Author Topic: Светът на противоположностите и противоположностите на света  (Read 8427 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
        Какво са противоположностите, колко са противоположностите и защо са противоположностите

Още от дълбоката древност разумния човек е забелязал, че има противоположности. От шумерите идват първите сведения за противоположностите: като те приемали мъжът за нечетното число едно /1/, а жената противоположна на него за четното число две /2/. Това разбиране на противоположностите е от пред философския период на човечеството. В началото на философския период Лао Дзъ преди 2600 години ни дава много добра представа за съществуването на противоположностите в своето произведение „Книга за Пътя и Неговата Сила”, където със силата на съзерцателното прозрение, той надхвърля далеч своето време. В Древна Индия също се появява материалистичното учение за противоположностите което приема съществуването на Пракрити /материята/ и нейните движещи компоненти трите гуни Сатва /положително/, Раджас /средно/ и Тамас /отрицателно/. Така в тези древни времена се ражда философията и се стига до разбирането за съществуването на противоположностите, с което започва великата борба на развитието между материализма и идеализма за изясняване на противоположната същност на съществуването и развитието на света, човека и обществото, което и до днес си остава неизяснено.
В Древна Гърция се ражда Диалектиката на Хараклит, а в Европа Хегел открива нейните основни закони /Единство и борба на противоположностите; Количествените натрупвания водят до качествени изменения и Отрицание на отрицанието/, но ни ги предлага като обективен идеализъм. На Хегел дължим и възраждането на триадата като Теза, Антитеза и Синтеза, но тя остава неизяснена в този си първичен вид и до днес.
Маркс и Енгелс обличат хегеловата диалектика в материалистична дреха като поставят диалектиката на научна основа, което ражда научната философия и с това правят съществена крачка към обективната и всеобхватна истина за обяснението на съществуването, развитието и управлението на света от противоположностите. Така чрез научната философия започва триумфа на противоположностите, които в този си първичен вид съдържат много неясни неща, както са неясни като начало всички първични неща, но затова пък на тях им предстои развитие, което ги изяснява и което трябва да направим ние.
Триадата си остава също неразвита, неизяснена и неразбрана, защото, за да се изясни и разбере нейната същност е необходимо изясняване и разбиране същността на противоположностите. В наши дни особено в България е актуално нейното търсене и определение, което води до поява на много нови научни и философски направления при това търсене, определение, развитие и разбиране на триадата.
След откриване на диалектичните закони и особено на количествения диалектичен закон, науката бълваше противоположности, а материалистичната философията се стремеше да ги вкара в диалектичните релси като наблягаш най-много на количественото им различие и пропусна възможността да разгледа и обясни противоположностите, които бяха количествено еднакви.
Такива противоположности в Природата си съществуват обективно и независимо от нас, но за първи път те бяха открити в химията през 19 век от Луи Пастьор, като станаха много популярни и актуални в средата на ХХ век след поява на античастиците открити от физиката на елементарните частици. Популярността и необходимостта за изясняване на същността на еднаквите количествено противоположности /антипротивоположностите/ нарасна още повече през втората половина на ХХ век, с разкриване на структурата на белтъка и структурата на ДНК в биологията като с това стана очевидно и тяхното всеобхватно съществуване в нашия свят. Защото бяха открити навсякъде антипротивоположности: в химията, физиката, биологията и мн. др., но не се стигна до тяхното обяснение и разбиране, че те са противоположни на диалектичните противоположности, защо са качествено различни от тях.
В древността поради недостиг на познание не е имало възможност за обективно откриване и доказване съществуването на антипротивоположности. При това положение на познанието е нормално учени и философи да разглеждат света диалектично, а не тетралектично, но днес след като съществува достатъчно натрупано научно познание имаме възможност да разрешим този проблем като разберем същността на антипротивоположностите в съществуването, развитието и управлението на света като удвояване на диалектиката.
За да се отличават от обикновените противоположности на антипротивоположностите най им подхожда логичната представката анти. Така антипротивоположностите не само се отличават от противоположностите морфологично, но и качествено се различават от тях, защото приставката анти означава, че те са техни огледални противоположни двойници съществуващи като качествено различни техни антиподи в обективните структури и форми на всички материални нива. Това качествено различие ги прави противоположни на противоположностите и представката анти не означава само противоположно, а означава точно това, че антипротивоположностите са противоположни на противоположностите, което удвоява диалектичните противоположностите и общият им брой става 4 качествено различни противоположни същности /две противоположности и две антипротивоположности/.
Така че само при много голямо невежество антипротивоположностите могат да се приемат за мит. Също така на пръв поглед без разбиране на същността и съществуването на антипротивоположностите в нашия материален свят може да се стигне до повърхностната преценка, че такова тяхно съществуване противоречи на здравия разум. Това не е така, защото те съществуват като обективна реалност в нашия материален свят на всички нива, а точно като приемем за мит реалното им съществуване ние отричаме тяхното съществуване в разрез със здравия разум. Решението на дилемата е в обяснението на същността на тяхното съществуване и участието им в развитието и управлението на света, човека и обществото. Това обяснение не се постигна от диалектиката, след като вече беше открито обективното съществуване на антпротвоположности. Диалектиците само влизаха в противоречиви нескончаеми спорове по този въпрос без да могат да обяснят появата на новото качество без количествени промени както е при антипротивоположностите. Стигна се само до там, че се разклатиха всеобхватните основи на диалектиката, защото извън нейните закони на развитието се появява ново качество, което няма обяснение. До обяснението стигна Тетралектиката, което обяснение разяснявах постоянно в публикуваните постинги в Блог бг., но пълното изясняване на същността на антипротивоположностите ще постигнем и обясним в тази статия.
Ще започнем обяснението като тръгнем от количественото различие и еднаквост на противоположностите стоящо в основата на тяхното качествено различие излизащо извън обхвата на диалектиката особено неизяснено и неразбрано в случаите без промяна на количеството . При обективните противоположности, които са количествено различни като протона /+/ и електрона /-/ и всички останали обикновени диалектични противоположности, няма проблем свързан с тяхното качествено различие, защото те се подчиняват на диалектиката и на нейния количествен закон, а това прави лесно разбираемо и обяснимо тяхното съществуване в нашия материален свят. Проблемът възниква при съществуването на противоположностите, които са количествено еднакви, но различни по качество, като електрон /-/ и позитрон /+/; протон /+/ и антипротон /-/; неутрон /о/ и антинеутрон /о/;леви и десни химически молекули; леви и десни аминокиселини; леви и десни белтъци; лява и дясна функционалност на мозъчните полукълба при мъжът и жената и мн. др., които не се подчиняват на количествения диалектичен закон, което прави необяснимо тяхното присъствие в нашия материален свят. Въпреки това голямо противоречие, нашия свят, както и антисвета са невъзможни без едно такова съвместно съществуване и развитие на противоположностите и антипротивоположностите в техните вътрешни структури и форми, което не е забранено от природните закони, а осъществено като удвояване на противоположностите със съществуването на антипротивоположностите. Нещата са равнозначни и за антисвета, защото там антипротивоположностите помежду си са в диалектично отношение като нашите противоположности помежду си и подчинявайки се на относителността в антисвета те се приемат за противоположности, а противоположностите от нашия свят за тях са антипротивоположности.
Изводът, е че взети поотделно един спрямо друг света на материята и света на антиматерията външно са диалектични и могат да съществуват и се развиват безпроблемно само разделени. Взети заедно света и антисвета са тетралектични поради вещественото удвояване на противоположностите им, което единно /вещество и антивещество/ съществуване е забранено от материалните закони поради високата първична енергийност водеща до анихелация между тях, при която става пълно превръщане на масата в енергия с невъзможност за съществуването на какъвто и да е свят. Тази забрана също доказва, че антипротивоположностите са качествено различни и противоположни на противоположностите поради бурното унищожително привличане и взаимодействие между тях, което определя броя на противоположностите на 4 качествено различни същности /2 противоположности и 2 антипротивоположности/. Така различието между веществото и антивеществото ги прави противоположни, а това обективно се носи и изразява от атома и антиатома, което определя също обективния брой 4 на противоположните същности: две противоположности структурират атома /протон и електрон/, а две антипротивоположности изграждат структурната цялост на антиатома /антипротон и антиелектрон/.
Забраната за съвместното съществуване на веществото и антивеществото не забранява Тетралектиката, защото въпреки разделеното съществуване на света от антисвета те си остават тетралектични антиподи. Забраната е само ограничение за съвместното съществуване на веществото и антивеществото в една Вселена, какъвто е случая с нашата Вселена, което обрича на неуспех търсенето на антивещество от физиците в нея. Тетралектичният отговор по този въпрос, е че съществуването на антивеществото е равностойно на съществуването на веществото в Космоса, но то е извън нашата Вселена, което предполага съществуването на Антивселени. Така възгледа на Демокрит за безкраен брой съществуващи светове в единния Космос е верен, но допълнен с тетралектичния възглед става пълен. Защото Тетралектиката само уточнява: в единния и вечен Космос съществуват безкраен брой Вселени и безкраен брой Антивселени и така разрешава въпроса за съществуването на антивеществото и неговото търсене. Затова в нашата Вселена не съществуват нито галактики, нито звезди, нито планети, нито живи и разумни същества от антивещество, а съществуването на античастици в нея си има своето обяснение, което тепърва ще бъде разгадавано от астрофизиците.
Вътрешната структура на съществуване и развитие както на света, така и на антисвета е тетралектично, което е възможност за съвместното съществуване и взаимодействие между противоположностите и антипротивоположностите. Защото в тези вътрешни структури е пренесен само тетралектичния закономерен принцип на съществуване и развитие на това удвояване на противоположностите като отражение, но без първичната висока енергийност, което е забрана на анихелацията. Това разрешава съществуване на противоположности в тези вътрешни структури, които са количествено еднакви /антипротивоположности/, което описахме по-горе за антипротивоположностите в нашия материален свят. Въпреки че във вътрешните структури на света има антипротивоположности във всички материални нива, анихелация не настъпва поради тяхната ниска енергийност, която все пак им позволява една „тиха анихелация”, при която те си взаимодействат и влизат в относително равновесие лесно разрушимо, което е възможност за относително съществуване и развитие на структурите и формите в света като тетралектични системи. Така тази по-ниска енергийност от първичната позволява на системите възможност при относително слабата закономерна връзка да не се унищожава цялата маса като енергия на връзката, както е при анихелацията. А при разпадане на такава силно енергийна връзка освободената енергия да не се превръща в унищожителен хаос, който да разруши относително свободните елементите на системата необходими за по-нататъшното развитие и изграждане на качествено нова система. Такива са са противоположностите и антипротивоположностите в нашия относителен свят, което позволява съществуването и развитието на структурите и формите в него.
По-горе като пример взехме неутрона и антинеутрона, които са неутрални частици, но се отнасят помежду си като антипротивоположности, защото са огледални двойници и се подчиняват на Антисиметрията, както се подчиняват на нея всички антипротивоположности. Тук е уместно да направим едно съществено пояснение, което ще изясни не само, защо неутрални частици, което увеличава еднаквостта при тях, са антидвойници, но и същността на всички антипротивоположности. За да направим добро обяснение е необходимо изясняване същността на Антисиметрията, която не е Огледално-равна симетрия, а е само една от основните видове симетрия, което Тетралектиката също е определила и обяснила добре и което обяснява появата на новото качество без количествени промени. Представянето и обяснението на другите основни видове симетрия ще направим в друг отделен постинг. Сега само ще изясним какво е Антисиметрия и Огледално-равна симетрия и разликата между тях, което ще ни даде отговора, какво са антипротивоположностите, защото всички антипротивоположности се подчиняват на Антисиметрията.
При Огледално-равната симетрия двете половинки са огледално симетрични т. е. еднакви, изоморфни по качество количество, форма и посока, което ще рече, че са симетрични по качество, количество и форма, а са асиметрични по посока, защото посоката, когато е изоморфна е асиметрична, няма определение на ляво и дясно. Това е причината двете огледални половинки да са взаимозаменими и неразличими една от друга при тази най-висша Огледално-равна симетрия, защото са еднакви, а всички категории /качество, количество, форма и посока/, които определят тази еднаквост са изоморфни, което определя непроменено симетрично качеството. В този основен вид симетрия само посоката като е изоморфна, е асиметрична, което е забрана за съществуването на абсолютна симетрия. Това особено различие на посоката от другите категории не е получило определение и обяснение, а всички останали категории като са изоморфни е съвсем ясно, че са симетрични, но недостатъчни без симетрия на посоката, за да съществува абсолютна симетрия. Стане ли посоката симетрична се преминава към нови основни видове симетрия, една от които е Антисиметрията.
При Антисиметрията се появява ново качество/асиметрия на качеството/ при еднаквост /симетрия/ на количеството, еднаквост /симетрия/ на формата и различие /симетрия/ на посоката. По тази причина двете половини не са взаимозаменими, защото са асиметрични и са огледални антиподи получени при огледалната инверсия определяща асиметрия на качеството. Ето защо този вид симетрия не е огледална симетрия, а Антисиметрия, която определя промяна на качеството, а двете половини се превръщат една в друга само при огледална инверсия, което най-често се бърка с Огледално-равната симетрия, при която няма промяна на качеството и двете половини са неразличими една от друга и не подлежат на огледално преобразуване. Така при този основен вид симетрия /Антисиметрия/ асиметрично е само качеството, което го определя като ново и различно, а всички останали категории са симетрични. Главен виновник за появата на новото качество /асиметрия на качеството/ се явява симетрията/ляво и дясно/ на посоката, което води до определението за Антисиметрия и до нов симетричен закон като количествения: Закон на посоката обясняващ появата на новото качество без количествена промяна.
Във физиката на елементарните частици се стигна до един парадоксален и загадъчен момент, който е свързан именно със Антисиметрията, която не е изяснена от физиците, както не е изяснена същността на посоката. Физиците опитно установяват нарушение на закона на четността/пространствената симетрия/ при слабите взаимодействия и приемат този факт едва ли не за срив на природните закони, защото в Природата има обективно определение лявото и дясното прието от тях за нарушение на симетрията, което всъщност е симетрия на посоката. В случая нещата отразяват най-нормално развитие и движение на симетрията към асиметрия във физическото състояние на материята. При това движение се появява ново качество, което е продукт на движението на симетрията от Огледално-равната симетрия към Антисиметрията и виновник за наблюдавания ефект, но което озадачава физиците поради неразбиране на същността на симетрията и по специалната роля на посоката.
Такова движение към намаляване на симетрията е характерно като съществуване и развитие във всички материални нива както е характерен и обратния процес на движение от асиметрия към симетрия при инволюцията. Например в биологията в процеса на развитие от по-нисшите към по-висши форми на живот имаме също намаляване на симетрията от сферична /Огледално-равна/, която е изоморфна симетрия, се върви към двустранна /билатерална/, в която лявото и дясното получават определение. Също такова намаляване на симетрията имаме при прехода от функционалната симетрия на животинския мозък към функционалната асиметрия на човешкия мозък, при което се появява разума. Такова намаляване и увеличаване на симетрията е всеобщ материален закономерен принцип проявяващ се във всичко като съществуване и развитие, а не някакво отклонение като нарушение на природните закони. Парадоксалното е, че намалява хармонията, а развитието върви към по съвършени еволюционни форми. Загадка на загадките, която също е разрешена от Тетралектиката, защото самия Всеобщ тетралектичен закон фактически е закон на симетрията и преди да бъде създаден е решен въпроса за съществуването на минимален брой основни видове симетрия, които са само 6 вида.От тях три водят до промяна в качеството, а другите три не го променят. Така че не би имало по-добро оръжие за разкриване, обясняване и разясняване на симетрията от самия Всеобщ тетрасиметричен закон на съществуването, развитието и управлението на материята. Затова разрешаването на тази загадка е много лесно, защо хармонията е симетрия, равновесие , което е призвано да съхрани старото качество на материалните структури и форми, за да могат да съществуват като цялостни обективни системи, а не да ги разрушава като ги променя, която неизменност наблюдавахме при Огледално-равната симетрия. Обратният процес е разрушаване на равновесието, което води до дисхармония и асиметрия или до противоречива тетралектична система. Тогава противоположностите стават относително свободни и са призвани при своето взаимодействие и движение да се развиват и постигат ново качество като обективни структури и форми, което винаги е различно от старото и затова появата му се определя като асиметрията, което означава различие. Много отдавна учени и философи са забелязали, че асиметрията е характерна за движението, красотата и новото, но не са намерили обяснение за това. Погрешен е и възгледа, че хармонията съдържа винаги добро и много учения развиват хармонични /равновесни/ едностранчиви теории, но добро без развитие се изражда в зло поради застой.
Може да направим нов извод по повдигнатия въпрос за изясняване същността на антипротивоположностите, при увеличаване на сходството, какъвто е случая с неутрона и антинеутрона, което както се убедихме пак е свързано с Антисиметрията, която разрешава въпроса с появата на новото качество без количествена промяна или осветлява въпроса свързан с еднаквостта и различието. Затова и неутрални частици като неутрона и антинеутрона с увеличаване на сходството си остават огледални антиподи, защото се подчиняват на Антисиметрията, където главен закономерен арбитър е посоката определена от противоположното им спиново въртене /ляво и дясно/, за което е необходим спин ½ . Същото е при неутриното и антинеутриното, които са неутрални частици със спин ½. Физиците са установили, че неутриното има свойство на лявовинтова спиралност, т. е. техният спин е ориентиран обратно на посоката на разпространението им. При антинеутриното е обратно, притежава свойството на дясновинтова спиралност и спина им е ориентиран по посока на движението им.
Другият много важен вид еднаквост с по-голямо сходство от антипротивоположностите при елементарните частици, които са с най-много занулени параметри, което определя тяхното средно положение между противоположностите различни по количество и антипротивоположностите еднакви по количество. Това голямо сродство при тези обективно съществуващи частици, които се припокриват със своя огледален двойник, при което се припокрива лявото и дясното, ги прави действени както в света така и в антисвета. Изглежда те са призвани да осъществяват закономерната връзка между свят и антисвят без да предизвикват анихелация. Тази еднаквост е определена от по-голямата неутралност на тези частици, при които спина е целочислено число или нула, което го неутрализира. Това са: неутралния пион, фотона, етаона, хипотетичния гравитон и хипотетичния вакуумон. Фотонът и гравитона са с целочислени спинове, а останалите частици са с нулеви. Затова тези частици се припокриват с антидвойника си, защото при тях лявото и дясното се припокриват, което им позволява да влизат в ролята както на частица, така и на античастица, за да осъществят връзката между света и антисвета, което е логично и нормално да съществува като възможност. Точно тука трябва да се очакват фундаментални открития свързано с раждането на Вселените и Антивселените. Защото тези частици с това голямо сходство изглежда определят адекватните сили /субмикросила – първичен електромагнетизъм; микросила – ядрена сила; макросила – електромагнетизъм и мегасилата – гравитацията/, които са едни и същи както за Вселените, така и за Антивселените и така могат да ги управляват като неутрализират унищожителното привличане водещо до анихелация.
Третия вид еднаквост, която е важна при структурирането както на света, така и на антисвета е на обекти структурирани само от едната противоположна страна на диалектичните противоположности. Например съвместно съществуване и образуване на системата на протоните в ядрото на атома и на електроните в електронния атомен слой е възможно именно поради посредничеството на съществуващите междинни неутрални частиците носещи основните сили в Природата и осъществяващи връзката между еднородни частици с еднакъв електричен заряд като неутрализират отблъскването. Системи само от едната антипротивоположност са и белтъците изградени само от леви аминокиселини и др. Общности само от мъже или само от жени и др. При тази едностранчива еднаквост, най- характерно е отблъскването, което се неутрализира от посредника между тях, за да ги държи в цялостни системи.
Първият вид еднаквост е характерна за антипротивоположностите без количествена промяна, но определящи поява на новото качество, които са противоположни на противоположностите, с което противоположните качествени същности стават 4. Между тях протича най-голямото привличане придружено с анихелация
Вторият вид еднаквост са обектите с най-занулени параметри заемащи междинно състояние между противоположностите и антипротивоположностите като така изглежда осъществяват връзката между тях, в което се намира може би отговора, защо в нашата Вселена въпреки забраната за съвместно съществуване все пак има античастици. Откъде се вземат те? Отговорът е че разделението не е абсолютно, а е относително, за която относителност залог са описаните съществуващи видове противоположности, а тези с най-занулени параметри могат да осъществяват безпрепятствено връзката както между различно натоварени частици, така и между еднакво електрически натоварени частици, какъвто е случая в ядрото и в електронния слой на атома и между ядрото и електронния слой. Невъзможно е тези преходни, припокриващи се частици да не стоят в основата на преходите между Вселените и Антивселените особено е вероятно тази роля да изпълняват още при раждането на Вселените и Антивселените.
Третият вид еднаквост произхождаща от разделението на диалектичните противоположности с разлика в количеството, което определя и качествената разлика между тях, но така взети поотделно най-характерно за тях е отблъскването но с възможност за образуване на системи чрез неутрален посредник между тях. Тази едностранчива еднаквост на диалектичните противоположности комбинирана с противоположното им различие и посредника между тях, както е при атома и антиатома е най-добрата възможност за обективното съществуване на структурите и формите както в света, така и в антисвета.
Такива са нещата при обективните противоположности и антипротивоположности, но същото е и при субективните, с което противоположностите получават ново видово разделение като различие. Затова всичко описано до тук се отнася за обективните видове противоположности, но по принцип важи и за техните антиподи, субективните противоположности, което ще разгледаме и изясним в следващата статия. В следващата статия ще разгледаме и как си взаимодействат помежду си различните видове противоположности при образуване или разрушаване на системи особено ще наблегнем пак на антипротивоположностите в нашия свят, за да ги разберем по-пълно не само като съществуване, но и като участие в развитието и управлението на света.

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
 :) Уважаеми г-н Академик,прочетох внимателно вашата работа-Светът на противоположностите и противоположностите на света.Признавам,че това беше голямо предизвикателство за мене,защото не съм нито физик нито философ,а обикновенна жена.Аз само чета книги за духовното и неизбежно се докосвам и до физиката и до философията.Ще напиша само какво е писала за Света Слава Сиврюкова. "Космосът е изграден от 5 първични материални елемента - ВИХРИ, ПСИОНИ/фундаментални микрочастици/,КОСМИЧЕСКА ВЛАГА, КОСМИЧЕСКА СОЛ и ПРАНА/жизнена енергия/". Описвайки свойствата им,тя доказва,че масата на ПСИОНА е близка до тази на електрона,приет за елементарна частица в съвременната физика. Тези 5 елемента са: вечни,несътворени и неунищожими! Не могат да се преубразуват един в друг- от един вид са,затова Вселената е една! Тизи 5 елемента  НЕ СА НОСИТЕЛИ НА СЪЗНАНИЕ.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Това е още по-хубаво, че си обикновен човек, защото когато обикновените хора не само се заинтрегуват, но и разберат истината за съществуването, развитието и управлението на света, той ще стане по-добър. Затова е нужно всестранно познание, което е най-доброто и полезно духовно развитие.
Всеки философ от древността до днес е развивал свое виждане като модел за съществуването, развитието и управлението на света, в който винаги присъстват първоелементите. Така са създадени стотици философски, а в наше време и научни модели и първоелементи, но те се оказват неверни или съдържат отчасти истината, защото нито един от тях не може да докаже и обясни истината за съществуване, развитието и управлението на света, човека и обществото. Поради невъзможността за доказването и обяснението на тези истини за света се родиха и хилядите учения, които също нямат никакви доказателства, а само още повече замъглиха и утежниха търсенето на истината за съществуването, развитието и управлението на света. Това е така, защото ученията, философските модели и научни хипотези са хиляди без доказателства, а обективната истина за съществуването, развитието и управлението на света е само една, което подчертава и тяхната невярност. Същото е валидно и за Слава Сиврюкова, въпреки че тя притежаваше психотронични възможности, защото тя само е писала и описала нещо, което е без доказателство, а такова нещо всеки може да направи. Такава частица Псион никой до сега не е открил и доказал, че съществува, както не са открити и 5 първични материални елементи, Космическа влага, Космическа сол и Прана. Докато електрона и над 300 други елементарни частици, от които 50 основни са открити отдавна, като реално съществуващи с доказана маса, електричен заряд, магнитен момент, спин и време на живот, от физиците, но въпреки това не знаят, кои са първичните фундаментални елементарни частици. Проблемът е прекалено сложен, защото от откритите елементарни частици, мястото и ролята в структурата на света са ясни само на около десетина, които са свързани със структурата на атома и антиатома. Останалите стотици елементарни частици физиците се чудят, защо съществуват като изяснените десетина са достатъчни според тях да съществува и се развива света.
При Сиврюкова е вярно казаното, че първичните елементи са несътворими и не унищожими, вечни, не се преобразуват един в друг и не са носители на съзнание, но само по принцип като необходимост за съществуването и развитието на света, което подлежи на научно доказателство. Невярно, е че Вселената е само една, защото тя се ражда чрез Големия взрив и умира като се свива, за да има нов Голям взрив и т. н. и т. н. При това положение безкрайния и вечен Космос остава безсмислено празен, а като прибавим и откритите античастици, които образуват антивещество, което го няма в нашата Вселена, логично е да съществуват и Антивселени. Най-логично е съществуването на безкраен брой Вселени и безкраен брой Антивселени, защото такава е същността на единия Космос безкрайна и вечна, поради което има място в него за такъв брой Вселени и Антивселени и той няма да бъде безсмислено празен при това положение. Поздрав!!!

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Академик, изключително академично, научно, логично и т.н. изказване. Ако се опитаме да обобщим то ние живеем в свят на дуалностите (противоположностите и т.н.), аз бих го нарекла дискретен, прекъснат, стъпков, краен и следователно матричен и т.н. (всичко от което е в резултат на дуалността). При това положение, независимо на какво ниво, нещата се състоят от противоположности, които взаимно се компенсират, пораждат, групират, отблъскват, и т.н. В такъв свят съществуването на дадено нещо, неминуемо поражда съществуване и на неговата противоположност. В този ред на мисли, всяко едно твърдение неминуемо поражда и противоположното (което е също толкова вярно). По този начин може да се каже, че никога няма да има една теория за обяснението на света, която да е изцяло вярна. Винаги ще има множество теории и те ще обхващат винаги само част от цялото. По простата причина, че се базират на логически (т.е. стъпкови, прекъснати и последователни) съждения, които винаги ще предпоставят и зараждат и обратните такива, които също ще са толкова верни и ще обхващат също част от цялото. Все още човешкото мислене (което е прекъснато), не може да си представи какво е непрекъснатостта. Лао Дзъ много добре казва в ДАО, че то е неназовимо и всеки опит да се назове, го прави да не е вече това, което е (т.е. всеки опит да назовеш непрекъснатостта, цялото, едното е невъзможен със средствата на прекъснатостта и никога няма да дава истинската представа за него). В книгата си "Тайното учение Дао Дъ Дзин" Мантак Чиа и Тио Хуан предлагат един много добър поглед на ДАО-то на Лао Дзъ

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Известен е философският закон за борбата на противоположностите,въз основа на който става развитието,където едното начало не може да съществува без противоположното.Възможно ли е съществуването на доброто,ако изчезне злото?   Т о з и  важен въпрос,който вече е започнал да играе съдбоносна роля в живота на много хора! Философията правилно е докоснала тази истина, но мнозинството от хората я осъзнават невярно. Това е помогнало на дявола да постави опасен капан.  Днес в него попадат все по-голямо количество нещастни и за съжаление, все по-млади хора.Тези нещастници дори се опитват да организират общества,наричайки себе си "сатанисти". Дяволът толкова изкусно влага в главата на слепия логическата мисъл за необходимоста от съществуването на злото,че нещастниците дори не се гнусят да се наричат негови служители, приравнявайки се по ценност със служителите на Бога,защото те помагали за развитието на Светлината и без тях, доброто щяло да загине. И с т и н а т а  ще ви кажа,че в живота на човека,наред с противоположностите ,които наистина подпомагат развитието,съществува и вирусът на злото,на основата на което хората вече хиляди години правят големи грешки,като ежесекундно проливат кръв и причиняват болка. Категорията на злото,която се е формирала до днес в човешкото съзнание е първата примитивна и дива крачка в стабилизирането на човека. Тази крачка трябва да потъне в небитието. Тогава ще бъде погубен вирусът на злото.Ще остане истинната противоположност,помагаща на Божието чедо да върви нагоре.Човекът е надарен с велики творчески способности на основата на Свободата на Избора.Когато всичките сили на човека бъдат съсредоточени в едно направление-съзиданието на Светлината,то при нито един опит да прави добро, творецът няма да има удовлетворение.Т о в а  е вечният двигател на развитието на човешката душа! :)

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: Una. Добре си разбрала дуалността и много добър извод си направила за нашия свят, който е свят на противоположностите, от което следва, че дуалността, диалектичността на света е вярно принципно положение, но не е пълно. Защото , въпреки че е вярно и съществува от толкова дълго време като закономерен принцип не само, че не постигна обяснението на света, но си остана неразвито и не разбрано от болшинството учени. Точно при развитието на диалектиката ще се стигне до нейното удвояване и разбиране като четири противоположни същности, което ще доведе до един всеобхватен закон, който ще се съдържа във всичко, ще бъде извлечен от всичко, доказан във всичко и приложен във всичко. При това положение света си остава пак свят на противоположности, само че техния брой става 4, с което се ограничава абсолютността на дуалността, диалектичността, а света става относителен в своето съществуване развитие и управление. Това е така, защото тази четворна, тетралектична същност на противоположностите предполага, че всяка противоположност се раздвоява, за да се удвои, което е краткото определение на Всеобщия тетрасиметричен /тетралектичен/ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Точно това раздвояване на противоположностите е забрана за съществуването на абсолютни противоположности, въпреки че всичко е противоположности.
За най-достъпен пример може да вземем съществуването на двете субективни противоположности добро и зло, които ,за да не са абсолютни имат двойствено проявление, което народната мъдрост го е забелязала, но няма обяснение за това. „Много добро не е на добро” и „Всяко зло за добро”, което има своето тетралектично обяснение. В нормалното си състояние доброто и злото са диалектични противоположности, при което доброто е добро, защото определя равновесието, хармонията и симетрията,с което не създава противоречия в околния свят, защото определя реда в него, а злото, за да е негова противоположност се проявява точно обратното. То разваля равновесието, хармонията и симетрията, с което внася противоречия в заобикалящия го свят като намалява реда в него. Доброто за да не се превърне абсолютно поражда зло поради не развитието, застоя породени от неговата хармоничност, а злото  прави обратното, за да не се превърне в абсолютно зло поради неговата противоречивост поражда добро. Само че злото предизвикано от доброто не е онова диалектично зло, което е негова противоположност, а зло породено от бездействието и носещо белезите на бездействието определящо вървенето му в посока към злото което е антипротивоположност на нормалното противоречиво действено зло. Обратното е със злото, за да не се превърне в абсолютно поради засилване на динамиката на противоречията, то поражда добро, което е породено от противоречията и има своята динамика, но в посока към доброто. Красноречив пример за това, е че от колибите произлизат много гении, а от дворците много нищожества. Нормалното положение че колибите създават и престъпници, а дворците носят и културата.
В предложената статия съм описал и обяснил удвояването при всички обективните противоположности, а в следващата статия ще опиша и обясня ситуацията с всички субективните противоположности, което съм засегнал отчасти в коментара.
Досега също е имало много модели хипотези и недоказани теории, което съм засегнал в статията, но в края на краищата се върви от множеството към единната теория. Така е станало и в рамките на естествените науки, където се върви също от частните закономерности и в края на краищата се стига до една обща закономерност за цялата наука. Такива са Менделеевия химичен закон, ОТО на А. Айщайн, Дарвиновата теория, ОТС, Основните видове симетрия и мн.др. Такива всеобщи теории са създавани от древността още, но поради липса на познание всички тези теории са съзерцателни или натурфилософия. Такава е теорията и на Лао Дзъ за Тао или Дао и е без никакво доказателство, въпреки че е имал много верни прозрения. Днес има натрупано много познание и възможност да се открие Всеобщия закон на съществуването, развитието и управлението на света, което ще обхване всички науки особено актуални ще се окажат общите им закони. В цял свят се търси под различни имена такава Всеобща теория, а в България това търсене и работа в това направление е най-голямо. Такава теория е Тетралектиката и е най-надеждна, защото използва обективния фактологически материал на обективното познание постигнато от естествените науки, за да докаже своите истини, което досега нито една философия не го е правила. Поздрав!!!

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Здравей академик. Всичко, което казваш, по никакъв начин не противоречи на предходния ми пост, точно обратното само го доказва, че всичко се състои от противоположности, дуалности, които се разделят, групират в триклектики, четририклеклектики и прочие... Апропо Юнг много добре обяснява четириединството в книгата си "Еон". И вероятно е така, защото всъщност едно истинско множество започва да бъде такова, когато се състои от 4 елемента (изключваме нулевото, като несъществуващо, единичното също, защото не е множество, а елемент, двойното е всъщност едноизмерно, тройното двуизмерно и чак четворното се явява триизмерно какъвто е нашият свят)... Но това е друг принцип, който не отрича и не изключва дуалността, напротив.... Според древната наука Киматика, всичко което възприемаме с петте си сетива, всичко съществуващо в нашия свят е в резултат от връзката между вибрация и материя, вибрацията е мъжката съзидателна сила, на която протовостои материята - женската рецептивна енергия, така започва принципа на дуалността. Тези два принципа създават всички неща във вселената... 
И за да съществува всичко около нас, както и самите ние, са необходими и двете проивоположности, едната не може да съществува без другата, те взаимно се пораждат... Така всяко твърдение поражда противоположното и те са еднакво толкова вяерни, колкото и неверни. Затова не поддържам за пълно мнението на днешната наука, която е приписала на логиката единствено верния мироглед на света. Да, логическото, последователно и стъпково, както и доказателствено мислене дава една много хубава представа за нещата, но тя никога няма да бъде пълна без противоположноста й, както и никога няма да може да достигне до пълната картина за света и вселената, камо ли да изведе 1 (един) закон за цялата вселена...
А колкото до законите.... В тази жива, съзнателна вселена няма природни закони, а само навици. Няма нищо външно за вселената, което да я кара да изпълнява закони за нея. Илюзията за неизменни природни закони е просто резултата от липсата на необходимост на това битие, този навик да бъде нарушен. Когато навиците трябва да бъдат нарушени, за да се осигури оцеляването на организма, виждаме това събитие в природата и го наричаме Еволюция.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: 2, Stanka. Диалектичният закон не само за борбата, но и за единството на противоположностите е известен без да е пълен, защото единството на противоположностите, тяхната същност, тяхното превръщане мн. др. не са разработени и разбрани. Въпреки че диалектиката не е пълна, тя все пак дава отчасти одговора за невъзможността да съществува доброто без зло. Примерът, който поднасяш, че субективния, догматичен Бог е придружен от своята диалектична противаположност Сатаната като съществуване и борбата между тях, само подчертава невъзможността за съществуването на доброто без злото дори при субективната измислица. Това е така, защото когато са се раждали мистиката и религията, разумния човек вече е познавал дуалността на противоположностите и веднага е облякал дуалната дреха на доброто Бог и злото Сатана.
Поради ниското, невежо стъпало на развитие на познанието в древността философите, а по късно и учените са познавали само дуалните противоположности, защото антипротивоположностите за първи път са открити през 19 век, всеобхватното им разбиране става през 20 век, а ролята им при удвояването на диалектичните противоположности, за да се получат 4 различни качествени противоположни същности е изяснена в началото на 21 век. Така че доказването, обясненето и разбирането, че броя на противоположностите е по-голям от 2 и е равен на 4, става по наше време, което води до разбирането не само до удвояването на дуалните, диалектични противоположности, но и до тяхното раздвояване, за да се удвоят.  Това показва не само, че доброто не може да съществува без зло, но и тяхното израждане, при което доброто поражда зло, а злото поражда добро, с което взаимно се ограничават, за да могат да съществуват само като относителни. Обяснено в предложената статия. Само при това положение може да съществува и се развива един относителен свят, управляван от неразумната тетралектична материална същност. Затова "вирусът"на злото представлява само противоположността на доброто, което означава, че всяка противоположност има друга своя полярна противоположност, а всяка антипротивоположност има своя огледален двойник. Поздрав!!!

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
 Навлизайки в дебрите на абстрактното и философското, може ли някой да ми каже кое е противоположното на "чанта", "картоф" или "палачинка"....Противоположностите се виждат само при абстрактирането на понятията. Всяко "станало" нещо, включая човека, е "станало", защото е дефинирано - от и спрямо човека, тоест дефиницията поражда и субекта, и обектите. Когато едно нещо се дефинира, то е крайно, завършено според базисния принцип на Единицата - ЕДНО общо понятие на цялото човечество, ориентирано да му служи като образ, представа. Извън тази си функция, нещото нито съществува, нито не съществува - тези противоположности се пораждат от човекоцентричния набор от признаци, предполагащи наличие или отсъствие спрямо човека. Това поражда и идеята, представата за Бога, божественото - в божествения си потенциал нещата нямат битие, те придобиват такова в човешкия свят - но това е една човешка измислица на базата на измислен дуалистичен признак, който както ще видим по-нататък е плод на социалния инструмент на групирането според условно избран признак - ние просто няма как да знаем какви договори се сключват извън човешките, освен ако не променим базисния си договор на единицата и някакси успеем да заобиколите психиатрията. Договорът на Единицата е средството на човека да стане човек, да направи прехода от слято състояние на субектообект или наблюдател=наблюдавано към разделено състояние на субект-обект, възприемащ - възприемано. Единицата и двойката сякаш възникват едновременно, тъй както Адамоева след прехода "стават" и могат да се броят и като едно, и като две. Двама, по общия признак на групиране - двама човека по дефиниция за човек. И един - по различния признак на полова принадлежност - един мъж и една жена.  Всеки следващ, лично добавен признак, отделя отделния човек-личност от общото множество и го кара да се чувства уникален, творец на себе си. Същите тези признаци, които всеки си добавя, могат да бъдат, и в обществото биват извлечени като "обективни" и според тях се извършва групиране и преброяване, докато всъщност те са част от личната личностна надстройка на всеки човек /която той си надгражда над базисната си самодефиниция за човек, чрез която той се е включил във всеобщо приетия Договор на единицата/. Разделението на противоположности се извършва именно при този социален процес на "обективизиране" на лично добавените признаци. В базисния обектен свят, където човечеството си е стиснало ръцете при дефинирането и разчленяването на материята на единици с определена, ориентирана към човека, към всички хора, функция, посредством знаците, които съответстват на понятия и представи, е трудно да си представим противоположното на дефинираните обекти- палачинката няма своя противоположност, освен отсъствието на такава, което е пак човекоцентричен признак на палачинката. Когато дойде дума обаче до това дали е вкусна или не палачинката, всеки има отношение - тоест към речниковата дефиниция на палачинката всеки с появата на представата си /едницата/ е добавил и още един признак /двойката/ - всички палачинки са в базата си една, която има толкова проявления-двойници, колкото и хора някога ще живеят на планетата. Всеки човек си лепва към обективната палачинка един субективен признак, който вече има качеството лично отношение, което отсъства при договора на единицата и тогава навлизаме в света на лично признаковото битие на палачинката, което е магично и уникално - моята вкусна палачинка е различна от твоята вкусна палачинка, но тъй като отношението е сходно, ние приемаме, че става въпрос за една обективна вкусна палачинка, едно обективно добро, една обективна красота, -  уникалното не може да има противоположност, но при социалния договор се допуска първата математическа грешка - събират се две различни качества, -  всички са хора по дефиниция /1/ и всички хора имат отношение към нещата /плюс 2/, следователно отношенията на хората могат да се групират и сумират /равно на 3/ и оттам буф! директно в играта на противоположностите - казваме, че има два противоположни вида палачинки - вкусни и невкусни, препечени и недопечени, ... Но тази противоположност е признак не на палачинките, а на отношението към една обектна палачинка, която няма речников признак "вкусна". Ето защо противоположностите не са реално съществуващи 2 противоположни палачинки, а  некоректно обобщени и преброени като "2" отношения, а броят на отношенията към палачинките в действителност е толкова голям, колкото са и на брой хората, живеещи в разделената субектно-обектна реалност на възприемащ-възприемано и никое от тези отношения няма своя противоположност, защото е уникално.  Признакът "вкусна", който добавяме, е един от безкрайно многото, които сме добавили към базисните, речниково дефинирани, обектни понятия, за да построим собствената си личностна надстройка - надстройката на "добавените към обектите признаци". И така /човекоцентрично измислено/ може би първо се раждаме в обективната реалност, в която не знаем къде започваме и къде свършваме и наблюдател и наблюдавано са едно, след това чрез словото групираме по базисни /речникови/ признаци реалността в предмети, обекти, след това влизайки в съприкосновение с обектите, започваме да надграждаме базисните си дефинирани различия - например - чантата е дефинирана като комбинация от признаци, с функция спрямо човека в понятиен вид, но обектната чанта ни се явява /пред очите на личността/ с още един конкретен личнобиографичен признак например - Чантата, с която бях, когато видях Онова момче. Или чантата, която е същия цвят като обувките, или удобната чанта и т.н до безкрай. Изгражда се една личност със спомени, предпочитания, личност, която е плод от процеса на надграждането чрез добавяне на признаци към обектите, които по дефиниция не са нито лоши, нито хубави, нито грозни, нито добри. Каквито и асоциации да предизвикват у вас думите "добро" и "зло", нека цитирам базисната дефиниция от речника : "добро" - "притежаващ точните, правилните или желани качества, даващ удовлетворение"- тоест към обектите добавяме този признак, който ни върши работа - върши работа и е в в съответствие с нашата личност, с натрупалата се до момента надстройка и тогава казваме за едно нещо, че е "добро". В същото нещо, друга личност, според собствената си цедка, ще посочи същия признак и ще каже, че това нещо е лошо, друга ще погледне Нещото и ще го види в базисния му вид - в основния му набор от признаци. Така смърт на човек, раждане на човек са неща - с медицинска дефиниция, валидна според договора на единицата за цялото човечество. Но всеки човек, когато умре или се роди член на семейството му, го възприема не през единично стъкло, а през тройно - няма го човек, към когото сме добавили куп признаци,- умира носителят на тези признаци и с тях част от нашата надстройка, плюс социалното стъкло на всеобщо приетите за добро и зло събития. Наричайки нещата добри и лоши, не означава, че ги схващаме като противоположни, а просто заявяваме - аз се съотнасям с това нещо "така", ти се съотнасяш "не така", но това не означава по "противоположен начин". При живота в общество, което е сбор от индивиди с лично уникални надстройки от признаци, се играе на вторично групиране на личностни признаци, и така надстройки, които като цяло са различни и строго индивидуални, отделят свои признаци и ги групират със сходни такива у други хора - тогава можем да видим група от хора, събрани в една организация с една водеща цел, събрани по един свой признак - например - добре е да се яде вегетарианска храна - но този признак всъщност само Изглежда еднакъв. Когато личността излезе от магичния си, лично сътворен, уникален свят на придадени на обектния свят признаци, и се измести изцяло в дадения признак - чрез живота си в групата-организация, то тогава той става водещ в живота й и я качва на следващия етаж от призначната надстройка - личното амплоа, роля в обществото. Това изместване на личността в даден признак се опосредства от живота в група, от зараждането на човешката цивилизация. Групирането /извън договора на единицата/ по признаци е манипулативно и условно - всеки признак, добавен към базата признак е строго уникален и индивидуален, защото е добавен по някакъв си там чисто личен мотив към обективния предмет или действие - примерно аз съм вегетарианка, защото обичам животните, ти не ядеш месо, за да не поемаш страха на животните при смъртта им и прочие и прочие. Но е факт - животът в общество и група е довело да трайно групиране на и по признаци, трайно групиране на отношения субект-обектна реалност - ето защо ни се струва, че има такова нещо като"добро" и "зло", валидно като понятие за всички хора, че и вече правим абстрактни и философски жонглирания с тези думи. Противополжностите са чиста измислица. Базисно дефинираните в човешкия договор обекти нямат свои противоположности. Човек няма своя противоположност - той представлява сбор от признаци по дефиниция, към които добавя личната си мелодия от признаци- ноти, които също нямат противоположности. Противоположностите са плод на групирането не по лично изпълнена нота-признак /такова групиране няма как да стане/, а по външно /аз виждам у другите еди-какво си общо/ условно приет за такъв общ признак - ето защо при опита да комуникираме, използвайки езика, ние говорим с базисни понятия, но във всяка дума влагаме собствените си добавени нотки и се ядосваме, че не ни разбират. Как да ни разберат, като нотките може да ни изглеждат сходни, но те са толкова уникално индивидуални, че освен да слушаме мелодията на всеки един от другите и да й се насладим такава, каквато е, уникална и напълно различна от нашата - ние искаме да я разберем /намерим общото и различното от нашата мелодия/ чрез "общи" признаци. Така, когато някой каже "Всички хорски любовни истории/религии/радости/тъги, драми...са еднакви", говорещият прави това групиране по привидян от него общ признак, но когато изживява своите си признаци, би бил недоволен ако някой друг сложи неговата история, радост, тъга в общия кюп. Ето откъде идва илюзията, че живеем в общество, имаме много общо, и външно наблюдавайки се един друг, се групираме.

Игриво ще излъжа, че вървим едновременно в 4 реалности - отвъд дефинициите, отвъд "ставането" крачим в божествената, нулева реалност, в състояние на вътрешен огън, който изгаря всичко външно и наблюдателят е наблюдаваното - това е обективната реалност, където нищо не загатва за това, което става,  - в тази реалност се осцилира, докато крачим в другия бряг - на 3-те човешки реалности - обектната - където по дефиниция чрез групите от базисни принципи "стават" субектът и обектите, появява се всеобщия договор на единицата на човекоцентричната реалност, следва личния договор със себе си, с името си  - сътворяването на призначната реалност, където всеки човек добавя към базисните дефиниции на нещата свой си признак на различност и уникалност и така си присвоява обекта и го пренася от обектната в своята си сътворена реалност - това е магичната реалност на личния живот, неповторим и несъпоставим и несподелим с ничий друг. Третата реалност - е напълно условна, манипулативно изградена и реално несъществуваща - обществената или общата. Групирането и класифицирането на хората, когато говорим за тях, се прави манипулативно чрез предпоставяне на даден общ признак. Признакът "любов" в отношението човек-човек има базисна дефиниция, но реално когато сравняваме човешките любови, ние сравняваме призначните реалности, в които любовите са изживени, а тези реалности няма как да са еднакви - те са уникални и лично сътворени. Така хем ПРОГЛЕЖДАМе за само/манипулацията на сравнЯването и разлИчаването в общността, на намиране на еднаквости и противоположности, които само некоректният инструмент на групирането по даден привидян за еднакъв и общ или различен признак сътворява усещането, че има такова говедо като "общество" или общност, че и "принадлежност" към тях, СЪБУЖДАМе се в самотата на призначната си реалност, където сме сам/и/ със собствените си творения - "палачинка" с пирамида от натрупани лично мои признаци в това понятие, породени от спомени, сетивни усещания, асоциации.... в света на добавените стойности и значения на личността. И ако тук започва да ми става "самотно", какво става, когато изхвърлям всичко мое от палачинката - и остава една гола, студена, комбинация от признаци - всеобщо служещи на всички хора - но това си е истинската  обективна палачинка /а дали има такава - дали договорът на единицата не включва като клауза и договора на двойката и тройката/. Всеки сам пренаписва договорите си.
« Last Edit: февруари 12, 2010, 09:43:09 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: 2, Una. За противоположностите нещата са ти верни, което се съдържа в първата половина на двата ти коментара, но във втората половина на коментарите потапяш тази истина в тресавището на мистиката, където измъкване няма.
Групирането на дуалностите е произволно, защото то не се опира както на обективната действителност, така на субективната логичност поради произволния характер на групирането, при което липсва закономерната характеристика на групирането. Такива групирания в древността са бол. Само в Древна Индия имаме тримурти: Брахма - творец, Вишну - съхранител и Шива - разрушител; Пракрити като единно начало, а трите гуни носещи нейната динамика; шестте философски течения, даршани; четирите елемента земя, вода, въздух, огън определящи обективността и петия - етера, носещ неопределеността; единния неделим атом на Канада; дуализма на Бидизма представен като Малката колесница и Голямата колесница и мн., мн. др. Това само в Древна Индия, но имаме го и в Древен Китай, в Древна Гърция, както си отбелязала, че го има и в Европа при Юнг. Както се разбира от тези древни групирания и за единицата има място, а с нулата не работят, защото тя още е непозната за тях, а нулата е едно от най-важните основни числа, при което противоположностите са в равновесие и което Тетралектиката закономерно е изяснила като съществуване и развитие във всички материални нива. Един най-нагледен примерер е +1 -1 e равно на 0.
Поради това, че едно такова групиране е повече съзерцателно, субективно и произволно, то съдържа минималната истина на налучкването, както е при мистиката и религията, което е причината за многобройните разклонения при тях поради неистината, а науката прави тези разклонения, но поради подробностите характеризиращи многообразието от относителни истини, които доказва. Защото истината за определено нещо е само една. Затова групирането при Юнг не може да изясни нещата, защото няма никакво доказателство за законова същност на това групиране. Докато системите на Тетралектиката са закономерни и подлежат на както на теоретичен логичен извод, така и на обективно доказателство, защото се съдържат във всичко и са строго определени по същност и по брой.
С последните редове на коментара отричаш съществуването на природните закони без каквато и да е логика или основание за обективно съществуване като доказателство. При това положение може ли да съществува света без закони, без логика , без доказателство, което означава без реалност, което е отрицание на неговото съществуване и развитие, които фактически са нагледни. Още Аристотел е прозрял това като е казал: „Да се опитваш да доказваш, че природата съществува е смешно”. Можем само да допълним, че е още по-смешно да доказваме нейното несъществуване, което е верую на мистиците. Поздрав!!!

Offline a7Sev10

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 14
Когато си истнски гладен каквито и определения да дадеш на палачинката, крайният резултат ще е само един- сит стомах.Но има ли истински гладни хора в наше време?.. да умствено гладни.. хиляда думички навързани в идеи прочетени някъде за да определиш тълкуванията за човешките тълкуванията. Хитро нещо са думичките, а? Някак си емоционално ей така от вътре ми идва да ви кажа,че сте неуписуемо жалки и жалко че не мога да ви го кажа щото вие имате друго тълкуване за тея думички, имате различни натрупвания... ххх...пожелавам ви повече прекарано време във обективната реалност...ххх
смъртта е стимул за живот

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
:) Знаех си аз, че хармонията и позитивизма са застой, и както вече се оказа, съвсем закономерно се израждат в антипротивоположности (каква безсмислена от гледна точка на диалектиката думичка)! Знаех си, че много хубаво не е на хубаво, ама и, че именно това му е "хубавото"... Че като генерираш еднаквост, в същото време работиш за материализирането на качествен скок в различното... Че най-голямата ти сила едновремено е и най-голямото ти ограничение и слабост, а пък слабостите моментално могат да се обърнат в много силни "козове" за промяна (някои му казват развитие)... И че докато тетралектично погледнато всичко е въпрос на гледна точка, т.е. относително, то диалектично погледнато това всъщност си е една добра новина - причината за съществуването на световете...
« Last Edit: февруари 14, 2010, 11:57:35 am by kikka »

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: d7Sev10. Добре си представил причината за неразбиране на нещата в хитростта на думите, с което можем да си създаваме какви ли не нереални неща без да разберем същността на истината, която ни е прекалено необходима днес. Термините и категориите човек е започнал да формира още при възникване на разума, за да може правилно да се ориентира в заобикалящия го свят и да общува и се разбира със себеподобните си, след което е измислил символи, букви, с които да може, да съставя думи с правилно значение, които водят до правилно построени и разбираеми изречения, за да се стигне в края на краищата до правилен и разбираем вид на цялостното произведение. При един такъв стремеж неминуемо се стига до истината, а при обратния стремеж се извращава истината и остава само разнообразното и тълкуване. Затова е необходимо обективно и логично доказателство за казаното, за да бъде то вярно като съществуваща истина, която не подлежи на тълкуване. Предлагам на "хитреците на думите", за да разберат смисъла на своето неточно отношение към думи, изречения и произведения, до какво води, да се изхитрят и да не ползват точното значение на буквите.
Палачинката може да има своя противоположност, за което може да формираме нейн антидвойник по подобие на двете ни ръце и ще получим лява и дясна палачинка отнасящи се една към друга като антипротивоположности, които стомаха приема еднакво. Затова не трябва да мислим със стомаха си, когато еволюцията ни е дарила с разум. Поздрав!!!


Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: Kikka. Kikka, гениално и кратко обяснение и разбиране на същността на Тетралектиката си направил, което е прекалено трудно да се направи и не подлежи на оборване. Защото е по-лесно да откриеш новото, отколкото то да бъде разбрано. Затова разбереш ли бързо новото, ти можеш и да го откриваш, поради правилността и обективността на мисленето, което влагаш. Тези което разберат и приемат новото помагат за неговото съществуване като научно познание, а тези, които не го разбират и го отричат, му помагат да се доразвие. Така неразбирането се превръща в положителен фактор за развитие на научното познание, което превръщане именно се предлага и се защитава от Тетралектиката като раздвояване и удвояване на противоположностите, което ти много добре си разбрал. Поздрав!!!
« Last Edit: февруари 14, 2010, 08:44:08 pm by akademika »

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Този цитат от поста на Вал за Тайната доктрина, е едно предположение изказано от позицията на човекоцентричната система на света на Логоса и повечето хора са склонни да го приемат на доверие:

„АБСОЛЮТЪТ не може да бъде определен и нито един смъртен или безсмъртен никога не го е виждал и не го е достигал през периодите на Съществуване. Изменяемото не може да познава Неизменяемото, също както това, което живее, не може да  разбере Абсолютния Живот“[1]- твърди „Тайната Доктрина“.

Говори се за еволюция от това положение,/а такава не може да има, ако както се твърди, двата свята са успоредни и никъде непресичащи се и нямащи обща точка/, но никой никога не е намерил отговора на въпроса защо и как е станал преходът от това състояние на "Абсолюта" /дето никой не го е виждал, ама говорим постоянно за него/ към света на Лила /колкото и хумористични галактическо стопаджийски :) и лично въобразени - дете, играещо на брега с пясък и пр. обяснения да има - сякаш тук е дадена огромната сВобода на личния избор - всеки сам да си избере как е станал Прехода, и като вярва, че сам е господ, да си измисля причини защо играе на тази игра/. Но това всичко са допускания и въображения, тъй като по логичската презумция на човекоцентричната философия, в случая на Блаватска, човек не би могъл да знае има ли или няма бог и затова за много неща, едни от които - преражданията, живота след смъртта, и за много други вярвания, той е склонен да вярва това, което му изнася. Сякаш "човекът" не може да понесе "несъвършенството" си /усещането за което, идва от усещането за незавършеност, което идва от живота в света на натрупването на нови и нови признаци към личността, по договор 2, и социалното им категоризиране и съответно изнасяне на човека в един обобщен от множеството признак, по договор 3/  и все се оказва, че "всяко едно зло е за все някакво друго добро" /който търси, намира/ и човеку, като му омръзне цялата люшканица в света на Лила, убедено предполага че има Абсолют, който ни е виновен за цялата логосна постановка, щото него го боли и сърби да се проявява. Това  е така, защото човекът за разлика от животното живее, както вече казах, едновременно в няколко свята - за разлика от животните, при които инстинктите за самосъхранение и възпроизводство са кодирани и животът на животното се управлява от тях /всичко, което някога съм изразила в този форум, е човекоцентрично и използва методи на наблюдение от света на общото, където се извършва групиране по илюзорни сходни признаци - извършване на човекоцентрични наблюдения и мерене на законоМЕРНОСТИ, защото обективни закони във Вселената няма, има само закономерности, които човекоцентрикът изМЕРВА и използва, за да си играе на "научни обяснения", а науката, както знаем, е градивна единица на обществения живот/. Та едно животно наистина ще подходи към палачинката като обект за изхранване, за оцеляване, ако е гладно /макар че моите котки развиха доста човешкото качество да си подбират храната, развиха вкусове и предпочитания, което пък наблюдение пак човекоцентрикът може да използва, за да докаже, че хомо сапиенс може и в крайна сметка да е произлезнал от котка/, но тук ще използвам за пример дивите животни, а не опитомените,.. та те са движени от сили, заложени генетично като код на поведение с цел оцеляване. Какво става обаче при човека - с прескачането си от свят в свят - той би могъл, ако е гладен, ..безкрайно гладен, да се нахвърли и да изяде палачинката и наистина тя да изпълни само и единствено базисната си функция за него - да го нахрани с цел оцеляване, но ако се случи следното - човекът е ужасно гладен, но палачинката му е поднесена по време на великденските пости, когато той не яде никакво мляко и яйца - какво ще направи човекът - ще се остави да умре от глад заради духовното си пречистване според религията, на която е повярвал, или ще я изяде и оцелее. Тук в зависимост от силата на вярата се появява известна вътрешна борба. Ако я изяде, означава да зачеркне и да се откаже от живота си в призначнодобавената си реалност, където се изживява на духовно чист християнин, ако не я изяде, ще умре. Ако прибегне до помощта на социалното тетралектично наблюдение,/ което описва и изразява само и единствено типове ОТНОШЕНИЕ, чрез което се изграждат субектноличностните реалности/, че "всяко зло е за добро", то тогава, ще се надъха и дори зарадва, че злото, което му е пратено от Бог под формата на палачинка /вместо плод например/, е за негово добро - за духовното му израстване и пречистване и още повече ще си повярва, че е по-добре да умре гладен, отколкото да умре недостойно, по-добре да умре като човек с дух, отколкото като животно с инстинкти. Така че, А7, невинаги, човек ще се нахвърли върху палачинката и ще я използва да се засити, ..НЕ и ако живее в света на отношението, в света на няколкото реалности. Там палачинката ще замине в кофата.

« Last Edit: февруари 15, 2010, 08:30:26 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Винаги, когато съм чела философия и съм говорила на различни философски теми с приятели ми е било странно как се
развиват гледни точки. На финала винаги се вижда огромен обем логически заключения, стъпили на лични наблюдения,
прочетени книги  и анализи. На всяка една подобна теза винаги има и противоположни или ако не напълно противоположни,
то просто различни гледни точки…И изобщо философията прави това от векове – Различните тези намират последователи,
чрез които се заформя подобаващ философски СПОР.

Ето сега чета за същността на Тетралектиката и виждам за пореден път основната пукнатина, която се заобикаля и която
служи за основа на построените логически форми. …Тя не, че не звучи супер – звучи еродирано и страхотно интелектуално завъртяно. Но всяко най-много трето изречение води до „пукнатината”. Ето при мен от първо изречение стигам до "пукнатината"
- Тетралектиката се появява като естествено продължение на диалектиката, която често е свеждана до обективен идеализъм (диалектиката на Хегел).  –

ТА
 - Какво е това „обективен идеализъм”. Много странна комбинация ..- хем обективно, - хем идеализирано. :D ..
но така или иначе това е едно удобно място за "отцепване" на други гледни точки. – а именно –

Тетралектиката „стъпва” на обективното, което си е съществувало и без субективното и това съществуване е преобладаващо във Вселената.
Един вид от обективното се родило субективното, защото разума не е така често срещано явление. – много добре завъртяно, трябва да призная. Но въпреки това има своите пукнатини също. – Като например - дали разума не е често срещано явление. И съответно - Кой определя това?.. и нима определящият  не го определя спрямо разума си, който крайно дефинира, че  „разума не е така често срещано явление”. И ако изходната позиция на погледа е спрямо земята и разума, съществуваш тук – в контраст с животни, растения и всичко съществуващо, което познаваме, то тогава как извода изведнъж се сведе до ВСЕЛЕНАТА.

И ето я противоположната идея –
Обективното не съществува без субективното – А винаги е субективен продукт на конкретно съзнание …и това е добре завъртяно, трябва да призная.
И всичко се върти около едната обективност, дето хич не е ясно съществува ли или не.


Това, което искам да кажа е, академика, Е,
 че изчитането на тонове философска литература нищо не означава. Та кой колко приел НОВОТО и продължил процеса на изучаването, в границите на кое течение философско се намърдал - нищо не означава. Много думи са изказани, написани и прочетени от как свят светува.
НО това нищо не означава.

Философията си е философия – една плоска система на празнодумие.
И многото изчетена, приета, разбрана и/или наизустена и цитирана информация нищо не означава. Просто едно преповтаряне на нечие описание, пъхнато в логическа схема.
Прочетох последните постове, които си написал(а) и не видях нищо друго освен чужди думи. - просто описани чужди трудове, в стил на прозоращо добро възпитание - абсолютното клише -учтиво, информативно, дистанцирано и мило, завършващо с "поздрав".
и Нищо от теб.  
« Last Edit: февруари 18, 2010, 12:08:49 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: Aloha. Казаното ти за философията е до половината вярно,  защото повечето философи правят изводите алогично именно поради собственото си мнение както го правиш и ти, а то най-често е погрешно поради това, че нямат здрава обективна основа и доказателство. Това е било така до сега, защото философията е начало на човешката познание и затова е започнала със съзерцанието, интелегиблено и най-често е раждала илюзиите на мистиката и религията поради липса на познание, след което следва Древногръцкия етап на натурфилософията, която прави важна стъпка като стига до своите изводи наблюдавайки Природата, но без да знае законите на съществуването на структурите и формите стига само до някой верни изводи и ражда естествените науки. Третият Европейски етап при развитието на философията, за да получи здрава основа, на която да стъпи, за да прави и доказва своите верни изводи е научния, който е поставен от Маркс и Енгелс с раждане на научната диалектика. Тъй като този етап е първичен и има голям недостиг от научни знания философията си остава много спорна и философските спорове станали още по безконечни и ожесточени. За това следва четвърти етап /днешния/ на нейното развитие, при който има предостатъчно научен фактологически материал, който ще обвърже напълно философията с естествознанието и тя ще стане обективируема наука, която може да доказва своите извади стъпила здраво върху научната закономерна основа. Именно този етап ражда Тетралектиката като продължение на диалектиката, разрешавайки нейните противоречия и решавайки повдигнатите още в древността философски проблеми, които стоят в основата на решаване на много човешки проблеми.
Затова не съм съгласен с пукнатината, която ти виждаш, защото си я създала изкуствено, за да можеш не само да завъртиш нещата, но и да ги извратиш. Защото изречението, което си използвала "Тетралектиката се появява като естествено продължение на диалектиката, която често е свеждана до обективен идеализъм/диалектиката на Хегел/", не само, че го няма в постинга който съм предложил, но го няма и в книгата "Тетралектика на природата" и в постингите на сайтовете и блоговете, в които излагам Тетралектиката. "Обективен идеализъм" означава обективното и субективното /идеалното/ събрани на едно място. Точно това е направил Хегел като е казал, че светът съществува само доколко е мислим, само в човешката глава, което означава, че обективното не съществува без субективното и по-нататък е извъртяно от теб поради неразбирането, какво е "обективен идеализъм", защото то не е "странна комбинация", а нормално съществуваща истина.
Обективно съществуващия свят си съществува и преди появата на човека и по времето на човека и ще си съществува и след човека, което означава независимо от човека /субективното/. И обратното човекът /разумът, субективното/ е зависим от съществуването на обективния, реален свят. Първата зависимост, защото се е родил от еволюцията, развитието на обективния свят, второ в настоящето съществуване също е зависим от обективния свят, както е зависимо и бъдещето на разума от обективната реална действителност. И тук завъртяното е направено от теб, за да създадеш пукнатината, защото съм казал че разума се е родил от развитието на обективно съществуващия свят, а не поради това, че е рядко срещано явление, въпреки че разума е по-рядко срещано явление от останалия обективен свят. Например Слънцето не е разумно и на всички планети от Слънчевата система липсва, а дори тук на Земята е прекалено малко съпоставим с останалия земен свят. И какво излиза правиш целенасочено извращение на нещата  като заблуждаваш и себе си и другите, а би трябвала да търсим истината, и като я намери да я разберем и да я подкрепяме, защото истината е полезна за всички. Затова е по добре коментарите да завършват с Поздрав!!!, което го изисква културата на диалога, отколкото да съдържат извращение на нещата, за да създават изкуствено пукнатини за невярност.
Моето в "Тетралектика на природата" започва още със заглавието и продължава с подзаглавието "Противоположно на противоположностите" и съдържа много точни определения на информацията, на разума, на любовта, обяснение на метамерията, периодични таблици на геометрията, на елементарните частици, на органичната химия, намерено е същността на отражението, видовете симетрия, структурата на вакуума и мн. др. Затова другите недоброжелатели пък ме критикуват обратно на теб, че съм създал прекалено нови идеи, за да обясня нещата. Кое е вярното от двете??!!??
Така че философията ще си дойде точно на определеното място като изчисти празнодумието си, но кога ще изчистят празнодумието си тези, които отричат обективната реална действителност и запълват света с безкрайното си празнословие не подлежащо на какво и да е доказателство, съдържащо само заблуди. Поздрав!!!

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Изкуших да из-коментирам много неща, но ще се спра само на едно -
по цитат:  ”нормално съществуващата истина” обективен идеализъм.
- Смях се на този израз.  Смях се не защото е така или НЕ е така, а защото за пореден път виждам как някой отказва да излезе от гледната си точка и това, в което вярва. Обяснява, че пукнатина няма, а има "изкривяване" на истината - едно типично детско твърдение, на което не му липсва заинатяването и заложената вяра в него. А въпроси като: "Дали щом опре до вярата не е съмнително?"  И "дали вярата, че пукнатина няма, не Е пукнатина?" остават в сянка.
 - Който и колкото убедено и еродирано да обяснява кое, какво и колко е нормално, фактологичен издържано и обективно – това е само теория. Теория, която е заформена и описана от ум, който е материален и краен по съществуване. Той е ограничен. и Всяко описание опира някъде в ограничения. Но ума няма склонност да вижда ограниченията...още по-малко собствените ограничения.  

И когато всичко е преплетено с емоция адекватното възприемане е тотално невъзможно.
Емоцията предимно пречи на виждането на другият събеседник. Думите трудно стигат до емоционално трепкащият...А когато думите
не се харесват – и емоцията е вид отрицателна - тогава е съвсем невъзможно да се чуе нещо. И в главата е само вътрешният диалог. Обикновено валят обвинителни думи към неудобният събеседник и оправдателни думи за страдащата, обидена душа... :) -просто един елементарен защитен механизъм.
Стар, колкото света. - Има и много други защитни механизми – като отрицание на емоцията, отрицание на отрицанието, самостоятелно самобичуване пред публика, с цел мили думи от нейна страна, агресия и атака, пасивно капсулиране...и.т.н...и.т.н...Човек може да се крие зад хиляди защитни механизми, но някъде там - из дълбините човешки - винаги се белеят неудобните отговори на въпроси като: “защо държа да съм винаги прав?”, "защо съм недоволен?",  "защо все нещо не ми стига?", "защо ме дразнят някакви индивиди?", "защо така драматизирам?", "защо...". и обикновенно повредата е в "личният телевизор", но е неизгодно да се види...пък и това - всеки сам трябва да си го види - ако му стиска, защото безболезнена дисекция няма. А процеса наподобява дисекция.
 
...
- Философията, както и всяко друго нещо, може да даде начален тласък за мислене и след това самостоятелно продължаване по собствен път...ИЛИ, както става ясно, може да даде основа, на която да се стъпи и която да се превърне в ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА :D
- Философията, както и всяко друго нещо, може да се използва за поглед навътре...или поглед навън...А на къде е насочен погледа е приоритет на гледащият....или така спряганият, за основна характеристика на човешкият род, ”свободният избор”.
И как, академика, използваш философията, събитията в живота си, включително И моите постове - си е въпрос на твой приоритет...Приоритет, с който аз нямам нищо общо..или почти нищо, защото все пак се явявам някакво огледало... огледало, което отразява, но нямам нищо общо с интерпретацията на видяното отражение. Ако огледалото е неудобно - най-лесно е да се приеме, че е криво. Така е най – безболезнено...защитено някак. Уж де, защото нито е защитено, нито е безболезнено..просто е такова, каквото всеки сам си го направи. Всеки се справя както може. И отговорността за избора върви със "справянето" и начина на живот.
« Last Edit: февруари 23, 2010, 10:55:25 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline rjpa

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 1
" Човешко, твърде човешко".
Всяко нещо е вярно и толкова невярно. Като че ли е важно какво ни "носи" то ?
"Грахчето" истина е навсякъде около нас! Само да имаме разум, който да насочи сетивата ни да го съзрем. И от там насетне СТАВА ИНТЕРЕСНО ?!?!

 :smitten: