Отношенията - аз и жената, романтиката, любовта и сексът. Дойде време да ковна гръмко на стената и тази тема.
От скромната ми гледна точка ще говоря. Искам да заявя, че моя емпиричен опит е доста ограничен. Като един изключително затворен, мълчалив, неконтактен, глътнал бастуна индивид от детството си още, твърде чувствителен и раним, използван безочливо от всеки наляво и надясно опита ми с любовта попада в логичен сценарий. Та минал съм през какви ли не метаморфози с годините. Не съм впечатлен от хората като цяло. Общо взето всеки гледа да те ограби без да ти даде каквото и да е насреща. Всички опитности с женския пол за мен са били някакъв сорт разочарование, но и урок. Съзнавам, че съм търсил истинска любов или нищо. И съм търсил не където трябва. Трябвало е да търся първо в себе си. Да заобичам себе си и тогава да подхождам към другите. Освен това от малък съм сам, без подкрепа от никой, имал съм обичайните комплекси, че съм не особено привлекателен, нисък на ръст и постоянно безпаричен. Да си дойдем на думата нали

Коя здравомислеща съвременна кифла ще се впечатли. Няма начин.
Е, след тази интродукция не знам дали някой изобщо ще продължи да чете по-нататък. Дори да се намери една единствена жена на тоя свят, която да превъзмоге горе-написаното и да се впечатли поне мъничко от мен аз съм вече аут от тез неща. Нито любовта е това което е, нито секса ме интересува такъв, какъвто е. Не мога да си представя да живея с друг човек на едно място 1 година, пък камо ли 20 и повече. Брутално откровен съм, не ме съдете много строго. Почти съм на мнение, че няма подходяща жена в България, която да е на същото ниво на съзнание като мен. Което е задължително условие, за да живеем 20+ години на едно място задружно заедно и да не се дразним и отвращаваме един друг. Противоположните се привличат, ама друг път, не на мен тия. Противоположностите ме антагонизират до степен, че просто си вземам шапката и дим да ме няма.
Един от малкото хора съм, които вярват че без приятелство няма и любов. Когато видя дори най-привлекателна жена на света не мога да почувствам от нищото любов към нея. Няма как да стане това, без да я познавам, да знам какъв човек е, какво обича, какво харесва, как се държи. Ако ще и напълно гола да застане срещу мен и да иска да правим страстна любов, което на първо четене е като научно-фантастичен сценарий, но пак няма да се впечатля. Разбирай какъв катил съм само. Не че не оценявам физическата красота, не че не изпитвам грам похот, но на тоя етап тези неща не са достатъчни.
И ако продължим в сферата на научно-фантастичното и срещна жена, с която да се погодим не ми се мисли просто. Като големия взрив ще е, хаха. Ще се налагаме взаимно по главите и пак ще ни е хубаво, смятай. Аре стига толкова за днес глупости.