Да кажем, че откриеш и приемеш напълно истинския си аз и оттам осъзнаеш всички роли, които играеш в живота си, какво става по-нататък?
Ще узнаеш, когато избереш да ти се случи, защото само ти можеш да решиш как да продължава собствения ти живот.
Аз мога да кажа, че за мен почти нищо не се е променило, продължавам да си върша нещата, които ми харесва да върша и продължавам да играя ролите, които са ми присъщи към този момент.
Разликата между времето, когато не осъзнавах истинската си същност и сега е в това, че липсва елемента с вживяването. Не мога да бъда засегнат от обичайните неща, които дразнят, гневят и изкарват от баланс хората. Моя наблюдател стои отстрани и осъзнава тихо, безпристрастно нещата, които се случват с моята личност, докато преминава през живота. Когато някакво противоречие се появи при мен липсват борбата и противопоставянето. Опитвам се да вникна в противоречието и да го видя от различните му гледни точки, така че да не изглежда повече като противоречие. Когато се поставяш на мястото на другия, чийто личен интерес е засегнат има възможност конфликта да бъде разрешен мирно и спокойно.
Човекът без роли престава да бъде ролята си, той по-скоро е хореограф, режисьор или продуцент. Театърът важи само, докато си играеш ролята. Когато пиесата изтече, сваляш костюма, избърсваш грима и напускаш сцената.