Author Topic: Силата да си "суперМен"... но в главата си.  (Read 3773 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
разбира се детски мечти има всякакви.
Обаче когато едно дете се вживява как кара параход, влак, самолет или камион... а защо не и совалка или космически кораб... е една радваща гледка.
Но особено смешни са гледките когато разни хора се изживяват в ролята си да се покажат велики "майстори" ... особено когато е само в главите им.

Всъщност по този линк много се смях - гледах го няколко пъти. Просто смях се до задушаване... и си мислех че ще припадна по някое време. Те... децата само да им се радва човек... кво друго.
Ето го и на вас да се посмеете http://www.tu.tv/videos/casting-de-pentontos. не знам защо, но съм сигурен ще се смеете...

дано някой все пак докосне и поучителното в цялата работа. Че този видеоклип е като материал за притча - за живота, за хората и за вживяванията им. Всъщност може да е така само в моята глава...
И така да е.  :)

АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Силата да си "суперМен"... но в главата си.
« Reply #1 on: април 22, 2009, 06:25:01 pm »
Докато сме на темата да ви споделя един мой любимец. Все още ми е номер едно в класацията...
мислех да го издиря и да го помоля да ми стане учител...много ми харесва бойният му вик ;D

***

На човека първият ден асистента му бе крив, вторият ден така, та на финала реши да не ползва скапани асистенти...

http://www.afrojacks.com/component/content/article/3-videos/2500-the-proper-way-to-break-a-board-with-your-head
« Last Edit: април 22, 2009, 06:27:46 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
краш компилация
« Reply #2 on: април 22, 2009, 11:24:18 pm »
малки, големи и още по-големи -  краш компилация.

http://www.youtube.com/watch?v=gMUXBgtY06A
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: КРАШ КОМПИЛАЦИЯ
« Reply #3 on: април 23, 2009, 10:35:18 pm »
Изгледах клипа КРАШ КОМПИЛАЦИЯ и прочетох всичките коментари след него. Всички се заливат от смях и го смятат за страхотен. Или аз съм чалната, или масовото съзнание е жадно само за сеири, но не видях нищо смешно във физическата болка на тези хора, бебета и деца. Може би и майките им да са се смели, като са падали и са се удряли децата им, не знам. Аз лично не можах да се засмея изобщо, даже ми стана кофти, че може чуждата болка да дава толкова развлечение на хората. Е, и аз пък - какво толкова - случва се - падане, ставане, комични моменти, но това не са актьори, а ние се смеем като на такива.
« Last Edit: април 23, 2009, 10:38:51 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Силата да си "суперМен"... но в главата си.
« Reply #4 on: април 24, 2009, 02:08:23 am »
голем смех
смешното се явава там където в живота са се разминали очакванията и е станало нещо друго. То дори не е и абсурдно, просто необмислено. Ако е падане значи е падане, не всеки е тръгнал да пада, но понякога се получава. За мен смешното е дотам, докъдето няма трагедии, осакатявания и пр. Като има такива - това е също част от величието на живота - непредсказуемостта му. Всичко може да е смешно, всичко трагично или всичко величествено - въпрос на гл.точка. Ако си стоя в леглото, няма да падна, но и къв живот ще е.
« Last Edit: април 24, 2009, 02:18:50 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
параноята - като "майчински изживявания"
« Reply #5 on: април 24, 2009, 08:06:14 am »
смях се, та се смях...
Когато съм падал аз самия, също се смея, много важно че ще ме боли примерно. И не виждам в това нищо от "масовото съзнание" в това.
Интересно е за мен как така, за да се идентифицита някого единствено с преживяването на болка на "децата" дали това не е признак на "масово съзнание", а просто конкретиката да е друга. като че ли децата най-важното дето им е в живота е "да не паднеш, че ще те боли". В тази връзка преди няколко дни слушам от улицата пред прозореца ми как една майка обяснява на детето си следното "недей да тичаш, че като паднеш ще се нацапаш и нали знаеш как боли. А знаеш ли че Ивайло на леля ти Анче като падна и направо в болница го водиха и му биха инжекции и се скъса да го боли. Спомняш ли си колко рева, а? И колко го беше страх"... Ей така параноята се прехвърля и от една "истинска майка" в типичен социализиращ процес. Един парад на "психоза", минаваща за грижовност и маскираща се чудесно в социалния "майчински статус".
 
    Може би масовата типично "майчинска" параноя да е признак на "масовост" на съзнанието... И си е типична параноя. Има го навсякъде и именно това е масово. Най-силно се проявява в синдром на свръхпротекция именно в "майчинските изживявания". Познавам жена в която си го имаше още преди да станеше майка - силно страхови нагласи към всичко - от това че щяла да се разболее, привиждаше си всякакви болести, изживяваше че всичко лошо се случва - на нея, на "важните" за нея хора, на града, на българия - навсякъде "й се привиждат" само нещастия и във всеки човек най-много беше настроена това да "усеща". После - с децата, се прехвърли всичко това и към тях - в още по-засилена форма, щото това са "най-специалните".
Твърде е прозрачен начина на обяснение на това и в "майчинските среди" по пейките, седянките и срещите - счита се за "свят дълг" и сякаш има надпревара коя от коя "по-майка" е в минаващата за грижовност една чиста параноя. И ако си мислите че само мъжете "си ги мерят" - нъц. мерене има още по-засилено и в "женските среди" - по всички възможни несоки. И там са далеч по-изфинени, борбата не е само явна, а и прикрита по всякакви начини...

Всичките тия неща си имат имена и са класифицирани в няколко научни дисциплини,  макар да са само с условни етикети.
А и да не са - всеки има очи да вижда кой какво изживявал и как.  те хората сами си казват, по различни начини, с различен израз.


Колкото до смеха - ЗА МЕН, ако на едно свое изживяване не мога да се посмея или самоиронизирам, значи здраво съм "потънал" в него. И вечния популярен рефрен "много сериозно се взимаш" е едно побутване за разтърсване в сънуването чрез изживявания. Дали ще са на щастие, розови, червени или черни краски е само въпрос на изменчива конкретика.
разбира се виждал съм често хора, които се засмиват като защитен рефлекс, напълно автоматично. Именно когато са наранени се засмиват по един типичен много очевиден начин - само на лице - очите им ясно говорят за състоянието, просто израза е заучен. А това се превръща в голям комуникационен проблем - спрямо други матрични хора, щото този израз не се забелязва в дълбочина, а се улавя повърхностно и се тълкува като присмех, ирония и незачитане.... Въобще батака е тотален, но това е безкрайна тема. 
« Last Edit: април 24, 2009, 08:17:27 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Силата да си "суперМен"... но в главата си.
« Reply #6 on: април 24, 2009, 09:49:03 am »
гимнастичните упражнения обаче са си направо опасни, там не ми е било смешно - това е цената на златото (евентуално).

Ето още нещо, което е трябвало да е майтап, а е станал най-скъпо платения майтап. Става въпрос за опитен пилот на парапланер: http://www.youtube.com/watch?v=XDOjrFkd7Sk

"Маневрата" била запазен знак за пилот със 15 год стаж и отлично познаващ риска да си прави "маневрата" със състезателно (нестабилно) крило, в силно термични (трудни, изискващи усилие да се държи крилото нормално) условия.

От там нататък само може да се гадае дали е самоубийство, трагедия или "живот за живота".
« Last Edit: април 24, 2009, 10:07:59 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Поглед към Хумора и ЧОВЕКА
« Reply #7 on: април 24, 2009, 10:11:09 am »
Ти самия си написал (поне чрез прочита ми) че такова нещо като "обективно смешно" не съществува. Дори опитващия се да се прави на смешен, не може да разсмее никого, ако не се създаде подходящата нагласа. Като дете познавах хора, които от филмите на Чаплин не се засмиваха дори - все виждаха трагедията в тях, немотията, мизерията, тъгата, разрухата, мъката в образа на "несретника", който беше бегов любим образ.
Друг пример е много честото преобразяване на КЛОУНИТЕ с ясно изразени тъжни маски - а децата се смеят в цирка...
хуморът е една много широка, но и показателна тема за всеки самоосъзнаващонасочен изследовател.

Смешното, хуморът и смехът са само израз на съотвествена нагласа в "интерпретатора". така, че "за какво точно, как и защо"  някой е направил нещо си остава една мистерия.

Всеки от нас, тук четящите и пишещите има само едно нещо и то при условие.
- Има само себе си, само прочита си...
   Условието е - евентуално да самоосъзнава естествения и очевидния факт, че всички тук сме участници САМО В ГЛАВИТЕ СИ - и писането и четенето е процес само ВЪТРЕШЕН. Но пък изучавайки и осъзнавайки това може да се използва за самопознание - защото всичко написано, както и всичко прочетено е оставено и оставя в нас онези следи, които са съотвествени на нас самите и ДАВАТ ЯСЕН ЗНАК за всеки по отношение на КОЙ СЪМ АЗ - всеки за него си, в среда сред "други такива" със същите явления, но с различна проявителна конкретика. 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Силата да си "суперМен"... но в главата си.
« Reply #8 on: април 24, 2009, 10:45:38 am »
ами да - всеки вижда по различен начин нещаТа. 
И докато чета за "майчинскиТе изживявания" и "майчинскаТа параноя" си мисля, че както отрицателната нагласа се "подава" от родител, или някой с авторитет, то и положителната се подава по същият начин.

Това по мен си го засичам - винаги смях. От ранна детска възраст съм се кискала много когато съм ставала свидетел на някоЕ "красиво размазване"..включително и на моите - често ми се е случвало да не мога да стана от земята.
Не от болка, а от смях.
А ако се случи някое чуждо брутално падане- първо питам "добре ли си?" и ако всичко е наред - просто се тръшвам от смях.

Но този начин на възприятие ми е някак като подаден. Близките хора, които са около мен, са с подобна нагласа - да виждат смеха в болката.
Включително и семейството ми. Там царува само-ирония, ирония и смях. Даже и да има "залитне" в изживяване на нещо отрицателно(падане, болест, караница или спор, който се приема лично) - първо, че не е за дълго и второ - или още по време на случващото се или скоро след това - се смеем сами на себе си и на цялата ситуация.
...

Като чета сега  и виждам, че сведох възприятието на света до "егово възпитание".
В началото - каквото ни се подаде - това. НО всичко подлежи на промяна с "израстването".
« Last Edit: април 24, 2009, 11:36:44 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Силата да си "суперМен"... но в главата си.
« Reply #9 on: април 24, 2009, 10:54:58 am »
На мен например, ми е смешно всеки път като прочета, че някой започва да разписва нещо - глагол, който никога не съм употребявала в значението, което му придават тук някой хора, а именно да изложат писменно някакви мисли и което значение забелязвам, че идва от Пловдив :).  В моя прочит на думата, можеш да разписваш единствено химикалката си - драскаш, драскаш по белия лист докато я разпишеш... И като направя тази аналогия, ми става смешно от цялото това "разписване на химикалки", което правим с такава сериозност и отдаденост, понякога... и като си препрочета някои стари постове..., ме напушва наистина голям смях... и си казвам: Това аз ли съм? Неee, не може да бъде!?! :)

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: Супер/с/мен в главата ми
« Reply #10 on: април 24, 2009, 10:48:02 pm »
Постът ми е съответствен с това, което често се опитвам да направя тук - да видя кой какъв образ има за себе си в главата си. Постът ми е ЯВНО /за поне малко надушилите ме/ "прекалено" емоционален и сантиментален, християнско милозлив, за да съм го написала спонтанно. Заех експериментално тази позиция - от позиция на смешното, освен емотиконки, други реакции не знам дали щеше да има. Но от позиция на състраданието, на сериозността - реакциите веднага потекоха. Но Алоха наистина ме впечатли с последните си две изречения - успяла е да се спре и огледа - наистина най-трудно е да се надрасне това, което ти е като плът и кръв, като естество - та кой ще надрасва природата си - иска се доста спиране и самовглеждане. Или да надраснеш това отношение и нагласа, което ти се вижда за правилно - сериозно-несериозно, комично-трагично, майчински загрижено - бащински непукистко :D. Иначе обясненията и оправданията - и оттук - и оттам са безчет. Дали ще се смеем или плачем, дали ще имаме дадена нагласа - и каква е ПРАВИЛНАТА нагласа - има ли някакво значение и ако има - то си е лично за всеки. А за някой може ИЗОБЩО да няма значение.
 Избирам да се смея, ще каже един, избирам да плача ще каже друг, избирам да се обяснявам, да доказвам тезата си, да разобличавам....да им тегля една майна.
Пуснах поста умишлено - като емоция и позиция - за да се види всеки сам за себе си - мен не ме засяга - как реагира, за кое се хваща, кое го дразни, провокира и прочие. Това правя в този форум - наблюдавам себе си и другите. Не може да пишеш тук и да не оставяш следи - винаги може да се чете и интерпретира по безкрайно много начини.

Та така и аз се пъна суперменски ...в главата си.
« Last Edit: април 24, 2009, 10:59:43 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник