Author Topic: Мълчанието и тишината  (Read 187 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Мълчанието и тишината
« on: август 08, 2017, 07:57:30 pm »
МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА
Сърцето работи с чувствата, желанията, с приемането или отхвърлянето.
Умът работи с разсъждението, логиката и неразбирането.
Душата работи с молитвата, с Любовта, с мълчанието, с разбирането.
Духът работи с медитацията, с тишината, с дълбочината и с Нищото.
Медитацията винаги става извън пределите на ума и мълчанието. Например: Ако Духът иска да каже нещо на душата, той използва своя вътрешен орган - интуицията. Умът не може да разбере какво е казал на душата, освен когато е напълно пречистен. (Истинските приказки, легенди нямат край и са насочени към душата).
Медитацията се осъществява в тоталната тишина. Тук сливането е пълно. Тук няма молитва, няма диалог, няма разговор, както между душата и мълчанието. Тук има сливане с Първородната светлина. Когато станеш светлина, не можеш да кажеш, че тя е будистка, християнска, мохамеданска. Същото е и с молитвата - различията отпадат. Това е чисто духовна светлина.
Учението на Учителя не съдържа дълбочината на Учителя, защото учението е повърхностно дори и когато е дълбоко. Учителят е много дълбок. Учението е един символ, повик, подготовка за дълбочината, в която живее Учителя. В тишината чистотата е неизменна и сияеща. Кабала: Това е областта, наречена Кетер, сияеща чистота.
Истината, чистотата и дълбоката тишина не се създават с упражнения, с пози. Същото се отнася и за дълбокото разбиране и дълбокия вътрешен мир. Дълбокият вътрешен мир не произлиза от дисциплината, а от дълбокото разбиране на принципа на Любовта.
Да придобиеш тишината, в окултен смисъл означава да придобиеш дълбоко окултно познание за Духа. Това разбиране не е достатъчно. Дълбокото окултно познание за Духа е самото преобразяване. В дълбочината на пътя има един важен, свещен момент. Това е моментът, в който ученикът изчезва в своя устрем. Тогава всички търсения, желания и стремежи се претопяват и той остава лице в лице с Нищото /което Учителят нарича Великата Реалност/. Нищото не може да се произнесе, защото тишината е тотална. За разлика от мълчанието, това е свят без обяснения, без мнения. Тук вече се срещаш с Източника на живота - Нищото, от Което е произлязъл истинския живот.
1.Словото е символ на истинския човек.
2.Музиката и песните са символ на ангелите /в краен, изчистен вид/.
3.Мълчанието е символ на душата и боговете.
4.Тишината е символ на Духа и на Бога.
https://www.facebook.com/316097505070381/photos/pcb.783355841677876/783355738344553/?type=3&theater


Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Мълчанието и тишината
« Reply #1 on: август 08, 2017, 09:01:49 pm »
" Мълчанието води човека в света на Духа..."
" Бог е скрит в Тишината, затова Го наричат "Тихият Глас"
"Тишината е сгъстена разумност" - Шивананда
"Истинският човек се храни с тишината."
"Бог е Тайна. Бог е Тишина. Ето защо човек трябва да утихне."
" В дълбокия живот всичко утихва..."
" Големите блага се дават на тихия, спокоен човек."
"По пътя на Тишината се постига съвършенството."
" Мълчанието е велик вътрешен ключ за будните, то групира силите на Словото. То повишава живота, т.е. жизнената сила. То е лечебен метод."
"Злото изгаря в мълчанието- Изгаря, защото мълчанието е огнена сила..."
"Тишината е пълна с мир. Защо ти е това , което не ти носи мир?"
"Всички тревоги се лекуват със спокойствие и тишина, защото там работят висши сили."
"Мълчанието променя човека вътрешно. Човек който не може да уреди вътрешното, не може да уреди и външното."
"Познаването на тишината дава дълбок вътрешен мир."
"Чрез мълчанието човек се свързва с вътрешното Слово на душата."
"Тишината се извисява над всички звуци..."
Из* лекциите на Елеазар Хараш
…………………………………………………………………………………..
"Човек може да умре, но продължава да съществува в тишината, което е и най-голямата му сила." Никола Тесла
http://megavselena.bg/vsichko-e-svetlina-intervyuto-s-nikola-tesla/
……………………………………………………………………………………
"Такъв Колобър е усвоил вече закона на Мълчанието и овладял вибрацията на немисленето, което го прави недостъпен за атаката."
Из "Колобър" от Спас Мавров
…………………………………………………………………………………..
„Енергията на цялото те е завладяла. Ти си изпълнен с нея. Вече не съществуваш ти, а само цялото.
В този миг, когато тишината прониква в теб, разбираш нейното значение, защото това е същата тишина, която е изпитал Гаутама Буда, Джуандзъ, Бодхидхарма или Нансен… Вкусът на тишината е един и същ.
Времето се променя, светът се променя, но изживяването на тишината, радостта от нея си остава една и съща. Това е единственото, на което можеш да разчиташ, единственото, което никога не умира. Тишината е единственото нещо, което можеш да наречеш своя истинска същност.“
ОШО
http://espirited.com/%D1%82%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
……………………………………………………………………………………..
https://www.youtube.com/watch?v=pBrYo5NdB8E
Papaji - Прекрати търсенето eng/bg
……………………………………………………………………………………..
На 25-тата минута :
Изтъква и постига една тотална вътрешна и външна тишина. Тогава исихастът не прави , не чувства и не мисли нищо. Той затихва за да може Бог да проговори в ума и душата му. Молитвата е цялостен личен досег с пълнотата на личния Бог
https://www.youtube.com/watch?v=a3shR5pXpe4
………………………………………………………………………………………
Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща. И първото желание отстъпва, най-важното нещо бива отложено. Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за теб!” Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив!”, но от Черната ложа ти казват: „Ти не си узрял още, затова не можеш да бъдеш търпелив.” И ти отлагаш това за по-благоприятни времена. Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение. Когато узрееш, то си идва самò по себе си, естествено. Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най-голямото благословение. (Реплика: Има някои, които мълчат само външно, но отвътре кипят.) Вие ще разбирате духовното мълчание – да се мълчи пред Бога. Когато се събирате, изолирайте се – създавайте си навик, когато се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; когато говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; когато мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание.
Цитат от:

1920_03_05 Вяра - 1920 г.
Библиотека - Беинса ДуноБиблиотека - Петър ДъновУчителя
petardanov.com
..................
От беседата: Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, когато се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. Това, което е говорено в неделя, това, което е говорено в четвъртък, постарайте се да го приложите. Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци: учениците не могат да ги усвоят, претрупват паметта си и с това затъпяват. Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много други работи и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху Вярата. И тъй, когато се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствате, че у вас се създаде хармония и че у всички дойде едно повдигане. Това показва, че умовете ви започват да хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя, две, три – постоянно правете такива упражнения тук, а после и вънка.
………………………………………………………………..
Осияние за тишината
http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/03/40319890710.html
……………………………………………………………….
Хазрат Инаят Хан
Мистични медитации
Учението на суфите
Всеки би трябвало да отделя поне един час на ден за тишина и неподвижност. След мълчанието на речта следва мълчанието на мислите. Понякога човек седи неподвижно, без да говори, а мислите му непрестанно скачат. Умът може да не иска тези мисли, но те все идват. Умът за тях е като бална зала, в която те безпрепятствено се въртят ли въртят. Трябва поне една мисъл да стане толкова интересна, толкова важна, че да изтласка всички останали. Когато мислите се усмирят, настъпва тишината в чувствата. Можем нищо да не кажем против някой човек, можем да нямаме мисъл против него, но ако в сърцето ни присъства дори лека неприязън, той ще я почувства. Така стоят нещата с любовта и привързаността.
Абстрактното означава съществуване извън пределите на този свят, където всички форми на съществуване се сливат, където всички се срещат. Това отвлечено състояние има свое собствено звучене. Когато и този звук затихне, човек се издига над него, достига висшето състояние, наджат, вечност, но определено, за да достигнем това състояние се изискват много, много усилия.
……………………………………………………………………………..
Омагьосаните кръгове на ума
https://www.youtube.com/watch?v=o4NLGVKEAW4
……………………………………………………………………………..
Йордан Камджалов: Тишината - това е Алфата и Омегата на музиката, нейната кулминация.
http://portal12.bg/Yordan-Kamdzhalov-Tishinata-tova-e-Alfata-i-Omegata-na-muzikata-neynata-kulminatsiya.p3171
……………………………………………………………………………..
Татко се беше научил да владее времето. И каквото и да правеше, каквото и да беше напрежението около него, съумяваше да запази спокойствие и да остане лице в лице с Господа в мълчание или с думи. Усещах как татко живее в Божието присъствие, а то се постига със словесно мълчание, с тишина на чувствата, с безмълвие на мисълта, с покой на тялото. Той беше овладял възможността да изключва напрежението. А това му даваше възможност да се вслушва в тишината и да пребъде в абсолютния покой. Той ми е говорил за оживялата взаимовръзка с Бога по време на молитва и тогава казваше: „Осветява се”, т.е., като казваме молитвата, истинска светлина светва, която виждаме и с физическите си очи.
Лили Димкова в „Петър Димков Моят баща“.
………………………………………………………………………………
В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

На пръв поглед щастието зависи от външни обстоятелства. В идеалния случай човек трябва да има добро здраве, процъфтяващ живот, за да бъде щастлив. Макар да има разкошен дом, без вътрешното щастие на мъдростта човек е като затворник на своите вечно нови желания и страсти.
Истинското щастие – учат реализираните Учители – е във вътрешната духовна радост.
Една от тайните е да се поддържа потокът на радостта, течащ под пясъците на различни мисли и под скалистата почва на изпитанията.
Пази твоето щастие от крадци в лицето на капризи, лошо настроение, критикуващи и обичащи тъгата хора – учат мъдреците.
Помни – казват те – никой не може да те направи нещастен, ако ти не му позволиш да направи това. Събирай през летните дни на живота си нектар от цветовете на нежни качества, растящи в градината на човешките души аромати на прошка, смирение, редките лотосови мисли. Защото, когато завият ледените ветрове на изпитанията и блатото на летаргията се опита да те погълне, потърси в дълбините на сърцето си медената пита на своята преданост в кътчето на нежни аромати.
Бъди винаги вътрешно щастлив, като задържаш и запомняш щастието, родено в тишината на ума. В тишината на ума (“нирвичарасамадхи”) мислите идват и си отиват, без да наранят нежната повърхност на твоята хармония. Всички проблеми и всякаква дисхармония намират своето естествено разрешение в тишина.

Патриарсите на Дзен будизма упорито са водели последователите си към това състояние на вътрешна хармония със света, на удовлетвореност, дълбоко вечно ново щастие и бликаща радост.
http://www.academia.edu/173416/The_Day_of_Brahma
………………………………………………………………………………..


Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Мълчанието и тишината
« Reply #2 on: септември 22, 2017, 06:33:41 pm »
Из лекциите на Елеазар Хараш:

Малцина знаеха, че голямата светлина на Луцифер беше тъмна, защото те познаваха Бога, те познаваха Цялата Светлина. Не частичната, Луцифер, а те познаваха Бога, Цялата Светлина. Истинското знание за това не беше в Словото, то беше скрито в безмълвието.
…………………..
Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря; Дао те докосва.

Мъдрият улавя словото преди звука.

Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.

Книгата „Дао дъ дзин”, Древният път е вечна книга,  нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао.
Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.

Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.

Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието

Който се е докоснал от Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и безкраен, пълен с тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е стани истинен и всичко друго е без значение.

Значи, Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието”. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура, по-нататък ще говорим отново за това. Това мълчание, тази тишина според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно тишината ни казва повече от думите. И именно тишината е която превръща словото в тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа тишината, тогава словото се превръща в тайнство
Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в тишината и затова той говори като тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на тишината, защото вярва в тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно тишината, което има значение, която е пък чудния говор на Пустотата.
И така, Лао Дзъ разтваря словото в тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай. Днес не ви говорих за многобройните въпроси на Конфуций към Лао Дзъ, но в следващи лекции, в по-следващи месеци ще говорим, да видите как всеки разумен въпрос е излишен и глупав на Конфуций, и как му отговаря Лао Дзъ. Когато дойде времето ще говорим повече за това.
Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока тишината на това божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята тишина и пустота.

…………………….
Дзен присъства между нас във вид на тишина.

Един човек попитал един Дзен-учител: Има ли Бог? Отговорът: В тебе Го няма. – А защо Го няма в мене? Защото питаш. Тука тънкият Дзен иска да каже: Каква полза да питаш и да вярваш, и да говориш за вяра, ако не живееш в тази реалност, каква полза въобще от въпроси. Ще обясня: Когато един Дзен-учител говори, разцъвтява се мълчанието. Трябва да чуеш неговото мълчание – разцъвтява се безмълвието му, тишината му, вътрешното богатство, реалността. И ако умееш да слушаш, ще чуеш

Дзен е неизразим свят. Той не е съставен от думи, а от състояния; не думи, а състояния. Дзен съвпада с не-словото, безмълвието.
В Дзен същественото се случва в тишината.

Хайку предава на хората не слова, а съкровеното, скритото, безмълвното.

Сатори или просветлението, това означава да откриеш смисъла, който е в тебе, в твоя ежедневен живот. Ще обясня: просветленият не е тяло, не е форма. Той е същност, безмълвие, дълбочина, сияние. Човешката биография си е отишла, останал е чистият дух.

Сатори означава още да имаш достъп до безмълвието на Учителя.

В Дзен истината се произнася от безмълвието. Ще обясня: Дзен използва думите, за да въведе човека в онова състояние, в което няма думи – това е състоянието Дзен, това е истината, това е неизразимото.
……………………….

Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствента си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.

………………….
Значи, Бездната е неизречена, казва Василид, неизречена, безмълвна, абсолютно неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко: безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били изречени.


Бездната, казва Василид, е безначална Същност и е абсолютно безмълвна. След време ще говорим за исихазма и за науката за безмълвието. И тук съществува такъв безпределен покой, че даже е много трудно той да се понесе дори от боговете, не от ангелите; толкова дълбок покой, че много е трудно да се понесе дори от боговете. А хората дълго време трябва да бъдат подготвяни, за да понесат и вечността, и чак след време безкрайността.
В това грандиозно безмълвие е част от великата прелест на Бездната. Но само Любовта знае пътя, но тя също знае, че там има нещо непостижимо.
Същността на Бездната е велико безмълвие. Тука словото е излишно, а молитвата угасва. Какво можеш да кажеш на Това, което надминава всяко слово, казва Василид. Нищо не можеш да кажеш.
Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.
Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим. Става въпрос безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога и на Бездната; и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма какво да кажеш. Каквото и да кажеш, тук става въпрос: съкровеното е пето измерение; тука става въпрос за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.
Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо? Накратко ви казвам, следващата година ще говорим пак за тойните на Египет: защото е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. На това основание казвам, че степента на безмълвие, която има човек, е тайната на човека.
Значи степента на безмълвието на човека е тайната на човека.

………………………

Ако се устремиш към истинско разбиране, мисълта умира

Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука няма учители и тука никой не може да говори.
…………………………
Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която  принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

………………..
Величието на Брахман, т.е. величието на Истината се преживява в безмълвие.
Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.
Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом.

Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието, и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.

Ом – това е всъщност звучащата Тишина. Това е вътрешно звучене, а не физическо. Това е вътрешно, несътворено звучене.

Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.

……………………

Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.

Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великият път навътре в безмълвието; мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност; мястото, където човекът става Бог.

……………………

Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.

После (Мерлин)казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие”. „Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина”. Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, то е нещо безкрайно. Значи, когато Бог се е отказал слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина. И там Той говори насаме, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината”.
………………
Животът звучи в нашите безмълвия. Значи, там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.

Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. Наистина, тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.

Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.

В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!

Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.

……………………………..
Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.
Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.

………………………
Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този праотец на Китай, той е великата душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе Си.

Казва: Всички слова са само отзвук на тишината. Това означава: не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. За безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.
Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.
И така, словото не може да предаде безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази истина и затова трябва да се търси тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.

Безмълвието позволява да намериш пътя си.

Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си, и духът на мъдростта ще ти отговаря.

Тишината не е празна. Тя е наситена с присъствие. В нея човекът никога не остава сам.
Тишината дарява хората с нови очи, за да виждат, и с нов дух, за да разбират.

Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека. Това е един индианец, велик шаман, наречен Белия вятър, повечето мисли са негови. Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека.

В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова.

Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.

……………………….
В мълчанието е дивно да се пее.

Тъмната нощ за душата е запалена от Любовта и всичко това цари в Тишина.

В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност.

………………………..

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепено Брахман в човека. ОМ е друго название на праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най- ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече от несътвореност, отколкото нещо отвън.
ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума, няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.
Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.
И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.
…………………………..
Според Валентин, Бог е дълбочина и тишина.

Истината е подобна – казва – на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина, и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина. (Василид)

Мъдрият наблюдава духовно; казано по друг начин – без никакво мислене - мъдрият наблюдава духовно. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода. (Василид)

Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.(Дионисий Ареопагит).

ДИОНИСИЙ ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК
(учението за Божествения Мрак)

Великите неща на живота се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие.
Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие. Значи, който мине през това, вече няма някакви имитации на мълчание. Хората мислят, че мълчанието е злато... всъщност мълчанието на много хора е глупаво и няма нищо общо със злато. Както ви казах, Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдреци.

В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината. (Учителя)

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

………………………….
Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, това е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.
…………………………

Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.


Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият даос – Лао Дзъ – бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико единство. Ще обясня: В това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието, и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено безмълвие. И наистина, Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

……………………….
Истинският човек е извървял пътя на чистото слово и то му е позволило да се превърне в безмълвие и тайна.

Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.

………………………………
Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.

………………………….
Дълбокото безмълвие е тайнство на древното Прасъщество. Значи, искам да кажа: безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. След време специално ще говоря за мълчанието и безмълвието.

чистота, защото в човека има тайни усилия по този въпрос. Дали можеш да го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните, тайни имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма ниакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Тука хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. Могат да си въобразяват.

В медитацията се учиш да се храниш с тишина.

Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.

………………………

Бог ми напомня за себе си. Постоянно.