Author Topic: Мисловните капани  (Read 530 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Мисловните капани
« on: април 24, 2016, 09:33:09 am »
Инвазивната вяра - капан №1


Умът е еволюирал милиони години, за да бъде впримчен днес в безсмилени, пагубни, постоянно повтарящи се, самосътворени мисловни конструкции. Тази велика човешка способност неясно защо ражда само нещастие и мизерия. Умът е станал тираничен господар, разпореждащ се строго и безкомпромисно с нашето слабохарактерно аз.
Има определена клика от хора с почти неограничена власт, която е заинтересована(или поне си мисли/вярва че е) да сме в такова положение. И ежедневно правят всичко по силите си да попадаме в тези капани. Те ни държат зависими, чрез паричната и религиозните си системи. Това е така от хиляда и повече години. И тези системи непрекъснато се усъвършенстват и рафинират, така че да не бъдат разпознавани като заплаха. Обикновения човек дори не подозира, че е обусловен от тях. Индоктринацията започва от самото раждане. Колкото и да е невероятно родителите са първите, които промиват съзнанието на рожбата си, въпреки че е тъй скъпа и обична за тях. Това е така, защото родителите са индоктринирани и вършат това, което са били научени/облъчени. Техните майки и бащи са им причинили същото. Цикъла е станал затворен.
Тези системи влияят на мисленето и ценностите. Зад тези системи стоят тайно много влиятелни хора, които правят това, защото вярват че тяхната раса и народ са богоизбрани, а останалите хора сме по-долу и от животните. Това е хилядолетна сляпа вяра основана на омразата и насилието.  Оттам е тръгнало всичко. В някаква книга, кой знае от кой окаян нещастник написана с користна цел, са подтикнати да повярват група хора и са успели да повлекат с тая олигофренска вяра още по-голяма група хора в течение на времето. Само се замислете какви ужасии са се случили и продължават да се случват и днес само заради някаква си изфабрикувана вяра. Специалното на тази вяра е, че са успели да я пробутат на обикновените хора като нещо идващо от самия бог. А човекът понеже е прост, дребен и незначителен трябва да се подчинява на това, което е разпоредил самия бог.  Тази вяра е обримчена в конфликти. Тази вяра прави човек неспокоен, несигурен и направо го подлудява. Тази вяра прави от мирния човек истински звяр. Ако си верен християнин, мисюлманин или юдеин това е твоята душевна смъртна присъда. Индоктринация има и в източните религии но не до такава крайна степен.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Вярата
« Reply #1 on: април 24, 2016, 09:33:27 am »
Вярата стои във всеки мисловен капан. Вярата е станала най-голямата заплаха за свободата на човека. Не говорим тук за вярата добита от автентично личностно преживяване, а за вярата, която ни е спусната някъде отвън като единствена и несъмнена - права вяра. Студената хилядолетна вяра изфабрикувана в някоя прашасала книга за нуждите на някой тогавашен деспот, отдавна изгнил в гроба си и забравен. Ето такава изкуфяла вяра направлява сегашния момент на огромната част от населението. С тази вяра ставаш от сън, ядеш, отиваш на работа, правиш любов, гледаш деца, празнуваш и накрая умираш.
В днешно време накъдето и да се обърнеш си заобиколен от капаните и конструкциите на тази вяра. Телевизия, вестници, кино, музика, книги, интернет, учебници, образователна система, порнография, финанси, работен пазар, храна, лекарства, цялото общество, всеки един аспект е завладян и модифициран, за да бъдеш прилъган и направляван по определен начин.
Трябва да си доста съзнателен, за да съзираш прикритите инсталации на тая вяра. Те са прикрити под формата на уж нещо полезно за теб, изглеждат лъскаво и примамливо с шарена опаковка. Затова е толкова трудно да ги видиш и разпознаеш като това, което са наистина, т.е. да съзреш грозната им смрадлива, разяждаща сърцевина.
Много абстрактно и общо казано, дори симплистично представено от моя страна, леко популистко ще кажеш, но за да бъде обяснено по-добре трябва много да се изпише и то конкретни неща.
Много труд е необходим, за да се покрият аспектите на нещо толкова огромно и чудовищно като обхват. Хората, които го вършат разполагат с цялото време, имат голям екип зад гърба си и всяко средство, което парите могат да купят.
Ние, които искаме да се сме свободни имаме само обърканото себе си. Но не е много трудно да се излезе от капаните, както казах малко съзнателност и желание за свобода са нужните съставки, с които да се започне.
« Last Edit: май 26, 2016, 07:59:48 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Бъдещето
« Reply #2 on: април 29, 2016, 09:37:48 am »
Мисловен капан №2 - Бъдещето

Такова нещо като бъдеще не съществува и никой никога не го е преживявал, освен в мислите си.
 
Но това не пречи хората да си правят планове, да имат мечти и да проектират напред във времето живота си.
Най-големият проблем на този капан е, че хората живеят с мисълта за бъдещето си и по този начин пропускат настоящият момент, който представлява истинският живот.
Много хора правят тази грешка, понеже намират настоящето за недостойно за живеене. Смятаме, че сега сме нещастни и нямаме това, което ни се иска. Сегашният момент прилича на ад, а бъдещият момент, когато ще бъдем щастливи и ще имаме всичко необходимо става идеал и желано място за пребиваване. И така в настоящият момент носим мисълта за светлото си бъдеще. Борим се и се трепем за да стигнем до това заветно място и пропускаме времето на своя живот. Живеем в адът на сегашния момент заради едната надежда, че някой ден нещата ще се оправят. Това е, което се случва.
Истината е, че независимо колко привлекателно/непривлекателно изглежда настоящият момент той е всичко, с което реално разполагаме. Или го вземаш сега или отглалаш, докато си готов да го вземеш един ден и да го направиш сега.
Човек живее в бъдещето защото си вярва, че сега няма някакви неща. И това е илюзия, понеже не ти е нужно кой знае какво, за да живееш щастливо.
Според мен човек може да си прави планове за утре, въпреки че утре не съществува. Можеш да се подготвяш за бъдещия настоящ момент на живота си, но трябва да помниш и да не пропускаш да живееш и да се радваш сега.
« Last Edit: май 26, 2016, 07:59:30 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Идентификация
« Reply #3 on: април 30, 2016, 09:40:59 am »
Мисловен капан №3 - идеята за собствената личност, персонификацията и ролите, които възприемаме докато участваме в живота си.

Повече по този въпрос в темата за житейските идентификации.
 
Синтезирано личността е мисловен капан, защото те спира да бъдеш нещо различно от това, което си се самоопределил вече че си.
На практика ти си вечно същество от светлина, от друг свят вселило се в човешко тяло, за да изпиташ онова, което си в условията на дуалистично материално съществуване. Ти си съзнателност в най-чиста форма, но когато й даваш някаква характеристика от този свят ти я маргинализираш. Ограждаш я в стени, обуславяш я с принципи и догми, с всякакви неща, които не са й присъщи в същността й. И ставаш персонализирана съзнателност, изкривена през човешкото страдание съзнателност. Тази съзнателност е ужасена от съществуването си, мисли постоянно за оцеляване, мисли за себе си като нещо разделено и изоставено, лесно вярва в едни неща и страстно отхвърля други неща и е готова да се защитава със зъби и нокти, ако усети, че е заплашена. И тези неща са стоп знаци за откриването и изпитването на истинската същност.   

« Last Edit: май 26, 2016, 07:59:12 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Борба и трудност
« Reply #4 on: май 11, 2016, 08:56:59 am »
Мисловен капан №4 - борбата и трудността

Ако нещо ни се струва трудно е не защото е наистина трудно а защото не знаем достатъчно за него. Ако за момент се спреш и помислиш как да направиш нещата по-лесни и по-прости, ако действаш по-бавно и по-съзнателно ще установиш, че няма нищо сложно. Дори е възможно обратното на това да се изпита, сякаш всичко което вършиш изглежда като песен, случва се някак естествено, от само себе си. Говоря за ежедневни проблеми и задачи, нямам предвид ракетна наука или мозъчна хирургия. За такива неща трябва значително акумулиране на познания и специално изградени умения и с право могат да се квалифицират като трудни.   

Понякога човек застива в състояние на безпомощност и счита целият си живот за борба и низ от трудности и попада в поредния самосътворен мисловен капан.

Когато много хора се борят за едно нещо наистина изглежда сякаш това нещо е трудно достижимо. Тук стои въпроса струват ли си усилията и отдаденото време да се стремиш към подобно нещо. От доста такива неща съм освободил живота си и ако все още вървя към някои тях то става без бързане и без очакване на резултати.
« Last Edit: май 26, 2016, 07:58:45 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани
« Reply #5 on: май 12, 2016, 09:44:40 am »
Общо взето всички мисловни капани се крепят на някаква вяра. Това става като делегираме правата върху собствения си живот на нещо външно, което вярваме, че ще ни донесе добро.
Вярваш, че твоята личност си ти самият и не допускаш различен поглед по въпроса. Вярваш, че бъдещето ще бъде по-светло и по-красиво и изоставяш настоящето. Вярваш, че постиженията изискват много усилия и къртовски труд. Вярваш в процеса на създаване на себе си повече отколкото да бъдеш в момента себе си.
Няма нищо нередно в самата вяра. Вярата е хубаво нещо и прави чудеса за чистосърдечните вярващи.
Когато вярата се направлява и използва от персоналната идентификация се превръща в нещо като болестно състояние на духа. Крайна убеденост, лична правота,  непримирим егоизъм, създава разделение между хората и дава извинение за вършене на безчинства и отвратително зло.
За пример тези, които водят войни са мотивирани в основата си от някаква вяра. "Бог е на наша страна и иска да изтрепем противните неверници. Върви и се взриви на еди кое си натоварено летище в името на Аллах"  - така разсъждават джидахистите. Големите държави като САЩ, които водят агресивна политика и създават непрекъснато конфликти между народите, тези дето ги управляват не вярват в Бог, но се правят, че вярват и го демонстрират по възможно най-показния начин, така че да получат одобрение и извинение от публиката за своите действия. "Ние убиваме, за да крадем нефт и природни ресурси и за да бъдете вие щастливи и Бог е разбира се с нас. Откъде накъде Бог ще е с нещастниците, чийто домове разрушаваме с нашите бомби, Бог оправдава само нашата кауза". Така е било откакто масовата вярва е изобретена.
« Last Edit: май 13, 2016, 09:10:47 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Сигурност
« Reply #6 on: май 13, 2016, 10:26:07 am »
Поредният мисловен капан това е чувството за сигурност.

Човек има нужда от среда на сигурност за да съществува, това е факт. Сигурността е първостепенна потребност на човека и ние правим всичко по силите си, за да създаваме повече сигурност в живота си. И няма проблем в тези неща.
Но е илюзия и съответно мисловен капан да се счита, че сигурността може да се постигне докато по някакви начини продължаваме да се идентифицираме със собственото си тяло.  Тялото е дуалистично, може да го балансираш колкото си искаш, да постигнеш относителен мир и спокойствие, докато си в него, но рано или късно то запада, защото природата му е преходна. И един ден, колкото и неприятно да ни се струва умираме, всичко си отива. А преди това ще изпитаме широка гама от неизказани болки и страдания, докато се опитваме да открием баланса.

Ако в този миг се чувстваш сигурен само това е от значение, защото само този миг съществува.
Ако се мъчиш да изградиш сигурност за несъществуващото напред бъдеще всичко може да се случи и трябва да си готов за това. Защото човек си мисли някакви неща, мисли си че всичко ще е наред в бъдещето, но поради независещи обстоятелства се случва нещо съвсем друго, не толкова сигурно. Може да трупаш пари, да правиш замъци, да се запасяваш за години, а да се случи нещо, което не си предвидил и нямало как да предвидиш. Така че, живейте си добре сега без много безпокойства за утре-то и всичко ще е наред.
« Last Edit: май 26, 2016, 07:58:15 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Собственост
« Reply #7 on: май 14, 2016, 09:01:30 am »
Следващата мисловна клопка е непреодолимото чувство за собственост.

Човешките същества се изживяват като автономни ексклузивни притежатели на хиляди материални неща по време на пребиваването си на планетата Земя. На първо място ограждаме парче земя и с времето почваме да трупаме върху него най-различни неща. Правим дом, отглеждаме растения и животни, събираме покъщнина и други неща, от които имаме нужда, създаваме семейство и отглеждаме деца. И през цялото време си мислим, че всичко това е наше. Пазим и се грижим за собствеността си като нещо най-скъпоценно, треперим над нея. Но живота поднася изненади. Когато губим притежанията си страдаме, някои хора много трудно го преживяваме, други могат да се споминат от болка, и това е възможно. Страдаме, защото се асоциираме с това, което наричаме собственост, понеже си мислим, че е неразделна част от нашата личност. Правим мисловно от собствеността нещо без което не можем. Вярно е, че без някои неща човек не може да живее, но дори и да ги загубиш можеш винаги да започнеш пак и да събереш наново каквото ти е нужно. Живота свършва, когато наистина свърши, преди това можеш единствено да го живееш. Хората минават през сътресения постоянно и губят собствеността си. Може да е от война, може да е от земетресение, наводнение, пожар, безработица, болести, мързел и от какво ли още не.

Най-ценната собственост на днешния човек са неговите деца. Следват любимите съпрузи, роднините и после големите приятели. Не пожелавам в никакъв случай някой да изпита загубата на любим човек, но понякога в живота независимо от нашите желания стават и такива неща. И човек отново страда от загубата. И това страдание е от най-силните и най-разтърсващите.

На практика човек идва на Земята в голото си беззащитно тяло, без нищо друго и когато умира не може да вземе и една прашинка от този свят със себе си. Този факт би трябвало да изясни всички въпроси със собствеността. Но понеже човек докато е жив никога не мисли за смъртността си то той игнорира и привързаностите си.

Истината е, че няма и едно нещо от този свят, което наистина да ни принадлежи. Всички сме длъжници на Божествения дух и на Земята за своя човешки живот. И когато животът ни свърши връщаме всичките си кредити на законните им собственици - тялото на Земята, духа - на Бога. А материалната собственост се предава на живите, които биха я ползвали за нещо.

Децата не ни принадлежат, съпрузите не ни принадлежат, нито роднините, нито приятелите. Всеки човек принадлежи единствено и само на Бога. Бог е нашият истински мажоритарен собственик.

Материалната собственост съществува единствено, за да се ползва от нас. Когато не ни е нужна нямаме причини да я държим повече. Хората, които са в живота ни са там единствено, за да ги обичаме. Когато повече не можем бъдем с любимите си хора трябва да ги оставим да поемат по своя път.
Всичко друго извън тези неща правят чувството за собственост колосален мисловен капан.
« Last Edit: май 26, 2016, 07:58:00 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани - Чувства
« Reply #8 on: май 26, 2016, 07:57:40 am »
Следващият огромен капан са чувствата.
Чувствата ги имаме за да разделяме това, което ни е полезно от останалото. В момента, в който започваме да считаме, че това, което Сме е съответното чувство, което изпитваме, страданието/изравнителя/ се намества в уравнението. Това е така, понеже чувствата са пристрастяващи и оказват много силно влияние над цялото ни същество. Особено когато изпитваме трайно отрицателни чувства и емоции. Но дори и положителните чувства имат същото обсебващо влияние, с малката разлика, че не оставят деструктивен отпечатък върху телата ни. Без илюзии обаче трябва да отбележа, че и положителните чувства също са капан, който спира човек от самоосъзнаването. Докато не се идентифицираш с тях няма проблем. Но почнеш ли да си мислиш, аз съм това невероятно чувство, което изпитвам в момента, става като емоционална дрога. Пристрастяваш се към изпитването на невероятното чувство и се стремиш да създаваш обстоятелства, които да го предизвикват през цялото време. Щтрак - и мишката влезе в капана.
Не става дума да не се изпитват чувства, а просто да не се пристрастяваме и асоциираме към тях. Чувствата са необходими както казах по-горе, за да покажем отношението си. Чрез тях привличаме и отблъскваме разни неща, с които ни среща живота. Без чувства липсва и съществена част от възможностите за комуникация на човешките същества. Понякога чувствата са по-силни от думите и действията ни и показват моментното ни състояние най-адекватно. Не можеш да избягаш от себе си и това, което усещаш в дадена ситуация. Редно е да го манифестираш, за да изразиш позиция, ако целта е да изразиш позицията си.   
И толкоз. Оставяш чувствата да отминават, така както са дошли.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2679
  • Gender: Male
Re:Мисловните капани
« Reply #9 on: ноември 02, 2016, 06:51:17 pm »
Следващият колосален капан е едно специфично чувство или можеш да го наречеш също емоция, душевно състояние и неотложна нужда във всеки зрял индивид. Това е любовта или поне онова, което хората масово разбират(са научени да разбират) под любов. Нямам предвид любовта с главно "Л".
Това чувство е капан по простата причина, че не решава най-дълбокия проблем, който обещава принципно, че ще реши ако се впуснеш в такова приключение.
Мъжът и жената се привличат взаимно по чисто сексуални генетично зададени параметри. Наричай го както искаш, но то е всичко друго но не и любов. Това, което си мислим че е любов е чисто и просто физическо привличане, което се превръща евентуално в партньорство или приятелство.
Та за какво най-съществено се заблуждава отделния индивид, че ще получи от любовните отношения - цялостност. Някакво запълване на душевната празнина и прекратяване на самотата. Истината е, че любовта не може да запълни душевната празнина, не може да те направи цялостен, това е мисия невъзможна, понеже на практика всеки човек е отделно физическо тяло и няма как да стане едно тяло с друг човек. Дори самия сексуален акт, когато уж партньорите стават едно пак не е същото. Каквото и да правиш там отново си сам и си отделен човек. Има общуване, близост, хармония и грижа в сексуалните отношения, но любов е доста силна и криворазбрана дума. Любовта не решава екзестенциалните проблеми на човека и никога не го е правила. Похотливата любов не води към намиране на себе си, не те прави цялостен и завършен, не е инструмент, който ще ти донесе повече жизнена сила и просветление.
Нямам нищо против секса, а просто изразявам наблюдението си, че поголовно се бърка с Любовта с главно "Л".
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.