Author Topic: Мисли за Просветлението  (Read 649 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Мисли за Просветлението
« on: април 25, 2016, 10:34:08 am »
Какво е просветлението точно. С няколко думи това е да почувстваш божествената енергия като част от теб. Фактически тази енергия е наистина във всеки човек и се проявява по различни начини, но когато "разбереш" че я владееш е друго нещо. Как можеш да познаеш, че си един вид просветлен - когато си воден изцяло от безусловна любов, във всяка твоя мисъл, дума и действие. Когато си пред важен въпрос и търсиш решение и се запиташ какво би направила безусловната обич моментално ще получиш отговор. И ако се водиш постоянно от този ред на мисли и действия просветлението е близо.

Много хора си мислят, че просветлението значи да знаеш всичко, но не е само това. За да ти дойде това безгранично познание трябва да си възвърнеш контрола един вид на вътрешните енергии, да се отпушат един вид енергийните канали в тялото. Няма как от раз да ти дойде пълно просветление докато си в човешкото тяло и живееш по начините, които се живее в днешно време. Има и един такъв момент, че ако търсиш просветление едва ли ще го намериш. Самото поставяне на това нещо като цел убива в зародиш възможността да се осъществи. Ако желаеш просветление трябва да бъдеш самото просветление. Трябва да станеш, не да се мъчиш да станеш.

Докато сме в телата си не можем да бъдем 24 часа нонстоп просветлени. Защото просветлението значи да бъдеш в една полярност през цялото време, тоест в безусловна обич към всичко и всички. Ако сме през цялото време просветлени се губи смисъла на човешкото изживяване, започва да изчезва контрастта. Просветленият ще стои на едно място и ще съзерцава света в пълен мир, няма да му трябва нищо, няма да участва в нищо, ако се обърнеш към него/нея ще ти даде всичко, което има и ще продължи съзерцанието си все едно че нищо не се е случило. Безусловната любов е точно това, пълно раздаване, отдаване, пълно предаване, изобщо това значи да дадеш всичко, което имаш и дори да не трепнеш от вълнение или от каквото и да било друго чувство. Точно така безусловната любов е освободена от чувства, емоции, драми. Тя няма собственост, няма привързаност, тя няма нищо мило и скъпоценно, азът също не съществува. Намираш се в тяло и същевременно не ти трябва тялото.
Човекът в това състояние всъщност е почти като умрял в дишащото си тяло. Абсолютно нищо от външния свят не може да го засегне, промени или докосне. Няма много такива индивиди в нашето време.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #1 on: април 27, 2016, 07:41:01 am »
Съзнателност, Любов, Бог, Просветление, Баланс, Истински Аз и т.н. това са синоними, които описват едно и също нещо. И самите думи нямат толкова значение, колкото усещането вътре в нас за тази изключителна Същност.

Съзнателността сама по себе си е чисто съвършенство, нито можеш да добавиш нещо там, нито можеш да отнемеш нещо.
Съзнателността няма нужда от хората за да Е, но хората имаме нужда от съзнателността.
Ние сме органични същества в съкровено съчетание с този неописуем мистичен дух.
Благодарение на съзнателността от чисто органични същества с по-развит интелект ние ставаме движение към еволюция на съзнанието и постепенно стигаме до състояние на пълно предаване на мистериозните пътища на същата тази съзнателност.
Дали това последното ще стане докато сме живи или в мига на смъртта, от гледна точка на съзнателността няма значение.
Но от гледна точка на човека, чието съзнание еволюира това означава всичко. Целият му начин живот се променя към нещо ново, уникално и изключително.   

Съзнателността не можем да променим, тя е константа, съвършенство, абсолют, Бог, вечност от вечности, без начало и край, простира се навсякъде и Всичко зависи от нея. От нея произтича всичко съществуващо.
Това, което правим докато живеем човешки живот е да интерпретираме съзнателността, т.е. да я филтрираме. Човек решава ей така на практика от самото нищо/през воала на забвението си/, съзнателно или несъзнателно как и какво да прави с това, с което разполага, през филтъра на собствения си опит.
За Божественото не би трябвало да имаме и една дори най-малка грижа. Какво е, защо е, иска ли нещо от нас и т.н. Тези въпроси са излишни като се вгледаме по-внимателно в себе си и в природата около нас. Човек може да има само едно единствено отношение към Божественото и то е пълно блаженство и пълно преклонение/доверие. Но не като към нещо, което има нужда от нашето преклонение, а по-скоро като благодарност и почит към могъществото и добродетелността на тая непонятна неведома Сила, която ей така между другото е част от самите нас. 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #2 on: октомври 21, 2016, 10:35:18 am »
Просветлението с още по-обикновени думи е да разбереш, че Ти си завършен и че не можеш да станеш по-завършен от този вариант, в който си в момента. Ако нямаш такова усещане или си пълен глупак или все още вървиш по пътя на самоосъзнаването, което е почти едно и също нещо, с малката разлика, че глупакът е доволен от своята глупост, той е просветлен и инертен в своята глупост, докато просветляващия се знае, че има какво да коригира в собствените си изражения и работи по въпроса. Не подценявам глупаците, всеки е минал през това, някои все още сме такива :)
Просветлението е осъзнаване, че идентификацията на човека го държи в илюзията, създава и подхранва най-силните му страхове, просветлението осъзнава, че илюзията е действително илюзия, идентификацията е излишна и страховете не са реални, понеже са продукт на илюзорните представи за света около нас и за самите себе си.
Просветлението е отношение на пълен мир със самия себе си и със заобикалящата илюзорна реалност.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #3 on: декември 03, 2016, 08:46:43 am »
Просветлението при нас хората е също така осъзнаването, че не си привързан повече към полярностите на дуалистичното съществуване. Намираш се в някаква неподвижност, която се явява нещо като източник, откъдето произлизат крайностите на дуализма.
Например повечето хора се стремят да изпитват удоволствия и това им носи радост и щастие. Но когато преследваш удоволствията понякога се случват и неуспехи, които от своя страна генерират болка, която представлява страданието. Човек се асоциира с тези емоции, те стават част от него, засягат го в дълбочина, мислиш си че тези емоции това е твоята същност.
Неподвижността е средният път, някъде между болката и щастието, между черното и бялото, между голямото и малкото. Неподвижността не е липсата на емоции и на мисли, както някои биха могли да си представят нещата, неподвижността не е и някакво временно състояние, в което можеш да се настроиш предпазвайки се от страданието. Неподвижността е спирка, на нея спираш, защото си разбрал че няма накъде повече да ходиш. Живееш живота си, движиш тялото си насам натам, мислиш някакви неща, общуваш с околните, вършиш някаква работа или поставено задължение, но вътрешно си се спрял и си неподвижен, постоянно центриран в ядрото на своята най-дълбока и съкровена същност. Ако в момента се стремиш към нещо то то не е на всяка цена и не е задължително да има винаги успешен завършек. Нормално е да предпочитаме успешния завършек, радостта и щастието, но и двете крайности са възможни и Ти позволяваш да ти се случат, защото такава е природата на този материален свят и тенденцията към някакви крайности винаги има потенциал.
Неподвижността на духа не е някакво временно положение, а приемане на една по-голяма от самите нас реалност. Неподвижността е тотално приемане на неизбежното, приемане на природните закони на материалният свят в който живеем, приемане онова, което оживява телата ни и което никой не знае на 100% какво представлява.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #4 on: декември 03, 2016, 09:10:20 am »
Двете най-големи крайности в този свят за нас хората това са живота и смъртта на физическите ни тела. Просветлението е тоталното приемане, което значи от своя страна омиротворяване с тези две крайности.
Масовият човек е вкопчен на всяка цена за живота си и се бои от смъртността си.
Осъзнаният човек разбира, че животът му в човешка форма е дар, който ползва за някакво време и когато дойде края без съпротива оставя обратно на елементите на Земната среда.
Масовият човек избягва изобщо да мисли за смъртността си, приема живота си и щастието си за даденост, за нещо което някой му дължи или трябва да получава в изобилие на всяка цена. В противен случай ще ходи като зомби, непрекъснато мрачен и недоволен от несправедливостта, от това, че са му били раздадени лоши карти в живота, хванат в самоповтарящ се цикъл на страдания.
Осъзнатият човек с лека ръка възприема собствените си страдания, знае че са временни, даже си прави шеги по този въпрос. Просветленият човек не изпитва тежестта на страданието. Ако падне ще се усмихне, ако се разболее пак ще се усмихне и ще преживее по възможно най-лек за него начин неприятното, което живота му сервира и ще бъде максимално въвлечен в случващото се въпреки болката.   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #5 on: декември 15, 2016, 10:37:58 am »
Пълното просветление е Нирвана и означава, че човекът, на който му се случва се освобождава изцяло от илюзията на материалният свят на планетата Земя. Нирвана е фигуративна смърт на всяка човешка индивидуалност и на всяко човешко привързване. Нирвана е връщане към оригиналното състояние на Съзнателността, което не е филтрирано повече през телесната индивидуация.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #6 on: януари 05, 2017, 09:58:00 am »
За просветлението може да се пише много и всеки път няма да е достатъчно. И думите са ограничени и разбирането също, но дори и най-малкото разбиране ако се получи все ще е от полза.

Просветлението е такова състояние на душата, когато не се идентифицираш с ума и с тялото си. Все още ги ползваш и двете, но съзнаваш, че те не са Ти и Ти не зависиш изцяло от тях. Това отново може да се нарече някакво средно положение на съществуване. Това може да се нарече и преобразуване на усещането за собствения ум и за собственото тяло. От състояние, където си тотално привързан и не знаеш нищо друго освен умът и тялото си, си дошъл до състояние, където тялото и умът изглеждат като преходни неща, които ползваш, за да участваш в матрицата на земния живот, но и двете са някак встрани от Теб, а Ти си като неизменна величина на чистото съществуване неподатлива повече на планетарните зависимости.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #7 on: февруари 19, 2017, 12:22:58 pm »
Според някои духовни учители пълното просветление е нещо, което не се е случвало. Според мен, ако нещо има потенциал да се случи, то се е случвало и ще продължава да се случва независимо от нашите преценки. Така стои според мен и въпроса с просветлението. Дали ще е цялостно или частично просветление винаги ще е трудно да се каже ако наблюдаваш отстрани. Но на човека, на който му се случва, само той знае как се усеща неговото собствено просветление.
Пълното просветление е възможно, но върви ръка за ръка с отделянето от тялото и прекъсването на връзките със земния живот. След пълното просветление не остават каквито и да е причини за човек да продължава със земната си инкарнация, освен ако не реши нещо друго.
Абсолютно всичко, което правим и към което се стремим докато сме в текущата си инкарнация губи смисъла си след пълното просветление. Няма какво повече да се преживява, няма повече уроци за учене, няма нови цели, няма повече желания, амбиции и интереси.
Частичното просветление позволява да се запазят някакви страни от земното притегателно поле. Частичното просветление е възможно да се случи на всеки напълно индивидуално, но няма особена радост и щастие от него, ако не се усеща споделено с останалите хора, с които имаш досег и някакви форми на общуване. 
Ако си щастлив а хората около теб нещастни щастието за теб губи смисъла си. Така е и с просветлението, с любовта и с всички истински неща в тоя живот.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #8 on: ноември 18, 2017, 08:25:47 am »
И така дойде момента да споделя как точно се случва и знам, че на повечето тръгнали по този път няма да се хареса и няма да им бъде приятно да чуят истината за това.
За да започне процеса на Просветление човек трябва да се овладее по такъв начин, че да не търси повече чувствена наслада. Наслада от гледки; Наслада от звуци; Наслада от вкусове; Наслада от докосвания; Наслада от аромати.
Две човешки дейности да ги наречем стоят насреща на Просветлението и обхващат гореизброените наслади. Едната е храненето - удоволствието от вкуса на храната и насладата от задоволяването на глада, и другата, която включва удоволствия от 5-те сетива и най-трудната за преодоляване това е сексуалността. Храната и сексът са фундаменталните движещи сили на Егоизма и Егото. Как точно спират самоосъзнаването е въпроса. Понеже изискват много енергия, за да се случват. Крадат жизнената ни енергия, която е необходима за процеса на Просветление. Това е доста опростен модел, но в основата си показва какво е необходимо и какво не е необходимо по този път.
Изниква следващия въпрос, как точно човек се отказва от храната и то сексулността си. На практика човек не се отказва, а престава да търси и да изпитва удоволствие от двете неща с оглед на по-голямата цел. То е ясно, че по един или друг начин тялото има нужда от храна. Тънката особеност е, че не е нужно храната да се асоциира с вкуса й и с удоволствието от консумирането й. Просто хапваш нещо и то без да се прекалява, съсвем малко, колкото да се утоли глада. Тук преценката остава за теб.
За сексуалността. Това е по-трудната част, защото включва всичките сетива и изкушението е много голямо и дебне навсякъде.
От наблюденията си съм почти сигурен, че 99% от хората не са готови да оставят сексуалността си. А когато са готови да го направят - тоест когато навлязат в късна/преклонна възраст, тогава вече ще е късно за Просветлението, защото жизнената сила ще е прахосана. Без Жизнена енергия достигането на Бог е невъзможно. Бог изисква цялата ни енергия и цялата ни отдаденост, няма тън мън както се казва. Простлението е промяна на вибрацията нагоре, насищане на вибрацията на светлината, от която сме съставени. За целта е необходима огромна жизнена енергия, цялата възможна, която си готов да отделиш. Затова Бог изисква всичко от Теб. Ако не си готов да дадеш всичко от себе си, за да бъдеш с Божествената енергия оставаш в Астрала и после обратно в Дуала, към следващата инкарнация като човешко същество. 
« Last Edit: ноември 18, 2017, 09:06:51 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #9 on: ноември 19, 2017, 08:15:49 am »
И така докато все още имаме Жизнената енергия това е най-подходящото време да загубим въвличащ интерес към сексуалността си. Не да се откажем от нея, защото това е невъзможно. Не можеш да се откажеш от нещо, което е неделима част от теб. Ако си мъж винаги ще виждаш жената като привличане и обратното ако си жена ще виждаш мъжа привлекателен, неизбежно е. Ние сме чувстващи, чувствени същества и това е положението. Но как да спреш да бъдеш въвлечен в сексуалността си. Отговорът е толкова прост, колкото и сложен и зависи изцяло от самите нас. Изисква се да приложим волята си. Да направим съзнателен избор, когато изкушенията се опитват да ни привлекат към себе си. Човек в основата си е реактивен и върши много неща без да ги осмисля, впуска се, оставя се на усещанията си, на течението ако щеш. Да си реактивен, означава че си оставил съдбата си на случайните обстоятелства. Тоест ако си мъж и обстоятелствата  създадат условия да преспиш с жена реактивната природа ще те подтикне да го направиш без много да мислиш. И това е много силен подтик, защото зад него стои инстинктът за самосъхранение, чрез който се продължава рода. В наше време просто правим безсмислен секс за спорт и удоволствие, не толкова да продължаваме рода, но на практика се случва едно и също. В процеса се хаби Жизнената енергия.
Ето защо когато ни се предоставя възможност за изкушение трябва да осъзнаем реактивната си природа, която ни подтиква инстинктивно да му се отдадем и веднага да приложим активната природа на своята воля и да се откажем от тази възможност. По този начин ще запазим Жизнената енергия за по-важното дело на Просветлението. Това е един продължителен процес, който може да отнеме години. Не е еднократен избор и еднократно приложение на силната воля. Това става като начин на живот, начин на съществуване. Целта е да събираш Жизнената си енергия и докато тя расте вътре в теб да осъзнаваш връзката си с Божественото начало.
Всичко това са съзнателни избори и цели с приложена активно действаща воля. Ще направя и отделна тема за волята, понеже тя е много важен компонент на човешката личност, особено на човекът тръгнал по духовната пътека. 
« Last Edit: ноември 19, 2017, 08:41:41 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2699
  • Gender: Male
Re:Мисли за Просветлението
« Reply #10 on: ноември 19, 2017, 08:36:45 am »
Следващото условие Просветлението да започне да се случва е да създадем среда. Това означава да намерим необходимото усамотение. Място, където да бъдем напълно сами, да си практикуваме медитацията си напълно безметежно. Най-добре е да си живее самостоятелно някакво време, без да има хора в нашия живот - съпрузи, деца, приятели, познати, роднини и т.н. Разбира се няма как да избегнеш хората, но е жизнено необходимо да се направи една дистанция между теб и хората, за да избегнеш тяхното влияние върху теб. Хората влияят и дърпат към себе си, особено в нашето смутно време. Те критикуват, съблазняват, налагат мнения и преценки, въвличат с лични драми и очаквания. Такъв е човекът, търси общуване и тегли другите към себе си. Ако се смесиш с неподходящи хора те могат да те променят до неузнаваемост ако си по-реактивен слабоволев тип. Но и дори да не си слабоволев ежедневното взаимодействие с драматични хора и ситуации тегли от така важната Жизнена енергия без дори да го осъзнаваш. То затова неслучайно в Индия някой ако е решил да става просветлен отива някъде в гората или планината далеч от хората.
Защо е необходимо това освен за запазването цялостта на Жизнената енергия. Понеже Бог се показва на човека, когато той е в пълна тишина и неподвижност. Такава е Божествената природа и този който желае да я опознае и доближи се налага да овладее тишината и неподвижността в собственото си същество. А това няма как да се случи ако около теб има постоянно някакви хора, които искат от теб някакви неща или просто те занимават с глупости. Трябва да си осигуриш достатъчно време в самота и да практикуваш медитация. В Индия на това му викат Садхана йога. В крайна сметка човек осъзнава на много голяма дълбочина връзката си с Божественото начало. То не е просто осъзнаване, а се осъществява директна връзка с Богът в нас.   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.