Author Topic: Тетралектика, материя и дух, продължение  (Read 1485 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Тетралектика, материя и дух, продължение
« on: октомври 24, 2011, 11:39:15 pm »
Параметрите като свойства, които предложихме и които обективно и логично може да притежава Материалната субстанция изключват нейната разумна идеалност, което определя субстанцията като първична материя или началото на всички начала. Защото условието за неразумност на Материалната субстанция се определя от липсата при нея на разумна идеалност, което подчертава липсата на първично нематериално съзнание като първичен мислещ разум. Това е така, защото на това прото ниво материята притежава маса и определени свойства, което определя нейната обективност, без която тя би се превърнала в идеално нищо, а това нищо ще е абсолютна безкрайна или съвършена празнина, което е отрицание на съществуването. Така че забраната на съществуването от абсолютното нищо е ограничение, за каквото и да е нематериално или идеално съзнание преди съществуването на Материалната субстанция, а след нея е безсмислено поради съществуването на обективна и неразумна развваща се материя, която ражда разумът.
При разумния човек субективната идеалност на мисленето не може да съществува без обективния материален носител, човешкия мозък. Затова параметрите от свойства /маса, спин 1/2, единица електричен заряд и елементарен магнитен заряд/ , които притежава Материалната субстанция, определят нейната възможност за обективно и неразумно съществуване на елементарна частица и античастица с предел на делимост и потенциални тетралектични свойства за неразумно тетралектично развитие. Ограничението за делимост на Материалната субстанция се определя по необходимост от нейната безструктурност, което я прави безформена, защото няма как и няма на какво да разделим нещо безструуктурно и безформено.
Ако допуснем, че делимостта е безкрайна, тагава няма да има начало, а без начало не може да има постоянство и цялост на съществуването. Също така при такава делимост няма откъде да започне развитието, а ще има вечно двжение към малката безкрайност с постоянно приближаване до абсолютното нищо. Така че развитие, съществуване и управление на света без начало не може да има, както не може да има развитие, съществуване и управление на света и при постоянна промяна на началото, което предполага безкрайната делимост. Това са причините това начало, да е неделимо, да е неразумно, несътворимо и неунищожимо, но с потенциални тетралектични свойства за развитие.
Ето защо има само една единствена възможност за съществуване, развитие и управление на света, а тя е ограничение като предел на делимостта, което е вярно предположение още на Демокрит. В този предел е смисълът за съществуване, развитие и управление на света, за да има начало на развитието, но да няма начало материалната субстанция, което я прави несътворима и вечна най-проста материя. Така няма край съществуването на материята,а развитието и е безкрайно, което предполага закономерно управление на света и безкрайно познание за него.
Единствен безтруктурен и безформен геометричен елемент е геометричната точка. Тя е първичния геометричен елемент служещ като основа за изгреждането на всички останали основни геометрични елементи с възможност за получаване на безкрайно разнообразие от геометрични форми. Друга закономерна възможност на геометричните форми е подреждането им в в закономерна Периодична геометрична таблица по аналогия с Химичната периодична таблица, където точката е в първа група на първи период. Така че субстанционалните материални частици и античастици са единствените точковидни, безтруктурни, безформени елементарни частици с потенциални свойства за съществуването, развитието и закономерното управление на света и достигане до разум. Безформените точковидни частици и античастици са огледални двойници, които се подчиняват на Антисиметрията и представляват Съвършената материална точка, първопричина и начало на всички неща или на всички материални структури и форми. Веднага възниква въпросът за създателя и сътворението на Съвършената материална точка или нейните носители субстанционалните частица и античастица.
Така определените потенциални свойства на Материалната субстанция я прави не сътворима и не унищожима. Защото тяхната неделимост и безформие не могат да бъдат създадени или унищожени по никакъв друг начин освен с магическа пръчка. Въпреки това тяхното безформие и неделимост могат да бъдат разрушени и изградени само чрез еволюционно развитие или инволюционно разрушение поради техните потенциални тетралектични свойства съдържащи възможност за еволюция и за инволюция.
При еволюционното развитие безформието и неделимостта на субстанцията се премахват чрез получаване на структури и форми или вторична организирана смъртна метерия чрез взаимодействието между субстанционалните частици и античастици без те да бъдат унищожени. При това взаимодействие се слага начало за структуриране на всички частици и античастици необходими за образуване на атома, антиатома и носителите на трите основни сили ядрена, електромагнитна и гравитационна, което се определя от системите на Тетралектиката. Това превръща еволюционното развитие в прогресивен закономерен принцип за раждане на новото, а след всяко раждане протича определен живот. Изводът, е че еволюцията като закономерен принцип на развитието е съзидателна, а тази съзидателност се съдържат в потенциалните тетралектични свойства на Материалната субстанция.
При инволюцията става обратния процес като се разрушават получените при еволюцията структури и форми на организираната и смъртна материя и те се връщат до първичната неделима и безформена Материална субстанция, която е неразрушима и неунищожима. Това определя инволюцията като разрушителен, регресивен закономерен принцип за връщане към старото или назад чрез смъртта. Изводът, е че инволюцията е закономерен принцип на разрушението, което е спиране на развитието и връщане назад, съдържащо се също в потенциалните свойства на субстанцията, но инволюция може да има, само ако е съществувала еволюция.
Изводът, е че материалната субстанция предполага съществуването на основните тетралектични системи и техните производни като отражение в съществуването, развитието и управлението на материята.
Несътворимостта и неунищожимостта на Материалната субстанция се определя от нейната безструктурност и безформие или от същността на Идеалната материална точка. Ето защото никой не може да сътвори и унищожи Идеалната материална точка – същност на Материалната субстанция. Така че Материалната субстанция може да бъде идеална, но тази идеалност не съдържа разум поради простотата на своята безструктурност и безформие. Излиза, че простотата на Материалната идеална точка е не сътворима и не унищожима, а е сътворима и унищожима само организираната сложна материя структурирана от нея. Идеалността на Материалната субстанци не е абсолютна, а е относителна, за да притежава и относителни материални свойства като потенциал за съществуване, развитие и управление на света.
Затова Материалната субстанция подлежи на тетралектично раздвояване, което определя съществуването и като сплав от неразумна идеалност и материалност. Неразумната и идеалност притиежава поради това, че е Идеална материална точка, а неразумна материалност поради това, че притежава само първични свойства с потенциал за материално развитие и достигане на разумна идеалност. Друго тетралектично раздвояване, което също придава на Материалната субстанция неунищожимост и не сътворимост ще разгледаме в следващия постинг.