Topic: Житейските идентификации

[velaskes]

Да кажем, че откриеш и приемеш напълно истинския си аз и оттам осъзнаеш всички роли, които играеш в живота си, какво става по-нататък?
Ще узнаеш, когато избереш да ти се случи, защото само ти можеш да решиш как да продължава собствения ти живот.

Аз мога да кажа, че за мен почти нищо не се е променило, продължавам да си върша нещата, които ми харесва да върша и продължавам да играя ролите, които са ми присъщи към този момент.
Разликата между времето, когато не осъзнавах истинската си същност и сега е в това, че липсва елемента с вживяването. Не мога да бъда засегнат от обичайните неща, които дразнят, гневят и изкарват от баланс хората. Моя наблюдател стои отстрани и осъзнава тихо, безпристрастно нещата, които се случват с моята личност, докато преминава през живота. Когато някакво противоречие се появи при мен липсват борбата и противопоставянето. Опитвам се да вникна в противоречието и да го видя от различните му гледни точки, така че да не изглежда повече като противоречие. Когато се поставяш на мястото на другия, чийто личен интерес е засегнат има възможност конфликта да бъде разрешен мирно и спокойно.
Човекът без роли престава да бъде ролята си, той по-скоро е хореограф, режисьор или продуцент. Театърът важи само, докато си играеш ролята. Когато пиесата изтече, сваляш костюма, избърсваш грима и напускаш сцената.

[velaskes]

Ако си говорим за игрите на съзнателността в човешка форма можем да си говорим до безкрай и пак нищо смислено да не излезе от това понеже нашето състояние на индивидуалност е твърде заплетено и сложно. Но може да се разпознае лесно като такова, защото там където има индивидуалност има страдание и противоречия. А чистата съзнателност е просто нещо, елементарна истина и ако изглежда, че има противоречие там е само защото не сме навлезли хубаво в същността й.

[velaskes]

Коя е най-величествената персонификация, която човек може да възприеме по време на живота си? Може да вземем за пример Христос, Буда или Мохамед и да си дадем някаква идея за това. Достигнали просветление в човешка форма и впоследствие отдали живота си в служба на човечеството. Тотален мир и любов в собствената душа, безкрайна доброта и благосклонност, и неприкосновено безстрашие. Живот отвъд време и пространство, връзка между всички светове.

[velaskes]

Страданието е въздействащо/тоест е фактор за даден човек единствено когато е несъзнателно индентифициран в житейските си роли. Идентификацията е вид програмиране, то е често непоколебима вяра, че дадените обстоятелства, които те засягат са реални за теб. Затова и страданието, което е някакво следствие на персонификацията изглежда толкова болезнено реално.
При положение, че виждаш ролите точно като роли и страданието, което се случва като част от тези роли, то няма да се приема напълно насериозно.

И ако си говорим, кое изобщо трябва да се приема насериозно, това си е доста сериозен въпрос. Според мен единствено наблюдателя, който всеки човек има в себе си може да се приема по-сериозно. Човешкият живот, човешкото тяло, Земята и природата, това са красиви и пипнати до съвършенство неща, но в същността си са илюзия, те са дуалистични, преходни, в постоянна промяна и на субатомно ниво напълно несъществуващи/невидими/празни. Без наблюдателя/субекта тези неща не могат да бъдат регистрирани и обявени за съществуващи. Без съзнателността цялата сложна структура на планетата Земя няма абсолютно никакъв смисъл за абсолютно нищо.

[velaskes]

Кой е човекът без идентичност? Всеки човек е без идентичност по презумпция. Идентичността се акумулира по време на целия ни живот като хора. Но толкова много неща свързани с нас са напълно ненужно добавени в процеса на градеж на самоличността. Подсъзнанието от своя страна регистрира абсолютно всичко и го запомня завинаги, и подсъзнанието диктува курса на живота ни без дори да подозираме за това. В подсъзнанието се намира най-сложната ни идентичност и тя се проявява ако се напънем да го забележим в моменти на някакво противоречие, което изважда наяве от нас силна искрена първична емоция. Тази идентичност е инстинктивна, бързо реагираща и страшно добре адаптирана към средата си. Не изисква от нас обмисляне или каквато и да е съзнателност, за да се прояви. Тя просто действа първично. Ето тази идентичност ако съумеем да "уловим" и да подчиним на съзнателната си воля чудеса ще започнат да се случват с нас без изобщо да преувеличавам. 

[velaskes]

Всичките идентичности, които приемаме докато се въплъщаваме във физически форми представляват душата. Тези идентичности служат на душата, за да събере даден опит. След това повече не са необходими и няма смисъл да се привързваме към тях. В един момент, когато имаме всичкия необходим опит, за да преминем на следващото стъпало на духовната еволюция трябва да можем да се освободим от идентичностите, които иначе биха ни задържали да вървим напред по своето ДАО. Всичко е временно, през което минаваме и всяка крачка ни води единствено напред, а не назад, и това което остава назад трябва да остане там.

[velaskes]

Идентификациите са всичките 4 нисши тела на душата обвързани в причинно-следствени връзки. Когато всяка причина стане ясна тогава всяко следствие ще бъде осъзнато и овладяно, и тогава духа формирал душата може да вземе този ценен колосален опит и да се "върне" с него в духовния свят, отвъд всяка вселена на формата и "там" да продължи развитието си.

[velaskes]

Краят на всички идентификации включително "Аз Съм" и "Всичко Което Е" е пребиваването във вечния непроявен Брахман или Абсолют, абсолютното единство. Това е крайната дестинация на дългото пътуване на душата. Изначалието, Великото Нищо, Великата Съвършена Тишина и Неподвижност.

[velaskes]

Горното за Брахман и Абсолют е само за осветяване на пълната липса на идентичност като върховна реалност. Бидейки човешки същества ние сме много далеч от такава пълнота на осъзнаването. С това искам да кажа, че изхождайки чисто от човешкия опит дори и свързан с Единството и висшите сфери е нереалистично да мислим това, което сме за Абсолют. То не пречи човек да пробва и ако има въображението и широтата на възприемането да си прави такива положителни утвърждения, друг е въпроса какво ще се постигне чрез тях. Аз ще ви кажа, защото съм го изпробвал вече. Докато правих такова утвърждение "Аз Съм Всичко Което Е" получих по едно време световъртеж, който беше доста сериозен. Енергията на това утвърждение е изключително силна и всеобхватна, за да влезе в рамката на едно човешкото същество. Но със сигурност има някакво много сериозно чистене от тъмнина, докато се прави подобно утвърждение и нови висоти на яснота почват да се показват.

Наистина е от изключителна важност всеки да се определи най-правилно кой е. Поставяйки най-подходящата идентичност е предпоставката за изчистване и изправяне на другите нисши тела на душата.
Според мен най-добрата идентичност за човека е идентичността на съ-твореца. Ако приемем, че сме малки божествени творци на собствената реалност, то едва ли ще има и един проблем и едно предизвикателство от човешкото битие, което да не може да се разреши по задоволителен и високо-вибрационен начин. Приемете своята творческа природа още днес и наблюдавайте как това се отразява на вашите мисли, чувства и действия.   

[velaskes]

Всичките проблеми, които сме имали като човечество през цялата си история се дължат на най-различни идентификации, при които най-общо сме били в съгласие с илюзията за разделеност от нашия Отец. Това са личности, които са в съгласие с безсилието, с идеята за наследственото зло в човешката душа, с идеята за греховността, със страданието и вината като нещо нормално, с мързела и приемането на собствената некомпетентност и с това оторизирането на някой друг(амбициозен и безскрупулен) да решава проблемите ни. Това са множество личности, най-разнообразни, но всичките си приличат по това, че не приемат собствената си творческа природа като истинна реалност и оставят на други фактори и случайности да се разпореждат с живота ни.

[velaskes]

Илюзията на тези личности е, че ние сме си повярвали, че не можем да бъдем творци и да определяме чрез творението си собствената си реалност. Но няма по-голяма заблуда от това. Човек винаги е творец и е невъзможно да се откаже и да премахне от себе си творческата си природа. Човек твори постоянно, с всяка своя мисъл и всяко свое чувство. Позитивно или негативно всичко, което мислим и чувстваме се превръща в наше лично творение. 
Приемайки илюзията, че не сме творци ние пак творим, но творим безотговорно и в повечето случаи творим тъмна енергия, която за нас е неизползваема. С други думи ние прахосваме енергията която ни дава нашия любим Отец и чрез неосъзнатите си творчески способности я превръщаме в тъмна енергия, която се прихваща и служи за поддръжка на падналите същества.
И така човек губи живота си и потенциалите си за духовен растеж като се отказва от отговорността на своята творческа натура.