Author Topic: за СЪВЕСТТА  (Read 2913 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
за СЪВЕСТТА
« on: август 29, 2009, 03:11:45 pm »
Стана въпрос за съвестта в един форум, та реших да привнеса и тук темата, като тема за размисъл. Защото много се използва понятието съвест, без да се дефинира точно.

цитат на провокиралото ме мнение
Quote
В преведения материал от Дмитрий за Хората от 5-та раса е дадено хубаво обяснение. Това е Гласът на Сърцето - Съвестта. Тя е пътеводен инструмент за движение по най-краткият път през живота. Някои се вслушват в този глас, други са го заключили, а трети дори и не са го чували.
А той води по правилният път в живота, в който ежедневно се сблъскваме със ситуации за взимане на решения.

Нека не се взима лично. Аз пиша от собствено име, това, което съм чел и не съм припознал не го слагам при личните истини, при моето описание на света.

Не съм усетил това нещо "глас на сърцето". Чувал съм уважавани от мен хора да го споменват, но Аз не мога да го "хвана" и идентифицирам. От тук нататък за мен всичко е теория, нечия теория. Може да е вярна за него, може и аз да стигна до нея, но засега това не мога да го включа в моята истина.

Съвестта аз я определям като  състояние на дискомфорт, породено от раздвоението между ума и емоциите. ... Е не го виждам като перфектно това определение. Предлагам всеки да си пусне НЕГОВОТО определение, поне като предизвикателство.

Например детето има алергия към кучета и трябва да махна любимото си куче, което имам от 7г и се разбираме чудесно.
Или пък..  на мен ми е съвестно да изхвърлям машинарии и чарколяци от тавана, въпреки че 15 години не са били ползвани и без изгледи за ползването им. Съвестно ми е, щото го смятам като изхвърляне на нещо, което е било толкова ценно навремето. Съвестно ми е да изхвърлям храна. Съвестно ми е когато трябва да разочаровам някой. Но нито храната мога да дам на някой, нито да помогна на някой да не се разочрова.

Изглежда при съвестта винаги има емоционален момент. Но аз не бих го нарекъл глас на сърцето. Има нещо което трябва макар че не ни се иска. Изглежда винаги разкъсванетостава между ума и емоцията.

В случая с алергичното дете "вслушването в съвестта" (запазването на кучето) директно води до усложнения с детето. Трябва ли да се вслушвам!? Разбира се въпроса е риторичен. В случая не бих нарекъл съвестта пътеводен инструмент. Това ли е "правилния" път?!


Може би пропускам нещо, но това е МОЯТ поглед върху съвестта, моето "изследване".
Чел съм книги, но тук сме не да си мерим прочетеното, а разбраното. Затова предпочитам живото разбиране (със собствени думи) на всеки осмелил се.


....
Излиза че "съвест" и "дилема"  са близки понятия.
Понякога, ако емоциите са изключително силни и потушат здравия разум, може да се получи така, че съвестта да се включи по-късно, когато зацепим какво сме направили.
Изобщо, има вазможност за размисъл, интерпретации и импровизации на тема "съвест".
« Last Edit: август 29, 2009, 03:18:27 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 731
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: за СЪВЕСТТА
« Reply #1 on: август 29, 2009, 05:38:42 pm »
  Aз съм "детето" в този форум. А тази нощ се сънувах цялото на червени "алергични" петна. В типично мой стил молих се на Господ насън и те изчезнаха... Както и да е. Това е част от мотивацията да участвам в темата. Друго "парче" е, че за мен няма разкъсване между ума и емоцията. А разкъсването между ума и ума поражда емоция... Тя е индикатор за противоречие в дебрите на съзнанието. "Съвестта" е люшкането на ума при вземане на решение, когато се извършва, извършено е, или ще се извърши реално действие. Сблъсък с нежеланите последствия.
  "Глас на сърцето" за мен е изясненост на желанията. Значи, това е, което ни се "иска", а "трябва" е това, което получаваме като резултат. "Съвестта" е отхвърлянето, непремиряването с резултата. "Гласът на сърцето" иска ли, иска... Неудовлетвореност. Зацикляне в алтернативите. Цикълът е повторение на момента на избор.
  "Съвестта" е порочен кръг. Доста често съм чел в този форум, как някой си бил некадърен да излезе от това състояние. Значи, въртял се, въртял се, а "краката му все в калта". Безнадежно защото е "глупак ". А пък друг многократно "затвърждава правилните си избори", които го отвеждат в "елита". НО дори многократно въшно да ги потвърждаваш, единствено емоцията (съвестта) е вътрешният лакмус за "ПРАВИЛНОСТ". Т.е. докато има вътрешни емоцийки, външният "елит" си е пак в калта.
  Правилно е решението, което дава траен мир и спокойствие, липса ма мисловно противоречие в ума. Това не означава, че той не може да навлиза периодично в противоречия, или да си припомня стари такива. Това е пътят по кайто върви докато ги изглади. Направи ли го , спира да мисли за тях... Те не се преповтарят многократно за да затвърждават "правилния избор". Освобождава се "енергия" на ума да мисли за други неща, в друга посока. Постига "желаните" си резултати с по-голяма лекота... А тях не ги отхвърля и "съжалява". Оптимизира се работата на ума. Става в пъти по-продуктивен.
  Изглаждането на противоречията...  :)
« Last Edit: август 29, 2009, 05:45:17 pm by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline vega

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
Re: за СЪВЕСТТА
« Reply #2 on: август 29, 2009, 07:50:20 pm »
Смятам, че има едно леко приплъзване между съвест и чувство за отговорност. И двете неща те карат да правиш нещо заради друг / другите, които и да са те и населяват твоя свят. Всяко наше действие е обособено от една матрица / дано тук да не ме обвините в плагиатство, защото- да заимствано е/ , вкарвайки всичко в тази матрица, онова което не се подчинява на правилата излиза от предварително зададения план и предизвиква съпротивление. Приемаш, че нещо трябва да бъде така и всяка постъпка извън правилата се окачествява като проблем. Съвестта е онзи вътрешен глас, които те поставя пред избора. Когато се стигне до някакъв избор, вече настъпва истинско вътрешно напрежение свързано с него. Да не забравяме, че всеки от нас сам прави своя избор и че няма друг освен  АЗ-а.
Cogito, ergo sum

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: за СЪВЕСТТА
« Reply #3 on: август 31, 2009, 02:45:58 pm »
Съвест, чувство за дълг, чувство за отговорност, чувство за вина... има толкова много близки по значение и смисъл думички.
Всички те излизат все от едно място - а именно ценностната система на изразяващият ги. Разбира се от там идват и разликите в "пълнежа". Ако нa някой му е съвестно да изхвърли старите си дрехи(примерно), на друг хич не го тресе съвест по този въпрос...Ама той пък си има други съвестни моменти в живота. Изобщо всеки човек по отделно сам пълни всички тези понятия със смисъл. Всеки сам си и борави с тях.
/винаги, когато витая около темата със старите неща и изхвърлянето им се сещам за Плюшкин. Като нищо и той да е бил върха на съвестта. А етикета "скъперник" да е съвкупност от свръх съвест + останалите, описани от Гогол, негови качества .  :D/

***
"Разкъсването" идва, когато някой усети раздвояване по въпроса със съвестта. Уж е съвест, уж е добро, пък "съвестният" нещо не се кефи от изпълнението. Ответната страна не е задължително да е свързана с "кеф", или липса на такъв. Може да бъде рационалност/здрав разум или емоция. Просто нещата се свеждат до две коренно различни гледни точки(най-вече противоположни такива) по един и същ въпрос. Получава се конфликт. И когато е налице такъв вътрешен спор/конфликт - включват се и едни други механизми в действие. Ако човек остане верен на съвестта си и реши да постъпи по този начин - стига се до фраза "Ами, съвестно ми е!" - и това е като фразата - ключ. Щом на някой му е съвестно за нещо - край. Всичко е ясно!
Ако реши да не отстъпва на съвестта и да тръгне срещу нея, обаче - тогава може да се задействат едни такива сигнали като: чувство на вина, колеб ание, вътрешни противоречия, терзания и ..ама дали е правилно, дали е добро, дали няма да ми потрябва...а дали е уместно...а дали...абе с две думи голяма боза.

...

Когато има строй, общество и дадени отношения в това общество - няма как да няма такива основни моменти като "съвест" и "вина"... Всеки строй, за всички основни "правила", има някакви поставени  граници. Нормално е да се изпада в различни ситуации спрямо тези граници - някой не "изпълнил" очертанията, друг бил "излязъл" от тях - най-различни нюанси се получават...идеята ми е, че всички тези понятия са "живи" и за всеки са различни по смисъл.
Съответно и баланса и равновесието на подобни вътрешни конфликти идват по различен начин за всеки - един си живее със съвестните си решения, друг хич не му и дреме за съвестните неща, трети за едно му дреме, за друго не....абе изобщо пъстротата е очевидна. И всичко си е точно както трябва да бъде.
Около нас всичко Е една среда за израстване - една като цяло, видяна по различен начин от всеки живеещ.
Всеки, който "гледа",  пречупва през погледа си всичко видяно - така се създава собствениЯт свят.
А съвестта?!?!? - тя е просто част от свеТа на гледащиЯт. Подобно на всичко останало, за коЕто сме мислили, вярвали, виждали, невиждали, говорили...всичко е част от нашият(сътворен от нас) свят.
« Last Edit: август 31, 2009, 03:05:27 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: за СЪВЕСТТА
« Reply #4 on: септември 01, 2009, 12:50:39 pm »
За да те затресе съвестта, според мен явно е възникнало някакво вътрешно противоречие. Всеки си зарежда и презарежда "матрицата" като поставя вътрешните си граници и условия до голяма степен несъзнателно. А напрежение може да "протече" и в двете посоки. Еднакво мъчителна може да бъде както ситуацията, в която заглушаваш вътрешния си порив да разчупиш границите, така и в обратната - когато съумееш да излезеш малко по-нашироко и като резултат останеш в "безтегловност"... Обаче самото наличие на вътрешен дискомфорт сам по себе си е индикация, че нещо става..., че "логиката" в обстоятелствата около и вътре в теб е нарушена... Появява се някаква криза, в която е много тънък момента да разпознаеш дали това е "нишката", която да следваш в пътя си към теб самия или е нишката с която плетеш пашкула на своите фалшиви идентичности... И тук идват допълнително да ни объркат трезвата расъдливост и прекалената емоционалност, които винаги летят на крилете на желанието и страха... Със сигурност обаче няма полза от стабилни състояния, доколкото в тях човек просто си "подскача" на едно място... Няма израстване без страдание са казали... Обаче на мен някой като започне да ми се оплаква (макар да ми става някак съвестно), ми идва отвътре да му тресна един та дано пък на свой ред на него да му стане съвестно от цялото това малодушие. Но пък са казали, че трябва да бъдем състрадателни... И в този ред на мисли, как човек да разбира и изразява тази състрадателност? Как да помагаш на другите? Как да облекчиш страданията на ближния без да му отнемеш "шанса" за духовно израстване. Щото със сигурност имаш два варианта - да му подадеш "патерицата" на която удобно да се подпре (защото в повечето сучаи това се има предвид) или да я "счупиш", така че да се опита тръгне сам. И в двата случая вероятно го вършиш от съвест - съвест, ама различна... По тая логика излиза, че е най-добре всеки да се оправя сам. То така и става общо взето... В смисъл че колкото и да ти се дава, ако не си дорасъл да се възползваш, все си кюташ в липси, недоволства и вопли за помощ...

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: за СЪВЕСТТА
« Reply #5 on: септември 01, 2009, 01:53:09 pm »
... По тая логика излиза, че е най-добре всеки да се оправя сам. То така и става общо взето...

Ами така става. Оправянето става само самостоятелно. Помощта от вън може да се "вземе" може и да не се вземе.
Както оправящия се, го прави от чисто собствени подбуди, така и помагащия помага от собствени подбуди. Имаше една приказка за изписването на вежди...  Затова е безмислено да се помага на човек, който не се е опитал Сам да се оправи И не е потърсил помощ (разбира се ако е в състояние).
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.