Author Topic: Житейските идентификации  (Read 1512 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #30 on: май 10, 2016, 11:29:23 am »
Да кажем, че откриеш и приемеш напълно истинския си аз и оттам осъзнаеш всички роли, които играеш в живота си, какво става по-нататък?
Ще узнаеш, когато избереш да ти се случи, защото само ти можеш да решиш как да продължава собствения ти живот.

Аз мога да кажа, че за мен почти нищо не се е променило, продължавам да си върша нещата, които ми харесва да върша и продължавам да играя ролите, които са ми присъщи към този момент.
Разликата между времето, когато не осъзнавах истинската си същност и сега е в това, че липсва елемента с вживяването. Не мога да бъда засегнат от обичайните неща, които дразнят, гневят и изкарват от баланс хората. Моя наблюдател стои отстрани и осъзнава тихо, безпристрастно нещата, които се случват с моята личност, докато преминава през живота. Когато някакво противоречие се появи при мен липсват борбата и противопоставянето. Опитвам се да вникна в противоречието и да го видя от различните му гледни точки, така че да не изглежда повече като противоречие. Когато се поставяш на мястото на другия, чийто личен интерес е засегнат има възможност конфликта да бъде разрешен мирно и спокойно.
Човекът без роли престава да бъде ролята си, той по-скоро е хореограф, режисьор или продуцент. Театърът важи само, докато си играеш ролята. Когато пиесата изтече, сваляш костюма, избърсваш грима и напускаш сцената.
« Last Edit: май 13, 2016, 09:16:42 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #31 on: май 25, 2016, 11:08:07 am »
Ако си говорим за игрите на съзнателността в човешка форма можем да си говорим до безкрай и пак нищо смислено да не излезе от това понеже нашето състояние на индивидуалност е твърде заплетено и сложно. Но може да се разпознае лесно като такова, защото там където има индивидуалност има страдание и противоречия. А чистата съзнателност е просто нещо, елементарна истина и ако изглежда, че има противоречие там е само защото не сме навлезли хубаво в същността й.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #32 on: юни 26, 2016, 11:11:08 am »
Коя е най-величествената персонификация, която човек може да възприеме по време на живота си? Може да вземем за пример Христос, Буда или Мохамед и да си дадем някаква идея за това. Достигнали просветление в човешка форма и впоследствие отдали живота си в служба на човечеството. Тотален мир и любов в собствената душа, безкрайна доброта и благосклонност, и неприкосновено безстрашие. Живот отвъд време и пространство, връзка между всички светове.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Житейските идентификации
« Reply #33 on: декември 09, 2016, 09:20:59 am »
Страданието е въздействащо/тоест е фактор за даден човек единствено когато е несъзнателно индентифициран в житейските си роли. Идентификацията е вид програмиране, то е често непоколебима вяра, че дадените обстоятелства, които те засягат са реални за теб. Затова и страданието, което е някакво следствие на персонификацията изглежда толкова болезнено реално.
При положение, че виждаш ролите точно като роли и страданието, което се случва като част от тези роли, то няма да се приема напълно насериозно.

И ако си говорим, кое изобщо трябва да се приема насериозно, това си е доста сериозен въпрос. Според мен единствено наблюдателя, който всеки човек има в себе си може да се приема по-сериозно. Човешкият живот, човешкото тяло, Земята и природата, това са красиви и пипнати до съвършенство неща, но в същността си са илюзия, те са дуалистични, преходни, в постоянна промяна и на субатомно ниво напълно несъществуващи/невидими/празни. Без наблюдателя/субекта тези неща не могат да бъдат регистрирани и обявени за съществуващи. Без съзнателността цялата сложна структура на планетата Земя няма абсолютно никакъв смисъл за абсолютно нищо.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.