Author Topic: Хората на злото  (Read 506 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Хората на злото
« on: април 24, 2016, 07:05:33 pm »
Наблюдавам и изучавам хората на злото, как са станали такива и защо продължават да са такива. Има много отговори вероятно и цели теории могат да се съберат по въпроса. Но в основата на всичко стои чистият първобитен страх. Страх за собствената сигурност, страх, че няма достатъчно за теб, страх от болести и смърт, страх от самота и изоставяне, много и най-различни дълбоки, силни, покоряващи, погълващи подсъзнателни страхове. Страхът, когато е комбиниран с пълната липса на морални задръжки, това е стихийно зло в действие. Зло, което няма да се спре пред нищо, за да се подсигури. Зло прикрито зад хиляди лъжи и купища от насилствено умъртвени тела. Вижте какви неща стават все още по света и ще разпознаете хората, стоящи зад това. Техните стремежи са пари, власт, влияние, подчинение и експлоатация на масите и разграбване на природните ресурси.

Ако се погледне на цялата тази неразбория от божествена гледна точка дори най-злите хора обаче са опростени и няма да бъдат наказани след смъртта си. Защото преди да се родят като хора са направили контракти с всички, които ще пострадат от тяхното зло. Например какво става с колосални злодеи като Сталин, преди да вземе този живот душата му се е договорила с милионите пострадали и засегнати от неговото управление. Всичките засегнати души преди да се родят са били наясно в какво се забъркват и че ще минат през адът на сталинисткото господство. За пострадалите ползата от живот в мъка и страдание е голяма. В отвъдното, където съществува океан от божествена енергия и всяка душа е вълничка в този безбрежен океан, но и част от цялото. Така всяка душа, всеки човек живял добър или лош е част от тази енергия, която се индивидуализира чрез човешкия живот но си остава в най-чистата си форма Една Върховна душа. Тоест дори най-злите хора са част от Божественото проявление. И макар, че на останалите хора ни изглежда, че от злото и жестокостта няма грам полза изобщо не е така. Нещастията са бърз билет към самоосъзнаването. Как по друг начин можем да се издигнем до нивото да простим на най-големият си враг. И как човек може да разбере, че е толкова добър невероятен и страхотен, ако го няма контрастта, в случая контрастта се създава от злодеите. И едната и другата човешка роля са необходими за душевен катарзис.
Има един момент, когато и злодеите вече не им служи да бъдат злодеи и постепенно минават към страната на доброто. И това продължава до безкрайност. Всъщност то дори не продължава, то съществува. Всяка форма и проявление съществуват едновременно в сегашния миг. Но това е друг въпрос.

Жестокостта наистина е голяма крайност и е хубаво да се ограничава. Защото хората се самозабравят и продължават да вършат глупости, които вече не им служат. Има един етап в който злото трябва да се прекрати. Вярвам, че нашата планета е достигнала това време, когато хората почват да разбират тези неща. И злото почва да става ненужно за нататъшното духовно израстване.
Достатъчно дълго егоизмът и страхът са управлявали тази планета, сега е ред на по-възвишени ценности да ни водят напред.

Защо хората на злото няма да бъдат наказани след смъртта си за извършените жестокости.
Просто няма кой да ги накаже. Бог или първоизточникът, или Силата нямат такива отмъстителни наклонности. Бог прощава абсолютно всичко. Божественото не може да наказва, защото ни е осигурил свободен избор да правим каквото намерим за добре с живота си.
Но има едно малко допълнение за оформяне цялостта на картинката. Душата на т.нар. зъл човек след смъртта си вижда всички свои деяния без удобния параван на човешките си страсти и разглеждайки последствията от тях може да си ноложи да се прероди в условия, които ще й причинят жестокостите, на които е подлагала другите. На това понякога му викат карма, но всъщност то е индивидуален избор, защото никой отвън не ти го налага, сам си го избираш. Често хора, които в сегашния живот си живот преминават през много тежки страдания, това е техният собственоръчно оформен душевен път. И след такъв живот много често тези хора излизат с важни "уроци" и "постижения".
« Last Edit: януари 19, 2017, 08:46:10 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Re:Хората на злото - Престъпност
« Reply #1 on: май 14, 2016, 11:08:02 am »
Престъпността е едновременно личностно и социално обусловена. Има хора, които са по-лесно податливи, има и социална среда, която предразполага живеещите в нея да търсят изход чрез извършване на престъпления. Когато човек не е податлив към извършване на зло няма значение в каква среда живее, склонността му няма да се промени.
В настоящето престъпността е явление, което се наблюдава там, където хората се стремят към бързо забогатяване. Престъпника не обича да чака, той иска на момента да има всичко материално, за което жадува. Единственото положително нещо е, че злодея се стреми да живее живота си в настоящия момент, но за сметка на другите. Престъпника има и удобството на липсата на съзнателност и съчувствие към хората, които засяга чрез деянията си и така си ляга спокойно, и заспива всяка нощ. Всеки престъпник има философия, която го оневинява в собствените му очи.
Парично-финансовата система, в която функционира днешния свят е катализатор на престъпността. Податливите, морално неустойчиви индивиди се корумпират много ефективно под обещанията и заклинанията на паричните знаци.
Донякъде престъпника е и жертва на системата, в която е заседнал животът му. Също така не е задължително престъпника да е осъзнат злодей. Но това дотук са само дребните риби. Има далеч по-големи играчи, които дори не попадат в радара на общественото внимание и задкулисно правят огромни далавери. Този вид престъпност е квинтесенция на углавното деяние. Понеже психически и физически здрави хора без неотложни физически материални нужди вършат съзнателно зло и ощетяват цели общества чрез предварително скрит и много добре замислен заговор.
Според мен престъпността ще изчезне напълно само ако обществото зачита правото на живот на всички хора, а не само на избраните неколцина големци. Докато има класово разделение и хора в крайна нужда без морален компас ще има причини за нарушаване на правилата. Разбира се другия проблем е, че силните на деня правят законите според своите интереси, които често не са в съзвучие с масовия интерес.
Затова в тези смутни времена, в които съществуваме не бива да ни учудва наличието на явлението престъпност. Твърде много фактори има дето я създават.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Re:Хората на злото - За самото зло
« Reply #2 on: май 18, 2016, 01:07:08 pm »
Злото е възможно единствено когато хората се разделят придавайки повече важност на себе си. Тогава другите нямат значение и е позволено всичко възможно да им се случи в името на благоденствието на собствения аз или на моята група, моето семейство, моя град, моята държава. Когато злото е на ход то има всички възможни права да се разгръща така както намери за добре, а тези които засяга нямат никакви права в неговите очи. С такъв манталитет и с такова отношение започва всеки един конфликт. И в повечето случаи завършва трагично.
Това също е игра на самозабравилата се в човешка форма съзнателност. Резултата, от което е още повече насилие и още повече разделение заформяйки се като невъзможен за излизане порочен кръг.
 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Re:Хората на злото
« Reply #3 on: ноември 17, 2016, 09:21:14 am »
Ежедневието се случва да ни среща с хората на злото/или по-смегчено да ги наречем крайно неосъзнати хора/. Но дори и през целия си живот пряко да не срещнеш такива хора, което ще си е чисто щастие от дадена гледна точка трябва да знаеш, че човечеството се управлява от такъв сорт хора и непряко всеки е зависим от действията и решенията им.
Първосигналната реакция към злото насочено към самите нас е да му отвърнем по един или друг начин. Точно по този въпрос ми се ще да коментирам. Понеже и аз доста често в брътвежите си тук обръщам внимание на действията на неосъзнатите хора и вероятно те подтиквам да изпитваш първосигнални реакции, а целта ми не е точно такава. Както и друг път съм го казвал аз искам всеки да се чувства добре при всякакви обстоятелства, това пожелавам и на себе си. Ако мислиш, говориш и действаш първосигнално няма как да се чувстваш приятно в крайна сметка. Първосигналната реакция почти винаги е реакция на антагонизма, тоест на противопоставянето.
Когато някой те засегне ти се иска да му отвърнеш. Гневиш се, атакуваш го словесно или дори физически, крещиш му, изливаш собствената си негативна реакция върху него. Ако целта е да се получи сблъсък на интереса, то това е правилната реакция. Но ако целта ти е да се излезе възможно най-мирно от една небалансираната ситуация антагонизма не е правилната тактика. 
Христос много точно е казал, че ще обърне другата буза ако го зашлевят и това е просто метафора за един вид отношения засягащи неосъзнат и по-осъзнат човек. Обръщането на другата буза значи, че колкото и провокативно да се държат с теб, колкото и агресивно да те нападат не е нужно да се засягаш от това, понеже осъзнатият човек, той няма какво да го засегне. Осъзнатият човек няма излишна горделивост, която да бъде засегната и осъзнатият човек разбира добре останалите хора и тяхната мотивация да вършат това, което вършат.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Re:Хората на злото
« Reply #4 on: ноември 18, 2016, 08:59:51 am »
Как можеш да излезеш възможно най-мирно от една нажежена ситуация, когато си нападнат по някакъв начин.
Не трябва да се поддаваш на първичните си инстинкти/освен ако ситуацията не е на живот и смърт или може да предизвика някакво физическо нараняване/. Гневът подтиква афектирания човек на момента да реагира, което често е доста необмислена реакция и както казах ако положението не е на живот и смърт човек съжалява впоследствие за действията си.
Словесните нападки, това са изречени думи, с които се цели реципиента да бъде унижен, обиден, отблъснат, отстранен, изолиран или да се почувства зле. Народа е казал, че обидна дума боли повече от хвърлен камък. Но ако знаеш това, което аз знам и което се опитвам да представя тук, обидната дума би трябвало да престане да ни засяга. Като един господар на собствените си чувства никой друг не би трябвало да има властта чрез думите си да ти влияе, освен ако не избереш съзнателно да бъдеш повлиян.
Та в крайна сметка от трудна ситуация се излиза мирно ако не се отвръща на провокацията. Но нещата никога не са черно и бяло. Има ситуации, в които ако не отвърнеш на атаката своевременно и реципрочно нещата могат да се развият трагично.
Но ако ситуацията е мирна, не е застрашен ничий живот или физическа цялост човек просто може да се оттегли от хората, които го дразнят без да се засяга по какъвто и да е начин от реакциите им.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2692
  • Gender: Male
Re:Хората на злото
« Reply #5 on: януари 19, 2017, 09:25:12 am »
Хората ще престанем да вършим зло, когато проумеем, че всички сме равни в правото си на живот.
Правото на живот от своя страна означава куп други неща, които също трябва да се проумеят и приемат.

На този етап от социално-икономическа еволюция човечеството е далеч от подобно разбиране. Съвременния морал има солидни пропуски, които са позволени автоматически от зададения курс на социума.
Хората днес са по-заети да оцеляват(в по-бедните държави) и нямат луксозната възможност да попълнят празнините в моралното си поведение. Неизбежно е тези групи от хора да са по-склонни към извършването на зло.
За оцеляването си всеки е готов на всичко, когато е изтикан в ъгъла от наближаващата непрощаваща опасност.
В другата полярност са хората, които са в огромна степен презадоволени, опитали са от всичко най-хубаво в живота и в стремежа си към още повече забавления загърбват моралните си устои и се потапят в забранените територии на злото.

В примитивните общества, които са съществували преди нас, категорията "право на живот" не е била дори осъзната. Там всеки е оцелявал сам за себе си, най-много до кръга на своето семейство. Сам се бориш и защитаваш от враговете си, сам добиваш храната си и създаваш и поддържаш сигурността си.
Съвременните цивилизации донякъде са създали на отделния човек толкова сигурност, колкото да бъде принуден да допринася с труда си за благото на социума. Правото на живот е признато за важно нещо, но само няколко от стотиците държави по света реално уважават това право без допълнителни особености и изисквания свързани към него. Тези двойствени позиции са белези, че цивилизацията все още не е скъсала връзките си с примитивната си основа. Цивилизацията днес се интересува повече от заробването на своите членове отколкото от правото им на живот и на щастие.

Човек с колкото и промит мозък да е относно тези въпроси, той подсъзнателно усеща, че е манипулиран по определен начин, и че правото му на живот не се зачита от обществото. Този човек в голяма степен подсъзнателно с лекота губи задръжките си и поема по пътя на злото и престъпността като способ за подсигуряване на собственото си оцеляване и като протест срещу обществото, което застрашава правото му да съществува.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.