Author Topic: Мисли за Просветлението  (Read 485 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Мисли за Просветлението
« on: април 25, 2016, 10:34:08 am »
Какво е просветлението точно. С няколко думи това е да почувстваш божествената енергия като част от теб. Фактически тази енергия е наистина във всеки човек и се проявява по различни начини, но когато "разбереш" че я владееш е друго нещо. Как можеш да познаеш, че си един вид просветлен - когато си воден изцяло от безусловна любов, във всяка твоя мисъл, дума и действие. Когато си пред важен въпрос и търсиш решение и се запиташ какво би направила безусловната обич моментално ще получиш отговор. И ако се водиш постоянно от този ред на мисли и действия просветлението е близо.

Много хора си мислят, че просветлението значи да знаеш всичко, но не е само това. За да ти дойде това безгранично познание трябва да си възвърнеш контрола един вид на вътрешните енергии, да се отпушат един вид енергийните канали в тялото. Няма как от раз да ти дойде пълно просветление докато си в човешкото тяло и живееш по начините, които се живее в днешно време. Има и един такъв момент, че ако търсиш просветление едва ли ще го намериш. Самото поставяне на това нещо като цел убива в зародиш възможността да се осъществи. Ако желаеш просветление трябва да бъдеш самото просветление. Трябва да станеш, не да се мъчиш да станеш.

Докато сме в телата си не можем да бъдем 24 часа нонстоп просветлени. Защото просветлението значи да бъдеш в една полярност през цялото време, тоест в безусловна обич към всичко и всички. Ако сме през цялото време просветлени се губи смисъла на човешкото изживяване, започва да изчезва контрастта. Просветленият ще стои на едно място и ще съзерцава света в пълен мир, няма да му трябва нищо, няма да участва в нищо, ако се обърнеш към него/нея ще ти даде всичко, което има и ще продължи съзерцанието си все едно че нищо не се е случило. Безусловната любов е точно това, пълно раздаване, отдаване, пълно предаване, изобщо това значи да дадеш всичко, което имаш и дори да не трепнеш от вълнение или от каквото и да било друго чувство. Точно така безусловната любов е освободена от чувства, емоции, драми. Тя няма собственост, няма привързаност, тя няма нищо мило и скъпоценно, азът също не съществува. Намираш се в тяло и същевременно не ти трябва тялото.
Човекът в това състояние всъщност е почти като умрял в дишащото си тяло. Абсолютно нищо от външния свят не може да го засегне, промени или докосне. Няма много такива индивиди в нашето време.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #1 on: април 27, 2016, 07:41:01 am »
Съзнателност, Любов, Бог, Просветление, Баланс, Истински Аз и т.н. това са синоними, които описват едно и също нещо. И самите думи нямат толкова значение, колкото усещането вътре в нас за тази изключителна Същност.

Съзнателността сама по себе си е чисто съвършенство, нито можеш да добавиш нещо там, нито можеш да отнемеш нещо.
Съзнателността няма нужда от хората за да Е, но хората имаме нужда от съзнателността.
Ние сме органични същества в съкровено съчетание с този неописуем мистичен дух.
Благодарение на съзнателността от чисто органични същества с по-развит интелект ние ставаме движение към еволюция на съзнанието и постепенно стигаме до състояние на пълно предаване на мистериозните пътища на същата тази съзнателност.
Дали това последното ще стане докато сме живи или в мига на смъртта, от гледна точка на съзнателността няма значение.
Но от гледна точка на човека, чието съзнание еволюира това означава всичко. Целият му начин живот се променя към нещо ново, уникално и изключително.   

Съзнателността не можем да променим, тя е константа, съвършенство, абсолют, Бог, вечност от вечности, без начало и край, простира се навсякъде и Всичко зависи от нея. От нея произтича всичко съществуващо.
Това, което правим докато живеем човешки живот е да интерпретираме съзнателността, т.е. да я филтрираме. Човек решава ей така на практика от самото нищо/през воала на забвението си/, съзнателно или несъзнателно как и какво да прави с това, с което разполага, през филтъра на собствения си опит.
За Божественото не би трябвало да имаме и една дори най-малка грижа. Какво е, защо е, иска ли нещо от нас и т.н. Тези въпроси са излишни като се вгледаме по-внимателно в себе си и в природата около нас. Човек може да има само едно единствено отношение към Божественото и то е пълно блаженство и пълно преклонение/доверие. Но не като към нещо, което има нужда от нашето преклонение, а по-скоро като благодарност и почит към могъществото и добродетелността на тая непонятна неведома Сила, която ей така между другото е част от самите нас. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #2 on: октомври 21, 2016, 10:35:18 am »
Просветлението с още по-обикновени думи е да разбереш, че Ти си завършен и че не можеш да станеш по-завършен от този вариант, в който си в момента. Ако нямаш такова усещане или си пълен глупак или все още вървиш по пътя на самоосъзнаването, което е почти едно и също нещо, с малката разлика, че глупакът е доволен от своята глупост, той е просветлен и инертен в своята глупост, докато просветляващия се знае, че има какво да коригира в собствените си изражения и работи по въпроса. Не подценявам глупаците, всеки е минал през това, някои все още сме такива :)
Просветлението е осъзнаване, че идентификацията на човека го държи в илюзията, създава и подхранва най-силните му страхове, просветлението осъзнава, че илюзията е действително илюзия, идентификацията е излишна и страховете не са реални, понеже са продукт на илюзорните представи за света около нас и за самите себе си.
Просветлението е отношение на пълен мир със самия себе си и със заобикалящата илюзорна реалност.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #3 on: декември 03, 2016, 08:46:43 am »
Просветлението при нас хората е също така осъзнаването, че не си привързан повече към полярностите на дуалистичното съществуване. Намираш се в някаква неподвижност, която се явява нещо като източник, откъдето произлизат крайностите на дуализма.
Например повечето хора се стремят да изпитват удоволствия и това им носи радост и щастие. Но когато преследваш удоволствията понякога се случват и неуспехи, които от своя страна генерират болка, която представлява страданието. Човек се асоциира с тези емоции, те стават част от него, засягат го в дълбочина, мислиш си че тези емоции това е твоята същност.
Неподвижността е средният път, някъде между болката и щастието, между черното и бялото, между голямото и малкото. Неподвижността не е липсата на емоции и на мисли, както някои биха могли да си представят нещата, неподвижността не е и някакво временно състояние, в което можеш да се настроиш предпазвайки се от страданието. Неподвижността е спирка, на нея спираш, защото си разбрал че няма накъде повече да ходиш. Живееш живота си, движиш тялото си насам натам, мислиш някакви неща, общуваш с околните, вършиш някаква работа или поставено задължение, но вътрешно си се спрял и си неподвижен, постоянно центриран в ядрото на своята най-дълбока и съкровена същност. Ако в момента се стремиш към нещо то то не е на всяка цена и не е задължително да има винаги успешен завършек. Нормално е да предпочитаме успешния завършек, радостта и щастието, но и двете крайности са възможни и Ти позволяваш да ти се случат, защото такава е природата на този материален свят и тенденцията към някакви крайности винаги има потенциал.
Неподвижността на духа не е някакво временно положение, а приемане на една по-голяма от самите нас реалност. Неподвижността е тотално приемане на неизбежното, приемане на природните закони на материалният свят в който живеем, приемане онова, което оживява телата ни и което никой не знае на 100% какво представлява.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #4 on: декември 03, 2016, 09:10:20 am »
Двете най-големи крайности в този свят за нас хората това са живота и смъртта на физическите ни тела. Просветлението е тоталното приемане, което значи от своя страна омиротворяване с тези две крайности.
Масовият човек е вкопчен на всяка цена за живота си и се бои от смъртността си.
Осъзнаният човек разбира, че животът му в човешка форма е дар, който ползва за някакво време и когато дойде края без съпротива оставя обратно на елементите на Земната среда.
Масовият човек избягва изобщо да мисли за смъртността си, приема живота си и щастието си за даденост, за нещо което някой му дължи или трябва да получава в изобилие на всяка цена. В противен случай ще ходи като зомби, непрекъснато мрачен и недоволен от несправедливостта, от това, че са му били раздадени лоши карти в живота, хванат в самоповтарящ се цикъл на страдания.
Осъзнатият човек с лека ръка възприема собствените си страдания, знае че са временни, даже си прави шеги по този въпрос. Просветленият човек не изпитва тежестта на страданието. Ако падне ще се усмихне, ако се разболее пак ще се усмихне и ще преживее по възможно най-лек за него начин неприятното, което живота му сервира и ще бъде максимално въвлечен в случващото се въпреки болката.   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #5 on: декември 15, 2016, 10:37:58 am »
Пълното просветление е Нирвана и означава, че човекът, на който му се случва се освобождава изцяло от илюзията на материалният свят на планетата Земя. Нирвана е фигуративна смърт на всяка човешка индивидуалност и на всяко човешко привързване. Нирвана е връщане към оригиналното състояние на Съзнателността, което не е филтрирано повече през телесната индивидуация.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #6 on: януари 05, 2017, 09:58:00 am »
За просветлението може да се пише много и всеки път няма да е достатъчно. И думите са ограничени и разбирането също, но дори и най-малкото разбиране ако се получи все ще е от полза.

Просветлението е такова състояние на душата, когато не се идентифицираш с ума и с тялото си. Все още ги ползваш и двете, но съзнаваш, че те не са Ти и Ти не зависиш изцяло от тях. Това отново може да се нарече някакво средно положение на съществуване. Това може да се нарече и преобразуване на усещането за собствения ум и за собственото тяло. От състояние, където си тотално привързан и не знаеш нищо друго освен умът и тялото си, си дошъл до състояние, където тялото и умът изглеждат като преходни неща, които ползваш, за да участваш в матрицата на земния живот, но и двете са някак встрани от Теб, а Ти си като неизменна величина на чистото съществуване неподатлива повече на планетарните зависимости.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #7 on: февруари 19, 2017, 12:22:58 pm »
Според някои духовни учители пълното просветление е нещо, което не се е случвало. Според мен, ако нещо има потенциал да се случи, то се е случвало и ще продължава да се случва независимо от нашите преценки. Така стои според мен и въпроса с просветлението. Дали ще е цялостно или частично просветление винаги ще е трудно да се каже ако наблюдаваш отстрани. Но на човека, на който му се случва, само той знае как се усеща неговото собствено просветление.
Пълното просветление е възможно, но върви ръка за ръка с отделянето от тялото и прекъсването на връзките със земния живот. След пълното просветление не остават каквито и да е причини за човек да продължава със земната си инкарнация, освен ако не реши нещо друго.
Абсолютно всичко, което правим и към което се стремим докато сме в текущата си инкарнация губи смисъла си след пълното просветление. Няма какво повече да се преживява, няма повече уроци за учене, няма нови цели, няма повече желания, амбиции и интереси.
Частичното просветление позволява да се запазят някакви страни от земното притегателно поле. Частичното просветление е възможно да се случи на всеки напълно индивидуално, но няма особена радост и щастие от него, ако не се усеща споделено с останалите хора, с които имаш досег и някакви форми на общуване. 
Ако си щастлив а хората около теб нещастни щастието за теб губи смисъла си. Така е и с просветлението, с любовта и с всички истински неща в тоя живот.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.