Author Topic: За Довиждане или Сбогом...  (Read 3486 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За Довиждане или Сбогом...
« on: август 24, 2009, 03:33:41 pm »
------------------------------------
малко ретроспективно:

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=357.msg4034#msg4034
на 13 декември 2005 година, написах първия си пост във форума на сайта ИЗВОРИТЕ.КОМ...
Оттогава насам - общо 1090 поста, които събрани накуп върху стандартни страници А4, със стандартен шрифт, са повече от 3000.
Гледам цялото това "творчество" и го чета редовно не знам колко пъти вече, превейки го със всеки свой пост. Вътре има засегнати теми, които са моят път през мен самия. Не е важно какво е всичко това за автора му - мен (макар че съм го писал с многократни повторения в различни постове). аз каквато работа имах са свършване я бачках през всичките тия години на писане, четене и осмисляне... и някои други практики.

Основното, което оставих е една самоконструирала се във времето концепция за вътрешния свят на човека, изградена от хрумвания, творчество, опит и работа по себе си. Основните насоки в нея нито са оригинални, нито са нещо кой знае какво. Но пътя ми към тях е значимото - моето им собствено преоткриване.
Оставеното в всички публикации няма смисъла на обективна истина, макар, че имаше, има и сега... и вероятно и за вбъдеще хора, които именно това им трябва и така ще го "прочетат". НИто една концепция обаче не може, нито й е работа да е обективно описание на вселената. Тя само е отражение и израз на дълбочината и широтата на автора си. Може лесно да се прецени тя по наличието на автора и ролята му за нея, заложена именно в самата концепция. Ако липсва - то явно липсва нещо важно - разбира се от гледна точка на самоосъзнаващия се човек.

Може да се видят следите как идеите ми се формират, разпиляват, после пак се подреждат. как израстват, трансформират се и се оформя настоящата ми условна описателна концепция за Човека и Вселената. Но нейната роля вече почва постепенно да намалява - рзбира се за самия мен, като неин автор. Вече концепциите не ме интересуват и е време за следваща стъпка в пътя ми. как и какво означава това - не зная, няма как да го мисля, и дори не се мъча. Усещам просто че настоящето ми участие се изчерпва - и като провокация от страна на читателите, и като широта на изразяване.

С идеята за една моя вътрешна справедливост оставих себе си в редовете, написани от мен. защото много взех и почерпих от участието през годините на всички пишещи във изворите.ком. И понеже много взимах, винаги имах една идея "да оставя" нещо. нямаше какво друго - оставях себе си. И това е процеса на писането ми, погледнат от камбанарията на форума на изворите.ком и това е моето собствено участие в нещото, наречено общуване.
Както се вижда лесно обаче с годините, думата общуване идва от корена "ОБЩ". А аз съм човек, който няма много общо с нивото на останалите хора. И с годините това, че се появиха единици "различни" на фона на четящите и пишещите е просто резултат на нещо... може би на моето участие, може и да не е. Но така или иначе е факт.

Реакциите на четящите, се вижда само през пишещите си ги тия реакции и частично се вижда през броя на прочитите, които форума показва за всяка тема. например от вчера, когато написах последния си пост за пътя ми и доспатската ми опитност, поста ми беше отворен повече от 60 пъти. Разбира се дали и как е прочетен - това вече си е друг въпрос, но вече това няма как да зависи от мен и да е моя работа и отговорност.

През форума ИЗВОРИТЕ.ком се запознах и се срещнах с различни хора. Най-ценното за мен е, че срещнах и едни от най-добрите си приятели. Разбира се моят живот е такъв, че дълго време трудно се издържа да се контактува с мен, особено ако е по-дълбоко. Някои хора просто ме докоснаха, други останаха по-дълго, някои и до сега. някои ме допуснаха по-дълбоко, други не посмяха - и с право. За традиционния средностатистически човек, контакта му с мен му носи повече проблеми, а с тях и драми, разкъсвания или болка. Хората, които си имат готов изграден живот, от който да са погълнати не допускат никой и никого до него, дори и да изглежда че е близък или важен. за разлика от тях, имаше години в които чаках някой да мине през моите отворени врати и не доумявах къде са тия хора... И когато разбрах че съм сам си спомних че това ми е бил избора и съдбата. Както скоро подочух случайно, най-големия страх на някои хора бил, че само "уличните кучета ще са свидетели на погребението ми". Но това е положението - за мен самотата е състояние, а не изживяване някакво си. И дали ще има или няма "улични кучета" е само въпрос на конкретика. за мен важното е не какво ще стане на погребението, а това, което е докато съм жив, защото много хора виждам да са свидетели на собственото си погребение. Хем са в ковчега, хем и сами си хвърлят пръстта върху него.

Освен контактите ми с някои дръзнали хора - през изворите.ком ми се случи именно през тях да набклюдавам най-ценното нещо в познанието ми. Малко на брой, но много качествени хора дръзнаха да ми отворят вратите към себе си - някои го направиха емоционално, други - по други начини. Но във всички тях видях пъруващия по пътя си човек - някъде из него. някои все още изгубени в пътя си, из пътя си... Други - с идеята че са се намерили. Само един двама разбраха и познаха сами че път няма и че има само Пътуващ. И че ако няма ПЪТУВАЩИЯ, Пътя е просто една празна дума. Именно с тия хора, отворили ми душите си, аа изведох една стара своя "цел" - да направя една обща картина на етапите на израстване на съзнанието. При положение че като "цел" тази идея постепенно си отпадна и стана малка, тя сякаш се реализира от самосебе си. Просто живота ми направи "ДАР"...
Разбира се някои от тия хора, го направиха с тяхни си цели и сделка, в името на техни се неща. Това няма значение за мен - видни бяха и цената и сделката - но това не ми попречи по никакъв начин. Както и не ми попречи да се раздам - колкото успях.

Контактите ми в изворите ком най-често бяха белязани от прехвърчане на искри - между хората формирали себе си по стандарта на средностатистическата социална група и консумиращи и подкрепящи социалните митове, като свои "схващания". Изразяването на отношения, мнения, оценки и характеристики се чете лесно и това ми беше признавам си най-уморителното и досадното от всяко писане. Но все пак е част от такова място като един типично социален форум. С моето участие в него обаче постепенно общото "звучене" се промени с годините. Мога да го кажа свободно, защото не страдам от излишна скромност, нито ми е потребна. Както мога с лекота да изведа слабости и неадекватности в участието си, така виждам и силните и значими елементи - през изразяването, до широтата на идеите ми. Разбира се всяко сравнение е условно, но за човек като мен, условностите не му пречат, просто защото така или иначе са само брънка от едно звено на битието. И има и други...

Света е голям и хората са шарени в него - едни вече казаха, че "форума вече нямало да бъде същия". А други ще кажат "най-сетне си тръгна".
Идеите на някои хора, дори иронично, че "Рамус не можел без изворите.ком", както и че "това, че го напускам го говоря вече повече от година и половина" и че "са само приказки", са си тяхна работа.
Някои хора си тръгнаха от комумникацията на форума с идеята че "аз съм им причината" и се изиграха на обидени и разсърдени. Мисле че не е трудно да се види лесно кои хора се обиждат и се сърдят... И как дори родителите често казват на такива деца "като се сърдиш, си е само за теб си".
Други пък хора дойдоха именно заради моите постове - и си го написаха. Дори участваха заради това - със себе си, писането си, дори и изразяването на мнения, позиции или опит.
Така или иначе се огледах през всяко едно отношение, оценка или мнение - както за мен, така и за написаното. И се възползвах на макс през годините...
Просто вече това се изчерпа и е време за " нататък"
----------------------------------------------------------------------------

Нататък:
Въпросът "какво следва" е чиста игра на въображението (ми). И не чак дотам че да не си дам сметка за нея. Разбира се имам идеи разни - от реализация на чисто мое място във виртуалното пространство, до създаване на място с ограничен достъп за сериозно пишещи хора, със сериозно отношение към себе си и живота си. Време е за ограничен достъп - нищо че елитарността си има и недостатъци, но и силни страни. И участието ми в социално място като това също си ги имаше - има и ги сега, защото поредица от случайности ме доведе и в други социални места... които използвам докато не усетя пак че е време да си ходя. И че както на всяко социално място всичко е еднакво - и отношението, и нивото, и липсата дори на елементарно разбиране. Пак, като навсякъде общата маса хора обсебват напълно с качествата си участието си където и да е. И обсебването на социалните места, със социални типични поведения, игри и битие е напълно естествено и както винаги аз се явявам нещо като размътващ иначе оцветената социална вода, като дигам кал от тинята под нея.
Подготовката на тия мои идеи е в ход така или иначе, но не си правя илюзии никакви, че живота може да ме "побутне" към напълно неочаквани посоки и ще го последвам където и да е...

Никой не знае какво го чака и дали следващия миг няма да е пред смъртта си - в умирането няма нито ред, нито закони. Но пък смисъла на живота ми е ЖИВЕЕЩИЯ го да е готов на смъртта си когато и да е, както и да е. И че докато съм жив, въпросите на ЖИВОТА И ЖИВЕЕЩИЯ са адекватните... Като му дойде времето за умирането - сам ще видя какво е "нататък" - колкото, както - толкова. Но така или иначе каквото и да е смъртта или умирането, идеята човек да е себе си е онова, с което живея. Не как тия думи означават "общо или обективно" и че били условни... А да съм себе си - само според това, КОЙ СЪМ АЗ.

Който са му потребни някакви контакти с мен, винаги може да ги използва - оставени са на съответни места. Но така или иначе да знае че съществува опасност света му вече да не е същия. И че за това се плаща и цена. Цената всъщност е много проста и ясна. Въпроса е, че за повечето хора, идеята за промяна е само от зле, към по-добре... както и че духовността сякаш е призвана да им направи живота повече поносим, радостен или щастлив. Идеята на наречената от мен "духовност по коледа" е именно факта, че хората държат главно да си "оправят" живота , който си живеят... И работата е сякаш да са по-добре в него - да им е повече приятно, да могат повече, да чувстват доброто, хубавото, да намерят липсващите им неща в привидяните като такива. Такива хора са с нагласата просто да си живеят , само да си оправят "лошите" гадните или грозните неща от него. Само да не страдат, да не усещат празнотата, да могат да я закарат някъде и да я погре:ат в митове за рая или новото измерение, за вечното щастие, светлина, добро, сила и какво ли още не от социалните вечни утопии.
И това е "цената" - това е и разликата между думата промняна и трансформация. Промени има винаги, но те са повече изменения, но на една плоскост, в един и същ континуум на реалността. И тук е понятието ИДЕНТИЧНОСТ - хората просто им е потребно да я задържат, да я препотвърдят, да ГИ "ОЦЕЛЕЕ"... И така - за малките хора духовността е просто промяна някаква си - демек както сме си, но каквото и да стане, да сме си пак същите и със същия живот.
Проблема за цената е всъщност понятието ТРАНСФОРМАЦИЯ - според която смисъла, който й давам е, че се трансформира ИДЕНТИЧНОСТТА на живеещия... И оттам по естествен съответствен начин - на битието му. Идентичността определя всичко и това е тайната и дълбочината, която проникнах в "изворния ми" етап от собствената ми трансформация. няма как да предам тази дълбочина - вече няма как да се опише на социално ниво със социални думи и понятия. Опитвам вече повече от година, но идеята стигна само до единици... и то главно интелектуално.

та така - ЦЕНАТА. това е моята цена - понякога е просто тежест и си казваш - че каква цена може да е това. Само дето - за да се осъзнае като тежест, е нужна готовността да се скъса със старото... Което за повечето хора е най-болезненото или пък невъобразимо нещо на света... НА ТЕХНИЯ СВЯТ.
-----------------------------------

Благодаря на всички, които участваха и спомогнаха за моето участие.
Няма да пропусна да напиша отново, че ако не беше Веласкес моето участие просто нямаше да го има в това виртуално място. Но той дори на моментите, когато му оказваха типичния социален натиск от много посоки, направи онова, което реши за правилно... И се възползвах от решенията му от разбиранията му и визията му за изворите.ком.

не е лицемнерно че с цялото си сърце правя дълбок поклон на всяко нещо, което си отива... То не си отива от мен - просто аз продължавам нанякъде... и просто няма друга дума, освен да го нарека "НАПРЕД"... пък дали е така... не ме интересува вече.
------------------------------------------
Довиждане или сбогом (на писането ми тук) - дори не е важно. Важното е, че продължавам. Но пък ще надниквам от време на време. Както и да уточнявам някои започнати от мен предложения - за септемврийските предложения за среща. 

няма да пожелавам нищо на никого - всеки от вас има всичко и му е дадено. Вярно е, че повечето от вас няма как да го виждат и битието им е определено от "нямането", но това е също етап.
така, че - УСПЕХ!!! - но не като пожелание - няма нужда от желания и пожелавания... Ако ги има - значи го има "нямането им".


 
« Last Edit: август 24, 2009, 03:57:02 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kkremivasi

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 28
Re: За Довиждане или Сбогом...
« Reply #1 on: август 24, 2009, 11:00:59 pm »
УСПЕХ И НА ТЕБ

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re:За Довиждане или Сбогом...
« Reply #2 on: октомври 29, 2009, 01:47:38 am »
:) Namaste ...