Author Topic: Пусто и празно  (Read 2113 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3131
  • Gender: Male
Пусто и празно
« on: юли 18, 2010, 08:21:38 am »
Понякога ми се иска ми се да напиша нещо тук, нещо важно, да го изкоментирам, да го из-анализирам, но в повечето случаи виждам, че няма какво. Момента е толкова съвършен, че просто няма над какво да се „разпаля” и да „изгоря”. Вярно, има толкова много проблеми лични и всеобщи, че дори по цял ден да се говори над тях пак няма да може да се обхване всичко. Това, което съм аз е някак над всичко това, подминава го с такава лекота и разбиране, че просто няма на какво да се спре за по-дълго. Все пак двата колосални проблема на човечеството и на всеки индивид са самотата и смъртта и някак всички други проблеми се зараждат оттам. Вече съм говорил и за едното и за другото, двата проблема са ми напълно ясни и съм взел решение за всеки от тях. За смъртта може много да се говори, истината е че като ти се случи тогава ако има нещо отвъд го има наистина. И няма какво друго да се направи.
Самотата е част от всеки и може да бъде изпитана от всеки. Защото докато живеем в илюзията на тоя свят се чувстваме разделени един друг. А копнеем да бъдем заедно и да живеем в хармония. Но илюзия е също, че това може да стане докато сме с другия. Проблема е в това, че нито аз нито другия познаваме Себе си. И с колкото и хора да се събера, и най-красивата жена да открия и 10 деца да направя за да запълня празнотата, ако никой не знае и евентуално не разбере истината за себе си няма да се получи трайно. Любовта няма да е истинска и самотата ще се прояви с пълна и още смазваща сила. Безизходицата от това ще породи куп други объркани действия и последици. Искам да кажа, че самотата не се лекува, не се отбягва, не се забравя, не се заменя. Тя трябва да се изживее. И изживявайки крайността й да се разбере и приеме с цяло сърце и душа. Но тогава вече няма да е самота, няма да е нужда или каквато и да е зависимост а ще бъде единение с върховната реалност. Докато си сам търсиш защо си сам, проучваш книги и теории, гледаш филми, наблюдаваш хората, природата, звездите, хода на живота и откриваш истината за себе си и за другите. Откривайки, че всъщност ти си част от Голямото ти откриваш че изобщо не си сам. Всичко около теб, което изглежда отделено е свързано и си взаимодействате по видим и невидим начин. Осъзнавайки това вече мога да бъда с всеки човек, да обичам истински и да се раздавам без да очаквам нищо насреща. Мога да се събирам с приятелите си, да се смеем и забавляваме, да се възхищавам на определена жена и да я обичам безусловно, да имам семейство и да уча децата си на същото. В случай, че остана сам или насаме със себе си никога повече няма да се чувствам самотен. Живота е с мен.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3131
  • Gender: Male
Re:Пусто и празно
« Reply #1 on: март 30, 2016, 12:57:17 pm »
Творчеството е отказът на човек да приеме нещата такива каквито са - тоест, че в природата в първоначалния й вид има всичко нужно на човек, за да оцелява, и че тялото и духа нямат нужда от нищо повече, за да са по-цялостни и завършени.
Всичко сътворено от човека е мотивирано от някакъв недостиг. Като се почне от душевната мизерия - самотата и се стигне до физическия недостиг, всички телесни нужди. Цялата цивилизация и колективното съзнание произтичащо от нея е чисто изразена безпомощност и заявление, че природата е враг и трябва да се пазим от нея. Градове, инфраструктура, икономика, производство, материални блага, всичко това са напълно излишни неща ако разбирахме същината на природата и нашето място в нея.
И това не е обвинение и не е излагане на недостатъците на човешката култура, а чисто лично наблюдение без какъвто и да е емоционален заряд.
 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3131
  • Gender: Male
Re:Пусто и празно
« Reply #2 on: март 31, 2016, 10:35:56 am »
Самотата е върховна реалност понеже има само една душа, една съзнателност, един Бог, една енергия. Макар че от човешка и астрална гледна точка да изглежда, че тази една душа е разделена на безкрайно много други души/хора, върховната реалност е, че всичките тези безкрайно много души са нещо като съвкупност/кулминация от една цялостна душа. Всяка душа-индивидуация "проумява" и се "връща" към тази върховна реалност. Дори в притъпената човешка обвивка, нашето тяло, душата успява да усети същото нещо. Винаги сме свързани с този източник. А самотата не е самота, не означава на практика че си напълно сам и изолиран. Точно обратното на това е. Ние сме едно с източника си и нищо лошо и страшно не може да ни се случи при каквито и да е обстоятелства.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.