Author Topic: Размисли върху любофффта...  (Read 31054 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
за това изохкване...
« Reply #60 on: февруари 20, 2009, 09:49:44 am »
Имах нещо като предчувсвие, интуитивно усещане, че нещо не е наред с последния ми пост. Защото просто хвърлих ей така "за спорта" няколко изречения за вината, по инерция, не можах да се стърпя да не реагирам... Хванах се после, че е много мелодраматично, лепкаво сиропирано, както се изрази Рамус... Даже обмислях дали да не го "неутрализирам" някак, ама не намерих начин - все щях да съм в "сиропа"... А то, какво излезе - там било "заровено кучето". Първото раздразнение дойде от "диагнозата" за тоталната депресия, в която съм била. Реакцията беше - пълни глупости - няма такова нещо... После започнах да се замислям дали пък наистине не е така. Дали не ми се получава нещо като при алкохолиците, нали знаете - винаги отричат и не виждат, че имат проблем... После мисли, мисли ... около това, че както и да се "извъртиш" навсякъде "летач" до "летача" :) ... и че "шутовете в задника" май все са напред ама по затворения кръг без изход... и аха да се сдухам съвсем, но и това не ми се получи сякаш... Дали пък въпросния "летач" пак не е "овладял" положението...

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: за летаЧите и кИшата...
« Reply #61 on: февруари 20, 2009, 10:58:23 am »
така...голЕм студ настана...и понеже моята кола си живее собствен живот..отказа да запали...изобщо не я "мъчих" да я разубедя..
оставих я затрупана под снега и се отправих към други алтернативни варианти на транспорт...

Докато пътувах...слушам музика на слушалки и зяпам през прозореца....и гледам другиТе превозни средства....
направи ми впечатление снега, който е натрупал върху колите...как и колко са изчистени от него...
някой си направил малко прозорче от към неговата страна, изчистил си задното стъкло и кара...
друг изчистил почти всичко, не изчистил номера си...имаше идеално изчистени и красиви коли...
най-ме впечатли една кола, която не знам как я движеше шофьора...тя беше цялата в сняг...малко прозорче от пред...а задното стъкло 15 см. сняг...
и две огледала съответно от ляво и дясно...за "отражение" на ситуацията :)

не, че съм тръгнала "профили" да правя на шофьорите...докато си зяпам и..."щрак"
как точно това сме си ние....всеки кара неговата си каруца...и си се грижи за нея, както можЕ, както намери за добрЕ...
                                 ....колкото съвесТТА му позволи...един вид :)

та баш това си ни е и живота....така си го караме...кой колкото реШи и  успЕе да разчисТи...през останалото време яко газ...
в едно непрестанно препускане...като маймунките...безцелно и неадекватно от клон на клон...

а иначе от кой зависи? от нас си зависи...само и единствено...ОТ МЕН - ЗА МЕН...не, че е лесно да се разбиват пропитиТе в мозъците ни митове...
изобщо даже...ОБАЧЕ колко лесно е да си мислим, че някой ще ни спаси и извади от блатото...
и в зов на този древен мит...за закрилаТа и спасениеТо....на повърхността да излиза едно "МРЪНННН"...

НО истинаТа е, че няма кой да дойде да МИ разчисти...то не само, че няма...то идеяТа е безумна сама по-себе си....
как така някой да оправи моята каша...като тя си е моя...и аз не мога да се справя...а го ИЗИСКВАМ или ИСКАМ..или МОЛЯ...или НАДЯВАМ от някой страничен...и как да стане?
НИЕ УПРАВЛЯВАМЕ САМО И ЕДИНСТВЕННО НАШИЯТ СИ ЖИВОТ....и то се вижда колко успешно се справяме...

просто няма такова нещо като да помагаме и управляваме нещо различно от нас самите...
поредният парадокс...но пък в парадоксите бил прогреса....та така...
кой както си го направи - сам за себе си- на себе си...
така ще да е...кой както - така...
« Last Edit: февруари 20, 2009, 11:33:46 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Jacko

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 10
За вината в нас
« Reply #62 on: февруари 20, 2009, 12:56:06 pm »

 Здравейте,
заговорихте за вина. Дойде ми на ум, че другата седмица в събота е ден за прошка в християнството. Спроред мен това е един изключителен ден. Все се опитвам да приема и да простя:
 На всички политици и управляващи в България.
 На всички шофьори които спират където и както им падне, а също и отнемат предимство кой как може. Без да се съобразяват с другите.
 На всички бизнесмени които нямат капка уважение към подчинените си.
 На всички полицаи, военни, ловци,духовни водичи водещи към никаде.
 На всичкии....
И да помоля всички да ми простят, че нарушавам душевният им мир с моят живот. Това е нещото което, ако мога да направя сигурно ще постигна угромен успех. Това си мисля е да задгърбиш вината.
                                                               Джако
 

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Кикка
« Reply #63 on: февруари 20, 2009, 03:34:22 pm »
Кикка... Опитай
Прочита... Виж прочита си на това, което съм писал.

Сравни реакцията на тоя прочит... и отново "оригиналния текст", който е послужил и е използван за "дразнител-стимул".

Има съществени несъответствия
- прилагателните за "звученето" на поста за вината , от моя страна е само опит за насока на излъчваното състояние в което се намираш. В твоя интерпретация вече прилагателните са други, със съвсем различно предназначение но не пречи да допълниш "както се изрази РАМУС".  :)
- и второто - най-важното. Никъде не пиша, че намирам състоянието ти за тотална депресия, обаче сравни написаното от мен, контекста насочеността... И виж при себе си - как, защо и какво си прочела... (само предложения, друго нищо  :) )

  Сега - самодиагностицирането на психични състояния в които преобладават емоционално обагрени нагласи е ужасно сложен въпрос. Сложен, заради факта, че колкото е по-дълбоко потънал човека в съответното състояние, толкова е по-дълбоко потънал в магията си. наличието на "разум, рационалност и на безпристрастно виждане" е сведена почти до нула. следователно е невъзможен широкия поглед върху каквато и да е цялостност.
Аз наричам депресия нещо доста по-различно от типизираното психологично описание на това явление. за мен - депресията за мен е нарицателно за явление при което човека е всмукан навътре, оцеляващо към психичен "колапс". Оцеляването прави така, че магията на някаква цялостна емоционална нагласа, превърната дори в цялостно състояние, да обхване и обсеби отвътре психичното битие. Като става въпрос за цялостност и за "чувства" - имам предвид, независимо от насоката + или -.
Тоест, дали ще е към деструктивни изживявания или към щастливи или радостни, дали ще е пасивно или активно изразени... това няма практическо значение... и по същество също. С това искам да кажа, че колкото са повече силни подхвърлянията на психостатуса по скалата на изживяванията - толкова са повече обсебващи и с това те прекъсват всеки възможен "обективен" или пък "страничен" поглед към възприемането си.
механизма е сравнително прост, но той се задълбочава, когато години и десетилетия наред съответния човек е повтарял и с това затвърждавал състоянието си.  И като се затвърждава, точката в която обикновено условно наричаме НУЛА, се пренася в посока все повече в състоянието и става идентифицираща. С това става и все по-устойчива. няма значение дали ще скачаш от щастие или пък ще се пържиш във вина и в двата условни случая нагоре или надолу по скалата, все в една равнина стават процесите. И погледнато отстрани на тях - си е една и съща магия

АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #64 on: февруари 20, 2009, 03:44:39 pm »
погледнах от света на единствоТо и видях...ЛЮБОВ...
използва се в нашият свят тази дума умело...спрямо целта..."защото целта оправдава средстваТа"...
ЛЮБОВ...всичко е ЛЮБОВ...

но не тази любов, разбирана от човеците...не изкривената, пречупена, отразена и неясна любов...
която моделираме и нагласяме спрямо ЕГОТО..за ЕГОТО...

не говоря за тази любов....говоря за ЛЮБОВ завършена, чиста, цялостна...истинска...неопетнена...

недосегаема за крайните ни тела и мисъл...

"любов към Бога...любов към Ближния...любов към Себе си"....
едно и също е...
само когато е едно и също...е една ЛЮБОВ...и всички парчета водят до ЕДНО...

и когато в нашият свят, по аналог.."любов към Бога...любов към Ближния...любов към Себе си" се използва като любов към ЕГОто..
то тя си остава бледо отражение на ЛЮБОВ...бледо отражение на истинската и пълна ЛЮБОВ...сведена до едно друго "едно"...

в образноТо три-единство...всичко свързано с любовта това се опитва да разкаже...
взимаш парче...или парче от парчето....но все на едно място да стигнеш...в обединяването на парчетата...във всичкото и в нищото...
да стигнеш до там в ЧИСТОТА...не в игрите за "чистотаТа"

всичко останало е ИЗКУШЕНИЕ...вечната ни борба с дявола....
Дори изкривената любов е част от това ИЗКУШЕНИЕ...

да мине през света на ИЗКУШЕНИЕТО и да излезе чист ВЪРВЯЩИЯТ...неопетнен...за да влезе в ИСТИНАта...ЛЮБОВта...ВЕЧНОСТта
усещане на тук и сега...усмивка
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Кикка
« Reply #65 on: февруари 20, 2009, 07:25:27 pm »
... Какво съм видяла - страховете си съм видяла. И съм продължила да си цикля в идеята за безнадеждност... и в разни други мои неща...

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #66 on: февруари 21, 2009, 02:42:21 am »
  Търся човек, който си спомня първата си мисъл. С удоволствие ще прочета теорията му откъде се е появила.
   Интелектуално развит сперматозоид?

  Не помня началото нито края си, а когато не помня... тогава забравям. Ако повтарям АЗ СЪМ, АЗ СЪМ възможно е това да е  "борбата" ми със забравата , защото да забравиш КОЙ СИ е нещо като краят. Смъртта на АЗ СЪМ.
  АЗ СЪМ "нищожно" склерозен. "Страхувам се" от забравата. Да се понапъна и да си поиграя на "велик".
  О, АЗ ли? Чел съм за себе си още 20 години, преди да се родя. 
  Ех, Лукавий...   ^-^

 
 
« Last Edit: февруари 21, 2009, 02:51:59 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #67 on: февруари 22, 2009, 10:59:16 am »
Е тва любофффта е голема работа.
Но поне според мен е най прекия път към единството.
Несъзнателния човек е човек, който не е цялостен и затова търси да се флюби в някой, щото тогава идва момента в който започва да се чувства такъв.
Използа образа на другия като път към себе си.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #68 on: февруари 24, 2009, 01:47:16 pm »
  Да забравям е функция на моята психика, неподлежаща на контрол.  Това е "слабост", която само аз проявявам, може би. Но не създава условия за сигурност, възможно е да генерира "страхове". Приемам за напълно реално и възможно да се самозабравя. Но не и ако има някой около мене да ми казва "КОЙ СЪМ" и да компенсира слабостта неподлежаща на контрол. Ключов момент, с какво са толкова са интересни хората оставили следа в историята? Просто има кой да си спомня за тях в доста по-дълготрайната памет от моята. Така ако "оживеят" може и да си "спомнят КОИ СА".
  Интелектуално мога да се самозалъгвам, че си спомням толкова много неща, да си тупам торбата със спомени и умозаключения, самоанализи на "пълната си лейка" и фалшиво да забравям слабостта си ("нищожеството си"), с играта си на "велик", но единствено с хората, които ми "реагират" имам шанса да "инвестирам" в оставането в дълготрайната памет. Т.е. с оказаното ми внимание от "животните, които ми се връзват", получавам "усещането за вечност" . И затова не мога да скъсам с хората във самодоволна форма на самодостатъчност, може би.  "Толкова сложна, трудна за разбиране, многопластово интелектуално изразена, музикално озвучена, игра на багрите и цветовете , Личност. АЗ СЪМ. АЗ СЪМ."
   Аз съм молитва да не бъда забравен.
  "Който не се намери написан в книгата на живота, хвърлен би бил в езерото огнено" (От Библията , по памет...).
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Молитва за истинска любоффф... :)
« Reply #69 on: март 02, 2009, 09:31:28 pm »
Няма какво да говорим,
дайте да се помолим за...
истинска любов  O0

Със нея отиваме в рая,
без нея - в ада...  :P


Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #70 on: март 03, 2009, 10:45:04 am »
Охо, виждам че снощи съм изпуснала купона...

И стига вече с тази любоффф! ... Я едно елегантно Гуд бай:
http://www.youtube.com/watch?v=gknbS_5jSmk ;)
.
.
.
И нещо друго ... пак около любофффта... или самотата... и заместителите..., на което попаднах случайно и много ми хареса:
DV8 Physical Theatre - Dead dreams of monochrome men (1):
http://www.youtube.com/watch?v=Hkr_LZbQklc

За тези, на които им е харесало - има още 9 парчета в youtube (без 11-та част за сажаление)
... и мисля, че действието изцяло може да се пренесе отвъд монохромията...

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #71 on: март 03, 2009, 10:13:39 pm »
Ох, не можах да се стърпя да не споделя с вас и тия две клипчета на същия DV8 Physical Theatre - парчета от един по-нов техен проект - филм "Cost of living", който хич не е лош...
Вижте, няма да съжалявате!
http://www.youtube.com/watch?v=COZeopLUF2o&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=gCaAvb3iCPg&NR=1

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
размисли за липсващия Размислящ
« Reply #72 on: март 04, 2009, 09:07:55 am »
чета аз тая тема, и така и не разбрах как от тема, която се нарича "размисли за ......." се самоизгуби в линкове за всякакви неща. Г-н очков си пише сам и цитира себе си, изложиха се и разни "традиционни" и емоционални шаблонни крилати фрази и се понапълни с емотикони в постовете, щото кво е тва "любоффф" ако не я окичим с разни емоцийки. Очевидно се изчерпа потенциала на пишещите в иначе "вечната" митологична тема - за Любоффффта. И дойде ред на...... то се вижда.

Много лесно някак си от тема със заглавие и насока, се превърна в рядка боза. И ми се струва, че когато някой не може нищо смислено да напише "размисляйки", то да потърси темите за музиката, филмите или пък за линкове на сайтове. Очевидно раздел "животът, такъв, какъвто е" и подраздел ВЕЧНИ ВЪПРОСИ - ми се струва смешно да се пишат смешни неща за "купона" и да се "помолим за истинската любов". Защото за да се моли човек, е чудно - НА КОЙ ЩЕ СЕ МОЛИМ, защо ще се молим, и който ще е тръгнал за Ада или за Рая, да си отива там. някои тук все още не бързаме да ходим "фантазно-ландиите". До гуша ми дойде от лицемерието да се върти земното кълбо от фантазиите на дечица, за които изконната идея за "спасението на душиците им" да е раздута и да е ВСЕЛЕНАТА (им). И всяко писане, да се само симулация и като паднат пердетата и все да се завърта към едно и също - е3дно и също - хилядолетие, след хилядолетие. век след век, час, след час, минута след минута...  До там се стигна - ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИСТИНСКИ НЕЩА. И ето това е падението, макар и да е написано като шега - ама никаква шега не е. като не ви остава нищо истинско - молете се тогава. Само моленето остава. Щото къде да отиде каквото и да е ИСТИНСКО, след като онзи, който "моли" не е истински... То е толкова просто, очевидно и естествено.

май не останаха "размислящи" - то така или иначе ги няма - някои ги държи само до вдъхновение, на настроение... размислянето като израз на настроение. А иначе като стане друго настроение - настават лиготиите. Ако не - почват се празните размисляния - упражнения по измисляне и фантазиране на измислянето. за други явно любоффффта пък си е просто идол - че що да размисляме по него, тва са глупости. И понеже размислянето и по библията и по исус, или по аллах, или по хомофобията могат да го правят хора, които въобще не са в кюпа им, се разбира, че който е потънал в океана, не може да размисля що е тва "ВОДА"...
И кво остава - смешното... или пък жалкото - който както го вижда.
« Last Edit: март 04, 2009, 09:14:56 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #73 on: март 04, 2009, 10:29:40 am »
НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА
ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА
БЛАЖЕНИ ВЯРВАЩИТЕ
БЛАЖЕНИ И ТЪРСЕЩИТЕ ЩОТО ЩЕ НАМЕРЯТ

Както пее певеца: Любов всъщност няма.
Да, ама не. Аз знам, че я има и е горивото на поета в мен. Не четете ли стихове бе хора? Хората на-често за Любовта пишат. Особено като я няма.

За мен песента "любов всъщност няма" сложи началото на края на моята любов. Чатнах, че наистина привиждам нещо, доизрисувам го в розово и го приемам като Любов.

Но сега стои въпроса, ЗАЩО СЕ ТЪРСИ. Защо я търся? Какво ще ми донесе. Разбира се, тръгва се с голямата кошница на КАКВО БИ МОГЛО ДА Е, "виждам" възможност за реализация, "сфетофарите светят в зелено" и ... "Газ Манчо".

Наистина ми е чудно от къде се взема това чудо. Какво толкова "намирам". Нагона. Добре, не с "к`во да е". Трябва да е нещо специално.

Все си мисля, че има заложено нещо от животното в нас. И ние вземаме тези сигнали и си ги интерпретираме/доизрисуваме както си знаем до идеала ни за любов.  При животните дали е Любов? Идват хормоните и се действа - просто и ясно.  Има си и ред даже. Понеже имам малко афинитет към котките, там реда е "който свари" или бой до изясняване на реда. Всъщност това и при човека може да се наблюдава.

Но при хората обществото си казва тежката дума: "Какъв мъж си ако не си се оженил" и "каква жена ако не си родила" и много други. Никой не говори за човека в мъжа/жената. От друга страна религията натиска със своите норми за да не се услади пък съвсем кефа от оная работа в оная работа. Щото несъзнателния съвсем ще си отвлече вниманието в кефа.
А този, който е достигнал определено ниво и не свързва реализацията си с брак/потомство, той няма и да е изкушен (от къде ли идва тази дума) от кефа пък и ще е надраснал религиозния си етап.
 А "привличането" е заложено. Би трябвало да е така, за да се гарантира оцеляването на физическия вид. На носителя на Човека, на възможността той да открие себе си. Не знам дали за себепознаване на съзнанието има друга  опция освен човешко тяло. Може и да има, но дори и така да е, защо да се пропуска тази? Та, за не самосъзнаващия се човек това ще е стимула за продължение на вида. (май доста станахме на земята в последно време, защо ли).

И несъзнаващия се човек, като му дойде времето и сигнала му действа, го интерпретира с Любов, несъзнавайки дори, че сам си доизрисува, това което е възприел от обществото.
Нямам понятие дали самосъзнаващия се човек има подобни сигнали и как ги интерпретира. Може би като една чудесна проява на контакт Човек-Мъж/Човек-Жена.
« Last Edit: март 04, 2009, 11:01:29 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #74 on: март 04, 2009, 11:14:06 am »
С много смесени чувства останах от новата книга на аржентинеца Хорхе Букай (Приказки за размисъл).
Харесаха ми някои неща...и то долу-горе все негови "външни" вдъхновения...
мое мнение де...
прилагам тук една притча от книгата..

***
                                                         
                                                        ВОИНЪТ /  Приказки за размисъл - Хорхе Букай

За любовта, която имах, мога да кажа, че не е безсмъртна, защото е пламък, но е безкрайна, докато трае...
                                                                                                                         ВИНИСИУС ДЕ МОРАЕС*


Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му – обветрена и загрубяла от слънцето и снега.
Името му било Хорм? и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организирана от най-жестоките им врагове.
Четиримата воини се борили геройски, но само Хорм? оцелял. Тримата му другари загинали в битката.
Окървавен и изтощен, Хорм? разбрал, че трябва да си почине, да възстанови силите си и изцели раните си.
Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина.
Дотътрил се някак дотам, влязъл в пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън.
Гладът го събудил часове или дни по-късно.
Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хорм? решил да излезе да потърси съчки и сухи дърва, за да накладе малък огън във временното си убежище и да хапне малко от осоленото месо, което носел със себе си.
Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата...
От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът бил построен в чест на едно-единствено божество... бог Готс?.
Хорм? не вярвал на случайността и вероятно затова решил, че този, който го отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да бди над съня му.

Хорм? стигнал до заключението, че това било някакъв знак.
От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готс?.
Щял да остане там, докато раните му зараснат.
Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бога, и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва в негова чест.
Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готс?.
През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара.
На шестия ден Хорм? разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готс?.
– Вечен пламък – казал си. – Но как да го постигна?
Хорм? излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема.
Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан с малко масло, но това не било достатъчно.
После му хрумнало, че може би трябва да потърси много дърва – толкова, че никога да не свършат. Толкова много, че да горят вечно... Но бързо разбрал колко напразно щяло да бъде това усилие... Многото дърва щели да увеличат силата на огъня, но не и продължителността на пламъка...

Един монах в бяло расо, който вървял по пътеката, се спрял срещу Хорм?.
Може би от чисто любопитство, а може би и от изненада, че вижда воин, потънал в толкова дълбок размисъл, монахът седнал срещу шумера и го загледал неподвижен, сякаш бил част от пейзажа.
Няколко часа по-късно, когато слънцето вече залязвало, Хорм? продължавал да мисли...
Толкова погълнат бил от мислите си, че не се изненадал ни най-малко, когато монахът му заговорил:
– Какво ти е, войнико? Изглеждаш угрижен... Мога ли да ти помогна?
– Не ми се вярва – казал воинът. – Тази пещера, братко, е храмът на бог Готс?, когото преди пет луни нарекох свой покровител, към когото са отправени молитвите ми и който е висшият идеал на борбата ми. Скоро трябва да потегля и бих искал да го славя навеки, но не знам как да направя така, че пламъкът, който запалих, да гори вечно.

Монахът поклатил глава и сякаш отгатнал пътя, който била изминала мисълта на воина, казал:
– За да бъде пламъкът вечен, ти е необходимо нещо повече от дърва и масло...
– Какво ми трябва? – попитал Хорм? нетърпеливо. – Какво още ми е нужно?
– Магия – казал простичко монахът.
– Но аз не съм магьосник, нито разбирам от магии...
– Само вълшебството може да направи пламъка вечен.
– Аз искам пламъкът да бъде вечен – казал воинът. – Ако намеря вълшебството, можеш ли да ми гарантираш, че пламъкът за Готс? ще е вечен?
– Да обещая? Преди седмица ти дори не подозираше за съществуването на този храм, посветен на Готс?... А днес искаш да му засвидетелстваш вечна почит. Това искаш днес. Нима ти можеш да гарантираш, че желанието ти ще бъде вечно?

Хорм? не отговорил.
Воинът разбрал, че никой не може да даде дума, че желанието му ще бъде вечно...
Монахът отново поклатил глава и се изправил.
Приближил се до Хорм?, поставил дланта си на гърдите му и казал:
– Ще ти разкрия една тайна...
                                                         Магията продължава само докато гори желанието!
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Jacko

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 10
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #75 on: март 05, 2009, 10:30:38 am »

    Здравейте,

 и аз ще ви разкажа за една магия, по памет. Любовта на Фърхат и Сари.
 Фърхат се влюбил в Сари, но както във всички приказки Сари била царска дъщеря а той обикновен момък. Един ден Фърхат се явил при царя разказал за силната си любов към царската дъщеря и поискал ръката и. Царят изслушал момъка и накрая казъл:
 - Добре, ще ти дам дъщеря си, но първо трябва да изпълниш едно условие. Виждашли онези високи планини на хоризонта? Трябва да изкопаеш канал от билото на планината до тук и по този канал да тече мляко, но това трябва да го направиш сам, без ничия помощ.
 Фърхат се поклонил и тръгнал. Съветниците на царя които също присъствали в залата не се стърпели и попитали царя:
 - Царю велики и премъдри, прости ни но ние все пак искаме да попитаме, защо просто не отказа на този младеж, а му постави неизпълнима задача?
 - Защото, - казъл царят- ако бях отказъл, вината за неусъществената връзка щях да нося аз. Сега когато този младеж, който не е за моята дъщеря се провали, то вината ще си е само негова.
 Тогава съветниците се качили на конете и настигнали Фърхат. Той бил нарамил една кирка и една лопата и вървял към планината. Спрели го те и го попитали:
 - О Фърхат, нима не разбра, че задачата е неизпълнима? Сто прераждания няма да ти стигнат да изкопаеш сам този канал. И ако го изкопаеш как по него ще потече мляко?
 Тогава Фърхат отговорил:
 - Ако моята любов е истинска, автентична, то аз ще успея.
 Случило се тъка, че когато Фърхат се качил на планината, замахнал с кирката и разкопал първата копка, то бликнал извор, който се устремил надоло и достигнал царският дворец. Тогава Фърхат се помолил и водата се превърнала в мляко. Царят бил принуден да изпълни обещанието си. Фърхат и Сари направили свадба и заживели честито.
 До тук е само една хубава приказка, но автора отправя един съществен въпрос. Защо всички приказки свършват точно тук и какво следва оттук на сетне?

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #76 on: март 06, 2009, 08:27:07 am »
чета аз тая тема, и така и не разбрах как от тема, която се нарича "размисли за ......." се самоизгуби в линкове за всякакви неща. Г-н очков си пише сам и цитира себе си, изложиха се и разни "традиционни" и емоционални шаблонни крилати фрази и се понапълни с емотикони в постовете, щото кво е тва "любоффф" ако не я окичим с разни емоцийки. Очевидно се изчерпа потенциала на пишещите в иначе "вечната" митологична тема - за Любоффффта. И дойде ред на...... то се вижда.


Отговорността към написаното си е за всеки човек, който смята себе си за сериозен.
Но когато някой припише свои думи на друг, това дали е израз на отговорност?. И на какво ли е тогава?
..............................

И това е - не ме интересувате повече, нито като идеи, нито като писане. Просто не използвайте ника ми повече в постовете си. Макар, че това са празни приказки за към човек като Вас.

Бих казал сбогом, ако беше възможно. Все по-често това да си админ  го усещам като една отговорност която съм поел. Но понякога усещам цената й повече от друг път. Разбира се - това си е мой избор... Както и всеки избор - е до време.

  Любофффта е като да се самоизлъжеш, че можеш да избираш. И да искаш без да можеш да получиш.
   Любовта е силата, която избира какво да получиш. Толкова е силна, че просто смирено капитолираш. А ако си "глупав", пълниш се с възмущение.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
малко мисли за искането...
« Reply #77 on: март 10, 2009, 04:16:40 pm »
Има два вида искане. Едното е това, което те кара да поддържаш и презатвърждаваш статуквото. Такова, което да поддържа "системата" в покой или в линейно равномерно движение - все едно... С други думи казано да се движиш по най-малкото съпротивление с минимум загуби и без излишни рискове. На това поведение и отношение към живота хората казват, че е разумно и трезво. То винаги се съобразява с опита, оценява обстановката, прави анализи и гради планове..., търси "технологията" и върви по утъпкани пътища... А другите думи за това отношение към живота са мързел и страх... Някой път живота сам ни изкарва от удобния заслон, за да ни покаже колко е илюзорна тази наша стабилност... Всички "опори" изчезват, "огледалата" се пръскат и оставаме сами в "парадокса", че още съществуваме... Отчаяно започваме да махаме с ръчички и крачета в празното и като едни истински творци оплитаме нишките от пашкула на новия си свят-реалност. Кризата на излизането от "покоя" е дала своя "плод", но колко от нас съзнават какво всъщност е станало...
А другото..., то е копнеж по свободата да изразиш безграничната мощ на съзидателната енергия, която тлее в теб..., да се слееш и пулсираш с универсалния живототворящ дъх на абсолюта..., като предизвикваш постоянно собствените си граници на допустимост и търсиш силата да преодоляваш законите на "земното притегляне"... Звучи доста опияняващо и вдъхновяващо, но винаги когато е на чужд гръб... За това и хората толкова се вълнуват от изкуството, творчеството и идеите... Те ги потапят в усещането за това какви биха могли да бъдат..., но винаги някой друг път..., може би..., ако..., защото, когато почнеш сам да го правиш, задължително излизаш откъм "наветрената страна", а там ситуацията е такава - "дупе да ти е яко"... Там правилата ги определяш ти и винаги си поемаш цялата отговорност...
Та, така е... в "мъжките времена" - едно е да искаш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто е да го направиш...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
"раждането" и "децата"
« Reply #78 on: март 11, 2009, 10:16:31 am »
 ... пето е пак да го възмамериш, шесто е пак да си направиш път към него, а седмо и осмо е да го реализираш ...
а девето е... да почнеш пак, за да стигнеш Възнамеряващия, Търсещия начини и Правещия, и.... Броящия всички позиции. И да се "върнеш" чак тогава направил КРЪГ - да разбереш че всички позиции започват от "нулевата" - АЗ .
    Така е в "човешкия път" в който няма време, просто само "сега".
==========================================================

Копнежа по свободата... е пак копнеж...
Копнеж има когато свободата я няма. Някои хора са "влюбени" в копнеенето - то ги запълва, то ги осмисля. Ако "постигнат" копняното, ще изгубят копнежа, а това няма как да стане, щом е избран да "запълва". И копнежните хора си исмислят два вида игри в които същността е да се изиграе постигане, само и само да се запази състоянието на копнеж. Това са децата-мечтатели, които превръщат желанията си в мечти чрез фантазията си. така го правят, че да се дистанцират от постигането... За да се запази запълването с мечтаене, за да се запазят от отговорността към получаването... и цената. Това са деца, които сякаш вечно са "застинали" в "искам" и с идеите за "тва е положението".
Втората игра е за по-големи "деца" - тя е за престрашилите се и играещи "постигане"... обаче когато копнежа е водещ и осмислящ, то няма никакво значение какво ще се постигне, защото веднъж постигнато се избира "нова" цел... Копнежа, пак го има, но вече е проектиран чрез нов образ, нов обект за копнеж.

Само повече порасналите деца, са в състояние да си дадат сметка, че смяната на обекти за копнеене, почва някак си "странно" да се повтаря. И че общия елемент е самото копнеене, желанене...
Само още повече порасналите деца, са в състояние да се ослушат, да се огледат и да се погледнат... и евентуално да допуснат че в повторенията май има нещо което поражда копнежа, има нещо което го определя, и което го разгаря.

А децата, които стигнат да се вгледат в себе си да го намерят, и да разберат че нито обектите, нито постигането, нито пък самия копнеж са "всички" неща... И да дръзнат да се набъркат в магията преминали страха и добрали се до готовността да израстнат "детската възраст" на Копнежите и Магията...
Е, това вече не са "деца", това са порастващи хора.

В света на Духа, има нещо, което също се нарича "РАЖДАНЕ". То започва да се "случва" в момента, когато човека открие че Магията имала "край", че имала граница. И се почва пътя на едно драматично "раждане", наречено още с думата трансформация. Драматично, защото битието на магичния свят на чуства и изживявания, на думите-фантазии, на измислено-идеите... не е достатъчно вече и "плода" е вече пораснал, границите му стават все повече "тесни".
И живота почва - от магията - към света извън нея - към "другия, големия свят". Свят в който живеят "големите хора", надраствайки чувства и мисли, идеи и мерене... копнежи и желания, драми и щастие, обичане и трябване.
"да ги израстеш", не значи да го изхвърлиш или загубиш, да избягаш от тях, да ги изгубиш някъде в тъмното... а просто ти да си "по-голям" от тях. И по това, че те за теб стават "малки" да се усети по битието си Родилия за Духа (себе си) човек. Поредния... макар да не става с "ред"
« Last Edit: март 11, 2009, 04:13:28 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #79 on: март 11, 2009, 10:58:27 am »
... пето е пак да го възмамериш, шесто е пак да си направиш път към него, а седмо и осмо е да го реализираш ...
а девето е... да почнеш пак, за да стигнеш Възнамеряващия, Търсещия начини и Правещия, и.... Броящия всички позиции.

така е в "човешкия път" в който няма време, просто само "сега"



Пак го закова точно на място... Бях започнала да се питам "Къде е батко?"  :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #80 on: март 11, 2009, 11:43:40 am »
"убий" батко!
Или просто "майната му"
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #81 on: март 11, 2009, 02:17:23 pm »
  Любофффта е статичност. Отрязък от спомен.
  АЗ СЪМ е завършеност и копнежът за показност на тази завършеност. Но копнежът за показност е признак на недостатъчност.
  АЗ СЪМ е минало време, моментно бълбукане и вкопчването в това бълбукане, създаващо илюзията за фалшива сигурност. Докато нещо не я "разклати". Това, което го "разклаща" е Любовта, за която "АЗ СЪМ" е просто "никой".
 
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #82 on: март 12, 2009, 10:23:14 am »
Дали има връзка с това, че ми се наложи последователно да извадя два зъба (а толкова обичам да се усмихвам широко), или пък с това, че дърпам от оредялата пачка левчета, без желание да ги извадя и да направя "разпределение на бюджета"... или най-вече с това, че изобщо не ми пука (за което от време-нареме чак ме хваща срам)...., но напоследък, сигурно няма да ме разберете, ама се чувствам прекрасно... и някак ми е много "циганско" на душата... и ми звучи тази песничка, с която ви поздравявам:

http://www.youtube.com/watch?v=TmhA1993LWY

Andro verdan grundos nane
(In the caravan there is no floor)
M'n pirani shukar nane
(I have no sweet lover)
Loli phabay precinava
(I will cut this red apple)
Hop, hop, hop
Yek pash tuke, yek pash mange
(Half for you, half for me)
Hop, hop, hop.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
няма връзка с темата
« Reply #83 on: март 12, 2009, 10:27:57 am »
Добре, ама къде е връзката с темата, или пък с някой друг от постовете в тая тема... или пък с твой пост?
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
малко copy-paste по темата за любофффта...
« Reply #84 on: март 12, 2009, 07:56:03 pm »
Ето малко copy-paste от Ошо - Книга на тайните... - нещо свързано със всички теми..., както с тази, така и с онази... и междувпрочем благодаря на Веласкес за хубавото парче, пуснато точно навреме и дано най-после спре онова "бълбукане" по актуалната за днес тема за смъртта...
Тук долу иде реч за това, какво да се прави с любовта на ума (любофффта, сещате ли се), но всъщност май важи за всичко, което принадлежи на ума и се движи между двата полюса...


...
Отвъд ума всичко е едно. В рамките на ума всичко е разделено на две. Но когато си в рамките на ума, по-добре е да си истински, отколкото фалшив.
...
Подтиснатият ум никога не осъзнава истински, че той е овладян от противоположностите. Той никога не е истински ядосан, никога не е истински влюбен, затова той не притежава действителния опит на ума. Затова аз препоръчвам да бъдеш истински. Не бъди фалшив. БЪДИ ИСТИНСКИ! Автентичността притежава своя собствена красота.
...
Ще се умориш от двойствеността, ще разбереш, че така наречената любов на ума е само една болест. Но как може някой да се умори от двойствеността, ако той наистина не се намира в двойствеността, ако се преструва?
...
Не избягвай страданието. Нуждаеш се от ИСТИНСКО страдание. То е като огън: ще те изгори. И всичко, което е фалшиво, ще изгори, а всичко, което е истинско ще остане. Бъди автентичен и тогава повече не можеш да останеш на равнището на ума. Не бъди автентичен и цял живот ще бъдеш на равнището на ума.
...
Не допускай никакъв фалш; не се преструвай. Бъди истински и изстрадай реалността. Страданието е полезно. Страданието всъщност е обучение, дисциплиниране. Изстрадай…! Изстрадай гнева, изстрадай любовта, изстрадай омразата. Помни само едно нещо - никога не бъди неискрен...
...
В омразата, в любовта, в гнева, във всяко нещо - бъди истински, действителен, без да се преструваш, защото само реалността може да бъде преодоляна. Ти не можеш да преодолееш нещо, което няма реалност...
...

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #85 on: март 13, 2009, 11:02:56 am »
Помни само едно нещо - никога не бъди неискрен...
...
В омразата, в любовта, в гнева, във всяко нещо - бъди истински, действителен, без да се преструваш, защото само реалността може да бъде преодоляна. Ти не можеш да преодолееш нещо, което няма реалност...
...

  Да се възползвам от написаното, така както ми харесва.

 


послеслов
- както виждаш понякога съм като дядо мраз - изпълнявам желания. Преместих каквото поиска и изтрих последното. Дори ги преименувах както предложи.
Направих го по няколко причини:
1 - Има резон - сам избрах заглавието и импровизирах. През нощта нямаше как да "те питам" и го направих сам, както сметнах за удачно. Виждам че имаш друго виждане - добре, да бъде както казваш. Нямам претенции - аз си направих каквото трябваше - нито заглавията ме интересуват, нито ми и трябват или изисквам с претенции.

2 - Дължа ти го /вътрешно/ - като "обратен" жест, че се възползвах от това, което писа. Особено "последното" в центъра - дето е заградено... Тия мигове за мен са най-ценните - когато оставам сам и се "сливам". понеже не могат да се предизвикват, просто се "случват" и аз веднага навлизам. За целта е нужно да съм готов - за да "скоча"... Но както и да е - това са си мои неща.

пожелавам ти успех!

Благодаря ти, докосвайки се до "теб" придобих една нова опитност. Прочитайки "Преместих каквото поиска и изтрих последното" и спомняйки си думичката в червеното, разширих представата си как нещата се "случват" и веднага "навлизаш". И как "скачаш". И изпитах чувството че мога да се справя с това...

 
Никога ли не си имал разговор със себе си - ама [font=Verdana]честен[/font] - със съмненията, отвъд вярата си и заучените неща, разликите, смисъла, проникновенията? сам - със себе си...


   В любофффта няма чест нито искреност. Това е като да преместиш нещо без да си помолен. И да изтриеш последното , за да не останат следите от фалша на образа на АЗ СЪМ, който си създал.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #86 on: март 13, 2009, 12:03:48 pm »
В любофффта няма чест нито искреност. Това е като да преместиш нещо без да си помолен. И да изтриеш последното , за да не останат следите от фалша на образа на АЗ СЪМ, който си създал.

В любофффта няма чест нито искреност...

а в омразаТа има ли "искреност"? а в радостТа? а в болкаТа?...а в честностТа? а в искреностТа?
КОлко искреност има в искреностТа? а "чест"?

Всичко е истинско в плоскостТа...та това е света на усещанията...как да не е истинско..
кой може да го отрече?
Кой може да каже, че никога не е чувствал нищо...че не усещал болка?!?!..че не е усещал любов, вълнение?!?!??че не е плакал от силно чувство...
че не трепвало нещо "отвътре", когато любимиЯТ Е казвал "обичам ТЕ"...или когато НЕ ГО Е казвал..
и не е усещал всичко това с ИСКРЕНОСТ?
Всичко си е толкова истинско, че няма на къде повече...

и понеже цитираната "искреност", в комбинация с "чест", ми звучи точно като изкривеният аналог на истинската искреносТ -
от тук правя и заключениеТо си...че тази искреносТ си е точнаТа "истинсКа" искреносТ за цитираната любоффф...просто извъртане на думичките.

П.П
И защо да се прави нещо само ако някой помоли за това?!!?!?

П.Пп
а и, ако МИ ПОЗВОЛИТЕ,
да изразя мнение относно ваденето на малки цитати от контекст.
Това може да се моделира и изкриви до неузнаваемост...
може да му се предаде такова очарование и тълкование, че просто да се ахне...
« Last Edit: март 13, 2009, 02:14:14 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
алоха
« Reply #87 on: март 13, 2009, 02:46:28 pm »
алоха,
той просто си драска момчето бе, не му нарушавай медитацията. Той така се е вглъбил, нека чете постове, да вади цитати, да мисли, изживява. 
И без това никой не му обръща внимание, таман сега пък ти взе да се закачиш на провокацията му.
Като му прочетеш предишните постове и ще ти стане ясно всичко, защото дори и тия, на които им говори бог, си имат писана история в изворите.
Имаше си тема - за разговорите му с бог нещо - почна я... и му омръзна след няколко поста. Имаше си "почитатели", има си и други форуми на които той си пишеше. Ама нещо, поне допреди година и там не му вървеше приказката и закачките. Тук, докато бях админ, той си играеше на бунтар и на божествен месия, ту на търсещо внимание дете - точно от админа "рамус" с който накрая си написа че в закачката заради внимание и популярност била цялата работа. Е, поне не бях изненадан де.
Кво да се прави - трябват закачки за някои малки деца, играещи на "разговори с техния бог", играещи на обичащи, прощаващи... но винаги с божествен уклон в игрите си. Вероятно това също е от факта, че бог му говори - "непрекъснато".
================
п.с.
Димитре, вече просто не ме интересуват закачките ти. По никакъв начин. нямаш си на идея колко много досада ми падна от отговорностите, откогато вече не съм администратор на тоя форум. Така, че си драскай, копи-паствай колко си щеш, просто не ме интересува(ш). И ако ще си чешеш крастата, опитай да си намериш някой друг "абдал" - аз вече приключих с това.  Имам някакво "време" на тоя свят, не за да се занимавам с игрите на децата от детската градина, пък било то и божествени. 
Това е последното ми едностранно "обръщение" въобще към образа и ника ти. И го правя, за да не се напъваш излишно - поне да ти се изясни.
Всички тия думи бяха просто форма на Сбогом.
« Last Edit: март 13, 2009, 02:48:50 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: Размисли върху любофффта...
« Reply #88 on: март 13, 2009, 05:30:12 pm »
Из едно есе на ученик на изпита за влизане в Американския колеж, София,
На  зададена тема : „Ученик на живота


Доскоро мислех, че живея и като ходя на училище – съм ученичка. Но това, което се случи преди 2 години, ми показа, че нищо не съм научила в училище, което да ми помогне в живота. А като съм жива – не значи, че живея. Малката ми сестричка загина в катастрофа. Мисълта, че никога повече няма да я видя обсеби съзнанието ми и усещах постоянно бучка заседнала в гърлото. Чувствах се безпомощна и изгубена – слънцето грееше, но за мен денят беше мрачен, хората се усмихваха, но аз виждах само разтеглени в гримаса лица. Поговорих с учителя ми по философия – с когото всички от класа споделяхме в тежки моменти. Той ми каза следното – животът и смъртта съществуват едновременно – даже са едно и също нещо. Това, което ги прави да ги различаваме е нашата любов, нашето отношение. Осъзнах, че тъгата ми не е по кое да е изчезнало дете – а по онова, специалното за мен – онова, което ме делеше самата мен от смъртта чрез любовта – чрез онова, с което разтеглената й в гримаса уста се превръщаше в най-сладката усмивка на света и ме изпълваше, чрез онова, с което вдлъбнатинката на бузката й се превръщаше с най-очарователната трапчинка на света и ме изпълваше, чрез онова, което правеше звуците, които се лееха от устата й най-звънкия и радостен детски смях и ме изпълваше, чрез онова, което превръщаше докосването на меката и пухкава ръчичка в гальовен жест и ме изпълваше, чрез онова, което превръщаше апартамента в дом, леглото в батут , стените в удобно място за причудливите й рисунки, коритото в банята – разплискано море….
Осъзнах, че самите ние се делим от смъртта чрез любовта към другите, защото тя създава света ни – моя, твоя, всеки със своята любов създава своя уникална, непознаваема за другите вселена, създава своя живот. Разбрах, че който и да си отиде от моята вселена, аз оставам чрез моята любов. Ако го няма отношението, ако я няма поезията, ако я няма магията на смеха, трапчинката, очичките-маслинки, ние няма да сме различни от роботите. Изчезването на сестра ми отвори очите ми за любовта. Защото материята, енергията се появят и изчезват, или трансформират, но това, което ги прави вечни е любовта на всеки миг, в който те оживяват в моята вселена. Времето на материята е преходно, магията на мига е вечна. Моята любов ги оживява за мига и мигът оживява моята любов. Смъртта става живот в пресечната точка на любовта, която създава вечното тук и сега. За да видиш друг човек тук и сега – не можеш без любов. Можеш да го гледаш както робот гледа човек, но ако искаш да го видиш като жив човек – ти трябва да се раждаш от смъртта чрез любовта във всеки миг. И този миг и всеки следващ  се изпълват със екстаз и разбираш, че имаш само едно вечно нещо, което те прави човек – любовта, всичко останало е преходно.
« Last Edit: март 14, 2009, 03:22:47 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.