Author Topic: Разказ за лудата кучка  (Read 1467 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 623
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Разказ за лудата кучка
« on: октомври 22, 2011, 05:07:40 am »
Шаронка гонеше опашката си, в кръгова несподеленост. Ръмжеше злобно-заплашително и хапеше вятъра...
   Гледаха я слисано с престорено недоумение, а мъдростта им настръхваше вратно-косъмно. Говориме за хората, а не за помиярите, които не се притесняваха да я чифтосат. И пръкваха се шарени палета, но отрочетата й некадърно не последваха примера й.
 Роди се Мечо , който не ръмжеше,
 сякаш срам за майка си беше...
Седеше-мълчеше,
 не гледаше стръвно,
 но бързо се спусна
 и зъбите пусна.
 И първа баба съдбовно нахапа...
А в погледа мило,
искрица седеше-
да хапе бабки,
любимо му беше.
Завързан разкайно
тъй жално скимтеше
с благост омайно
променен сякаш беше.
Шестнайста баба дойде и замина,
двайста са две, че едната се спомина...
Не може да разкаже
за болката дълбока,
причинена  от острите зъби на „мечо“-ка.
Но селският гамен гръмна го с пушка,
от два метра пиян взема го на мушка.
Три дена се свива със кърваво рамо,
и седмица още, клатушка се само.
Ръмжеше, ръмжеше, ръмжеше от злоба
но майка си той не последва във гроба.
Втренчен във вятъра се вгледа, уплашен...
« Last Edit: октомври 22, 2011, 05:28:37 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.