Author Topic: в борба ... със себе си  (Read 10206 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:в борба ... със себе си
« Reply #30 on: ноември 30, 2005, 03:28:45 pm »
Сетих се за още един мой недостатък :(  Много ми харесва някой да ме глези. Но в умерени граници! И не винаги, а само на мен като ми е хубаво.  ;D
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:в борба ... със себе си
« Reply #31 on: ноември 30, 2005, 03:29:03 pm »
Sobriety, все едно, че мен описваш :)
Та и моята самоличност доста страда от загубата на индивидуалност ... (само дето е по-често)
fly like a wind .......

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:в борба ... със себе си
« Reply #32 on: ноември 30, 2005, 03:30:35 pm »
Ха-ха
Сириус, това ако го броиш за недостатък... не знам...
fly like a wind .......

sobriety

  • Guest
Re:в борба ... със себе си
« Reply #33 on: ноември 30, 2005, 04:12:00 pm »
Wind, тъй като осъзнах, че за да си я върна никой няма да ми помогне (а напротив - ще ме дърпа още по-надълбоко), си запретнах ръкавите и преглъщайки големи буци започнах да казвам НЕ, да да удрям камшик на онзи, който ме налага със сопа, да не обръщам и другата буза (както ми беше заложено), да казвам АЗ, да казвам ИСКАМ.....Все пак това става дума за самоличност, която произлиза само от теб...никой друг не може да ти я открехне
Абе мълчанието е признак за съгласие, нали  ;) така че няма как да ме разберат без да изкрещя и да дам писък на индивидуалността си  ;D
Звучи много лесно и изпълнимо...а всъщност е толкова тежко и болезнено  :-\

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:в борба ... със себе си
« Reply #34 on: ноември 30, 2005, 04:22:22 pm »
sobriety, много, ама много добре ми е познато това нещо. Още се мъча в изкуството да отказвам решително, с добронамереност и със запазване на собственото си спокойствие. Но пък и се понаучих да показвам решителност (разбирай зъби лакти и каквото ти падне) на тези дето друг език не разбират. И пак е важно да показвам че съм добронамерен, и съм бил принуден. Ефекта е добър  ;D  Когато успея  ;D
« Last Edit: ноември 30, 2005, 04:24:26 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

sobriety

  • Guest
Re:в борба ... със себе си
« Reply #35 on: ноември 30, 2005, 04:44:49 pm »
Sirius, шега няма  ;D понякога така пощръклявам, че ме засърбяват ръцете и краката за танци из въздуха  ;)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:в борба ... със себе си
« Reply #36 on: ноември 30, 2005, 04:47:24 pm »
Не знам, Sobriety, малко не ми се връзва на мен това с изкрещяването и със запрятането на ръкавите. Аз поне съм от по-пасивните и все си чааакам ли чаааакам. Пък тя индивидуалността сама няма да дойде, ама и аз не знам какво чакам. ???
fly like a wind .......

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:в борба ... със себе си
« Reply #37 on: ноември 30, 2005, 05:02:31 pm »
Въпроса при мен е само да "покажа" пощтръкляване, а всъщност да съм си напълно спокоен. При мен пощтръкляването увлича и спокойствието се изпарява.  ::)  ....
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

nova

  • Guest
Re:в борба ... със себе си
« Reply #38 on: ноември 30, 2005, 05:06:00 pm »
а има ли някой който успява да е спокоен и само да "играе", че е ядосан. Много ми е интересно. Аз това ама хич не ще го мога някога- всичко ми е като вулкан- затривам де що има по пътя

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:в борба ... със себе си
« Reply #39 on: ноември 30, 2005, 05:10:45 pm »
Nova, пробвала съм го няколко пъти. В началото се получава, но от един момент се започва главоломен лавинообразен ефект и спокойствието ми отива по дяволите. Някак си докато се опитвам да се правя на ядосана (без да съм), наистина се ядосвам впоследствие  :D
fly like a wind .......

sobriety

  • Guest
Re:в борба ... със себе си
« Reply #40 on: ноември 30, 2005, 05:14:15 pm »
хе-хе-хе  ;D при мен е само чувство. Още не съм налитала на човек  ;D но е част от вътрешната ми борба  :-[

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:в борба ... със себе си
« Reply #41 on: ноември 30, 2005, 05:19:38 pm »
 ;D ;D ;D
Аз все си мисля, че никой не е имал предвид физическа саморазправа, ама знам ли....  ::)
fly like a wind .......

pakodelucia

  • Guest
Re:в борба ... със себе си
« Reply #42 on: декември 09, 2005, 09:59:18 pm »
До една определена възраст си мислех, че съм целият един недостък. Всеки ми казваше какво ли не, че съм бил много груб, циничен, аутсайдер, нетърпелив, сприхав...няма смисъл да изоброявам. Един ден най-накрая разбрах. Няма човек на земята който да има недостатък в буквалният смисъл на тази дума. Ако един от човекците има недостатък това означава че и аз го имама - съвсем неосъзнато го усетих това. Тогава разбрах, че за да се държи някак си един човек, има причина, и тази причина си има своя и така до безкрай. Може да се връщаш и края нама да намериш, може да продължаваш и пак края няма да намериш. Тогава се запитах е по дяволите какво става? И Бог ме прасна с една дъска по главата, щото съм богохулствал. Но в момента в който ме удари разбрах. Това част от процеса. Който види тази част от него би могъл да се измъкне от нея, защото кокото е реална в една ситуация толкова е нереална в друга. Реално може ли нищото да има недостатъци? Или въобще да си задава въпроси като нас? Така, че от страната която ти гледаш да верочтно много недостатъци имам, но отдавана съм спрял да ги мисля така, непрекъснато търся функцията която ги предизвиква, така вместо да ги примам и отстъпвам пред силата им, аз просто искам да ги заобикалям. Е поне се опитвам. В момента в който нещо замери своя край, дори и под формата на някаква сигурност идея и каквото ще да е, то умира. Е аз исма да живея ;)