Аз не съм аз, тогава кой съм аз.
***
Разбирам себе си, когато не съм себе си.
***
За да бъдеш просветлен, трябва да си бил помрачен. За да обичаш, трябва преживееш тотална пустота. За да оценяваш пълният смисъл на живота, трябва да приемеш реалността на смъртта.
***
Няма щастие, без нещастие, няма радост без тъга, няма успех без загуба, няма знание без глупост, няма засищане без глад, няма топлина без студ, няма ден без да има нощ, няма здраве без болка, няма красота без грозота, няма живот без да има и смърт. Монетата винаги е една, макар че има две страни.
***
Приемам себе си, такъв какъвто съм, какъвто съм бил и какъвто бих могъл да стана. Приемам промяната, приемам и застоя. Приемам, че сега живея, приемам че утре може да не живея. Приемам това че съм мъж, приемам и женската страна в себе си. Приемам това, че може да бъркам, приемам и че бих могъл да съм прав. Приемам гневът, омразата, отчаянието, глупостта, проклятието. Приемам мрака, хулите, недомлъвките, присмеха, лъжата, измамата, отхвърлянето, изоставянето. Приемам безразличието, ступора, студа, глада, изтощението, жестокостта. Приемам ежедневието, баналността, безизразността, пропуските, липсата на възможности. Това, че приемам всичко това, не значи че си го търся. Това, че приемам всичко това означава, че съм намерил капацитета в себе си да го понеса. Сигурен съм, че всеки би могъл.
***
За да достигнеш небесата първо трябва да минеш през дъното. Когато си минал през дъното достигането на небесата не изглежда толкова привлекателно. Ако си бил само в небесата и никога не си бил на дъното, падането е много болезнено.
***
Целта ми е да нямам цели. Защо живея когато нямам цели - защото животът е хубав. И как животът е хубав - така.