Author Topic: Геометричната мистерия или обективната реалност на точката  (Read 1766 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Евклид е дал една най-вярна и кратка формулировка на точката, която съдържа по-голямата част от истината за нея като обективност и субективна абстракция: „Точка е онова, което няма части”. Като няма части тя е както началото, така и съдържанието на всички геометрични елементи, защото пред нея няма друг геометричен елемент, а след нея всички са изградени от точки и я съдържат. Това определя точката като първичен най-прост геометричен елемент, който няма структура, защото няма части, но нещо, което няма структура е безформено. Така геометричната точка представлява най-неопределения, геометричен елемент, който се приближава към нищото, но за да не се превърне в абсолютно нищо тя притежава само едно свойство да се развива и съществува като изгражда всички геометрични елементи, които започват да имат определение като съществуват благодарение на точката, а пък тя съществува чрез тях.
Следващият геометричен елемент е линията, която е изградена от точки и при която се появява определение като измерение. Геометричният елемент линия вече има протяженост, дължина в пространството, поради което е приета за едномерен геометричен елемент с едно измерение, дължина. Въпреки че линията получава определение, тя си остава с голяма доза неопределеност спрямо другите две геометрични измерения: ширина и височина, което е затруднило нейното формулиране. Затова се признава от математиците, че и линията не е получила задоволителна формулировка „В рамките на елементарната геометрия понятието за линия не получава отчетлива формулировка...”.
Да продължим нататък към следващия геометричен елемент – равнината, който се получава от ограничени линии, отсечки, които се пресичат и са изградени от точки. Така геометричния елемент, равнина става затворено геометрично пространство с намаляване на неопределеността като получава второ измерение, ширина и се превръща в двумерно геометрично пространство. Въпреки увеличаване на определеността при равнината, тя също не е получила своето пълно определение от математиците, защото при нея липсва третото геометрично измерение.
При следващото намаляване на неопределеността геометричните елементи се изграждат от равнинни плоскости, при което се появява третото измерение, височина. Така до тук всеки следващ геометричен елемент се изгражда от по-предния. Оттук нататък изграждането продължава, но само в третото измерение, докато се стигне до най-съвършения и симетричен геометричен елемент сферата, кълбото.
Започва се от най-простия и несъвършен геометричен елемент, точката, за да стигнем до най-висшия, симетричен и закривен геометричен елемент сферата. Цялото това движение и построяване на геометричните елементи един от друг прилича на изграждането на химичните елементи един от друг и е предпоставка за построяване на Геометрична периодична таблица /ГПТ/ съдържаща периодично изменение на свойствата на геометричните елементи систематизирани в 7 периода и девет групи по подобие на Периодичия химичен закон /ПХЗ/. Такава ГПТ изразяваща съответния Геометричен периодичен закон /ГПЗ/ е построена. Различава се от Периодичната химична таблица /ПХТ/ по това, че ПХТ е незавършена система, а ГПТ е напълно завършена система, която е определена от автора като еволюционен еталон на материята, който отразява етапите еволюционното материално развитие. Така тази таблица ни дава възможност да направим едно добро субективно определение на точката и да издигнем хипотеза за нейното реално обективно материално съществуване.
Геометричната ТОЧКА – е най-простия, несъвършен, абстрактен, неопределен, относителен, безформен, неделима и най закривен геометричен елемент с нулево измерение, нулева симетрия, начало на всички геометрични елементи.
Това определение води до издигане на хипотезата, че обективно съществуващата точка е оня първичен, неделим, не сътворим и не унищожим Демокритов атом стоящ в началото на всичко съществуващо и развиващо се. Така че обективно съществуващата точка поради нейните занулени параметри вече не е пространство, а се явява като четвъртото измерение, времето, от което започва раждането на геометричното пространство като съществуване и развитие на света. В тази посока това също е разработено от автора на ГПЗ и съответната ГПТ, с което се стига до една най-фантастична картина за съществуването и развитието на света започващо от две частици /частица и античастица/ на времето с Тетралектични свойства.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
статия-препечатка http://www.capital.bg/show.php?storyid=549471

ГОЛЯМОТО БЛЪСКАНЕ ЗАПОЧВА

от Ясен Пекунов

Когато някое малко дете иска да разбере устройството на играчката си, то я чупи и гледа какво има вътре. Да си физик - специалист по елементарните частици, в днешно време е почти същото - разбиваш частици и гледаш какво ще излезе. В средата на седмицата започна да функционира Големия адронен сблъсквач (от англ. Large Hadron Collider, LHC), който е най-мощният "трошач" на частици в света. Засега.

Ускорителят

LHC донякъде се явява наследник на спрян заради много високата цена подобен американски проект за изграждане на свръхмощен ускорител. Началото на проекта LHC e поставено през 1994 г. Участници са 85 държави и около 8000 изследователи от многобройни лаборатории и университети. Засега ускорителят струва над 3 млрд. евро, като в сметката не влизат различни модули, които са предварително изградени за целите на други ускорители в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания). Общо сумата надхвърля 6 млрд. евро до момента.

Основната част на LHC представлява тунел под земята, в който е заровена медна тръба (електропроводящите свойства на този метал са много подходящи за ускорители). В случая тя започва в CERN в Швейцария, но всъщност по-голямата част от 27-километровия пръстен попада под територията на Франция на дълбочина от 50 до 175 метра. В тръбата се "инжектират" снопове частици, които се ускоряват при всеки оборот благодарение на мощни микровълнови полета, получавани от "големи микровълнови печки" на име клистрони.

Големият адронен сблъсквач ще работи с протони и ядра на оловни атоми. Има и няколко предускорителя, които ще придават скорост на сноповете, преди те да бъдат въведени в LHC. При всяка обиколка снопът частици минава през един или повече клистрони и увеличава своята скорост. За учените скорост, маса и (кинетична) енергия на частиците са в някакъв смисъл еквивалентни понятия. Няма и как да е иначе, след като Айнщайн е доказал, че енергията е равна на масата умножена по скоростта на светлината на квадрат (E=mc^2). Знаменитото уравнение на Айнщайн ни казва и още нещо - колкото по-тежка е една частица, толкова повече енергия ни трябва, за да я ускоряваме. Ето защо сноповете правят милиони обиколки за много дни, преди да достигнат максималната възможна енергия (11 000 обиколки за секунда, т.е. скорост от 297 000 км/сек., което е близо до практически недостижимата скорост на светлината от 299 792 км/сек.).

В LHC сноповете всъщност ще са два и ще се ускоряват в срещуположни посоки в две отделни тръби. Всеки поотделно ще има енергия от 7 ТеV (тераелектронволта, представката тера "дава" 12 нули), което значи, че като ги блъснем, ще получим 14 TeV. Много енергия ли е 7 TeV? Не, в никакъв случай. Толкова е приблизително кинетичната енергия на летящ комар. С малката уговорка, че в LHC подобна енергия ще има вещество, което е много милиони пъти по-малко от комар. Представете си го така: това е като да ви блъсне нещо толкова миниатюрно, че е невидимо за окото, но има енергията (масата) на бързодвижещ се влак...

Двата снопа частици се направляват, фокусират и задържат в тръбите с помощта на супермощни магнити. При LHC те са 1600, повечето от които тежат по 27 тона всеки! Цялата система работи при температура от 1.9 келвина (приблизително минус 271 градуса по целзий). За целта са необходими 96 тона течен хелий (течния хелий има температура от порядъка на няколко келвина), които на свой ред непрекъснато са охлаждани. Цялото първоначално замразяване струва повече от един милион евро.

LHC е снабден с 6 детектора, които да анализират "трошляка" от сблъсъците, тоест да улавят новите частици. Два от тези детектори са стандартни, докато другите имат съвсем специфични задачи, като например изучаване на взаимодействията на частици (кварки с глуони, ако искаме да сме прецизни) в условия, наподобяващи тези стотни след Големия взрив. Друг детектор е специално конструиран, за да търси отговор на въпроса къде е отишла цялата антиматерия.

Вселената

Всичко материално е изградено от частици, които си взаимодействат. Съществуват частици като неутроните и протоните, които на свой ред са изградени от по-малки частици (кварки), които може би са изградени от още по-малки, но това тепърва трябва да бъде проверено. Има и частици, които нищо не изграждат, а само пренасят взаимодействия. Примерно гравитоните, които още не сме открили, но знаем, че са там някъде.

Взаимодействията на свой ред са четири - три силни, които държат частиците близо една до друга, и едно много слабо, но действащо на големи разстояния. Последното е гравитацията, която силно вълнува учените със своята "слабост". Сега те се надяват LHC да им каже защо четвъртото взаимодействие е толкова различно от другите три.

Всъщност ние не знаем точно не само какво е гравитацията (досега не сме наблюдавали гравитон), но дори и защо нещата имат маса. Предвид че масата е често срещана в живота, какво я създава и какво всъщност представлява тя е въпрос, достоен за Нобелова награда. Ще я получи, живот и здраве, д-р Питър Хигс, ако LHC открие отдавна предречената от него частица (бозонът на Хигс), която е "виновникът" за съществуването на масата. Учените неофициално и полуофициално я наричат частицата Бог. Тя просто трябва да съществува, ако т. нар. стандартен модел (единственият разумен, който имаме) е верен. Тя е и единствената частица от модела, която досега не е наблюдавана. LHC притежава достатъчно енергия, за да я открие... ако действително тя съществува. Ако не, физиката ще се върне в пред-Демокритово време и ще се чуди има ли атом, или няма атом.

Черни дупки и тъмна материя

LHC ще се опита да създаде и малка черна дупка. Без паника, моля! Ако изобщо успее да направи това, което е малко вероятно, то дупката ще се изпари от само себе си, както е предречено от легендарния физик Стивън Хокинг. Е, скептиците ще кажат, че т. нар. лъчение на Хокинг досега не е наблюдавано експериментално и не е ясно дали наистина съществува. Скептиците обаче винаги ще намерят за какво да се хванат, пренебрегвайки факта, че според стандартния модел мини черна дупка в CERN няма да получим. Което ще е жалко - творящият изключителна наука от инвалидна количка Стивън Хокинг заслужава Нобелова награда, а такава се дава само за експериментално наблюдавани явления.

В CERN ще се търси отговор и на въпроса какво представлява т.нар. тъмна материя, която не взаимодейства с електромагнитните сили, но пък има гравитационен ефект. LHC ще изследва и мистичната тъмна енергия, която обяснява защо вселената нараства с постоянно увеличаваща се скорост. Физиците обичат да си измислят тъмни неща, за да обясняват с тях тъмнините в знанията си. А този път те са огромни - едва 4% от масата на вселената е от познатите ни звездни обекти. Останалата се дължи на някакви "тъмни" сили...

В този смисъл къде отиде цялата антиматерия? Според теорията за големия взрив и правилата за симетрия при частиците във вселената антиматерията трябва да е колкото материята. Така де, но я няма. Ситуацията напомня изчезналите ентруги при Толкин, които милите енти все търсят... Едно уточнение - ако случайно намерим антиматерията, трябва да бягаме надалеч, ако не искаме да се превърнем буквално в светлина (което може би не е лошо).

Цялата мистичност на съвременната физика ще бъде увенчана от експериментите, които ще търсят допълнителни измерения (пак заради гравитоните) и суперсиметрични частици (тези какви са и защо са никой не знае, но щом ги има в уравненията...). Учените ще търсят още и възможности за пътуване във времето с помощта на черни дупки или пък на червейни дупки (wormholes - термин на великия физик Джон Уилър), представляващи нещо като shortcut-и (от англ. кратък път) във време-пространството.

Първите сблъсъци

се очакват най-малко два месеца след пускането LHC, ако мине без аварии и други неочаквани проблеми. Означава ли това, че до Нова година ще завалят резултати, открития и нови Star Trek сценарии?

Не! Както казва инж. Филип Стоянов в блога си, посветен на вселената: "Учените ще са развълнувани, другите няма да разберат защо, ускорителят ще работи дълги месеци и години, след това данните ще ги обработват още години и накрая евентуално ще научим повече за вселената. А вече какви ще са реалните приложения - никой не знае."

Пък може и нищо да не стане, ако скоростта, постигана в LHC, която е само три километра в секунда по-ниска от недостижимата скорост на светлината, се окаже недостатъчна. Това не е много вероятно, но все пак учените са направили така LHC, че да може да се "ъпгрейдва". Така че след няколко години, когато света излезе от финансовата криза и се сети отново за физика, очаквайте построяването на т. нар. SuperLHC.


 

Речник

Бозон - клас елементарни частици, които пренасят взаимодействията между останалите частици. Най-известният бозон е фотонът, "пренасящ" електромагнитното поле. Масата се "пренася" от все още неоткрития експериментално Бозон на Хигс.
 


Кварки - най-малките познати частици. Три кварка изграждат един протон или неутрон. Последните пък изграждат ядрата на атомите, а заедно с електроните - и самите атоми. Частиците, изградени от кварки, се наричат адрони. Електроните не са адрони и следователно не са изградени от кварки.
 


Голям взрив - според най-разпространената и логична теория за възникването на вселената, тя се е родила от точка с безкрайна плътност и маса (черна дупка). По някаква причина черната дупка избухнала, а физиците наричат събитието Големия взрив.



Антиматерия - според законите на физиката на всяка частица съответства античастица. Така например античастицата на отрицателно заредения електрон е положително заредения позитрон. При среща на частица с нейната античастица двете анихилират, при което се отделя светлина. По аналогия антиматерия се нарича материята, изградена от античастици. Антиматерията е опасна за вашето здраве.
 

 

ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: bееyond. Статията на Ясен Пекунов, която си цитирала като коментар е научно подплатена  и представлява една истинска възможност за сравняване и определяне на вярното в предлагането от мен и от другите и за определяне на вярното в коментарите по предложеното. Тя е особено актуална за постинга на противоположностите.
В сайтовете и блоговете на интернет пространството се предлагат много разнообразни, смислени и актуални теми, които се дискутират. Мисля, че в това предлагане и дискутиране истинския смисъл е търсене на истината за съществуването, развитието и управлението на света, човека и обществото. Но ако се разходим в интернет пространството и надникнем тук и там ще се убедим точно в обратното, че като чели сме против намирането на истината, защото псевдо истините, с които се борави са над 90% и задушават истината. Затова много рядко се изяснява по някоя истина въпреки милионите участници, а с останалия буламач от неистини си тъпчем на едно място или се въртим в един омагьосан кръг и най-често се връщаме оттам, откъдето сме тръгнали.
Така че дори тази научно издържана статия съдържа някой неизяснени въпроси, които ще доведат физиците до нови търсения и доказателства. Например кварките са теоретично предсказани, но не е доказано тяхното обективно съществуване, защото не е открит до сега нито един свободен кварк, а в същото време техния брой расте и почва да съперничи с броя на основните елементарни частици. Затова този нарастващ брой внася и най-голямото противоречие, защото кварките бяха приети за основни тухлички на материята, от които са изградени всички останали частици, но логично е тези тухлички да бъдат възможно най-минимален брой, а те за сега са около 20. Когато се открият свободно съществуващи кварки тази теория ще бъде приета напълно, но в този си недоказан непълен вид, вече в нея е започнало да се появяват противоречия, които ще доведат до нейното отхвърляне.
Не е изяснено напълно случая с 4 взаимодействия /ядрено - силно, електромагнитно - средно, ядрено - слабо и гравитация - най-слабо/ и техните носители, от което се вижда, че слабото взаимодействие спада към ядреното и никак не е нова разновидност. Такова диференциране като при ядрените сили е възможно, логично и закономерни и при останалите сили. Например при радиовълните /електроматнитното взаимодействие/, които биват, ултракъси, къси, средни и дълги. Така че тези четири сили са класифицирани само по силата на проявлението им и тъй като съществува такава слаба ядрена сила и физиците са я наместили алогично при останалите три. Затова като се открият и изяснят всички носители на основните сили в Природата ще може те да се приемат за напълно доказани истини и изясни техния брой, защото за сега е ясен напълно само носителя на електромагнитните сили, фотона. Затова в обективно съществуваща научна истина се превръща само доказаната напълно като закономерна материална реалност.
Тук може да направим едно пояснение, защото най-различни мистични, религиозни и лъже научни учения злоупотребяват като казват, че науката си била отхвърляла откритията. Абсолютно невярно, защото открит и доказан от науката закон на Природа до сега не е отхвърлян. Науката не приема, а отхвърля само теориите и хипотезите, които не са доказани и са неверни, което я очиства от лъже наука. Неправомерното отхвърляне е привилегия само на мистиката, религията и лъже науката, защото не доказват, а приемат на доверие, само с вяра нещата, които по всячески начин могат да се изменят като се тълкуват. Така че вярата е пълноценна само при доказаната истина, а във всички останали случай е заблуждение. Затова не трябва да приемаме всичко казано за истина, а само онова, което е доказано като реално съществуваща обективна и закономерна истина, за да може да стигаме до верните отговори. Това е причината доказателството да е мярка за истината, а сляпата вяра да  е мярката за догмата. Поздрав!!!
« Last Edit: февруари 25, 2010, 01:26:33 pm by akademika »