Author Topic: Елеазар Хараш, лекции  (Read 511 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Елеазар Хараш, лекции
« on: септември 11, 2017, 06:33:52 pm »
Попаднах в писмен вид на лекции на Елеазар Хараш. За тези, които обичат да четат,ако нямате против, постепенно в тази тема ще ги публикувам:

Л-я: Вкусът на суфизма.
ИР: Що е суфи?
Л-я: Нафса (егото според суфите).
ИР: Що е суфизъм?
Л-я: Иблис и злото.
ИР: Що е това Аллах?

ВКУСЪТ НА СУФИЗМА

Суфи казват: Дяволът е много хитър. Той дори често вкарва човека в правия път. Забележете, пак ще повторя: Дяволът е много хитър, той дори често вкарва човека в правия път, защото знае, че човекът не е готов за духовен подвиг, няма устой. И после започва да го отчайва – това е стратегия. Значи, трябва да разберем тези подходи. Може да те направи монах, може да те кара да постиш и ти си мислиш, че е за здраве. Когато дяволът те кара, той има особени цели, той винаги има полза. Трябва да се научите да различавате, след време ще говорим повече за него.
Казва един суфи: Аз дойдох при Тебе, Аллах, чрез Тебе, и така получих Тебе.
Суфите казват: Бавният път на знанието се осъществява по пътя на човешкото обучение. Истинският път на знанието се осъществява по пътя на Божественото наставление. Това са различни пътища.
Бавният път, това е маршрутът на петте чувства, но голяма част от тези хора се провалят, независимо от успехи и победи, и каквото и да е. Този тип хора имат два вида ограничено знание. Първо, когато ги обучава друг човек, и второ, когато те сами разсъждават. Тези два пътя са само условно добро. На едно ниско ниво те са все пак условно добро и затова, малко или много те биват обхванати от невежеството. И тези двата вида хора биват обхванати от невежеството.
Вторият път, пътят на Божественото наставление е за този, който е станал достоен. Тогава той идва тук и се подготвя за Божествени откровения. Тук човекът трябва да се очисти напълно от света и от земните желания; дотогава той не е достоен. Загатват му се неща, но не е достоен. Значи, трябва да се очисти от света и от земните желания.
За да бъдеш достоен за Божественото знание и наставление, трябва да избереш твърдо Бог и Истината. Тогава Неговото свещено внимание, на Бога, вече се насочва към тебе. Тогава Бог ти дарява Божествен взор. Можеш да проникваш в нещата и постепенно да ги разбираш.
Любовта към Бога може да отрече само този, който е останал в петте сетива, т.е. може да се каже на нивото на животните. Разбира се, има животни и с шесто чувство; има и хора.
Любовта не може да се научи от хората – другото нещо, което казват суфи – тя е един от даровете на Бога и идва по Неговата милост. Когато хората обичат човешки същества, Бог им причинява мъка, за да видят те своето лицемерие. Бог иска иначе абсолютен свещен брак с всичко, защото всичко е Негово. Не можеш да обичаш човека – трябва да обичаш Бог в човека, тогава ще имаш правилен подход.
Знание, което не те отвежда до Бога, до реалността, увеличава твоето невежество.
По пътя на суфи, каквото и да се случи, милост или гняв, все е хубаво. Защо? Защото суфи е влюбен в двата лика на Бога. Значи, той обича и милостта на Бога, и гнева, защото гневът е просто справедливостта Му.
Атар казва: Този, който е изпълнен с любов, от кое ли вероизповедание ще е? И отговаря: От изповеданието на Бога. После казва: Този, който е изпълнен с Бог, трябва ли му някакъв ритуал? Подразбира се. И казва: Научи се, приятелю, на това, че ние търсим единствено Бога, а не нещата. Ние търсим единствено Бога и то чрез светлина, идваща от Него.
Знания, приети чрез Божествени откровения, са мощни и съвършени, защото са получени по Божествен път. Но има един друг вид знание, илхан, т.е. Божествено внушение. То също е много ценно, то е междинно, защото тук душата придобива стремеж и увереност по своя път. Така тя се подготвя за дълбоки Божествени откровения, придобива стремеж, увереност и върви към все по-голяма чистота.
Разликата между откровение и Божествено внушение е тази, че откровението е явно разкритие, а внушението е като светлина, идващо от скрит светилник. То идва за душата, за да я води и учи, да я подготвя.
Няма нужда човекът, казват суфите, да се бори със злото и да отхвърля дявола. Просто усъвършенствай любовта си към Бога. Просто е: усъвършенствай любовта си към Бога.
Този, който не разбира злото, се поставя в невежество.
Гневът и милостта на Бога са сгодени, съединени и от този съюз се е родил двойнствения свят на доброто и злото.
Злото е загадка на битието. Ако Бог лиши света от злото, то този Бог не може да се нарече добър. Наистина е така и така мислят суфите; не може да се нарече добър. Ще обясня: Бог е Абсолютно Единство и затова и доброто, и злото Му служат. Дали ние одобряваме е без значение. Те служат на Неговата скрита и висша цел. В ръцете на Бога доброто и злото действат в съгласие. Милостта и гневът му са в пълно съгласие. И пак казвам: а какво мислим ние, няма значение, Бог просто действа. И е казал ясно: Не съдете! Т.е. това означава, че гневът и милостта са части от величието на Бога. Не може да осъждаш гнева, несправедливостта, на която ти не знаеш дълбоките причини. Значи, части от величието на Бога, части от това страховито Единство.
Самият Бог е, Който потъпква и възвишава. Забележете, не е дявола, Бог потъпква и възвишава. Той има план с всяка душа. Той е Самият велик Деятел. И казват суфите: Виж принизената земя и възвисеното небе – все е Той.
И така, какво ни казва Ибн Араби: Аз странствах навътре в себе си и когато достигнах до Бога, аз станах чисто служене, без сянка на богослужение. Чисто служене! Значи съществува служене, но това е само условно. Всъщност съществува само Бог. И казва Ибн Араби: Изглежда, че аз съм служител и че аз проповядвам, но всъщност само Бог действа. Ние не можем да произведем действие; Сатана не може да направи действие; даже и Христос, т.е. действа страховитото Единство, действа само Бог. И който осъжда нещо, той осъжда себе си.

ЩО Е СУФИ

Суфи е този, който е изчезнал за себе си и е жив за Истината. Т.е. той се е изплъзнал от човешките склонности и реално е придобил Бога отвътре.
Суфи е този, чиято душа е в тялото му, чиято душа е вътре в тялото му.
Един суфи казва: Аз не търся добри хора. Аз търся безумци. Аз търся безумно влюбените в Бога, безумно отдадените, и това са суфите.
За обикновените хора са създадени заповедите, а за суфи е създадена Любовта.
Суфи не търси святост. Забележете, не си губи времето със святост. Суфи търси Бога и Го намира – нещо по-дълбоко, по-конкретно и по-точно. Ще обясня: светецът следва определени закони и правила, и живее по тях. Суфи не приема никакви закони и правила, а само Любовта към Бога.
Суфи вижда океана чрез очите на Океана, а не чрез очите на капката, т.е. не чрез ума и логиката – те са капката.
Що е суфи? Суфи е този, който е изчезнал, който се е освободил от себе си.
Дали е болен или здрав, за суфи е все едно, защото той никога не отхвърля Бога. И при болест, и при здраве, на него му е безразлично, но той е насочен изцяло към Бога.
Суфи е този, който е постигнал сърцето си и поради това суфите са хора на тайното знание.
Смъртта е принудена да въведе суфи в мистичната свобода, тя няма избор.
Онзи, който е пречистен посредством Любов, е чист, а онзи, който е погълнат от Бога и е изоставил всичко друго, е суфи.
Суфи не пътешества в света. Той пътешества от себе си към Бога.
Суфи, това е състоянието на изчезналото Аз.
Злите мисли не са в състояние да понесат състоянието на суфи. Състоянието на суфи е любов към Бога.
Суфи не вижда в човека нито враг, нито приятел, а само Бог, действащия Бог.
Суфи се възхищава на противоположностите.
Суфи казва: Бог не е в някакви небеса. Той върви редом с мен. 
Освен това, суфи не пие вода; суфи пие Любов – това е разликата.
Суфи е обкръжен от аромата на Истината.
Според суфи, човекът трябва да се подобри вътрешно, а не да чака добри външни условия.
Истинският суфи живее естествено в своята вечност. Дали е долу, или в другия свят, или в Бога, той все живее естествено в своята вечност.
Истинският суфи се наслаждава на света, забележете, повече от земните хора, защото той се наслаждава чрез Бога, чрез Божествената Любов.
Суфи са просто хора, хора на пътя. Тяхното ежедневие не е човешко. То се ръководи от Бога.
Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване.
Суфи е търсач на Същността.
Суфи царува, защото се е справил със своите скрити изкушения. Той се е справил с тях, със своите скрити изкушения.
Истинският суфи е пиян, защото той е същество, видяло своята същност. Той наистина е познал Любовта.

НАФСА

Нафса, това е нисшият човек, най-общо казано нисшият човек, нисшият ум, нисшето сърце, нисшата душа. Това е на езика на суфи нафса. Ще говорим за нафса или за егото.
Сърцето живее между двама господари: духът и нафса (егото). Който надделее, става господар на сърцето.
Любовта и добродетелите са армията на духа, а страстите са армията на нафса.
Желанието да се освободиш от нафса, е също желание на егото. Просто помни Бога, това е методът; просто помни Бога, все по-често. Не се безпокой за егото, просто постоянно мисли за Бога и егото ще се разтопи. 
За да постигнеш нещо по пътя си, нафса трябва да е овладян.
Нафсът е трудна задача. Той е мъртво блато, което трябва да се превърне в плодородна земя.
Когато воюваш с нафса, той дълго време не изчезва, а става все по-изтънчен. И там, в скритото, изтънченото, трябва да го победиш.
На езика на суфи, очистване означава умъртвяване на нафса.
Бог е създал нафса като противник, но не му е дал победата.
Нафсът трябва да бъде унищожен, което означава овладян, защото той е велика завеса между тебе и Бога.
Всеки човек е длъжен да разкрие пред своя нафс книгата на вдъхновението, за да му напомни (на нафса) за Първоизточника.
Човек трябва да има любов към Бога, а не самолюбие, не самовлюбеност; тя е от нафса.
Зикр или постоянната молитва, постоянното спомняне на Бога, постепенно отстраняват от съзнанието всички излишни обекти. Така нафса постепенно се изпраща в забвение.
Постоянната преданост към един суфи-учител отделя човека от нафса, и енергията на неговия нафс започва да служи на този учител или учение. И така нафса се разрежда, после се смирява, учи се и на покоряване пред този учител. Всъщност той е пред скритото Лице на Бога. Това е метод за бавно овладяване на нафса. Разбира се, има и такива, които избягват и учители, и посветени под предлог, че нещо там е трудно, че нещо не е наред; нафсът си знае работата. Но нафсът е много хитър. Той може да внуши, че това място, при учител, при посветен е опасно, че нямал нагласа; разбира се, че няма нагласа.
Тези, които следват страстите на този нафс, ги очакват големи бедствия. Този нафс може да се преодолее само със строга самодисциплина, и накрая с намесата на Божията милост. И тогава човекът придобива свобода от своята вродена материална природа. И злобата му се превръща в добродетел.
Суфи казват: По форма този нафс е човек, а по природа е Сатана.
По пътя на очистването нафса минава през четири състояния. Първото, нафсът в случая е призоваване, предизвикателство към човека. Второто състояние, нафсът е обвиняващ, все търси някого да обвинява. Трето: после нафсът става постепенно вдъхновяващ, въведен в пътя, вдъхновен. И четвърто: накрая нафсът е успокоен, умиротворен, овладян. Настъпва покоят.
За суфи единственото глупаво нещо в битието, това е нафса, егото.
Нафсът има две основни качества: страст и гняв. Първото, страст – за да постига изгода и второто – гняв, за да доминира  и да обладава. Когато в тялото на човека има много страст и много гняв, това означава, че има много нафс.
Нафсът отрича Бога, защото не Го познава. Много просто: Бог не се разкрива на нафса. Знанието за Бога е възможно само чрез Бога.
Нафсът е самосъздадена завеса и затова той отрича Бога.
Нафсът е разсеян. Той е злопаметен и обидчив. Даже да няма кой да го обиди, той е обиден от живота. Просто такава е нагласата му.
Нафсът е раздразнителен. Той не умее да прощава.
Освен това нафсът е много хитър. Вижте сега за какво става въпрос: нафсът понякога може да те насочи към нещо разумно, даже полезно, но винаги има своя скрита цел. Той има полза от това, затова те насочва в разумното. Нафсът може да излъже човека и да го принуди да стане аскет, учен, даже забележете, и суфи; даже може да го поведе по този път и да иска човека да стане суфи. И всичко това е, за да придобие човека признание, някаква слава, някакъв авторитет, за да може да изпъди после Бог от себе си. Забележете колко хитро, гъвкаво и същевременно елементарно.
Ако нафсът (егото ти) ти приписва пост и молитва, суфи казват: това е мошеничество. Това означава, че нафсът замисля нещо против тебе.
Нафсът, това е неверният приятел на човека, а Божественото в човека – това е верният приятел.
В света на суфи няма място за нафса, защото ти или си отдаден, или не си.
Нафсът е много враждебен, много повече от всеки твой противник. Значи, противниците си ги смятай за нещо много бледо, в сравнение с твоя скрит враг отвътре – нафсът.
Твоят нафс е скритата в тебе змия. Нафсът умее много коварно да претендира за Божественост. Нафсът иска хората да го хвалят, да го следват, даже да го обичат. И даже да го обичат повече от всичко на света.
Нафсът, т.е. неовладяният ум, е проводник и пособие на нашите скрити, вътрешни врагове.
Нафсът прави малки услуги на хората и ги счита за много важни, и ги помни много дълго. Така е устроен, помни ги много дълго.
Ал Халладж казва: Нафсът никога не следва Божествения път, дори даже да е свещеник. Даже ако е свещеник, той си има някакъв свой път, но не Божествен път.

ЩО Е СУФИЗЪМ

Суфизмът не е философия, не е разсъждения. Той е чисто живеене в Бога. Суфизмът, без да е наука, е по-научен от нея, защото той постига реалността.
Суфизмът – това е мистично знание за Бога, знание за близостта с Бога.
Суфизмът предшества религията, той освен това е извън историята; историята е нещо ограничено.
Идеята на суфизма е универсална, защото тя е велика Любов и цялостна отдаденост на Бога.
Суфизмът е път към Божията реалност. Пробуждащата сила за движението към тази реалност, е Любовта, а средството за придобиването е целеустремеността.
Най-дълбоката практика на суфизма е в това движение към Истината, към Бога, с помощта на Любовта и предаността.
Според суфизма, човек трябва да се излекува от своите болезнени мислителни процеси. Пътят към това е зикр, т.е. постоянното мислене за Бога. И така човекът започва постепенно да възприема Истината такава, каквато е; не каквато е натрапена, а такава, каквато е.
Суфите казват: Дръж хляба по-далече от мишките. Преведено: Дръж суфизма по-далече от учените хора.
Суфизмът не се опира на книгите, а на Любовта. В суфизма Любовта е водачът на кервана.
Има само Бог и това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфизмът е същността на всички религии.
В суфизмът се казва, че ако направиш две крачки към Бога, Бог ще тича към тебе. Ако направиш две крачки към Бога, искрено, Бог ще тича към тебе.
Суфизмът, това е универсалният дух, съкровеното в нещата, душата на всяка религия.
Суфизмът, това означава, че Бог ни подбужда да умрем за себе си и да живеем в Него, да живеем вътре в Него.
Суфизмът е състояние, при което изчезва всичко човешко.
Суфизъм означава, че душата ви желае толкова много Бога, че отстранява всички други желания.
Суфизмът е живот в състоянието на Бога. Величието на суфизма е в таслим (преди време говорихме), таслим, т.е. смирението. Ще обясня: величието не е в това, да бъдеш голям, според суфизма, а да бъдеш нищожен. Но да бъдеш нищожен е много мъдро умение, то не е просто така; това е мъдро умение, това е велико смирение, където се ражда Бог.
Суфизмът е жажда за постижение на дълбоките тайни, скрити в Бога, не във вселената; скрити в Бога. Не в природата, не в космоса – вътре в Самия Бог. В края на суфизма е състоянието фана – изчезването в Бога, след което следва вечният живот.

ИБЛИС И ЗЛОТО
(т.е. Сатана и злото)

Малцина знаеха, че голямата светлина на Луцифер беше тъмна, защото те познаваха Бога, те познаваха Цялата Светлина. Не частичната, Луцифер, а те познаваха Бога, Цялата Светлина. Истинското знание за това не беше в Словото, то беше скрито в безмълвието.
Сатана прониква в човека само когато в човека възникват желания да съгреши. Щом има такива желания, Сатана се хваща за човека и така му показва неговата собствена същност, изкривената човешка същност, неговият собствен провал. Всеки попада под властта на своята собствена страст, на своя собствен Сатана.
Сатана е създаден с дадена цел. Целта, наречена Сатана, съществува само в чистото Божествено съзнание, т.е. Сатана е скрит в целта на Бога. Било е древно време, когато Сатана даже не е съществувал. После е било време, когато е бил вътре в същността на Бога, но после излязъл навън, заради свещените цели на Бога. Всички същества, които са скрити в невидимото, имат способност по повеление на Бога, по повеление на Неговата могъща Воля да излизат навън, т.е. Той ги призовава и те се появяват, раждат се. Те се появяват и поради това се наричат създания. Разбира се, всичко създадено е само условно, защото само Бог действа. И освен това Той може да върне това създание пак в Себе Си.
На много същества е дарено да съществуват външно, а на други е дарено да съществуват вътрешно. И външните създания, и вътрешните са напълно зависими от Него. Те заимстват от Него своето съществуване.
Бог съществува и в създанията, и независимо от тях, но те зависят от Него и от Неговия Замисъл.
Създанията са изразени идеи на Бога. Сатана, Христос, добро и зло – това са изразени идеи на Бога. Но Той не е подобен на нищо. Той е по-висш от всичко. Той е тайна, която е наречена в Корана Дхат (една дума), Дхат, т.е. Абсолютна Същност. Там в скритата Си част, Той е Абсолютна Същност. И затова всичко зависи от Него. И подобията са само условни, защото Той е Самосъществуващ, Независим и Абсолютно скрит в Своята Тайна, и по-надълбоко – в Своята Мистерия.
Той е извън пределите на всякакви доказателства. Който иска доказателства за Бога, оглупява. Но ако Бог реши, Той Сам Се доказва. Той знае кога да реши това и тогава съмнението умира завинаги.
Бог отклонява от пътя този, когото иска; когато поиска, Той го отклонява от пътя. И Сам ръководи този, когото Той иска.
В Бог са всички възможности – и злото, и доброто. Защо? Защото Той иска да осъществи висшето добро; мярката е в Него.
Злото помага на човека да узнае самото добро, и накрая напълно да го разбере.
И така: Не отричай злото, но се отречи от своето собствено зло. Пак ще повторя: Не отричай злото, но се отречи от своето собствено зло. Ние не сме тук, за да изтръгнем злото от света, а да го преодолеем вътре в себе си.
Ако ти имаше висша душа, злото нямаше да бъде реално, защото тази душа е свидетелство за висшето добро. Ако ти отричаш злото, това е вече зло, защото ти отричаш и неговия Мъдър Създател, и ти отричаш вече замисъла на Бога. Така осъждаш себе си.
Злото е израз на вечномъдрата Божия воля, която е съвършена, никога не прави грешки. След като Бог е създал злото, може ли това да е необмислено, може ли това да е немъдро деяние? Няма такова нещо. Бог е Всемъдър. Бог търпи злото, защото желае да спаси света от по-голямо зло, за което преди говорихме. Значи, Бог търпи злото, защото наистина обича, наистина желае да спаси света от по-голямо зло.
Бог търпи злото, за да не бъде този свят лишен след време от истински радости. А кой ще ги донесе? Самият Бог. Сам Той иска да донесе тези радости, затова търпи злото. Ако Бог не изтърпи злото докрай, Той, казват суфите, няма да бъде достоен за почитание.
И така, злото е значимо. То играе роля, скрита роля. То е скритата възможност на Бога, чрез която да се подобри този свят.
Злото е идея на Мъдър Бог. Въобще Бог всякога създава нещата с Мъдрост и Той винаги знае какво е създал. Абсолютно всичко му е известно.
И така, Сатана се е отклони от Бога чрез Бога, и той знае, че неговите действия не са негови действия. Той не може да произведе действие. Тука само ще прибавя: и Христос не може да произведе действие. И на кръста не се възкресява сам Христос, а точно този Всемогъщ Бог.
Само Бог действа. Само Той е създател на действия и затова е казал Той: Не противете се на злото.

ЩО Е ТОВА АЛЛАХ
(т.е. Бог)

Суфите казват: Не наранявай даже и комар, защото и неговото крехко сърце лети към Бога. Ти може да го наричаш всякакси, защото не виждаш.
Истинското знание не се добива чрез обучение, или чрез усилия. То идва чрез реално видение на същността на Бога.
Любовта към Бога е дар свише, дар на вътрешния пламък.
Нито един от съществуващите не е видял Бога. За да видиш Бога, трябва да станеш несъществуващ, т.е. да не пречиш.
На земята само две неща могат да удовлетворят човека. Първо, самият Бог. Второ, човек, който като „другия” има постижения на Божията реалност. Това са двете неща, които могат да дадат пълнота на човека.
Който е познал Бога, не може да бъде огорчен от нищо. За него вече няма загуба и печалба.
Предаността към истинския Учител е не заради Учителя, а заради Бога.
Лошото състояние в човека, и преди ви казах, е също дар от Бога. Ние мислим, че само доброто състояние е дар. Не. Лошото сътояние е особен подарък. В него има нещо красиво, трябва да го изтръгнете, то е там. Трябва да минеш покрай него и да го изтеглиш. То е дар от друго качество на Бога, от скрито качество на Бога. Така че, Учителят казва: Бъди доволен в своето недоволство. Простичко. Бъди доволен в своето недоволство.
Бедствие или изобилие – това е единствената и действаща Божия воля. Някой път ще ви обясня, как Майстер Екхарт срязява благотворителността, голяма глупост, голямо невежество е тази благотворителност. Ти не си познал Бога, не си посветил живота си на Бога и мислиш, че правиш благотворителност. И не знаеш мярката, и къде отиват нещата. Майстер Екхарт го обяснява идеално. Когато говорим за него, ще видим как той разсича... Някой ще каже: ама да не правим ли... Не е казано това. Трябва да разбереш дълбоко какво правиш, каква енергия даваш и дали Бог в тебе действа или твоя нафс.
Грубостта на хората, когато ти си съсредоточил вниманието си към Бога, нищо не струва. Значи, не трябва да ти влияе тази грубост. Когато има такава грубост на хората към тебе, ти трябва да си съсредоточиш вниманието към Бога. Тогава тази грубост избледнява и се стопява.
Ако Бог не ви е дал нещо, което вие много искате, това деяние е Негов велик дар. Няма да обяснявам, защо човек не знае какво иска. Просто това е велик дар. Радвай се, че нещо което много го искаш, Бог не ти го дава, защото не знаеш пропастта.
Един суфи казва: О, Аллах, ти знаеш, че в моите очи осем райски градини тежат не повече от крилото на комар. В сравнение с Твоята Любов, какво са осем райски градини!
Същността на Бога е винаги скрита, но качествата Му някога са скрити, някога са явни.
Да изоставиш Бога и да влезеш в рая, според суфи, значи да изоставиш безпределния океан и да влезеш в локва; да изоставиш океана и морето, и да влезеш в локва.
Обикновеното търсене намира четирите каменни стени на джамията; истинското търсене намира Сърцето на храма, Самия Бог.
Обикновеният човек е камък, а суфи е захар. Той се разтваря в Бога като захар във вода.
Човек, който е престанал да мисли за Бога, е потопен в обикновения живот с всичките му безмислени тревоги; ако няма, той си ги измисля.
В сърцето е скрит наблюдателният пункт на Бога.
Щастлив е този, казват суфите, който е станал на прах и се е слял със същността на Бога.

АУМЪ



















   


Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #1 on: септември 11, 2017, 07:57:32 pm »
5.05.2009.
Л-я: Дао.
ИР: Даосът.
Л-я: Лао Дзъ.
ИР: Недеянието.
Л-я: Мъдростта на Лао Дзъ.
ИР: Пустотата.

ДАО


Дао е по-старо и от най-старата древност, и не е престаряло. Дао няма битие, то е първоизточник на всяко битие. Дао е име на Безименното; всяко име стеснява пълнотата му.
Дао е недостъпно за познанието. То е Пустота, Бездна. Дао произвежда съществата, неговата мощ ги образува, неговата сила ги усъвършенства.
Когато Дао почне да се изгубва, явяват се тогава справедливост и човещина. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход – няма нужда от човещина и справедливост.
Това което противоречи на Дао, отива в безпорядък.
Питат: Най-важна не е ли справедливостта? – така Конфуций попитал Лао Дзъ. – Не, Дао е по-важно от справедливостта.
Който се е отдал на Дао, той разбира Дао. Който е изгубил Дао, той е изгубил и правото на власт над себе си.
Дао е единственото правило, единственият порядък, единственият смисъл, единственият закон.
Дао е пусто, но пустотата му се оказва неизчерпаема, както е извора.
Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си и така образува хармонията в себе си.
Не може да изследваш Дао, нито да го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.
Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.
Вечният прогрес  на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао.
Човешките знания, човешките цивилизации нищо не значат пред Дао. Пътят на избавлението е да живееш с Дао; не да го уважаваш, а да живееш с него.
Вие принадлежите на Дао, казва Лао Дзъ, на безформеното, на Истината, а не на формите и на религиите.
Дао, това е несътвореният творец, а животът, това е най-неуловимата тайна на Дао.
Когато видиш Дао, не го разбираш; когато го разбереш, не го виждаш. Следвай този незрим път.
Чистото сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.
Всичко което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.
Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.
Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.
Умните хора, в сравнение с Дао, са трупове.
Дао е едно с ежедневието и с естествения живот, и затова няма нужда от религия.
Който следва Дао е вечен.
 Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път светлината, е Дао.
Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.
Дао също мами хората, защото то ги привлича, понеже иска да им даде покой, иска да им даде себе си.
Най-голямата простота е най-печеливша, тя печели Дао.
Съществува само Дао, една велика реалност. Всички други дао-та са само изрезки от Великото Дао.
Послещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези, Дао е вечно.
Дао няма външност, няма и вътрешност, и затова му е леко.
Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.
В Дао важното не е постигането на целта, а умението да се върви в пътя.
Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става то. Дао изявява себе си, но не се показва, и затова и истинският човек действа така, мъдрият: той не се показва.
Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на неизповедимите си дълбини.
Който не следва Дао, ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Дао е самата основа на разбирането.
Когато Дао е станало единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно. Но Дао е скрито и в известното.
Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.
Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря; Дао те докосва.
Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката. Тогава тигърът ще е много гладен и ще се чуди защо те гледа. Но той се чуди на Дао, Дао е чудно.

ДАОСЪТ
(или мъдрецът)

Когато израствали високо мъдрите, те се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравили произхода си, те постоянно възхвалявали Дао, живеели в Дао.
Мъдрецът е единственият, който извършва мисия на земята, защото той утвърждава Дао. И самото му присъствие е достатъчно.
Потопеният навътре мъдрец е по-могъщ от всичко на света.
За даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза; ползата е в Дао.
Мъдрият улавя словото преди звука.
Мъдрият идва в света само за да се върне от него.
Даосите са произлезли от Пустотата, чистият източник. Те живеят, казано по друг начин, в пълнота, която няма край.
Животът на даоския мъдрец протича изцяло отвътре,  затова той няма нужда от външен израз.
Главното послание на даоската мъдрост е: да посветиш целия си живот на Дао.
Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и вселената.
Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.
Мъдрият няма никаква нужда да блести.
Мярката за истинския мъдрец е две неща. Първо: неизвестност или смиреност, и второ: скромност. И към това може да се прибави и простота.
Даосът не търси слава. Той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.
Когато даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна. Така той вкусва от радостта на смъртта.
Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне, т.е. той не е духовно алчен, нито никак си.
В древните времена фениксът е живял в къщите на хората, а сега живее само вътре в мъдреците.
Даосът живее в своя слънчев корен – Дао.
Мъдрият е покόрен дори и на несгодите. В тях той вижда и покой, и лъчезарност.
Мъдрият човек никога няма да замени вечното за преходното.
Даосът е същество, което живее и в живота, и в смъртта,  и след тях.
Мъдрият не залъгва хората с награди и не ги унижава с наказания.
Мъдрият свети с вътрешна светлина. Той знае как да смирява своята светлина и ето защо той не свети пред хората.
Светът на даоса, това са чудесни ежедневни срещи с величието на Дао.
Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.
Даосът няма нужда от писания и мнения, той просто живее в Дао, във Великата пълнота.
Даосите не са човешка цивилизация, макар да изглеждат като човешки същества.
Даосът, това е просто и естествено живото безсмъртие.

ЛАО ДЗЪ

И сега ще говорим, и след време пак ще говорим за него, тъй като става въпрос за нещо грандиозно, самият принцип във вселената.
Книгата на Лао Дзъ е наречена още Китайската библия. Преводът на неговата книга е Древният път. Това е чисто ръководство за безсмъртие. Това е необикновена книга, с невероятна енергия. Главното послание на тази книга е просто: работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, т.е. отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.
Това учение е просто, но ще си остане загадъчно, мистично и непознаваемо докрай. И това именно е много красиво, защото краят му не може да се улови, понеже Дао е безкрайно.
Това е централната мистична книга на древен Китай, а Дао е центърът на това древно, мистично учение. Многобройни преводи, многобройни варианти, но тайната си остава.
Лао Дзъ е Бездна на Дао, Бездна от дълбини.
Лао Дзъ е пазител на архивите на тайното знание. Докато Конфуций е личност, казано по друг начин, бедна история, то Лао Дзъ не е нито личност, нито индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.
Книгата „Дао дъ дзин”, Древният път е вечна книга,  нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао.
Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.
Думата път в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна път означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане. И още: пътят означава потопяване в лекотата на живота, в будното безгрижие. Тука говори бащата на китайската мистика, защото Лао Дзъ е принцип, първоначало на всичко съществуващо, просто защото Великото Дао се е трансформирало в него. Самото Дао е слязло и вика хората в своята безкрайност.
Чрез Лао Дзъ, пак казвам, ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.
Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.
Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал. белег за провал и наистина, вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.
Дао е мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място, така че Дао е мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е мярката, Бог е мярката.
Лао Дзъ е древно божество и велик странник. Никой не знае как е завършил живота на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си безкрайност и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в своята безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.
Много трудно е да се обсъжда, реален ли е или е нереален. Той надраства и двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята, но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на безкрайността. Той е дишал само Дао и нищо друго. Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.
Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е мистично непостижим. Той е носител на Пустота – Великото свещено начало, което си е чисто свойство на божествата. Той е живял в  голяма чистота и простота, но тази чистота и простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е дълбинна Мъдрост.
Лао Дзъ, това е върховният китайски гносис, върховното китайско откровение. Да се разбере книгата на Лао Дзъ, книгата за Древния път, значи да се придобие безсмъртие.
Лао Дзъ се е родил в Пустотата и пак казвам, затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е изначален господар на първичната енергия. Ето защо Лао Дзъ е наречен Стария, Стареца, защото е носител на изначална Мъдрост.
Според Стареца, според Лао Дзъ, героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата; той развива съпротива.  Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителят казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.
Лао Дзъ е същество от Мистерията, същество от безкрая. Той е загадъчен като самото Дао. Лао Дзъ освен това е същество от златния век, първото време, времето на боговете, изначалността. И дори когато е живял във външния Китай, когато е живял условно, той е чувствал себе си като същество от мистичното време, от първосътворението.
Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва даже Истината, забележете, той не проповядва  Истината, която трябва да се разбере; той проповядва Истината, която не трябва да се разбере, тъй като тя е толкова безкрайна, че няма какво да разбираш, просто живей в нея.

НЕДЕЯНИЕТО
(т.е. чистото действие)

Недеянието или чистото действие е действие на Пустотата. Тука нищо не правиш, оставаш чисто пространство, за да може токът от енергия да тече естествено, божествено.
Когато действаш с недеянието, ти разрушаваш света.
Законът на свободата е свързан именно с недеянието, ненамесата.
Недеянието няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и нещо, което то да не може да направи. Вие знаете, този свят страда от много помагащи хора, много помагат във всякаква област. Това е техният проблем: те се намесват, не знаят дълбоките причини и накрая нито на себе си, нито на другите.
Действието. Действието поражда светове, сътвореност, ограниченост, а недеянието поражда небитие, свобода.
Главната цел на недеянието е осияване на съзнанието.
В чистото действие ти нищо не правиш. Ти си в Нищото и ти си пълен, защото си в Дао.
Недеянието означава, че мъдрецът няма право да се намесва в естествения ход на нещата. И затова, постъпвайки с недеяние, мъдрецът съхранява естествения ход. Действието е намеса. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао. Можеш ли да ги направиш по-добре от Бога? Никакъв шанс нямаш да ги направиш по-добре. И заради действията си човекът е загубил пълнотата си.
Недеянието е Дао. Само Дао е умеещо. Човекът е умен, но не е умеещ.
Само който пребивава в недеяние, може да трансформира себе си.
Недеянието е чисто действие на Дао. То е действие без следа, без привързаност.
Недеянието е нищото. То е самоосвобождение;  самоосвобождение. То диша Дао, докато действието диша заблужденията.
Недеянието твори пустота, а Пустотата е празна, но е неизчерпаема.
И така, недеянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието, т.е. нечистото действие, е самоотстраняване от Дао; ти сам се отстраняваш, същевременно от правия си път.
В недеянието покоят се разцъфтява естествено, защото това е първично действие, чиста природа и Лао Дзъ казва: Всеки нещо върши, а аз бездействам. Защо съм толкова странен, защо съм толкова странен човек човек? Да, Дао е странното в мен. Тука Старецът много тънко загатва, че цялата човешка деятелност е една огромна и безплодна суета.
Недеянието е принцип на съвършеномъдрия човек. Даосите казват: Съществува ли каквото и да е знание и писменост, която да превъзхожда чистото действие на Дао.
И така, недеянието е завръщане в безкрая, завръщане в първичното състояние, изгубеният древен корен. То е изначалната същност. Тази същност живее винаги в собствената си цялост, т.е. в Дао.
В недеянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.
Недеянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в безкрайността.
Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.
При недеянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.
Същността на Истината не се проявява с действия, а с недеяние. Който действа, ще претърпи неуспех.
Тайната на тайните е наречена недеяние. Недеянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.

МЪДРОСТТА НА ЛАО ДЗЪ

Казва: Който не губи себе си е дълговечен.
Познаването на постоянството се нарича просветленост.
В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни майстори: от малкото са направили много сложни неща.
Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда че знае, той е болен.
Който допуска злото, няма да преодолее преградата.
Знаещият, мъдрият, не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма ерудиция, той има Дао, пълнотата, същността.
Умеещият да воюва не е войнствен.
В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно, и в това тъмно е семето от светлина.
Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.
В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.
Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?
Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегамем. И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как тревичката се превива и оцелява, и как големи дървета се събарят.
При слабия вятър хармонията е малка. Значи при слабия вятър, при малката буря, хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.
Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.
Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.
Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.
Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и израза му показват само простота.
Намери пътя, който е неуловим и непознаваем, това препоръчва Лао Дзъ.
Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е скрита чистотата му. Забележете с колко прости думи. Значи, чистият човек изглежда малко като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.
Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.
Ако живееш с любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто практикувай.
Не бъди знаещ, означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любящ, вечно истинен. Ще обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество. То е пустотно същество, същество на Дао. То е душата и духът на Дао, то е величието на Любовта и съкровената природа.
Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на безкрая. Тука идеята за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога нямат място.
Пустотата е съкровена. Тя е самата съкровена чистота. Няма нужда от спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.
Лао Дзъ самият е станал феникс, и той казва: Първото ми и единствено съкровище е Дао. И не случайно даосите са го наричали вечното Дао.
Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.
Лао Дзъ е древно небесно божество, съществуващо от предвечни времена, когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на Великото начало.
Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И небесното Дао потекло, родила се книгата за Дао, т.е. учението за съкровеното, учението за Древния път или още учението за Пустотата.
Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е пътят, пътят на завръщането в първоначалната божественост, която е скрита именно в тайната на Пустотата.

ПУСТОТАТА

Пустотата е безсмъртна и затова е наречена дълбокото Начало. Пустотата е безкрайна като съществуванието и действа без усилия.
Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, е неразбиране.
Пустотата е същността, а религии, течения, науки, звезди, то е за забавление на тия, които не търсят същността.
Дао има само един образ: Пустотата. Пустотата е неизчерпаема като извор.
Само в пустото сърце, т.е. в чистото сърце има устой, защото там е Дао.
Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена реалност. За Пустотата Лао Дзъ казва: Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си; сякаш се рее безкрайно.
Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това изначално състояние,  тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се ражда множеството и формите.
Великата изначална Пустота в своето древно и първично състояние няма форми, защото тука енергията е в друг вид, тя е разредена във вид на покой.
Който се е докоснал от Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и безкраен, пълен с тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е стани истинен и всичко друго е без значение.
Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ казва: Не търсете и ще намерите. Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.
Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се използва. Може само да се следва, това е древният път.
Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите. В тази връзка ще ви обясня нещо: Лао Дзъ не е искал да пише книга, за да освободи живота от диктата на словото и понятията, от диктата на думите. Но преданието казва, че един много силен негов ученик и поклонник изключително много настоявал, и Лао Дзъ направил компромис. Не искал да се намесва, но той направил компромис. Този ученик се казва Гуан Ин Дзъ. И Лао Дзъ поискал да му подари тази книга. Тя се оказала върховната книга на Китай.
Значи, Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието”. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура, по-нататък ще говорим отново за това. Това мълчание, тази тишина според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно тишината ни казва повече от думите. И именно тишината е която превръща словото в тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа тишината, тогава словото се превръща в тайнство.
Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в тишината и затова той говори като тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на тишината, защото вярва в тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно тишината, което има значение, която е пък чудния говор на Пустотата.
И така, Лао Дзъ разтваря словото в тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай. Днес не ви говорих за многобройните въпроси на Конфуций към Лао Дзъ, но в следващи лекции, в по-следващи месеци ще говорим, да видите как всеки разумен въпрос е излишен и глупав на Конфуций, и как му отговаря Лао Дзъ. Когато дойде времето ще говорим повече за това.
Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока тишината на това божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята тишина и пустота.
Лао Дзъ има странно мнение и е прав. Според него, колкото повече неразбираш, толкова по-красиво става; колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш. Такъв е неговият подход, и е така.
И наистина, Пустотата, безкрайността е Велика неизразимост. Тя е безименна, няма никакво разбиране тука и целта е просто да живееш в нея. Авторството на тази книга, Древният път, принадлежи на Пустотата, на безкрая, на Дао, защото Пустотата, самото Дао е поискало да даде на хората път към себе си, и това е наречено Древният път. Между другото, подготвям една книга, която към края на годината ще излезе. В нея няма никакви мъдреци, само мъдростта на Старците. В цялата книга се говори в такъв смисъл, там даже и вечността е бедна, а да не говорим за... но когато дойде времето, ще видите, към края на годината трябва да излезе – това е мъдростта на Старците.
Това беше за днес. Другият път ще продължим с Дзен, ще видим и изключителната мъдрост на Дзен.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #2 on: септември 12, 2017, 02:01:37 pm »
АУМЪ
2.06.2009.
Л-я: Дзен.
ИР:Хайку.
Л-я:Сатόри (просветлението).
ИР: Пустотата.
Л-я:Дзен.
ИР: Истината.

ДЗЕН

Дзен е метод на простотата. Метод, който ти помага да разрушиш собственото си лицемерие. Тук в Дзен човекът е проникнал в себе си, в дълбините си и това е просто всичко за Дзен. Там е единственият авторитет, навътре – Безкрайността. За Дзен има само един авторитет – Безкрайността.
Дзен е пробуденост. Пробуденият не трупа знания, трупа чистота. Дзен не е религия, защото той не си губи времето. Дзен е път на Истинността. Той е отдаден на нещо съществено – Истинността, път на Пустотата.
Дзен не държи на обществото, а на истината. Дзен казва: Това, което не е истина, което не е Пустота, не може да ти донесе покой и реалност.
В Дзен не е нужна никаква църква, защото Дзен казва: Влез просто в своя храм; няма нужда от църква, просто влез в своя храм, в своята душа.
В Дзен има едно единствено спасение, това е твоето пусто сърце, т.е. твоето истинско, твоето чисто сърце. И това е твоето спасение. Дзен казва още: Носи в себе си древното съзнание, т.е. това е прастарото слънчево състояние в човека.
Дзен не вярва нито в миналото, нито в бъдещето; той вярва в истината. Скоро стана на въпрос в Русе и в Бургас, там обясних накратко: Човек, който не живее в Бога, започва да вярва в бъдеще, т.е. той е излъгал себе си. Това означава, че има лицемерие към себе си, с което трябва да се справи, затова вярва в бъдещето. На човека не му трябва бъдеще, а Бог. Дзен вярва в Пустотата, в истината. Който има тази реалност, не се заблуждава с бъдеще.
В истината няма разочарование.
Дзен, това е да откриеш Пустотата или своята несътвореност.
Дзен казва: Ти никога не си бил роден и никога не умираш. Това са само мигове от Безкрайността. И наистина, при раждането просто нищо не се ражда, тук само непроявеното става проявено, т.е. невидимото става видимо. Но всичко това са само мигове от Безкрайността.
Дзен не се радва на живота, не се радва на смъртта; Дзен се радва на Безкрайността. Дзен се радва на съкровеното.
Простотата в Дзен означава да разбираш нещата съкровено. Дзен, това е способността да присъстваш в тайнството на битието. Дзен е съкровена простота.
Попитали един Дзен-учител: Какво е пътят? Отговорът: Това е твоето ежедневие. Забележете, всичко е просто при Дзен, няма сложни термини, не ти трябват речници, всичко е просто. Това е твоето ежедневие, значи Дзен, това е просто самият безсмъртен живот, той си тече, вечността просто си тече и това е твоето ежедневие; то е осъзнато.
Дзен присъства между нас във вид на тишина.
Дзен държи на юген, юген на японски означава прелестта на недоизказаното. Той държи точно на това, прелестта на недоизказаното.
Дзен е самият въздух, самата вечност, самата Истинност. Но почнеш ли да обясняваш какво е Дзен, понякога става трудно. Това е така, защото Дзен не живее в обясненията, той живее в Истинността; не в обясненията, а в Истинността.
В Дзен думите са много особени. Например, попитали един Дзен-учител, един го помолил: Напиши ми една мъдрост на едно листче. Той написал само една дума: Внимание. Човекът казал: Само това ли е? Това ли е всичко? Учителят го погледнал и написал още един път: Внимание, внимание. В момента, в който загубиш внимание, кармата е дошла оттам. Ако ти имаше внимание, даже нямаше да питаш какво е то. Щеше да се погълнеш от мъдростта на тази дума. Твоята карма, всичките ти проблеми са дошли от невнимание. Значи, вижте колко е просто: внимание просто означава да внимаваш; той не внимавал, затова попитал втори път.
Всеки човек обладава бдителен дух, само трябва да го открие. Нищо друго не е нужно според Дзен, просто трябва да откриеш своята същност. Ако уловиш Дзен-същността, значи и Дзен те е уловил.
Дзен не се погубва в странични неща – наука, философия, религия и т.н. Дзен е чисто състояние на сияние, чисто състояние на същността. Дзен е много странен, ще обясня: Дзен няма нужда от стремеж, няма нужда от гносис, от откровение, няма нужда от вдъхновение, защото Дзен е вкоренен в изначалното състояние – Истинността, Пустотата, а това състояние е най-древното и естествено състояние на човека. То е наречено простотата, другото му име е Дзен.
В Дзен също се говори за вяра, но за вяра в Пустотата, в несъществуващото, в неограниченото, защото това което е видимо, не съществува, то затова изчезва. Реално е само невидимото, несътвореното, в него живее Дзен. И Учителят казва: Вие трябва много да се опитвате да ми докажете, че видимия свят съществува, и разбира се няма да можете – той не съществува.
Дзен, това е животът в изначалното просветлено съзнание. Дзен живее в безпределността и то я вижда тука, в този свят, защото той никога не се е разделял с нея.
Дзен е велико изкуство. Това е изкуството да си проникнал в себе си, в своята истинска природа.
Един човек попитал един Дзен-учител: Има ли Бог? Отговорът: В тебе Го няма. – А защо Го няма в мене? Защото питаш. Тука тънкият Дзен иска да каже: Каква полза да питаш и да вярваш, и да говориш за вяра, ако не живееш в тази реалност, каква полза въобще от въпроси. Ще обясня: Когато един Дзен-учител говори, разцъвтява се мълчанието. Трябва да чуеш неговото мълчание – разцъвтява се безмълвието му, тишината му, вътрешното богатство, реалността. И ако умееш да слушаш, ще чуеш.
Дзен казва: Дори пукнатата чаша е съвършена, забележете, счупената чаша. Дори счупената чаша е съвършена: тя не може да се счупи друг път по същия начин, нищо не може да направиш да я счупиш по този съвършен начин. В Дзен всичко е съвършено.
Дзен се възхищава дори на една локва, защото и тя отразява небето. Забележете погледа на Дзен и на мъдреците, къде гледат те и какво виждат.
Дзен казва: Има само едно самопътешествие – към себе си. Това означава, че Дзен е изкуство за разбиране на себе си. В Дзен твоята съкровена природа трябва да стане главното възприятие за всичко.
В Дзен не ставаш учен, т.е. мъртъв, мъртъв човек, мъртво цвете; в Дзен ставаш живо ухание. Въпросът в Дзен е да не следваш никакъв път, а да си в същността си. Не да следваш, а да си в същността си, в собствената си истина.
Дзен казва: Приеми гроба като храм, в който отиваш за известно време да се отпуснеш. Сетих се за една поговорка: Когато котките ги няма, мишките излизат да се поразтъпчат. Нещо такова, ей така просто... отиваш да се поразтъпчеш, защото смъртта има съвсем друг поглед към Дзен, тя му отваря врата, показва му свободата.
Враната попитала старата мечка: Защо си решила да живееш в Дзен? Мечката казала: Защото без Дзен все ме гони студеният вятър. Все има ветрове, все има такива неща, които те гонят и те мъчат, все нещо те мъчи.
Дзен е неизразим свят. Той не е съставен от думи, а от състояния; не думи, а състояния. Дзен съвпада с не-словото, безмълвието.
В Дзен същественото се случва в тишината.

ХАЙКУ

Преди да кажа някои хайку, ще обясня нещо за самото хайку. Хайку, това е непосредственост, това е чисто духовно изкуство. То е изкуство на намека, изкуство на подтекста. Понеже за истината думите са тесни, то хайку само загатва посоката. Хайку е загатване без завършек, за да може истината да диша спокойно. Както е в „Приказка без край” – там истината диша на свобода, значи без край, спокойно.
Дзен казва: Не съществува завършек, не съществува краен предел и затова Дзен няма такава идея, както свършека на света. Дзен не очаква такова нещо, въобще там няма такава идея. От такова се интересуват външни хора, за които има край, за които има начало, а Дзен живее Безкрайността.
В Дзен всяка завършеност пречи на непрекъснатото развитие. Всяка завършеност е пречка, тя пречи на непрекъснатото развитие. И затова хайку е само намек, посока.
Ето няколко хайку:
Ден след ден, все хубави дни.
Плевнята изгоря. Сега вече виждам луната. Най-после простор. Вижте колко простичко, няма „ама защо изгоря” – просто виждам свободата.
Друго хайку:
Зимна хризантема. Облечена е само в прелестта си. Това й стига.
Лети замръзващата пеперуда и гони своята душа.
Друго хайку:
Свети светулка. Под нея – мъртва светулка.
Друг празник:
Отлитат птиците и навярно тъгува небето. Много проста поезия, обаче тя води навътре.
Носач на вятъра е продавачът на ветрила. Жарко е. Някой разнася вятъра, продава вятъра...
И така, хайку – това е упражнение в чистота и простота, в искреност. Хайку е навлизане в прекрасното, а в прекрасното няма време.
Хайку е общуване със себе си, със собственото си древно, искрено чувство; това е упражнение в искреност със собственото си древно, искрено чувство.
Хайку е дихание на древното в човека, на съкровеното в човека, на неговото изначално чувство, първичното чувство.
Ето няколко хайку:
Леко, дъжд, да не натежиш и да не нараниш бадемовия цвят!
Бягай, врабченце, бягай от пътя – кон се задава! Тихо, леко благородство, нещо красиво. В хайку не говори словото, а Древното, говори същността. Тя винаги говори простичко.
Хайку предава на хората не слова, а съкровеното, скритото, безмълвното.

САТŎРИ
(просветлението)

Сатори е самопробуждане в същността. Тука не чакаш спасители, възкресители, нещо; сам трябва да се пробудиш, щото иначе много ще има да чакаш. Тези, които чакат, а не са готови, (а те не са готови, затова чакат), ще бъдат изненадани. Значи самопробуждане! Ние ще говорим след време за апокрифните мисли на Христос, от скритите евангелия, там ще видите – той за такива неща не говори, даже не говори за Бог, а само за Бездната и Абсолюта, това е друга тема.
Сатори или просветлението, това означава да откриеш смисъла, който е в тебе, в твоя ежедневен живот. Ще обясня: просветленият не е тяло, не е форма. Той е същност, безмълвие, дълбочина, сияние. Човешката биография си е отишла, останал е чистият дух.
За просветления е все едно какво говори; същественото е, че той цъвти отвътре. Той вече е дух, той е освободена същност. Просветления човек е проникнат от неведомата тайна на живота.
Трудно е да разбереш сатори – просветлението – ако пожелаеш и го търсиш. Но лесно е, ако си вкоренен в истината. Значи, ако го желаеш и ако го търсиш е трудно, но ако си вкоренен в истината е лесно и естествено, почваш да го осъзнаваш естествено.
На кого е достъпна не-мисълта? На сатори. На чистия дух.
Кой е нероден? Просветленият.
Сатори казва: Ти си нероден. Престани да се държиш за земята, водата, огъня и вятъра. Храни се със своята вечна безметежност.
В сатори се случва същественото, възстановява се първичното, чистото съзнание.
Който влезе в сатори, словото му става далечно, а истината му става близка. Но все пак той ползва словото, но знае защо и знае как да го използва.
Сатори идва внезапно и мигновено, но след като дълго време си работил върху себе си и си го подготвял.
Сатори е придобиване на небитие, несътвореност. Постигането на сатори означава погасяване на кармите от миналото. Когато човек придобие сатори, неговото обикновено съзнание умира, той вече се ражда в изначалното състояние.
Сатори, това е вече пътят към твоите дълбини, т.е. вече имаш право да проникваш навътре. Сатори е навлизане в Пустотата, в Неведомото и това е чуден скок, който е освобождение от ума, от егото и от фалшивото развитие. Сатори означава още да имаш достъп до безмълвието на Учителя.
Просветленият човек в Дзен няма биография, няма видими белези. Той след сатори става тих, скромен, простота и това е част от изяществото на Дзен. Много скромен, много смирен, много тих – все едно, че го няма.
Сатори е метод, който те извежда от този свят.
Просветленият човек променя окръжаващата среда и то даже не с постъпките си; достатъчно е само присъствието му, съзнанието му. В неговото съзнание вече ти се променяш. Ще обясня: не е важна толкова постъпката, важно е просветлението. Важно е дали си просветлен, съзнателен. Важно е кой прави постъпката, защото просветленият човек е нещо повече от постъпката, той е нещо повече от всяка постъпка. Той извисява всичко, което е годно за извисяване.
Постъпката изисква просветленост, изисква дух, изисква душа, изисква осъзнатост, а не действие или някаква мисловност, разсъждение. Ако едно свещено писание е писано от един буда, от един просветлен, то само друг буда може да го обяснява. Книжникът, ученият човек нищо не може да разяснява, той няма връзка със същността. И дори да изкаже някоя мъдрост, както например Конфуций има такива неща, тя не произлиза от неговото сатори, от неговото истинско просветление. Книжникът нищо не може да внесе в свещените писания, докато един просветлен човек ги обогатява със своята Пустота, със своята Истинност. Той внася ново качество в тях, нов елемент. В просветления има дух и тайна, докато в учения и в книжника има жалки знания.
И така, много религии са ориентирани на постъпките; Дзен е ориентиран на истината и на сатори, на висшето осъзнаване, т.е. на простота и съзнателност. Например, когато Бог постъпва, няма правилно и неправилно. Дали става нещо ужасно или нещо прекрасно, тук действа Пустотата според Дзен, тук действа тайната. Хората могат да разсъждават впоследствие, но те не са мярка. Тук действа висшата мярка, самият Бог. А дали загива човек, дали загива континент и цивилизация, е все едно. Лао Дзъ казва: Цивилизациите се разцъвтяват, за да загинат. Затова се разцъвтяват,  да стигнат донякъде, после трябва да се сменят.
Все едно е какво казват, защото Бог е абсолютно прав винаги. Освен това, кой може да оспорва решението на Бога? В тази връзка казвам: Бог е всевиждащ и е винаги прав, и винаги прави най-доброто. Дали го разбираме е друг въпрос, но Той винаги прави най-доброто.
Твоето сатори, твоята същност, твоята любов, твоята просветленост е по-важна от твоите постъпки. А така наречените правилни постъпки на спящите хора, те ще ги заведат просто в ада, в ограниченията. Например, Бог е направил някой просяк и беден. Скоро бях в София и една прекрасна душа, Лили Димкова, дъщерята на Петър Димков, тя много харесва лекциите и идва, около 76-77 годишна, често ме кани и стана въпрос точно за това. Обясних й, че ако даваш пари на един беден, ще си носиш наказанието. И понеже тя е стара богомилска душа, схваща простичките неща. Ще ви го обясня простичко, без да се впускам в подробности, защото след време ще говорим. Значи, Бог го е направил беден, да гладува, за да може той да гладува за Бога, за същността, за да му даде Бог Себе Си. Бог не иска да му даде някакъв хляб и трохи; Той иска да му даде Себе Си и после храна. И този човек и без това е колеблив, и ти като му даваш, той още повече се отпуска и ти казваш: направих едно добро, и не различаваш; ще си носиш последствията. Някои казват: ама да не даваме ли? Ако можеш да различаваш, давай; ако не можеш, питай, учи се. След време ще говоря повече по този въпрос, но тя разбра. Значи, Бог иска да ни даде нещо много повече, истински хляб, Себе Си, след време ще говорим и за лахма, говорили сме и пак ще говорим, но Бог винаги иска да даде нещо по-дълбоко и нещо по-важно.
Просветленият човек може да направи от ада нещо прекрасно; спящият човек може да направи от рая хаос. Просветленият човек живее в дълбините на нещата и затова той носи аромата на Дзен. Той е пристигнал в сърцето си, в душата си, в своята истинска същност и това се нарича Дзен.
Когато човекът е влязъл в сатори, в своята същност, пробуденост, тогава сътвореният свят отпада, той престава да съществува. Досега е съществувал, но измерението вече е друго. Даже да имаш безупречно поведение, казва Дзен, и да си извършил много възвишени дела, не си ли постигнал сатори, същността си, не можеш да се освободиш от затвора на света.
Сатори, това е съзнанието, което се е издигнало до безкрайност и е запазило скромността си, и своята простота.
В Дзен не съществуват постижения в живота, съществува само откритието на себе си.

ПУСТОТАТА

За Дзен има една единствена родина – Пустотата, т.е. Истинността и Безкрайността. Пустотата, това е вечната будност, т.е. вечната осъзнатост. Всяка друга родина извън това изначално съзнание, е нелепост. Дзен живее винаги в тази своя истинска родина и това е толкова далече от имена, държави, понятия, мнения, граници и т.н.
Дзен живее в Праосновата, в Източника.
Това, на което Дзен най-много се радва, е Пустотата, Предвечното. Пустотата осъзнава себе си само в чистотата. Тайният опит на мистиците от всякакви учения, е именно опит с Пустотата. В Дзен този опит се нарича чиста земя.
Според един Дзен-учител, да минеш през голгота, означава да осъществиш пълно себеизпразване, пълно отстраняване на егото и влизане в Пустотата.  За тях това е голгота - пълно себеизпразване и влизане в Безкрайността, пълно отстраняване на егото.
Дзен е въплътена Пустота. Той живее в самата вечност и в самата Безпределност.
Пустотата е най-хубавия плод. Тя е пълнотата на живота.
Попитали един Дзен-учител: Вие като постигнахте просветлението, какво по-точно постигнахте? Учителят казал: Нищо. Питащият, ученикът му казва: Значи толкова много търсихте, толкова много старания за едно нищо? Учителят казал: Но вие щом толкова питате, значи това Нищо е важно! И накрая Дзен-учителят казал: Най-важното от всички постижения е Нищото, Безкрайността, защото всичко е произлязло от него, от Нищото.
Да преизпълниш себе си с Пустота, значи да опустошиш всички заблуждения, и тъмните, и светлите. Не само тъмните заблуждения, и светлите. Знаещият може да стане голям музикант, голям художник, голям философ, но тука Пустотата не идва. Пустотата идва само при чистотата. Чистотата е врата за Безкрайността. И когато станеш Пустота, т.е. чисто съзнание, ясно разбираш всички илюзии на света.
Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. Ще повторя, Дзен казва: Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. После ще ви дам един пример във връзка с този въпрос. В живота на Дзен няма случайности. Пустотата е най-важното нещо, Източникът, тя е произходът.
В Дзен думата не е понятие, а състояние на Пустота, състояние на изначалното. Пустотата не принадлежи на нито един народ, тя принадлежи на Безкрайността.
Дълбокото разбиране за нещата при Дзен-учителите, тези дълбоки разбирания не идват от ученост. Те идват от Пустотата, от проникването в собствения си център. Тези, които имат за цел да натрупват знания вместо чистота, те не могат да навлизат навътре в своята Пустота.
В своята чиста Пустота, там може да влезе само твоето чисто съзнание, само твоята Истинност, твоето освободено съзнание и именно това е Дзен.

ДЗЕН

Дзен е същността на всички религии, защото Дзен, това е просто истинният, пробуденият живот, т.е. Царството Божие на земята. Не някъде, Царството Божие на земята и това е решението на всички религии.
В Дзен се смята, че желанието да побеждаваш е много голям недостатък.
Дзен решава въпросът за тайната на живота без никакви морални заповеди. И в Дзен има смърт и възкресение, но тука умира обикновеното съзнание и се ражда чистото съзнание, висшето съзнание, това е възкресението в Дзен.
В Дзен да умре обикновеното съзнание, това е просто отказ от страст, алчност, егоизъм, омраза, амбиции и т.н. и т.н. И това може да стане според Дзен, извън пределите на манастира, няма нужда даже от манастир – ти си манастирът, вътре в тебе е манастира. Целта в Дзен е да се излезе извън пределите на смъртта и живота и да се заживее истинския живот.
В Дзен нещата се наблюдават чрез чистото съзнание. Това е и състоянието Дзен.
В Дзен въпросът за жив учител е простичък. Дзен казва: Самият живот ще те изпрати при учител или самият живот ще те учи като учител. Това е просто естествено, какво ще реши животът, какво ще реши Безкрайността, това е просто естествено. Въпросът е ти да станеш достоен да бъдеш обучаван от учител или от живота.
В Дзен целта не е да мислиш кое е правилно и кое не е, а да растеш и да се развиваш в чистотата на съзнанието. Но понеже умът не познава Източника, той разделя нещата на правилно и неправилно. Според Дзен, понеже всичко произлиза от един единствен Източник, не съществува идеята за правилно и неправилно.
Дзен е изначално неосъждащ. Това, което Бог казва в Библията, в Матея, евангелие на Матея, седма глава: Не съдете, да не бъдете съдени, тука при Дзен това е изпълнено тотално. Чистото съзнание  не се занимава да осъжда, да не одобрява. То просто живее в истината, изпълнено с истински живот, няма какво да не одобрява, то е чисто. Изначално неосъждащ, защото той знае, че критичният подход към живота е вкореняване във външния свят. Значи, колкото повече критикуваш и неодобряваш хора, партии, народи, ти все повече се вкореняваш във външния свят, ставаш все повече сътворен; ще се прераждаш във все по-тежки външни форми. Което означава, че критичните хора ще стават все по-заблудени, все по-неустроени и така ще изпускат все повече същността, която е чистото съзнание.
В Дзен има такъв начин на израстване, че обикновените, менталните хора прекрасно не разбират за какво става въпрос, във всяко отношение. Дзен казва, че те прекрасно не разбират за какво става въпрос.
За Дзен религията е нещо като весела и красива игра, и много хора си играят на религия, на наука, на философия и т.н. Дзен е също игра, но особена игра, игра на висшето съзнание, игра на пробудеността и на чистотата, а това е друго качество, друг подход.
Дзен е тази пробуденост и искреност, които отстраняват нереалното знание, което е знанието на света. Дзен не е религия или игра на философия. Дзен е Истинност и тази Истинност е същественото в живота.
Дзен е простота и искреност, но въпреки това никога няма да стане масово явление, защото простотата, това е дълбоката, премъдрата основа на живота. Дзен казва: Придобий простотата и ще виждаш ясно, но това е придобиването на Пустотата, а там има изчезване. Но умът, мисловният човек, той е вкоренен в света. Ето защо в Дзен е много важна пробудеността, защото тя създава не-ума, т.е. тя създава духа. Значи пробудеността създава не-ума.
За Дзен свещените текстове могат да се окажат особен род робство, защото човекът трябва да живее преди всичко пробуден, истинен живот, съзнателен живот, изначален живот, а при това условие самият човек вече е свещено писание. Забележете подхода на Дзен – тука вече самият човек става свещено писание, а текстовете са вече без значение, той може да ги ползва, може да не ги ползва, но той е преизпълнен, преизобилен, той е свещено писание. Казано по друг начин: за Дзен същественото е живот в истината, а не живот в текстове, цитати, писания. Те са компромиси, защото свещеният човек е по-важен от всеки текст; свещеният човек е по-важен от всяко свещено писание. Дзен не позволява на свещените текстове да го отклоняват. Той е устремен изцяло към своята Истинност, изцяло към своята същност.
В Дзен ти нищо друго не изучаваш така основно, както себе си; нищо друго не изучаваш така основно, както себе си, дълбините си.
Един Дзен-учител не е никакъв учен, никакъв философ, нито психолог, нито пък религиозен. Той не си губи, както казах, времето. Какво е той? Той е истина. Той е присъствие на същност. И той стои до тебе и чака твоето пробуждане. Разбира се, животът може да мине и така, но той стои наблизо и чака твоето пробуждане, за да познаеш себе си, а не заради някакви философски разговори.
Един Дзен-учител не решава твоите проблеми. Той няма такава задача, той не решава твоите проблеми и въобще не се занимава с това, с тях. Той решава същественото, самия корен на всички твои проблеми. Той въздейства за твоето пробуждане, а това е освобождение. Когато ти се осъзнаеш, това е освобождение от проблемите и това ще стане естествено, но когато ти се пробудиш, когато станеш истинен.
Дзен-учителят е тук заради твоето спящо съзнание, но ти, както казах, можеш и да го подминеш, и тогава ще останеш в невежеството. А невежеството е океан от проблеми, фабрика за проблеми, неспирно – това е невежеството. Това е просто загубата на пробудената същност. Дзен няма нищо общо с проблемите, защото е познал покоя и същността на нещата.
В Дзен мярката за успеха в живота я има само този, който е придобил същността си, който е придобил истинско разбиране за нещата.
В света има много религии, но пробудената същност рядко се случва. В Дзен пробудеността е основата. В Дзен блаженството е нещо вторично. То върви след Пустотата, то върви след истината, след простотата, но то е последствие. Спящите познават писанията, текстовете; Дзен познава пробудеността, Дзен познава Безкрайността.
Според Дзен няма значение дали си светец или грешник – и двете са ненужни. Едното е хубав сън, другото е лош сън; и от двете трябва да излезеш. Същественото е в пробуждането и когато ти се събудиш, тогава се спасяваш и от лошия сън, и от хубавия сън, от всяка двойнственост.
В Дзен ти не си нещо, което се ражда и умира. Това са само, както казах, малки мигове от Безкрайността. Ето защо Дзен е универсален. В Дзен смъртта е просто един чуден отдих във великата Безкрайност. То е, както когато си работил през деня и отиваш да си починеш.
В Дзен няма място за свещеник. Тука той е абсолютно ненужен. Казано по друг начин, той не е мост, той е преграда. Дзен е разбрал това, защото Дзен е самият мост; свещеникът не е мост към Бога, той е преграда: преграда към същността, преграда към Пустотата, преграда към Безкрайността. В Дзен само пробудеността е мост.
И така, що е Дзен? Дзен е вход без врата, полъх без вятър, учение без писания, море без вълни, любов без тревоги, живот на лекотата. Когато всичко излишно е махнато от човека, това е Дзен; всичко излишно. Тука имам предвид и хубавите мисли, преди време го обяснявах.

ИСТИНАТА

Другият път ще говорим за злото, за демоните и т.н.
Истината:
Попитали един голям Дзен-учител, голям майстор на меча, който приел ахимса (ахимса означава пълно въздържание от непричиняване на вреда на всяко живо същество; пълен отказ). Голям майстор на меча, попитали го: Учителю, какво ще правите, ако в някоя тъмна уличка ви нападнат разбойници? Учителят отговорил (забележете, просто): В моя живот тъмни улички не се срещат. Тука всичко е осветено. Все едно дяволът да иска да срещне Бог. Или дяволът да иска да срещне Лао Дзъ. Той няма кой да срещне там, там е Безкрайността, тя го плаши. – В моя живот тъмни улички не се срещат.
Дзен е независим от всякакви писания, науки и религии. Дзен живее в истината и това е напълно достатъчно, просто достатъчно.
За Дзен свободата е дадена, за да не притежаваме нищо друго, освен истината. Така цени Дзен свободата – тя е дадена, за да не притежаваш нищо друго, освен истината. Спомняте си, когато говорихме за суфи, когато потъваше оня кораб, кое беше най-важното за един мъдрец? Те го казват: Най-важното е при наводнението какво можеш да вземеш със себе си. Ако имаш дух, ако имаш истина, ти си свободен, иначе наводнението е за тебе.
Дзен не се занимава с ръкавици. Той улавя истината с голи ръце.
В Дзен истината се произнася от безмълвието. Ще обясня: Дзен използва думите, за да въведе човека в онова състояние, в което няма думи – това е състоянието Дзен, това е истината, това е неизразимото.
Истината не е въпрос. Тя е Пустота, тя е мистерия. Истината поразява логиката, логичните хора. Тя поразява и нелогичните хора. Тя има лице само за искрените хора. Тука само за малко ще се отклоня: В Русе стана въпрос за искреността, една сестра попита: Аз съм много искрена, а те ме обиждат. Да не говорим, че разумния човек, пробудения няма кой да го обиди, той няма такава възприемчивост, но това е друга тема. Казах: Ако ти наистина си искрена, това вече променя нещата. Но как се става искрен човек? Тука само ще го загатна, след време ще говорим за искреността според суфите. Те я наричат ихляз, искреност, учение за искреността. Трябва много години да тренираш искреност, много години. И това не е мярка, не е достатъчно. Но, ако ти наистина си искрен и след време ако се включи Бог в тази искреност, Той вече ти дава дара на искреността. Искреността е също божествен дар. Дали Бог ще я даде, това е друг въпрос.
Попитали Ал Рабия: Ако се разкая дълбоко за стария си живот, Бог ще приеме ли разкаянието ми? Отговорът на Ал Рабия: Бог няма да ти приеме разкаянието, но ако Бог реши, ще ти приеме разкаянието. Така че ти можеш да се разкайваш, но дали дълбоко си искрен, Бог вижда дълбините ти, Той ще реши дали да ти приеме разкаянието. Има и друг закон, по-дълбок, но по-нататък ще се спра по-подробно.
Дзен казва: Когато питаш за истината, задай си въпроса ти самият истинен ли си? Питай себе си ти истинен ли си, щото иначе въпросът отива на вятъра. Не бързай да мислиш, казва Дзен, че живееш, защото само истинният човек, само пустотният човек живее. А ти просто се движиш, движението е живот, да, ти се движиш.
Що е истина? Това е въпрос без отговор. Ще обясня: въпроси, които нямат отговор, това е мярка, че са истински въпроси. С въпроси, които имат отговор, се занимава знанието, т.е. невежеството. Невежеството дава много отговори, знанието дава много отговори. Знанието е това, което не знае, но говори.
И така, Пустотата е твоята същност, но това не е отговор. Дзен не е отговор. Дзен е свързан със свещената простота на истината и той живее в нея. Той не пита, даже не я търси, той живее, той я проявява. Както Майстер Екхарт: той не говори за Бога, а говори чрез Бога.
И така, това не е нито отговор, нито въпрос, това е просто Дзен – твоята Предвечност.
Дзен-учителят е нещо много истинско, защото той никога не те води към себе си; той те води към истината. Никога не те води към себе си, той не иска последователи, нито ги търси и дълбоко в себе си не ги иска – той те води към истината, ти самият да познаеш себе си, Източника.
Според Дзен, истинната същност на човека не е в онова, което има, а в онова, което прави.
Един Дзен-учител, дали говори или мълчи, все е елексир. Много просто, защото тука се намира същността, истината.
Попитали един Дзен-учител, как да се отървем от оковите на живота и смъртта. Дзен-учителят отговорил простичко: Животът и смъртта не съществуват. Има само една Пустота, една велика Безкрайност. Там няма никакви окови. Тя не е ограничена от някаква си смърт и от някакъв си живот.
Дзен е истината, но истината не е дума. Тя изглежда като дума, но не е. Тя е излъчената същност.  Това излъченото е неизразимо и когато го обясняваме, то пак си остава неизразимо. Но Дзен казва: Истината обаче можеш да я преживееш, но без обяснения, защото тук забравяш обясненията. Защото истината, изначалната същност, не е част от азбуката, от думите, от словата; те са само компромиси, те са само упътвания, само намеци.
Ето един намек: Един монах отишъл при един Дзен-учител и поискал да разбере къде е входа за пътя към истината, къде е входа за Дзен. Учителят му казал: Чуваш ли ромона на потока? Монахът отговорил: Да, чувам го. Тогава Дзен-учителят му казал: Там е входът. Иди, там е входът. Ако разбереш, това е входът.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #3 on: септември 12, 2017, 03:18:03 pm »
АУМЪ
7.07.2009г.

Л-я: Злото.
ИР:Демоните.
Л-я: Грехопадението.
ИР:Изкушенията.
Л-я: Дяволът.
ИР:Сатана.

Следващият път ще говорим за гносис. Ще се докоснем до голяма Мъдрост и до преМъдрост: Валентин, Василид, Мани, наука за Бездната и т.н.

ЗЛОТО

Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си, ти го призоваваш. Злото не може да избере някой, ако той не го е избрал.
Всеки който се страхува от злото, е правил зло в своето минало. Учителят казва: Без Любов злото си остава зло; с Любов злото се видоизменя в добро. Злото няма защита срещу Любовта.
Реалният въпрос е не защо има зло, а защо ти не си заживял в Бога, защо ти лично не си заживял в Бога, в Любовта?
Няма нужда да отричаш злото, нито да го одобряваш. Трябва дълбоко да разбереш Бога и тогава ще разбереш злото като действаща част от Бога, и работеща част за Бога.
Причината, която прави човека зъл не е в окръжаващата среда, а вътре в самия него. Даже това не зависи от никаква бедност, даже има монаси, които избират бедност и стават богати. Тука само за малко ще се отклоня: в Плевен сега на лекцията скоро ме питаха какво ще кажеш за изборите, понеже е актуално. Разбира се този, който ме пита, организаторът, той е полицай, сега е вече по-голям шеф. Аз знам, той пита за другите, защото насаме той ми задава много дълбоки въпроси и много обича лекциите. Накратко: който е гласувал на Бога и на Истината, и си е посветил живота, никога не гласува за нещо друго, това е предателство. Никога не гласува за нещо друго, той е гласувал за Бога, край, това е просто. Второ, един пример дадох: ако ти си с лодка в морето и лодката ти е пробита, коя безпомощна партия ще призовеш да ти помогне? Кой ще ти помогне? Може ли да направи тази безпомощна партия нещо за тебе? И казах: Може: съболезнования. Значи кратко, ясно, не искам да се впускам в подробности, щото е толкова просто, че... Значи, ако си посвети човек живота на Бога, най-точният, самият Бог, Истината вече имат грижа за тебе, във всякакво отношение; те се грижат във всякаква област. Но избереш ли Бог на второ място, поставиш ли Го там, постепенно всичко ще се обърква. Човек има лични отношения, никой друг не може да му помогне – лични отношения към Бога, към своята разумност, към своята душа и т.н. и т.н. Значи, причината, която прави човека зъл, не е в окръжаващата среда, вътре в човека е.
Злото е няколко вида: физично, космично и мистично явление, защото е част от великата мистерия на Бога. Злото е скритата благодат на Бога. Чрез него Бог завръща съществата към себе си. Това означава, че Бог е създал злото, за да се завърнем при Него, в своя дом. Без злото ние бихме изгубили завръщането си в Бога.
Злото ни спасява от нашето собствено саморазрушение. В човека има собствено саморазрушение, то не идва от злото. Самият човек някога е посял такива причини и избори, че сега той самият е зъл, и злото идва да се опомни и да му помогне.
Ал Халладж казва: Злото е особен дар на Бога, за развитието ни и за сливането ни с Бога.
И така, злото е велик и необикновен замисъл. То е част от съвършения замисъл на Бога. Когато имаш зло в себе си, то е защото злото те усеща в себе си. Значи самото зло те усеща в себе си.
Отговорът за произхода на злото спада към скритостта на Бога, към Неговата неведомост. Ще обясня: злото съществува, но не е реалност. То е идея на Бога, особен подход на Бога, особено въздействие на Бога към тези, които нямат Любов към Бога.
Злото е високо интелигентно, защото е част от реалността на Бога. То е интелигентно, защото е живяло дълго време вътре в Бога, преди да го отдели Той за Своя план. То е живяло, защото всичко е Бог. То е било вътре в Бога, защото всичко е Бог.
Самият Бог никога не върши зло. Той си е създал инструмент затова, и му е дал позволение да работи и то само там, където нещо трябва да се изправя. Разбира се тези неща са вътрешни, скрити, но за Бог са външни. Където трябва да се изправя нещо, там Бог изпраща злото да работи.
Злото лекува нещо изкривено в човека и го подтиква към изправяне. Много лесно е да гледаме злото отвън, в обществото, но то е скрито отвътре и там трябва да започнем да го виждаме.
Всички лекомислени сбъдват злото, а злото е немилостиво към това, с което хората са злоупотребили. Там където хората са злоупотребили, било с Любовта, било с Бога, било с много неща, с Истината, злото е немилостиво.
Човекът, в който има зло е човекът на духовната слепота. Злото се е родило от лошо използваната свобода на човека. Но който владее себе си, той може и да управлява злото, защото който владее себе си, Бог навлиза вътре в него. Бог уважава свободата, която е създал, а човекът, който е допуснал злото, ще трябва да го изстрада. Той ще изстрада личната си злоупотреба със свободата.
Бог е допуснал злото, защото Той има власт над него. Хората са били създадени изначално добри, но след свободния избор те сами са направили себе си зли. Но Бог продължава да цени свободата, защото както казах и преди, тя е богоподобна. От свободата трябва да израстне от свобода Истината, истинския човек и Бог продължава да я цени, защото не иска роботи. ... богоподобна, и когато човек я изстрада, той ще стане не добър, а истински добър. Това може да продължи много дълго, няма значение; когато той изстрада, ще дойде ден, когато ще стане осъзнат, истински добър, подобен на Бога.
И така, злото е идея, въздействие, пак казвам, но то не съществува в чист вид; в чист вид съществува само Бог. Злото няма действия срещу Любовта, т.е. срещу Бога. Злото, това е един свят ограничен, вътре в самия Бог и всеки, който не разбира злото, той воюва с него. Но ако воюваш със злото, това е закон, злото ще стане част от тебе; ако воюваш със злото, злото се прилепва и става част от тебе.
Чрез злото Бог иска да се учим, за да Го познаем. А когато познаем Бога, злото ще си отиде, защото сам Бог ще го отстрани. А засега Бог предопределя къде злото да действа, и къде злото да чака.

ДЕМОНИТЕ

Демоните не са зли по своята природа, а по своята воля. Демоните обичат да овладяват човека, но те още повече обичат да са скрити в него и неразличими, защото ако човек ги различи, може да вземе вътрешни мерки и с многобройни молитви, плюс други методи, те ще изпуснат човека и неговата енергия.
Демоните са много хитри. Те обичат да са маскирани в човека. Те обичат всички видове прикрития. Примерно, познавам много хора, които дълго време изглеждаха спокойни и дълбоко въздържани, даже приличаха например на ученици. Минаха години, пет-шест години плюс-минус, и изригнаха демоните. От една страна това е хубаво, да видиш, че врагът е скрит, истинският враг е отвътре, да вземеш мерки, ако осъзнаеш за какво става въпрос. Ако не, те ще продължат да работят в тебе и ще се скрият още повече, ако не си правиш поуки.
От какво са съставени демоните? От изостанали древни страсти. Те обичат да носят тези страсти от милиони години със себе си. Страстите са прастари създания. Те са наричани в миналото грабители. Когато човекът има силни слабости, не обикновени, а силни слабости, демоните го населяват и използват тези слабости за своите цели.
Демоните са с духовни тела от въздух и тъмнина. Разбира се, има и частичен огън. Те са нещо като ефирно-въздушни и от тънка неуловима материя. Разбира се Любовта, Мъдростта и Истината различават кое е демони, кое е дяволи и кое е паднали, слаби същества. Те могат да приемат всякакви форми, даже и на животни. Затова когато влязат някой път в някое куче и го насочат да хапе човека, и някои казват, кучето беше бясно. Не кучето, а то е врата, откъдето демонът е успял да го излъже, защото иска да напада определени хора.
Те имат голяма  сила да проникват, когато им е позволено. Демоните могат да боравят с умовете на хората, с тяхната воля, с тяхната психика и с техния глас. Те са изкусни майстори по отслабване и ограбване на човешката енергия. Примерно, ако някой път ви мъчат цяла вечер и не можете да заспите, какво ви препоръчвам; не мога да го обясня, но интуицията ви ще го схване: така да се въртите, така да ви е приятно, да ви стане толкова приятно, че не само те да си заминат, ами даже и ангелите. Не мога да го обясня, който го усети, ще го усети. Значи, когато ви е тежко, да ви е леко. Има такава заповед при втория Учител на Черното братство, когато излезе книгата за Старците, ще видите: Когато ви е тежко, да ви е леко. Значи това е способност на духа и душата, не на ума, умът няма такава способност.
Демоните се борят с нас най-вече в полето на ума. Войната е духовна и който е без силна вяра и без силна Любов към Бога, изостава в своето развитие. Освен това нашите демони са нашите собствени, вътрешни скрити, неовладяни страсти. Те може да са малки, но малките неща може да станат големи. Затова трябва да търсим, да бдим навътре в себе си това малкото и да вземем мерки, а не когато е късно.
Кучетата и магаретата виждат демоните и затова кучето понякога лае изключително силно, а магарето реве силно, защото се е приближил демон. И те знаят, че демоните ограбват нещо от тях. За да не влезе демона в него и за да не ухапе човека, кучето се старае по всякакъв начин да лае много силно, за да пропъди демона и невинаги успява. А магарето, както казах, като го види, реве много силно.
Когато човек има силни, неразумни желания в себе си, става въпрос когато те са упорити, всичко това е подготовка за обсебване. Демоните виреят в човека поради неговата собствена тъмнина.
Ангелите работят в изворите, дяволите работят във водовъртежите, а демоните работят най-вече в блатата и в тежките мъртви вълнения.
Когато човекът е силно критичен към света, когато не различава критика и забележка, силно критичен към света и към нещата, това е началото на постепенното демонизиране.
Демоните имат особен дисбаланс на енергията и за да оцеляват, те трябва задължително да крадат енергия. И ако някой път  не оставят човека да спи, човек трябва да си намери методи: било приятни книги, било приятни молитви, било занимания, в които да пренасочва ума си и да се изплъзва, и да бъде по-упорит от тях. Докато накрая стане толкова силен, с толкова силна воля, че те да знаят, че не трябва да си губят в този човек времето, защото и те не обичат да си губят времето.
Най-силното лекарство срещу демоните е изправянето на отношението към  Бога. То трябва да е в най-лошия случай духовно и да върви към съкровено, после към Божествено и т.н.
Всеки човек, който е избрал твърдо Бога, Бог ще отдели демоните от него. И всеки, който се е отказал от Бога, ще бъде измамен от демоните, в случая заблужденията придобиват голяма сила. Значи, когато човек е средно заблуден, това са дяволите; когато човек е заслепен, когато е дълбоко заблуден, това са демоните и те го водят към себе си.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

И преди сме говорили, и пак ще говорим.
Голяма е тайната на падналите ангели. Те са били поставени в положение да паднат. Но коя е тази сила, казва Учителят, която ги е заставила? Скрита е тя. Тя е част от силата на Бога и Неговия замисъл, а Той не греши.
Грехопадението, това е отровеното знание, наречено Дървото за познанието на доброто и злото. Но знае се, че пак самият Бог ще превърне грехопадението в чисто благо. Грехопадението от една страна е изоставяне на Божествената Любов и затова тези паднали ангели, както и човекът, са станали уязвими. Така тези, които са изоставили Бога, са създали пробив в самите себе си. Отказът от Божествената Любов... Разбира се, има ангели, има богове, които са се съгласили с Неговия план за пътя на Божествената Любов, но падналите ангели и хората някога в миналото не са одобрили този план. Значи, отказът от Божествената Любов е изменчивост и след това вече идва голямото падение от чистотата, т.е. райското състояние. Вече са се явили не Любовта, а желанията, а те са зло. Те изискват обуздаване. Желанията са свят на борба, свят на война. Тука дяволът ще изкушава, а Бог ще преодолява – говорим за разумния човек. Бог изпраща дявола да изкушава, за да може човек да израсне в Бога, понеже Бог иска израстване, преодоляване. Бог ще преодолява, но всичко това е според намеренията и волята на самия човек.
Желанията са обратни на Любовта. Това означава, че колкото повече желания има човек, толкова по-голямо въплътяване на злото и дявола ще има в човека. Казано по друг начин: чрез желанията се увеличава злото и дявола, а чрез Любовта се увеличава Бог в нас.
И така, грехопадението означава недостиг на реалност. Този недостиг може да се запълни само чрез закона на истинската Любов към Бога. Грехът – това е посегателството, омърсяването на Божествената природа, това, което се е превърнало в нещо човешко и упадъчно.
Грехопадението на Адам не е просто някаква вина и грешка. То е голямо космично разрушение и посегателство срещу Божествения план. Става въпрос за милиарди същества, които не са одобрили Божествения план на Любовта. Те са хора, паднали ангели и т.н. И затова е създаден този план, този свят – всички паднали ангели да се учат и да растат духовно. Падението на човека е падение във вселената на времето. Казано по друг начин: знанието е време, а Любовта е вечност; знанието е време, желанията са време, а Любовта е вечност.
Преди отделянето на Ева от Адам, Ева е била негова вътрешна същност, т.е. самата негова божественост, неговата пълнота. Но той пожелал да стане външен и тя излязла навън. Но докато Адам не познае себе си, своята дълбочина, тя никога няма да дойде отвътре. И затова, който познае себе си, става цял. Той си възвръща божествеността отвътре. Всичко това означава, че Бог е допуснал грехопадението, защото Той е поискал дълбочина и осъзнато себепознание, защото без него злото винаги щеше да господства в живота на Адам и Ева. Ето защо грехопадението се случи, защото Адам щеше да започне да търси истинското си развитие и да стигне до осъзнато себепознание, и с това да спре победния ход на злото. Защото в себепознанието човек познава и Бога, и злото се отделя.
Без себепознанието хората щяха да си останат призрачни, нищожни, без реалност, а чрез грехопадението те бяха събудени да търсят себе си и своя скрит произход. Ще обясня: себепознанието се осъществява чрез истинско търсене на Бога. Себепознанието означава човекът да придобие онова истинско знание, което някога му е било отнето, откраднато от желанията и от змията. От хиляди и милиони години хората страдат, защото са влезли в своята нереалност, т.е. те не познават себе си, своята същност. Но когато човек стане реален, същностен, цял,   тогава страданието ще стане нереално, времето и светът ще станат нереални. Тогава вечността ще бъде реалност, Любовта ще бъде реалност; Бог ще се разкрие като реалност.
И още нещо: грехопадението се е случило, защото Адам и Ева, т.е. тези съзнания имали страх от Нищото, те изпитвали страх от тайната на Бога, която е Нищото. Те имали страх от Бездната от Безкрайност. Нещо им е липсвало, не можели да понесат Безкрайността. Тука само ще загатна: в Нищото има тайна непоносима, защото Нищото и неговата Безкрайност са прекалено голяма дълбочина за съществата, става въпрос духовни и ментални, не божествени, а става въпрос за духовни и ментални, мисловни същества, разбира се астрални. И затова те видели утеха в грехопадението, във външен свят, който няма такава Безкрайност и дълбочина, няма такава Бездна, няма такава опасност за тях. Това даже за тях било някаква опора, някакъв начин на оцеляване, полуоцеляване, но все пак някакво оцеляване. И понеже Адам и Ева не можели да понесат, тези видове съзнания не можели да понесат Нищото, тази скрита тайна на Бога и тази прекалено голяма свобода, те избрали ограничената свобода, наречена грехопадението. А това било и допуснато от Бога, за да ги учи постепенно на разширение на съзнанието.
Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е най-големия грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и вечността, и Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да понесе вечността. Но, тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете, Старците и определени учители, посветени, адепти и т.н., могат да понесат Безкрайността.
И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един апокриф Христос казва на Петър, буквално: Няма грях. Вие сте, които правите греха да съществува, вие го допускате. Той го няма, но една твоя постъпка може да направи той да съществува, иначе няма грях. Ето вижте как разсъждава чистотата, Божествената Любов: Вие правите греха да съществува, когато действате според навиците на развалената си природа.

ИЗКУШЕНИЯТА

Докато се изкушаваш, ти имаш в себе си зло и връзка със злото. Изкушенията са подарени от Бога заради твоето израстване.
Изкушението, казва Ал Халладж, е скритият спасител на човека. Той идва, за да станеш дълбок. Не да ти ограби енергията, ти да ограбиш неговата енергия, това е подходът на Любовта – ти да  го ограбиш.
Дяволът те изкушава, а Бог те изпитва. Когато дяволът те изкушава, дай му да види той Бог в тебе. Бог в тебе е този, който побеждава изкушенията  и така Бог израства в нас. Това не става изведнъж, важно е да си искрен и постоянен. Ако Любовта ти към Бога е силна, изкушението ще загуби силата си, то ще губи все повече своята сила. Това означава, че въпросът не е в изкушението, а в твоята Любов.
Изкушенията са и една друга мярка. Те показват дали си истинен и добър. Щом се изкушаваш, ти не си истинен и добър, това е диагноза. А когато се научиш да ги преодоляваш, постепенно ще станеш истинен и добър.
Изкушението е мярка. То показва на какво държиш – на Бог или на света. Който преодолява изкушенията, има Любов към Бога, а който се изкушава, става роб на злото и роб на света. Изкушените стават същества на света, същества на времето.
Но какъв е планът на Бога? Бог използва изкушенията, които ни изпраща, за да се укрепи в нас и да заживее в нас. Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне... срещал съм такива: „Край на всички изкушения”, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент, след много тренировки... при мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някои може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.
Чрез изкушенията човекът може да види своя възход в Бога и тук човек се научава да вижда отвътре. Тук въобще не говорим за ясновидство и за полуистини, които са най-опасните неща в света; политика, ясновидци и полуистини, това е най-опасното нещо в света, по-опасно от лъжата. Тука навлизайки в Мъдростта, започваш ясно да разбираш божествените неща, сам Бог почва да ти ги разкрива. Тука няма дарби, просто Бог ти помага. Постижението в нас е Бог, а не някаква дарба. Можем да го наречем тайна дарба, но тя не е такава с показ, тука няма показ. Мъдростта е скромна, знанието е гордо. Започваме да виждаме, и то отвътре, и то не чрез ума, а чрез духа, чрез Мъдрост.
Бог е допуснал изкушенията, за да може всеки да види своите намерения. Тези, които са с нечисти намерения, Сатана постепенно им става господар и ги взема при себе си. А тези, които постепенно, искрено преодоляват, Бог ги взима при Себе Си и ги обучава.
За този, който твърдо търси Истината и Бога, изкушенията му се превръщат в благословения; за другите в проклятия, а за търсача на Истината и на Бога... Значи виждате, едно и също нещо има две посоки, според намеренията на човека: за търсача на Истината това е благословение, а за другия – проклятия и обвързване, привързаности.
Да се изкушаваш, то е отчуждение от Бога. Човек се изкушава, казва Ал Халладж, и без дявола. Някои мислят, че непременно дяволът; човек се изкушава и без дявола, сам по себе си, поради своите скрити слабости. Щом се изкушаваш, попадаш вече в чужда власт, други вече ще ръководят твоя живот. Ти може да си мислиш, че си правиш план на живота, но ти ще бъдеш зависим; други ще устройват твоя живот, невидими.  А дали мислиш положително е все едно, защото положителното мислене е друга тънка хитрост на ума. Истинското мислене не е положително, запомнете, а съкровено, разликата е огромна. Съкровено, изключително благородно, изключително осъзнато, принадлежи на Любовта.
И така, без истинска Любов към Бога, изкушението е изкушение, т.е. изкушението е разрушение. Но с Любов към Бога изкушението се видоизменя, то постепенно те съгражда.
Без преодоляването на изкушенията Бог не може да оживее в човека и затова Той ги допуска. Изкушението желае робство, а скритият Бог в човека желае твоята свобода.
Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствента си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.
Без изкушенията ти не можеш да бъдеш проверен и няма да узнаеш себе си и доколко си вътре в Бога.
Духът на Бога заведе Исус в пустинята, за да го изкушава и за да го направи Христос. В пустинята Исус стана Христос. Преди изкушенията той беше Исус, след преодоляването той стана Христос.

ДЯВОЛЪТ

Как съществува той? Кабала казва: Бог е дал част от енергията Си, за да създаде силата и полуреалността на дявола. Той е дал част от Себе Си, част от енергията Си, разбира се това е замисъл, за да създаде силата и полуреалността на дявола за Своите цели.
Разликата между Бог и дявола е в степените на дълбочина и могъщество. Дяволът е в ръцете на всемогъщия Бог и дяволът няма избор. И когато Бог позволи на дявола да действа, той действа бързо, точно, силно и без избор. Виждал съм как дяволът изчислява такива катастрофи от предния ден, знам по Учителя плана: човек си мисли, че има спешна работа за София, тръгва с голяма скорост, ръцете му са изместени, завива рязко надясно, с около 150 км и лети дълбоко във Витиня, и много други примери там, докато падне и т.н. и т.н., защото това е план. Човекът вече е закъснял. Обичал е прекалено много удоволствията, злото и скритите нечисти неща. Времето е изтекло за промяна, ще си учи уроците в другия свят, доколкото... Разбира се, може и да не ги учи, защото ако няма от земята или в другия свят някой да го обича по особен начин, той, както казва Учителят, ще бъде нито в другия свят, нито в този свят; ще виси във въздуха. Има такива много умрели, нито са тука, нито са там и положението е трудно. Дяволът действа там, където няма Истина, т.е. там, където работи застоя.
Бог и дяволът са две сили. Бог е мощна и божествено творяща сила, а дяволът е малка отрицателна сила, работеща за Бога. Те са просто общност, скрита в невидимия свят. Те са в единство, имат общ план.
Дяволът е малката отрицателна сила, лишена от свободен избор, за разлика от човека. Например, ако дяволът и демоните се разкаят, никой няма да им приеме разкаянието, тяхното разкаяние не се приема, такъв е законът засега. На човека разкаянието може да се приеме и той да преобрази изцяло пътя си, ако разкаянието е истинско. Понеже истинско разкаяние означава голяма метла, духовна метла, духовен вятър на всички тези дяволи. Те могат да бъдат пометени, ако човек е много искрен и пожелае обрат.
Тази отрицателна сила – дяволът – е лишена от свободен избор, тя е създадена безволева, само като инструмент. Просто казано, дяволът е създаден замисъл на Бога като чист инструмент.
Човекът е също дявол, когато заживее в своите тъмни намерения и нагласи. Значи дяволът е дявол; човекът е също дявол, когато заживее в тъмнината си, в своите тъмни нагласи и в своите зли избори, т.е. в своите тъмни действия.
За да преодолееш дявола, трябва да преодолееш многобройни заблуждения. Дяволът е свързан най-вече с хора, които имат нагласа към злото, т.е. към злото и отрицателното в живота. И така той се влива в тяхната нагласа, понеже са сродни. Значи така както Бог се слива с Любовта на човека, истинската Любов, щото са сродни, така и дяволът се слива с отрицателните нагласи на човека.
Дяволът руши и с това разчиства място на Бога за ново пресътворяване, друг замисъл на Бога. Значи дяволът трябва да разрушава застоя и тези неща, а Бог пък пресътворява.
Дяволът е зависим от тези хора, които трябва да се развиват чрез отрицателен опит. Понеже не могат по пътя на доброто, по пътя на Христос, те вървят по пътя на дявола. Трябва да изстрадат този път, по него да се развиват и дяволът е зависим от тях.
Погрешните изводи за нещата означават да си в плен на дявола. Ето защо много хора имат погрешни мнения. Щом един човек има отрицателно мислене, дяволът вече започва да работи съвместно с него. И този човек става зависим, защото дяволът навлиза и прониква в живота му, раждат се взаимоотношения. Но този път на страдания, този отрицателен опит, които са допуснати от Бога, след време ще излекуват човека от собственото му зло. Не от злото в дявола, от собственото му зло. Значи тези страдания имат за цел да лекуват. Затова е много опасно да лекуваш човек, който не трябва да бъде излекуван, Учителят е дал такива примери, но това е друга тема.
Когато хората се откажат от Истината, Бог допуска те да бъдат заблудени от дявола.
Дяволът в абсолютен смисъл, пак казвам, не съществува. Например при ангелите не съществува, при архангелите, при Боговете, при посветените, при чистите съзнания, при Учителите не съществува. Но в света и във вселената, при падналите, той е свързан с тях, защото вселената е основана на заблуждение. Не само света, вселената е основана на заблуждение, обаче зад вселената е скрита дълбочината на Абсолютното единство.
Но това, което образува дявола в човека, са неговите скрити и явни, неразумни желания – ето кое образува дявола, собствения дявол: лични, скрити, неразумни и явни желания. Без тези желания дявола нямаше да го има.
Сам Бог се е оттеглил от дявола, отсъства, за да може той да съществува. Бог му е направил място, понеже всичко е Бог. Бог се е скрил навътре и е освободил място, да може да има дявол; макар и условно, да съществува, т.е. Бог му е направил място.
Дяволът е скрита неземна сила, неуловимо същество. Той не може да се проучва, но ако сам Бог е пожелал, тогава сам Бог започва да ни го разкрива и да ни разкрива неговите методи. Тъй като той е Негово творение, той е част от Него самия и Бог може да ни го разкрие правилно. Освен това дяволът може да проникне във всяко живо тяло, защото зад него работи част от голямата Божия сила, която чрез него, забележете – Бог чрез дявола, чрез тази сила – чрез него проверява нещата и хората, дълбочината на хората заради своя план и замисъл. Значи Бог използва дявола да проверява дълбоко тайната на човека, дали има той съкровена Любов, дали има въображаема Любов, дали има умствена илюзорна Любов, дали е търсач, дали е искрен или си въобразява, че е искрен. След време ще ви кажа нещо за науката за искреността, в други лекции. Значи, Бог чрез дявола може да проникне във всяко същество, не става въпрос само за човек, във всяко същество, за да го проучва за Своите бъдещи планове; да  проучва Истината и степените на Истината в него, така действа тайният Бог.
Дяволът е много хитър. Той умее да превръща изобилието в мизерия. Вие знаете, преди време един богат милиардер, който имаше какво ли не, скача от самолета. Уж има изобилие, но вътре е празен – дяволът умее да превръща тези неща, да ограбва и да превръща изобилието в мизерия.
Какво прави дяволът с обидите? Когато пуща обиди, това са опити за пленяване, той иска да те плени. Ако не простиш обидата, пленен си, много е просто; ако простиш, дяволът не може да се задържи в сърцето ти. Някой казва: „Не мога да простя” – дяволът започва да навлиза в неговото сърце, постепенно обсебване; „Прощавам ти завинаги” – дяволът изчезва. Въпрос на Любов, въпрос на подход и на отношение.
Дяволът прави много тънки съчетания между Истина и лъжа, забележете, значи за да е по-убедителен и по-хитър, той ги смесва. При него цялата Истина поначало я няма, но той използва често Истината и лъжата. Той много ловко използва Истината в своите лъжи.
Това, което наказва човека не е дявола, а в края на краищата неговите собствени неразумни желания и поради това той не може да различава кой му говори, как му говори. И ако дяволът каже, за да се стабилизира в човека, някаква Истина, още повече след време човек може да се заблуди. Но търсачът, който върви по пътя на Любовта, той различава не само кое е дявол, кое е демон, кое е съзнание, кое е подсъзнание, кое е ангел, кое е архангел, какъв умрял е, защото той се е посветил на Бога и Истината, и Истината му разкрива.
Проблемът на човека не е дяволът, а неговата собствена неразумност. Запомнете, много е просто: не е дяволът, както някои си мислят, а неговата собствена неразумност.
Месната храна е храна за дявола в човека за неговите бъдещи планове (пък и настоящи).
Ако ние проучим и разберем как действа дяволът, затова ви говоря, той ще изчезне, защото по-дълбоко ще разберем Бога, защото ние ще си изработим правилен подход към Бога. Затова ви говоря за дявола, защото да си изработим още по-правилен подход към Бога. След време ще имаме пак лекции за злото и за дявола, тъй като го проучвам от около 90 книги, но не само от книги. Това, което ви изнасям за Дао не е само от книгите. Има някакви книги, примерно да кажем 50 книги, 60 книги-суфи, но аз ви изнасям нещо и от моя суфизъм, от моето Дао, от моя Дзен. Значи, книгите са си книги, те помагат; те разкриват, понякога не разкриват; понякога загатват, понякога разкриват само донякъде. Но когато ние се стараем и много обичаме Бога и Истината, те започват да ни разкриват цялата Истина. Цялата Истина никога не заблуждава човека, за разлика от опасните полуистини.
Ако ние си изработим божествен подход към нещата, дяволът ще изчезне. Мохамед казва: Бог в мен ме научи да се справя с дявола, докато дяволът напълно ми се подчини. И после Мохамед казва: Бог ми помогна да покоря дявола и моят дявол прие исляма, т.е. пълна покорност, няма вече дявол. Но Мохамед е дълбока история, между другото някой път ще ви говоря повече за него, това е прероденият Моисей, един и същ. Живял и като Моисей и като Мохамед в пустинята, разбрал тайните на пустинята, на изкушенията и израства в тайно ниво. Много дълбоко същество, с много голям опит и от миналото, и сега. Разбира се не се впускам много да ви говоря, щото има хора, които ще се смутят, ще се чудят дали е един и същ – той е един и същ, но това е друг въпрос; на едно място е казано от Учителя. Значи, приел исляма, покорството; значи всеки трябва да покори собствения си дявол, не в другите, в себе си.
Мохамед казва още нещо важно: Когато човекът не е посветил живота си на Бога и когато не иска Неговото ръководство, тогава Бог прави така, че такъв човек да живее с човек, в който живее дявола. Значи изпраща му такива квартиранти, такива хора, такива близки, за да може да го обучава и накрая да обикне съвсем, да разбере Бога, да разбере своя път и да може да се учи и да се поучава.
Лъжата е метод на падналия човек. Кое е най-опасното в нея? Тя разрушава твоята тънка енергия, фината енергия, с която след време проникваш в Бога. Тя разрушава твоята тънка енергийна защита. Затова Учителят нарича лъжата двоен грях. Всеки друг грях, казва Учителят, малко или много може да се прости; лъжата – не. Каквото и да кажеш, както и да се молиш, ще носиш последствията на лъжата. Значи пробива, разрушава твоята енергийна защита, защото дяволът влиза през лъжата.

САТАНА

Идеята за Сатана е много важна и затова човек трябва правилно да я разбере, за да знае как да се защити от Сатана.
Да знаеш как да се защитиш от Сатана, трябва да го познаваш, трябва да познаваш неговите техники и методи. Това не става с по-голяма хитрост от неговата, а става с Мъдрост. Но най-трудното нещо е да превърнеш, казват атлантите и розенкройцерите, най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в Мъдрост, понеже това е наследство от Лемурия и Атлантида, много силен навик. И досега умът продължава да хитрува, но умът си е ум, а чистият дух е друго нещо.
Който познае Сатана, разбира се чрез Бога в себе си, така можеш да го познаеш, тогава вече Сатана няма да ти е враг. Но ако не го познаеш, той ще бъде и твой враг, и твое бреме.
Да бъдеш невежа по отношение на Сатана е много вредно и опасно, затова ви изнасям тези лекции. Да го отричаш, да не го разбираш, да не знаеш как действа е много вредно и опасно.
За да се справиш със Сатана, това е умение и Мъдрост, това е умение да задвижиш Бог в себе си. Любовта в нас задвижва Бога.
За Сатана е много важно човекът да има хубави постъпки и лошо мислене, например, хубави постъпки  и лошо мислене.
Бог е Истината, а Сатана е само част от тази Истина, част от Цялото, част от Истината. И понеже е само част от Истината, той изглежда като лъжа, но чрез тази лъжа Бог иска ние да познаем цялата Истина. Затова има и лъжа, за да познаем след време, ако сме търсачи на Бога, цялата Истина.
Сатана е част от мистерията на Божията воля, защото действията на Сатана в този свят са само условни. Те са прикрити действия на Бога, чрез които действия Бог иска да ни научи да Го познаваме и да Го разберем в себе си. Сатана не е прокълнат служител, а прикрит служител; не е прокълнат, а прикрит.
Как Луцифер е станал Сатана? Чрез могъщо отнемане, чрез могъщо Божие действие, т.е. могъщият Бог е отнел на Луцифер божествения му дух. Напълно отнемане, тъй като могъществото на Бога е изключително, то не е някаква сила, то е могъщество, а във вътрешната си част е всемогъщество. Той не е отнел ума, сърцето, волята и другите неща; той е отнел духа му за своите цели.
И така от Луцифер, след отнемнето на духа, той вече се превръща в Сатана и започнал да обича злото, и даже то започнало да му допада. Няма го Божествения Дух, няма я съкровената природа, много ясно, че ще виждаш по друг начин. Ако беше отнел това на Христос, същото щеше да се случи и с Христос. Но там замисълът е друг, даже то е замисъл на Бездната, но и на Бога.
Бог е превърнал Луцифер в Сатана, за да може човекът и човечеството да имат реално развитие, а не въображаемо развитие. Чрез Сатана Бог осъществява развитието. Ето отново защо Бог е велика Любов, защо трябва да Го разберем като истинска велика Любов, а не просто да кажем „Бог е Любов”, защото Той е такъв. Бог осъществява развитието чрез Сатана, т.е. Сатана действа в света, а зад него е скрит мъдрия дух на Бога, който усъвършенства съществата.
Самият Бог е направил Сатана преграда за хората, които Го търсят,  които търсят Бога. Защо? Защо Бог е поставил Сатана като преграда срещу хората? Защото Сатана е много ревностен, много държи на Бога. Ако Бог държи на Бога повече от Сатана, ако има по-голяма ревност, това се случва при истинската Любов. Не при човешката любов, не при полудуховната любов, даже не и при духовната Любов. Духовната Любов е четвърто измерение, съкровената Любов е пето измерение. От пето измерение нагоре към Божествената Любов, това е вече истинска Любов. Тогава вече преградата отпада, сам Бог я отстранява. Това означава, че Бог е направил така, при Него да отидат само достойните и избраните, т.е. избраните са достойните същества. Казано по друг начин: само с истинска Любов можеш да преодолееш Сатана и да откриеш тайната на Бог в самия себе си.
Сатана можеш да го победиш само със съкровена и Божествена Любов, т.е. с истинска Любов, защото тази Любов е сама по себе си висша енергия на самия Бог. Тя е Негова интензивност. Какво означава интензивност? С голяма концентрация, сгъстяване на Бога, това е концентрация, сгъстен дух, това означава. Какво означава свръхконцентрация? Това води вече към искрата, още по-дълбока степен на духа.
Тази Любов е самата висша енергия на Бога, Неговата динамика. Там преградата отпада, Сатана не може да я понесе и Бог го отстранява. В тази Любов злото умира. Когато видиш Бога, при истинска Любов, продължителна истинска Любов, Той ти дава да Го видиш, да го преживееш. Когато видиш Бога чрез това преживяване, става напълно опустошение на злото и чак тогава разбираш, че наистина Бог е Любов, и това е велика Любов. И да имаш истинска Любов към Бога, това е, казва Валентин, (другият път ще говорим за него), живото евангелие, единственото послание. Няма друго евангелие, истинска Любов към Бога, накратко казано, това е живото евангелие. Другият път ще говорим и за него, и част от евангелието на Истината. Гностиците са подобни на учениците на Христос, но няколко степени по-дълбоки. Другият път ще разберем защо е така и тяхната не само Мъдрост, и не премъдрост като премъдрост Соломонова – говорим за дълбока, истинска премъдрост на високо ниво, за което другия път ще говорим.
Любовта е изключително съществена в живота, защото тя е качество на Бога, качество, чрез което се завръщаме.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #4 on: септември 12, 2017, 04:19:51 pm »

4.08.2009.
Л-я: Валентин.
ИР: Мъдростта на Валентин.
Л-я: Василид.
ИР: Злото според гносиса.
Л-я: Мани.
ИР: За Бездната.

ВАЛЕНТИН

Лекцията е за плерома; плерома, т.е. пълнотата.
Плерома, това е чистият Божествен космос. Плерома или пълнотата е състояние, състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека; строго определена висша мисъл на Бога в човека.
Най-великата плерома е Бездната и всички, които искат да познаят първичната Бездна, се натъкват на тайнствен предел, казва Валентин, натъкват се на тайнствен предел, защото не познават тайната на неведомостта.
Падането на световете се дължи на, забележете, Валентин казва, на мъдростта. Тя е пожелала да познае Бездната, но се е сблъскала с този тайнствен предел. Така се е случила космическата драма. Съществуването на този свят е начин да се спаси плерома от неминуема, по-голяма катастрофа.
Само този, който е сключил свещен съюз с Бога се ражда в Неговата плерома, в Неговата пълнота, в Неговата Истина.
В истинския човек няма свят, няма космос; има само пълнота. Това е първичното послание на Истината. И това е всъщност благата вест. Това е евангелието, това е благата вест, пълнотата. След време ще говорим за една голяма мистичка от Атлантида, подобна на Ал Рабия, но по-висока степен. Тя казва: Там където е Любовта, няма вселена и светове, т.е. няма ограничения. Любовта живее в Бездната. Значи няма вселена и няма светове.
В истинския човек няма църква, а само Истина и плерома, Истина и пълнота. Никоя църква не може да го побере, защото истинският човек не е нито земен, нито небесен, нито космически; той е плерома, предвечен. Истинският човек е дълбинна пълнота, която я няма в света и която я няма в космоса. Значи истинският човек е първична пълнота, изначална; тази пълнота я няма в света и я няма в космоса; той ги превъзхожда. Той е нероден, всякога жив, предвечен, не се нуждае от вечност и време. Той е беззаветен, немислим, така казва Валентин.
Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или Абсолюта. Значи, след време, когато се постигне вечността, ще се върви от там нататък към безкрайността. Но само  който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на този път.
Замисълът е превърнал кръста в предел, който не допуска човека да се завърне в плерома, в Отеца, в своята пълнота, ако не го преодолее. Ето защо кръстът е символа на този свят. Завръщането в Отеца може да стане само за този, който премине през кръста и съумее да съхрани истината и целостта в себе си. Но затова се иска мощна, дръзновена, велика и неизменна любов. А който не успее, който няма такава любов, си остава в брак със света и вселената.
Само за чистото съзнание се явява възможност за завръщане в пълнотата. Христос, който е чисто съзнание, е въдворил нарушения мир в плерома. Така го е запомнил, така го е въвел, че плерома е постигнала непоколебимо основание. Значи той е въвел плерома и тя е постигнала непоколебимо основание, което е самото чисто съзнание, т.е. самата природа на чистото съзнание.
Само благодарение на чистото съзнание пълнотата си остава цялостна и съхранена. Вселената и светът са една празнота, отделена от плерома, те са извън плерома, извън изначалното съзнание. Но след време великият замисъл ще напълни отново тази празнота. Но засега мъдростта не е още на тази висота, защото засега тя е лишена от Любовта, от своето скрито съвършенство. Значи мъдростта поне засега е отделена, лишена от Любовта и тя няма това скрито съвършенство.
Предвечният Христос е изначалното чисто съзнание. Това съзнание е било създадено в плерома, а сегашната мъдрост е изгубила тази чистота. И когато тя си върне тази чистота, вече ще се нарича не София, което е на гръцки, а ще се нарича с древната дума Ахамот, думата на гностиците, истинската дума за мъдрост. Не тази, която минава за мъдрост, София, а ще се промени името и ще се нарича Ахамот. Но засега София обитава все още в ада, в своята непълнота и в своето несъвършенство. Тази София-мъдрост, трябва да се преобрази в Ахамот, трябва да стане напълно съзнателна и да встъпи в брак с изначалната чистота. Тогава тя ще се върне в плерома.
След падението от пълнотата се е родила вторичната София-мъдрост, която по друг начин е наречена ума, умствената мъдрост, а разумът е бил изгубен; т.е. разумът е бил изгубен, останал е умът. От него се е родил демиургът или вторичния творец, който е създал космичните и материални светове, т.е. ограничените светове, поради липса на Ахамот, изначалност, първична Мъдрост. Той пак твори, но създава копия, отражения, защото е изгубил образа и подобието. И той само копира и запълва тези светове с отражения, защото не обладава Ахамот и е изгубил своята изначална пълнота, която се намира в самия Отец.

МЪДРОСТТА НА ВАЛЕНТИН

В най-голямото страдание е тайната на живота. Тука се намира скритото око на Бога. После казва: Божията воля спасява тези, които изцяло се обръщат към нея; значи които изцяло се обръщат към нея.
Ако човекът изцяло е заживял в Бога, той е превърнал времето си в плерома. Той е превърнал времето във вечност и върви още по-надълбоко.
Отецът, който е начален, първороден и несътворен, се е съединил с първичното слово, Логоса, за да бъде едно с вечния живот. Именно затова се е съединил, за да бъде едно с вечния живот. В това първично излъчване обитавало велико усещане за единство и уют. То било наречено по-късно от Словото, от Логоса, било наречено Любов. Тука била създадената мъдрост и тя пожелала обаче да обхване всичко, но разбрала, че има нещо необятно, нещо неуловимо. И тя разбрала, че е несъвършеена да обхване Праотеца. И впоследствие тя тръгнала надолу. Надолу била свободна, а нагоре за нея имало предел.
Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо? Божественият Дух. Бог може да отнема дух; тайната вътре в Бога може да отнема дух, може да отнема и душа, в случая Божествен дух; бил му е отнет духа.
Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе, и да съществува чрез една част от Абсолюта, от Него. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.
Кръстът, пак казвам, това е тайнственият предел на развитието. Той е границата. Той е това, което е пределът между външния космос и плерома. Значи той е мярката. Той е границата и който го мине, се връща в плерома; който не може, остава в космоса, в света, в ума и в преражданията.
Кръстът спасява човека от голямо падение и проваляне в кенома, външния космос или празнотата. Той спасява човека от нисшето. В кръста вертикалният път е спасителният път, възкресението, завръщането в пълнотата, т.е. в същността на Бога.
Кръстът е чужда среда за всичко нечисто, но чистият преминава през него и преодолява кенома, външния космос, земния живот, включително и астралния и менталния живот, той ги преодолява. Затова е много ценен кръста, след време ще говорим въобще за символите, тука само бегло споменавам.
За нечистия кръстът е враждебен и е много трудно да се обясни на нечистия какво са радост и възторг, които се раждат на кладата, които се раждат на кръста. Много е трудно да се обясни на обикновените хора какво представлява най-вътрешния свят на пълнотата и  затова те си остават във външния космос и в неразбиране.

ВАСИЛИД
ПЪРВОТО, ВТОРОТО И ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО

Както си спомняте, в началото още Бог е нямал име и се е наричал Първото същество; второто Луцифер, третото Христос.
Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.
Който иска да познае Първото същество Бог, той трябва да изключи света и съществуващото, света и съществуващото в него и да се отдаде изцяло на Бога. И влизайки в Бога, той ще познае несъществуващото като тайната на безсмъртието, и ще осъзнае своя път към своята нероденост.
Когато от Бездната е изтекло дихание, Първото същество го е приело. Впоследствие то е било наречено живот. По-късно това дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане. Дишането е по-долна степен от диханието. Това дишане се е превърнало в кръговрата на света и на космоса.
Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там където е мястото на истинската цивилизация. Затова в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после, след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.
Когато чудното дихание на Бога влязло във формите, формите заживели и поели по своя път. Така самият живот тръгнал по своя път. Енергиите на Бога се облекли във форми. В Първото същество е скрита велика, древна Любов, а това изисква свобода и осъзнаване, защото само така се гради диханието, истинската връзка или истинския живот, безсмъртието.
Второто същество Луцифер е трябвало да изгуби Бога поради замисъл, след което изгубило пълнотата си. (Тука само малко ще се отклоня: ние в декемврийската лекция ще говорим повече за Ал Халладж, тя цялата ще бъде посветена на него. Той обяснява много дълбоко страхотната любов на Луцифер към Бога. Бог създава Адам и му казва да се поклони; Луцифер казва: - Не! Няма да се поклоня! Само не Теб се покланям! Бог му казва: Ако ти направя могъщо проклятие? – Само на Тебе се покланям и на никой друг! Страхотна любов, изключително същество, което след време ще се върне в боговете; не при херувимите, херувимите ще си останат херувими, той ще се върне... Но специално декември ще говорим за това особено същество. И който има по-голяма любов  от него към Бога, се завръща завинаги при Бога. И не само във вечността, по-дълбоко, в Неговата тайна безкрайност. Но това е пътят на тези, които дълбоко осъзнават тези дълбочини). Поради замисъла на Бога Луцифер е изгубил Бога, след което е изгубва и пълнотата си,ь и е придобил странни собствени разбирания.
Второто същество е друг промисъл. То е условно падение. То отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. Значи, Василид казва, че това е условно падение и то, това същество, отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. И така те придобиват знания, но знания без същност, т.е. знания без душа, знания без любов. И затова те са включени в друга система, наречена Дървото за познанието за доброто и злото или казано по друг начин, дървото на смъртните същества.
Промисълът е бил такъв, че Второто същество Луцифер е било родено като част, като отломък от Бога, докато Христос, Третото същество е родено като цялост от Целостта. Такъв е замисълът: Луцифер като част от Него и зависим, и Христос също зависим, но по друг начин, като цялост от Целостта, като пълнота от Пълнотата.
Връзката с Второто същество е наречена съдба. Когато Второто същество е успяло да поквари човека чрез него самия, забележете, защото то не става така; чрез него самия го покварява и тогава той го е направил смъртен и го е изпратил в съдбата. Второто същество Луцифер е символично убитото божество от Бога, т.е. преобразувано в зло. И всичко това е в името на възкресението. И така, и Второто и Третото същество са спасители, но различни: Второто същество е убито божество от Божията воля, а Третото същество е разпнато, и всичко това са символи. И всичко това е за да израснем в Бога, за да може човекът да израсне в Бога.
И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това, самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Значи Той ги разпъва, убива Луцифер и разпъва Христос, за да им разкрие свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.
Целта на убиването на Луцифер и разпятието на Христос е в това, да се реализират висши нива на съществуванието.
Второто същество Луцифер условно е изгубило тайната на живота, която е Любвта, защото то е било отделено от Бога, за да се покаже на световете и на съществата какво означава отделяне от Бога, какво означава отделяне от Любовта, какво означава отделяне от Първото същество. И затова Второто същество живее в познатото, в известното и не може да се обновява; не може да се обновява. То търси нещо ново, търси промени, но не съумява да открие това, което търси.
Докато Третото същество е друг символ. То означава да избереш неизменната Любов. И така то заживяло в непознаваемото, във вечното състояние на Първото същество, което е Любов, несътвореност, сияние и безсмъртие. А тука обновяването е реално и вечно чрез тайната на Първото същество Бог. Тука има реално обновяване.
Третото същество разкрива смисъла. Третото същество е реалност вътре в Бога, това е съединена реалност, докато Второто същество е отделена реалност, пак казвам, за да се покаже на всички, които са се отделили, какво се случва.
Третото същество, това е символ на неизменно отношение към Бога. То всякога има т.н. абода и кавана. Ще обясня: кабалистически това означава, че то има постоянно обожание и вглъбление. Обожание, велико непрестанно възхищение и вглъбление, т.е. позволение да се вглъбява в Първото същество. На него му е позволено, поради чистотата, да влиза навътре в Бога и в Неговата тайна, поради особеното си неизменно отношение към Него. Значи, който има това отношение, има позволение на вглъбяване. Иначе може да влиза навътре, но ще има спиране, ще има преграда и той ще си мисли, ще проучва някои неща, даже може да си въобрази, че е в Нищото, но това е друго.
Третото същество Христос е скритият, неземен, несътворен свят в човека. Казах, че То символизира истинската Любов, вечното отношение, (това означава истинска Любов), не временно, а вечното отношение към Бога, поради което самото това същество е вечност. А непослушанието е слязло надолу и е станало време. Значи непослушанието означава същества на времето.

ЗЛОТО
(според гносиса,
според откровението)

Гностиците казват: Злото не е вечно явление. То е само процес на превръщане на добро. Значи един продължителен процес на превръщане на добро.
Злото е в това, че човекът не познава себе си.
Много е специфична Божията тайна на злото. Тя се състои в това, че злото присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог, само Той съществува в чист вид. (На последната лекция сега в неделя в София обясних, а и преди донякъде съм казвал: понеже всичко е Бог, Той трябва да се свие навътре и да направи място на дявола да съществува, и на Сатана и на демоните, иначе те не могат ... Ако Той ги изпълни със Себе Си, те престават да са демони, дявол, Сатана и т.н. Но Той се е оттеглил, направил е място, свил се е навътре, за да може те да работят за Неговата цел. Коя е тази цел? Накратко ще я кажа, друг път ще я обясня по-дълбоко: Целта на злото е да се изпълни един велик закон, на Библията, най-важния закон – Любов към Бога, истинска Любов към Бога. Затова е създадено злото, чрез злото Бог ще завръща съществата, след време и най-упоритите и те някога ще разберат и ще изпълнят този закон, който е истинска Любов към Бога). Значи, присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог, и само Той съществува и затова този, който има любов, той има Бог в себе си. И той преодолява злото и осъзнава, че то не съществува, освен като влияние, като особено въздействие, което иначе в дълбокия план е илюзия. Защото Любовта познава само Бога и поради това няма разделение. Но човекът, който е изгубил любовта, се раздвоява и от там той изпуска целостта.
Има само Бог, няма зло. Но главният проблем е, че ние не познаваме Бога, защото сме посветили живота си на други неща. Но ако ние посветим живота си на Бога, това зло, това въздействие, което е част от Него, ще бъде отмахнато. Но засега то си стои и работи, защото ние сме проблемът и злото е в нас; не в дявола, а в нас; не в Бога, а в нас. Това означава, че Бог иска да ни спаси от собственото ни зло; не от дявола, от собственото ни зло.
И така, злото е онази част от Бога, която Бог може да я скрие от нас, но ако изберем пътя си към Бога чрез любов. Но ако изберем пътя си към Бога чрез любов, тогава Той ще внуши на злото да се отдели от нас. Разбира се, че във въздействието на злото има сила, но то е само част от силата на Бога, защото просто Бог отсъства с целостта си, Той се скрива.
И така, злото е странна игра на Бога. Това е игра все на Неговата сила, чрез която Той крие Себе Си, но на човека на Любовта, на достойния, Той се показва, защото този човек е сроден с Любовта.
И така, злото не съществува, това е само едно много тънко изкуство на Бога и ако ти наистина имаш истинска любов към Бога, ще видиш че злото е само служител на Бога и на Неговата могъща воля. И когато твоята двойнственост изчезне, ще изчезне и злото. Говорим за напълно, не за изчезване 99%; когато напълно изчезне, ще изчезне и злото. Но разбира се, необходима е истинска Любов към Бога.
Съществува само Бог, реално, скрито, вътрешно, а злото е инструмент. То не съществува, а само е допуснато като необходимост. И никаква борба няма между Бог и злото, защото злото е част от Бога. То е само сянката на Бога, то е прикритието на Бога. Говоря всички тези неща и последната лекция в София беше особено за злото, защото когато разберем правилно това, подходът се променя. Много хора ми казаха: Вече се променяме в друг живот. Тези неща отварят врати, стават съвсем други неща, когато разбираме правилно. А иначе воюваме с външния свят, с врагове измислени, а то в нас расте. Именно затова изнасям тези лекции, след време те ще имат продължение.
Съмнението е зло, защото е тъмно, разделящо, защото е несъзнателно. (Само накратко: значи, докато човек има съмнение (какво означава съмнение: със мнение; не със знания – съзнание; не с мъдрост, а имаш някакво мнение, но нямаш мъдрост, именно това е съмнение, а не съзнание)... когато имаш съмнение, злото винаги ще изглежда зло. Когато имаш съзнание, чисто съзнание, тогава вече злото няма да изглежда зло. При съмнението дяволът винаги ще изглежда страшен, защото ние не можем да му предложим Бог в себе си, това е причината. Винаги изглежда страшен, защото ние няма какво да предложим, не можем да предложим Бог в себе си.

МАНИ

Един от великите персийски учители. И той представен по много странични начини, даже изкаран какъв ли не, но днес ще говорим за нещо дълбоко, което е в него. Истински Учител и нещо изключително.
Мани казва: Кой може да отключи тази змия? (Става въпрос, сега ще поговорим малко за змията, която е захапала опашката си. Мани е един от тези, които най-дълбоко обясняват този въпрос, символът – змията, която е захапала...) Кой може да отвори вратата й и да види Божието лице? Този затворен кръг (този символ, змията, която е захапала опашката си), този затворен кръг е сила и ужас. И светът е вселената са запечатани с този силен печат.
Змията, която е захапала опашката си означава, че това е всичко сътворено, ограничено. Кой може да разчупи този печат? И казва Мани: Всичко сътворено, и сърцето на този кръг е твърдо като камък. Мечът не може да му устои, желязото за него е слама. Този древен змей е сътворен като безстрашен. Кой може да го отключи? Всичко човешко странства в тази змия, в този кръг. Всичко земно странства в тази змия, която си е захапала опашката. Всичко човешко странства в закона на вселената и света, т.е. ограничението. Това е един път на неведение. Но този път може да стане и път и на себепознание, ако човекът успее да улови змията и да отвори кръга, да отвори вратата, ако съумее да получи гносис, откровение от Бога, ако спечели доверието на Бога – отново стигаме до Любовта. Значи, ако получи откровение, тогава той ще получи самопознание. Чрез това човек се пресъздава, той вече става, Мани казва, свещено място.
Който не съумее да отключи змията, той остава в лабиринта, наречен вселена и свят. Той остава уловен от силите на света, на вселената и на сътворението. Това означава, че цялата вселена е уловена от древната змия. На гностически език тя е наречена Уробор, това е тяхната дума за този символ. Уробор, т.е. змията, която е захапала опашката си.
Всичко, което е изгубило Любовта, се е превърнало малко или много в змия, т.е. желания. Желанията са част от вселената, не част от пълнотата, не част от Бога, те не са Любов. Разбира се, когато боговете имат желания, това е съвсем друго нещо, аз говоря за падналите ангели, а те са около 20 милиарда. Значи желания, и това означава част от вселената, част от лабиринта.
И така, змията или Уробор, е заключила човека на желанията в сътворението. Човекът е влязъл в системата на змията. Ще обясня: в системата на змията са всички, които са изгубили Любовта. Но какво е Любовта? Любовта символизира изчезване. Истинската любов към Бога означава всичко друго да изчезне, да остане само Бог. Тогава се ражда вечния живот. А по-късно, в големите мистерии ще се роди и безкрайността. В безкрайността ще ни учат Старците. Сега ще ни учат разни учители и рядко Старци; в безкрайността главно Старците. Значи, всичко друго да изчезне и да остане само Бог.
Любовта символизира велико осъзнаване на Бог в себе си. Ти може да мислиш, че обичаш. Не допускай такава грешка! Разбери, че Бог в теб обича тези същества, тези души и какво ли не, не ти. Защото ако почнеш да мислиш, че ти обичаш, може да стане опасно. Тук само ще кажа какво е осъзнаване: осъзнаването изисква голямо количество тънка енергия. Това е енергията на Любовта, Мъдростта и Истината. Не на обичта, не на знанията, да не говорим за информация, да не говорим за обич; говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, най-тънката, най-фина енергия. Тя се превръща в дълбоко осъзнаване.
И така, който има Любов, ще получи гносис, откровение, ще получи другата Мъдрост, не падналата, а другата висшата, окултна Мъдрост и ще се освободи от змията, света и лабиринта. За чувствените хора, емоционалните и менталните хора, т.е. знаещите, за тези знаещи хора спасението е недостъпно, те са вкоренени в змията. Но тези, които приемат учението за гносиса, откровението, те се спасяват и за тях Уробор, змията не е съблазнител, а Спасител, т.е. Бог я преобразява и ни представя друго лице от Себе Си, Спасител.
В миналото змията е била древномъдра, в най-първичната древност, изключително мъдра. Защо? Тогава, по него време в нея е живеел самия Бог, тогава. По-късно, когато Бог се отделя, змията вече не е мъдра. Значи, когато в нея живеел Бог, тогава змията е учила хората на големи тънкости. И сега, когато човек получи откровение, Бог се проявява в змията и тя си отваря вратата, за да пусне човека от сътвореното към несътвореното.
И така, цялата вселена е трон на древната змия. Тя държи сътворението и сътворените в неведение, до часа на Голгота или до часа на гносиса. А отвъд откровението е сияещият лик на Бога. Падналият демиург, творец, т.е. змията, също е творец, както казах, но ограничен. Тя имала способността да сътвори само материалния свят. Но Мъдростта имала и други две способности и две велики царства, там змията не може нищо подобно да сътвори. Първичната Мъдрост, Ахамот, е сътворила душата и духът. Голяма тайна има в сътворението на душата. Ако някой път Учителят ми позволи, ще ви разкажа колко много коства на Бога сътворанието на една душа, защото една душа е по-ценна от целия свят, материалния свят.
Змията не познава тайното сътворение на душата и духа. Те са непознаваеми за нея, защото тука Мъростта е изключително висша. Тя принадлежи на Бога и на тайната в Него. Змията, Уробор, е била много висше същество, но и за нея има нещо, което си е останало неразбираемо: то е скрито в самия Бог.
Самото творение е едновременно и падение, и път, и двете неща едновременно. Значи творението е и падение, и път и затова в този свят слизат изначалните Еони, т.е. изначалните излъчания, наречени Учители, мъдреци, посветени и т.н., общо казано Учителите на Мъдростта. Те слизат, за да покажат пътя.
Адам и Ева са създадени от смесена светлина, пленена светлина. Спасението идва, когато пленената светлина се освободи от материята и се завърне в своята изначална чистота.
Спасението е освобождение на вътрешния човек и завръщането му от смесената светлина, в чистата и пълна светлина, т.е. завръщането му в цялата светлина, в неговата цялост.

ЗА БЕЗДНАТА
(от Василид)

Бездната изпълва Бога и всички същества със своята неизмеримост. Вие знаете оня случай, когато Учителят видял един червей, спрял се пред него и го поздравил с велика любов; той видял в него бъдещия бял брат, защото всяко съзнание върви към тайната на Безкрайността. Затова нямаме право да посягаме и на най-малкото същество, защото то е част от тази безкрайност. Разбира се, тези, които посягат, ще отглеждат тези същества, ще се грижат за тях, ще изплащат всичко, но това е друг въпрос.
Значи, Бездната е неизречена, казва Василид, неизречена, безмълвна, абсолютно неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко: безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били изречени.
В този предвечен покой на Бездната всякога е живяла плерома, великата пълнота и древната Мъдрост, която е била блажена поради единението си с Любовта. Значи когато Мъдростта е единена с Любовта, тя е блажена.
Бездната е единствената, която може да спаси, чрез Бога, света и космоса от тази огромна празнота. Но Бездната има условие. Тя изисква едно нещо и то е безусловно. Това е първото качество на Бездната и то е наречено по-късно Любовта. И нищо друго не може да влезе в Нея и да придобие древната си участ, която е пълнотата, плерома. Ето защо толкова важна е заповедта на Учителя: Люби Бога повече от себе си. Тука Учителят разказва цялата Библия в едно изречение. Ако искате да знаете Библията в съкратен вид, това е именно тази мисъл на Учителя. Моисей казва десет заповеди, Христос казва две, Учителят казва една: Люби Бога повече от себе си.
И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към по-високата степен – от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието; тайното съзнание.
Бездната, казва Василид, е безначална Същност и е абсолютно безмълвна. След време ще говорим за исихазма и за науката за безмълвието. И тук съществува такъв безпределен покой, че даже е много трудно той да се понесе дори от боговете, не от ангелите; толкова дълбок покой, че много е трудно да се понесе дори от боговете. А хората дълго време трябва да бъдат подготвяни, за да понесат и вечността, и чак след време безкрайността.
В това грандиозно безмълвие е част от великата прелест на Бездната. Но само Любовта знае пътя, но тя също знае, че там има нещо непостижимо.
Същността на Бездната е велико безмълвие. Тука словото е излишно, а молитвата угасва. Какво можеш да кажеш на Това, което надминава всяко слово, казва Василид. Нищо не можеш да кажеш.
Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.
Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим. Става въпрос безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога и на Бездната; и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма какво да кажеш. Каквото и да кажеш, тук става въпрос: съкровеното е пето измерение; тука става въпрос за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.
Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо? Накратко ви казвам, следващата година ще говорим пак за тойните на Египет: защото е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. На това основание казвам, че степента на безмълвие, която има човек, е тайната на човека.
Значи степента на безмълвието на човека е тайната на човека.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #5 on: септември 12, 2017, 07:13:11 pm »
АУМЪ
1.09.2009.
Л-я: Еврейската мъдрост.
ИР: Българската мъдрост.
Л-я: Китайската мъдрост.
ИР: Африканската мъдрост.
Л-я: Индийската мъдрост.
ИР: Третият бряг на реката.

ЕВРЕЙСКАТА МЪДРОСТ

Няма по-глух от онзи, който не иска да чува.
Бог е единствената Причина за всяко добро и зло.
Бог обитава там, където Го пускат.
Най-злият враг на човека е дълготрайното щастие. (Там, където заспива човека, дълготрайното щастие).
Не по своя воля е жив човекът.
Младостта е заблуждение; зрялата възраст (става въпрос за обикновения човек) е борба; старостта е съжаление. (Това се отнася до обикновения живот).
Ако аз обичам Бога, защо ми е бъдещия свят? (Това го казва един голям Учител, Бал Шен Топф, след време за него ще говорим, Учителят на хасидите).
Когато си забравил Бога, ти си умрял и когато живееш; но когато си в Бога, ти живееш и в смъртта.
Не търсете посредник! Обръщайте се пряко към Бога, най-великото, най-достъпното Същество. (Най-достъпното, пряко към Бога; много от тези мисли са на учители, кабалисти, талмудисти и т.н., някои са народна мъдрост).
Това, как Бог именно управлява всичките тези светове, се явява истинска тайна.
В човека, който е преизпълнен със самия себе си, няма място за Бога.
Един друг Учител, талмудист, казва:
Аз не се опитвам да узная, защо аз страдам. Всичко, което искам да узная е, страдам ли аз в Името Твое? (Значи страдам ли аз в Името Твое, в името на Бога).
Не считайте нищо за пошло и нищожно, защото присъствието на Бога прави всичко свещено.
Ако наблюдаваме огънят и водата, то ни изглеждат като противоположни. Но когато ги съзерцаваме в корена, където те черпят живот от единствен Източник, виждаме тука съвършено единство.
Тука на земята всичко, което се оказва за тебе зло, горе на небето се вижда като оказана милост.
Неверието е нежелание да се променяш според Божията воля.
Молете се за вашите врагове, с тях нищо лошо да не се случи. Тази любов е истинско служение на Бога.
Глупакът обвиняма другите; умният обвинява себе си; мъдрият не обвинява никого.
Има четири типа хора:
Първо: човек, който знае, и знае че знае – той е мъдрец. Следвай го!
Второ: човек, който знае, но не знае че знае – помогни му в пътя, да оцени своите знания.
Трето: човек, който не знае, и знае че не знае – учи го!
И четвърто: човек, който не знае, но е уверен, че знае – той е глупак. Бягай от него!
Невежият никога не може да бъде благочестив. (Каквито и благодеяния да прави, човек, който не е познал Бога и въобще който е невежа, никога не може да бъде благочестив).
Истината здраво ни вгражда в реалността.
Животът е учение. Това означава, вслушване в реалността. Всичко друго е като пътя на лунатик към смъртта.
Не казвай: Ще уча, когато намеря време. Време не се намира, време се създава.
Онези, които допускат мислите си да блуждаят, те не зачитат душата.
Всичко е предузнато, но е дадена и свободна воля. Нашите наклонности ни карат да предрешаваме нещата, но ние имаме власт над наклонностите си.
Кой е богат? Онзи, който желае само това, което има.
Възмездието за заблудата е отчаянието.
Каква е отплатата на реалността? Живот без илюзии.
С това остарей, в това посивей и от това не се разделяй! И кое е то? Истината.
Творението е Безпределното в пределното вместено.
Тука сме, чрез мъдростта простотата да открием, и чрез простотата с проникновение да се сдобием.
Реалността е отвъд нашето добро и зло.
Когато думата излезе от устата, тя вече има власт над тебе.
Дните са като свитъци: пиши на тях всичко, което искаш да помниш.
Аз не зная, казва един мъдрец, дали съм нещо повече от червея, защото вижте: той изпълнява волята на своя Отец и нищо не разрушава.
Постарай се да познаеш себе си и тебе ще те напуснат всички илюзии.
Когато човек победи злото вътре в себе си, той отстранява и злото, което го окръжава.
Много са тези, които хвалят доброто, но малко са тези, които знаят кое е добро за хората.

БЪЛГАРСКАТА МЪДРОСТ

Разбира се, това е народната мъдрост. Тука не съм вкарал Учителя, богомилите, Боян Мага, исихастите и т.н. След време ще имаме и за тракийската мъдрост, и за други народи. Днес сме на тази вълна, българската мъдрост:
Който знае да чака, всичко му идва навреме.
Всяко нещо си има леснината, но кой да я знае.
Когато сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото ще.
Яде като мечка, а работи като буболечка. (Има такива хора, и сега ги има. Това е хем шега, хем истина; яде като мечка, работи като буболечка).
Няма да имаш враг, ако сам не си го създадеш. (Ние сме майстори-създатели. Значи, няма да имаш враг, ако нямаш такова умение, ако сам не си го създадеш).
Това, което човек си сторва, и дяволът не може да му го стори. (Значи, това което човек прави на себе си, и дяволът даже няма такова въображение, и той не може да му го стори).
Дяволът ако затвори една врата, Господ отваря десет врати. (Десет врати, едно към десет).
Който говори каквото си иска, чува това, което не иска.
Доброто е по-сладко, когато идва по малко.
С лъжа се стига донякъде, а с Истината се стига до края.
Когато сърцето е чисто, не бой се от нищо.
Всяка лъжа си има свидетел (наблюдател).
Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.
Сила без разум, сама се съсипва.
От камък е по-як човекът, и от яйце е по-слаб (от яйце е по-крехък).
Блазе на този, на който Бог помага.
Ако не можеш да си богат, кой ти пречи да си честен?
Докато човек се пази, и Бог го пази.
Съди се сам, за да не те съди друг.
Когато морето станало медено, сиромахът си изгубил лъжицата.
Едното око сляпо, другото не вижда.
Човекът се учи от това, което му се случва.
Свещта не свети надолу. (Само ще загатна: пламъкът гледа нагоре, откъдето е дошъл, такава е идеята).
Всичко се мени, освен Божията Воля.
От мълчание глава не боли.
Потопи езика си в мозъка и чак тогава давай акъл. (Както виждате, народна, проста мъдрост, обаче чиста, произлязла от сърцето. Значи, потопи си езика в мозъка и тогава давай акъл).
Духовната любов е начало, а не е край.
И най-дълбоката поговорка българска:
Дълбоката вода няма брегове.

КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

Силните души имат воля, а слабите имат желания.
Който върви напред, непознавайки смирението, той ще погине.
Няма по-голямо престъпление от вредния стремеж.
Когато знаеш, че крилата ти са къси, не лети надалече и нависоко.
Да следваш злото, значи да се хлъзгаш в пропаст.
Когато птиците не пеят, планината е още по-спокойна.
Даже ако се нуждаеш от помощ, не се обръщай за това към дявола. (Каквато и помощ да ти трябва, не искай помощ от дявола).
Скъперникът никога няма да забогатее; добрият никога няма да се разори.
Бедата на хората е, че скърбят или се радват, без да се замислят за истинността.
На Пътя няма утъпкани пътеки. Онзи, който тръгне по Пътя, е самотен и в опасност.
Какво казват мъдреците на Китай:
Приеми опасността като обещание за покой. (Така действат мъдреците).
Онзи, който е постигнал Истината, търси неща, които не съществуват в света на нещата.
В наши дни трябва да бъдеш и прям, и потаен. (Както казва Учителят: Нито близост, нито дистанция).
Ако човек извърши добрина, но се стреми хората да узнаят за това, той поражда зло.
Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя път.
Страшното плаши или защото е опасно, или защото такава е целта му.
Сраженията и многото победи са верен път към гибелта.
Който с нищо не се бори, е праведен. (Значи не само с другите, но и със себе си, просто с нищо, е мярка; ...  праведен).
Когато пречистиш сърцето си, вече можеш да гледаш навътре.
Онзи, който умее да владее себе си, умее да бъде кротък и слаб.
Мъдрецът няма врагове в света, но той не се отнася пренебрежително към своите противници.
Смъртта е просто заслужен покой.
Гневът се ражда от нежеланието да се оправят малките грешки.
Съдбата е пътят на космоса, а стремежът е пътят на човека.
Не се страхувай да остарееш тялом; страхувай се да не остарееш духом.
Застоят на кръвта води към болест; застоят на мисълта води към глупост.
Този, който е овладял гнева си, е овладял силен вътрешен враг.

Чан. Следващата мъдрост е пак китайска, от чан-будизма:
Остана ми само едно: истинското естество.
Ако се устремиш към истинско разбиране, мисълта умира.
Най-трудно се отваря отворена врата. (Тука малко ще обясня: Най-трудно се преминава през Истината. Само този, който има Истината в себе си, може да мине през тази отворена врата. За другите тази врата е затворена, защото те не могат да минат през себе си. През тази отворена врата могат да минат само призованите от Истината. Този, който се е посветил на Истината, ще премине през тази отворена врата.
Двама монаха спорили. Първият казал: Движи се флагът (знаменцето). Вторият казал: Движи се вятърът. Дошъл патриархът и казал: Движи се съзнанието. Накрая дошло Дао, и нямало никакво движение.
Този, който е отишъл много надалече, той се е завърнал в самия себе си.
Който има Дао, минава през опасния поток, когато няма мост.
Там, където водата е абсолютно чиста, няма риба. В извора няма риба. (Т.е. няма мисли; източникът е чист).
Ако изчистиш съзнанието си, рождение и смърт ще изчезнат завинаги.
Простотата е просветление. Не е нужно да правиш нищо. Всичко е ясно, тихо и самоочевидно. (Това е чудният чан-будизъм).
В Пустотата няма опора, а има само проявена свобода.
Когато ясното съзнание срещне препятствие, то не се поддава на оковите, които излъчва препятствието.
В момент на най-дълбока скръб, Пустотата в тебе сияе. (Безкрайността в тебе сияе, особено, когато скръбта ти е много голяма, когато изглежда уж черна).

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

За нея сме говорили и пак ще продължим.
Трябва да бъдеш много храбър, за да издоиш лъвицата. (Казва се също, че е много лесно да се качиш на гърба й, но как ще слезеш)?
Измислената история има седем версии; истинската има само една.
Ако слънцето би изгряло посред нощ, би се открило, че не само хиените са лоши същества.
Никой не знае, от какво ядене слонът е толкова голям.
Човекът умира не от старост, а от смърт.
Не вземай в голи ръце таралежа. (Накратко само ще кажа: Предварително се подготви, когато пристъпваш към трудни неща. Това е един от преводите).
Когато в кафеза няма птичка, няма и крадец.
Малко по малко и костенурката ще стигне до Индийския океан.
Запази по-добре главата си, отколкото шапката си. (Казано по друг начин: Духовните неща са по-важни от материалните неща).
Пилето, което се навърта най-близо до майка си, получава опашката на скакалеца. (Наградата, т.е. послушното дете получава светлата част на своите родители).
Кокошката също знае, че ще настъпи зората, но тя оставя на петела да я възвести.
И най-способният човек не може да оближе собствения си гръб. (Един малък превод: И най-голямата способност в човека си има предел. Разбира се, ако Бог влезе, вече той може да надрасне предела, но това е друг въпрос).
Човек се ражда; ражда се някъде и неговият неприятел. (Само ще допълня: ражда се и неговото развитие, по-дълбокото му развитие).
Усмихни се на смъртта и ще я преодолееш.
Ако имаш усмивка, ще се справиш с тигъра. (Т.е. с трудността, ако можеш да представиш на каквато и да е трудност усмивка, усмивката на душата, на духа. Всъщност те са винаги усмихнати, въпросът е да го осъзнаеш).
Ако имаш усмивка, ще се опазиш от бурята. (Иначе бурята е буря).
Който успее да проникне до дъното на изпитанието, той ще познае своя Баща.
Когато имаш слънцето в себе си, тъмнината вече не е враг.
Истинският човек диша като слънцето. Той диша в ясната светлина.
На погребението не оплаквай умрелия, а своето невежество.
Лошо е, когато си умрял преди погребението си.
Вътре в пламъка е топло, защото в пламъка има сърце. (Ето вижте, проста, народна африканска мъдрост, но чиста).
Честността е освобождение от тревожността. (Много простичко, много ясно и много чисто казано, и много мъдро).
Усмивката предшества историята. (Тя е преди историята).

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

Безумният човек се утешава с миналото; слабоумният човек се утешава с бъдещето; разумният човек – с настоящето.
Това, което наричаме съдба, това са незримите качества на хората.
Едни са слепи с очите, други са слепи със сърцето.
За мъдрия човек никоя страна не е чужда. (Всичко е една родина).
Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец. (Вижте колко просто: Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец).
Първо заслужи, а после искай.
Когато Бог пази някого, никой не може да го погуби.
Ако Бог е с тебе, всичко е наред; ако Бог не е с тебе, нищо не е наред. (Значи, ако Бог не е с тебе, колкото и да си подреден, нищо не е наред).
Съмнението е вещица, желанието е призрак.
Големите дървета ще паднат, но тревички винаги ще има.
Избягвай повтарящи се рождения и смърти.
Човек, творящ зло, е враг на самия себе си, защото ще вкуси от плодовете на своето зло.
Предназначението на опитността е: да се отказвате от лъжовното, за да се издигнете до Истината.
Вие трябва да отдадете своята преданост и обич само на Истината.
Когато се разпали пламъкът на вдъхновението, човекът тръгва към посвещение.
Тялото на пробудения човек се състои от висши духовни енергии.
Един велик Учител казва: Освобождението може да се осъществи посредством слушане. (Достатъчно е слушане).
Брахман, Духът, трябва да стане твоето единствено откровение.
Възвръщането в Брахман, в чистия Дух, се осъществява чрез дълбоко съсредоточение.
Брахман има и негативно качество, например безконечност. Не можеш да Го достигнеш. Но има и положително качество, например светлина. Това е такава субстанция, че ако я уловиш, ставаш блажен. Тя е бърза субстанция, но за Брахман тя е твърде бавна.
Душата обитава в две тела: зримо, т.е. грубо, състоящо се от плът и кръв, и незримо, тялото на кармата. Брахман е отвъд тези тела. Зримото е тленно, кармичното е преходящо в себе си от живот в живот, докато достигне до Брахман. Кармичното тяло се прекратява само чрез откровение и тогава преражданията спират.
Абсолютната Истина е краткият път на обожествяването на човека, но това е и най-опасният път. То е като да се движиш по въже над много дълга пропаст.
Чрез продължителни мантри всеки оживява в себе си своя небесен Център, своя вътрешен Учител.
Осъзнай Пустотата, осъзнай Безкрая на всяко същество.
Абсолютно пробуденото и единно съзнание постига онова състояние, което се нарича вечно спасение.
Чистото съзнание означава, че в Брахман, в Духа, няма обекти.
Когато светът бива разрушен, остават да съществуват само абасара. Абасара, това е лъчезарните същества.
Във водата се срещат и лотоси, и крокодили.
Честността на човека се проверява чрез дългове. (Някои мислят, че хората им дават пари; не, това е невидимият свят и отгоре всичко се записва. И всичко се връща, няма значение в кое прераждане. Значи, това е проверка чрез дългове).
Ясното мислене е благословия.
Ако Бог пожелае, само тогава ти можеш да Го обожаваш.
Дори самият дявол не може да направи нищо на човека, докато той може да се смее. (Значи, докато има усмивка).
Истината трябва да бъде дъхът на нашия живот.
Даже този, който е далеко, стои до тебе, ако е в твоето сърце; даже този, който стои до тебе, е далеко, ако твоите мисли са далече от него.
Изпълнявай своя дълг и не мисли за изхода. Изпълнявай своя дълг и все едно е дали той ще ти донесе щастие или нещастие. Който изпълнява дълга си спокойно и не се радва, и не скърби, и среща всякакви последствия, той е наистина велика душа.

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

И преди говорихме, и сега ще продължим.
Световете са желания да тъгуваш. Познай Брахман и ще приключиш с всякакви тъги.
Ти си Брахман нероден. Осъзнаеш ли това, ставаш бездънен. Може ли тогава смъртта и живота да те докоснат? (Значи, ставаш бездънен, безкраен, бездна; може ли тогава смъртта или живота, т.е. тези две ограничения, да те докоснат)?
Безкрайността надминава вдъхновението на Брахман. Ето защо Брахман изоставя даже и вдъхновението.
Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука няма учители и тука никой не може да говори.
Абсолютът е абсолютна неизменност. Той всичко видоизменя, без да се изменя в Себе Си.
Върховният Брахман не е нито първи, нито последен, защото Той е преди всичко това. Той е бил всякога. И най-дълбокото познание не Го достига. И най-голямото незнание не Го улавя. Далечен е Той, но се приближава. Сроден е Той с Брахман. Пред Него и петте стихии са нереални. (Тука говорим и за петата, етерът, не само за четирите стихии. Това са думи на великия, легендарен Учител Яджнавалкия, един от древните Старци)... Нереални, нито Го достигат, но сроден е Той с Брахман.
Всички светове съществуват в Неговото несъществувание. Но Той не е светове. Той е сроден с Брахман, а световете са отминаващи облаци.
Природата на Върховният Брахман е велико съвършенство, но То е непознаваемо. Само Брахман пътува към Неговата непостижимост, защото Брахман му е сроден.
Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман – Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е осъзнат Брахман и познава своя дом.
Блаженият е потопен в своята душа, в своята хармония, а Брахман е потопен в мястото отвъд хармонията; Брахман е потопен в Абсолюта.
Брахман, който практикува медитация, не е познал още себе си, но Брахман, който изчезва в Абсолюта, започва да познава себе си.
Брахман вижда себе си само в безпределността, а в световете Той само странства потайно.
Когато Брахман познае Абсолюта, той вече преодолява всички свещени писания, защото Абсолютът не е писание. И никога нищо не може да Го опише.
В Абсолюта няма развитие, защото Той е абсолютно съвършенство, а съвършенството не се развива. Развива се само несъвършеното.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #6 on: септември 12, 2017, 07:44:49 pm »

6.10.2009.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Ихляз или искреността.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Иблис или Сатана.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Чудният Настрадин Ходжа.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Любовта към Бога маха завесите и разкрива тайните.
Суфи яде, пие, спи и люби в Бога.
Любовта е огън, който гонейки човека, не остава нищо друго в него, освен и само Бог.
Поради това, че хората виждат различия в религиите, те потъват в мрака. (Много просто: различията са единни, не са различия).
Бог е проявен в Своите качества, но е скрит в Своята същност.
Суфи казва: Аз умирам, но влечението ми към Тебе, Господи, никога не умира.
Който не се страхува от Бога, сърцето му умира.
Същността на познанието е в преживяването на Истината.
Познаването на Истината и нейното преживяване, зависят от милостта на Бога.
Какво струва светът, който те заставя да забравиш Бога?
Атар казва за себе си: За Атар миналото изчезна, бъдеще няма. Настана време за неуловимото настояще.
Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.
В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.
Учените съществуват, докато съществува времето.
Хората са добродетелни дотогава, докато не са видяли своите добродетели.
Суфи казват: От Бога те отделят три неща:
1.Нетърпение.
2.Невежество.
3.Действие по своя воля.
Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.
Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.
Нищо не може да съществува независимо от Бога.
Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.
Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.
Един суфи казва: Където и да обърна своя взор, всичко явно и тайно е Той.
Мъдрият никога не строи истината на някакво предположение.
Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само истината.
Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.
Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка.
Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.
Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.
Попитали един суфи, казва се Самак: Самак, защо не се жениш? Суфи казал: Аз нямам сили да се боря с два дявола – единият в мене, единият отсреща.
Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в грехове. Значи този, който няма постоянна мисъл, този който не мисли постоянно за Бога, превръща... разбира се това става постепенно, всички добродетели в грехове.
Десет години аз бях длъжен да защитавам своето сърце от заблуждения (друг суфи). Ето защо следващите десет години моето сърце работи за мене.
Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.
Бог е сътворил Своята милост, преди да сътвори света.
Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя.
Бог е Този, който превръща капката в ухото на морската мида, в чист бисер. Някой мисли, че мидата прави бисера – няма такова нещо, просто Бог действа.
Питането за Истината е забавление, а целеустремеността е нещо реално.
Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.
В чистото сърце има око, което вижда Истината.

ИХЛЯЗ
или искреността

Когато човек достигне до искреност, той достига успокоеност.
Ихляз е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я храни, е жив. А който я изгуби, става животно.
Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.
В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.
С ихляз кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.
Искреността е главното достояние на пътя.
Който няма искреност, не може да постигне цялост.
Искреността е придобиване и на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е. психиката в човека.
За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляз и ирадат, т.е. искреност и  преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.
Ихляз или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.
Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. свят приятел или искрен приятел.
Желанието да се учиш не е основа за ученичество; основата е искреността.
Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.
Слова, изречени с ихляз, са благословени слова.
Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.
Опората срещу препятствията и Сатана е ихляз.
Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.
Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита.
Искреността води до избавление от пришествието на егото.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Суфите казват: Злото ще бъде поправено от смъртта.
Да служиш е недостатъчно, ти трябва и дълбоко да разбираш.
Един суфи казва: Зная точно, че знанието, на което е обучено моето сърце, никъде не се преподава. Истинското знание възниква от вкусване на Бога. Това вкусване е дадено от самия Бог.
Човешката любов е свързана със знанията, а Божествената Любов е свързана с Мъдростта.
В суфи няма време. Времето е спряло.
Ако човек придобие власт и могъщество, без състрадание и любов, тогава в него вземат връх жестокостта и надменността. И в следващото прераждане той се присъединява към разгневените демони.
Един суфи казва: За мен не съществува творение. Пред моя взор е само Създателят.
Фактите на някои хора са толкова безполезни, че дори фантазията е по-хубава надежда.
Образованият човек се руши от невежеството си и от изучаването на многото безполезни неща.
Признакът на очистеното в глъбините сърце на суфи е, че той може да тълкува грешките на хората като добри дела. Т.е. Бог му дава нещо от Своя поглед.
Постът е икономия на храна. Бдение и молитва, това е за стари хора. Поклонението е повод за туризъм (това го обяснява един суфи). Благотворителността и раздаването на хляб е занимание за филантропи. Възлюби Бога цялостно и действително ще направиш нещо реално. Значи, всички тези неща малко или много са нереални; възлюби Бога цялостно, напълно и действително ще направиш нещо реално.
Бог те заставя да умреш по отношение на себе си, за да ти даде Себе Си.
Няма значение в какво състояние се събуждам сутрин, приятно или неприятно, защото аз не знам кое от тези двете е по-добро за мен. Това го казва един голям суфи.
С Тебе светът е пълен, но Ти не си в света.
Слънцето сияе така, както сърцето и душата, когато са озарени от Любовта.
Съществуват хиляда святи суфи, невидими святи, които са скрити от човечеството. Става въпрос за много напреднали суфи, от най-високите степени.
Суфи казват: Само робите са свободни. Т.е. само тези, които са се посветили да служат и да робуват на Истината.
Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара;  влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.
Всеки който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.
Опий се от великото вино на Любовта, че да не можеш да се събудиш за страшния съд.
Любовта, това е същество, което прилича на съвършенството на Бога.
Колко хора на земята почитаме като живи, а те са мъртви, и колко много хора в гроба смятаме за мъртви, а те са живи.
Аллах се намира зад пределите на всяко сравнение и зад пределите на всички противоположности.
В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.
Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.
Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъде правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.
Любовта е вода, възпламеняваща огъня; Любовта е огън, възпламеняващ водата.
Не получих нищо от училището и джамията, всичко беше завеси.
Любовта ме заведе при Източника.
Освен срещата с Бога, друго изцеление няма.
Всичко, освен Бога, е ненужно, защото нещата от живота се променят.

ИБЛИС
или Сатана

Сатана знае едно: че няма своя собствена същност.
В Сатана няма Сатана.
В Сатана виж лицето на скрития Бог, и затова е казано: „Не противи се на злото”.
Когато действа Сатана, виж волята на Бога, защото дори и Сатана не знае напълно какво става. Но той участва като отражение.
Не търси Бог само в светилището. Той е и в Сатана и навсякъде се простира. Всичко е в Неговите ръце.
Отвън действа Сатана, отвътре действа Бог. Но суфи усеща Бог и отвътре, и отвън.
Що е Сатана? Скритият, воюващ разум. Този разум воюва за просветлението на човека.
Спасението от Сатана може да дойде само чрез дълбоко, истинско знание за него, защото той не е той; той е замисъл.
Сатана казва (според суфите): Ако не е моето зло съществувание, хората биха се възгордели със своята безгрешност и със своите деяния. Но когато хората ме видят, тяхната безгрешност изчезва.
Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го остави на мира.
Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява на Истината.
Когато се молим много, и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще отклони плановете на Сатана, които сам Той, (т.е. Бог), ни е замислил. Значи сам Той ще ги отклони.
Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и търсят Бога, те го пропъждат.
Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме вътре или вън от Бога.
Има три вида сърца:
Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо, самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.
Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.
И накрая, третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Марѝфа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили от земните помисли и чийто помисли са устремени към Бога.
Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.
Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.
Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателния пункт на Бога.
Присъствието на душата в човека се нарича живот, а отсъствието на душата се счита смърт. А връщането след смъртта се нарича възкресение.
Има три форми на културата:
Първо, светска, която просто е натрупване на информация.
Второ, религиозна, смисълът на която е в изпълнение на определени наставления.
И трето, културата на избраните, която е саморазвитие.
Ако Бог не иска да те изцели, тогава изцелението се превръща в нещастие.
Опитът, това е придобиване на себе си, на собствения си дух и разум.
Ако в сърцето ти царува светът, тогава как можеш правилно да виждаш явленията? Така казват суфи.
Съвършени в разума ще намериш много, но съвършени в Любовта ще срещнеш рядко.
Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и тайното.
Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки качествата, ние сме направили посмешище същността.
Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се освободим от качествата, ще станем реално живи.
Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.
Отречи се от неверието, от религиите, от доброто и злото, от науките и практиките. Освен Любовта, всичко друго е суеверие. Виждате голямата преданост на суфи.
Местопребиваването на суфи е в целия свят, но той е свободен от това местопребиваване.
Нито едно наказание не е по-сурово за духа, освен невежеството, защото невежеството е пълно самозалъгване.
Бог не се ограничава само с едната вяра, нито само с една религия.
Един суфи казва: Моята любов не е към явленията и събитията. Моята любов е към Бога, същността. Именно тази любов се явява съзнателна.
Всяко чисто сърце е очевидец на Бога. То ясно вижда Бога.
Да видиш скрития смисъл, това означава да виждаш Бог в нещата.
Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.
Суфизмът е в съкровеното отношение и това е истинската религия. Значи нейното име е съкровено отношение, въобще към нещата.
Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.
Суфият е угаснал пламък на свещта, защото е влязъл в светлината на слънцето.
На езика на суфи, да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. Това означава мярка за празнуване.
Бог дава живота, Той дава и смъртта. Да се довериш напълно на Бога е тайна на живота.
Суфи е този, който встъпва на пътя, за да не бъде, т.е. за да се слее и да изчезне в Бога. И затова суфи казва: Откажи се от себе си, за да бъдеш свободен.
Вечността за суфи отдавна е почнала. И казват: Добрите дела са нищо без съзнателната любов.
Любовта, това е да считаш света за невидим, (така гледа Любовта), да не виждаш това, което се изявява пред теб.
Всички религии изчезват в Любовта, защото те са измислени, за да се помни Бог. Значи, религиите са измислени, за да се помни Бог. Но Любовта не е измислена. Тя е всякога съществуваща.
Любовта на човека е резултат от Любовта на Бога.
Суфите наричат Христос „любящото дихание”. И казват: Самата Любов е твоята цел. И когато ти я достигнеш, тя ще ти каже, на езика на тайната си, какво да правиш.
В дълбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина, защото в дълбините сияе само Бог.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Преди да ви кажа шест случки, те са шест послания, шест призовавания, трябва да знаем едно:
Първо, това е голям майстор-суфи;
Второ, каквото и да казва, винаги има скрит, тънък смисъл.
Освен това, той използва много често стара дервишка техника: много често изглежда напълно глупав, за да изпъкне истината. Така суфи служат на истината, това е един от тяхните методи. И така Истината го благославя. Той просто се посвещава и иска само тя да изпъква, това е един от неговите методи. Затова някои учени се заблуждава, като мислят, че той постъпва в много случаи глупаво и се чудят, дали е разумен или не, понеже не знаят, че става въпрос за техника.
Първата случка, „Как Настрадин спасил луната”:
Настрадин погледнал в кладенеца и видял там паднала луната. Взел кофата, пуснал я и в един момент, като дърпал кофата, паднал по гръб и погледнал луната на небето. И казал: Видя ли, как те спасих! Тука Настрадин иска да каже, с какви спасители е пълен света. Простичко, много просто, разбира се, има и по-дълбоко тълкуване, но ще го оставя. Но по един простичък начин иска да каже: светът е пълен с такива спасители.
Второ: Настрадин звъннал пиян, рано сутринта в 4 часа, на пазача на гробищата, понеже видял звънец, на който пишело: „Звънни на пазача”. И пазачът чул звънеца, а то било толкова рано, че излязъл да види кой е този голям нахалник. Видял пияния Настрадин и го попитал: Защо звъниш? Настрадин му казва: тука пише „звъни на пазача” и аз се чудя ти защо сам не си звъниш, а аз трябва да ти звъня. Посланието: Всеки сам трябва да зазвъни в себе си, т.е. да събуди истината. Не трябва да чака някой да му звъни на звънеца, на сърцето; всеки сам трябва. Не трябва други сили отвън да го събуждат, нито пък да го подтикват. Т.е., човек има всичко в себе си, дадено от Бога, трябва да си го събужда.
Третият случай: Двамата братя на Настрадин спорили. Първият казал: Аз желая да имам пари, колкото са песъчинките на света. Вторият казал: Аз желая всички блага на света. И после двамата се обърнали към Настрадин и казали: А ти, братко, какво желаеш? Аз желая и двамата да умрете, и да стана ваш наследник! Отново послание. Тука говори за илюзиите в света и как те се наследяват по наследство, много простичък пример.
Четвъртият случай, „Предвидлив баща”: Настрадин се оженил и още на петия ден след женитбата му се ражда дете. На другия ден ходжата донесъл Корана и писалка. Сложил ги до люлката на детето и започнали да го питат: Ефенди, много бързаш, като носиш тези неща на детето. Настрадин отговорил: Това дете е бързак! Дете, което взема девет месечен път за пет дена, след няколко дена ще тръгне на училище, и след няколко дена още ще проповядва Корана. Тука Настрадин иска да каже, как ние бързо искаме да станем мъдреци, как хората в света бързат, четат, правят, трудят се и искат бързи резултати. Но бързите резултати са подобни на случая, който Учителят дава за тиквата и дъба, ще го припомня накратко: Един искал да стане философ. Попитали го, бързо или бавно? Той искал бързо. Може бързо, за шест месеца, но ще станеш тиква; ако искаш да станеш дъб, трябва двеста години обучение. Т.е. бързите работи...
Следващата случка, „Третата ябълка”: Синът на Настрадин се върнал от университет много учен. Изучавал логика и станал голям учен, голям философ. Искал да демонстрира пред майка си какво знае. Майката донесла две ябълки. Ученият син казал: Знаеш ли майко, колко ябълки са тука, колко ябълки виждаш? Майката казала: две ябълки. Ученият син казал: Не! Логиката говори друго: тука са три ябълки, чуй – това е ябълка едно, това е ябълка две; едно и две правят три. Настрадин бил наблизо. Приближил се и казал: Много добре, сине! А сега първата ябълка я дай на майка си, втората на мене, а третата ти ще я ядеш. Отново послание: логиката, учените винаги ще ядат въздух, това е посланието на Настрадин.
И последната, шеста случка: В една компания всеки разказва преживявания, произшествия, какво се е случило с него. Разказват всякакви случки, страдания и произшествия. И накрая питат Настрадин: А с тебе какви произшествия са се случили? Да, започнал да разказва Настрадин, единадесет дена корабът се бореше с бурята и на всичко бе съдено да отиде на дъното, всичко  беше разрушено – вещи, хора, кораба, всичко потъна на дъното. Страшно събитие, не ви го пожелавам! Попитали го: Добре бе, Настрадин, ами ти как се спаси? А-а-а, аз бях на друг кораб! Посланието: Аз бях в духа. Аз бях в друго измерение. Там никога не се случват произшествия.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #7 on: септември 12, 2017, 08:21:19 pm »
АУМЪ
3.11.2009.
ЛЕКЦИЯ: Юда.
Идея за размишление: Юда и Христос.
ЛЕКЦИЯ: Юда – продължение.
Идея за размишление: Въпросите на Юда към Христос.
ЛЕКЦИЯ: Предателството.
Идея за размишление: Още за предателството.


ЮДА

Днес ще говорим за едно велико същество – Юда. Непознат от света, непознат от учениците на Христос, но познат от Христос и от Бога, а това е всъщност мярката.
Докато другите ученици на Христос бяха достойни да се учат, то Юда стана достоен за нещо по-дълбоко. Той стана достоен за голямото преображение. Неговата голяма любов стана ключ към Божествената вселена и към това, което Христос нарича свещеното поколение, т.е. Царството Божие.
И Бог, и Христос се разкриха на Юда, защото те от много времена и епохи го познаваха, а той ги търсеше. Той ги търсеше с голяма, постоянна и неизменна любов, и му беше отворен пътя към тяхната мистерия.
Тази голяма любов и вярност са мярката. В другите ученици още я нямаше тази любов, а тя се определя от дълбочината. И затова самият Христос казва, че Юда надминава всичките ученици, а това означава много.
Юда е познал своя Учител Христос, защото преди това е познал себе си. Юда е същество от Древния път, същество от Дървото на живота. И той осъзна, че ще открие един по-дълбок смисъл чрез своето страдание, свързано с предателството.
Докато страданията за обикновения човек са вид смърт, то за Юда в това страдание той съзря тайната на Бога, и тогава Юда прозря тайната и замисъла на своя Учител. Той видя Истината чрез любов.
Юда разбра замисъла със своето чисто съзнание, а чистото съзнание е също мистерия, защото то вижда в дълбините на Бога. Въобще чистото съзнание е най-дълбоката реалност, то вижда в дълбините на Бога.
Юда имал древен стремеж. Това е стремежът да пребродиш себе си, не вселената, защото ние сме по-дълбоки – тя е нещо външно; себе си! А що се отнася до спасението, то Юда е знаел, че Бог е вложил спасението в тебе, вътре в тебе самия. И затова пробудените хора не го очакват отвън, а те го откриват в себе си. За малко ще се прекъсна, сещам се за една случка за Настрадин, която съм ви казвал, тука съм я изнасял, но ще ви кажа посланието й: попитали Настрадин, когато дойде страшния съд, какво да правят с него? – Заровете ме с главата надолу. – Защо бе, Настрадин? – Защото когато дойде страшния съд, той ще обърне всичко наопаки и аз ще бъда в изправност. Много дълбоко послание, т.е. ще бъда в изправност, ще бъда в единство или казано по друг начин: ако Бог е в тебе, къде е тогава страшния съд? Това е посланието. Тогава какво означава 2012, 2013, после ще има 2014, 2050... Какво означават някакви години, ако Бог е в тебе? Ако Бог не е в тебе, какво означават пак? Както виждате Настрадин преподава нещо дълбоко. Ако Бог е в тебе, страшният съд отпада. Същественият въпрос е: дали ще бъдеш в изправност с Бога, дали Бог ще е в тебе. Значи, не го очакват отвън, а го откриват вътре в себе си, защото е казано много простичко: Царството Божие вътре във вас е.
Само в евангелието на Юда Юда е представен много чисто и ясно. И тука ясно се вижда любовта и предаността му. Другите евангелия библейски не са осветени. Нито един, ще видим после, няма пълен гносис, включително и Йоан – не им е дадено. И затова те са в неведение, в неразбиране. Разбира се, догодина като говорим за богомилите, за тайната книга, ще видим, че там Христос казва на Йоан, че той ще получи гносис в следващо прераждане, защото е достоен и му обяснява там науката за съвършения човек.  Само в евангелието на Юда той е представен както трябва, докато в другите евангелия всеки говори от своето си ниво.
Великата любов на Юда към Бога създаде реалност на много високо ниво, която за другите ученици засега е недостъпна. Разбира се те са избрани, те се учат, те се обучават, но тази велика Любов още не е достъпна за тях. Те също вървят към нея, но Юда е влязъл в дълбините на Любовта. В това място работи самия Бог, а той има око само за Любовта. Той я видя в Юда и затова Юда е избран.
Учениците на Христос са се стремили към знания и разбиране, затова и му задават много въпроси, а Юда имаше любов. Писанието казва, че Христос и Юда се отделят настрани и говорят други неща. Ето защо Бог го избра, защото Бог е Любов и вижда дълбоко в Любовта. Бог не е знание и разбирания, те са някогашна подготовка, но Той не е това. Те са само както казах подготовка, а Бог е Любов, Който вижда само Любовта.
Едно важно нещо: Учениците на Христос са старателни, те служат, те се учат, те правят много усилия. Но Юда осъзна същественото: усилията не носят дълбочина, защото не са важни усилията, а преди всичко твоята любов. И Юда избра любовта, а любовта е много повече от всякакви усилия. Но разбира се другите ученици засега трябва да правят много усилия.
Тази велика и съкровена любов на Юда е скрита от погледа на света и от погледа на учениците, но не и от Божието Око. Ето защо Бог е откликнал на нещо в Юда, защото Той вижда в дълбочината на нещата. Юда е знаел, че Христос не е син на твореца на този свят, т.е. не е син на този, който е създал небето и земята, а е син на Този, Който е създал Любовта, Мъдростта и Истината. Не небето и земята, не двойнствения свят, той е вторичен творец.
Юда е знаел, че Христос е дошъл от висшия свят, от Висшия Творец – Първия Творец, не Втория, но в облик на човешко тяло и че Той е дошъл за тези, които носят в себе си все още Божествената искра.
Юда е познавал Христос, но не както учениците и той казва на Христос: Ти не си от смъртните. Ти си от царството на Барбело, (т.е. от царството на безсмъртните богове). Ти си от изначалните Божества, създаден си несътворен. Ти си от царството на Истинския Бог, изначалната Божественост, абсолютно неопетнена. Христос му казва: Издигни взора си свой и виж облака, и светлината вътре в него, и звездите които го окръжават, а звездата указва пътя. Тази звезда е твоята звезда. Тука те си говорят на първичен език, със символите на изначалното слово, защото този светлинен облак е Царството Божие, светът на истинския Бог и сам Юда си има звезда, която го води в тайната на този светлинен облик, в Царството на самия изначален Бог, понеже е избран от древни времена. Бог избира много отдавна нещата. И тази звезда го издига над всички ученици, защото тука е пълното постижение, великата пълнота.

ЮДА И ХРИСТОС

Когато Христос и Юда се прегръщат и между тях има последна мистична целувка, това е тяхна стара тайна. Но посветените знаят, че древен Учител и древен ученик от мистериите в Атлантида и Египет се прегръщат поради великия скрит замисъл на Бога. И не случайно, докато другите ученици трудно са разбирали Христос, то Юда спокойно му казва: Аз знам кой си ти. Тези две велики същества, Христос и Юда, спадат към Истината. Истинският човек, това е този човек, който е свободен от материята и тя не може да го задържи.
И звамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята искра, своята духовност и своята Божественост.
Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И Юда прозря чрез откровение, че те работят заедно, както работят деня и нощта. И Юда и Христос са знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и всички негови заблуждения. Т.е. който придобие Бог в себе си, разсейва света и всички негови заблуждения и мрежи на тъмнината, и ги замества с вечния Божествен ден.
Бог е велика и опасна, страховита Любов. Защо? Защото тази Любов е свързана с Божията дълбочина, става въпрос за голяма дълбочина; става въпрос за бездна, става въпрос за тайната на бездната и поради това или отиваш с голяма и велика любов към Бога, или пропадаш в тази Божия дълбочина, т.е., или се извисяваш, или се сриваш. Юда се извиси; Христос на кръста се извиси, но те и затова бяха избрани. Тука се сещам за това, което казах скоро в Русе и в Бургас, другата година ще говорим и за Боян, и за Богомил, изключителни същества, не спадат към ангелските йерархии, а Учителят казва: Двама архангели. Затова са повели дълоко учението. Боян казва: Бог видя голямата любов на богомилите и ги награди с кладата. Нямаше такава награда за църквите, за свещениците. Разбира се, богомилските свещеници са друго нещо. И те завидяха, не можаха да понесат, защото богомилите станаха от християни в истински християни. И затова този свещеник е изключителен, за него ще говорим много, тука само ще кажа едно, Богомил казва: Църковното тайнство на брака е прелюбодейство. Никакво тайнство няма в брака. Той самият е кръщавал и знае тайните: няма тайнство за неузрелите хора. Много просто обяснява дълбоки истини. Догодина ще говорим за богомилски книги, за богомилските тайни, ще говорим и за тайната на смъртта, как Бог им дава да видят в смъртта проход към истинския живот и към Него – но само на тях. Това е, което не е могла да понесе църквата. Много хора мислят, че книгите са изгорели и ги няма... Но догодина ще говорим за дълбоките богомилски тайни.
Сещам се само за малко, и за нещо друго: Иван Рилски, който е брат с Боян, но от друг баща... значи Боян е син на цар Симеон. Те са били родни братя от минали прераждания и много близки. Но какво искам да кажа, в случая друго: Боян казва на Иван Рилски, понеже Иван много го е обичал и много го е слушал, той е знаел за дълбочината на Боян. Боян му казва: Иване, църквата е мъртвило; дворецът е мъртвило; светът е мъртвило. Разцветът е в пустинята, разцвета е в гората. И Иван само това чакал, защото знаел, че е така. Той тръгва по повеля на Боян и по-късно основава Рилския манастир в името на истинското християнство, но както знаете, много трудно се получава истинско християнство, когато няма хора. Когато има мечтатели, нищо не става; когато има отдадени... Но догодина ще говорим за богомилите.
Юда знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това, това е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено. Между другото, когато богомилите издържаха на кладата, в последствие една голяма част от тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня, имаха тайни формули, които си ги предават само устно. Но не само това, те и самото учение са го предавали от уста на уста. И ако човекът познае своята Божествена същност, той придобива способността на освобождението от времето, от времето на света, от капана.
И Юда и Христос знаеха в любовта си към Бога, че се крият много дълбоки неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги. Не да казваш «Библията е най-дълбока», защото дълбочината не е в Библията, а в тебе. И ако ти познаеш Бог в себе си, ще видиш къде е дълбочината. И Христос казва на Юда: Аз ще ти разкрия тайните на Царството и ти можеш да го постигнеш, но това ще ти донесе и много мъка. Малцина знаят, че тук един от древните Богове и Учител, т.е. Христос, говореше на един свой близък архангел. Не говорим за ангел, а за архангел; ангелите не могат да разбират дълбоките неща. И ако той беше ангел, нямаше да разбере; и ако Боян и Богомил бяха ангели, нямаше да поведат на по-дълбоко ниво това учение.
И какво му каза още Христос във връзка с другите ученици? – И ти ще ги надминеш. Както знаете, Христос не говори случайно.

ЮДА
(продължение)

Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на Юда към пълното постижение и сливане с Бога, пътят към великата, изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него, защото същността е именно в този светлинен облак, който в Библията се нарича Царството божие, а в апокрифните книги, гностичните, се нарича светлинен облак. Ето защо Юда е станал предател и ето защо в очите на Христос той е висш праведник, и в очите на Бога. Значи, не предател, а висш праведник. Ето защо Юда получава право на превъзходство над всички други ученици, и той наистина ги надминава, както ще видим след малко.
А разпятието на Христос какво се оказва? Оказва се просто възкресение, друг замисъл на Бога; оказва се възкресение. И така, спасението идва единствено от тайното знание, откровението, а не от вяра, както мислят църквите; не от вяра, а от откровение от Бога, ако си спечелил доверието.
Евангелието на Юда е било забранено и това не е случайно. В София ми разказаха как са ги карали да късат евангелието и да го хвърлят в едни казани; говорим за този век, говорим за скоро, и т.н. Защо е забранено? Защото то открива пътя на човека чрез търсене на гносис, не на вяра. Можеш да имаш вяра и невежеството остава. Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според Юда, ще претърпи голям провал; забележете, голям провал. Но който получи гносис, тайното знание или откровение, чрез което човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало по него време, че идеята вярвам в единния Бог, творител на небето и земята увисва, защото това е вторичния творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог, чрез тайно знание, което идва от самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята, Юда казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща. Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се, как няма да дойде робството...
И така, творецът на този свят не е истинският Творец и този творец не е всемогъщ. Той символизира вторичните сили и всеки, който вярва в този творец, в този вторичен творец, той не знае наистина какво го очаква.
Юда скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е по-важна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината, празнотатa. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.
Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.
Само една много висша душа може да бъде осъзната. Юда е единственият посветен апостол на високо ниво, защото той е единственият, който е разбрал Христос напълно; не до някъде, а напълно, а не както другите ученици до някъде. Ще обясня:
Учениците на Христос са търсачи и служители. Юда е същност. Той го познава, той е нещо повече от търсач и служител. А учениците на Христос не са разбрали тайната на Юда, защото не им е било дадено от самия Бог. Само Бог решава на кой какво да даде и какво да разкрие, защото Той е мярката. Освен това Юда е стар, древен приятел и брат на Христос и между тях отдавна живее съкровеното братство.
Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото Истината се намира в свещения род – боговете. Юда е знаел истината за Барбелло, след време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в дълбочината си, неведома за другите ученици. Те само нещо се досещали, но Юда е знаел, и понеже е знаел, той е изпълнил тайнството на предателството. Макар че е знаел, че ще го мразят и хората, и дори учениците, но той е знаел, че е избранник и то не само от Христос, а от самия Бог.
Чрез своя стремеж и голяма любов Юда преодоля  света и хората, и учениците, и себе си – ето го подвигът. И това преодоляване е наистина голям подвиг. Юда знаеше, че който не е познал Любовта, знанията, т.е. злото ще го разрушават. Който не е познал Любовта, каквито и знания да има, те са злото, което ще го разрушава, т.е. скритият Бог ще разрушава. Пак е Бог, но с друго лице, скритият Бог ще разрушава, защото нищо нечисто не може да влезе в Барбелло, т.е. в Царството Божие. И не случайно Христос отделя Юда от всички други ученици и го причислява към Барбелло, свещеното поколение, расата на Боговете, потомството на Сит, т.е. потомството на истинските гностици.

ВЪПРОСИТЕ НА ЮДА КЪМ ХРИСТОС

Те са многобройни, след време ще ги продължим, сега една малка част.
Юда пита: - Кой е сигурният път, Рави? (Кой е сигурният път, Учителю?) Христос му казва: - Постоянно да любим Бога. Постоянно. В това постоянство е сигурния път, а това означава, че непостоянството е несигурния път. Непостоянството е другото име на грехопадението.
Пита: - Що е любовта към Бога, Рави? Христос му казва: - Любовта към Бога е внасяне на огън, вливане на огън. И когато сме в Неговия Огън, ние сме в огън неуязвим, ние сме в огън неуловим. И този огън в тебе, приятелю, ще вижда Отеца навсякъде.
После: - Къде е душата на хората, Рави? Христос му отговаря: - Сега душата на хората пребивава в своята нероденост. Тя е непородена. Тя живее вглъбено в себе си, за да се предпази от голямо обвързване със света. Затова хората имат частично познание за света, частична душа, защото ако имаха душа, а душата има само желанията на Бога, висшата душа, те щяха да имат могъщ устрем; не амбиции, не копнежи, а могъщ устрем, могъщ стремеж.
- Рави, защо хората не те познават? Отговорът е простичък: - Не им е дадено истинското знание, а само то е спасително. Това истинско знание, приятелю, е скритата Божия същност. Това не е така просто, знание или истинско... Това е самата Божия същност.
- Рави, къде ходи и що прави, когато ни остави? (Отвреме навреме Христос ги е оставял). Христос му рече: - Ходих до един друг велик и славен род, непадналите, т.е. най-древният свещен род – боговете и Божествата. Той общува с тях и разбира се, със самия Бог. Това е светът на Барбелло. В тайната книга «Премъдрост на Исуса Христа» той загатва, че има и други ученици – седем жени, които винаги са го следвали и той се е явявал на тях в мястото. Мястото е гностична дума, означава зрелостта.
- Рави, защо Сатана всява страх в хората? Христос му казва: - Всяването на страх е метод за пробуждането на Любовта. А когато Любовта се пробуди, тя ще погълне страха.
- Рави, кажи ми за Великото! Христос му казва: - Съществува велика сфера, в която обитава Великият невидим Дух, Който и ангелите не са виждали и Който никой никога не е наричан по име.
- Рави, на какво точно служи Сатана? Христос му казва: - Той служи на скрития план на света и на нашия Отец, защото опитът му е преголям. Това е както знаете, големият син на Бога; опитът му е преголям. В следваща лекция, когато ще говорим за Ал Халладж, ще видим за тази изключителна преданост, която изнася Ал Халладж на Луцифер – нещо нечувано, нещо невиждано, нещо грандиозно към единствения Бог.
- Рави, кажи ми за нашия Отец! Христос му казва: - Само нашият Отец е наистина всемогъщ. Всяка друга сила се съобразява с Него.
- Рави, защо живеят хората? (Той се чуди защо въобще живеят). Христос му казва: - Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с Отца.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже от най-елементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука говорим за Божествена логика.
Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител; изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.
Това предателство е голяма тайна. Както Боян, Николай Райнов казва: Боян е една голяма тайна. Именно затова ще говорим за него следващата година. Значи, това предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова бил  е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог, и това бил точно Юда.
Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: - Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги; не донякъде, а завинаги.
Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.
Освен това, според този замисъл избраният Юда в последствие е щял да се разцъвти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече няма да е херувим; ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика Любов, но трябва да я осъзнаваш и познаеш. Защото според гносиса Божественият замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон. Гносисът, т.е. Божият замисъл винаги следва нещо по-дълбоко, по-висока цел.
Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и то е дар; това е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, щото бил много богат... Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.
Без предателството Юда нямаше да направи своя скок в развитието си. Без Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста божествена същност.
В библейските евангелия предателството на Юда се описва като лошо действие, а сред дванадесетте ученици Юда се е водел като черната овца. И за Юда не се говори с добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение. Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение, а частично, от Бога. Те си имат само някаква вяра, която както знаете е недостатъчна. Забележете сега неразбирането и неведението, да не говорим, тука не се спирам надълго, за смъртта: две различни евангелия, двама различни апостола дават два вида различна смърт. Няма как Юда да умре по два различни начина, просто... Но Библията е дадена, все пак тя е един буквар, забавление, занимание – да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това което търсиш, е самия Бог и Той е в твоята дълбочина.
Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая Марко казва: - По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. Сякаш не Бог решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. Значи, вижте какво казва: По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. А знаеше, че човек се ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен. Вярата е само път, а гносиса означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само откровение, съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.
Според едно друго неразбиране: Матей – Юда бил жадувал за пари. Такъв велик посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари – друго дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи душите по техния бавен път; при учениците пътя е бавен.
В евангелието на Лука – друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият враг на Бога е влязъл в Юда и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща, забележете, логични, вярни, но не са истина – това е разликата. Тука отново липсва откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.
В евангелието на Йоан, поредното заблуждение, макар че там се казва, че Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан Юда е бил движен от сатанинската си природа; има и нещо такова. Значи, Юда е бил движен от сатанинската си природа и от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че Юда е изпълнявал замисъла на Бога.
И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва, Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.
Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.
И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.
Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос, и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: - Умолявам те... и т.н. и т.н., накрая Юда осъзнава замисъла.

ОЩЕ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Така нареченият предател Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойнствено, защото в царството на Барбелло няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда единственият достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.
След предателството дойде кръста, а на кръста бе показан замисъла, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Забележете, силата Си, а не същността Си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността – тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата Си, а Неговия път е към мистерията на Абсолюта.
Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.
И така, предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните. Нима Бог трябваше да накара богомилите да изгарят на кладата, например на кладата да постави инквизиторите или обикновените свещеници?! Не може да се случи, защото Той може да направи това, като даде голяма власт на над духовете, които действат. Но Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е много специално нещо.
И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но всичко към Себе Си, според нивата на съзнание.
Бог е в действията; Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това, Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, не донякъде.
И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновена голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.
Потаен е Бог, и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.
Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н. и т.н. Но догодина ще продължим. Следващата лекция е на първи декември и както знаете след това три месеца почиваме.


АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #8 on: септември 12, 2017, 09:17:48 pm »
АУМЪ
1.12.2009.

Л-я: Ал Халладж.
ИР: Любовта.
Л-я: Иблис или Сатана.
ИР: Злото.
Л-я: Иблис.
ИР: Голготата на Ал Халладж.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. Това е жажда за велико разтваряне в Бога.
Когато Ал Халладж казва: Аз съм Истината, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.
Ал Халладж е същество с много дълбок възторг, с голяма висота на духа. Не го вълнуват нито вяра, нито безверие, а само Бог. Той е изключително концентриран. Той бил, казват суфите, рядко лъчезарен човек. Казва: Аз приемам с цялото свое същество Твоята Любов. Аз изхвърлям всичко от своето сърце, което не си Ти. Аз виждам само сродство между Тебе и мене.
Ал Халладж, това е човек, който е наставляван от самия Бог, поради специалната преданост; не голяма преданост, а нещо изключително. Ал Халладж, това е човек, който казва следното: В страданието открих най-ясно своя път; в страданието.
Казва: О, Аллах, благодаря Ти, че ми помогна да Те видя вътре в най-голямото си страдание. И сега узнах, че когато разбиеш сърцето ми на парчета, ще Те позная. Той бил единственият от суфите, който така открито проповядвал тази дълбинна истина, но това за онези времена било много трудно поносимо, както ще видим после какви неща казва, които и сега са трудно поносими. Казва: Щастието ми е чуждо, защото аз дойдох от страната на Бога. В моето сърце всичките ми мисли се въртят около Тебе; езикът ми не говори нищо друго, освен за любовта ми към Тебе. О, Аллах, Твоят Дух се е смесил с моя дух, както вода се смесва с чиста вода.
За него се казва, че е опасен суфи. Туй е суфи, туй е християнин. Понеже обича много Христос и го величае, мюсюлманите не могли да понесат това, а той е видял в него сроден брат и сродна участ. Ту го наричат богохулник, ту шарлатанин, ту мюсюлманин, ту поет, ту свят мъченик. Но мнозина са го наричали „вдъхновеният от Аллах”. На 12 години той е изучил изцяло Корана, после изведнъж се отдал на тотално изучаване само на скрития смисъл. Тук искам само да напомня, едно нещо се сещам, Поп Богомил казва: Който обича буквалния смисъл на Библията, който разбира буквално Библията, това е мярка, че той е изопачил истината. Ето защо и Ал Халладж се е отдал тотално и изключително на скрития смисъл. Той много напрегнато и много усърдно бил отдаден и се домогнал до дълбок гносис, пряко откровение от Бога.
Бог му се открил поради голямата и изключителна, необикновена преданост, и той получил истински мистичен опит, който споделил с много суфи, но те му казали да не го споделя с хората, защото това е дълбок и съкровен опит. Но той решил да сподели голяма част от този опит и поради това негови бивши наставници-суфи се отрекли от него. Но Ал Халладж следвал себе си.
Той много обичал както казах, Христос, чувствал голямо сродство с него и виждал в него брат. И затова е обявен от мюсюлманите за враг и християнин, понеже отделял много място за Христос в своята мистична теология. Той казва: Христос е велик печат на святостта; Мохамед е печат на пророците. И казва още: Христос е съвършен представител на Аллах, съвършен свидетел. Той е напълно обожествен човек. Неговото битие е в Бога. И още още много неща е казал, които те не са понесли. Той казва: Да обичаш Бога, значи да си само с Него и с никой друг.
И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.
Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.
Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.

ЛЮБОВТА
(какво казва за любовта)

Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.
Какво е пълнотата? Това е вечната Любов, вечната религия.
Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.
Същественото е в Любовта, а не в религията. Любовта е самият пътеводител към Бога. Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог.
Само Любовта може да прониже пълния мрак на невежеството; големият проблем – невежеството.
Любовта към Бог, казва Ал Халладж, убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да изчезнат. И наистина, ако ти имаш такава любов, злото ще бъде убедено.
Любовта е меч, който отсича силата на времето и силата на света, защото в Любовта няма време и свят; в Любовта има само Бог.
Само в Любовта можеш да намериш съвършенството на Бога.
Най-голямото разрушение идва от Любовта. И обяснява: Когато Бог задвижи тази сила, нищо не остава от злото, всичко се пречиства.
Суфи е заменил знанието с Любов, защото Любовта е знаеща, а не знанието.
Любовта вижда Бога в невидимото.
Любовта дава на човека мъдрост, а не знания, т.е. заблуждения.
Който не може да страда с любов, ще се разочарова от собственото си неразбиране. А разочарованият човек не може да се развива правилно.
Само Любовта може да разбере величието на Бога и затова Любовта е моят Коран. Отново мюсюлманите не могат да понесат такова ясно и елементарно нещо: Любовта е моят Коран. Толкова ясно, но отново срещу него бунт, това е около 9-ти век – слово, което важи и сега, и занапред.
Казва: Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.
Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свеща, нито от топлината; на нея й трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня, и го намира.
В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.
Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото. Разбира се, оттук нататък не питаш има ли духове, а вече си дух. Разбира се, няма да тръгнаш да разправяш... Сещам се, предния път ви казах нещо за поп Богомил, за кръщението. Скоро дойде един приятел свещеник. Казвам: Виж какво казва поп Богомил:  Кръщението е съюз с дявола, със застоя. Кажи ми честно, стари приятели сме (имам много приятели свещеници, пастори), неговите думи: „кръщението е пълна простотия” (свещеник, който сега кръщава хората). В църквата, казва, казанът е толкова мръсен, не е мит от толкова време... Казвам: Не, не ми говори, кажи ми нещо друго, кажи за твоя казан! – Не го мия. – Какво правиш като дойдат хората? – Дай двадесет долара и давай да правим там, каквото ще правим... и т.н. Обаче каза и нещо хубаво: Има деветдесетгодишни свещеници, четат тайно лекциите на Учителя и са изумени, познавам ги лично. Ето, разибра се, ако не разберат... Може да са малко... Разбира се ние след време ще говорим за истинското християнство: Дионисий Ареопагит, Майстер Екхарт, Свети Максим Изповедник, това е тълкувателят и коментаторът на Дионисий и т.н., ще видим, че християнството има своя вътрешна дълбока мъдрост, ще я изнесем. Разбира се, при светците тя е така по-... клони към мъдрост, докато при посветените, гностиците вече говорим за истинска мъдрост и премъдрост, но тя я има и там. Навсякъде, всяко учение е истинско, ако стремежът и отдадеността са пълни. Иначе всичко става друго и всяко учение може да бъде развалено. Говорихме и много други неща, но не искам да ви занимавам, но се радвам, че той е искрен, отдавна се познаваме и така споделяше смело.

ИБЛИС
или Сатана

И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог.  Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога, и до истинско различаване на добро и грях.
Сатана, това е злото, което е в самия Бог и чрез което Бог ръководи нещата и хората. Към кого? Към Себе Си. Това е така, защото Бог използва злото правилно. Всичко в Неговите ръце е правилно. Почнеш ли да питаш, ама защо е така, вече става нещо друго. Не питай, а преодолявай, моли се, разбирай, осъзнавай и т.н.
Сатана е знаел, че неотдадените хора на Бога са тъмнина, и че те са тъмнината на света. А Сатана знае, че е светлина, но скрита; скрита светлина, а хората си мислят, че Сатана е злото.
Сатана знае, че Бог е много по-важен от всичко и затова той никога не се е борил със злото. Казвал съм ви: Няма враг срещу Бога, няма как да има враг. Той знае, че не е възможно да се воюва срещу Бога. С кои сили ще воюваш, с какви възможности?
Сатана е таен служител на Бога и чрез Сатана Бог показва на човека неговата безпътица. Тя е твоята собствена безпътица, а не на Сатана, защото той знае своя път, но целта е ти лично да  осъзнаеш себе си и своя път.
После Ал Халладж казва: Сатана трябва да спаси човека от собственото му зло, забележете, от собственото му зло, но ако човекът се осъзнае.
Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода – как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода. Това е съдбата – злоупотреба със свободата, лошо използваната свобода.
Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж – АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил, толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота, величае Бога, на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога, и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.
Скритите действия на злото и Сатана се извършват от единствения Извършител – Бог. Той е и самата Голгота. Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога. Пак ще повторя: Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога и с това осъжда и себе си.
Ал Халладж казва: Сатана е нашата надежда. Това било по него време нещо изключително, просто смутително, не са могли да понесат една голяма част даже и от суфите, а да не говорим за мюсюлманите и другите. Нашата надежда е в Сатана, защото той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да осъзнаем собственото си зло.
Защо Сатана не съществува в Христос и в Бога? Казва: Защото там тече Любовта, Бездната, изворът на живота; там не може да има зло.
Сатана е създаден, за да ни отведе до дълбоката Мъдрост на Бога. След това сам Бог го отстранява и не Се саморазкрива. Това означава, че Сатана е създаден в името на Любовта. Разбира се, обявен е за еретик. Истината е в еретиците, апокрифните книги, гностиците – там е великата Истина, там е скрита, както ще разберем и догодина. Сам Той се разкрива като любов.
Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие, и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.
Сатана е с ограничено съвършенство, макар че предаността му е древна и постоянна към Бога. Сатана е знаел, че тъмнината ще му отнеме нещо важно, но любовта му към Бога била велика. Въобще Ал Халладж по него време много величаел Луцифер – Иблис. Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи, всяко изключително същество какво ли не прави за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината. И това ще бъде тяхна си тайна, между Бог и Луцифер. И тогава той вече няма да е херувим, той ще се върне при боговете и ще учи достойните херувими на тайния път. Но това в бъдеще.
Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за Земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща; определен за Земята. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която  принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

ЗЛОТО

Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост, независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, Бог е, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог. Значи за тези, които не Го разбират, за тях Бог е Сатана или Бог е зло, даже Го наричат жесток и т.н., а за тези които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.
Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи. Има причина силите на злото да растат в света, защото без тях извисяването в Бога не може да се осъществи.
Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали и т.н., и по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото – Любовта, която е пътеводител.  Знам хора, които за да могат през деня да оцелеят, най-малко един-два конфликта трябва да направят: дай ми еди какво си от пазара... Не, не искам!  Пак го връща... И почва един конфликт и тя се зарежда, и който не знае, това са елементарни духчета, но който не може да тълкува... И други такива няколко човека знам: денят им е много тежък, ако няма поне няколко конфликта; стигнали са дотам. Но там развитието не може, засега е спряно. Разбира се и в такива души има красота, аз съм я видял, имал съм разговори с тях, но това е друг момент.
Злото за праведните се превръща в тяхното добро, а доброто за неверниците се превръща в тяхното зло, което пък ще бъде бъдещо добро. Значи, както виждате всичко си е на мястото; ще бъде бъдещо добро, т.е. ще има поуки, ще има страдания, ще има мъчения и т.н.
Бог управлява злото чрез Себе Си, чрез строгостта Си и с това Той винаги гони едно по-дълбоко добро. И казва Ал Халладж: На кой господар служи злото? На строгия господар, на Този, Който винаги знае какво прави.
Злото е дълбоко скрито и вкоренено в човека и затова човекът трябва много търпеливо да се изучава, докато го преодолее. Много търпеливо трябва да изучава себе си, докато го преодолее. Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана както казах е създаден по един таен закон на Любовта, и разбира се на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.
Казва: Да сме лишени от катастрофи (става въпрос за всякакъв вид бедствия, земетресения, наводнения), Ал Халладж казва, значи да сме лишени от милост, лишени от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е велика Любов. Злото е собен дар на Бога за рзвитието ни и за бъдещото ни сливане с Бога. Затова ще има бедствия и те ще продължават, защото това е милостта на Бога.
Злото осъществява мистичното пътешествие в Бога, а доброто е само един бавен път към светлината. Злото е проникнало в този свят, защото този свят е изгубил развитието. Това означава, че злото събужда развитието. Само ще допълня: някъде и не успява да го събуди. И катастрофи не помагат на някои хора да го събудят.


ИБЛИС

Кой е събудил злото в Луцифер? Това е висша тайна на Бога. Но така или иначе Луцифер е станал Сатана и е приел пътя на своята т.н. трагичнна участ, защото се е отказал да се покланя на който и да е, освен на Бога. Забележете, отново го величае и наистина става въпрос за велика преданост, изключителна.
Иблис е отказал да се поклони на Адам. Бог е поискал, но той е отказал. Той казва: Покланям се само на Тебе. И докато много хора обсъждат това като някаква гордост, Ал Халладж го въздига в голяма преданост и със страстната привързаност той говори в защита на Луцифер. Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг. И после
Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник, като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!
Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост. Поради това изказване много суфи и мюсюлмани се смутили, и много учени. За тях Ал Халладж бил голям смут, голяма ерес и така тези слова за велика преданост и единобожие били обявени за нечувана ерес. Защото всички други смятали Сатана за голям грешник и същество с голяма гордост, но Ал Халладж продължавал да говори смело и да проповядва своята ерес. А тя била опасна и парадоксална не само за мюсюлманите и техните учени, но и за една част от суфите. Затова ви казах, че Ал Халладж е велик суфи, а не голям суфи.
Обаче в тази ерес имало велика Истина. Хиляди ученици тръгнали по пътя на Ал Халладж и на мъченическото страдание в името на Бога, хиляди ученици. Имало велика Истина и тя разклащала устоите не само на мюсюлманството, но и на цялото старо човечество, защото Ал Халладж не е просто явление – Божие явление, от висок порядък. Той не е човешко явление, в него работел самият Бог, така действа Бог скрито, както и при богомилите. При богомилите ще видите – стотици свещеници, презвитери на църквите са напуснали и са станали богомили, и са били горени. Има подобен на Ал Халладж – Симон Антипа; Никита Странник, Михаил Унгарец, което е Микрена – жена, рязана на седем части и т.н. Но ще видим, когато говорим за тях, за величието на Огъня: как те тихо, дълбоко се сливат завинаги с Бога и образуват Дървото на живота и бъдещото истинско човечество. Посяли са Истината на кладите. Там Бог ги е извикал при Себе Си. Догодина ще говорим и особено за Боян,  и за величието на Богомил, Симеон Антипа, подобен на Ал Халладж.
И така, Луцифер е бил Божие явление, а не човешко, и работел Бог. И сам Бог чрез него откривал дълбоки истини. Те не принадлежат на Ал Халладж. Той казва: Мене ме няма: вие виждате мене, а аз и Бог сме едно. Значи дълбоки истини, но хората отново не били готови.
И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж, само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото, когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрастне както казах херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите”, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.
И така Бог е направил велик опит с Луцифер. И в началото той е бил Негова воля, но в последствие Той му е дал свободна воля, условна, но Бог също ръководи и свободната воля, но тайно. Тя никога не е била напълно свободна, казва Ал Халладж. После Ал Халладж казва, че Сатана служи дълбоко на Бога и е по-близко до Бога, от който и да е правоверен, православен мюсюлманин, защото Луцифер се отказал от правото си да остане във висшите светове и да остане сред ангелите, сред иерархиите, в името на истинското служене на Бога.
Според Ал Халладж, избирайки това истинско служение на Бога пред висшите светове, той схванал, че е придобил особеното, божествено избраничество. И понеже Бог толкова много го е обичал, го е избрал и го подхвърлил на сурови и жестоки изпитания, желаейки чрез тези големи страдания да му открие тайни за Себе Си; много вътрешни тайни за Себе Си, но тайни от Своите дълбини, които ангели и правоверни нямат представа, включително и суфите, (както ще видим, затова Ал Халладж е особено явление, след време пак ще ви говоря за него), от които ангелите са много далеч, както и правоверните, просто защото те още не са достойни за такива високи откровения.
И така, Сатана, това велико същество, доброволно, осъзнато, по повеля на Бога приема всички последствия от адските светове, за да се доближи до тайните от дълбините на своя Бог. Ал Халладж е бил единственият суфи, в големия тогавашен мюсюлмански свят, който открито обявявал тези дълбоко скрити истини. А това за своето време било нечувано и така над него започнала да виси угроза. Мюсюлманският свят не бил готов за такива дълбоки истини, но Ал Халладж бил много дързък служител, защото знаел, че има таен завет с Бога. Защото и той като Сатана щял да влезе в скритостта на Бога, където и ангелите и светците не могат да се доближат; нямат условия да се доближат.
Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.

ГОЛГОТАТА НА АЛ ХАЛЛАДЖ

Тя е много по-дълга. Една част ще я изнеса тука, след време ще я продължим.
Голготата.
Преданието казва: Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг. Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно приемане, ти го преодоляваш.
Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов.  Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.
Един търговец от тълпата му извикал: - Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: - Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта отива при Любовта.
Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи. После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: - Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: - Да видим тука, горе, каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към Бога и казал: - Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!
После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: - О, приятелю, (и преди това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал Халладж му казал: - Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го пита: - Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: - Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита.
После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: - Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж, той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: - Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва: - Той им прости на всички, и на тези които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко. Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория ден пак неведим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: - Нямаше те? Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. Така, и въобще много неща има свързани с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: - Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.
Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на окръжаващите и то с поклон: - Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: - Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: - Няма друг деятел, освен Бог.
Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.
По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: - Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави - само в човека.
И казва още Ал Халладж: - Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката Ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост. Той ми я направи радост.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #9 on: септември 13, 2017, 04:04:39 am »
АУМЪ
6.04.2010г.
6.04.2010г.
Л-я: Упанишадите.
ИР: Кармата.
Л-я: Упанишадите.
ИР: Ведите.
Л-я: Яджнавалкия.
ИР: Ом.

УПАНИШАДИТЕ

Упанишадите са съкровено знание. Те са били наричани „тайно учение”, „седене около тайната”, т.е. поучение от тайната на Учителя. Наричани са още „великите думи”. Те укрепват търсача на Истината. Те са древноиндийският гносис. Те подготвят човека за дълбоко възприемане на Истината.
Откровението на Истината е недостъпно за чувствата и за грубото мислене. В Упанишадите се разглежда Истината на Истините – Брахман. Тези древноиндийски учители и мъдреци са имали едно поразяващо мислене. Те са имали една изключителна любов към Брахман, към Истината.
Основното послание е, че Брахман се постига чрез истинско знание: тука вярата не играе – истинско знание, чисто, съкровено познание. (Това не са ученици, както учениците на Христос, които търсят, служат и са далече. Това са учители и мъдреци, които са постигнали и говорят за Брахман).
И така, какво казват самите Упанишади:
Брахман е по-дълбок от всички резултати и постижения.
Чрез познаването на Брахман ставаш самосъществуващ.
В Брахман смъртта умира. Значи в Духа, в Бога смъртта умира.
Свободната воля е реалност само за този, който върви към себепознание и Брахман; всички други си въобразяват свободната воля.
Спасява се само този, който е придобил Брахман, съкровеното знание.
За осъзнатия Брахман тече и в живота, и в смъртта; непрекъснато течение.
В щастието Брахман залязва; в изпитанието Брахман изгрява.
Брахман използва злото за одухотворяване. Значи, когато то дойде във вашия живот, най-важното е да го използвате; не то да ви използва, да го използвате за одухотворяване, израстване. То е трамплин.
Добрият човек се радва на услугите – така казват Упанишадите – щастливият човек се радва на приятните неща; злият човек се радва на егото си. А Брахман се радва на трудностите, защото в тях Той оживява и постига Своята свобода.
Брахман не е мястото, където отиваш; Брахман – това си ти.
Да знаеш много неща, е едно, а да познаеш себе си, е друго.
Човешкият Дух е мистерия. Той е много по-дълбок от тайната на чистото съзнание и осъзнаване. Съзнанието е свързано с телата, а човешкият Дух е свързан с Брахман. Съзнанието е възникнало, докато човешкият Дух е всякога в мистерията на Брахман.
Науката е нещо знаещо, нещо безпомощно, казват мъдреците. Тя върви по път на гибел и затова тя никога не може да познае чистия Дух, мистерията на Брахман, защото той не е знание, макар че може да слиза в истинското знание. Той само слиза, но е отвъд.
Съществува метод, който спада към друго измерение за познание. Той е известен като „Любовта”. Но това е дълбок, мистичен въпрос. Любовта е също като смъртта, но във висок смисъл, защото тя е изчезване в Брахман. Човекът на любовта умира в Брахман, разтваря се в Брахман, изчезва в Брахман и постига истинското знание и тайната за себе си.
Когато твоите очи са част от Брахман, тогава умът е отстранен и човекът вижда Пустотата, Безпределното.
Външните очи са врати на ума, докато пустите очи са духовни същности на Брахман. (Сещам се за една тракийска поговорка: „Мъдрият вижда скритото”. Много кратичка, много простичка и много дълбока; след време ще говорим и за тях). Външните очи не могат да те приближат до Брахман, защото те носат света в себе си, те носят сътвореното.
Очите са само два малки прозореца, докато чистото съзнание е целият прозорец, цялата отвореност – вратата на Брахман. Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Това не са очите, които виждат, това не са очите на Брахман.
Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.
Умът обича амхáс (отношенията към този свят), обича теснотата, ограниченото познание. Това е неспособност за обхват, неспособност за обхващане.
И казват Упанишадите още:
Любовта е свещен еликсир, чрез който човекът се освобождава от земните нива.
Пространството е създадено от Брахман като необходимост за съществуването на космоса и световете, за съществуването на нивата.
Мисленето на Брахман е всеобхватно. То не е умствено, ограничено, в граници; то не е земно, както умът.
В основата на човешката природа лежи желанието. Каквото е желанието на човека, такава е и неговата воля; каквата е неговата воля, такова е и неговото действие, каквото е неговото действие, такава е и неговата съдба.
Величието на Брахман, т.е. величието на Истината се преживява в безмълвие.
Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.
Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

КАРМАТА

Какво ни казват Упанишадите за кармата:
Кармата е болест на миналото. Нейното изцеление е в бъдещето. А бъдещето е заключено в съзнанието (в съзнанието на човека).
Кармата на всеки човек е огледало за отношението му към Истината, за отношението му към Брахман. Кармата означава, че човекът е ограничен, запрограмиран от космичната справедливост, според неговите минали собствени деяния. Т.е. човекът е това, което е отношението му.
Който не умее да властва над самия себе си, не получава Брахман, висшата Истина, и тогава той остава в себе си, в своята съдба. Ако ти имаш истинско отношение към Брахман, това решава дали ще излезеш от себе си, от своето ограничение, наречено карма.
Хората идват в света, определени от действията на предишния си живот и затова сега се стараят, вярват, че вървят в правия път, но идва нещо от кармата и те мислят, че не вървят в правия път. Казвам: тези, които са сериозни – вървите в правия път, но кармата ще идва; част от нея ще трябва да се изтощава и да се изхарчва. Продължавайте дори и когато ви е много тежко, дори и когато е прекалено тежко. Това не означава, че сте се отклонили или че не сте в правия път. Напротив, още повече усилвайте това.
Според както е действал човек, според това и човекът се ражда.
Причината за твоите страдания е в твоите стари рождения. Ти сам си си своята карма: каквато си заслужил, това и си получил.
Всичко в света е подхвърлено на карма. Изключението е само за тези, които са се отрекли от света. Те постепенно придобиват божествената сила и се завръщат в Брахман. И най-накрая тези, които се сливат с Брахман, те се завръщат. Те стават независими от карма.
Спасението не е в това, да се родиш в следващо по-хубаво прераждане, а да влезеш в Брахман и завинаги да излезеш от този нереален свят, в който заблудите се смятат за реалност.
Човек страда дотолкова, доколкото търси това, което не е Брахман, т.е. това, доколкото не е божествено, не е съществено. Мрежите на илюзията са желанието за богатство, за власт, за наслаждение; да предпочиташ егото, изменчивото. Това е, което увеличава карма, това е, което увеличава невежеството и страданието. Но страданието на човека се смята за очистително средство срещу многото минали животи, срещу многото прераждания.
Този, чийто ум е всякога безспокоен, не може да различи истинното от илюзията. Този, чието съзнание е нечисто, не достига целта и встъпва в кръга на карма, в кръга на преражданията.

УПАНИШАДИТЕ

Този, който оскърбява Брахман, Духа, той напада собствения си Източник. И ако някой човек умира в този свят и не вижда собствения си Дух, дори ако е правил велики дела, той погива. (Значи великите дела нямат нищо общо; трябва да познаеш собствения си Атман, собствения си чист Дух).
Истинското добро е в дълбинната същност. То е в Духа, а не в ума. Истинското добро се основава на себепознанието.
Да живееш в потока на времето, значи да не познаваш Брахман, своята истинска природа и своя Дух.
Всичко е произлязло от Брахман: всички жизнени сили, всички богове, всички същества. Неговото тайно значение е Реалност на Реалността.
Себепознанието води до себеовладяване, а знанията водят до власт над другите. (Значи, това е разликата между тези две неща: себепознанието води до себеовладяване, а знанията – до власт над другите).
Себепознанието е разтваряне в безсмъртието, докато непознаването на себе си води до заключване на себе си в света, във времето и пространството.
Себепознанието е постижение на истинността в себе си. То е освобождение от привързаността към света и към вселената.
Съществуват два образа на Духа: първият – въплътен, и вторият – невъплътен.
Който вярва в друг живот, той вече вярва в космическия живот. А който вярва в Брахман, в Духа, той вече вярва в нещо по-дълбоко.
Духът превръща времето във вечност, смъртта в живот.
Плодовете на интелекта са тъжни.
Злото е резултат на отделянето от Брахман.
В Брахман е истинското знание. Без познаването на Брахман всички хора ги очаква разочарование. (Значи без познаването на Бога, всички хора ги очаква разочарование).
Мъдрият никога не познава печал.
Който познава Брахман използва трудностите. Иначе трудностите го използват.
Брахман не носи богатство на човека; Брахман носи блаженство. Който има блаженството, е по-богат от богатството.
Брахман е постоянен. Ето защо Той никога не изпуска Истината. Който е изпуснал Истината, не познава Брахман.
Брахман живее в полъха на невидимото и непреходното. Наричат Го „тайно царство”. А само Брахман е явен.
Великото Слово произлиза от диханието на Брахман.
Ти не можеш да видиш Брахман; Брахман сам вижда Себе Си чрез собствения Си поглед.
Брахман е око, което наблюдава самото Себе Си.
Както океанът е съсредоточие на всички води, така и Брахман е съсредоточие на всички същества. (Тука само за малко ще се отклоня: Много е важно да сме отворени за всички учения, тъй като навсякъде е Брахман, навсякъде е Истината. Скоро идва при мене един приятел – командос (във Варна има петнадесет командоса, между другото) и той е убеден, казва: Аз вярвам само в православието. Казвам: Много ограничена точка; малко се разшири! Казвам: Дървото един клон ли има? Той не го прие, няма значение. Разбира се че няма значение, но дървото има много клони. Т.е. всички учения, всички реки са правилни, и особено когато човекът в тези учения се е отдал напълно. Пак казвам: Най-опасното е, когато си отдаден наполовина или донякъде. Всъщност тогава ти вече не си нито в учението, нито в Брахман; това го казвам между другото).
Чрез Брахман постигаме безсмъртие. Брахман държи в ръцете Си безсмъртието.
Брахман е неуловим, защото не се улавя; не Го улавя нито смъртта, нито животът, нито безсмъртието – Брахман е неуловим.
Брахман е по-дълбок и от непознатото. Който е познал Брахман, прекратява преражданията.
Брахман е чиста радост, докато земните удоволствия са изопачена радост, тъй като всички удоволствия са ограничения на реалността.
Всичко зависи вътрешно от Брахман. Който не вижда Брахман, той вижда множество. Който вижда множество, е обречен на смърт – той ще почне да вижда и врагове.
Брахман е нещо различно от известното и е отвъд неизвестното.
Брахман е Цялото. Той е всичко, а боговете са само Негови промени.
Брахман е цял, но се е разложил на две – в мъж и жена. Така са произлезли човеците. Но който се ражда от Брахман в себе си, той не принадлежи на човеците.
Брахман простира имена и образи, и влиза после в тях, и става невидим.
Атман, т.е. чистият Дух в нас, това е следата, по която трябва да се върви, за да се дойде до великия Брахман.
Брахман е съкровеното Аз на вселената.

ВЕДИТЕ

Ще ви кажа нещо за Ведите. Ведите, това е също свещенознанието. Какво казват Ведите:
В началото беше мрак, скрит в Мрака. И само едно тайнствено Същество се движеше в празното пространство и нещо странно замисляше. Нещо щеше да се случи. Нещо щеше да се роди от Самото Него, от Неговия потаен порив.
В оная древност нямаше горе и долу. По странен начин се случи сътворението и затова не може да се каже как сътворението дойде.
Сътворението е извън познанието. Нещо много древно прекосяваше пространството и от Него се яви сътворението.
Великият Брахма свърза пространство и време. Той пося времето. Времето е семето на вселената.
Великият Брахма е родил огънят като велика сила, като истина, като жрец; огънят е наречен „жрец”. Жрецът е съставен от могъщ огън. И казват Ведите: Огънят е много умел за всяко пътешествие.
Който умножава Истината в себе си, той постига огъня – висшата сила на чистия Дух.
Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом. Блажените обитават безкрайното пространство. Там, в безкрайността, боговете са сами в светлината си, блестяща като слънцето и грееща като огъня.
Той живее в Своето всевластие, отвъд което не съществува друго.
На Него, Върховния Брахман – почит. В Него всички светове се вместват. На кому са ръцете, на кого са краката, речта, слуха, на кой боговете се жертват вечно? Това, че живеем, не е наша заслуга. Това, че живеем е от Брахман.
Великият Брахман твори световете и ги поглъща. Огънят, Той го довежда в нашия живот. Огънят – това са могъщите богове.
На къде се стремят водите? На къде се стремят дните и нощите, бягащи заедно? Всичко върви към Брахман.
Велик е Брахман. Безсмъртието и смъртта са само Негова сянка.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

Един от най-великите учители и мъдреци. Наречен е „великолепният”.
Казва:
Аз почитам най-мъдрия и той е Брахман.
Светът и времето се преодоляват с помощта на диханието на вятъра. Диханието е жертвоприношението. Диханието е избавлението.
Пустите очи са мъдри очи. Те са виждащи в Духа. Те винаги виждат необходимото.
Брахман допуска в Себе Си само пустите очи – очите на чистото съзнание. Затворените очи търсят единството си с Брахман, за да въведат човека в себепознание.
Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието, и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.
Твоето тяло е земя. Кой управлява отвътре тази земя? Това е твоят Дух.
Къде пребивава Духът? Речта е неговото местопребиваване. Истинската реч е висш Брахман. Речта е жрец на огъня. Реч, която е огън, е избавление.
Духът в човека се охранява само от едно божество – неговата силна мисъл. (Това е божеството на човека, неговата силна концентрирана мисъл).
Безконечна е мисълта. По волята на Непреходящото, слънцето и луната са заели своите места. По волята на Непреходящото небето и земята са заели своите места. По волята на Непреходящото са заели своите места мигновенията, часовете, дните, нощите, сезоните, годините. По волята на Непреходящото едни реки текат на изток, други – на запад – в сяка в своята посока.
Този, който не познава Непреходящото в този свят на отношения, той има край, той има погибел. Той заминава от този свят нещастен. Но този, който познава Непреходящото, той заминава от този свят като Брахман, като Дух.
Боговете не обичат видимото добро, те обичат скритото добро.
И казва още:
Брахман е вечно величие. Който го познае, става успокоен, въздържан, търпелив и събран, концентриран. И така той го вижда в себе си. Такъв човек злото не го гори, той изгаря злото. Злото не го преодолява, той преодолява злото. Този велик Брахман в нас е нероден, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Дух. Той живее в Ом, изначалното пространство, напълненото пространство. Той живее в пълнота. От пълното е възникнало пълното.
Мълнията – това е Брахман, Духът. Той е мълния, която разсейва тъмнината. Който знае, че мълнията е Дух, той разсейва злото. Който познае това велико, чудесно, първородно Същество като Брахман, той придобива всички светове, защото Брахман е всички светове.
Който има чиста реч, той храни боговете; който има нечиста реч, храни и поддържа човешкото.
Човек се освобождава от смъртта само чрез истинско познание на Брахман. Който е познал Брахман, е познал целия този свят.
Познанието на Брахман е най-висшето познание. Всички други познания и изучавания са по-нисши.
Брахман е повече от съзнанието. Той е по-дълбок от съзнанието, защото това, което съзнава и осъзнава, то има у себе си и другото, значи то още не се е сляло.
Който почита всичко, най-много Атман, чистия Дух, той ще се сътвори от Атман.
Който напуска този свят, без да е съзрял собствения си Атман, на такъв човек Духът не помага, понеже Атман е останал непознат; понеже Духът е останал непознат.
Дори и мравките намират своята храна чрез Брахман – навсякъде е слязъл Той.
Накъде се движи Брахман? Към своята неподвижност.
Брахман постъпва винаги достойно. Брахман е непривързан. Ето защо Брахман притежава нещата.
Животът е даден, за да станеш Брахман. Чрез речта човек става бог и се връща при боговете.
И после Яджнавалкия казва:
Ухото е постижение на Брахман и затова който познава ухото, познава тайни слова, познава истинното, защото ухото е постижение на Брахман.
Който живее в Брахман, идвайки той не се ражда; той само се явява и умирайки той само се скрива.
Истинолюбието води до най-съкровените дълбини на Брахман.

ОМ

Какво ни казват Упанишадите за Ом:
Ом е това, което се назовава „Безкрайното”.
Който се посвещава на Ом, се посвещава на Безкрайното, той се посвещава на Брахман.
Боговете в древността победили демоните не чрез силата си, а чрез Ом.
Който проникне в Ом, в Брахман, става безсмъртен.
Ом е най-древният химн на единството.
Ом изпълва човека с древност и единство.
Ом – този звук е безсмъртен и безстрашен. Когато боговете победили асурите (демоните), то е защото те се уловили за Ом и така удържали победата.
Убежището е в този безсмъртен и безстрашен звук. Звукът Ом е създателят на опората.
Ом е древното име, универсалното име на Брахман. Ом е отиване при Брахман – върховното тайно Същество.
Ом е символ на чистото съществувание. Освен това Ом не е дума – тя е нематериален звук; тя е мистичен звук.
Ом е тайна отвъд словото и отвъд света, отвъд азбуките.
Ом – това е всъщност звучащата Тишина. Това е вътрешно звучене, а не физическо. Това е вътрешно, несътворено звучене.
Ом е самото начало на звуците, но самата тази сричка не е звук.
Ом е владетел на трите свята: външния, тънкия (т.е. духовния) и непроявения.
Ом е синтез на най-тънката и всепроникваща сила.
Ом, това е звукът на Пустотата, звукът на Безкрая.
Който не познава пранава, казва Яджнавалкия (пранава е друго название на Ом или Аум); който не познава пранава, т.е. Ом, словото му и животът му са поразени, думите му са човешки.
Ом е най-древният и божествен меч срещу злото.
Който познава Ом, той става разрушител на тъмнината.
Ом е връзка с боговете и поради това Ом е освободител.
Ом е царският път към Брахман. Това е пречистият поток от духовност.
Ом е отвъд вселената, отвъд боговете, отвъд разума, защото Ом е бащата на всичко това.
Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.
Ом е ключът към изначалност. Ом е най-древното и кратко благовестие. Тази сричка е жива част от великия древен Брахман и затова тя е повече от дума, повече от сричка, повече от слово. И тя означава завръщане в Брахман чрез повторение.
Казват мъдреците на Упанишадите: Ом е оръжие; Ом е упование.
Това Прасъщество ОМ може да оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен. Запомнете тази идея!
Ом – това е Брахман. Това е всичко. Това е мистиката на единството.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #10 on: септември 13, 2017, 04:36:54 am »
4.05.2010г.
Л-я: Пирамидите.
ИР: Египет.
Л-я: Тот.
ИР: Хекао.
Л-я: Тот.
ИР: Сфинксът.

ПИРАМИДИТЕ

Пирамидата е живо, уникално същество, жива духовна идея. Тя идва от Великото Отвъдно, там, където смъртта не съществува.
Строители на пирамидата можели да бъдат само хему – жреците; жрецът или жреците, т.е. този, който имал способност да проникне в сърцето на камъка. Както ще видим от следващата лекция, друидите пък имат способност да събудят гласа на дървото. Следващият път ще говорим за друидите и за Мерлин.
Пирамидите са част от вдъхновението на златния век, когато са живяли боговете. Линиите на пирамидите са устремени към върха – мястото, където е Бог, където е Истината, където е истинското виждане. Върхът на пирамидата означавал върха на виждането, защото върхът символизира единството с Нетера, т.е. единството с Бога, което е и принципът на живота. А древните са били съсредоточени именно в това учение – върхът – т.е. учението за Истината.
Това учение за Истината не е учение за търсене на понятия. То е учение за правилния подход към нещата и към Бога. По пътя на това учение човекът ставал същество на принципа, а човекът на принципа, (не човекът на закона), човекът на принципа знае да действа божествено.
Да стигнеш до върха на пирамидата означавало да се изкачиш в себе си, в своето собствено, божествено начало, което е Бог, което е ключът на вселената и ключът на живота.
Пирамидата е небесен храм, праобраз на Божия дом, а целта на пирамидата е среща с безкрайността на Нетера, среща с безкрайността на Бога. Това означавало, че пирамидата символизира вечния път към Истината.
За древните това означавало да се посветиш – да се посветиш изцяло на Истината, и да не позволиш на света и на обществото да те изкривят. И тогава никой в света нямал власт над тебе, нямал власт над този, който се е посветил на Истината. И така този човек придобивал покой, реален покой; това не е медитации за спокойствие, а придобиване на нещо реално. Това не са упражнения, защото в най-големите изпитания жрецът е канара, истински покой.
И така, в пирамидата висшата цел на живота била в търсенето на Истината. Но жреците казвали още: натрупването на Истината се е смятало за нещо много важно – ключът на живота. Значи да натрупваш ежедневно Истина, след време означава да имаш ключ срещу най-големите трудности, и ключ за възход.
Пирамидите са последствие на една свещена наука, която днес е изгубена и това е науката на боговете, науката на нетерите, тези, които в последствие са слязли и като жреци. Пирамидата е небесна книга, която съдържа в себе си именно пътя към боговете.
Върховната точка на пирамидата, както казах, е Бог. И от тази точка е започнал развоя – от духа към веществото. Върхът на пирамидата съединява небето и земята.
Пирамидата е духовно изливане на вселената, на творческата сила в една точка, която именно е върхът – върхът на самата пирамида. Освен това пирамидата е огромен йероглиф. Тайната на великата пирамида, това е тайната на твоята собствена същност. Това означава, че пирамидата е древно изкуство – изкуство на боговете, изкуство на принципа, пътя, по който хората ставали богове.
Вътре в пирамидата е имало свещено място, но преди това трябва да знаем – свещеното място е в тебе, свещеното място си ти. Какво искам да кажа? Когато влезеш в пирамидата през една строго определена врата, по правилния начин,  тогава всичко се изменя – пространството става безкрайно; но всичко започва от тебе. Някои ходят, чували сте много хора на Божи гроб, на пирамиди и някъде... Това са екскурзии, няма нищо общо. Човекът, който ходи, е решаващ. Обикновените хора могат да ходят през ден, без значение. Значи, важно е този, който е отишъл, какво представлява той, дали той е свещен. Тогава той може и да не отиде на свещено място, той изпреварва свещеното място. Той превъзхожда, защото носи нещо по-дълбоко от външното свещено място.
Тайната цел на пирамидите е спасението на човечеството. Мер кхет – на египетски или пирамидата, както преди говорихме, - не е просто архитектура и изчисления; тя е свещен храм, в който трябва да влезеш заради Истината и да се посветиш на Истината.
Пирамидата е дом на съкровеното и е порта – портал към отвъдния свят, който е скрития, реален и невидим свят, т.е. великия свят, свободата.
И така, пирамидата означава място на извисяването. Това е друго име на себепознанието, т.е. да се превърнеш от човек в божествено същество.
Пирамидата е била водител към чисто духовната земя. Тя е светилище, място на Мистерията, принципът на нерушимост, т.е. вечния порядък.
Пирамидата е порядък скрит и от света, и от космоса. Но тази пирамида е порядъкът същевременно и в самия човек. Това означава, че и пирамидата и сфинксът са специфични състояния на съзнанието.
Пирамидата символизира един вечен завет с човека, завет с отвъдното, с невидимото, т.е. с Бога. И този, който живее пробудено на земята, той има смислен втори живот в отвъдното, т.е. в Бога, който за жреците е Великата невидима Реалност.
Пирамидата е храм на милиони години. Това е храм на безкрайността и идеята на пирамидата е сливане именно с безкрайността.

ЕГИПЕТ

Това е страна на мистериите. Разбира се, това е наследство от Атлантида, но това е друг въпрос; страна на мистериите. Това е диханието на истинска древна цивилизация. Имало е такъв момент на истинска древна цивилизация.
В Египет дори и смъртта е жива. Всъщност смъртта въобще означава живот, само че прикрито название.
В Египет се е смятало, че образованието е нещо самостоятелно. То не зависи от училища. Това е личен избор, лично насочване към себепознание.
В древен Египет са казвали: Който истински търси, ще бъде обожествен.
Според древните египтяни, Атлантида е прародината на тайното знание. В Атлантида са живяли земни богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на терафима, т.е. на титана Атлант; царят на Атлантида – Атлант,  едновременно и бог и жрец. Иначе почти всички жреци са били богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този цар.
Древният Египет е безвремие. Това е страна без време. За древните египтяни вярата в Бога никога не е било нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на нетерите, т.е. на боговете.
Всички книги досега, които са излезли, като история на света, пък и като история на Египет, са колекция от дрипи. Проучил съм към сто и петдесет-двеста книги, нищо съществено, защото не се изхожда от Източника, от изключителната мъдрост на древен Египет, която идва от Атлантида, Тот, за който ще говорим и днес, и друг път. Дълбинната Истина по този въпрос се намира най-вече в Тот, или както ви казах преди, истинското му име е Техути. Някой път ще се спра повече, тъй като името му има огромно значение. Има цяла книга, посветена на неговото име, която се казва „Бог Тот”. Той е също от расата на боговете, както и Мерлин. Едно от значенията на името му е „Баща на боговете”. Това е велико същество, още непознато и книгите, които са писани досега, са много оскъдни; става въпрос за истинските неща за него.
Древният Египет е бил родина на мъдростта и истинската цивилизация. И тази цивилизация не е изчезнала, а се е скрила, разликата е голяма. Тя не е разрушена, просто боговете са се оттеглили, които съставляват истинската цивилизация.
Самият Тот е бил велико откровение на Бога, на Върховния Разум, а това говори за Велик Учител. Тот казва: Истината е тайната душа на древния Египет.
Древният Египет преди всичко не е физическо място. То е само отражение. Египет е състояние на съзнанието, както е и водата. Ще обясня: енергията е двойникът на водата и без тази енергия, без този двойник, водата не може да тече. Енергията е движещата сила на водата, а зад енергията е движещата сила на духа. Когато духът се оттегли, когато енергията се оттегли, хората казват: „Тука имаше река, но пресъхна”. Реката я няма, енергията се е оттеглила и няма вече какво да тече. Това означава, че тази древна енергия е жива, защото духът я движи. Именно затова водата живее.
Ето защо Нил се е смятал за божествено излияние. В тази река текат, освен това, и енергиите на боговете. И те правилно смятали (египтяните), че Нил е дар от чистия поток на божественото дихание. И Тот казва: Египет е подарък на Нил. Нил е Бащата, а Египет е синът; Бащата напоява сина.
Древният Египет, това е било състоянието на една могъща, древна култура. И пак казвам: тя не е изчезнала, а се е скрила по волята на Бога. В древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много богове са слезли заедно – богове, жреци, които също са богове, една част от тях и велики Учители и мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и Сфинкса, за спасението на човечеството. А заветите на Тот се смятат за тайното сърце на Египет.

ТОТ
и неговата мъдрост

Смятах да ви говоря за йероглифите, но това ще остане за други лекции, тъй като има също огромни тайни. Има много книги писани. Шамполион, който се смята за бащата на йероглифите е толкова далече от йероглифите, че нямам думи. Но тука няма да се спирам, тъй като има други, наистина специалисти, и английски автори, които наистина знаят тайната, а не просто разчитат нещо и смятат че... Така че след време, когато ще говорим за йероглифите, ще говорим за вътрешната страна, тъй като от там започват много неща. Всички азбуки, в сравнение с йероглифите са бедни, тъй като, загатвал съм, азбуките са двадесет и две – тридесет – петдесет букви; тука говорим за около хиляда. И освен това йероглифите те правят интуитивен и духовен. Там не повтаряш а, б, в, и 1, 2, 3, и ставаш механизъм, ставаш логика. Има тайна в йероглифите и чрез йероглифите могат да се събуждат боговете – ако ги научим правилно и ако ги разберем дълбоко, тъй като те са свещена писменост, не от ангели, както азбуките или от архангели, а от боговете – разликата е голяма.
Сега за Тот. Тот казва:
Това, което се случва в твоя живот, е твоят път към Бога. Следвай пътя на Истината и няма да имаш нужда от нищо друго. Тук мога само да добавя: говори Истината и няма нужда да помниш какво казваш. Иначе трябва да помниш всяка дума, която си казал; но и да не я помниш, тя е записана вече. Затова, ако говориш Истината, няма нужда даже и да си спомняш. Ето къде трябва да е концентриран човекът.
Нетер Нетеру, т.е. Върховният, Абсолютът, не съществува. Но Нетерът, Бог има велика причина да съществува. И Тот казва: Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща.
Нетер Нетеру или Върховният е използвал тайната на хекао, т.е. тайната на словото като всемогъщ чук – тук Тот обяснява нещо за словото; използвал е тайната на словото Самият Върховен като всемогъщ чук и с него издълбал пустотата, т.е. безкрайността, в изначалното пространство. Как? Тот обяснява: чрез вихър. И с могъщия си чук той превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена. Разбира се, тя има да се преустройва, но това е вече порядъчна вселена.
Казва: Злонамерените хора сами се отклоняват и привличат към себе си отмъстителни духове.
Страданието е резултат на влюбеността на безсмъртния човек в своята сянка, която е земния човек. Земният човек не е готов да осъзнае своето безсмъртие, поради любовта си към сянката. Смъртният човек, т.е. нисшият човек, сянката, се управлява от съдбата; безсмъртният човек, висшият човек се управлява от Бога.
Който познае себе си, се завръща в Бога.
С тайната на Своето живо слово – Тот казва – Върховният е засял живи същества като семена във вселената.
Казва: Без Истината няма реално пътуване в отвъдното, в скритото. Но Истината е тайнство. Тя не приема хора, а духове, освободени от човешкото.
Само Духът е предназначен за Истината. Който има Истината в себе си, може да влезе в отвъдното, в скритото и може да се върне.
В Истината се влиза с изначалната форма – духът. Истината превръща духа в птица. Птицата, това е скритият вътрешен човек, това, което липсва на умрелия.
Свещената тайна за съществуването на човека е тази, че човекът съществува, за да стане бог. Който – казва Тот – умее да слуша, заживява в Истината.
Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.
Когато се установиш, казва, в чистите слова, в теб ще проникне Истината и нейното разбиране. Ако възлюбиш чистите слова, тогава Истината ще те храни.
Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си.
Търсещият Истината е близо до вратата на тайната и сам Бог му я отваря.
Този, който не е изпаднал в грехопадение, той е съхранил в себе си чистото, древно знание, защото е останал в единство с Бога.
И казва: Божественото откровение е завръщане в истинското древно знание, в първоначалното знание.
Умът трябва да бъде постоянно насочен към нетера, иначе той става зло. Значи, ако нашият ум не бъде постоянно насочен, не два-три часа през деня, а постоянно насочен, иначе той става зло. Умът отделен от Бога е зло.
От твоите правилни избори ще се зароди твоят дух.
Твоята любов – казва Тот – е твоя храм. Твоята омраза е твоя гроб. И затова излез от гроба и възроди се в храма.
Да постоянстваш по законите на Истината, това е безсмъртие. И казва: Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш.
Човекът е нещо повече от породената вселена, но всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си. Значи, една от най-важните задачи на човека – всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си.
Истинският човек не извършва постъпки, а деяния от светлина. Тези деяния от светлина внасят в човека Божественото начало и така човекът започва да съзира първосъздадения свят, изначалния свят.
Срещата с Бога става отвъд битието, отвъд сътворения свят.
Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога. И казва: Чистото слово означава да построиш храм в себе си. Не да ходиш в храмове, а да построиш храм в себе си.

ХЕКАО

И преди сме говорили за свещеното слово, и сега пак ще кажем някои неща.
Хекао е свещена наука за ключовете, защото думите са ключове. Сещам се какво казва Мерлин, само за малко, казва: Докато имате още време, създавайте бъдеще. Някаква свобода, човекът все още има някаква свобода; създавайте бъдеще, защото след време няма да има време да създавате бъдеще. Така че сега времето е толкова важно, да постъпваш максимално чисто и благородно и, разбира се, моят съвет е, колкото може по-тайно.
Да продължа: Според хекао думата е творец. Тя извиква нещата. Нещата се извикват чрез думите, чрез постоянство в думите. Думите, които излизат от твоето сърце, те ще създадат твоя свят.
Свещените слова са еманации, излияния на боговете.
Истинският хемо или жрец, има преди всичко скрита свещена сила в себе си – хекао, поради специалното му отношение към Истината и към думите, което разбира се не е лесно достъпно. Истинският жрец е виждащ. Той е освободен от всички изкушения. Той е чист, той живее извън пътя на човечеството. Той е отдаден всецяло на нетера.
Жрецът е брат на боговете и чрез тях той вижда себе си, и живее живот, изпълнен с Бога. Бог в човека, това е неговото върховно оръжие, най-голямото оръжие – Бог в човека. Хемо или жрецът в човека, това е от друга страна чистият дух, а чистият дух е далече от земния свят, от земното мислене.
Жрецът живее в безвремие, в безсмъртие; той не е в света. Един жрец, Хóраполóн, казва: Ап, т.е. сърцето, е най-важният орган в тялото на човека. Ще обясня (говорим за духовното сърце): Първо: сърцето е свещено слово на Бога във всяко тяло. И ако човек следва свещеното си сърце, той всъщност следва словото на Бога. Това означава, че сърцето на човека е това слово, което решава пътя на човека.
Свещеното сърце е излятото слово на Бога  и поради това то е несътвореното око на човека. Когато сърцето е свещено, изкушенията не могат да ограбят развитието му, т.е. неговата дълбочина. Но ако сърцето е хати, т.е. на египетски външно, обикновено, тогава това сърце ще ограби човека.
Хекао е свещена сила и сам Бог казва: Хекао е моето име; Хекао е името Ми.
Силата и контролът върху хекао не е само Божия, тя принадлежи и на свещения човек, тъй като те са в единство. Хекао или свещената дума е хранилище на Божията сила.
Един друг египетски хемо (жрецът Бúтис) казва: В съкровения подход към нещата се изработва хекао, т.е. думата на свещената светлина.
Човекът на свещените думи живее в свещеното време, т.е. във вечността, а не в календарното време, външното време.

ТОТ

Мъдростта на Тот:
Хората вярват в смъртта, защото познават тялото, а не духа. Познавайки тялото, което умира, и те самите умират.
Без стремеж към Бога и към Истината човек ще се изгубва и все повече и повече ще се изгубва в хаоса.
Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове.
За разумността казва: Разумността е еликсирът на живота. Разумният живее в боговете и черпи своя еликсир от тях, от боговете.
Изследователят съзира познанието, а любящият вижда живота, вижда същността, вижда скритата тайна.
Познанията стесняват пространството на Нетера (на Бога), докато същността, божествеността в човека е едно велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, който постига Бога и Неговата безпределност.
Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.
Тот казва (преди говорихме за сари, за пчелите): Пчелите са изключително напреднали духове. Те са древни учители и предци. В тях живеят нашите предци и учители. Ето защо нито мъдреците, нито светците могат да направят мед. Това е тайна наука, тайно учение. След време ще говоря повече по този въпрос.
Казва: Обичащият Истината се превръща в нетленна същност, защото любовта към Истината създава нетленното, истинския живот.
Истината е свещената субстанция, с която се хранят боговете. Това е всъщност манната, за която и преди говорихме и в арамейски смисъл – думата лахма; не „дай ни хляб”, а „дай ни същност”, т.е. дай ни дълбоко разбиране за нещата.
Истината е божественият хляб, свещената храна, източникът на самия живот. И тези, които са в единство с нея, те се хранят с нея.
Когато отидеш в другия свят, единственото, което можеш да предложиш на Бога е Истината. Който може да предложи Истината в другия свят, той ще  надхвърли пределите и на своята душа, и в него ще се влее Бог.
Истината е родината на пробудените. Тези, които не се интересуват от Бог и от Истината, те са мъртви. Има едно единствено и непрекъснато послание в живота – Тот казва – и то е: бъди постоянно пробуден за Истината. Разбира се това не означава, че някой път няма да изпуснеш други думи, но ако ти си буден, продължавай да уточняваш себе си, за да стигнеш до там, вече да не можеш да ги изпускаш.
Само който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение. Който възкръсне в своята собствена божественост, той ще намери покой. И после казва: Изпитанията не разрушават човека, който е избрал Истината, защото Истината е негова подкрепа. Защото Истината е градът на Бога, тя е крепостта на Бога.
Само великата светлина на Истината има право да разбулва тайната на живота. Човекът е станал човек, когато е станал чиста божественост, и когато я е изгубил. В момента на изгубването той е станал човек. В момента на възстановяването той се завръща и става отново първичен човек или бог.
Който още тук на земята живее в Истината, очаква го живот в Бога, а не просто едно ново настояще.
Този човек, който ясно вижда бъдещето, той отсега започва да живее в Истината. И когато бъдещето се яви, то ще му се изяви като Бог, т.е. като самия истински живот.
Посятата Истина ще бъде твоят водител и твоята светлина, и тя ще стане твоя живот. А посятата лъжа ще бъде твоята тъмнина, твоят мрак и твоите заблудени пътища, т.е. омагьосания кръг.
Който обича Истината, има радост, която не е от този свят. И Тот казва: Посвети се на Истината и Бог ще расте все повече в тебе.
Да живееш по законите на Истината означава да правиш това, което Бог най-много обича, защото Истината е сърцето на Бога.
Истината тайнствено вдъхва светлина и живот на вселената и боговете. Който има Истината, т.е. изначалното в себе си, той вижда Бога, той вижда Великия.
Никой не е по-силен от Истината. Ето защо трябва да я търсим. Трябва да търсим нейната помощ, защото тя е Бог в действие.
Тот казва: Аз слязох по волята на Бога, Великата Светлина и събудих Адам от гроба. И той ще се отдели от гроба, т.е. от сътворения свят, и ще дойде ден – ще се завърне. Думата гроб означава целия сътворен свят.

СФИНКСЪТ

Сфинксът е също нетленна тайна. Той е пазител на дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото око на Бога, окото на Прасветлината.
Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великият път навътре в безмълвието; мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност; мястото, където човекът става Бог.
Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това сфинксът си остава символът на Египет, символът на тайнствените корени на живота.
Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича „мястото на Бога”, мястото на Великия Разум и това е идеята за постигането на Бога. А това е една, както и преди казах, огромна целеустременост. Много хора питат „какво да правя”? – Огромна целеустременост. И именно този сфинкс, този Бог е тайнсвеното излъчване на Египет. Защото, дълбоко в себе си човекът е Бог. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.
Нетерът е Безименният Съществуващ. Нетерът е времетраенето в живота на човека. Някой път хората питат: Докога ще живее еди-кой си? – Доколкото Бог живее в него. Значи Бог е времетраенето на живота, Той решава. Някои казват: ама може ли да помогна? Когато Бог реши, нищо не можеш да помогнеш; гледай първо да помогнеш на себе си. Значи, Нетерът е времетраенето в живота на човека. Нетерът е този, който изпраща Истината.
Тот казва: Ще дойде време, в което всеки ще има съзнанието на Нетера.
И така, сфинксът е свързан с космическия смисъл на Любовта. Сфинксът е най-дълбокото древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази тайна – това е самият Бог в човека.
Под сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като плява, защото тук е тайната мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Ще обясня: защото тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекао, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е древно божество, един от боговете, който се е самопожертвал, но има други древни митични сили и енергии.
Хиляди и милиони хора са ходили близо до сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, сфинксът, той всъщност ги гледа. Това същество, това пожертвало се божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава и най-малкия замисъл, защото сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо същество. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.

Това беше за днес. Следващият път ще продължим с един странен народ – друидите – народът, който най-много в света е обичал дърветата и който знае тайната как да събуди гласа в дървото. Защото дървото е живо същество, особено в дъба са се пожертвали много висши йерархии и това дърво е оракул, жрец и съветник. И най-големите ритуали не са правили в храмове, а пред дървото, пред великия авторитет. Това е народът, който най-много е обичал дърветата, и сега дърветата в света мечтаят за този народ, тъй като хората са други. Но след време този народ ще се завърне. Ще чуем и какво казва великият Учител, един от боговете – Мерлин.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #11 on: септември 13, 2017, 08:16:06 am »
1.06.2010.
АУМЪ
Л-я: Друидите.
ИР: Филидите.
Л-я: Граалът.
ИР: Келтската книга на смъртта.
Л-я: Мерлин.
ИР: Дърветата.

ДРУИДИТЕ

Друидите са били наричани „хората на дъба”. Друид – дъб – означава Древен, Стражът, Пазителят на вратата.
Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание” тука е ключова. То е същество, висше същество, наричан е още „оракул”.
Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.н. „Белúнус” – Висшата Божествена Същност.
За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.
Старата дума за дъб е „деруéн” – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру” на келтски, просто дъб – означава „зная” или „този, който знае  нещата”. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец”.
Дъбът е стар дух на дърветата. Дърветата са посадените животи – така се наричат дърветата – посадените животи, а дъбът познава тайните на тези посадени животи и на гората, защото той е пазителят на горската мъдрост.
Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуáл”. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.
Друидите били познавачи на дърветата, познавачи на, както те ги наричат – „свещените същества”. Това дърво – дъбът – е символ и на космическото дърво, което поддържа трите свята: върховният, средният и долният.
Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина, здрав корен – все названия на свещеното, на съкровеното – първичният елемент. Свещеното е древната сила на проникването в нещата. Значи от това зависи проникването в нещата.
И така, друид – означава мъдрец, който почита дъба, свещеното начало. Според друидите светът е прекрасно място, защото Дáгда или Великият Промисъл е промислил за всичко. Затова този свят е нещо красиво, защото Той е промислил наистина за всичко. Тука само за малко ще се отклоня: в Русе и в Бургас сега на последните лекции, там понеже има въпроси, стана въпрос за кризата. Това са елементарни неща, тука само ще ви загатна: значи няма такава дума, не съществува такова нещо, но от една друга гледна точка има една криза и тя е единствена криза – запомнете я – нечистото съзнание. Това е единствената криза и дали човек е богат, беден или живее в разкош, няма значение – от тази по-лоша криза няма. Даже и целият му живот да мине така, той е в криза и даже по-лошо; ако целият му живот мине гладко, много късно ще усети това в другия свят, но няма и напълно да го усети, защото той умира несъзнателно. Умрелият човек и в този, и в другия свят по това се отличава – несъзнателност. И там обясних една случка, тука само ще ви я загатна. Хората мислят, че това е някаква несправедливост, примерно: когато лъвът гони сърната и я разкъсва, от човешка гледна точка има някаква жестокост, нещо неточно, нещо нередно, а всъщност от Божията гледна точка – много, много дълбока красота. Обясних и там, тука и на вас ще го кажа накратко. След време, когато ще говорим за животните, там по-надълбоко ще говорим. Лъвът не е създаден да бъде агне; сърната не е създадена да бъде тигър или нещо друго. Бог е вложил в тях съответни инстикти, т.е. духовни сили. Чрез тях Той работи и след време Той ги развива тези сили и в бъдеще Той ще ги използва за Своите тайни цели. Няма нищо грозно, нищо некрасиво или нищо несправедливо. Но ако го гледаш от човешка гледна точка, може да тръгнеш по пътя на неодобряване, на критика и т.н., и ще си загубваш все повече смирението, откъдето идва Божието Око. Така че, само ще ви кажа накратко: каквито и техники да правите, каквито и неща да тренирате, даже да се съсипвате от тренировки, ако нямате смирение, ако нямате овладяване на себе си и постоянна благодарност, всичко се обръща на погибел. Така, за малко се отклоних.
Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.
Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид” е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек; това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.
Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време. Искам да кажа: всеки е друид; всеки е суфи; всеки е даос; всеки е гностик. Но някои са стигнали, а други вървят по този път. Нашето реално същество е друид, а обикновеното същество – то си е просто само човек.
Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.
Според друидите, земята е свещеното тяло на живота на дърветата, а дърветата са същества на тайната и според тях дървото е ключ към нашия вътрешен път.
Друидите казват: Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.

ФИЛИДИТЕ

Филúдите, т.е. проникновените. Филидите, това е келтският Дзен. Тук не говорим за бардове, бардовете са нещо външно. Говорим за келтския Дзен – Вътрешните.
За келтския поет поезията е израз на мистичното съзнание, не на обикновеното съзнание. Това е поезията на тайнството в човека. Филидът, келтският филид или келтският поет е скрит от чувствата и емоциите си; той говори чрез същността си.
Във филида бликва същността, бликва душата. Филидът се вслушва в същността. Всичко в природата учи филида, защото той слуша със собствената си същност.
Филидите са търсачи на същността. Те говорят простичко. Ето един пример: „Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място”. Прости неща, обаче ясни и дълбоки. ... „събрани като братя на едно място” – дърветата са братство.
За филида всяко същество е нещо свято. Истинският филид, като върви по земята, усеща постоянно нейната святост. След време, когато говорим за Хераклит ще видим, как огънят слиза във въздуха, във водата и накрая част от водата също умира, и се превръща в земя. Така че цялата верига почва от този огън, който е нематериален, разбира се, и ще видим, че наистина Земята е свещена.
Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Филидът има отворено сърце към своята душа. Ето нещо от поезията на филидите: „Аз знам, че птицата накара да лети самия вятър”. „Свещени бяха клоните на обитаващите от духове дървета”. Въобще енергията в дърветата също се движи от духове, които живеят в тях: в много от дърветата – напреднали същества, а в дъбовете – от расата на боговете.
„И въздухът беше свят; свещена беше и водата, и огънят беше свят”. „Имам колиба в гората. Бог единствено знае за нея. Две трепетлики я прегръщат”. Вижте колко сходен стил като Дзен – „две трепетлики я прегръщат с листата си”. „Лесково дръвче в дъното пее; дъб вековен обгръща ни със своите клони”.
Един филид казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е родена от блясък; отблясъкът роден е от съзерцания; съзерцанието родено е от навик; навикът роден е от изследване; изследването родено е от велико знание; великото знание родено е от разум; разумът роден е от постижение; постижението родено е от мъдрост; мъдростта родена е от Бога”.
„Не някъде в храмове – казват друидите – е мистерията, а тука, около нас и в нас. И няма нужда от пътешествия, защото древността е тук”. Върховният филид казва: „И най-голямата тъмнина не подозира за тайния пламък, който е скрит в нея”. Най-голямата тъмнина, наречена на езика на друидите Китрáул, т.е. Мракът, за него е казано (за Мрака): „Той съществува, и полярно ниво на мрака, а мракът – самият Бог го е създал в своя кръг, за да го владее”.

ГРААЛЪТ

Какво е граалът от гледна точка на друидите, мъдреците?
Търсенето на граала е търсене на собственото чисто и девствено съзнание. Това съзнание е граалът. То е коренът на вечното добро. Граалът е съзнание от съвсем чист вид. Граалът означава да откриеш тайната, която си ти самият.
Чашата на граал е сътворена от Мерлин чрез древен ритуал. Чашата на граал символизира идеята да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си. Въобще чашата е дълбоко възприемане.
Граал означава да направиш връзка с вечния живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре. Т.о. още, че граалът е свързан с тайната на преодоляването на смъртта. Който е видял само веднъж истинския граал, той вече не е човек; той вече е същество на вечния живот.
Придобиването на свободната воля – ето причината за изгубването на граала, макар че това да е едновременно и средството, с помощта на което можем да го открием отново вътре в нас.
Граалът, това е свещената тайна на вътрешния човек. Той е чисто духовно съкровище, за което Библията говори: „Търсете си съкровища на небето”; чисто духовно съкровище, а не земно.
Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието. Не донякъде, а изцяло, както индианците казват: „За този път трябва да имаш остро и всеотдайно внимание”.
Тайната чаша на граала не е обикновена чаша, а божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята същност. И това е мистерията на граала – да я напълни със своята същност, която е и мистерията на живота. Казано по друг начин: За да познаеш тайната на живота, трябва да видиш тайната на граала, тайната на своята същност.
Свещеният граал е субстанция на чистата мистерия, най-пречистата същност. Граалът е същността на човека, а тази същност едновременно е и тайната на космоса.
Който е придобил граала, вече може да тръгне чрез същността си на път към храма на Кеугáнт, т.е. на тяхния език – Абсолюта.
Граалът, това е преобразуване на човешкото съзнание в божествено съзнание, което е наречено „съзнанието на свободата”. Истинският свети граал е субстанцията, чистата жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма. И който усърдно търси граала, казват друидите, не го намира. Ще обясня: по незнаен начин се търси граала. Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на същността. Ще го обясня по още един друг начин, както е при суфите: те не говорят за любовта, не я изучават, защото знаят, че не могат да я изучат; с изучаване няма да стане – с проявяване. Когато проявяваш същността си, любовта си, тя постепенно започва да те учи. Ти не можеш да я учиш, но любовта вече започва да те учи и да те въвежда в себе си. Чрез това умение се стига до праединението и тука човекът се преобразува в свобода.
Посланието на граала е призоваване за завръщане в същността. Както виждате, подобно на Сфинкса: „Осмисли себе си”; тука е подобно. И това послание е винаги важно и съществено, но трябва да кажа: Граалът е тайна от мистериите, а това означава, че за простосмъртните или нечистите, тази тайна е страшна. Там Бог, за нечистите, има съвсем друго лице и друг подход.
Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог – Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш – казват друидите – доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога. Значи, трябва да надраснеш това добро, за да се домогнеш до Бога, където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди какво си – просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот – те така го наричат – обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа, когато го питали – Абе Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза, освен гробища и други подобни.
Значи, обикновеното добро поразява човешкия живот и затова само граалът може да излекува това добро и този погрешен живот. Думата „граал”, която означава още и „чаша”, освен „същност”, а иначе означава „вместилище”, което пък означава много дълбока приемственост. Това е качество на чистотата на смирението – дълбока приемственост. В случая приемане на високото добро, приемане на абсолютното добро, т.е. доброто на Бога; не нашето добро, а доброто на Бога.
И така, тази чаша, тази голяма приемственост, тази дълбина се отнася до скрития живот на Бога. Така че, когато търсим граала, търсим скрития живот на Бога.

КЕЛТСКАТА КНИГА НА СМЪРТТА

Другият свят се смята от друидите за резервоар на душите.
Друидите и келтите казват: „Смъртта е жрица, тайнствен мост към странния живот. Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта. За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни”. Точно това, което казва и Хераклит: Бог е едновременно и война, и мир, ден и нощ, изобилие и глад. И Хераклит казва: Противополжностите са приятели; те се прегръщат, те си помагат и накрая те така се сливат, че в тях израства Бог. Но за Хераклит ще говорим по-нататък. Така те са единни, те са едно цяло.
Казва един друид: „Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта, когато огънят се оттегля и нищо вече не сгрява кръвта ми? Можеш ли да наблюдаваш, когато свещта догорява, а приятелите невидими са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих”... Аз съм ви казвал, думата „умира” означава да отидеш в света на мира – „у мира”; тя думата просто си го показва и е много точна. „Отивам на пътешествие с открито сърце” – ето как говори същността. Тука няма трагедии, няма комедии, няма излишни цветя – ще даваш на умрелия цветя; като е бил жив то и тогава... както и да е... „Сега любовта ми дава друго рождение (въобще смъртат е радост) и отново ме призовава после да се върна на земята”. „Смъртта е пътешествие в простора на собствената си същност” и ако сега се научиш да влизаш в себе си, тогава ще ти е много лесно – това е за осъзнатия човек.
„Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта”. „Не е важно – казват друидите – дали животът е в тяло или не, важна е съзнателността”.
„След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена енергия. Ние всякога имаме връзка с енергията, ние се движим в нея. Ние се движим в живота не с тялото си – с енергията си”. Някои мислят, че краката ходят. Няма такова нещо – краката не могат да ходят, то се вижда ясно в гроба. Защо не ходи човека? Защото енергията е същността, това е толкова елементарно... Значи, ние не се движим с тялото си, все едно да кажем, че колата движи нашия дух. Ако я запалим, ще тръгне – запалването е ключът, ключът е същественото. „Ние се движим със същността си, с енергията си, тя ни движи, а нашата същност – това е просто самият живот”. Дали сме в тяло или не, дали влизаме или излизаме в колата си, дали влизаме в къщата си или не – същността е нашият живот. И Учителят го е казал много просто: Като изляза от къщата си, или ако аз изляза от апартамента си, е, умрял ли съм? Щото няма никой в къщата... Вижте колко е просто! Но ние след време ще говорим по-специално за смъртта, сега говорим за кратък откъс от келтската книга.
„Щом сме осъзнати, ние винаги сме в същността си”. „Когато дишането на тялото спре, тогава диханието на душата става свободно” – огромна радост, свобода. „И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение на по-високо ниво”.
„Животът е – казват друидите – велик преобразувател. След смъртта разумната душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство”. Значи това не са пещери, апартаменти и т.н., а свободното жизнено пространство – огромна свобода. „В другия свят също се преподава знание – казват друидите – но под формата на филос” – означава под формата на вдъхновение. „На земята всеки наш истински приятел е душевен приятел за нашето пътуване към себе си”. Говорим за истинския приятел – той е и душевен приятел за нашето пътуване към същността.
„Смъртта е също – казват друидите – скрит, състрадателен приятел”. Ето, навсякъде е Бог – „смъртта е скрит, състрадателен приятел, който дава на душата отдих”. Някой път има хора, които толкова обичат близките и ги задържат с обичта си, а той човекът иска да си отдъхне, душата иска да си отдъхне, но то такава привързаност... И тя продължава да живее, продължава да пъшка и да мечтае за онази почивка, но така или иначе ще дойде ден, когато и привързаностите няма да помогнат.
„Смъртта е освободител на човека от неговото минало”. „Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност”. „Смъртат е тайнствен дар. Тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си. Това, което ни очаква в другия свят е най-вече нашата натрупана любов. В тази посока се движим”. Нашата натрупана любов където е, на каквото сме я отдали, натам се движим. „Смъртта е само преместване, при което животът просто продължава с всички негови форми и блага, в един друг свят, т.н. погрешно света на мъртвите или приказния свят на отвъдното”. „Раждането тука е смърт, която се е случила в отвъдния свят – казват друидите – но смъртта никога и никога не побеждава човека”.

МЕРЛИН

Кой е той? И друг път ще говорим, и днес ще говорим.
Жрец. Учител. Велик маг. Мистичен филид, т.е. истински поет – не бард, а мистичен филид и поет. Един от най-древните богове на първата слънчева раса. Тайният ръководител на друидите, който също идва от дълбоката, древна мъдрост на Атлантида.
В Мерлин звучи древният друг свят. Странен, загадъчен. Самият Мерлин е такъв. Странен свят, загадъчен, сумрак – самият той е сумрак и е живял в сумрак. Странник от Уелс. Името му истинското, и преди съм ви го казвал – Мирдúн Уилд – което означава Мирдин Първичният.
Още от дете е живял в сумрак. Но какво означава тази дума? Няма да се впускам, накратко ще ви обясня: думата „сумрак” е странно състояние между материята и съзнанието – между двете – и едновременно е по-дълбоко и от двете. Това иначе се нарича сумрак.
Още от малък той е трябвало да проучва земята, растенията, животните; после – тайните на морето и на облаците – още от дете; тайните на вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща всичко това, което се нарича Великото и да Го призовава за общуване. После, подобно на морето, на облаците и на вятъра, малкият Мерлин е трябвало да се насочва към безкрайността, както правят и те, защото те вечно странстват. Дори и животните странстват. Човекът, планетите, слънцето, даже и скалите – забелязал Мерлин – че странстват. Така още от дете той осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на вселената, и че това дихание е част от Дáгда – Великото Божествено Начало. Той осъзнал още, че всичко това, което вижда, е безначално и без край.
Още от малък Мирдин живял много дълго време в уединение – нещо много важно – уединение, и това му създало способността да прозира вътре в нещата. Въобще, истинските неща се постигат в уединение. Тука само трябва да ви загатна, че уединението няма нищо общо със самотата; то разрушава самотата. Казвал съм и преди: думата „уединение” означава да отидеш у Единния, Единния Бог и няма там въобще такава идея за самота. Самотата е за нечистото съзнание: то може да живее сред куп хора и пак да е самотно, защото самотата е въпрос на егото.
Този мистичен Учител и върховен друид е бил свръхчовешко същество, с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях, и същевременно това е същество, което е подчинило себе си в служене на Бога и на тези висши сили, т.е. между тях има единство.
Този, както го наричат, магически друид Мерлин, преди още да се потопи в странния сън на света, той е посял в себе си нещо много важно, още преди да слезе долу на Земята, в странния сън на света: той е посял в себе си силата на новото търсене. Той е пожелал най-дълбокото му намерение да бъде „търсач на новото”, т.е. поискал е силата на новото търсене да му бъде дадена, защото знае, че този свят много приспива съществата. Това е силата и на смисълът на граала. С такъв избор той е слязъл и какво се случило? Това открил в себе си, което искал – чрез ново търсене открил граала – същността,  по нов начин. Защото когато слизаш в ново прераждане, винаги трябва да стигнеш до ново посвещение и в това тяло. Старите посвещения са си стари, трябва да постигнеш ново и той го постига.
Това търсене било усилено търсене, което прави човека достоен за това откриване. Не просто търсене, а усилено търсене, което прави човека достоен за самото откриване. И така, друг път пак ще говорим за самия него. А сега, какво ни казва той:
„Бъдещето е скрито даже и от тези, които го правят – боговете”. Става въпрос за боговете. Така че, ако някой от вас ходи някъде, иска да си разбере бъдещето, моят съвет е – по-хубаво да пита Настрадин Ходжа – ще научи по-точни неща. След време и за него ще говорим специално – и за самия него, и за неговата мъдрост.
Казва: „В скалите спят дълбоко приспани дракони”.
„Божията сила в нас е царят на света”.
„Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае”. Това е тайната на Сфинкса.
„Някога – казва – аз живях в сумрак и в непрогледен мрак. И там прозрях мъдростта. В особен мрак аз прозрях вратата и тази врата ме отведе”. Думата „врата” означава преход; на атлантски език „арамон” означава преход в друго измерение, във висок свят. А стените, преградите, препятствията означават заблуждения.
„В особена тъмнина аз видях странното, аз видях живота. Аз видях, че и в мрака човекът има пазител, но трябва да го открие”. Ето защо е важно смирението, искреността. Има пазител дори и в мрака човекът, но трябва да го открие. „Този пазител обитава в Дагда – промисълът” – и неговата молитва (на Мерлин) била: „О, ти, Пазителю! Изгрей в мрака и ме опази”. И после казва: „Посветеният има странна култура – културата на тайната. Аз стоях дълго и дълго сам, и в непрогледен мрак. И нямаше слънце, което да ме стопли. Тогава аз стоплих мрака”. Ето я същността, ето го граалът. „Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго, освен духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но духът ми разбираше безвремието. Който е преодолял смъртта, заживява в една бездънна бездна”. Тука става въпрос за безкрайността.
„Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена”. Ето задачата; някои питат каква е задачата – всеки е посял от миналото си мрачни времена, т.н. карма, и казва: „Всеки трябва да просветли своите мрачни времена. Всеки трябва да открие в ада своето светло време”. Значи в изпитанията, в страданията, в ада трябва да откриеш своето светло време.
„Истинското знание, това е да запалиш в себе си непрекъснат огън. Всяко нещо се защитава със силата на огъня”. Същото нещо, което казва и Хераклит, но след време ще говорим и за това.
„Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън”.
После казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие”. „Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина”. Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, то е нещо безкрайно. Значи, когато Бог се е отказал слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина. И там Той говори насаме, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината”.
После казва: „Само сражавайки се с мрака, ние придобиваме древното, истинско знание”. Не просто знание – древното, истинско знание. Отново голямо сродство с друг жрец – Хераклит. Хераклит говори като жрец; той е жрец и от жречески род. И той обяснява, и преди ви казвах, защо войната е по-дълбока от мира: защото мирът, пак ще повторя, мирът ражда застой; застоят ражда демони и войната идва на помощ – обновление. Той казва: „Войната ражда нов живот, ново единство. Войната е велико разумно безумие” – така казва Хераклит, и е прав. Разумно безумие, защото от нея се ражда след време велик мир. Ето защо противоположностите са приятели. Но, след време ще говорим за Хераклит.
Казва: „Създавайте бъдеще, докато имате още време”. Значи, всеки човек може да подобри все повече себе си, все повече да се очиства, да се облагородява. Този процес човекът може да го сгъсти, а може и да го разреди – зависи.
Казва: „В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват”.
И после Мерлин казва: „Древният път е скрит във времената на легендите. Древният път е скрит в действието. Действай чисто и не мисли за себе си”. Това казва и Учителят: Кажи истината и не мисли за последствията. Почнеш ли много да мислиш, че почваш да губиш, че няма полза от това – с тебе е свършено. Кажи истината и не мисли за последствията! Но разбира се, това не е така лесно, защото трябва да имаш мярка – кое е истина, а пък това зависи от това, дали си се отдал на истината. А когато се отдадеш на истината, ще минат години, докато тя те обучи.

ДЪРВЕТАТА

Дървото е същество-мъдрец. „Ако съумееш да видиш душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до неговото скрито съзнание. В скрития център на дървото се намира неговата енергия”. А какво казват друидите: „Енергията е полето на съзнанието. Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос”. Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос!
„Особената любов към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. По този свещен начин се изработва и онова съзнание, което вижда отвъд света”.
Казват друидите: „Посвети малка песен или молитва”... Значи, когато се отива при дървото, се носят и някои дарове: може да се запали свещ, вода, носят понякога брашно, и т.н., най-различни неща – може и мед; или и другия вариант - ... „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му, който е скрит в дълбините”. Тука за малко ще се отклоня, сещам се за индианската мъдрост: когато шаман иска да си отсече клон от дървото, той казва: „Татко Дъб, позволи ми да си отрежа истински клон за жезъл, за да служа на хората”. И сутринта, по време на изгрева, той се концентрира и се моли, и слънцето, прониквайки между клоните му показва кой е точно клонът. Тогава дървото, което има скрито съзнание, не оттегля енергията си от клона, а я оставя там. Когато човек реже без разрешение, той взима сух клон, без енергия – скритото същество я оттегля и тогава това не е жезъл, а някаква пръчка, която ще работи срещу тебе. Тя няма никаква стойност, защото не е взета по правилата на съкровеното начало. Но след време ще говорим за индианците отделно. Значи: ... „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му; занеси му малък дар” – парче медена пита, вода и т.н.
Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото-дъб или към стария мъдрец. Той запалвал благовония и докосвал свещено дървото. Няма такива прегръщания – използваш енергията и заминаваш – няма такива неща. Тука първо се създава атмосфера, съкровена атмосфера; ти не отиваш само да използваш, а и да дадеш – има тука общуване между любов и любов – скрити съзнания. Докосва свещено дървото и зачаква смирено и търпеливо. „Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш глас от дървото”, т.е. съществото, което ръководи дървото, което при дъбовете е от расата на боговете. „Ще чуеш гласа натова скрито духовно същество, което живее скрито в тайната на дървото. И тогава се иска само едно – слушай! И никога не питай своето избрано дърво, както казах, за други хора – само съкровен, единствен въпрос”.
Жезълът е най-могъщ, когато е извлечен от дъб, но пак казвам, както казват и друидите – трябва да питаш дъба дали ще ти даде клон от своята енергия, от своята същност, от своята дълбочина, клон от себе си; трябва да разбудиш гласа му и да искаш разрешение. Ако мъдрият дъб не е съгласен, тогава ти ще отрежеш един сух клон и това ще бъде едно проклятие за тебе, защото енергията му се оттегля. И тогава този сух клон става опасност за тебе. Защо? Защото не любовта го е дала, а враждебността на дървото. Друидите казват: „Не любовта го е дала, а скритата враждебност на дървото”. Но за жреца-друид, който е с най-чисти намерения, тогава дъбът-мъдрец му дава дълбокото си съгласие и му дава част от скритата си, забележете, централна енергия, която е скрита и в това същество, което ръководи, и в тайното съзнание на дъба, в неговия център. Именно тази енергия и този клон вече става жезъл и той наистина лекува.
„Дървото е свещено природно начало. А щом е начало, друидите казват, това е и учител”; не просто дърво – едновременно с това е и учител. В дърветата живеят същества, а, както казах, в дъба – богове. В дърветата има духове-учители и друидът се прекланя пред тях. Той усеща в клоните, в листата, в гласа на вятъра, в излъчванията на Духа-Учител усеща отговорите. Учителят също говори за листата на дърветата, че по тях може да се познае какви мисли е оставил човекът под дървото.
Въобще дървото е мистично създание. То е духовна врата към небето, то е врата към мъдростта и то е светлина за мъдреците. Дърветата за друидите са техни братя. Чрез дървото боговете и хората се срещат и затова друидите казват: „Ние сме едно семейство с дърветата”. И потапяйки се в същността на дървото, друидите откривали многобройни тайни. Да застанеш до старо дърво, за друидите означава да застанеш до стар приятел. Да събудиш дървото, значи да проникнеш в центъра му, в същността му; и да се слееш с дървото, означава да станеш неподвижен като него. Значи, има и такова упражнение – да преживееш неговата неподвижност. Тя е много по-дълбока от движението, но ние и това не знаем. Въобще неподвижността - всичко е произлязло от нея, и там всичко се обновява. Да станеш неподвижен като дървото, трябва да си размениш мястото с дървото и когато съумееш да се сливаш със същността на дърветата, тогава ти навлизаш и в тяхното тайнство, и в собственото си тайнство.
Дървото е проява на тайнство, проявление на един друг свят, който е слязъл в нашия свят. Значи, това е друг свят – същества, братя, които са слезли в нашия свят. Древните имена на дъба са даир и деруен. Според друидите това е наш древен съюзник, особено дъбът, но не само дъба – и казват друидите: „Бог стои в центъра на всичко и Той е причина на всичко. Той е създал дърветата, за да ни учат на мъдрост”.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #12 on: септември 13, 2017, 10:42:56 am »
АУМЪ
6.07.2010г.
Л-я: Халил Джубран.
ИР: Конфуций.
Л-я: Новалис.
ИР: Емерсон.
Л-я: Метерлинк.
ИР: Парацелз.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Халил е ливански мистик. Човек с вродена мъдрост, с голяма волност и широта. Казва:
Животът е по-стар от всички същества.
Истината е била истина още преди да бъде изречена.
В спомените няма разстояния. И Учителят го казва: в момента, в който си помислиш за някой умрял, ти си мислиш, че си спомняш – всъщност той е до тебе. Някой път мислиш, че ти мислиш за него, но и той мисли за тебе. В спомените няма разстояние.
Животът звучи в нашите безмълвия. Значи, там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.
Вие сте дух, въпреки че се движите в тяло. Много е важно да осъзнаем, че ние сме духове; тялото не може да се движи така, както и хладилникът не може да се движи, или каруцата. Значи, ние го движим.
Нощта е време за търсене и намиране. Значи, изпитанията свързани с мрака, с нощта, с тъмнината са време, да намериш нещо ценно в себе си – да намериш себе си.
Когато над вас падне мрак, кажете си: този мрак е все още неродена зора.
Когато сърцето ви се смири, вашите писания ще ви отведат до любовта и мъдростта на Всевишния. Другият път ще говорим повече за смирението, значи: когато сърцето ви се смири.
Ние бяхме неизречена дума, но животът ни промълви.
За Любовта са неведоми глъбините й. Любовта е корона и кръст. Растеж е тя, но също тъй и резитба.
Животът е тъма, само когато в него липсва порив.
Вашата радост е разбулената ваша скръб. Значи всеки, който може да си разбули скръбта, ще открие радостта.
Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни? Значи не някъде, не нещо, а нещо от себе си.
Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.
Казва: Господи, Ти си самата ни нужда. И като ни даваш повече от Себе Си, даваш ни всичко.
Наслада има и във въздържанието.
За цветето е наслада да дарява мед на пчелата; за пчелата цветето е извор на живот, а за цветето пчелата е посланник на любовта.
Вие сте животът, вие сте и булото. Значи едновременно човекът е и животът, едновременно е и булото.
Когато стигнете планинския връх, тогава започва истинското изкачване.
Животът, а и всичко живо, се зачева в мъгла, а не в бистротата на кристал. Но кой знае дали кристалът не е мъгла?!
Споменът е вид среща.
Дали духовете, които витаят в ефира, не завиждат на човека за страданието му?
Една пътека води към зората – пътеката на мрака.
Същината на другия човек не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.
У нас дълбокото е сдържано, а повърхностното е бъбриво, пустословно.
Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. Наистина, тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.
Чест е за убития, че той не е убиецът.
Веднъж разказах за морето на потока и той помисли, че преувеличавам и че си измислям.
Сами избираме своите радости и скърби, и то много преди да ги преживеем.
Когато радостта или скръбта ти нарастнат извънмерно, светът става малък.
Вонящият пор казал на уханната роза: Виж колко бързо бягам! Ти дори не можеш да пълзиш, камо ли да вървиш. А розата казала на пора: Благородни и бързоног бегачо! Бягай, моля, бягай по-надалече!
Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.
Живеем само, за да открием Него. Всичко останало е вид изчакване.
Вдъхновението винаги ще пее. Вдъхновението никога не ще обяснява.
Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал и скърбил.
Една прекрасна мъдрост: Коренът е цвете, което презира славата. Всъщност ако го нямаше той, нямаше да има нито цвете, нито показ – всъщност красотата е в корена, в корените на нещата.

КОНФУЦИЙ

Мъдрият човек всичко търси в себе си, а нищожният – всичко в другите.
Само мъдрият не прахосва думите.
Мъдрият не се съмнява; мъдрият не се тревожи.
Да победиш себе си – това е човеколюбието.
Да победиш себе си, това зависи от тебе, а не от другите.
Живея в самота, за да укрепя своята воля.
Който е влязъл в пътя, заблужденията му ще изчезнат. Значи който е влязъл в Дао, постепенно заблужденията му ще изчезнат.
Който е пренебрегнал собственото си самоусъвършенстване, ще бъде пренебрегнат от живота.
Мъдрият трябва да бъде постоянно нащрек. Така той ще разбере своята вътрешност.
Мъдрият остава винаги в своята неизменност, в Дао. Колко достойна е неизменността!
Мъдрият живее скрито и уединено, но не изпитва мъка от това.
Ние трябва да имаме сами себе си за пример.
Мъдрият сам прилага на дело своите поучения, а после ги проповядва на другите.
Аз имам вяра в древната мъдрост – казва Конфуций – и я обичам. Разбира се, той не е завършен мъдрец, но има тази почит и върви по този път; той посява себе си. Защото, знаете, когато се среща с Лао Дзъ, веднага става ясно. Сещам се за един пример, за малко ще се  отклоня; Конфуций казва на Лао Дзъ: Не трябва ли да имаме смелост? – Не! Трябва да имаме Дао, защото когато дойде Дао срещу тебе, каква смелост ще имаш? Твоята смелост погива. И така нататък, това са други разговори; след време, когато говорим за Лао Дзъ и за Конфуций... но тука става въпрос вече за друго измерение.
Ако човек може да управлява себе си, какви трудности би могъл да срещне?
Този, който обича чистото учение, ще придобие чистото съзнание.
За да бъдеш добродетелен, трябва да имаш едно ясно познание за доброто и злото.
Доброто на мъдрия е дълбоко, неизчерпаемо и безпределно.
Доброто на мъдрия няма нито вкус, нито мирис.
Доброто на мъдрия е скрито и то постоянно увеличава своя блясък.
Всички разбират страха пред смъртта, но не всички разбират покоя на смъртта.
Оплакваш ли се от неприятност, удвояваш злото.
Прощава се всичко на онзи, който сам не си прощава нищо.
Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
Бедата у човека е, че изоставя собствената си нива, за да засява чуждата.
Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
Мъдрият – той е подобен на дух.

НАВАЛИС

Това е същество красиво. Това е една душа, която не докосва земята. Това е говор на една съкровена душа – същество, така наречено на „магическия идеализъм”.
Казва: Да твориш поезия, означава да създаваш живот. Така е било в древността.
Поезията лекува раните, които нанася разсъдъка.
Поезията е учение за красотата.
Книгите, казва, са същества. Както и Учителя казва – живи същества.
Любовта е моята постоянна мисъл.
Във всяко нещо има тайна магия, загадъчност.
Природата не е съвкупност от атоми или безлични процеси. Природата е йероглиф, таен език.
Пейзжът е окото на природата, той е нейното духовно лице. Въобще той говори с прости слова – чиста душа, съкровена душа, прости думи; прости, но и дълбоки, наподобяват на Дзен. Казва:
В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!
Откъде идва водата в извора?
Животът е едно безименно възхищение. Аз изпитах този чуден и дивен възторг от съществуванието.
Казва: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.
Когато вникнеш във вътрешността на нещата, възниква свободата.
Изворът на твоя вътрешен живот е неизчерпаем.
Чистият има усет за тайнствения дух на живота.
Роден съм, за да боготворя любовта.
Любовта между двама е свещено тайнство.
Каква всевечна вярност чувствам в себе си! Роден съм, за да служа вечно на любовта. Любовта, това е божествената поява в нашия живот. Любовта и верността се превръщат във вечна поезия.
И казва: Любов, ти си Божието величие, ти си самият вечен живот!
Любовта е самоотдаване. Любовта е безгранично самоотдаване. Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.
Видимото и невидимото – два свята, чиято среща е в човека.
Мъдростта каза: Великата тайна е открита за всички и ще остане завинаги неразгадана.
Новият свят се ражда от страданието.
Този мой вътрешен свят е тъй съкровено уютен, той е мил като родина.
Моралът, точно разбран, е истинската стихия на човека.
Смъртта е романтичното начало на живота. Смъртта е животът. Чрез смъртта животът се усилва. Избраните умират привидно.
Ние сме повече свързани с невидимото, отколкото с видимото.
Животът е неведомо приказно величие.
Който говори истината, е изпълнен с вечния живот.
Ние мечтаем за пътешествие през вселената. А нима вселената не е в нас?
Ние не търсим в дълбините на нашия дух, а навътре ни води път, пълен с тайни. В нас или никъде другаде се намира вечността, с нейните светове.
Който е предал истината, той е предал себе си.
Само чистият дух превръща човека в човек.
Без съвършено разбиране на себе си, не можеш да научиш на истинско разбиране другите.
Светът, както ние го виждаме, се определя от нашите отношения към Бога.
Бог съществува в този момент, когато в Него вярват.

ЕМЕРСОН

Което е зад нас и което е пред нас е незначително, в сравнение с онова, което е в нас.
Ние намираме в живота само това, което сме вложили.
Само това е поезия, което ме прави по-чист.
Нищо няма да ви донесе мир, освен победа в принципите.
Съсредоточеност – ето къде е секретът на силата.
Под всяка бездна се разкрива друга, която е по-дълбока.
Слабите хора вярват в успеха; силните вярват в причина и следствие.
Прекрасната обхода е по-хубава от прекрасното художествено произведение.
Най-голямата чест, която можем да окажем на истината е, да се ръководим от нея.
Колкото е добрината на човека, толкова е и животът му.
Животът е празник само за мъдрите.
Който обича, има повече сетива от останалите хора.
Душата е по-висша от своето познание.
Човекът е рухнало божество и затова в света цари безумие.
Човекът е само копие на себе си, а някога е бил проникнат от духа си.
Сфинксът – това е духът в материална форма.
И казва: Бог е всепрекрасен.
Всички неща, с които си имаме работа, ни проповядват.
Видимите неща са временни, а невидимите неща са вечни.
Бог е заповядал на изворите да извират от дълбочините.
Идеализмът вижда света вътре в Бога.
Без очистване ти не можеш да създадеш своя собствен свят.
Голяма заблуда е, че лошите успяват и че днес няма справедливост. Мога да кажа: на всяка крачка справедливост, тайна или явна – всичко е Бог, във всеки миг. Няма такива неща, които... Човек може да мисли, че е несправедливо, понеже не познава миналите прераждания на хората. За малко се отклонявам: затова има убийци, които не са открити и няма да бъдат открити, понеже Бог не дава. Има невидима полиция, те са изравнили миналото, установили са правдата и остават неоткрити. Така че, никаква полиция не може да ги открие и т.н., това е само загатване.
Казва: Всеки искрен разговор е молитва.

МЕТЕРЛИНК

Това е един белгийски мистик – и поет, и писател, и мистик и т.н. Казва:
Любовта е най-древната енергия.
Намеренията на човека са по-важни от това, което той върши.
Преди света е имало друга висша и духовна енергия. И когато тя е слязла надолу, е образувала материалната енергия.
Понеже светът се явява образ на духовни и есенциални сили, това означава, че светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.
Силите, които ни поразяват се оказва, че са част от нашите собствени сили. Това са тези сили, скрити в нас, които не сме познавали. Ето защо човек трябва да познава себе си и да се изучава.
Незнайното е единственото нещо, което живее извън всяко съмнение.
Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Колкото повече Го гледам, толкова по-малко Го виждам. Щастлив съм, че не мога да Го разбера.
Бог е неизвестното и колкото повече се стремим към неизвестното, толкова повече навлизаме в Бога.
За пчелите: Морис Метерлинк говори за пчелите, за мравките, за гълъбите и т.н., друг път ще ви запозная и с термитите. Днеска някои неща за пчелите:
В пчелата има много дълбок мистичен разум, който умее да общува с неизвестното, с Бога. Пчелите търсят разум в природата. Те търсят душата на природата и я намират в цветята.
Пчелите работят в два свята: видимото поле – цветята, и невидимото поле – мястото на духовните сили на природата, и аромата.
Крайният резултат от връзката на пчелите с цветята засега е медът, слънчевият нектар на духовния живот.
Пчелата-царица е избранница, защото тя има в себе си по-дълбок усет от пчелите за неизвестното, за незнайното начало на живота. Тя носи в себе си нещо повече от жертвата. Тя тайно е узнала, че има нещо по-дълбоко от уханието на цветето и от жертвата.
Пчелата-царица, в дълбокия смисъл е мистична душа – не отдадена, както пчелите – на доброто, а по-дълбоко ниво – мистична душа.
Пчелите вървят по пътя на доброто; осите вървят по пътя на злото, тъй като в миналото тяхната жертва не е била приета, докато царицата, мистичната душа се е домогнала до същността на самата Любов, и затова тя е най-дълбокият символ. Тя е свързана най-тясно с Дървото на живота  и с неизвестното. И в бъдеще тя ще поведе пчелите, тези от тях, които са достойни, от доброто към мистичното съзнание, от доброто към неизвестното измерение.
Пчелата-царица живее в идеалния, Божествения свят, свят без полюси. Тя носи на пчелите необикновена вътрешна сила и вдъхновение. Тя ги упътва, учи ги, ръководи ги и ги подготвя към тайната реалност на Всевишния и към Неговата Неизвестност.
И пчелите, и осите са принудени да работят в един по-външен план и затова не биват засега погълнати от Великата Реалност, защото те са избрали доброто и злото. А мистичната пчела-царица е избрала Любовта и затова тя е призована от Всевишния, заради по-дълбокия си усет, докато пчелите и осите трябва да работят във външния план, за да еволюират и израстнат в своето развитие, докато се подготвят и отидат при тази мистична душа.
Неизвестното не е дадено на пчелите, но жертвайки себе си, те някога ще станат по-близки с него. И в това е тяхното утешение.
Мистичната пчела-царица има особено доверие в неизвестното и в невидимото, и чрез това доверие тя е успяла да отвори вратата си към Него.
За пчелите търсенето на истината е чрез жертвата и за тях това е много ценно. Това е много ценен процес, защото в самото това търсене те се извисяват в аромата на чистото духовно мислене. Докато мистичната царица има в себе си друг род чистота, която й дава мистичен, вътрешен поглед и божествена увереност.
И така, в пчелата е изразен и образът на човешката съдба.
Бог така, както пчелите Го схващат, е названието на Безименната тайна, която ни обхваща.
Пчелите са свързани с доброто, жертвата и предаността; осите – със злото и мързела, а мистичната царица – това е висшата жертва, това е жертва от друго измерение; това е жертва, подобна на Юда – откъс от висшето Аз.
И казва още Метерлинк: Промените – това е призоваване за неизменност. Значи, когато в живота ви настават промени, това е призоваване към неизменност в изменящите се обстоятелства.
Думите, казва, никога не обясняват отношенията между хората. Ние търсим знанието, за да се научим на незнанието.
Друг път ще ви говоря по-специално за пчелите, но днес исках и от него да включа някои неща.

ПАРАЦЕЛЗ

Изключително същество, огромна прозорливост. Наричат го „германския Хермес” и  правилно. Спада към розенкройцерите; спада към най-дълбоките розенкройцери. Нерзбран, понеже е бунтар, непроучен достатъчно и с това хората са изгубили неговата дълбока мъдрост.
Много мога да ви говоря за него, но днес ще бъда кратък. Ще ви кажа някои важни неща, да видите че тук говорим за голям мъдрец. Не изглежда такъв от книгите, ако четете много негови книги, тъй като не е проучен, което е неправилно, но става въпрос за голям мъдрец и както казах, розенкройцер.
Казва: Човекът е по-висш от звездите, ако живее във властта на висшата мъдрост.
Ако човекът е съвършен в своето сърце, тогава нищо не може да бъде скрито от него, от неговия поглед.
Всички същества обитават в своя хаос, който трябва да превърнат в ред.
Посредством словото е било сътворено вещество, от което са произлезли всички същества.
Петата същност (той говори много за нея, акаша или висшия етер) – акаша е чистият дух, най-чистата духовност, тя е боогоподобието, тя е квинтесенцията. Акаша е ядро и същност на всички същества.
Казва: Петият елемент – това е най-хубавият материал, най-благородният, същността на всички творения.
Светът има две тела – зримо и незримо. Зримото е образувано от четирите стихии – земя, вода, въздух и огън, а незримото е образувано от петия елемент – акаша. Човекът с тяло е също нещо зримо, създадено от четирите стихии. Но истинският човек е създаден от петия елемент – акаша.
Човекът е двояк, стихиен и духовен, акашов, т.е. свободен.
Изпитанията са напоени с мъдрост, свръхприродна мъдрост. Пак ще повторя: Изптанията са напоени с мъдрост, свръхприродна мъдрост.
Петата същност на човека – акаша – е образът на Бога, Божественият образ и той не трябва да се сравнява със стихиите и небесните светила.
Външният човек е смъртен. Вътрешният човек е вечен поради петия елемент – акаша.
От първоматерията са произлезли две смъртни тела – човешкото и астралното. Но духът, духовният човек не произлиза от тях, а от образа на Бога, който е петият елемент – акаша. И затова е казано „Богове сте”.
Истинската мъдрост се намира в петия елемент, най-чистата духовност.
Външният човек, човекът на стихиите, не зачита петия елемент, Божия образ и затова не се стреми към Божествена мъдрост.
Мъдрият човек повелява на звездите и на стихиите, защото той живее в богоподобието, което е акаша. Тука примерът е с Христос и лодката: неговите ученици се страхуват от стихиите, те са същества, създадени от стихиите; Христос е, казва Парацелз, същество на петия елемент. В тази материя няма тревога; той владее над четирите стихии, тъй като е първичен.
Мъдрият човек, човекът на петия елемент, живее по образа на Бога, по образа на акаша, а не по законите на света. Само от петия елемент, от петата същност е можело да се направи агнецът Божий, т.е. съществото на жертвата; от човека на четирите стихии не може да се направи агнец Божий, същество на жертвата.
Разум и мъдрост – казва Парацелз – не се раждат от родителите, а се раждат от петия елемент – акаша.
Злите духове са породени от злите влияния на хората и така злите духове изпълняват своето предназначение. Злите духове са палачите на Бога. Разбира се, няма да изпрати някой ангел или архангел да наказва, има и такива изключения, но Той си има същества.
В резултат на отрицателната енергия в човека, злото никога няма да изчезне. Значи, докато човек има отрицателна енергия, злото никога няма да изчезне.
Истинският корен на злото не е в природата, не е и в петия елемент, т.е. не е в духовния човек, а е в самия човек. Човекът трябва да възсияе в собствената си тъмнина, чрез собствената си светлина.
Злото се отстранява чрез вътрешна алхимия, вътрешно преобразяване, което е намеса на петия елемент вътре в човека.
На първата природа, външната, е дадено тяло; на ангелската природа е дадена душата; а на дълбоката природа е даден духът. Това са трите велики дара на човека.
С душата си човекът се възнася  над природата.
Всичко, което Бог е сътворил, е възхитително.
...
Много от лекциите, които изнасям, ще имат продължение.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #13 on: септември 13, 2017, 12:39:31 pm »
АУМЪ
3.08.2010.
Л-я: Християнската мъдрост.
ИР: Турската мъдрост.
Л-я: Индийската мъдрост.
ИР: Тракийската мъдрост.
Л-я: Християнската мъдрост.
ИР: Африканската мъдрост.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Смирението ни дава това, което нямаме.
Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.
Смирението е началото на всички блага.
Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.
Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.
Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.
За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.
Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.
Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.
Божията помощ и тежкото прави леко.
Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.
Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.
Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.
Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която  скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми. Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато  обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.
Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.
Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.
Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.
Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.
Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.
Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма.
За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.
Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.
Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.
Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.
Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.
Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.
Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.
Облеклият се във вярата и страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.
Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?
Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.
Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.
С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.
Любовта Божия е рая, в който е живял Адам.
Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.
Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.
Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.
Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.

ТУРСКАТА МЪДРОСТ

С търпение горчивото става сладко.
Господ помага на истината.
Злото отмъщава на този, който го прави. Тука се сещам за една шега, която разказах и в София, за един голям стрелец, който мислел, че... На пет-шест метра той стрелял срещу една мечка – четиридесет и седем куршума и не можал да я уцели въобще. И все пак накрая той носи в един чувал мечката умряла и го пита един ловджия: Ти как я уби, как умря? – От смях. Т.е. животинското царство се присмива на човешкото. По-голям,  според мен, щеше да бъде смеха, ако той беше я уцелил, защото друг дух, кармичен, щеше да го уцели и тогава вече става съвсем плачевно. Просто и в двата случая е плачевно.
След време ще говорим такива неща, те спадат към чистия смях, така съм ги нарекъл и има много такива случки, които имат много красиви подтекстове. Понеже сега се сещам за още два, ще ви ги кажа: Единият е с Настрадин Ходжа, питат детето му – то е съвсем мъничко – питат го: Що е това патладжан? И то – голям мислител, мъдрец – казва: Розово-кафяво теле, което не си е отворило очите. Настрадин е във възторг, слуша го: - Бащичко! Огледален образ! Аз не съм го учил! Каква мъдрост! И казва: - Кръгъл глупак!
И другия случай с един, в ресторант, казва на келнера: - Келнер, в супата ми има муха!  Келнерът казва: - Не се страхувай! Паякът, който е на хляба ти, ще я улови! Значи, след време ще тълкуваме, ще ви кажа каква култура се крие зад тези неща, сега само ви ги загатвам, тъй като ще говорим по-нататък специално за това.
Да продължа, турската мъдрост:
Невежият е враг на себе си.
Не е срамно да си беден; срамно е да си мързелив.
Който сее с дявола, ще получи слама.
Не умирай заедно с умрелия. Може да съчувстваш, макар че и то не е на място. Моли се, радвай се – той почива, в края на краищата дошло е време за почивка. Ще видите после какво казват траките, каква награда. Нещо което – казват – животът не може да ти даде, но смъртта може.
Който падне в морето и за змия се хваща. Разбира се, опорната точка е вътре в нас, трябва да се хванем за себе си, но когато няма опорна точка, и за змия се хваща.
 Само Аллах е безгрешен.
Аллах помага на онзи, който казва истината.
Стената рухва от влагата, а човекът рухва от мъката.
Набави си онова, което ще ти потрябва, докато още не ти е потрябвало.
Един път хапни, хиляда пъти благодари. Ето отново важността... Подготвяме следващата книга за благодарността – прекрасна книга по Учителя.
Не отваряйте врата, която трудно се затваря.
Истината е като кратунка – никога не потъва.
И водата спира да тече пред истината.
Който няма религия, няма и милост.
Не преминавай през вода, чието дъно не се вижда.
Който е доволен от малкото, много намира; който дири многото, на открито остава.
На вода не се облягай.
Има паднал от клон; има и паднал от себе си.
На пътника – път; на жабата – блато.
Търпението е спасение.
На сладък разговор насита няма.
Когато птичето е сираче, Бог му прави гнездото.
Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата. Наистина, колкото по- е мълчалив човека и по-отдаден, толкова повече той си знае работата.
Да събереш дяволите е лесно, но да ги разпръснеш е мъчно.
На когото съвестта е чиста, той и на гръмотевици спи.

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

Бъди смел, но без дързост; бъди герой, но без самохвалство; говори приятно, но не ласкай.
Оранжевите дрехи не правят монаха.
Сабята убива само веднъж, а услугата – много пъти.
Украшението на човека е мъдростта; украшението на мъдростта е спокойствието; украшението на спокойствието е смелостта; украшението на смелостта е мекотата.
Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум.
Чрез непривързаност умът престава да съществува. И казва Яджнавалкия (понеже скоро стана въпрос, в София ме питаха за медитацията; и аз съм говорил, след време пак ще говоря, но на дълбоко ниво не съществува медитация – вижте какво казва Яджнавалкия, наистина е така): Не съществува медитация, а само изчезване. Когато се случи изчезването, тогава къде е медитацията, къде е медитиращият? И казва още Яджнавалкия: Съществува само безкрайност. Природата на Брахман, на Абсолюта, е безкрайност. Безкрайността е отвъд блаженството, тя не се ограничава. Брахман сияе в безпределното.
Твоят Брахман няма тяло, няма тела – той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.
Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той – Абсолютът.
Брахман странства единствено в Абсолюта. Когато си в Брахман, в духа, Брахман е в Абсолюта. А когато си в Абсолюта, не търсиш вече истината, тя е погълната. Тука има само пълнота и безкрайност. Тука всичко друго е погълнато, включително и истината.
Този Брахман е пуст откъм светове и поради това – преизпълнен с Абсолюта.
Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.
Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.
Брахман е велик. Той е живото, вътре в живота, но Той не търси живота. Той търси тайната на Себе Си, която е в Абсолюта. Така Той се храни с неоткриваемото.
Вселената е външното; Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното, и това е Абсолютът.
Брахман знае накъде да странства, защото Той знае своята нероденост.
Океанът ни изглежда голям, но капка изтляваща е той, пред погледа на Абсолюта.
Ако познаеш Брахман, как можеш да тъгуваш по вселената и световете? Ставаш неспособен на тъга, защото Брахман търси единствено Абсолюта и чрез Него осъзнава своята нероденост.
Брахман е син на великата Нероденост. Брахман, т.е. духът в нас, чистият дух се отрича дори и от чистото, вдъхновено съзнание и започва да търси неговия произход в Нероденото, което е не вдъхновено съзнание, а Върховно, Бездънно съзнание.
В Абсолюта няма изгрев и залез, защото кой ще му изгрява и кой ще му залязва? Той е дал нещо от себе си на изгрева и залеза, но Той ги превъзхожда.
Брахман не живее в световете. То е потопен в Абсолюта и поради това Той е сроден с тайнствения покой и безметежност. Дотам е предела на Брахман, дотам е неговото изумление.
Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът  се наслаждава на Себе Си.
Блаженият е съчетан със своята душа. Има блажени, които са съчетани със своя Брахман, със своя дух, но чистият Брахман търси нещото отвъд себе си. Така Той се отделя от Блаженството и навлиза в Абсолюта.
И пробуждането, и невежеството са чужди за Брахман. Чистият Брахман ги превъзхожда, Той е скрит в Абсолюта.

ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ
(пословици, поговорки и изречения)

Мъдрият подход е по-важен от лошите времена. Няма значение какви са времената.
Ако сме господари на себе си, и Бог ще е на наша страна.
Ние имаме към Бога заветни отношения, а Той ще ни даде отглас.
Тайната вътре в нас струва повече от злато.
Животът е едно дълбоко проучване на себе си – на тайната в себе си. Това казах скоро и в София: много хора дават един погрешен съвет – “Вярвай в себе си”. Напълно погрешен съвет, но просто... земните, понеже не знаят какво говорят. Правилното: Вярвай на Бог в себе си, за да може след време да вярваш и в себе си, но вече чрез Бога. Значи, вярвай на Бог в себе си, за да имаш възможност след време да вярваш в себе си по правилния начин – чрез Бог.
Само чрез мъдър опит намираме себе си. Този опит създава зрялост.
Който истински търси своя път, се отделя от времето на света.
Смъртта е наградата и смисъла на мъдрия път. Смъртта е тази, която ни награждава богато. Тя е това, което животът не може да ни даде.
Смъртта е потокът на безсмъртието и свободата. Ако имаш в себе си дълбочината да приемеш смъртта, тя вече не е смърт, а смисъл.
Смъртта е награда за мъдрия и тъмница за невежия.
Когато станем мъдри, ще преодолеем себе си. Много е важно, казвам същото, което казах и в София: едно от най-опасните неща в човека е висшия Аз, не низшия. Низшият, той прави тежка карма. Ал Халладж казва: Произходът на злото е във висшия Аз. Запомнете: Когато висшият Аз се откаже от себе си, както направи Юда, както и Христос, тогава Бог нахлува в човека. Това е вече истинско познаване на тайната на живота. Докато имаш висш Аз, Бог ще каже: Оставете го, той си има дълбоки разбирания, разумни. Но кой може да е по-разумен от Бога? И т.н., след време ако трябва повече ще обяснявам това.
Когато не разбираме смисъла на пътя си, тогава светът става наш дом; когато не разбираме себе си, светът ни ограбва.
Който не е преодолял себе си, той не е човек.
Ако сме мъдри, смъртта става наш древен приятел. Смъртта се скрива от нас и ни показва пътя към Бога.
Ти можеш да обичаш само тогава, (една прекрасна мярка всеки да огледа себе си, щото много хора си въобразяват, че могат да обичат; ето я мярката, преди съм я давал от Учителя, сега – от траките), когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Пак ще повторя: Ти можеш да обичаш само тогава, когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Ако ти тогава царуваш, (ще обясня), и си пълен със себе си и с Бог в себе си, много ясно, че когато живееш с друг, вече можеш да обичаш истински и да общуваш с Бог в другия, и да се получи нещо прекрасно.
Любовта не е в това да даваш, а да бъдеш мъдър.
Мъдростта е неуязвимата светлина. Значи, има светлина, която е уязвима, но мъдростта е неуязвимата светлина.
Мъдрият вижда скритото.
Животът ни учи, а смъртта ни обогатява.
Нашата религия е пламъкът на реалността. Между другото, само да ви кажа, че дванадесет века преди Христос, във Варна са живяли много силни траки – корбúзите. Но когато ще говоря по-нашироко за траките и за тяхната мъдрост, ще ви говоря повече и в такъв смисъл.
Силният трябва да изгуби силата си в Бога, за да получи реалност от Него.
Близостта с Бога, с реалността, е близост с древен приятел.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Прекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.
Християнската мъдрост:
Не помнú извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.
Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.
Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.
Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.
Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.
С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото, те се изтощават от глад и губят сили.
Който прави зло, е наследник на дяволите.
Където е истинската любов към Бога, от там бяга всяко зло.
Никой не е така страшен за демоните, както смиреният човек.
Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.
Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол; няма нужда дяволът да му удари някакво рамо – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол, той пътува към ада.
Ако Бог, който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение е, че Той чрез тях промисля и се грижи за  вас.
Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.
Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.
Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство – смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.
От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.
Изкушенията идват върху едни, за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.
Без волята Божия нищо не може да се случи.
Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят. Но ясновидците го знаят, разбира се в кавички... Значи, ясновидците знаят и бъдещето,  може да отидат даже и по-дълбоко; но боговете не го знаят.
Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.
Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.
Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.
Всичко е от Бога – и добро,    и скръбно, и недостойно. Ето го обяснението – всичко е от Бога: и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоворение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.
Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото.
С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли.
Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.
Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си.
Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.
Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.
Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.
За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.
Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие или много други добродетели, без смирение всичко това ще се  разруши и ще погине. Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Викам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н., не искам да изреждам. Смирението, тоз, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга, след време пак ще я преиздадем, поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават.
Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и от там започва всичко.

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

Мързелът на младите е по-лош от война.
Никой не знае историята на утрешния залез.
В голямото мълчание често има и голям шум.
Когато любовта се разкъса, не можем да зашием нейните краища.
Човекът не е река, за да можеш да я върнеш назад. Става въпрос за навиците на човека, които са изковани от детството. Разбира се, че има и изключения, но те са подвиг и те са рядко нещо.
Умирането на сърцето е нещо, което не можеш да разделиш с никого. Т.е. голямата мъка няма споделяне. Особено при посветените и мъдреците, при великите Учители – тя е космическа мъка, космическа скръб, много дълбока; тя е в името на братството, прекалено съкровена, за да бъде споделяна и обяснена.
Ако ти следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората. Ето един водач, един учител.
Човек винаги върви по края на пропастта. Става въпрос за обикновения човек.
Пътят на злото е много широк.
В една паяжина никога не живеят два паяка. Т.е. всеки човек сам си плете съдбата – няма друг паяк, освен него. Какво е паякът, паяжината? Това са човешките мисли и желания. Откъде изважда паяка паяжината си? След време, когато ще говорим за окултната страна на животните въобще, ще обясним по-дълбоко: вади я от себе си. Човекът също има паяжина, която я вади от себе си – с тази паяжина си е направил съдба. Защо не направи обратно, божествена съдба? Има такава възможност: ако направи божествена паяжина.
Когато ти е тежко, се усмихвай. Това е твоята тиха победа.
Не е важно да говориш, а да кажеш истината.
Мъдрият умее да гледа в лицето на мрака.
Трябва много смелост, за да срещнеш ослепителния блясък на Истината.
Влез в джунглата с добро и ще излезеш с добро. Вие знаете, джунглата е на всяка крачка опасност; не както тука, вървиш цели улици безопасно. Там само трябва да станеш мъдрец – всяка крачка е опасност. Същевременно джунглата е велик лекар: всяко нещо може да бъде лекарство, ако знаеш подхода си и познаваш себе си.
Когато слънцето проблесне, разрушено е царството на мъглата. Т.е., може да се каже: Когато Бог се роди в човека, заблужденията се разпръскват.
Голямото веселие е жалко, ако не познаваш своя баща.
Сега ще ви разкажа за африканчето, едно малко дете; африканчето и големият учен. Африканчето казва на учения; това е едно малко, искрено, приятно  дете, казва: - В сичко в науката може да се увърта.
Ученият: - Именно това се нарича изследване.
Африканчето му казва: - Науката е част от една измама. Ти не мамиш ли себе си?
Ученият: - Това е пътят.
Африканчето казва: - Не науката, а сърцето ми дава отговорите.
Ученият: - Сърцето не е достатъчно.
Африканчето: - Щом истината е в сърцето ми, това е достатъчно. Който не говори истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим.
Ученият: - И други непоносими неща има!
Африканчето: - Най-важното решение в живота е, да почнеш да живееш честно.
Ученият казва: - Това не е лесно. Вижте как винаги бяга някъде умът.
Африканчето: - Не говоря за лесно, а за важно и съдбоносно решение.
Ученият казва: - Може би си прав. Щом чуете “може би”, това е нещо като “горе-долу”, “зиг-заг” и т.н. Това е умът.
Африканчето казва: - Ако човекът не е честен, ще бъде опозорен.
Ученият: - И честният бива опозорен.
Африканчето към учения: - Нечестният човек е болна птица, болна душа.
Ученият отговаря: - И честният може да боледува.
Африканчето: - Твоята наука не е честна.
Ученият: - Не знам дали е честна, но ме учи на трудолюбие.
Африканчето казва: - Че какво трудолюбие може да има без честност? Без честност ти ще се върнеш в своята мрачност. Вижте какво малко дете и как му говори: ти ще се върнеш в своята мрачност. Щом не си честен, твоята наука е мрачна, мъртва и е без полза. Със своята честност – завършва африканчето – ти създаваш и намираш себе си.
Това беше една детска работа, и дзенска работа.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #14 on: септември 13, 2017, 01:26:56 pm »
АУМЪ
7.09.2010.
Л-я: Яков Бьоме.
ИР: Яков Бьоме за Луцифер.
Л-я: Омраам.
ИР: Омраам за злото.
Л-я: Лао Дзъ.
ИР: Дао.

ЯКОВ БЬОМЕ

Велик немски мистик, човек с живо чувство за свещеното. Човек с простичка външност, иначе обущар, но същество на дълбокомислието. Той сам казва:
Аз познах в себе си божествения свят и тъмния свят. След много жестоки духовни бури, моят дух се роди отвътре и аз заживях в триумфа на духа. Този триумф не може да се сравни с нищо, не може да се опише. Може само да се каже, че посред смъртта се ражда живот, и че това е възкресението от мъртвите. Това означава, че той е водил велика борба в себе си за истинско разбиране.
Бьоме е тайна. Той е преживял скритата тайна на живота и той говори за нея. И ние стоим пред неговата тайна. А това означава, че той е имал в себе си осъзнато, съкровено сърце и чрез него е гледал в дълбините на нещата.
Бьоме е видял тайната на живота с очите на духа. Той е видял, че животът се ражда в самата смърт, и казва: Аз пиша от познание на духа, а не от опита. Забележете, много тънка, много дълбока разлика - Аз пиша от познание на духа, а не от опита.
И така, мъдростта на Бьоме:
Бог не се явява природа. Бог е Бездна. Бог е всичко. Бог е тъмнина и светлина. Но Той се нарича Бог, защото е в съгласие и със светлината, и с тъмнината. Бог е любов и гняв – противоположностите са потопени една в друга.
Когато човек се откаже от висшето си аз, тогава Бог вече става неговото аз.
Животът в Бога е живот в Божията премъдрост. Този живот е естествено над всички звезди, стихии и влияния, защото те са второстепенни дихания.
Който не живее в Бога, той няма гласа на Неговия Дух. Той има само гласа на своите знания и наука. От тези знания и наука е произлязло злото. От тази наука, от тези знания, човешките, е произлязло злото и съответното тяло – тялото на смъртта.
Когато човешкият дух започне да мисли като Бога, той постига естеството на свободата.
Божеството не дава на никой да Го опише и изрази.
Бог е сътворил всички неща от Нищото и това Нищо е Самият Той, Неговата скрита част.
Всичко се случва в Бога, а не в света. Забележете каква мъдрост: ние мислим, че тука се случват събития, разни преживявания и мислим... Казва го ясно: Всичко се случва в Бога, а не в света.
Бездната е всеобщото Първоначало. Бездната е пожелала да роди Себе Си и така се е родил Бог, боговете, синовете, Луцифер и всичко друго.
Бог на светещия свят и Бог на мрачния свят не са два Бога, а Един – Единствен Бог.
Нито едно съзвездие не може да обхване Духа Божий в човека.
Който е просветен от Бога, влиза в истинска преданост към Самия Бог.
Всеки човек, който носи Божията Мистерия в себе си и който напълно се е посветил на тази Мистерия, той е пробуден от Духа Божий и е проповедник на Бога.
Никой не може истинно да учи другите, ако не изхожда от Божията Мистерия. А на какво ще учи хората този, който е извън тази Мистерия Божия. Който има Мистерията в себе си, може да узнае тайната на всичко съществуващо.
Животът е произлязъл от Божия Глас. Има ли Бог глас? Бьоме казва: Този, Който е създал всички гласове, има глас, особен глас.
Началото на всички същества и неща е тайнството „дума” – думата, като мистично дихание, Божие дихание.
Във Великото тайнство се намира истинският рай.
Когато мистичният Огън ръководеше човека, човекът придобиваше истинския опит, опита в Духа.
За достойните тайната не е тайна, а открито знание.

БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР

Слушайте внимателно, защото това е голяма мъдрост, с прости думи, казана много просто. Много книги са писани за Луцифер. Макар че тука малко ще ви говоря и след време пак ще имаме продължения, ще видите колко дълбоки неща, казани просто. Това е този, който е постигнал Духа и живее в Мистерията.
Бьоме казва: Луцифер е нещо странно, което се намира в Бога. Луцифер е вид бог, но който не е абсолютен Бог. Чрез Луцифер трябва да се извърши различаването на Бога, защото нищо не може да се открие без неговото противодействие. Ето защо Бог го създава. Луцифер е необходим, за да може Бог да възкръсне и да се върне в Себе Си.
Бог е разделител. Той е създал Луцифер чрез разделение. Той е разделил целостта Си чрез волята Си. И така, Луцифер е част от изтеклата воля на Бога.
Великото единство и цялост, което е Бог, е създало в Себе Си разлика, различие във волята, и това е Луцифер. Луцифер е особена субстанция на чистата отрицателност. Бог е създал Луцифер като нещо отрицателно към Самия Себе Си, за да може да възвърне субстанцията към Самия Себе Си.
Луцифер е излязъл от Бога като субстанция, но субстанция, която се е превърнала в определеност, в качество. Това качество е било наречено „противодействие” и по-късно другото му име е Луцифер.
Луцифер е създаден като нещо друго, за да работи за Единното. Той е създаден от Бога като едно въображение в самото себе си и затова Луцифер си въобразява и казва: Ще стана като Всевишния.
После Бьоме казва: Луцифер чувства в себе си особен, яростен огън, който всичко поглъща. Това му е дадено да чувства от Самия Бог. Луцифер е гняв, който живее вътре в Божия гняв. Забележете колко просто и каква дълбока мъдрост! И затова е казано: Не се противете на злото, защото Бог казва: Аз съм Този, Който е злото. Тук Бог казва: Аз съм Този, Който знае защо прави злото – един от преводите на Бьоме. Това не е човешка работа, нито ангелска, нито пък на серафими: Аз съм Този, който знае защо прави злото. Това означава, че дори и царството на тъмнината не принадлежи на дявола. Дяволът е само инструмент на действащия Бог.
И така, Луцифер е имал много силно тяло от светлина. Тогава тялото му сякаш само по себе си е раждало светлина. Казано по друг начин: Луцифер е имал дадена голяма светлина, но е нямал цялата любов, нямал е същността на Бога. А Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките недра на живота и смъртта – не светлината, а Любовта. Значи, Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките неща на живота и на смъртта, и ги осветява.
Луцифер е бил част от светлината, но не и част от любовта и от могъществото на Бога. И казва Бьоме: Аз познавам ядрото и сърцето на Луцифер и как той е станал Сатана и дявол. Бог го е дарил с нещо особено: то е яростното качество. Бог го е създал такъв за Своите велики цели.
След време ще продължим пак и по тези въпроси.

ОМРААМ
или Брат Михаил

Друго изключително същество, постигнало своята цел и вървящо все по-нагоре към тайните на мистерията.
Още от малък той е способен да се концентрира с часове върху природата, водата, огъня и да се уединява. Има прекрасни книги от него: „Откровенията на водата и огъня”.
Брат Михаил казва: Аз вярвам в невидимия свят, даже само в него вярвам, защото цялото наше съществуване се управлява от невидимия свят и е пронизано от него.
Брат Михаил е слънчево същество и още от малък той е осъзнал, как невидимият свят му помага. Жаждата му за истинска мъдрост надминава видимия свят. Още от млад той отдава изключителната си енергия за духовна дейност и много рабóти, но усеща, че му трябва водач, истински духовен Учител. Той осъзнава, че Учителят е най-голямото богатство в този свят. Той знае, че Учителят е чистият Създател на пътя навътре. И по-късно той го среща във Варна, близко тука до гарата, в хотел „Лондон”, и му посвещава целия си живот. И по-късно казва за него, че това е Учителят на Учителите.
Брат Михаил споделя, че при срещата им имало нещо, което не се поддава на обяснение. Става въпрос за откровенията на мълчанието – при такива срещи те се случват, т.е. те се запознали вътрешно, те се разпознали вътрешно от миналото; те се разпознали взаимно и нямало нужда от думи. След тази среща започват вече много други срещи – срещат се сутрин пред морската градина, на път към брега, за посрещането на слънцето.
Учителят много му се радвал. Когато го видел, свалял шапка и го поздравявал, защото това било чудно, вдъхновено, седемнадесетгодишно момче.
И така, мъдростта на брат Михаил:
Преди да започнеш да убеждаваш другите, трябва да живееш истински живот.
Истината се открива само на този, който е съумял да намери правилен подход към нещата. Истината се намира само тогава, когато решиш твърдо да й служиш. Ако ти живееш в истината, хората ще го почувстват.
Кой ще ви покаже истината? Казва: само вашата любов и мъдрост.
Ако човекът не бъде бдителен, той ще се отдалечи от истината.
Научната истина нищо не струва пред истината за живота. Менталният свят е непълен, той е ограничил истината.
Всички благословения са скрити в любовта към истината.
В този ден, в който твърдо изберем истината, кредиторите, т.е. кармичните духове няма да дойдат да ни търсят. Говорим за пълно, твърдо избиране на истината като принцип, абсолютно искрено, без изключение. Каквато и да е карма, каквито и дългове да има човек, Бог започва да ги отделя.
Да бъдеш свободен, значи да действаш в съгласие с Божията истина.
Лошо е, когато търсиш истина, която да отговаря на твоите желания.
Когато търсиш някаква истина, която те устройва, ти никога няма да намериш истината.
Който честно търси истината, ще я намери.
Има много хора, които търсят истината, но това е безполезно дело. Защо? Защото има нещо, което трябва да се промени в мисленето, а те само търсят. Истината никога няма да се приспособи към вас и ако не станете достойни да я получите, вас ви очаква духовна смърт.
За много хора въпросът за истината остава неясен. Защо? Защото хората я разглеждат като нещо отвлечено.
Ако ти обладаваш любов и мъдрост, то даже и да не говориш, ти пребиваваш в истината.
Зад нашите трудности и страдания стои една бдителна мъдрост и ние сами трябва да я открием, и да разшифроваме нейните цели и закони.
Паякът живее за себе си; мравката живее за другите; пчелата живее за Бога.

БРАТ МИХАИЛ ИЛИ ОМРААМ
ЗА ЗЛОТО

За да победиш злото, трябва да посветиш целия си живот на Бога.
Важното не е това, което става във външния свят, а това, което чувстваш отвътре – там, в дълбочината. Там са истинските събития.
Тъмнината е опасна, но още по-опасен е страхът, който се заражда в самия тебе.
Този, който постъпва лошо, призовава към себе си тъмните същества. Някои мислят, че като кажат „извинявай”... Не, този, който постъпва лошо, призовава към себе си тъмните същества.
Ако злото унищожава света, това не е причина да загубиш вяра в доброто.
Ако убиецът се  изплъзне от човешкото правосъдие, той никога няма да се изплъзне от Божието правосъдие.
Тези, които търсят разкош, не усещат как ще бъдат погълнати от празнотата на бездната.
Злите хора ще бъдат обуздани от хора с по-голямо зло и с по-голяма сила от тяхната сила.
Този, който показва неуважение и зло към вас, продължавай да му изпращаш добро и в определено време той ще капитулира и няма да може да проявява злото си към вас.
Ако разбирате правилно, ще видите, че враговете са вашите истински приятели. Враговете са по-полезни от вашите приятели, които с комплименти и похвали ви правят по-уязвими, по-отпуснати и по-разсеяни. Враговете поддържат будност. Враговете са нашите скрити благодетели. Използвайте враговете си!.
Истината е висш принцип, който умее да работи и с доброто, и със злото. Ако ние не разберем висшия принцип – истината – която управлява доброто и злото, ние никога няма да разберем тайната обмяна на доброто и злото, тяхната игра, техните сражения, техните битки и тяхната обмяна.
Доброто и злото са артисти, призовани да играят в ролята на живота. В човешкия свят доброто е много тъжна действителност, защото всеки иска неговото добро да тържествува, а то е относително. То не се явява добро за другите, следователно това е зло.
Ако ти не преобразиш злото в себе си, то ще усилва твоето невежество и твоите слабости.
Не е важно в кое прераждане си създал своите трудности (става въпрос за сегашните трудности); важно е да осъзнаеш, че решаващия фактор си ти.
Адът не е вечен, той ще изчезне, защото Бог не е отхвърлил окончателно нито едно същество. Значи, в плана на Бога няма отхвърлено нито едно същество – нито дявол, нито демон, нито Луцифер. Бог няма да позволи на никое същество да пропадне и затова след време адът ще бъде преобразен от великата любов на Бога.

ЛАО ДЗЪ

Изключително велико същество, древно божество – Лао Дзъ. Говорил съм за него и след време пак ще говорим.
Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец. Той казва:
Аз странствам в изначалните неща в живота на Дао.
Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този праотец на Китай, той е великата душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе Си.
Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.
Лао Дзъ издига над всичко две неща: великата Пустота и у-вей, т.е. недеянието – говорили сме, непривързаното действие или чистото действие. И наистина, Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия. Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична. И така, той казва:
Човекът не е роден да върши добрини. Той трябва да живее в хармония с Дао. Много тънко казано! Много хора и досега страдат от своите добрини; други продължават да сеят добрини, от които ще получат карма, тъй като не познават Дао, не живеят в Бога, а пък правят добрини. Те не знаят никакви последствия, както някои лекари лекуват болни – Бог не дава, пък те го лекуват; добре тогава..., и после последствия. Затова и Учителят казва: Когато правите добро, много внимавайте и питайте Бога. Значи, трябва да живее в хармония с Дао и само тогава може да върши всичко друго. Значи, когато постигнеш хармония с Дао, с истината, чак тогава вече ще имаш мярка и ще знаеш кога да правиш добро.
Всички причини и последствия се дължат на отклоненията от Дао. Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат околните пътища.
Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят, съществувал ли е или не е съществувал. Той е над тези неща: той нито съществува, даже и не отсъства – той е нещо по-дълбоко.
Казва: Всички слова са само отзвук на тишината. Това означава: не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. За безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.
Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.
И така, словото не може да предаде безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази истина и затова трябва да се търси тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.
 Мъдростта му:
Думите имат начало; делата имат същност.
Мъдрият не се грижи за живота си. Тука не искам да обяснявам всички тези глупави борби за оцеляване, защото въпросът не е въобще борба за оцеляване, а за себепознание и познание на Дао. Значи, мъдрият не се грижи за живота си, затова и той живее. И защото не мисли за живота си и за делата си, те сами се уреждат. Просто не мисли, за да не им пречи. Той живее в Дао а Дао знае как да урежда всичко.
Покоят е целта на движението.
Мъдрият се избавя от всичко излишно.
Който тръгва против Дао, ще загине преждевременно. Значи, който тръгва против Дао, против истината, ще загине преждевременно.
Постигналият Дао не използва войската, той използва Дао. Никакви оръжия, никакви автомати, никакви саби, никакви сопи – той използва Дао, това аз го казвам – т.е. самият човек е вече оръжие. Дао в него е вече оръжие, и истината.
Да прославяме победата означава да се радваме на убийствата. Дао отрича победата. Лао Дзъ отрича победата.
Няма по-голямо нещастие от неовладяните страсти.
Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.
Мъдрият не вижда, а всичко разбира; бездейства, а всичко постига.
Висшето съвършенство изглежда вредно, но ползата от него е безкрайна.
Да останеш слаб е могъщество. Голяма тайна има да знаеш как да си слаб. Да усъвършенстваш себе си, това е искреност – въобще това е методът.
Мъдрият всяко нещо приема като трудно и затова нищо не му е трудно. Някои го приемат като лесно и може да стане много трудно. При Лао Дзъ е друго: приема като трудно и нищо не му е трудно, защото за Дао няма нищо трудно.
Трябва да се почва с това, което още го няма. Вижте какви тайни, мъдри съвети, всеки да ги тълкува по своему.
Когато хората са отстранили великото Дао, появили се човечност и справедливост. Човечност и справедливост са изкуствени неща. Те не могат реално да те ръководят. Дао е истинският ръководител и най-естественият Учител.
Когато човек действа неправилно, той изгубва Дао, т.е. той изгубва своя път.
Следвам Дао, казва Лао Дзъ, но не Го придобивам. То ме придобива. То не е наша работа, кога и как ще действа в Дао – следвай Го и не Го придобивай.
Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща. Ще обясня: Дао е спуснало от Себе Си едно същество и го е нарекло Лао Дзъ. И чрез него говори, върши си работата и после си го поглъща отново в Себе Си.
Лао Дзъ е едновременно и мъдър, и прост. При него нещата са слети в едно – нито едното, нито другото – и двете. Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички, и противоречи на логиката.
Лао Дзъ не е учение, Лао Дзъ е откровение. Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. Прекрасна смърт – който умира, се радва на дълъг живот.
Безмълвието позволява да намериш пътя си.

ДАО

Дао не се постига с дисциплина. Всичко постигнато с дисциплина се изгубва. Дао се постига с любов. Толкова просто! Не може по-просто да бъде казано – това е мъдростта. Дисциплината е насилие – налагаш, налагаш, но няма любов – нищо не можеш да познаеш. Дао се постига със същност. Какво търсите? Защото извън съзнанието няма Дао, а вътре в съзнанието няма нищо. Блажен е този, който е уловен от Нищото, от Пустотата. Блажен е този, който е уловен от безкрайността.
За да намериш Дао, не ти трябват никакви техники и методи, достатъчно е най-простото разбиране.
Най-големият секрет на Дао е простотата. Забележете колко просто, по-просто не може да бъде – простотата.
Който е открил Дао в себе си, може да преодолее всичко.
Покоят е тайна на Дао. Този, който познава покоя, разсича страха, света и смъртта.
Имаш ли Дао, изгубил си смъртта. Ти си губещ. Имаш ли Дао, ти ставаш губещ – изгубил си безпокойството, вече не можеш да се безпокоиш, нямаш такава способност. Защо? Няма го умът.
Дао се постига с пълно загубване на себе си. Ако не искаш да се изгубиш, тогава ще се безпокоиш.
Който знае себе си, е в безпокойство; който не знае себе си, е в Дао, той е в покой.
Знаещият се обменя със себе си, а незнаещият се обменя с Дао. Такава е тайната, ще говорим по-нататък за Боян Мага – абсолютна любов към незнанието, абсолютна жажда за неизвестност. Затова за него малко се знае, но аз ще ви разкажа много неща за него, защото това е велика тайна не просто в българската история – това е тайна отвъдна, прекалено дълбока тайна.
Този, който познава Дао, не обича да говори за това, това се нарича тайнствено съгласуване.
Дао е начинът, по който става всичко. Забележете, колко просто: каквото и да мислим, Дао е начинът, по който става всичко. Това не е по нашия начин и много е хубаво, че нещата не стават по нашия начин. Затова Учителят казва: В този свят едно от най-благословените неща е невежеството.
Тези, които следват Дао, изпреварват събитията; тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват.
Най-интересното при Дао е, не как се изразява Дао, а как се скрива.
Дао живее в хаотичен порядък.
Дао не държи на словото, а на радостта. Може да говориш каквото си искаш, но въпросът е имаш ли постоянна радост. Каквато философия ако искаш си имай, каквото и учение ако искаш говори – Дао не държи на словото, нито на науката, а на радостта.
Дао е съкровена изтънченост, не умствена – съкровена изтънченост. Дао е спокойно; вселената е неспокойна.
Добрият плувец потъва; добрият ездач пада от коня си – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.
Този, който е придобил Дао е слаб във волята, (забележете, слаб във волята), но силен в Дао, силен в делото. С помощта на слабостта ще се окажеш силен, въпросът е да живееш в Дао, в съкровеното.
Дао е саморазкритие в съкровеното. Значи, ако ти държиш на съкровеното като принцип, Дао все повече ще ти се саморазкрива. Ако държиш на умственото, това е вече друг въпрос.
Птиците живеят в гнезда; хората живеят в жилища; Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.
Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти. Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойство, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.
Мъдрият храни в себе си чисто Дао.
Дао е незрима видимост.


АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #15 on: септември 13, 2017, 03:27:50 pm »
АУМЪ
5.10.2010.
Л-я: Свещеното.
ИР: Уакан Танка.
Л-я: Шаманът.
ИР: Мистика.
Л-я: Поговорки, пословици, изречения.
ИР: Мъдростта.

СВЕЩЕНОТО

Днес ще говорим за индианската мъдрост.
Свещеният човек има верен поглед за духовния свят. Реалното човешко право е пътуване към свещеното.
Специална е живата енергия на свещения човек. Свещеният човек правилно контролира, защото няма право да губи своите сили. Всеки и всичко, което пречи на свещения човек, го прави още по-силен.
Когато обикнеш свещеното над всичко, случва се правилното.
Когато обичаш свещеното, духовете те учат как да постъпваш със себе си. Те те учат на правилни отношения към себе си.
Когато обикнеш свещеното, светлина прониква в сърцето ти и го ръководи. И ако светлина ръководи сърцето ти, значи свещеното те е приело.
Свещеният път е стар път, той ни е познат от векове, а новият път е млад, той ни руши. Ние не сме сродни с новия път.
Истинският човек се сродява със свещеното и се прикрепя към душата си.
Светът е забравил само едно нещо, но то е най-важното и това е свещеното.
Само в свещеното се сбъдва всичко. Свещеното дава право да проникваш във вътрешни неща.
Силата, която излиза от свещеното, животвори. Свещеното е нещо, в което тайната на живота може да стане зрима, видима.
Който има свещена почит към нещата, постига собствения си дух.
Ако нямаш свещеното, ти си лишен от път. Може да се занимаваш с много неща, но ти вече си лишен. Затова има такива, които правят много усилия, много упражнения, но това е основното – щом то го няма, усилията няма да дадат резултат.
Ако мислиш свещено, ти няма да си човек, а светлина.
Свещеното дава способността да виждаме в незримото. Само чистият и свещен човек носи в себе си истинската същност на цивилизацията. Истинският живот започва и завършва със свещеното.
Твоят свещен път е невидим, но е винаги до теб. Може и да не знаеш къде води, но трябва да го следваш. Свещеният път е пътят към Великата Тайна, това е единственият път. Ако ти си искрен, ще разбереш свещените неща.
В истинският ритуал оживява древното свещено време.
За да живееш, трябва да познаваш свещеното. Нашият живот е изпълнен с усета за свещеното. Човекът на свещеното стои над ежедневните неща – една мярка.
Само душата може да ни разкаже за нашата свещена същност и за тайната на покоя. Покоят е скрит, според индианската мъдрост, в дъното на вятъра, т.е. в същността на нещата. Който има в себе си силен вятър, т.е. силен дух, разсейва мъглите. Мъглите могат да се нарекат трудностите.
Ако искаш да разбереш човека, трябва да откриеш безкрайността му, но ние не можем да изречем себе си, понеже сме безкрайност.
Вдъхновението е потаен вятър, поезия на вятъра. Вятърът има дълбок слух. Той чува всяко листо.
Тайната на живота е свещена. Тя знае всичко, защото тя е по-дълбока от историята; тя е родила историята.
Ние живеем, за да открием своята безкрайност.

УАКАН ТАНКА

Уакан Танка или Великата Тайна, скритата тайнствена сила. Това е силата, която е сътворила вселената, камъка, четирите вятъра, небето, майката Земя, Слънцето, Луната, светкавиците, човека, бизона, мечката, растенията и т.н.
Древната индианска мъдрост казва:
Енергията е едно, а силата е друго. Силата е ключ, който трябва да задвижи енергията. Този ключ е особен род познание, прозрение. Енергията е разпръсната навсякъде, но силата не е. Силата трябва да се призове, за да стане ключ за разрешението на нещо важно.
Духовната сила е двигателят на енергията. Духовната сила е първичното, а ключът е прозрението за този древен двигател. Този древен двигател, тази сила идва от Уакан Танка, защото Той е силата.
Силата идва чрез разбирането на нейното значение, защото силата е свещена и се задвижва свещено от Уакан Танка и неговите шамани, и така наречените помагачи. Ние придобиваме истинско познание, когато към нашата естествена енергия прибавим и частица от по-висшата сила, и от помагачите, и най-вече от Уакан Танка.
С Уакан Танка всичко може, а без него човешката природа е само естествена сила, но без допълнителна духовна сила. Ако я няма тази допълнителна сила, истинските неща не се случват.
Енергията е навсякъде, но силата е само Негова и на предците.
В началото цялата сила е била в ръцете само на Уакан Танка, Великата Тайна, Създателя, но после Той дал части от нея на небесните предци, праотците, за да я използват и да я даряват на този, който е достоен – в случая шаманите.
Да служиш на Уакан Танка е нещо повече от всичко друго на света, а да ти е дадено това, това е върховно благоволение.
- Където и да съм, казва един шаман, Той, Уакан Танка прави това служене вместо мен. Ето го смирението: вместо мен. - Където и да съм, Той е винаги в мен, а аз изживявам това неповторимо усещане за близост с Него. Уакан Танка винаги знае кога имам нужда от Него. Той ми даде да разбера, че духът ми изглежда съвсем като мен – става въпрос за когато човек е в тялото. – Той ми даде да разбера, че духът  ми изглежда съвсем като мен. С Уакан Танка животът е едно постоянно откровение. И наистина е така.

ШАМАНЪТ

Какво предствалява шаманът? Думата „шаман” означава свещен човек, древен човек.
Шаманът е майсторът в царството на духовете. Шаманът се впуска дълбоко в себе си и общува реално с тях, защото се е посветил на свещеното начало. Шаманът умее да говори с народа на духовете.
Шаманът е минал задължително през голямото си страдание. Ще говорим за този въпрос повече в декемврийската лекция – „Тъмната нощ на душата”. Тука ще кажа: шаманът е минал през голямото си страдание задължително. Защо? За да пречисти злото в себе си и да се преобрази. И така да се преобрази, че наистина да стане свещен човек. Оттогава нататък вече му е позволено помощта – дотогава той няма право да помага. След този момент той вече получава свещено право. Той вече става наистина шаман или свещен човек, свободен от болестта на злото, въобще на егото.
Шаманът е свещен, защото той първо е излекувал злото в себе си и затова вече има право да лекува другите. Иначе той е без право. Шаманът или Свещеният е майстор в съживяването на енергията. И освен това той лекува и отношението на човека към нещата – не просто болестта, - отношенията на човека към нещата, защото там се намират болестите. Човек няма отношение към нещата в най-широк смисъл, защото болният просто няма отношения.
Шаманът различно мисли, различно говори, различно живее. Той не е от времето. Шаманът е същество от свещеното, т.е. от други светове, а болният е същество от времето.
Шаманът има право да влиза в другия свят, а в този свят той само привидно живее. Шаманът чрез свещеното живее мистично в света на духовете. Той общува и задължително с определен таен учител. Значи, освен че висши същества го ръководят, той си има определен таен учител. И той се учи от него така, както син се учи от баща.
Понеже шаманът е посветен в свещеното и от тук в него се излива бликаща животворна сила, която наистина лекува. Тя минава през него, защото шаманът е минал през голямото страдание и защото това го изисква свещеното. И това вече позволява на тази енергия да минава през него като, както казват шаманите, като „през тръба” – както водата минава през тръбата.
След това преобразяване, след като е минал през голямото страдание, той вече не може никога да бъде обсебен от зли духове – другото важно нещо на шамана. След като е минал през голямото страдание, тъмната си нощ, преодолял себе си, вече никога не може да бъде обсебен от зли духове, защото той заживява напълно в свещеното, на което се посвещава, заживява в собствената си тайна.
Шаманът задължително трябва да мине през посвещение, т.е. през голямо страдание, което означава пресътворяване, за да се възродят духовните сили и старият човек в него да умре.
Шамани са тези, на които духовете служат. Те са като братя. Според шаманите, ходът на живота на човека се определя от духове и всичко около нас си има духове, господари. Те са господари в най-различна област, но на тези духове шаманът може да въздейства.
При важни въпроси шаманът става човек в изстъпление. Разбира се, не винаги, шаманите имат различни подходи – тука говорим за един от подходите – става човек в изстъпление. Това означава преведено на индиански език: „чисто вътрешен възход”. Външно може да изглежда даже ненормален, това няма нищо общо. Това е чисто вътрешен възход, свещен възход.
При шаманите няма предаване по наследство, защото има правило: всеки шаман трябва да си завоюва собствено своя авторитет; собствено трябва да претърпи тъмното си страдание, тъмната си нощ, за да стане авторитет.
Шаманът трябва да обладава глас, вътрешен глас. Гласът, според индианците, е жезъл във вътрешността на нещата, в невидимата област, когато е свещен.
Казват шаманите: Светът ще става все по-истински само при едно условие – когато шамани и жреци ръководят образуванието. Разбира се, хората трябва да заслужат такива хора да ги ръководят. Но само когато шамани и жреци ръководят, тогава единствено светът ще се оправи, защото ще има истинско преподаване на свещеното и по-нагоре.
Шаманът вижда много надалеч. Защо? Защото е преминал през страданието и голямата тъмнина. Оттук нататък му е позволено да вижда, реално да вижда надалеч. Така той улавя невидимите същности.
Според шаманите онова, което ни заобикаля – гори, камъни, вода, въздух, растения, животни – не е просто окръжаваща среда. Това е нашето семейство, всичко това са наши роднини – дървета, животни, растения, дори и камъни – наши роднини, наше семейство. Ето, вижте какъв подход!
Шаманът не лекува. Той е само тръба, през която се излива и тече висшата сила на помагачите, предците, и най-вече на, когато е пожелал, Уакан Танка.
За шамана голямата отдаденост на Уакан Танка, т.е. на Великата Тайна, е истинското ходене по вода – така казва един шаман – това е истинското ходене по вода, т.е. преведено, ходене над живота, над трудностите на живота, над проблемите на живота – това означава „ходене по вода” и „ходене над вода”.
Шаманът, това е изкуството да накараш нещата да се случат, но да се случат по свещения начин, по правилния начин.

МИСТИКА

Човекът всякога ще стои очи в очи срещу Великата Тайна и колкото да я изследва, тя всякога ще си остане тайна. 
Не изоставяй тайната заради живота. Всички хора на тази земя произхождат от едно място – от Великата Тайна. Първиге хора са били създадени без бащи. Наричали ги „тайната”, защото били сътворени чрез тайна.
В началото е било безмълвие, безмълвно море (това го казва индианската библия); безмълвно море. Небеса, земя е нямало – само древност и предците, т.е. боговете на тайната, и морето. И те се обърнали за помощ към Хуракан. Хуракан, това е самото сърце на тайната – и поискали да създадат земята. И създали всичко по нея – дървета, растения, животни. Създали и хора, но те били много непочтителни към Хуракан Танка, т.е. към Великата Тайна или Хуракан. Били наречени „дървени хора”, т.е. несъзнателни, и били унищожени. А една част от дървените хора, т.е. неуспешните хора, непочтителните, били превърнати и станали маймуни. Ето защо маймуните приличат на хората. Те са един неуспешен опит; маймуните са несполучливи хора.
Още преди сътворяването, праотците размисляли за живота, за виделината и как да се съмне. Те се питали кой ще произвежда храната, т.е. жизнената енергия; как да бъдат направени животните? Предците искали да създадат животните, подобни като човека – с глас, за да могат да възпяват и те Хуракан. Но и този опит бил неуспешен.
Всеки, който е тук на тази земя, е тук по причина на Създателя. Спомням си, Учителят казва, когато говори за прераждането: някой път за едно раждане на земята има борба между милиони същества, но само едно трябва да се роди – примерно, на определено място. Забележете, колко е важно едно прераждане, за да може душата да слезе и да върви по своя древен, истински път.
Индианците казват: Ти си винаги наблюдаван от Великата Тайна във всичко, което правиш. Великият Дух е дал на всички по един свещен път. Хората се  различават по между си само по това, как ползват всичко, което им е дадено от Хуракан, от Великата Тайна.
Великата Тайна е по-велика от всички дарове. Тя е нашият Създател, тя е нашата история и ние трябва да се учим от самите себе си по свещения начин, за да станем достойни за Него.
Казват индианците: Огледайте се наоколо: всички неща потвърждават, че Творецът ги е създал. Хората не могат да сътворят дърво, не мога да сътворят камък, не могат да сътворят листо. Всички неща разказват за Великата Тайна. Отдавна, отдавна и далече във времето, ние сме живяли в тази Тайна, вътре в Създателя и сме били единни, както орела и небето; и сме били свободни, както вятърът в прерията.

ПОГОВОРКИ, ПОСЛОВИЦИ, ИЗРЕЧЕНИЯ

Научи се да танцуваш с препятствията, ако искаш да вървиш напред.
Не вземай нито едно решение, преди да си се спуснал много дълбоко в себе си.
Предците ни са общували с огъня и бурите, за да ги направят съюзници.
Истината е винаги добра за казване.
Превърни пристъпите на гнева в песен на слънцето. Значи, ето как може да се използва енергията: превърни пристъпите на гнева в песен на слънцето. Разбира се, това са елементарни работи, но за някои сигурно са даже трудни.
Опитай се да схванеш тялото си като чист дух, и в същото време дай на духа си реалността на тяло. Пак ще повторя: Опитай се да схванеш тялото си като чист дух, и в същото време дай на духа си реалността на тяло.
Едно камъче да липсва и слънцата ще угаснат – толкова единно, толкова е свързано всичко.
Разшири кръга на приятелите си с дърветата, планините, звездите, листата и т. н.
Песента и танцът са мостове, прекарани към невидими светове.
Да изцеляваш, означава да намериш изгубената душа и да укрепиш нейната жизнена сила.
Малкото орле изоставя гнездото, хвърля се в празното пространство, хвърля се в бездната, без да разбира защо. Тласкано от могъщите сили на живота, разгъва криле и става орел.
Възприеми смъртта като вечно завръщане.
Нещата си говорят вечно, без оглед на времето и пространството.
Там, където е окото на човека, няма нищо, което да хванат ръцете му, защото навсякъде гъмжи от неуловими светове.
Важно е само това, което виждаш с дълбоко затворени очи.
Погледай огън от дърва и заобичай огъня. Огънят ще ти стане брат и ще ти предаде топлината си и своята доброта.
Давай онова, което искаш да получиш.
Осъзнай пълнотата на живота на един стрък трева, и ще бъдеш спасен.
Мъдрият обитава в сияйна самота. В него има място за среща с цялата природа.
Какво е самотата за истинския индианец? Самотата е изправяне на очи в очи със себе си, без подкрепата на другите. Значи, изправяш се срещу себе си, без подкрепата на другите.
Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си, и духът на мъдростта ще ти отговаря.
Приеми самотата като озарение, като чиста светлина, която черпи от себе си извън света.
Тишината не е празна. Тя е наситена с присъствие. В нея човекът никога не остава сам.
Тишината дарява хората с нови очи, за да виждат, и с нов дух, за да разбират.
В самотата достойният човек не трепери, не изпитва никакъв страх. Тук той е умиротворен дух, помирен със себе си, изпълнен със себе си.
Приеми самотата като повик. Тя означава, че духът ти те търси.
Самотата пази човека от самия него. Не я смятай за ограда и крепост, а за извор. Смятай самотата за извор.
Без любов самотата е само суха земя, безводна и без светлина. От нея нищо не никне.
Страхът е враг на самотата. Искаш ли да си сам, най-напред победи страха. Ето защо индианците минават през тъмната нощ, тъмното страдание.
Самотата е царският път на пробуждането.
Самотата е особено място на силата – не на енергията – особено място на силата.
Мъдрият черпи сила от своята самота.
Самотата кове стрели от светлина.
За духовния път е нужно само едно: остро, всеотдайно внимание. (Три думи!)
Не забелязвай света и ще уловиш вятъра. Думата „вятър” на индиански означава, както казахме и преди, Еекатл, т.е. означава духът.
Само истинският човек притежава силата и способността да постигне целите си. Никой друг не постига цели: постига успехи, но не истинските цели на живота. Пак ще повторя: само истинският човек притежава силата и способността да постига целите си.
Разказвай истината и винаги ще ти бъде леко.
Според маите, любовта е мястото, където се става бог.
Ацтеките казват: Щом си стигнал донякъде и няма вече път, и няма изход, тогава стани птица. Значи, когато нямаш път и нямаш изход, тогава стани птица. Преведено, думата „птица” в случая означава възход: стани възход.
Според инките работа, която не е култова, е без значение. Значи, твоята работа, ако не си отдаден като култ, ако не си напълно отдаден, тя е вече без значение; тя няма да бъде твой истински учител.

МЪДРОСТТА

Иначе, ако трябва да кажа, ползвам около деветдесет индиански книги, към сто, плюс вътрешни книги неписани. Ако някои питат откъде, просто искат да знаят.
След време разбра се ще имаме много продължения, и индиански, и за богомилските лекции и т.н. – много от лекциите, които изнасям, ще имат много продължения.
Мъдростта:
Ще спазвам думата си – казва един шаман, - докато камъните се стопят.
Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека. Това е един индианец, велик шаман, наречен Белия вятър, повечето мисли са негови. Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека.
Пътят е нещо, което се извисява нагоре, а пътищата пъплят надолу.
Нашата почит е нашето пресътворяване.
Концентрация на шамански език означава, да се събереш с духа си. Значи, да излезеш извън ума, извън сърцето, извън света, извън  времето – просто да се събереш с духа си – това е истинска концентрация.
Знанието е свързано с миналото, а мъдростта принадлежи на бъдещето.
Ние всички се учим от един и същи Баща.
Всичко идва от нашия Баща и това е достатъчно.
Приеми случващото се, потапяй се в чудото му и израствай.  Значи, приеми това, което се случва, потапяй се в неговото чудо и израствай. Бих добавил: ако може – без въпроси; понякога въпросите са пречка.
Вятърът е по-свято място от всяка църква. Сещам се за поп Богомил, другият път ще говорим за него: „Свещениците са абсолютно ненужни - казва го велик Учител. Боян Магът казва: Цялото християнство е ненужно, цялата религия е ненужна – нужен е само Бог. Забележете, колко просто, но по него време тези думи са били меч. Тука става въпрос за истинско отдаване, не за отричане, а за посоката на истинския път – другият път ще говорим за богомилите.
Вятърът е по-свято място от всяка църква. Вятърът те облъхва и те пречиства. То е по-добро място да намериш Бога от която и да е църква. Вятърът е чисто духовно място. Сещам се за немските богомили, казват: Много е вредно даже да се молиш в църква, защото в църквите е наситено с демони. Ще видите другия път какво казват поп Богомил и Василий Врач – много подобни неща. Също за святите мощи: Василий Врач обяснява как ги правят демоните и как привличат малките бедни души, изоставените, старите души, тези, които са се отказали от развитието. Значи, вредно е да се молиш, защото там е наситено, а хората мислят, че има чиста аура, понеже не различават. Въздухът (тука понеже говорим за въздуха) – ето го чистото място, ето го мястото на свободната църква, свободата – във вятъра. Значи, силата е тук във вятъра, казват индианците, по хълмовете, и тя оживява в сърцето ни, за да открием с нея Бог.
Любовта е мъдрото отношение към нещата, защото тя те привежда в чист контакт със самия себе си.
Когато човек взема енергията на другите, той никога не става силен и устойчив  човек. Тука става въпрос за тези, които обиждат другите, ядосват ги. Знам много случаи. Примерно, отива една жена на пазара, казва: това ми дай, дай, дай, дай, - няма да го взема... и заминава. Те почват да я мислят и тя се храни. Знам и по-лоши случаи: влиза един в книжарница и казва (понеже чете такива книги, аз го познавам, както и да е), вътре има една жена, държи едно много малко кученце, той казва: - Какъв е този пес? Не мога да го търпя! – и изчезва. Те започват дълго време да мислят за него и той яде енергия. Никога няма да стане силен, никога няма да стане устойчив, никога няма да стане неизменен и няма да има пълнота в себе си. Кражбата на енергия винаги ще се обърне срещу него. Много примери мога да дам, но друг път, когато ще говорим по Учителя за влиянията.
Човекът става силен, когато създава енергия в самия себе си. Това става с молитви, с разумно мълчание, казвал съм го, с разумно говорене, с разумно четене, с разумно мислене, разумно чувстване и въобще постоянно мислене за Божествени неща. По този начин човек не ограбва другите, а даже им дава.
Енергията, която сам създаваш в себе си създава, освен това, ново реално виждане за тебе. Значи, тя ти помага да постигнеш ново реално виждане. Другата, ограбената енергия, тя те ограбва: там придобиваш заблуждения и слепота.
Защо тази енергия, която създаваш в себе си, ти дава ново виждане? Защото тя е честна, казват индианците, тя е честна, и тя е чиста енергия.
Всички ние се нуждаем от вътрешна натрупана сила и самоувереност, и особено когато сме изправени пред кризи, пред големи преображения. А мъдростта е именно в това: да знаеш, че винаги разполагаш с тази вътрешна, собствена, чиста мощ.
Всичко около нас е символи. И сънищата са символи. Символите показват пътя, по който вървим. Но да разбереш символа, означава да отключиш неговата енергия. За да отключиш енергията му, трябва да влезеш вътре в него и да го преживееш.
Когато имаш лош навик и той често се повтаря, индианците казват, мъдреците, казват: Това означава, че имаш със себе си същество-придружител. На това се дължи този навик, имаш същество-придружител, който участва в този лош навик. Това същество често и упорито се завръща в тебе, но всеки може да го пребори, ако стане изключително честен към себе си.

Следващата лекция е на 2.11., ще говорим за богомилите.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #16 on: септември 13, 2017, 04:48:23 pm »
АУМЪ
2.11.2010.
Л-я: Богомилите.
ИР: Злото и Луцифер.
Л-я: Поп Богомил.
ИР: Кладата.
Л-я: Боян.
ИР:. Мъдростта на Боян.


БОГОМИЛИТЕ

Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно,  това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в т.н. ерес.
Богомилството не е църква, това е жива любов към истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно; църквата е ненужна; религията е ненужна – нужен е само Бог! Много кратко, много ясно и много точно. ... Възход на любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.
Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.
Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.
Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.
Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.
В „Отче наш” богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен”. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че Самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба; ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духът и Животът”. Това е, което ни насища, а не хляба. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед”. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за три чудни, изключителни същества.
Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над  четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.
Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави.
Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!
Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.
Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят истината.
Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.
Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.

ЗЛОТО  И ЛУЦИФЕР

Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.
Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.
Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е., това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Т.е. жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.
Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.
Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо,  поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознавемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане необходимост.
Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е сáмо необходимост, за да се роди истинското добро.
Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза вамън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.
За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.

ПОП БОГОМИЛ

Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.
Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.
Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.
Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.
Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.
Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.
Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.
Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.
И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква; Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.
Злото има отвращение към любовта  и това отвращение е произхода на неговата гибел.
Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.
Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.
Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.
Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че т.н. „Света църква” не е божествена църква, нито божествен дом.
Предупредили го от църквата, неговите приятели свещеници, да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасяват души. Защото, как могат неспасените да спасяват?! И той напуснал това дяволско място, и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник”. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече е знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният”. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.
А любовта му към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.
Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.
Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма общо с църквата; доброто изтича от вечността на Бога.
Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика любов. Защото хората тогава, и траки, македонци и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време  основава стотици църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.
Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в правéдния път на греха.
Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието и затова в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според него църквата не може да постигне истински живот, както е така устроена, защото тя го очаква в небесния живот; тя не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.
Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.

КЛАДАТА

На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява най-истинската проповед – проповедта на любовта.
На кладата богомилите изгарят в себе си, какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.
Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с любов, т.е. само с чиста, духовна сила.
Да влезеш с любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.
Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.
На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.
Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.
Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.
На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може когато кладата дойде, да влязат достойно. Така, както и Христос се е подготвял за кръста.
Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. дългият път и влизане в съвършенството на Бога. Защото, какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, много дълъг и бавен, широк път. Кладата е тесният път. Освен, че е дълъг пътя, няма гаранция в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни  и животни пък има, които служат и са кандидати за хора.  Така че, еволюцията е един много, много дълъг път.

БОЯН

Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителя; Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че, когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение верният негов брат от миналото – поп Богомил.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени не египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено означава „практична божественост”. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. За Боян висша магия означава чистият път навътре и той познава този път, истинският път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.
Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао) и така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар, че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга и тука той едновременно с това и си я връща.
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.
Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим, какво означават. Значи: скритостта и пречистотата.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много очесто е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ, в смисъл такъв: защото не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите; той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Значи, тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е всъщност високото служене, това е, което правиш реално за своя народ. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване. Две неща го интересуват: самия Бог и истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога. Значи, не го интересувла даже природата и слънцата; вътрешните тайни на самия Бог.
Боян казва: Любовта подарява на човека истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука, на Земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян, любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и света не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света; никакви промени, когато човек влезе в Бога и Бог му даде блаженството. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а любовта въвлича човека в Бога.

МЪДРОСТТА НА БОЯН

Боян казва:
Бог е дух и истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен  да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи, няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето. Забележете, пак ще повторя: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето.
Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване, са истинската наука; поведението на човека.
Боян е познавал тайната мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното. ... И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – света Параскева. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.
За него казваха приближените му: Лицето му е странно; делото му е тайнствено; душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.
Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.

Следващата лекция е на 7.ХІІ.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #17 on: септември 13, 2017, 07:21:58 pm »
АУМЪ
7.12.2010.
Л-я: Ангелиус Силезиус.
ИР: Ангелиус Силезиус.
Л-я: Хуан де ла Крус.
ИР: Хуан де ла Крус (Тъмната нощ на душата).
Л-я: Настрадин Ходжа.
ИР: Анекдотите на Настрадин Ходжа.

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

Преди да започна, първо да се извиня за предния път, че казах за богомилите казах, че е в 1928 – 928 година! Освен това това, което ви изнесох, е една много малка част, около 1/30-та част. Някои от други градове искат да говоря все за богомилите – не е така, има си степени. Други пък в София искаха да се издаде бързо книгата за Настрадин Ходжа – то не е така лесно, днес ще говорим и за него. Така че, просто има нещо постепенно; има си време за всяко нещо – и да бъде разбрано, и да бъде предадено, така че...
Следващата лекция на 5-ти април: както знаете, зимата почиваме, всички градове, не само Варна и от 5-ти април започваме.

Казва Ангелиус Силезиус:
О, вие светци, не е във вас моята наслада! Аз ще мина и без вас. Аз виждам смисъл само в разтварянето в Бога.
Добре е да се боиш от Бога. Още по-добре е ако Го обичаш. Но най-добре е да Го възкресиш в себе си.
Светската набожност е дяволско явление. Това го казва и Ал Халладж, казва: Външната религиозност е безбожие. Това е мярка: колкото по-външна религиозност, толкова по-голямо безбожие. Ал Халладж, за който ще говорим догодина, е отишъл още по-напред, за което не го обичат мюсюлманите, както те не обичат и Настрадин Ходжа. Суфите знаят, че Настрадин е древен безсмъртен дух, много високо поле и слязъл много скромно. Но какво казва Ал Халладж: Халладж не държи на корана; Халладж държи на Аллах. Толкова просто, подобни неща казва и Настрадин.
Блаженното „Аз съм” е предпочело Нищото.
Който е правéден и чист, той случайности не знае.
Азът бил божествен в началото, докато не станал „себе”. Т.е. да го кажа накратко: в началото човек е имал Бог в себе си, а не висш аз. После е поискал и аз. Добре, но ако това аз си възвърне Бога, ще бъде истинското, древното „Аз”, а не човешкото висше аз.
Казва: За рибата ручеят е дом; за камъка – мекият мъх; за птиците – облаците, а за мене е самият Бог.
Беглецо, къде си се разбързал? В теб самия е твоят рай! Някой път в думата „рай”, само да уточня, и Настрадин ползва тази дума, някой път в истинската дума „рай” на дълбокото й ниво се смята, че това е самият Бог, а не някакъв рай. Тогава думата „рай” е на място, при другия случай вече не е.
В теб самия е твоят рай. Търсейки го тъй припряно, ще го пропуснеш незабелязано.
Единен в Себе Си е нашият Бог, за да можеш на това да се насладиш.
Смирението е твоята защита, приютът твой и твоят дом. Значи, едновременно: смирението е твоята защита, приютът твой и твоят дом. Тука ще се отклоня за малко, тъй като стана на въпрос и в София: Баязид Бистами, един от най-големите суфи след Ал Халладж, в неговия кръг от ученици идвал един дервиш – тридесет години почитан, много практикуващ. Един път в неговия кръг пред Баязид, пита: Тридесет години практикувам, (почитат го в Персия като голям), много практикувам, но нямам капчица мъдрост от твоята. И Баязид му казва: Още триста години да практикуваш, няма да имаш капчица мъдрост. И той му казва: Какво да направя? – Ще ти кажа, но ти няма да го изпълниш. (Както и става). Взимаш тези гръцки орехи и отиваш да ги продаваш в твоя квартал: на всеки орех казваш да ти ударят по един шамар. Ти ги продаваш, и насреща, ако продадеш два ореха или дадеш два ореха – два шамара. Преводът: Искал да му разбие егото. Всички практики на егото са нищо! Искал да обиколи всички квартали, целия град. Той казал: Това не е за мене. Баязид му казва: И аз така си знаех, че няма да изпълниш. – Дай ми нещо друго! – Не, в това е твоето изцеление!
Без да се впускам много, ще ви кажа нещо за Баязид: това е много особено същество. Казва: Под халата ми няма нищо друго, освен Бог. Но докато стигне до там, минал през огромни изпитания. Нещо важно ще ви кажа, догодина ще говорим и за него. Какво казва: практикувал е много неща, вглъбявания. Но има истинско вглъбяване, за което и Лао Дзъ говори, истинската медитация. Вглъбяването в Дао е без желания – казва Лао Дзъ – нито искаш радост, нищо не искаш, защото ще изпъдиш Бога. Бог иска да се съгради в тебе, само когато нямаш никакви желания, никакво въображение, никаква воля). Случаят с Баязид: отхвърлил всичко. Разбрал, че въображението му е пречка, волята му, мислите му, чувствата му, каквото искал: махаш всичко това и Бог съгражда Себе Си в тебе. Ти не можеш да Го съградиш! Бог е Създателят, Той е, Който може да Се съгради в тебе. Ако ти Го съградиш, това ще бъде някакъв друг бог, проекция на ума, ще искаш да изпълнява твоите желания и накрая, като се сблъскаш с истинския Бог... До там е стигнал Баязид, казва много чудни неща, ще говорим и за него и за Ал Рабия догодина и т.н. Тука исках само малко да се отклоня.
... смирението е твоята защита, приютът твой и твой дом. Тука твоите добродетели запазват себе си. Значи, когато си смирен, добродетелите запазват себе си.
Всички са в Бога поместени. Бог е Същностното Нищо. Много точно казано с две думи: Бог е Същностното Нищо.
Бог е префинен в Нищото, без дъно и без връх.
За този, който вижда Нищото, за него видима е Божията Същност.
Раят е в скърбите. Сетих се, една сестра в София преди лекцията казва: В голяма скръб съм. А пък аз се смея, радвам се... Тя се чуди, като и да е, накрая й олекна: Много ми е приятно! Значи, ако човек ми каже, както преди време една сестра ми каза „постигнах любовта, постигнах щастието”, голямо съжаление изпитах; после видях каква любов е постигнала, няма да ви обяснявам. Но, защо ми е приятно? Защото тази скръб изработва нещо чудесно в човека. След време, казва Учителят, ще плащате, ще искате да плащате за скърби и страдания; сега идват безплатно.
Раят е в скърбите. Щом вярваш ти, че Бог е Свят и е Един, раят ще намериш ти, където за другите е ад. Това е съвсем друг поглед.
В какво виниш ти Бога? На злото източник си ти!
Колкото повече вяра от себе си изливаш, толкова повече без мярка Бог в тебе ще се влива.
Ако от себе си можеше сам да излезе Сатана, щеше да седи в самите Божии крака. Дори и това не му е дадено.
Бог ни е избрал, за да родим ние в себе си Самия Бог.
Бог е мярката за тебе и от Него си измерен ти.
Ти не ядеш в хляба хляб и не от хляба си сит. В него е Словото (за хляба), живота и Духа.
Не всеки, който служи на Бога, е Син.
Ти сам твориш времето със своите чувства. Разбира се, след време, който мине през тъмната нощ, нито чувства, нито мисли – остава Същността, което е великата Любов на Бога.
Не ти си в света, а светът е в тебе. Много хора мислят, че са в света: не си в света, но светът е влязъл в тебе. Настанил си се не ти в света, а светът в тебе е настанен. Понеже човек не е настанил Бог в себе си, и разбира се това място трябва да бъде запълнено – светът се настанява.
Бог Сам в Себе Си е Нищо, но Той става същностен, щом в мен като Син бъде въплатен.
И Ангелиус казва: Цялата мъдрост е в простотата. Затова говорим и за Настрадин: неговата мъдрост е простота, яснота и същевременно има и нещо скрито.
Който вярва е блажен, а доверчивият е благ. А който е зъл, за него вярата е злият враг.
Бог е неразделен от този, когото Той Сам е обожествил.
За надсмиващия се нищо не е наред.
Какво е нужно, за да станеш Син любим? Нужно е в тебе Самият Той да Се признае. Значи – дотам да стигнеш, дотам да спечелиш доверието Му, дотам да си отдаден, разбира се без показ и т.н. Нужно е в тебе самия Той да Се признае, да признае Себе Си.
Ще познаеш себе си заедно с Него и в Него.
Не е ли глупаво от локвите да пиеш всякаква вода, а да затвориш извора в себе си?!
На голгота се придобива истинския покой. Наистина, това е мястото и ако там не може човек да го придобие, никъде другаде – на голгота.
В теб са всичките тревоги, а не в света. Забележете – никакви тревоги няма, но зависи къде си ти.
В мълчанието е дивно да се пее. (Той е малко мистик и малко поет).
Бог е Сущий (т.е. същностен). Той не живее. Той е над живота.
Моли се да се научиш да говориш.
Същностният човек е възнесен във вечността и в него няма времена.
С усилие всичко ще превземеш. Така казва Ангелиус Силезиус. Тук ще допълня нещо от Йога Васища – великият Брат Михаил, писал свещени книги на Индия и на Тибет. Една от неговите книги се смята за равна на Библията, аз имам основание да я смятам за по-силна, но това е друг въпрос. Брат Михаил го смятат за древните богове в древна Индия, смятат го, почитат го за един от древните богове. Огромна книга, другата година ще ви запозная с нея и с нейното тълкуване, но тук само за малко се отклонявам, стана въпрос за усилията. Казва: Има едно нещо, което може да победи и да преодолее съдбата и Божията воля. Забележете: съдбата и Божията воля! Това са постоянните собствени усилия. Това е. Става въпрос за онези постоянни, искрени усилия – съдбата отстъпва, Бог се оттегля. Разбира се, Бог е в единство с тях, те са вродени в човека отдавна, но и Божията воля отстъпва. След време разбира се, на друго ниво тя се съединява. Но вижте какво могат да направят усилията.

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС   

Ти Бога ядеш и пиеш, щом от Бога си обожествéн. Ето я истинската манна, истинската храна. Иначе ядеш някакви други храни. Знаете, някои се смятат вегетарианци, чисти храни и т.н. Това е преди това!
Писанието извън Духа е нищо.
Който се е слял с Бога, той е преодолял страшния съд. Значи там, където има сливане, няма страшен съд, няма очакване. Аз загатнах и в София, поп Богомил казва: Страшният съд идва най-вече за църквите. Разбира се те смятат, че ще се подготвят за него, но няма да могат да се подготвят. Има изключения, но най-вече за този огромен застой. А те смятат, че това е антихрист и трябва да се предпазват от него. Как ще се предпазиш, когато Бог Го няма?! Догодина ще говорим пак за богомилите.
Със смирение ще придобиеш себе си.
Бог е причината на всичко. Така че от една по-широка гледна точка и застоят е на място, но все пак застоят трябва да бъде излекуван и след време Бог ще му изпрати изцелител – Себе Си.
Който е в Бога, вижда всичко. Сега, какво говори, това е друг въпрос, но който е вътре в Бога, както ще видим после и Настрадин, вижда всичко.
Не може да видиш Бога в този тленен свят, ако със смирение не си богат. Значи, откъде почва виждането! Колкото си по-смирен, толкова това е мярка за дълбините на виждането.
Твоето оръжие е дарът на смирението и любовта.
Самият Сатана не е знаел за това, колко дълбока ще е неговата вреда. Въобще на него много неща не му са известни, но това е едно от нещата. Той не е знаел плана на Бога и колко дълбока ще е неговата вреда.
За суетата си се изхабил, а за възвишеното нямаш сила.
Бог е Огън и Дух, и Същество, и Светлина, и нито едно от всичко това. Ето едно прекрасно изказване, пак ще го повторя: Бог е Огън и Дух, и Същество, и Светлина, и нито едно от всичко това. Това е в стила на Дионисий Ареопагит.
Преданият е дух, а не плът. Значи там, където има истинска преданост не говорим за човек, говорим за дух.
И казва, което ви казах и предния път: Аз мъката я пия като мед.
От всички съкровища кръста за себе си съм избрал.
Когато Бог се роди, Адам ще умре.
Не възгордявай от себе си, да не би Господ да те изгуби от погледа си.
Бог отвътре гледа на нещата.
Лекарството за болните е Любовта. Значи там, където има голяма любов, има истинско лекарство.
Блажената душа не познава промените.
Кръстът е изявление на скритото.
Без Бога в тебе няма светене. Затова и ще видим как свети чудният Настрадин Ходжа.
Блаженството означава да си роден от Бога.
Всичко е от Единия, за да стане единно.

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

Един чуден мистик:
Научи се да обичаш както Бог иска. Не както ти, както Бог иска.
Казва: О, сладка любов Божия, за която ние така малко знаем!
Този, който е открил как произтича Любовта в него, той наистина е спокоен.
Постигнах своята цел в голям мрак. Такъв е замисълът на Бога. Тука само ще допълня: този мрак, с който се среща душата, това е всичко, което тя е натрупала от миналото, това е собствен мрак. И затова, понеже е много голям, и на човек се дава по малко, по малко, подготвя се дълго, с много молитви, с много дисциплина, с много очистване, за да може след време, при тази среща мракът да угасне и да изгрее Бог, както ще видим и тука.
В сумрак скочих в дълбоко, и се оказах извисен.
На върха станах блажен и станах смирен.
Когато Бог е неразбран, Той е непроницаем Мрак. Значи, пак е мрак, но е непроницаем. Ако твоята любов Го разбере, този мрак се пробива.
Душата се пречиства най-вече в своята среща с тъмната нощ. Разбира се тука има няколко тъмни нощи, но аз се спирам главно на една. Тука само ще загатна: при страданията, които подготвят за тъмната нощ и трудностите, в едно от по-големите страдания, които също са тъмна нощ, изчезват чувствата; те са пречка, дори и когато са благородни. После изчезват мислите, за да може след време в истинската тъмна нощ, да изчезнат всичките ти карми, да не казвам глупости: да останеш ти, твоята чиста същност и Бог. Да няма пречки, без мисли, без чувства, защото Бог е по-дълбок в нас от тези неща – те са паднали светове.
Тъмната нощ за душата е запалена от Любовта и всичко това цари в Тишина.
В мрака е установено тайно извисяване.
В тъмната нощ душата ще се срещне с мястото, където няма явления.
В тъмната нощ трябва да срещнеш своя Водител и Огъня.
Всички трудности са временни. Те само подготвят душата за срещата с тъмната нощ. Значи, ето ги тези, малките трудности, които подготвят  тайно душата, вярата, любовта в нея и там, в скритата част тя се подготвя, за да може да понесе върховната тъмна нощ – голгота. Те подготвят душата за срещата с тъмната нощ, в която се достига високо състояние на единение. И когато това се случи, то е толкова дълбоко, че не достига никаква мъдрост и опит, за да се разясни. И само който преживее това, може да го разбере, но не може да го разясни. Значи, аз сега правя само упътване. След време който го преживее, ще го разбере дълбоко, но това води до някакво тайно малко разбиране вътре, за да може тази подготовка да стане по-правилна.
Сам Бог иска да прекара душата през тъмната нощ, за да се съедини с нея. Който не е преминал през тази тъмна нощ, той никога не ще може да разбере и познае себе си, той не може да се изкачи в себе си. Тъмната нощ е верният път към единението с Бога.
Тъмната нощ е велико дарование и милост на самия Бог. Както и на кладите, за които говорихме. Ако Бог не направи този жест, на тъмната нощ, към душата, то тогава душата не отива далече в своето развитие. Без тази тъмна нощ душата все ще страда, но ще си остане бедна. Тогава страданията й даже ще се удвояват.
Тъмната нощ всъщност е ден – ден на велико духовно очистване, очистване на душата от всички несъвършенства – земни, астрални, ментални и т.н., всички несъвършенства.
Да минеш през тъмната нощ, то е велико завръщане в Бога, в Несътвореността.
Тъмната нощ е отстраняване на всичко второстепенно и сътворено. Имам още от много време една снимка на поп Богомил, статуя, и го гледам понякога: точно това е погледът му – никакви светове няма в него, никакви сътворени неща – изключителен поглед, изключителна отдаденост, само в една посока – Бог.
Тъмната нощ е  дарът на даровете, дарът, който е отвъд света и отвъд вселената. Т.е. отвъд змията, която си е захапала опашката, която е образувала този друг кръг. Значи, тука се излиза извън змията.
Преминаването през тъмната нощ е пресътворяване и отстраняване на световете-илюзии. Световете са илюзии. Тук само ще допълня: тези от вас, които все още се изкушават, нека да знаят едно: никога учението и Учителят няма да навлязат в тях дълбоко - на повърхността ще има приятни неща, но никога Учителят и истинското учение няма да влязат.
В тъмната нощ участва цялата древна съдба на човека и в човека, след като я претърпи, остава единствено Бог. Тази тъмна нощ, този велик Мрак е мъдрост Божия.
Когато страхът от Бога е съвършен, тогава и любовта към Бога е   съвършена.
Душа, която обича нещо друго освен Единствения Бог, става неспособна за преображение и чисто единение с Него.
Всички творения на земята и небесата, без Бога, са тъмнина и мракове.
Всяка красота на създанията пред безконечната красота на Бога е най-голямо безобразие. Такова нещо казва и Хераклит. Разбира се, някои може и да не го приемат; има и такива, които не приемат разни неща. Не им е изгодно, те ако обичаха истината, щяха да търсят истината, а не полза и изгода. Но, и така става, това е техният дълъг път.
Всяка доброта на съществата, в сравнение с добротата на Бога, можем да наречем злост. Забележете какво казва този светец и мистик: можем да наречем злост, защото само Бог е добър и Той има мярката кое е добро и как да го прави, не човекът. Затова ви казах, Учителят е казал: Когато правихте добро, питахте ли Бога? А въобще как може човек, казват суфите, който има его, да прави добро?! Никой човек, който има его, който има нафса, за който преди говорихме, той няма как, каквото и да прави, той не може да направи добро. Напротив, той не знае последствията на това, което прави.
Само тези придобиват мъдрост Божия, които са се избавили от своята мъдрост и с любов служат на Бога. Значи, които са се спасили от своята мъдрост, разни мъдрувания и служат на Бога с любов.
Душа, която иска да стигне до мъдростта на Бога, придобива тази Мъдрост чрез незнание, а не чрез знание. Чрез незнание!
Всяка светска власт и светска свобода са всъщност робство, ограничение и неволя пред лицето на Бога. Брат Михаил много красиво го казва: Без една велика покорност на Бога, никаква свобода! Може да си въобразяваш, може да си финансово свободен, даже и духовно свободен – никаква свобода! Скоро в София обясних, за манастира стана въпрос там нещо: целият свят е манастир. Ако ти си безпощадно искрен към себе си, ти си в манастира; ако не си – и в манастира не си в него.
Душата задължително трябва да мине през тъмната нощ, която е изтребление на желанията, въжделенията изкушенията, мъдруванията, за да може реално да стигне до Бога, а не до илюзорната реалност.
Който е постигнал пълно отричане в себе си, е получил дара на Духа Божий, и може да Го приема в себе си. Значи, чрез своя дух може да приема Бог в себе си.
Който иска да люби Бога наравно с някакво си творение, той малко цени Бога.

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

След тъмната нощ, Бог дава на душата съвсем други познания за Бога в Бога и сменя старите човешки знания в нова любов към Бога.
След тъмната нощ душата става олтар. Църквата няма олтар; душата има олтар. След тъмната нощ душата става олтар и Сам Бог излива любовта Си в нея, и Сам Бог люби в нея, и пребивава в нея.
Чистата душа пие Бога, истинната Манна, т.е. храни със със Самия Бог.
Великата душа, казва Хуан де ла Крус, не допуска доброто в себе си, тя допуска само Бога. Забележете: не допуска доброто в себе си, защото само Бог знае кое е добро. Затова съм казвал, какво казва Учителят: Има добри постъпки с лоши последствия – те са от Черното братство; има лоши постъпки с добри последствия – те са от Бялото братство; има добри постъпки с добри последствия – Всемирното братство.
Желанията са слепота, (както изкушенията, както заблужденията, всъщност това са и дяволи), и тази слепота е силно препятствие по пътя към Бога. Обяснявал съм го: към Бог не можеш да имаш желания, към Бог можеш да имаш любов.
Когато душата утоли своите желания, ще бъде още по-обременена. Това е един велик светец, един велик мистик, наистина минал по този път чрез опит и го изнася, доколкото може да бъде изнесено с думи.
Желанията сътворяват в душата празнота и глад. Както знаете, колкото и вино да пият някои, още повече им се пие и блатото става по-голямо. Желанията никога не утоляват глада, защото те са изоставили Единствения, Който дава реално насищане. Желанията пленяват душата с мъчение и празнота.
В своя чуден гняв Бог ни изпраща тъмната нощ, която унищожава всички наши желания, а допреди това страданията ни очистват и подготвят.
Пътят на желанията е помрачение и заслепение, след което се пропада в по-голямо зло. Щом има желания, няма воля за чиста, за истинска любов към Бога. В Исайя е казано: Този, който върви след своите желания и който е заслепен от тях, дори и да му се яви блясъкът на истината, той ще види само това, което би видял в тъмнотата, той ще види илюзия.
За да се достигне до единение с Бога, трябва да умре всичко друго.
Когато душата влезе в божествения Мрак и го претърпи, (може да го наречем „небесното сито”), тя вече става скрита, казва Хуан де ла Крус, от лицето и от погледа на Сатана. Тази душа вече е оградена от Сатана, защитена, а вярата й е тайнство. Значи тук вече не става въпрос за вярвания, а вярата й е тайнство, тайнство на великата, истинска Любов.
В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност.
Тъмната нощ на душата е осветителна нощ, т.е. мракът е осветителен. От този мрак се заражда истинското знание.
Естествената душа е нощ. Тя е лишена от ясната мъдрост, защото не е родена още от Мрака на Бога, т.е. не е родена от ослепителността на Бога.
Вярата провожда душата от тъмнината в съвсем нов вид светлина, която я отделя от естествената светлина – става въпрос за прасветлината или за виделината. Значи това, което вижда в светлината, по-дълбоко е; това, което вижда винаги е от по-високо. Значи отделя от естествената, от старата светлина, която е смесена, и така чрез тази вяра душата се освобождава от своето минало.
Казва Хуан де ла Крус: Старай се винаги да се склоняваш не към лекото, а към трудното; не към вкусното, а към невкусното, (това съм го обяснявал преди, знаете, истинската вода няма вкус, тя надминава вкусовете; самата Истина няма цветове – никакви ограничения) не към това, което дава отдъхновение, а това, което изисква труд; не към това, което утешава, а което не е утешение (за да намериш нещо дълбоко в себе си, а не някой да те утеши отвън, има нещо много по-дълбоко от утешението).
И казва: Трябва да достигнеш до това, което не можеш да узнаеш.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Винаги ще го наричам „чуден”, тъй като вече имам около две хиляди случаи и всичко това са послания и послания, много простички. Такива като Нострадамус могат да му бъдат чираци и дали въобще ще разберат за какво става въпрос, защото той говори опростено, ясно, като древен Учител. Те така и го наричат суфите – изначален Учител. Но както ви казах – много скрит, много смирен, прекалено дълбока вода.
Първо някои неща за него: човек с богата душевност, дълбоко реално виждане, изключително чисто въображение. Дори когато говори цинични и полуцинични неща, и когато изглежда глупаво, при него всичко е друго, всичко е чисто. В началото е известен като мюсюлмански проповедник, наричан белобрадия старец или остроумния мъдрец. А иначе велик суфи.
Неговият наставник е бил Саид Махмуд Хайрáни, за него друг път може да ви говоря, друг велик и таен суфи.
Настрадин Ходжа е легенда на човешкия дух. Неговият оптимизъм не е от ума, а от духа. Тук става въпрос за съвсем друг род оптимизъм – от духа. Това е духовен оптимизъм, слънчев оптимизъм. Настрадин Ходжа мъдро воюва със своята светлина срещу човешката глупост. Събитията, които се случват около него, са образувани от магнита на неговия дух – той просто ги вика, това се е случвало в многобройни прераждания, те просто се случват, защото той е там, той ги вика, той е магнит.
Суфите го наричали „първоначален учител” или „поучаващия”, а хората просто го наричали мъдрец.
Настрадин Ходжа е същество от чиста духовна светлина. Това е човек с устой във всякакви трудни времена. Неговата жизнерадост никога не увяхва, защото тя не е астрална или ментална; тя е духовна. Хуморът му никога не е разрушителен, дори когато изглежда, че не е така, това означава неразбиране. Хуморът му винаги е чист и светъл, подкрепящ душите в техния труден житейски път.
Настрадин Ходжа е човек, който е постигнал висша реализация. При суфите туй се нарича „тайната на суфизма” или себепознанието, както казах, реализацията и затова той говори от много висока духовна позиция. Той е земен човек, но с дух в себе си и този дух живее с чудна, вътрешна постоянна усмивка, и то сред грижите и тревогите на този свят. Настрадин Ходжа е, казват суфите, озарител в трудните времена, а той свети за изгубените души като фенер. Но то е за тези, които го разбират. Това е легендарен суфи, а скритата му природа е много дълбоко мистична.
Той е мистик и затова и досега има много мюсюлмани, които не го обичат, защото никога не е лесно да разбереш мистик. Например, случая с долните гащи на една млада, красива вдовица, накратко да ви разкажа случая: той изнася проповед. Тази млада, красива вдовица е до него, на горния етаж, на перилата, слуша ... и се отнася. Пада, хваща се за едното перило, увисва и долните й гащи се виждат. Настрадин поглежда и казва: Братя мюсюлмани! Никой да не гледа, защото този, който погледне в този миг, ще бъде ослепен от Аллах. Обръща се Настрадин към своя приятел и казва: Братко, аз ще пожертвам едното си око. Да обясня посланието, голяма красота: суфите мислят, че той проваля морала. Напротив, точно обратно – такъв е суфи. Какво иска да каже: Вие говорите за Корана, за Аллах, за свещени книги и когато се яви изкушение, вие си отваряте окото; вие сте слаби, показвате слабостта си. Забележете каква красота, във всяко нещо. Говорим за две хиляди послания, които постепенно ще ви изнасям по малко. Всяко нещо е послание там и е много чисто, но трябва да мислиш мистично. Иначе ще чуеш друго, както мюсюлманите, и те са го намразили. Но както знаете, за него това няма никакво значение, както за Ал Халладж и за другите суфи. Суфите знаят, както казах, че Настрадин Ходжа е безсмъртен дух, слязъл сред хората, да ги повдига в пътя – които го разберат.
И така, анекдотите:
- Настрадине, кажи нещо за миналото, настоящето и бъдещето.
Настрадин казал: миналото е остаряло, бъдещето го няма, а настоящето е мъка. Забебежете, пак ще повторя: миналото е остаряло, бъдещето го няма, а настоящето е мъка. Питат го: Добре бе, Настрадине, ами ти къде живееш? Настрадин казал: А-а-а, аз живея в рая. Посланието: Ако искаш да си добре, трябва да си извън времената, трябва да си в Бога – за него рая е Бог. Трябва да си извън времената – в Бог няма времена. Забележете каква красота: няма и настояще, има само дълбини, пълнота велика. За какво ти е настояще, в което нямаш дълбина?! Прекрасни послания, много простички.
Следващият случай:
- Настрадине, ти защо се ожени? Настрадин казал: Ожених се, защото нямах никакви проблеми, а без проблеми не може да се живее. А сега се уча от проблемите. Т.е., посланието: ако хората нямат трудности и проблеми, как ще се учат, как ще се развиват? Ето я красотата, ето защо проблемите са на място, те показват твоята духовност, подхода ти и т.н.
Другият случай. Един приятел пита Настрадин: Настрадине, как е жената, как е семейния живот? Настрадин отговаря: А-а-а, много е добре! Устроихме се: като съм надалече не искам да я виждам, като е до мене не искам да я гледам. Показва как са устроени хората и как размишляват за своите близки.
- Настрадине, казал му един приятел, много ти благодаря за услугата, която ми направи. А Настрадин му отговаря: А-а-а, не се безпокой, аз никога няма да забравя тази услуга, която ти направих. Но и ти я помни! Т.е., в този свят услугите се помнят. Казва: в света хората много държат на услугите, а услугите са нищо. Ако ти имаш любов, няма да държиш на услугите, а ще видиш как Бог действа в твоя живот.
- Настрадине, ти си ходжа. Я ми кажи какво е това съвест? Настрадин казал: А, остави, не искам да си имам работа със съвестта. Че тя ли ще ме учи? Съвестта е опасна, все едно някой постоянно да те гледа. Тука Настрадин иска да каже, как не искат хората Бог да ги учи, съвестта да ги ръководи, а само техния ограничен, беден ум. Забележете колко красиво послание, пак казано простичко.
- Настрадине, вярно ли е че си се влюбил в своята жена от пръв поглед? - пита го Хасан. Настрадин казва: Вярно е, Хасане, защото не можах да се вгледам по-добре. Красота! Как умът закъснява. Посланието: как гледат хората, когато е станало късно, когато вече много неща други се случват, хората въобще закъсняват, събитията ги изпреварват. Въобще иска да каже, че умът закъснява и човек трябва да стане духовен, защото умът винаги ще закъснява: след земетресението ще разсъждава, след какво ли не, след всякакви такива неща, щото те го изпреварват.
Настрадин бил беден и сънува, че му дават девет монети в съня. И той спори в съня си и казва: Е, поне дай десет пари (десет монети). После се събужда, гледа – ръката му празна. Не му харесва, пак си затваря очите и казва: Добре-добре, дай девет пари! Посланието: как хората сънуват в този свят че печелят, че губят и как, като се събудят, се чувстват добре в сънуването. Прекрасни послания!

АНЕКДОТИТЕ НА НАСТРАДИН

Сетих се за книгата, питат го: Вярно ли е, Настрадине, че си писал най-хубавата книга? – Вярно е. – Е кое е хубавото в тази книга? – Предговорът. – И какво пише в предговора? – Не четете тази книга! Прекрасно! Иска да каже: как живееш? Ти може да четеш ако искаш всички свещени книги на народите! Как живееш? Как мислиш тайно? Говорихме за Боян – тайната в него държи прекалено много на пречистотата и на истински неща, а не на... Така че, книгите са си книги, но има нещо много дълбоко. Освен това човекът е книга.
- Настрадине, как ще живееш, ако те изберат хората за султан! – Много просто – казва Настрадин – като стана султан, първата ми работа е да нарушавам законите, (показва светът как действа, забележете), първото нещо е да нарушавам законите, а после всичко друго ще се оправи, защото султанът винаги има верни хора.
Другият случай: Настрадин запалил дърва на гърба на своето магаре, да види дали ще горят. Те се запалили, тогава магарето хукнало, а Настрадин започнал да му вика: Ако поне имаш малко ум, бягай направо към езерото! Посланието: ние често се запалваме от самосъздадени трудности, (забележете каква красота), но не знаем в коя посока да вървим. Дано открием езерото на Бога, езерото на спасението. Значи, както ви казах, всичко при него е красота.
Другият случай: по време на рамазана, големия пост, един ходжа, приятел на Настрадин, дошъл болен при него и му казал:- Ходжа, разкъсвам се от болки! Голямо страдание, едвам дишам, спаси ме! Настрадин му казал: Ходжа, ще ти помогна, но кажи ми: по време на големия пост какво яде? И казва другия ходжа: Нищо особено – три пържоли, няколко супи, 2-3 чаши вино, да не обидя съседа; а, да, едни петнадесет пирожки, дето ме черпи един приятел. Настрадин го попитал: Плодове яде ли? – Да, ама не много: ядох диня, до нея имаше грозде, там някакви си пет-шест круши – така, хапнах... Настрадин му казал: Има лек за тебе! Ще ти помогна, за твоята болест има спасение; има спасение за твоята душа. И Настрадин му казва: иди там на хълма и копай! Изкопай един по-плитък гроб и легни вътре, и гледай да си посипеш пръстта отгоре. Посланието: За някои недъзи, за голямата алчност спасението е в другия свят. Просто отиваш в другия свят и това е спасението.
Другият случай: Настрадин устроил разходка на жена си в гората, но на едно високо място. Искал да се разходят – настрадинска разходка. Тя била астматичка и се тревожела от високото място, от чистия въздух. Настрадин я успокоява и казва: Не се страхувай, жено! Чистият въздух няма да се доближи до тебе! Т.е. чистотата не идва при някои хора. Където и да търсят тези хора чистотата, тя няма да дойде при тях, защото дълбоко в тях има нещо нерешено. Чистотата не е някъде, тя е отвътре.
Настрадин бил на смъртно легло и един човек го попитал: Настрадине, ако се преродиш отново, какво би искал да промениш, какво ще измениш? Настрадин дълго мислил и казал: Само една промяна ще пожелая в следващото прераждане: аз винаги сресвах своята коса надясно, а през цялото време исках да е направо. А иначе останалото го искам пак същото, точка по точка. Каква промяна правят хората в другите си прераждания! Вместо съществени, реални промени, една прическа, по-друга вчесана.
- Настрадине, след смъртта си ти сигурно ще отидеш в рая? Настрадин казал: Не, след смъртта си аз ще отида на друго място, а в рая ще отиде моето магаре. Посланието: раят е за магарета, а не за разумни същества. Разумните отиват при Бога, а магаретата отиват в рая.

Следващата лекция е на 5 април.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2694
  • Gender: Male
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #18 on: септември 13, 2017, 09:43:55 pm »
Интересна и синтезирана информация!
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #19 on: септември 14, 2017, 12:16:50 am »
Благодаря, че ти харесват и за гостоприемството. Лекциите са около 70, започват от 2009 г. до сега и са ежемесечни с почивки от януари до април .Значи, имам да публикувам още над 50. За сега.
« Last Edit: септември 14, 2017, 12:25:41 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #20 on: септември 14, 2017, 12:57:11 am »
АУМЪ
5.04.2011г.
Л-я: Суфи.
ИР: Мъдростта на суфи.
Л-я: Кабала. Исак Лурия.
ИР: Исак Лурия.
Л-я: Неизвестната Библия.
ИР: Скритият език.

СУФИ

 Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога е изпепеляване в Него, а то се дължи на голяма трезвост. Трезвост в суфизма означава опияненост от чистотата, от духовността.
Суфизмът царува без исляма – много просто, така, както здравето царува без болестите.
Суфизмът е едно саморазкритие на тайната на мистичното сърце. Суфизмът е подражание на чистотата. Суфизмът е изцяло самодисциплина. Значи, ти си дисциплината, ти решаваш какво да правиш, как да действаш.
Истинският суфи е извън пределите на отношенията, той превъзхожда отношенията.
Суфи се е отказал от самосъществуванието си, той е избрал изцяло съществуването на Бога, т.е. пълно отричане на себе си, и за да може Бог да живее свободно.
Суфи отсъства и присъства. Той е сред тълпата, а сърцето му е толкова високо в Бога.
Суфи не усеща обида, няма такова чувство, защото няма нафс, т.е. Аз – нито висше, нито нисше.  Кого да обидиш тогава? Няма его, защото егото е, което усеща обида. Който има его, нафс, е пленник на двойнствеността и не е още верен на Бога, затова се обижда. Въобще обиждането означава липса на дълбочина.
Суфите казват: О, Боже! Небитието е нещастие за хората, но за мен то е благословение.
Баязид казва: Стегнатото сърце произхожда от разширението на нафса, т.е. стегнатото сърце произхожда от разширението на егото. После казва: Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека. И казва: Аз се загледах в своята същност и аз станах Той.
И пак Баязид: Има много хора, които служат на Бога и се отдалечават от Него, просто защото егото е там. Каквото и да практикуваш, щом имаш его, ти се отдалечаваш.
Един ученик тридесет години служел на Баязид и всеки път, когато идвал при него, Баязид го питал как се казва. Тридесет години служене и Баязид не му знае името, и все му възлага някаква работа. Един път ученикът не издържал и казал: Господине, тридесет години вярно ти служа. Защо ми се подиграваш? Не си запомнил името ми! А Баязид бил толкова потопен в Бога, и му отговорил: Откакто Божието Име ме проникна и проникна в моето сърце, вече не помня други имена! Ето, вижте за каква преданост говорим – аз не помня други имена!
На въпроса „Какво трябва да се избягва в нашия духовен живот”, Баязид казва, забележете, става въпрос за избягване на духовните практики, но такъв е суфизмът, изключително извисен. Казва: Концентрирайте цялото си внимание на Бога, а не на духовните упражнения и практики! Забележете, пак ще повторя: Концентрирайте цялото си внимание на Бога, а не на духовните упражнения и практиките, които вършите!
И така, какво казват още суфите, Джунаид:
Този, който не мисли само за Бога, превръща всичките си добродетели в грехове. Този, който не мисли само за Бога, - все едно е какво добродетели има – превръща всичките си добродетели в грехове.
Всевишният е сътворил Своята Милост преди да е сътворил света.
И казва още Джунаид: Този, който повтаря Името на Бога, се потопява в това име, а само Името се слива с Бога.
Любовта (говорим за истинската любов и защо хората не я обичат, не държат на нея) е началото на изчезването. Тя подготвя човека до неговото самоотстраняване и самоунищожение, за да остане само Бог.
Ибн Араби казва: Няма никакво друго съществувание, освен съществуванието на Бога. Целият свят страда, защото мистичната любов, истинската любов към Бога е в провал. Това е големият проблем на хората – истинската любов, мистичната любов е в провал. Любовта е тайна сила за мистиците, тя е свещена, но за обикновените хора тя е тъмна сила, която проваля техния живот, защото те не я разбират. Те не могат да общуват с непознатото в нея.
А какво ни казва великият Ал Халладж: Когато я няма Любовта, какво ще направиш с религия? Въобще какво можеш да направиш, когато я няма Любовта. И казва: Иблис (т.е Сатана) ще изобличи религиите, защото е тайно посветен в Бога. И Учителят го казва, сега се сещам, когато са го питали за християните: Вие сте християни, но не сте Синове Божии. Разликата е огромна! Иблис (Сатана), както казах, е тайно посветен в Бога. Сатана знае, че религията е изпуснала Любовта, а който е изпуснал Любовта, той е изпуснал Бога.
И казва после: Любовта е смърт, велика смърт, в която изчезваш, за да се роди Бог! Любовта е пеперудата, в която трябва да проникне огъня и да умре в него. Тя не се задоволява само със светлината на огъня; тя иска да познае самия Бог и тя рискува – тя изгаря!

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Който не е овладял висшето знание, той няма в себе си същност.
Колкото и много да си изучил нещата, ти не можеш да ги познаеш, ако не действаш правилно и истинно.
Благославяйте своя враг, защото Приятел ви го е изпратил. Ще повторя: Благославяйте своя враг, защото Приятел ви го е изпратил. Дали врагът ще ви извиси или ще ви снизи, всичко това е благо, защото изхожда от истината и ще покаже вашето ниво на развитие. Значи, дали ще ви извиси или снизи, това сте все вие; това ще покаже вашите избори, вашият подход, вашата степен.
Казват суфите: О, мъдрий! Не се страхувай от телесните мъки, защото те са порой от балсам. И те те лекуват (става въпрос за вътрешно, от нещо по-лошо).
Живей в Бога! Няма защо да очакваш деня на възкресението! То може и да не дойде, но все едно дали ще дойде или не – ти заживей в Бога. Тука само мога да добавя: ако ти си заживял в Бога, няма да чакаш никакво възкресение, ти вече - това е мярка – ти вече си възкръснал.
Всеки люби добрите в света. Но да любиш злите, враговете, означава да си победил и преодолял себе си.
Вие се заблуждавате, ако си мислите, че вратата на реалността се открива просто така, а не чрез духовен подвиг.
Разумът търси опора. Любовта е изчезване в Аллах. Значи, разумът все иска някъде да се подпре. Дето има една поговорка: когато човек падне в реката, е готов дори да се хване за змия – все за някаква опора. Любовта не търси такава опора, защото вътре в нея е Бог. Тя самата е опора на опорите и същевременно е без опора.
Разумът търси висше знание. Любовта търси висш приятел.
Казват суфите (за Бог): Ти Си явното и тайното, и все си Незрим.
За всяка крачка нагоре и за всяка крачка надолу, съществува разумна причина.
Който е познал своя Бог, за него е все едно дали е богат или беден, дали го хвалят или осъждат. И казва един суфи: Научих се да живея радостно в лишения и мъка. Научих се да живея с изтерзано сърце, съхранявайки усмивка. Научих се с мекота да преодолявам жестокостта и да приемам безпокойството като благо.
Сърце, което не е станало жертвеник, е позор за гърдите.
Един човек отишъл при един суфи, казва се Вахаб, и му казал: Научи ме на скромност. Вахаб отговорил: Аз не мога да направя това, защото скромността се явява учител на самата себе си. Изучавай я, практикувай я, а тя ще реши кога да те научи на себе си.
Любовта към Бога не може да се научи, тя е Божий дар.
Никой не може да намери пътя към Него сам по себе си. Нима човекът може да влезе в Неговия квартал, без Неговите крака? (така казват суфи).
Най-малко десет години трябва да страдаш, за да изправиш езика си, говора си и думите си. Значи, следващият път една от лекциите е също за Кабала, за буквите. Ще видите какви неща има и какви тайни в буквите, в думите, и който умее да подрежда буквите в думи правилно, върви по пътя към Бога, иначе – по пътя на карма. Значи, най-малко десет години трябва да страдаш и то разбира се, ако това си го поставил за цел: да очистиш езика си, думите си, говора си.
Суфи е този, който отделя лесно всяко бедствие и трудност от сърцето си. Значи това е също суфи-метод: много лесно отделя всяко бедствие и всяка трудност от своето сърце.
Обикновените хора получават това, което им е предначертано от съдбата, а суфи получава това, което не е писано в скрижалите на съдбата.

КАБАЛА
ИСАК ЛУРИЯ

Един от най-големите кабалисти:

За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в себе си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да Се сгъсти, да Се свие и да Се събере в т.н. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил Се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.
И казва Исак Лурия: Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога. Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта, за да може всичко след време да се завърне при Него.
След създаването на Творението, първичната субстанция е останала скрита, най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им изпуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още Прасветлината на Бога. И според Василид, това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.
От това предвечно място, чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичния човек – Адам Кадмон, предвечния човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.н. Ен Соф или друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, безпределната пълнота.
Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва: от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.
По-късно били създадени много същества, казва Исак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.
Разбира се, има и много същества, освен сефиротите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външния съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.
Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда или предание), за създаването на сътворен и ограничен външен космос, като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.
Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора не са приели пълната светлина на Бога, за което в последствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина”, т.е. изгонените частици светлина.
Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя, защо Бог не оправи света и хората? Учителят отговаря: - Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня. ...за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.

ИСАК ЛУРИЯ

Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие. Разбира се, има такива – Боян казва за църквите – на тях им е отнето развитието, отнето. Но след време Бог, понеже е Любов, ще им даде условия. Това е толкова велика любов, че тя мисли за всичко. Макар всичко това да е разтеглено в много прераждания, за Бог това няма значение, Той си остава Велика Любов.
Бог става личност, казва Исак Лурия, само в истинския човек или само в собственото си богоподобие. Значи, само в собственото си богоподобие Бог става личност. Например, както е в Мелхиседек, след време ще говорим и за него – един от най-древните учители на Атлантида.
Исак Лурия казва още: Божествената река тече нагоре. Ще обясня: Божествената енергия, истинската енергия в човека тече нагоре, в посока на Ен Соф или Безпределността. Когато тази енергия тече нагоре, тя се трансформира от енергия в субстанция.
Идването на месия, как го обяснява Исак Лурия? Идването на месия, пришествието на месия е символ. То означава: моментът, когато човек се е завърнал напълно и устойчиво в Божествения живот – това означава идването на месия. Когато човек се е завърнал напълно и устойчиво, става въпрос за принципно установяване в Божествения живот. Тогава ти живееш в Бога и разбира се, месия е дошъл. Иначе другите колкото и да чакат външния месия, той няма да дойде.
Учението за тикун, което изнася Исак Лурия: тикун, означава учението за възстановяването, т.е. природата на избавлението или възстановяването е мистична и няма нищо общо с очакване на Христос. Казано по-ясно: който се е завърнал в Бога, за него месия е дошъл. Всички други ще бъдат разочаровани, всички други, които очакват месия, а не са заживяли в Бога, ще бъдат разочаровани. Избавлението е завръщане в изначалното, в самия Бог, а не в някаква си гола вяра.
Исак Лурия казва нещо много важно за молитвата: Молитвата е бавно и постепенно пробиване на опасния път на мрака, който е преграда към Бога. Значи, постепенното натрупване на молитвата е пробиване на опасния път на мрака към Бога. Молитвата е събиране на духовна сила за пробиване на мрака. Молитвата е в сила, казва Исак Лурия, да променя дори решения на Самия Бог.
Злото съществува кармически в света и то има право да съществува, за да не се подкопае вярата в Божествената справедливост. Злото е просто чистото Божие въздаяние върху съществата и в това няма никакво противоречие.
Прераждането е дадена възможност на душата да си изработи самоосвобождение, тъй като царството Божие е вътре в нея.
Човечеството е едно всеобщо преселение на душите, за да изкупят себе си.
Върху човека властва зло от миналите му прераждания, а това зло може да се съкрати чрез много дейности, събрани в едно: усърдни молитви, чисти действия, разумно мислене, покаяние и много духовни усилия, старания и упражнения.
Изгнанието от рая и завръщането в рая са дълбоко мистични символи. Това е нещо, което се извършва вътре в Самото Божество. Злото съществува, защото е избор на Бога, казва Исак Лурия, т.е. Бог е избрал да бъде строг. С тази огромна, строга сила в Себе Си, Бог е преобразувал Луцифер от голяма светлина в голяма тъмнина.

НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ
(въведение)

Става въпрос за гностичната Библия. Това е нещо огромно, по моите изчисления, някъде над 20-25 хиляди страници – т.е. тази Библия, която я няма във външната Библия. Скрита, като е наречена апокрифна, тайна, окултна, а окултна значи съкровена. Има право да е скрита и е трябвало така да стане, че да е скрита.

Писанието става свещено само при едно условие – когато човекът стане свещен. Това е мярка. Значи, когато човекът стане свещен, той вече – дали ще говори за Библията или за каквото и да говори, всичко е правилно; даже и да не говори.
„Не кради” според съкровения смисъл, според ангелите това означава: Не отнемай нищо от Бога, т.е. не считай Неговите добродетели за свои. В момента, в който смяташ, че правиш добро, в най-малкия миг, в който мислиш че си ти и кажеш „Аз”, и ако не знаеш какво влагаш... (защото посветените когато казват „аз”, те казват съвсем друго нещо: те казват „Нищото”, и някой път имитират Аз).
„Не убивай” според съкровения смисъл означава, че не трябва да държиш в себе си зло против когото и да е, и най-малкото зло против когото и да е. Писанието не е само за хората, (говоря за гностичната тайна Библия, за която постепенно и все повече ще говорим), не е само за хората, т.е. за ангелите, архангелите, серафимите – въобще за духовете от най-различни иерархии.
Когато се говори за „белия кон” в Библията, това символизира истинскотото разбиране на съкровения смисъл. Белият кон означава разбиране на Словото Божие. Защото думата „кон” означава на древен език постигаемост, реализиране. Въобще кон значи велик Разум, а думата „ездач” означава обладател на Разума.
Да разбираш правилно една дума, това е една цяла тайна вселена. Думата „змей”, „змия” е това, което скрива Божествените тайни от чувствените хора, от чувствените възприятия и от науката. Най-читаемата в света книга – Библията – е голям парадокс, въобще много парадоксално си остава най-непрочетената книга.
Първо, трябва да знаеш точно пътя си и тайната на тази дума (думата „път”, друг път ще се спра повече на нея). Но сега ще кажа нещо: Ако човекът си посвети живота на Библията, той става според тайната наука и гносиса – губещ. Човек трябва да посвети живота си на Бога и на себепознанието. Големият проблем на всички църкви и религии в света е, че нямат за цел себепознанието, което се превръща в познание на Бога.
Истинският човек си посвещава живота на Бога и чак после на други неща, за да може Бог да го учи и да му даде Собствената Си мярка, а не духовете. Не духовете да учат човека, а Бог чрез духовете, но вече влизане и влияние на Самия Бог.
Гносисът казва, че себепознанието се случва само чрез истинско търсене на Първото Същество – Бога.
Понеже не разбираме целостта на Бога, ние сме превърнали Луцифер в зло, възприели сме го като заплаха. И така, хора-призраци са тези, които нямат себепознание. Те са без реалност. Ето защо се случи грехопадението. То щеше да събуди търсенето на себе си. Така казва гносисът и това е наистина е така: целта на грехопадението е да събуди търсенето на себе си, на собствената си изгубена реалност. Ето защо грехопадението се е случило – за да има човекът цел и насоченост към Първото Същество – Бог. И когато човекът се познае, той се завръща в Бога, а Второто Същество, Сатана, ще усети своето безсилие и нищожност, т.е. Бог ще го заключи; при себепознанието Бог заключва Сатана.
Адам е бил разсечен на две, за да бъде подтикнат към развитие, в случая чрез пътя на знанието, страданието и смъртта. И Учителят казва: Когато Луцифер погледнал своето сияещо лице в огледало, казал – Аз. Оттогава той е започнал да потъмнява. „Аз” е процес на раздвояване. Само Безграничното може да каже „ АЗ Съм”.
Сакралният текст на Писанието е недостъпен за съвременното съзнание. Окултната наука казва, че невидимото се е изгубило, защото човекът е бил поразен чрез тайнствена духовна амнезия, т.е. слепота, наречена „вкусване от Дървото за познанието на доброто и злото”. Човекът може да започне да разбира истинската Библия, вътрешната Библия, само когато Бог започне да работи в него. Няма други условия – само когато Бог започне да работи в него. Защото в Бог има дълбочина, която я няма в никаква Библия и в никакво писание; за Него Библията е само капка в морето.

СКРИТИЯТ ЕЗИК

Съществува древен, скрит език. Той никога не е ставал явен. Има над шест хиляди езика, но този език никога не е ставал явен. Той е език на посветените, на Великите Учители. Всичко и всяко слово се изменя под влиянието на прасветлината на този език, и именно този език е скритият смисъл. Той е смисълът.
Чрез този език, според Учителя, много същества са станали богове, завърнали са се.
Когато този таен език проникне в тези текстове, тогава всяко учение става друго и разбираемо. На едно място Учителят казва за всички други учения, включително и религии: Не че са лоши, те вървят по една права пътека, по един прав път, но нямат методи. Това е техният проблем и затова в определен момент изостават; нямат методи.
Дори и много от първите християни и светци, казва скритият език, не разбраха, че непослушанието на Адам и Ева няма връзка с никакъв грях. Те не узнаха, че действащата змия, старовременната змия Сатана е единственият действуващ Бог. Не е действал Сатана – единственият е действуващият Бог и Той сам проваля човека. Това е Негова цел, Той проваля човека и човечеството, за да може да работи чрез него и да се извиси в него. Ето я великата Любов. Той го проваля, никакво грехопадение няма, никакво непослушание. Той го проваля, защото има много по-дълбоки цели, за да може да работи в този свят и в тези същества – в човека и човечеството, и да направи тези същества и човечеството творец. А кръстът е просто стар древен знак на посвещението. Кръстът означава завръщане в Бога.
Сам Господ Бог е древната змия – запомнете това, според скрития език – самият Господ Бог е древната змия, влязла в действие, за да изпълни своя дълбок замисъл. Дървото на Живота и Дървото на змията са загатване за два различни начина на мислене. Ще се отклоня за малко: в момента има два вида хора. Едни, които все повече ще изостават и ще се ожесточават, не ги подценявайте. Много от тях ще бъдат ваши близки; и далечни. Други, които все повече ще обичат Истината и ще се отдават на Истината и на Бога, и все повече ще се облагородяват. Това означава пресяването на човечеството и то в момента работи. Два различни начинана мислене: едните вървят по пътя на Дървото на Живота, т.е. все повече искат да мислят, както Бог мисли, а другите – по другото Дърво, т.е. частта от Бога.
 Два начина на мислене – два начина на развитие. Тези две дървета са разделената раса в древността. Това се е случило в Атлантида, това е друга тема. Разделената раса си има своя скрита причина. Тя е потъпкала тайната на живота и тайната на съкровеността. И от там нататък тази раса е разделена, падналата раса и е слязла на човешко, животинско и още по-надолу – демонично ниво. След като съкровеното било изгубено, родили са се зверове и зверщина.
И така, запомнете! (Спомням си един брат на лекциите горе в братството често заспиваше, и на лекциите сестрите и братята казваха много хубаво: той слуша лекциите в другия свят. Така че, всичко е много точно! (Забележката е по повод нечие похъркване...)). Запомнете: Библията не говори на човешки език, (говоря за гностичната Библия), а на скрит език, а външното, неправилното и грубо разбиране на Библията е чисто саморазрушение.
Изразът „Бог се разкая, задето е създал човека” е много погрешен превод. Няма такъв превод въобще в истинската Библия. И това е много далече от скрития език, защото скритият език казва: Бог, който се разкайва, не е абсолютен Бог, не е съвършен Бог. Съвършеният Бог никога не стига до такова положение, да се разкае – Той не прави грешки. Както ще видим по-нататък в Кабала, самият Бог е скритият Абсолют, Той ще завърне след време нещата навътре. Като Абсолют е слязъл в Бога, т.е. Безпределността е слязла във вечността; след време вечността ще тръгне на път, пак към Себе Си, към Ен Соф или Безпределността.
Значи, Бог, Който се разкайва, не е Абсолют. В съвършенството никога няма  разкаяние – според скрития език – никога няма разкаяние. Това означава, че тук въобще не става въпрос за Бога, а за някакви човешки, вмъкнати разбирания, има такива много в Библията, но това е друга тема. Човешки разбирания означава неразбиране.
Но има и друго: тайният смисъл е страшна сила  и не се разкрива никога напълно. Чрез скрития език посветените и жреците знаят неща, които ги няма в сътворените светове.

Следващата лекция е на 3.05.2011г.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #21 on: септември 14, 2017, 01:27:59 am »
3.05.2011.
АУМЪ
Л-я: Хасидизъм.
ИР: Мъдростта на хасидите.
Л-я: Упанишадите.
ИР: Яджнавалкия.
Л-я: Кабала – буквите.
ИР: Мъдростта на кабала.

ХАСИДИЗЪМ

Хасидите или благочестивите. От еврейската дума хесед, т.е. Божия милост, откъдето идва и думата хасидúм – набожни, праведни, благочестиви. Ръководителят и основателят на хасидите – Баал Шем Тоф – е разновидност на поп Богомил. Всъщност, това е нещо като еврейското богомилство, еврейските богомили, само че там е без кладите.
Единствената цел на хасидите е стремеж към реалността на Бога и тази цел няма предели и край. Хасидизъм означава никаква мъка по този свят, а само любов към Бога. Както виждате, това е простота, мъдрост и много молитви, подобно на богомилите, такива същества са хасидите. Разпространява се най-вече към края на 18-ти век, особено в Полша, Русия, Унгария и въобще на много места.
Хасидизмът е само едно: Господи, само тебе искам! Няма други неща, няма никакви глупости, никакво бъдеще. Учителят казва: Който вярва в бъдеще и който ви кара да вярвате в бъдеще, това са вашите врагове. Бог е тука, не в бъдещето, и Той трябва да се постигне тука.
Хасидът се наслаждава на своята съкровена любов към Всевишния. Той е срещнал дълбоко навътре в себе си хéсед – милосърдието на Бога, срещнал е своята съкровена реалност така, както нечистият среща навътре (пък и навънка) своята илюзия.
Хасидизмът казва: В света е само Божеството и затова нищо не може да се счита за абсолютно зло. А злото е само особена временна форма на проявление на Бога. Хасидите са изключително отдадени, както казах, на молитва и чист, опростен живот. Хасидизмът освен това е мистично еврейство. Той изучава главно Тора, Талмуд и Кабала – главно с това се занимават хасидите.
За хасидите няма такова място, където да не се намира Бог.
И така, какво казват те:
Човек постига висшата си душа, когато има достатъчно вътрешни подбуждения към Бога.
Любовта е дар на Бога. Тя е награда за предаността.
Всичко в света е пълно с Твореца и всичко извършвано по замисъла човешки, до най-нищожните неща и събития, е всъщност мисълта Божия. До най-нищожните неща и събития: как да пипнеш нещо, с какво да пишеш, как да гледаш и т.н. – всичко това е тайната мисъл Божия и тя има Свои причини така да работи скрито.
Същественото при хасидите е усърдието. Бог присъства – казват те – дори и в най-незначителните неща. Вмешателството на Бога в човека е непрекъснато – разбира се чрез разни сили, проводници, инструменти и понякога и Самия Той.
Злото съществува вътре в Бога и затова няма самостоятелно зло.
Молитвата: Молитвата не е нещо отделно съществуващо от Бога. Молитвата е свещен акт – акт на съхранение на Бог в себе си. Чрез молитвата Божественото постоянно се обогатява – т.е. Божественото се обогатява чрез постоянна молитва.
Светът е бил създаден, за да се върне обогатен. Същото нещо, подобно, казва и Мохамед: Светът е бил създаден, за да се върне обогатен.
Бог живее заедно най-вече със смирените духом.
Цáдика, или праведникът, общува с Бога постоянно, даже и в житейските си дела.
Най-трепетното интимно общение с Бога става по време на молитва. При хасидите това са молитви много нагорещени, молитви до огън, много сърдечни, и затова те са постигали, както при богомилите: са припадали от молитви, за да търсят и да узнаят истините. Това са такива хора, както ви казах, разновидност на богомилството.
Казват: За да бъде общението пълно, молитвата трябва да бъде възторжена, пламенна, за да води до пълно сливане с Бога. Не донякъде, не малко, не спираш; когато е много важно, трябва много гореща, усърдна, продължителна молитва.
Между човека и Бога има незаменима връзка – Любовта.
Милосърдният човек може да разчита на милосърдието на Бога. И казват: Светът е пълен с тъмнина за този, който губи своя път. Иначе тъмнина няма, но за този, който започва да губи своя път, той започва да вижда тъмнина.
Колко е хубав и прекрасен този свят, ако не губим в него нашите сърца и колко е мрачен, ако ги губим.
Какво казват хасидите: Гордостта е също от Бога, тъй като всичко е Бог. Защото всичко е от Него, но не трябва да се сражаваме с нея през целия си живот, докато се смирим. В смисъл: ние не трябва да се сражаваме с нея, тя се дава от Бога, Той така ни изпитва; но ние трябва така да се „сражаваме” с нея през целия си живот, докато се смирим – тя се дава, за да се смирим, а не да станем горди.
Човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее. Значи, хем да я познае, както Учителят казва: Да познаеш злото, но без да се запознаваш с него – подобно. Значи, човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее; да познае гнева и да не се гневи.
Бог е извършил такова велико самоограничение, за да се приближи към човека.

МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ

Всичко, което на земята за вас представлява зло, в действителност се оказва милост.
Който жертва своето аз за Бога, за него вече няма завеса, отделяща го от Създателя.
Когато злото се опитва да изкуши човека, то го изкушава с това, че го призовава във всичко да стане голям праведник и светец, за да се възгордее.
Святостта се оказва само едно нечестиво изкушение – забележете какво казват хасидите. Да бъдеш отдаден – да, но да бъдеш свят – не. Свят е само Бог. Значи, може да си отдаден на най-различни степени, но не и да бъдеш свят. Когато поставим тази мярка на високо ниво, вече няма светци.
Молете се за вашите врагове, да не се случи нищо лошо с тях. Тази любов е истинско служене на Бога.
Злото не може да влезе в смирението.
Страданието съществува, защото Бог не може да бъде приет като съвършена Любов.
Няма място за Бога у този, който е пълен със себе си.
Когато всевишният иска да накаже човека, Той отнема от него вярата в доброто.
Ангелите имат едно достойнство и един недостатък. Достойнството на ангелите е в това, че те не са способни да се влошават; недостатъкът на ангелите е в това, че те не могат да се усъвършенстват, те не могат да преминават в степени. При човека е друго: недостатъкът на човека е в това, че той е способен на падение, включително и големи падения; достойнството на човека е в способността да се усъвършенства. Ангелите са неподвижни, те винаги стоят на своето стъпало, но ние се движим, ние се повдигме стъпало след стъпало. Ангелите нямат обвивка от плът, те не могат да служат тайно и независимо. Ангелите са винаги явни, но човекът, който е станал Син, е скрит и в своята скритост той може да се повдига. Както знаете Дионисий и неговите близки, почти никой не е усетил с какво се занимава и каква дълбочина има; чак когато издава книгите си, някои доста късно разбират за какъв мистик, за какво същество велико става въпрос. Преди това го мислели просто за някакъв светец, но той е много по-дълбок.
Истинският човек стига дотам, че да накара и най-голямата тъмнина, която му е дошла, тя в него да засияе. Това е една способност на истинския човек: каквато и тъмнина да дойде, каквато и агония да дойде, той може да я накара да засияе.

УПАНИШАДИТЕ
УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН

Говорили сме и пак ще говорим. Учението за духа.
Понеже Брахман е великата реалност, нищо друго не съществува. Някои ме питат: бъдещето, света, какво ще става със света? Поначало този свят го няма, няма какво да става с нещо нереално. Значи, ако виждаш този свят, значи нищо не виждаш.
Целият материален свят е нереален и затова той просто си изчезва; просто  нереалното си изчезва. В древността нямаше нищо, освен Брахман. И Той се огледа и не видя никой, освен Себе Си. И Той произнесе „ АЗ СЪМ”. Единственият, Който може да произнесе АЗ СЪМ – нито хората, нито синовете, нито боговете; Единственият, и Той се произнесе – АЗ СЪМ. И още оттогава, ако някой Го пита „Кой си ти” – Той казва – АЗ СЪМ.
Докато човек не познава Брахман, природните сили и стихии го превъзхождат. Когато човек познае Брахман, той постига превъзходство над природните сили и стихии. Дали ще е потоп, дали ще е земетресение – все едно, той ги поздравява. Той навлиза в своя дух, нищо не може да го докосне.
Отдавайки се на Брахман, тези отдадени отделят от себе си всички външни  и случайни сили и вмешателства. Значи, отдавайки се на Брахман, на Великия Бог, на Великия Дух, отделят се естествено всички случайни сили.
Брахман е пожелал да бъде МНОГО и е станал множество; пожелал е да породи и е породил всички същества от Себе Си. Той е създал всичко от Самия Себе Си, трансформирайки част от Себе Си и влизайки в създаденото, без да губи  Своята Цялост. Влизайки в Цялото, без да губи абсолютно нищо от Себе Си, нищо от Своето съвършенство, от Своята цялост.
Реалността на Брахман се приближава до човека само когато човек има овладяно съзнание.
Брахман е безпределно свръхсъзнателно същестуване.
Упанишадите са създадени от мистичен опит. Те казват, че жертвоприношенията – става въпрос за всички видове жертвоприношения – са занимания на глупци.
Упанишадите са създадени от Брахман. Те са съкровени учения, за тях сме говорили и след време пак ще говорим. Те са лишени от грешки. Тука няма ученически неща, а тука говорят мъдреци и учители, които са постигнали Брахман. Тука няма никакви странични занимания. Упанишадите се занимават само със знанието за Брахман.
Упанишадите казват: И небесните, и земните радости са преходни. Значи – нито райски, нито адски радости, никакви небесни, никакви земни – всичко е преходно. Вечното блаженство е в Брахман.
Най-високият начин за постигане на Брахман, това е постоянното мъдро търсене.
Брахман е гнездо, а всичко съществуващо във вселената съществува като птици, стоящи в това гнездо.
Брахман е който създава явленията. Брахман е това, Което вижда всичко, а сам Него никой не Го вижда.
Ритуалите водят в обратния и лош път на развитието – казва Яджнавалкия, - а Упанишадите водят към пътешествие в дълбините на самия себе си, а не към движение в света.
Брахман е свързан най-вече със свещените формули и химни, и със сакралното знание.
Брахман е вечното творящо Слово. Той от вечното твори временното и от временното твори вечното – това е Негова дейност.
Брахман обладава форма и е лишен от нея.
Всичко съществуващо се създава, поддържа и разрушава от Брахман.
Спасението зависи от това, доколко познаваш Брахман. В Брахман няма нито добро, нито зло; нито светлина, нито тъмнина; нито движение, нито покой. Там в Него цари Нищо, Което превъзхожда и най-високата мисъл – там цари страшна, непоносима тайна. И тази тайна се нарича Брахман или другото име – Абсолютът, Господарят на всичко. Там Брахман е там и същевременно Го няма. Значи, едновременно е там като Абсолют и едновременно е Върховно Нищо.
Всички явления в света са само външни изявления на Брахман. Те скриват Неговата свръхреалност. Само Брахман трябва да се търси.
Пътят към спасението е един – разтваряне в Брахман. Съединението с Брахман е пълно освобождение и това е нирвана – пълно безветрие, абсолютно затишие. Както течащите реки изчезват в морето, губейки своето име, своя облик, така и мъдрецът е отречен от име и облик, изчезва в Брахман, Великата Пълнота. Който не е способен да направи това, е обречен да се връща в потока на Битието.
Брахман е без грях и без страх, но Той е и без радост – по-дълбок е от всичко това. Безсмъртният човек съществува като Брахман и този Брахман е всичко.
Брахман е древният път. Който познае Брахман, прекратява съществуването на света, съществуването на голямата илюзия. Когато човек се очисти, той придобива образа на духа. Духът е лишен от тяло и няма нужда от тяло. Както Учителят казва: Душата не се нуждае от щастие, тя може да живее без щастие и във велика пълнота. (Другият път ще говорим за Учителя). Духът е лишен от тяло, намирайки се в тялото – т.е. никаква привързаност – влиза и излиза, както човек  влиза в къщата си и излиза.
Това, което те извисява в реалността не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман – доколко си постигнал Брахман в себе си.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

Един от най-големите Учители, или по-точно, направо ви казвам – върховният Учител на древна Индия. С абсолютно никого не може да се сравни, но е прекалено скрит. По-нататък ще ви изнеса по-скрити неща от него. Толкова е скрит, че са го наричали най-скритият от учителите. Обаче обещал на един цар-мъдрец, ако има разумен въпрос да му отговори, и той поискал да му каже някаква дълбока тайна. И казва: Ти посегна на най-дълбоките ми съкровища, но пак няма да ти кажа най-скритото. По-нататък ще говорим за него в по-дълбок смисъл.
Яджнавалкия: Мисли само за Брахман, защото всичко друго е от лукавия.
Който е вкусил Брахман, той е вкусил непознаваемото. Този Брахман е същността на света.
Истинското познание е сливане с Брахман, сливане с Непознаваемото.
Какво може да желае този, който има вече Брахман? Нищо друго, освен Брахман.
Диханието (преди ви казах и пак ще повторя) казало на Брахман: - Не съм ли аз най-прекрасното нещо в живота? Брахман казал: - Ти си като прекрасен кон за земята, но Брахман може да живее без кон, без дихание; Той няма нужда от дихание. Брахман не е привързан към своя кон. Може да го използва – тялото е този кон, къщата е този кон, но всичко това са външни неща.
Жрецът е специализиран в умението да призовава Брахман. Жрецът е от особено съсловие. Той е същество-дух. Може да изглежда като човек, но той е от друго съсловие – чистия дух.
ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепено Брахман в човека. ОМ е друго название на праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най- ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече от несътвореност, отколкото нещо отвън.
ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума, няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.
Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.
И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.

   КАБАЛА
За буквите

След време ще говорим по-подробно.
Защо буквата А се намира в самото начало (става въпрос за над пет хиляди азбуки). Защо тя във всички над пет хиляди, с малки изключения, се намира в самото начало?
Защото тя е била преди всичко. Тя е светлината на Самия Бог. (Тука става въпрос и за Прасветлината). Значи тя е светлината, тя е водач.
Какво казва Кабала: Буквите са живи. Те се обръщали с молба към Всевишния. Те съдържат в себе си реалности и те поискали от Всевишния да ги създаде като реалности и на външен план. Първо те са били несътворени, но са поискали да излязат навън, на външен план, т.е. в света.
Буквите са искали да изразяват реалността по един много чист начин. Кабала казва, че самите букви са имали свое вътрешно осъзнаване за своята сила.
Какво носи буквата в себе си? Тайно знание за вселената и Бога. Буквите са вътрешни енергии на духа и те са несътворени, когато са в най-чистия си вид. Благодарение на слизането на буквите, светът е станал познат, достъпен и близък.
Зохар казва още: Буквите са пожелали място в космоса. Те са имали идея и отделно освен това, да проучат самия човек. Значи ние мислим, че само ние проучваме, но буквите са дълбоко живи, те също ни проучват.
Буквите са и космическо, и духовно явление. Те са слезли от високо място, от висок космичен трон и са станали нещо сътворено. Буквите са нещо уникално. Тука само за малко ще се отклоня: Учителят казва например, буквите Б, Р - всяка първа буква в името на човека е крайъгълния камък на неговия живот. Достатъчно е да разбереш само тази буква; и другите имат значение за порядъка в неговия живот, но първата буква е тайният ключ – тя е, може да се нарече, кодът. Т.е. Б, Р, В и Д – затворени букви, означава букви-монаси, закон за вътрешно развитие. Тези, които имат първа буква в името, означава, че уединено, усамотено трябва да се отдадат все повече на вътрешен път – и в себе си... Не означава да не четат книги или въобще неща, но трябва да търсят вътрешното. Но, по-нататък ще говорим какво казва Учителят.
Буквите са нещо уникално и макар че са сътворени, те могат да ни отведат много навътре, което е и тяхната цел. Те могат да ни отведат в тайнството на нещата. Те са тайни проводници на съзнанието за неговите цели и за неговите пътища и за да може съзнанието да работи, са били необходими инструменти. И затова буквите са слезли.
Всяка буква е смятала пред Всевишния, че е важна за сътворяването на света. Буквите вярвали, че ще дадат на нашия свят светлина, голяма светлина. Една от крайните и главни цели на буквите е да дадат на човека нещо от своята чиста реалност, за да стане той господар на своята съдба. Както се досещате, от буквите човек прави думите, мислите и т.н. и от това зависи дали прави карма или върви по пътя към Бога; как борави с буквите и думите, доколко има свещено отношение към тях.
Зохар казва: Сам Бог разговаря с буквите, и преди е разговарял и в последствие. Той  разговаря с тяхната свободна воля. Сам Бог се е съгласил да даде сила и живот на буквите, да им даде проявление, но при едно условие (Той е поставил условие в древността): да спасят човека от смъртта. И буквите са се съгласили.
Буквите, пак казвам, са живи. Те са същества, които даже в древността, казва Зохар, са спорили с Бога. Искали са да се наредят на по-предно място в азбуката. Накрая, поради големия спор, Бог се намесва и както се досещате, те се подредили, защото при Бог не може да има спор. Той ги подредил и така спорът приключил, защото всяка буква заела своето място и разбрала своя път.
В самото начало всяка буква е разкривала своя разум и енергия пред Бога. Буквата К например, Зохар казва, е имала спор с Господа, затова от този спор тя е станала много разнопосочна, нещо като кривогледа – знаете, има много ъгли в нея. Това е поради този спор с Бога – всичко, което спори с Бога, малко или много започва да се разклонява, да има много ъгли и много посоки. Но разбира се, тя ще си научи и своите уроци, защото всяка буква има и положителна страна. Тя е преживяла, казва Зохар, сътресение в своя вътрешен енергиен живот – говорим тука специално за буквата К. Преживяла е сътресение в своя интелект и поради спора тя се е лишила от най-чистата си енергия, която трябва да си възстанови. И затова, казва Зохар, тя е страдаща буква. Но всяка буква си има и своето страдание – не всяка като буквата К, но всяка си има своето страдание, - за да размишлява за своята съдба и за своя път. И всяка буква ще страда, докато възвърне собствената си чиста светлина.
Буквите са пулсиращи енергии във вселената. Те са част от безконечната енергия на Бога. Те са Негови трептения, Той ги е създал чрез трептения, както и числата. Зохар казва: Те са негови деца, както и числата. Това е друга тема.
Когато човек не цени и не разбира буквите, той ги употребява неправилно и така в него се създават материалните неща, т.е. силата на смъртта. Кабала казва, че чрез лошото използване на буквите, Тъмният Господ раздава своите карти, т.е. своите съдби.

МЪДРОСТТА НА КАБАЛА

Кабала казва: Бог е най-мистичното Същество. Ако Бог беше изпълнил човека със съвършенство, то у човека нямаше да има причина да съществува. Тъй като съвършеният човек е нищо, велика пълнота, велика безкрайност – няма светове за него и ограничения – нямаше да има причина  да съществува.
Бог е светилник в тъмнината за нас. За нас тъмнината е тъмнина, а за Бога тя е светилник. Спрямо Бога тъмнината е действаща скрита светлина. Ще повторя: Спрямо Бога тъмнината е действаща скрита светлина. Какво мислим ние, това е друг въпрос.
За Бог всичко е светлина. За Него и нощта е светла като ден.
Не можем да познаем Бога, но можем да познаем отношенията си към Него.
Рави Шимон Бен Йокай, един от най-големите кабалисти и авторът на Зохар, казва в „Книгата на сиянието”: Когато видях Всевишния, оттогава не разбирам вече нищо друго от преходните светове. И още казва: Бог е скритият Абсолют. Мъдростта е произлязла от Неизразимия Древен, но тя е схванала в себе си, че е само едно излъчване. Тя е само едно излъчване, докато Бог е всичко.
И да видиш Бога, и да не Го видиш е все едно, защото Бог е неописуем.
Който има недостиг на Любов, не може да получи светлината на Хокма, т.е. светлината на Мъдростта.
Който нарушава закона на Бога, казано по друг начин - закона на Любовта, - той ще пребивава в невежество. Може да чете много, може да търси много, но който е нарушил закона на Любовта, той ще пребивава в невежество. За невежеството Учителят казва: Ти си невежа, понеже си разрешил един важен въпрос – че няма любов. Щом си го разрешил този въпрос, въпросът е свършен.
Когато Древният е слязъл надолу, се е превърнал в Любов, а когато Той е нагоре, Той е Безкрайност и не може да бъде разбран. Затова надолу е създал Любовта, за да може след време Любовта да Го познае и Той да стане достъпен. Той не е Любов – много по-дълбоко Нещо е, - но използва Любовта, дал я е, за да може чрез нея да вървим към Неговата тайна, която е скрита в Абсолюта.
Когато всичко ти е отнето, казва Кабала, има и съвършена Любов към Бога. И Зохар казва: Бог е непознаваем, защото е изначално затворен в Себе Си. Той е заключен в Себе Си, затворен в Себе Си. Чрез нас Бог преживява Своя съкровен живот, но не всеки може да почувства вкусът на тази истина.
Какво е Бог? Въпроси има, но Бог е скрит. Мнозина даже отговарят с разни неща, а нямат дори пълнотата, макар че и тя не е достатъчна за Него. Казвам: когато се научиш как явно и тайно да проявяваш Любовта в живота си, Бог ще дойде. И това е отговорът. Придобиеш ли го, Бог дойде ли в тебе, въпроси няма, защото Той заема мястото на абсолютно всички въпроси.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #22 on: септември 14, 2017, 01:58:03 am »
7.06.2011г.
АУМЪ

1л: Учителят за неразбраните неща
1ид: Влиянията
2л: Мъдростта на Учителя
2ид: Прераждането
3л: Учителят за злото
3ид: В храма на Учителя

1л: УЧИТЕЛЯТ ЗА НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

Казва Учителят: Има хора, които са оставили всичко на Бога, Той да го уреди. И техните работи се забатачили. Само малко ще обясня: човекът върви заедно с Бога – не само Бог и не само човека – осъзнато единство, работят заедно.
Казва Учителят: Ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя.
Веднъж през деня вие имате едно меланхолично състояние, то не трябва да ви плаши. Друг път имате весело състояние, то не трябва да ви радва. Вие не знаете кое от двете ще произведе по-добър резултат.
Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие.
На Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате – най-малко два пъти са по-добре, отколкото някое щастие.
Има едно естество в човека и само чрез страданията той може да се избави от него (става въпрос за егото).
Най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
Някои казват: Да разберем нещата! Учителят казва: Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал.
Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си. Познавай злото, без да се запознаваш с него.
Ще кажете: Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане, какво ще остане на нас? Учителят казва: Че тогава ще ни остане същественото.
Не мисли, че всяко нещо, което ти не разбираш, то не е вярно. Има неща, които ти си разбрал и те са неверни, а има работи, които не си разбрал, а са верни.
Всяко постигнато желание е израз на смъртта.
Лошата жена е за добро дадена, а добрата жена е дадена за благословение. Лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.
В православието мислят, че който не е православен, той не може да бъде спасен, който е езичник, не можел да бъде спасен. Но въпросът не седи така. Има езичници, които познават Христа по-добре от християните – то е до Любовта, това е въпрос на Любов.
Ако мислите, че щастието ще ви направи щастливи, вие се лъжете. Дръжте в себе си само идеята за Любовта.
Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница. Наместо ти да я хванеш, тя те е хванала.
Мнозина мислят, че смъртта освобождава човека от страданията. Не е така. Това, което освобождава човека от страданията, е Любовта.
Докато човек мисли, че оттук и оттам може да придобие знания, човекът е на крив път. Човек може да се учи само от това, което идва от Бога.
Ако човек очаква първо да се подборят условията на живота му и тогава да заживее добре, той е на крив път. Трябва да се подобри нещо у човека, но то не са условията, а съзнанието и разбиранията му. Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява.
Ако ти не изтълкуваш страданието правилно, ако го изтълкуваш криво, тогава от едно страдание ти ще си създадеш друго, по-голямо страдание.
Това, което е лесно, не е Божествено. Това, което е мъчно, то е Божествено. Мъчните работи са Божествени.
Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.
Искате да направите Любовта разбираема. Щом Любовта стане разбираема, ще създадете ада.
Има добро, което не произлиза от Любовта; има зло, което произтича от Любовта.

1 идея: ВЛИЯНИЯТА

Има един свят, който наричаме невидим, но той много ни влияе.
Нашите мисли не се раждат в ума ни, ние ги възприемаме от съвсем друго място.
Има невидими същества, които имат интерес да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Тези същества идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Вие знаете как се настройва радио, радиото е също съзнание – докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той.
Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влияние на същества с по-нисък умствен уровен. Всяко хубаво разположение на духа показва, че сте под влияние на същества, чиито мисли и разбирания са по-високи от вашите.
Казва Учителят: Ще ви вилияят и ще влияете – това е Божествен закон.
Когато мислиш за някого, това показва, че той е дошъл. Няма значение дали по време на сън или в т.н. будно – щом мислиш, малко или много той е дошъл.
Не е лошо да знаеш в даден момент сам ли си или има още някой в тебе.
Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на природата. Те са механически – колкото и да са силни, човек може да се справи с тях.
Искате ли да напредвате в живота си, прилагайте закона на внушението. Като разумни същества ще си служите с внушението при всички условия на живота, при всички случаи - за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на скърби и страдания и т.н. Внушението е оръжие, чрез което вие можете да воювате със злото, с отрицателните сили в света.
Много пъти могат да се промъкват и във вашето сърце и във вашия ум чужди чувства, които да спъват вървежа ви и чужди желания, които не са ваши или пък мисли, които са чужди. Всеки от вас ще работи върху себе си. За да се утаят тези лоши мисли, трябва да намерите противоположни на тях.
Учителят казва: Мине ти някоя мисъл, че може да ти се счупи крака, че ще паднеш и какво ли още не мислиш – на ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш в съзнанието си. Само ще обясня какво означава „допускане”: отваряш вратата. Това означава думата допускане – отваряш вратата и те нахлуват. – Но ако не го допускаш, казва Учителят, няма да стане. Значи, трябва да се научиш, да знаеш да си избираш какво да допускаш, какво да не допускаш.

2л. МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон.
Съвременните хора искат щастието на Абсолютния Мрак – то е най-голямото страдание, което може да има един човек.
Питат Учителя: В какво вярваш? – Вярвам, че всичко което съществува, ще изчезне. – Ама докажи го! – То само ще се докаже.
Какво нещо е животът? Учителят отговаря: Това е присъствието на Бога.
Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човека.
Защо Бог не иска да оправи света? – Защото е Любов, затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи.
В сегашния неразумен свят се изисква ние да бъдем крайно разумни.
Най-лесното нещо е да се оправи света, а най-мъчното – ние да оправим света.
Сегашното схващане за живота е голямо разочарование и за вярващи, и за невярващи.
Бог е Реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Единственото реално нещо, това е Волята Божия. Той вижда всичко, което се върши. Той вижда и в най-тайните места.
Чрез закона на Любовта човек може да живее без закон. Т.е. Любовта превъзхожда законите. Именно оттук нагоре започва свободата.
Учителят задава въпрос и отговаря: Защо няма смисъл живота? – Защото си разрешил въпроса, че няма Любов.
Който среща препятствие в живота си, той трябва да знае, че причината за това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност.
Всичко се хроникира, човекът е пред очите на висшия свят.
Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие.
Една култура, която убива, ще бъде убита – такъв е кармичният закон.
Любов и мъдрост, без Истина нямат Божествен произход.
Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за Него.
Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, не е под промисъл. Той е оставен на закона на случайностите и на стихиите. Ще повторя отново: Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, той е оставен на закона на случайността, на закона на стихиите.
В днешните времена на преход между две епохи, ще се спаси само онзи, който се стреми към чистота, който има в себе си една свещена идея.
Учителят казва: Моето учение се заключава само в една дума – чистота.
Дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Има много случаи, питат ме: Дойде еди-какво си, какво да правя? Няма такъв въпрос! Някой път човек иска някакъв подход – няма подход! Трябва да изтърпиш. Има много случаи, когато никакъв подход няма да ти помогне. Може да караш формули – карай, хубаво е! Мисли положително! – пак е приятно. Но някой път се иска търпение, трябва да търпиш; друг път се иска смирение – трябва да се смириш.
Религията е човешко дело, тя не е създадена от Бога. Когато Бог създаде света, нямаше никаква религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. Аз казах скоро в Русе и в Бургас: много хора има религиозни, но не са духовни – това е техният проблем. Религиозни са, но нямат нищо общо с чистата духовност.
Казва после Учителят: Религията е за болни хора. За разумните е Любовта.
Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. Учителят казва: Няма какво Бог да иска – ти ще искаш!
Питате: Къде да Го намерим? – Няма защо да Го търсите, само ще помислите концентрирано за Него.
Всеки човек, който работи с човешка любов, остава излъган.
Щом обикнете някого, Господ е там. Щом имате Учител, Господ ви е обикнал.

2ид. ПРЕРАЖДАНЕТО

Друг път ще ви говоря по-широко за прераждането, тука ще бъда по-кратък, по Учителя, тъй като Учителят казва: щурци, жаби и т.н. и т.н., това са хора. Но толкова скрити, че хората не могат да разберат тази скритост. И всички, които са живяли в голям разврат, после отиват да живеят като жаби. – Къде? – казва Учителят – в блатото. Но друг път ще говорим по-широко за това.
Смисълът на живота, казва Учителят, е в прераждането. Вземете го и в буквален, и в преносен смисъл.
Някой казва: Аз не искам да се прераждам. Учителят отговаря: - То не зависи от тебе.
В света всичко се преражда, без изключение и не само веднъж, но милиони пъти. Тук не става въпрос за хиляди, но милиони пъти се преражда.
Не е достатъчно човек да работи – казва Учителят – и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи.
Законът за прераждането е Христов закон, Той нареди да се прераждат хората. Учителят казва: Христос нареди да се прераждат хората.
Ако в този живот не изработиш по-добри условия за бъдещия, прераждането няма смисъл.
Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането прекъсва. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.
Някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за тези, които имат очи и които могат да виждат.
Който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на Земята. Дава един пример Учителят: Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. Коя е причината да става убийство? Една мома. Тя има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на Земята се оженва за момата; другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. Как ще се примири убитият? Като се прероди, той ще се роди в дома на младите. Значи детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.
Засега човекът не е свободен. И като ражда, пак не е свободен. Дори Моисей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Моисей отне живот и трябваше да плати пак с живот.
Ако някой – казва Учителят – е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак. Точните думи на Учителя са „първокласен глупак”, просто няма да има избор – с вързан ум и с ограничени, свързани дарби. Т.е. може да има някакви дарби, но все нещо няма да му върви, защото ще бъде нещо вързано – ще има нещо, но недовършено.
Виждате един човек, който е сакат. Казвате – горкият човек! Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите, и затова сега Господ го е ограничил, свързал е и ръцете, и краката му.

3л: УЧИТЕЛЯТ ЗА ЗЛОТО

Нашите врагове са онези, които ни заблуждават и които ни залъгват с бъдещето (става въпрос за вярата в бъдещето, пак напомням – вярата не трябва да се изпраща в бъдещето, вярата трябва да е насочена в Бога).
Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало.
При сегашните условия злото е там, където хората не го осъзнават.
Злото е привидно зло, докато човек разбере вътрешните закони, които действат.
Ако не разбираме доброто, то се превръща в зло. Ако разбираме злото, то се превръща в добро.
Доброто и злото, това са слуги, които те упътват към Бога. И едното те упътва, и другото те упътва – те са живи същества. Те са служители, за да те отправят към Вечното Начало.
Когато доброто е вътре във вас, а злото е отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто е отвън, вие ще бъдете победени.
Ако злото се спре в света, ще стане нещо по-лошо.
Само Бог може да ни пази от злото.
Злото е в егоизма, в материалното разбиране на живота. Това не значи, че духовният човек е образец. Сред духовните хора ще намерите най-голямо лицемерие и насилие. Там личният елемент е много по-опасен, защото заразата е проникнала по-дълбоко. Важно е личното да се впрегне на работа.
Злото е неорганизирана мисъл, чувства и постъпки.
Злото е същество, което има възгледи като на паразитите – това са философи, адепти, най-различни видове хора, дошли до положение на паразити.
Злото е един свят на закони. В злото за всяко нещо е определено какво и колко да правиш, за нищо не си свободен. Злото е строго определено. Доброто е без закон. Злото е строго определено докъде да бъде направено; доброто е без закон.
Злото има две страни: едната е относителна, а другата е мистична и универсална.
Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той гледа еднакво и на доброто, и на злото. Учителят казва: Бог от доброто не се възхищава, а от злото не се възмущава. Това са служители, които си вършат задачите.
Божественото добро е зло за човека, понеже човек не е подготвен. За Божественото добро е казано: Бог е огън всепояждащ.
Злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи, вътре в същината на живота няма никакво зло, там злото не съществува.
Лошите хора, като отходна канализация се жертват, за да освободят добрите  от нечистотата. Значи добрите хора, условно добрите, имат натрупана много нечистота – фина гордост, много такива тънки натрупани неща. И казва Учителят: За да освободят добрите от нечистотата, затова идват злите хора. Ако те не дойдат да коригират добрите, те не биха видели и изправили своите недостатъци и в крайна сметка добрите, (така наречените „добри”), биха се задушили в лошите изпарения на това вътрешно гниене.
Всеки от вас, който се бори със злото, ще стане канал на злото.
Злото действа в личността, а доброто действа в душата. Говорим за висшата душа.
Мнозина смятат, че злото е по-силно от доброто. По този начин те завъртват ключа на злото и светлината в тях угасва.
Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в своето развитие, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват.
Нисшите същества живеят в астралния свят на чувствата и желанията. Т.е. те живеят в тясна връзка с физическото тяло. Това са двата най-ниски свята, в които разумните същества рядко слизат. Защо? – За да не се обвързват с материята. Значи разумните същества рядко слизат, по определени закони, за да не се обвързват с материята.
Тъмните паднали ангели живеят в астралния свят и както животните страдат от човеците, така и хората страдат от астралния свят.
Злото като сила извън нас не цапа човека, но когато злото се възприеме вътрешно, вътре в човека, тогава то вече е опасно.
Някой ми казал лоша дума – казва Учителят – виновен съм аз, че съм я възприел. Учителят не казва, че той е виновен, тоз който те обижда – виновен съм аз, че съм я възприел.

3 ид. В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Това са откъси от втората книга „В храма на Учителя”, която трябва да излезе след години.
Какво казва Учителят за себе си:
Аз ви говоря истината. Ако някой отсега започне да ме обича, той вече е закъснял.
Любовта няма свое начало и няма свой край.
От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Просто говори Учителят и ясно: от каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене.
За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите, а Бога признавам за свой Баща.
Аз и Христос сме едно и с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов.
Онзи Христос, който беше в Иисуса е същият, който е в мене, защото един е Духът.
И когато аз си замина от България, втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Църкви не искаме. Ние каменни църкви не искаме – Любов искаме ние. Тука Учителят говори от името на Бялото Братство. Бих казал: никакви камънаци, никакви храсталаци, никакви глупости, но – така, да не се увличам.
Казва Учителят: Аз не спадам към никакъв народ, защото не съм от Земята. Аз не дойдох. Аз още не съм дошъл. Когато дойда, работата ще бъде опасна. Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно идва за него. Тука само мога да допълня, че турското робство е много... като целувка, просто нещо много приятно и много мило – става въпрос за нещо съвсем друго, нещо страшно идва за него.
Друг път няма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу.
Аз имам силата да ви възкреся. Кратко и точно казано от Учителя: Аз имам силата да ви възкреся.
Ако в света има още зло, това означава, че още не съм си свършил работата, т.е. не съм дал колкото трябва от своята Любов  и от своя Дух. Светът нямаше да падне, ако му бях дал нещо от себе си, ако му бях дал нещо от своя Дух.
Аз още никога не съм умирал.
И казва после Учителят: Какво ме интересува това, че вярваш в Бога? Мене ме интересуват тъмните Слънца, т.е. дълбоките мистерии – там, където човек става божество, а не занимания и занимавки с някакви вяра и вярвания.
Казва Учителят: Изключвам вярата. Аз съм заинтересуван само от Истината. Не вяра – само от Истината, която е всичко за мене.
После казва: Аз ще те излекувам, но с условия – никога да не лъжеш. Това е едно много дълбоко изречение и който го разбере, мога да кажа, че е три пъти благословен.
Казва: Аз съм безпощаден. Аз съм вън от всякаква критика. Това са точни думи на Учителя от неговите книги: Аз съм вън от всякаква критика.
В учението мога да ви услужвам, но не мога да ви помагам. Значи има нещо, което самият ученик трябва да развие – дълбоко осъзнаване - мога да ви услужвам, но не мога да ви помагам.
Аз съм виждал много православни и евангелисти, които идват при мене и казват: - Ще ни възлюбиш! Учителят казва: Казвам: никога не сте били в пътя на истината и ще ме извините!
Когато някой се запитва дали е вярно това, което говоря, казвам: ти има още много да теглиш. Значи когато някой се запитва дали Учителят говори истината и въобще това което говори дали е истина, кратко и просто казано, Учителят казва -  казвам: ти има още много да теглиш!
Друг ключ не ми трябва. На мен не ми трябва любов, която не разтопява, на мене ми трябва Любов, която разтопява всичко в света. Тука не става въпрос за религия, не става въпрос за любов донякъде – Любов, която разтопява всичко в света.
Ако вие сте верни към мене, и аз ще бъда верен към вас; ако вие сте неверни към мене, и аз ще бъда неверен към вас.
Опитът ми е много стар, опитът ми е много древен и в световете, и отвъд световете.
Словото бе у Бога и беше в моя Дух.
Питат Учителя: Ами вярваш ли в Бога? – В Бога не вярвам. Аз живея в Бога. Няма нужда от вяра, а от живот в Бога. Аз живея в Бога.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #23 on: септември 14, 2017, 08:08:39 am »
АУМЪ
5.07.2011г.
1л: Сай Баба
1ид: Мъдростта на Сай Баба
2л: Буда
2ид: Мъдростта на Буда
3л: Йога Васища
3ид: Древно предание

1л: САЙ БАБА

Сай Баба е същество отвъд всякаква религия. Велик Учител и както често се случва, останал неразбран. Някои го мислят даже за факир – тези неща са при него странични.
Казва: Без значение е какви са събитията – аз съм винаги блажен. Значи, тука става въпрос за същество извън събитията и явленията. - Аз не се нуждая от никакъв празник. Аз съм винаги в блаженство. Аз съм мек като масло и съм твърд като диамант.
Направи избор, казва, при който твоето минало да не може да действа.
Човекът в действителност се обучава с тихи вътрешни напомняния.
Брахман е определил, че всяко действие трябва да има своите последствия.
Само Бог е вашият напълно безкористен приятел. Някои искат да го заместят с човек, други с учител, трети с ... Само Бог е твоят напълно безкористен приятел.
Богът трябва да се признава във всичко, което съществува, което очарова или което отвращава. Забележете – и в което отвращава, Бог е там. Във всичко, което цъфти или което увяхва – навсякъде е Бог.
Сай Баба казва: В този свят няма нищо, което да не е въплъщение на Бога.
Всички религии говорят за един и същи Бог, Той е Един за всички племена и народи.
Бог е целта на живота. Любовта е Една. Тя стои над всички касти, националности и религии. Единствената практически ценна религия е самореализацията.
Бог присъства във всеки човек, във формата на Любовта.
В този свят всичко е Бог.
Истината е по-фундаментална, отколкото атома.
Познай първо себе си, а след това всичко останало.
Точно така, както облаците скриват слънцето, така умът скрива Бога, от Когото той произлиза.
Вие се раждате, за да се научите да не се раждате отново.
Най-голямата награда, която можете да получите, това е Любовта на Бога. Тука се сещам за едно специално нещо, което казва Учителят, какво е страшният съд – и Той го казва безпощадно: Това е, да ти е отнето развитието за 12 милиарда години. Отнето – нямаш шанс да се развиваш, каквото и да правиш; това е всъщност страшния съд и дори нещо по-лошо. Това е.
Сай Баба: Умът вижда разделеността; Любовта вижда единството.
Любовта не търси награда, тя сама по себе си е награда.
Прекрасна мисъл: От всички побърквания, които могат да поразят човека, побъркването по Бога е най-безопасно и най-благотворно. Ето една хубава идея за които искат да се побъркват.
Кое е безпогрешен признак на мъдрия човек? Любовта. Любовта към цялото човечество, не само към едно учение, към една религия, към едно племе – към цялото човечество.
Ако развиете Любовта, няма да ви е нужно да развивате и още нещо: Любовта не оставя място за дребнавостта и теснотата на погледа.
Ако вие придобиете Любовта, даже ще можете и без свещените писания, защото целта на всички писания е да се пробуди Любовта.
Духовната дисциплина расте само на почва, оплодотворена от Любовта.
Бог наблюдава с хиляди очи и най-малката активност на човека. Става въпрос за едвам забележимата, скрита активност, и най-малката активност.
Ако сте уверени, че зависите от Бога 100%, Той ще се погрижи за вас и ще ви спаси от всяка неприятност и всяка вреда.
Най-висшата добродетел е смирението и отдаването на себе си на Бога.
Човекът има само воля, а не свободна воля. Разбира се, той може да си въобразява. Свободна воля има само Единният Бог.
Всичко добро или лошо, което изпитва напълно преданият човек, е дар от Бога. Бъди доволен от всичко, нищо не може да стане без Неговата Воля.

1ид: МЪДРОСТТА НА САЙ БАБА

Съществува само Единството. Множеството е ваше въображение.
Помни: Служенето е повече от медитация. Служенето не трябва да е показно.
Непривързаността – това е жертвата.
Умът, укрепен в осъзнаването на Единния, е подобен на скала.
Няма по-ефективна сила от чистотата.
Радостта е капан. Скръбта е истинският учител – тя учи на внимателност, благоразумие, различаване, непривързаност, осъзнатост, будност.
Когато нямаш абсолютна вяра в резултата, тогава се появява съмнението.
Когато нямаме в себе си правилната истина, ще подлъжем много хора; ще подлъжем, ще подведем много хора.
Действието, посветено на Бога е освободено от карма.
Всичко друго, освен Единният, е лъжа. Дори и духовните практики.
Практиките не освобождават, само чистотата освобождава.
Фактът, че имаш въпроси, доказва, че още си от нивото на света.
Има само Един, а не двама. Ако човек вижда втори, тогава действа илюзията.
Когато посветените предават своя живот на Бога и му се подчиняват, Той поема пълната отговорност и грижа за своите посветени, дори и в най-малките детайли.
Където има чиста Любов, само там е Бог.
Юда бе близък и скъп ученик на Христос. Той беше посветен.
Има голяма грешка в приемането, че медитацията е основната практика. Истинската практика е тази чиста любов, която не се различава от Божията Любов. Сещам се, скоро в Плевен ме питаха, в някои градове все още има въпроси: Ако много медитирам, ще узная ли причините, дълбоките неща за живота, последствията? – Нищо няма да узнаеш, нищо няма да разбереш! Но ако посветиш себе си на чистотата, ще узнаеш. Радвам се, човекът разбра, каза: За това дойдох, това ми трябваше, благодаря – довиждане! Това е – разумният разбира от малко.
В чистия човек няма тяло, няма ум – и двете са изчезнали – има само любов, само духовност.
Непривързаният човек – той вече не е част от света и от хората.

2л: БУДА

Великият Благословен. Буда, от санскритския корен „будх”, т.е. този, който напълно се е пробудил. Не донякъде, а този, който напълно се е пробудил в себе си, в своята същност. Иначе, ако не се беше пробудил, щеше да си остане Гаутама, т.е. няккакво име. Казано по друг начин: пробуденият човек живее с любов, с душа. Той живее като душа, като дух, действа мъдро. Знаещият, казва Буда, живее разрушително, защото знанията са повърхностни.
Който е познал своята „будувост”, цялата красота на космоса и звездите вече угасват. Много просто – той вече е видял своя Център, той е видял друга красота – своята същност, наречена „татхагáта”. Кой е татхагата? Този, който знае, че отникъде не идва – казва Буда – и никъде не отива, той е всякога. Татхагата е всякога. Буда не е ум, не е тяло, той е татхагата – чисто съзнание, чиста реалност, велика пустота. Казано по друг начин – безпределна освободеност.
Що е Буда? Този, който постига Истината и не се привързва към постигнатото. Сам Буда го казва: Този, който постига Истината и не се привързва към постигнатото.
Истинският будизъм е един изключителен себеанализ, непривързване към нищо и състрадание към всичко живо. Будизмът е учение, което е концентрирано изключително към съвършеното внимание, т.е. изключителна бдителност.
В будизма истинският йог е извън ежедневието на света, но не чрез бягство, а чрез постижението на вътрешната си бдителност, т.е. свобода.
Буда казва на своите монаси: Братя, аз не ви предлагам никакви догми, не искам от вас да вярвате. Призовавам ви само към едно: да се стремите към самостоятелно просветление.
Буда разбил идеята за кастите само с едно изречение, за което си създал много врагове. Буда казал: Не вашият произход, а вашето поведение ви определя вашата каста. Казва: за постигане на освобождение не са необходими нито вяра, нито безверие, а само едно: целенасочено духовно самоусъвършенстване. Три думи: целенасочено духовно самоусъвършенстване.
Казва: Внимателните не умират. Лишените от внимателност са подобни на мъртъвци.
Казва още: Знанието не може да ти бъде учител. Само опитът е достоен да ти бъде учител.
При Буда дошъл един ученик, желаещ голямо чудо. Той обикалял много учители, странствал, накрая дошъл и при Буда. Казал: След голямо чудо ще повярвам. Буда печално се усмихнал. Преданието казва: направил велико, страхотно чудо. Ученикът възкликнал: - Сега аз съм съгласен под твоята ръка да мина през степените на учението. Но Буда му показал вратата и казал: - Сега вече ти никога не си ми нужен.
Доброжелателност – казва Буда – към всички същества, което означава няма никакви жертвоприношения. И Заратустра, и Тот отричат; когато искаш жертвоприношения – ами ти се предай в жертвоприношение. Ето я истинската религия – казва Буда – доброжелателност.
Който говори безумно, сам наказва себе си.
Както Великият океан има един вкус – соленият, така и моето учение има един вкус – освобождението.
Злото се самозаражда, възниква в глупака и така то побеждава глупака.
Който напълно е смирил себе си, може да смирява и другите.
Когато човек постигне пълно смирение на своето аз, тогава той намира господаря, който трудно се намира.
Злото шлифова вселената като елмаз.
Привързаността към света е нещастно желание.
Не допускай времето в себе си, времето е печал, времето е обреченост.
Отказът от всяко зло е приятен отказ.
Всяко смирение е суета, когато човекът има влечение към земни или небесни радости.
От двама човека, които извършват една и съща грешка, по-лош е този, който не я е осъзнал.

2ид: МЪДРОСТТА НА БУДА

На пробудения доброжелателността, непричиняването на вреда, отречеността – те са му оръжия.
Врагът, ако ти го обичаш, може да ти помогне да достигнеш дълбочина и съвършенство. Той затова е дошъл.
Вниманието е пътят, който води към освобождението от смъртта.
Внимателният не умира. Лишеният от внимателност е подобен на мъртвец.
Обръщай своят взор натам, към мястото, в което светът не вижда радост.
В будната и осъзната мисъл няма никога страх. Много просто – Бог работи в нея.
Ако не реагираш на страданието, тогава няма да има страдание.
Който има чисто действие, придобива метода, придобива дхарма, т.е.придобива благото.
Истината може да бъде намерена само с търпение и искреност. Две неща казва Буда – търпение и искреност.
Хора, които си създават неверен живот, се унищожават от смъртта.
Обичайте враговете си, защото враговете са ваши благодетели.
Сам ти се правиш чист и нечист и никой, освен тебе няма да ти бъде спасител.
Натрупването на зло е скръбно. И казва: Даже злият вижда щастието, докато злото не е съзряло. Но когато злото съзрее, тогава злият вижда злото. Злодеят страда и в двата свята – и в този свят, и в другия свят.
За мъдреца не съществува този временен живот.
Който произнася лоши думи, затяга възел около себе си.
Само този ще победи живота, който познае Истината.
Гледайте и на радостите, и на скърбите като на страдания, разбирайки, че всичко това е крехко. Така мъдрият достига свобода.
Няма мъдрост този, който нетърпеливо преследва своята цел. Пак ще повторя: Няма мъдрост този, който нетърпеливо преследва своята цел.
Сладостта на Мъдростта превъзхожда всяка сладост.

3л: ЙОГА ВАСИЩА

Загатвал съм ви за него, сега ще говорим за него.
Първо: изумително същество, отшелник, древен Учител, Мъдрец, разрушител на гнева и желанията, същество на Великата изначална духовност, практически мистик, Древен безсмъртен, същество на вечната Мъдрост и Премъдрост, един от Великите Синове на Брахман, роден от Разума на Брахман. Тука няма да се впускам в подробности, стар мой приятел, имахме докосване и в този живот – но това е друга дълга тема, ще я изключа. Ще ви говоря само за него, защото е нещо изключително.
Учителят Васища е бил жрец в слънчевата династия, още от Първата раса на боговете. Почита се като Велик дух, потопен още в древността в непрекъснато блаженство. Както ви казах и преди, това е прероденият впоследствие Брат Михаил.
В древността го наричали „Кулапáти”, „Изначален Учител”. Само ще ви кажа, че и сега има тайни книги, които в Индия и в Тибет се крият. Те се отнасят до най-висшите тайни и забранени степени на йога. Изключителен древен Учител, познава много предания, част от едно предание после ще ви кажа.
Васища е богат с Истината, с истинско знание. Книгите му са свещени писания. Автор на древноиндийски свещени текстове. Среща се във Ведите, в Упанишадите, в Пураните и въобще в древни писания.
Казва: Аз получавам мъдростта си от Брахман. (Има много сродна мъдрост с Яджнавалкия). Той е от тези древни мъдреци, които в миналото са се отказали да отидат в рая, когато им е било предложено – пълен отказ от рая – т.е. те са избрали само Бог. Били са призовани да отидат в рая – те се отказват категорично. Те останали в Брахма, в Абсолюта. И забележете, този Велик Учител казва за Учителя: Той е Учителят на Учителите. Тука само за малко ще ви спомена – Учителят не е Син Божий; Старците не са Синове Божии, даже не са Велики Учители – те са надраснали това. Синовете Божии са кандидати за Старци, но там е много трудно да бъдат приети, изключително рядко. Дори при пълно служене на Бога, и то при служене до смърт, тъй като правилата за Старците са съвсем други, няма нищо общо с Голгота. Ако си верен до гроб, не си достоен да станеш Старец. Някой път ще ви обясня разликата и какви са правилата. Само ще ви кажа едно от правилата: ако можеш да издържиш повече от три милиарда години в уединение. Но има други, по-дълбоки правила – но това е друга тема.
Васища казва: Докато не виждаш Бога във всичко, тогава умът възприема чисто и нечисто – и двете са погрешни. Забележете: тогава умът възприема двойнствено, той не вижда единно и почва да мисли, че еди кое си е чисто, а еди кое си е нечисто и не знае как действа Брахман.
Ум, който стане напълно очистен, става духовен учител.
Който осъзнае себе си, вярата му към този свят се прекратява.
Истинското знание е лодка за преминаване в другия свят, за преминаване в Брахма.
Убеждението възниква при старателното изучаване на Тайната на живота. Без това не възниква истинско знание даже след милиони години. Пак ще повторя: убеждението възниква при старателното изучаване на Тайната на живота. Без това не възниква истинско знание, даже след милиони години.
Тези, които са станали непокорни, са били Безсмъртните – разбира се, една част от тях. Бог е убил безсмъртните богове със смъртта – казва Васища – за да научат специалния си път към Него. Той е много специфичен път за всяко същество, който трябва да извърви към Него.
Няма по-голяма сила от правилните действия в настоящето.
Съдбата може да се победи с усилия в настоящето. Личните усилия са друго название на Тайната Божия Воля и Сила. Личните усилия, говорим за тези непрекъснати, малки, постоянни, искрени – друго название на Тайната Божия Сила и Воля.
Съдбата не е резултат на Бога. Съдбата е резултат на собствени минали действия. Със своите собствени усилия, казва Васища, стани внимателен.
Който е познал Истината, религията вече не му е нужна.
Невежеството на човека е по-вредно от всичките му болести, взети заедно.
Този, който има власт над себе си, не се подхвърля на чужди влияния. Значи този, който е овладял себе си, който има власт над себе си, не се подхвърля на чужди влияния.
Създателят е създал Сам Себе Си и затова всеки трябва да създаде себе си. Прекрасна мъдрост! Създателят е създал Сам Себе Си и затова всеки трябва да създаде, всеки трябва да пресътвори себе си.
Който има духовна природа, не се заблуждава.
Създателят е „чúта”. Тази дума означава „абсолютно чисто съзнание”. Това чисто съзнание се явява Негово тяло. Това е тялото на Брахман, външното Му тяло.
Когато съзнанието е облечено в духовно тяло, то се нарича разум. Разумът е създаващият материята, материалното. Той е това, което възприема външните неща – обекти и всякакви подобни. Но те съществуват само като названия. В Реалността не съществуват обекти. Не съществуват нито обекти, нито възприемащо съзнание – съществува само Чита – всеобщото, абсолютно чистото Съзнание.
Който е разбрал изцяло тайната на съзнанието, прекъсва всички беди и заблуждения. Той става свободен.
Бог съществува, но не възприема вселената. Значи, Той съществува и в нея, но не я възприема. Истината Му е абсолютно чиста, абсолютно Неродена. Той влиза в нея, но не я възприема. Той работи чрез нея, но не я възприема – Той я превъзхожда. Той е само Наблюдател.
Бог не е далече. Той е Съзнание, Което е навсякъде. Той е чисто Съзнание. Скритата вселена, това е всъщност чистото съзнание. Скритата вселена, за която Учителят говори, Божествената вселена, това е всъщност чистото съзнание. Който не знае това, не знае нищо.
Бог може да бъде осъзнат само когато е твърдо разбрано, че вселената е нереална, както е нереална синевата на небето.
Само когато едно същество се осъзнае като съвършено несъществуващо, тогава може да бъде осъзнат Бог. Пак ще повторя: Само когато едно същество се осъзнае като съвършено несъществуващо, само тогава може да бъде осъзнат Бог.

3ид: ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ
от Йога Васища

Това е само откъс, след време ще ви изнеса и другата част. Тука става въпрос за тайната на бацила, за която горките учени просто хабер нямат за какво става въпрос. Няма и да имат, тъй като те нямат метод, нямат в себе си Брахма, нямат Истината. Да видим какво казва част от това предание, предава го Йога Васища, той има много предания подобни:
Съществувало древно, паднало същество, много висше, древно божество. Когато Брахма му дал избор още в древността, това същество пожелало да стане изключително вредно, много вредно, необикновено вредно за хората и да ги поразява, да ги разрушава. То имало огромно, егоистично желание. След време ще видим за каква красота и воля става въпрос, когато разберем дълбокия замисъл на Брахма.
Това същество станало бацил, вирус. Пожелало да стане много малко, за да остане скрито, абсолютно невидимо, да заразява тайно хората и съществата. Това били дълбоко вродени нечисти склонности.
И така този бацил започнал да странства в много светове, на много места и да се крие. Къде? Йога Васища казва: в праха, в нечистотата, нечисти ръце, нечиста кожа, мъртви тела, гниещи места, в определени хора, застояли води, в животни и т.н. Той странства и се развлича в болните хора, които разрушава. Но често се случва и да пада на земята от прекалена преумора – тук става въпрос за огромна енергия – да пада дори и това същество от преумора на земята, изморено от своята изключителна разрушителна деятелност. Другият вариант, при който пропада и пада от умора: когато върху него се прочете от чист човек изключителна молитва или изцеляваща формула, или просто се случи подходящо, чисто духовно изцеление.
И така, този бацил (той е пръснат после в многобройни малки бацили), но този бацил – коренът – е една много стара и древна жестокост, която станала неговата естествена функция. Ще видим, това е подобно както при Сатана – ръководи го друго същество, но те са много обвързани; това става естествена негова функция. Това една стара и много странна карма – казва Йога Васища. Дори се е случвало този бацил да изпитва изключително умиление при вида на страдащите хора. Рядко се случвало, но се е случвало. Но той продължавал да следва своята карма.
Но този бацил си имал и свои лични безпокойства. Васища обяснява: лични безпокойства, защото поради това си дело, което е пожелал в своята древност, този бацил забелязал, че си замътил погледа и вече не виждал ясно, и дълбоко не разбирал нещата. Защото да се радваш на страданията и болките на другите, означавало да унищожаваш нещо в дълбините си. И това същество започнало да разбира, че нещо му липсва, почуствал липса на удовлетвореност – нямал този бацил пълнота.
И така, този бацил в един момент започнал да съжалява за своя път, но връзката с това тайно същество, което го ръководи, била огромно, много могъщо силна и обвързана. Освен това, влизайки в хората този бацил усетил, че живее едно много нисше съществувание – друго нещо, което не одобрявал.
И така, малко по малко, този бацил започнал да проглежда, да провижда, че това не е живот и че пътят е напълно погрешен. Той си казал: вече се уморявам от всички тези видове нечистотии. Нямам приятели, никой не ме съжалява, нямам дом, нямам достойно име. Загубих разум и благородно чувство, създадох много проблеми, много невежество и много заблуди. Аз не съм свободно същество.
Има демон, древен и страшен, в мен. Този скрит демон в мен, искам да се умилостиви, или аз ще го унищожа – стара древна воля. Аз не съм разумно същество и самó си избрах да бъда бацил. Как да се освободя сега от това битие, което е по-лошо от битието на червея?! (Започва осъзнаване). Искам да се върна към свободата си, към своята древност.
Дошло време, когато този бацил пожелал много твърдо да се отдели от всичко нечисто и той решил да стане изключителен аскет. Този дух пожелал изключителен аскетизъм – да се уедини, дори да се самоизтезава, за да се самоизтощи, за да се освободи от тази стара, тежка, избрана участ.
Това същество, било както казах, с огромна воля и огромна устременост. И това същество твърдо стояло, казва преданието, седем хиляди години съвършено неподвижно! Ал Халладж е стоял една година абсолютно неподвижно, дори със скорпион под мишнцата си – негов приятел. Бодхидхарма девет години, но тука говорим за седем хиляди години воля, страшна воля – изключителен аскетизъм, абсолютна неподвижност, за да разруши този демон в себе си. Почнали да не го вълнуват никакви събития – нито вятъра, нито дъжда, нито пожарите.
И поради това голямо устремление, то цялото се очистило, то цялото разрушило своята греховност. Всичко греховно се разпаднало и то достигнало много висока мъдрост, защото неговата енергия била готова да запали целите Хималаи. Това било много рядко срещано устремление. И Брахман, казва Васища, го видял. Боговете се изумили.
Той видял, че това същество е изключително и че то практикува аскеза и очистване с много рядка специална сила на преданост – нещото, чрез което се постига всичко.
Случило се, че боговете наблюдавали тази велика аскеза и воля. Те били изумени. Те искали да говорят с това същество, но то било в много висше самоотречение – никакви разговори. И дори боговете изпитали страхопочитание. Но по този път това същество станало съвършено чисто и постигнало най-висока степен на себепознание.
И така, това велико отдадено същество постигнало чисто разбиране за Брахма, за Абсолюта – не за Бога – за най-дълбоките тайни на Абсолюта в себе си; не някъде – в себе си. И нямало вече в себе си нито съмнение, нито желание, чрез това велико себепознание. И то казало: - О, Брахман, демонът в мене, който ме преследваше от хиляди години, умря.
Друг път ще ви продължа другата част от това предание.
Следващата лекция – на 2 август.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #24 on: септември 14, 2017, 09:56:38 am »
АУМЪ
02.08.2011г.
1л: Валентин
1ид: Любовта според гносиса
2л: Василид
2ид: Мъдростта на гносиса
3л: Гностичният Христос
3 ид. Гностичната душа
1 лекция
ВАЛЕНТИН

Кой е Валентин? Християнски гностичен Учител, който бил разочарован от християнството, след което окончателно приключва с църквата. Той написал много книги и имал многобройни последователи – в Египет, в Сирия и на много места. Даже имал много врагове, които също го почитали за дълбокото слово, за дълбокото Божие слово.
Той казва: Гностикът има в себе си дълбок вътрешен Източник, където опознава нещата и откъдето храни вдъхновението си. Но с този начин на мислене Валентин бил голяма опасност за църквата, както и богомилството. Значи, те са проповядвали истинско християнство, което е (ще говорим по-нататък за богомилите) голяма опасност за църквата. А на гностичен език това означава, че голямата опасност за църквата е Самият Източник, т.е. Бог. Това казва Боян, това казва и Валентин: Най-голямата опасност за църквата е Самият Бог.
Според Валентин, главната енергия на човека трябва да бъде насочена навътре, към центъра, към Източника, към самопознанието и гносиса, т.е. откровението.  Трябва да се търси откровението. Разбира се, трябва да се спечели доверието на Бога.
Според него, самопознанието означавало да станеш господар на своя дом, казано по друг начин – господар на своята същност. Иначе в твоя вътрешен живот ще има пропаст, а твоят дом ще се управлява от тъмните сили и твоята воля ще бъде обзета от чужди сили, навлязли в твоя дом.
И така, мъдростта на Валентин:
Благата вест, казва, е страхът Божий. Той е началото на мъдростта. Дори и Сатана бил потресен, защото това е предупреждение от Бога за всички и всички, които са разбрали правилно този закон, Бог ги отделя към избраните. Този закон разделя съществата на две раси: безсмъртна раса и смъртна раса.
Казва: Човекът е роден, за да умре вътре в него смъртта. Когато разрушите смъртта вътре в себе си, няма да умрете – ще умре само светът.
Речта е дар свише. Тя не е достъпна даже на ангелите. Тя идва от чистия гносис.
Мисията на човека е да победи своята смърт. Преведено това означава, и най-малкото зло в себе си, най-малкото, микроскопичното зло. Искам да кажа: има ли някакво малкото зло във вас, някъде ако имате враг или каквото и да е, смъртта е още във вас.
Духовните хора са спасени; душевните хора могат да се спасят; материалните хора не са спасени - те са обречени на гибел и на тежки прераждания, докато някога тръгнат в другия път.
Никой не може да намери Истината, намирайки се под властта на закона. Бог на закона и Бог на Любовта са различни неща. Тука се казва, че Бог на Любовта е Бог на спасението.
Според Валентин, Бог е дълбочина и тишина. Дълбочината е непородената област на Изначалната Основа. Ипосле казва: Бог е Главната Причина за смъртта. Той също така е и преодоляването на смъртта, и на света.
Този, който притежава гносиса (откровението), носи в себе си вечността. Този, който притежава гносиса, знае за какво е призован. Той носи в себе си вечността и изпълнява Волята. Той не казва „искам да служа на Бога“, никога не пита „как“: той знае отвътре.
Валентин казва: Търси Бог, изследвайки себе си. Тук за малко ще се отклоня: някой път ви помага ангел, вие мислите, че е Бог. Когато се отдадете напълно на Бога, ще разберете точно кой ви помага: начинът на Бог е друг; начинът на Учителя е друг; начинът на много напреднал брат е друг; начинът на ангел или архангел е друг, или на умрял близък напреднал приятел, също е друг.
Гносисът е нещо истинско в сравнение с християнската ерес, казва Валентин. Гносисът, това е истинското знание, което носи реалното спасение на човека. Гностикът получава тайния смисъл на учението на Христос.
Гносисът се отличава от вярата така, както Духът се отличава от Материята. Казвал съм и друг път: може да вярваш и да оглупяваш. Откровението, пътят на Мъдростта са друго нещо, Любовта -  това е друго нещо. Казва: Бог е заинтересован единствено от това – човекът да придобие истинско знание; не вяра – истинско знание.
1 идея
ЛЮБОВТА СПОРЕД ГНОСИСА
Любовта е вечната, безсмъртната енергия и субстанция, а религията е второстепенна, второстепенно явление. Имаш ли любов, ти вече си богат, защото Бог те притежава, ти си в Него, а всичко е в Неговите Ръце. Нямаш ли Любов, все едно е какво притежаваш, защото си отдалечен от Бога. Любовта вътре в тебе е, която вселява твоето безсмъртие.
Василид казва: Любовта е родена от тайната на Бездната, т.е. от тайната на Безкрая. Този, който се е отказал от Любовта, е придобил проклятието. Казано по друг начин – придобил знанието, Дървото за познанието на доброто и злото.
Грехопадението е падение на Любовта в човека. Който не е познал Любовта, заживява в произвол и хаос. Любовта, казва гносисът, не е свързана с щастието и нещастието, Любовта е свързана с Плерома, пълнотата, Целостта, която е път към Вечната Пълнота на Бога. Значи нашата пълнота е път към по-високи степени на пълнота. И накрая – към Безкрайната Пълнота на Абсолюта.
Любовта към Бога е път към безпределната тайна на Бога. И казва гносисът: Ако разбереш и осъзнаеш Любовта, тя става твоят вечен път към скритото вътре в Бога и ти ставаш част от тази скритост, от тази Мистерия.
Любовта, това е животът. Животът не може да бъде обяснен, защото произходът му е от Велика тайна, която е скрита в Бездната. Животът не е за обяснение, а за възхищение и  благоговение. Казано по друг начин: животът никога не е имал произход, защото никога не е имал начало, нито е имал край. Животът е живот, а смъртта е връщане в живота. А когато животът се ражда, това е само едно слизане в привидната смърт. Но всичко това е все живот, и то живот без никакъв край.
Чувственият свят в живота е резултат от трагическа грешка. Чувственият живот, това са изхвърлените сили от Плерома (когато говорим за Христос ще стане по-ясно); чувствените сили, емоционалните сили и т.н. са изхвърлените сили от Целостта, от Плерома, от Прасветлината. Те са изхвърлени в мрака на света.
2 лекция
ВАСИЛИД
И преди съм говорил за него, и след време пак ще говорим за него. Казвам направо: това е бащата на гносиса, най-дълбокият гностичен Учител. Както Ал Халладж е сред суфите: има много големи суфи, но Ал Халладж не е голям, Ал Халладж е велик. Такова нещо е Василид.
Василид е сирийски монах и странник. Живял най-вече в Египет; на много места, но най-вече в Египет.
Евангелието на Василид е било най-опасното евангелие, поради огромната му премъдрост. Василид е същество с голяма мистична дълбина. Василид казва:
Всичко е произлязло от Велико Неродено Начало. Светът е произлязъл от Нищото и затова се явява нищо. Светът е несъществуващ. (За тези, за които е сложно да разберат, накратко ще поясня: вие казвате „Варна, България съществуват“. Не съществуват обаче: всяко нещо, което може да изчезне – не съществува; всяко нещо, което никога не може да изчезне – то е, което реално съществува, това е мярка.)
Светът е създаден привидно, външно, от най-нисшите йерархии и затова в света има война. По тази причина Висшият Бог е изпратил Третото същество, наречено Христос, да освободи хората – вярващите и пленените, от властта на силите на падналите ангели.
Третото същество Христос не е страдал, но юдеите не разбрали това. Сам Бог превъзхожда цялото Битие и всяка мисъл. Той е бил скрит в Христос и затова не е страдал. Защо не е страдал? Василид казва: - Защото е Несъществуващ. И затова страдание няма. Страданието е за съществуващите, ограничените, нереалните същества. И после Василид казва: Всеки, който не познава Бога, има слабости, а те създават в него нисши сили, които пък му създават материално тяло. Който не познава Бога, не може да се освободи от тези нисши сили, които го създават и ще продължават да го създават.
Плътното, което не е синовство живее в това, което се нарича „свят“. А синовството, т.е. Духът, живее във Свръхсвят, отвъд плътното, отвъд света.
Луцифер е мислел, че е бог, но по-късно разбрал, че е роден от по-висша сила и се смутил – разбрал своето незнание. Самият Бог няма начало, Той произлиза от собствената Си Бездна. Няма начало, няма произход, защото Той винаги е бил. Той е без начало поради собствената Си Бездна, но Той е излязъл от Нея, т.е. Той е излязъл от Себе Си, излязъл е от Своята Велика Мистерия и е дал начало на всички същества, поставил е световете във времето.
Чистото Божие Слово е същността на живота. То е първичната манна небесна, защото Чистото Слово е концентрираната Същност на Бога. Това е Неговото скрито, съкровено Ядро, т.е. вечният и безкраен Хляб, с който се хранят всички безсмъртни. Самият Василид държал много на чистото слово, никакъв компромис, защото той знаел, че това слово се превръщало във врата за разкритието на Божественото Съзнание.
Василид казва: Себепознанието е излизане от границите на историята, от границите на времето и на света.
Врагът – казва Василид – врагът не е създаден за да го победиш, а за да го преодолееш в себе си. Значи, никаква победа! Врагът не е създаден за да го победиш, а за да го преодолееш в себе си.
Истината е подобна – казва – на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина, и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина. И казва Василид: Същността не е в бъдещето, същността е в Истината. И казва обръщение към своите монаси: Монах е всеки, който бяга от лъжата към Истината и който бяга от множеството към Единството. Има един-единствен манастир: Истината. Влез в него и тази Истина ще ви направи свободни. Това е стара идея на „познай себе си“, защото познай себе си е точно това – живей в Истината, т.е. живот в Бога.
Гносисът е възхитително учение. То е тайната истинска Мъдрост. Гносисът е получаване на тайно знание, което същевременно е спасение – това, което е отречено от църквата. Но това е тайно знание, истинско знание, което е и само по себе си спасение.
Чрез гносиса в човека се спуска Първото Същество – Бог, истинската реалност. Когато Третото същество Христос казва: „Как така ме наричате благ, благ е само Отец ми“, Той говори от опит, казва Василид. Той е видял величието и благостта на Единствения Бог, на Първото Същество, Той е видял това чрез гносис. Знанията са умствено явление, докато гносисът е чисто духовен. Значи, гносисът не е религиозен, гносисът е чисто духовен. Аз ви казах и преди – има много религиозни хора, но не са духовни и това е тяхният проблем.
2 идея
МЪДРОСТТА НА ГНОСИСА
Мъдростта освобождава човека от закона, от т.н. „стечение на обстоятелствата“, от други наречено „от случайността“. Гносисът казва:
Намерението е мъдро, защото то не изпълнява желанието, то реализира намерението на душата (става въпрос за висшата душа). Желанията не познават реалността. Това, което води в реалността, е мъдрото намерение.
Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит. Мъдростта е дело на чистия Дух. Знанията се дават, а Мъдростта се придобива само в Тесния път, изключително тесния и труден път. Мъдростта се придобива в извънвремието. Така чрез гносиса мъдрият заживява в Духа. Да живееш в Духа, това е живот в безвремие.
Мъдрият наблюдава духовно; казано по друг начин – без никакво мислене - мъдрият наблюдава духовно. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода.
В тази истинска мъдрост няма знания, а има само пълнота и безкрайност, Велика пълнота и безкрайност, преизпълненост. Когато си близо до един мъдрец, ти си близо до един неизразим свят, защото там в дълбините му сияе изначалната Плерома. Той не е знание, той е пълнота: ако направиш връзка с тази пълнота, задължително ще получиш нещо от дълбочината.
Мъдрият се пази, казва гносисът, да върши добро, защото той живее в Бога и не се меси, освен ако Бог иска. И той знае точно кога Бог иска това.
Спящата религия казва: „Прави добро и избягвай зло“. – Напълно погрешно мислене, според гносиса. Мъдростта казва: Живей в Бога и доброто ще тече естествено и истинно, отвъд ума и отвъд правилата, защото тука действа Самият Бог – ето я мярката. Както знаете, много хора правят добрини и последствията са много лоши; има и обратен вариант, това е друга тема.
За мъдрите, за избраните, възкресението вече се е случило. Мъдрият, дали ще върши добри дела, дали няма да ги върши – той просто е спасен, защото Мъдростта е важна, а делата му са без значение. Забележете, „Мъдростта е важна“, той носи нещо друго, дълбоко – делата му са без значение; и да прави, и да не прави, той е в Плерома, в Пълнотата, той е вътре в Бога.
Мъдрият е спасен, защото спасението е скрито в собственото себепознание, в собствената му духовност и Божественост, защото само тази духовност може да устои на вечността и само тази Божественост може да устои на Безпределността. Защо казвам това? Защото натискът на Безпределността е огромен, трябва да имаш изключително неизменна Любов да понесеш, така както на дъното на океаните живеят много малко същества, защото натискът е огромен, трябва да имат особени способности, за да издържат този натиск.
Себепознанието е осъществяване на спасението. А що се отнася до света, светът ще бъде избавен, но няма да бъде спасен. Пак ще повторя: светът ще бъде избавен, като цяло, не говоря за демоните и другите неща, за тях има друго бъдеще: ще бъде избавен, но няма да бъде спасен, защото още не е готов да живее в Духа на Бога, затова само ще бъде избавен.
3 лекция
ГНОСТИЧНИЯТ ХРИСТОС
Тука ще разберем какво представлява Христос от истинска гледна точка, гледната точка на Мъдростта.
Третото Същество Христос е гносис на Бога, откровение на Бога. Христос е произлязъл от Любовта на Бога, а Сатана е произлязъл от гнева на Бога – това са две различни сили на Бога.
Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея. Тъй като хората са половини – мъж, жена и т.н., даже не са и половини. Значи, Плерома принадлежи на Бога и на Божествената област. Дървото за познанието на доброто и злото е лишено от Плерома и затова този свят се стреми нанякъде, върви нанякъде, но незнаейки къде. Дървото за познанието е падение; Луцифер е паднала Мъдрост, а Христос е неродена Мъдрост, която носи съвсем друго знание, знанието за Плерома, Пълнотата, Целостта, андрогина.
Христос е андрогин, цял, той няма нужда да се ражда от майка и баща, както и Мелхиседек, както и много други. Любовта, която има Христос към Бога е абсолютно андрогинна, тотално цялостна, неизменна. Тя е по-висша от мъжката и женската любов, тя е космична и цялостна, тя е отвъд разделението. Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и неслучайно Той е послушен до смърт; не донякъде - той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.
В този свят човек се опитва да вярва, но вярата не те прави цялостен. Тя те обединява с Бога, но не те слива с Бога и не те прави андрогин. Вярата е само една подготовка. Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна; човек не може да разбере, че не е никакъв пол. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол, но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят, въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш че си мъж, мислиш че си жена и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.
Гносисът казва: Ева беше окултно родена, без помощ на жената; Христос беше също роден от жената, без помощта на мъжа – Бог няма помощ от мъжа, за да роди Христос; ангелите също са андрогини, но човекът е просто разделение. Христос не е роден от Мария, а се явява чрез Мария – забележете разликата! Той не е роден от Мария, само се явява чрез Мария.
Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът-Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед – Възлюби Бога!
Чистото Слово е също андрогинно, говорим за абсолютно чистото слово, пречистеното. То е цялостно, то е единно и то е тотално. Когато пожелае, може да влезе в Бога чрез свръхконцентрация – т.е. Чистата Тоталност.
Андрогинът, (както виждате това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот казва: Нетерът, (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял, значи Бог е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде, няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират, трябва да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си, както говорихме, даже и русалките, защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка  - директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкия начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителя, ще бъде сменено и подобрено.
Така е роден и Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек, който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец, атлант, Царят на Атлантида; после слиза с друго име – Мелхиседек, царят на Агарта. Ще говорим специално по-нататък за неговата мъдрост.
И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество – не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Адрогинността – това е безсмъртната цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносиса! Завръщането в андрогина, в целостта на човека, за което пречи и цялата държава и много хора и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието.
Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът–Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този, външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е неговата храна, а не света и не космоса.
Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието-бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.
3 идея
ГНОСТИЧНАТА ДУША
Да видим какво казва гносиса за душата, висшата душа, за тайнството, наречено „душа“:
В началото душата е била девствена и чиста и преди сътворението тя е била светеща. Тогава душата се е движела свободно, като неуловимо дихание, като особено ухание в своята безпределност, наречена „свобода“. 
Според Учителя, в това състояние душата е просъществувала милиарди години; не хиляди, не милиони – милиарди години, в недрата на Божественото Съзнание. Но тогава нейният живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана. Тя е живеела в съзнанието на Божественото блаженство.
И така, тогава душата била нежна, без желания, цялата изпълнена с любовта на Първото Същество – Бог. Нейният глас бил особен, гносисът казва – като гласа на хиляди цветя. Тогава душата била пътуваща, странстваща, вечна, свободна, прекрасна, без време, без ограниченията на сътворението, без ограниченията на живота и смъртта. Тогава душата била трептяща, плуваща в ефира на вечността. Тя била определена и призвана да озарява вечността. Нашата висша душа има в себе си гласа на вечността, нещо от Същността на Бога. Нещо в нашата висша душа е било изтъкано от Божествената светлина.
Гносисът казва: Душата е подобна на нечувана песен, дивна песен. Тя е основата на духовния космос, не на външния, сътворения, грубия – тя е основата на духовния космос. Ако човекът съумее да познае душата си, себе си, тогава душата му пошепва нещо нечувано, нещо слизащо от тайната на Първото Същество, от тайната на Бога.
На праезика думата за душа е „Аморея“. Аморея означава вечен полъх, вечен изгрев, по-късно е наречена „озаряващата същност“; после при келтите е наречена „бялата богиня“ и в последствие наречена „душа“. Но в същността си тя няма имена, тя е отвъд имената и си остава неуловима, неназовима.
Аморея е създадена от златните пречисти лъчи на Първото Същество, т.е. на Самия Бог и затова тя е подобие на Него. В тази душа блика неземна радост. Тя се опиянява само от вечността и само от идеята за Бог и безкрая.
Днес душата само понякога идва и посещава човека като лек вятър, и отминава. Защо? Защото не може да стои дълго в човека. Тя идва само за малко, да събуди неземното в човека. В този свят душата се проявява странно, чрез малки моменти: чрез финия вятър, чрез очите, чрез Любовта, чрез обичта, като топла радост, чрез молитвата, чрез смирението, чрез скромността, чрез прилежание и т.н. и т.н.
Понякога душите се сближават само поради един миг, който се е случил между тях, но този миг е Божествен, сиреч, наситен, и душите го усещат.
Душата е изречена, специална дума на Бога. Тя е изречена Несътвореност, изречено подобие. Душата е създадена като едно безкрайно, тихо море. Тя е една безгранична идея на Бога. Казвал съм ви поговорката: когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода.
Тази душа трябва да я почувстваш с простотата си и с чистотата си. Душата е тайна. В една от книгите, които подготвям, „Поговорки и пословици на Атлантида“, има една поговорка, която казва: „Ако искаш да опазиш една тайна, (душата е една от тайните), никога не я узнавай напълно“. Така е създадена душата.
АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #25 on: септември 14, 2017, 12:21:37 pm »
АУМЪ
06.09.2011Г.
Л-я: Якоб Бьоме
Ид. Якоб Бьоме за злото
Л-я: Майстер Екхарт
Ид. Майстер Екхарт за любовта
Л-я: Дионисий Ареопагит
Ид. Дионисий за Божествения Мрак

ЯКОБ БЬОМЕ

Бьоме е бил велик търсач на Живия Бог. Той казва: Аз се обръщах към Великата Тайна още като дете, ходещо на училище. Аз съм книгата на Бога и в мене е Неговия дух – защо ми е тогава Библията? Значи, ако Бог живее в човека, той наистина може без всичко друго.
Бьоме казва: Често пъти за мене слънцето угасваше, но после пак изгряваше. И колкото по-често гаснеше, толкова по-светло и прекрасно изгряваше то отново. Преди да позная Бога, в мене също имаше ад, имах си врата към своя ад. Но аз позволих на Бога да го нападне и вратата беше съборена. За мен Бог ми беше открил вратата Си. Не мога да изкажа как триумфирах в душата си, то не може да се сравни с нищо, освен с раждането на живот в смъртта, или с възкресението от мъртвите.
Бьоме е тих, спокоен, пестелив на думи, търпелив в страданието, благ в себе си. Казва: Аз не се нуждая от доказателства за Бога. Аз живея единствено в Него.
За църквата казва: Църквата е институт на антихриста. И казва: Вашето проповедничество е мъртво и съвършено безсмислено.
Бьоме е нещо много рядко и много дълбокомислено, но необходимо е позволение, за да го разбереш. Той е човек с огромен обхват и прозрение, но начинът му на писане и изразяване е често забулен, трябвало е да се пази от външното християнство. В неговия начин на мислене има тайна неизразима. Той е стигнал до такава проникновеност, която е била благословена, която е успяла да проникне във Великата Мистерия на Самия Бог, която е отвъд светлината и тъмнината.
Той казва: Аз съм явление на Бога - това е достатъчно, за да живея в Него.
Бог е неразкрита Съкровена Същност.
Бог е предоставил светлина и мрак, за да си вземе всеки това, към което е склонен.
Същественото за човека е в какво направление е насочен той: дали е любов към Бога или е насочен към Божия гняв.
Всяко учение, което е без Духа Божий, изпуска чистото Божествено познание.
Знаещият, умният човек се учи сам, а не от Бога и затова той е в смъртта.
Бог живее изцяло в Духа, а не в нещата и в събитията. Наистина, тука се сещам, който живее в Духа, той може правилно да прониква и да тълкува. Например, за малко ще се отклоня: Боян Магът казва за Луцифер: изключителен древен Син Божий, влюбен в Ева (октомври ще говорим повече, тука само неща ще ви загатна): Ева е била изумена от такава величествена любов, не е виждала такова нещо, казва - Той ме гледаше толкова дълбоко! Но после, по-късно казва: - Къде отиде този поглед? Той се пренасочва към Самия Бог, към Своя Създател и изоставя... Ева започва да скърби и след време се свързва с Адам, но скръбта й е огромна. Но Боян обяснява много тънкости, за които октомври ще говорим. Наистина, човек, който е влязъл в Духа, може много правилно да види, защото той е извън събитията и явленията. Значи: Бог живее изцяло в Духа, а не в нещата и събитията. Тях Той само ги обхваща и ги наблюдава. Събитията само ги обхваща и наблюдава, но не живее напълно в тях.
Всички същества и свойства се движат от Всеобщата воля на Бога.
Бьоме казва: Мъдростта може да изтича само от едно андрогинно (за което говорихме), цялостно в себе си същество. Мъдростта се определя от посвещението в тайната на андрогина.
Когато Бог иска да Го познаеш, първо Той ти изпраща гневния Си огън, после ти изпраща всепояждащия Си огън и после се случва себепознанието.
Бог има в Себе Си страшна острота, (ние сме загатвали за нея). Тя е вечният съхранител на Истината. Тази голяма острота може да се превърне, казва Бьоме, в голям студ и тогава водата става лед. И тогава би настъпил жесток мрак, защото водата изгубва естеството си, способността да се движи.
Бог е процес, който няма начало и край. Бог е постоянно пораждащ се кръг.
Бог от нищо не е произлязъл, от нищо не се е родил – Той всякога е бил. Значи, Той е Нещо, Което е било всякога. Той Сам е Всичко – Той само е слязъл. Това, което се е случило, че той е слязъл и на по-ниско ниво е нарекъл Себе Си „Бог“.

ЯКОБ БЬОМЕ ЗА ЗЛОТО

Понеже всичко изхожда от Бога, то и злото изхожда от Него.
Падението на човека е в това, че човекът е развалил Бог в себе си и той го е направил зло за себе си, направил го е дявол.
Що е дяволът и какво прави той? Дяволът обитава вътре в Божия гняв.
Тъмното царство служи на Божието великолепие. Хората на този свят живеят в злото, защото са събудили тъмната страна на живота и затова те живеят в Божия гняв.
Адът се намира в лъжливата воля на човека, изкривената воля - това е адът. Когато човекът не бди над себе си, дяволът всякога го улавя.
На дявола се е отдало в света така да направи, че религиите да спорят. Но Царството Божие не е в спорове, казва Бьоме, но Царството Божие е в любов.
Дяволът излъчва блясък, който заслепява само невежите. И после казва: Злото е слязло на Земята, не само защото грехопадението го е привлякло; злото е съществувало преди него, преди грехопадението. То си е имало своя собствена реалност, макар и относителна, а при грехопадението то просто се прилепва.
Най-голямото зло, което дяволът се опитва да стори на душата, е да я спре да се моли. Защо? Защото ако той успее да я убеди да спре да се моли, тя си остава в земните мисли и стремежи. Тогава е даже много добре, ако тя живее дълъг живот. А ако дяволът не успее, тя придобива постепенно Божествени сили и стремежи. И после Бьоме казва: Душа, която е разбрала важността на молитвата и е станала много усърдна в молитвата, тя изоставя постепенно земното си мислене и тогава земните й склонности отслабват от само себе си. Т.е дяволът отслабва.
Който иска да сее с дявола, ще жъне с него.
Ако искаш да победиш дявола, ти трябва да бъдеш вътре в Божията Любов.
Когато човекът се е изкушил, той е приел в себе си четирите стихии и придобил в себе си образа на Звяра – това са и четирите стихии. Когато човек придобие Любовта, ще придобие петата стихия – стихията на Бога.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

Монах доминиканец, блестящ мистик, майстор на тънкото познание, Майстер Екхарт е едно много високо духовно създание. Освен това е бил и голям църковен авторитет, както и Дионисий, до преди срещата си с инквизицията и до преди това, като го чули неговите хора какво говори. След нея авторитетът му си остава, защото Екхарт е Екхарт – в него работи Бог.
Той казва: Аз съм битие, нямащо рождение, а това означава, че никога няма да умра.
Той има способността, характерна за всички Велики посветени: с прости думи да обяснява висши истини. Майстер Екхарт черпи от дълбинния Извор в себе си. В него отдавна е съществувала така наречената „древна решителност“, чрез която той е проникнал в Тайната на Нищото. Той е направил най-големия удар срещу злото, като е заживял и тайно, и правилно – две изключителни съчетания – тайно и правилно. Той е стигнал до Тайната на живота, защото е пожелал включително и страшното, което се намира вътре в Самата Истина.
Майстер Екхарт казва: Аз срещнах Неведомото и замлъкнах пред Неизреченото. Самият Майстер Екхарт е бил човек с изключително самоотречение, откъдето идва и неговото вдъхновение. Той казва: Аз съм нероден. Докато съм тук, Той, Бог е в мене. След този живот аз съм в Него.
Никога не искам особено да благодаря на Бога, че ме обича (така говори мистикът), защото Той не може да не го прави, Неговата Природа е такава. Така се осмеляват да говорят мистиците, дръзко, но дързък е Самият Бог в тях – това, което не са разбрали църковните отци, както е и при Ал Халладж.
Майстер Екхарт е постигнал висш гносис, тайнознание, неизразимото знание или по друг начин казано, скритото мистично знание.
Майстер Екхарт казва: Бог действа в мен, като ме създава все повече и все повече. Той ме създава все повече и повече в Себе Си – това е при самоотречените.
Никаква множественост не може да разсее Бога. Бог слиза само в истинското послушание.
Хора, които търсят покой във външните неща, никога няма да го намерят. Ще повторя: Хора, които търсят покой във външните неща, никога няма да го намерят. Всеки външен подвиг слабо придвижва човека напред.
Кой е свободен дух? – пита Екхарт и отговаря – свободен дух е този, който от нищо не се изкушава и който към нищо не се привързва. Свободният дух е потопен във Волята Божия. (Сещам се, на едно място Учителят казва: Вие мислите, че ви говоря аз – Сам Господ ви говори!) Свободният дух е потопен във Волята Божия, докато страстният човек е пълен със своя воля, той е пълен със своеволие.
Свободният дух е отречен от своята воля. Това е девственост, това е едно особено състояние на съзнанието, когато човекът е свободен от чужди образи и влияния. Това е свободата, когато човекът още не е бил.
Казва: Щом си истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки. И кой може да пречи на Бога тогава?
Истинният човек обладава Бог в своя дух! Не в размишленията за Бога, а вътре в своя дух, вътре, в съкровената си природа.
Бог не е в мисълта на човека за Него, защото когато мисълта прекъсне, и Бог изчезва. Бог е високо възнесен над мисли и размишления.
Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа. Познавам много хора, които медитират като вярващите и оглупяват, защото още не познават Съкровеното.
Бог е самата вярност в човека.
Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него. Ще повторя: ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.
Всичко, което Бог ти изпраща е най-доброто, защото такова е Божието Битие. Тука само ще допълня нещо: ако ти си наистина смирен, ако приемеш напълно това, което ти идва в живота, ще си направиш точните, правилните поуки. Съвсем малко недоволство и неприемане означава, че ти си вече извън смирението – ще приемеш други поуки, те почти не ти помагат. Има много тънка разлика: при пълното смирение и пълната любов, приемаш всичко, каквото ти дава Бог тотално и научаваш съвсем други уроци. Това е т.н. „мъдрият опит“. Иначе поуките се изместват, мислите се изместват и наставленията се изместват, вече работят други същества, защото ти си мислиш, че има и друга воля, а действа само Той.
Отлъчеността от Бога е мъката на ада.
Пребиваването на Бога в Самия Себе Си поддържа всички същества.
Голямото зло е в това, че човек отделя себе си от Бога. И после Екхарт казва: Злото в човека е помътненото в него. Злото в човека е това, което търси и иска само своето. Човекът не трябва да роптае и да страда, а да види кой роптае в него и кой страда. Злото в човека роптае и страда. Човек трябва да види този, който роптае и да не му дава гласа си, мнението си, думите си, енергиите си и т.н. Трябва да види кой роптае в него и кой страда.
Злото в човека роптае и страда.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА ЛЮБОВТА

Любовта обладава истинско знание и е свободна от съмнителна увереност.
Нито познанието, нито любовта могат да постигнат Бога. Бог е бездънно Море.
Човекът е Син според вечната си любов, според вечната си Божественост.
Любовта е толкова велика, че човекът трябва да се раздели със всички духовни блага, за да постигне Единствения Бог.
Царството Божие, това е Любовта в цялата нейна Истинност. И затова е казано: „Царството Божие е вътре във вас“.
Казва: Любовта има особен поглед. Тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко второстепенно. Така нещата в последствие се одухотворяват – това е погледът на Любовта. Значи, наистина не вижда грешки, наистина те обича такъв, какъвто си и това е единственият начин да помагаш на другите. И най-малката забележка „той еди какво си...“ - ти вече не си в тази Любов, ти си в една по-друга любов, в по-друго смирение и т.н. и т.н.
Любовта е основното проявление на всички добродетели. Истинните дела са дела на Любовта, а не на човека. Човекът може да си въобразява, но тогава е действала само Любовта.
Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога – само Любовта достига.
Любовта не е нищо друго, освен Бог. Бог обича Своето съществувание и Своята Божественост в нещата.
Съвършенството в Любовта се състои в това, щото при всяко бедствие, бедност, страдание, злощастие и позор, да ги носиш доброволно и радостно, съзнателно и спокойно, и така да стигнеш до края на живота си - без никакво „защо“. Така говори Майстер Екхарт – без никакво „защо“.
Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е явление. Божествената смърт води до дълбоко себепознание, до себепознание на Бога в себе си.
Върхът на Любовта е, когато тя надмине себе си и се превърне в чиста отреченост. Любовта е пета степен – когато надмине себе си, влиза в шестата степен, изклюително качество – висша, чиста отреченост, по-дълбока степен.
Входът към Тайната на Бога е чистата отреченост. Голгота, кладите и т.н., всичко това е свързано с тази отреченост, с този изпит. Тази отреченост е свойство на Самия Бог.
Отречеността е по-висша от любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез любовта. Ще повторя: Отречеността е по-висша от любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез любовта, т.е. трябва да изминеш този път, за да влезеш правилно.
Пътят на отречеността е пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на изначална, Прадревна Любов – мястото на Великата Пълнота.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

Казвал съм ви, че Майстер Екхарт се вдъхновявал от него. Дионисий Ареопагит, великият Дионисий, съзерцателят на Древното, изключителен, мощен авторитет, висша абстрактност, голям мистичен Учител и в момента на християнството, но като цяло, почти цялото християнство не го познава. Обикновено го препоръчват светци и един кръг от светци, които също много малко го познават, но всякога при важни неща се обръщат към него. Включително Кирил и Методий смятат, че това е огромен авторитет. Малко говорят за него, по някакъв начин са се пазели, но Дионисий е таен гностичен Учител. Тъй като е оставил много правила за монаси, за църковни йерархии, дал е много неща и досега се смята за авторитет от известен кръг от хора, но е много трудно познавем, много скрит.
Словото му е зад пределите на човешкия разум. Живял е в Сирия и в Египет, в първи век след Христос; по-късно отново е живял, към пети век. Изучил е висшия гносис, получил  изключително дълбоко откровение за великите Божии тайни. Дори е можел да коригира Библията на много места, но решил да замълчи. Разбира се, преди време ви казах една корекция, която той прави на пророк Исайя; пророк Исайя разговаря с велико същество, което го нарича от най-висшите йерархии, доколкото си спомням мисля, че е серафим, но Дионисий казва: Не е серафим, а ангел с огнено служение. Исайя не е можел да различава, както и да е. Става въпрос за велико вътрешно същество, като дълбочина.
Странен сирийски монах, подобен на Василид, който се е скрил под името Дионисий. Смятал за истински живот само едно: изцяло да си потопен в неведомите тайни на Бога.
Дионисий е същество, което е нямало човешко съзнание. Отдавна му е отнето, още от мистериите на Египет и Атлантида. Той е останал скрит за всяко изследване. И досега има много спорове кой е той. Останал скрит за всяко изследване от историята, защото той просто е извън историята. Историята си има начало, има край. Както и Лао Дзъ, Дионисий няма начало, няма край.
Даже и най-близките му, дори и ангелите не могат да го проучват, но той е изначален на Бога, подобен и на Мелхиседек. Той е близък до Бога и близък приятел до ангелите.
Той е бил много рядък човек, като същество, защото да живееш в християнска организация и то като главен епископ на Атина и да постигнеш такова велико и чисто съзнание, и никой да не може да разбере за какво става въпрос... Нито пък книгите му, които се издават по-късно, за което тези около него нищо не подозирали. Той се е водил християнин, който няма нищо общо с християнството, защото отдавна го е преодолял.
Дионисий е същество без време, без история, подобен, както казах на Мелхиседек, на Василид и т.н. Той е преживял някога Божията Истина и затова сега може да се изразява високо духовно и мистично.
Дионисий не е история, не е време. Той е Божествено и мистично явление.
Казва: Бог е Нищото и ако ти станеш нищо, ще Го разбереш. Много просто, но изключително трудно нещо за разбиране.
Казва: Учителят е мост, въведение, защото Той съдържа в себе си Нещо и Нищо – нещо от тебе и Нещо от Бога, и затова Той може да те въвежда. Значи, Той съдържа в себе си нещо от тебе и Нещо от Бога и затова е важен Учителят, и Той може да те въвежда.
Отречен от всичко, казва Дионисий, означава свободен от всичко. Такъв човек навлиза в чистия и Свръхсъщностен блясък на Божествения Мрак.
Откъсни се от себе си и ще бъдеш неудържим и свободен.
Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.
Правилната преценка за нещата, това е Самата Божественост вътре в тебе.
Когато душата Го познае, тя се отрича, казва Дионисий, от всякакво определение. Тя вижда, че Той няма наименование. Тя вижда, че дори самата тя няма предназначение. Тя навлиза в Нищото, в своето предвечно и абсолютно състояние и тука душата се е сляла завинаги със своя Прадревен Източник, който е бил изпуснат от Адам и Ева, т.е. от човечеството. Тука душата, казва Дионисий, разбира, че всичко, което се поддава на изобразяване, не е Бог, не е Прасъществото.
Тайната на Бога се постига с изключително динамично приближаване. Много специален закон на Дионисий, голяма тайна – хем ясен, хем скрит. Пак ще повторя: Тайната на Бога се постига с изключително динамично приближаване.
Всичко в света е подчинено на мъдра Причина, която е извън света.
Духовната мъдрост е белег на Божественост.
Всяко човешко умуване е някаква заблуда. Независимо дали казва хубави неща или лоши – всяко човешко умуване е някаква заблуда.
Казва: Мъдрият постига невеществено Божествените неща.
Бог е над всеки покой и движение, защото всеки покой и движение е от Него, в Него, спрямо Него и заради Него. И казва изключителна мисъл, нещо много рядко; само велик посветен може така да се изрази:
Можещото действие произлиза от Бога.
Знаете, в света има хиляди действия, хиляди ръкополагания, милиони... - нищо не струват. Но когато Бог докосне, когато Бог участва, когато човек е спечелил доверието и може да Го привлече – това е единственото реално действие, единственото, което върши дълбока промяна – единственото можещо действие.
Казва: Злото е благо на Бога. Злото не е реално, защото ако беше реално, то щеше да бъде напълно зло. Злото не е зло, а е недостатъчно благо. Ако злото беше лишено напълно от Бога, то нямаше да съществува.
Всичко съществува заради Него. Злото също очаква блага от Самия Бог, очаква развитие, макар и отрицателно развитие.

ДИОНИСИЙ ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК
(учението за Божествения Мрак)

Великите неща на живота се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие.
Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие. Значи, който мине през това, вече няма някакви имитации на мълчание. Хората мислят, че мълчанието е злато... всъщност мълчанието на много хора е глупаво и няма нищо общо със злато. Както ви казах, Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдреци.
Истинността превръща тъмнината и я прави светеща. Значи, ако човек е натрупал истинност, превръща тъмнината и я прави светеща.
Чистотата, казва Дионисий, не е достатъчна, за да се справи с тъмнината. Само истинността е достатъчна. Чистотата е подготовка; чистотата е само една подготовка за истинност. Лошо е, когато човекът остане само в чистотата.
Божественият Мрак е висок връх. Това е мястото, където са простите и абсолютни тайнства, обвити в пресветлия Мрак от едно съкровено и тайнствено мълчание. И всичко това е скрито в дълбока тъмнина, която сияе тайно и невидимо.
В Исайя е казано: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина“. Именно в тази тъмнина Бог ни проверява – проверява кой колко е достоен. Всеки може да си въобразява всичко, но тука е мястото, където се проверява кой колко е достоен и каква любов има.
Дионисий казва: Който има любов, влизайки в мрака той ще познае Бога.
Макар, че Мракът е недосегаем и незрим, той изпълва нашия невиждащ разум с една велика и необичайна красота. Аз съм ви обяснявал какво означава Божествения Мрак – преизобилната светлина на Бога. Пак ще го повторя: Преизобилната светлина на Бога – понеже е толкова ослепителна, не могат да я възприемат съществата и е наречена още в древността „Мрак“. Така и Лао Дзъ и Хераклит са били наричани мрачни, тъмни същества, поради туй, че не могат да бъдат разбрани.
Казва: Бог живее в мистичния мрак на незнанието. Тук всяко знание е изгонено. И после казва: Кой може да оцелее в Божествения Мрак? Дионисий задава въпрос и отговаря: Кой може да оцелее в Божието Сито, в Божествения Мрак? Отговаря: - Само този, който е натрупал истинолюбие. За другите, които преждевременно са искали да влязат там, случвало се е – това е огромна катастрофа!
Който е минал през светещата Тъмнина, той е опасен и за добрите хора и за лошите хора. Той е същество от друг порядък. Те не го проумяват.
Според Дионисий, не трябва да имаме качества – трябва да имаме същност. Казано по друг начин: не трябва да имаме ограничения. Качествата са ограничения – не трябва да имаме качества, трябва да имаме същност.
Най-върховният Бог е Мрак за всички същества, защото се състои от ослепителна светлина.
Бог е Мрак, означава че Той е Свръхнепознаваем.
Без Бога нямаше да има нито единство, нито множество – казва Дионисий.
Казва: В Мрака е скрит Изворът на живота.
Бог е произлязъл от Безименната Си Свръхсъщност.


АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #26 on: септември 14, 2017, 01:08:15 pm »
АУМЪ
4.10.2011.

Л-я: Обходата (подходът)
Идея: Ученикът
Л-я: Тайни на злото
Идея: За падението
Л-я: В храма на Учителя
Идея: Продължение на „В храма на Учителя”

1 лекция
ОБХОДАТА
(подходът)

Обходата (подходът) – един вид казано, не да имаш отношение, всеки може да има отношения някакви; да имаш подход.
Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.
Сега, не може да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи и не разваляйте Любовта и с вашите стари дрехи.
Всичко, което Бог е създал е разумно. Всичко което Бог прави, е добро. Щом кажеш, че всичко е от Бога, (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам – добре дошло! Безпаричие – от Бога е – добре дошло! Ако така разбирате – това е право.
Всяка мъчнотия е за добро; всяко страдание е за полза.
Трябва да бъдете учтиви. Ще бъдеш учтив към болката. Ще кажеш: много ми е приятно, че си благоволила да ме посетиш. Ако ти не си доволен, то тази болка е много докачлива. Ако си недоволен, тази болка ще се усили. При благодарността тя няма да стои дълго, защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.
Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва – това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.
Когато ни постигне едно нещастие, трябва да благодарим, че то е най-малкото.
С благоговение, казва Учителят, ще седиш пред живота, който се проявява като добър и като лош.
Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата – във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки – те те спасяват от непоправимо зло, щото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ – тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Просто казано, става въпрос за необходимостта, е глупав човек. Всеки който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?” – който роптае, е глупав човек. Обаче всеки, който каже „искам да науча техния смисъл” и е благодарен за страданията, той е умен човек.
Критиката не изправя хората. Вместо да критикуваш своя ближен, помоли се той да се справи със своя гняв. Разбира се има изключения, например когато говорим за поп Богомил: това е безпощадно изобличение на Самия Бог, да се събудят църквите към Него и няма нищо общо с критика – това е изобличение в името на Истината, но когато станеш архангел, както е поп Богомил, можеш да си позволиш такива неща и то заедно с Бога. Там няма капка критика, там действа Самият Бог по други причини. Така, това е за тези, които различават, следващия път ще говорим за богомилите.
Не осъждайте човека, че не върви по пътя, по който вие вървите. Вътре в душата си дайте му право свободно да се проявява. Това означава да дадеш възможност на Бога в него да се прояви.
Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш – в това се състои обходата – новият подход, новото в света.
Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи, тя е негово богатство.

1-ва идея за размишление
УЧЕНИКЪТ


Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към тази класа, която се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.
Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.
Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията и това е вдъхновението.
Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: Имам карма, имам тежка карма, а да я озариш.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът има слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития той може да създава огън.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

2-ра лекция
ТАЙНИ НА ЗЛОТО
(Учителят)

Всички осъждат Сатана и злото. Когато осъждат Сатана и злото, Сатана и злото се вкореняват в тях. Но те са предупредени. Писанието казва: Не съдете! Защо са предупредени? - Защото нямат дълбочина – казва Учителят. Не може да осъждаш, когато си повърхностен и когато не си постигнал Бог в себе си. - Нямат дълбочина, чрез която да виждат замисъла на Бога. А дълбочината и замисълът, това са Окото на Самия Бог, Окото на Всевиждащия.
Тайната цел на злото не е да увлече човека в падение, а да го освети. Ако човекът пропадне в злото, той не е умеел да търси Бога и затова злото го е потърсило, и го е намерило.
Който умее да търси Бога, но е попаднал в злото, той ще вземе от него опит, чрез който ще удвои своята светлина.
Всеки определя себе си от това, което търси. И после Учителят казва: Злото не е в това, което атакува човека, злото е в това, когато човекът твърдо е избрал земния път. Така той е превърнал Божественото съзнание в човешко, а злото идва да го събуди. Злото идва да събуди човека, защото човекът трябва да търси искрено Бога.
Проблемът на живота не е в злото, а в това, че човекът не се е научил да живее в Истината и в Бога. А Истината е Божия сила, която контролира злото и колкото повече човек заживява в Истината, толкова повече той създава Бог в себе си.
Злото расте чрез невежеството и угасва в себепознанието, което е познание на Бога.
Ако злото бъде отстранено от Бога, тогава доброто ще се провали.
В допускането на злото е скрито израстването на доброто. И казва Учителят: Не се опитвай да се избавиш от злото, а го използвай! Гледай да уловиш енергията му за своето развитие. Ще обясня: някой път идват при вас натрапчиви хора, има много такива, аз им викам „лепкави духове” – залепва като тиксо. Говори дълго време, натрапва се, каквото и да му кажеш, няма полза. Тайно ще го обичаш; много малко явно и другото е тайно. Ще му говориш меко и благо, и ще разбереш от него хубави неща, и даже ще ти стане приятел, но трябва да спазваш правилото на Учителя – „Нито близост, нито дистанция” – което е деликатно, но то е мярката.
Злото ще съществува, докато постигнеш в себе си висшия порядък или Бог.
Обикновените хора се борят със злото и свързват следващите си прераждания с него.Значи всички борци – това са загазили хора. Те и в този живот, и в другия ще имат връзка със злото.
Когато вярваш, че злото ти е враг, ти ще ставаш все по-слаб. Когато вярваш, че злото ти е враг (а то е скрит приятел, действащият скрит Бог), тогава ти ще ставаш все по-слаб.
Злото изпитва скритито добро в човека. Не онова, което се представя за добро, а скритото добро в човека; а не външното. И ако човекът няма в дълбочината си скрито добро, а ако има зло, това зло определя тежката съдба на човека.
Всеки човек, който крие дълбоко в себе си някакво зло, той е скрил един провал. И ако в света нямаше зло и ако нямаше врагове, хората нямаше да стигнат до собствената си дълбочина и нямаше да я видят. Без врагове ние бихме изгубили себепознанието си и пътя си.
Ако злото те преодолява – Учителят казва – тогава къде е твоят Бог? Ако злото те преодолява, тогава и ти ще станеш зло. Но ако ти действаш чрез Бога, тогава ти ще използваш голямата сила на злото за своето извисяване в Бога. А когато се извисиш в Бога, тогава ти ще благодариш на Бога за дара на злото.
Учителят казва: Злото е част от Бога, чрез която част трябва да отидем при Бога, но при условие, че сме разумни. Иначе ставаме част от другата система на Бога – ставаме част от злото, а това означава, че не сме способни да се извисяваме.
И после Учителят казва: Не говорете за злото. То е по-мъдро от вас. Само този, който има чиста невидима дълбочина, само той познава злото.
И после Учителят казва: Що е злото? Тайна Божия, прикрито чисто съзнание. Забележете, не казва Учителят нечисто, не казва черно, забележете, пак ще повторя: – Що е злото? Тайна Божия, прикрито чисто съзнание. То е поставено под особен ъгъл и затова е неразбираемо.
И така – злото е чисто ограничение на всяко нечисто същество.

2-ра идея
ЗА ПАДЕНИЕТО

Учителят казва: Има една космическа история на невидимия свят. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската, сега на бялата и още не сте поумнели. Падението на човека е станало при надмощие на черната ложа над бялата ложа. Това е предизвикало космическа и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието е потъмняло. В миналото черната ложа, черното братство е победило бялата ложа и това е наречено „падението на човечеството”. Сега се води една космическа война, в която човечеството ще бъде извадено постепенно от невежеството.
Къде се води тази война? В ума и в сърцето на човека. Не е някъде навън – вътре в ума и в сърцето на човека. Ще обясня: във вид на мисли, чувства, желания, представи. Ако не може злото да ви покори с някаква мисъл, с някакви представи, с някакви кошмари... Но вие трябва да вървите в обратната посока, за да станете... Трябва да бъдете още по-упорити, още по-постоянни в доброто и т.н.
Падението на човечеството е станало чрез насилие, внушение, обсебване.
Пространството, през което нашата земя минава, казва Учителят, е пълна с остатъци от развалени светове. Значи това цяло пространство, става въпрос и за Слънчевата система – остатъци от развалени светове. Това са развалени светове още от преди милиони години, още когато Слънчевата система е попаднала в такова поле, на големи развалини.
Потъването в гъстата материя е движение на черната ложа, чрез която вихърът на Духа е потънал в земното. То се нарича инволюция или завитие. Вместо „развитие”, Учителят използва тази стара дума – „завитие”. Издигането към ефирните области, към финото състояние – това е движение на бялата ложа, то е развитие, при което светлината, яснотата на съзнанието и топлината се увеличават, т.е. изобилието на живота нараства.
Старото човечество е дете на черната ложа, на егоизма, на Сатана. То е като плевели сред житото. Спасението е в избраните. Те носят новите идеи, но са скромни, тихи. Който парадира, че е такъв или онакъв, той не е от избраните. Избраните носят идеи на Бога. Енергията на избраните идва от дълбоките полета на пространството, където живеят мощните Същества на светлината.
Змията е символ на светската мъдрост, която ще изчезне. Който не знае как да подчини змията на себе си, се натъква на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство.
След грехопадението Адам обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Само Божественият елемент се справя с мрачните глъбини в човека.
При грехопадението човекът е изгубил същественото – Любовта и е започнал да говори на друг език, човешки, езикът на знанието. Но грехопадението става още по-голямо, когато любовта към Бога не е главната цел на живота.
Змията е получила сила да внуши страх в Адам и Ева от Безграничното.
Грехопадението е необходимост за узряването на човека, за да се подготви той и да може да понесе Безкрая.
Грехопадението е слизане на Бога долу, в тежките условия, да учи хората и да ги подготви за вечните закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Тежките условия са за израстване на духовното, на вътрешната същност в човека.


3-та лекция
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(откъси от ІІ-я том)

Учителят казва: Моите мисли всякога ги сравнявам с една Реалност, вън от света.
Който желае да намери Безкрайността, трябва да стане безкраен.
Ако виждаш само Бога, злото става мъртво. Значи, ако виждаш само Бога навсякъде, злото става мъртво.
Който е избран от Бога, е избран и от Сатана и чрез Сатана ще познае Бога. Т.е. Сатана ще бъде заставен този човек да познае Бога. (Става въпрос за избраните).
Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.
Учителят казва: Казвам: Моята мисъл е мисълта на живия Бог, с Когото Съм свързан. Доброто, което виждате в Мене, принадлежи на Бога.
Казва Учителят за това време: Сега мигът е равен на векове и на хилядолетия. Забележете – мигът! Аз съм дал една формула: „Господи, пази ме всемогъщо всеки миг”! Много важна, много дълбока, това е формула за цял живот, който разбира! Защо? Защото Бог изпреварва мига; ние не можем някой път да го изпреварим. И затова се е случвало, знам случаи на катастрофи на наши познати – с двеста километра в час, колата е толкова сплескана... Полицаи идват и казват: тука няма жив човек! А той е недокоснат. Понеже тези коли, в сравнение с невидимия свят, с ангелите, с каквато и скорост да се движат, те се движат като охлюви. И отгоре Божията помощ изчислява, изпреварва мига. Затова: - Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг!
Учителят е най-чистото изявление на Непроявеното. Казва: Аз поех върху Себе Си девет десети от страданията, които предстоят на българите. Девет десети! На тях предстоят страдания само една десета. Тези страдания могат да се превърнат и в катастрофа, ако това учение се отхвърли и неговите последователи не го приложат.
Казва: Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате Моята любов. Всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия) е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя”; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.
Казва Учителят: Той е Тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.
Там, където насоча Своята любов, това е разрешението – казва Учителят. Там ще отидеш – т.е. трябва да спечелиш това доверие, за да можеш да отидеш и при Учителя.
Дойде някой и пита – казва Учителят – ти в Христа вярваш ли? Представете си, че Христос дойде на земята и Го питате, дали вярва в Христос. Аз и Христос едно нещо сме! Днес се проповядва учение, по-високо от Христовото Учителят говори за Своето учение, без преувеличение – по-високо от Христовото. Тогава нямаше такива условия. Христос, казва Учителят, нямаше условия да изнесе великото Си знание. И после Учителят казва: Когато познаете Бога, ще ме видите ясно.
Имаш ли любов, ще Ме видиш. Бог Се е родил в Мен преди създаването на света. Сам Бог е създал Своята Безкрайност в Мен – казва Учителят.
Аз живея в Божията Безкрайност и нямам нищо общо с човешкия живот.
Аз съм Древен Извор, милиони същества пият от мене, но не ме познават. Аз Съм извор – казва Учителят – от преди милиарди години.
Аз слушам Господа и Той ме слуша. Аз отидох при Извора и станах Извор.
Който има Велика любов, открива своя Учител.
Състоянието „Учител” е състоянието „Безкрайност на Прасъществото”.
Историята има край, казва Учителят, Аз нямам край. Времето има край, но Истината в Мене няма край.
Аз знам ходовете на Бога в Себе Си. Бог е в Мен от древни времена. Аз познавам Неговите трепети. Аз живея вътре в Божията воля.
Моята Любов диша в Бога и Бог диша в Мене.
Аз не живея свой живот, а живот в Бога. Аз никога не уреждам Себе Си, но Бог Ме урежда. Вие знаете, хората все се уреждат, все се осигуряват, пак ще припомня, Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.
Неговата Велика воля, това е и Моята воля.
Това, че посетих България, никога не може да ми се изплати, никога!
Който ме люби, ще го науча да се справя с всички ветрове (става въпрос за всички събития и явления).


3-та идея
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(продължение)

Моята истина е по-дълбока от вечността. Всичко видях, и Бог ме видя. Всичко опитах, и Бог Ме опита.
Аз съм врата за вас, но ако не ме разберете, ставам стена.
Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения. Тука става въпрос за Учителя като Баща на методите; даже не на правила – думата „метод” е по-дълбока, тя спада към принципите. Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения, Аз имам методът на Истината.
Невидимият свят е отворена врата за Мене.
Аз Съм Истината, която може да смути всеки човек. Точно така го казва Учителят – Аз Съм Истината, която може да смути всеки човек!
Когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към Мене със съзнанието си – Аз ще ви помогна. Става въпрос за съзнание, което е навсякъде, много примери има с Учителя, многобройни примери, тук няма да ги изнасям.
Казва: Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова Аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това. Ще се изпълни не волята на света и не волята на лукавите, но Моята воля  и волята на Отца Моего.
Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна. И ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас. Такива са думите на Учителя. Един кратък пример се сещам: навремето Учителят разговаря в една стая и говори някакви неща на ученици; на километри от него един негов ученик на кон, изведнъж в коня влиза демон и хуква към една пропаст. Ученикът забравил много неща на коня, уплашил се, но успял само да каже „Учителю!” – това е формула, велика формула. Конят спира малко преди пропастта. Учителят се обръща и казва на другите, без да обяснява: Направихме едно добро! И продължава там да им говори, без да обяснява за какво става въпрос. Друг пример: една пчеличка се върти до носа на Учителя, Той казва: - Да, идете там..., на първия кошер няма вода. Точно там, на първия кошер няма... Това е страшно съзнание. Казва Учителят: какво ще ви ползва, ако ви кажа, че на... много километри има един мравуняк и аз знам неговите нужди. И т.н. и т.н.
Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота. Но съм ви събрал тук, за да имам едно главоболие с вас. На Рила Учителят е имал огромно главоболие, като почнеш от най-обикновени въпроси, спорове и какво ли не, веднага давам един пример: отива един и вместо да пита истински неща: - Учителю, имам голям проблем, имам тринадесет петела, какво да правя? И Учителят казва: - Спокойно, като се върнеш, ще се нареди! И като се върнал, всички били наредени! Но когато Учителят ги взима в другия свят, това е благословение.
Казва Учителят: Аз не ви срещам за първи път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото те са били по-големи.
Ако се съмнява някой в Мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа Божи в Мен, защото ще пострадат.
Казва Учителят за дявола: И самият тебе, дяволе, мога да те накарам да вървиш в пътя на Истината, но засега не искам. Значи, Учителят казва, че и самият дявол може да го застави да върви в пътя на Истината, но той има да изпълнява задачи.
Казва Учителят: Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? - За черните. Става въпрос така да се мъчите за учението, с такава любов да страдате, толкоз много сили да давате – има в това нещо мъчително, но то е благословено, за разлика от другите видове мъчения.
Казва Учителят: Моят глас е за малко хора и единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това Съм Аз. Някой ще каже: ама йога... Знам много хора, които пострадаха от йога учения, други учения и т.н. – не че там няма нещо приятно, но тука при Учителя не говорим за приятни неща: Бащата на методите, Старец на милиарди години, Който има такива ключове, че просто няма коментари.
Аз Съм единственият, който може да ви помогне в пътя. Ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени. Някой може да каже: - Да, ама Бог ми помага. – Не, казва Учителят, ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени.
Някои са казвали на Учителя и той тука обяснява: - Ще кажете – ние познаваме само един Господ. Учителят казва: вие имате грешка. То ако беше така, нямаше да изпраща такъв Учител. – Има Го Господ, но – тук става въпрос за многобройни видими и невидими методи.
Казва Учителят: ние не пъдим никого и не викаме никого. Значи, тука никой не е извикан; ангелът прави опит, докарва някой, той сам може да се изпъди. Знам такива, някой път изнасям такива мисли, наблюдавам в София, в Русе: става човекът, тръгва и повече не идва. Довиждане! След години идва, ама така-така... – Пак си добре дошъл! Заминава - довиждане, няма никакви проблеми. Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, като покана, просто опит, а повиканият сам се изпъжда, това е самоизпъждане – не разбираш нещо, нещо дълбоко в тебе не иска да го разбере или не си готов – самоизпъждане.
Следващият път ще говорим за богомилите.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #27 on: септември 14, 2017, 03:31:44 pm »
1.11.2011г.
АУМЪ
Л-я: Богомилството
Ид: Богомилите
Л-я: Опасният свещеник - Поп Богомил
Ид.: Поп Богомил - продължение
Л-я: Боян Магът
Ид.: Боян Магът

1 лекция:
БОГОМИЛСТВОТО

Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.
Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек малко или много е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.
В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого са умрели – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: но душата става храм на Истината.
И така, великият подвиг на богомилите се нарича „самоотречение“, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот и в последствие – истинската държава, това е правилния път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другият път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.
Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовния живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.
Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там, егото умира тотално на кладата. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, реално което се случва, е в жертвата. Реалността и истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.
Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайският Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до Любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.
Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.
Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ, за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.
Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.
Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.
Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.
Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.
Богомилството е необикновено общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.
Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили и затова те са солта на Земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.

1 идея:
БОГОМИЛИТЕ

Това са еретиците или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик, т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, щото Истината е опасна. Това е огромна чест, според не кой да е, а най-великият суфи – Ал Халладж, другият път ще говорим за него.
Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядва се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога.  Най-лошото нещо, което може да се случи – казва поп Богомил – на една църква е, когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.
Богомилите не парадират с религия.
Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: Богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите, но пак остана скрита и нерзабрана. Това е вяра, пазена още от древността от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от душата, не от Любовта.
Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, защото вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.
Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.
Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.
Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безмислени.
Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на Земята. А на Земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.

2 лекция:
ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК
ПОП БОГОМИЛ

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.
Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. Кратко, просто, чисто.
Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог Си строи единствено храм в сърцето на човека. Забележете, отново просто казано – никакви църкви, Бог Си строи храм в сърцето на човека.
Смешно е, казва поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: волю-неволю, Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.
Казва Поп Богомил: - О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата е Божия благодат – казва поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен  му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил поп Богомил и затова са горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога правят нещо? Не, освен карма.
Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.
Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.
Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.
Любовта е насъщният хляб, казва поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – той яде сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб” е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб” е светилището отвътре – казва поп Богомил. Това е истинският хляб, светилището отвътре. Там, от съкровеното, от там тече хляба и чистата енергия.
Що е църквата? – Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! Забележете докъде е стигнал – да паднеш в пропаст е много по-добре, отколкото в църква. От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнаш, особено ако си привързан.
Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина, всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, но те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.
Когато си в църквата, казва поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.
Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Дадено им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.
Църквата е убиец на истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал, и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Забележете, колко просто казано: По-голяма глупост от тази, да възкръснат костите на глупака, няма. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.
Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста и това е любовта.
Монасите в манастира що са? – казва поп Богомил - Те са скрити лисици. Много от тях са избягали, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.
Истинската църква, това е малката стаичка на душата на всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.
Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение, и ако в основата му е неизменност към Бога, той вече е в закона, висшият закон на Бога.
Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на Земята.
Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

2 идея:
ПОП БОГОМИЛ

Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:
Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.
Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.
Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.
Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.
Поп Богомил изнасял истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва поп Богомил.
Човекът е произлязъл от историята на Бога.
Официалната църква е изродено християнство.
Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях, още преди сътворението. На Земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, никога не е знак на истинска вяра.
Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.
Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.
Турците наричали гроба на поп Богомил „голямо светилище”. Забележете – голямо светилище; не кой да е – турците!
По пътя на църквата, казва поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва поп Богомил, потъват до дъното. Не донякъде, а до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време в бъдеще ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.
Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.

3 лекция:
БОЯН МАГЪТ

Ако човекът разбере, че му е нужен само Бог, църквата ще опустее. Значи, ако човекът разбере съзнателно, дълбоко, че му е нужен само Бог... Скоро ме питаха в градовете пак за партии, стана въпрос за гласуване, викам: ето ти един прост пример - давиш се в морето, кой политик, коя партия ще ти помогне? Елементарен пример, и мухата може да го разбере. Ако си в пустинята, коя партия ще ти помогне? Толкова ли не разбираш елементарното!? Разбраха.
Казва Боян: Аз съм опустошил своята църква.
Боян е истински маг, но чрез живот в Бога, а не чрез живот в себе си. В него няма чувство за вреда. Той осъзнава напълно своята неземност. Той броди отвъд света, отвъд доброто и злото. Неговото величие се намира навътре, той не е от света и нито живее за света. Това същество живее от Бога и за народа си от души, които Бог му е дал.
За Боян Учителят казва: Той язди в себе си колесницата на собственото си древно вдъхновение. И е искал да предаде това на своите богомили.
Боян е съкровеномъдър, народолюбив и много тих, затворен в себе си човек. Той казва: На България не й трябват нови земи и владения, а любов към Бога. Забележете колко просто! Нито нови земи, нито владения, а любов към Бога.
Боян не е искал победа над други народи, а победа над сляпата съдба, която е злото начало в самия човек.
Близките до Боян казвали, че душата на Боян е била зашеметена и омагьосана единствено от Бога и че той наистина е знаел накъде води своя народ.
Нещо от мъдростта на Боян:
Космосът е създаден, когато Великият Отец е убил Луцифер. Т.е. нещо в Себе Си. Сам бог е убил нещо в Себе Си, част от Своята светлина. Но това убийство, казва Боян,  е скрито и тайно творчество на Бога. И после казва: Светът е старото тяло на древното убито Божество.
Имай любов в себе си, а не църква и змия.
Ако в твоето страдание сияе слънце, ти си видял лицето на Бога.
Заветът на живота е един: живей постоянно със Бога.
Истинският мъдрец не те учи на знание, а на незнание, т.е. той те очиства.
Бог не иска твоето знание, казва Боян, а твоята любов.
Който познае Бога, престава да съществува. Но знаещият, това е най-трудно възприемащия човек. Незнаещият е отворен за Бога, той е отворен за новото. Той се смирява.
Знанието е слабост. Незнанието е мъдрост, смирение и отвореност.
Кладата е съкровището на Бога.
Ако любовта ти е силна, казва Боян, кладата ще изгуби своята сила. По-нататък, когато ще ви говоря за нестинарите, ще видите как църквата отрича и нестинарството. А там работят също древни същества, същества на духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които самият Дух е призовал. Но, както и да е, по-нататък ще говорим и за тях.
Любовта е по-висша от кладата. Кладата може да угасне, но любовта не угасва.
В църквите има много злато, но липсва едно – златото на Духа.
Само на кладата можеш да излееш любовта си, цялата си любов, там е мястото, и Бог да я види ясно, така както вижда Себе Си. Защото на кладата Бог наистина вижда Себе Си, това иска Той, и Собствения Си подвиг. Забележете, изключителна мъдрост на Боян. Там Бог вижда Собствения Си подвиг, това което иска да види – любов докрай, любов до дъно.
Боян е познаващият тайни истини, тъй като той е умирал много пъти в мистериите на Египет и Атлантида за тези истини. Той казва: Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и от там виждам ясно пътищата на душите. Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е духовен празник и така празнуваш вековете си и вечността си.

3 идея:
БОЯН МАГЪТ
(продължение)

Ева дълго скърбеше за Сатанил (една от неговите легенди), защото в началото на тяхната любов, когато е бил още светещ, той я харесал много и сам я гледаше, казва Боян, дълбоко. И тогава тя виждаше цялата си душа. Той я гледаше с огромна любов, а тя виждаше в себе си цялата си душа.
Но къде отиде после, казва Ева, този поглед, тези очи? И казва Боян: Ева плачеше, но напразно и накрая намери утеха при Адам.
Когато Луцифер беше Син Божий, погледът му беше слънце и Ева дълго плачеше за неговата любов. Но той имаше древен спомен, друго го движеше към неговия Отец. Защото бидейки паднал, той отново искаше да стане Син Божий.
Ева без Сатанаил сякаш нямаше вътрешна реалност. Но Сатанаил също търсеше нещо изгубено. Но той го търсеше във Всемогъщия, в Древния свой Баща. Но сега трябваше да изучава нещо в себе си, което приличаше на странна пустиня, която Всемогъщият му даде – странна тъмнина.
Когато Луцифер беше преобразен, той нямаше вече слънцето в себе си. Той вече беше изтъкан от нещо друго: от мрак, казва Боян, и от зъл помисъл. Но нещо му нашепваше, че ще се върне във Всемогъщия и затова възприемаше мрака като тайнствен Божий дар.
И странно стана сърцето му – мрачна същност, и взе да ходи по мрачни места, там където не е мислел, защото друг беше вече пътят му, начертан от Всемогъщия. И странни неща се случваха вътре в него. Той мъчеше съществата, но видя, че избраните имат силен дар, вяра страшна. И поради това той видя, че страданията едни вкаменяват, а други разширяват. И знаеше вече в себе си, че Всемогъщият е допуснал много изпитания в световете.
И Боян казва още: Любовта е най-старата твърдина в света и ако не сме в Любовта – в света сме.
Отец, казва Боян, е Велик Видоизменител. В началото Луцифер изглеждаше като велика реалност, защото беше дихание от Отец. Тогава Отец го държеше в Своята система, в Своята мисъл. По-късно, за Своите вездесъщи цели, Отец погуби Луцифер.
Има нещо, което човекът трябва да познае, казва Боян, и това е Истината. Само в Истината човек може да заживее независимо от всички човешки склонности. Само вътре в Истината човек може да живее независимо от всички тези човешки склонности и слабости.
Казва Боян: В Истината е скрито нещо, което оставя злото извън границите на разбирането, но за човека тук се достига ново разбиране. Отдавайки се на Истината и влизайки вътре в нея, човекът постепенно може да създаде Бог в себе си, за своето самостоятелно Божествено съществуване, защото Истината е коренът на Бога.
Поради голямата си отдаденост на Бога, Боян е бил абсолютно недостъпен за земното мислене и като цяло за своя народ.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #28 on: септември 14, 2017, 05:42:41 pm »
6.12.2011.
Л-я: Суфи
ИР: Мистика
Л-я: Ал Халладж
Ид.: Мистичната мъдрост на Ал Халладж
Л-я: Чудният Настрадин Ходжа
Ид.: Чистият смях

СУФИ

Ислямът търси знание, а суфизмът търси самоотреченост.
Суфизмът постига същественото, вътрешната истина.
Когато суфи постигне истината, той постига скритост. Казано по друг начин, суфи постига такова знание, което превишава Божия закон.
Истинската религия на суфи, това е океанът на Истината.
За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос. Суфи не желае злато, а благия поглед на Всевишния. И сещам се, според Учителя, достатъчно е през целия живот само един път да видиш този поглед, не два пъти; два пъти вече е много – един път и промяната, белегът за това е тотална коренна промяна.
За усещащия реалността не са нужни никакви доказателства. Той не ги търси, нито ги доказва. Удоволствията, казват суфи, затварят канала на вдъхновението, а страданието идва и ги отваря, отваря тези врати.
Истинският суфи не очаква добри времена, той просто живее в тях. Няма други времена, постоянно е Божието време. Няма бъдеще, няма и минало – няма други времена, суфи живее в Бога.
Властта в себе си, казват суфи, можеш да я победиш със смирение. Това е методът – смирение.
Отказалият се да върне дълга си към друг човек, става длъжник към Бога.
Ако искаш в твоите думи да има сила, не ги прахосвай напразно. Или както даосите казват – пестеливост, голяма пестеливост, не ги раздавай така лесно.
Няма нищо случайно, всички житейски ситуации водят към определена цел. За просветлената душа самият живот става свещено писание. И казват суфите: Бог посредством човека строи Своите планове и ги реализира.
Който е видял Истината, не се нуждае вече от никакво учение. На последната лекция в София стана въпрос за богомилите, само искам да кажа: това са същества със страшна воля, истинска воля, разумна и затова те са видели пътя си в жертвата. Там само споделих, че ако тези хора бяха избрали злото, нито църква, нито инквизиция – всичко щеше да избледнее. Но поп Богомил го е казал: - Ние не въздаваме на злото със зло, защото ще го въздигнем. Те са избрали съвсем друг път, истинския път. Но това е страшна воля, която наистина постига по-дълбоки неща.
Казват: - Пъпко на розата, какво прави цяла нощ? Розата отговорила: - Събирах длани, молих Небето да ми разтвори сърцето.
Най-здраво се явява това сърце, според суфите, което боледува и тъгува за Бога. Това е най-здравото сърце, което постоянно боледува,  скърби, и въобще боледува в най-дълбокия смисъл на думата. Това е и оздравяването на това сърце.
Суфи - това е несътвореният човек. Суфи не вижда света, той вижда същността. Да виждаш света, значи да не виждаш същността. Да мислиш, че тук стават някакви събития, някакви неща, означава да не виждаш дълбоко вътрешните неща.
Ал Фарид казва: - В сравнение с моя Източник, безграничният океан е подобен на капка. Наистина този, който е постигнал Бог в себе си, този безграничен океан е само капка. – Вътре в мен - казва - има далечно разпростираща се светлина, при която светлината на слънцето е като слабо блещукане.
Със всички бъди, казват суфи, но избягвай общуване. Избягвай общуване и близост.
Любовта няма цел, Тя самата е цялата цел, цялата Същност. За малко ще се отклоня: В София казах и пожелах: От ученика се иска, въобще през следващото време, през новата година, пък и от днес: ежесекундна практика, не ежедневна, вече е късно, ежедневната е разтеглена – ежесекундна практика! Казвам това, защото искам да ви кажа какво означава думата практика: думата „практика“ означава в нито един миг да не се отделяш от Същността, от Любовта. И казва чан-будизмът: В момента, в който допуснеш най-малката лоша мисъл, това е неправилна практика. И означава: всичко друго, което вече практикуваш – дишане, медитацийки, каквото можеш да се сетиш – ти вече не си в практиката, не си вътре в Същността. Простичко казано, ясно и важно.
Смирението е пътят за израстването на мъдреците. Съдбата, казват суфи, е противоположност на чистотата. Съдбата, това означава затъмненост. Съдбата е едно от качествата на човека, а чистотата е качеството на суфи.
Чистотата не влиза в качествата на човека, на човешките качества. Чистотата няма отношение към действията; чистотата е принадлежност на любящите Бога. Може да правиш всякакви действия, това още не е чистота, но когато си вътре в Бога, когато си вътре в Любовта, това вече е чистота и с действия и без действия. Казано по друг начин: Чистотата е качество на Любовта, а не на действието. В тежък критичен момент мъдрецът може да не ти помогне и това е за твое дълбоко благо. Така че приятелят не се познава в нужда, а в тайната на Любовта.
Чистотата е нещо, което е скрито от ума, тя пребивава в Бога и умът не може да я разбере. За чистия злато и прах са едно и също нещо.
В суфизма чистото сърце е духовна реалност, а нечистото сърце, това е земната реалност, така наречено „калп“ или сърце. Сърцето е субстанция, чрез която можеш да станеш истински човек. Вътре в сърцето има нещо, което е мярка и чрез което можеш да станеш истински човек. В чистото сърце е цялата религия. Суфи казва: Сърцето е розовият храст на душата. Това чисто духовно сърце е място за тайните на Бога.
За суфи емоцията е деградация. Тя е падение от нещо много висше, тя е падение от Любовта в нейния най-чист вид. В истинското сърце няма да намериш нищо друго, освен Бог.
Суфи казват: Когато имаш истинска любов към един човек, ти откриваш Бог в себе си.

МИСТИКА

За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.
За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога е самата опора, която съгражда Тесния, мистичния път.
Мистиците пият ежедневно Бога. Тука се сещам за нещо и пак за малко ще се отклоня: тъй като много хора пият, ядат добавки, чисти храни – хубаво е, всичко това не е мярка. И това влиза в плана, но не е мярка. Това, което искам да кажа и на което наблегнах за малко и в София, важно е: Начинът, по който говориш, думите, да съблюдаваш, да бдиш над всяка дума, понеже думите, когато ги изпуснеш, те ще те гонят! Става въпрос за изкривените, неточните думи и т.н. Когато ползваш много точно думите, от там произлизат такива витамини, такива добавки, такива енергии, че с нищо не могат да се сравнят. От там се започва, после и другите неща вече са на място.
Мистиците пият ежедневно Бога. Мистикът казва: Пристигнах в мястото, където съм свободен от всичко чуждо и родно.
Мистиката е велико познание за единството и целостта на живота. Мистикът открива Бог и в богатството, и в бедността, навсякъде, защото той е станал правилния човек. Мистикът няма родина, той има в себе си само Бог – единственото реално съкровище на световете.
Мистикът е същество, което е извън себе си, той влиза и излиза от себе си, той е свободен. Знае как да влиза, знае как да излиза от себе си, както обикновеният човек влиза в къщата си и излиза от апартамента си. Мистикът излиза от тялото си и влиза свободно.
Мистикът се е спасил от най-коварния и опасен потоп – потопът на повърхностните думи.
За мистика розата не се разцъфтява в света, розата се разцъфтява в Бога. Розата е обградена от тъмната нощ на тръните, но тя ги е преодоляла. Те не й пречат.
Този, който е влязъл и пристигнал в духовните и мистичните тайни, той не говори дълбоко за тях, защото ще изкриви Истината и той не прави посегателство.
Голямата преданост в суфизма се смята за мистичен огън който води човека в Бога. За суфи монашеството е скрито не в манастира, а в сърцето на човека.
За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Запомнете, ще го повторя нарочно отново: За истинския суфи богохулството и религията са едно и също нещо. Това означава, че суфи живее в състоянието на Бога. Той напълно е умрял и за богохулството, и за религията. Той е оживял в самия Бог и е над тези неща, те не го докосват. Както когато някой критикува Учителя – няма нужда да защитаваш Учителя, Учителят е такова високо поле, че нищо не го докосва.
Суфи е над религията, защото казва: Каква религия има в Бога? В Бога няма религия, в Бога има Любов и Истина, велика пълнота. Но това не е религия, това е друго нещо. В Бога има постоянна пълнота и безкрайност. И суфи казват: Аз живея сега в Бога. Защо ми е да вярвам в утрешния ден. Утре вече е късно да искаш да живееш в Бога – сега, а Бог е всякога и постоянно тук.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Най-великият суфи. Вдъхновеният на вдъхновените. Вдъхновеният от Самия Аллах. Страшен суфи! Няма друг суфи, толкова преследван като магьосник, революционер и като опасност и голяма заплаха. И няма друг толкова почитан, като най-чистия мистик на Божията Любов.
Той проповядва страстна и несекваща любов към Бога. Речта му е била екстаз. За него непрекъснатата любов била мистерията на всичко. И суфи, и ислямисти често настръхвали от него, забележете, даже и мъдреци.
Той казва: Ал Халладж не държи на Корана, Ал Халладж държи на Аллах. Само това чакали мюсюлманите и някои суфи, които настръхнали. Казва: Как може Корана да ми е по-скъп от Бога? Наистина е така, просто казано и много ясно.
Казва: Който има великата истинска любов към Аллаха, той не се занимава с религии и с джамии. Погребва всички религии и джамии, такъв е Ал Халладж. Той не се занимава с религии и с джамии, и с жалкото благочестие. Тука няма да се спирам да обяснявам защо наистина е жалко, той го казва – със жалкото благочестие. А суфите настръхнали, защото той изнесъл мистично знание пред хора, а то било определено само за избраните, въобще така говорел Ал Халладж. За капак на всичко, Ал Халладж казал: „Аз съм Бог!“ Това е крайната цел на всички учения, самата истина, самият Бог в него се произнася и това е крайната цел на всички видове учения, религии и преданости! И той го е постигнал, но тези, които не са го постигнали, за тях било богохулство.
Това е наистина краят, това е осъщественото учение, но това е страшна любов. Тази е любовта на Ал Халладж, не на всеки човек, защото малцина я имат. Ще обясня: за земните тази любов е страшна и опасна, а влизането в този огън е забранено, защото самият Бог, самият Аллах не е призовал тези хора.
Казва: „Аз съм Бог“ означава изцяло да си се предал в ръцете на Бога, да си станал небитие, нищо, защото То е Нищото и Всичкото. И това е великото спасение – да станеш нищо. Това е великото спасение, великото възкресение и преображение, това е най-великото самоунищожение, което може да направи истинският човек, за да заживее Бог отвътре цялостно, да няма кой да му пречи, нито с отрицателни мисли, нито с положителни, защото и положителните мисли са много далече от Истината.
Тука в това откровение, както казах, е бил и участвал Самият Бог, но не го разбрали не само в исляма, една голяма част от суфите не го разбрали. Тези думи костват живота на Ал Халладж, но това е само привидно. Но той получава тайната на Нищото, тайната на Мистерията на Бога, в която се вкоренява, защото Самият Аллах го е призовал. И тази тайна е наистина само за избраните, както беше и при богомилите.
Тогавашните хора споделят за Ал Халладж: Приближавайки се до мястото на екзекуцията, с 16 вериги окован, той танцуваше като побеснял жребец, кършел ръце, въпреки че бил окован. Хората наоколо говореха за него и казваха: - Та що за походка е това? А той казваше: - Не се ли приближавам аз до своя жертвеник, до своя олтар? Ето я тайната друга гледна точка, истинската. Въобще Ал Халладж е изключително същество, унищоженият тотално в Божията Любов, без примеси, не смесен с нищо човешко, даже по-дълбоко – с нищо духовно. Навлязъл е във Великата Божественост – по-високо измерение.
Казва: Аллах ме води тук на екзекуцията и в Него няма никаква жестокост. Той е вечен Приятел. Той Сам ми предложи питието на екзекуцията и тук аз идвам като безумец. Сещам се за Рамакришна, казва: Блажен този, който е безумен по Бога. Безумен, трябва да остане без ум; докато има ум... Блажен е безумният. – И тука идвам като безумец, да споделя питието си с дракона (едно от древните имена на Бога – Драконът, Върховният Дракон, Върховният Огън).
И Ал Халладж казал: - Моят затвор и моята екзекуция, това е моята участ, която моят възлюбен Бог ми наложи и затова аз съм тук. И после Ал Халладж казва: - Ако ти имаш истинска Любов, то тази твоя Любов трябва да изгори включително и рая, и да остане само Бог. Раят е нещо много излишно, и раят, и адът – трябва да остане само и единствено Бог.
Що е голготата на Ал Халладж? Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, това означава „голгота“, един от преводите. Дълбоко вкореняване в Мистерията на Бога, разбира се трябва да си заслужил. Ал Халладж казва: - Голяма радост имах на своята голгота! Защо мъката ми беше радост? Той, Аллах, я направи радост.
Както казах, изключително същество, изключително дръзновен суфи, както го наричам „персийският Христос“ – изключително дръзновен суфи. Това е кулминацията на мистичната мисъл в суфизма. Няма друг такъв връх! Има няколко подобни, след време ще ви говоря и за тях. Един от тях е неговият учител, Ал Джунаид, другият е Баязид ал Бистами – изключителни същества, но такова нещо като Ал Халладж няма.
Ал Халладж е мистичната същност на суфизма, изначалната същност на суфизма. Суфизмът въобще е мистичен и Ал Халладж е стигнал до тази тайна, до там, да бъде убит тотално от Бога. Това е искал той: да бъде убит тотално от Бога, за да живее само Бог, а не той. И той е бил убит поради изключително голямата си преданост и жертва, поради неистовото търсене на Истината и то много смело, много безстрашно и много искрено.
И накрая той беше погълнат от Морето на Бога.

МИСТИЧНАТА МЪДРОСТ НА АЛ ХАЛЛАДЖ

Щастието е тъмнина, а красотата е разбойник. Щастливият човек е част от тъмнината, защото е заблуден от своето щастие. А красотата е разбойник, защото тя е завлякла много хора. Тя е изкусила всички, които не са достойни за Бога. Да избереш красотата пред Бога е велико падение.
Красотата е увлякла душите на много хора, така както красотата на Луцифер е увлякла милиарди ангели. Когато красотата на Луцифер засия, тя повлече много ангели и ги ограби. И тя после се скри, а те станаха хора, т.е. падения. Красотата умее да прониква в човека и да го ограбва като разбойник. Но Ал Халладж ограби красотата!
Който е щастлив, това е човек, който е изгубил пътя си. Щастието е унищожител на човека, без той да разбира това. Докато човек е щастлив, той е заблуден. Кое е злото в щастието? Злото в щастието е в това, че на щастливия човек не му е дадено преданост към Бога. Най-важното нещо не му е дадено и затова той е заблуден. В щастието има скрито зло и само когато човек преодолее злото в себе си, само тогава ще отключи своя път.
Който мисли, че щастието е избавление, той е неверник, той е невежа. Щастието е заслепител. Страданието е онази скрита милосърдна любов, която слиза върху щастливия човек, за да го спаси, но не винаги щастливият човек разбира своя спасител – страданието.
Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли (страданието), остава само свободата, вечността и безкрая.
Само мъртвите говорят за религия, но Аллах ми каза: Не добавяй на чистотата религия, за да не я оцапаш.
Питат ме, казва Ал Халладж:  - Ти защо не четеш Корана? Казах им: - Ако живееш по законите на Бога, по законите на Любовта, тогава Коранът е ненужен.
Казва: Бог решава доколко да се приближиш до Него. Ето защо така трябва да практикуваме (това което ви казах одеве), че да печелим все повече доверието на Бога. Не на приятели, не на глупавото обществено мнение, не на хора, нито на ангели – да печелим все повече доверието на истинския Бог, на Учителя.
Бог в нас извървява пътя си към Самия Себе Си, но ние трябва да Му дадем условия. И казва: - Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.
Щастието е сформирано от илюзорна енергия и затова ти не можеш да растеш в него. Можеш да растеш само в страданието. И наистина е така – можеш да растеш само в страданието. Щастието нищо не сее, само страданието е сеятел. Казва: Камъните са леки, щастието е тежко. Изключителен мистик, тука няма да го коментирам.
Казва: Страданието е райска градина. И после: - Не е страшно страданието, а страшно е да си щастлив. Щастливият човек е птица без крила. Без страданието нямаше да имаме крила, нямаше да имаме свобода. Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

Говорили сме за него и пак ще говорим, чудният суфи! Първо няколко неща за него:
В Настрадиновите анекдоти е скрит много дълбок мироглед, мироглед на суфи, мироглед на велик посветен. Дори има суфи, които са го наричали „наставник на наставниците“. Не просто учител, наставник на наставниците, т.е. школата, която той е бил в суфи, е много висока. Но той я напуснал, за да стане близък, достъпен на хората и да предаде тайните си прости послания, които много от тях и досега неразбрани.
Хуморът му никога не е разрушителен, а съграждащ, тъй като в него няма его.
На едно място Настрадин Ходжа казва: Всеки трябва да е богат със себе си.
Шегите му е трудно да се преброят. Стотици книги са излизали за него и ще продължават да излизат.
Казва следното: - Заповядай, да ядеш кожено палто. - Жено, не закачай гаргата, тя е по-мръсна от нас. Т.е. не се цапай с определени неща, тъй като в тях има нещо мръсно.
Когато човек има малко, казва Настрадин Ходжа, вземи му и малкото, което има и ще го направиш щастлив. Много красива мисъл! Какво иска да каже: като вземеш и малкото на човека, той може да почне и да го цени; няма гаранция, но има и такава възможност, може пък и да започне да цени туй малкото.
Когато го попитали къде е Аллах, Настрадин Ходжа казва много простичко: - Нима има място, където да не е Аллах?!
Настрадин Ходжа от векове живее в сърцата на хората и ги вдъхновява. Той е приятел със себе си, постигнал е голямата тайна да бъде истински приятел със себе си. А това не се постига лесно и затова той е като еликсир.
И така, анекдотите, седем анекдота:
Първият: Настрадин разговарял с малката си дъщеря, говорили за смелостта и тя му казва: - Тате, нима ти не се боиш от тигри и лъвове? Настрадин казва: - Разбира се, че не се страхувам, не се боя. – А нима не се боиш от пчели и мълнии? Настрадин казва: - Разбира се, че не се боя. После дъщеричката му казва: - Значи от всичко на света се страхуваш само от мама?! Настрадин й казва: - Ти не знаеш какви тигри и лъвове има в нея! Ти не знаеш какви змии и гущери, пчели и мълнии има в нея! Такива неща наоколо няма. Посланието е много простичко: в човека живеят много видове сили и животни неовладяни. Човекът трябва да се опази от тях и да ги овладее, но както виждате, колко простичко казано.
Вторият случай: Настрадине, коя е най-голямата ти радост в живота? Настрадин казва: - Най-голямата ми радост е, когато жена им не знае колко пари имам. Защото ако знае, вече ги нямам. Тук въобще не става въпрос за пари. Посланието е чисто суфи-система на мислене и означава: има хора, които никога не трябва да знаят твоите тайни.
Третият случай: Направили Настрадин Ходжа полицай и когато един ден се случило голямо престъпление, го викат да си каже авторитетното мнение. Настрадин гледал, гледал трупа, той лежал по корем и в гърба му имало забити три големи ножа. Освен това, три куршума, изстреляни в гърба му. Настрадин гледал, много мислил и накрая казал: - Ама че рядко самоубийство! Иска да каже, системата на човека какви неща вижда, как изменя справедливостта и т.н.
Четвъртият случай: - Настрадине, ти одобряваш ли прогреса? Настрадин казал: - Че как, прогресът е важен! Отиваш напред, а се оказваш отзад.
Петият случай: Веднъж психиатърът попитал Настрадин: - Вие страдате ли от натрапчиви идеи за собствената си изключителна значимост и важност? Настрадин казал: - Не, не страдам, напротив – аз постоянно приемам своето величие. Посланието: иска да каже как гордостта разрушава хората, защото те са я приели в себе си, докато Настрадин иска да каже, че само смирението е убиец на егото. Но много хора държат на своето величие, на своето его и така потъват – щом държиш, ще потънеш.
Шестият случай: - Настрадине, ти палиш ли свещи? Настрадин казал: - А-а-а, аз не паля свещи, на мене дяволът ми пали свещи! Посланието: всеки трябва да покори дявола в себе си, а не да робува на свещи и на дявола. Трябва дяволът да дойде и да те признае – това е чистотата, това е суфизмът.
Седмият случай: Настрадин отишъл при доктор и започнал много да го умолява: - Докторе, много те моля, направи ме шизофреник, искам да сме двама, две личности! Докторът се чуди и го пита: - Как така да те разделя на две части, аз лекувам, аз помагам на хората?! – Не - продължавал Настрадин – много те моля! Докторът му казал: - Обясни ми, защо е тази молба? – Защото така ми е много самотно – заплакал Настрадин. – Сам съм, няма с кого да си говоря! Прекрасно послание, чудно! Как в древността хората са се отделили от Бога, пожелали са свобода, пожелали са някакъв свой живот, уж разумен, но без Бога. Ето ги сега последствията – прекрасни послания, прекрасен начин на изразяване.
Ще завърша с

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Девет случки, девет явни и тайни поучения:
Първо: В магазина влиза един мъж и иска комплект игли. Продавачката го пита: - Господине, със шиене ли се занимавате? – Не, госпожо, аз съм гълтач на саби, но в момента съм на диета. Има и много хора, които правят такива диети.
Втори случай: Слонът в зоологическата градина се разболял. Дошъл лекарят да го прегледа и казал: - Слонът има настинка, ще трябват около 10 капки за нос на ден. Значи, има много хора, които имат огромни нужди, трябват им много лекарства, но дали ще се излекуват, дали ще помогнат лекарствата? Казвам: няма да помогнат, ако в лекарствата не действа любовта, не действа вярата, т.е. вечните целители.
Третият случай: Габровец изпращa на роднини телеграма и писал в катичката: „... и ви желая всичко най-хубаво за периода от 1996 до 2000 година!“ Но не е изчислил, че трябва да праща и след 2000-та година. Значи, има една пестеливост, която не може да предвижда.
Четвърти случай, при очния лекар: Очният лекар пита: - Господине, коя е тази буква? – Коя буква? – Тази, която показвам с показалката. – С коя показалка? – Показалката, която държа в дясната си ръка. – Къде ви е дясната ръка?... И накрая: - Господине, вие не сте за очила, вие сте за бинокъл!
Следващият случай: Гробар се прибира в къщи, капнал от умора. Жена му го пита: - Много погребения ли имаше днес, защото си много изморен? – Не, жено, само едно. – А защо си толкова изморен? – Защото погребваха на някакъв човек тъщата и се наложи седем пъти да я вдигаме, да явадим и да я пускаме – на бис, голямо ръкопляскане имаше, за да се увери човекът... Тука само ще добавя: че възможно е тази тъща да му пляска в другия свят.
Следващият случай: Двама борци си говорят, единият пита другия: - Абе брато, кой ден сме днес? Другият му казал: - Ами де да знам, те постоянно ги сменят.
Следващият случай: Двама приятели разговарят за Киркор и Гарабед (това е в стил на Настрадин Ходжа): - Абе ти разбра ли, че Киркор е спечелил луксозна кола от лотарията? Другият казал: - Разбрах само, че не е Киркор, а Гарабед и не е спечелил кола, а колело и не го е спечелил, а са му го откраднали. Така в този свят много хора печелят, трупат и накрая смъртта, изтребителят, големият крадец ограбва всичко.
Осми случай: Една мравка носела две трохи под мишницата си. Отишла при своя приятел слона (били приятели) и му казала: Абе приятелю, направи ми една услуга: сложи едната троха на гърба си, другата под краката си. Слонът се чудил каква е тази услуга, изпълнил. След малко мравката отишла леко настрани, погледнала го и казала: - Браво, идеално! Чуден сандвич стана! Има хора, които имат такива големи амбиции, искат да изядат голям сандвич, искат голяма власт, но те не са постигнали себе си и като тази мравка... Тъй като Учителят казва, че мравката е символ на егото, след време правим окултна книга за животните – мравката е голям егоизъм и тези неща не са за нея.
И последниятслучай: Мравката и слонът били в затвора, но не им харесало и по някакъв начин си устроили бягство. Хукнали да бягат от затвора, обаче стражарите ги усетили и почнали да ги гонят. След малко мравката се обръща назад и казва: - Слоне, бягай, мене ме видяха!

Следваща лекция на 3.04.2012.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #29 on: септември 14, 2017, 09:11:33 pm »
03.04.2012.
Л-я: Ислямът.
Идея: Посланията на един ислямски учен.
Л-я: Ислямът – продължение.
Идея: Непорочното зачатие (според Мохамед и исляма)
Л-я: Суфи.
Идея: Мъдростта на суфи.


Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.
Всички клони са от едно дърво; всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение, там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога - само един човек или едно учение, тъй като всички са заедно.

1л. ИСЛЯМЪТ


Ислямските мъдреци казват:
Този, който е създал Слънцето, той е създал и окото на комара.
Всяка тревичка, която казва: „Аз вървя с Името на Аллах”, тя пробива твърдите скали.
Казва един ислямски учен: Не знам какво да кажа за човек, който оставя градината си на плевелите, а после казва „Ех, че съдба!”?
Има един слънчев и сякаш чист път, със зеленина и цветя, който води до убийствени пустини. А има един тежък, трънясал път, който води до Аллах. Тука само ще вмъкна: Ислямът няма нищо общо с тероризма, това е последствие. Много хора не можаха да разберат това. Но когато убият на един ислямист дъщеричката му и майка му, той казва: „Господи, научи ме да отмъстя!” И минава такива граници, където никаква техника и никой не може да го спре. И двата пътя са погрешни: и тези, които му посягат, и той, обаче това е път на съзнания по-ниски, които трябва да се изстрадат, трябва да се извървят. Накрая и него го убиват; и едните и другите се учат, и това е дългия път, докато се постигне истинската Мъдрост.
Ако искаш приятел, Аллах е достатъчен; ако искаш другар, Коранът е достатъчен.
Вижда Духът, а окото е средство; проумява Духът, а разумът е средство.
Има действия умни, казва ислямът, има действия духовни.
Някои наричат великата вяра фанатичност, но фанатизмът е проява на нервност и сляпо упорство в заблудата.
Логиката, казва ислямът, е пътят на света, а Мъдростта е Божествен дар. В сравнение с Мъдростта философията е куца и заблуждаваща. Мъдростта е чист източник на светлина, която спасява мисълта от неяснотата.
Науките се въртят в кръга на ума, духовността – в кръга на душата, а Мъдростта – в кръга на Духа и Аллах.
Какъвто е невежият пред учения, такъв е ученият пред мъдреца. Ученият работи със сферата на доказателствата и с предметите, а мъдрецът изследва отвъдното и неведомото.
Мъдрецът подхожда към всяко нещо с оглед на невидимото му състояние. Тука иначе не ви обяснявам, друг път ще се спра подробно на изключителната религия, наречена ислям, т.е. покорност на Единствения Бог, като дисциплина - изключително голяма дисциплина. И там много се държи на морала. Който посегне на тяхния морал и на тяхните разбирания, не знае с кого си има работа. А всъщност, това са много верни и  предани същества, но когато ги проучиш правилно и когато ги разбереш.
Научният разум, казват ислямистите, е само път към мъдрия разум. Мъдростта е извисена над разума. Тя е много тънка и деликатна. Науката е бавна, а Мъдростта е светкавица в ръцете на Духа.
Мъдрецът стига до недостижими точки и места, а умствените хора не виждат и една стотна от това.
Човек, който не е познавач на Истината, не може да стане мъдрец.
Неразбирането на деликатните думи и деликатните истини се дължи на незнанието и отделянето от Духа.
Ако живота се води невнимателно, той става голям товар. Истинският живот е този, който се води в душата.
Човек, който не е помирен с молитвата, не може да постигне истинско съзнание за служение на Аллах.
Всеки трябва да изясни истината за своето поведение и за своята вътрешна същност.
Обожаващият природата е отрицател на Бога. Обожаващият Бога е пробуден човек. Той не си губи времето с природата, той е насочен изцяло към Бога. Природата е вторична,  Аллах, Бог, е първичен.
При единство с Аллах има лекота; при единство със заблудата има трудности и много проблеми.
Той държи юздите на битието - от прашинките до галактиките. Всяко дърво, което изрича: „С името на Аллах”, неговите ръце, т. е. неговите клони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божията милост.
Животът на неверниците е всобщ траур. Няма значение какъв се водиш, животът на неверниците навсякъде е един - всеобщ траур.
Няма такива катаклизми и заметресения, които да са играчки в ръцете на случайността, казва исляма.
Здравето, на което се радват обикновените хора, е болест. Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве, но трябва да ги разберем.
   
1ид. ПОСЛАНИЯТА НА ЕДИН ИСЛЯМСКИ УЧЕН

Тука само ще кажа, че той имал някаква склонност към суфизма. Има ислямисти, които нямат такава склонност, т.е. още не са приети. Други признават суфизма, трети само го уважават и т.н., това са различни степени. Този ислямски учен казва:
Познай търпението и знай, че никое цвете не цъфти преждевременно.
Ако Аллах те обича, ще се грееш в Неговата светлина. Тука той говори към своя син, обръща се към него и тези думи са към него.
Нека търпението да е твоята храна. Изключително важно нещо. Сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия. На друго мяасто казва: Чистотата е половината религия.
С търпение зеленото грозде узрява.
Казва: Крийте тайните си дори от косите си.
Ако не следваш Бога, сине мой, и двата свята ще ти се утъмнят.
Ако загубиш вярата си на тоя свят, от зелена ливада можеш да се превърнеш в сива пустиня.
Бъди благосклонен с невежите, но не спори с тях, за да не хвърляш златото в калта.
В приятелството и в любовта бъди умерен.
Сред невежите мъдрите се чувстват като в пустиня.
Сине мой, най-голямото богатство е душевното богатство!
Не забравяй, че във върховния съд ще се държи сметка дори за един чорап.
Всички нечисти ще се пропукат от страстите и гордостта си.
Сине мой, хората на Духа не губят напразно никога живота си - те са целенасочени към Аллах.
Човек е враг на самия себе си, а приятел му е самопознанието.
Тъй като неговия син щял да става голям император и владетел на голяма област, той му казва: Мъдрият не воюва с оръжия, а със сърцето си.
Любовта трябва да бъде сърцевината на твоето дело.
Не забравяй откъде идваш и на къде си се запътил. И аз съм казвал, и днес в един разговор казах: Ако някъде на триста метра или на хиляда метра една мравка завие надясно, Бог знае защо точно завива надясно. И как може при такова Око да се скриеш въобще и да мислиш, че никой не те вижда?!
И помни сине мой: Има изпитания, които ни отдалечават от злините. И помни: Мъдрият е човек, който улеснява твоите трудности.
Мъдрият е бистър райски извор.

2л. ИСЛЯМЪТ
продължение

Ако Аллах ви е заблудил, това е част от Неговата Мъдрост. Нищо не може да Го затрудни. И наистина щом реши нещо, казва му само „Бъди!” - и то става.
Никой не може да Го обхване със знания. Ние знаем, че нищо не се случва без Неговата Воля. И каквото Той пожелае - става. А каквото Той не пожелае, не се случва.
Всемогъщият Аллах е далече от произвол и несправедливост.
Злото е Божието предписание. То не е чисто зло, а то е добро. В един случай е добро, и в друг случай е лошо, но то е все за добро.
Тайната на вярващия се крие в намерението. Намерението е врата, казва ислямът, тайнствен прозорец.
Мохамед казва: Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки.
Много са добрите страни, казва исляма, свързани със създаването на дявола. Заради дявола, човек уповава все повече на Аллах. И така той става все по-бдителен, докато познае
напълно Аллах.
Този, който не се моли искренно, ще получи петнадесет притеснения в живота и в лицето му не можеш да намериш оная, другата красота; който не е искрен в молитвите си, Аллах ще го срещне със Своя ядосан вид, а сметките му в живота ще са много объркани.
Който следва Аллаха, има светлина навсякъде - и в гроба, и отвъд гроба. В момента правим една книга по Учителя за задгробния живот, казва се „Да осмислим смъртта”, след около две седмици трябва да излезе. В момента се сещам за едно изречение, Учителят казва: Вие искате да виждате в другия свят! Че вие не виждате физическите неща - най-явните, тогава как ще виждате оттатък?! Ето защо човек трябва да изработи много тънко внимание, етерно внимание - то се дължи на Любовта.
Чистотата е безкраен океан от сигурност. Тя е светлина и в този, и в другия свят.
Мохамед казва: Чистотата е половината от вярата. Пречистването, казва, е голям дар. Чрез него Аллах предпазва Своите Си избрани. Той им позволява да се пречистват, Той им дава и Той ги предпазва; Той е Предпазващият. Пречистването осигурява явна и скрита сила. Т.е. два вида сила - явна и скрита.
Казва един ислямист: О, Аллах, Ти Си Ускоряващият, Ти Си Забавящият!
По Негова воля умираме, по Негова воля живеем. Сещам се и в София за един разговор: - Можех да помогна на баща си! (един приятел от лекциите). – Да, но става това, което Бог иска. – И все пак, можех да помогна... – Ако можеше, и Бог щеше да участва и щеше да помогнеш. Има много скрито значение в тези неща.
Той има Извечен Слух. Имам Али, един от най-верните на Мохамед, казва: Хората са врагове на онова, което е неведомо за тях. И още е казал: Търпението е два вида: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от обичното. Ще повторя, понеже е важно. Два вида търпение: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от това, което обичаш, обичното.
Умението да се задоволяваш с това което имаш, е едно неизчерпаемо богатство. Имам Али е казал още: Мнението на Стареца, (има предвид Мохамед), ми е по-скъпо от героичната гибел на младежа.
Няма могъщество като благоразумието!
Комуто е дадена молитва, не ще остане тази молитва нечута. Дори много време да мине, неговата молитва, понеже му е дадена, тя ще бъде чута. Комуто е дадено покаяние, не ще остане неприето. Комуто е дадено да моли за прошка, той не ще остане непростен.
Търпеливият няма да пропусне успеха, даже и той да се забави. И още е казал Имам Али: Който разчита само на своето мнение, погива.
Който пази своята тайна, държи избора си в свои ръце.
Който е праведен в своя вътрешен мир, Бог прави праведна изявата му.
Който поддържа добре връзката си с Бога, нему Бог подобрява връзката с хората.
Любовта е тайното добро на Аллах, Безкрайният. Любовта е райски кът. Звукът й е чист, а диханието й е леко. Любовта има най-лекото дихание.
Коранът казва: Който е дарен с Мъдростта, е дарен с голямо добро.
Не времето е опасно за хората, а невежеството.
Тези, които постигат целта си, те постигат две неща... (При мен често идва заместник на един ходжа и иска съвети от мене, както и да е, и той много се радва на тези неща, които му казвам, и в случая става въпрос за тази цел): Тези, които постигат целта си, постигат две неща: първо – вдъхновение, второ – Мъдрост. Тези две неща вървят заедно, те са мярка, висша мярка. Едното е вдъхновение – не стремеж, нищо общо с амбиции – вдъхновение, а другото е Мъдрост.

2ид. НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ
СПОРЕД МОХАМЕД И ИСЛЯМА

Адам не е имал нито баща, нито майка. Бог го е създал от Себе Си с тайната на Словото. Бог е казал само: „Бъди”!
Христос се ражда чрез Мария, но не от Мария. Коранът казва: И рече Мария, (Мариам) - Господи мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал? И рече й Аллах: - Така Аллах сътворява! Каквото пожелае, щом реши, казва му само: „Бъди!”. Това е слово на Самия Бог – и то става. Това е независимо раждане от земните сили, от земния живот. Тука няма нужда от никакъв земен баща, защото има само един Баща и той е Аллах. И Той казва: „Бъди!” - и нещата стават.
И Мария, самата Мария е Божие Слово. Но Христовото раждане е друго. То е неизвестно на хората, както им е неизвестен Самият Аллах. Това е Божие дело, тайна на Божието Слово, раждане без баща, защото всичко е в Него. Това е Божия власт, абсолютна Божия власт, Божия сила, Божия възможност, а не човешка възможност. Значи, Божия възможност, а не човешка възможност, нито пък ангелска възможност. Преди време, когато говорехме за русалките ви казах, че дори русалката е научена да ражда от себе си; няма мъжки русалки - просто русалка. Тя ражда от себе си другите русалки. Щом една русалка може, не може ли Този, Великият Бог да ражда както иска, след като Самия Той е Универсалното Слово.
Кой е баща на първия човек? Аллах. И Христос е Божие Слово, родено Божие Слово, родено от Божията възможност, която човекът не разбира. И Сам Аллах е определил Неговото име, и то още преди да се роди навън, понеже Той е Слово от тайната на Аллах. И тука сам Бог Му дава име, а не родителите. Тука земните сили въобще нямат власт. Той дава всичко. И името Му е Христос: Месия, много уважаван и от ислямисти, и от Мохамед, и от суфите, защото Той е Слово, сътворен от Мистерията на Словото.
Древният Тот, древният египетски Бог казва: Словото е знамение на скритите светове.
Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, а от Бога. Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, както изглежда, а от самия Бог, от Неговата скрита енергия. И ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Значи, ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Ако изрече „Бъди!” - зачатие има.
Бог работи в Свой таен свят, казва Мохамед, в Свой таен скрит свят. Там произвежда всички неща, там ражда нещата от Себе Си. Защото, както казах, дори и русалката знае нещо, което и човекът не знае, а колко повече Бог! Щото всичко е родено от Него, само Той не е роден.
Това раждане и досега си остава неразбрано, и досега има подозрения. Но, засега нещо ви казах, след време ще продължа.

3л. СУФИ.

За суфи най-голямото невежество е потопът на материалността.
Суфите казват: Добросърдечният грешник е нещо по-добро от праведника, който се ожесточава в своята набожност.
Да бъдеш суфи, означава да престанеш да се безпокоиш. Ще допълня: няма значение дали има причини, дали има логика: щом се безпокоиш, ти си далече от центъра и от Бога. Може ли Бог в теб да се безпокои? Дай му право да не се безпокои!
Баязид казва: Когато познае Аллах, суфи постига (забележете!) пълно неразбиране на реалността. Не разбиране, а пълно неразбиране на реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, това е нещо за живеене. Ще ви кажа една случка с Настрадин: веднъж рано сутринта, в 4 часа, той напуснал дома си и бродел по улиците, скитал, странствал. Спира го един стражар и го попитал: - Ти защо бродиш по улиците вечер? Настрадин му казал: - Ако имах отговор на този въпрос, аз отдавна щях да съм си у дома. Златно послание! Ако човек разбере, че има само един-единствен дом, Източникът – Аллах, той никога не би бродил по тези мрачни, сътворени светове. Той щеше да живее в Аллах на всяка крачка. И самият Настрадин живее в Аллах.
Същността на суфизма е самото духовно изживяване на алхак, т.е. на истината. Тя не може да се познае, но може да се преживее. И това е същността на суфизма.
Суфи казват: Виждането не е нито със затворени очи, нито с отворени очи. То е чрез просветлението в Духа. Значи, ако не си просветлен, колкото искаш ги отваряй и затваряй.
И в абсолютна бедност суфи е свободен и богат. Забележете, в абсолютна бедност! Много случаи има – той е свободен и богат. Защо? Аллах е в него, той не изпуска Аллах. Той е на три степени по-концентриран от исляма, това е суфи. Толкова концентриран и той има в себе си Аллах, а който има в себе си Аллах, може ли в бедността да е беден? Той е свободен и богат, защото той е пиян с Аллаха. Когато дълго време си пиян с Аллах, ставаш суфи.
Суфи казва: когато изгориш в огъня, т.е. в Любовта, ти ставаш храм на огъня. И според суфи няма нужда хората да чакат потопа, защото те са вътре в него. Ще повторя: Няма нужда хората да чакат потопа, те са вътре в него и той се нарича материализъм. Какъв по-голям потоп?!
Суфи-мистикът е извън завесата на вселената-сянка. Той свидетелства самия Божието присъствие.
Бог е безкрайно близък до човека, но човекът е безкрайно отдалечен от Бога.
Мистикът е душа, опиянена от виното, т.е. състоянието на Божественост.
Човекът е мистик, когато душата му е открита само за Бога. Значи, човекът е мистик, човекът е суфи, когато душата му е открита само за Бога.
Мистикът дава странен живот на знанието, на светлината – той ги обогатява, не те него. Той им дава нещо чрез Бог в себе си.
Душата на мистика сама по себе си е благодат.
Суфи-мистиците са тези, които чрез любов са потънали в морето на единството. Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми – те живеят непрестанно в Аллах. Само Бог ги интересува и нищо друго няма какво да се случи, защото най-важното се е случило. Следващата майска лекция ще бъде една от най-важните, където ще разгледаме най-важния въпрос в света – познаването и тайната на Бога.
Суфи казва: Хората са желания, а желанията умножават завесите; завесите умножават слепотата.
Смирението е преди всичко отношение към Бога и към живота. То не е постъпки, то е осъзнаване за това, че ти не съществуваш, че съществува само Бог. Т.е. смирението е високо осъзнаване, че ти не съществуваш. Как може да съществува нещо, което днес го има, утре го няма, няма значение – човек, град, животно и т.н. Т.е. суфи се е изместил, за да живее Бог в него. Тогава животът става наистина тотален, пълен с благодат: няма бедност, няма богатство – има нещо, което е по-дълбоко от двете заедно.
Смирението показва още, че ти от всичко можеш да се учиш. Ще обясня: който се е облякъл в смирението, над него егото няма власт.
В суфи няма чувство за обида, защото това чувство означава, че в тебе има неверие. Значи, ако нещо те обижда, няма значение какво е – това означава, че в тебе има неверие. Но ако ти беше смирен, нямаше да го има това, щеше да имаш чувство, все едно че нещо те гали, някакъв вятър те полъхва, някакъв приятен ветрец – такова нещо са обидите.
Източникът на обидата е в двойнствеността на човека. Ако той беше единен с Бога, кой може да обиди Бог в човека? Никой не може да го докосне с обида, с каквото и да е. Така суфите стигат до извода, че егото, което се обижда (то се обижда и без обида, тука няма да ви обяснявам, то няма значение; няма нужда да го обиждаш, той самият живот го обижда). Егото, казват суфите, това е идолопоклонството, най-опасното идолопоклонство. Ако един суфи чувства обида, тогава той не е суфи, защото суфи е пустота, суфи е нищо. А кой може да обиди нищото?
Когато наставникът наранява ученика (има и такива случаи и те са много тънки и точни), тогава истинският ученик съхранява преданост, а обикновеният ученик се засяга. Истинският ученик съхранява преданост, а това говори за неговата истинска вяра и смирение. Но който не е истински ученик, той ще следва своето въображение и своите фантазии. Наставникът ще го остави за известно време да се учи от тях - ако може, да го разбере.

3ид. МЪДРОСТТА НА СУФИ

Суфи е Син на настоящата пълнота и затова той не произнася думата „утре”.
Колкото по-добре човек вижда материалния свят, толкова по-лошо той вижда Духа.
Мечът на реалността – това е защитата на суфи, защитата на чистия човек. По друг начин казано: В сферата на Духа няма разделение.
Ако този свят изглежда бездънен и огромен, помни: за Всемогъщия той е по-малък от атом.
Бог в Своята доброта ви плаши, за да отидете на безопасно място. Тука суфизма иска да каже, че понякога Бог изпраща строгото Си лице, за да може да те предпази от нещо по-лошо. Затова Той те заплашва да се върнеш назад, защото ако влезеш неподготвен, ще отидеш на опасно място и затова Той в Своята доброта, в Своята милост, Той те предпазва.
Разсъдъчното търсене не е истинското духовно търсене. Духовното търсене е друг вид; духовното вино има друг състав.
Там, където няма виждащи хора, всички слепи ще загинат.
В бедността, казва суфизмът, можеш да намериш несметни съкровища.
Всичко, без изключение, е сътворено красиво, прекрасно и мило, но е предназначено само за този, който вижда. А жената, тя е величествен лъч от Аллах. Тя не е просто земна възлюбена. Жената е духовна, никога не е била земна. Жената е духовна, а не сътворена, както изглежда. Тя само изглежда сътворена, но не е. Тя е съзидателна, а не сътворена.
Той всякога вижда ясно твоето желание и мнение – така ясно, както ти виждаш косъма в чистото мляко.
Правоверните се боят да не се отделят от своята вяра, казва един суфи, а аз се боя да не се разделя с Тебе, да не се разделя с Аллах. До такава степен не ги интересува вярата, до такава степен са погълнати от Бога, че вярата просто става без значение, защото Бог действа.
Новата мъдрост не попада в старо ухо.
Еретикът не обича религията, казва Ал Халладж, той обича Бога. Той знае, че религията изчезва, а Бог остава. И казва: Аз станах неверник към себе си и верник към Аллах. Аз съм ви казвал този глупав съвет, който много хора си дават: „трябва да вярваш в себе си” – напълно погрешно! Пак ще го повторя: Вярвай на Бог в себе си и после Той ще те научи как да вярваш в себе си. Но когато поставиш Бог на второ място и вярваш първо на себе си, ще бъдеш разочарован от себе си. Така че винаги на първо място е Бог, ако искаш да разбереш и себе си, и другите, но най-вече трябва да разбереш Бога, за което ще говорим другия път.
Всичко е послания, казва суфи, от Аллах. Дори и глупакът е посланик на Аллах! Трябва да разбереш какво иска да ти каже Бог.
Каквото и да правят хората в света, Аллах никога няма да бъде заблуден. Каквото и да правят, каквото и да мислят, както и да хитруват и мъдруват – Аллах никога няма да бъде заблуден.
Понякога Аллах ни изпраща силен враг, за да ни привлече към Себе Си. Ще повторя: Понякога Аллах ни изпраща силен враг, за да ни привлече към Себе Си и с това да отстрани врага от нас. Когато станем единни с Бога, врагът изчезва.
Суфи е този, който така е уловил Аллах, че Аллах не може да се измъкне от него. Пак ще повторя: Суфи е този, който така е уловил Аллах, че Аллах не може да се измъкне от него. Сещам се за Учителя, когато говори за октоподите: Когато те хване октопод, казва Учителят, ти пускаш, той не пуска. Ето ви един съвет – казва Учителят – така хвани Бог, че Той да те пуска, а ти да не Го пуснеш.
Следващата лекция – на 1.05.2012.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.