С много смесени чувства останах от новата книга на аржентинеца Хорхе Букай (Приказки за размисъл).
Харесаха ми някои неща...и то долу-горе все негови "външни" вдъхновения...
мое мнение де...
прилагам тук една притча от книгата..
***
ВОИНЪТ / Приказки за размисъл - Хорхе Букай
За любовта, която имах, мога да кажа, че не е безсмъртна, защото е пламък, но е безкрайна, докато трае...
ВИНИСИУС ДЕ МОРАЕС*
Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му – обветрена и загрубяла от слънцето и снега.
Името му било Хорм? и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организирана от най-жестоките им врагове.
Четиримата воини се борили геройски, но само Хорм? оцелял. Тримата му другари загинали в битката.
Окървавен и изтощен, Хорм? разбрал, че трябва да си почине, да възстанови силите си и изцели раните си.
Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина.
Дотътрил се някак дотам, влязъл в пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън.
Гладът го събудил часове или дни по-късно.
Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хорм? решил да излезе да потърси съчки и сухи дърва, за да накладе малък огън във временното си убежище и да хапне малко от осоленото месо, което носел със себе си.
Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата...
От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът бил построен в чест на едно-единствено божество... бог Готс?.
Хорм? не вярвал на случайността и вероятно затова решил, че този, който го отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да бди над съня му.
Хорм? стигнал до заключението, че това било някакъв знак.
От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готс?.
Щял да остане там, докато раните му зараснат.
Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бога, и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва в негова чест.
Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готс?.
През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара.
На шестия ден Хорм? разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готс?.
– Вечен пламък – казал си. – Но как да го постигна?
Хорм? излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема.
Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан с малко масло, но това не било достатъчно.
После му хрумнало, че може би трябва да потърси много дърва – толкова, че никога да не свършат. Толкова много, че да горят вечно... Но бързо разбрал колко напразно щяло да бъде това усилие... Многото дърва щели да увеличат силата на огъня, но не и продължителността на пламъка...
Един монах в бяло расо, който вървял по пътеката, се спрял срещу Хорм?.
Може би от чисто любопитство, а може би и от изненада, че вижда воин, потънал в толкова дълбок размисъл, монахът седнал срещу шумера и го загледал неподвижен, сякаш бил част от пейзажа.
Няколко часа по-късно, когато слънцето вече залязвало, Хорм? продължавал да мисли...
Толкова погълнат бил от мислите си, че не се изненадал ни най-малко, когато монахът му заговорил:
– Какво ти е, войнико? Изглеждаш угрижен... Мога ли да ти помогна?
– Не ми се вярва – казал воинът. – Тази пещера, братко, е храмът на бог Готс?, когото преди пет луни нарекох свой покровител, към когото са отправени молитвите ми и който е висшият идеал на борбата ми. Скоро трябва да потегля и бих искал да го славя навеки, но не знам как да направя така, че пламъкът, който запалих, да гори вечно.
Монахът поклатил глава и сякаш отгатнал пътя, който била изминала мисълта на воина, казал:
– За да бъде пламъкът вечен, ти е необходимо нещо повече от дърва и масло...
– Какво ми трябва? – попитал Хорм? нетърпеливо. – Какво още ми е нужно?
– Магия – казал простичко монахът.
– Но аз не съм магьосник, нито разбирам от магии...
– Само вълшебството може да направи пламъка вечен.
– Аз искам пламъкът да бъде вечен – казал воинът. – Ако намеря вълшебството, можеш ли да ми гарантираш, че пламъкът за Готс? ще е вечен?
– Да обещая? Преди седмица ти дори не подозираше за съществуването на този храм, посветен на Готс?... А днес искаш да му засвидетелстваш вечна почит. Това искаш днес. Нима ти можеш да гарантираш, че желанието ти ще бъде вечно?
Хорм? не отговорил.
Воинът разбрал, че никой не може да даде дума, че желанието му ще бъде вечно...
Монахът отново поклатил глава и се изправил.
Приближил се до Хорм?, поставил дланта си на гърдите му и казал:
– Ще ти разкрия една тайна...
Магията продължава само докато гори желанието!
