Мога да ти кажа, че това, което искаш най-много е да се чувстваш щастлив/а.
И проблемът е, че правиш почти невъзможното, за да го изпиташ. Защото някой те е научил, че щастието е далеч там, недостижимо високо, отделено от теб и изисква да бъдеш или да станеш някой друг, за да го изпиташ. "Трябва да имам еди каква си сума пари, трябва да имам любящ/а съпруг/съпруга, трябва да имам собствени деца, трябва да имам идеална работа, трябва да имам такова жилище, тази кола, трябва да живея в еди коя си държава, трябва да вярвам повече в Бог, трябва да постигна яснота, трябва да намеря истината и т.н". Проблемът е, че си мислиш, че е необходимо нещо определено, за да изпиташ щастие. А щастието е точно на една ръка от теб, буквално. И е толкова достъпно, че дори и най-бедният обикновен човечец може да го изпитва през цялото време. И определено не изисква да правиш каквото и да било, да усвояваш ракетна наука или да изкачваш Еверест. Щастието е най-обикновена пренастройка на съзнанието, съответно на чувствата. И можеш да бъдеш щастлив без да е нужна каквато и да е причина. А ако все пак ти е нужна причина можеш да я откриваш в малките неща/които са на една ръка от теб/, които ти дават благодат в ежедневието. Кога за последно се почувства щастлив/а, че тази сутрин се събуди и стана от сън. Кога за последно се почувства щастлив/а, че си жив и здрав в този момент. Закуската която хапна, възможността да виждаш с очите си, да ходиш с краката си, да седиш на д-то си, да мислиш с ума си, да имаш цялото това спокойствие и разбиране в този момент. Всичките тези неща ги вземаме за даденост, но мога да те уверя, че не са никаква даденост. Ако си жив сега, то това е повод за празник и не ти трябва по-голяма причина от тази. Защото много хора в този миг си отиват от живота, а аз и ти сме все още живи. И Боже мой какви възможности ти дава живота да изпиташ благодарение на факта, че си жив в този момент.
Този в теб, който постоянно иска нещо, за да бъде щастлив е този, който ти дарява мизерия и нещастие.
Бъди този, който цени, това което има вече в себе си и нека този факт да те прави щастлив/а.
Когато човек вижда щастието си някъде другаде той/тя е готов да поеме на поход, за да го достигне. И желанието да имаш нещо може да бъде толкова силно, че единственият ход, който ти остава е да тръгнеш в съответната посока.
Да кажем, че на този етап идеята ти за щастие са 30 хиляди евро, които смяташ да изхарчиш за бъдещата си гарсониера. Определено никой няма да ти даде такава сума срещу нищо насреща, нито пък ще ти падне от небето или ще порасте на дърветата в парка. Ще трябва да бачкаш здраво, за да я събереш. Отиваш примерно в западна държава, бачкаш някоя друга година и спестяваш. Когато най-накрая събираш сумата и се сдобиваш с апартаментчето изпитваш най-голямото щастие в живота си. В този момент седейки на голия студен под на необзаведената си до ключ гарсониера осъзнаваш, че мечтата ти най-накрая се е сбъднала. Положения труд, лишенията, упоритостта, всичко се е отплатило и най-накрая имаш, това което си искал. Какво облегчение нали. Какъв товар пада от раменете. 2-3 години яко бачкане далеч от родината за миг облегчение. Защото в крайна сметка човек се стреми към мечтата си единствено, за да изпита спокойствието в момента на осъщесвяването й. Не става дума тука, че нямаш нужда от пари, дом, любов, кола и каквото и да е, въпроса е, че чак когато се добереш до тях тогава си позволяваш да бъдеш истински щастлив/а.