Topic: Желанието

[velaskes]

Желанието е като горивото, което наливаш в колата, за да те закара някъде. От него се получава първата искра и чрез него се подхранва процеса на творение. Като под творение разбирам всичко, което човек осъщестява през жизнения си цикъл.
Ако нямаше желание в душите и сърцата нямаше да има и грам творение. Първо трябва да поискаш нещо, това е първата стъпка.
Следващата стъпка е предприемеш каквото е нужно към осъществяването на това желано нещо.
Има много широк спектър на желанията. Има и различни опитности - положителни и отрицателни вследствие от желанието. Има и причина за появата на определено желание. Нуждата е в основата на всяко желание. Но и нуждата е много широко понятие. Физическа, психическа, духовна нужда. И желания произтичащи на всяко от тези нива потребности.
Навлизаме в една част от същината на въпроса - това което интересува повечето хора. А именно защо желанието създава толкова много страдание. Концептуално отговорът е изключително прост, но за хората, които изживяват подобно нещо изобщо не е така.
Проблемът на желанието водещо към страдание е в неспособността на страдащия човек да го осъществи. Човек си пожелава нещо, което не може по една или друга причина да направи реалност. Абсурдността на ситуацията е, че хората обичат да се сравняват с другите, да гледат какво другите имат и какво са постигнали и да пожелават същото за себе си. И същевременно да си мислят, че щом някой друг е успял да осъществи нещо, то това значи че всеки би могъл. И разбира се това е вярно, но зад осъществяването на дадено желание стои понякога много отдадено време, много усилия, много труд, безсънни нощи дори. А човек си мисли отстрани, че изглежда лесно. И се впуска с плам и лекота по даден път, който се оказва стръмен и заледен като Еверест. За да изкачиш Еверест се изискват специфични умения и подходяща екипировка. Ако тръгнеш без необходимата подготовка никога няма да стигнеш там. Ето така желанията не се осъществяват и хората страдат от поставените очаквания и последвалите разочарования.
Втората стъпка е имемно подготовката, събирането на всичко необходимо да направиш от желанието реалност. Ако останеш само на позиция желания дори и вселената не може да ти помогне. Закона на привличането действа, но трябва да бъде подпомогнат от теб самия. Щото можеш да искаш колкото си щеш и ще си останеш само с искането, ако не направиш нещо по въпроса.
Желанията засягащи физическата материална действителност изискват определено физическо материално действие в тази посока. Тези свързани с нещо емоционално, мисловно или душевно изискват просто вътрешна пренастройка и осъществяването им може да бъде мигновенно, за разлика от материалните желания.
Най-често хората искат пари, понеже парите са универсално разменно средство. С пари човек може да купи почти всичко. Проблемът е, че всички хора искат това и поради това парите изглеждат като нещо оскъдно на фона на огромното търсене. Икономически принципи се разиграват тука. Търсенето определя предлагането. А когато стоката е оскъдна колкото и търсене да има, предлагането й ще е ограничено. И цената на стоката ще се покачва и малко хора, които търсят тази стока ще могат да си я позволят. Цената на парите е твоя вложен труд. Така, че ако искаш много пари трябва да положиш много труд. И не става дума само физически изнурителен труд разбира се. Понякога, за да получиш много пари е нужно само да си отгледал в себе си специален талант, който да се търси на пазара. Както и да е.
За да обобщя ще повторя, че Желанието е винаги първата стъпка. То е просто вдъхновение за започването на нещо.

[velaskes]

Мога да ти кажа, че това, което искаш най-много е да се чувстваш щастлив/а.
И проблемът е, че правиш почти невъзможното, за да го изпиташ. Защото някой те е научил, че щастието е далеч там, недостижимо високо, отделено от теб и изисква да бъдеш или да станеш някой друг, за да го изпиташ. "Трябва да имам еди каква си сума пари, трябва да имам любящ/а съпруг/съпруга, трябва да имам собствени деца, трябва да имам идеална работа, трябва да имам такова жилище, тази кола, трябва да живея в еди коя си държава, трябва да вярвам повече в Бог, трябва да постигна яснота, трябва да намеря истината и т.н". Проблемът е, че си мислиш, че е необходимо нещо определено, за да изпиташ щастие. А щастието е точно на една ръка от теб, буквално. И е толкова достъпно, че дори и най-бедният обикновен човечец може да го изпитва през цялото време. И определено не изисква да правиш каквото и да било, да усвояваш ракетна наука или да изкачваш Еверест. Щастието е най-обикновена пренастройка на съзнанието, съответно на чувствата. И можеш да бъдеш щастлив без да е нужна каквато и да е причина. А ако все пак ти е нужна причина можеш да я откриваш в малките неща/които са на една ръка от теб/, които ти дават благодат в ежедневието.  Кога за последно се почувства щастлив/а, че тази сутрин се събуди и стана от сън. Кога за последно се почувства щастлив/а, че си жив и здрав в този момент. Закуската която хапна, възможността да виждаш с очите си, да ходиш с краката си, да седиш на д-то си, да мислиш с ума си, да имаш цялото това спокойствие и разбиране в този момент. Всичките тези неща ги вземаме за даденост, но мога да те уверя, че не са никаква даденост. Ако си жив сега, то това е повод за празник и не ти трябва по-голяма причина от тази. Защото много хора в този миг си отиват от живота, а аз и ти сме все още живи. И Боже мой какви възможности ти дава живота да изпиташ благодарение на факта, че си жив в този момент.
Този в теб, който постоянно иска нещо, за да бъде щастлив е този, който ти дарява мизерия и нещастие.
Бъди този, който цени, това което има вече в себе си и нека този факт да те прави щастлив/а.

Когато човек вижда щастието си някъде другаде той/тя е готов да поеме на поход, за да го достигне. И желанието да имаш нещо може да бъде толкова силно, че единственият ход, който ти остава е да тръгнеш в съответната посока.
Да кажем, че на този етап идеята ти за щастие са 30 хиляди евро, които смяташ да изхарчиш за бъдещата си гарсониера. Определено никой няма да ти даде такава сума срещу нищо насреща, нито пък ще ти падне от небето или ще порасте на дърветата в парка. Ще трябва да бачкаш здраво, за да я събереш. Отиваш примерно в западна държава, бачкаш някоя друга година и спестяваш. Когато най-накрая събираш сумата и се сдобиваш с апартаментчето изпитваш най-голямото щастие в живота си. В този момент седейки на голия студен под на необзаведената си до ключ гарсониера осъзнаваш, че мечтата ти най-накрая се е сбъднала. Положения труд, лишенията, упоритостта, всичко се е отплатило и най-накрая имаш, това което си искал. Какво облегчение нали. Какъв товар пада от раменете. 2-3 години яко бачкане далеч от родината за миг облегчение. Защото в крайна сметка човек се стреми към мечтата си единствено, за да изпита спокойствието в момента на осъщесвяването й. Не става дума тука, че нямаш нужда от пари, дом, любов, кола и каквото и да е, въпроса е, че чак когато се добереш до тях тогава си позволяваш да бъдеш истински щастлив/а.