Author Topic: Същност на обучението  (Read 183 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Същност на обучението
« on: декември 09, 2016, 11:40:22 am »
Детето се ражда на тоя свят с опитност на ума подобен на празна черна дъска и чрез 5-те си сетива във всеки един момент на относителна съзнателност събира впечатления от заобикалящата го среда. Черната дъска почва да се пълни със съдържание. Голямата част от това съдържание отива в подсъзнанието и се ползва само когато ситуацията го изисква. На повърхността на съзнанието остават само познанията и спомените, които имат по-честа всекидневна употреба.
Някои неща се усвояват по-бързо, за други е нужно повече вникване. Има опитност, която се съдържа изключително в клетъчната ни памет и се пренася напред по следващите поколения. Тази опитност се гравира директно в ДНК-то ни. Има и дадена органична автоматизация на тялото, за която не е необходимо да учим допълнително и не изисква нашето активно участие, тя си действа автоматично независимо от човека и подсигурява вътрешния му баланс.

Няма съмнение, че човек се справя по-добре с живота, когато познава света около себе си/природата/устройството на обществото в което живее, разбира повече околните и накрая, но не последно място опознава самия себе си.
Хората сме стадни животни, събираме се на групички и споделяме натрупания опит помежду си. Този който не знае нещо, което му е необходимо копира поведението на тези които са наясно. Човек винаги следва възможно най-добрият пример, който е наличен в групата. И най-вече чрез пример усвоява най-добре новите непознати за него неща. Ако няма достатъчно добър пример човек копира примера, който му се предлага. Понякога не разполагаме с почти никакви примери, на които можем да се доверим и някои от нас почват да го търсят самостоятелно. Впоследствие тези хора стават пример и другите които са в досег с тях имат възможността да последват този пример. Така действат груповите динамики на обучение при нас хората.
Според мен човек може да научи нещо абстрактно изглеждащо само ако си го представи с въображението си. Примерно почти цялата информация, която ни се предоставя през всичките години на образование в основата си е абстрактна. Учениците няма как да си я представят ако по някакъв начин не е съотносима с опитът им или ако не се намери достатъчно добър учител, който може чрез собствен достатъчно красноречив пример да я изрази. Аз затова винаги казвам, че в съвременните училища се пропилява толкова много потенциал и нито децата са доволни от това, което ги учат нито учителите се чувстват признати и осъществени в работата си.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2683
  • Gender: Male
Re:Същност на обучението - чудото на Подсъзнанието
« Reply #1 on: декември 10, 2016, 08:42:15 am »
Подсъзнанието е най-големият регистратор, който помни всичко, на което човек е бил свидетел през активното си съществуване. Ако имаме възможност да погледнем какво е съхранено там ще се изненадаме от безупречната детайлност и обема на събраната информация. В подсъзнанието стоят на сигурно място дори най-дълбоко забравените спомени.
Чрез методите на хипнозата можем да бъдем върнати във всеки един изживян досега момент от миналото ни и да го видим така все едно се случва сега.
Помни се всичко включително и онова, което е минало покрай нас периферно докато вниманието ни е било насочено към нещо друго. Човек може да си наложи да забрави някакви неприятни неща, но подсъзнанието винаги ги помни и никога не можеш да избягаш от преживяванията и постъпките си, никога не можеш да отречеш нещо пред самия себе си, никога не можеш да измамиш интелигентността, която е вътре в теб. Затова всеки е отговорен най-вече пред самия себе си за свършеното, понеже нашия вътрешен съкровен аз помни всичко и винаги отсъжда правилно.
Всеки човек без значение на повърхността колко глупав, прост или необразован може да изглежда, подсъзнателно помни всичко, което е преживял и тази вътрешна интелигентност е напълно съотносима с вътрешната интелигентност на всеки един добре образован или с високо ай кю индивид. Подсъзнанието наистина знае всичко и може всичко. Удивителното е, че дори когато ограничаваме капацитета и възможностите на мозъка си като тровим организма си по най-различни начини подсъзнанието продължава да регистрира, то никога не спира да съхранява дори и най-малкият детайл от нашето съществуване до самия момент на физическата смърт. Подсъзнанието на умствено изостаналите, на хронично болните, на инвалидизираните, при всички то функционира по същият удивителен начин. Как е възможно това? Отговорът е очевиден.
Наблюдението и регистрацията на всяка една информация от житейския път няма нищо общо с физическите ни тела, още по-малко с мозъка. Мозъкът е една изчислителна машина, която даунлоудва необходимата му информация от всеки възможен източник, с който разполага от сетивата си и към дадения момент прави съответните заключения. В мозъка може да има съхранена някаква памет, това е научно доказано, но тази памет е нищожна в сравнение с това, което се открива в подсъзнанието. 
Подсъзнанието според мен е част от мистичната съзнателност, която оживява телата ни. Съзнателността наблюдава всичко, през което минаваме и дори не са необходими 5-те сетива, за да събира информацията. То дори не е точно събиране на информация, а регистриране, понеже в съзнателността цялата възможна информация е вече налична и само се преконфигурира и адаптира според хоста си и настоящото му преживяване.
« Last Edit: декември 10, 2016, 10:16:53 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.