Author Topic: Изборът невъзможен  (Read 1836 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Изборът невъзможен
« on: февруари 28, 2009, 09:35:50 pm »
Обективната реалност - тази, в която човеците не са човеци, А  да речем - /клиширано/ "божества" или /весело/ "чиляци", е НЕДОСТИЖИМА И НЕДОСЕГАЕМА, макар и вездесъща и всепроникваща.  В животното "човек" обективната реалност се пресича, кристализира в това, което се нарича "живот". Чилякът става невидим за себе си като част от обективната реалност и проглежда за вселената /собствената и на другите/ и всички прилежащи й явления. И ако той усеща в себе си онази предишната реалност, то другите хора не я усещат в него - виждат само личността и пътя му, изборите и постъпките му, думите. Като божество няма как да стигне до другите хора, в общуването си с тях той всеки миг "кристализира" и от божество става човек. Кога му стана нужно общуването, словото, проявлението- когато човеци родиха човек чрез общуването - един друг и себе си родиха и забравиха. Човекът чрез бекрайната пъпна връв е свързан с всички хора, но първият човек роди сам себе си от божеството си и досега това се повтаря всеки миг - всеки миг човек се ражда от божеството в себе си и от това раждане се ражда всеки миг и с него и цялата субективна вселена. Това, което изглежда като избор, като един от пътищата, то е за тези, които се раждат от човеците. Който се ражда от божеството си /обективното, неутралното, непритежаващото/ във всеки миг - проявява се и се връща в него - не натрупва "избори", не оставя "стъпки" и не върви по "път"/ той остава "близо", но не и "във" вече недостижимата, като единствено възможна обективна реалност/. "Изборът" е човешкото осмисляне, а божествената ни природа се рее като перце, полюшвано от ветровете без цел и посока, без траектория, свободно, без вселена, без миг, без себеусещане, без любов, без живот.
« Last Edit: февруари 28, 2009, 09:45:30 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline Jacko

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 10
Re: Изборът невъзможен
« Reply #1 on: март 11, 2009, 11:35:09 am »
"Обективната реалност - тази, в която човеците не са човеци, А  да речем - /клиширано/ "божества" или /весело/ "чиляци", е НЕДОСТИЖИМА И НЕДОСЕГАЕМА, макар и вездесъща и всепроникваща."

   Здравей,
усеща се лека тъга, меланхолия -"а божествената ни природа се рее като перце, полюшвано от ветровете без цел и посока, без траектория, свободно, без вселена, без миг, без себеусещане, без любов, без живот." - нали? Като всеки и аз съм си мислил за това. Буда казва с малко тъга, че изход има. Лоа Дзъ с усмивка, а аз понеже нямам тяхната висота наблюдавам и търся. Веднъж чух, че в Африка наблюдавали скакалците и когато достигнат определен брой на квадратен метър те вече не скачат свабодно насам натам, а стават едно цяло, един организъм и тръгват в някаква посока.  При мравките и при пчелите е още по-интересно. Занимавам се с пчели от 20 годинии мога да преведа примери които направо сочат за разум. (Веднъж като вадих мед в къщичката на пчелина навлязоха вътре много пчели. Започнах да пуша с пушалката в стаята и дима ги прогони. Забелязах че мрежата за комари на прозореца се е отворила в единия ъгъл и от там влизат. С две три габърчета затворих дупката. След малко, точно там където поставих габърчетата се натрупа цял рояк пчели. Помислих, че търсят дупката за да влязът отново, но забелязъх че се купчат на рамката на прозореца, а не там където беше дупката. Пчелите се ориентират до сантиметър и не е възможно да се заблудят. Духнах с пушалката и видях, че в бързината съм затиснал с мрежата няколко пчели. Разбрах, ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА ГИ ОСВОБОДЯТ.) Има един ефект на стотната маймуна, който показва че и там има навлизане в божествената природа на нещата. Чудил съм се дали и при хората ако се събирът достатъчно с една и съща идея няма да се прояви тази осъзнатост т.е. да се разбере, че сме едновременно хора и богове. Буда е казъл че ако в един храм се събирът 300 или 500 човека (забравих числото точно но то няма значение) и са в хармония, нямат ежби завист и т.н. то те ще чуят неговия глас. Разбрал съм обаче, че мога да променям само себе си и усмихвайки се вътрешно търся моя път. А Той щом се е случил при насекомите, при животните ще се случи и при мен. Само трябва да имам търпението на охлюва и безрезервната радост от живота на свободното животинче. Дори и да не се случи, такъв един живот, на мен лично ми харесва.