Author Topic: материалното vs духовното  (Read 7331 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
материалното vs духовното
« on: октомври 26, 2005, 02:24:02 pm »
Мислите ли си понякога за това как да съчетаваме материалния и духовния живот. Аз си мислех доста на времето, а и сега ... Още повече, че съм и зодия Стрелец, а символа на тази зодия е кентавъра, т.е. същество, което е наполовина човек наполовина животно. Аз пък се чувствам наполовина материален човек, наполовина духовен .... понякога. За щастие, ако преди време е имало някакви съществени противоречия между двете ми половини, вече почти съм ги изгладила. Мисля, че съм постигнала някаква хармония.
Мисля си, че едно важно условие за постигането на такава хармония е приемането на себе си, такъв какъвто си. Мисля, че всеки човек е едно единствено уникално същество (никога преди това не се е раждал друг идентичен на него и никога след това няма да се роди такъв човек, нито генотипа, нито условията ... а и и едни други неща могат да се повторят) и дори само това е повод за някакво добро самочувствие – аз например, след като никога не съм била някаква красавица и след като съм знаела винаги, че има много по-умни от мен жени ако не се приемах такава каквато съм, трябваше да се чувствам постоянно подтисната от това, че не съм най-красивата и най-умната жена на света.. .. и така е с всеки, нали! А после, наистина, човек не трябва да слага определения за себе си. Мисля, че трябва постоянно да сме с усещането, че не познаваме докрай себе си и не знаем как точно ще реагираме в следващия момент, в следващата неповторима ситуация. Ние не сме едно, константно „аз”, а сме едно променливо „аз”, както е постоянно менящ се света около неас.
Другото много важно нещо, което си мисля сега е, че живота просто трябва да се живее .... пълноценно .... с всичките му и материални и духовни аспекти. След като сме такива същества, че се нуждаем и от това хубаво да похапнем, и да ударим по едно-две питиета след тежък ден, и да правим страхотен секс и да имамем малко пари и малко власт, а в същото време и да прочетем някоя хубава книга, и да помедитираме на върха на някоя планина, значи точно това и трябва да правим. Както казват на изток: „Разумът мисли, душата знае”. Мисля, че душата ни знае много добре от какво има нужда и ние просто трябва да задоволяваме желанията и и да бъдем себе си .... без да се натрапваме и без да нараняваме другите съзнателно. В миналото религиите са помагали на хората и са им давали определени правила за живота. (Честно казано заповед като „Не кради” или „Не убивай” ми звучи малко странно сега след като никога не ми е минавало и през ум да убия човек или да крада...) Сега този метод е поостарял, мисля, че в света на модерните информационни технологии всеки сам може да открие правилата за неговия собствен живот и тези правила ще бъдата толкова уникални, колкото уникално човешко същество е самият той.
Онзи ден чух един готин израз, който се отнасял за самураите, (виж „Последния самурай”): Живот с всеки дъх. Мисля, че така трябва да се живее. Да се усеща живота и да му се наслаждаваме с всеки дъх – независимо какво правим. Дори и някои от нещата, които правим на пръв поглед да не изглеждат така привлекателни, трябва да си внушим, че са поне полезни за нас и за другите или че са част от цялото, което е живота. Защото това, което трябва да постигнем според мен е усещането за цялостност, цялостност на това, което сме ние (едновременно материални и духовни същества) и цялостност на живота изобщо (всичко, което виждаме, чуваме, усещаме, всичко, което се случва около нас е един всеобщ взаимозависим кръговрат, .... наречен живот).
Чувала съм много теории по въпроса колко илюзорен бил света около нас, и до голяма степен съм съгласна, че може да е илюзорен, но все пак, ..... този свят е единственото, което имам тук и сега. А тук и сега е единственото нещо, което действително съществува, единственото реално нещо - миналото вече го няма, бъдещето още не е дошло. Така че, този свят, тук и сега, е нещото, с което не само трябва да се справим, но и от което трябва да извлечем максимално удоволствие (и материално и духовно), защото много се съмнявам да сме създадени с цел да страдаме.
Пфу, съжалявам, че използвах толкова много думичката "трябва", не искам да давам ъкъл на никой, защото самата аз най-много мразя някой да ми дава ъкъл  ..... и дано не звуча като многознайко, морализаторски или направо откачено .... това е само моето собствено, ограничено, малко различно, мнение по въпроса.

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: материалното vs духовното
« Reply #1 on: ноември 08, 2006, 11:25:24 pm »
Мислила съм,Пчеличке и съм пробвала - и да забравя материалното,да забравя духовното или да карам по средния път.Но нищо не се получава и с този среден път-да си угодим материално и да се правим на духовни хора.Просто при мен не става.Мисля,че хората през хилядолетията са го казали-да признаем на материалното възможно най-малко права и да градим силен дух,но ще кажа и това-по-добре да си по средата докато изградиш устойчивост,отколкото да се хвърляш в крайности и да ставаш фанатик.

izgrev

  • Guest
Re: материалното vs духовното
« Reply #2 on: ноември 10, 2006, 02:06:15 pm »
Ако си мислим, че можем съвсем без материалното, го удряме в другата крайност!
Дори на Японеца са му нужни някои неща, за да може да е "духовен". Трябват му рогозка, възглавница, завивка, купичка и клечки! Малко неща, но необходими! А от тук може да се стигне до някои изводи. Евридика е стигнала до тях, но не разбрах от поста и дали го осъзнава!
Всякя крайност е вредна.....дори и ДУХОВНАТА!

nova

  • Guest
Re: материалното vs духовното
« Reply #3 on: ноември 10, 2006, 02:17:22 pm »
Всякя крайност е вредна.....дори и ДУХОВНАТА!

Псилютно!! Да си правим избор в тази посока е като да решаваме коя ръка да оставим и коя да махнем.


Вее, един въпрос: защо темата е с "vs" по средата?
Ако ТИ застанеш на мястото на същото това "vs" балансът си идва сам, без разсъждения

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: материалното vs духовното
« Reply #4 on: ноември 10, 2006, 05:45:58 pm »
А дали не може и двете да са на МАХ?!  На "кой колкото може". То дефакто това се и получава.
Защо да не могат да се съчетаят (който го може). Въпроса пак излиза да не се взема човек много насериозно и "просто да играе Тук-Сега". Не отказва от благинките на света, но и знае за основните ценности в живото. Знае, че парите са нищо и си играе с тях печелейки и харчейки. Едва ли е лесно да се управляват много пари и хора, но може би чрез тази игра Човека просто проявява себе си; иска да види до къде е способен да играе. И не може да се съди особено чрез единични постъпки "какъв е човека"
Само в личен план човек може да обедини духовното с материалното; само той си е свидетел с кое се съобразява и с кое - не. За всички други (за останалите) той може да бъде от едната крайност до другата. А на него му остава само личния опит.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

bee

  • Guest
Re: материалното vs духовното
« Reply #5 on: ноември 10, 2006, 06:44:49 pm »
Ех, Нова, Нова .... нима си забравила, че тук с теб "литературехме" ... нима и ти искаш да се взимаш на сериозно и също думите си, и моите думи?
Нищо в моите думи не е сериозно ... това са просто думи - от където дошли там и отишли ... VS беше просто за благозвучие - вижда ли се някъде в текста ми, че ги противопоставям? Вижда ли се някъде, че говоря за крайности? Не, че има значение какво говоря  ... изливала съм си моментното състояние на душата на екрана - нищо от това, което съм писала не е обект на дискусия - това съм просто аз - какво има за дискутиране тук?

Опитала съм се да говоря за "Живот с всеки дъх" ... с всичко в него  -  Той в нас и ние в него ... всичко друго е ала-бала.

Забележете също, че поста ми е от октомври миналата година......



Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: материалното vs духовното
« Reply #6 on: ноември 13, 2006, 11:44:11 pm »
Така си е,всяка крайност е вредна,но за да го осъзнаеш,се налага да минеш и през едната и през другата.Лично аз мисля,че този въпрос започва да вълнува човека след събуждането на душата му.След като се пробуди ,душата започва да търси единение с Духа.Тогава човек или отрича този повик на събудената душа и се заравя до гуша в материята,за да го забрави или откликва на повика,като тръгва да търси Духа намразвайки материята,която му пречи и води битка с нея до пълното и овладяване.Други като повечето от нас осъзнават,че крайностите са вредни и се стремят да вървят балансирайки хармонично между Духа и материята.Но според мен всеки,в зависимост от вложените в него възможности и съобразно отредената му съдба в крайна сметка ще достигне до крайните дестинации,белязани от Великите Учители,показали ги на света-Просветлението,до което е достигнал Буда - откривайки идеята за пустотата или Възкресението,което реализира Христос-без да намразваш материята да понесеш истината за нейната временност чрез осъзнато страдание и чрез силата на Духа да я одухотвориш,за да я направиш годна за вечно битие.

pakost

  • Guest
Re: материалното vs духовното
« Reply #7 on: ноември 15, 2006, 04:22:41 pm »
Материалното какво е. Преминах през няколко етапа на дефиниране. Първия беше свързан с имането на разни материални блага. Беше повлияно от материалното момиче Мадона и символите на времето, а именно парите и онова което може да се купи с тях. Схванах че парите не са особено важен фактор в живота ми. Просто парите купуват стоки, т.е. когато купувам стоки аз се продавам. Влагам себе си в материална стойност, защото идентифицирам нуждите си със стоки. Пари, коли, наркотици, бляскав живот, показност – неща които се добиват с игри. И когато ги има в наличност, играта загрубява. Човекът се загубва, понеже се очаква да е щастлив от постигнатото благосъстояние. Всъщност благосъстоянието е преекспонирана вътрешна липса. Демонстрираната финансова мощ е израз на дълбока вътрешна потребност. За всеки богат това е различно, както са различни начините и причините поради които е направил парите си. Това си е неговата игра, която е огледален образ на вътрешната му фантазия. Но в момента в който парите ги има вече, а човекът все още трупа, лакоми се, той вече не може да се види. Превърнал се е в роб на целта си. Вътрешния конфликт става все по-голям - колкото повече има, толкова по-недоволен е. Усеща че не парите ще решат проблемите в живота му, но пък няма идея за духовното си развитие. Още повече че материалиста твърди че това са глупости, няма доказателства за духовната същност на човека, няма нищо което да се види и пипне, което да го убеди, че и той носи душа и има дух, че и той е съществувал безтелесен и има безтелесна същност.
В това време много хора тръгнаха да печелят пари назапад с думите: ще се изкъртя от работа, но поне ще знам за какво. Макар и да беше важно за мен да разполагам с някакви средства, за да имам известна свобода и да не се чувствам нямаща, не разбирах какво кара хората да емигрират. Каква е тая мания за многото пари дето някъде щели да спечелят. С колкото разполагах – толкова. Обикновено не харчех нищо по цяла седмица, за да имам пари в петък вечер да ида в някоя кръчма или бар. И все пак материалния свят беше единствения който познавах. Вътрешното ми усещане беше изключително объркано и го отдавах не на духовността си, а по-скоро на някаква идиотщина – така се определях, понеже бях странна и отвеяна.
Записах се да уча Икономика и материализма придоби ново значение за мен. В главата ми зазвуча идеята за машина за правене на пари, пирамидата на потребностите на Маслоу, потребителски кошници, реклама, продажби, печалби. Материализма стана цифромания. Което е стремеж в нищото, да попадна в пазарна ниша, да предложа нещо от себе си, с което да запълня нишата и пак да се продам. Да разменя себе си, труда си, ума си, срещу материални блага, срещу бъдещо спокойствие, срещу здравно осигуряване. Все неща които идват отвън и задоволяват насочени навън потребности. Все още не играя играта на правене на пари, но се уча и рано или късно предполагам че живота ми ще ме доведе до там. Видях системата на парите докато учех икономика. Емоциите в това отношение са излишни. Харесва ми или не – това е системата на света, в който живеем. На базата на парите е организиран обществения живот, социалните услуги, културата. Дори развитието на човека се бележи от паричния фактор – обучението, просперитета, адаптивността към пазара на труда и към пазара на стоки и услуги. В обществото хората се делят именно според паричния критерий. Има класово разделение. Гледат си колите, къщите, училищата в които са учили. Обществено наложения модел за щастие и спокойствие е тлъста банкова сметка. И мисля че това е материализъм в обществен план.
В конкретно личен план обаче материалното у мен е моето тяло. Материалното в мен няма нищо общо с вещите, с които разполагам. То е природна даденост. Частта от мен която може да се пипне, която ми носи наслада и носи наслада. Тялото което мога да тренирам, да поддържам здраво, да се грижа за вида му. Тялото което храня и за което преценявам че е важно да внимавам в какво състояние е. То е моят сензор. Сетивата ми са пипалца, през които изформацията достига до мозъка ми. Тялото ми е връзката с външния свят. То е и връзката ми с вътрешния свят. Всичко което се случва вътре в мен намира израз в тялото ми. Така психичните растройства стават причина за заболявания по тялото, както спокойствието и радостта са причина за здравия външен вид. Оказва се че в материалистичния период съм се идентифицирала напълно с тялото си. Тялото ми – това бях аз. Сега тялото ми – това е моя посредник. По действията си мога да видя (ако наблюдавам безпристрастно и внимателно) какво става вътре в мен. Това което съм аз – се изразява във взаимоотношенията и дейностите ми. Дори и писането е израз на моята същност. Всички неща са свързани. Има си стройна логика по която вътрешните събития намират израз във външния свят на човека. Така материалното и духовното са неразривно свързани и огледални образи. Общото между тях е самия човек и всяка връзка между духовното и материалното, води към същността му ако бъде проследена в дълбочина. А човекът е свързан на множество нива със себе си, с миналото , с бъдещето, със съня и фантазиите си, със желанията си, с приятели, задължения, имания, нямания, търсения. Всеки си знае колко много обвързаности има в живота му. Ценното е че тези обвързаности са двойни. Едно и също нещо има по две проявления и по външното, може да се достигне до вътрешното. Материалното е пътя към духовното. С това разполагаме единствено. Останалите материални придобивки са с условна потребност. Само онези, които задоволяват потребностите на тялото ни са наистина нужни. И там е прага на оцеляването според мен. Там където тялото е задоволено, не ума. Защото ума е незадоволим. Само тялото има праг на задоволеност. Ума винаги иска още. Докато сме в този живот за всеки един от нас духовното и материалното ще останат заедно. Можем да докоснем безкрая, но пак ще се върнем в тялото си, да си доизживеем живота.
А какво е духовното? Само ще направя опит да изразя схващането си за духовния аспект на съществото ми. Далеч съм от идеята че е възможно да дам общовалидна дефиниция. Духовния път за мен е направлението по което преоткривам същността си. Онова което наричам съзнание или разум, свободен от всякаква обвързаност и форма, е моята духовност. Дано се докосна до себе си. Амин

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: материалното vs духовното
« Reply #8 on: ноември 15, 2006, 05:05:33 pm »
Много от нуждите които имат хората биват наричани "материални".Храна,дом,кола,вещи и т.н биват наричани материални неща.Не знам как си го представяте но тези неща ако не са осигорени до някаква степен,духовното развитие или ще се забави или въобще няма да съществува,а хората ще гледат само как да оцелеят.Затова много хора които са нямали възможността да се насладят на тези материални удоволствия в миналото,а в настоящето имат такава възможност се възползват от нея като натрупат много пари.Но тука се появява един страх в хората че може миналото да се върне и те отново да няма какво да ядът и така хората се стремят да спечелят колкото се може повече пари докато са още млади.Не виждам нищо лошо в тово и не разбирам за какво осъждате хора ,които може би са имали намерение след няколко години да се оттеглят от своя бизнес и да насочав вниманието си към себе си,като вече не се притесняват че ще останат без пари.И това е основната цел на материализацията на настоящето.Да се създаде такава система и механизация на производствата ,така че да не се налага хората да работят в бъдеще.Но за да се постигне това се налага тези хора да работят 2-3 пъти повече от нужното.И ето че резултатите са на лице,тези които са се блъскали повече са събрали солидни суми,това е изразходвана енергия която може да се вложи в така наречената пълна механизация на производството.Когато това стане всичко ще бъде произвеждано от машини и работата на хората ще се изразява само в обслужващата сфера,и контролирането и следенето на тези процеси.В това бъдеще което би могло да дойде хората няма да е нужно въобще да работят ,и ще насочват цялото си внимани в себеосъвършенстване и ще вървят десетки пъти по бързо по духовния си път ,от колкото повечето от вас в момента се стремят.От тази гледна точка това лудо бачкане е много по благородно от колкото например вашето духовно развитие.Тези хора ще помогнат на хиляди след тях да станат просветени с цената на един пропилят живот.С цената на жертвата на няколко поколения ще бъде създаден свят в който хората няма да имат никаква нужда ор пари или от каквото и да било,защото ще имат всичко това.По тези причини аз мога да осъдя духовните хора че не си вършат работата ами по цял ден стоят с кръстосани кръка и блеят...А това време може да бъде използвано в създаването на новия свят за нашите деца.И това е главната причина поради която много хора трупат богатства.За децата,да не е нужно да работят,никога ли не сте чували такова нещо ? Представете си че всички хора мислят така,че да оредят децата си да не работят повече,в един момент това ще се постигне и тогава всичките проблеми които имаме сега ще бъдат решени.Не сте ли се замисляли че например с тези проповеди че хората трябва да спрат да мислят за материално и да обърнат внимание на духовното,много хора ще го направят,от там няма да бъде създаден този по добър свят ,а това няма да доведе до прогрес,ами до зацикляне или до връщане към първобитното.Според мене ние живеем в период на преход към нещо по добро и не смятам че трябва да стоя със кръстени ръце и да медитирам по няколко часа на ден,вместо да помогна за нещо по смислено.Аз не съм толкова важен,аз няма да достигна до нищо велико,но имам възможността да предоставя една възможност на моите деца да постигнат много повече от нещо толкова елементарно като велико постижение.Ето един поглед на нещата при които духовния човек е по голям егоист от материалния.Духовния мисли за собственото си развитие,а материалния за духовното развитието на нашите деца.Кое според вас е по достойно за уважение,някой който е проумял някакви мъдрости познати на човека от преди хиляди години или твореца на новият свят,на бъдещето,човека на прогреса,това е то....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: материалното vs духовното
« Reply #9 on: ноември 15, 2006, 10:02:15 pm »
Блях,
==Не виждам нищо лошо в тово и не разбирам за какво осъждате хора ,които може би са имали намерение след няколко години да се оттеглят от своя бизнес и да насочат вниманието си към себе си,като вече не се притесняват че ще останат без пари.==

Не привиждай приятелю думите и мислите на някой за себе си, като осъждане на някой друг. Няма прокурори, нито подсъдими. Разбира се, че "нищо лошо" няма и няма смисъл да го приемаш така, защото това просто го приемаш лично. Пакост доколкото усетих просто говори за себе си. Ние сме различни хора, правим свои избори - различни избори, защото изборите ни са израз на нашите различности. И това е така откакто свят светува и никога нищо лошо е нямало в това. Както няма и "лошо" по принцип. Ти просто пишеш за себе си и своите избори. Ако някой не ги споделя, то не значи че ги "осъжда", а само определя себе си чрез различните избори, които е направил.
И както ти пишеш за себе си, така аз също ще напиша за своите идеи и изборите ми - това пък ме определя кой съм аз...
Понеже написаното стана много дълго преместих текста в раздела с моя ник, защото там е мястото за статии, както стана с това, което написах. Ще дам просто линк - който иска - да чете. Нали знаете - дългичко е  :)
Ето го - http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1182.0
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

nova

  • Guest
Re: материалното vs духовното
« Reply #10 on: ноември 16, 2006, 09:32:44 am »
.Да се създаде такава система и механизация на производствата ,така че да не се налага хората да работят в бъдеще.Но за да се постигне това се налага тези хора да работят 2-3 пъти повече от нужното.И ето че резултатите са на лице,тези които са се блъскали повече са събрали солидни суми,това е изразходвана енергия която може да се вложи в така наречената пълна механизация на производството.Когато това стане всичко ще бъде произвеждано от машини и работата на хората ще се изразява само в обслужващата сфера,и контролирането и следенето на тези процеси.В това бъдеще което би могло да дойде хората няма да е нужно въобще да работят ,и ще насочват цялото си внимани в себеосъвършенстване и ще вървят десетки пъти по бързо по духовния си път ,от колкото повечето от вас в момента се стремят.От тази гледна точка това лудо бачкане е много по благородно от колкото например вашето духовно развитие.Тези хора ще помогнат на хиляди след тях да станат просветени с цената на един пропилят живот.С цената на жертвата на няколко поколения ще бъде създаден свят в който хората няма да имат никаква нужда ор пари или от каквото и да било,защото ще имат всичко това.По тези причини аз мога да осъдя духовните хора че не си вършат работата ами по цял ден стоят с кръстосани кръка и блеят...А това време може да бъде използвано в създаването на новия свят за нашите деца.



Blqh, това е брилянтно ;D. Не знам на каква възраст си, но само преди 15-16 години тези думи бяха набивани в главите на моите връстници и на мен самата. Това беше една единствено валидна истина и се наричаше комунизъм- лозунгът му беше "от всекиго според възможностите, на всекиму според потребностите". Много хора паднаха жертва и физически, и духовно в името на тази поредна светла идея. На тази идея се обрекоха поне две поколения. Докато и тя самата не се самоизяде. Защото беше само идея. А Живота не е идея.

добавка: ако възрастта която си показал в профила е вярна, то това пообяснява нещата. Но не съвсем

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: материалното vs духовното
« Reply #11 on: ноември 16, 2006, 08:45:14 pm »
Ииий ши ма изядете значи :) Малко пресилено се изказвах,тъй де доста,извинявам се :) Но както и да е,Рамус вече внесе достатачно яснота не виждам какво повече мога да кажа освен да ви разкажа една притча...или поне доколкото си я спомням като ми я разказа един приятел.Но тъй де та във връзка с манипулациите и парите той бил прочел някаква книга.Не съм сигорен точно за името но нещо от сорта на "Как да притежаваме света и 5% отгоре"или май беше "Как да притежаваме 105% от света".(ако някой я има бих му бил благодарен ако ми я прати :) ) Та историята е доста поучителна за това как са измислени парите.Много отдава когато не е имало пари ами всичко е било чрез размяна на един златар му хрумнала една идея.Замислил се той как да спечели от цялата работа и така измислил парите.Измислил нещата така че само той да може да ги прави,и започнал да сече златни монети.Златото било рядкост и нямало друг кой да произвежда освен него.Събрал той народа и му казал.Сега ще ви покажа какво измислих,измислих парите.Ще ги ползвате така че една кокошка ще струва например една златна монета ,а един кон пет златни монети,вместо да разменяте пет кокошки за един кон.И разбирасе хората се съгласили но от къде ще вземат тези пари.И тука отново нашия златар се намесил и рекъл.Аз ще ви дам по 100 златни монети като изкам в края на годината да ми върнете 105 златни монети.И хората се съгласили и той им дал по 100 златни монети на всички.Но тези 5 златни монети ,тази лихва той никога не я е създавал,така че хората няма от къде да ги земат.С течение на времето някои хора събрали повече пари от други и си платили 105те златни монети.Но засметка на това някои задължели като не могли да върнат дори 100те златни монети.Случило се обаче така че на златарят му свъшило златото и нямало как да прави още пари.Тогава той седнал и се замислил как да спечели от цялата работа и ето какво измислил.Отишъл при хората и им казъл.За да не ви откраднат парите вижте какво ви предлагам,вие ми ги давате на мене по 100 златни монети например и аз в края на годината ще ви върна 103 златни монети за това че съм ги пазил.И хората се съгласили и правили сделките.А през това време нашия златар продължавал да дава по 100 златни монети като искъл в края на годината по 105.И от разликата 105-103=2 златни монети са му на печалба.Това е елементарния принцип по който фунционират банките.Ето така се притежава 105% от парите в света.А тези 5% дефакто не съществуват :) Та ето имаш нужда от пари и влизаш в играта.Неизбежно е ,защото за да ядеш ти трябват пари и така се създава зависимостта и контрола.Контролираш ли парите ,контролираш и хората на които им трябват...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: материалното vs духовното
« Reply #12 on: ноември 18, 2006, 11:23:38 am »
Много точно и вярно,Рамус!Но има ли изход към нещо по-добро?Ерих Фром е изложил идеите си за изход в "Да имаш или да бъдеш" и лично аз ги споделям.За жалост сме толкова заети със сънуване,както казваш ти и така обладани от страховете си,че нямаме нито време,нито желание да прекратим съня дори за кратко,за да помислим,че е възможно нещо различно от общоприетото и може би нещо по-добро.Даже и на мен рядко ми остава време да поразсъждавам над тези въпроси,щото и аз съм в общия кюп - като всички. Ще ми бъде интересно да прочета твоите идеи по въпроса дали е възможно нещо по-добро и по-съзидателно за човека.Защото категорично не мога да се съглася с Блях,че целта на материалния просперитет е да бъде освободен човек от необходимостта да се труди.Вече виждаме какъв повсеместен разпад на душевността се шири в развитите страни и дори в България от това "освобождение" и как той заразява масово човешкото съзнание.Последицата от липсата на труд е същата,като тази от безпаметния робски труд -оскотяване на човека.Другаде е верният път,ама не го знам...само опитвам,когато успея да се събудя :)

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
МАТЕРИАЛНО – ЧОВЕК – ДУХОВНО
« Reply #13 on: януари 23, 2007, 10:29:43 am »
За мен разликата между материалното и духовното е единствено в перспективата.
Нещо като между гледната точка на гъсеницата и на пеперудата.

Когато погледът е насочен навън, към видимите, проявените, крайните неща,
когато количественото натрупване на форми – все повече и все по-красиви -
и постигането в света са целта и смисъла на живота, когато човек се привърже
и идентифицира с притежанията си, когато осъзнава само периферията
на съществуването и животът му протича в нетрайното, то той се обрича на гибел.

Когато съзнанието е насочено навътре, към себепознание, водещо до същностни,
качествени натрупвания и трансформация, когато индивида познае източника на всички
проявления, тогава открива нови реалности, далеч отвъд границите на смъртта.

В единия случай, виждането е крайно ограничено, а в другия –
картината става все по-пълна, цялостна, всеобхватна.

Постигането на щастие, блаженство, единение, покой, тишина
е възможно само, ако се търси във вярната посока.

Въпросът за посоката е въпрос на живот и смърт.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
Re: материалното vs духовното
« Reply #14 on: януари 24, 2007, 04:51:33 pm »
       За човека, който живее в хармония със себе си,с окръжаващата го среда,с професията си, с близките си, е естествено да се влива благополучието. Живее леко, защото твори и вижда единството навсякъде около себе си.
Няма конфликт. Всичко е такова, каквото е и ние сме тук за да го преживеем, а това се случва единствено в материалния свят. А какво е духовността - осъзнаване, припомняне, канализиране на енергиите, творене и любов.
Къде и как да проявим всичките си тези можения - да обичаме просто всичко и всички? Не-е проявяването на любовта, таланта, знанието е в преодоляването и израстването. Уроците - духовните идват от материален източник- бедност, разлъка, болест и също така израстването или "наградите" имат материален характер - появяват се пари за пътешествия,лечение,здравословен начин на живот, книги, компютър, попадаш на точното място и се запознаваш с хората, с които искаш да говориш, а не едновремешните клюкарствания и обсъждане на политиката в кръчмата. Различно е, хубаво е. Рзбираш, че думите са енергия, която се превръща в реалност, т.е. материя и затова ставаш отговорен към това, което излиза от устата ти - като в приказката за двете сестри - от устата на едната падали змии и гущери, а другата редяла бисери и скъпоценни камъни. Материята също е божествено проявление и сме длъжни да бъдем отговорни както към телата си, така и към душите си без да забравяме сърдечния център, който е по средата и се опитва да постигне баланса за едни или да бъде извор, центъра на собствената им вселена- за други.