Author Topic: "Мисловната сила" - Ани Безант  (Read 3971 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline rallybl

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 13
"Мисловната сила" - Ани Безант
« on: февруари 20, 2009, 11:23:35 pm »


От книжката:

Тази малка книга има за цел да помогне на любознателния читател да изучи своята собствена природа откъм нейната умствена страна. Ако усвои тук изложените принципи, той ще се насочи към сътрудничество с Природата по пътя на своята собствена еволюция и ще се издигне умствено много по-бързо, отколкото ако не познава законите на своето развитие.
Уводът би могъл да създаде известни затруднения на обикновения читател, така че може да бъде пропуснат при първо четене. Той обаче е необходим като основа за тези, които биха искали да разберат какво е отношението на интелекта към другите страни на тяхната природа и към външния свят. А онези, които биха желали да изпълнят правилото “Познай себе си”, не бива да бягат от едно малко умствено упражнение, нито да очакват умствената храна, приготвена от Небето, сама да пада в лениво отворената им уста.
Ако книжката бъде от помощ макар и за неколцина ревностни читатели, като осветли някои трудни моменти от пътя им, тя ще постигне целта си.
« Last Edit: април 09, 2009, 03:43:56 pm by rallybl »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: "Мисловната сила" - Ани Безант
« Reply #1 on: февруари 21, 2009, 08:02:08 pm »
=============================================   
 Според теософите трябва ни свобода от догми, култове и авторитети. Необходимо е хората да разберат тайната на догмата, като я разтълмят, а не да я правят свое задължение. Догмата и култът възпитават, но в същото време и оверижват - поклонението пред светостта е задължително, но святост, която не освобождава за път, е бреме. Затова култът е риск и много отмерено трябва да се създава. Когато светостта на кумира свърши, той трябва да умре. Победата над култа е осъществена, ако не той мотивира поведението, а човекът сам определя битието си, освободил се от външни авторитети. Често ни се внушават ценности, но трябва да се научим да ги преценяваме. Наистина важно е човек да се освободи от авторитетите, но голяма грешка е, ако издигне себе си на пиедестал. (Както един Александър Велики, за да се възвеличае, маха Божеството.)

    Основното предназначение на Теософското общество обаче си остава да подготви пътя, да прочисти атмосферата, да събуди своите ученици за по-дългото присъствие на Мировия учител на нашата планета, за да може и по-трайно както като аура, така и като духовност да пребъдва целостта Му. С това се избягва възможността да се повтори станалото с Иисус. Той е можел само три години да проповядва. Неосигурената присъственост на Мировия Учител се избягва, за  да Му се даде повече време. И затова (независимо че Ани Безант твърди, че Иисус Христос живее много повече от 33 г.) те искат да създадат санитарен пояс около бъдещия Миров учител. Трябва да се напои атмосферата, местата, в които Той ще отиде с идеите, които ще излъчи. (Великият посветен може да не изрече нещо, а само да го излъчи. Христос безспорно е кореспондирал със Свои висши братя, давал е преценки за това, което тук се върши, поемал е отговорност за заобикалящото Го с оглед на Мировото служение.) Така че присъствието на Учителя е една еманация, едно сияние, което въздейства и върху социалната среда, и върху културата, политиката... (не в смисъл на пряко участие, разбира се). Това, с което Мировият Учител подпомага, са идеите Му, включително и социалните, защото хората, които ще Го следват в религия или изповедание, трябва да бъдат облечени, нахранени и добре управлявани. Затова Той дава образци как се управлява, как се служи.

    Друг важен аспект в тази идея е, че дори и с посочения тогава Кришнамурти като нов Миров Учител се е свидетелствало, че Този, Който е, ще бъде пак историческа личност. С това човечеството се освобождава от нелепото схващане, че няма реално присъствали Учители. Напротив, те всички са до един исторически - не е достатъчно да бъдат само метафизически. Да се оспорва Христос в Неговата божественост е някак по-приемливо, защото някой може да не е в състояние да стигне до такава йерархия на познание. Но да се отрича присъствието и животът на един Иисус е смешно. Най-страшната обида за човека е, когато се унижава с това, че е невеж не заради незнание, а за да обслужи известна идеология.

    Независимо как третират проблема теософите, богословите и философите, безспорно Иисус Христос и като Син Божий, и като Втора ипостас, и като персоналност е един Всемирен Учител. Но какво означава да присъства нов Учител при наличието вече на религии? Нова йерархия на човечеството за даден исторически период! Защото пътят му не се определя от доктрината на някаква религия, а от същината на развитието за седемте Коренни раси на планетата. По силата на тази еволюция хората имат нужда от различни духовни вълни като знание и религия, които развиват в тях съответното поле: физическо, етерно, астрално, ментално...
====================================================


ако някой е усвоил умението внимателно да чете и да следи какво чете, вероятно би разбрал доста голямата бърканица в главата на г-жа Безант.
Обаче като следовница на Блаватска и основателка на култа към подготовката на Мирови учител, просто е уникално как е писала неща, които са напълно несъвместими и могат с лекота да се открият в написаното. В цитата преднамерено не съм взимал извадки, а са абзаци, които са последователни и в книгата.

Лесния пример, който мога да посоча започва с първите думи, от тази извадка - първото изречение. проблема е че то е в разрез с всички идеи за мировия учител, за възхвалата на исус и християнството, за ученията чиито постулати са просто изсмукани от пръсти и никой няма да узнае КОЙ И КАК ГИ Е ДИКТУВАЛ в Диктовките на "голямата дама ЕЛЕНА БЛАВАТСКА". И това, че Безант посвещава живота си на култа и организацията на Мирови учител, е просто унищожително, когато посочения от нея за такъв, ОТКАЗВА да изиграе една елементарна култова роля, натрапена му от модернизираните вярващи. И евала, че човекът за когото говоря - ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ - е бил толкова честен и прозорлив, за да не допусне да участва в поредната детска култова социална каша.

Ама да не си мислите, че всичко завършва тогава - неееее. След разгрома на култа, той се продължава от някои от членовете му. И наследник на това е г-н Щайнер с теософската си философия. Чак до Алис Бейли в днешно време и прословутите й книги - пак под диктовка разбира се. Пак велик учител, пак велики знания. И на тия хора закичили името духовни. Ама то кво е едно нарицателно в света на децата - нищо работа. да не говорим за организации следовници и модернизатори на същите тия "учения".

А за силата на писането "под диктовки" от велики учители, изчезнали раси и висши и светли йерархии, просто няма кво да коментирам. Писал съм вече за тия глупости.
Никой който вярва и следва, не върви. И няма как, дори и Мойсей да го е хванал за... децата просто се опитват да си припишат детски прочит на неща, които нямат нищо общо със света им. Обаче пък стават за поле на изживяване, пък и било то с духовен отенък.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: "Мисловната сила" - Ани Безант
« Reply #2 on: февруари 23, 2009, 12:20:46 pm »
дааа ... най - мъдрото нещо, според мен, което е направил Джиду Кришнамурти е да разпусне ордена и да се "само-отлъчи" и откаже от учението на Блаватска и последователката и Ани Безант...

не знам дали сте чели речта му, при разпускането..
тя просто няма какво да се допълва...
прилагам я тук:


Джиду Кришнамурти


Разпускането на Ордена на Звездата


Орденът на Звездата на Изток е основан през 1911 г., за да провъзгласи пришествието на Мировия учител. Кришнамурти е назначен за Глава на Ордена. На 2-ри август 1929 г., в деня на откриване на ежегодния Звезден лагер в Оммен, Холандия, Кришнамурти разпуска Ордена в присъствието на 3000 негови члена. По-долу е даден пълният текст на великолепната реч, която той произнася по този повод:

Ние възнамеряваме да обсъдим тази сутрин разпускането на Ордена на Звездата. Мнозина ще се зарадват, а други вместо това ще се опечалят. Това не е повод за ликуване, нито пък за опечаляване, защото е неизбежно, както ще обясня по-нататък.

Може би си спомняте историята за това, как дяволът и неговият другар си вървели по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, после да се навежда и да вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си. Другарят запитал дявола: "Какво взе този човек?" - "Той намери парченце Истина"- отвърнал дяволът. - "Тогава лошо ти се пише"- рекъл другарят му. "О!, съвсем не. - отвърнал му дяволът - Възнамерявам да го накарам да я организира".

Аз поддържам, че истината е земя без пътища и вие не можете да подходите към нея по никоя пътека, чрез каквато и да е религия или секта. Това е моето виждане и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път. Ако първо разберете това, тогава ще видите колко невъзможно е да се организира вярване. Вярването е съвсем личен въпрос и вие не можете и не трябва да го организирате. Ако вие го сторите, то умира, кристализира, превръща се във вероизповедание, секта, религия, която се налага върху другите. Точно това се опитва да направи всеки по света. Вярата е стеснена и превърната в играчка за тези, които са слаби, за тези, които в момента са разочаровани. Истината не може да бъде свалена долу, а напротив, човек трябва да направи усилие сам да се издигне до нея. Не можете да свалите върха на планината в долината. Ако искате да стигнете планинския връх, трябва да прекосите долината, да изкачите стръмнините без боязън от опасните пропасти.

Така че, това е първата причина според мен, поради която Орденът на Звездата трябва да се разпусне. Независимо от това, вие вероятно ще учредите други Ордени, вие ще продължите с принадлежността си към други организации, търсейки Истината. Аз не желая да принадлежа към никаква организация от духовен тип, моля разберете това. Бих се възползвал от организация, която ще ме отведе в Лондон, например. Това е съвсем различен вид организация, просто механична, като пощата и телеграфа. Бих използвал кола или параход, за да пътувам, те са само физически механизми, които нямат нищо общо с духовността. Още веднъж утвърждавам - никаква организация не може да води човек към духовността.

Ако бъде създадена някаква организация с такава цел, тя става протеза, слабост, заробване и би осакатила индивида, пречейки му да расте, да утвърждава своята уникалност, която се съдържа в откриването за самия него на тази абсолютна, необусловена Истина. Тъй че, това е другата причина, поради която реших, понеже се случи да бъда Глава на Ордена, да го разпусна. Никой не ме е убеждавал да взема това решение.

Това не е велико деяние, защото не желая последователи, подчертавам това. В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината. Мен не ме засяга дали обръщате внимание на това, което ви говоря или не. Искам да извърша нещо в света и възнамерявам да го сторя с непоколебима концентрация. Аз се занимавам само с едно същинско нещо - да освободя човека. Желая да го освободя от всички килии, от всички страхове, а не да основавам религии и нови секти или да установявам нови теории и нови философии. Тогава вие естествено ще ме запитате защо обикалям по света, говорейки непрекъснато. Ще ви кажа по каква причина правя това: не защото желая последователи, нито защото желая специална група от специални ученици. (Хората обичат да се отличават от своите събратя, колкото и смешно, абсурдно и тривиално да бъде тяхното отличаване! Не желая да насърчавам този абсурд.) Нямам нито ученици, нито апостоли, нито на земята, нито пък в духовната реалност.

Нито съблазънта на парите, нито желанието за удобен живот ме привличат. Ако желаех да водя удобен живот, не бих дошъл в Лагера или във влажна страна! Говоря прямо, защото искам с това да се приключи веднъж завинаги. Не желая тези детински обсъждания година след година.

Веднъж един репортер, който ме интервюираше, счете за великолепно дело това, да се разпусне организация, която наброява хиляди и хиляди членове. За него това бе велико нещо: "Какво ще правите след това, как ще живеете? Няма да имате последователи, хората няма да ви слушат повече". Ако има даже само петима да слушат, да живеят, да обърнат лице към вечността, това ще бъде достатъчно. Каква полза ще има да присъстват хиляди, които не разбират, които напълно са затънали в предразсъдъци, които не желаят новото, а напротив - ще приспособят новото да подхожда на техните стерилни, застояли себичности? Ако говоря рязко, моля не ме разбирайте погрешно, това не е от липса на състрадание. Ако отидете на хирург за операция, не е ли милостиво от негова страна да оперира, даже и да ви причини болка? Затова по същия начин, ако говоря рязко, това не е поради липса на истинска обич - напротив!

Както вече казах, имам само една цел: да освободя човека, да го подтикна към свободата, да му помогна да се изтръгне от своите ограничения, защото единствено това ще му дари вечно щастие, ще му донесе безусловната реализация на самия себе си.

Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен - не част, не относителната, а цялата Истина, която е вечна - желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни; не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, секта. Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове - от страха от религията, от страха от Спасението, от страха от духовността, от страха от смъртта, от страха от любовта, от страха от самия живот. Както художникът рисува картина, понеже рисуването му носи наслада, защото това е неговото себеизразяване, неговата слава, неговото благоденствие, така и аз върша това, а не защото искам нещо от някого.

Вие сте привикнали към авторитета, или към атмосферата на авторитета, който си мислите, че ще ви води към духовността. Вие си мислите и се надявате, че някой друг може би чрез своите изключителни сили, чрез чудо, ще ви пренесе до тази област на вечна свобода, която е щастието. Целият ви възглед върху живота е основан на този авторитет.

Вие ме слушахте досега три години, без да има някаква промяна, освен в неколцина от вас. Сега анализирайте това, което говоря, бъдете критични, за да можете да го разберете - цялостно, фундаментално. Когато търсите един авторитет да ви ръководи духовно, вие автоматично сте склонни да изградите организация около този авторитет. Чрез самото създаване на тази организация, която си мислите, че ще подпомогне този авторитет да ви води към духовност, вие сте се наврели в килията.

Ако говоря така открито, моля помнете, че го правя не поради грубост или жестокост, не поради ентусиазъм към някаква цел, а защото искам да разберете какво говоря. Това е причината, поради която вие сте тук и би било загуба на време, ако не обясня ясно и недвусмислено своето виждане.

Осемнадесет години вие сте се подготвяли за това събитие, за Пришествието на Мировия учител, 18 години вие сте организирали, търсили сте някой, който да влее нова радост във вашите сърца и умове, да преобрази целия ви живот, да ви вдъхне ново разбиране; някой, който да ви издигне до ново стъпало в живота, да ви вдъхнови с нова смелост, да ви пусне на свобода. А сега виждате ли какво се случва!? Размислете, поразсъждавайте над това и открийте по какъв начин това вярване ви е направило по-различни - не с привидното отличие на носените от ордена знаци, което е посредствено и абсурдно. По какъв начин едно такова вярване е премахнало всички несъществени неща от живота ви? Това е единственият начин да се отсъди в какво отношение сте по-свободни, по-велики, по-опасни за всяко общество, което е изградено върху лъжливото и несъщественото? С какво членовете на тази организация на Звездата са станали по-различни?

Както казах вече, вие сте се подготвяли цели 18 години за мен. Не ме интересува дали вярвате, че съм Мирови учител или не. Това има твърде малко значение. Откакто вие принадлежите на този орден, вие сте отдавали своята симпатия, своята енергия, признавайки Кришнамурти за Мирови учител - отчасти или напълно. Напълно от тези, които наистина търсят, а само частично от онези, които се задоволяват със своите половинчати истини.

Вие сте се подготвяли 18 години, а вижте, колко много трудности съществуват в начина на вашето разбиране, колко много усложнения, колко посредственост. Вашите предразсъдъци, страховете ви, авторитетите ви, новите и старите ви църкви - всичко това аз считам за пречки в разбирането. Не мога да се изразя по-ясно от това. Не искам да се съгласявате с мен, не искам да ме следвате, а да разберете това, което казвам.

Това разбиране е необходимо, защото вашето вярване не ви преобрази, а само ви обърка, защото не сте склонни да приемете нещата такива, каквито са. Вие желаете да имате свои собствени богове - нови богове вместо старите, нови религии вместо старите, нови форми вместо старите - и всички те еднакво лишени от ценност, всички те - прегради, всички те - ограничения, всички те - протези. Вместо старите духовни отличия вие имате нови духовни отличия, вместо старите си обожания, имате нови обожания. Вие всички зависите от някой друг в духовността си, в щастието си от някой друг, в просветлението си от някой друг. И въпреки че вие сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че всички тези неща не са необходими, когато кажа, че трябва да ги отхвърлите и да потърсите вътре в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемостта на себето, никой от вас не желае да го стори. Може и да има неколцина, ала те са много, много малко.

И тъй, защо да има организация?

Защо измамни, неискрени люде да ме следват - мен, въплъщението на Истината? Моля помнете, че не казвам нещо остро и нелюбезно, но стигнахме до положение, при което трябва да приемете нещата такива, каквито са. Миналата година казах, че няма да правя компромиси. Тогава малцина ме послушаха. Тази година заявявам това съвършено ясно. Не знам колко хиляди по целия свят - членове на Ордена - са се подготвяли 18 години за мен, обаче сега те не желаят да се вслушат безусловно, цялостно в това, което говоря.

Както казах и преди, целта ми е да направя хората безусловно свободни, защото считам, че единствената духовност е неизкривеното себе, което е вечно, хармонията между разсъдъка и любовта. Това е абсолютната, безусловна Истина, а тя е самият живот. Затова искам да пусна на свобода човека, ликуващ като птица в безбрежното небе, необременен, независим, екстатичен в тази свобода. И аз, за когото вие сe подготвяхте 18 години, сега казвам, че трябва да се освободите от всички тези неща, да се освободите от вашите усложнения, вашите обвързаности. За това не е необходимо да имате организация, основана върху духовно вярване. Защо да има организация от пет-десет човека по света, които разбират, които се борят, които са отхвърлили всички посредствени неща? А за слабите хора не може да има организация, която да им помогне да открият Истината, защото Истината е във всекиго; тя не е далече, тя не е наблизо. Тя е вечно тук!

Организациите не могат да ви освободят. Никой човек отвън не може да ви освободи; нито организираното обожание, нито принасянето ви в жертва на някаква кауза, ще ви направи свободни. Вие използвате пишеща машина, за да пишете писма, но не я поставяте на олтара, за да я обожавате. Ала точно това вършите, когато организациите станат ваша главна грижа.

"Колко члена наброява организацията?" Това е първият въпрос, който ми задават всички вестникарски репортери. "Колко последователи имате? От техния брой ще преценим дали това, което казвате е истина или лъжа". Не знам колко са те. Това не ме интересува. Както казах, даже и един човек да се освободи, би било достатъчно. Още веднъж, вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността.

Затова вие ще разберете, колко абсурдна е цялата тази структура, която сте изградили, търсещи помощ отвън, зависещи от другите в удобствата си, в щастието си, в силата си. Тези неща можете да намерите само в себе си.

Вие сте привикнали да ви се казва колко много сте напреднали, какъв е духовният ви ръст. Колко детинско! Кой друг освен вас самите може да ви каже дали сте красиви или грозни отвътре? Кой друг освен вас може да ви каже дали сте неподкупни? Вие не сте сериозни в тези неща.

Но тези, които наистина желаят да разберат, които се стремят да открият това, което е вечно, без начало и без край, ще вървят заедно с нараснала сила, ще представляват заплаха за всичко, което не е съществено, за нереалностите, за сенките. И те ще се концентрират, ще се превърнат в пламък, защото разбират. Такова тяло трябва да създадем, това е моята цел. Поради това истинско разбиране ще съществува и искреното приятелство. А поради това сърдечно приятелство - което изглежда не познавате - ще има и истинско сътрудничество от страна на всеки. И това не е поради авторитета, не е заради спасението, не е заради принасянето в жертва в името на каузата, а защото наистина разбирате, а оттук и сте способни да живеете във вечното. Това е по-велико нещо от всички удоволствия, от всички жертвоприношения.

И така, тези са някои от причините, поради които, след внимателно обмисляне от две години, взех това решение. То не е моментен импулс. Към него не ме е подтиквал никой. В тези неща не съм убеждаван. От две години мисля за това - бавно, внимателно, търпеливо - и сега реших да разпусна Ордена, на който се случи да бъда Глава. Можете да образувате други организации и да очаквате някого другиго. Това не ме засяга, нито пък направата на нови килии и нови украси за тях.

ЕДИНСТВЕНАТА МИ ГРИЖА Е ДА НАПРАВЯ ЧОВЕКА АБСОЛЮТНО, БЕЗУСЛОВНО СВОБОДЕН.

***

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=11
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
малко "думи" от "другия свят"
« Reply #3 on: февруари 23, 2009, 03:15:07 pm »
и преди сто години... и преди хиляда.. и преди 10000 или милион... Винаги е имало, има и ще има прогледнали хора. Хора с път и самооткриване на себе си. И не са само на едно място... и не е само "един човек". честните  и силни думи, писани и изговорени преди 100 години достатъчно говорят за ГОВОРЕЩИЯ ГИ. И е толкова огромна и очевидна разликата между думите на авторката на книгата, чиято тема е настоящата... и думите на КРИШНАМУРТИ, които алоха изнесе тук.... И най-ироничното е че г-жа БИЗАНТ се опитва да сложи за пореден път същност, изразена по детския начин. не знам как въобще не виждат четящите разликите, при положение че за мен дори прилики няма, освен в графичните знаци, чрез които се изразяват двете "постановки".
излишно е обаче да посочвам, че с годините чия популярност се "държи на висота" - на БЕЗАНТ ли... или на Кришнамурти  :). Просто принадлежността на всяко от двете си казва думата и сред ония, които "приемат" - по съотвествие.
==============================================================

толкова много съм изписал в този форум, за детския начин по който темата за духовността се спряга и се елементаризира до степен, в която се опошлява тотално. И ми се наложи да "внеса" едни изкуствени понятия - за ДЕТСКА ДУХОВНОСТ... и ДЕТСКА ЛЮБОВ... ЗА ДЕТСКА ИСТИНА. ЗА ДЕТСКА СВОБОДА за живот по ДЕТСКИ и за още куп "детски представки" по понятията, защото бъркотията по принцип е едно от търсените явления за "децата", които си я правят.

Всеки свят си носи и си върви с "неговата си истина". за децата - детската истина. за порасналите - порастналата, широката истина. Втората включва първата в себе си. но детската истина никога не може да улови нещо от Истината на порасналите хора. И беглите и опростени проекции и преиначавания не могат дори да Й бъдат като "сянка".

Има едно "условно" несъотвествие само - вероятно милиони години, вероятно на милиони светове или животи...
Никой Никога Не е Успял да Предаде Порасналата истина, на хората-деца.
Но порасващите хора разбират това в хода на порастването си и е един неизбежен етап. Много опитваме, творчески подхождаме, намираме какви ли не "хитрости" за описание на неописуемото. каквото и да е обаче - единствения "най-добър" резултат... поне за мен... е чрез живо слово, в жив контакт, с един или много малко хора... и го "предавам" излъчвам го, звуча и вибрирам с него - дори и през думите, дори и жестовете, дори и в очите ми.
И понеже е силно, понеже е чисто, много хора когато са около мен, когато опитат да бъдат чисти, когато успеят да намерят честността в себе си... И го усещат, и го попиват някак си. поне докато е налице КОНТАКТ с "оригинала". Реакции всякакви, изживявания - също. но докато го има контакта, заедно с него, в тях си те си правят един образ, който да участва сред техните образи. най-близкия образ за един образно невъзможен за съществуване "човек". човек който дори с образа му можеш да спориш, да говориш, да отхвърляш или да приемаш, да го използваш за подкрепа, за искреност или вървене напред... или пък за "пропадане към колапс".
Това е единствения възможен "резултат" с който ако ми трябваше и имаше за пред кой, като нищо бих се "похвалил".

не един или двама човека дори тук сред изворите, са ми казвали - ти го правиш само заради себе си. И така е... и не е само това. разбира се не мога да бъда друго, освен това, което и който съм. няма какво друго да изразя, освен това, което съм сега, в този миг на писане на тия ми поредни редове.
Не е лесно да се разбере нещо, особено когато разликите между "световете ни" са толкова "огромни". А всъщност не е нещо много сложно. Просто аз живея живот, който е на няколко етажа едновременно. И на единия етаж, оная част от мен, която живее сред вас, я ползвам за една малко направена и измислена... но все пак връзка. А аз живея на етажи, сред които и вие имате живот... но не знаете за него. Не знаете и не познавате ония свои "АЗ" с които живеем и сме на един етаж. Нищо повече не е - и това е единствената причина, заради която изглежда че "ние-невъзможните", живеем и правим "мисия невъзможна"... а тя за "нас" не е такава. За "нас" процесът, събитията, пораждането им...са РАЗБИРАЕМИ. Съвсем са прави хората, които твърдят - ВСИЧКИ СА ОПИТВАЛИ - И НИТО ЕДИН "УСПЯЛ"... Но нима не е очевидно защо се бъркате бе хора... толкова е просто - ВЪобще не е цел резултата, за който се твърди че е невъзможен. То е толкова очевидно че не може именно невъзможното да е "ЦЕЛТА". Отговора е далеч - в съвсем друга посока. АЗ-СТРАННИКА съм просто себе си... и изглежда само че се "опитвам" да накарам някого да "разбере" и обяснявам нещо... Просто това ми е битието - да съм такъв, да съм това, което съм дори в тия редове. на никого не обяснявам нищо, на никого не напрапвам разбиране, при положение че е толкова ясно че е несъотвествено... ПРОСТО ТОВА Е МАЛКА И НЕЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ БИТИЕТО МИ, която вие долявяте, защото така я виждате и така ви касае. Толкова е просто - АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ... и сред вас вие виждате онова, с което гледате, на това да бъда естествен.

Просто това е естеството на нещата.
Нищо повече.
« Last Edit: февруари 23, 2009, 03:32:48 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.