Author Topic: Светът на противоположностите и противоположностите на света 1  (Read 3017 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
                       
        Какво са противоположностите, колко са противоположностите и защо са противоположностите. Субективни противоположности.

Хегел, след като разкрива и разработва диалектичните закони на мисленето, но не отделя субективното от обективното стига до обективния идеализъм: че света съществува само доколко е мислим или само в човешката глава. Така приемайки реалното само за мислимо, а само мислимото за реално, Хегел забранява съществуването на света извън човешката глава и отрича неговото съществуване независимо от човека или извън него. Затова обективния идеализъм на Хегел е пречка да не стигне до точното диалектическо определение на света и човека. След като света не съществува /игнориран от Хегел/, човека може ли да съществува или да замести съществуването на света със себе си? Може ли изобщо да има мислене? Така че отричайки обективната материална реалност Хегел в същото време отрича съществуването на субекта – човека. Това е големия абсурд на обективния идеализъм на Хегел, с който иска да замести и да вмести безкрайната обективна материална действителност на света в крайния мислим субективен свят на човешката глава.
Заблудата на Хегел се състои в това, че не разделя обективните противоположности от субективните, а ги приема за едно и също нещо. Защото при мисленето човек борави и с двата вида противоположности: обективни и субективни превърнати в негов вътрешен мир, които са отражение на обекта /реалната материална действителност/ от субекта /човек/, с което противоположностите се удвояват и стават тетралектични:две са обективни, материални, а другите две /анти/ са субективни, идеални, с които Хегел борави и разработва диалектиката на мисленето.Така Хегел е пропуснал да забележи обективните противоположности като игнорира материалната обективна действителност и субекта – човек и разработва само едната диалектична половина, субективната диалектика на мисленето като ни я представя за целия съществуващ обективен свят, което е същността на обективния идеализъм на Хегел.
Той не стига до разбирането, че същността на мисленето се състои точно в това: под въздействието на обективната материална действителност в човешката глава /субекта/ чрез отражението се формират обективни и субективни противоположности като термини понятия и категории съответстващи на определени думи, с които е възможно общуването и осъществяване на логичното мислене водещо до предпоставка за преобразуване на обективната материална действителност чрез познанието за нея превърнато в практическа дейност на човекът.
Затова със следното определение на разума ще стигнем до неговата същност: Разум – информация, чувство, въображение/фантазия/ и логична мисъл/аналитична и синтетична/ като физическо и функционално единство на човешкия мозък.
При обективните противоположности тръгнахме от количественото различие и еднаквост и стигнахме до формата и посоката, за да определим и обясним качествените тетралектчни различия при тях чрез основните видове симетрия. Така при субективните противоположности отсъства определеното количество и липса формата, което ги прави идеални, но качествено различни полюсни противоположности, противоположни по посока. Такива са крайно – безкрайно; смъртно – безсмъртно; относително – абсолютно; ред – хаос; несъвършено – съвършено; диктатура – свобода; зло – добро; асиметрия – симетрия; анализ – синтез; частно – общо; дисхармония – хармония; организирано – неорганизирано; неравенство – равенство; случайност – закономерност; част – цяло; многообразие – еднообразие; различие – единство; диференциране – интегриране; разединение – обединение; неорганизирано – организирано; движение – покой;прекъснато – непрекъснато; нестабилно – стабилно; несвързано – свързано; неподвижно – подвижно и мн. др. Всички тези субективни противоположности са производни на основните тетралектични системи: противоречива и равновесна и са сложни противоположности, които се преобразуват директно едни в други, без посредник. При основната противоречивата система те са в относителна свобода, при която изявяват най-добре противоположните си качества определящи противоречията, което е причина за разрушаване на равновесната системата и възможност за развитие на света. При основната равновесна система противоположностите са свързани в относително равновесие, при което притъпяват, зануляват противоположните си качества, което е причина за целостта на равновесните системите и възможност света да съществува. Характерното за тези противоположности, е че те не образуват триада, а директно се превръщат едни в други,защото са сложни противоположности, което определя скоковидно новото качество.
Например нещо щом спре относителното движението е вече в относителен покой, а щом излезе от относителния покой то отново е в относително движение, затова няма някакво средно или гранично положение между движение и покой, защото самия покой изразява равновесно състояние, а движението го разваля. Същото е с реда и хаоса, както и с всички противоположности производни на основните тетралектични системи, защото всяка противоположност съдържа противоположния потенциал на другата противоположност, за да го проявява като се удвоява. Затова директното превръщане на производните на основните тетралектични системи е предизвикано от поява на противоположни свойства в системата, които развалят равновесието при натрупване на свободни противоположности и го образуват при нарастване на броя на свързаните противоположности. С директното си превръщане основните системи на Тетралектиката осъществяват развитието от по-просто, по-ниско качествено ниво към по-сложното и по-високо качествено ниво на материалната еволюция.
Другият вид субективни противоположности са, тези които могат да образуват триади и да се преобразуват чрез триадата едни в други, за да постигнат новото качествено ниво на развитие. Триадата е тетралектична система съставена от две свободни противоположности, които могат да взаимодействат помежду си като образуват третия равновесен член на триадата или: Триада е свързване на две противоположности в равновесие /нулево състояне/, което е гранично, преходно състояние между тях, чрез което се преобразуват. Фактически триадата съдържа 4 противоположности: две свободни и две свързани в равновесие. Такива субективни противоположности са: положително – неутрално – отрицателно; + 0 – ; теза – синтеза – противотеза; минало – настояще – бъдеще; прогрес – застой – регрес; дясно – право – ляво; високо – средно – ниско; остроъгълно – правоъгълно – тъпоъгълно; триъгълно – четириъгълно – многоъгълно; привличане – контакт – отблъскване; приближаване – контакт – отдалечаване и мн. др.
Характерно за тези противоположности, е че чрез равновесния член на триадата те се преобразуват при движението си към новото качество, затова образуването на триада е необходимост за тях. Например при развитието тезата се обединява с противотеза и се стига до синтеза, което е ново качество и от което се ражда качествено нова теза и противотеза, за да се стигне до друга синтеза като ново качествено по-високо ниво и т. н. и т. н. Така развитието на нещата не се появява от нищото, а е резултат от старото познание като основа и новото като качествена надстройка над тази основа. Затова претенциите на много автори за постигане на качествено ново познание чрез пълно отрицание на старото си остават само субктивна фантазия без обективно покритие и доказателство, защото познанието е непрекъсната генетична верига от знания свързващи старото с новото, което науката открива, доказва и прилага в практиката. Ето зщо диалектиката обединява частното научна познание, а Тетралектиката е нейно завършено и всеобхващащо системно положение.
По ясно и разбираема ще стане преобразуването на противоположностите чрез триадата, ако вземем за пример обективните противоположности мъж – жена и любовта която ги обединява, за да се роди новото качество – детето, което е средното равновесно състояние между тях. Детето е средното между тях, защото телесно не е още нито мъж нито жена, а на генетично ниво при него са обединени една верига на ДНК на мъжът с една верига на ДНК на жената, за да се получи новото качество детето. Процесът продължава като детето узрява полово с поява на вторични полови белези, и се оформят отново двете противоположности мъж и жена носители на ново обединено качество и процесът на развитие продължава с преобразуване на противоположностите мъж и жена чрез триадата, в която средната равновесна роля между тях играе любовта и детето.
Ще направим едно пояснение, с което ще изясним, защо в триадата на Хегел /теза – синтеза – антитеза/ , която не е разработена, сме заменили антитеза с противотеза. Така поднесена от Хегел триада не отразява правилно процесите на развитие и мислене в нашия свят, защото тази триадата е общ принцип за този свят, а той е използвал понятие, което е свързано с антитриадата в антисвета. В антисвета антитриадата би изглеждала така антитеза – антизинтеза – противоантитеза. В антитриадата „антитезата” на Хегел е положителната противоположност, а в триадата на нашия свят тя се явява като отрицателната противоположност, с което понятието „антитеза” е неправомерно използвана от Хегел като неуместно за нашия свят и нашето мислене. Затова триадата на Хегел теза – синтеза – антитеза е неправилна, защото е смес от неправомерни и неподходящи понятия.
Убедително ще бъде сравнението на триадата на Атома и антитриадата на Антиатома, с което се доказва верността на направената поправка в неправомерната триада на Хегел:
Теза – синтеза – противотеза.                             Протон – неутрон – електрон.
Антитеза – антисинтеза – противоантитеза.         Антипротон – антинеутрон – антиелектрон.
Така представката анти пред всички триадни противоположности ги превръща в членове на антитриадите.
С посоченото сравнение се доказва възможността за съществуване на антитриада и при абстрактните субективни противоположности на мисленето, които нямат обективен аналог в Природата. Така че съществуването на триада и антитриада води до съществуването на Тетралектичната хексада.
Следва да докажем, че субективните противоположности в нашия относителен свят се разделят и се удвоят, за да станат тетралектични. Например субективните противоположности добро и зло се раздвояват по следния начин:
В първият случай относителното добро е полюсна противоположност на злото и съдържа определението за добро и се изявява като такова, а относителното зло като полюсна противоположност на доброто съдържа определението за зло и се изявява като такова . Така съществуващи добро и зло са обикновени диалектични противоположности.
Във вторият случай относителното добро може да породи Зло, но това Зло е различно от злото на обикновените противоположности, а злото може да породи Добро, но това Добро също е различно от доброто при обикновените диалектични противоположности. Защото породеното Зло от доброто е възможно поради неговата неактивна непротиворечивост, а породеното Добро от злото е възможно поради неговата активна противоречивост. Така че самота същност, неактивността на диалектичното непротиворечиво доброто поражда Тетралектичното зло, а самата същност, активността на диалектичното противоречиво зло поражда Тетралектичното добро. Затова доброто и злото се раздвояват, за да се удвоят /стават тетралектични/ като се получават различните от тях Добро и Зло, с което се забранява съществуването на абсолютното добро и абсолютното зло чрез диалектичното раздвояване и тетралектично удвояване на диалектиката.
Така Злото и Доброто при втория случай като различни от обикновените добро и зло се явяват техни антипротивоположности, защото Антизлото е породено от доброто, а Антидоброто е породено от злото, докато при първият случай доброто си ражда добро, а злото си ражда зло.
Антидоброто и Антизлото помежду си се отнасят като диалектични противоположности, а спрямо обикновените противоположности добро и зло се отнасят вече тетралектично, защото са качествено различни от тях.
Може да направим извод, че непротиворечивостта е нормално да ражда добро, защото то е равновесие, но поради относителността на равновесието е нормално да се раздвои тетралектично и да породи Зло, което е възможност за развитие чрез внасяне на противоречия и нарушаване на равновесието като така се забранява абсолютното равновесие, за да може света да съществува и се развива.
При другият случай противоречивостта поражда нормално злото плод на противоречията, но поради нейната относителност е нормално да се раздвои и тя тетралектично и да породи Добро, което също е възможност за развитие чрез намаляване на противоречията чрез поява на свързани в равновесие противополжности като така се забранява абсолютната противоречивост, за да може света да съществува и си развива.
Поради това, че всичко е тетралектично света има само относителната възможност да съществува и се развива. Затова доброто и злото не могат да бъдат само диалектични, за да не се превърнат в абсолютни, те са относителни и тетралектични, защото и най-доброто има примеси от зло и най-злото има примеси от добро. Народната мъдрост отдавна е забелязала и отбелязала, че „Всяко зло за добро” и „Много добро не е за добро”, а Тетралектиката стигна до обяснението, защо е така.
Всичко изложено по принцип важи и за обективните противоположности. Това може да го потвърдим с примерите: откриваме барута и веднага той се превръща в нож с две острието, за зло и разрушение и за добро и съзидание. Откриваме атомната енергия и пак същото разделение, което възможност на всички противоположности да се раздвояват, за да се удвоят! Такива са всички обективни и субективни закони, а от нивото на човешкото съзнание зависи, с кое острие ще режем. Затова вината за злото причинено от приложение на науката е продукт на ниското човешко съзнание.
Между субективните и обективни противоположности има трето състояние чрез което те се обвързват в триада, а това са субективни противоположности аналози на реалната обективна действителност, чрез които е възможно мисленето и разкриване същността на истината за обективната действителност. Само догмата няма такава триада, защото е илюзия на чисти субективни противоположности.
До тук с двата постинга направихме основното диференциране, детерминиране и дефиниране на същността на субективните и обективните тетралектични противоположности, но извън този обсег останаха много частни случай за видово разделение на тетралектичните противоположности, което само може да бъде прибавено към основните видове.
Ето защо предложеното и разгледано по-горе потвърждава краткото определение на Тетралектиката: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, което е в сила и за субективните противоположности.
Ще направим едно допълнение, с което съществуването на антипротивоположностите ще стане още по-ясно и реално в нашия свят. В света, в който живеем съществуват на всички материални нива антипротивоположности като субективна същност на мисленето и обективна същност на реалната материална действителност на структурите и формите. Те са съвместими с противоположностите, защото не са антивеществени или производни на антивеществото, а са производни на веществото. Науката е установила, че те са по-неактивни от противоположностите, поради което създават с тях по-слаба енергийна връзка. Това е предпоставка тези веществени антипротивоположности след физическото ниво, при раждането, съществуване и развитие на веществото да не постигат унищожителен процес като анихилацията при взаимодействието си с противоположностите, а да могат да съществуват съвместно с тях. Така, че тези антипротивоположности не могат да разрушават по-сложните еволюционни структури, които с усложняването са по-неподвластни на ентропията, но са по-уязвими на разрушение. Защото след първичното физическо ниво, на което анихелацият е атрибут, всички еволюционни процеси на химическото, на биологическото и разумно ниво съществуват и протичат на планетата Земя. Тя е нашия дом, където съвместимостта на противоположностите и антипротивоположностите, определя нормалното закономерно съществуване и развитие на материалните структури и форми и възможност за тяхното опознаване и използване за практическа дейност от човека.
Съществуването на елементарни античастици в нашия свят не само, че не е опасно, въпреки несъвместимостта си с него, то дори е полезно, защото ни дава възможност да узнаем, че ги има, за да ги изучаваме и разкриваме истинската същност за съществуването, развитето и управлението на света чрез тях. Несъщественото им малко количество е определящо за много редки срещи на частица с античастица, но дори и при една такава среща енергията, която се отделя е прекалено малка поради малките им размери, което не носи опасност за материалните структури и форми. Физиците не са открили антивещество в нашата Вселена, защото то не съществува в нея и поради това няма опасност от анихелация в нашия свят. Затова вниманието ни ще бъде насочен към смисленото безопасно съществуване на веществените антипротивоположности в света ни.
Слабата връзка между леви и десни кристали /антидвойници/ в неактивната, равновесна рацемична смес от тартаратни кристали е позволила на Луи Пастьор да ги раздели само с пинсета на противоположни и антипротивоположни кристали. След раздялата кристалите активизират своите противоположни свойства като едните завъртат поляризования лъч на ляво, другите на дясно, което ги определя като огледални антидвойници с различно качество подвластни на Антисметрията.
Установеное е от науката, че чистите оптични вещества са 20 пъти по-реактевни, отколкото в рацемична смес, също така е установено, че L–аминокиселините и D–захарите са по-активни и се свързват в по-здрави полимерни връзки от техните антиформи. Тава е определило предпочитанието на Природата към левия земен живот, от което можем да извадим извод, че това е предпочитание към противоположностите и пренебрегване на антипротивоположностите на нашия свят, които в много случай се оказват вредни дори гибелни за живата земна материя. Това препочитание към един или друг оптичен изомер и вредността на не избрания е следствие от процесете в света на елементарните частици е мнението на учените, защото при тях са най-добре изразени противоположните унищожителни свойства на антидвойнците, за да бъде то безопасно отражение в земния свят се получава този селективен избор. Изглежда, че всичко свързано със съществуването на противоположностите и антипротивоположностите е следствие още от първичното субстанцонално материално ниво, където противоположните свойства на антидвойниците са още по-изразени и унщожителни, и по необходимост се подчиняват на Антисиметрията, но при вторичните нива на усложнена организация, антипротивоположностите съществуват с намалена агресивност, за да могат дасъществуват и се развиват отделните светове и антисветове.
Избирането и прилагането във фармацевтиката само на едната антиформа от рацемичната смес прави лекарството по-ефикасно и безвредно, а другата антипротивоположна форма е вредна и опасна, поради което е ограничено нейното участие в живата земна материя. Така при ползвнето на успокоителното лекарствено средство, талидомид от много бремнни жени като рацемична смес в началото на 60 години е довело до трагедия. Защото мног от тях след ползването на талидомида са родили деформирани бебета. Изследванията са показали, че само /–/ изомерната форма на талидомида е причината за трагичните последствия.
Друг пример е противомаларийния препарат хлорохин, при който бе установено, че /+/ огледалния изомер е по-ефикасен против маларята и по-малко токсичен отколкото рацемичната смес съдържаща и другия изомер.
Хиралността /асиметричността/ на въглеродния атом е причината за съществуване на оптичната изомерия определяща антипротивоположните молекули в химията и биологията. Не е случайно, че въглеродния атом е в четвърта група на Менделеевата периодична таблица. Също не е случайно, че въглерода има четири валентни връзки, които са насочени към четирите върха на правилния четиристен, тетраедърът. Толкова многото четворки на най-важният елемент на живота /С/ са определени от Тетралектиката и определят Тетралектиката. Затова неговата хиралност опрделя възможността да съществува две негови огледални форми – енатиоморфи, като лявата и дясната ръка или като антипротивоположности, което е получило по-нататък развитие в цялата органична химия, биологията и главния мозък на човека.
Така че антипротивоположностите си съществуват навсякъде в нашия свят като антисистеми подвластни на Антисиметрията и само при много голямо невежество може да бъде подминато и отречано тяхното съществуване. Затова, ако не съществуваха антипротивоположностите на всички обективни и субективни нива на света Тетралектиката е не възможна, но тази невъзможност зачертква съществуването и развитието на света. При това положение няма да съществуват нито леви нито десни структурни системи. Поради това може да зададем няколко въпроса: Възможно ли е формиране, съществуване и развитие на живите системи от нито леви, нито десни аминокисилени и каква ще бъде веригата на ДНК, ако не съществуват антипротивоположностите? Защото при нормално положение на съществуване на аминокиселените като антипротивоположности /леви и десни/, живота е избрал лявата форма, а двете вериги на ДНК са разнопосочни: усукани спираловдно като едната е завъртяна на ляво, а другата на дясно. Отговорът е свят без съществуване на антипротивоположностите на всчки нива е невъзможен, защото съществуването на тетралектичните 4 противоположности /2 противоположности и 2 антипротивоположности/ няма да ги има, а диалектичните противоположности ще се превърнат в абсолютни поради невъзможността да се раздвояват.


Offline whatsoever

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 14
Проблема с противоположностите ми изникна много спонтанно , когато бях в Рила на едно гъбено трипче преди 4 години. Изпаднах в мисловна медитация както си седях пред огъня, и противоположностите преливаха нерпестанно една в друга, осъзнавах как всичко е изплетено от тях, дори и аз самият. Ние сме затворени в този свят и сме роби на неговото функциониране, изградено и движено от противоположностти, спасение няма , не и в науката, тя остава вечно обвързана с тази проблема и движена от човешката любопитна природа,която никога няма да ни даде мира.Но процесът на осъзнаване е процес на излизане извън дадена структура и гледане на тази структура отгоре или отвън. Според мен спасението от този свят в който непрестанно сме разкъсвани от тези противоположностти на ментално ниво , а на физическо сме обвързани напълно е процеса на осъзнаване и излизане извън структурите , главно тези от психично естество разбира се, докато науката се вглъбява във материята, което е възможно да даде и подобен резултат както излизането от рамките.Всеки случай ако съществува състояние на освободеност, то няма да е материално обусловено, но и ще е край на еволюционния цикъл. Незнам всъщност за какво говоря , признавам си , но ако знаех може би нищо нямаше да напиша, а пиша защото още търся, ако намеря няма нито да пиша нито да чета, та това е еволюционно, хаха.

Offline whatsoever

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 14
Дълбочината на балансът като рафиниране на качеството или раждане на ново качество, това ми хареса много, не се бях сетил да го формулирам така. И аз говоря за същото, балансът като състояние на покой, състояние на преход, който обаче не се извършва а се запазва! Присъствие - без действие, наблюдение - без решение или избор. Състояние на възможно по дълбок душевен покой, за достигане на качествено ново състояние на живот. Поздрав! :-))

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: whatsoever. Да роби сме на противоположностите, защото тетралектичното определение гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Спасение от противоположностите има само като разкрием и разберем тяхната същност. Тетралектиката разкрива и изяснява същността на противоположностите като 4 противоположни свойства - 2 противоположности и 2 антипротивоположности. Извън тази същност няма съществуване и развитие. Няма да ги има обективните структури и форми и субективността /идеалността/ на мисленето. Тетралектиката е продължение на диалектиката, което я прави завършена и всеобхатна като обединение на философията и естествознанието, с което философията се превръща в доказателствена наука. Поздрав!!!

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: whatsoever 1. Балансът като покой, равновесие, симетрия и хармония между противоположностите осъществява целостта на структурите и формите на материята или съществуването. Разбалансирането на равновесието внася движение, асиметрия и дисхармония между противоположностите, което разрушава структурите и формите на материята като се осъществява развитието им. Ето защо съществуване и стремеж само към хармония е вредно, защото се забранява развитието, а съществуването само на дисхармония също е вредно, защото се забранява съществуването на целостта на структурите и формите на материята. Смисълът е в баланса между тях, което го осъществява диалектичното раздвояване на противоположностите и тетралектичното им удвояване за да съществува и се равзвива относително света. Поздрав!!!

Offline SemenOV

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 5
  • Gender: Male
    • рыбалка
Дайте мнението си кой от двата пола има най-голямо влияние над света и го контролира в днешно времеАз лично смятам че каквото и да сме създали ние мъжете, винаги жените са били над нас и винаги те са ни управлявали.Един мъж прави всичко за жената в повечето случаи.А вие как мислите?
В восемнадцать лет мужчина обожает, в двадцать любит, в тридцать желает обладать, в сорок размышляет.
 Любишь ходить на рыбалку? Рыбалка в Астрахани и все о ней.