Topic: Защо Бог го няма, когато ни е необходим

[velaskes]

Бог е тук и там, Той/Тя/То е навсякъде. Въпроса е защо не се намесва, когато хората се забатачваме до гуша.
Ако искаме да се намесва се намесва, но това се случва така, че да не можеш да кажеш, че се намесва.
В абсолюта на съществуването вселената е сътворена до най-малкия детайл. Дадена ни е специално за нас цяла планета Земя, която е една съвършена сцена за изява, дадени са костюми/нашите тела/, даден ни е напълно свободен избор да бъдем каквото си поискаме докато минаваме през живота. Е, какво повече може да ни даде Божественото от това. Ние имаме всичко необходимо, за да живеем в мир, хармония и разбирателство помежду си и със заобикалящата ни среда. Но въпреки това много от нас правят друг избор и става хаос наоколо. След това очакваме висшата сила да ни спасява. Е, висшата сила няма да ни спаси и никога не го е правила, защото това би нарушило пакта, който имаме с Нея за свободата на избора си. Дори човечеството да се самоизтрепем до крак пак няма да се намеси, тъй като тази сцена е направена за нас, тя не е за Абсолюта. Абсолюта си има собствена сцена.
Тези, които трябва да се намесят сме ние, същите хора, които имаме потенциала да се самозаличим от лицето на земята.
Ако човек се помоли Абсолюта може и да му помогне някак незабележимо. Но човек ако иска такава помощ преди всичко трябва сам да направи нещо по въпроса, тогава и Бог ще го подпомогне. 
Има и друга гледна точка, много по-висока от човешката, където дори това, което на нас ни изглежда като чудовищно и крайно неприемливо/примерно да се избием до крак/ е нещо, което вече се е случвало, хората са минавали през тези неща. Хората са правили всеки най-краен избор, който съществува докато са търсили същността си. Цивилизации са се заличавали, планетата Земя е била разрушавана и лишавана от органичния си живот безкрайно много пъти. Нищо тук не е застраховано от глобални катастрофи. Хората държат потенциала да сътворят и рай и ад. И никаква висша сила няма да ги лиши от свободния им избор. Та тази ненамеса говори за това, каква огромна обич и вяра има Божественото към своите творения.
На някакъв етап, през колкото и перипетии и противоречия да преминават хората като цяло, те откриват истинската си същност и само тогава сцената става израз на Божественото, което представлява тази истинска същност. И тогава всичко си идва на мястото.

[velaskes]

Не Бог трябва да подпомага нас, а ние трябва да подпомогнем Богът в себе си да се проявява непрекъснато. Няма по-бърз начин към по-добър и смислен човешки живот.

[velaskes]

Молитвата върши чудеса.
Ако си закъсал много сериозно никога не изключвай възможността да се помолиш.
Докато отправяш своята молитва, когато преживяваш най-трудните и болезнени мигове в живота си хубаво е да имаш малко вяра в сърцето и душата си.
Ако страдаш в момента имай вяра докато се молиш, че болката ще отмине и че равновесието е възможно да се възвърне при теб.
Молитвата се отправя с най-силната страст и искреност, на която си способен.

След това направи моментално някакви стъпки в посока на обръщане на процесите, които са те довели до въпросното страдание.

Излишно е да казвам, че човек няма право да се моли за повърхностни и преходни неща. Молитвата винаги и на първо място трябва да е насочена към възвръщане на баланса в душата и после в тялото. На теб и на хората, за които те е грижа.

[velaskes]

Най-добрият начин да се отблагодариш за отговорът на твоята молитва е да започнеш да живееш така, че да не ти се налага да прибягваш до молитвата като последна надежда за спасение!

Друг начин да се отблагодариш на Съзнателността, е да помогнеш на ближен, който изживява мигове на беда и трудности.