Author Topic: България - напред и назад  (Read 256 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
България - напред и назад
« on: април 26, 2016, 09:30:16 am »
Българите имаме някои черти, които ни пречат да вървим напред. Индивидуално и групово.
Първо не сме сериозни, в смисъл, че всичко го обръщаме на шега. Хилим се наляво и надясно като изтървани. Няма лошо да се посмеем и позабавляваме с мярка, но не и ако се превръща в начин на живот. Това ни прави да изглеждаме безхарактерни и слаби в очите на по-сериозните хора. Как мога да те приемам насериозно ако само ми се хилиш насреща.
Второто нещо е, че много се подценяваме, не вярваме в собствените си сили, не вярваме, че можем да променим живота си към по-добро, мислим че сме втора ръка хора, че не заслужаваме да бъдем обичани, че не заслужаваме да имаме нещо по-добро и стойностно в живота си.
И затова често завиждаме и коментираме злобно зад гърба на другите. Когато българина вижда нещо хубаво той моментално завижда, защото подсъзнателно вярва, че не може да има същото и ревнува хората, които вече го имат. И злослови, за да разсее напрежението от тази завист.
Българите имаме т.нар. робска психика, което се дължи на горните неща в някаква степен. Ние не си знаем гражданските и човешките си права, а когато ги знаем нямаме смелостта и страстта да ги защитаваме. И оттам изпадаме под милостта на тези, които ни управляват и използват като се почне от политиците, експлоататорските фирми, шефа на работното място, дори членовете на семейството ни.
И напоследък хората са доста нихилистични и егоцентрични. Страшна комбинация наистина. Хората не се интересуват грам от света на другите. Може да умираш в страшни мъки на улицата и минувачите дори няма да ти обърнат внимание, да се приближат и да те попитат какво ти е. Ще отминават или ще гледат отдалеч безучастно. Може и да снимат с телефоните. Егоцентрични, означава че се интересуват само от себе си, да са постоянен център на внимание. Нито грам интерес към околните, ако няма какво да спечелят от това.
Още едно много ярко качество на българина е да не допусне да бъде прецакан, винаги трябва да намери най-ниската цена, да сключи най-изгодната сделка, да не остане последен поред, да не изглежда различен от останалите и още неща в този ред на мисли.
Списъка е много дълъг, но това според мен са най-открояващите негативни черти в душевния ни характер, благодарение на които пропускаме да изпитаме истинска цялост и щастие в живота си.

Е разбира се, българина има и великолепни черти, дори бих казал уникални и бих желал да подчертая това.
Ние сме щедри, гостоприемни, верни приятели, всестранно развити, внимателни, трудолюбиви, готови да помогнем с каквото можем, вглеждаме се в себе си, търсим себе си, търпеливи сме, успяваме да живеем щастливо дори с малко, пазим традициите си, гордеем се с културата и бита си, имаме изключителен фолклор, природата по земите, които населяваме е уникална, обичаме да се учим и развиваме, естети сме, изобретателни сме и устойчиви на несгодите. И това са много малка част от един безкраен списък качества характерни за българите и България.

Във всеки човек има светла страна, но има и сянка. Светлата страна те води напред, сянката те тегли назад. Но без сянката не може. Сянката дава катарзис, открива пътя към светлината. Нормално е да изпитваш негативни емоции, да вършиш негативни неща. Но това е временно, особено ако не се чувстваш по този начин на мястото си. Човек може да извика най-доброто в себе си, да бъде онзи по-горе без ограничения.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:България - напред и назад
« Reply #1 on: май 09, 2016, 08:22:13 am »
Предполагам, че няма и един българин, който да не иска България да заприлича на Швейцария.
Предполагам, че няма нито един българин, на който да му е било приятно да напуска родината си, защото е изпаднал в безизходица или защото е пожелал да има по-приличен стандарт на живот.
Предполагам също, че няма нито един българин със семейство, който да не желае по-добро бъдеще за своите деца в тази страна.
Как България да стане Швейцария, как народът да спре да напуска родината си и как да оставим един по-хубав живот за следващото поколение.
Време е да спрем да разчитаме на държавата и на политиците, изобщо на някой друг да оправи положението. То се е видяло, че това няма да случи, или ако се случи сигурно няма да сме живи да го видим.
Хората трябва да започнем сами да създаваме България по най-добрият възможен образ. Първо като идея в главата си, да го вградим в мисленето си, след това чрез своя личен пример, в своя собствен живот, в това което вършим, в това, в което сме най-добри.
България не е някакво абстрактно понятие, България - това сме хората, които живеем тук. Милионите хора и всеки отделен човек. Аз и ти, това е България. Всичко друго, което сме свикнали да наричаме България е само пейзаж, който ни служи. Хората са винаги на първо място, най-важната брънка в уравнението. Не страната прави хората, а хората правим страната, хората правим нашата България.   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.