Author Topic: Пълен контрол или не  (Read 267 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Пълен контрол или не
« on: април 24, 2016, 09:24:24 am »
Моята лична власт се простира до това, което съм аз. Моето тяло преди всичко, моя дом, моите пари, моята работа и т.н. Тези неща зависят най-много от мен, но не напълно. Със сигурност подценяваме външните фактори, които ни влияят и дори не ги осъзнаваме и вземаме впредвид в голямата си част. Тоест невидимо ни влияят доста външни фактори. Все пак, моето тяло си остава най-близкото физическо нещо, над което имам относителна власт. Тая власт е около 1-2 % реално. Тялото ни е машина с вградена интелигентност и почти всичко си върши автоматично независимо от нас самите. Едва ли има някой, който може волево да контролира кръвния си поток, изградения вътрешен баланс, работата на сърцето и мозъка, малките химически реакции, електро импулси, обмяната на веществата и какво ли не още. Тези неща си работят автоматично. Ние можем да им повлияем като подобрим работата им или я влошим чрез насоченото си внимание, но не и да пренапишем матрицата, по която си действат автоматически. Владеем единствено движението на телата си, което също е много относително. Можем да се придвижим от една точка до друга, да вземем нещо с ръцете си например, дъвкателни и дихателните си рефлекси можем да владеем, владеем мислите си и езика си(допълнително овладяване е нужно тука). Можем да си затворим очите, да си запушем ушите. Общо взето това е всичко, което "владеем" от себе си.
Единственото нещо, над което имаме 100% власт е нашата нематериална същност. Иронично нали  :)

Та човек има пълен контрол само над нематериалната си същност.
От нефизическата ни същност се манифестират нашите вътрешни емоции като конкретни чувства, нашите мисли - като определени думи или действия. Човек има 100% власт над тези неща. Мисълта е нематериална, макар че донякъде е продукт на мозъка, но не напълно. Чувството казваме, че идва от сърцето, защото когато чувстваме нещо силно сърцето забива по-учестено. Чувството идва от душата, вътрешните органи в частност сърцето реагират вследствие на силната емоция. Цялата ни същност реагира, понеже е едно цяло и всяка една част прави цялото да го бъде и да реагира.

Факт е, че за всеки човек е изключително важно да се чувства добре през цялото време, да изпитва приятни емоции, да има ведра ясна мисъл, да се изразява добре чрез речтта си и това, което върши да го върши наистина добре.

Заблудата на днешните хора е, че средата около тях дефинира какво да чувстват, мислят и вършат. Днешните хора сме реактивни. Примерно чуваме нещо неприятно/обидно по наш адрес и бързаме да отреагираме. Ако някой предизвика силен гняв в теб ще ти се прииска да скочиш и да го хванеш за гушата. И това вероятно няма да свърши много добре нито за теб, нито за другия.
На първо място никой не може да предизвика гняв в теб, ако ти самия не се поддадеш на провокацията. Има всякакви хора и всеки говори и върши каквото си ще. В ежедневието човек се сблъсква с различни характери, тоест те се сблъскват с теб, понеже искат нещо от теб или не искат нещо от теб. И хората биха могли да използват всякакви трикове за да вземат, това което са наумили от теб. То е като игра. Ако участваш в тяхната игра, значи да се поддадеш на тяхната схема, да заиграеш по техните правила.
Ошо има една такава приказка: Бащата на Гурджиев на смъртния си одър нямал някакво наследство, което да му остави, но му дал ценен съвет. Ако изпита някога силен гняв вместо да реагира веднага да се оттегли някъде за 24 часа и чак след това време да реши какво да прави.

Човек може и за по-малко от 24 часа да реши, дори на момента може да го направи, но не с първобитно насилие, а с разум.
Защото гнева и всяка друга разрушителна емоция е продукт на самите нас. Аз избирам съзнателно какъв продукт да произведа, според това което искам да изпитам в крайна сметка. Продукта на омразата, страха и гнева няма да ми помогнат да се чувствам приятно.

Човек може да бъде в съвършен баланс на емоциите си през цялото време независимо какво се случва около него. Само трябва да помни, че е способен на това нещо.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.