Author Topic: Мисли за Любовта  (Read 304 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Мисли за Любовта
« on: април 25, 2016, 10:11:30 am »
Всеки мъдър и просветлен индивид говори за любовта, че трябва всички да се обичаме и да обичаче заобикалящия ни свят, но какво точно означава това. Защо трябва да обичаме и как да го направим. Откъде да извлечем тази универсална любов, как да се изпълним с нея и след това да намерим способността да я разпространим по всичко обкръжаващо. Няма нищо сложно, но може да ни струва така, когато нямаме връзка с вътрешния си Аз. Когато съществуваме като оцеляващи, боящи се от заобикалящата ни среда, с убеждения, че сме зависими от другите и че материалният интерес и парите са всичко, към което трябва да се стремим. Такъв живот за мен е пълна дисхармония и пропиляни възможности за мир, щастие и добруване.
Във всеки човек, в абсолютно всеки човек има извор на доброто и любовта. И да го открием и осъзнаем е може би най-важната ни задача като хора, Нещото, заради което сме дошли в тези физически тела.  А когато се раждаме в такава несигурна и враждебна социална среда, каквато сме позволили да се оформи е трудно да погледнем дълбоко в себе си и да почерпим от безкрайния извор на собствената си любов. Ние сме поставени в такива условия още от раждането си. От ранното си развитие ни учат да вярвяме в погрешни идиотични догми и в зрялостта не ни остава нищо друго освен да се борим с зъби и нокти за собственото си оцеляване. Като диви зверове. И как да намери Любовта такъв човек. Не казвам, че не може да я намери, но много малко биха могли да го сторят при такива условия. И понеже условията са такива(това е положението дами и господа), много хора стигат до критична точка и точно в такъв момент биха могли да се обърнат към себе си и да потърсят нов смисъл. Дали да продължат да мразят или да започнат да обичат. Кое от тези неща е по-човешкият избор. Кое помага и кое вреди, кое окриля и кое смазва, кое ти дава шанс, кое ти подлага крак.
И така на една ръка разстояние както се казва аз откривам, че мога да обичам вместо да мразя. И започвам да обичам предпазливо и внимателно, първо себе си, да се уважавам и да изграждам хармония в духа и в тялото си. Като намирам златната среда в хранене, движение и умствена дейност. След това започвам да наблюдавам света около себе си, да го намирам все по-притегателен и вълнуващ, да се отнасям по-внимателно с хората около мен, започвам да забелязвам животните, растенията и да разбирам малко по малко магията на природата. Оттам започвам да прозрявам и по-могъщи неща, като Духа, Божественото и вселената.  И ставам едно цяло с всичко това.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Любовта
« Reply #1 on: април 25, 2016, 10:13:24 am »
Нуждата от любов се получава от факта, че бидейки в човешко тяло ние изпитваме отделеност от останалите хора. Любовта е върховна реалност за всяка човешка душа, нещо което не може да й бъде отнето, връзка, която не може да бъде прекъсната, защото това "състояние" е вградено в собствената й природа. Когато човекът се появи на тази земя, той или тя получава тяло, което носи душата му през целият му човешки живот. Тялото е ограничено и има неотложни нужди. Това е самата природа на тялото. И когато човек е сам той или тя изпитва липсвата на любов и това е чисто органично телесно чувство за мен. Защото дълбото в себе си, в душата си той или тя имат Любов и тя не е по-различна от цялата друга любов, която може да бъде получена или предадена върху останалите хора. Единственият и много сериозен проблем е, че тази Любов е толкова добре затрупана и замаскирана и то с цел. Целта е, не да не я намериш, а да я намериш с повече труд и усилия. Да я намериш, когато наистина имаш вече нужда тя да бъде част от теб. Когато дойде този момент, когато намериш Любовта вътре в себе си, всичко друго в някаква степен остава на заден план. Ежедневието, материалният свят губи хватката си върху теб. Ти вече имаш, онова, за което живееш, абсолютно нищо друго не ти е нужно повече. Всеки ден става различен, уникален, красив, фантастичен и вълнуващ. Всеки ден е и последен и се живее като последен.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.