Author Topic: (Само-)Сътворение и Вселена - скритата тайна - 1  (Read 3367 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Това са думи, които реших да пиша отдавна. Те биха открили завесата на някои аспекти от устройството на човека и света, обхванати в тясно единство помежду си.
---------------------------------
СИМВОЛИ и СИМВОЛИСТИ. Интерпретиране и ИНТЕРПРЕТАТОРИ   

Сътворението е библейски термин, но в различните езотерични писмени паметници по планетата е кодиран в различен вид и чрез различни символни образи. Буквалните интерпретации са смешни и издават напълно невеж поглед на буквалния си "интерпретатор", породен от ниското му ниво на разбиране и самоосъзнаване.
   Кодирането чрез символни образи е стар похват, използван през всичките епохи и култури на планетата. По принцип е основан на прости наблюдения, които обобщени ясно дефинират естественото съотвествие между нивото на самоосъзнаване и абстрактното широко и комплексно виждане и мислене.
   Абстрактното (символното) мислене е термин дори от традиционната психология, с която се определя високо ниво на самоорганизация на процеса, наречен от нея "МИСЛЕНЕ". Но само го давам за пример, защото психологията е изключително "тесен" познавателен клон, ограничен от социалните водещи културни парадигми през вековете и загубил заради тях естествената си принадлежност към философията, самопознанието и езотериката, наречени навремето с общата дума ЧОВЕКОЗНАНИЕ. И изречен със съвременните нейни термини, "интроспекцията" е била водещ фундамент, използващ огромен набор от заложени механизми и техники и прийоми за тяхното проявление, развитие и стабилизиране. И основаващи явлението ДУХОВНО Саморазвитие на практикуващия...
   Та връщайки се на темата за символните описания и схеми, това може да се види навсякъде в езотеричните и духовни четива на планетата по всичките й географски краища и култури във всички исторически епохи. Разбира се - всеки тълкувател претендира да е открил "нивото" на описателите и че по този начин "правилно" да разчете кодирания им изначален смисъл. Понятието "ТАЙНА" се основава на този принцип, предвид, че опитвайки на разни хора да сведа някои постановки от по-нататък изведените, ясно експериментирах как и защо каквото и да се изкаже на който и да е човек, неговото ниво на самосъзнание определя точното му възприятие и осмисляне. И за него "чутото" си остава само на нивото, на което е той самия в описанието на своя свят и значението което той има в него.
   Адекватността между авторите на символни описания и интерпретаторите им е една вечна "неразбория". За пример ще ползвам нишката на познание, наречена КАБАЛА. В нея от десетки векове всякакви еврейски (и не само) тълкуватели се напреварват кой от кой "по-вярно" да интерпретира текстовете с идеята че това е "висше" познание и докоснали го ще проникнат в тайните на вселената и човека. Обаче като се вземе предвид модерните похвати на опростяване и елементаризиране с цел свеждане на тия символики до "масовия" популярен потребител, търсещ чрез нея величие и спасение с идеята че "всичко разбира" и че "някъде там има още скрити неща за разбиране". И възоснова на това се формира една нова потребителска вълна от тълкуватели, повтарящи едно и също, с идеята че е налице "правилно" тълкувание, щом е "казано" от мъдри и знаещи "учители". Идеята и на съответните "учители" с нищо не е на друго ниво, а е типична социална схема с игра на "последователи и велики и знаещи образи" в които ролевите отношение са очевидни и са пряк резултат от съотвествието по ниво и потребности на "двете" страни в играта.
   идеята за "обективно правилно тълкуване" издава също и ниското ниво на тълкувателя предвид, че всяко символно описание не е оставено за да даде обективна истина, а представлява просто следите по пътя на тоя или тия, дето са ги оставили. Въобще всякакви идеи за обективна истина издават едно условно невежество, предвид, че вярващите в тази идея са в етапа в който тя е важна и потребна. И както всички етапи, те са по съотвествие и са преходни явления, бележещи пътя на вътрешно саморазвитие. Но социалното битие обхваща и се формира от условно несъзнаващи се участници в него, и по този начин издигащи в култ научната идея за "ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА" и пътищата за нейното изучаване и познаване. Всичко това е конкретика на съответното ниво в развитието, но просто с него дефинирах сегашното състояние на "истината" спрямо тия, за които тя е "важна" и потребна. Както се вижда от всеки съвременен обобщаващ поглед, стремежа към яснота чрез опростяване, на всеки човек, както и неъвзможността му да оперира с широк набор от нива на обобщения, условности и относителностите им като характеристика на менталните отражения, са описателни качества за световъзприемането, мирогледа, и оттам и нивото на средностатистическата социална личност. Вярата й в заредените от групово-приетите форми на описания и митове е определяща и тя го възпроизвежда заедно с биологическото си възпроизвеждане. така социалния организъм се самоподхранва и самопрезатвърждава на всички негови нива.
   И така - идеята ми е, че всяко символно описание, представлява описание на ВЪТРЕШНИ ПРОЦЕСИ не е нова, просто е мое преоткритие. Невъзможността на масовите тълкуватели да го представят и интерпретират като такова, е просто липса на съотвествие по ниво. примери за това са много - от понятието за "СЕМЕЙСТВО", до раждане и умиране, прераждане и възкресение, трансформация или алхимия... Едно важно от тях е и темата за СЪТВОРЕНИЕ, конкретиката на което ще разпиша в следващите редове.

------------------------------

СЪТВОРЕНИЕТО - като символен мит, но в езотеричен план.

    Самоосъзнаващите се хора в пътя си към саморазвитие е естествено да преразглеждат, преоценяват и преозначават съпъстващите ги самонаблюдателни процеси, свързани с тях. Едни от основните в битието им са именно комуникацията, словото и езика.
   Думата Съ-Творение означава дори на пръв поглед - че е налице творение, но с нещо като "СЪ-АВТОР" (повече от един ТВОРЕЦ), което само по себе си е вече странно за буквалистите в тълкуването на Стария Завет и Тората. По простата причина че бог е бил "единствен творец" и не е имало друго, освен него. Все пак старозаветните думи в сътворението съдържат именно странния "двузначен" елемент - БОГ създава света, но думите не са в първо лице единствено число - от името на БОГ. А са думи на "някого" който като че ли е свидетел-разказвач. Предвид, че такъв няма как да има в "оня миг", защото се предполага че БОГ е бил сам и единствен.
   Допълнително версията че това са картини, предадени от БОГ на пророк чрез видения, също не се вписват, заради несъотвествието на липса на време и пространство, преди самия сътворяващ акт И защото е нямало кой и как да запази "тия картини" чрез памет... и т.н.
Разбира се, анализа на думи и понятия в конкретен план е повече аналитично упражнение, предвид, че голямата доза условности и променливи го прави напълно относително. И все пак, дори като упражнение по анализ, то издава някои особености по "прочитането" и липса на предварителна нагласа, която всъщност е големия проблем на всички изследователи.
   Все пак тук ще предложа един мой поглед по въпроса - чрез три различни символни описания - касаещи три различни "виждания" към устройството на света, които съдържат в себе си една простота при обединението им в една обща широка схема. трите описания не са мои - две от тях са на Стоян Цветкашки. Едната е част от първата книга от петлогията ЯТАГАН И МЕЧ - в частта си за КАБАЛА и ЧИСЛАТА и превърната от ЗДРАТЦЕН в текст и схема. Втората е една изключителна прозорлива схема - на сътворението на света, направена от БОГ, представена от него в лекция пред няколко от членовете на ИЗВОРИТЕ.ком от "софийската група". Третото е ДАОИСТКИЯ СИМВОЛ-СХЕМА "ИН-ЯН". Дори има и четвърто - схемата на съзнанието и вселената, оставена в статията ми "ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА", която сам изведох пак до нивото на ТРИЕДИНСТВОТО...

   Най-интересно е от всички примерни описания е лекцията за СЪТВОРЕНИЕТО и БОГ - изнесена от Стоян. Оригиналността и простотата на разглеждането на сътвотрението през образите на АДАМ и ЕВА и ЛИЛИТ в него, катализира в мен си едно обобщено преразглеждане на моите собствени символни описания на света и ролята ми в тях.
   излишно е да посочвам че в същинските езотеричните описания на света, БОГ не е с имената и качествата с които е характеризиран като вездесъщ, всесилен, всеобхващащ и т.н. Въобще понятието БОГ е символ на вътрешен аспект на всеки човек. Но това е адекватно само за хора, които вече са открили "ГОЛЕМИЯ АЗ" в себе си, и са на път към интегрриране на различните свои аспекти и същности към едно единно цяло. Въобще идеята  "ЕДНО", "ЦЯЛО" и "ЕДИНСТВО" съвсем по различен начин "звучи" спрямо социално-популярния й израз като един вечен и недостижим социален БЛЯН. А всъщност тя е насока за вътрешна работа и реализация във вътрешния свят на "големия" или "порастващия" Човек.

   И така - ето езотеричната версия за СЪТВОРЕНИЕТО, и връзките към исторически събития, образи и мотиви в древните култури. Все пак това е преразказ и той ще носи моя поглед и слушане на изнесеното от Стоян. Така че другите слушатели присъстващи на това изложение, вероятно ще прочетат нещо, което сякаш те не са "чули" в него.
...................................
                                                            ______________
                                                                  ////   Е Л О Х И М   \\\\\
                                                                          ________________

                                                             /                          \
                                                           /                             \
                            1. СВЯТ НА АДАМ И ЕВА        !         2. СВЯТ на "ЛИЛИТ"
                    изначалните две "противоположности"    !     Митичен символен образ - изразен с образа и името на ЖЕНА!
                    -дефиниращи относителния свят            !     С него се изразява втория аспект на сътворения свят:
                    - движение, време, пространство           !       "ЕДИНЯВАЩИЯ СЕ", символ на интегрирането и обединението
                    - породени сякаш от "гонитбата" на        !       - като втория от двата аспекта-тенденции
                  две изначални "сили"(аспекти) на             !
                           Вселената,                                    !
                    -Вечно гонещи се и обречени да не се    !
догонят, компенсират - израз на                                !
                                                                            !


   Да си представим схемата - един голям елемент "най-отгоре", ограден и вътре надписан "ЕЛОХИМ" (БОГ). Той сътворява света, но не света на АДАМ и ЕВА - това е била само "едната част" - единия негов аспект. Този аспект е именно "подвижния", относителния, променливия. елементарната версия на сттворяването на света, е, че той е от две части - мъжка и женска - (ИН-ЯН) или АДАМ и ЕВА. Тук те са обединени в едно - и че те са само ЕДНАТА ЧАСТ ОТ двете линии-тенденции на сътворението.
   Другата линия изразява "другата същност" - интегративната, като условен антипод на "първата" при която тенденцията е към разделение и вечна "гонитба" за взаимна компенсация - точно както са направени двете части ИН-ЯН вътре в окръжността. СЪЩНОСТТА за интегрирането и обединителния принцип е изразен именно чрез "женски" образ и име - ЛИЛИТ. Естествено е интегритетния принцип да е с "женски символ" предвид че той е насочен към навътре - към себе си, обхващащ и обединяващ в себе си - по аналогия с женското тяло, в което се сътворява "СВЕТА".

   В линия 1 - там двете основни формални части са във вечно преследване една с друга, но и вечно са обречени да не се "срещнат". Това е света на ИН-ЯН, на АДАМ и ЕВА. Това е аспекта на вечното движение породено от разминаване. И именно в него пораждащо "недостиг", за да има и последваща компенсация.
   Това е света на хората-личности. Това е света на социума - всяка личност е изява на неин водещ доминиращ аспект - адамов или евин. Доминацията на някой от двата определя вечно да се гони и компенсира противоположния. В този смисъл - и двата ги има във всеки човек, макар доминантата да има известна корелация с физиологичния пол, не е непременно. В този смисъл - аспект ЕВА - във всяка жена, ще преследва в цялото си битие един извечен образ на АДАМ - тя ще го привижда навсякъде - от баща или дядо, през съпруг или любовник, до син или внук... Това не е задължително да си ФРОЙД, за да се забележи тази изначалност. Същото важи и за АДАМ - във всеки мъж (условно, както казах корелацията е само условна, а не абсолютна, и е като аспект вътре във всеки човек, носещ и "мъжко и женско" в себе си). И двете обаче изразяват проявата на "част" от някакво цяло, на недовършеност сами по себе си, и породения от това вечен стремеж, импулс за компенсиране чрез "противоположния". Това е повече позната картина - и хората с повече обобщености и по-наясно с абстрактциите биха допълнили изведената от мен условна насока на съждения и виждане....
  ЛИНИЯ 2 - това е "различния" момент, макар дори да е естествено съществуващ. това е скритата част от сътворението в библейския си вариант, защото образа на ЛИЛИТ съществува от дълбока древност. Примерно - вечния образ на "жената-проститутка" - жената неучастваща в социалните отношения, дори нещо повече - подтикваща към разрушаване на тия отношения. Именно поради това образа на ЛИЛИТ вечно е бил като аналог на бунт, на отрицание на общоприетото. От гледна точка на АДАМ и ЕВА - ЛИЛИТ е импулса, който носи тяхната противоположност и чрез който техния свят на вечна гонитба и антагонизъм би престанал да съществува. Аспекта ЛИЛИТ, носейки изначалния импулс - към обединение и интегритет - влиза в непоносимост със аспекта АДАМ-ЕВА и от тяхна гледна точка това е разрушение на тяхната идентичност. Именно образа на ЛИЛИТ е изначалния първообраз на ЗЛОТО и ДЯВОЛА - за света на АДАМ-ЕВИТЕ ("онзи, който ще разруши света". Интересното е, че и за "спасителя" или "МАХДИ" се очаква същото, както и за новия месия, но това са представи от света на АДАМ-ЕВИТЕ...). ЛИЛИТ е символния образ на "змията" от райската градина - образа, който подава развитието, познанието, откриването. Образа, който е призван да разрушава "реда" и постановките, да променя и катализира, да руши картонени кули и граници, да подклажда огъня на разширяването. Образа на чистотата и дори "чистилището" са онзи езотеричен символ, чрез който, за да "минем напред" е потребно да оставим "старото". Образа който чрез разрушение на границите и ограниченията, на собствените стени се върви напред, нашироко и нагоре. Образа, чрез който се създава НЕЩО КАЧЕСТВЕНО НОВО, като преди това се е разрушило "старото". Образа който носи смисъла на понятието ПРЕРАЖДАНЕ, на ВЪЗКРЕСЕНИЕ-то...
най-вече ЖЕНСКИ ОБРАЗ - имало го е във всички култури - в старогръцките и римски божества, в египетските или китайски или индийски епоси... Свещения СЕКС (единение) чрез (свещена проститутка). Не майка, не съпруга - елемент излизащ извън всякакви догми, правила или канони (това са символи - предаващи значението си чрез абстракции-образи и чрез условните им качества).....
=============================================================================

    Идентичност която се самоопределя от "малкия свят" или казано популярно "Его-същности" се стреми да оцелява като такава. Всяка същност самооформила се като идентичност се стреми да се самозапази и този й стремеж я води към застой, но пък за нея е "оцеляване". Всичко тече, всичко се изменя, но всяка идентичност се стреми да се самозапази именно като своята си самоидентификация -това е тенденцията на ЕГО-състоянието. Ето защо разрушението, и смъртта, образа на злото са онова, което във вътрешнообразния свят на всяка ЕГО-единица са символ на деструкцията, заплашваща да унищожи формата на проявление с която тя се самоидентифицира.
    Всъщност понятията ЖИВОТ и СМЪРТ в езотеричен общ смисъл са названия за битието и преустановяването на онази форма на проявление, с която ЕГО-същностите се самоидентифицират. Но всяка форма идва и си отива - така е и с човешкото тяло, като всяка друга форма на проявление и това за идентифициращия се с това тяло е именно СМЪРТТА и изживяването за СТРАХА от нея.
Парадокса обаче е в идеята че заедно с тялото би умряло и онова, което се нарича АЗ. А то от своя страна, в стремежа си да пребъде и самосъхрани често е готово и на смъртта на обвивката си (тялото) само и само да остане то. Това е явлението самоубийство в човешкия и животинския свят. Особено в света на хората, самоубийството и убийството са актове на процеси, при които идея, вяра, ценност или копнеж (понякога всички заедно) станат по-важни от идеята на някого за живота на тялото му. Именно заради това всички религии поставят самоубийството "извън правилата" като по този начин регулират вътрешните несъзнателни пориви на личностите в социума. Религията, законите, нормите и правилата, са тия, които от всички страни са призвани да урегулират и оградят периметъра на социалните отношения, наречени съвсем точно МЕЖДУЛИЧНОСТНИ, като по този начин ги направят възможни и действителни. Разбира се това става с "цена", защото налагането на външен натиск - каквото са законите, морала или нормите за поведение - са всъщност поставени насила, като все пак да е ясно, че това са единствените възможни "юзди" за да съществува социалното битие между точно от елементи в това несъзнателно ниво на развитие.

Продължавайки за различните типове символични схеми на описание на света и човека, се спирам на даоистката схема "ИН-ЯН" заради своята популярност и разпространение, и като ясен аналог. Влгеждайки се в тази известна схема, ще видим отново трите ясни елемента - от схемата по-горе:
1 - вътре в кръга - двете противоположности, изразени с контраста между двата основни цвята, а непрекъснатото разминаване - с кръговата им орбита, подтикната от точката с противоположен цвят във всяка от тях. Това ниво изразява относителния свят - света на движението, условността, времето и пространството и вечната промяна и смяната на формите на проявление и разделението. Това е израз и съотвествен аналог на света "АДАМ-ЕВА" (Ян-Ин). Света основан на ниво в което основния елемент на това ниво се проявява в съзнанието като ЕГО-етап в развитието

2 - самата окръжност - символа на окръжността, при която всяка точка е еднаква с другите и отстои на еднакво разстояние от "центъра". В окръжността няма движение, няма начало и край, няма раждане и умиране. И именно тя обхваща в себе си света на промените и движението. тя е символа на интегритета и обединението им и представлява следващото ниво на виждане и световъзприемане - духовното и интегративното. Това е аналога на "ЛИЛИТ"

3 - най-интересния, ТРЕТИЯ ЕЛЕМЕНТ в схемата ИН-ЯН - това е контекста или "белия лист" на който е нарисувана тя. Онова изначално от което се проявява всичко. Света на абсолютното, на неизмеримостта, на неопределеността. Във физиката се нарича "състояние на НЕЛОКАЛНОСТ" - няма време, пространство, няма проявления, няма каквото и да е... Име един безкраен и извечен потенциал, от който произтича всичко в света на проявленията. Потенциал, от който след това проявленията го самоидентифицират като онова, което наричаме БОГ ("Елохим" в схемата за АДАМ-ЕВА-ЛИЛИТ). Това е изначалното състояние на всичко породено и проявено, онова от което "почва" всяка форма и при което тя си "отива" при своята трансформация - в следваща или друга.

Ето прословутия ТРОИЧЕН СБОР от елементи, които винаги формират която и да е схема на света и всеки човек проникнал на дълбоко ниво на обхващане на света и своята роля в голямата картина открива по своя си начин.
Същия троичен принцип открих и в друг пример - това е текст от първата книга от петлогията "ЯТАГАН и МЕЧ" в края й в историята при която главния герой попада при еврейски "мистик" и чрез него се запознава в древната КАБАЛА. Благодаря за този текст на ЗДРАТЦЕН, който си е направил труда да го качи в електронен вид, използвайки го в своята лекция пред клуб "МИСЪЛ" в Пловдив преди 3 дни. Ето текста: (има и таблица, която всеки може да види по линка)
==============
......
– В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула. Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна предсъществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.
   След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.
   Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.
Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.
– Схвана ли, че докато говорех за Нулата и Единицата се получи противоречие?
    Ибрахим наистина беше забелязал противоречието, че без човек и материя Бог не може да съществува, а съществуването на материята и конкретно човек, унищожава възможността Бог да съществува. Затова той, оживявайки се, каза:
– Да, учителю, схванах противоречието!
   Бен Йохай помълча още малко, след което строго заговори:
- Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десятка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десятката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десятката.
– Ако внимаваш в думите ми ще разбереш много неща за Бог – каза Бен Йохай и погледна строго Ибрахим.
На Ибрахим не му беше лесно, научаваше много нови, непознати неща, а някои от идеите на равина бяха твърде образни, за да може да ги обхване в пълнота и дълбочина.
– Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десятката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата.
– А може това пътешествие никога да не завърши.
– Кабала забулва и пази идеята за Бог, вселената и човека под символи и тези символи изобразява в термини, които, превърнати в числа, са изразявали възгледите й.
..............

=========================
Това е текст който хвърля езотеричен поглед към изначалните основни фундаменти на света. И не защото това е ИСТИНАТА. А защото това е форма на "голямо виждане" на света, през очите на "ГОЛЕМИ ХОРА". Хора, за които вселената вече не е "голяма", а равна на тях. за които БОГ не е вече всесилен и всемогъщ и който да изпълнява желанията и молитвите на "малките душици", а е нещо което са ТЕ САМИТЕ - което е равно на тях самите - както е равна вселената (им).
Ето линковете http://tzenovs.com/zdravko/razdumki/misal_2009.07%20-%20Zdravko%20-%20plan/EnicharKabbalahNumbers.html - този текст
 ето я и таблицата - http://tzenovs.com/zdravko/razdumki/misal_2009.07%20-%20Zdravko%20-%20plan/DecimalBinaryTernary.html...

последното сравнение между модели е собственото ми описание, отразено в "ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА ЧОВЕКА И ВСЕПЕНАТА" в този линк http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1594.0. В него в схемния ми условен модел е заложена същата троична формула и нива. В които се виждам как съм извървял съотвествения ми път към самооткриването на всичко това. Пояснения и съотвествия между всички модели:

Схемата ми има точно трите нива -
1. Бог - първо ниво- Абсолютен свят, НИЩОТО, което съдържа и от което се проявява ВСИЧКО-то... (елохим, "белия лист" на който е нарисуван "Ин-Ян", цифрата "0")

2. Интегративно ниво - ДУХОВНА ТРОЙКА АСПЕКТИ НА СЪЗНАНИЕТО... Доминанта на ДУХОВНИЯ АСПЕКТ в нея (ЛИЛИТ, ОКРЪЖНОСТТА в символа ИН-ЯН, цифрата "1")

3. Ниво на разделението - ЕГОВА ТРОЙКА АСПЕКТИ НА СЪЗНАНИЕТО - доминанта на Астралния аспект в нея (АДАМ-ЕВА, ИН-ЯН, цифрата "2").

==============================================




 
« Last Edit: юли 10, 2009, 03:38:09 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
някои уточнения, коментари, изводи или допълнения.
А може би откровение за (на, пред) мен си:
-------------------------
относно модела АДАМ-ЕВА <-> ЛИЛИТ <-> ЕЛОХИМ

Ако внимателно се осмисли концепцията, тя носи няколко много любопитни извода. Един от тях е за същността на ЕЛОХИМ, изведена от неговите производни от двете основни насоки. Стоян предложи насоката, че според този условен модел АЛОХИМ има доминираща "ЖЕНСКА" същност, предвид, че във всички негови елементи, интегративната насока е същностна. И е логично, защото единството на всичко се изразява и в същностните качества на условните елементи.
От схемата само "единия елемент" (разделения, АДАМ-ЕВА) играе ролята на "контра" на останалите два ( Елохим и ЛИЛИТ). Това е и същността на неговата "функция". Нещо повече - Аспекта на света "АДАМ-ЕВА" (ЯН-ИН) се явява своеобразна противоположност на АЛОХИМ - нещо като своеобразен АНТИБОГ, защото съдържа в себе си всички отрицания на качествата на ЕЛОХИМ.

От това произтичат два важни извода
- твърденията на всички гностически учения и ереси - че този свят е "изграден и доминиран" от Сатана (антихриста) - е символ на това просто наблюдение. записано е и части от които твърдения са и в богомилските концепции, и са изписани също на различни места в книгата Ятаган и Меч ( за който не ги е срещал автентично на други места). В същата книга, главния герой Петко-Ибрахим всъщност носи със себе си такава книга почти през цялото време на странстванията си.
- Втория извод - за нивото на битие АДАМ-ЕВА, всяка астрална същност, затворена в изживяванията си, реагира като живо същество, следователно и защитно и оцеляващо. За нея всеки импулс, идващ отвън и насочен към нейното статукво, е унищожителен и му се реагира защитно според матричната заложена схема.
Това е тайната на подмяната на съдържанието и ИМЕНАТА в символиката на АНТИХРИСТА и САТАНА - ЗА КОГО СА ТЕ, ОТ КОГО СЕ ИЗПШОЛЗВАТ КАТО ТАКИВА. И двете имена са общонарицателни за ОТРИЦАНИЕТО - но за кое отрицание.
       От гледна точка на АДАМ-ЕВА, антихриста-разрушителя е същността ЛИЛИТ.
       А за ЕЛОХИМ, неговото "отрицание" е именно света АДАМ-ЕВА и именно като такова е неговата роля в цялостната схема.


В този смисъл образа на ЛИЛИТ - е отрицание, и вещае разрушение само за СВЕТА на АДАМ-ЕВИТЕ, а иначе погледнато отстрани ЛИЛИТ е интегративността и единението и с тия й качества "тя" задължително включва в себе си аспекта АДАМ-ЕВА, като го надгражда, обхваща и постепенно интегрира и омиротворява. Естествено е, че с това ЛИЛИТ води към ТРАНСФОРМАЦИЯ, единявайки двете вечно гонещи се и разминаващи се "части". Тия части ги има навсякъде, защото те са преди всичко в главите ни. Те са онова, което наричам ЛИЧНОСТ. Те са онова, което стои в основата на битието на сегашното Човечество и всеки един от вас го пише, говори и "живее" - вечно търсещ и стремящ и вечно нанамиращ търсеното, с което винаги се гарантира "разминаването",.

    Ето колко е просто - за "малка същност" тип АДАМ-ЕВА", Антихрист е всичко, носещо прогрес, защото смущава силно зададеното статукво, служещо за битие на такива "малки същности". Много е просто да се опримери на всяка среща на клуб Мисъл, както и примерно на ЕМЕН, или дори в много от "престрелките в изворите" и скандалната за мнозина виртуална фигура на РАМУС там.
за мен специално, това явление съпътства живота ми почти през цялото време. Хора, които са чувствителни, неустойчиви, раними и са си изградили клатушкаща се защита от това, чрез вяра, чрез убеждения, чрез социален статус или живот... в мига в който се докоснат до огнен импулс, който може да им подрине картонените кули, на които изграждат битието си, веднага реагират остро, отрицаващо - някои пасивно-отвхвърлящо, други агресивно-раздразнително.
Почти няма човек, който в някаква степен да не ми е бил "раздразнен" тук във форума, в някакъв смисъл. наричали са ме със всякакви имена - от анатемата ми като антихрист и проклинането в студентските ми години, до цялата възможна естакада от етикети, написани дори в специално оформената от мен тема  в ИЗВОРИТЕ.КОМ именно с тая цел. И там не можах да събера и 1/10 от общата бройка на реакции през годините ми на участие във форума.
Имаше хора, които ме обрекоха че "полудяват" от моите глупости", други ме намериха "егоист" и ме спасяваха, други се опитваха да ме "покорят", обяснят или обезсмислят. Или да ме игнорират, като несъществуващ, защото за всички тях, това, което съм и което изразявам е ОТРИЦАНИЕ НА СТАТУКВОТО ИМ. Виждам, пиша и изразявам че има и друг свят, че вярата и убежденията не са истински и че ИСТИНА НЯМА, че тя е конструкция, че пътя е за всички (дори и тия, дето си мислят че го вървят, или тия, дето не искат да ходят наникъде).

     Аз съм човек-прът в колелата на света АДАМ-ЕВА - На хората с доминиращо астрално ниво, в което изживяват живота си в този си етап на развитие.
В този смисъл аз за тях съм АНТИХРИСТ, защото нарушавам границите, правилата и стените или заплашвам с разрушение света им - поне в техните очи, и от тяхна гледна точка. Ето това е за социалния свят САТАНА (разрушителя на светове, граници, принципи)... само дето това го има във всеки човек, и най-важното (поне за мен) ТОВА НОСИ РАЗВИТИЕ. ПЛАМЪКА и ОГЪНЯ са онова, чрез което грубата материя се трансформира в ефирност, но за света на материята тя вече е "унищожена" и нея "вече я няма" и "тя е умряла" (като материя).
Идеята в цялата езотерика за понятието ЧИСТОТА и процеса на ИЗЧИСТВАНЕ, хиляди притчи или сказания или истории на мъдреци, по всякакви начини и аналогии е казано простичката идея, че РАЗВИТИЕТО е проява на процес, при който едни граници се рушат, за да е налице ВЪРВЕНЕ. Единственото, което играе КОНТРА на РАЗВИТИЕТО е образуването на граници, оцеляването и тяхното производно - СТРАХА (страхуването).

Тия ДВЕ ТЕНДЕНЦИИ (застопоряващата и развиващата) са вътре във всеки човек. Аз ги имам и двете в себе си. Но в битието си сред света на АДАМ-ЕВИТЕ "играя" тяхната противоположност. Дори не го искам да е така - просто това ми е даденост и се случва сякаш "самосебе си". Просто през живота ми само го приех и после го задълбочих и развих, осъзнавайки ролята, смисъла и значението му за мен, за живота, за човека по принцип... както и за ВСЕЛЕНАТА.

---------------...................
« Last Edit: юли 22, 2009, 07:28:40 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.