Author Topic: Смъртта и сбърканите й интерпретации  (Read 3880 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Започвам с това, че смъртта е изключително явление в т.н. живот на човека. Тя е олицетворение на най-сигурното, което може да ни се случи. И нищо не може да се направи, за да се предотврати този факт на този етап от човешката еволюция. Всеки човек прекъсва своя път по едно или друго време през своя живот. Аз който пиша тук след време няма да ме има - факт. Ти, който четеш това също. Така е било открай време и така ще бъде занапред.  Всеки, който има материално физическо тяло един ден трябва да се раздели с него и да продължи напред, ако изобщо има нещо напред(този момент оставям на всеки сам да си прецени това според текущите си вярвания).
И така съзнавайки своята смъртност, за смъртността на своите най-близки и обичани хора, за смърттността на своите приятели, на своите идоли, на своите колеги и на всички хора, за които го е грижа, знаейки за неизбежното което идва рано или късно, какво трябва да мисли и чувства човек спрямо това.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #1 on: март 27, 2011, 11:32:44 am »
Отговора е в една единствена думичка - Смирение.
Това означава, че въпреки жестоката реалност на завършека на всеки един живот човек задължително трябва да се примири с този факт. Това е жизненоважно. Не да откача и превърта, не да скърби безкрайно, не да се отчайва и да се вайка а да приеме спокойно и хладнокръвно неизбежността на битието такова каквото е. Да запази едни хубави спомени за обичните си починали хора и да продължи напред със своя живот без да мисли никога повече за "Черната господарка с качулка хванала в кокалестата си ръка безупречно наточената си коса, готова с един замах да събере окаяните души на следващите си жертви". След последното ми красноречиво описание сигурно никой няма да е в състояние да забрави поне няколко минути смъртта, хаха. Но не се страхувайте да й се присмеете. Така или иначе ще дойде и ще ви вземе в хладните си обятия някой ден, поне можем да й се надсмеем, докато я чакаме да пристигне :) Хумора винаги помага в началото. След това може да се измести с въпросното приемане. Приемеш ли веднъж "лошото", което ти се е случило визирайки загубата на някакви близки хора следва край на този въпрос. Затворена страница от една история. Хубави откъслечни спомени, които да разказваш пред камината на внуците си(примерно). Следващата страница продължава с твоя живот, на живия, на все още оцеляващия човек, справящ се с новите предизвикателства на собственото си съществуване.
« Last Edit: май 22, 2011, 12:09:26 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #2 on: март 27, 2011, 12:17:55 pm »
Интересното е, че последствията от смъртта могат да бъдат преживяни само от тези, които остават живи след нея. Тоест обркръжението на починалия. И това е целта на този мой монолог, да опиша и с надежда да облегча процеса на скърбене, който е все още така обичаен за това съвремие. Няма да се впускам този път в онова, което е отвъд смъртта, то не е предмет на това размишление.
Както знаете въпроса е много сериозен както стана ясно дотук. Разбира се може да му се надсмиваме, може да го отричаме, може да го забравим дори, но той от само себе си ще ни напомни, че е реален и има нужда от нашето внимание.
Няма значение колко пари имаш, каква кола караш, каква власт притежаваш, колко вили си построил, с колко жени си спал, колко блага си натрупал и колко хора си надхитрил. Няма значение колко добро си направил, колко хора си спасил и изцелил, колко деца си отгледал, колко праведен си бил през цялото време, колко добре си се отнасял с всички. Няма значение, че си бил бебе, малко момче, мъж за женене, красива девойка в буйната си младост или беззъба бабка, няма значение че в теб е кипяло от живот и радост. Няма значение, че е станало несправедливо или случайно, вследствие на коварна болест или самопредизвикано. Няма значение дали е било при каране с превишена скорост в нетрезво състояние, при кръчмарска свада или от ръцете на хладнокръвен безскрупулен убиец. Няма значение защото смъртта е еднаква за всички, тя е крайна и с фатален изход, тоест без изход за потърпевшия. Без активно продължение. Води неизбежно до закопаване на тялото му няколко метра под земята за да стане храна на личинките разлагайки се на съставните си елементи и да продължи навеки в безкрайния кръговрат на веществата на майката природа.  Това е положението уважаеми приятелю.
Нито смъртен акт, нито досъдебно производство и полицейско разследване, нито избор на ковчег и отпечатване на шарен некролог няма да върнат онзи който е изгубен. Нито сълзите ти, нито горестта ти ще променят нещо за вечно запътелият се. Времето, което сме прекарали с него/нея остава в миналото. Миналото остава в спомена. Спомена избледнява с времето, понякога се предава на следващото поколение и се превръща в легенда. И след някоя друго поколение напълно се забравя. Само знаем, че някога някъде е имало един човек, който е живял и се е смеел и е плачел и се е борил като всички други хора. И като всички други хора, когато времето му е дошло си е заминал.


« Last Edit: март 27, 2011, 12:37:39 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #3 on: март 27, 2011, 04:25:05 pm »
Много обичам да размишлявам над загадките в живота а смъртта е най-голямата загадка. Ако следите този форум знаете какво мнението за живота след нея, тоест че съществува. Ефирната ни неразрушима същност за удобство наречена душа продължава да живее и след отмирането на физическото тяло. Затова и самата смърт не е нищо кой знае какво освен един преход от едно състояние към друго. Човекът, който сте изгубили всъщност не е изгубен, той се връща към истинският си дом, към истинската си същност. И всичко е наред с него/нея. Затова няма за какво да си скубем косите и да преживяваме тежко загубата. Далеч съм от мисълта, че човекът, който скърби го прави само заради починалия. В повечето случаи скърбящият не може да приеме собствения си живот без човека, който е загубил. Не успява да се адаптира в новите условия, където наскоро починалият не присъства  вече. Това е чисто егоистично и освен че вчерняваш собствения си живот ти задържаш със скръбтта си душата на починалия да броди около теб и да се опитва да те успокоява.
Колкото по-бързо се оттърсваме от тъгата, която е нормална за така възникналата ситуация, толкова по-бързо нещата влизат в нормалния си ежедневен ритъм все едно нищо не се е случило. Душата на починалия се връща там където трябва да се върне като знае, че всичко е наред с тези които е оставила тук на Земята. Мислех да не пиша за паранормалния аспект на явлението смърт, но си дадох сметка, че няма как да го избегна и да бъда напълно обективен. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #4 on: април 06, 2011, 10:18:39 am »
Като умра няма значение какво ще направят живите с тялото ми. То вече няма да е грижа за мен. Ако все пак решат да се съобразят със скромното ми желание нещата да се случват по одобрения от мен начин бих желал тялото ми да бъде заровено в земята, но без да се използва ковчег, така че да се разложи максимално бързо бидейки в директно съприкосновение с почвата наоколо.
Не искам никой от хората, които ги е било грижа за мен да бъдат тъжни от моето отсъствие. Напротив, колкото се може по-бързо всеки трябва да продължи да живее по възможно най-щастливият начин, който съществува. Не бих желал каквито и да е погребални церемонии, каквото и да е отбелязване на това "събитие". Трябва да бъде така, все едно нищо не се е случило. Все едно, че никога не съм съществувал. Все едно е превалял кратък дъжд и слънцето отново е изгряло на хоризонта.
В този ред на мисли, не бих желал да имам паметник на гроба, дори и кръст, не искам да се печатат некролози за мен, нито да се носят черни дрехи и да се спазват каквито и да е обреди. Искам мястото, където са закопани останките ми да бъде забравено и неизвестно. Ако все пак присъствам в мислите на любимите си "живи" хора, то бих желал да присъствам така предизвиквайки само радост и положителни чувства.
Но каквото и да се случи както и да се подходи в тези случаи няма да има абсолютно никакво значение.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #5 on: май 19, 2011, 11:11:24 pm »
По моето скромно мнение смъртта не съществува. Вярно е, че никой не се е върнал оттам за да каже, дали съществува, но и никой не се е върнал, за да каже че не съществува. Затова пък има страшно много свидетелства на хора преживели близки до смъртта опитности и тези хора всъщност са единствените възможни върнали се "оттам". И те много красноречиво и съвсем не случайно описват едни и същи припокриващи се истории за онова отвъд. Тунел от светлина, който те тегли към себе си и усещане за необятна любов и всепоглъщащ мир. Всички починали близки около теб застанали да те посрещнат и да ти подадат ръка след току-що приключеният живот. Красиви, идилични картини на отвъдното. Чувство за безтегловност и придвижване със скоростта на мисълтта.
И всички минали през това върнали се към човешкия си живот са различни хора вече, променени, изпълнени с желание да живеят по-пълноценно, живот изпълнен с добро и любов, понеже тези неща са от най-голямо значение там отвъд. И колкото повече правиш от тях през земния си път, толкова по-голямо удовлетворение ще изпиташ когато се преселиш оттатък. Тези хора са живите доказателства, че животът не приключва с кончината на физическата обвивка. Има и безчет други доказателства. Но нещата са такива каквито са, доказателствата са за съмняващите се и невярващите.
Още когато започнах да осъзнавам комплексността на света, в който живея, съвършената хармония, в която той съществува, космоса, звездите, силите, които действат на физическите тела, красотата и органичният дизайн на всички живи същества включително и на нас хората аз реших за себе си, че това нещо не е никак случайно, няма как да е случайно, от толкова безкрайно много променливи зависи за да е такова каквото е, та не е никак случайно. И в този свят съществува баланс, съществува и кръговрат. И нищо не се губи. То преминава от една форма в друга, изпълнява различни предназначения, но никога по никакъв начин не изчезва. И ако това може да се нарече правило. То и хората, всяка една част от тях, тяло или душа не би могла да изчезне. Тялото се връща към почвата и минералите, които са го съставили. Душата се връща към Силата, където е нейното място.
Обаче индивидуалността, която е притежавал човек, нейните маловажни особености, от това душата се оттърсва и всичко, което ни е било скъпо през човешкото съществуване губи значение там. Остава само Любовта. Това единствено душата може да вземе в пътешествието си обратно към Силата, позната още като Цялото или позната още като Големият бело-брадат Дядо Бог. И само в този смисъл смъртта е реалност, като загуба на индивидуалността носена през човешкото съществуване. Всичко друго е една добре скроена както всичко друго перфектно направено в този свят - илюзия.
« Last Edit: май 19, 2011, 11:14:32 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline eses

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #6 on: май 20, 2011, 01:25:24 pm »
Здравей,не съм писала тук от 100 години  ;)
Съгласна съм с всичко което пишеш,само едно нещо така ми се набива в очите,че искам да те попитам нещо.
Относно казаното от теб ,че смъртта не съществува и че ти не искаш гроб и никролози. Не смяташ ли че това също е някакъв род(твой) бягство от смъртта ?  В смисъл,че колкото и да сме смирени,облагородени и разбиращи смъртта и това ,че тя е преход,някак си Егото,което всъщност си е част от теб,би искало и гроб и да го помнят и да не го забравят и некролози и всички там обреди. Разбирам ,че ти гледаш на смъртта от погледа на своята душа и то така както си мислиш ,че" мисли "тя, но тъй като съм преживявала загубата на много близък,знам че тогава в този момент този вид мислене не ти  помага.Когато съм преживявала мислено собствената си смърт , винаги ми е било много тежко.Ние преди всичко сме тук в физическа форма и въпреки ,че знаем много за това какво евентуално е от другата страна,някак си това гледане отгоре когато смъртта все пак изглежда  далечна,го приемам за лековато. Да кажеш на някой недей да скърбиш,защото той е на по добро място, също. Според мен най доброто при смъртта е да се изпълнят всички обреди, защото по този начин живите имат възможността да преживеят раздялата, да направят това което смятат за нужно и прието в такава ситуация. Да погребеш някой ,без ковчег,без церемония или там както се казваше е равносилно на това да не е имало кой да погребе човека.Това смятам би било обидно за тези, който те обичат.И за да съм още по точна, не би трябвало да имаш претенциите какво да се случи с твоето тяло след смъртта ти,защото ако найстина искаш по лесно да преживеят загубата ти,би желал скърбящите да направят всичко което смятат за правилно,за да се успокоят по бързо. В този род на мисли, смятам,че това което казваш ,че искаш е по точно една твоя представа,за това как би приел по лесно собствената си смърт. Прости ми за опита за анализ,но понеже освен себе си имах възможността да анализирам много хора разсъждавайки за смъртта си и видях,че често всички ние се заблуждаваме, като казваме тези неща. Преди 5 години бях на едно погребение,след което стана направо невиждан купон,с танци и смях. Знаеш ли защо се случи така, защото почти никой не скърбеше за човека.Не за друго а защото той не беше направил прилично количество добрини,както би направил всеки останал човек. Една година по рано бях на друго погребение,имаше страшно много хора,всички ридаеха,беше ужасно.Починалия беше невероятно добър човек,пълен с ентусиазъм и красота. В този смисъл за да искаш такова погребение и отношение към твоята личност след кончината ти ,означава другите да не приемат твоя живот за достоен. Затова ,че някак си пред нас стой избора достоен живот,които ще служи за пример на близките ни, но и също ще донесе болка когато ги напуснем или недостоен живот,бърза забрава и почти никаква тъга.Избора е твой.Смятам обаче че душата ти ще избере първото,защото знае,че тъгата ще отмине.
« Last Edit: май 20, 2011, 01:31:17 pm by eses »

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #7 on: май 20, 2011, 11:28:16 pm »
Благодаря ти за коментара.
Както казах накрая на моето собствено писание - каквото и да се случи, тоест както и да бъде погребано тялото ми не представлява абсолютно никакво значение за мен сега, а още по-малко когато Аз-а ми няма да го има вследствие от смъртта.
Цялото това ексцентрично мое желание как да протече церемонията, щото то пак си е вид церемония е вдъхновено от един ред лични мисли и вярвания и това няма нищо общо с социалните общоприети такива. Целта ми беше в някаква степен да омаловажа текущите обреди и церемонии като закостенели, непрактични и необлегчаващи лично мен бидейки в ролята на потърпевш загубил не един и не маловажен близък човек.
Но разбира се това са чисто идеалистични идеи, традиционното и общоприетото трудно се измества докато критична маса хора стои зад него и го поддържа.
Обаче тук си говорим все още за смъртта и главното нещо, което не бива да забравяме е, че починалият бидейки мъртъв не може повече да изрази мнение или грижа как точно ще се процедира с останките му след смъртта. Тялото е безжизнено, то е труп, човека, който сме познавали и обичали вече го няма в това тяло. Колкото и познат и обичан да изглежда трупа всичко с него вече е загубено. Самата природа ни го казва много ясно като подлага тялото на разпад, така че образа, който сме познавали изчезва. Дори и на снимка да го имаме и тя да издържи векове, човека на тази снимка го няма, той е свършен. И в това няма абсолютно нищо тъжно. Той е изживял живота си по възможно най-добрият начин и животът му е свършил докъдето му е било писано както се казва.
Няма го, за да изрази желание, мнение, предпочитание.

Друго нещо, за тези които остават без своя близък и които уж чрез церемониите намират успокоение в своята скръб. Според мен логичното здравословно отношение към това е да се приеме, че мъртвеца го няма вече и няма да бъде видян повече и да се остави на мира. Живите да продължат да живеят, да пригодят съществуването си вече без наличието на мъртвия/та. И отново опираме до бъркотията нарачена човешки емоции. До малкият несъвършен човек, на който му е трудно да контролира емоциите си в някаква здравословна степен. Добре, имал си близък човек, обичал си го, живели сте заедно, но когато е починал този човек вече го няма. За какво продължава тази драма, няма повече смисъл от това.
Мда, така си разсъждавам аз и съзнавам, че това са си чисто мои разсъждения, с които не ангажирам никой друг. Всеки избира сам как той да реагира на тези въпроси преди или когато са актуални.
« Last Edit: май 21, 2011, 06:53:05 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #8 on: март 17, 2016, 10:51:35 am »
Много малко сигурно съзнават един ежедневен факт и преживяване. Когато заспиваме ние умираме. Една своеобразна мини смърт. Всяка нощ, когато някой заспива душата се отделя от тялото и отива някъде другаде. Остава тялото в някакво близко до смъртта състояние с много ниско изразени жизнени показатели. Така всяка нощ всеки изпитва феноменът смърт. Не знам дали това може да се счете за някакво утешение или ще донесе поне малко смирение на тези които ще го прочетат, но нещата са такива. По време на сън азът, умът, личността изчезват напълно. Този, който познаваш го няма никакъв по време на сън.
Забелязали ли сте също, че сънят е също толкова неизбежен колкото смъртта. Може да будуваш ако се насилваш до няколко дни, но в крайна сметка падаш, заспиваш и изчезваш, абсолютно нищо не може да се направи по въпроса. Ако се насилиш още повече от това да стоиш буден тогава умираш окончателно, няма събуждане след този сън.
Ако човек започне съзнателно да заспива, тоест да осъзнава момента в който съзнанието се изключва, това е ясен показател за напълно преодоляване на всички материални телесни граници и илюзии.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #9 on: март 20, 2016, 10:32:49 am »
Смъртта е реалност, така е от гледна точка на нашето възприятие за нея. Но реалност ли е смъртта за мен? Няма как да е реалност докато не се прояви в моя живот. Тоест това, което възприемам като смърт няма значение до момента в който не се прояви като смърт. Човек може да има възприятето и познанието за смъртността си, но без да обуславя дори миг от живота си от нея.
За разлика от смъртта животът изисква отдаденост и усилия, животът изисква нашата пълна съпричастност. 
Смъртта не иска абсолютно нищо от човека, докато не му дойде времето. Смъртта е бърза и 100% ефективна. Човек умира точно за един миг, за секунда. Щтрак и вече го няма. И често човек до последния си момент не разбира, че смъртта му идва или не идва. Как можеш изобщо да се тревожиш, дори да мислиш за нещо толкова съвършено неуловимо и непредвидимо.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #10 on: март 23, 2016, 01:31:56 pm »
Под смърт сме се разбрали да наричаме спирането на движението в нашите тела. Движението спира, когато важна част от веригата се прекъсва поради някаква причина. Причината може да е изхабяване от старост, може да е увреждане от някаква болест, може да е някакъв вид инцидент. За да има случай на смърт сърцето трябва да спре напълно. След него поради спирането на кръвния поток спира и мозъчната дейност. Сърцето спира и при шок, примерно при много наситена моментна емоция в някаква опасна или страшна ситуация. Ако се окажеш лице в лице с хищник, който може да те убие за миг. Ако паднеш от голяма височина. Ако нещо те удари с огромна сила или тежест. Това са ситуации на близки до смъртта преживявания. В следващия момент на такива ситуации или си жив/полужив или си напълно заминал. Полужив си примерно ако си в кома, но имаш шансове да излезеш от това състояние.
В смъртта няма нищо митично или кой знае колко мистериозно, просто спиране жизнинените функции в тялото. Митичното и мистериозното идва от любопитството на живите да узнаят дали остава нещо от мъртвия след смъртта му, освен спомена за него и костите в гробището. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #11 on: април 25, 2016, 09:51:14 am »
Ти си безкрайно съзнателно същество от светлина и няма едно нещо на света, което може да ти причини вреда.
Абсолютно невъзможно е да спреш да съществуваш по какъвто и да е начин.
Тялото може да бъде наранено и разрушено по хиляди начини, но есенцията, която го оживява е съвършено ненакърнима.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Чрез изгарянето на човешките останки всичките слоеве на душевната енергия се освобождават веднага от хватката с тялото.
Когато се полага в земята за разпад е възможно душата да стои свързана с тялото си по 1-2 месеца след фактическата смърт. Възможно е дори да се опитва да се върне в разрушеното тяло. Душата, когато е била особено привързана към човешкия си живот и не разбира къде се намира след смъртта си лесно може да изпадне в такива илюзии и да се хване в безсмислени повтарящи се активности. Тези активности за душата изглеждат като безкрайност, като ад. Затова е важно тялото да бъде заличено напълно след смъртта си. И огънят върши тази работа.
Без гроб/място, където да ходиш, без паметник/образ, чрез който да си припомняш, така скърбящите близки преминават по-бързо към нормалния ритъм на живота. Мрачния трагичен спомен за някой, който вече не съществува в света на хората и който никога повече няма да видиш в същата форма, в която си го познавал докато е бил жив, не носи добро нито за потърпевшите близки, нито за душата на мъртвеца.
« Last Edit: май 03, 2016, 01:25:50 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #13 on: май 04, 2016, 09:58:00 am »
Горното дава представа и за явленията с призраците. Това са духове, които са се хванали сами в капан и продължават да "живеят" в земния материален свят въпреки, че нямат физическо тяло, чрез което да оперират. Те са били доста привързани към човешкия си живот и не могат да продължат сами напред, към следваща инкарнация. Прекалено много привързаности са имали и им е трудно да оставят някои от тях след себе си. Колкото повече материални неща имаш, към които си привързан, докато си жив толкова по-трудно става да се разделиш с тях след смъртта си. Това важи и за привързаността към близките. Пари, богатства, луксозен лайфстайл, плътски удоволствия - с привлекателни половинки, изобилна вкусна храна, емоционални семейни връзки, къщи, имения,  местообитания, власт. Всички тези неща теглят самозабравелия се дух обратно. И това е квинтесенцията на адът. Защото бидейки дух не можеш да оперираш без физическо тяло и да се наслаждаваш на материалните удоволствия. Там си, виждаш всичко, което искаш, почти усещаш какво е, но не можеш да го изпиташ по същия начин, както е било, когато си бил жив. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #14 on: август 19, 2016, 11:21:15 am »
Защо хората са омагьосани от мистиката на смъртта? Защо таим почит и възхищение, и треперим пред сянката й?
Понеже пред лицето на смъртта човек осъзнава своята незначителност. За първи път през целия си живот е готов да загуби идентичност, сгромолясват се преструвки, суета и се разплитат привързаности. С един последен дъх се решават всички светски болки и проблеми. За първи път през целия си живот човек се освобождава напълно от всичко...
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #15 on: септември 25, 2016, 08:58:53 am »
Безсмислената лично засягаща смърт подлага на най-голямо изпитание дори най-отдадените поддръжници на вярата.
На пръв поглед това явление съществува и открай време докарва хората до неизказана болка, разлъчва ги с вярата им в Бог и ги кара да си задават въпроса без отговор "защо се случва точно на мен". "С какво съм заслужил такова нещастие?!"
Човек става дори краен атеист, защото не може да приеме безсмислената смърт и възможността да има всесилен, вездесъщ и безкрайно благосклонен Бог, който позволява такива неща да ни се случват.
Но хората грешим в много отношения, когато си правим подобни заключения от напълно неизвестни наглед безпричинни факти.
На първо място грешим, че Божественото съзнание има пръст конкретно за дадена безсмислената смърт. Това е така, защото си мислим, че Земята се контролира от Него, а всъщност Земята е оставена изцяло на човечеството, което се е самозабравило на този етап и прави огромни грешки през цялото време, докато търси отново себе си. Преди хората в природата е съществувал пълен баланс. След нас самозабравилата съзнателност е нарушила баланса в страшно много аспекти от живота, та нещастията се случват и ние си мислим, че са неоправдани и жестоки, но всъщност всички хора сме отговорни с бездействието си и изобщо за осигуряването на възможност нещастията да се случват. В един по-добър свят с едни по-осъзнати хора нещастията или т.нар. безсмислена смърт ще са забравени в миналото.
Сега са някакви транзитни, но все още предимно варварски времена. Голямата част от човечеството живее в самозабрава и разчита на примитивната му физическа страна да го направлява и да му диктува приоритетите си. Приоритетите на тялото са - оцеляване и размножаване на всяка цена. Но всеки разумен човек знае, че оцеляването на всяка цена е мисия невъзможна(в крайна сметка всеки умира накрая) и без (само)контрол при размножаването на телата ни става пълен хаос. Хората в своето детство на самозабрава, което продължава вече хилядолетия създаваме дисбаланс и условия нещастията да се случват. И нямаме никакво право да обвиняваме Някой друг за това. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #16 on: септември 25, 2016, 01:33:39 pm »
Примери за безсмислена смърт има прекалено много. Онзи ден примерно имаше земетресение в Румъния, което се усети и тук. За щастие нямаше разрушения и жертви, но можеше да е точно обратното. В Италия при скорошното земетресение след две седмици под разрушенията извадиха оцеляла котка, но хората на същото място не са имали същия късмет. Та достатъчно земетресения през човешката история са причинявали многобройни "безсмислени" жертви. Може да си перфектният шофьор като Луис Хамилтън примерно, но когато някой заспал на волана(или получил инфаркт) ти изскочи в насрещното на завой с нулева видимост нямаш почти никакъв шанс за оцеляване. Кой е виновния и изобщо дори да има виновен не можеш да върнеш човека от мъртвите. 
Прогърмява, светкавица разрязва небето и овъглява окъснелия овчар, а стадото овце оцелява като се разпръскват леко подплашени. Както се вижда това са някакви случайности, но природните феномени не избират кой точно да бъде жертвата. Природата не избира човека пред животното или обратно. Просто който се окаже на мушката. 
Ако измореният шофьор не беше тръгнал през нощта да пътува с колата си нямаше да заспи и да затрие способен дългогодишен шофьор на опасен завой. Ако овчаря беше преценил правилно, че се задава буря и беше прибрал стадото с час по-рано нямаше да го тресне светкавицата. Ако хората строяха жилищата си да са по-устойчиви нямаше земетресенията да ги затрупват докато си спят нищо неподозиращи нощем. Понякога не може да предвидиш абсолютно нищо, безсмислената смърт те застига тотално неподготвен. Просто се оказваш в неправилното време и място. На кой да се сърдят близките на тези загинали? Както казах, дори и да има на кой да се сърдят и кой да осъждат белята вече е станала и няма връщане назад.
Не е ли по-важно да си организираме живота така че, подобни "безсмислени" явления да ни засягат колкото се може по-малко.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #17 on: септември 28, 2016, 09:47:12 am »
Няма нито един човек на тази планета, който да знае какво е смъртта и никога не е имало. За да имаш такова познание трябва да имаш спомен, че си умирал и поради това никой няма такава опитност. Дори близкото до смъртта преживяване не е точно като самото преживяване. Тоест няма кой да каже, че е близко или идентично на това преживяване. Туй, което наричаме смърт е тотална мистерия.
Изградили сме удобни представи както за живота така и за смъртта, без значение дали са истински, трезвомислещи или здравословни. Смъртта или това, което разбираме под това понятие е още една комфортна конструкция на ума. Дори комфортността й не е на 100%, защото все още изпитваме ужас само от мисълта за нея.
Ето една трезвомислеща представа. Смъртта не съществува, защото никога не сме я изпитвали и не можем да я опишем по никакъв начин. Виждаме хората, че умират, но какво от това. Представяме си как ние ще умрем някой ден, но какво от това. Смъртта няма абсолютно никакво значение за подобряване на нашия живот. Говоря за самата действителна смърт, а не за въображаемата такава, която предизвиква в нас страх или смирение.
Действителната смърт е територия, в която нито един човек не е стъпвал жив с тялото си и умът си и никой не може да каже със абсолютна сигурност какво представлява.     
« Last Edit: септември 28, 2016, 12:22:29 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #18 on: септември 28, 2016, 12:50:19 pm »
По-горе говорих за една мини смърт - заспиването. Друга мини смърт е оргазмът. В момента, в който се изпитва човек губи напълно това, което нарича себе си. Изпитва облекчение, освобождение, отпускане и пълен мир. Точно един миг продължава, точно за колкото е нужно смъртта да се случи. Затова толкова много обичаме секса. В подсъзнанието си сме привлечени от мистичността на смъртта, та това ни тегли подсъзнателно когато търсим и оргазъм, да преживеем това, от което най-силно се страхуваме. Нека да оставим настрана цялата сексуална обстоятелственост за малко, привличане, пол, механика на акта и прочие. Абстрахирайки се пак ще остане нещо от това, което ще ни подтиква към изпитването на оргазъм. Стремежът към задоволяване на това усещане е едно от най-силните и мотивиращи неща в живота на всеки индивид. Понякога дори много често стремежът към задоволяване е стремеж, който пренебрегва всяка евентуална опасност от нараняване и смърт. Нагонът често е по-силен от самосъхранението.
Човек особено ако не осъзнава опасността от евентуално нараняване с охота би се впускал в приключението водещо до оргазъм. Защо свързвам оргазмът с нараняването и смъртта. По простата причина, че точно до това води ако човек прекалява. Една мини смърт ако се насложи многократно във времето води до истинската смърт. Това е положението. И не е нужно да ми вярвате, който го е изпитвал и сам знае за дупката, в която се изпада от прекаляването с телесните наслади.   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #19 on: октомври 02, 2016, 08:16:43 am »
Следващата мини смърт, просто за протокола я съобщавам, се случва при употребяването на силни упойващи вещества, примерно наркотици. Най-пристрастяващата и най-вредната за човешкото тяло. Пристрастяването е бързо, откачането е трудно, вредата за тялото е трайна и често невъзвратима. Удоволствието от използването е отново за някакви мигове в пика си.
В другата тема за ДМТ коментирах как може да се "дрогираш" естествено и легално, без да причиняваш вреди на тялото си. Толкова по този въпрос.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #20 on: октомври 04, 2016, 10:19:19 pm »
Понеже всичко, материално и нематериално има определена вибрация, когато нашият дух достигне определено ниско или високо ниво на тая вибрация, само тогава връзката му с тялото става по-крехка и смъртта или разделянето на духа и тялото става възможно. 

Тялото и то има определена вибрация, която може да се каже, че го държи живо и когато вибрацията падне или се дигне над точно определена граница, живота за тялото става невъзможен. Тялото отслабвайки не може повече да задържи по-тънките енергии в себе си и душата му се отделя. Така изглежда смъртта от още една гледна точка. 
« Last Edit: октомври 04, 2016, 10:36:33 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #21 on: октомври 09, 2016, 12:07:15 pm »
С други думи ако човек съумее да снижи или увеличи вибрацията на духа си, което за протокола е истинска рядкост, то този човек може съзнателно да отдели духа от тялото си и да избере момента на собствената си смърт.
 
Другия вариант, когато вибрацията на тялото се разбърква е варианта, който изобилства в днешните времена. И от отслабване или от прекалено насищане на същата вибрация се умира съвсем нормално и несъзнателно...

Има и трети вариант, когато контролираш вибрацията и на духа и на тялото си, но второто по-скоро е следствие от първото. Ако успееш да овладееш вибрацията на духа си, то и на тялото ще се овладее по подразбиране.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #22 on: октомври 09, 2016, 12:16:09 pm »
Когато човек е овладял способността да контролира вибрацията на духа и на тялото си, ако реши да приключи живота си съзнателно няма да е самоубийство. И това е единственият начин да се приключи волево живота без да бъде самоубийство. Понеже тялото се напуска ненасилствено, без да го "чупиш". Човекът, който може да го направи, което е изключителна рядкост, има пред себе си пълното право да го направи ако това представлява най-доброто, което може да стори в дадения момент. Ако лекар има възможност да прегледа тялото на такъв човек, за да разбере причината за смъртта му, няма да може да открие нищо смислено. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #23 on: януари 27, 2017, 09:37:59 am »
Смъртта може да се преживее само от индивидуализирана личност, която до крайния си миг има някаква надежда за следващия миг или пази идея за предстоящата загуба в сърцето и душата си. Този, който го няма докато е жив като човешко същество няма какво да губи още докато е жив, пък камо ли в смъртта си.
Ако личността липсва, смъртта не представлява нищо кой знае какво, един процес на отделяне на Вечността от Преходността, на Мистичното от Маргиналното, на Неумиращото/Неродено от Променящото се/Циклично.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #24 on: февруари 12, 2017, 11:21:48 am »
Умирането на телата ни е едно от най-сигурните неща, които ще ни се случат. Дуализма на тази материална същност предполага сама своята кончина.
Не е въпросът "как да не умрем" а как да умрем в колкото се може по-малко страдание и в колкото се може по-малка зависимост от грижата на другите около нас.
Сега е настъпил часът да променим начина си на живот към природосъобразност и да напуснем тоя свят(когато ни се изчерпа времето/движението/) с по-малко мъчения.

Мисля, че не е нужно да оправдавам твърдението си, защо е толкова важно да се умре възможно най-здрав и при възможно най-малко страдания.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Смъртта и сбърканите й интерпретации
« Reply #25 on: април 09, 2017, 07:56:52 am »
Само просветления човек може да умре съзнателно, понеже още приживе е съумял да овладее прекъсването съзнателно на всяка връзка - емоционална, психическа и физическа, със своето тяло.
За непросветления умирането е несъзнателно, тъй като процесът на отделяне на душата често е изключително болезнен и агонизиращ и природата ни прави услуга, като ни дава пълна анестезия в мига на смъртта, за да преминем от другата страна.
 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.