Author Topic: Тетралектика. Еволюция и човек  (Read 1123 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Тетралектика. Еволюция и човек
« on: януари 23, 2014, 09:27:51 pm »
   С раждането си, философията налага своята обобщаваща, синтетична методологична същност и започва търсенето на онова нещо, което управлява раждането, съществуването и развитието на света. Началното търсенето на тези основни атрибути на света е съзерцателно, поради недостиг на научно познание при това първично философско мислене. Слага се началото на много философски термини, понятия и категории като думи, които разширяват разнообразието на термините и понятията като думи, формирани от художествено-чувственото мислене на първобитния човек, с които се предлагат и описват съзерцателните субективни модели на света.
Следователно, за да се появи философското мислене е необходим разум, който е еволюционен продукт на развиваща се материя. Условията на нашата планета са необходимата предпоставка за зараждане и еволюция на живота. На определен еволюционен етап на живата материя протича необходимото развитие на нервната система и се стигне до формиране при висшите бозайници на централна нервна система от две мозъчни полукълба с функционално симетрично действие, което ражда същинската чувственост при тях. При приматите тази чувственост стига най-високо ниво, което позволява на определен вид човекоподобна маймуна да развие чувствеността си до такава степен, че да формира субективни термини и понятия като думи, отражение на обективната действителност, необходими за общуването между тях и за развитие на художествено-образно чувствено мислене.
Термините и понятията облечени със звукова дреха определят думите или се ражда втората сигнална система, необходимост за общуване между членовете на първобитната община и развитие на функционалната чувственост, което постепенно измества животинското общуването с миризми и жестове. Това е предпоставка за разваляне на симетричната функционална чувственост и раждане на функционалната асиметрия на двете мозъчни полукълба, което фактически е раждането на разума или превръщането на едното чувствено животинско полукълбо в логично. Така се ражда разумното логично полукълбо, което нарушава функционалната чувствена симетрия на животинския мозък и става доминиращо, а животното се превръща в разумно същество.
   Описаните логични превръщания са постижения на биологията, а тяхната парадоксалност е обяснена от Тетралектиката чрез тетралектичните системи. Защото имаме разваляне на симетричната функционална хармония на животинския мозък и се появява новото качество – Разумен човек. Биолозите отдавна са установили по-висша симетрия при примитивните организми и намаляване на симетрията при по-висшите, но нямат обяснение за това. Хармонията към която се стремим и предпочитаме не съдържа развитието, а е следствие от дисхармоничното развитие на определени тетралектични системи, което формира новото качество.
   Следователно Хармонията и Дисхармонията са еднакво важни за съществуването, развитието и управлението на света, но с противоположно действие. Едностранчивото им приемане не само води до неразбиране на света, но забранява неговото съществуване и развитие. Защото Дисхармонията подготвя системите за развитие като ги разрушава и освобождава противоположностите от старата равновесна, симетрична връзка помежду им, за да се върви към равновесни, хармонични връзки като ново качество на новополучените цялостни системи, които хармонията запазва. Така, че Дисхармонията разрушава системите, за да ги подготви за развитие, а Хармонията запазва целостта на качествено новите системи, което Тетралектиката обяснява, защото Хармонията и Дисхармонията са производни на нейните основни системи: Равновесна и Противоречива.
   Тетралектика на природата е Всеобщ тетрасиметричен (тетралектичен закон) на съществуването, развитието и управлението на света, който е търсен от философи и учени на всички времена. С първичното търсене се ражда съзерцателната философия, която при по-нататъшното си развитието минава през гръцката натурфилософия и стига до научната европейска философия или научната диалектика. През етапите на своето развитие във философията се заражда естествознанието или от нейните недра се раждат естествените науки. Защо? За да анализират обективната действителност и да събират емпиричен материал, с който философията ще направи своят обобщаващ синтез и разреши не само своите проблеми, но и много от проблемите на частните науки. В този отговор се съдържа истината за същността на философията като обобщаваща синтетична наука, а Тетралектиката е обединяващата методология на философията с естествознанието. Това обединение прави философията доказателствена наука, която философства върху основата на закономерната реална материална действителност доказана от частните науки.
   Тетралектиката е продължение на диалектиката като надстройка, която премахва противоречията в нея и се превръща във Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Тетралектиката като Всеобщ закон има възможно най проста формулировка, която гласи: Всичко е система от противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Това раздвояване на противоположностите е предпоставка за поява на противоположно на противоположностите или удвояване на диалектичните противоположности, което прави техния брой 4. Тетралектичните 4 противоположности определят относителната същност на света и изясняват същността на антипротивоположностите, които са същността на удвоените противоположности. Антипротивоположностите са противоположни на диалектичните противоположности, което определя 4 качествено противоположни същности като 2 противоположности и 2 антипротивоположности. Всичко това води до изясняване на видовете противоположности и тяхното преобразуване.
Основни видовете противоположности са: обективни и субективни, противоположности. Едни от тях образуват триада и се преобразуват чрез нея и други, които не образуват триада, а директно се превръщат едни в други. Така основните Тетралектични противоположни системи са: противоречива система, в която противоположностите са в относителна свобода и равновесна система, в която противоположностите са свързани в относитилно равновесие. Тези противоположни системи се превръщат директно без посредник една в друга. Техните производни са: симетрия и асиметрия, хармония и дисхармония, синтез и анализ, общо и частно, интегриране и диференциране, ред и хаос, покой и движение и мн. др., които нямат средно трето състояние между тях.
Другите противоположности могат да образуват триада и вървят към новото качество като се преобразуват чрез нея. Пръв е стигнал до триадата Прокъл, а Хегел е дал нейната дефиниция като: Теза, антитеза и синтеза, която в основата си е невярна и е останала в това състояние до днес, без да бъде разработена, а тя се оказа много важна система за преобразуване на противоположностите.
   Тетралектиката е обяснила същността на триадата, при която средното положение е свързано състояние на двете противоположности в относително равновесие (зануляване на противоположните им свойства) плюс двете изходни противоположности в относителна свобода, за да вървят към триадата и да се преобразуват чрез нея. Фактически триадата е тетрада от 2 свободни и 2 занулени противоположности.
   Книгата „Тетралектика на природата“ на Цветан Павлов Иванов е излязла от печат на български език през 2007 год.
   В изложението на тази статия прилагам Тетралектиката в действие за кратко обяснение на появата и развитието на разумния човек чрез тетралектичното системно преобразуване на неговия мозък и появата на логичното мислене: аналитично и синтетично.
Формирането на логично мозъчно полукълбо при човека предопределя появата на разум при него чрез функционалната асиметрия на неговия мозък. Двете симетрични чувствени животински полукълба работещи с образното мислене формират при тях условни рефлекси, върху основата на безусловните жизнени рефлекси. При тях не е необходимо логично мислене, за което трябва време, а решенията се вземат мигновено чрез чувственото мислене. Например заекът няма да седне да мисли, какво да направи когато усети присъствието на лисицата наблизо, а взема мигновено чувствено рефлекторно решение за спасение чрез бягство. Затова при животните е достатъчно чувствено-образното мислене, което им дава мигновено инстинктивно (програмирано) решение за нападение и за спасение. Седне ли заекът да мисли, какво да направи ще го последва участта на глухарите (вид диви петли), които пеейки своята любовна песен са глухи за промените покрай тях и стават жертва на лисицата, която чувайки този любовен зов, започва да се облизва.
Изводът, е че образно-чувственото мислене води до мигновени решения, които са възможни и полезни за животните, а за логичното мислене е необходимо време, за да се извърви пътя към решението, което е невъзможно и вредно за тях, но полезно за човекът. Защото чрез логичното мислене човекът е създал научно познание и изградил една научно-техническа цивилизация.
Американският физиолог Роджър Спери установява, че лявото човешко мозъчно полукълбо е логично, абстрактно, а дясното чувствено, работещо с конкретно образно мислене, за което получава нобелова награда през 1981 год. Спери обобщава че лявото полукълбо е доминиращо при мислителите, а дясното при хората на изкуството.
В процеса на еволюционното развитие е възникнало противоположно тетралектично функционално разделение между мъжът и жената съобразно функцията на половото им различие. При мъжът логичното полукълбо е по-развито, а чувственото по-слабо развито и обратно при жената чувственото е по-развито, а логичното е по-слабо развито. Това различие прави мъжа по-логично разумно същество, а жената по-чувствено разумно същество с тетралектично обърнати противоположни знаци на възможността на действие на техните мозъчни полукълба. Затова те търсят решенията на въпросите по различен начин и когато са в конфликт мъжът противопоставя логични доводи срещу чувствените доводи на жената. При надмощие на чувствените доводи на жената, мъжът с развита логика, получена върху основата на добра чувственост прави отстъпки, а мъжът с неразвита логика и слаба чувственост, налага своя юмручен аргумент.
Следователно само разумът на човека не е достатъчен, за вземане на правилни решения, защото в разума на мъжа доминира логичното полукълбо, а в разумът на жената чувственото, което е причината за разминаването между тях при вземане правилно решение на появилите се проблеми. При разумният човек чувствените решения най-често са погрешни без контролът от логичното мислене, защото не съдържат инстинктивния животински контрол за точно предназначение на определено рефлекторно действие. Докато при животните бързината на чувствените решения много рядко са погрешни, защото те се вземат чрез готови инстинктивни програми на чувствените им полукълба, изработени в процес на еволюция, които осъществяват контрол чрез включване и изключване на условните и безусловните рефлекси. При човекът чувствените решения нямат инстинктивния животински контрол, а само чувствената бързина и при не добре развито логично мислене се стига до унищожителни решения за човека и обществото. Това е добре отразено в книгата “Емоционалната интелигентност“ на американския психолог Д. Голман. Чувствеността трябва да стане интелигентна, но при условие, че се развие логичното човешко полукълбо, което е доминиращо с възможност да контролира емоционалния чувствен истрел.
Логика без чувство е опасна, а чувство без логика е слаба.
Изводът е, че е необходимо развитие на двете полукълба на човека. Мъжът паралелно с по-силното си логично полукълбо трябва да развива и чувственото си, а жената трябва да развива по-слабото си логично полукълбо за да се изравни функционално тяхното мислене. Това изравняване на мисленето ще доведе до рязко намаляване на конфликтите между тях, което ще се отрази положително на развитието и на обществото, за да създадат нормални социални условия в него за развитие на човека.
Развитие е възможно само чрез всестранно познание, дисонанс на западната тясна специализация. Това е прогнозирано в „Тетралектика на природата“ преди около 7 – 8 години и наскоро доказано от група американски учени. Те доказват, че основен носител на интелекта са многобройните мозъчни връзки създадени от бялото вещество, а ролята на сивото вещество е оперативното действие. Всестранното познание води до образуване на многостранни връзки, което ускорява мисленето, а при тясната специализация връзките са ограничени, което не само ограничава мисленето, но води до закърняване на човешкия мозък.
   Бернар Шоу дава добра илюстрация на разликата между тесния специалист и широкият: „Искаш ли да станеш тъпак, стани тесен специалист“.
   Предложеното до тук е свързано с тетралектичната системност като предпоставка за раждане на разума, което Дарвин разви като еволюция на животинския свят с преход от неразумно животно към Разумен човек. Доказателствено потвърждение на дарвиновата теория се получи през 2001 при разкриване на човешкия геном. В него генетиците намериха гени от цялата еволюционна верига на живата материя, а при шимпазето съвпадението с човешкия геном се оказаха над 95%. В края на своя живот Дарвин изказва идеята, че еволюцията не е само в живия свят, а е космически феномен, което физиците постоянно доказват при изследването на Вселената.
Важно доказателствено потвърждение на еволюционната теория на Дарвин, което е свързано с настоящата статия е съществуването на Биогенетичния закон формулиран от Мюлер и Хекел и доразвит от Северцов.
   На най-високо еволюционно ниво, при детето, Биогенетичния закон се проявява като повторно раждане на разума. Защото то се ражда с две празни чувствени полукълба, отражение на първичния етап от възникване на разума, но с генетични заложби лявото мозъчно полукълбо да се превърне в логично.
Двете чувствени полукълба при детето не съдържат както животинските инстинкти необходими за оцеляване, така и необходимата информацията, за да е разумно. Това го прави напълно безпомощно и беззащитно, за много дълъг период от време, през който период се извършва неговото обучение, за да развие асиметрично двете си мозъчни полукълба и да се превърне в разумен човек. Ако детето не бъде обучавано или няма около себе си хора, които да го обучават, то си остава животинче без инстинкти и без разум, което го прави по-слабо и от животното. Такива случай са наблюдавани при деца на глухонеми родители или деца приютени от животни.
   Повторението на по-ниския етап на развитие при детето и проявата на Биогенетичния закон не е адекватно с първичното формиране и проява на разума при първобитния човек, а е с определени еволюционни разлики. Първичната поява на разум при първобитния човек е свързана с формирането на термини, понятия и категории, които липсват при животните, но са необходимата база за възникване неа разум и научно познание като нарушение на функционалната симетрия. При детето също е необходима информация, за да се наруши функционалната симетрия на двете му чувствени полукълба, но стая разлика, че това нарушение е заложено генетично с предпоставка за превръщане на лявото полукълбо в логично. Друга съществена разлика, е че тази информация необходима за неговото обучение е предоставена от етапа на развитие, в който се намира цивилизацията, която го превръща в разумен човек.
   От описаното до тук се стига до убеждението, че формирането само на разум не е достатъчно за притъпяване на агресията при съвременния чувствен човек, която се превръща в предпоставка за експлоатация, измъчване и изтребване на себеподобните, което неразумните животни не правят. За това е необходимо развитие на логичното полукълбо чрез всестранно познание, върху което да размишлява съвременния човек. Факт е, че на съвременния етап на развитие липсва всестранното познание и логичното мислене при много голям процент от хората, дори когато са завършили престижни учебни заведения. Защото никъде не поставят ударението за всестранно развитие и още по-лошо, никъде не учат на мислене. При това слабо развитие на логичното полукълбо, чувственото взема безконтролни и грешни емоционални решения, които са прекалено вредни, както за отделния човек, така и на обществото. Важно е развитието и на чувствеността, но без  прогресивното развитие на доминиращото ляво полукълбо, чувствеността в повече случай се превръща в болезнена, като прави емоционални изстрели, а изстрелът най- често убива.
   Необходимо е всестранно познание за развитие на логичното мислене, за да спасим човека от себе си и цивилизацията от човекът и да превърнем разумния чувствен човек в умен, мислещ и хуманен човек на бъдещето.