1. Чувството е начало на пътя към истината, а логиката в края на пътя я разкрива.
2. Чувството бърза да изкриви истината, а логиката бавно и методично я открива.
3. Към истината се тръгва със знание, и се върви с чувството, което определя скоростта, фантазията, определя идеята, а логиката истината.
4. Чувството в своята скорострелност пропуска необходимото знание и затова най-често стига до лъжеистини, които създават проблеми.
5. Както безконтролното чувство, така и безчуствената логика не стигат до истината.
6. Само с чувство трудно се открива истината, най-често се стига до заблуждението.
7. Човешкото мислене разкрива истината върху основата на знанието, с чувство, фантазия и логика: аналитична и синтетична.
8. Чувството контролира логиката като и служи за основа, а логиката контролира чувството като стои над него.
9. Чувството е най-късият път до неистината, а логиката най-късият път до истината.
10. Чувството най-често изкривява истината, защото иска да е такава, каквато я чувства, а то я чувства само субективно.
11. Логиката стига до истината, защото я отразява обективно, такава къквато е.
12. Без развито чувство не може да се стигне до логика.
13. Чувственото мислене е с голям обхват, което е позволило да формира символи, термини и категории, с които логиката става строго определена и може да постига истината.
14. Чувството чрез свободата получава всеобхватност, при която истината се размива, а логиката е строго определена, за да стига до единствената истина за едно нещо.
15. Всяка точка от безкрайността е начало.
16. Всяка точка от безкрайността е начало, затова материята има неделимост като ограничение, от което започва структурното развитие.
17. Любовта не търпи логиката, защото иска всичко, което изживява да остане вечно, и затова накрая плаче.
18. Любовта ще спаси света чрез раждането, красотата ще го катализира, а истина ще разкрие същността му.
19. Трудното убива слабото и развива силното а лесното убива всичко.
20. Човек – гъзоного, което се мъчи да стане умоного.
