Author Topic: Дискриминацията  (Read 1419 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3131
  • Gender: Male
Дискриминацията
« on: септември 27, 2011, 08:35:41 am »
България - относително малка държава, без големи ресурси, с относително малко население. Рай за организираната престъпност и за неправомерната безотговорна политическа дейност. Кражби в промишлени размери през последните 20-тина години на бившето държавно имущество. Тотално ненаказуемост на истинските едри престъпници. Безхаберие относно националните интереси и добруването на народа. Пълна абдикация на държавата спрямо народа. Тук там в много редки случаи има някаква заинтересованост но като цяло картината е трагична. Това е държава, която е уж част от ЕС и разни други важни международни алианси и институции. Държава, която уж би трябвало да е избрала и да следва различните функционални практики на тези високоцивилизовани международни общества, но всичко това изглежда е само привидна постановка за пред хората, подхранваща някаква задна цел облагодетелстваща единични хитреци. На фона на всички тези смътни антиобществени процеси и тенденции в нашата мила татковина процъфтява и дискриминацията между хората във всичките й аспекти. Мит е, че не съществува дискриминация, мит е, че в България всичко е спокойно и хората не се мразят разделяйки се неофициално по класи, етноси, пол и религиозна принадлежност. От много години на това малко парче земя жвиеят българи, турци, цигани, арменци, евреи, руснаци и др. Съжителстват донякъде заедно но по-скоро разделени и разчитат повече на собствената си общност. Държавата както казахме е абдикирала от своята изключителна роля да интегрира малцинствата, вместо това усилията й са насочени само към поддържане на мира. Което също е много важно, но дълготрайният ефект тази незаинтересованост е едно голямо буре с барут, което тлее и на един етап е твърде възможно да избухне. Особено добре показващо всичко това е положението на ромите (цигани). Те са отритнати от обществения живот, изтикани да живеят в гета, оставени на самотек, да оцеляват на границата на човешките възомжности, да оскотяват, подивяват и сами да се ограничават и изключват от останалия свят. Без да участват в образоването на собствените си многобройни деца, без контрол на раждаемостта, без някакъв съществен поминък и отдаване на най-големите пороци познати на човека. Но най-лошото от това е нашето отношение към тях, което в голяма си част е изградено на базата на предните обстоятелства, които изброих. И се получава затворен кръг. Ние българите се отвращаваме от тях защото са нечистоплътни, дрипави, бедни, необразовани, защото живеят в примитивни битови условия, извършват дребни престъпления и не пращат децата си на училище. Те от своя страна се чувстват отритнати и неразбрани, неуважавани, неоценени. Разбират, че са оставени на самите себе си в отчайващи в повечето случаи условия и затъването им разбира се е неизбежно. Когато имаш многобройна челяд, а нямаш работа, когато на децата им е студено и са гладни а мъжът ти е залят с алкохол, когато твоята единствена цел е оцеляване тогава ти си готов на всичко. Когато никога не си ходил на училище, когато в семейството ти всичко изглежда безнадеждно, извън всякакъв контрол, какъв избор изобщо ти остава. Оскотяването точно на този български етнос е най-сериозното ни престъпление спрямо тях. Ние всички с нашата незаинтересованост имаме пръст в това. И само се моля да няма в бъдеще етнически конфликт и някак по реда на нещата положението да започне да се нарежда. Сигурен съм че има и друг път и друг подход вместо незаинтересоваността. Там е работата, че точно държавата и нейните представители, които избираме прокарват тази безскруполна политика и тя засяга и най-големият етнос - самите българи.
Аз мога да изразя мнение и да изградя решение на този голям проблем. Обаче моят самотен глас е глас в пустиня. Не разчитам на него. Тук може много да се говори как да се пребори точно този вид дискриминация, но за има успех трябва да бъдем заедно единни и преди всичко да сме състрадателни един към друг. И да оставим настрани предрасъдъците и излишна прекомерна гордост.
Ако продължим да говорим за циганите с цялото възможно уважение, пътят към тяхната интеграция би трябвало да започне преди всичко с нашата толерантност към тях. След това, за да се прекъсне порочният кръг наложително е децата им да започнат да получават образование, но образование адаптирано към техните специфични нужди и съобразяващо тяхната семейна ситуация. По-лека форма на образование разпалваща любопитството. Когато с годините тези деца, които не са никак по-различни от всички други деца, притежаващи стремеж и страст към опознаването на действителността, когато кръгозора им се разшири чрез образованието и ценностите произтичащи от него, те ще израстнат едни по-различни хора от своите родители. Ще имат желание да бъдат част от това общество, ще се чувстват и по-близко до него. Ще желаят да работят в него и да уреждат живота си в него наравно с всички останали. Ще имат себеуважението и самочувствието да вървят измежду останалите и да не се срамуват за това че са цигани. В днешно време една изключително малка част от този етнос е постигнал такъв статус. И тези хора са добре приети в българското общество. Те заемат достойни професии и се ползват с уважението на всички.

Следва продължение...
 
« Last Edit: септември 27, 2011, 08:40:50 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.