Author Topic: Генезис на Битието-Раждането на Единния и Материалната Вселена  (Read 1647 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Раждането на Единният Абсолют и неговото развитие.   Създаването на Материалната Вселена.  Раждането на Небесният Отец.  Създаването на човека.   Н я к о г а  преди цяла вечност,космическото пространство,възприемано като относителна пустота,в пълен смисъл е представлявало себе си като пасивна форма на Битието на Първоосновата на Твореца. Духът витаел над Бездната.В тази Бездна още не е съществувала концентрирана форма на съзнание,като активна форма на проява.И ето,че в пространството се срещнали две точки.Появата на първичната активна среда в пасивно прояващата се Първооснова,,се съединяват за първия танц на елементарната Хармония.Което било първата крачка по пътя на естественото самоформиране на Твореца! В естествено съществуващата Среда, естествено произтекло тайнството на уплътнението, в резултат на което започнало формирането на концентрирана форма на Свърхсъзнание.Формиране на активно Начало станало благодарение на все по-голямото преплитане и уплътняване на елементарни енергийни явления,о с н о в а т а  на всяко от които НЕ е съставена от каквито и да е съединения!Цялата Първооснова някога напълно се е състояла САМО от такива свободно проявяващи се,действително елементарни енергийни явления.Нужни са били вечност след вечност,докато е ставало все по-ускоряващото се тайнство на формиране на активното Начало. Сега вече великото хармонично Цяло,което придобило Тяло на светеща сфера,неуморно продължило да поглъща вечноста, осъзнавайки  все повече Своето удивително Рождение.При което особеност тайнствена се проявила в Същността на Цялото и тялото огнено добило сърце студено. А  Тялото, достигайки зрелоста си,непрестанно излъчвало мощни вълни на Духа на Живота/наричана жизнена енергия,ЧИ,ЦИ,прана/.Тези вълни се топели в мрака на безкрайността. Безвъзвратното напускане на огнените вълни довеждало до значително изтощение на този огън.Приближавала границата,зад която все по-голямото преобладаване на сърдечния хлад неминуемо би довело до уплътняване Същността на великото Цяло и това би спряло развитието и би довело до изначалното. Единният,както нарекло Себе си великото Цяло,за първи път се обърнал към Своята Мъдрост,която искряла с нежен блясък в Лоното на Неговата Същност. И отново вечност.Но също и Труд. Велик глас разтърсил безмълвието: Да бъде! Единният станал Творец, отделяйки от Своята Същност излищният хлад във вид на отделни Тела. Девет прекрасни Женски Начала започнали да се въртят около Единния,явавайки чрез Себе си тайнство,в което се проявило студено Тяло с огнено Сърце.Единният встъпил в руслото на пълнокръвно безкрайно развитие,тъй като Духът Му, отдаден безмерно на Неговите Творения,преминавайки през Същностите на великите Женски Начала,се увеличавал многократно и отново се връщал към Източника.Достигайки определена степен на развитие Женските Начала стигали предела на старостта и се разпилявали на множество Искри и се раждали множество по-млади сестри.И в това единно семейство продължавали да поглъщат пространството,опасвайки при движението си набиращия Сила Творец.Тъй като все по-големи вълни от Духа на Живота,продължавайки да напускат Тялото на Единния,се връщали все по-увеличени.Зараждало се удивителното тайнство на Битието на Вселената,което се състояло в степенуването: О тебе-едно, към тебе-много повече. Същността на Хармонията в и н а г и разцъфтява по най-добрия Път и затова не е нужно от първоначално определяне на цел.Докато съществува Хармонията,тя винаги ще се движи само към своето най-голямо Съвършенство.ТАКА РАЗЦЪФТЯВА ИСТИНАТА за Материалното Битие, Суровата Истина. Тя е неизменна и съществува винаги. Великият Абсолют е непреклонен. Хармонията не е мъгла,раздвижвана от вятъра,а Вечност,раздвижваща Битието. С у р о в   е Законът на неподчиняващите се. Слепотата напуска Хармонията. И всичко,което излиза извън Хармонията,пречейки на по-голямото да се развива, неизбежно загива. И това е вечно. СРЕД ОГРОМНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ОТ СЕСТРИ В обширното Мироздание разцъфтявала и Земята-Майчица,зависеща в Своето рождение от това,че била сътворена от Мъжка Същност. Хладните вълни от Нейната Плът,докосвайки се до огнения Поток на Твореца,поражда финна природна тъкан, която с нежен воал обгръща Тялото на Земята.В същноста на тази тъкан е заключен Законът,въз основа на който разцъфтява всичко,което се ражда в майчиното Лоно. Всичко,което е сътворено от прахта на Земята-Майчица. И ето в е д н ъ ж,когато потокът идващ от огненото Сърце на Земята-Майка, нежно се докоснал до огнения Поток от тялото на Твореца велик, се проявило Тайнство, излъчено в цвят неповторим. Дух Мъжки, нямащ в Себе си нито капчица хлад, д о к о с н а л Битието с Рождението Свое ! Великият Дух на Благодатта проявил житието свое по неведом Закон. Той понесъл в Своята Същност единородно тайнство. Н е в е д о м и я т Закон на Битието на този Източник не позволявал на заобикалящия Го Свят да Го види,защото този Закон станал р а з л и ч е н  от закона на материалното. И за да се прояви в Слава зрима, било необходимо Истината Благодатна да се облече в материални закони. Същността на Битието на тази Истина понесла известното тайнство,когато Излъчващите се от Него благоуханни лъчи,отправени в бездната на вечността,вече нямали възможнос да се върнат многократно увеличени. Но и не трябвало Духът на Благодатта да се затваря в ограничени закони и веднъж в мъдростта си Той започнал да отделя искри от Пламъка Свой. Искри,които облечени в одеждите на ограниченото,са призвани да носят топлина и светлина по Пътя на Вечността. Искрите от Огъня на Благодатта, не губещи вяра в своя Източник, съдба ще е Вечността. Огромен труд положен с ръце е призван да позволи на малките искри, възприемайки благодатна сила от Отеца свой, да Му я възвърнат многократно увеличена. Родът човешки, възприел достойно Завета с Отеца Небесен, държейки се здраво за Ръката, подадена му от Великият Отец е призван чрез своето съществуване да проявява Неговата Слава, разнасяйки тази Светлина по Мирозданието на Вселената.Защото в цялото това Мироздание само човекът на Земята носи искрата от Небесният Отец,който е начало на Духовното Битие и с това пътят му е коренно различен от другите същества във Вселената.Те и да искат да ни помогнат незнаят как,защото не са носители на това второ Начало-те нямат душа и се развиват само по пътя на Разума. А човекът макар и да прави много грешки с това единство на Отеца Свой Небесен с вярващите Му  Негови чада позволява на Духа на Благодатта,излизащ от Отеца да процъфтява безгранично. И да пребъде Славата Божия навеки !                                             

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Творецът на Вселената  и нашият Небесен Отец  не са един и същи източник.Разликата между тях е такава,каквато е тя в същината на Цветето. Където съществува един Корен,от който излиза Стеблото на Материалната Вечност и на това стебло веднъж се появила удивителна,неповторима Пъпка,излъчваща Благоуханието на Нова Вечност.Коренът на Вселената е Единният,или както го наричат на Изток-Абсолютът.Той е великият Баща на Вселената и на всичко съществуващо в нея.Той се явава Началото на Истината за Материалното Битие и източник на Духа на Живота/или материалната жизнена сила/.Единният е Баща на великите Женски Начала-планетите ,луните и звездите:И  т ъ й  к а т о Той  н е притежава д у х о в н а тъкан, в Него не се съдържа нито д о б р о, нито з л о ! Но благодарение на Единния се развива целият Разум на Вселената. А за човека Прекрасната Благоуханна Пъпка във Вселената е Небесният Отец. Той е великият Баща на човешките души  и Синът на Единния.Той е Начало на Истината за Духовното Битие и източник на Святия Дух/духовната жизнена сила и благодатта/. Появата на Неговата Лъчезарна Същност е станала при сливането на Духа на Живота с уникалния ток, който излиза от Сърцето на Майката-Земя.Това велико време е било озарено от Светлината на раждането на Единородният Син, като това повече няма и не м о ж е да се повтори. Достигайки Своята зрелост и Слава,благословен от Единният,Богът-Син, пристъпва към създаването на Своите чеда,като влага уникална духовна тъкан с особено предначертание в човешкото тяло. Святият Дух е Благодатна Сила и определена мъдрост,която излиза от Бога и влиза в избрана плът да донесе Словото Божие/Христос/!