Author Topic: Проблясъци  (Read 18199 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #60 on: декември 31, 2015, 02:01:08 pm »
Човек може да умре от глад и жажда, но не може да умре ако не приема храна и не пие вода. Разликата идва в състоянието на ума. Когато умът ни съзнава и прожектира напред в бъдещето, че няма да има вода или храна в него се загнездва идеята, че може да умре от това. Понеже е научен, че не може да се живее без храна и вода. Появява се и страха породен от инстинкта за самосъхранение. Всеки страх те тегли надолу, снижава вибрацията ти, вкарва те в отчаяние и от тези неща се умира, умът ти те убива на практика.   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #61 on: януари 10, 2016, 11:20:43 am »
Човешкото тяло е невъобразимо велико творение на един безкраен интелект. То е храм, скъпоценност, инструмент, дреха, то е забрава, илюзия, тлен... Съзнателността на източника копнее да влезе в човешко тяло, за да възхвали същия този източник в средата на дуалистичното съществуване, където има разделение и контраст. Няма нищо по-радикално от това да бъдеш всичко, което не си, за да разбереш Кой си всъщност. След хиляди прераждания в материалния дуалистичен свят съзнателността най-накрая чувства какво значи да бъде източник и върховна сила и цикъла приключва... 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - фалшивите правоверни на ислямът
« Reply #62 on: януари 11, 2016, 10:56:00 am »
Религията е нещо напълно ненужно на духовно осъзнатия човек. А както се вижда религията (ислямът в частност) се използва за всяване на страх, контролиране и поддтискане на масите. Крайните ислямисти достигат нечувани крайности в тълкуването си на текстове от корана, за да оправдават жестокостите, които вършат. Как можеш да обезглавиш човек за това, че не си е пуснал брада. Как можеш да обесиш млада жена, затова, че е е излязла навън с открито лице. Диващина на килограми. Излишна ама излишна варващина и жестокост. Това са престъпления срещу хората. Ами как цяла държава милиони хора в нея докарани до бедствено положение, защото САЩ и банкерите в сянка са решили, че трябва да й отнемат природните ресурси. Вече години наред това безчестие продължава, един народ погива, а разни тлъсти мишоци си мислят само как да плячкосват още. Ето в какъв свят живеем. Понякога се питам защо е нужно всичко това и макар че знам отговора ми става жалко и тъжно за целия този изгубен потенциал. Дори и тук в България ако погледнем, е няма война и обезглавявания, но пък безчестието приема други измерения. Вече повече от 20 години народа гледа как държавата се разграбва и нищо не прави. Разни по-ниски от тревата тарикати продължават да си въртят далаверите за милиони а простите баби оцеляват с 100 лв пенсия. Цялата младеж имигрира. Правителствата теглят заеми с пълни шепи, които после се приписват на простия народ. Някои от нас се чудят защо цените постоянно растат, ами ето защо. Заради проклетите пари, човешката алчност и липсата на какъвто и да е морал. 
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:22:03 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - какво е душата точно
« Reply #63 on: януари 17, 2016, 10:16:13 am »
Ако някой не е разбрал все още какво представлява душата ще се опитам накракто да го разясня. Това е жизнената енергия, която прави тялото да е живо. Ако тази енергия прекъсне напълно досега с тялото то спира да живее. Тялото без Чи е празна черупка, която се разпада на съставните си елементи.
Душата няма индивидуалност. Индивидуалността идва от човешкия ни характер и его. След смъртта си се разделяме с индивидуалността си. Човешките ни страсти и интереси се губят с разделянето от тялото.
Какво остава в душата, единствено "любов" и усещане за цялост и единство с първоизточника. Душата не е нещо отделно, не е като призрак който се рее отделно обособен, душата е поток от съзнателност, поток който е свързан постоянно с източника си. Дори, за да стане още по-ясно душата и източника са едно и също нещо в безкраен процес на взаимно създаване. Източника става неизточник а неизточника става източник, тези кракти думи описват целия грандиозен процес на творение, който се извършва на планетата Земя. 
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:20:41 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #64 on: януари 18, 2016, 01:39:54 pm »
Истината е, че както са тръгнали нещата, икономиката към колапс, обществото към разпад, отделния човек - без морал и бъдеще, след някакво време единственото решение, за да можем да живеем и да се изхранваме ще е връщането към земята. Обработване на земята от всеки незает, дали ще е модерно или по примитивен начин зависи от текущотото материално-техническо състояние на обществото, но ще трбява да се обработва. От земята тръгва всичко. В момента съвременния човек е прекъснал до голяма степен връзката със земята и в това се коренят голяма част от цивилизационните му проблеми.
« Last Edit: януари 19, 2016, 09:20:59 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - водата е умна и паметлива
« Reply #65 on: януари 23, 2016, 11:54:56 am »
Водата има свойството много бързо да прегрупира молекулите си когато отправяме насочена мисъл, насочено чувство, дума, звук, музика, светлина и слънце към нея. Изобщо водата е много гъвкава и чудотворна субстанция. Тя разтваря и измива почти всичко, което й се изпречва. И другото особено нещо при нея е, че когато вибрацията й стане висока тя много бързо изравнява вибрацията на водата, която среща по пътя си.
Ако преди да погълнем следващата чаша с вода я благословим примерно, вибрацията й се дига на момента, молекулните й кристали добиват изящни форми. Когато тази вода се погълне и влезе в кръвния поток и после тоя кръвен поток се разнесе до всеки орган, система и клетка то в един момент ще получим чувство за това изящество и съвършенство в тялото си.
Бих казал това е още един начин да обичаме себе си :)
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:16:37 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #66 on: януари 23, 2016, 12:06:26 pm »
Горното важи и за храната, защото в храната има доста водно съдържание.
Представете си как отгризвате парче от сочна, зряла и сладка ябълка. Самата ябълка вече има доста висока вибрация и отделно докато я хапваме можем да насочим позитивна мисъл и благодарност към Източника, който е направил съществуването на тази ябълка възможно. Така ще дигнем вибрацията й още повече. Човек може да усети как докато отхапва, дъвче и поглъща парче от ябълката цялото му тяло настръхва от силата на енергията, която приема...
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #67 on: януари 24, 2016, 10:45:23 am »
Същността на Дзен будизма е да намали до минимум мисълта, особено онези хаотични, завладяващи, повтарящи се, произволни мисли, които ни отвличат от сегашния момент. Когато човек спре да мисли идва благодатта на празнотата.  Смирението на празнотата ни прави като канал на божественото съзнание. Високото съзнание се привлича от вакуума на мисълта.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #68 on: януари 24, 2016, 10:50:24 am »
Изкуството може да има същия ефект като медитацията на Дзен.
Художника, който рисува или музиканта, който свири трябва да е 100% в сегашния момент.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #69 on: януари 24, 2016, 10:53:24 am »
Коаните на Дзен объркват ума, за да го обезоръжат. В момента на учудването мисленето изчезва.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #70 on: януари 30, 2016, 10:17:10 am »
Препичам се на сутрешното слънце в тази хладна зимна утрин и се чудя на себе си как досега съм приемал нещо такова като даденост. Как може да съм бил толкова безразличен към туй великолепно небесно тяло ДАВАЩО ежедневно толкова светлина и топлина. Най-малкото мога да съм съзнателен за това, да благодаря на Източника, че го е сътворил. И така наред с всичко в природата, което ни дава без да иска нищо. Как мога да бъда повече безразличен към всичко това.
Благодаря, благодаря, благодаря!!!
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - ограниченията на тялото
« Reply #71 on: януари 30, 2016, 10:35:09 am »
Днес имах още един значителен за мен проблясък, който ме накара да погледна на тялото си по още един начин.
Става дума за това, че възможностите на тялото ми не са безгранични. На съзнаанието, на въображението, на ума дори там нещата стоят по друг начин. Но при тялото има определен лимит. Очите виждат далеч така е, но дотам само. Отвъд тази граница само с въображение можеш да видиш. Не можеш да докоснеш огън, защото ще се изгориш. Има хора, които могат но и те ако влязат целите в една разпалена пещ ще изгорят. Има граници и е престъпление към физическото ни аз да се мисли, че няма такива. Границите са хубаво нещо и са там с висша цел. Когато нарушим тези граници повреждаме тялото си и страдаме. Тялото страда, защото е наранено. Тялото има вградена интелигентност да се самозапазва. Когато му прекрачваме границите то дава своите сигнали и ако ги пренебрегваме определен дисбаланс се формира и болката идва. Разстоянието от тези състояния може да е миг само, може и да са години наред злоупотреба. Тялото се бори с дисбаланса. В тези моменти на страдание нашето изпитание е да възвърнем нужния баланс. Тялото има нужда от съпричастността ни и грижата ни за него, то заслужава най-доброто ни възможно отношение. Най-доброто обаче трябва да се знае, че е често най-простото и очевидно решение.
В момента страдам, защото съм прекрачил границите на организма си. Ако съм съм се вслушвам по-добре в нуждите на тялото сега нямаше да съм на това дередже. 
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:04:41 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - състав на тялото
« Reply #72 on: януари 31, 2016, 10:27:04 am »
Има и един такъв момент, че докато не предизвикаш възможностите на собственото си тяло не би имал стимула да го изследваш. Страданието е неприятен, но велик учител.
Нашите тела са най-близкото възможно нещо до божественото и вселената. В тялото ни са скрити всички тайни на съзиданието. Ако погледнем по възможно най-простия начин на строежа на тялото си, то в него има доста вода, а другото е материя/земя/, и в много малки количества, но не с по-малко значение са налични въздуха, огъня/електромагнетизъм/ и нематерията/съзнателност; акаша/. Бъркоча от тези 5 елемента правят физическото тяло възможно. Ако извадиш напълно един от тези елементи тялото на мига ще загине. Факт е, че можеш да не пиеш вода и да оцелееш, но това е защото водата вече се съдържа в огранизма и защото чрез въздуха, който вдишваме се приемат елементите, които създават водата. Но примерно ако спреш да дишаш всичко свършва след няколко минутки.
Всеки човек е един вид научен работник а тялото му е лаборатория, която чака да бъде подробно изследвана. Толкова много неща не се знаят и разбират. Като се има предвид, че вътре се крият тайните, които копнеем да разберем, мисля, че е време да се захващаме за работа, а :) 
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:05:49 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #73 on: февруари 04, 2016, 09:27:31 am »
За абсолютно всеки човек има едно правило, една даденост, връзката между субективното и обективното. С по-прости думи Аз и света около мен. Всеки човек е важен и специален за себе си. Всеки знае, че е жив в момента и че има своето значение. Всеки знае, че има някаква среда, която го заобикаля.
Но много малко хора знаят, че в действителност съществува само субекта, тоест само ти съществуваш и всичко, което виждаш и те заобикаля е отражение на теб. Не че не съществува нещо, което те заобикаля, но то е също част от теб, няма разлика между това което те заобикаля и теб. Но това както казах много малко хора знаят и повечето с лекота ще открекат и ще продължат да живеят така както са научени. Защо е толкова важно човек да разбере, че съществува само той и всичко и всички около него е само отражение. Ако продължаваш да вярваш, че хората около теб диктуват собственият ти път ще продължаваш и да страдаш. Ето защо. Ако смяташ, че това което чувстваш и това което си ти наистина не ти е достатъчно и продължаваш да го търсиш около теб то баланса към който се стремиш винаги ще ти се изплъзва. Това е така, защото абсолютно всички правят същото. Всички са научени да търсят щастието извън себе си. Ами то няма достъчно такова щастие за всички. Няма и за теб. Но ако направиш себе си източник на щастие и изобщо на всичко приятно, което искаш в момента да имаш в живота си, то светът около теб няма да има абсолютно никакво значение.
Там може да стават всякакви неща, но ти ще имаш своя център на равновесие, който няма да се променя от никакви външни влияния. И на всичкото отгоре света около теб ще започне да се променя и да взема от твоя модел на поведение, ще започне да прилича на самия теб.
Не че това вече ще има значение за теб :)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - moi & the love
« Reply #74 on: февруари 06, 2016, 12:21:27 pm »
Отношенията - аз и жената, романтиката, любовта и сексът. Дойде време да ковна гръмко на стената и тази тема.
От скромната ми гледна точка ще говоря. Искам да заявя, че моя емпиричен опит е доста ограничен. Като един изключително затворен, мълчалив, неконтактен, глътнал бастуна индивид от детството си още, твърде чувствителен и раним, използван безочливо от всеки наляво и надясно опита ми с любовта попада в логичен сценарий. Та минал съм през какви ли не метаморфози с годините. Не съм впечатлен от хората като цяло. Общо взето всеки гледа да те ограби без да ти даде каквото и да е насреща. Всички опитности с женския пол за мен са били някакъв сорт разочарование, но и урок. Съзнавам, че съм търсил истинска любов или нищо. И съм търсил не където трябва. Трябвало е да търся първо в себе си. Да заобичам себе си и тогава да подхождам към другите. Освен това от малък съм сам, без подкрепа от никой, имал съм обичайните комплекси, че съм не особено привлекателен, нисък на ръст и постоянно безпаричен. Да си дойдем на думата нали :) Коя здравомислеща съвременна кифла ще се впечатли. Няма начин.
Е, след тази интродукция не знам дали някой изобщо ще продължи да чете по-нататък. Дори да се намери една единствена жена на тоя свят, която да превъзмоге горе-написаното и да се впечатли поне мъничко от мен аз съм вече аут от тез неща. Нито любовта е това което е, нито секса ме интересува такъв, какъвто е. Не мога да си представя да живея с друг човек на едно място 1 година, пък камо ли 20 и повече. Брутално откровен съм, не ме съдете много строго. Почти съм на мнение, че няма подходяща жена в България, която да е на същото ниво на съзнание като мен. Което е задължително условие, за да живеем 20+ години на едно място задружно заедно и да не се дразним и отвращаваме един друг. Противоположните се привличат, ама друг път, не на мен тия. Противоположностите ме антагонизират до степен, че просто си вземам шапката и дим да ме няма.
Един от малкото хора съм, които вярват че без приятелство няма и любов. Когато видя дори най-привлекателна жена на света не мога да почувствам от нищото любов към нея. Няма как да стане това, без да я познавам, да знам какъв човек е, какво обича, какво харесва, как се държи. Ако ще и напълно гола да застане срещу мен и да иска да правим страстна любов, което на първо четене е като научно-фантастичен сценарий, но пак няма да се впечатля. Разбирай какъв катил съм само. Не че не оценявам физическата красота, не че не изпитвам грам похот, но на тоя етап тези неща не са достатъчни.
И ако продължим в сферата на научно-фантастичното и срещна жена, с която да се погодим не ми се мисли просто. Като големия взрив ще е, хаха. Ще се налагаме взаимно по главите и пак ще ни е хубаво, смятай. Аре стига толкова за днес глупости.
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:10:13 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #75 on: февруари 08, 2016, 09:27:29 am »
Ако искаш да направиш добро на другите първо направи същото добро на себе си.
Само човек, който има стойност може да даде реално нещо от себе си. Ако си беден вътрешно какво ще дадеш?
 
.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #76 on: февруари 08, 2016, 09:42:48 am »
Приятелството е отношение с човек, който те уважава и подкрепя, както му е възможно НЕЗАВИСИМО какво се случва с теб.  Това е връзка, която остава завинаги отвъд време и пространство. Тая връзка надскача егото и гордостта. 
И както го е казал мъдро народа приятелят в нужда се познава. По-добре 1 истински приятел отколкото 10 лъжовни. По-добре да си сам, отколкото да си заобколен от неискрени хора.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - ех, суета
« Reply #77 on: февруари 14, 2016, 01:09:32 pm »
Реалността е такава, че човек е важен само до това да поддържа баланса в себе си и около себе си. Всичко друго е излишно, ама напълно ненужно. Материалният свят не е толкова важен, че да не можеш да се откажеш от него, когато това е нужно за да продължиш напред.
Защо човек си мисли, че е той много важен, че е по-важен от останалите, и че може да си позволява всичко. Някои хора не просто имат огромно самочувствие, те се смятат за изключителни, дори богоизбрани. Когато вървят сякаш земята под краката им ги боготвори, когато говорят си мислят, че всеки трябва да ги слуша, когато правят нещо дори незначително си мислят, че всички трябва да научат за това. Ох, като видя такъв  надут безочлив тип, как ръси глупости със същата уста, с която се храни и мога да се катурна от смях. А те се приемат болезнено насериозно. Всичко около тях е в аурата на собственото им величие. Не дай си боже такъв човек да има огромна власт. Можете да си представите какви ще ги натвори. Историята има немалко примери.
Егото на този тип хора е огромно. То иска да има всичко лъскаво и сладко, което види. Да го притежава и да му служи вярно завинаги. Без изключения. Тоя тип хора като си поставят някаква цел задължително трябва да я постигнат, с всякакви възможни средства. Всичко за тях е завоевание и борбата и съперничеството са част от играта.
Реалността обаче не може да бъде преиначена, реалноста Е и рано или късно дава своя урок на всеки преувеличен човек. Ако се мислиш за много важен в един момент може да осъзнаеш, че си напълно сам и абсолютно никой не го е грижа истински за теб, никой не те обича заради това, което си. Оставаш изоставен с всичките си трофеи и нищо материално не може да запълни празнотата.
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:11:05 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - human is endless upgrade
« Reply #78 on: февруари 15, 2016, 10:09:49 am »
Човешкият индивид е едно безкрайно житейско надграждане. От момента, в който биваме заченати в утробата на майка си започва един процес на натрупване. По този начин ставаме по-големи, телата ни се уголямяват, докато се храним - растем, храната става част от нашето тяло, но и другите ни аспекти също се разширяват чрез акумулиране. Ума наблюдава около себе си и се учи чрез проба и грешка, ума усвоява и влиянието на другите хора върху себе си. Често другите умове ни детерминират чрез системи от поощтрения и наказания. Всеки човешки характер е своебразно натрупване от впечатления. И това не е обективен процес. Понеже повечето неща, които ни заобикалят са изфабрикувани с користни цели от други хора. Човек става марионетка на какви ли не обстоятелства и тенденции. Човек е всичко друго но не и себе си. Много смешно ми става, когато някой ми каже, ама това не си ти, тези мисли не са твоите(които споделям тук), намерил си ги я в книга, я си чул някой, който ги е казал. Ами да, така си е. Една част от това е послужило за вдъхновение, за да се отприщи в мен друго и сега го споделям. Сега се чувствам повече аз, отколкото преди, когато не бях намерил и събрал различните неща, които другите по-умни и интуитивни от мен са открили по някакъв начин. Ако човек си мисли, че е оригинален това е илюзия. Дори изобретателя на нещо напълно ново и невиждано досега не е оригинален. Защото самите идеи, за абсолютно всичко което съществува във вселената са вече измислени, цялото творение е завършен процес, няма една частица, един атом, който да не е на мястото си.
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:12:18 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #79 on: февруари 16, 2016, 09:28:20 am »
За страданието пак - версия 2.0.
Хората навсякъде реват, че не са добре, че нямат достатъчно, и сякаш целият свят работи, за да се чувстват по този начин.
Бедност, безпаричност, безработица, болести, престъпност, несправедливост, ненаказаност, незадоволеност, експлоатация. Човек може да си намери какви ли не причини да се оплаква. Но в крайна сметка всичко това се заключава в една индивидуална неудовлетвореност.
И никой друг освен теб не е виновен, че се чувстваш така. Другите нямат нищо общо с твоята мизерия. Колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре. Всичко е една ситуация, света е сцена, хората сме актьори и всеки играе своята роля. И всеки има отговорност единствено към своето представяне. Не можеш да вменяваш вина на другите за собственото си нещастие. Ти си този, който в този момент чувства, че е нещастен. Няма значение защо, как се е получило, кой е бил замесен и т.н. Ти си господар на твоята роля/съдба и ти решаваш какви емоции да изпитваш, независимо от това, което се случва около теб. Света може да пропада, около теб да се сипят бомби, да свистят куршуми, всичко да крещи в яростна болка, но ти решаваш дали ще изпитваш страх и ужас или смелост и решителност в една такава ситуация.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - помагането
« Reply #80 on: февруари 16, 2016, 10:00:18 am »
Временната и трайната помощ.
Например ако имаш излишни пари и искаш да помогнеш като ги дадеш на някой, който се нуждае. Да кажем виждаш просяк на улицата и му даваш излишните си 5 лв. и той ги изхарчва като си купува храна и се нахранва за днес. На следващия ден пак ще е в нужда и пак ще проси на улицата. Реално, това което правиш няма траен ефект. Дори и повече пари да му дадеш той пак ще ги изхарчи и след това ще продължи да проси. Защото неговият манталитет е такъв. Просяка си мисли, че това е най-доброто, което може да върши. Лесните пари ще ги изхарчи без да ги оцени. 
Няма ли да е по-полезно, ако дадеш такъв съвет на просяка, че да успее да излезе от тази ситуация и да си намери по-добро място в живота. Ако си решен да помогнеш може и повече от съвет да е нужно. Принципно говоря, при идеални условия. Не е казано, че това няма да отнеме време, превъзпитаването на закоравял просяк изисква много време и внимание. Освен това просяка може да го "кефи" да живее така и да ти каже да вървиш на майната си. Има всякакви просяци.
Но въпроса е принципен. Ако искам да помогна на някой, който се нуждае от помощ как най-добре да го направя.

"Истинския учител няма ученици, защото той прави от учениците си учители."
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:13:06 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - горд съм, че съм тъп
« Reply #81 on: февруари 17, 2016, 12:27:39 pm »
Какво е гордостта. Пълна глупост.
Това е нещо без какъвто и да е смисъл, поредната нефункционална порочна конструкция на ума. Емоция намираща се в тъмната страна на спектъра от емоции. 
Това, което си мислиш, че те прави горд, е всичко, което те разделя от истинската ти същност. Гордостта те кара да вършиш купища глупости и да минаваш през купища излишни страдания. Гордостта се бърка и припознава с някои реално полезни емоции като удовлетвореност, щастие, любов. Разликата е в това, че последните ти осигуряват свобода, а гордостта е мисловен капан, който те ограничава. Мислиш, че си много важен или че си постигнал определени неща  и почваш да се чувстваш доволен от това - самодоволство. Чувството за гордост се подхранва от чувството за превъзходство и постоянното сравнение с останалите, и съперничество. Аз съм по-добър от теб. Аз заслужавам повече от теб. Аз съм победител, аз съм номер едно. Моята държава е най-велика и може да дойде да те превземе, да ти отмъкне всичко ценно, защото ние сме по-важни от теб и заслужаваме да притежаваме всичко, до което можем да се докопаме.
Зад тези неща стоят най-големите разделения и конфликти познати на съвремемието. Човек срещу човека се изправят в кръвопролитна схватка, да докажат не знам пред кой, че те са по-достойните. Всъщност знам пред кой, пред собствената си глупост.
Как се преодолява тази коварна паразитна емоция.
Като осъзнаеш, че другите заслужават същото като теб, като осъзнаеш, че другия всъщност си ти, няма разлика между теб и мен. Когато разбереш, че не можеш да бъдеш щастлив и завършен без и другите около теб да се чувстват така.
Все едно да имаш Ферари и да го караш по разбити пътища, а край теб да се движат само каруци.
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:13:50 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - несъвършенството на думите
« Reply #82 on: февруари 18, 2016, 10:04:35 am »
Някои неща не могат да се обяснят с думи, не могат да бъдат предадени от човек на човек каквото и да правиш.
Нужно е сам да ги изпиташ и изживееш, за да ги разбереш. Никой не може да обясни еднозначно дори неща често срещани в ежедневните ни преживявания. Думите са много ограничени и имат различни значения. Например ако някой който никога не е опитвал вкуса на портокал те помоли да му го опишеш. Разбира се можеш да ползваш думи да кажеш, че е сладко-кисел на вкус, че вкуса му ти носи радост и удовлетворение, утолява глада, аромата му е прекрасен,  но това ще бъде ли за него достатъчно да разбере какво е усещането от това сам да опита портокал.
Думите дават някаква насока, но ако искаш да вземеш повече от думите трябва да бъдат правилно разбрани и да се тълкуват отвъд всевъзможният им контекст. И най-добрият учител не може да те научи на нещо, което би могъл сам да преживееш.
« Last Edit: февруари 18, 2016, 05:14:17 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #83 on: февруари 18, 2016, 10:41:11 am »
Духовното преживяване е едно от тези неща, които не могат да се опишат с думи. Докато сам не се гмурнеш в този океан няма да можеш не само да се задържиш на повърхността му, но и да го преплуваш.
Моята работа е да ти дам кураж ако си склонен да скочиш.
« Last Edit: февруари 18, 2016, 10:50:47 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #84 on: февруари 19, 2016, 10:47:49 am »
Щастлив съм, че съм жив в този момент, едно човешко същество от тази прекрасна планета Земя!
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #85 on: февруари 20, 2016, 10:02:45 am »
Човешкото тяло дори и с всичките си малки "несъвършенства" е една изключителна машина на природата с най-сложната био технология на функциониране, абсолютно съвършен геометричен дизайн и с огромен да не кажа безкраен потенциал като интелект и осъзнаване.
Всеки човек трябва да е дълбоко, ама много дълбоко признателен за възможността, че има тази изключителна машина само за себе си и може да я ползва както намери за най-добре, да взаимодейства с обкръжаващата го среда, което по друг начин не би било дори възможно. С този инструмент могат да се сътворят чудеса, буквално. Ще остана позитивен в този пост, като добавя само това - нека да си зададем отново въпроса - за какво ползваме тази частица високоеволюирал органичен живот в момента?
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #86 on: февруари 20, 2016, 03:13:09 pm »
Като продължение от предния пост вече не толкова оптимистично.
В огромната си част хората днес създаваме мизерия един за друг с инструмент, който може да се творят чудеса.
И най-лошото е, че целият начин на живот е ориентиран в такава посока и изглежда сякаш всеки един нов човешки живот, който се ражда е на практика обречен само да страда. Животът вместо да е приказка и човек да го живее с желание и удоволствие сега прилича на бреме. Постоянна неизбежна трудност за преодоляване. Телата ни приличат повече на оръдие на страданието. Постоянно поставени в някаква нужда. Та ние дори първостепенните ни потребности не сме гарантирали като общество. Ако човек е гладен, ако му е студено, няма спокойствие и не вижда перспективи нещата да се оправят за какво говорим изобщо. Това е съвременно общество за повечето хора.
Аз лично нямам проблем с тези неща. Доколкото ми е възможно буферирам външните фактори а това, което зависи от мен е насочено в желаната от мен посока. Просто виждам, че човечеството не се развива правилно и хората не ползват както биха могли огромният си потенциал, и не мога да се правя, че не забелязвам тези неща. Не, че на някой ще му задреме, ама знаеш ли.
Реално живота ще продължава по същия мизерен начин до следващата голяма човешко-предизвикана катастрофа. И чак когато ще бъде късно, тогава ще се осъзнаят и променят някои работи. Но няма за какво да се безпокоим, тези неща са далеч от нашия контрол. Ние имаме относителен контрол над себе си и малкото, което можем да свършим е да упражним този контрол и да изправим собственото си съществуване, така че да се чувстваме добре, да ни е приятен живота по всяко време и да бъдем в минимална тежест за околните.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #87 on: февруари 21, 2016, 10:34:55 am »
Дори и царя не може да бъде щастлив ако в царството му вижда само нещастни хора.
Та какво правят безсилните царе, те се заобграждат с много високи стени, та да не виждат страданието на поданниците си.
По същия начин пилота на боен самолет бомбардира от много високо целите си, та да не вижда кървищата и опустошението, което причинява. За него тая работа изглежда на екрана като компютърна игра...
« Last Edit: февруари 21, 2016, 12:02:49 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци
« Reply #88 on: февруари 22, 2016, 10:47:50 am »
Някои велики духовни учители проповядват, че няма Бог и няма творение. Цялата вселена е била винаги тук, тоест винаги е съществувала и никой никога не я е създавал. Но как се е появила. И защо е съвършено проявление във всяко едно отношение, ако няма гениален творец зад всичко това. Там е работата, че нещата могат да се погледнат от различни ъгли. В тези въпроси няма абсолютна истина. Вселената хем е вечна, хем е творение. Според мен човешкият ум няма капацитета да проумее рационално това очевидно противоречие и е обречен да левитира от едната или другата му страна.
« Last Edit: февруари 22, 2016, 12:19:55 pm by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2691
  • Gender: Male
Re:Проблясъци - око за око
« Reply #89 on: февруари 22, 2016, 11:27:46 am »
Приказката на Христос, когато те зашлевят по едната буза да предложиш другата е много вярна. Това разбира се е метафора. Човешките взаимоотношения са най-сложното и объркано нещо. Дори за съвсем прости неща не можем да се разберем в днешно време. Самите принципи, на които са съградени обществата обуславят това ни поведение един към друг. Ние се нараняваме един друг постоянно, дали ще е физически или с остри думи, или пасивно с враждебни мисли, все тая. Всичко това е агресия един към друг. Обикновено погледнато има една страна която нанася "шамара" и друга - която го инкасира по "бузата си". Очевидно, за да се стигне до това е назрял някакъв конфликт. Конфликта може да се реши чрез разговор, чрез убеждаване или чрез сделка между страните. Тоест мирно разрешаване. Но когато страните не са достатъчно разумни и дипломатични, когато не уважават опонента си и държат прекалено много на личната си кауза идва агресията като изход. Ако някой те шибне по лицето, защото иска да си наложи своето ти можеш да му отвърнеш и взаимно да се претрепете. Може да му приложиш някой трик от айкидото примерно и дори да не успее да те нацели в мутрата. Във всеки един подобен случай това е законът "око за око...". Мигновенна карма под формата на отмъщение. Това разбира се може да проработи и аз съм напълно сигурен, че има своята стойност и приложение. Примерно когато побойника в класа тормози малкото тихо момче. Ако момчето се оставя системно да бъде тормозено без да може да се защити от побойника ще развие някои не особено полезни черти в характера си. В този случай трябва да намери начин да отвърне на побойника, така че да го стресне достатъчно и вторият повече да не се занимава с него.
Момчето ако е достатъчно разумно и със самоконтрол и философия на легендарен източен боец може и да не си отмъщава, защото тормозът няма да му влияе на психиката. И самият побойник като види, че не му се обръща внимание сам ще престане. Така че, ситуациите са сложни и няма лесно маневриране между тях. Както някой беше казал адът не е място на небето, адът са другите хора. Адът могат да бъдат другите хора, нека така да го формулираме. Христос е искал да каже, да не отвръщаме на агресията с агресия. Вместо това да простим и да се опитаме да видим нещата от гледната точка на агресора.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.