Author Topic: Житейските идентификации  (Read 1760 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2861
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #30 on: май 10, 2016, 11:29:23 am »
Да кажем, че откриеш и приемеш напълно истинския си аз и оттам осъзнаеш всички роли, които играеш в живота си, какво става по-нататък?
Ще узнаеш, когато избереш да ти се случи, защото само ти можеш да решиш как да продължава собствения ти живот.

Аз мога да кажа, че за мен почти нищо не се е променило, продължавам да си върша нещата, които ми харесва да върша и продължавам да играя ролите, които са ми присъщи към този момент.
Разликата между времето, когато не осъзнавах истинската си същност и сега е в това, че липсва елемента с вживяването. Не мога да бъда засегнат от обичайните неща, които дразнят, гневят и изкарват от баланс хората. Моя наблюдател стои отстрани и осъзнава тихо, безпристрастно нещата, които се случват с моята личност, докато преминава през живота. Когато някакво противоречие се появи при мен липсват борбата и противопоставянето. Опитвам се да вникна в противоречието и да го видя от различните му гледни точки, така че да не изглежда повече като противоречие. Когато се поставяш на мястото на другия, чийто личен интерес е засегнат има възможност конфликта да бъде разрешен мирно и спокойно.
Човекът без роли престава да бъде ролята си, той по-скоро е хореограф, режисьор или продуцент. Театърът важи само, докато си играеш ролята. Когато пиесата изтече, сваляш костюма, избърсваш грима и напускаш сцената.
« Last Edit: май 13, 2016, 09:16:42 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2861
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #31 on: май 25, 2016, 11:08:07 am »
Ако си говорим за игрите на съзнателността в човешка форма можем да си говорим до безкрай и пак нищо смислено да не излезе от това понеже нашето състояние на индивидуалност е твърде заплетено и сложно. Но може да се разпознае лесно като такова, защото там където има индивидуалност има страдание и противоречия. А чистата съзнателност е просто нещо, елементарна истина и ако изглежда, че има противоречие там е само защото не сме навлезли хубаво в същността й.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2861
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #32 on: юни 26, 2016, 11:11:08 am »
Коя е най-величествената персонификация, която човек може да възприеме по време на живота си? Може да вземем за пример Христос, Буда или Мохамед и да си дадем някаква идея за това. Достигнали просветление в човешка форма и впоследствие отдали живота си в служба на човечеството. Тотален мир и любов в собствената душа, безкрайна доброта и благосклонност, и неприкосновено безстрашие. Живот отвъд време и пространство, връзка между всички светове.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2861
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #33 on: декември 09, 2016, 09:20:59 am »
Страданието е въздействащо/тоест е фактор за даден човек единствено когато е несъзнателно индентифициран в житейските си роли. Идентификацията е вид програмиране, то е често непоколебима вяра, че дадените обстоятелства, които те засягат са реални за теб. Затова и страданието, което е някакво следствие на персонификацията изглежда толкова болезнено реално.
При положение, че виждаш ролите точно като роли и страданието, което се случва като част от тези роли, то няма да се приема напълно насериозно.

И ако си говорим, кое изобщо трябва да се приема насериозно, това си е доста сериозен въпрос. Според мен единствено наблюдателя, който всеки човек има в себе си може да се приема по-сериозно. Човешкият живот, човешкото тяло, Земята и природата, това са красиви и пипнати до съвършенство неща, но в същността си са илюзия, те са дуалистични, преходни, в постоянна промяна и на субатомно ниво напълно несъществуващи/невидими/празни. Без наблюдателя/субекта тези неща не могат да бъдат регистрирани и обявени за съществуващи. Без съзнателността цялата сложна структура на планетата Земя няма абсолютно никакъв смисъл за абсолютно нищо.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2861
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #34 on: декември 10, 2017, 11:58:45 am »
Кой е човекът без идентичност? Всеки човек е без идентичност по презумпция. Идентичността се акумулира по време на целия ни живот като хора. Но толкова много неща свързани с нас са напълно ненужно добавени в процеса на градеж на самоличността. Подсъзнанието от своя страна регистрира абсолютно всичко и го запомня завинаги, и подсъзнанието диктува курса на живота ни без дори да подозираме за това. В подсъзнанието се намира най-сложната ни идентичност и тя се проявява ако се напънем да го забележим в моменти на някакво противоречие, което изважда наяве от нас силна искрена първична емоция. Тази идентичност е инстинктивна, бързо реагираща и страшно добре адаптирана към средата си. Не изисква от нас обмисляне или каквато и да е съзнателност, за да се прояви. Тя просто действа първично. Ето тази идентичност ако съумеем да "уловим" и да подчиним на съзнателната си воля чудеса ще започнат да се случват с нас без изобщо да преувеличавам. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.