Мултимедия > Музика

Владимир Висоцки

(1/1)

Lord:
Владимир Висоцки
 
25 януари 1938
25 юли 1980

Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Влади?мир Семё?нович Высо?цкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Роден е на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Написал е около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми. След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама сина - Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).
Смърт и признание 

Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Това се случва на 25 юли 1980 година, но по-вероятно е смъртта му да е вследствие на злоупотреба с алкохол Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник "Вечерна Москва", и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като "Гласът на Америка", свирят негови песни, а пред театър "Таганка", където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.


В книгата си "Владимир или прекъснатият полет"
Марина Влади разказва за началото и края на една романтична любов

С крайчеца на окото си виждам, че се приближава един млад, нисък и зле облечен мъж. Единствено светлосивите му очи привличат вниманието ми. Някакво раздвижване в салона ме кара да прекъсна разказа си и аз се обръщам без преструвки към новодошлия. Без да продума, той улавя ръката ми, стиска я дълго, после след като я е целунал, сяда срещу мен и започва да ме разглежда. Мълчанието му не ме смущава; гледаме се, сякаш се мъчим да се разпознаем. Знам, че ти си Висоцки. Ти не приличаш по нищо на ревящия, брутален великан от спектакъла, но силата на погледа ти ме потопява отново във вълнението, изпитано преди малко. Около нас разговорите продължават. Ти не ядеш, не пиеш; гледаш ме.
— Най-сетне Ви срещнах.
Тези първи слова ме смущават, аз ти отговарям с обичайните похвали за представлението, но виждам, че не ме слушаш, ти искаш да излезем оттук и да пееш за мен. Решаваме да завършим вечерта у Макс Леон - кореспондент на "Юманите", който има апартамент недалеч от центъра. В колата продължаваме да се гледаме мълчаливо. Озарявано от уличните лампи, лицето ти преминава от мрак в светлина, аз виждам само нежните ти пламенни очи, след това наблюдавам главата ти: коси, късо подстригани на тила, двудневна брада с червеникави оттенъци, умора, която вдълбава бузите ти. Ти не си хубав, видът ти е обикновен, но погледът ти ме съблазнява. Едва пристигнали, ти вземаш китарата. При първите акорди, при първите звуци аз съм още по-развълнувана. На момента твоят глас, твоята сила и твоят вик ме затрогват. Също — как си застинал. Седнал в краката ми, ти пееш само за мен. Малко по малко откривам текста, скърцащия хумор, задълбочеността на песните ти. Ти ми обясняваш, че театърът е твоят занаят, но че поезията е твоята страст. А после без всякакъв преход ми казваш, че отдавна ме обичаш.
С първата си жена Изолда (Иза) Жукова Висоцки се запознава по време на репетициите на студентския спектакъл "Хотел Астория" на А.Штейн в театралната студия на МХАТ. Висоцки бил поканен да изпълни малка роля без думи на войник с пушка. Отначало отношенията им били чисто приятелски, но завършили с това, че в един прекрасен ден Висоцки завел Изолда у дома и я представил на роднините си като негова жена. Това било през есента на 1957 година. Той бил на 19, а тя на 20 и вече имала дете от първия си мъж. Следва весела и многолюдна сватба. След като завършва студията на МХАТ Изолда заминава на работа в Киевския драматичен театър. Висоцки остава в Москва, за да завърши обучението си. През 1961 година Изолда играе вече в Ростов на Дон, а в театъра на Таганка започва звездната кариера на Владимир. И освен това Висоцки е поканен на снимки на филма "713 иска кацане"
Постепенно те се срещали все по-рядко. Разстоянието между тях растяло и ставало труднопреодолимо, те се разделили. Бракоразводното дело се проточило. Иза запазила фамилията на Висоцки. Винаги казва, че "...да се живее с Володя беше страхотно... Аз имам какво да си спомням и за нищо не съжалявам. На мен просто ми провървя: имах в живота си голямо щастие. Защото той имаше дарба да дарява! От всекидневието да прави празник. Той не можеше да дойде в къщи и да не донесе нещо. Може да е балон, една мандарина, бонбон или някаква глупост, но нещичко трябваше да има. И това винаги превръщаше обикновения ден в празничен. Той умееше всяка дреболия - изпрана риза, пържени катофи, чаша чай - всяко дребно нещо да приема като подарък. И от това на човек му се искаше да прави още и още. И макар че имаше своите човешки слабости, с него човек се чувстваше сигурен. Въпреки всичките си "хулигански" прояви той винаги беше много нежен...В него имаше много хумор, много радост, не беше възможно да му се обидиш. Той умееше да прощава... При това истински. Да прощава безогледно". "
Втора съпруга на Владимир Висоцки станала студентката от ВГИК Людмила Абрамова. Тя била необикновено красива, с огромни гълъбовосини очи. Те се запознали по време на снимките на "713-й иска кацане", където Владимир играел морски пехотинец. За първи път тя срещнала Висоцки в Ленинград, до хотел "Европа". Около входа към нея се обърнал пийнал млад мъж с молба да му услужи с пари. Людмила нямала в себе си нито рубла. Тя се решила и му предложила своя фамилен златен пръстен с аметист. Владимир го занесъл в ресторанта и с него се разплатил за счупените съдове. Така те се запознали. Висоцки не би бил Висоцки, ако изпращайки Людмила и влизайки в нейната хотелска стая, не би й предложил да му стане жена, което той всъщност и направил. На другата сутрин Владимир откупил пръстена и заедно с Людмила те потеглили за киностудиото.
…Живеели в Ленинград, снимали се във филма и яли "нестандартните" мекици в съседното кафе. Понякога мекичките излизали криви и ги отделяли като брак. Владимир се уговорил всичките криви мекици да са за него — те били и по-евтини...
Той още не се бил развел с първата си жена Изолда, но вече живеел с Людмила, с която зарегистрирал брака си едва през 1965 година. Родителите и от двете страни отначало посрещнали това събитие доста сдържано. За младоженците обаче това нямало никакво значение. А след това се появили синовете — Аркадий и Никита.
Владимир бил много общителен и разбира се, сред приятелите му имало достатъчно такива, които не били равнодушни към алкохола. Висоцки започнал да пие и колкото по-нататък, толкова повече. В края на краищата дошъл и денят, когато се оказал в изтрезвителя, където се опитал да се самоубие. За щастие дежурният го измъкнал от примката и го спасил от смърт.
Поради нежеланието на Людмила Абрамова да прави личния си живот публично достояние за нея се знае малко. И въпреки това, нейната роля в живота на Висоцки не може да се омаловажава: именно тази жена ражда неговите двама сина -- Аркадий (1962), който сега е сценарист и Никита (1964) -- актьор по професия, но от 1996 година - директор на музея на Владимир Висоцки. С Людмила те се разделили "с добро", без да се изясняват и спорят. Семейството, просъществувало седем години, се разпаднало за 5 минути.
Тогава Висоцки отива при младичката актриса от театъра на Таганка Татяна. Това било по-скоро мимолетно увлечение. Той й посветил свои стихове, където има такива редове: "...Есть прибежище твое, Таня! Так пропойте ей "Аллилуйя!" В последно време се даде гласност, че Татяна му е родила дъщеря Настя, която сега е на 30 години.
Скоро Людмила Абрамова отново се омъжила, в новия брак тя родила сестричка на двамата братя - Серафима. Към бившия си съпруг, докато той бил жив, тя се отнасяла нееднозначно.
Лариса Лужина е единствената жена, която не отговорила на любовта на Висоцки "Наверное, я погиб: глаза закрою -- вижу" -- пише за актрисата Владимир. Именно на нея той посвещава своята знаменита песен "Она была в Париже", на нея, а не на Марина Млади, както обикновено смятат. Те се запознали на снимките на филма на Станислав Говорухин "Вертикала" през 1966 година. Тогава се появява и тази песен за недостижимата жена в Париж, на която самият Марсел Марсо й говори нещо. Във филма тя е лекар, а Висоцки - радист. И във филма, и в живота тя отхвърля любовта на Висоцки и остава едва ли не единствената жена, която отхвърля любовта му.
И ето след всички тези жизнени перипетии се появила тази, за която вече толкова много е разказвано и написано. Марина Влади била млада и красива. След снимките във филма "Магьосницата" (по Куприн) тя станала особено популярна. Истинското й име е Марина Владимировна Полякова-Байдарова. А псевдонимът й е образуван от бащиното й име. Първият мъж на Марина, френският артист Робер Осейн, станал баща на нейните двама сина. Вторият й съпруг бил пилотът Жан-Клод Бруйе, собственик на авиокомпания; от него Марина родила третия си син.
В едно интервю Марина казва, че Владимир "...беше повече от съпруг. Той беше добър приятел, с когото аз можех да споделя всичко, което ми беше на душата". Тя си спомня, че по това време едва ли не "от всеки прозорец се носеха неговите песни".
В края на живота си Висоцки силно се увлича по Оксана Афанасиева - студентка в текстилния институт. Благодарение на своята леля зъболекар, която лекувала повечето артисти от театъра на Таганка, Оксана често идвала в театъра. Там те случайно се срещнали за първи път. Тя била само на 18 години, а той вече навършил 40. Още след първата среща Оксана се разделя с годеника си. Висоцки я наричал "моята последна любов". Често взимал Оксана със себе си на гастроли. Намеренията му били сериозни, още повече че отношенията му с Марина Влади вървели към скъсване. По време на гастроли в Средна Азия, след като преживял клинична смърт, той казал на Оксана, че иска да се венчае с нея. Купил венчални пръстени, намерил свещеник, който се съгласил тайно да ги бракосъчетае. Но не било съдено това да се случи…
И досега Оксана се прекланя пред него, смятайки го за "абсолютно, съвършено, стопроцентов гениален човек".
На 23 юли 1980 година Владимир Висоцки говори за последен път по телефона с Марина Влади. Колкото и да е странно, въпреки връзката си с Оксана, той й казва, че скоро ще се видят, понеже вече е купил самолетен билет за 29 юли.
Сега Оксана е известен художник на театрални костюми. Две години след смъртта на Висоцки тя се омъжва за актьора Леонид Ярмолник, през ноември 1983 им се ражда дъщеря Александра. И досега тя си спомня за Володя с любов и нежност, смятайки, че той е повлиял в голяма степен върху живота й.
Няколко години след смъртта на Висоцки Марина Влади се омъжва за известния лекар-онколог Леон Шварценберг. В последно време Марина преживява много нещастия: тежко катастрофира големият й син, загиват двете й внучки. Тя пази първата стихосбирка на Висоцки, фотопортрет, на който Володя е в профил над горяща свещ и, разбира се, неговите песни. Но не може да слуша спокойно записите: "Минаха толкова години, но не мога още да говоря спокойно за Володя, да гледам неговите фотографии... и да слушам гласа му, когато него вече го няма. За мен това е непоносимо".

Владимир Висоцки


И снизу лед, и сверху. Маюсь между.
Пробить ли верх иль пробуравить низ?
Конечно, всплыть и не терять надежду,
А там - за дело, в ожиданьи виз.

Лед надо мною, надломись и тресни!
Я весь в поту, как пахарь от сохи.
Вернусь к тебе, как корабли из песни,
Все помня, даже старые стихи.

Мне меньше полувека - сорок с лишним,
Я жив, двенадцать лет тобой и господом храним.
Мне есть что спеть, представ перед всевышним,
Мне есть чем оправдаться перед ним.

Навигация

[0] Списък на темите

Go to full version