Author Topic: Тетралектика: физическо и духовно безсмъртие  (Read 1814 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
      Нашата цивилизация все още e на първото най-ниско стъпало на разума и не се нуждае от личностното безсмъртие, а има нужда от увеличаване на човешкия живот и продължителността на неговата активност. Въпреки че все още нямa необходимост от безсмъртие, ние се движим към него чрез увеличаване продължителността на живота, по естествен път и по изкуствен такъв, дирижиран от науката.
      Първобитният човек е имал средна продължителност на живота около 15 години. По времето на Римската империя средната продължителност на живота стига до около 30 години. В началото на 20 в. неговата продължителност вече е 40-50 години. През 80 години на ХХ в. средната продължителност стига 70 години. Днес средната продължителност на живот в Япония надхвърля 90 години. Изводът е, че естествената продължителност на живота се ускорява, а периодът на времето на това ускорение намалява.
      След разкриване структурата ДНК и РНК, структурата на белтъците, тази на ензимите, генетичния код и мн. др., генетични открития се прокарва пътят към мечтана продължителност на човешкия живот. През 2001 година бе направена много важна крачка с разкриването на целия човешки геном /последователността на подреждане на човешките гени/, което е пътят към продължителността на човешкия живот, лечението на рака, спина и мн. др. болести. В последно време учените са открили ген на смъртта и имат успешни опити за продължаване на живота при примитивни организми. Ще се стигне до ново ускорение за продължаване на живота на човекът, което ще бъде най-перспективно, постигнато от човека чрез научно-техническото и биологичното познание.
      Клонирането също е възможност за вечен живот, чрез безкрайно прераждане на физическата същност на духовно различни индивиди.
      Огромният напредък на медицината също е фактор, който влияе положително върху продължителността на човешкия живот.
      Увеличаването на живота се постига и при употреба на много биологично активни вещества против стареенето. Така, чрез постиженията на съвременната наука, "вечната младост" вече не е химера, а близко бъдеще.
      Друго съвременно приложение за увеличаване на човешкия живот е замяната на заболелите или повредени органи на човешкото тяло с естествени органи от донор или изкуствени такива, получени от нежива материя. Изкуствени полимерни органи вече се употребяват за подмяна на сърдечни клапи, електронни сърдечни стимулатори и цяло изкуствено сърце, зъбни и костни имплантанти и др. В Англия е започнало производството на биологични органи чрез соматични клетки с генетиката от съответния пациент.
      Най-фантастичното безсмъртие се съдържа в идеята за обединение на биологичните системи на човека с компютърни и кибернетични системи. Това ще даде възможност за постоянно обновяване на тези системи с огромни възможности за продължителен живот. Върхът на тази фантастична идея ще бъде прехвърляне на човешката личност в компютърни роботизирани системи и обратно прехвърляне на личността на робот или изкуствен разум в човешко тяло. За да може да реализираме посочените фантастични идеи ще е необходимо усъвършенстване както на компютърните ни системи, така и достигане до нови научно-технически познания. Защото компютърните ни системи не са достигнали дори животинската организация, а се намират на първично, информационно ниво въпреки огромната скорост, с която оперират. Предстои им да извървят пътя до чувственост, фантазия и логично мислене –аналитично и синтетично – , за да получат разум. От друга страна, в науката също е необходимо да се направят много нови открития и да се овладеят много нови технологии, които ще направят възможно получаването на изкуствен разум и обединението му с човешкия разум, за да се стигне до бъдещия киборг. Всяка разумна цивилизация има бъдеще в посоченото по-горе, само ако се развива и се хуманизира по-нататък.
      Определението за Тетралектика е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, а тетралекнтичното определение за разум е: информация /памет/, чувственост, въображение /фантазия/ и логично мислене, което е аналитично и синтетично като физическо и функционално единство на човешкия мозък. Тетралектичното определение на информация е, че тя е паметта на материята и е невъзможно да съществува материя без информация, както е невъзможно да съществува и информация без материя.
      Следователно, Тетралектиката е стигнала до вярно определение на разум и информация, което очертава правилната посоката на развитие, за постигане на изкуствен разум и развитие на човека в посока към неговото безсмъртие.
      Има и безсмъртни клетки. Това са ракови клетки, които биолозите отглеждат в изкуствена хранителна среда. Те представляват безформена постоянно растяща маса, на постоянно делящи се клетки, вече десетки години. Затова съществуването на безсмъртните ракови клетки ни дават повод за много размишления. Например,   въпреки че са безсмъртни като безкрайно делене, те не могат да стигнат до определена системна структурна форма, а само до една аморфна нарастваща маса. Също така, те не могат да бъдат абсолютно безсмъртни, защо са паразитни и се нуждаят от храна, която не могат сами да си набавят, поради това, че не са структурирани като цялостен функционален организъм и нямат разум.
      Човешкият организъм, който е изграден от строго съгласувани функционални структури и форми на своите органи и системи, също няма възможност за абсолютно безсмъртие, както и няма необходимост от него, но има възможност и необходимост за увеличаване на своята продължителност на живот, като се развива чрез разума, за да върви към вечността. Тази му възможност е заключена в силата на разума, който създава научно познание като разкрива природните закони и ги прилага за технологично развитие, което е възможност за промяна и усъвършенстване от всякакъв характер на човешкото тяло.
      Движението на науката към вечния живот е и движение към вечната младост на човека, защото вечен живот на грохнало от старост човешко същество не е нужен. Такъв вечен живот ще бъде по скоро жестоко безсмислено наказание, което религията ни го предлага като Ад. Подобна е и истината за съществуването на живот в мумифицирани йоги, които са на повече от хиляда години, но те са осъществили само много бавна, хилядолетна смърт, която е по лоша от ада, въпреки че е осъществена в земни условия.
      Затова съществуването и развитието на хуманна човешка цивилизация ще има нужда от голяма продължителност и активност на човешкия живот. Защото нехуманната разумна цивилизация, с преобладаващи уродливи човешки същества, ще бъде ограничена от самоунищожението си, което ще предизвикат нейните научно-технически постижения. Такава цивилизация ще има възможност да стигне в своето развитие само до постижения, с които може да се самоунищожи.
      Всички мистични и религиозни учения ни обещават вечен живот след смъртта, но до сега си останаха само с празни обещания; само науката ни обещава увеличаване продължителността живота преди смъртта. Науката върви към него и е допринесла за увеличаване средната продължителност на живота на човека по направленията предложени по горе. Не е случаен фактът, че точно в най-развитата технически Япония, се е стигнало до най-голяма продължителност на живота.
      Може разумно да избираме и разберем, че само чрез научно-техническо и хуманно развитие по необходимост може да постигнем желаната продължителност на човешкия живот. Човекът /разумът/ само ще увеличава своята продължителност на активен физически и духовен живот, но това движение ще бъде безкрайно, за да има смисъл. Поради това съм поставил вечната младост в кавички, за да подчертая, че смислено е само вечното движение чрез развитие на тази младост. Следователно, няма съвършено съществуване никъде в Природата. За да има развитие – само съществуването на първичната материя може да бъде абсолютно, но не съвършено, като съдържа потенциал за относителното развитие. Това предполага, че между абсолютно и съвършено има огромна разлика. Например, безкрайността е абсолютна, но несъвършена, защото не е завършена система, няма външни стени и пр. От другата страна стои ограничението на най-малкото първично, като неделима най-проста Субстанция на материята, с потенциал за еволюция. Това най-малко първично нещо няма вътрешност. То е безструктурно, значи безформено, но само с потенциални тетралектични свойства за развитие, които определят неговото абсолютно съществуване,неразумност, несътворимост, неунищожимост, безкрайния му брой и вечното му развитие.
      Безсмъртие свързано с човека, разбира се, има и то на всичко съществувало във времето и пространството, но то не е нито физическо, нито духовно. Можем да допуснем, че то е информационно, което не означава нито обективно, нито разумно и може само да го определим като вечна памет на материята. Затова ще изкажем хипотезата, че на определено структурно ниво на материята се съхранява цялата информация за съществуването и развитието на всеки отрязък във времето и на всяко кътче от пространството. Това информационно съхранение вече можем да наречем вечна и безкрайна памет на материята, която не е разум. При достигане на определено ниво на развитие, разумът, роден от еволюцията на материята, един ден ще достигне и борави с тази информация, само ако оцелее и разкрие необходимите природни закони и се хуманизира по-нататък. Тук вече можем да потърсим великия смисъл на съществуването и развитието на нашата цивилизация чрез познанието, с което ще вървим към вечността, но не с иреалното, а с реалното и обективно, действително познание, което ще й позволи да се развива и да оцелява.
      Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността, което дава реални измерения на предположението ми, че всичко родено от човешкия разум не само може да съществува някъде във времето и пространството, но и всичко съществувало във вечността на времето и безкрайността на пространството, се запазва. Такова запазване дава смисъл за съществуване на вечност и безкрайност, които имат неограничени възможности за запълване с информация, а в разчитането на тази информация се намира великият смисъл за нас – да я разчетем в даден момент, но само като се развиваме, което отчасти е развито в статията „Тетралектика и най-великият смисъл”.
      Това е смисъл за всички разумни цивилизации, но първото, което трябва да направят е да съществуват, за да се развиват, което не е толкова лесно, защото в развитието на разума се стига винаги до откриване на сили не само за продължаване на неговия живот, но и с които можем да се самоунищожи, но само ако не е хуманен и не открие гореизложения смисъл за себе си и за цивилизацията си
      Накратко ще направим изложение, което определя възможността на материята да запаметява и запазва информацията, която разумният човек ще разчете и ще използва за постигане на собственото си абсолютно безсмъртие.
      Логично е да предположим, че съществуването на вечността е невъзможна без обективното наличие на времето. Другият логичен извод, е че без наличността на пространство е невъзможно наличието на обективна безкрайност. Тези две всеобщи, абсолютни качества на материята позволяват да има обективно относително развитие и абсолютно информационно запазване на всичко съществувало и развивало се във времето и пространството.
      Главната и важна необходимост за съществуването и развитие на света е реалното материално съществуване на времето като първична неразумна, неунищожима и несътворима Субстанция, която да роди вторичните обективни, смъртни, относителни структури и форми на геометричното пространството. Това са реални безструктурни частици на времето с тетралектични електромагнитни свойства наречени от автора на книгата„Тетралектика на природата” Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон/Б+/. Тези субстанционални частици и античастици са с потенциални свойства за вечно съществуване и безкрайно развитие. Така първичните частици на електромагнитното време запълват безкрайната пустота на пространството, като правят нищото относително, даващо възможност в него да се ражда и развива структурна геометрична организация на материята.
      Първата такава равновесна организация са неутралните електромагнитни частици на вакуума: Вакуумон /В0/ Антивакуумон /В-0/, получени при взаимодействие на Бегетрона и Антибегетрана. При взаимодействие си Вакуумоните и Антивакуумоните се навръзват чрез активните си магнитни си свойства /S и N магнитни полюси/, подобно на полимерите. Така се получават безкрайните вакуумни нишки със зануляване на всички тетралектични свойства на времето, за да се стигне до най-великото равновесие в Природата като най-неактивна, но организирана неразумна материя с определени възможности. Така безкрайният брой и безкрайната дължина на вакуумните нишки е с безкрайни възможности за записване, а като най-голямо равновесие е с възможности за вечно съхранение на записаната информация. Трябва ние само да оцеляваме и на определено ниво на развитие да я разчетем, използваме и възкресим обективно като реална материална действителност, съществувала в определено време и на определено място в пространството.
      Вакуумът и сега си взаимодейства с мозъка на човека, при което произлизат загадъчните психотронични явления. Случаят с Ванга е такъв. Такива са възможностите на вакуума при взаимодействие с разумната материя, защото неговите частици влизат в основата на всички структури и форми на материята и са потопени в нас на най-ниското субструктурно ниво, а всичко, цялата реалност и ние сме потопени във вакуума. Така най-висшият еволюционен продукт с необятни възможности – мисълта на разумния човек – си взаимодейства с необятните възможности на вакуума.
      Най-важното е, че този низ от логични хипотези за обясняване на първичната Субстанция на материята, нейната първична организация и нейното проявление се опират на научното познание и Тетралектиката, която обединява философията и естествознанието.
      Следователно, това не са догматични измислици, в която трябва само да се вярва и да се тълкува. Поради това изложените хипотези подлежат на научно доказателства, като се започне със структурата на вакуума, неговото проявление и взаимодействие с останалата материя и с особено важно значение е разкриването на неговото взаимодействие с човека.
      В заключение ще отбележим, че развитието на научното познание води до нови технологии, а те водят до възможност за продължаване на човешкия живот, което ще има съответното прогресивно отражение за натрупване на ново познание и на още по-висши технологии. Развивайки се, човечеството не само ще продължи съществуването си, но ще премине на ново качествено физическо и психическо ниво на издръжливост, което ще изисква необходимостта от разселването му в галактиката. Висшите технологии ще осигурят големите скорости с които ще се движим между звездите, а е известно от СТО, че при пътуване със скоростта на светлината времето спира, което води до неостаряване на човешкия организъм – друг вид безсмъртие.
      Следователно, времето е най-загадъчната същност на материята, като я овладеем ние не само ще премахнем старостта, но ще разчетем и неговата история, като памет на материята, ще постигнем абсолютното безсмъртие и ще имаме възможност да пътуваме в миналото и бъдещето. Всичко това ще се случи един ден, само ако направим хуманно нашето настояще.

                                                                      Резюме

      В статията е отразена необходимостта на човека да се удължава неговият живот. Разгледани са различните направления, които са постигнати от съвременното научно-техническо развитие или могат да се постигнат от продължаване на развитието ни.
      Разгледано е, като главно направление за постигане на безсмъртие, възможността на тетралектичната структура на вакуума да записва и запазва информацията на всичко съществувало във времето и пространството. При развитието си човешкия разум ще достигне определено ниво на научно-техническо познание, което ще му позволи да разчете тази информация и да възпроизведе определена материална реалност, чрез което ще узакони абсолютното си безсмъртие.
      От тази възможност, за абсолютно безсмъртие, нашата цивилизация може да се възползва само ако се развива научно-технически и хуманно, като продължава човешкия живот по различните възможни направления.