Author Topic: за Точката на равновесие.  (Read 2634 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline vega

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
за Точката на равновесие.
« on: август 31, 2009, 10:29:30 pm »
Кратък урок по биология с елементи на размисъл.

Процесът на мислене може да се окачестви като протичане на електрически сигнали по миелиновите влакна на невроните в мозъка от една точка към друга и предавайки така информация от един мозъчен център на друг.
Да приемем обаче мозъка като „ черна кутия”. За връзка с околния свят / условно наричан външна среда/ и съответна реакция на неговата промяна съществува т.нар. рефлексна дъга. Тя представлява проста схема от вход – рецептори, които възприемат сигнала от външната среда и го предават, чрез електросигнали по невронен път до мозъка / който приехме вече за „черна кутия”/. Там се извършва обработка на сигнала и настъпва подаване на обратна информация към изхода на системата, която по невронен път достига до съответния орган за реакция- организма реагира на подадения сигнал отвън.
Какво става в „черната кутия”? Какво определя как и като какво се приема сигнала отвън, че да се определи съответния отговор? Как се взима процесът на решение и какво го определя? Какво определя правилността на решенията? И т.н и т.н все въпроси на които няма еднозначен отговор.
Да приемем сега, че въпросната „черна кутия” е нашия –АЗ-. –Аз- а приема на входа сигнали отвън и подава сигнали за отговор. Естествено е, че начина по който –Аз-а приема тези сигнали се вижда по това как отговаря на тях / разбирай реагира/.

За –Аз-а и – не Аз-а

Във всеки един от нас съществува стремежа за опознаване на околния свят / външната среда/ и след това вътрешна интроспекция / преглед на вътрешната среда/.
Да надскочиш себе си или да надскочиш – Аз-а  е един много добре познат шаблон за реализация.... пак на –Аз- , ама няма проблеми да го наричаме и не-Аз-а, по простата причина, че гореописаното означава момента когато -Аз-а е стигнал до някакво препятствие, някаква граница, крайна точка на досега познаваемото, прескочил я е  и е продължил към следващата граница на познаваемост. И тъй като досега познаваемия –Аз- се променя, може да се нарече новия-Аз-, или –не-Аз, след като приемем, че стария /условно/-Аз- е вече „умрял” / според нечии трактовки по въпроса/ т.е не- Аз- понеже не е вече този –Аз-.

Точка на равновесие

Този момент на прекрачване, преодоляване на прага се постига обикновенно тогава, когато се достига границата на всички познати възможности. Например вземането на изключителното решение да направиш нещо на границата на своите възможности. Не познаваме добре своите способности до момента на реализация на изключително трудна задача. Именно при изпълнението и, при което поне няколко пъти си казваш, че не можеш повече, че мислиш че всичко е загубено и не можеш да продължиш.... но продължаваш. Именно този момент е повратния момент на прекрачване на границите на познатото.
В тази точка на пресичане на познаваемото и непознаваемото, на – Аз- а и не-Аз- а, именно тук настъпва едно особено равновесие. Затова го нарекох точка на равновесие или равновесна точка. Това е равновесието на границата. Тук като за секунди заставаш на тънката пресечна точка, на граничната линия и запазваш равновесието на въжеиграч над бездната.
Точката на равновесие е изключително кратка, но различна за всеки един от нас. В нея се срещат – Аз- а и не – Аз- а  и се разделят завинаги. Старото –Аз- остава в миналото, което не съществува. Новото- Аз- тръгва към следващата граница и следващата равновесна точка.
Cogito, ergo sum

Offline vega

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
За точката на равновесие съотнесена към времето и пространството.

В основната си част от времето прекарваме в размисъл за едно или друго, нещо което се е случило в миналото или очакваме да се случи в бъдещето. Нещо като поглед върху нещата, които сме видяли, преживяли, минали са през нас. Нещо сме очаквали, нещо сме загубили, нещо сме оценили добре или лошо, нещо ние направило щастливи/ изпитали сме задоволство – емоция/, и въобще все оценки за света около нас, от другите за нас, от нас за другите ит. Н и т.н. После живеем мислено в някакъв измислен, проектиран свят на това което си представяме за утре или другиден, или по- нататък , или още по-далече.... Измислени проекции на нещо което наричаме, цел, нашето бъдеще и все неща дето някой наричат планове, други предикции, е както и да ги наречем в случая са все проекции на нашето виждане за това, което Аз-а иска да реализира по някъкъв начин.
Осъзнах , че всъщност реалността съществува само в тази точка на пресичане на това, което става минало събитие и това което настъпва. Т.е реалността се случва сега в този момент, например сега в момента, в който пиша тези слова / и тук искам да  кажа, че ги пиша с изключителен комплимент към един човек, който когато ги прочете ще се познае / .
Аз- ът проектира своето съществуване и възприема само тази част от действителността , която съответства на неговата проекция. Всичко друго Аз-а не приема , т.е то е невидимо за него, не съществува. Миналото е проекция но неговите възприятия за минали случващи се събития, а бъдещето е проекция на събития, които аз-а желае да се случат и ги следва по начина, по който ги предиктира сам, т.е бъдещето е реализиран план на Аз-а и съответства на неговото виждане за това./ Т.е тук бих  казала ето къде се крие разковничето на всички последователи на Луиз Хей и подобни – прост алгоритъм за начин как по лесно  и просто на накараш Аз-а да се впише в предиктираните от самия него бъдещи събития/.
Действителността е реална само в мига на случване на събитията, които се отразяват от Аз-а. / една такава отразена действителност, спрямо призмата на всеки Аз/.

За страховете и доколко те са основателни.

Най-голямата спирачка за развитие на всеки Аз са страховете. Страхът от смърт, от старост, от бедност, от самота, от това да не загубиш близките си и пр. И пр. Смятам , че страховете са именно опасенията на Аз- а от грешки в предикциите за бъдещето. Аз-а предиктира бъдещето, но но е уверен в предикцията, съмненията идват от непрекъснатото разминаване на предварително заложена предикция и реално случващо се събитие. И тогава Аз-а се чувства несигурен в своята предикция и фабрикува анти-предикция  такава ,която е обратно пропорционална на онази, която желае да се случи.
Естествено, че Аз-ът не желае да се случи анти- предикция, но стремейки се към предикция на всяка цена, често постига ефект наподобяващ «предизвикване» на анти- предикцията.
Равновесието настъпва тогава, когато се осъзнае, че всичко се случва реално в този момент, в този миг и всичко останало е проекция на Аз-а. Страховете всъщност не могат да се реализират, защото те реално също са една проекция – анти предикция. Равновесието е там ,където се осъзнае и се улови Аз-а в момента на фабрикуване и се дисциплинира  точно това негово качество.
Възприемането на факта, че съществуването и несществуването същевременно, в един и същ момент е именно точка на равновесие. И така по пътя, без напрежение, и без опит за намеса. Събитията минават през теб, но нито Аз-а ги променя, нито те носят какъвто и да е отпечатък върху Аз-а. Тогава и само тогава може да се улови нишката на реалността.
Cogito, ergo sum

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re:за Точката на равновесие.
« Reply #2 on: април 12, 2010, 02:52:46 am »
Т.е реалността се случва сега в този момент, например сега в момента, в който пиша тези слова / и тук искам да  кажа, че ги пиша с изключителен комплимент към един човек, който когато ги прочете ще се познае / .

Кое ти казва, че това което пишеш е "точно в този момент", реалността "тук и сега" ? Мисълта е продукт на миналото, в момента, в който тя определи някой момент като тук и сега, той вече е отминал, той вече не е "сега". "Тук и сега" не може да бъде преживяно, тъй като за това ни е нужна мисълта, която действа само в полето на "миналото" и познатото.

Равновесието е там ,където се осъзнае и се улови Аз-а в момента на фабрикуване и се дисциплинира  точно това негово качество.

Кой осъзнава и улавя Аз-а ?

Offline whatsoever

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 14
Re:за Точката на равновесие.
« Reply #3 on: май 23, 2010, 02:25:03 pm »
Vega говори за принципът на ненамесата, за прозрачно присъствие, точно тогава осъзнаването е истинско , издигането и разглеждането на полето на мислите и информацията. Аз поддържам тезата че осъзнаването е излизане извън структурата, извън мисловните форми. Ако осъзнаеш че си в лабиринт, продължаваш ли да си в лабиринта, или вече има част която гледа на лабиринта отгоре? Тоест съзнанието глобализира , а не специализира във.
Но е интересно че и в най-микросопичните енергиини системи , измерването влияе на връзките между енергиините квантови състояния, но дали то нарушава иначе перфектната хармония или внася разнообразие???
Мисълта е точно такова измерване , дефиниране и тн тн. Всяка дефиниция е разделяне, може според мен да се направи съпоставка между мисълта(науката) като диференциращ, а осъзнаването като интегриращ(духовен) оператор.
Относно точката на равновесие е интересна темата за противоположностите на akademika , където той се опитва да развие една интересна теория за Вселената и Антивселената изградена от антиатоми , но остава в сферата на спекулациите, въпреки това е интересна концепция, там има интересна интерпретация на балансът като предусловие за създаване на ново качество на материята, но какво да кажем за духовния баланс, не е ли също признак на ново качество на живеене,  е разбира се!
Противоположностите се използват за сравнение и анализ , и те са основни качества на мисълта която е с такава дуалистична природа + 3 тото качество, което е продукт на сравнението и негов извод. Но баланс може да съществува и при голям но равен по сила натиск отгоре и отдолу, но тогава ще се породи голямо налягане, целта на духовните практики според мен е да баланасират като своевременно поддържат нулево налягане при балансът на силите, тоест да занулят всички противоположни сили и по такъв начин да анулират мисълта. Джиду Кришнамурти е доста интересен човек повлиял ми много при оформянето на моите възгледи относно потенциала на човешкия живот. Успех на всички търсещи, и честито на открилите  : )) аз все още съм от първите.