Author Topic: за целта и за пътя  (Read 4990 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за целта и за пътя
« on: ноември 22, 2005, 12:07:19 pm »
Наскоро от няколко хора, предимно мъже, чувам, че имали цели за постигане и важно било да имаш цел и да я преследваш. Вие какво мислите? Но имайте предвид, че ме интересуват духовните, а не материалните цели. За материалния свят е разбираемо да имаш някаква цел – да искаш хубава работа, гадже или семейство, да имаш къща или някаква друго важна вещ....  такива някакви материални неща ....
Дали защото съм жена или защото съм зодия Стрелец не знам, но никога не съм имала много ясни цели в духовен аспект. Имаше смешно анимационно филмче за Стрелеца: Появява се някакъв образ с лък и стрела и стреля в една бяла стена. Стрелата попада някъде там на стената и стрелеца отива и чертае мишената около стрелата.   ;D
Та явно и аз така – не ми е много ясно накъде вървя и какво точно се очаква да постигна. Все си мисля, че важното е да вървиш, че важен е пътя ..... та кой може да каже каква точно е целта, .... и по-точно, моята цел  ???

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за целта и за пътя
« Reply #1 on: ноември 22, 2005, 12:15:55 pm »
Разбира се, че е важен пътя!
Ако има вървене по пътя, значи има движение, има израстване и развитие. А това е целта (май) - не да  стигнеш до някъде и да си седнеш там, щото видиш ли, вече си стигнал :)  . Целта е просто да не спираш да вървиш, целта е именно пътя (ако мога така да го кажа).
То спреш ли - вече си мъртъв.
fly like a wind .......

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:за целта и за пътя
« Reply #2 on: ноември 22, 2005, 12:27:21 pm »
Ако приемем нашия живот за филм, а ние че сме дошли да гледаме този филм, остава само да се наслаждаваме на филма
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

bee

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #3 on: ноември 22, 2005, 12:32:47 pm »
Не съм съгласна, Sirius. По-скоро мисля, че сме дошли да се поразвием тук малко. Това, че ще се развием може и да е предвидено, но мисля, че имаме избори, които правим във всяка минута и от тия избори зависят някои неща. Не сме прости наблюдатели. Какъв смисъл би имало да сме просто наблюдатели? Не си ли чувал теорията, че душите се прераждат именно, за да научат някои уроци, и че тия уроци не могат да се научат в Духовния свят така, както се учат в материалния (ако това е вярно, още нямам на представа защо точно може да е така, ама  ...).

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за целта и за пътя
« Reply #4 on: ноември 22, 2005, 12:40:59 pm »
мдаа, по-скоро е от типа на онези стари книги-игри, ако се сещате за какво говоря.  ;D
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #5 on: ноември 22, 2005, 12:44:46 pm »
Абе каквото и да си приказваме, хубаво си е да има нещо в далечината да свети. Нещо не я обичам оная приказка "залудо работи, залудо не стой". Така поне ще се ориентирам за посоката, щото да не взема да тръгна наобратно. Я си представете- вървиш през пустинята и хал хабер си нямаш къде се нахожда оазиса. Самото движение трудно ще те спаси от умирачка, ако не си насочен правилно.


А колкото до филма- гледам си го с кеф, а там където ми не харесва изземам функциите на режисьора

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:за целта и за пътя
« Reply #6 on: ноември 22, 2005, 12:46:36 pm »
Ми като забравям такива неща като режисирането  то това си е превъзходна степен на наслада :)  То всъщност не може да се избегне нашата роля на режисьори в нашия живот. И все пак ако не се наслаждаваш, (имам предвид да знаеш че това е един филм, с начало, край и поука) просто си пропилял малко време и някой лев :))  А минималното развитие е поне да вденем поуката. Да излезеш от салона с променен мироглед.
добавка---  За режисура най не мога да говоря, че има още какво да уча :)))
  --  даа, тепърва разбирам че съм на кино  ;D
« Last Edit: ноември 22, 2005, 12:57:47 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:за целта и за пътя
« Reply #7 on: ноември 22, 2005, 01:08:55 pm »
НОВА, като казваш за светлината. Тя си я има. Някой бе пуснал линк със сайт показващ различните тела на човек. Най-голямото бе по-голямо от Земята. Та тези тела си работят, те усещат разни светлини, че сигурно и ги разбират и дават сигнали надолу\навътре към материята и ако сме достатъчно будни да ги усетим ще можем да се ориентираме по Божия Фар  ;D  а не от на Горския фаса
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

bee

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #8 on: ноември 22, 2005, 01:46:33 pm »
 ;D Израза "да вденем поуката" освен, че ме развесели ми напомни и за още един голям кеф по пътя - да откриваш себеподобни  ;D. Някои разправят, че трябва също така да има една Световна Община от такива, ама  май не сме дорасли още до нея (и тук: "бебе смуче биберон") ;D

bee

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #9 on: ноември 25, 2005, 08:17:30 am »
Днес малко ще си ревизирам мнението от по-горе. Наистина май е не е лошо, човек да има цел и в духовен аспект. Ето каква е моята в момента - да се развивам и да усъвършенствам себе си, като направя всичко възможно да се отърва от недостатъците си, и всичкото това да бъде, за да помогна за развитието и усъвършенстването на всички човешки същества индиректно, докато намеря някакъв по-директен начин ....
ейййй, ама как само го измислих  ;D  ;D  ;D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:за целта и за пътя
« Reply #10 on: ноември 25, 2005, 12:04:39 pm »
Да, ама то пак си е спорно това дали е цел или вървене.
fly like a wind .......

aspazia

  • Guest
за размисъл
« Reply #11 on: ноември 26, 2005, 09:01:11 am »
Сам


Сам Човек върви. Пътят е само камък и пясък. Малкият
Човек вижда много различно от големия. Малкият Човек вижда широките пътища и малките
криви пътечки. Едните му харесват, другите ненавижда. Естествено, в малката му глава
се раждат мечтите за големите и широки пътища.
Тръгва по тях. Едва тогава вижда колко различни са те отстрани и отвътре. Лесно се върви,
но до никъде не стигаш. Поглежда с копнеж малките криви пътеки. Обещават спокойствие и
духовна просветленост, далеч от всяка суета и алчност.
Среща Духовното и то го повежда
нагоре и все нагоре?В един момент малкият все още Човек поглежда в очите Духовното и
вижда че това е нищо друго освен Нищото. Така трябва да бъде, уверява го то.
Малкият Човек познава Самотата, но нали така трябва да бъде - това е
малката крива пътека. Дълго върви сред камък и пясък, и едва сега вижда че и този път не
стига никъде?
”Който и път да хванеш, води до никъде. Но единият е път със сърце, а другият без.”
Така продължаваше да му говори Духовното?
Случайно среща цвете - малка самотна Роза. Тя го вика.
Колебае се, но отива при нея. Едва тогава познава Любовта. Тя го стиска в огнена прегръдка и го завива с меко пухено одеало.
Самотата и Страданието изчезват. Духовнота се намръщи и го отхвърли от малката крива
пътека. Но той имаше бледо-оранжева малка Роза - какво друго му трябва?
Мина време. Розата придоби друг вид за него - започна да вижда скритите и чуства и
желания. Без да знае сам как четеше всяка нейна мисъл преди самата тя да я изрече. Тя вече
не бе така статична и самотна както я бе видял в началото - за секунди се превръщаше от
мъркащо Коте в ревящ Лъв. Но за него тя всякак бе прекрасна.
Бяха непрекъснато заедно. Каквото и да му се случеше той вече мислено и го разказваше. За
първи път в живота си разбираше какво е Топлота. Усети
безкрайното удоволствие от споделянето на широките пътища и малките криви пътеки.
Сега всеки Път беше различен - вече не бе сам. Заради нея той се чувсташе длъжен да
постигне Всичко - Материално и Духовно.
Малкият Човек бавно започна да пораства. Отново го мамеха широките и бързи пътища.
Спомняше си и за Силата и Самотата на Духовното - макар и
с горчивина от неговото грубо отхвърляне. Каква ирония - Духовното, човешката
същност в най-чистя и вид?! Но път назад няма.
А и той знаеше че каквото и да направи иска тя да бъде с
него. Бавно разбра колко много се е променил. Любовта го караше да прави това което Розата
прави и да харесва това което тя харесва. Световете им бяха общи. Обожаваше да гледа как
тя Разцъфва под неговата Любов? А Слънчевата топлина която получаваше от нея му
даваше невероятна Сила - нещо ,което досега не познаваше.
Странна е човешката същност - Любовтта ,за която бе
копнял сега е тук. Но това ли бе всичко? Бавно Съмнението се промъкваше в него. Плашеше
го мисълта за предопределеност? В главата му отново краяха въпроси за Смисъла. Усещаше
смътно че това не е Всичко. Искаше да се развива, да намери Истината? А Съвеста
сякаш намираше всяка негова слабост?
В същото време я обожаваше. Усети огромна загуба - Изгубеният Рай!
Запозна се и с Вината - той не е достоен за нея! Тя не го заслужава... Отчаяно търсеше
Отговор, нов Път. Нито секунда не можеше да намери покой.
Всяка сутрин ставаше с мъка и горчиво съжаляваше че изобщо се бе събудил.
Много пъти мислеше да я напусне и много Сълзи проляха и двамата?..Без резултат.
Всеки път когато я напускаше - веднага се връщаше. Не можеше без нея. А Раната която и
нанасяше го убиваше - не можеше да гледа как страда? Въртеше се в кръг - не можеше с нея, Вината не му даваше мира, а без нея беше още по-зле. А сега накъде??
Розата го разбираше. Той искаше Свобода и тя му я даваше.
Затова я обичаше още повече!
Отново се обърна към Духовното - и едва тогава разбра че това което бе смятал за Висша
духовна мъдрост не бе нищо друго, а Адът. Виждайки неговата Слабост, то веднага се
възползва. Говореше му всякакви измислици, които дълго го
държаха буден? С много усилия той успя да се измъкне от Лапите и, за да разбере че Истината всъщност е неговата Роза!
Обърна глава към Книгата - но никъде не намери това, което
търсеше. Разбра че и най- Мъдрата книга не може да му даде вътрешно спокойствие и да
отговори на въпросите, с които Живота го сблъскваше ежедневно и безпощадно?
Единственото нещо на което истински вярваше и можеше да се опре - бе Розата.
Вярваше и повече от на самия себе си!
Реши да смаже вътрешното си чувство за Свобода?. Но да не я наранява повече.
И тогава видя че път назад нямаше? Тя вече не беше същата.
Сега тя искаше да почувства Свободата и той не можеше да я спира. Мислеше, че трябва да и
даде криле, за да бъде щастлива. Макар за кратко, всъщност тя замина завинаги?.. Но той
не го разбра веднага. Дълго се залъгва сам?
Времето, през което я нямаше бе Ад. Мечтаеше за нейното завръщане, сънуваше го?
Да, тя се върна, но без Любовта. Секундата, в която я видя, разбра че това вече е друга Роза.
Уверяваше го че още го обича ,но подсъзнателните й действия говореха по-ясно от Думите.
Сега вече не знаеше къде е и какво става?. Разбра и какво е Компромиса.
 Вечният Компромис.
Няколко кратки месеца му се сториха като живот в безкраен
Компромис. Молеше се всичко вече да свърши,но не можеше да си представи живота без нея.
Един Слънчев ден тя просто му каза
- " не те обичам
вече?"
и си тръгна?
Остави го просто така - Празен? и Сам?
Сега наистина разбра смисъла на Безмислието и Самотата.
Всичко ,в което някога бе вярвал го нямаше?
Обърна глава към Цар Алкохол. И затишието се превърна в буря. Алкохол, музика, хора, заведения - сякаш нямаха край? вече никой не можеше да го познае.
В очите на приятелите си виждаше ужас и интерес. Срещна много нови хора ,но отново никoй
не можеше да му даде отговор. Навсякъде търсеше Нея. Но нея я нямаше. Споменът го
преследваше неудържимо. Никъде не можеше да се скрие от него - освен във вече добрия му
познайник -Цар Алкохол.
Макар и за кратко той му даваше малък кът спокойствие и безмислие...А понякога и безпаметност.” Няма смисъл.., тя не си заслужава.., виж колко много други рози има.., живей си живота? това чуваше от всякъде.”
При тези думи изпадаше в дива ярост - кои са те, откъде знаят какво е било, как се е
чувствал и какво чувства сега?
Срещна дори Психологията. Надлъгването беше забавно. Но никак не е забавно да ти кажат -
" прекалено си умен и не знам какво да ти кажа?"
 Да, и той
не знаеше?
Никoй не знаеше.
Защо, защо, защо? -въпросът се блъскаше в главата му.
Отговор не дойде. Може би отговор просто нямаше. Клишетата бяха навсякъде - но разбира се не му помагаха. Живота бил такъв, всичко това е нормално, скоро ще срещне още по-хубава? Лесно се говори отстрани ,че огъня не е горещ, когато друг се пече на него. Но те продължаваха - тя не си заслужава, виж какви листа има, какъв увяхнал цвят, какви бодли? Не ги понасяше. Един въпрос се натрапваше :
- Наистина, заслужава ли си? А кое си заслужава? И какво има да губи? А как все още я усещаше? ..почти болезнено. Имаше
чувството ,че знае къде е и какво чувства в момента? Сънуваше я и сънищата му се сбъдваха наяве. Където и да отидеше чувстваше, сякаш всеки момент ще я види?!
И така ден след ден, нощ след нощ. А отговорът все не идваше. Нито от нея, нито от другаде.
Обхана го яд. Дива ярост. Адски я Обичаше, но реши да си го върне. Хиляди думи хвърчаха и се блъскаха в главата му, но с невероятна мъка изрече само две. И те бяха достатъчни. Повече никога не си проговориха, макар и да се виждаха често.
След двете думи отново намери утеха в прегръдките на Цар Алкохол..
От Любов или Инат, а може би и двете ,той остана близо до нея. Отхвърли много страхотни
възможности -само за да бъде близо до нея. Имаше чувството ,че върви по тясна пътечка, а от двете му страни имаше Вакуум - Нищото.
Опита хиляди нови неща, но вътре душата му все още
пазеше някаква надежда. Опита се всячески да я изкорени - знаеше ,че смисъл нямаше и
някак трябваше да продължи да живее.
Без нея. Животът продължаваше Безсмисления си ход.
Но нещо отвътре упорито му нашепваше - чакай.., тя още те обича.., отново ще сте заедно.
Наблюдаваше я при всяка възможност, сякаш очакваше с нещо да му подскаже ,че не всичко е загубено. Тя мълчеше и с времето виждаше че се тормози и изглежда зле?
Нещо ставаше. Но какво?
Не знаеше - може би с две думи беше постигнал целта си, или просто имаше проблеми
или?... или?... Не знаеше...
Но сега пак изпитваше Вина - искаше да и помогне, но нямаше как. Тя не го допускаше по никакъв начин. Всъщност кой ли е по-виновен вече? Съжаляваше, но и бе доволен. И той не
беше сигурен кое е по-силно в него. Хаосът бе превзел целия му живот. Нямаше нито миг
спокойствие но и не го искаше. Миг спокойствие означавашеза него обратно в Адът. Но
можеш ли да избягаш сам от себе си?
Веднъж сънува странен сан. Той самият си слага и сваля няколко еднакви пръстена. Дълго не
знеше какво е това ,докато една сутрин разбра - тя отново е сложила пръстена, стар негов
подарък. Имаха два еднакви. Беше сигурен, даже не държеше и да го види като потвърждение. Просто вече му се струваше че наистина откача. А потвърждението дойде само?!
Какво му донесе потвърждението - Болка? но и малко
Щастие - все пак не всичко е било лъжа. Тя все още усеща нещо? Но какво?
Малкият преди Човек вече се чувстваше Старец. Живота бе пред него, но той не очакваше от
него нищо. Надеждата може би още живее в него, но Душата му е ледено студена. Какво
може да направи Любовта, когато Доверието е отдавна
мъртво?...
Никoй не го търси. Той не търси никoй.
Бавно върви сам, вглежда се в лицата на хората, а в главата му се блъска болезнения въпрос - А сега накъде?


bee

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #12 on: ноември 28, 2005, 10:37:33 am »
Ох, много самотно и безнадеждно звучи това Aspazia. :( Мисля, че така биха изглеждали нещата, ако мислим само на материален план. Наистина няма надежда в материалния план. Може би и затова някои започват да търсят други аспекти на съществуването си и да концентрират мислите си натам.

Wind, ти си права, разбира се. Но всичко тава са само думи - мога да я нарека тази цел и така - малка цел по пътя  :D. Малката цел на пътя, на който съм сега, който на мен ми се вижда цял живот, на душата ми и изглежда като ден, а на Монадата като час.  ;D
« Last Edit: ноември 28, 2005, 10:38:15 am by bee »

Nirvana

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #13 on: ноември 28, 2005, 12:07:44 pm »
aspazia, ако Малкия човек, намирайки Роза-та, губи Самотата и Страданието, които са били път към Духовното, но интереса към Пясъка, Камъните- Нищото от тези пътища, не се отхвърли.... Ако Малкия човек, любувайки се на Розата все още иска да и обикаля из тези пътища, просто не прави избор или- или между тях... Дали тези пътища са същите? Дали Камъните и Пясъка са същите? Дали те не стават просто предмети, които вижда, но не може да почувства, а само може да си представи това, понеже Розата е до него? Какво от тези, „същите” пътищата се губи и какво се намира при присъствието само на една Роза? ( да се отдалечим от реката и да я разгледаме, след което пак да се впуснем във водите й...)

bee

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #14 on: ноември 29, 2005, 02:49:27 pm »
Я какво си намерих, за критериите дали вървим по пътя , т.е правилния път  ;D

..... Затова е много просто да се определи направлението по което се движите. Ако изпитвате чувство на безпричинна Любов, радост, покой, вие се движите във вярна посока. Вие сте готови да прегърнете целия свят и сте готови да окажете помощ на целия свят.

Вас ви обхваща безпричинна щедрост, радост, желание да давате, давате и давате вашата Светлина, вашата Любов. Готови сте да дарите вашата Любов на целия свят, без да искате нищо в замяна.

И, обратно, когато сте се заблудили или вървите не накъдето трябва, вие ще изпитвате недостиг на Любов и като следствие на това – подозрителност, страх, осъждане. Всеки човек изпълнен с Любов така ще се различава от вас по вибрации, че ще вие изпитвате към него раздразнение.

Виждате, че критерият за правилността на Пътя, по който вървите е много прост.

Вие или изпитвате чувство на Любов, или не го изпитвате.

А доколкото само неголям процент от хората на Земята са в състояние да изпитват това благородно чувство, вие сами можете да прецените колко хора се движат по правилния Път.

Ако се свикнали да изпитвате Любов, тогава вие ще възприемате отсъствието на Любов като голям недостатък. Вие мигновено усещате, че не ви достига Любов. Мога да ви кажа под секрет, че когато преминавате тестовете по вашия Път, чувството на Любов се блокира. В този случай вибрациите ви намаляват и вие изпадате в състояние на безизходност и сте подложени на всякакви  отрицателни чувства, които са присъщи на вашия свят и все още присъстват във вашата аура като непълноценни, отрицателни енергии.

Но преминаването на тестове по вашия Път е много важен и необходим елемент.

Тестовете, които преминавате са изпити. Много е леко да се носите по живота и да вземате верни решения когато вибрациите ви са хармонични и високи. Но попадайки в същите тези ситуации в не хармонично състояние на съзнанието вие ще изпитате затруднение да направите правилния избор.


 :o много интересно  ;D


pakodelucia

  • Guest
Re:за целта и за пътя
« Reply #15 on: декември 09, 2005, 10:07:32 pm »
..... та кой може да каже каква точно е целта, .... и по-точно, моята цел  ???

Ха ха. Твоята цел е да бъдеш себе си и да задаваш точно този въпрос на това място в това време, и ти си я изпълнила както се вижда :) В момента в който си я изпълнила вече се стремиш към друга. Материалните цели всъщност са много важни и хич не са за подценяване. Те не са разделени от духовните, макар да изглежда така, защото както човек оживява от енергия, така и целта е цел от дълбок вътрешен стремеж. Мъжът е принцип и следователно той е различен от женският. Разбира се всичко да изглежда обратно макар да е едно и също. Мъжа иска да постигне целта си защото когато е там ще може да бъде, жената иска да почувства нещо защото когато го почувства ще бъде и все опира до това да бъде или иначе казано да заживее. Колко е интересно, всички се стремим към някакви неща за да започнем да живеем, а реално ние живеем но сякаш нещо не е изстиснко сякаш нещо ни казва, че това не е живота не е онзи истински живот. Така един човек разбира този стремеж като трупа пари, друг като се грижи за децата си, трети като се изповядва в църквата - но всики те правят едно и същ нещо искат да намерят вечният живот вън от тях, а явно той не е там.