Author Topic: Тетралектика и най-веиликия смисъл  (Read 1347 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101

      Човекът най-много е ощетен от законите на Природата, които са му отредили прекалено малко време за живот. Докато се огледа и успее да понаучи нещо за тези закони, идва старостта и смъртта го унищожава. Така стремежът му за живот става още по-силен и смислен – чрез развитие на неговата чувственост, фантазия и логично мислене, необходими за разкриване на природните закони, за да ги предаде на бъдещите поколения като научно познание. Макър на пръв поглед всичко да изглежда безсмислено, в тази постановка е заложен онзи велик смисъл, който ни кара да се вкопчим в живота и да го развиваме и оцеляваме, заедно с цивилизацията ни, чрез овладяването на природните закони и натрупване на знания.
      Какво би станало, ако бяхме вечни? Това би означавало истинско безсмислие, защото няма да има стимули, които да ни карат да се стремим към нещо. Това ще превърне в невъзможност за съществуването ни. Защото лесното е краят на всичко, а трудното въпреки унищожителния си характер, има продължение. Затова на вечност е обречена само най-простата Субстанция, съдържаща потенциал на развитие, чрез което тя безкрайно се усложнява, вървейки към съвършенството, без да може да го постигне.
      Въпреки че във вечното ни съществуване се губи смисълът от съществуването ни; мистиката и религията ни предлагат точно вечния живот под една или друга илюзорна форма – но винаги след смъртта, някъде в иреалното. Науката ни го предлага тук и сега, но само като разчитаме на собствените си сили и се развиваме безкрайно, за да гоним вечността на живота.
      Материалното съществуване е основано на реалното битие, при което най-първичната и проста Материална субстанция е безсмъртна, което й придава двоен смисъл:
      Първо, като безсмъртна, неделима, безструктурна и най-проста материя, тя e несътворима и неунищожима, което я предпазва от манипулация.
      Второ, материята може да разчита само на първични потенциални свойства за развитие без външна намеса. Тук е заложен първичният смисъл, който определя абсолютността на самото съществуване и относителността на вечното развитие, означаващо възможност за безкрайно познание…
      Тетралектиката предполага и предлага хипотетична нишковидна електромагнитна структура на първичната материална организация, наречена вакуум, изградена от първичната, най-проста Субстанция/частиците на времето/. Така, вакуумът – най-простата пространствена структура –  придобива уникални свойства и възможности да записва и съхранява информация от всякакъв характер, във всеки отрязък на времето и всяко кътче на пространството. Безсмъртието на Субстанцията/времето/ предполага неунищожимост и несътворимост, а първичната вакуумна материална организация/вторичната материална структура/, въпреки че е най-здравата геометрична структура, е относително разрушима, с възможност за запис и съхраняване на информация и потенциал за развитие. Понеже вакуумните електромагнитни нишки е най-фина материална структура, изпълваща безкрайността на пространството като дължина и брой, логично е да могат да записват всяка информация във всеки отрязък от времето и на всяко кътче на пространството. Следователно, не само материята не се губи като се превръща от един вид в друг при своето развитие, а не се губят и обективните събития, протекли във времето и пространството
      Възможностите на една безкрайна нишка са безкрайни. Като имаме предвид, че броят на вакуумните нишки е безкраен, възможността за снемане, записване и запазване на информацията е неограничена. Частиците на вакуума влизат в структурата на всичко съществуващо и развиващо се. Потопени сме във вакуумния безкраен океан, което улеснява взаимодействието, с възможност за снемане, записване и запазване на информацията във всеки миг от вечността на времето и безкрайността на пространството.
       Потопени сме – и сме участници – в този грандиозен информационен процес. Тук се намира великият смисъл за движението напред чрез развитие. В един ден възможностите на човешкия разум ще достигнат такъв ръст, че ще може да разчете тази информация, за да я усвои и използва като възможност да сътворява всяка реалност, съществувала някъде във времето и пространството. Това означава, че ще имаме възможността за реална среща с нашето минало, постигайки безсмъртие. Но такова равнище на развитие може да бъде постигнато само от разумна НТ цивилизация, която е успяла да се хуманизира, за да оцелее и се разсели в Космоса, за да започне да го управлява умно, като управлява умно и себе си.
      От казано следва, че в материята, в света и Природата нищо не се губи; че всичко е вечно, но не като мистична и религиозна догма, и не като безконечен кръговрат, а като обективна информационна реалност – памет на материята – ,която ще овладеем и управляваме в името на безсмъртието на земния индивидуален разум и Земната разумна цивилизация.
       Ако не се развиваме, за да оцеляваме, а се подчиняваме на мистични и божествени догми, ние сме обречени. Защото материята придобива божественост само тогава, когато се развива и ражда разум, а разумът става божествен само когато се хуманизира и продължава да съществува и се развива, за да се срещне с предшествениците си, като реално ги възкреси.
      В безкрайния път на развитие, земното човечество ще се развива като разкрива и доказва природните закони и ги прилага за постоянно, относително увеличение на продължителността на човешкия живот.
      Основен извод от горното е, че в действителност човекът и Земната разумна цивилизация са безсмъртни, но само при условие, че се развиват и хуманизират, като единствената възможност да узаконят своето абсолютно безсмъртие.

                                                                            Резюме

      Философията, черпейки своя синтез от естествознанието, се превръща в обективна наука, която може да доказва своите логични изводи и да синтезира Всеобщ материален закон за съществуването, развитието и управлението на света. Този закон авторът на статията нарича Всеобщ тетрасиметричен /тетралектичен/ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Предлага го, доказва го, и го обяснява в книгата си „Тетралектика на природата“. Чрез Тетралектиката авторът на статията стига до хипотетичната идея за електромагнитната структура на вакуума, която има необятни възможности да записва информация на всичко съществуващо във времето и пространството. В тази възможност на вакуума е възможността за осъществяване на абсолютното информационно безсмъртие, което е най-големият смисъл за една развиваща се разумна земна цивилизация достигаща в определен момент възпроизводството на нова реална материална действителност.