво ли си мисли Иван, Петкан, Драган...или хората...?
дали съм права, след като всички ме осъждат...дали пък света се върти около мен...изобщо за каква се мисля...имам ли право да правя това???
имам ли право да минавам през хората...айде компромисЧе...тук..компромисЧе там...нищо, че не мога да спя..или съм сприхава...всъщност работата МИ е виновна, за крайното неспокойствие...или съседа...или пълнолунието...или кафето..."

а истината, до която стигнах е, че едно добро обучено ЕГО не иска да е АУТСАЙДЕР...не иска да е различно, защото е скандално, неприемливо, осъдено....
губим обожанието в нечии очи...излизаме от образа и представите на някой, който ни е БОГОТВОРЯЛ, харесвал или симпатизирал...или пък виждаме осъдителни погледи навсякъде....

ама е трудно да се погледне от тази страна...трудно е, защото боли...а това е вид капсулация...за защита и оцеляване..

подтискаме нещо истинско...цял живот....ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ сме роби...с идеята за сериозността на живота...тук количКа, там апартаментЧе...маркоВа дрешКа...или скъпо хоби...пътуване...а тези неща притискат към упорит труд...щото то си иска плащане...

тук любов, там закачКа и флиртЧе...мимолетни усещания, които управляват живота ни...сменяме ги..всеки с различно темпо...някой остават вкопчени за първото...други не го намират...и си теглят куршума...ама не е ли пак заради РАЗЛИЧНОТО, което не се приема, осъжда....и избива в НЕразбиране, НЕрадост и НЕщастие...

трети па ги сменят като носни кърпи....за да подадат ново мимолетно усещане....и пак и пак и пак....в най -различни проявления...
e - аз съм от тия третите...
не, че няма много други нюанси...аз изброявам само някои от тях....
но каквито и да са...все ни притискат към нещо...

а най-лесното е да вярваме, че правим нещо....не заради нас...защото НИЕ не сме егоИСТИ....правим го заради другите....защото няма да се справят без нас...и по аналог и ние не можем да се справим без тях...
и всъщност оставяме душите си в плен на различни идеи...

и най-страшният въпрос на моето его е: "Кой иска самота,а...А?"
« Last Edit: февруари 19, 2009, 01:35:59 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re: Размисли още...
« Reply #54 on: февруари 19, 2009, 02:24:33 pm »
Лутаме се между полюсите и изборите, които те ни налагат да правим. Всеки избор носи вина (или вина+кефене), а тя греха, даже липсата на избор. За да понесем по-леко вината и греха си, сме си въвели правила и критерии, с които да оправдаем изборите си. Истината е, че всъщност няма добър или лош избор. Всяко отричане на нещо, те отдалечава от единството.
Колкото до общуването... мислим си, че се опитваме да накараме другите да ни разберат... Всъщност се опитваме да разберем единствено себе си. Провокацията към другите е много добър начин за това, според скромния ми опит.
А пък за дразненето важи, че "Проблема на давещите се е в самите давещи се..."

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: оххх вината...
« Reply #55 on: февруари 19, 2009, 03:30:43 pm »
Eто аз сега изпитвам вина. Вината ми е че искам да помогна, а не мога, защото не зависи единствено от мен. Зависи от ред обстоятелсва и много други хора. Аз трябва да съм тази, която да обърне ситуацията така че да заработи в подходяща посока. Нещо като Бог трябва са съм, а вместо това се чувствам като сламка, за която се е хванал удавник. Като нищо ще ме завлече със себе си и ще има да се давя във вината си още дълго време. Това ме измъчва и не ми дава мира. Единственото нещо което сработва временно, е че "изключвам" (игнорирам) проблема и тогава съм в състояние да си поемам дълбоко дъх... Колкото и да се старая да погледна отстрани и да анализирам положението безпристрастно - не ми се получава. Вътре съм и с двата крака... И ме е хванало за гърлото и ме души...

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Тя вината...
« Reply #56 on: февруари 19, 2009, 05:24:11 pm »
Да, разбирам те. Спасението е да "прегърнеш" и двете възможности и да ги приемеш за еднакво "добри", тогава вината се обезмисля, независимо от избора ти.
Иначе това за помагането е илюзия да си мислим, че можем да помагаме. Можем... но само на себе си. Опитвала съм да помогна на други, но то просто не достига до тях, ако те не искат. А понякога достига по такъв начин, че "помощта" в един момент се оказва съвсем не това, което си мислел, искал и т.н. Така, че няма как да помогнеш на някой, който не иска да му бъде помогнато. Освен това никога не знаеш как ще бъде "преработена" тази "помощ" и в какво в последствие превърната за/от този/тази/тези. Единствено можеш да им даваш някакви сламки (знаци, показваш път, начин), за да могат сами да си помогнат. А ако не успеят, със сигурност и ти не би успяла.
« Last Edit: февруари 19, 2009, 05:29:50 pm by Una »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
КИККА
« Reply #57 on: февруари 19, 2009, 09:20:09 pm »
Kikka,
най-после почна да блика... щото те души явно от много години... Поне откакто почна да пишеш го "видях".

Имаме една книжка в изворите - нещо като "входно ниво" за проглеждащи себе си. В нея е написано чудесно есенциално обобщение за ВИНАТА.
"Вината и Помощта са скритата страна на КОНТРОЛА и произлизат от страха".
няма ВИНА, която да е насочена към самия човек - винаги в нея са навързани задължително образи на "близки и важни за нас хора"... Образи. Отношения в които си влезнала по силата на социално-натрапената симбиозност в която ти самата си вярвала че ТОВА Е ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА. И е било сделка - и за двете страни.
 
Последния ти пост е като учебник за описание на вечно борещите се части-лица на личността във всеки човек. Откровеността ти е изключителна, но в нея не е наличен съзнателен момент - тя е пропита непрекъснато в нещо като "сироп" от безнадеждност, раздвоение и... на моменти нещо като отчаяние и обреченост.
това е ТИПИЧЕН ЛЕТАЧ - чист, точен и хитър начин да те затваря в мислите ти. маскира твоите изживявания като мисли и представя и ги реди.
насоката на откровението ти не е към задълбочаване - а сякаш само и само да разкрива все повече "ЗАЩО ТИ СИ ТАКАВА, КАКВАТО СЕ ПРЕЖИВЯВАШ". И навлизайки все повече в описанието и навътре, сякаш ще ти се скъса "душата".
Това е птреднамерен и предварително компрометиран начин, в който всеки депресиран се улавя като в капан.
Виждаш една предварително нагласена от теб картина в която сякаш искаш да се самопотвърдиш. Почва и продължава в предварително подвеждащи в тая посока преценки, които всъщност не са такива.
самоподвеждаш се от изживяването си - изразяваш го с думи, които уж чертаят дълбоко, обаче стигат пак до задънена улица. И задънената улица за пореден път ти се самопотвърждава... и всичко се връща пак обратно и рефлектира в теб.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: за вината...
« Reply #58 on: февруари 19, 2009, 09:39:41 pm »
:) винаТа...отговорносТТА...страданиеТо...все прекрасни идеи..от най-добриТе са според мен...не като изживяване....
като изживяване са разкъсващи и истински..и болезнени....и като, че да не преминат никога...като, че на умиране отива работаТа...
но пък как да държат изкъсо...няма мърдане просто...

ако може да се чувства човек виновен през цялото време...ех...

Та ние си я играем тази игра постоянно...в ежедневието даже..
"аз исках това да стане така...а ТИИИИ ...изобщо не чуваш, изобщо не се съобразяваш...изобщо не разбираш...не правиш нещата както трябва...изобщо не ти пука...изобщо ти НЕ.."
и това си действа...запечатва се в главите ни...така се насажда и засажда..и пониква...че и плод дава...в един момент човек започва сам да УСЕЩА в изречени, или прочетени думички усещането си за "вина"...
напомня му някак СИ за това насаденоТо...и следващият ПЛОД на дървото е налице...

започва и подлагането на строг контрол...човек се замисля върху ситуации, думи, в които е участвал..и се почва:
"виновен съм..така е...за всичко аз съм виновен...и сега това...и за това съм виновен....а защо ми казаха тези думи, така рязко....виновен съм за нещо... очевидно Е....какво ли е...да..А!май се СЕЩАМ"...
цялата тази трупана и трансформираща се ВИНА прераства в различни други усещания и чувства....притеснение, терзание...лош сън...сприхавост...любов..в какво ли не..може да прерасне във всичко... може да се породи от всичко...може да се разгъне и прерастне във всичко...

аз-за мен си - момента, в който осъзнах какво си причиняваме и започнах да вкарвам паразитни думички, в изказите си...
"не е лично..не ми се обиждай сега...изобщо не искам да ти ВМЕНЯ вина...или да те нараня..или оскърбя....просто изказвам мнение...това, че не ти харесва си е един вид твой проблем...не мой...не мога да говоря неща, които не мисля...само, защото искаш да ги чуеш..извинявай, ама е така.."..коеТо си е пълната истина...но е много изморителна игра...когато го погледна отстрани звучи като постоянни извинения...и прекомерно внимание...в услуга на друга егоВа конструкция...

и не, че има точен съвет за всичко това...кой както може и му стигат силите...така го бори...
аз просто го разписах, като проследяване на така наречената ВИНА....при все, че е отгоре - отгоре...повърхностно..и пак едностранно някак си...
тя вината, както всяко едно друго чувство може да се вкорени в схемата на егоТО чрез най - различни случки, разговори, други усещания....да се развие, видоизмени...и т.н...и т.н..
както често казвам..."хе хе...по аналог"...е, че бил тотално изкривен и пречупен "сигнал"...пак си е аналог някакъв :)
« Last Edit: февруари 19, 2009, 09:51:22 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Inside11

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 9
  • Gender: Female
Re:за вината
« Reply #59 on: февруари 20, 2009, 09:20:56 am »
Макар това да не е раздел за сънищата ми се струва подходящо точно тук,понеже се заговори за вината,да си разкажа нещото,което сънувах снощи.и което е израз (поне според мен) на факта,че дълбоко вътре в мен има тежки наслоявания от вина.
Сънувах,че съм в някаква стая и по едно време край мен са завъртя някакво малко дете...отиде на терасата,аз му се радвах с поглед,по едно време дететето проближи към края на терасата и изведнъж се преметна през нея и полетя надолу. В този миг спейки се усетих,че крещя от ужас в съня си....как съм допуснала това да се случи.Влиза някой (нямам спомен дали е мъж или жена,но със сигурност е по-голям от мен човек) и ме гледа с поглед,който говори повече от всяка произнесена дума.Поглед пълен с обвинение и назидание.(дори на сутринта като се събудих,установих,че майка ми ме гледа понякога с този поглед..)
Странното е,че аз уж сънувах,но в същото време си казах спейки, „оле...колко много вина има натрупана в мен“.
И това е съня....,дали по някакакъв начин сънувайки всичко онова натрупано в дълбините ни,се освобождаваме от него,или просто го правим видно за съзнанието ни?