Topic: Пето измерение

[velaskes]

Времето спира, минало, бъдеще и настояще се случват в един и същ момент. Всяко, нещо, което се е случило в миналото и всяко нещо, което ще се случи занапред става сега, пред очите на въображението ми. Ако направя определено нещо сега, то ще доведе на определен етап до точно определено друго нещо, което виждам ясно в настоящия момент. Няма значение, какъв ден е днес, колко е часа. Светът се движи и ние се движим в него. Докато светът и ние се движим, всичко се променя и ние също. Едно огромно кълбо от светлинна материя, която се върти в космоса, където всичко е едно цяло, но кипи и се променя. Веществата се събират, групират и формират в предмети, обекти, дори субекти и после пак стават на вещества, атоми, кварки, които пак се събират и така в един безкраен кръговрат. Ние човеците сме част от тази "магия", имаме своята роля и своето значение. Ние хората сме съзнателността, която се разпознава(осъзнава и се отъждествява) в този божествен микс от чиста светлина. И всичко това се случва в този миг, точно в този миг. Дори като четеш това пак е същият този миг. Той е един вечен миг и е сега. Не е утре, нито вчера, нито преди минута, нито след 20, 100 или 1 млн. години. В 5-тото измерение на нашата съзнателност всичко се случва сега. Представи си го, всяка една възможност, паралелни светове, вселени, безкраен брой хора живели в това, което наричаме минало продължават да живеят в техният момент сега и някои от тях осъзнават за нас от бъдещето, които живеем също сега. Всички хора, от всички времена, от всички паралелни светове, от бъдещето от всяка епоха, всички сме един и същ човек, един човек, една душа, едно съзнание, което "вижда" живота на всичките си разновидности, до най-дребния детайл, от раждане до смърт при всякакви условия, във всякакви среди.

[velaskes]

От гледна точка на съзнателността вселената е сътворена и всеки един атом е на мястото си. Физическа и нефизическа вселена, всичко съществуващо и несъществуващо.
Нищо ново не може да бъде добавено. От гледна точка на съзнателността вселената е завършена.

От гледна точка на съзнателността, която е в процес на творение /каквито сме ние хората/ съществуват толкова вселени, колкото възможности има да сътвори човека.
Всеки човек има безкрайно много вселени в себе си и това е докато търси истинската си същност. Тези вселени се трасформират и коригират при всяко едно действие във всяка една посока и етап от живота.
Когато човек намери истинския си Аз вселената става само една. И всичко в нея е наредено както трябва, в оригиналният й  първоначален вид.

Вселената е творческо-сценично отражение на вътрешния аз. На финно астрално ниво вселената се променя мигновенно на базата на всяко изразено намерение от даден индивидуиран субект. И всичко това се случва във вечният настоящ момент.

[velaskes]

Човек мисли за себе си като една отделна индивидуалност, която води един единствен човешки живот. И от личната пет-сетивна гледна точка нещата са точно така.
Но ако можем да видим нещата от Божествената мулти-дименсионална гледна точка ще открием само една душа, една Същност, която се е разделила на безкрайно много други Същности и всичките живеят в настоящия момент. Като минало, настояще и бъдеще на даден обитаем свят става едновременно и то сега.
Всеки човек на тази планета и на всички планети, където има подобни човешки същества, целия безкрай от човешки същества всъщност е една душа, която изживява себе си като различни индивидуалности. Още по-удивителното е, че животите на всичките индивидуалности вече са се случили. Всеки възможен избор и изживяване, които отделната душа изобщо може да направи е реалност. Като се случва точно в този момент, което е още по-удивително. Това, което съм аз и това което си ти е едно и също нещо и е тук, за да си играе със съзнателността и да прави настоящия си опит такъв какъвто го изпитваме. Същевременно това, което съм аз и това, което си ти живее в този момент във всички други индивидуалности, на които върховната Съзнателност се е "разделила", във всички възможни светове и времеви отрязъци.
В този момент Тиранозавър Рекс преследва своята плячка, но и първия човек прави първата си стъпка, Христос виси на кръста, Римската империя се срива, България е основана от хан Аспарух, Колумб открива Америка, чумата върлува през средните векове, братята Райт правят първия си полет, Хитлер е избран за фюрер на Германия, Кенеди е убит, Гагарин излита в космоса и т.н., миналото продължава да живее, но не винаги по същия начин, по който сме го регистрирали в нашия колективен времево-простраствен отрязък. Защото докато има човешки същества обладаващи съзнателност ще го има и свободния избор да играят както си искат с тази съзнателност. И този избор може да бъде винаги нещо различно. Възможностите са безгранични. В друг времево-пространствен отрязък събитията от миналото приемат съвсем друго развитие. Хитлер може би е станал по-добър управник и Втората световна война никога не се е случила, Кенеди никога не е бил убиван, комунизма се е оказал сполучлив експеримент, Колумб е открил Индия този път, Римската империя е процъвтявала през цялото време, хан Аспарух не е основавал никога България, Христос е живял до дълбока старост и мъдростта му е осветила целия свят, а Динозаврите продължават да щъкат в древните си джунгли. 

[velaskes]

Петото измерение всъщност е светът отвъд материалното възприятие. Най-съществената му особеност е, че всичко се случва сега, в момента, в който субектът си представи дадено нещо. Между опит и съзнателност в това измерение няма разлика. Осъзнаваш нещо и то се случва веднага. Съществата от това измерение, които имат много натрупан опит са в нещо като постоянен контрол на своите представи. Тези, които се учат попадат много лесно в разни клопки създадени от собственото въображение.