Author Topic: Тетралектика и генно модифицирани организми /ГМО/  (Read 1847 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Надостгът на храна е съвпътствал човекът още в зората на зараждане на разума, което е главната предпоставка за раждане на първобитната община чрез която човешкото примитивно общество по-лесно се снабдявало с храна и добре е разпределяло между членовете на първобитната община. Въпреки тази добра социална организзация на първобитното общество то постоянно е страдало от недостиг на храна по независещи от него причини, защото изцяло е било зависимо от неразумната природа. На този първобитен етап на поява и развитие на разума нормално положение е бил и канибализма, чрез който първобитния човек е компесирал недостига от храна.
Затова социалното равновесие /равенство/ е било необходим фактор за поява на разума и оцеляване на човека при недостиг главно от храна, което е предпоставка за развитие и приспособявяне на средата от човека към себе си, с което той започнал да се отличава от животните, които се приспособяват към средата за живеене. Така търсенето на храна е довело до поява и развитие на оръдията на труд, които в началото улеснявали човекът, но в последствие станали причина за изчезване на някой видове животни от хранителната верига свързана с изхранването му. Такъв е случая с изчезването на мамутите, които са били добра първоначална база за изхранване на първобитните хора.
При прекъсване на хранителната верига на определен животински вид той загива, но разумния човек имал възможност да потърси нови ресурси за изхранване, с което е свързано и първото му повлияване на генетичния апарат на естеството на дивите животни и растения като ги култивирал. Преди около 10-12 хиляди години пр. н. е. хората започнали да опитомяват животни и да отглеждат растения. Приблизителният брой на населението по това време на нашата планета не надхвърлял 10 милиона жители. Предполага се, че първото опитомено животно е овцата, а след нея козата и свинята. Дивата овца е имала козина, а не вълна и затова е било необходимо да изминат хиляди години от опитомяването, за да се стигне до днешната овца с вълна.
Вероятно първите зърнени растения отглеждани от хората са били ечемика и пшеницата. Дивата пшенца /еднозърнест лимец/ също е претърпяла генетично изменение, защото в нейния клас е имало само едно дребно зърно, а съвременната хлебна пшенца съдържа много и по-едри зърна в един клас. Така че човекът е започнал да влияе изкуствено върху генетиката на животните и растенията още от дълбока древност чрез култивиране и селекция. Това влияние на генетично изменение е протчало прекалено бавно. Изминали са хилядолетия докато се е стигнало до днешните домашни животни и култивирани растения като така се е създала възмжност за приспособяване както на човека към новата храна, така и на видоизменените животни и растения към средата и средата към тях. От цялото това приспособяване най-уязвими се оказали видоизменените животни и растения, което в същност се оказало безопасно за средата и за човекът, който се грижел за тях като ги улеснявал в прспособяването.
Опитомяване на дивите животни и култивирането на растенията неизбежно е съпроводено с тетралектични прояви. Така опитомените животни и култивирани растения от една страна са по-продуктивни за задоволяване нуждата на човекът от храна, но от друга са по-уязвими на гибел от своите диви прародители без грижите на човека. Отглеждани при подобрени условия, които влияят положтелно на продуктивноста им, но отрицателно на устойчивостта им е тетралектчно разделяне на доброто пораждащо и отрицателни качества. Обратно тералектично разделение имаме при техните диви събратя живеещи при по-лоши условия което ги прави по-устойчиви, но по-непрудоктивни, което е пораждане от лошите условя на по-добра устойчивост. С тази тетралектичност /двойственост на протвоположностите/ трябва да се съобразяваме навсякъде и във всичко, за да можем по-добре и правилно да решаваме проблемите си и постигаме обективната истина.
Около 1500 год. пр.н. е., човекът вече е усвоил отглеждането на всички основни в наши дни хранителн култури. За повече от 2000 години хората са допълнили към основните култури облагородяването само на кафето и доматите.
Населението на Земята постоянно нараства, за да стане над 6 милиарда в наши дни. Огромна цифра в сравнение с 10 милиона земни жители, когато хората са принудени от глада да направят първата крачка към преобразуване на околната среда с опитомяване на дивите животни, култивиране на дивите растения и необходимостта от обработване на земята. Така с тази първа крачка за преобразуване на средата хората се противопоставили главно на глада, но не са успели да го увладеят напълно. Въпреки постоянното усъвършенстване на оръдят на труда и прилагането на научните познания и методи, гладът винаги е бил един зловещ спътник на човечеството сеещ ужас и смърт.
Историческите хроники от най-дълбока дрвност до днес ни предоставят най-ужасяващите факти за жертвите на глада, които превишавали многократно жертвите на войните и болестите. Войните увелечавали глада, а болестите най-често са следствие от недохранването. Милиони, милиони са жертвите на глада в Китай, Индия, Египет и мн. др. Гладът е вилнял безпощадно във всички континенти Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Европа. Много пъти човечеството е прибягвало до канибализъм и масови самоубийства от глад. През последните 200 години достатъчно храна е осигурена само за една трета от населението на Земята, живеещо в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия. В останалите 2/3 от човечеството живеещо в по-бедни, но гъсто населени страни на Азия, Африка и Южна Америка жертвите на глада все още са милиони.
За справяне с проблема на глада човечеството е направило втората крачка към решението на на този проблем по необходимост. Обработваемата земя с течение на времето се изтощава откъм микроелементи и азот. Най-необходимият за растенията химичен елемент азота се изчерпва от тях и почвата става неплодородна. Древното човечество е изоставяло такива неплодородни почви и е предизвиквало изкуствени горски пожари, за да се сдобие отново с плодородна земя. Днес такъв подход е невъзможен поради това, че може да доведе до екологична катастрофа и човечеството е разрешило по друг начин проблема с откриването на синтеза на амоняк от азота на въздуха, който е над 70%. Амонякът е необходим за синтеза на изкуствения тор карбомид съдържащ над 40% азот. Така чрез постраяване на много торови заводи за карбамид човечеството прави втората главна крачка против глада след опитомяване на животните и култивиране на растенията. Учени и статистици са стигнали до извода, че ако не беше открит метода за синтез на амоняка от азота на въздуха, повече от половината човечество нямаше да го има днес.
Едностранчивото писанато против изкуствените торове е свързано с нитратите което е едната страна на медала, която държи будно човешкото съзнание против отрицателните последици на нововъведенето, което човек използва зарад положителната необходимост от него. Така богатите на азот торове изместват употребата на естествения птичи тор – гуано и други естествени торове, които са най-полезни, но са в недостатъчно количество за подхранване на огромните пространства от изтощени почви.
Явно, е че по-този път на развитие човечеството ще разширява и задълбочава своята намеса в преобразуване на околната среда поради нарастващата необходимост от храна и бързия темп на увеличаване на населението на нашата планета. Важното е при решението на човшките проблеми свързани с изхранването, което се налага от необходмостта, да се отчита и изследва и отрицателната страна на продуктите на науката и тяхното приложение, за да се ограничават опасните последици както за околната среда, така и за човека. Тетралектичното съществуване, развитие и управление на света е основание за една такава методология особено при първичността на нововъведенията. Защото при първичността си нещата съдържат най-многоотрицателни неизвестни, които могат да доведат до поредица от грешки преди първичните неща да са направили положителна крачка към своето усъвършенстване, за да се намали тяхната вредност.
На днешният етап на съществуване и развитие на цивилизацията ни се прави третата крачка към по-съвършени методи за разрешаване проблема с глада като се въздейства пряко на генетичния апарат на култивираните растения и опитомените животни, за да се получат така наречените Генно модифицираните организми /ГМСО/. Тази възможност съвременния човек получи от бурното развитие на генетиката, чрез която ще започне да залага предварително необходимите качества за прудоктивност и устойчивост на растенията и животните, което досега само индиректно е правено от човека, чрез селекцията и подобрените условия на живот на растенията и животните.
Поради недостиг от естествени храни примитивния човек е направил първата крачка към изкуственото им придобиване. Особено впечатлявщо е, че човекът е направил първите три крачки само за подобрение на съществуващите диви животни растения: Първата е тяхното оптомяване и облагородяване, втората е откриването и подхранването на почвата с азотни торове, за да осигури прехраната на домашните животни като незаменима част от хранителната верига завършваща с човекът. С тези две крачки човечеството не реши проблема с изхранването и по необходимост прави третата крачка към директна намеса в генетичния апарат на растенията и животните. Това е правилния път за решаването на проблема с глада на бързо увеличаващия се брой на човечеството. Началото на този път неминуемо крие много рискове, както е рисковано всяко начало, но поради риска на всяко начало не бива да се отказваме от прогреса, защото огънят, от който най-много се е страхувал първобитния човек се оказъл най-голямата необходима придобивка, на която дължим съществуването си днес. Неизвестните свързани с генетиката са много повече от закономерните открития, които са достигнали и с които боравят генетиците, но това не трябва да бъде спирачка за използване на постигнатото в генетиката за прилагането му за полезна практическа дейност в полза на човекът.
Понеже става въпрос за направа на третата крачка смързана с ГМО и с изхранването на човечеството. Затова първата необходимост след получаването им е да сме изследвали колко се може по-пълно тяхното въздействие върху Природата и човекът, за да можем да предвидим и намалим вредните последици до минимум. Второ трябва да има в началото строги и регламентирани закони, които да са обвързани със свойствата на ГМО, тяхното разпространение в околната среда и икономическата им ефективност, което да намали до минимум злоупотребите с посочените фактори. Особено е необходимо много внимателен подход за разпространението и използването в България на ГМО поради грубото извращаване на всички правни и нормативни закони. Най-подходящо за нас на този първоначален рисков етап е да бъдат временно забранени ГМО, но не абсолютно забранени, защото все пак това е необходимото бъдеще на човечеството, както се е минало през необходимостта за опитомяване на дивите животни и облагодаряване на дивите растения, както се е минало през подхранването на изтощените почви с азотни торове и микроелементи, а сега на дневен ред идват ГМО.Трябва прекалено много да се внимава особено при положението с пряката, но по-дълбока и по-обширна намеса на разумния човек в преобразуването на природната среда, а ГМО е един не само много полезе, но и много опасен връх в тази намеса.
Сега в момента се използват стотици добавки към хранителните продукти на човека, които нямат връзка с ГМО като повече от 50% съдържат повишена рискова опасност за здравето на човеко, което за сега носи много по-голяма опасност от ГМО продуктите, които са все още в минимално количество и разнообразие. Тава некотролируемо използване на вредни химически добавки в хранителните продукти е свързано и обвързано с управлението на трите власти икономическа, правна и управленическа като доминиращата е икономическата, което в България е на най-високо безсъвестно ниво. Щом е имало константиран случай за прибавяне на талк в сиренето и какви ли н други куриозни случай сме длъжни да подходим и прилагаме законите свързани с ГМО най-строго като на този безаконен етап е най-подходящо е тяхната забраната.
 Информация за опасните добавки ще намерите в статията „Всичко е Е-та” на списание Осем, бр.12, 2009 год. Там са дадени и много линкове за ползване на таква информация в интернет за Е-тата /добавките в хранителните продукти/. Прилагането на нерагламентирани и опасни добавки днес в хранителните продукти ни говори за безсъвестността и не хуманността на съвремения разумен човек особено в България, което доказва, че само разум не е достатъчно за по-нататъшното ни оцеляване, а имаме нужда от повишаване на съзнанието и хуманизация на разума, което е невъзможно без прогресивното развитие съдържащо и опасността.
За да не стигнем до антиутопията Дж. Уидмън в книгата му „Денят на трифидите” трябва още днес да подхождаме не само по необходимост, а да облечем необходимостта в знания, хуманизъм и съзнание. Днес имаме вече наченки за такава опасност поради безотговорното отношение на човечеството към заобикалящата го среда. Пример за това са огромното размножаване на смъртоносно опасните медузи превзели японските крайбрежия и сините водорасли /цианеите/ поради неограниченото си размножаване изместили от водоемите всичко полезно и ги превръщат в необитаеми. Зад тези неограничени размножителни процеси на медузите и сините водорасли стои замърсяването на океаните и водоемите с химически вещества от човека, които спомагат за лесно приспособяване на тези организми и тяхното небалансирано размножение поради ограничение възможностите на другите организми. Интересното е, че и двата вида организми са от най-примитивните, което показва, че опасността е най-голяма за високоорганизирания земен живот и най-опасно за човека.
Отрицателни са последствията от намесата на учените при кръстоската на обикновената пчела с дивата южноамериканска агресивна, но много по-медоносна пчела. Медоносният хибрид се превръща в напаст за Американския континент изместил обикновената пчела от екологичната ниша и станал опасен за животните и дори за човека поради своята агресивност. Стигнало се до там, че се търсят методи за неговото унищожение. Друг, но положителен пример е облагородяването на обширни неплодородни почви превърнали се в пустини поради липса на микроелементи и връщането им към плодородието чрез познанието за тях. Такъв е случая с пустинята Найнти майл в Австралия, която при подходящата намеса на човека чрез познането я превръща в озис на плодородието вече с име Куналпин Доунз. Милиони хектара неплодородна земя по света очаква облагородяването чрез разбиране на процесите, които са довели до превръщането им в пустееща неплодородна земя.
Така че научното познание се подчинява на тетралектичния принцип. Съдържа зло и добро, което е в зависимост от човешкото съзнание и хуманизъм в проявлението си. При несъзнателно и нехуманно отношение се проявява отрицателната страна на научното познание – злото, но при съзнателното и хуманно отношение към научното познание се проявява положителната му страна – доброто.
В продължението на този постинг ще опишем четвъртият тетралектичен етап при решаването проблема с изхранването на човечеството, който ще определи пътят за неговата хуманизация и високосъзнание.-