Topic: Храната

[velaskes]

Искам да подновя темата за здравето с последните си лични открия. Преди това съм говорил за менталната душевна страна на човека и нейното изключително значение за здравословното му състояние. Сега е ред да се задълбоча малко и в материалната физическа страна на въпроса.
Човекът е тяло, материя съставена от атоми. Ежедневно всеки от нас има нужда от определена порция от храна, въздух, вода и сън за да поддържа тялото си "живо, здраво и ритащо". Водата е ясна в някаква степен, защото тя или е чиста, годна за пиене или не е. Опазването на въздуха чист е колективно усилие и истинско предизвикателство за големите градове с вече настанена тежка индустрия. Сънят е неизбежен.
Храната е големият фактор, за който искам да поговоря по-обстойно. За някои хора, ако не за повечето това, което ще напиша тук може да се стори странно, дори неприемливо, но нека това не ви спира да опитате, защото в крайна сметка вашето здраве е сложено на карта. Храната, която поглъщаме по няколко пъти на ден в най-голяма степен изгражда материалното ни тяло и поддържа жизнените му функции и процеси.
Какво ядем в наши дни - обработена храна от А до Я плюс някой друг плод и зеленчук за десерт. Имаме например напълно ядивна в суров вид храна и почваме да я варим, печем, суфлираме, солим и подправяме по хиляди начини. И за какво, за да ни е вкусно. Този вкус обаче е измамен, той е навик, да не кажа мощен порок защото заради същия този вкус, когато варим, печем и солим храната си ние я разрушаваме и лишаваме от множеството полезни вещества, които природата е сложила там. А тялото ни е комплексна машина и има нужда от целият кръг хранителни вещества, които същата тази природа е сложила във всичките възможни сурови храни. Когато дълги години, се храниш, пълниш стомаха, утолявайки глада и угаждайки на вкусовите си рецептори с приготвена храна лишена от огромна част от хранителните й вещества изгорени от печенето и варенето й ти не храниш по най-добрият начин своя организъм и на места поради отворената нужда той отслабва и всякакви вируси и болести почват да се зараждат, развиват и да стават хронични.
Не казвам, че храната, която цивилизацията приготвя не става за ядене, просто тя е бедна на жизнени елементи и недостатъчна. Колкото и да се тъпчеш с такава храна пак не можеш да си набавиш всичко, което ти е нужно.
Така стана с мен, че както всеки друг “нормален” човек години наред злоупотребявах с храната и не само. Въпреки че съм чел различни неща по въпроса и въпреки, че дълбоко се интересувам от добруването на собственото ми тяло. В един ден положението стана нетърпимо и реших, че трябва да взема спешни мерки. Чел съм “Лечебен глад” на Лидия Ковачева, прочетох и за “Суровоядството” на Атерхов. Преди тях съм чел няколко книги за разделното хранене. Това ми беше напълно достатъчно като информационна база да започна да екпериментирам със себе си. Храната е това, което ме изгрежда, тя е и това, което ме поваля.
Реших да комбинирам суровоядството с принципите на разделното хранене. И ето ме месец след като съм спрял да консумирам готвена храна. Чувствам се страхотно. Не изпитвам глад, имам много енергия за през деня. Не се измарям лесно. Така неприятният дискомфорт, който бях почнал да развивам взе да се отдръпва и усещам, че тялото ми се регенерира. Губя излишните килограми, натрупаните мазнини, губя и агресивността си, стреса и хаотичнастта на мислите си..
Сега ще ви кажа какво направих конкретно. Спрях да ям бял хляб, всякакви закуски, сандвичи, спрях да приемам печена и варена храна, спрях и да соля храната. Прекратих приемането на всякакви продукти с рафинирана захар, всякакви сладки, вафли, торти и т.н. Не приемам и месо, приготвено по какъвто и да било начин. Убедих се, че не само това, че убиването на животните за храна не е правилно, но и това, че месото не е естествена храна за хората по простата причина, че устата ни не е пригодена за сдъвкване на сурово месо. И ако не сме въоръжени не бихме могли по никакъв начин с голи ръце да убием животно. Това би трябвало да е достатъчно природата да ни убеди, че хората не сме хищници. Сигурен съм в това нещо вече. Но около нас има толкова много храна от растителен произход, която стотиците растения произвеждат и когато узрее оставят за нас да я съберем и да задоволим нуждата си от храна. Защо изобщо трябва да си създаваме всичките главоболия да измисляме оръжия, да дебнем и убиваме животни, които са по-бързи от нас. Така ги е създала природата, да бягат, да се защитават, а не да бъдат убивани по коварен начин от хората. Тези животни са предназначени за храна на истинските хищници - вълци, мечки, лъвове, тигри, крокодили и прочие. Тези хищници имат и бързината, ловкостта да догонят, хванат плячката си и челюстта, с която да разкъсат месото и стомаха, който може да разгради и употреби хранителните вещества.
За това може да се пише много. Ще го оставя за друг път.

[velaskes]

След като спрях повечето традиционни готвени храни някои ще се зачудят какво толкова ми е останало да консумирам. Ако дълги години си свикнал с местната кухня, такава каквато всички я познаваме изведнъж ако напълно я премахнем какво остава за ядене. И колкото и да изглежда странно за ядене остава много и богат избор от различни видове плодове, зеленчуци, зърнени храни и ядки. Това е всичко, което ни е необходимо като хранителни вещества да ни поддържа жизнени и трудоспособни. Това е храна, която растенията произвеждат в изобилие и ние просто трябва да се протегнем и да я съберем(или да отскочим до локалното магазинче за плодове и зеленчуци). Не се налага да екзекутираме различни животни и да ядем изпълненото с техния ужас месо, който да предаваме на самите себе си. Не само страх, но и агресия, негативна енергия, мрачни, объркани мисли и депресия. Да хабим излишна енергия часове наред, за да смелим със стомасите тежкото месо. Хищните животни имат нужда от месо и от агресивност, за да бъдат това което са. Хората нямаме нужда от това. 
Храната идваща от растенията е изпълнена с положителна живителна сила, взета по най-добрият начин от почвата, слънцето и водата. Приемайки плода на растението ние предаваме на себе си тази сила и любовта, с която е бил изпълнен растейки и узрявайки. Сдъвкването й е лесно, стомаха с минимално количество енергия се справя с нея. Богатото й съдържание достига до всяка специфична клетка и задоволява от край до край нуждата й от съзидателни компоненти.
Но да се завърна по конкретно пак по въпроса какво ни остава да консумираме след като се откажем да приемаме съвременните кулинарни “чудеса”.
За всеки сезон майката природа се е погрижила да имаме всичко необходимо за да се храним и съществуваме. Особено това важи за земите с умерен климат, към които принадлежи нашата родина.
Пример за универсална храна, толкова богата на полезни вещества, че нито една друга не може да се сравнява с нея, говоря за нейно величество пшеницата. Според различни източници, пък и изпитано от мен самия в някаква степен една шепа от това хранително злато е достатъчно за закуска, обяд или вечеря. Правилно ме чухте, една шепичка само. Разбира се, за да можем да я сдъвчем ще трябва да я “приготвим”. Но за целта не се ползва никакво печене или варене, което да “убие” голяма част от така ценните й хранителни елементи. Просто трябва да я натопим във вода, оставяме я за денонощие на тъмно при температура 15-18 градуса поне и тя омеква. Измиваме я хубаво и вече може да се дъвче. Ако я оставиш добре изцедена за още 2 денонощия тя покълва и става още по-лесна за консумиране. Вкъсът и е страхотен и една шепичка така добре утолява глада, както нищо друго. Подобно по хранителни качества е оризът преди да мине процеса на полиране, още докато е кафяв. Може по същият начин да се остави да покълне и да бъде великолепна утоляваща глада храна. Общо взето всички познати ни варива, като боб и леща примерно също могат да минат през този процес и да ни дадат нужното вкусово и хранително разнообразие. Плодовете и зеленчуците се ядат в суров вид докато са пресни. Така можем да сме сигурни, че приемаме първо качество и количество витамини, които те съдържат. Могат и да се изсушават, така че да разполагаме с тях и през сезоните, когато липсват по рафтовете. Колкото до ядките, те са невероятни супер храни. Орехите, бадемите, лешниците са толкова силна концетрирана храна, че много малко количество от тях, по-малко и шепа са достатъчни за едно хранене. 50 гр. на мен са ми предостатъчни и могат да ме държат часове наред работоспособен.     

Следва продължение...

[velaskes]

След дългите ми духовни търсения мисля, че най-накрая открих ключова брънка, която ми липсваше, а именно храненето по този начин, описан по-горе - суровоядството. Не искам да се натрапвам, всеки избира, това което му е вкусно и приятно. Повечето хора(откърмени с пържолата в уста) сигурно няма да прочетат това или ще спрат след първите изречения. Разбирам ги! Че малко ли години и аз бях така. Не помня как, кой и кога ме убеди, че месото е жизненоважно и че редовно трябва да го ям. Наистина опитвам се да се сетя как е станало, но каквото било било. Важното е, че сега вече знам. И трябваше да изстрадам хубаво, за да открия тази проста истина. А вие калпазани ще го получите наготово, ако ми повярвате разбира се
Та това за мен е коренна промяна към по-добро. След като си хапвам от живата храна се чувствам идеално и ми се вижда светлинката в тунела. Тялото ми се възстановява, жизнеността ми е постоянно във върхова форма. Позитивността надделява над негативите. Нови и по-добри идеи ми проблясват постоянно. Станах и по активен писач, както става ясно вече  Мисля, че всичко това се дължи на новата ми храна.
Друг много важен аспект на това откритие е, че вече не се налага да се тъпча с храна, за да бъда сит. Направо е невероятно колко малко ми е нужно за да функционирам нормално. Мога да ви кажа, че ежедневието ми, работа ми е доста натоварваща и стресираща. Въпреки това малката доза храна посреща напълно нуждите ми. Дори си мисля, че бих могъл да изкарам дълго с много малко. Откакто съм започнал търсенията си съм се чудил възможно ли е човек да живее без храна и колко дълго. Възможно ли е човек да бъде свободен изцяло от тази нужда. Чел съм за хора, които живеят само хранейки се със слънчева светлина. Това възможно ли е?! Вероятно да. Може би някой ден и до там ще стигна, хаха. Но и сегашния сценарий ме задоволява. Една шепичка жито само. Стига ми. Ако някога изпадна в положение, да нямам нищо, ще знам, че все ще намеря една шепичка от това злато и няма да се налага да гладувам. Един страх по-малко. Да минаваме към следващия.
Приятно хапване от мен  

[velaskes]

Друг много важен аспект на суровоядството това е функцията му на самолечител. Когато дълги години съм лишавал тялото си от жизненоважни елементи консумирайки всякаква готвена и месна храна всъщност съм задействал процеси на клетъчен дифицит. Така бавно и сигурно определени органи почват да не функционират с целият си потенциал, а на следващ етап дори започват частично да отказват. На още по-следващ етап просто спират да функционират. По нататък и сами може да си направите заключението.
Изключителното на живата храна е, че ти дава всичко необходимо. Когато една клетка има нужда да се възобнови тя започва да извиква към себе си материала за изграждането си. В тялото тези работи стават по някакъв вътрешно вграден автоматизиран приоритет. Както знаете то е перфектна система за самосъхранение и неговата цел е да поддържа живота си. Някои органи са с приоритет пред други. Примерно сърцето е най-важното, мозъка след това. Така храната, която поемаш отива приоритетно към тези органи и след това се разпределя пак по същия гениален начин към всяко едно място, което има нужда от регенерация. Когато нужният елемент го няма в кръвта и не постъпва от храносмилателния тракт той се търси в останалите клетки и органи. Защото приоритета на регенерация е закон. По този начин, за да се поддържа един по-важен орган или система от органи тялото ще вземе материал от други органи дори и това да означава те да почнат да отказват и да не вършат това, за което са предназначени.
Приемайки храна, която не доставя нужните вещества ти обричаш тялото си на клетъчен глад, което ще го предразположи към отслабване и болести, за жалост и към смърт.
Приятели природата се е погрижила за всичко. Не сме го измислили ние. Само си представете сложността на всичките тези връзки. Аз оставам безмълвен просто. И кой каквото и да казва, че нямало Бог, или сила и там както ще го наречете.
Та всеки може да бъде лечител на себе си. Забравете за доктори, болници, лекарства, зъболекари, хирурзи, здравни каси и крупни разходи. Всичко това се съдържа в храната, която поемате. Това зависи и от мислите, думите и действията , които вършите. Комплексно е разбира се. От ежедневната нагласа, която прожектирате към света. Ако ви кажа, че благодарение на позитивното мислене не ми се е налагало да ходя на лекар поне 10 години и да приемам някакви лекарства, освен аналгин(в малки количества при главоболие) не знам дали ще ми повярвате. Не че не съм хващал настинки или пък не съм изпитвал някакъв сорт неразположения, болки, наранявания. Напротив, но според ситуацията повече съм разчитал на себе си и на силата в тялото само да се възстанови. Пресен пример, наскоро, когато сметнах че трябва да отида на лекар и няма как сам да си помогна, дежурната лекарка в спешно отделение не направи нищо, понеже нямала нужната екипировка. Няма да навлизам в отегчаващи подробности, просто в окото ми се беше забила някаква частица от силния вятър, който духаше същия ден. Промивки и такива неща не помагаха. Но през нощта, докато си мислих къде да отида на следващия ден и какъв лекар да търся съм заспал и частицата сама е била изхърлена от материята на окото. Невероятно е, но е прост факт и това важи за цялото тяло. То се лекува, до колкото му е възможно.
Разбира се, човек може само да се надява да е здрав и да прави всичко по силите си по въпроса. И въпреки това поради обстоятелства независещи от него нещастието да се случи. Но по-вероятно е, когато се грижиш много внимателно за себе си и за нещата около теб, да успееш да се опазиш от постянно дебнещите опасности.

[velaskes]

Ако сте любопитни и искате да пробвате суровоядство, но се страхувате, че няма да имате достатъчно енергия, или че няма да може да устоите на изкушенията или на навиците си имате следните възможности.
Може да почнете отначало така, хапвайте си всичко, което сте яли досега, но по принципите на разделното хранене. Ако все още имате болести и страдания ще трябва по-радикално да подходите. Махнете месото и месните изделия от трапезата. Карайте така пак известно време и наблюдавайте какво става с вашето тяло. И дори след спирането на месото ако продължават страданията идва още по-решителната стъпка - спиране на прясното мляко и неговите производни - сирене, кашкавал, извара, масло и т.н. Спирате задължително белият хляб и минавате на пълнозърнест само. Спирате и солта, като може да ползвате в много малки количества хималайска сол. Спирате и захарта с нейните творения. Замествате я с мед и сладки плодове. Мисля че стигаме все по-близо до моята диета.
Последната възможност е спиране и на готвените храни и минаване към пълно суровоядство. Да не забравяме, че може да се храним и от слънцето, дали в кръга на шегата ще приемете това си е ваша работа
Важното е, че има опции. Ако още сега се чуствате страхотно с пицата, пържолата и бирата няма лошо, хапвайте и не мислете за това което сте прочели тук. А ако сте се захванали да ядете здравословно, просто не го правете ако го приемате като задължение, наказание, ограничение или като нещо, което усещате като неприятно. Ефекта няма да бъде постигнат.
Защото живата храна има нужда от вашата съпричастност, когато я приемате е хубаво да усещате и оценявате превъзходният й вкус, да изпитвате удоволствие от соковете й докато я сдъквате, да сте благодарни, че я имате на трапезата си. 

[velaskes]

След повече от два месеца екпериментиране със сурови храни и разделно хранене забелязвам следните резултати върху себе си. Главното е, че свалих излишните мазнини, от 70 станах 60 кила, което за моите 170 санта смятам, че е по-нормално тегло. Имах и здравословни проблеми - преумора, сърцебиене, нередовен стомах, газове, запек, даже и хемороиди, всичко взе да изчезва.
Така, в крайна сметка не ям само сурови храни понеже съм леко нередовен и леко несериозен и не поемам необходимите ми калории да поддържам теглото си постоянно. Но съблюдавам готвените ястия да са в синхрон с принципите на разделното хранене. И също така суровите храни да представляват по-голямата част от храната ми дневно, най-често те са ми закуската и обяда, вечерята е нещо готвено. И разбира се не спазвам някакви часове за трите ритуала, просто ям тогава когато ми се яде и колкото ми се яде.

Така , акцента тук, е че може да се хапват и вредни храни отвреме навреме, но не само такива постоянно, за да може организма ти да насмогва прочистването и възобновяването си.

Открих за себе си нещо важно при покълването на семената. Те са по-вкусни, когато са в съвсем най-началната фаза на покълването. Например лещата, топя я за 8 часа, мия я няколко пъти през това време, оставям я за още толкова изцедена на тъмно и кълновете й се появяват - 1-2 мм. Това е иделното положение за консумирането й. Вкусът й е точно на леща и засища добре. За да спрем процеса на покълването до това положение слагаме в хладилник и консумираме колкото се може по-скоро. Дори и в хладилник растението продължава да израства, но много по-бавно, така че имайте го предвид.

И така на този етап си приготвям пшеница, леща, елда, а скоро като се постопли още навън ще си правя и кафяв ориз.
От ядките ям орехи, бадеми и лешници. За подслаждане ползвам моркови, мед и стафиди. Салата правя от зеле, лук и моркови, понеже сезона е такъв. Всяка сутрин пия чаша притоплена изворна вода с изцеден резен лимон вътре и с малко хлебна сода за прочистване на кръвоносните съдове. Чесън, праз, лук, репички за укрепване на имунитета. И цяло резанче лимон пак за неутрализиране на "ароматите" в устната кухина от предходните.

Изобщо грижа се добре за себе си, на тялото му е комфортно, умът е остър а духът - бодър.

[velaskes]

Малък ъпдейт върху темата. Не че има какво особено да добавя.
По настоящем, откакто се излекувах чрез суровоядството от някои телесни дисфункции, съм нещо като вегетарианец-веган.
Продължавам да приемам в малки количества млечни продукти - сирене, кашкавал, краве масло и кисело мляко. Категорично не обаче на прясното мляко.
Веднъж седмично дори и по-рядко хапвам сготвени яйца. Хляб, пълнозърнест или в краен случай типов. По 2-3 филийки дневно.
Суровоядството е супер и го прилагам за всичко, което може да се яде по този начин. Но и не страня от готвени храни, като например сварени картофи, боб и леща. Пърженото съм го забравил окончателно. Печенето е приемливо. Припечени филийки поизсъхнал иначе хляб, печени картофи.
Всичко съдържащо рафинирана захар е извън менюто ми. Макар, че ако някой ме почерпи за празника си с шоколадов бонбон няма да го изхърля в кошчето. Сладките от рафинирана захар ги замествам с всевъзможните сладки плодове през годината, а през зимата с вносните цитруси и разните сушени плодове. Напоследък съм голям фен на фурмите.
Знам, че какаото е много полезно, но понеже в шоколадите има прекалено много захар си го хапвам като го забърквам с лъжица чист мед, става невероятно вкусно.
Суровите ядки също си ги хапвам, никога печени обаче.
Чешмяната вода я ползвам само за измиване. Изворна и трапезна вода за пиене. Никакви газирани напитки, сокове, алкохоли, бири, лимонади и прочие.

Предполагам, че не живея напълно здравословно, но за щастие много лесно мога да мина на по крайни диети, като веганизъм и суровоядство. А защо не и някой ден само на въздух и слънце.

[velaskes]

Опасенията на хапващите месо включват вярванията, че няма достъчно протеини в растителните храни и че като спреш месото почваш да отслабваш. Първото вярване, че няма нужните протеини в растенията е напълно погрешно. Има растения, които имат повече относително количество протеини от да кажем същото количество в най-качествена пържола. Няма да предлагам конкретни примери, но ги има колкото искате в интернет.
Другото опасение е вярно, човек наистина отслабва, но отслабването представлява сваляне на излишните килограми, т.е. телесната тъкан, която не е необходима на организма. Тялото възръща естествената си структура. Например мъж, който изглежда като Арнолд Шварценегер на младини, ако започне растителна диета мускулатурата му ще се стопи малко, но ще запази силата си, дори може и да я увеличи. По-големите мускули не значи, че си по-силен. Както и да е.
Другото, което държи хората в плен на хищническата диета са насадените вярвяния като цяло, навика и привързаността към вкуса на месото.

Животните наистина страдат при експлоатацията им от нас хората. Колкото са по-големи, толкова повече ужас и страх изпитват, когато биват убивани. Различни химикали на страха се отделят в този момент и "заразяват" месото на жертвата.
Кравите, за да дават мляко трябва постоянно да се заплождат. Процес, който често става по изкуствен начин, няма да навлизам в подробности, но животното се стресира без съмнение. Още по-стресиращо е, когато новороденото теленце непосредствено се отбива насилствено от майката.
По-малките животни като пилетата и кокошките нямат толкова силно чувство на страх, но все пак убиването им остава някакъв отпечатък в месото.
Относно яйцата, тук не виждам много голям проблем, понеже кокошките така или иначе ги снасят ежедневно и не е задължително те да се излюпват в пиленца. Може да се създадат условия на минимален стрес и максимално естествени условия и среда, в която да се развъждат.
Донякъде същото може да се направи и за кравите. Например свободните пасица и да се доят само докато са бременни. При раждането на телето то си остава при майката. Няма да е много ефективно икономически, но млякото от такова животно поне няма да има стресови отпечатъци.

Най-доброто разбира се да се отучим напълно от месната диета, да освободим животните и да се специализираме само в отглеждането на всичките възможни растения, които ни снабдяват с храна.

[velaskes]

Ролята на мислите и вярванията ни при приемането на храна са ключови фактори за влиянието на тази храна върху организма. Може да приемаш възможно най-чистата растителна био съобразена субстанция, но ако в мислите си имаш негативизъм докато я консумираш ефекта от тази храна ще е много малък. В другата крайност дори ако си захапал макдоналдски бигмак, но си вярваш, че тази храна е полезна за теб тя грам няма да ти навреди.
Така че, докато се храните по-добре оставете всякакви мисли настрана. Може да се наслаждавате на вкуса на храната, да я сдъвквате по-хубаво, да сте благодарни, че имате тази храна, тези неща ще подобрят асимилирането й. Всякакви натрапчиви мисли, лоши приказки или тежки чувства по време на хранене трябва да се избягват.

Друг е въпроса, че макдоналдския бигмак дори и да си мислиш, че е полезна храна, енергията която ще ти даде няма да ти навреди, но и няма да ти помогне да се чувстваш много по-добре. Това е така, защото месото в него е с много ниска вибрация, пропито е с ужаса на убитото животно. Тая храна няма да те окрили, още по-малко ще ти дигне вибрацията и ще ти помогне да бъдеш най-величествената представа за себе си. 

[velaskes]

Човек не трябва да яде нещо, което има силно развити емоции. Всички животни бозайници спадат в тази група. Месото на тези животни е много сложно за разграждане от нашия организъм, има дълга памет и пренася анималистичните емоции на убитото животно върху нас. От животните, които ядем с най-неразвити емоции са рибите, след тях се нареждат птиците. Бозайниците трябва да ги оставим на мира. Случва се в някои части на света, където няма друга храна, хората да се хранят изцяло с месо. Тези хора не живеят много дълго, факт.

[velaskes]

Телата ни не са замислени, за да консумират месо.

Вълкът има челюстите, за да разкъса и сдъвче плячката, която е уловил с бързината и ловкостта си. Вълкът има стомах и къс чревен тракт, в който тази храна да не престоява дълго, от което би могъл да се натрови. Тигърът ловува през няколко дни, реално може да хване плячка веднъж седмично. Тигърът убива животни, които са слаби, болни и стари като по този начин прави стадото на плячката си по-устойчиво и адаптирано към средата. Понеже тигърът никога не се насочва към най-бързото и най-здраво животно.
Хищникът се нуждае от анималистични си емоции за да е по-фокусиран ловец. Месото му дава всичко необходимо като хранителни вещества и го прави това което хищникът Е. Хищникът не страда от гастро-ентерологични проблеми вследствие от продължителната консумация на меса. Някой да е виждал вълк да има запек или да заболяват често от рак.
В момента, в който вълкът се нахрани напуска "трапезата" и оставя плячката на другите вълци и на по-дребните хищници.
Човекът убива с точни огнестрелни оръжия с мощна оптика най-големият и най-красивият елен, само и само да окачи рогата му в дневната си и да се хвали пред останалите будали, че е велик ловец. Човекът убива за спорта и за подхранване на честолюбието си. Като убива най-силното животно смущава популацията му. Човекът стига до крайности и избива целите полулации.
Заради нас са изчезнали редица животински видове , а други са на границата да изчезнат. Понеже човека се мисли за най-великото животно той си позволява да отнема живот с лека ръка.
Убиването не е присъщо за хората. И това ми се иска да го подчертая. Ако нямахме оръжията си не бихме да могли да достигнем нито едно животно в гората. Не разполагаме със същите челюсти и нокти като на един хищник, нито сме толкова бързи и ловки.
Ако не е въпрос на оцеляване наистина убиването е напълно излишно нещо.

[velaskes]

Няма хуманно убийство. Не съществува такова нещо. Хората са измислили кланици, където показват технология на мигновенно убийство на животното и твърдят, че животното нямало време да се стресира. Но дали наистина е така. Животните разбират инстинктивно, че ще бъдат убити, това е истината. В очите им се чете уплахата, каго ги насочваш към площадката на заколението. Колкото бързо и безболезенно да ги убиваш ще го почувстват преди това. И човек ако е на тяхното място, ще разбере интуитивно, че е обречен. И ще се изплаши и цялото му същество ще се пропие от смъртоносни киселинни сокове. Човек може да умре след силна уплаха. Представи си какви мощни вътрешни процеси се случват. Това е защитна реакция на организма, за да увеличи шансовете си за оцеляване или според случая да облекчи евентуалната непоносима болка от умъртвяването.

[velaskes]

Най-близките по ДНК животни до нас са човекоподобните маймуни и повечето се хранят с растителна храна в естествената си среда.
И ако трябва да сме по-точни не ядат каквато и да е растителност, а много добре знаят кое става и кое не става за ядене. Шимпанзетата са изключение. Те хапват насекоми, яйца на птици и общо взето всичко ядивно, до което могат да се докопат. Случва се, макар и много рядко да убиват други по-малки животни за месото. Но ако в средата им има достатъчно храна под формата на плодове едва ли биха прибягвали към нещо друго.
Горилите и орангутаните са изцяло на растителна храна.

[velaskes]

Вредни ли са хибридните растения? Според мен, ако процеса на кръстоската е бил естествен и това, че едно растение е станало по-приспособено към средата може да е само плюс. В това е същността на еволюцията. Когато се кръстосат два сорта домати примерно ако се получи сорт с по-добре развити стъбла и по-добра устойчивост към болести, и неприятели, и да дава повече и по-големи плодове според мен изглежда като нещо нормално. Щом в природата е възможно по естествен начин нещо да се случи би трябвало да е за добро. Макар, че се сещам и за изключения.
Но когато човек променя ДНК-то на растенията, за да прави някаква супер култура, това е такъв безотговорен акт, от който дори не можем да проумеем последствията за хората, които консумираме такива растения и за средата, в която растат.
Бог е направил природата до всеки един най-малък детайл така, че всеки организъм хем да може да просъществува, хем и да допринася за околните организми. Дори и най-малката намеса на човека, който не знае какво върши, може да доведе до катастрофални последици.
Едно растение, което е замислено като съвършена храна от самия Творец, ако му разбъркаш ДНК-то как ще знаеш до какво може да доведе това в близко и далечно бъдеще. Хората нямаме такава визия за нещата. Когато стане самата катастрофа може и да бъде късно за вземане на мерки.   

[velaskes]

Човешката раса несъмнено е дегенерирала благодарение на многовековните си традиции в консумацията на меса. Снижили сме чрез храната нивото на вибрацията си и сме ограничили възможността за разгръщане на мозъчния си потенциал, сами сме се прецакали с невежеството и сляпата си вяра.

[velaskes]

Ако искаме да се излекуваме тогава е наложително човек да започне да приема възможно най-чистата и най-естествената растителна храна. Храна, която не е докосната по какъвто и да е начин от човека, съществуваща и развиваща по естествен начин в природата. Тази храна е директно от Твореца и само тя може най-бързо да излекува абсолютно всичко, дори болестите, които съвремието възприема като неизлечими.
Ако искаш просто да си здрав можеш да ядеш УМЕРЕНО И РАЗНООБРАЗНО всякаква растителна храна, дори и такава от хибридни растения, каквито са сигурно 90% от всичко, което може да се намери на пазара. Генно модифицираните растения трябва да се избягват напълно. Те са чисто извращение, резултат от човешката алчност и желание за контрол над природата и нищо добро няма да донесат за твоя сакрален организъм.   

[velaskes]

Според мен всеки да си хапва каквото му се яде и нека да дойде сам до собственото си разбиране какво да слага на трапезата. В днешно време някой се е хванал за някаква си кауза и здравата си я пропагандира поради най-различни причини. Веганите се правят на засегнати, че заради месоядните се избиват и експлоатират животни. Но преди да мислим за животните трябва да се погрижим за хората. Толкова много народ живее под границата на бедността, гладува а някои даже си умират от глад, трети живеят в постоянен терор от военни положения и всякакви безизходици и на никой не му дреме за тия хора. Толкова много човешко страдание съществува, което има нужда да бъде излекувано и чак тогава ще дойде реда и на животните да се третират нормално. Не казвам, че животните не заслужават и сега да се третират така, но когато хората страдат си има приоритети. Бъди си веган, бъди си месояден и всеки да си гледа неговата работа както се казва. Нещата ще си дойдат на мястото един ден.

[velaskes]

Човек ако се храни само с натурална растителна храна, колкото и да се тъпчи не е възможно да натрупа наднормено тегло. Лично тествано. Излишното не се задържа дълго, организма си асимилира необходимото, а останалото неутрализира.
Сладкиши, захар, бял хляб, меса, безалкохолни напитки, бира, преработени плодове и зеленчуци, преработени други храни, прясно мляко, ГМО-та, всичко това ще ви помогне да качите излишни килограми.
Захарта е най-големият хранителен бич на нашето време.

[velaskes]

Защо захарта на практика не е никаква храна?

Когато попадне в стомаха там се разгражда до няколко изходни съставки и нито една от тях с изключение на водата не представлява градивен елемент за човешкия организъм. Фактически, когато човек приема рафинирана захар единственото полезно нещо, което взема от нея е незначителното й съдържание на вода. Останалите изходни съставки, които попадат в кръвния поток от захарта са чиста отрова за организма. Изходните съставки при ферментирането в стомаха на рафинираната захар са: алкохол, киселина, вода и въглероден диоксид. И какво прави организма, почва да се защитава от тази отрова, започва да насочва готови изградени в себе си ресурси от ензими, витамини и минерали, за да потуши "пожара", който предизвиква тази отрова.
За разлика от преработената захар, тази придобита от разграждането в стомаха от естествените храни се състои от глюкоза, която представлява основен градивен и енергиен ресурс за клетките.

Каква е разликата между рафинираната захар и естествената захар съдържащата се в природните храни.

При процеса на "пречистване" или рафиниране на захарта се губят всичките й присъщи витамини, минерали и ензими, чрез които органичните същества, каквито сме и ние хората при приемането й можем да я конвертираме в храна, която да изгражда органичните ни тела.
В плодовете естествената захар се нарича най-често полизахарид, примерно фруктоза, а в зеленчуците - скорбяла. И двете при крайното си разграждане в стомаха и чревния тракт се разбиват до глюкоза и други по незначителни съставки.

Какво става в дългосрочен период, когато приемаме храни съдържащи рафинирана захар. Ние бавно и сигурно тровим телата си това става. И това тровене означава много най-различни неща, които се оформят в крайна сметка като страшни клетъчни дефицити или както ги наричаме болести и в крайна сметка това има потенциала предсрочно да ни види сметката. 

[velaskes]

Още по въпроса за захарта.
Тялото ни е автоматизирана машина, която винаги се стреми да поддържа собственото си равновесие. Приемането на рафинирана захар променя значително равновесното му състояние. Биохимически погледнато, когато монозахарида попадне в кръвния поток нивото на захарност се покачва и организма приема това като атака от външен източник. Съществува т.н. кортизол, който чрез освобождаването на инсулин от панкреаса регулира нивото на захарта в кръвта ни. Това е доста премерена направо до стотни както се казва реакция на противодействие от страна на човешкия организъм. И нивото на захарност бива нормализирано. За да се случи това обаче е нужно да имаме запас от инсулин в организма си.
Проблема е в това, че ако започнем по-често да вкарваме в кръвта си рафинирана захар тялото на един етап няма да има ресурс, с който да произведе достатъчно инсулин и да потуши "пожара". Главната съставка за производството на инсулин е хромът. По принцип в тялото ни има малко складирани количества от всички нужни, че даже и ненужни минерали и организма си черпи от тях при появяваща се необходимост. Като от приеманата храна, вода, въздух и слънце си попълва излишъка им. Но ако стане така, че запасът от даден минерал се изчерпа а на организма все още му трябва, за да произведе дадено необходимо съединение, което касае директно поддържането на хомеостазата му/равновесието му/ то тогава той ще прибегне до набавянето на минерала от зъбите, косата, кожата, костите и вътрешните органи, които в момента не са му толкова приоритетни. С дефицита по тези места ще се заеме след като потуши по-важният пожар. Така по още един начин тялото се изхабява и остарява борейки се с отровите, които вкарваме в него.
Съществува следното положение при честата злоупотреба със захарта/и с всяка подобно пристрастяваща субстанция/, поради недостига на хром и инсулин организма ще се нагоди към високото ниво на захарта в кръвта си. Което означава само едно нещо - отслабване на имунитета, което от своя страна означава, че човек става податлив на всевъзможни външни микробиологични атаки. Почваш да хващаш много лесно настинки, съвсем безобидни вирусни и бактериологични инфекции те събарят бързо на легло. От многогодишната злоупотреба със захарта се развива диабет, което е голяма крайност на органичен дисбаланс. От това се старее бързо и се умира бавно и доста мъчително. Това е човешкият живот на нашето съвремие дефиниран от нещо толкова наглед обикновено като бялата рафинирана захар.

Защо няма достатъчно честно отношение по този въпрос. Всичко свързано със захарта е няколко вековна индустрия, която генерира милиарди долари и тази индустрия се стреми да се самосъхранява, т.е. да задържи успешното си положение на пазара, дори това да значи безчетни страдания и смърт за ползвателите си. Та тази индустрия никога няма да бъде честна с нас, защото трябва да признае, че сее болести и смърт след себе си. Тази индустрия спонсорира дори научни работници да интерпретират по някакъв реалистичен начин докладите си пред обществеността, така че да продължаваме да вярваме, че продукта, който ни предлагат не ни вреди.
Това, което пиша тук не съм го открил аз, то е резултат от изследвания направени преди доста време от истински учени, които са били загрижени за здравето и благосъстоянието на човеците.

[velaskes]

Повишеното ниво на захар в организма означава високо ниво на киселинност. Завишената киселинната среда създава условия тялото да се разрушава по безкрайни начини. Освен недостиг на хром, организма изпитва и недостиг на калций, магнезий, на разни витамини и ензими. Всички тези дефицитни елементи са много важни за преборването на киселинната атака и както казах по-горе тялото ще разгради част от други свои системи, които не са му толкова приоритетни към момента и оттам ще попълни празнините.
Храната, която не е естествена сваля Ph статуса ни.
Емоциите, които са негативни правят същото. Затова е много важно, когато се храним а и изобщо през цялото си съзнателно ежедневие да се чувстваме приятно, спокойно, ведро и позитивно. Всяка тежка негативна емоция създава химически дисбаланс в телата ни. По същия начин, когато дадено животно се убива за храна от ужаса който изпитва по време на умъртвяването плътта му става високо киселинна. И затова не е хубаво да се ядат животни с по-развита чувствителност.

[velaskes]

Най-важното е да знаем кои храни, които приемаме редовно през ежедневието си са по-киселинни и да ги приемаме в комбинация с храни, които са алкални, за да се балансира своевременно Ph.
Примерно вечерята от спагети и хляб задължително съчетаваме с някаква салата от пресни зеленчуци, при възможност със скелидка чесън.

[velaskes]

Тази така известна субстанция получена от ферментация и дестилация на развалени плодове за съжаление е чиста отрова за тялото и за умът. Това е една от най-високо киселинните течности, които си вкарваме доброволно в сакралния организъм и редовната употреба нарушава работата на почти всички вътрешни системи и пристрастява като всеки нормален наркотик. Алкохолизмът е забавено във времето самоубийство, нищо повече и нищо по-малко от това. Пием го, защото не умеем да общуваме, защото сме самотни, неразбрани, измъчени или нямаме какво друго да правим и как по други начини да се забавляваме. Като всеки наркотик дава някакво временно освобождение, но цената, която се плаща чрез здравословното ни състояние е неприемлива.
Човешкото тяло има капацитет да се преборва и имунизира с определени малки количества всякакви отрови. Така е и с алкохола. Но когато приемаме повече от приемливото количество започва цяла верига от деградация не само на личноста на човек, но и за вътрешните му органи.

Най-големият вътрешен орган - черният дроб е отговорен главно за тежката задача да неутрализира всяка попаднала в кръвта отрова. Чрез определени ензими отровата се разгражда до изходните й химикали, въглероден диоксид и вода. Специално алкохола се разбива до нещо като оцетна киселина и вода.
Алкохолът колкото по чист е и когато се приема без храна/салата/ влиза на момента в кръвния поток и още по-бързо се разпространява и засяга всяка една клетка и всеки един вътршен орган. За да се разградят 10-20 грама ракия е нужен около час на нормален здрав организъм. Ако се приема по-голямо количество тялото няма възможност да го разгради достатъчно бързо без да се създават някакви по-трайни негативни ефекти.

Редовното консумиране на алкохол води до пагубни последици понеже човек се пристрастява и за много хора става невъзможно, колкото и да се опитват да го спрат сами. 
От злоупотребата черния дроб с времето се изхабява и губи функцията си - да пречиства организма, което води до фатален изход/цироза/.
Това са чисти факти и всеки може да прочете повече за резултатите от алкохолната пристрастранест.
Най-честите вторични разстройства от злоупотребата с огнената вода са: при жените - рак на гърдата от завишените нива на естрогена; язви на стомаха и анемия; възпаление на панкреаса, което води до рак на панкреса; кардиопатия - прекалено разширяване и свиване на сърдечния мускул, миокардия - или възпаление на сърдечния мускул, които от своя страна означават високо кръвно и аритмия и могат да доведат до инфаркт или мозъчен удар; алкохола не щади и костната система като предизвиква загубата на калций; тотално прецакване на централната нервна система или невропатия, което се изразява в слабост, изгаряща болка или безчувственост в крайниците. И да не забравяме, че мъжете губим потентността си благодарение на чашката, противно на общоприените схващания и рекламни съобщения.

[velaskes]

Вместо да пием и да трошим сакралния си организъм алкохолът може да се ползва за здравни и санитарни цели.

17 НАЧИНА ДА ИЗПОЛЗВАМЕ РАКИЯТА ЗА ЗДРАВНИ ЦЕЛИ

[velaskes]

Фруктозата е монозахарид като всеки друг монозахарид, но съдържащ се в плодовете в едно цяло с глюкозата под формата на растителна захароза. Когато попадне в организма захарозата се разбива до полезната градивна глюкоза и до фруктозата, която си е почти като чистата захар.
Затова прекаленото консумиране на плодове не е напълно благоприятно за организма, понеже с това си вкарваме повишено ниво на захар, макар и добита по естествен начин.
Съществената разлика от рафинираната захар е, че от плодната захар не се напълнява и не може да доведе до недостиг на инсулин, но пък излишното ниво на захар винаги си е излишно и тялото като не може да го употреби ще го трансформира и отдели. Но е възможно тази захар да послужи за подхранване на някакви киселинни болестотворни процеси. В такива случаи не е препоръчително прекаляването със сладки плодове.
Всеки, който яде повече плодове на даден етап ще почне да го разбира.

[velaskes]

Днешното драстично падане на температурите е идеален повод да налея 150 гр. първак в течността за чистачките, още един начин за алтернативно ползване на алкохола

[velaskes]

1. Всички сладки плодове, пресни и сушени.
2. Медът - органичния мед е съвършена храна от природата. Не се разваля и няма срок на годност. Богат е на многобройни хранителни вещества. Лекува рани, пъпки, акнета. Една лъжица на ден е предостатъчна да си набавим необходимото за организма.
3. Кокосовата захар - както и кокосовото масло, захарта получена от кокоса е изключително полезна за организма. 
6. Кленовия сироп - истинският кленов сироп има безброй плюсове като храна, освен това се ползва за отслабване и дори за лечение на рак.
7. Стевията - не съдържа въглехидрати, използва се само за безопасно подслаждане примерно на чая. 
8. Кафявата тръстикова захар - разумна алтернатива на рафинираната бяла захар. 
9. Фурмите - по нашите ширини се намират като сушен плод, но ги разграничаваме от другите сушени плодове по това, че по състав и хранителност наподобяват меда. Съдържат калий и фибри, подпомагат храносмилателните и отделителните процеси.

И да не забравяме, че всичко полезно може да стане вредно ако го предозираме, така е и с тези алтернативни вкусотии.

[velaskes]

Какво представлява храната в същността си. Не е просто някакви си хранителни вещества, както диктува науката. Храната е много повече от това. За да разберем какво е храната трябва да отидем към източникът й. То е същото когато искаме да разберем какво е душата и трябва да се обърнем към източникът й - Бог. Източникът на храната е Слънцето. Растенията, които произвеждат плодове и зеленчуци всъщност синтезират слънчевата светлина в тях. Човешкото тяло чрез стомашната дейност разгражда всичко до такива елементи, че да може да вземе същността на храната - нейната светлина. Светлината е това, от което телата ни имат нужда. От светлина се синтезира най-важната енергия в телата ни ЧИ или както я наричат по други начини - прана, кундалини, ки, врил. Аз си я наричам Жизнена Сила. Тази енергия представлява самият живот на физическите ни тела. Без нея тялото пада мъртво на секундата. Жизнената Сила е това, заради което се храним съзнателно или несъзнателно. И това, което е най-близо до Слънцето взема най-бързо и най-много от тази светлина. В случая това са растенията. Човек също може директно да се храни със слънчевата светлина, но трябва да е отворен за нея. В чистата си директна форма идваща от Слънцето светлината е много висока вибрация. За да хващаш честотата на тази вибрация самия Ти трябва да си настроен на тази честота. Просто звучи, но не е толкова просто, за да стане реалност.