Author Topic: за семейството  (Read 5456 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за семейството
« on: октомври 17, 2005, 07:41:13 am »
Вчера сутринта догато се гушках в прегръдките на благоверния си съпруг ме осени една идея  ::) ;D
Стори ми се, че прозрях езотеричния смисъл на семейната двойка, тройка, четворка ...( ;D с децата имам предвид). Та, помислих си, че семейството е "измислено" като средство човек да се избави от егоизма си и да се научи да мисли винаги не само за себе си, а поне за двама души едновременно. Нещо като една стъпка напред в научаването да се мисли за всички хора едновременно и в разбирането, че всички сме едно цяло, една цялостност, която в крайна сметка е Бог.
Това между другото предполага, че и без някаква особенна осъзнатост и без жаждата за знания, която споделяме ние тук, човек просто винаги има шанса да се развива и да постигне нещо - все пак, всеки човек е част от семейство.
Как ви се струва тази идея? ???
Ааа, и също така ми хрумна, че секса е хем бонус към тази история, хем още едно спомагателно средство за постигане на гореспоменатата цел  ;D ;D
« Last Edit: октомври 17, 2005, 07:41:32 am by bee »

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Световното семейство
« Reply #1 on: октомври 17, 2005, 11:10:07 am »
ще си позволя един цитат от Разг.с Бога, който вчера мислех да пусна като топик но видях че Bee ме е изпреварила затова го пускам така.
Въпроса ми е чувствате ли се част от световното семейство?:
...........................
"Америка е направила много, това е очевидно вярно. Но знаеш ли, че в процентно отношение спрямо брутния национален продукт Съединените щати са отделили много по-малко за чуждестранна помощ в сравнение с много по-малки страни? Работата е там, че преди да се възгордявате от себе си, може би трябва да погледнете света наоколо. Защото ако това е най-доброто, което вашият свят може да предложи на по-слабите, тогава има какво още да учите.
Вие живеете в едно прахосническо, декадентско общество. Всичко, което създавате, сте подчинили на принципа на така наречената „планова амортизация". Вашите коли струват три пъти повече и траят три пъти по-малко. Дрехите се разпадат при десетото обличане. Влагат се химикали в хранителните продукти, за да се задържат на полиците на магазините по-дълго, дори ако това означава да се скъси животът ви на планетата. Подкрепяте, стимулирате и давате възможност на спортните отбори да получават неприлично големи заплати за смешни усилия, докато учителите, духовенството и изследователите, стремящи се да намерят лек за болестите, които ви убиват, са принудени да просят пари. Изхвърляте ежедневно в супермаркетите, ресторантите и домовете във вашата страна повече храна от тази, която е достатъчна, за да нахрани половината свят.
Все пак това не е обвинение, а само наблюдение и то не се отнася единствено до Съединените щати, защото тези методи, които увреждат сърцето, са епидемия, разпространена по целия свят.
Безправните навсякъде по света са принудени да се унижават и да пестят всеки лев само за да живеят, докато малцина които притежават власт, пазят и трупат все по-големи богатства, спят в коприна и всяка сутрин пускат в банята си кранчето, облицовано със злато. Докато изнурени деца, които са само кожа и кости умират в ръцете на плачещите си майки, „лидерите" на техните държави се занимават с политическа корупция, която не позволява дарените храни да достигнат до гладуващите маси.
На пръв поглед изглежда, че няма сила, която да промени тези условия. Истината е, че не в силата е проблемът. Никой няма воля за това. И така ще бъде винаги, докато хората не започнат да гледат на съдбата на другите като на своя собствена.
Но защо не го правим? Как е възможно да бъдем свидетели на всички тези жестокости ежедневно и да допускаме те да продължават?
Това е така, защото не ви интересуват. Проблемът е липсата на загриженост за другите. Цялата планета е изправена пред криза на съзнанието. Вие трябва да решите просто дали другите Ви интересуват.
Ще задам един въпрос, който изглежда малко патетичен. Защо не можем да обичаме членовете на своето семейство?
Вие обичате членовете на собственото си семейство. Вие просто сте ограничили представите си за това кои са членове на вашето семейство.
Не се чувствате част от световното семейство и затова проблемите на всеобщото човешко семейство не считате за свои проблеми
."
Every moment is a miracle right now

nova

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #2 on: ноември 09, 2005, 09:35:51 am »
...Стори ми се, че прозрях езотеричния смисъл на семейната двойка, тройка, четворка ...( ;D с децата имам предвид). Та, помислих си, че семейството е "измислено" като средство човек да се избави от егоизма си и да се научи да мисли винаги не само за себе си, а поне за двама души едновременно. Нещо като една стъпка напред в научаването да се мисли за всички хора едновременно и в разбирането, че всички сме едно цяло, една цялостност, която в крайна сметка е Бог.
....

Ами май не е точно така. По-скоро е "измислено" като венец на егоизма- моето семейство, моят съпруг, нашите деца. Нещо много притежателни и  никакъв намек за споделяне с другите на това благо / с комшията например/ ;) ;D

но това е само мое мнение. А ти Bee както винаги си много +++++++ :-*
« Last Edit: ноември 09, 2005, 09:37:49 am by nova »

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3534
  • Gender: Male
Re:за семейството
« Reply #3 on: ноември 13, 2005, 01:36:36 pm »
Опитвам се да мисля по въпроса от възможно най-висока перспектива а после и от други гледни точки. Семейство тогава бих нарекъл всички, хора за които ме е грижа, които искам да са добре, на които мога да помагам.
От друга страна, от гледна точка на текущата икономическа реалност, в която живеем, където физическия живот зависи от банковата сметка, тогава понятно е, че не е възможно да те е грижа за много хора. Най-вече за себе си, и за още няколко човека около теб. Така че обществения строй подхранва егоизма, той е направен за поляризирането на обществото на отделни групички със собствени интереси.
Ясно е че текущата икономическа реалност е доста трудно да бъде променена, защото огромно количество хора я подкрепят(въпреки че не знаят точно какво подкрепят). Така че за хора като нас, които са опознали и други алтернативни светове остава възможността да се заобграждаме със сходни на нас хора, да създаваме с тях семейства и да се грижим един за друг. По този начин със собствения си живот ще бъдем пример и за всички други и ще ги окуражаваме да правят по-добър избор за себе си и за другите.  
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #4 on: ноември 16, 2005, 11:47:29 am »
Nova, то какъвто човека, такова му и семейството, тоя дето иска да притежава и да си гали самолюбието и семейството ще му е такова, а на по-осъзнатия и семейството ще му е по-осъзнато  ;D Аз все си мисля, че може да има и по-добри конфигурации от тази един мъж, една жена и там колкото искаш деца, но за сега не са "измислени" и популяризирани такива. Поне не официално. Неофициално мисля, че най-често срещаната конфигурация е ако си мъж: жена, деца и любовница. А може и обратното. Бях много впечатлена вчера от изказването на психоложката Мадлен Алгафари, че нормално би било хората да имат връзки извън семействата си, за които да си споделят.
Аз мисля, че има хора, които нормалната конфигурация на семейството ги удоволетворява напълно и нямат никакви други мераци, но си мисля, че тия хора са много, много, ама много малко ... Повечето наистина имат други мераци и ако ги подтискат става по-лошо. Както казва Оскар Уайлд, единствения начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
Имам познат, които направи две деца на едната си жена, разведе се, направи едно дете на втората си жена, разведе се, и сега е женен за трета, но е в друга държава, защото тук и двете му предишни го търсят за издръжки. То че може да установиш, че не понасяш партньора си вече, може, но къде-къде по-добре би било да си гледаш първите деца и да покръшкваш от време на време на жена си като имаш други мераци. Сега, в този случай, три деца растат без баща, което е несравнимо, несравнимо по-лошо от едно кръшкане. За мен в крайна сметка хората трябва да се събират да живеят  заедно, за да имат деца, което e най-хубавото нещо на тоя свят, останалото са малко или много подробности ... и илюзии. Навремето вярвах, че има Голяма любов, която е един единствен човек за теб, и човек може да живее щастливо с нея до дълбоки старини .... сега не мисля така ....  

« Last Edit: ноември 16, 2005, 01:05:14 pm by bee »

nova

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #5 on: ноември 16, 2005, 12:07:00 pm »
Bee, защо ли толкова често мненията ми се покриват с твоите, а?  Ако мога и така да ги дипля като тебе..., ама пусти речник.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за семейството
« Reply #6 on: ноември 16, 2005, 02:21:06 pm »
Вее, хубави разсъждения, но има някои неща, с които явно не си съгласна и ми е интересно защо.
Защо една жена и един мъж да не могат да имат деца от други партньори? Това не е ли пак някакво наложено от обществото обстоятелство, което сме приели да "спазваме" в името на нещо си?
Ще се радвам да чуя мнението ти, защото ми допада като цяло светогледа ти. ;)
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #7 on: ноември 16, 2005, 02:23:35 pm »
Velaskes, това дето го казваш звучи добре, ама дано да имаш предвид обграждането със сходни хора да е и виртуално щото реално погледнато .... ето виж моя скромен опит какво показва:
10тина години търсих мъж, в който да съм влюбена (защото брак без любов не става) и с който да мога да живея (защото брак с гола любов също не става). Вярно е, че съм мнооого странно животно и мнооого малко мъже могат да ме изтърпят (и то не защото съм лоша, а защото по-скоро мога да мисля, за разлика от много жени, и съм силен характер, за разлика от много мъже, и съм много свободолюбива, което пък е още по-трудно за понасяне и ...  но да спра дотук с нескромните описания за себе си ;D), но все пак съм нормална жена и съм живяла в три различни града през цялото това време. Равносметката ми е, че първо е много трудно да намериш нормален добър човек, а после що се отнася до сходните интереси – от всички (които не са много) мъже които познавам и имат поне подобни на моите духовни интереси, точно никой, ама съвсем никой от тях не става за съвместен живот ... с мен, имам предвид естествено. И днес смятам за невероятен, ама съвсем невероятен късмет, това, че съм открила човек, с който да живея добре. То живеенето добре си зависи изцяло от мен (усещането за щастие си е вътрешно усещане на всеки и не трябва да зависи особенно от каквито и да било външни обстоятелства, нали  ....)  и от него през повечето време се иска просто да не ми  пречи .... и той не ми пречи  .... и аз не му преча той да си живее добре  .... и така мисля, че връзката ми с моя съпруг (хм, тая дума почти никога не я употребявам, .... не само искам да продължавам да си мисля, че ми е просто гадже, ами и щото се оженихме само, за да направим кеф на родителите си - иначе можеше и да си живеем и просто така, защото какво е един подпис в съвета?) има голям шанс да е достатъчно продължителна .... а защо не и до дълбоки старини ... въпреки, че той няма сходни на моите интереси  .... и стига да не почне да ми пречи да контактувам с хора със сходни на моите интереси.  ;D

bee

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #8 on: ноември 16, 2005, 02:24:41 pm »
Nova, без да съм много сигурна в това, което приказвам ще ти кажа, че според мен хората, които са се освободили, ако не от всички, то поне от повечето илюзии на този илюзорен живот биха мислили по един и същ начин. Това малко звучи кофти, защото ако всички мислеха еднакво нямаше да е интересно, но имам предвид, че универсалните истини поне за тоя материален свят са едни. И ако хората можеха да са напълно откровени със себе си и с другите комуникацията и разбирането щяха да са безкрайно лесни. Или пък казано с други думи хората, които са на един и същ етап на развитие си говорят на един и същ език и се разбират добре. Трудното разбиране е само между хора на много различни етапи на развитие.
А пък аз много се радвам, че ти харесва как ги дипля  ;D, но мисля, че наистина не правя нищо особенно – просто съм максимално откровена и давам израз на мислите си с първите думи, които идват в главата ми. Всеки би трябвало да може да прави това. Аз далеч нямам таланта на един писател, но просто нямам задръжки в писането ...... и вярвам, че то е някакъв творчески процес, все пак, а с такъв творчески процес утвърждавам себе си като човек и може би изпълнявам Неговата воля, защото след като ни е създал по свое подобие, той сигурно е искал да бъдем творци като Него .

bee

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #9 on: ноември 16, 2005, 02:29:06 pm »
Wind, изобщо не искам да кажа, че хората не могат да имат деца от други парньори. Даже напротив, важното е деца да има  ;D. А много се кефя на разни разкази на хора, които са били във Франция и разправят как там хората се женят, развеждат, а после се виждат постоянно с децата си и от двата брака и се опитват да са като едно много голямо и задружно семейство  ;D
Та, разбира се, случва се човек да не може да живее повече с някой и да си намери друг и да има повече деца от повече  ;D хора  .... и така, въпроса е да си обича всички деца и да се грижи  за тях, което за съжаление малко трудно се случва в България.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за семейството
« Reply #10 on: ноември 16, 2005, 05:19:12 pm »
Ееееех, Вее!  ;D
Надявах се поне тук да открия някаква разлика в начина ни на мислене и (признавам си) мъничко се опитах да те "подведа", ама не се даваш :)
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re:за семейството...и изневярата
« Reply #11 on: ноември 29, 2005, 03:25:06 pm »
Чудех се къде да си сложа питането ::). Напоследък ме вълнува много, ама много въпроса за изневярата. Питам се кога се водиш изневерил- в помисъл или в действие. Защото нали знеам, че първо е мисълта.....Има ли значение, че не изневеряваш физически, щом в главата си го правиш. Засега толкова.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за семейството
« Reply #12 on: ноември 29, 2005, 03:55:15 pm »
Не само теб те вълнува този въпрос  ;)
Според мен още като мисъл си е изневяра. Действието е на много заден план. А щом мисълта вече я има, значи го има и желанието. Дали ще се подтисне или не това желание, е въпрос на личен избор. И да ти кажа честно - трудничко е, когато се опитваш да го подтискаш. Ама пуста съвест....
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #13 on: ноември 29, 2005, 04:00:07 pm »
Не знам, ама мисля, че е най-добре да правиш това, което душата ти иска като се стараеш да не нараняваш съзнателно хората около теб.
Знам за семейства, в които има изневери и са много по-здрави от такива, в които не си изневеряват. Знам и за няколко семейства, в които изобщо не е имало изневери (доколкото знам и мога да се досетя)  и са горе-голу добре и до сега. Всъщност различните хора имат различни потребности и различни уроци, които трябва да усвоят по пътя си. Имат и различни кармични връзки, които трябва да "развръзват" (чувала съм да използват тоя термин едни симпатяги :)). Така че, на някакъв етап по пътя, аз поне приемам, че е допустимо да изневериш (почти все едно ми се струва дали е в мисли или в действие). Но пък като по-крайна цел по пътя ми се струва, че е хубаво да си имаш моногамна връзка  ;D .... ама не знам де, едно е да си мислиш друго е да знаеш, с какво ще се срещнеш по пътя и как ще реагираш.  ;D
А ако опре въпроса до това колко хора може да обичаш наведнъж, да ме извиняват пуританите, ама още не се е родил тоя мъж дето ще мога да го обичам само него и никой друг (освен детето си, например) . ....  ами нали трябва да обичаме колкото се може повече хора на тоя свят - наистина се надявам обаче да не ми се наложи да спя с всички дето ги обичам де ....  ;D ;D ;D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за семейството
« Reply #14 on: ноември 29, 2005, 04:03:40 pm »
ми какво да се прави - обичлив народ сме жените  ;D
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re:за семейството
« Reply #15 on: ноември 29, 2005, 04:29:16 pm »
Хайде да го погледнем и така - ясно е, че Идеалната Грандиозна Безкрайна и Всепоглъщаща Любов няма да я срещнем на тоя свят. Тая Любов може да се изпита само към Едно същество (ако същество е точна дума  :-\) ... следователно тук се събираме с хора, които имат определени недостатъци, както и ние имаме определени недостатъци, за да си живеем заедно и да си помагаме по пътя, който иначе би бил едно занимание самотно ....  и доста трудно. Отношенията ни към хората около нас само могат да ни помогнат да разберем и да упражним чувството на Любов.  :-\ Некви такива работи си мисля също ....  ;D