Author Topic: ЛИЧНАТА РЕЛИГИЯ - пътя на Странника  (Read 2106 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
От известно време в Изворите.ком вече са налице няколко човека, които имат вече едно наличие на самоотношение към себе си и то да не е социално-приетото и социално-формираното... А е плод на техния собствен вътрешен потенциал, насочен към самите тях.
Тия хора започват да откриват у себе си самоформираща се, саморазвиваща и саморазширяваща идея за себе си и специфичен самообособяващ се път, изключително различен, както от моя собствен, така и от какъвто и да е условен модел или описание. Разбира се в това си начинание всеки един от тях е в свой специфичен и напълно индивидуален етап. И битките, паданията и ставанията по него, само още повече определят напълно мъглявата му "посока" - към себе си.
    Радвам се че нета ме докосна с тия хора и ИЗворите.ком станаха някаква форма на пресечна точка през която се кръстосаха житейските линии на повечето от тях. И въпреки че са само няколко човека - по-малко от пръстите на ръцете ми - самото им наличие е за мен едно голямо многопластово откритие.
Радвам се също, че няколкото от тия човека - живеейки в София, намериха в себе си сили, време да се съберат и потърсят някакви съвсем техни си форми на комуникация - базирана на идеи от най-общо значение:
- че ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК е най-важното нещо сам за себе си,
- че пътя на всеки човек е единствено отворен за виждане само и единствено от него и
- че откриването на този път е единственото нещо, пред което човека да има една изначална ОТГОВОРНОСТ...
- че корена на човешкия живот и битие се крие в "главата" на всеки човек
- че всеки отделен човек е една изключителна уникалност и носи в себе си специфичен уникален отпечатък на цялата вселена, развивайки го във форми на саморазширяване на собствения си поглед над себе си.
- че няма никакво значение кой какво е открил извън тях, и че личното, вътрешното откритие е единствения процес, носещ заряда на саморазширението на идеята за това КОЙ СЪМ АЗ....
- и че от всичко това е съвсем ясно , че СЪЗНАНИЕТО СЪЗДАВА,ГЕНЕРИРА и ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО – във всякакъв смисъл – от буквален до преносен и символичен смисъл.
Точно обратното на изучавания материалистичен философски възглед, дефиниращ съвсем ясно идеята на несъзнателната единица за себе си (битието определя съзнанието).
Както и теологичната преди нея гледна точка - БОГ определя битието.
Както се вижда от последните две - характерно е за несъзнателния тип (малка) психика, винаги нещо Извън нея" да определя нея самата - за да се поставя зависима, да се определи според условия на нещо друго.
 
Разбира се в тия им начинания аз виждам нещо много по-голямо... нещо което е възможно да е знак , да е предвестник за нещо важно, нещо случващо се... нещо случило се вече на други етажи на вечността и вселената... и просто постепенно пробиващо и реализиращо се тук - сред човечеството, но най-вече - вътре във всеки човек.
Няма никакво значение дали новосформиралата се (условно) „група” би реализирала огромния потенциал от комуникацията помежду си… От факта, че са толкова различни – от възможностите за  взаимните им провокациим катализиращи тяхната собствена будност, действия и широта в гледната им точка. От факта, че всеки един от тях носи огромен заряд в себе си, носи различността, носи и „малкото” и големия СЕБЕ СИ. Така, давайки си редкия шанс да се „докосват” комуникативно, да скъсяват по този начин едно огромно обикаляне в тъмните полета на търсенето и загубването на себе си…
Бих казал само че те биха се възползвали от себе си и комуникацията и обмена помежду си, само тогава, когато приоритет в техния АЗ е "големия им аспект"... Докарат ли се до "егово ниво" биха се разпилели -както помежду си, така и сами за себе си. Както е и "разпиляно" за себе си всяко "ЕГО-малко" същество в битието си. И примери за саморазпилени "малки същества" се виждат масово, и на страниците на този форум - по задължителните реакции, по отношението, по мнителността, гордостта, прикриваща една "малка ранимост" и зависимост.

Сигурен съм също така, че не само тия хора са тия "нови знаци" - на нещо ново, на нещо настъпващо. Че има други такива като тях - някои сами и оставащи сами на пътя си, други - кръстосващи временно нишките на живота си в безрежния океан на вечността и проявленията.
 
И понеже битките на онова, което е живяло вместо тях до тия драматични моменти е винаги налице, наскоро в разговор посочих, че има една аналогия чрез която може да се представи големия фронт, на който се развиват вътрешните събития.
така или иначе условните моделни понятийни единици
- ЕГО (малка, условно несъзнателна, скрита за себе си, форма на състояние на съзнанието, както и наречения от мен ЗАДЕН ФРОНТ) и
- АЗ(голяма, {само}съзнателна форма в състоянието на съзнание, или "преден фронт").
играта на духа, търсещ пролуки в "малкия свят" е да изхитри "малкото в нас" подаваща му нещо, което то да "пусне" в себе си... Нещо, което после ще се раздува, застращаващо този малък свят, да го пръсне отвътре... Нещо, което изглежда през магията на нещо пожелано, търсено, на нещо жадувано... но веднъж пропуснато в "малкия свят" после се раздува и в някаква форма го унищожава, унищожавайки всъщност само границите му.
    Така, духът сякаш подава на нашия "малък, Его-аспект" един троянски кон - един вирус... Който като се задвижи, като започне своя път и отвежда до трансформация... нещо подобно на символните образи във филма "матрицата" при който в последния му 3 епизод, един голям свят, влезе в един малък - довеждайки постепенно до сгромолясването на цялата матрица, подчинена и обсебена от една единствена оцеляваща "програма". Визуалния момент на "пръсването сякаш отвътре" - като експлозия е аналогията, с която "виждам" как се случва при повечето хора които познавам. И как опитващата се да оцелее "малка тяхна същност" всячески ще се задържа, дърпаща своя изначален импулс - да опази "живота (си)"...

   Само допреди няколко дни се сблъсках с нещо странно - прочетох че "епохата на водолея" , която ни очаквала и предстояла да навлезе човечеството, била специфичен етап от развитието на космическия разум. А етапа който предстоял най-общо се описвал по следния начин - трансформацията на съзнанието от общосоциално - към индивидуалнообособено.... От социалните групови форми на религия - към индивидуална, самостоятелна форма на религия и живот... - като цяло - от човечеството (като група) - към всеки отделен човек - сам по себе си, съдържащ в себе си Вселената. Основното на предстоящия етап от развитието било - обособяването на отделния, самостоятелния човек, като основно звено на живота - съдържащо в себе си ЦЕЛИЯ ЖИВОТ, потенциал и сила за неговото самооткритие...
   За мен такова описание направо ме втрещи в първия миг - защото тия неща аз съм ги живял, аз съм ги говорил писал и изрязявал, откривал и експериметирал. И макар никога да не съм говорил за Човечеството и неговите му етапи, аз сам постепенно в Изворите.ком с годините писане, изведох една напълно различна гледна точка, изразена от опит, знания и познания, придобити по качествено различен път, в сравнение с културните социални и научни парадигми и описания на света...
   Разбира се колкото повече навлизам в своят индивидуалнообособен път, толкова повече долавям, че преди мен определени "белязани" да са различни хора, оставяли своите следи - някои чертаещи само собствения им прагматичен път, други с повече обобщителни и широки хуманистични възгледи - чертаещи сякаш не техните собствени следи, а пътя на разума въобще във Вселената, далеч от всякакви конкретики на проявлението му...
   Сетих се също така, че книгата на Стоян Цветкашки (Токораз Исто) -  "Ятаган и Меч", в петата си част, накрая я писахме заедно с него, нашия пръв опит за съвместна работа в словото по негова идея. Малко хора знаят че именно заради писането на тази книга ние се разбрахме аз да пиша в ИЗВОРИТЕ.КОМ – просто той се възползваше от написаното от мен, докато пишеше този огромен историко-езотеричен труд. В текста на тази пета част, който дори пуснах в ИЗВОРИТЕ,КОМ, Стоян беше намерил верните думи и ги беше написал ясно, точно и безпощадно - така както сме винаги когато се изправяме Големи пред вселената и живота... И както главния герой на този исторически епичен роман, минава през всичките си фази, накрая извървявайки собствения си растеж, стига до неговата собствена идея - за ЛИЧНА РЕЛИГИЯ, единствена, обособена, чиста - такава, каквато да има един човек, вървящ по пътя към себе си. Такава, каквато аз направих за себе си, каквато Стоян направи от себе си... И каквато предстои на всеки да направи - от себе си, за себе си, на себе си...

   Личната си религия (връзка, с божествеността -religio, лат. В този смисъл връзка с Бог-АЗ в себе си – вътрешна връзка, интеграция към божествения си , ГОЛЕМИЯ си аспект) могат да направят само хората които са почнали да порастват - в себе си, към себе си... защото, за да са в състояние да го реализират - само по техния начин, само по техния път, само по техните собствени особености, дадености, ограничения, или таланти, предизвикателства или житейска линия... е налично да са узрели, че няма къде да се „търси”, освен при тях самите, при тях „вътре”. 
   Защото ЛИЧНА РЕЛИГИЯ е форма на самообособяване на един човек, който прозира и самодокосва смисъла на това да съществува, и всеки миг да открива този факт. Смисъла да бъде ГОЛЯМ и да самооткрие че няма никъде и някъде да бъде „нещо друго” а то е само у него. Къде да бъде иначе нашето си – ако не в нас? Една бекрайна трансформация – от его-аз-отделността  –  към изчезването на тази му „отделност” до степен да стане толкова голяма, че да се разтопи в себе си.
Дали, как, доколко и защо - това са неща, които така или иначе са точки-жалони, през които всеки ще начертае собствената си индивидуална линия от животи и смърти, проявления и умирания...
Личната религия се самосъздава, самоопределя, самооформя... една проявена посока на човека към самия себе си. И така й се придава смисъл - значението на който няма нищо общо със същия му, популярно-социален, вече добил чернобели окраски от догми, насаждания и в чиято теснотия, могат да се поберат само "най-малките", най-еговите деца, някъде много назад във възрастта си... имащи пред себе си много за извървяване... Но и това е етап и е неизбежност - като естествено явление в тяхната реалност.

  Тайната на съзнанието и самоосъзнаването е трансформацията на САМОИДЕНТИЧНОСТТА и се носи от словесната формула с огромно съдържание и смисъл "КОЙ СЪМ АЗ"... Винаги езотеричните послания-следи, носят своето си символно значение, което няма как да бъде предадено, освен резонансно - по вибрационно съотвествие. Милиарди хора да го използват, казват тълкуват или изговарят - тази словоформа носи в себе си нещо, което пронизва сякаш всички етажи и нива на Вселената. И всеки, само на неговото си ниво е възможно да "отрази" огромния му изначален смисъл и значение...

Колкото до сегашния момент, в сегашния живот, няма какво да се вземе от настоящата култура, няма какво да се понесе от придобивките й – те са в напълно различна посока, изрязяват напълно различно битие. но пък е възможно, за да се дефинира и обособи една "различна" самоидентичност, именно в условен противовес да се изпълни
 - като условно дефиниращ - КАКЪВ ВЕЧЕ НЕ СИ. КОЕ НЕ ТЕ ИЗРАЗЯВА, КОЕ НЕ Е ЖИВОТА ТИ. КОЕ ВЕЧЕ Е "МАЛКО" за теб. Което между другото, в преходните етапи е изключително важно.
Възползването от едни или други форми на настоящата културна социална форма е просто конкретика и е чисто условно… И във вековете и различните географски исторически и културни други „точки” на планетата е имало пак хора, които израстват и оставят следите на това. Може би Човечеството си е инкубатор – идеалната среда, пазеща „децата си” но пък и затваряща ги в себе си. Докато порастват дотолкова, че „черупката” им почва да става тясна и от защитна стена, става тесен затвор за тях. Именно това е естествения начин порастващия човек да се „излюпи”, да се роди за живот – в съвсем нова среда, в съвсем нов за него свят. Но както е нов, така и му е естествен – както става и с бебетата… И както е популярната аналогия – с гъсениците и пеперудите. Така или иначе всяка единица съзнание „повтаря” извечния процес – да се „ражда” за нова среда… и да „умира за старата”, излизайки, идвайки от нея… И макар, че нито умира, нито се ражда, затова и няма друга дума, която да отрази символно всичко това, освен понятието (САМО-)ТРАНСФОРМАЦИЯ.

« Last Edit: юни 14, 2009, 02:55:10 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.