Author Topic: Памет и спомен  (Read 5259 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Памет и спомен
« on: ноември 15, 2009, 03:28:00 pm »
Преслушвайки едни записи, вдянах каква е разликта между памет и спомен. И че доста сме склонни да ги приравняваме. Беше станало въпрос за "паметта на компютъра" - че тя "съществува". Кавичките ги слагам защото не съм сигурен дали "съществува" е точната дума. Съществува е пряко свързано с регистриращия съществуването. Т.е. Ако мен (или някой друг) го няма, няма кой да регистрира съществуването. Компютъра сам по себе си "не знае" че има памет. Ако направя аналогия със сложна механична играчка, в която едно топче му се прави някакъв причудлив "път" и с разни лостчета може да му се изменя пътя. Но това са местните физични закони. При компютъра просто действат повече такива физични закони. Компютъра не знае че на снимката, която е на екрана, има цици. Той просто изобразява едни стойности за едни пиксели, така че ние да разпознаем едни цици. От там нататък, на нас какво ни става ... той няма и не може да има отношение.
Та много от нашите спомени не са така еднозначни както "нулите" и "единиците", с които работи компютъра. Той (според направеното от човека) каквито и стойности да изобразява, "вътре в главата му" има само нули и единици. Процесора само от това "разбира". Той дори не го разбира, но реагира само на такива сигнали. Той не интерпретира (топчето тръгва наляво или надясно - тук няма интерпретация). Човека само "има свободата" да интерпретира. Защото може едно нещо да го интерпетира като "добро" в един случай и като "лошо" в друг случай, само защото е бил в различни настроения. Затова уж имаме свободата на интерпретация, а всъщност я нямаме, защото интерпретираме еднозначно (твърдо) според настроение, нагласа или предубеждение. До тук няма свобода на интерпретация. Има едни обусловени психични процеси: най-често не интерпретираме сигналите, а възприятията си. А възприятията са много свързани с подсъзнанието - виждаме директно циците, без да си даваме сметка за пиксели и нули/единици. Изобщо, дадох си сметка, колко избирателно възприемаме и особено интерпретираме.
Не знам дори дали мога да си представя възприемане без интерпретация. Има ли такова животно изобщо. Различна интерпретация ... да  -  да виждам нещо от няколко различни персективи. Т.е. да имам няколко модела за интепретация. Тогава кое е "не/правилно" изцяло зависи от гледната точка. И обикновено въпроса "това правилно ли е" е непременно свързан с някакъв контекст. Често приемаме този контекст "по подразбиране". Често дори не си даваме сметка "че слагаме" нещата в контекст. Затова, когато "контекста" е само в главата на питащия, този въпрос изглежда странно за другите, "не вдяват". Та всеки въпрос си носи контекста на питащия. Затова и много го излага ( :) в двата смисъла). Веднага става ясно за неразбиране ли става дума, за недоглеждане ли, дали си дава сметка за неразбирането и куп още работи. Само да има кой да слуша.

като видим камък върху камък, почти не ни прави впечатление.
но ако ги види зидар, той може да ги види като "накриво", "правилно" и кой знае още по колко различни начини.
Ако ги види скулптор, ще види нещо още по различно.
Може всеки отделен човек да ги види по различен начин.
Къде е тогава "обективното" и "истината".

Та за да интерпретираме нещо ни трябва модел за интерпретация. Който се формира несъзнателно под влияние на средата и нашия интерес. Ако няма модел - няма интерпретация.
« Last Edit: ноември 15, 2009, 03:43:13 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline тик-так

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Re:Памет и спомен
« Reply #1 on: ноември 15, 2009, 07:23:09 pm »
Та не разбрах : Каква е разликата между памет и спомен???

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re:Памет и спомен
« Reply #2 on: ноември 17, 2009, 09:42:47 am »
Всъщност, човешкото тяло, мозък и психика не са нищо повече от прост компютър малко по-висок клас! Макар и на сложно биохимично и психофизично ниво възприемането на действителността, става през собствената ни интерпретация, която не е нищо друго освен напасване по шаблон - следване на алгоритъм... Дори боравенето с различни модели на интерпретация, сам по себе си също е модел - нищо повече от един по-специфичен начин за интерпретация. Незнам защо толкова лесно човек може да се заблуди, че като си смени няколко пъти прословутата гледна точка, и то целенасочено мисловно... и хоп! - "надиграл" вече матрицата и си разширил съзнанието.
Ами то за това, казват, че подобни неща (за разширението на съзнанието) няма как да се кажат или напишат от един за да послужат на друг като рецепта - през логиката и смисъла, защото и логиката и смисъла са пак функция на шаблона; с други думи - всеки намира собствен смисъл според модела си на интерпретация.
Сега се сетих - модела на интерпретация, този чрез който възприемаме света около нас, не е нищо друго освен нивото ни на съзнание. А нивото на съзнание е основна характеристика на душата в нейният път като индивидуална единица...
Тези нива на съзнание (четох) основно били три: предегово - невинност, рай; егово - грях; и разширено - просветление. Незнам как е в пред- и следеговия етап на съзнателност, но в еговия, съзнанието възприема света, чрез качествата на предметите и явленията, приема действителността според определени критерии и условия, т.е. шаблонно, матрично, принципно - съвсем компютърно...
Сигурно за това (и вижте само колко логично !?! :) ) търсещите просветление са се насочили към методите на медитация, която е не друго, а изключване на главния процесор...

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re:Памет и спомен
« Reply #3 on: ноември 17, 2009, 04:33:46 pm »
Много е вярна връзката която правиш между съзнанието, начина ни на мислене и нулите и единиците. Да, нашето мислене и съзнание е стъпково, дискретно, крайно. Евентуално за посъзнанието може да се предполага, че е обратното... Колкото до процесите относно паметта в компютъра и в мозъка - там нещата протичат по доста по-различен начин. Ако при РС-то информацията (т.е. паметта) се съхранява под формата на файлове, кодове и т.н., то в мозъка е доста по-различно, на едно място са паметите за звук, на друго за мирис, на трето за образ и т.н. и когато си представим или видим даден обект, тези характеристики, нахождаващи се на най различни места се събират в едно и оформят цялостния образ с всичките му характеристики. И да - за да стане това, трябва вече да има създаден преди това такъв модел, т.е. да сме виждали, пипали, мирисали и т.н. нещо подобно, и тук играе вече роля опита, който сме "записали" отпреди, т.е. това е паметта. А когато се извика определен "запис", например "ябълка" се извикват всичките й характеристики от паметта и се събират в едно - мирис, вкус, цвят и т.н., за да дадат определението - "това е ябълка" - и когато в даден момент си я представим само, без да я виждаме - това е "спомен" - така мисля аз - т.е. извикваме и събираме отделните части в едно (събираме парчетата :))...

Колкото до човешкото тяло, мозък и най-вече психика опрелено смятам, че са нещо повече от химия, биология или биохимия... Къде остана енергията, без която нищо от това не би съществувало?
Колкото до матрицата, никой не може да я избегне, и не смятам че е необходимо. Това е единствения начин да се самоосъзнаем и познаем сами себе си. Едното, което не е разделено на две няма къде да се огледа, за да се види...
Трудно ми е да говоря за нива на съзнание, по-скоро бих го нарекла широчина. И ако използвам херметическия принцип, основно разширяването на съзнанието може да стане чрез осъзнаване на неосъзнатото и пращането му отново в неосъзнатото.... Може би втория процес има резон в медитацията, която от друга страна би била безмислена без първата част - осъзнаването...
« Last Edit: ноември 17, 2009, 04:35:57 pm by Una »

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Памет и спомен
« Reply #4 on: ноември 17, 2009, 05:14:09 pm »
... на едно място са паметите за звук, на друго за мирис, на трето за образ и т.н. ...

там е работата, че ние не помним звука, а неговата интерпретация. Звука "обективно" са байтовете, които описват звука, но ние сме тези, които интерпретираме (харесва/нехаресва). Едно "парче" си е един файл със нули и единици, ама нас си ни кефи. Или ни връща години назад, когато сме правили едикакво си или сме били едикъде си. Може някой с уста да подсвирне няколко такта и "спомена за звука" изплува.  Нямаме памет за звука, имаме спомен. И май за всичко е така.

Спомняме си неща, които сме си "навързали". Както ни е дошло. Затова жените си спомнят цвета на колите, а мъжете - модела,  макар и да са видели едни и същи коли. Кой което го влече него запомня, и то през неговата си интерпретация.
Значи ние по скоро имаме интерпретационна памет от колкото памет.
« Last Edit: ноември 17, 2009, 05:20:43 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re:Памет и спомен
« Reply #5 on: ноември 17, 2009, 05:25:20 pm »
Да сириус, така е, но "интерпретацията" е просто още една характеристика, която стои като ниво след другите, т.е. първо възприемаме сетивните "неща" и след това даваме оценката "харесва" "не харесва", после идват и по-сложни взаимовръзки и "парчетата се събират", за да оформят "записа"... Така се създават почти (дори съвсем истински) условни рефлекси и само при чуването на дадена дума или виждането на образ или усещане на мирис, извикват свързаните с тях чуивства, преживявания, емоции и т.н.... Хубавото е, че можем да го променяме (но ако съумеем да го осъзнаем, за да "освободим" чистите характеристики от емоционалната и оценъчна окраска, която сме и придали в дадения момент и така сме я "записали"). Аз лично се опитвам да "разваля" тези "условни рефлекси", които ме карат да се чувствам недобре...

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re:Памет и спомен
« Reply #6 on: ноември 17, 2009, 05:39:34 pm »
"Спомняме си неща, които сме си "навързали". Както ни е дошло."

не точно, зависи от опита и преживяванията

"Значи ние по скоро имаме интерпретационна памет от колкото памет"

Да, така е и все пак има нещо като "всеобщо съгласие", което сме възприели относно сетивните възприятия - цвят, форма, мирис и т.н. Т.е. всички знаем цветовете, формите и т.н. (макар това да е също относително, защото отново минава през всяка индивидуална "интерпретация", но все пак има едно колективно "съгласие" относно тези неща... но което също навлиза и все повече в по-висшите нива, като чувства, емоции и т.н., т.е. създават се вече модели...)

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re:Памет и спомен
« Reply #7 on: ноември 17, 2009, 11:42:27 pm »
Няма две абсолютно еднакви неща "под слънцето". Ето къде всяка наука опира в мистерията.
« Last Edit: ноември 17, 2009, 11:46:22 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re:Памет и спомен
« Reply #8 on: ноември 18, 2009, 11:15:14 am »
- Помниш ли заведението, в което ходехме преди години...онова в парка..
- Разбира се, че помня. Толкова бе приятно там - тишина, птички пеят..а и храната беше превъзходна...да се ходи там бе истинско удоволствие..


***
- Помниш ли филма, който те заведох да гледаме преди 10 години?
- хм...не помня сюжета, действието, героите и историята, но помня колко силно впечатление ми направи този филм...Стоях будна цяла нощ и го анализирах...


***
Четейки сравнението между компютъра и човека и по-точно - как човека бил същият прост компютър, с малко по-висок клас и се сещам за Пинокио и татко Джепето. - Вероятно и за татко Джепето може да се каже, че е същият като Пинокио, само където не е от дърво, защото е малко по-висок клас...

После прочетох как има разлика между вида запаметяване на информация. Едното било файлово, а другото съвкупност от много сензори, работещи към момента на запечатването на информацията. Всъщност едното, или другото нямат значение. Човека е създал компютъра и някак Е пресъздал паметта и събирането на информация в нея. И да - няма мирис, визуалност, емоция и рационалност в самият компютър. Принципа е в някакъв смисъл друг...Но не това остава най-важната разлика..Най-важната разлика остава в съзнанието. Самата информация сама по-себе си няма никаква стойност за носителя й(компютъра). Например - на него му е все едно дали на хард устройство "с" ще има порно, или исторически материали за маите...
- Компютъра НЕ трупа информацията минала през собственият му опит. Той е просто средство. По устойство е пресъздадена част от човешката същност. Има бързината на процесора, която наподобява бързината на мисълта. Има паметта, която наподобява човешкият носител за събиране на информация.(Дори момента с "разхвърлената" записана информация е факт. Има поколение устройства, при които става дума за паралелно записване и четене от няколко хард диск устройства...Ако се сведе записа до едно устройство(един мозък) - записът И там не е сведен до линейност в съхранението на информацията), има начин за изтриване на информация, има начин за възстановяване на информация, при определени изпълнени условия, има и безвъзвратна загуба на информация...изобщо по някакъв начин човекът е оставил част от себе си в творението си. Направил го е някак по свой образ и подобие...но не съвсем...
Даже и много от процесите в компютъра да приличат на човешкото устройство, остава факта, че компютърът няма СЪЗНАНИЕ. Всички процеси, които протичат в компютъра, са без значение за него...Опитите за създаване на изкуствен интелект всъщност са тези, които целят създаването на подобно такова. Но нито клонирането, нито останалите опити дават резултат за направа на самостоятелна единица съзнание. - Учените се научиха да пре-създават съществуващ вид. - Могат да напълнят базата знание с информация, която да се свързва логически, но всичко това е пренесено по аналог от човека отново. Така и не се създаде единица съзнание, с възможност за САМО-осъзнаване на тази единица.

...
Всичко, което написах е базирано на информация, която съм чела, осмислила и към момента "измъкнала" от склада, наречен "памет". Т.Е - по някакъв начин съм извикала някакъв вид спомен.
Паметта и Спомените са част от нас. Те са част от матричното. Благодарение на тях човека има МИНАЛО. Благодарение на тях човека има история, мисли, анализи...Те съхраняват чувства, знания, мисли, комбинация от сензорни взаимовръзки, аналози...те съхраняват индивидуалният експириенс, минавайки през призмата на индивидуалният експириенс, към момента на запаметяване....и разбира се - те са крайни', както всичко матрично. Докато описват неща от матрицата те са достатъчно дълбоки резервоари, които мога да поемат информацията. Била тя и в широта. При извикване на спомен - извиква се една цялостна комплексна картина, която е била запаметена при запечатването на спомена. Важни спомени, от рода на: първите стъпки на детето, мириса на карамфила, сватбеният ден, добър секс или смъртта на близък приятел - споменът винаги носи цялостна информация за момента на запечатването. и Широтата наистина е без значение. Информацията се запаметява винаги през погледа на възприемащият. - Съответно и широтата идва от този поглед...

...
Наскоро мой познат ми разказа, че не яде моркови, защото като малък е бил каран постоянно да яде от тези "полезни неща". Очевидно е, че разказващият има спомен за това що е това морков - какъв цвят, мирис, вкус и форма има. Има спомен и за честото ядене на моркови като малък...НО в комплект с вторият спомен е запечатано И личноТо му отношение към морковите. - Този спомен вече носи информация за това колко неприятно му е било да яде моркови насила. И не, че е задължително да яде моркови като възрастен, но морковите могат и да му харесат ако реши да ги опита, без да е обременен с информацията идваща от детството му. А за да се промени погледът, запечатал отношението тогава е нужно да се погледне ситуацията през различен поглед. Различен от погледа на отегчено дете, мразещо морковите и вкуса им, изпитващо страх да не се подчини на строгата си, но грижовна майка. Вижда се и широтата, към момента на запечатването на спомена - детето, с погледа си(и съответно широтата на погледа тогава) е запечатало спомен, който води до резултат на абсолютно отричане на морковите.

Връщането в спомен с друг поглед дава възможност за промяна на спомена. Ето това е широтата.  Всъщност широтата не е вид претенция за "надиграване на матрицата". Тя е просто една възможност. - Възможност да се преразгледат спомени, които са запечатани по определен начин. е Да - най-често преразглеждането е с матричен поглед, но все пак друг такъв - постигнат вече с допълнително натрупан опит, след оригиналното запаметяване на спомена... така се постига широта, която дава възможност за постигане на един по-БЕЗпристрастен поглед върху даден спомен. Вече с възможност за промяна на личното отношение...защото точно личното отношение към живота и случващото се е нещото, което определя битието на човека. и Широтата просто дава възможност за промяна на битието. Нищо задължително, разбира се. Само една възможност.

...
Има и събития, които не се побират в структурата "спомен". Наричам ги "Събития, които съществуват само в момента на случване". "Запечатването" на момента е както във всеки друг случай на преживяване - сработва абсолютно неусетно и безотказно. Просто в тези случаи спомена съхранява само малка част от случването. Като, че самият спомен се явява плитък. Плиткостта се вижда в случай на "извикване" на спомена. Тогава става ясно, че няма чувство, фантазност или образност, които да пресъздадат отминалото събитие. Единственият спомен е една бегла, плоска и постна представа за случилото се. Нещо като спомен за спомена...нещо като откъслечни запаметени фрагменти, от една голяма "картина".
Спомена запечатва само картината, която минава през възприятието на личността. Когато се случва нещо, отиващо отвъд погледа на собственото, лично възприятие - излизащото остава необхванато. Невъзможно е И да се напъха в някаква структура. - Затова казвам, че  споменът остава плитък, думите стават недостатъчни и изобщо няма налична структура, която да пресъздава отминалият миг с аналогична представност.
По друг начин казано споменът , като структура, съхранява кода на нашето матрично съществуване. Излизайки отвъд матричните преживявания, споменът не върши работа...и на кого изобщо да са потребни спомени в мигЪт.  
« Last Edit: ноември 19, 2009, 11:01:26 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re:Памет и спомен
« Reply #9 on: ноември 20, 2009, 11:01:34 am »
Пак опряхме до аксиомни положения... Що е това съзнание, що е това самосъзнание, що е това лично отношение? (А безлично отношение дали има?) Какво това "тук и сега"? Имат ли мирис и вкус, къде виреят, кого и как спохождат? Защото, като кажеш "компютър" сигурно вече почти няма човек, който да не може да даде що-годе задоволителен отговор, но не така стои въпросът със съзнанието - единствената и много съществена разлика между компютъра и човека, както ставя ясно по-горе.
 
Не съм първата която ще го каже - когато човек развива идея, прави описание - първото нещо, от което се тръгва е да изясни за себе си и за слушателите (читателите) основните аксиомни положения, на които стъпва... Ако това не се направи, силно вероятно е разни възлови термини и словосъчетания повтаряни често в изложението, така да го "подправят", че то да придобие вкус на мантра!

Колкото до паметта и спомена, мисля че човек има само спомени (паметта не го касае, защото би се размил в цялото), и колкото и нелепо за някои да прозвучи винаги проявява само лично отношение... Не за друго, а защото в своята същност човек възприема информацията идваща от вън само през собствената си индивидуална интерпретация. Даже нещо повече, благодарение на тази интерпретация, неговият свят съществува такъв какъвто е... Още повече - може да се каже, че човек има, живее, съществува единствено във и чрез своето съзнание. Извън него просто няма нищо! Е да речем, има безкраен океан от нули и единици; даже сега като се замисля - не са ли само нули; което е всичко и нищо - потенциал, а потенциала, както знаем ако не се изполва си е едно голо нищо!!! В този смисъл, според най-разнообразните индивидуални интерпретации, хората са измислили толкова много описания за смисъла на битието, а всъщност безкрайните възможности за индивидуална интерпретация в действие са единствения отговор за смисъла на съществуването... Ако приемем Вселената като едно всеобщо съзнание, то по този начин можем да кажем, че Вселената изживява себе си, познава себе си, и познавайки себе си се трансформира (да изполвам и аз един мантричен израз), за да се превърне в нещо друго.

Да се мисли за съзнанието, като за някакво висше благоволение, божествен дар, нещото, което имаме по дефолт ... и това ни отличава, прави ни някак по-специални и тем подобни бля-бля с ню-ейдж привкус... е нелепо, защото няма по-, няма най-, когато става дума за съществуване - съществуваш винаги тук и сега, и това значи - във всеки един момент имаш само един-единствен модел на интерпретация за случващото се с теб - и няма друго, което да имаш... Живееш във времето, както е прието да се казва тук във форума - изживяваш се във времето, но ако съществуваш - съществуваш само тук и сега и иронията е че го правиш единствено, чрез тази фикция, чрез тази интерпретация, чрез това което съзнаваш...



« Last Edit: ноември 20, 2009, 11:04:18 am by kikka »

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re:Памет и спомен
« Reply #10 on: ноември 20, 2009, 02:16:56 pm »
стана ми интересно Кика, как изрази мнение, че трябва да се започва всеки един разказ с дефиниция на аксиомните моменти.

- Реших да го отбележа, защото бях свидетел на разговора, в който се спомена подобно твърдение...и като такъв свидетел не помня то да излезе от теб.
ТА стана ми интересно, защото ти наричаш подобни изказвания:
"припознаване на чужд опит, като свой си..свеждане до собствен аналог"...но това е само когато става дума за теб, май. Отстрани(когато говориш за други хора) на това му казваш повторения и подражание...Дали си забелязала разликата, се чудех. И дали има разлика....или като е собственият гръб е малко "по - различно" от чуждият...

Но пък си опитала да останеш коректна към хората, които го изрекоха тогава...
фразата, с която почваш е желязна - "Не съм първата която ще го каже..."   :)
Е, може и да не е така, както го виждам аз(като жалък опит за коректност). Може да е вид изразяване твое, новаторско...Може да е твоя идея от преди изказаното и от мен чуто...всичко може да е...но каквото и да е - след като го апелираш - къде са твоите обяснения на аксиомните моменти...Дали само аз не разбрах къде си ги извела.

...
Идеята с описанията са по-скоро за собствена сверка. Колкото и да имам желание да опиша моят свят - това е мисия невъзможна. И да ти нарисувам моята идея за "тук и сега" - ти като не си била там, по начина, по който аз - няма как да го разбереш. И като вземем под внимание, че ти няма и как да бъдеш там по този начин - мисията става невъзможна. и Така освен да се обърне в мантра, друго няма какво да стане. Като не го обясня - пак може да се обърне в мантра, разбира се.
и? Опираме до 50/50.

Някои индивиди ще кажат "като е 50/50 - това означава ли, че не трябва да опитва да е коректен човек в изказа?" -
и така е. Това е - мисията възможна, или не - опитите продължават.

...
Моят свят -
Аз приемам "съзнание" НЕ като нещо свише, а като нещо налично. Не ми е нужно да го проектирам в божията ръка, която го е "изляла" в мен. Виждам го, че е тук.
Не се дистанцирам и не го възвишавам...гледам да го използвам. То е част от мен. Съществувам чрез него. Това ми дава апарата за "съзнателно съществуване".
как разбирам  съзнаване/осъзнаване?

...
Всеки изразява света си. Ако някой живее в гората - за него това е светът. Няма как да изрази нещо друго. Той ще разкаже за видовете дървета, скалите, животните и общуването с тях. Това той ще направи съзнателно. Той живее живота си съзнателно. Погледа му минава през съзнанието, че това е той..че това е живота му..че това е битието му...че това е света му и той съзнателно определя мястото си в този свят.
Осъзнаването е вид поглед върху съзнателният живот. Дали осъзнаваш от къде говориш? Дали осъзнаваш, че светът от който се изразяваш не е единствен. Дали този човек осъзнава, че гората и мястото му в нея не е единственият свят...че има и другИ...че не е задължително той да съществува по начина по който се възприема...
И внимание!!! - винаги е лесно да се каже "ами, да..разбира се, че се осъзнават подобни неща...човек требе да е супер тесногръд, за да ги не види..."
НО нещата не са точно такива, каквито се апелират....

- Ако се гледа някакъв "тиквеник", който без китките си не може..и не може и да проумее, че той може да съществува и без тях - това може и да е смешно за този, на който не му пука за китки...обаче когато става дума за собственият свят?!?!?!...
ако всеки сведе този пример до сам-себе си?!?!? - (защото всеки възприема себе си по различен начин и различни неща са важни за всеки) - и какво се получава?
Кой може да живее без реликвата си? и Къде е осъзнаването тогава? По-лесно е да сме осъзнати отстрани и на думи...
и да - добре звучи "осъзнаването" на думи:
"Аз добре разбирам и проумявам, че не съм възпитанието си/родителите си/децата си/работата си/стандарта си на живот...при все, че по някакъв начин се отъждествявам с това, да така е...но пък НЕ СЪМ ТОВА!!!"
и живота си тече..и "осъзнатият" си живурка с убежденията, вярата и съмненията, (защото според мен не само убежденията и вярата вървят ръка за ръка. Те са за никъде без съмненията).
и когато се стигне до проверка колко осъзнато се живее...вижда се тогава...кой колко е осъзнат и колко "осъзнато" застава зад идеята, че е "слаб"...и че силата е неприсъща на човека...или поне в неговият случай е така...

И колко осъзнати' могат да скъсат синджира...или какво - веднага се свеждат нещата до не-претенция за осъзнатост...
"ми не съм осъзнат..кога съм го твърдял изобщо това..."
"ми не мога да късам никакви синджири, ОСЪЗНАВАМ това",
"е..аз съм просто човек...",
"кой ли се взима толкова на сериозно...",
"пълни глупости..", "пълни умности.."
-
и който и както да го нарече резултата е винаги клонящ към лично дистанциране и оправдаване.

...
Ей това са моите понятия.
Когато нещата стигнат до Осъзнаване - няма как да не се забележат. То отстрани може да изглежда по хиляди начини, но за живеещият няма съмнение никакво, че това е един Осъзнат живот.
Това е цената, за която говорех преди, кика. - Да Осъзнае човек, къде е в собствената си схема не е достатъчно. Тук се стига до осъзнатият живот и цената.
когато се отнасяше до мен - Изправих се - сама пред себе си - и взех осъзнато и зряло решение за живота си. Сложих най-съкровената си реликва на гилотината и я обезглавих..заявих, че мога да продължа без нея и тръгнах..и това не беше лицемерие...тогава И "видях" "тук и сега" мирише ли се или се яде...
но има изненада..."късането" на синджира не е еднократно. То е "сега", но когато няма време...докато има време(било то и в главите ни само:) ) всеки един миг трябва да се обезглавяват реликвите. И само тогава личността не съществува, по начинът по който ти изрази, че може само и единствено да съществува...и докато САМО "личността" живее, възприема и цени - разбира се, че не съществува нищо отвъд нея...НО това не означава, че няма нищо отвъд нея. За да се излезе от света на личността, обаче, има цена, която тя трябва да плати. Защото това е като да "изтръгнеш" нещо от средата му. И за "изтръгнатото" "изтръгването" се явява цена.
В моят речник - това са поредица от стъпки: съзнание, осъзнатост, действие, цена - което е един (осъзнат) живот.
И при все, че ги "описвам" постъпково - изобщо и не мога да разделя и отсека като отделни моменти. - Ако не се мине през всичките - "трансформацията" не е завършена...а "трансформирането" - това вече е "пътят".

едва ли, това което написах, е по - ясно, по-разбираемо или по-коректно за някой от четящите...да го наречем "черта" някаква.
« Last Edit: ноември 20, 2009, 03:43:01 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re:Памет и спомен
« Reply #11 on: ноември 20, 2009, 11:30:51 pm »
И цитатът: :"Всеки изразява света си. Ако някой живее в гората - за него това е светът. Няма как да изрази нещо друго. Той ще разкаже за видовете дървета, скалите, животните и общуването с тях. Това той ще направи съзнателно. Той живее живота си съзнателно. Погледа му минава през съзнанието, че това е той..че това е живота му..че това е битието му...че това е света му и той съзнателно определя мястото си в този свят.
Осъзнаването е вид поглед върху съзнателният живот. Дали осъзнаваш от къде говориш? Дали осъзнаваш, че светът от който се изразяваш не е единствен. Дали този човек осъзнава, че гората и мястото му в нея не е единственият свят...че има и другИ...че не е задължително той да съществува по начина по който се възприема...
И внимание!!! - винаги е лесно да се каже "ами, да..разбира се, че се осъзнават подобни неща...човек требе да е супер тесногръд, за да ги не види..."
НО нещата не са точно такива, каквито се апелират....


Толкова добре казано, че не се въздържах да ги повторя - а може би за да бъдат не само написани, но и прочетени от авторката си - ако ги бе чула като коментар за собственото си обяснение на осъзнаването като процес на ежедневно рязане на реликви, може би щеше да се съгласи с Кика, че няма очи пред които да не стои наборът от дърветата на собствената му гора. Дори когато тези дървета минават през гилотината, а после се вижда поляната и се хваща косачката и така в безкраен процес на осъзнаване - разчистване се изживява цял един живот. А кога ще падне реликвата на осъзнаването, тази "цена" готова ли си да платиш, Алоха? Като думата "ЦЕНА" ми е просто като сигнална ракета в целия текст - и е доста показателна за присъствието на интерпретация и отношение - плащаш какво на кого за какво да получиш какво - това е такава застинала реторика с "цената", че просто както и да го погледнеш, няма смисъл.
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re:Памет и спомен
« Reply #12 on: ноември 21, 2009, 03:51:43 pm »
Първите ми мисли бяха свързани със споменатите "Пинокио" и "Джепето" в поста на Алоха и се завъртяха около филма "Изкуствен интелект" (Artificial Intelligence:AI/2001 – Steven Spielberg). Откакто го гледах навремето, някой каже ли Пинокио и/или Джепето, веднага в съзнанието ми изплуват Дейвид, професор Хоби и цялата разтърсваща история за смисъла на човешкото съществуване (и за смисъла, изобщо, на самото съществуване), за любовта и мечтите... за умните машинки, за хората, за боговете...

За това колко е трудно да се приеме нещо за "прост факт", когато се "бие" с най-съкровените ти мечти и желания, и което всъщност е нещо много характерно, отличаващо нас хората от едни обикновени роботизирани машинки... и все пак..., как тази, на пръв поглед уникална човешка способност - да се влюбва, да се вдъхновява, да следва мечтите си и да подчинява живота си на нереални идеи, могат да се окажат, нищо повече от условия за действие на един прост алгоритъм...

Как, следвайки най-съкровенната си мечта може да се окаже, че не си нито единствен и уникален, нито обичан, нито дори истински..., че не си нищо повече от един продукт серия "Дейвид", конструиран по образ и подобие на своя създател (самият той - един съкрушен човек с опустошена от мъка душа), който те е обрекъл да носиш непосилно тежката задача – да запълниш една изконна нужда – нуждата да даряваш и получаваш безрезервно и безусловно любов...

Как, дори със смазано от скръб сърце, един Пинокио е в състояние да разпознае образа на своята Синя фея дори на дъното на океана... и от руините на всички свои разбити илюзии да възроди отново най-съкровенната своя мечта - да се превърне в истинско живо момче, "за да ме обикне мама и да поиска да остана при нея"!!!

"И Дейвид продължи да се моли на Синята фея пред него, а тя бе постоянно усмихната. И вечно приветлива. Постепенно фаровете изгаснаха, но Дейвид все още я виждаше бледо през деня... И я молеше с надежда...
Молеше я, докато морските растения загиваха, и океанът замръзваше, и ледът обвиваше амфибикоптера и Синята фея, и ги притискаше, но той все още я виждаше като син призрак в леда... Винаги там. Винаги усмихната. Винаги очакваща него.
Когато не можеше вече да се движи, очите му останаха завинаги отворени, завинаги вперени напред в мрака през всяка следваща нощ.
И следващия ден...
И следващия ден...
И така... изминаха две хиляди години..."

се казва във филма...

Без да искам се хванах, как, аха да ви разкажа цялата история, видяна през моите очи... Може би, защото оня ден отново гледах филма и отново може да се каже, че не просто плаках, а направо Ревах!!!... Почти всичките ми въпросителни, мисли и разсъждения, свързани с думичките "съзнание", "отношение", "тук и сега", малка чат от които изложих по-горе, някак се завъртяха около тази футуристично разказана приказка за Пинокио, която горещо препоръчвам... макар че, кой знае, кой какво ще "види" в нея... На времето някъде бях чела, че това е един филм засягащ темата за все по-реално надвисващата над човечеството опасност в резултат от последните постижения на научно-техническия прогрес...

________________________________________


...И това, че не съм изказала собственото си мнение по аксиомните положения, за които повдигнах въпрос по-горе, не е вярно – във целия си предишен пост, колкото съм писала, все за това е било... А, че някой се държи като малко, наострило бодли, таралежче, може би му пречи на иначе така усърдно преследвана "широта" на погледа...

Кой какво и как разчел, видял, припознал, изразил ... коректно или не... Тук мен ме няма...  Съгласявам се със всеки и нямам коментар... Имам имунитет сигурно, защото почти всеки ден ми се налага да изслушвам тирадите на дъщеря ми, които общо взето минават в следният вид: когато тя казала еди-какво-си, аз съм отговорила незнам-си-как-си, обаче, понеже, когато еди-кой-си направил еди-какво-си, а аз не съм отговорила еди-как-си, а незнам-си-какво-си ... и т.н., и т.н., и т.н.
« Last Edit: ноември 21, 2009, 03:53:40 pm by kikka »

Offline тик-так

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Re:Памет и спомен
« Reply #13 on: ноември 22, 2009, 07:58:04 pm »
Боже, Вие всички, четете ли се след като се излеете в тези постове?!? Звучите - ужасно, противоречиво, губите контекста и идеята.....изразявайте се кратко , че човек да не се губи в превода! Майсторството не е в красноречието, в многословието, а в това да бъдете разбрани! Затова се пита :"Правилно ли се изразих?", а не "Разбра ли ме?"

И по темата : Памет и спомен - унизително е да се прави уеднаквяване на компа и човешкия мозък! Човешкия мозък и неговата функция е най - голямата мистерия в природните шедьоври на еволюцията! Това е моето мнение за тази съпоставка! Що се отнася за останалите "спорове" и "теми", които разнищихте - нека присъства добрия тон на дискусията, а не "разправия"! Дискусията е цяла наука! И едно основно правило в нея е да се излагат тези и хипотези, които се защитават - НО всичко е в добрия тон и умелата езикова еквилибристика! Това е !

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Памет и спомен
« Reply #14 on: ноември 23, 2009, 12:38:01 pm »
Ще се опитам по-простичко ...   (за този, според който всички... лелекаксеизкушавамдасеизмайтапя... но сериозно!)

Човека има памет - място в което складира "информация". Точно както го има и компа.
Само че, докато компа ползва това място за нули и единици,
 то човека го ползва ОСНОВНО за спомени, каквото е разбрал от възприетото.

Или от ограмния обем информация, която постъпва през сетивата ни, приетото, ние "запомняме" само пречупена през разбирането ни "информация", въз-приемане или спомен.

Демек паметта ни служи да трупаме възприятия спомени.
Чел съм, че приетото може да се изкарва по някакъв начин "наяве". Ако е така, значи в паметта ни има и това съхранено, но просто не можем да го ползваме. Затова пък се ползваме от спомените - нещо като осми братовчед на информацията.

и разбира се, това си е мое виждане
« Last Edit: ноември 23, 2009, 12:46:25 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re:Памет и спомен
« Reply #15 on: ноември 23, 2009, 02:57:03 pm »
"...и Господ създал Човека по свой образ и подобие..."

"...и Човека създал Компютъра по свой образ и подобие..."

 Нека да си представим следната хипотетична ситуация :
Аз съм Господ.И след създаването на моето най-велико творение , човека , съм решил да изживея един земен цикъл в тялото на едно от творенията си.Само че не само в едно , ами в абсолютно всяко човешко същество.Все пак съм Господ и мога да правя каквото си искам и да бъда на много места едновременно по едно и също време и в същото време да бъда в различните времеви линии.Или с други думи , аз гледам през очите на всеки един жив човек.Когато не се намесвам в живота на дадено човешко същество , то следва точно определен път.Няма мърдане , няма свобода , човека прави онова което му казват вътрешните стремежи,инстинкти,емоции и т.н. , прави точно онова което съм го програмирал да прави.Обаче се оказва че съм допуснал малки грешки в програмирането.Един от тези дефекти е например , че когато живота на две човешки същества зависи от притежанието на едно и също нещо(например храна нужна за физ. оцеляване) се задейства инстинкта за самосъхранение и в двете същества и те са способни дори на убийство за да спасят собствения си живот.И така открих още доста грешки в цялата система.Същите проблем имаше и все още има Бил Гейтс когато създаде Windows.Толкова много бъгове имаше , че се наложи да прави нови и нови версии и всяка следваща си имаше пак бъгове.Тъй като цялата система е съвкупност от много елементи , като промениш един , трябва да промениш и останалите.

Един от най-големите ми проблеми всъщност беше когато исках да управлявам дадено човешко същесво ръчно.Много беше трудно да се изключи онзи автопилот , който му бях задал.С други думи инстинкта му за самосъхранение ми пречеше да се меся в живота му.И веднага бивах разпознаван като враг и хората правеха всичко по силите си за да ме махнат от главите си.Толкова добре бях направил системата за защита , че тя работе дори и срещу мене самия.Както и да е де , в редки случаи успях да разбия защитата в определени човешки същества (например Христос) и реших да разбия защитата от друго място , като започнах да влиая на хората и чрез директни думи излизащи от себеподобните им.Естествено се наложи да използвам примитивния им език и ниското ниво на комуникация за да обясня неща далеч надхвърлящите техните заложени от мене самия способности за разумни разсъждения.Е пак не беше особено успешен опит, като се има предвид че ме разпнаха , но все пак успях да създам временна институция в човешкото общество която хората наричаха Християнство.Естествено тъй като хората не бяха програмирани да разбират нещата които им наговорих , трябваше да използвам хитрост ,а именно ВЯРАТА.Добре че бях заложил тази вратичка в програмирането им , че да мога да го използвам.И се възползвах , доста хора приеха тази религия и чрез силната си вяра ми отключиха за да мога да вляза в тях и да ги направлявам по своя воля.
"Да бъде волята божия!" хехе

Но както и да е де...може би по добре да оставя Васко на мира , че му се излиза навън в тва хубаво време...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline тик-так

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Re:Памет и спомен
« Reply #16 on: ноември 23, 2009, 03:58:49 pm »
простичкото ти изразяване си е нистина простичко - /нищо лично/ Синът  ми, който е в четвърти клас  също има подобни разсъждения!

и ....моля поддай се на изкушението си- да се измайтапиш /ако това,което си написал - не е майтапа/!

Offline тик-так

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Re:Памет и спомен
« Reply #17 on: ноември 23, 2009, 04:07:32 pm »
blqh, подписът ти е простоооооо.....Поздравявам те - !!!!!