Author Topic: Елеазар Хараш, лекции  (Read 754 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #30 on: септември 15, 2017, 08:44:08 am »
1.05.2012.
Л-я: Учителят за Бога.
Идея: Учителят за Бога.
Л-я: Мъдростта на Учителя.
Идея: Мъдростта на Учителя.
Л-я: В храма на Учителя.
Идея: В храма на Учителя.

1 лекция
УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

Ще разгледаме най-важния въпрос на живота, защото всички други неща са последствия, те са второстепенни.
Учителят казва: Само едно нещо е съществено в живота – каква любов имаш към Бога.
Докато вие не си съставите ясно понятие за Бога, не можете да постигнете истинско познание.
Бог изменя всичко в света, а Сам Той остава неизменяем.
Бог е първия, Когото трябва да обичате; няма някой по-пръв от Него.
Животът никога не е бил създаван, животът само излиза от Бога и се проявява.
Бог е това, в което живеем и това, което се крие в нас.
Ние не сме в света, ние се движим в Бога. Ще повторя: Ние не сме в света, ние се движим в Бога.
Всички противоположности са в Него, и добрите и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях. Забележете, Учителят казва, че и с добрите и с лошите трябва да се справи, да ги извади от техните заблуждения, в които те се намират, защото и добрият не е мъдър, нито любящ, нито пък лошият.
Някои казват: Бог е навсякъде. Учителят казва: - Но казвам: Бог е навсякъде, но само в Абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със Силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Казано по друг начин: ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание; ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като Сила – не като Съзнание, а като Сила.
Бог е в знанието, което никога не потъмнява.
Бог не е нито между вярващите, казва Учителят, нито между неверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Той е между любящите души.
Щом се раздвоиш в себе си, Бог вече е вън от тебе.
Бог има два принципа: Бог и Господ. Учителят дава разлика между тези две думи: Господ е нещо, което съдържа в себе си Любовта; Бог е онова, което съдържа в себе си Мъдростта.
Всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, се натъква на злото.
Той изпълва всички светове, всички Слънчеви системи и пак остава една непроявена част от Него.
Бог е Любов, но Той Сам не е Любов. Бог е нещо по-велико от Любовта, обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка и затова се казва, че Бог е Любов.
Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат – това е качество на Бога. Т.е. ако Бог е в тебе, това ще стане лесно; ако Бог не е в тебе, няма да можеш да обичаш враговете си.
Няма по-велика сила в света от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе.
Този, който и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог.
Никой не може да се освободи от погледа на Бога.
И казва Учителят: Първото нещо, това е любов към Бога. Тогава само ще имаме една истинска мярка. Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога, защото няма да има мярка. Значи: никой няма право да обича, каквото и да е – човек, животно, професия, народ и т.н., няма да изреждам, каквото и да е, докато първо не е обикнал Бога.
Ако човек не показва любовта си към Бога външно за всичко, което му е дал, и вътрешно за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

1 идея
УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА
(продължение)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.
Има неща, известни само на Бога, тях дори и вятърът не ги чува.
Бог планира, казва Учителят, и случайностите! Забележете, Бог планира и случайностите, така наречени „случайности”, те са всъщност закони.
Любовта е мярка за висшите светове, но Тя също не познава Бога, Тя само е приближаване. (Скоро тази книга ще влезе в печатница, чудна книга, книга за Бога по Учителя).
Най-важното в живота е да се приближаваме към Бога, а който иска да Го познае, той се отделя от Него и Бог го пригодява към невежеството и тъмнината.
Най-великият и тайнствен Божи дар за голямо приближаване до Него, до Бога, казва Учителят, е голгота. Не всеки е достоен да получи голгота и да влезе в дълбоката Тайна на Самия Бог. На голгота узрява друго знание, друга Мъдрост, Мъдрост за Самия Него. Сам Той дарява тази Мъдрост. Това е Мъдрост скрита от света. Голгота премахва, казва Учителят, сътворението, булото и човекът вече вижда нещо от Същността на Бога, но вече без булото, без заблуждението.
Тези, които са искали в древността да познаят Бога, вместо да имат любов към Него, те са влезли в падение и са образували в последствие културата за Дървото на познанието на доброто и злото, т.е. културата на смъртта.
Срещата на човека с Бога не става в полето на знанието, а в полето на Любовта.
Пълнотата не е в това, да знаеш за Бога, а да си в Бога.
Любящият човек се ражда в Бога, а знаещият се ражда в света, т.е. в съдбата.
Дето е Бог, там дяволи не съществуват.
Да обичаш Бога, там е тайната на живота. Да обичаш Този, Когото не виждаш – майсторлъкът е там. Този, когото виждаш, това е само една форма.

2 лекция
МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини. Някой казва: човек трябва да е добър. Учителят казва: Главната задача на живота не седи в това, човек да е добър, но да изпълнява Божията воля и да бъде Син Божи. Не добър, а Син Божи.
Ако имаш един враг, казва Учителят, създай в ума си една красива форма за него. Не мисли за неговото зло и така ще го отстраниш.
Този път, в който сега сте влезли, е един от най-трудните. Той не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания?
Само тези разумни отношения на любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Вие още не познавате Бога. Познавате Го само като Любов, но трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е бил Бог. И Учителят казва: Те го опитаха, те са затворени в дъното на Атлантическия океан (атлантите, духовете им) и още не са освободени тези души, казва Учителят.
После Учителят казва: Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, Любов, която не може да те смъкне в ада, това не е любов. Ще повторя, Учителят казва: Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, Любов, която не може да те смъкне в ада, тя не е любов. Злоба, която не може да те издигне до небето при Бога, това не е злоба. Е, какви са вашите понятия за това? – казва Учителят.
Никое възвишено същество не е победило досега в борбата със злото. Даже и боговете не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. И затова Христос е казал: „Не противи се на злото”. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си и най-вече дай път на любовта в себе си.
В някои школи се проповядва усилване на волята. И Учителят казва: Те мислят, че силната воля прави човека силен. – Не! Силната воля не прави човека силен. Ако силата на човека не идва отвътре, от Божественото в него, тя лесно ще се изгуби.
Ако вие не може да издържите ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани.
Всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване.
Истината, казва Учителят, е специален огън, който прегражда видението на Невидимия свят. А душата е раят в човека и всеки, който е вън от душата си, е вън от рая.
Когато минаваш през трудно място (става въпрос за тежко състояние), умът ти трябва да е насочен само към най-същественото. Ето защо са важни упражненията в концентрация – да можеш да се научиш да се събираш, изключителна съсредоточеност.
Ученик, който познава Бог в себе си, намира своя Учител.
Човек, в когото го има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна – чиста, неизменна валута.
Ако разберете Истината, блажен сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.
С човешката любов човек постоянно трупа дългове. И питат Учителя: - Защо не разбирам? Отговаря: - Защото не ти е дадено.
Силата на човека седи във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това, други висши същества вършат това. Други висши същества му диктуват какво да работи, къде да ходи, какво да прави и те се застъпват за него. Те започват да решават неговите въпроси.
Докато не обикнеш Истината, никога не можеш да бъдеш здрав, и дава Учителят една мярка: Здрав е онзи, който има приятно разположение и при най-големите трудности, които го сполетяват.
Лекуването става от Господа, а не от хората. В болестта ако няма Божий пръст, хората не могат да се излекуват. Няма значение дали ходите при най-големите професионалисти, те не могат да ви помогнат. Истинският лекар, казва Учителят, е извън времето и пространството. Трябва да умееш да го привлечеш, да му спечелиш доверието и да го извикаш.
В света има само Един Лекар, всички други са асистенти.

2 идея
МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ
(продължение)

Учителят казва: Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Значи, тук не става въпрос за страдания, а за нещо по-дълбоко.
Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? И Учителят отговаря: - От черните! Може да мъдрувате колкото си искате върху този въпрос, но Учителят казва: - Приемете мъчението, защото то ви е дадено от невидимия свят. Има някои от вас и да искат, не са определени за мъчение. Ще обясня мисълта на Учителя: тук не става въпрос за голямо страдание, а за голямо мъчение, защото там, където страданието не може да помогне, според Учителя, значи нещо му липсва. На помощ идва мъчението. За да дойде то при тебе, ти трябва обаче да си достоен, защото в него е тайната на голямото израстване. Според Ал Халладж това е последната Божия ръка, върховната Божия милост. Ако и при мъчение не можеш да се оправиш, вече за тебе е катастрофа, ти вече напускаш човешкото и тръгваш към демонизиране – по-лошо от това няма! Значи, в тайната на мъчението е не просто израстване – голямото израстване.
И казва Учителят: Този Бог, когото Аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му. Но няма по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и когато вършим зло.
Светът се ръководи от могъщо Божествено Съзнание. Ябълката, за която се споменава в Библията... Тук за малко ще ви кажа: думата „ябълка” е много дълбока, тя има седем степени на тълкуване, тука ще ви изнеса истинската седма степен. Тук не става въпрос нито за сексуална енергия нито за невежество – те са по-нисши степени; тук става въпрос за седмата степен, истинското грехопадение. Ябълката, за която споменава Библията е онази тотално неестествена храна, с която човек е започнал да злоупотребява: човешкото месо. Човек е започнал да яде човешко месо и даже да казва, че това е приятно. Това е тълкуването на думата „ябълка” в седмата степен – човекът е посегнал и това е най-голямото грехопадение, дори смята, че това е било нещо приятно и добро.
Месоядството в света, казва Учителят, въобще в най-широк смисъл, го образуваха падналите духове. То влезе в света, когато се прекъсна връзката с Любовта. Никое правителство няма да ви освободи казва Учителят, никоя религия не може да ви спаси, ако нямате любов.
Лесният път е най-мъчителният път в живота, той носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Забележете какво казва Учителят, вярно е, че е много труден, но мъчният път е безопасен. Ако искате да успеете в живота си, търсете мъчния път – той е най-правият път.
Четвърто измерение означава: да желаеш малко и да вършиш много.

3 лекция
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят казва: Та сега, Аз не ви говоря за най-мъчните работи, но за лесните работи, които и цветята знаят. Аз мога да ви подаря и планети, и слънца, но какво ще ви ползват те?
И казва Учителят: Твоят живот е в моите ръце. Следвайте повеленията на моя Дух. Сега поздравявам тези ученици, които познавам, те ще живеят в новата вселена.
Ако ви видя на кръста, ако ви видя на голгота, аз много бих се радвал – казва Учителят. Да, да си достоен, да си отишъл там, това е голяма чест. И Учителят казва: Аз бих се радвал...
Ако спра Земята от нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще принеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.
Мнозина се съмняват в думите Ми и затова вратата към този възвишен свят за тях е затворена.
Когато се намеря в най-голям мрак, Аз знам – казва Учителят – в мрака ще се появи Бог. Тука Учителят дава какъв трябва да е нашия подход, говорим за най-голям мрак, когато си забравяш и името, и всичко.  И когато няма какво да правиш, трябва дълбинно да вярваш, че ще се появи Бог.
Вие казвате: Онзи, който живее един добър живот, Господ го обича. Учителят казва: Това е лъжливо заключение.
Някои се опитвали да претеглят Учителя, казва: - Ти не можеш да ме теглиш. Аз съм толкова тежък, че не си в състояние да ме претеглиш.
Аз нося едно разрешение, както разрешава Бог в Невидимия свят.
Това е обръщение на Учителя към учениците: Вашите лоши мисли много ме засягат. Няма значение дали имат причина и за какво са, Учителят казва: Много ме засягат.
Не ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви.
Ако Аз не ви предам нещо от Себе Си, нищо няма да научите. И после Учителят казва: Господ не се нуждае от добри хора. Добрите са като злите, те са в застой. И едните и другите нямат любов.
Господ се нуждае от синове и дъщери Божии.
Не черпете от втори източник, от втора ръка, казва Учителят, а елате при мене.
Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на братството. Законът за братството е много висш закон.
Има нещо още по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега.
И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти като си направил три капитални грешки и не можеш да вземеш един урок от това, ти си вътре в трите шестици. Значи, когато направиш три капитални грешки и не можеш да си направиш една поука – тук става въпрос за три капитални грешки, едната е по отношение на Любовта, втората на Мъдростта и третата – на Истината, - и не си правиш поука и урок, ти влизаш в това число.
Както аз схващам света, светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло. Това го казва и Христос на апостол Павел – няма никакъв грях, но в момента, в който ти постъпиш погрешно, ти вкарваш греха. Не че има грях, но твоето действие е нечисто и вече вкарваш греха. Но иначе няма грях, няма и зло. Ще обясня: наистина е така, но трябва да си вътре в системата на Бога, а не в системата на света, т.е. невежеството.
И Учителят казва: Ще дойдат изкушения, които не сте и сънували. И после казва: Когато престанеш да ме лъжеш, твоите работи ще започнат да се оправят.
Аз не искам да ви утешавам, остаряло е вече това. То сега е едно неуважение. Ако не добиеш Абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И мене не можеш да намериш.
Ако вървите по моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. И в най-големите страдания, и в най-големите мъчения ще издържите.
Радостите и скърбите за хората представляват забавление за мене.
Можеш да закъснееш само с една секунда и да изгубиш условията. А можеш да ги изгубиш и за хиляди години, ако не прецениш ситуацията.
Никой не може да ме избира за водач и Учител; Аз съм този, който избира.
Никой не се е приближил при Бога така, както Аз съм се приближил.
Вярвайте в Бога и в Мене.
Питат: - Ами вселената можеш ли да носиш? Казва Учителят: - Аз съм господар на вселената. Кратко, просто и ясно: Аз съм господар на вселената. Разбира се, много толтеки, много суфи са постигнали това.
Аз виждам, казва Учителят, молекулите.
Аз говоря същественото.
Аз зная къде е Той, какво прави.
Аз съм Пътят.

3 идея
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(продължение)

Аз съм нещо, което е над вашите въпроси. С въпроси не можете да Ме радвате, но с усърдие и много, много работа.
Можеш да Ме питаш, но като станеш ученик, ученик на потънкостите (не просто ученик). Като станеш ученик на потънкостите, тогава можеш да Ме питаш.
В мене има сила, която може да помете и потопа, но Аз не я изразходвам, аз я съхранявам – казва Учителят.
У мене има тайни, които и боговете не са сънували.
Когато станеш неизменен, Аз ще те докосна с Истината.
Ако Ме любите външно, ще сгрешите. Тогава ще ви направя сътворени.
Който не Ме люби, да се пази от себе си! Учителят казва: Който не ме люби, да се пази от себе си.
Земята е от милиарди години. Обетованата Земя е преди нея, но и тя има възраст. Аз нямам възраст.
В мене има топлина, която я няма на Слънцето.
В моето учение също може да боледувате, но то е лечение.
Моето Слово е движение на Бога.
Моето учение се корени изцяло в Бога.
Световете съм ги изключил, само Бога признавам.
Някога в древността злото се срещна с мен и оттогава не иска да ме види.
Щом сте нечисти, ще ви изпратя съдбата, но ако сте чисти, ще дам да видите Лицето ми.
Който Ме люби, няма да му дам да умре, но ще го скрия вътре в Себе Си.
И казва Учителят: На мнозина от вас съм откривал Пътя в миналото, но вие сте го закривали.
Рибите използва водата, птиците използват въздуха, хората използват живота; Аз любя Бога.

Следващата лекция е за Атлантида и атлантската мъдрост – на 5.06.2012.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #31 on: септември 16, 2017, 06:54:43 pm »
05.06.2012.
Л-я: Учението за паразитите
Ид.: Възприятието
Л-я: Учението за паразитите
Ид.: Безупречността
Л-я: Поговорки и пословици на Атлантида
Ид.: Жрецът Атлант

1 л-я:
УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

Паразитите си имат своя тайна история извън развитието на организмите. Главната врата за паразитите си остава егото, защото всяка неадекватна постъпка е участие на тези паразити. Тази постъпка е вход.
Едно нечисто изразено съзнание се сраства с паразитите и вече не може да живее без тях. Те взаимно се хранят. Веднага давам два примера: единият случай с една позната, отива на пазара и казва - Това, това, това ми отделете... – Не искам нищо! И заминава. Зарежда се, само че това ще й струва скъпо. Друг случай: влиза един в малка книжарничка, говорят две жени, едната държи малко кученце. Той казва: - Какъв е този пес! Той ме плаши! – излиза и те почват да говорят, и го хранятq не знаят, че така той си тегли енергия. Но това са хора, които нямат източник, изгубили са нещо и търсят такива неща. Затова трябва да сте будни, да знаете как да им помагате тайно и как да не се привързвате към думите.
Паразитите са проникващи. Те могат да влизат отвътре и да формират желания, интереси, настроения и най-различни планове за твоя живот. Най-лошото е, когато паразитите проникнат в съзнанието и започнат да ръководят неговото поведение.
Според толтеките човечеството не може да разбере, че е станало храна за една прастара паднала цивилизация на паразити, която тръгва от втората подраса на Атлантида – тлаватли, преди време малко говорихме за тях, след време ще говорим повече. Това е втората подраса, в която са влезли марсианците – те са в единство с марсианците. После тази раса се усилва още повече от четвъртата и най-опасна раса – пратуранците и че борбата с тази паразитна цивилизация още се води. Тя продължава от Атлантида и продължава и сега да се води. И тя е известна днес не като тлаватли, а като Дървото за познанието на доброто и злото – просто името е друго.
Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно – чрез безупречност – тука говорим от гледна точка на толтеките. Разбира се, при нас е формули, пречистване, благородство, особено чисти постъпки при всякакви условия, но при толтеките е бил този метод – безупречност. Според толтеките човекът, поради своето неразбиране, сам позволява на паразитите да го отклоняват от правия път. И така, чрез много позволения те стават все по-силни, завладяват волята и намеренията на човека, и го препрограмират.
Когато един човек вземе много твърдо решение да върви в пътя на Истината, той вече има ключът за постепенно парализиране на всички паразити.
Щом си паднал в думите и в словото, ти малко или много си обсебен и завладян.
Мисълта е непроизнесено слово и щом го произнесеш, то вече влияе и на мисленето, и на твоите действия, и затова трябва да внимаваш, да бдиш за всяка мисъл, за всяка дума – не която идва към тебе, там няма значение – какво излиза от тебе! Както ще говорим после за възприятието: не е важно какво се случва отвън, какви събития, а какво възприемаш. Защото нечистото слово, когато го допускаш, то ще те видоизменя, вече нямаш избор. То ще ти влияе и ще те видоизменя в мисленето, докато те доведе до упадък.
Има паразити, които използват енергията на твоите думи и дават съвсем друга посока на тази енергия. Те я променят. Ти си искал да кажеш едно, а станало друго положение, т.е. хората са попаднали в паразитите, в хитростта на тези изостанали духовни същества. Тези паразити са способни да развалят енергията на думите и да дадат съвсем друга посока.
Критиката – това е друг разрушител-паразит. Скоро чух: „Много дъжд, много неща...“ Това е толкова елементарно! Не се ли радваш, че няма земетресения, а само вали, примерно?! Много неща могат да се кажат, но както и да е, прости неща! Освен това каквото и да стане, важно е дали си центриран в Бога, там възприятието е друго. Значи, критиката е опасен разрушител, който бавно обезобразява живота. Затова в Библията е казано: Не съдете! Т.е. съхранявайте съзнанието си чисто. Толтеките казват, че този паразит, критиката, той пише зао човека постепенно книгата на ада.
Този паразит произвежда много думи, думи-паразити.  Това са думи, от които човек трябва да се пази, защото те ограбват неговия път, ограбват развитието му, изместват го. Критичният човек се саморуши, той лесно се препрограмира на неуспех и упадък. Той пътешества и навън и навътре в „митоте“, т.е. в хаоса. Когато човек използва нечисти и порочни думи, паразитите са навлезли в него, те говорят, разбира се с неговия глас и той е заразен. Така паразитите работят усърдно за неговото падение.
Паразитите обичат да карат хората да отделят много време за малоценни неща – друга тяхна стратегия – много време за малоценни неща, второстепенни, третостепенни, а също и да купуваш много неща непотребни. Всичко това е за тези, които не се владеят.
Паразитите са носители също на недоволство, алчност, неодобрение, тревожност, тъй като самите те са изгубили своята същност. Те имат ум, но нямат същност, нямат душа и затова търсят жертви.
Това, което отстранява паразитите най-много е Любовта. Казват толтеките: Любовта оставя чисти бели следи в другите хора и в другите същества въобще – животни и т.н.

1 идея:
ВЪЗПРИЯТИЕТО

Емоцията произлиза от нисшата душа, възприятието произлиза от висшата душа, а интуицията – тя е поток от духа.
Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от интуицията. То има голям обхват.
Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.
Чистото възприятие е висш израз на душата, то е звукът на душата, докато намерението е още по-дълбоко, то има дълбоки корени в духа.
Емоцията и чувствата пропадат. Защо? Защото те имат някакви ограничени цели. Говорим за толтеките, които са големи наблюдатели, които говорят конкретно от опит. Те имат ограничени цели, докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.
Възприятието изисква да имаш осъзнаване, душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.
Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята душа. Това е наречено при толтеките „ил намики“ – означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.
При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия и дори когато уж разбираш нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия – няма го възприятието, т.е. душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш; говориш много, но няма трансформация.
Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от себепознанието. Според толтеките, щом си избрал „тескат липока“, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите, да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за реалността.
За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека – истинската, първична имунна система.
Това, което възприемаш, казват толтеките, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско или нещо друго – това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира.
Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност. И както казах, няма значение какви събития се случват – тежки, леки или много леки – същественото е какво възприемаш. Ако ти си безупречен, ти ще възприемаш само Божествени неща. Така, както е случаят с Ал Халладж, казва: Има само един народ! Който вярва, че има много народи, той не познава Аллах, и т.н. и т.н.
За малко ще се отклоня, преди да продължа с втората лекция „Паразитите“. Ал Халладж казва, другият път ще говорим за него, но тука искам нещо да ви загатна:  Голгота и инквизицията – видях в тях Божия аромат. Забележете, няма да се впускам, тъй като другия път ще ви говоря повече за това, само ще ви загатна: Голгота, според Ал Халладж, това е другото име на Бога. Това е изключителна чест – да ти се изпрати Голгота! Това е специална любов на Бога към тебе. Той те избира за Себе Си, отделя те от света, отделя те от смъртта, отделя те от преходното и тленното, и поради великата Си Любов, тъй като Голгота е страшна милост, милост на много високо ниво, което нямаме и понятие, Той те избира и те взима при Себе Си. Така възприема Ал Халладж, но другият път ще говорим за него, тъй като става въпрос за най-великия суфи.

2 л-я:
ПАРАЗИТИТЕ
(продължение)

Паразитите работят много тънко и незабележимо. Независимо дали човек нарича себе си „преуспял“, те работят тайно в него и го копаят.
Друг опасен паразит е гордостта, защото той превръща и здравето, и щастието, и успеха в наказание. Пак ще направя едно малко отклонение, тъй като се сещам за Ал Халладж. Казва: Гордият човек, това е малко по-добре от щастливия човек. И обяснява майсторски, тъй като има истинско познание. Казва: И гордият човек и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливия човек змията спи много дълго време.
Този паразит, гордостта е особено опасен, особено когато е облечен и имитира смирение. Представя се за смирен, но това е коварство. Само който е постигнал истинско смирение, може да го различи много лесно, за другите малко или много ще е трудно.
Заради паразитите животът на много хора е построен на лъжливи понятия. Пък и сам Учителят казва: Всичко, което го мечтаете, нищо няма да се сбъдне. Бог има много по-хубав план за хората и много е хубаво, че е така. Друг път ще говорим за Учителя в тази връзка.
Казват толтеките: Всеки, който не е обикнал твърдо и напълно истината, той е изгубил правилното си разбиране за нещата. Така той е затворил пътя си и в него са навлезли паразитите.
Илюзията задоволява само млади и неузрели съзнания, неопитни търсачи на истината.
Някои са избрали знанието и информацията за цел на живота. Това е друг опасен паразит, защото знанието и информацията никога не могат, казват толтеките, да заместят Любовта и безупречността, никога не могат да ги заместят. И този паразит е станал много хитър. Той се е внедрил в информацията, за да се угажда с нея, не да расте, а да се угажда с нея. Това е пътят, по който се създава вечно безпокойния ум.
Най-широката врата за многобройните паразити, както казах, си остава егото. Това е широко отворена врата. Егото е непрогледно царство, казват толтеките. Егото е непрогледно царство, мътна вода. То се интересува и от лъжата, и от заблужденията, дори и когато много говори за култура.
Толтеките узнали чрез опит, че егото никога не се посява в истината. То няма и такава цел и затова то никога не преодолява илюзията. Напротив, то се утвърждава все по-твърдо в илюзията. Скоро срещнах стар приятел и той ми каза: Всичко, което говориш, нищо не ти вярвам. – Браво, няма никакви проблеми! Просто усмивка и радост, разбира се; знам причините, но нищо не му казвам. Имам всякакви приятели, от всякакъв род и всичките ги обичам.
Егото всякога тържествува  в илюзията и това е неговото падение. Егото всякога трупа нисша енергия, чрез която се проваля. Няма значение какво постига, то всякога се проваля.
Паразитите са, както казах, остатък от древни светове, зло от миналото, което трябва да се преработва. Зло, което трябва да преработим вътре в себе си. Паразитите обичат човека да е умствен, а не духовен – да умува, да мъдрува и т.н., но не и да е духовен. Те знаят, че умственият човек не може да срещне реалността, каквото и да му се случи, не може да срещне реалността. Знам такива случаи: дори когато реалността му се появи, той сметна, че това е халюцинация. Разбира се, той няма възприятие.
Паразитите гледат с насмешка идеята за Бога, за смисъла, за себепознанието, но тази насмешка е белег на едно дълго и много тежко заболяване, заболяване на съзнанието. Едно от най-лошите неща е, че тези паразити са съумели да ограбят, според толтеките, и дълбока част от съзнанието на човека. Значи, не само от тялото, от ума и сърцето му, те са стигнали и до съзнанието и голяма част от съзнанието са успели да ограбят. А чистото място в съзнанието е място за висшите идеи. Така човек почва да губи равновесието си, вярата си и започва да строи повърхностни планове за живота. Днес човечеството като цяло е едно излъгано човечество и това са успели да сторят паразитите, идващи от Атлантида и действащи и сега.
Който служи на злото, казват толтеките, той не може да се лекува. Той е двойно болен, него само паразитите ще го лекуват.
Целта на паразитите е да внушат, че целта на живота е материална, а не духовна. Разбира се и затова има хора, които имат по седем апартамента, имат апартаменти със 144 стаи, но там нахлува самотата и паразитите, и т.н.
Изгубвайки духовното, човек се опитва да го замести с материалното. На това винаги се усмихвам, защото то е все едно като нямаш здраве, да искаш да го заместиш с болест – просто няма никаква логика – да искаш да си заместиш здравето с болест.
Големите епидемии са взаимоотношения с паразитите и хората. Това е съвместен живот между хора и паразити. Това е наречено „големите епидемии“. Големите епидемии са особен род среща на две различни цивилизации, които имат допирна точка.
За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития. Ще ви кажа, даже и разговорите между хората, това е обмяна на енергия, на думи, на същества. Затова при някой човек се чувстваш натоварен, а при други не – зависи с какво съзнание, с какви същесва разговаряш, каква обмяна има. Значи, енергийни събития, енергийни обстоятелства.
Борбата между религиите и ученията е също дело на паразитите. Всъщност няма никаква борба, но хората се борят на ниските нива, които не са разбрали ученията си. Защото във всяко учение, в чистата му част е Бог и има единство. Навсякъде има истински учения, всички са от един корен. И затова християните не обичат Мохамед, не обичат Лао Дзъ и т.н.; други пък не обичат други, защото нямат отворено възприятие, нямат широта на съзнанието. А вътре в самото християнство също има борба, защото паразитите са навсякъде. Обаче, пак трябва да напомня – има истинско православие и християнство, изнасял съм нещо от него, по-нататък ще изнеса по-дълбока част. Но това не са християните, това е Христос и учениците, това са гностиците, това е Мелхиседек, това е Майстер Екхарт, Якоб Бьоме – първично, истинско, изчистено, дълбоко съзнание. Това е съвсем друг род и то е първично, разбира се донякъде, както казах и преди, участват донякъде, само че донякъде и светци. Някой път ще ви обясня защо те още не са истински в християнството.
Това, което трябва да се разбере, според толтеките, е не свещените книги, в случая да кажем Библията, а безупречността и чистия живот. Значи има нещо по-важно, Библията оставяш настрани, тя е наистина нещо второстепенно.
Чистият живот е нещо първостепенно. Когато се очистиш, ще имаш позволение правилно да изучаваш Библията и всички свещени книги на народите. И ще ги изучаваш, но по правилния начин.

2 идея:
БЕЗУПРЕЧНОСТТА

Благодарение на постоянството в безупречността толтеките натрупват постепенно могъща висша енергия, чиста енергия. И когато Орелът т.е. Бог, при тях наречен Орелът, им даде условието, т.е. тежко събитие, те скачат над света и над вселената. Получават процеп между световете и излизат от ограниченията. Те преодоволяват така с това натрупване всички видове паразити – и външни, и вътрешни, и сътворени и несътворени. И стават част от тайната на Орела, защото те са избрали Орела и Орелът ги е избрал. Ще обясня: Ако човек няма осъзнато и чисто намерение, той няма нужда от трупане на енергия. Защо? Защото тогава тя ще го разруши. То е все едно един алкохолик да трупа много пари, голяма каса или нещо подобно. Той няма какво да прави, той не владее себе си и съвсем други същества-паразити ще харчат. Даже Учителят казва: Други пият, не алкохоликът – съвсем други същества пият в човека, а той плаща сметките.
Безупречният няма възприятие за смъртта и затова тя не съществува. Ако я възприемеше, тя щеше да съществува, но той няма възприятие. Орелът му отстранява това възприятие. И пак ще го кажа: съществува това, което възприемаш; това, което не възприемаш, то е отстранено. Тук ще поясня нещо, за малко ще прекъсна: една позната преди време имаше болест – рак. Тя казва „не вярвам“! Иска да не го възприеме, да излъже себе си. Не! Ракът го имаш, трябва да вземеш сериозни вътрешни мерки, не да се правиш на безразлична. Трябва да изработиш стратегия и т.н. Някой път може да се направиш на безразличен и да отстраниш, но това е до едно време. Но ако вземеш сериозни вътрешни мерки, ракът много лесно може да си замине. Много хора са го отстранявали, но това е въпрос на чисто намерение и друга посока на развитието.
Безупречността е част от Орела и затова в нея няма възприятие за смъртта. Тука паразитът на смъртта е отстранен, защото чрез безупречността ти си съзнателен за световете на Орела, а не за падналите светове. Този път няма нищо общо със застоя. Пак ще се отклоня за малко, макар че това е в другата лекция и другия път ще ви го повторя: един суфи-мъдрец искал да изнесе една лекция пред деца-суфи. Не говоря за деца-индиго, те са далече от истината – говоря за деца-суфи. Казал: Днес ще ви говоря за края на света и за страшния съд. Децата се развикали много силно: - Урааа! Много високо, голяма радост – лекцията пропаднала. Как ще говориш на нетленни същества? Можеш да заплашваш земните, без да ги заплашваш те са уплашени, но как ще говориш на нетленни духовни същества, каква лекция за край на света? Те живеят в суфи-мястото, т.е. в чистото място, там такива неща не действат. На света може да се говорят много глупости, без значение.
Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път ако мислите, че говорите с човека – не, разговаряте с други същества.
Този, който се посвещава на безупречността, според толтеките, той става мрак за паразитите. Те почват да го изгубват, почват да не го виждат както трябва и все повече го изгубват, защото светлината, чистотата са мрак за тези паразити.
Според толтеките, извън безупречността науките, религиите и ученията са илюзорни. Значи, без тази чистота, без тази безупречност, с каквато и наука да се занимаваш, с каквато и религия да се занимаваш, с каквато и медицина да се занимаваш... След време ще ви говоря за Парацелз, изключително същество – небесен лекар, той обаче е едновременно и учен, и мъдрец, и мистик, и розенкройцер; той е искал Бог да го направи истински лекар и знае такива неща за тайните на медицината, които ако се съберат всички лекари в света, като изключим Великите Учители, не се знае дали знаят и една десета от него или една стотна. Тъй като това е същество, което е знаело точно на какво да се посвети! Но той е нещо много повече от лекар и затова има и тайни, и явни успехи, и Бог наистина го е издигнал нависоко, защото си е знаел намеренията. Освен това той знае тайни на етера, които учените не ги знаят. Знае тайни за гномите, ундините, саламандрите, въобще за духовете и знае кога да вкарва слово в едно лекарство и кога да не вкарва, и т.н. След време ще ви запозная с това изключително същество, много рядък мъдрец и мистик. Според толтеките, извън безупречността, с каквото и да се занимаваш друго, това е илюзия.
Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя постъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре в тайната на Орела, в тайната на Истината. И Учителят е казал на едно място: Една погрешна постъпка и цялата ти философия свършва. – Ама аз съм дъновист, ама аз съм еди какъв си... Никакво значение няма – една погрешна постъпка... Затова човек трябва да тренира там. Защо постъпка? Защото постъпката е плод на мислите и на чувствата, тя е нещо узряло в мислите и в чувствата, и се явява като постъпка. И когато е погрешна, тя показва какви са мислите ти, какви са чувствата ти, какво е ... – цяла верига от неща. Именно тука (става въпрос за безупречността) се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата“. Това означава (този пръстен) тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. Тотално разрушение в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третият пръстен, - той е постигнал мярка за думата „култура“. Думата „култура“ в езика на атлантите означава нетленност, изначалност. От тук почва културата, всичко друго е общи приказки за култура.
Когато Конфуцийъ видял очите на Лао Дзъ, той видял тази култура и се е уплашил. Това били очите на Бездната, очите на Дао, той не могъл да ги понесе. Имал умствена култура, държал на хуманност, държал на човечност, но нямал Истината в себе си, което означава, че е бил много далече от истинската култура, макар че в известен смисъл той е мъдрец. След време ще ви обясня: той е мъдрец, но още не е в правия път. Има много видове мъдреци и много степени.
Езиците са над 6700, но те не могат да обяснят третия пръстен на силата, защото този пръстен и тайна от Бездната, ключ от Бездната, сиреч той идва от тайния произход. При толтеките това е наречено „седемнадесетото небе“.

3 л-я:
ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА

Мъдрият поразява злото без да го унищожава.
Мъдрият е неопределена яснота.
Човекът е от висши светове, но когато не познава себе си е от този свят.
Мъдрият е търсач на Неопределеността, т.е. Безпределността.
Човекът е роден, казват толтеките, за да стане разгадател на себе си. Не да разгадава загадки – разгадател на себе си.
Мъдър е този, който в мрачни дни свети и сияе. В мрачни дни, не в радостни дни – в мрачни дни свети и сияе. Това е мярка за мъдрост.
Който допуска злото в себе си е неспособен да живее. Т.е. тази способност вече се изгубва. Ще допълня: става въпрос според Учителя и за най-малкото зло – има ли и най-малко зло, вече има смърт и паразити.
Насилието оковава човека във веригите на гроба. Значи, всеки който е допуснал насилие, той е закован в тялото си, тежка е неговата участ.
Казват толтеките: Търсиш ли Истината, тряба да отидеш докрая. Не да я търсиш донякъде и да кажеш „няма истина“; трябва да отидеш до края.
Мъдрият не се интересува от слънцето, а от мрака, в който той може да изгрее. В слънцето не можеш да изгрееш, но в мрака, Голгота и т.н. – това е твоят благороден момент.
Няма по-важно нещо в живота от това, да срещнеш в пътя си древен човек.
Мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало. Значи не това, което е изучавал, мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало.
Много хора говорят, но мъдростта е рядкост.
Когато Истината е заживяла в тебе, ти вече си безкрайност.
Мъдрият превъзхожда всяко падение и всеки възход. Той не зависи от тях. И затова одобрявам много Лао Дзъ, когато казва: Не съществуват герои! Той отрича напълно героизма и е напълно прав. Много от героите, почти всички герои и подвизи на висока степен те не са постигнали себепознание. Те са воювали срещу нещо друго, но не срещу себе си и своите паразити, срещу своите слабости, особено скритите слабости.
За да правиш добро, трябва да си от Безкрая.
Ако искаш да опазиш една тайна, никога не я узнавай напълно.
Въздухът е мед за рибата, ако й е позволено да го узнае. Значи, въздухът е една по-висока среда, но ако е позволено; ако рибата е имала любов, за нея въздухът е еликсир, иначе въздухът е смърт.
Когато нечистият стане знаещ, той се проваля. Тука само за малко ще се отклоня, Ал Халладж казва: Когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан. Няма прошка, защото той говори нещо друго, нещо, което не е неговата същност. Когато нечистият стане знаещ, той проваля собствения си път.
Добре скритата лъжа всякога получава нож в сърцето.
Без Истината човекът е лодка без дъно.
Който е в древния път, няма в себе си „митоте“, т.е. няма в себе си свят, няма в себе си хаос.
Който съумее да проникне в страха, изважда от там смелост. Значи, ако съумееш да проникнеш в дъното на страха, разбира се съвместно с Бога, с чистотата, изважда от там смелост.
Страхът е робуване на старата духовност, тази, която е пропаднала.
Точно говорещият човек не е човек, той е дух. Точно говорещият е дух, казано по друг начин, а не човек.
Словото е древен войн, скрит войн потайно в човека.
Който иска да узнае тайната на живота, трябва да е слязъл в падението и от там да израстне.
Няма време в света, ако ти си дух.
Коренът отвън е цвете, а отвътре е тайна. Цветето е само част от корена, част, която е излязла навън, но тайната не е излязла.
Който не успее да разбере Бога, той ще Го изгуби.
Когато си създадеш враг, ти ще зависиш от него. Т.е. правиш се зависим.
Мракът не може да понесе вдъхновението.
Страшен е, казват толтеките, единствено страхът, но и той самият се страхува от нещо.
Само работа, която те поглъща е изцяло твой водач и избавител.
Бедствията са създадени за безумните, те са тяхната участ.
Хората са в падение не от злото, а от своето неразбиране.
Глупакът е създаден, за да се самообърква. Вярно е, че понякога той обърква и други, но това е друга тема, но той е създаден, за да изживее всички тези неща на самообъркване.
Нито злият човек живее правилно, нито добрият.
Всички явни подвизи не струват колкото едно паднало листо. Наистина, истинският подвиг е нещо дълбоко вътрешно, свързан е със себепознанието и е скрит, както е скрит мъдрецът – в смирение и е облечен в голяма скромност. Просто не можеш да го познаеш – скрит е!
Ако можеш да изгориш тъмнината си, собствената си тъмнина,  ти си мъдрец.
Гневът произлиза от своя стар извор – застоя.
Глупавият цени щастието; мъдрият цени страданието.
Когато водата стигне над главата ти – горе ръцете! Много красиво нещо, просто горе ръцете, не питай защо – просто горе ръцете!
Всичко вредно е полезно за неразумните хора. Има някои поговорки, които са на туранците, странни поговорки.
Добрият човек също твори зло около себе си. Забележете, странна поговорка, туранска. На едно друго място туранците казват: Ние сме дошли да бъдем изпитания за добрите хора, но не всеки заслужава, казват туранците, черната туранска мъдрост, не всеки заслужава и не всеки е достоен да му станем враг. Трябва достоен човек, който ще ни оцени, който е благороден и извисен, и тогава той заслужава да му бъдем врагове. Но не си струва да бъдеш враг на нисшите паднали. Ще обясня: добрият не е мъдър. Всички добри хора, които не познават себе си са всъщност прикрито тъмни хора. Изглеждат добри, но не са такива. Даже има много хора, Парацелз обяснява, които правят много добрини – няма да получат спасение, защото нямат душа, изгубили са душата си. Те са подобни на много същества, които нямат душа, но просто правят добро.
Има хора, които и в доброто оглупяват; има хора, които и в мрака се възраждат.
Нещастието е неосветена мъка. Така че, ако някой от вас има мъка, нека да се постарае да я освети, а не да казва „защо Бог ми изпрати това нещо“?
Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание, това е причината да остане в глупостта. Пак ще повторя: Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание – все страда, но няма осмисляне, няма плод.
В трудността е скрит устрем, който ти трябва да извадиш. Значи каквато и трудност да ти дойде, тя идва, за да изтръгнеш устрем.
И безумният, и щастливият човек са заблудени.
И от статуя на котка мишките се страхуват. Значи самият двойник на котката, самото излъчване, колкото и много да са мишките, колкото и да са едри, страхът от котката, вроден изначално, всякога остава.
Глупавият е убеден, че и мъдростта е глупава. Така той си вярва.
Този, който внушава тъмнина на другите, е уловен от тъмнината.
И омразата тече, но не е вода.
Когато си отидеш от този свят, вземи със себе си Безкрая.

3 идея:
ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

Царят на Атлантида, ще се докоснем до неговата мъдрост тука, макар и по-накратко. Както ви казах, в последствие той се преражда като Мелхиседек. А що се отнася до древния Тот – Техути, той е негов близък брат и негов внук.
Казва: Има тайно място, откъдето изхожда Гласът на световете.
Завърни се в себе си и тайната ще те прегърне.
Никога не извършва зло този, който следва бездънната Истина.
Две мощни оръжия има човекът – чистота и мекота. Чистотата отстранява, мекотата отсича.
Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Една малка погрешна стъпка е нарушение.
Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината. Доброто не го интересува, то и не заслужава да бъде в интереса му. Мъдрият се взира в Истината.
Няма дар, равен на Бездната, равен на Безкрая.
Прекрасен е пресъхналият извор – той се е върнал в свободата си.
Бездната не знае нищо за смъртта. Т.е. Безкраят, Безпределността, там няма такова понятие.
Безпределният човек  е рядка красота на Земята.
Същността на всички свещени писания е в едно изречение: Бъди подобие на Бездната. Бъди подобие на Безкрая.
Който е вещ в проявата, той проявява незримото.
Словото е жрец. Така казва жрецът: когато се изчисти, словото е жрец.
Словото е покорителят на мрачните светове.
Да познаеш себе си означава да се справиш със себе си. Но това изисква тайно знание, което трябва да се спусне върху тебе, но ти трябва да съумееш да го привлечеш.
Пази се да не знаеш много, защото може да не приложиш. Пази се да не знаеш много, защото нещо от това, което знаеш, можеш да не приложиш.
Словото доставя нещата, то е преносителят на нещата, то може да пренася всякакви същества и светове. Но има и опасност, за малко само ще се отклоня: Елифаст Леви искал да разбере по-дълбоки тайни на магията, след като напуснал църквата и станал херметик. И четиридесет дена се пречиства, пости, подготвя се и призовава Аполоний Тиански да му разкрие нещо дълбоко. И Аполоний идва, обаче Елифаст припада, не може да понесе такава висока честота и не е знаел какво иска. Не е знаел какви са намеренията му.
Постоянство и устременост – това са страшните сили на мъдреца. Нещо, което никой не може да му отнеме – постоянство и устременост.
Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, това е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.
Орелът в човека се излъчва като мощна, чиста, устремена воля. Хем мощна, хем чиста. На чистотата е позволено да стане мощна воля.
Словото извайва Безкрая в човека.

Следващият път ще говорим за суфи.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #32 on: септември 17, 2017, 03:06:03 am »
03.07.2012.
Л-я: Суфи
Идея: Суфи
Л-я: Руми
Идея: Грехът
Л-я: Ал Халладж
Идея: Ал Халладж

СУФИ

Има много спорове, откъде е произлязла тази дума – „суфи”. Много е просто – от думата „сафа” – чист. Но какво означава чист, чистота? Сафа означава – Той действа, но не извършва; както е при даосите – действа, но не извършва.
Много хора търсят пътя си. Суфи не търси пътя, суфи търси Истината – не път, а Истината. Суфи търси Аллах. Суфи не е богат с богатство, суфи е богат с Аллах.
Суфи, това е превъзходство над човека и човечеството. Суфи никога не строи отношения с хората, суфи строи само отношения с Аллах. Суфи, това не са хора сред хората – това са духове, свободни духове сред хората.
Суфи няма диплома, защото има чисто духовно образование.
Суфите не осъждат хората за нечистите им действия, те само казват: Слава на Аллах! Ще обясня: те знаят, че нечистите действия ще докарат поуки, а тези поуки ще си свършат работата.
Суфи казва: Слава на страданието! - а не на щастието, защото те знаят: страданието изработва меко сърце. Меко сърце, като коприна.
Суфи обича тревичката, но не защото е тревичка, а защото тя е поклонение.
Ислямът е печатът на покорството и това става чрез сърцето, а суфизмът е печатът на Любовта. Това става чрез душата и духа, това е едно по-високо отдаване.
Докато ислямистът все още обича себе си, то суфи не прави тази грешка: суфи първо обича Бога, а после себе си. Ето защо суфи става неизменен в себе си. Суфи знае, че ако първо обичаше себе си, а после Бога, той щеше да стане изменчив на себе си и Бог щеше да го оставя да се занимава със себе си.
Суфи се е спасил от знанието. Той знае, че от знанието се оглупява. |И затова суфи има любов към Аллах, а Аллах му се отплаща за тази любов с мъдрост.
Суфи не се занимава с религия. Той знае, че религията се управлява от невежество. Суфи има Любов. Той знае, че Аллах управлява Любовта. Суфи е влязъл в Аллаха и точно поради това е излязъл от религията. Суфи е изпуснал религията, но той е уловил себепознанието, уловил е и Аллах.
Суфи е подобен на даоса: той не е жив, но е безкраен.
Суфи не диша религията, нито диша света – суфи диша Любовта.
Когато суфи попадне в лошо настроение, той го ограбва; горко му на лошото настроение. Тука бих добавил: ако лошото настроение попадне в обикновения човек, пак е горко му – той ще го направи още по-лошо.
Суфи не е умствен, той знае, че умът е учтиво чудовище, той няма духовност, освен когато е тотално овладян, т.е. когато го няма. Суфи казва: професията е правилна, когато тя е твоята същност. И казва: Който е истинен, всички храмове са в душата му.
Суфи говорят с Аллах, а не с хората и с народа. Те не общуват с хора, навсякъде виждат само Аллах и например, не гледат кой как говори за тях и как действа – те действат чисто, защото навсякъде виждат Аллах.
Суфи знае, че Аллах не се интересува от твоята религия, а от твоята чистота.
Суфи не се нуждае от светлината на слънцето или светлината на луната, защото той е осветен от Божественото Сияние, а то е по-ярко от всички светила.
Суфи е риба, която може да живее и без вода. Ако има вода – пак живее, пак благодари; ако няма вода – пак живее и пак благодари.

1 идея за размишление:
СУФИ
(продължение)

Ансáри казва: Всеки има нужда да поиска нещо от Тебе, Аллах! Но аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.
Без среща с Аллах не може да възникне Божествена Любов – дотогава тя е въображение. В момента на реалната среща, тя вече е истина.
Този, който има Божествена Любов, желае щастие и на врага си.
Суфи казват: Не се привързвай към нищо и ще намериш това, което търсиш.
Суфи е изпъдил света и второстепенните неща, и затова се е слял с Бога.
Суфи са тези, у които са изчезнали човешките качества. Веднъж на едно суфи-събрание, както ви казах и преди, имало и суфи-деца. Един суфи-мъдрец им казал: Сега ще ви говоря за края на света. Но не можал да им говори, лекцията се провалила, защото децата започнали да се радват и да викат: - Ураааа! И да тържествуват. Както ви казах, не можеш  на нетленните, на безсмъртните, няма условия при тях да говориш за края на света, защото те не живеят в никакъв край. По начало думата „край” е илюзорна, тя не съществува; няма край, има само безкрай.
Суфи, това означава свобода от сътвореността. Самият суфи е едно чудо, чудо на великата отдаденост. За суфи пролет, есен, цветя, ручеи, цъфтящи дървета – всичко това са странични неща, те само закриват лицето на Аллах. За някои суфи даже те са пречка, т.е. те са толкова съсредоточени в Бога, че не можеш да ги излъжеш с някаква си глупава вяра в природата. Те не държат на природата, защото това е второстепенно, природата е само отражение. Суфи държи на центъра, на ядрото, изключително съсредоточен в Аллах, не може да му говориш за цветя, както и преди говорихме, или за някаква си пролет. За тях дърветата скриват лицето на Бога, а течащите води заглушават Неговото Дихание.
Суфи търсят такова уединение, където нищо не скрива Бога и нищо не Го заглушава. Попитали един суфи: Що е доброто? Той казал: - Непроходимост! Бурени. Тъмен и пуст път. Само Любовта към Аллах ни осветява и освобождава от доброто. Вижте за каква съсредоточеност става въпрос. Ще обясня: Суфи не е в доброто. Суфи е познал тайната на живота, а тя е изключителна съсредоточеност в Бога.
Суфи казва: Всеки, който търси нещо друго, освен Бога, на практика е неверник. Той служи на два Бога и заслужава два Бога.
Шибли казва: Има два вятъра: вятърът на Божията Милост и вятърът на Божия Гняв. Тези, които са под влияние на втория вятър, са обречени, а тези, които са под влияние на първия вятър, достигат целта.
Суфи казва: Където е Любовта, там доброто изчезва, там и злото изчезва.

2 лекция:
РУМИ

Сетих се за една случка за Сократ, ще ви я разкажа: Сократ отишъл със свои приятели в гората и поискали от овчаря да им даде мляко и сирене. Той казал твърдо: - Нищо няма да ви дам! Те го завързали, взели си мляко и сирене и си похапвали. Завързан, овчарят казал: - Тебе те познавам, Сократе, заклевам се, че ще ти отмъстя! Сократ го погледнал и казал: - Заклевам се, че ще те направя приятел! Ето го подхода: при всички условия да имаш подход, да имаш идея.

Руми казва: Продай си разума и си купи изумление.
Божият човек е по-висш от всяка религия, произходът му е духовен. Истинското си знание той получава от мистичната си интуиция.
Ако ти не познаваш себе си, за какво ти е всичкото знание. Познанието на себе си не може да се постигне посредством щастливи догадки или случайни размишления. Познаването на себе си се случва от Бога и чрез внушение от Бога. Бог го внушава на достойните.
Ако Бог закрие пред тебе всички пътища и проходи, Той ще ти покаже тайна пътечка към Себе Си, за която никой нищо не знае.
Това, което за обикновения човек е камък, за знаещия човек е перла.
Бог е този, Който позволява на очите ясно да виждат. И казва: Любовта ми причини толкова много страдания и именно по този начин моят живот стана блажен.
Който е видял Бога е получил особено наслаждение в своите дни. И казва: Ти Си моята градина, пълна с благодеяния! Ти Си моят сияещ храст от рози! Никой никога не е видял пролет, подобна на Тебе!
Ако познаеш Бога, ще виждаш всичко, а тебе никой няма да те вижда. (Тука отново става въпрос за тайната на смирението, септември ще имаме една лекция на толтеките, тайна лекция, досега не е изнасяна, казва се „Гласът на птицата”, т.е. за тайната на смирението според толтеките. Защото наистина, който живее в смирението, той живее във вечността и има съвсем друг обхват, светът не може да го докосне, толкова е важно това качество, но тогава ще изнесем тяхното учение за „Гласът на птицата”).
Религият се опитва да спре еретика в пътя му към Бога, но еретикът е безумен, защото Сам Бог го е призовал към Себе Си. Неговото безумие е скрита преданост, тя превъзхожда всички религии. Ако ти не станеш еретик, няма да познаеш Аллах и Истината.
Твоите несгоди ще си останат при тебе, докато ти не станеш пиян по Бога.
Религиозният има граница, но еретикът е безумен – той няма граница и затова изчезва в Безграничното.
Слава на безумието! – казва Руми, подобно на Ал Халладж, т.е преведено – Слава на истинската Любов, която не признава правила, а само Любов към Аллах!
Пламъкът на ада е само частица от Божия гняв. Злото служи само като камшик, за да заплашва нисшата природа, подлото и лукавото в човека. Ето защо Божият гняв е силен и велик. Гневът Божий превъзхожда всичко, но осъзнай, че Неговото милосърдие превъзхожда Неговия гняв. Този Велик Божий Гняв ще смекчи всичко и всеки, той е насочен главно срещу заблудените. В сърцевината на Божия Гняв е стаена милост.
Който е съединен с Бога, за какво са му знамения, за какво са му послания, за какво са му съвети?! Всяко твое искрено чувство може да стане пророк в твоя таен път.
Всички зрънца са народи от една чепка грозде и когато те узреят, ще станат единен сок, единен народ. Но зеленото зърно, което не узрява, не става единен народ, то е за друго време. Зеленото е неверник.
Който е господар на себе си е скромен. Само за един миг Аллах може да превърне праведника в грешник. Този свят на несъществуването е станал подобен на съществуващото; а онзи свят на съществуването е останал много скрит.
И казва Руми: Любовта е най-великата и бързо действаща билка.
Стани прах, за да станеш венец.
Понякога злото е укрепнало в човека, а силата за отстраняването е изтекла. Забележете колко важен закон: злото, паразитът укрепва в човека, а човек е изгубил тайната си сила. Затова аз говоря много за контрол, за смирение, за разумно говорене, за малко говорене. Ще обясня нещо: Това е трупане на запас. Всички тези формули, всички тези правилни постъпки, правилни тайни желания, благородни желания, това е трупане на огромен запас и когато дойдат съдбоносни часове от кармата, имаш запас, с който да преодолееш. Но има хора, които трупат и такива неща, но правят и погрешни постъпки. Какво ще се случи, има ли полза от формулите? Ще отговоря: има! Само че много формули ще се сбъднат в другия живот, запасът остава и тогава тези формули ще помогнат, ще освободят нещо лошо от човека, но не в това прераждане, защото има злоупотреби.
Суфи си има тетрадка, където си записва нещата. Това е сърцето му – това е тетрадката; това е сърцето му, което е бяло като сняг.
И казва Руми: Славеят пее, защото е уловил смисъла. В случая смисълът е вдъхновението.

2 идея за размишление:
ГРЕХЪТ

Грехът не желае Бога. Грехът е в това, да желаеш личен живот.
Грехопадението се е явило в резултат на Божия гняв, защото падналите духове, наречени по-късно хора, са нарушили равновесието в живота и в съществата. Но има и друга причина – причината е Божията Милост и Всепрощението.
Самото грехопадение не е истинско зло, когато то се намира и съдържа в намеренията и мотивите на човека.
Най-големият човешки грях е забравата на Бога, а не падението. Значи, забравата на Бога е истинският грях, а не това, че има падение.
За суфи изкушенията само показват кой търси своите духовните сили и кой търси духовната си същност, защото без нея няма дружба с Бога. Защото за суфи да бъдеш без Бога, това е грях.
Суфи казва: Пазете се от искрените съвети на Сатана. Сатана също може да дава, да имитира много искрени съвети.
Грехопадението е забравяне и отделяне от Бога и когато човек е забравил Бога и се е отделил от Него, тогава Бог позволява на Иблис, т.е. на Сатана, да вземе контрол над човека. А Сатана може да приема и човешки облик и да разговаря с хората, и такива хора не знаят с кого разговарят и от кого получават съвети.
Сатана работи с всички неразумни желания в човека и много умело ги използва срещу самия човек, използва неговите желания срещу самия човек. Когато например някой път забравииш част от своята молитва, това е защото Сатана или паразитите ти крадат част от думите. Ти казваш: Аз ги забравих! Това не е просто така. В случая, понеже не си съсредоточен, не си отдаден, не си искрен, не си буден, в момента те ти крадат не само част от думите, част от енергията, част от тебе, защото нарушават ритъма и цялостта на формулата. Защо крадат? За да намалят силата на формулата и защото Сатана знае, че усърдните молитви ще го ограничават все повече и все повече, и той там няма да има власт.
Когато едно сърце се е отказало от истината и е избрало греха, тогава тук Сатана си строи свой дом, свои планове. Човек мисли, че желанията са негови. Не! Сатана почва да строи свой дом, свои планове и свои желания, докато в чистото  сърце никакъв дявол не може да се промъкне, защото чистото сърце е крепост на Бога и то е под Божия закрила.
В Корана е казано, Аллах казва: Аз Съм в сърцето на верния, който е оставил всичко друго, освен Мене.
Сатана обожава нечистото сърце и там той си строи своята църква.
В Сатана има мъдрост, която може да се разбере само и единствено чрез Бога, защото Сам Бог е Мъдростта и в Сатана, и в Мъдростта, която е над него.
Поради съществуването на Сатана хората се страхуват от своите грехове, и така трябва да бъде.

3 лекция:
АЛ ХАЛЛАДЖ

Най-великият суфи! Говорили сме за него и след време пак ще говорим.
Ал Халладж казва: Пътят е дело на Бога, а усъвършенстването е дело на дявола.
Аллах не е джамия, Аллах е Любов.
Няма нищо по-лошо в света от вярващото невежество. Става въпрос за умствената вяра: не духовната, не чистата, а умствената вяра.
Казва Ал Халладж: Когато изпитваш мъка по един починал човек, ти умъртвяваш двама. Ето го погрешния подход – твоята мъка се прелива, това е също невежество.
Великата Любов може да се роди само в сурови изпитания.
И казва Ал Халладж: Изчезването в Аллах е откриването на убежището. Когато изгориш в Бога, Бог ти става явен отвътре, Бог ти се разкрива.
Еретикът е смело същество. Той не следва правила, той следва Аллах.
Еретикът не е от тази земя. Той е унищожител на света и унищожител на страданието. За него страданието и кладата са забавления. Безумните (става въпрос пак за еретиците) не се интересуват от настоящето, а само от Аллах. И казва: Щастие, което те води до щастие, е опасна болест. Но това щастие, което те води до нещастие, то е приятел, то е изцелител.
Нещастията винаги са били благоприятните условия на живота, но те не винаги биват разбирани.
Щастието е сформирано от илюзорна енергия, но човекът трябва да мине през него заради своя опит, за да не бъде ограничен той в своето бъдеще. За да може след време да не търси щастие, а да търси единствено и изключително Бог.
Светостта е опасност, казва Ал Халладж, тя също е съблазън, но мъдрият е свободен. Той е освободен от тази съблазън. Той няма стремеж никога към святост (става въпрос за истинския мъдрец). Той има стремеж само към Аллах. Мъдрият никога не се отклонява чрез святост. Той знае, че Един Единствен Аллах е свят.
Казва: Аллах е моят Баща, а религията е чучело, призрак.
Който обича Аллах, казва великият Ал Халладж, изпада в многобожие. Прекрасна мисъл! Многобожие – той обиква всички религии и учения, и всички хора, дори обиква и заблудените и ако може да им помогне, той им помага, защото е многобожник, защото е с широк обхват. Защото и те са според суфи от Аллах, и суфи знае, че Аллах обича и заблудените.
И казва Ал Халладж: Слава на Аллах, защото Истината ме спаси от щастието и доброто.
Щом си отдаден на света, ще имаш за приятел всякога безпокойството.
Който не приема истината, заблуждението го прегръща.
Някои търсят, казва Ал Халладж, мъдростта на изток. Но Ал Халладж никога не търси мъдростта на изток. Ал Халладж разбра, че когато ти си чист, ти си при Аллах. О, заблудений! Не знаеш ли, че Аллах е изток, защото какво струва изтокът без Аллах?!
Който е избрал Аллах, той не е религиозен, нито светски. Той е подобен на Син на Аллах.
И каза ми веднъж Аллах: - О, Халладж, не ме вкарвай в религия, за да не ме изгубиш! И аз вкарах Аллах в себе си.
Когато Аллах измъчва едно същество, Той проявява Своята милост, но тя остава скрита.
Дяволът е създаден като част от Божията Милост и в това Аллах е Велик.
Човек трябва да се справи със собствената си хитрост, за да не стане самият той дявол. Твоето неразбиране, казва Ал Халладж, това е твоят дявол. Твоята хитрост означава, че ти си дявол и не изкарвай Сатана виновен, защото грешката става двойна: ти си дявол, а той идва само да те поучи.
Злото е тайно изкуство на великия Божи замисъл. Злото в света е по-добро от доброто. Злото е по-събуждащо. Чрез злото проглеждаме за Бога; чрез доброто заспиваме и дори понякога си мислим, че ние сме добри. Чрез злото Аллах иска да се спасим от себе си, защото човекът е най-големият враг на себе си.
Видях много, казва Ал Халладж, които постеха, бдяха и богослужеха на Аллах. И те изгубиха Аллаха. Аллах се отдели от тях и Аллах ми показа, че те не познаваха чистотата; правеха много неща, но те не познаваха чистотата. Те не познаваха истинското, тайното вътрешно служене, затова служеха външно.
Който има Аллах, няма джамия в себе си: в себе си има безкрайна Любов. В себе си има безкрайно многобожие, което обхваща и най-малкото същество.
Докога, лицемери, ще строите джамии, а ще живеете без Аллах? Прости думи и ясни. Докога ще строите джамии? Както се подразбира, много ислямисти и мохамедани са намразили Ал Халладж. Но Ал Халладж е безпощадна истина, излизаща от Самия Бог, която иска да събуди съществата за по-висока отдаденост на Бога.
Аллах е Истината, а джамията е заблуждението. И Ал Халладж казва: Издигни Аллах в себе си, а не джамия. Отново просто изказване: издигни Бог в себе си, а не джамия, не църква и т.н.



3 идея за размишление:
АЛ ХАЛЛАДЖ
(продължение)

Когато нечистият говори разумно, той ще получи своето наказание.
Лошият навик е създаден дух-разрушител. Т.е. всеки човек, който си е създал лош навик, той си е създал дух-разрушител.
Аллах ми даде инквизицията, за да се сдобия с Любовта.
Голгота ни изважда, казва Ал Халладж, от смъртта. Въобще той е говорил много за голгота и за Христос. В случая казва: Голгота ни изважда от смъртта. Това е великата Божия милост. Аллах направи от инквизицията ми Свой празник, а аз му се поклоних. По време на инквизицията те гледат Очите на Милостта, о, човеко! Голгота е вход към древна тайна, но ти трябва да си станал достоен за голгота. И видях на голгота, че чистотата е палач. Чистотата е най-големият палач на злото. Голгота е най-могъщият палач срещу злото. Чистотата връща злото в собствения му мрак и затова мрачното никога не обича чистото и никога не обича голгота.
Аллах ме дари с инквизицията, за да ме опази от света и да ме вземе при Себе Си. Чрез голгота Аллах ме изтръгна от света и аз видях великата милост, великата Любов на Аллах.
В мъчение и скръб узнах тайната Божия, и Аллах ме узна. Аллах ми даде голямо мъчение, за да ми дари най-скъпото в световете – Себе Си; Аллах ми подари Себе Си. Слава на Божията Милост, слава на голгота и Божия замисъл!
Инквизицията е велика скрита милост на Аллах, защото чрез инквизицията и голгота, Аллах взима своите при Себе Си, защото ги обича по древен начин. А другите, които Аллах не ги призовавава на голгота, те умряха в света, защото бяха неузрели за Него.
Голгота е действие на Бога, за да се роди Той завинаги. Не донякъде, а за да се роди Той завинаги, завинаги вътре в нас.
На голгота се случва тайна: човекът се отделя от сътворението и става дух, става древен и избран.
Аз видях в инквизицията Божият аромат. Ето я Любовта – Божият аромат.
Любовта има велика воля, тя поглъща голгота без остатък. Любовта има тайна воля.
Има само един народ, а не народи и който вижда много народи, той никога не познава Аллах.

Следващата лекция е на 7.08. Ще говорим за три изключителни същества. За двете малко съм ви говорил, за третото, велик древен толтек, прероден в Япония като самурай, разкриващ тайни стратегии за живота.
На седми август ще продължим.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #33 on: септември 17, 2017, 12:36:10 pm »
07.08.2012г.
Л-я: Халил Джубран
Идея: Мъдростта на Халил Джубран
Л-я: Морис Метерлинк
Идея: Мъдростта на Метерлинк
Л-я: Миемото Мусаши
Идея: Мъдростта на Мусаши

1 л-я:
ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Това е човек, който се е завърнал в душата си. Съкровеното го е очистило. Човек, освободен от потъването. „Освободен от потъването” означава от заблужденията. Другото име на заблужденията е „нечистота”.
Това е човек на Любовта. Като цяло не е признат от много европейски писатели, но това е хубав знак; не е хубаво да си признат от светски и т.н. поети, писатели и т.н. Човек на Любовта, а Любовта има душа – по това се отличава; не ум, тя не е умствена, Любовта има душа. Душата е нещо отвъд сетивата, отвъд земния шум.
Халил не е просто добрият човек и медитиращия човек, това са второстепенни неща. Ще обясня: тези неща са далече от истината. Халил е съумял да влезе в чистотата и Любовта. Любовта е в Бога, а не медитацията. Медитацията някой път може да влезе в Бога, може да не влезе, може даже и да се заблуждава. В чистотата и Любовта няма заблуждения. Дали умееш дори много тънко да размишляваш не е важно, важното е дали си вътре в Любовта.
Чистият, любящият, това е друго нещо. На чистия и любящия е позволено да стане мъдър. Още нещо: мъдрият действа често като простия човек, но мъдрият е скрит, скрит е той. Той живее скрито в Бога и не винаги издава мъдростта си, но той е узнал. Той не е търсил Пътя, той е търсил Истината, действайки с чистота и любов. Той не се е забавлявал с доброто и с медитация, той е бил съсредоточен в чистотата и в Любовта. Той е държал на съкровеното и на Любовта, и е уловил себепознанието.
Такъв е Халил Джубран. Той е виждал Любовта, а не света. Любовта е била неговото свещено писание. Той е влязъл в Любовта, в Древния поток, а какво казват хората, както разбирате е без значение.
И така, Халил казва:
Дойдох да живея в славата на Любовта.
Ако от въздух ме лишат, аз чрез духа си ще живея.
Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.
Халил казва: Любовта ще ви разпъне, за да може да ви короняса. Любовта ще ви срине, за да може да ви извиси. Сетих се, в неделя в София казах една поговорка, много красива, българска: Когато ви смаже семейното щастие, ще станете нов човек. Има нещо прекрасно в щастието, нещо много смазващо и човек, ще – не ще, разбира че е друг пътя.
Човек не може да пожъне любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.
Любовта е както вятъра, който опустошава градината. И ако Любовта опустоши твоята градина, и ти кажеш „благодаря, приемам всичко това”, ти израстваш в Любовта.
Когато Любовта заговори, животът занемява, тя е нещо по-дълбоко от Живота.
Любовта сочи пътя с невидима светлина, казва Халил. Любовта е чисто духовна близост, а не земна. Любовта е дума от светлина, изписана от светла ръка върху страница от светлина.
Жената може да забули лицето си с усмивка, казва Халил.
Духът е, който достига до същината на живота и прегръща тайната.
Казва Халил: Моят брат ми каза: Обичай врага си! И аз му се подчиних, и обикнах себе си. Човекът е враг към Бога, той е препятствието. Ако умееш да се обикнеш дълбоко, съкровено и постепенно врагът ще изчезне.
Как ще се отвори сърцето ви, освен ако не бъде разбито?!
Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители.

1 идея:
МЪДРОСТТА НА ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Чуй думите на мъдреца и ги прилагай, но не ги цитирай. Прилагай, не ги цитирай!
Бедата, която те сломява е тъкмо силата, която озарява сърцето ти и издига душата ти. Значи, това е една и съща сила.
Ти и камъкът сте едно, само че твоето сърце тупти малко по-бързо. Но в твоето сърце го няма това спокойствие на камъка.
Възхвалявай живота заради това, че ти е дарил жаждата.
Ако твоята мъдрост не те освобждава от оковите на материята, никога няма да се приближиш до трона на Истината.
Любовта прави секундите светилници.
Любовта е поемата на духовния живот.
Духовният хляб го ядем с нашето чисто сърце.
Обич има само в чистотата, а Любов има само в съвършенството.
Любовта е един висок свят, до който не достига вълчия вой, нито змийското съскане.
Душата жъне в Любовта, когато е посяла семето на истинската вярност.
Всеки е длъжник на душата си.
Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш. Пак ще повторя: Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш.
Ти си изпратен да се научиш на радост в тъгата и на познание в мрака.
Бедите проясниха разума ми. И казва: Не ходи на изток да търсиш мъдреците, но отиди при Любовта, тя знае пътя към Изтока. Любовта знае пътя към Мъдростта.
Дяволът каза: Аз съществувам, за да изпитвам. А изпитанието е мярката, чрез която Бог узнава достойнството на хората. Ако аз умра, ще умре и изпитанието, а тогава ще изчезнат и ония духовни сили, чрез които човек израства.
Дяволът каза: Аз водя хората към молитва, пост и преклонение. В моя живот е спасението на човешкия род. Аз съм принесен в жертва за спасението на човешкия род. Тука само ще ви допълня, че когато един човек идва, няма значение близък или страничен и ви обижда, той прави жертва, жертва, за да станете дълбока вода. Скоро това казах и в София на една сестра: плати на някого, ако искаш да те обижда един час, да ти каже всичко. Намери подходящ човек – всичко, каквото се сещаш. После през целия живот, който и да те обиди, ще избледнява – ще станеш независима. Тя почти реши да го направи, след време ще разбера дали... защото се поддава все още на обиди.
Казва Халил: Болката е бисер с невиждана красота.
Душата ми ме научи да не се радвам на похвалите. Сега вече зная, че дърветата цъфтят без да чакат похвала. И казва: Душата ми ме научи на това, че въпреки че нося светлина, аз не съм светлина.

2 л-я:
МОРИС МЕТЕРЛИНК

Метерлинк е притжавал тихия дар на мълчанието. Търсач на живата реалност, на живия път. Това е същество на свободната светлина, на свободния вятър. Човек с пречистено чувство, поетична дарба и дълбоко мислене. Но все пак трябва да кажа, има белези – той не е посветен, въпреки че е чудно същество, върви към това. В последната му книга има голяма мъдрост  -  „Великата тайна” – но аз се радвам, че на едно място той сам си признава. Това е красивото, скромността и т.н., но тука това дори няма значение. Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Метерлинк казва: Истинската жизненост черпи сили от древността, от древни неща. Тука само ще ви кажа, че „минало” и „древност” са съвсем различни неща. Истината се намира в древността, а не в миналото. Друг път, когато говорим за египетската история, там ще обясним разликата.
Метерлинк е човек, достигнал духовно съзерцание и духовно единение и чак към края на живота си му е позволено да постигне мистично единение. Има много видове уединения, но не от всички тях се израства в духа, защото трябва да ти е позволено.
И така, Метерлинк казва:
Духът е зад пределите на символизма. Символът може да ти е близък, но духът може да е далече от тебе.
Посветеният е мистичен носител на Истината.
Словото е произлязло от мистичната субстанция. Същността се е притаила и се е скрила зад словото.
Душата е скритата доброта на вечността.
Преди да е създаден света, е имало дълъг духовен период, в който са работили други сили.
Бог – това е скритият храм в човека.
Колкото е по-дълбока една любов, толкова повече тя става мъдрост.
Любовта разбива в нашето сърце само това, което е ненужно.
Като се върви към Бога, всяко знание се превръща в неведение, защото Той е Незнайното Начало на всичко.
Всичко, което се случва с човека и човечеството е необходимост.
Събитието само по себе си е чиста вода, която съдбата налива върху нас и обикновено събитието няма нито вкус, нито цвят, нито миризма. То става хубаво или тъжно, сладко или горчиво, смъртоносно или животворно според качеството на душата, която го възприема.
Има хора, надарени с вътрешна сила, на която се подчиняват самите събития, които стават наоколо и тези събития осъзнават тази сила. Другият път, в третото учение, когато ще говорим за толтеките, ще говорим за какво е воля и какво е истинска воля. Тъй като много хора развиват силна воля и се сблъскват с Воля, която ги разрушава, понеже не са могли да различат нещо.
Има хора, в които тяхната безсмъртна част поглъща всичко. Те са подобни на остров в морето, защото са намерили твърдата точка, откъдето заповядват на съдбата.
Има хора, казва Метерлинк, чийто вътрешен живот осветлява всичко, което им се случва и то по правилния начин.
Велика истина е, че присъствието на мъдреца унищожава действието на съдбата.
Самите събития се страхуват от една велика и съкровена душа.
Истинската победа над съдбата е възможна само в душата и всичко зависи не от съдбата, а от мъдростта.
Не винаги е достатъчно да се въоръжим с високи мисли, за да победим съдбата, защото тя знае да противопоставя на високите мисли още по-високи. Но коя съдба е успяла някога да се бори с благите, прости, добри и честни мисли? Съдбата никога не влиза в душата на човека, който не я вика и не я зове.
Това, което хората наричат „съдбоносно”, това е незнанието и небрежността на хората. Съдбата се налага върху човека, когато има колебания, слабости, дребнавост, суета, непоследователност и заслепение. Това е човекът, който става жертва на съдбата. Онези, които нямат чистота и благородна мисъл, те се затварят вътре в съдбата.

2 идея
МОРИС МЕТЕРЛИНК
ЗА МЪДРОСТТА

Истинската Мъдрост е нещо много по-дълбоко от съзнанието.
Мъдростта живее над разума.
Любовта е в Мъдростта, а не в разума.
Съдбата винаги се отделя от нас, когато й предложим по-голямо пречистване и по-голяма светлина. Например, ако ти избереш тотално от днес идеята за пречистване, никога, в което и учение да си, никога няма да попаднеш в грешен път. Ако това го избереш твърдо, пречистването ще те заведе във всяко учение, което и да е то, на правилното място. Пречистването, когато е искрено и тотално, няма отклонения; има временни заблуждения, за да го направят още по-силно и по-чисто и за да не се възгордееш, но няма отклонения. Това са само временни крачки.
Казва: Мъдростта означава да приложиш безпределното в живота. Не е мъдър онзи, чийто разум не е свикнал да се покорява на Любовта.
Любовта храни Мъдростта, а Мъдростта храни Любовта. Това е един кръг от светлина.
Мъдър е онзи, у когото измамата и предателството влизат само за да пречистят още повече мъдростта му. Значи влизат, но не успяват нищо да направят, а още повече го пречистват.
Мъдър е онзи, у когото и самото зло трябва да раздуха огнището на Любовта. Всъщност то не може да направи нищо друго, защото в такъв човек любовта се усилва.
Мъдър е онзи, който е навикнал да вижда в своето страдание само светлина.
Голямата тайна на живота не е история, тя е извън история. Великата тайна е скрита в избраните и жреците. Те са същества от древността, по-дълбоки от историята.
Великата тайна е първичната причина. В религиите и ученията Бог е непознаваем, но в жреците и посветените Той се разкрива. Те са негови синове.
Древният окултизъм отдавна е надраснал цялата наша наука.
Чистотата, това е най-древният мистичен завет. Чистотата всякога е била единно учение. Ако искаш непознатото да ти стане достъпно, тогава придобий чистотата.
Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.
Човекът не е готов още да знае повече от това, което знае.
Неизвестността е приятел, но само на мъдреците, но за обикновения ум неизвестността е непроницаем мрак.
Казва Метерлинк: Смъртта е странна поезия. В нея има нещо чудно, освободено.
Болестите принадлежат на живота, а не на смъртта.
Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.
Нищо не е по-бавно от нравствения развой, а от него е зависимо всичко.
Както видяхте, една чиста душа, писал е много чудни книги за тайния живот на пчелите, термитите, мравките и т.н., след време пак ще говорим за него.

3 л-я:
МИЕМОТО МУСАШИ

В миналото – древен атлант, древен толтек с името Ал Харúма. Роден в Япония с друго име – Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара. Древен атлантски войн, постигнал най-високите степени на безупречност. Велик японски самурай, наречен „светец на меча”. Защо? Преди да обясня що е мечът, той е постигнал победа над най-опасните врагове: първо страха, после смъртта, а също и самотата – също е успял да разсече този невидим войн. Най-тежък се оказал за него, за този толтек още от Атлантида, борбата с тайния войн, наречен „смъртта”. Чудил се как да го победи,какви стратегии, тъй като е велик стратег, древен. Разбрал, че не може да я победи, но може да умре достойно, това е също победа.
Това е човек-армия, сам човек-армия. Има случаи, когато поразява стотици хора. Постигнал е такъв контрол, че в него влиза тайно същество от боговете, което избива много хора-поробители. Но той е постигнал този висок контрол и даже в един момент, когато го воюва, не знае дали е жив, но сече наред. И този бог в него, който е от по-висока степен, знае къде да сече и къде не, макар че Мусаши в момента не знае дали е жив.
Светец на меча! Но какво означава мечът за него? Ще обясня: твърдите качества в човека, принципът. Това е учението за твърдостта – да си твърд в истината и справедливостта, тогава имаш право да бъдеш светец на меча. Това е истинското учение, учението за принципа.
Човекът на принципа означава великоотдаден и предан на своя път. Такъв е и Мусаши. Неговият девиз е: Жестока преданост до последния миг на живота! Не просто преданост – жестока преданост до последния миг на живота. За него победите нямат никакво значение, после ще обясня.
Казва: Великото изгубено познание е безупречността. На това ме научи моят дух. Този, който е изгубил познанието, тъмнината му е ревяща, стенеща, защото в неговата тъмнина няма слънце.
Безупречността е меч, т.е. величествена подкрепа.
Истинският войн има тайна усмивка. Това означава крепост, която е над живота и над смъртта. Но тази усмивка не е показ, ще обясня: това е усмивка на скритата енергия, на скритата сила. Тази усмивка е в единство с безупречността и със силата на духа. Тази усмивка е чист дух. За него смъртта и животът са странични неща.
Казва Мусаши: Ако студът дойде тук, в тази усмивка, той се стопля. Ако мракът дойде тук, той не устоява. Трудностите не понасят тази усмивка. Тази скрита усмивка, за която ви говоря, е по-дълбока от думите и от словата. Въобще войнът се усмихва потайно на всички видове страхове, включително на голямата самота, защото те също са воини, но той е войн на духа, войн на меча.
И така, тази усмивка е твърдост, а Мусаши казва: Твърдостта преодолява прегради. Смъртта, казва той, не ни убива. Тя ни прави само невидими. Смъртта ни прави скрити воини, още по-успешни от тайната битка.
Мъртвите, това не са умрелите, а осъдените да не познаят себе си. Това са мъртвите – тези, които са осъдени да не познаят себе си.
Казва Мусаши: Мъртвите са опасни хора, защото те не познават живота и не го уважават, и затова те му посягат. Затова те биват наказани от твърдостта.
Войн е само този, който неотклонно и с голям хъс преследва целта си. Тя дори се страхува от него, самата цел се страхува от него, но и самата цел го желае. Сетих се за малко пак за поговорките, ще ви кажа нещо, тъй като подготвяме там много книги, събрал съм някъде около 190 хиляди, но тука ще ви кажа една, която е също... Става въпрос за едно изпитание, например, една руска поговорка казва така: В сравнение със злата жена, Сатана е непорочен младенец. Т.е. има много такива поговорки, чудни са! Какво искам да кажа: тази зла жена е Божия воля, Божие наказание, но както виждате, Сократ израства в нея. Но само за мъдреците, тя не е за другите хора. Наистина има чудни поговорки, след време ги подготвяме, многобройни са. Понеже се сещам за още една, на която се радваха и в София, ще ви я кажа, за стоножката: С единият крак съм в гроба! – казала стоножката. Много красота, много красиво нещо, българска поговорка, т.е. много дълъг живот ме чака, не е като човека с два бедни крака, още 99, даже те може и да са повече и тя да не ги е преброила...
Продължавам: Мъртвите са опасни хора. Те не знаят на какво да посягат и как да... въобще нямат мярка. Те дори не уважават живота.
Войн е само този, който неотклонно и с хъс преследва целта. Тя хем го иска, хем се страхува, но знае че и тя ще получи нещо.
Боецът не е още войн. Той има битки, победи, цели, но не притежава смисъла. Мъдрецът притежава смисъла.
Войнът, който познава силата, но е без чувство за справедливост и истина, той се проваля. По чистия път на война и силата, човекът става мъдрец и сияещо същество.
Истинският войн търпи големи лишения, но не предава смисъла на своя живот. Никога не предава принципите! Смисъл има не в победата и в поражението, а в стратегията. Може би сте чували, някои от вас знаят: от тринадесетгодишен той призовава и предизвиква най-големите майстори на меча в света. Дори някой път излиза с дървен меч, а те със стомана. Няма нито една загуба. Най-големите майстори на меча – Япония, Китай и т.н., навсякъде и срещу много хора, говорим за пълчища – само победи и само победи, но той не държи на победата. И сам го казва: Победата е временна, стратегията продължава. Жестока преданост до последния миг на живота; победата е без значение. Смисъл има не само в победата и поражението, а в стратегията.
Войнът е изграден от качества, това означава оръжия. Но най-голямото оръжие, казва Мусаши, е безупречността. Тя е самата действена сила, тя е невидима мощ. Безупречността е силата, която ни е създала. Тя е най-древният войн. Влезем ли в нея, ние вече не сме бойци, а воини на древността.
Духът е истинският войн в човека! И всички видове тренировки се състоят в това, само да се стигне до този дух – това е целта на всички видове тренировки. Нашият дух е част от Древната безупречност на Орела. И ако един малък проблем може да те победи, той също е войн, опасен противник.
Никога не трябва да се подценява и най-малкия проблем-противник! Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от тебе. Той няма сила, но твоите страхове, твоите подавания го правят силен.
Смисълът е в битката, а не в победата, защото войнът израства в битки, а не от победи. Победата е само временно състояние, а битката – това е целият живот. Става въпрос за битка-себепознание, както е истинският смисъл на джихад. „Джихад” означава да обявиш тотална война на всичките си слабости. И досега много хора не разбират и говорят  странични неща. Това е свещеният джихад: да обявиш война на себе си.

3 идея:
МЪДРОСТТА НА МУСАШИ

Този, който е съзнателен, ще види, че през цялото време той ходи по пътя, който търси.
Най-опасните врагове нямат човешка същност, а демонична. Трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията. Такъв е опита на този древен атлант-толтек. Значи, трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията, отвъд живота и смъртта.
Истинският поглед, казва Мусаши, е твърд като камъка.
Незнанието е стар и опасен противник. Човек носи в себе си този враг от далечното минало и всички хора, които не могат да преодолеят невежеството, те са мъртви хора. Белегът на невежите е, че те си позволяват да говорят много и за неща, които не разбират -  стават още по-слаби.
И невежеството, и знанието са противници на безупречността. Много хора мислят, че знанието е техен приятел, но знанието е всъщност много опасен противник. Той те прегръща (става въпрос за знанието като противник) и ти внушава, че си велик и непогрешим войн. И ако ти не можеш да се пребориш с високото си самочувствие, ти ще бъдеш подведен и поразен.
Не е лесно да успееш да прозреш знанието като противник. Това е само за тези, които непрестанно се стремят към самоусъвършенстване. Няма спиране, няма капка почивка – и в почивката работят, никакъв мързел. Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.
Знанието е враг, защото то не може да прекрачи отвъд обикновения смисъл. Само чистата безупречност прекрачва.
Истинският войн има жестока преданост в търсенето на смисъла. Той не търси техники, преди всичко той търси смисъла, той търси истината и те го просветляват.
Когато работиш дълго време върху контрола, контрол над себе си във всяко отношение, накрая виждаш, че друга тайна сила има контрол върху тебе самия, а ти си бил само инструмента на великата, голямата преданост.
Истинският път означава преданост до последния миг; не донякъде, а до последния миг.
Един войн може да победи всеки разбойник в планините, но само безупречният побеждава демоните в себе си.
Хуан де ла Круз казва: Състоянията на самотната птица са пет: първо – лети до най-големите висоти; второ – не страда за компания; трето – сочи с клюна си небето; четвърто – няма определен цвят и пето – тази велика птица-войн е много нежна.
Силата не се намира в твоите възможности и сили, а в твоя контрол. Това е позволение да влизаш в друти светове, ако постигнеш висока степен на контрол. Тука ще добавя: тогава в твоя живот може Бог да Си построи Своя план – не твоя план от миналото, а Божия план от древността.
Истинското бойно изкуство, казва Мусаши, е в това, да овладееш напълно своето съзнание. Който е овладян, контролира и действията на другите.
Който има висша, истинска сила, казва Мусаши, никога не прибягва до нея. Пак ще повторя: Който има висша, истинска сила, никога не прибягва до нея. Както и в онзи даоски роман, „Загадката на майстор Чан”, някои го знаят, даосите постигат огромна сила и власт, понеже напълно са се отказали от нея. И тогава Дао в тях, когато трябва, в тяхното голямо търпение, влиза като страшна власт. Какво означава това? Това означава, че ако ти развиеш такава воля и контрол, задължително свързани с голямото пречистване (уточнявам!), тогава явява ти се някаква трудност, огромна трудност и твоят ум, твоите положителни мисли, дори и твоята душа казват „невъзможно е, не можем да се справим”... Явява се Тайната воля и казва: - Възможно е, ще го направим. Т.е. Твоята воля получава позволение от Висшата воля, за което другият път ще говорим.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #34 on: септември 19, 2017, 12:29:00 pm »
04.09.2012.

Л-я: Дао.
Идея: Даосът.
Л-я: Ислямът.
Идея: Мисли от исляма.
Л-я: Толтеките.
Идея: Учението за волята според толтеките.


1 лекция:
ДАО

Учението за простотата. Всички неща са прости, когато влезеш в системата на Дао. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги и усложнения. Защо? Защото Дао прави тревогите радостни, а усложненията прави улеснения.
Чистото сърце е велико изкуство. Само чистото сърце може да практикува Дао; другите се занимават, чистото сърце практикува.
Дао не е религия, Дао е пустота, Безкрайност, Велика хармония. Дао, това е чистият път. Дао не е традиция, традицията е умъртвяване на живота. Даосът е в хармония с Безкрая, а не с традицията.
Нечистото живее натясно, като в гроб. Нечистото трупа ежедневно смърт. Чистото е дихание на Дао, ето защо на чистото се дава път.
Който натрупва Дао, сиреч Бог и Истината, става безкраен. Дао изпълва нещата, защото е пусто, защото е безкрайно.
Дао е цвете с невъобразимо ухание.
Не можеш да извървиш Дао, пътят Му е безкраен. Ако изпуснеш чистотата, Дао става опасно, започва да изглежда като безумно за тебе – това е за тебе, за да ти помогне. Щом си избрал нечистотата, Дао ще ти дари безумието.
Дао е мъдър дарител. Дао храни чистото сърце със своята Безкрайност.
Дао умее да живее в трудностите и това го прави леко, т.е. Дао съумява да влиза в трудностите и да ги прави леки. Без Дао трудното е трудно; с Дао трудното е леко – зависи с кого си.
Дао не държи на щастието и затова го разпилява. Дао държи на чистотата, чистотата съхранява Дао. Ако сърцето е чисто, тогава Дао се изяснява в него.
Дао е форма и дух в едно неразривно единство.
Дао не е слово, Дао само ползва словото като път. Който няма Дао в себе си, за какво ще размишлява, какви медитации ще прави? Само едни медитации – за илюзиите. Илюзиите имат чар, Дао няма чар. Дао има Безкрайност и не се нуждае от илюзии. Без Дао те очакват многобройни илюзии.
В чистотата изчезва земното и остава само Дао. Това означава, че Дао е и на Земята. Когато го няма земното, тогава Дао е ясно. Чистото няма възприятие за илюзиите.
Енергията е само дъщеря на Дао, Дао си играе с нея.
Дао е изтънчената глъбина на Пътя.
Който има покой, той е в Дао.
При контакт с хората пази своето Дао и ще си винаги в покой. Това, което казва Учителят: Нито близост, нито дистанция! То е много точна мярка.
Покоят е постоянство в Дао. Ако съхраняваш Дао, покоят сам ще дойде, няма нужда да го търсиш. Ако попаднеш в мрак, дръж се за Дао и ще придобиеш покой.
Не писанията водят към Дао, а пределната целеустременост.
Разсъжденията не са път към Дао, те не могат да станат опит. Мъдростта не е знание, мъдростта е живот в Дао. Не книгите и писанията са учител – Дао е Учител. Дао живее с Мъдростта, а не със знанието.
Трябва да станеш Дао, за да получиш Мъдрост от Дао.
Само в Дао можеш да оживееш, в знанието умираш. Знанието е част от света, Мъдростта е част от Дао.
Пречистването на сърцето е началото на истинския път. Който е развалил сърцето си, е изгубил своето Дао, своя път.
Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао те се погубват. Защо? Защото Дао не е културно, Дао не е внимателно – Дао е чисто. Чистият е в Дао, а културните са в голяма опасност. Чистият се е изкачил в Дао, а културният е слязъл. Дао дава Пътя Си не на културните, а на чистите. Без Дао човекът е болен от култура и от света.
1 идея:
ДАОСЪТ

Даосът, т.е. мъдрецът, китайският древен мъдрец.
Даосите живеят всякога в Дао и затова светът никога не ги управлява, нито ги разбира, нито може дълбоко да ги вижда.
Даосът има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Даосите са разбрали, че само в Дао има независимост от света. Т.е. само вътре в Бога, вътре в Истината има независимост.
Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е бил в света, но е живял в Дао. За Лао Дзъ спасението е в недеянието, а не в ученията. Това означава, че спасението се намира в чистото действие. Ще обясня: Чистото действие е движение на Дао, то е движение на свободата. Имаш ли чисто действие, свободен си! Това е движение на Истината, няма обвързване.
За Лао Дзъ спасението се намира и в света, но ако самия ти си в Дао. Казано по друг начин: спасението е навсякъде, ако ти следваш Дао. Когато следваш Дао, света го няма. Ти бродиш в света, но светът го няма.
Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият даос – Лао Дзъ – бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико единство. Ще обясня: В това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието, и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено безмълвие. И наистина, Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.
За даоса радостта е отклонение от пътя. Ще обясня: Радостта не е мярка, Пустотата и Покоят са мярка. Те са мярка, че човекът не е свързан вече с този ограничен свят. Посредством Пустотата, т.е. Безкрая или Великата пълнота, посредством Пустотата  даосът навлиза в пълнотата.
Този, у когото живее Дао, не му трябва друг еликсир. Той не търси еликсира на безсмъртието, той е намерил същественото – Дао.
Чрез Дао човек навлиза в собствената си бездна, в собствената си безкрайност. Тъмните сили са светли облачета пред тази Безкрайност, пред Бездната на Дао.
Дао не убеждава, но когато се срещнеш с Неговата реалност, сам ще се убедиш.
За да разбереш Дао, трябва да живееш по особен начин. Когато се срещнеш с Дао, изчезваш и това е срещата с Дао. Ако все още те има, Дао не е напълно в тебе. Трябва да изчезнеш, да се разтвориш в Него, да не Му пречиш.
В пътя Дао постепенно се прояснява, докато стане неизразимо. Значи, толкова много се прояснява в човека, докато стане напълно неизразимо, това е красотата на Дао.
Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но твърдо следва Дао. Нищо не знае, защото това е неизразимост, но той следва това. Казано по друг начин: Колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Го откриваш, толкова повече То ти открива Своята неизразимост.

2 лекция:
ИСЛЯМЪТ

Друго прекрасно учение, без примеси. Тоз, който има предразсъдък, нищо няма да разбере, но това учение като дълбочина си остава. Не случайно то увлича милиони хора и ще увлича все повече, тъй като тук става въпрос за изключителна преданост и целеустременост.
Това благо Слово, казва ислямът, наречено „Аллах”, е най-великото съкровище, което не се изчерпва никога.
Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах; каквато и злина да те сполети, тя е от самия тебе. Ти си сеячът на своите злини.
Адам и Ева бяха забравили своето начало и Аллах им изпрати Христос, за да им припомни за първото създаване, защото човечеството беше забравило себе си, своето начало.
Който извърши зло дори с тежест на прашинка, той ще го види и в този, и в другия свят.
Саúд Нурсú казва: Отделих се от света и от стария Саид, изплъзнах се от обществото, отдадох се на служене на Аллах и на отвъдното. И казва: - О, Аллах, избави ни от нашата сила и мощ и приюти ни при Своята Сила и Мощ! О, Аллах, стори да бъдем от онези, които се уповават на Теб, а не да се уповаваме на себе си. Едно прекрасно обръщение, да знаеш на кого да се уповаваш. Твоята сила всякога може да увисне, но тази, която е на Аллах в тебе – никога и нито в един миг!
Невежеството ни навлича сатанински нашепвания, казва ислямът, и те навлизат в тебе, но ако ти ги разбираш, те обръщат гръб и побягват. Сатана хвърля съмнения в твоите дълбини и наблюдава отзвука му, и ако ти не разбираш, започваш да мислиш, че си грешен и да храниш чувството си за вина. Тука само за малко ще се отклоня: това чувство е голяма глупост. Трябва да се отдадеш на молитва, трябва да си чувствителен, но не и чувство за вина. Просто трябва да работиш и да искаш Бог да ти помага. Чувството за вина много лесно води до отчаяние, след отчаянието е самоубийството, те са тясно свързани. Трябва да се молиш, но туй не означава да бъдеш безразличен – да бъдеш наблюдателен. Усърдната молитва ще ти даде тази наблюдателност.
Това съмнение, което изпраща Сатана в човека е просто една сянка, казва ислямът, това е просто сатанинско прокрадване в сърцето и то идва много близо до сърцето, но ако ти разбираш, ще очистиш собствените си самовнушения. Сатанинските  внушения не са хрумвания на твоето сърце, но ако ти не ги разбираш, ти ставаш нечист. Сатанинските внушения са просто изпитване, ислямът го нарича „докосване”. А ако ти не разбираш, тогава ти се объркваш и мислиш, че това са твои мисли и чувства. А тези нашепвания се намират просто много близо до тебе, но това не си ти – ти си просто в съседство с тях. Така това е същото и с ангелските внушения, те се намират близо до сатанинските, но никога не се подават, никога не се смесват. В това е силата на чистотата – да не се смесваш.
Сатанинските нашепвания са стимул за пробуждане, мотив за проучване, казва ислямът, средство за по-дълбоко разбиране на нещата. Те трябва да идват, а ти трябва да станеш дълбок. Ето защо Аллах Всемъдрият е дал тези нашепвания в ръцете на Сатана, защото ако започнем да разбираме тези нашепвания, ние се приближаваме все повече до Мъдростта на Аллах.
Болестта пробужда и отваря очите. Болестта е пробуждащ наставник  и съветник. Ако се вдигне воала за твоята болест, от която се страхуваш и която някой път мразиш, ще видиш едно дълбоко, красиво съдържание.
Казва Саид Нурси, един от големите познавачи на исляма, разбира се, той не е суфи, признава си, но това е неговият път, той се е отдал на исляма, казва: Аз напълно се убедих от опита си, че болестта е Божие благодеяние и всемилостиво напътствие. Хората вървят в нехайство, изоставят молитвата и чистотата, забравят смъртта, пренебрегват Аллах. А болестта идва и тя е нещо като здраве за тях, ако я разберат. Болестта ни шепне съкровено: Остави заблудата, разбери безсилието си, покай се и познай своя Аллах! Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве. Болни човече! Твоята болест действа като сапун – отмива от тебе мръсотията, премахва греховете и те пречиства. Твоята болест се жертва за тебе! Тя прави жертвоприношение.  Това е тайно красиво същество, ако можеш да го прозреш.
Знай, че има кой да брои всяка твоя дума, има кой да записва всяка твоя дума – така казва ислямът.
Ако не видиш ясен отговор на молитвите си, това да не те натъжава, защото отговора на молитвите е оставен в запас. Чрез този запас ще се премахне след време нещо лошо от тебе, някой лош навик, нещо опасно в тебе. Ето защо запасът е важен.

2 идея:
МИСЛИ ОТ ИСЛЯМА

Постъпките ви, добри или лоши към останалите хора, са семената на събитията, които ще ви се случват в бъдеще.
Който говори много, задължително греши много. Т.е. в никое истинско учение не може да има бъбривец. Бъбривецът е извън – може да си въобразява, но той не е в никое учение.
Животът е Божий дар, а по-голям дар от него е животът без дългове.
Вярващият върши делата си с мисълта, че те се контролират от Аллах. Наистина Аллах бди над тях.
Колко висока почит е възможността да обичаме Аллах, която Той ни е оказал. Ако Той ти е позволил наистина, можеш да го обичаш безкрайно и бездънно.
Показността отдалечава човека от Истината.
Алчността е ад в земен образ.
Заблудените хора смятат, че светът се състои от пари и от здраве – ето защо те са заблудени.
Истински вярващият мохамеданин, истинският човек има висок морал.
Най-голямото невежество е непознаването на Аллах.
Ние казваме: Детето е свято, но да го възпиташ в Аллах, това е друго нещо, това е нещо по-свято.
Който води битка срещу Истината, той ще бъде сразен.
Когато подтискаш другите, категорично не забравяй, че има сила, която може да срази и тебе, и всички заблудени като тебе.
Молитвата, казва ислямът, е магия, защото тя е велико доверие в могъществото на Аллах.
Никога и никъде не е имало действия, извършени без Аллах.
Ако човекът е създаден от маймуната, казва ислямът, как така стигна до космоса? Че те маймуните били много интелигентни! Нека учените хора да са създадени от маймуните и да създават маймуни, но нас ни е създал самият Аллах. Тук за малко се сетих за една африканска поговорка, маймуната казала на човека: Човеко, внимавай да не объркаш пътя и да не оплетеш конците, за да не се качиш пак на дървото! Другият път ще говорим за поговорки, мъдростта на народите.
Грехът не е произлязъл от Божията Същност, той не произлиза от Божията Същност. Той е създаден само като замисъл на Аллах.
Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности. Ще повторя, понеже е важно: Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности.
Оплакването е само беда в бедата. Болестта не е вреда, но загубата на вяра, това вече е вреда.
Тези, които търсят Истината, Аллах ги дарява с верния път.
Всеки, който върши несъобразителни действия, вярата му отслабва. Не е достатъчно само да се вярва, а да се вярва правилно.
Мохамед казва: Този, който е отстъпил от Божествения закон, ще стане животно и то напълно заслужено!
Науката и философията, казва ислямът, имат заблуден поглед за живота. И казва ислямът: - О, учений човеко и философе, ти който стигна и проникна до ядрото на атома, стигна дори до луната – виж своята същност, тя е тъмна и подтискаща. В нея няма нито живот, нито светлина, нито покой, нито себепознание. Целият ти научен труд отиде напразно.
Там, където няма морал, казва ислямът, там където няма чистота, нищо не е сигурно.

3 лекция:
ТОЛТЕКИТЕ

Гласът на птицата или учението за смирението.
Ако имаш смирение, ти си белязан от Древното Начало. Смирението е един неизвестен език в света, то е унищожение на света. Смирението е унищожение на света.
Един толтек казал на ученика си: - Не мога да те уча на смирението, защото то е наука за несподеленото, а аз споделям неща с тебе само споделени, но несподеленото не мога. Т.е. трябва дълго да се упражнавяш в смирение и накрая да ти бъде позволено да го имаш – това означава, че Бог ти е дал право да проникваш в Него и в тайните на Истината. Най-дълбокия дар на живота – смирението, откъдето започват нещата.
Казва му Учителят: -Ти си изпуснал гласа на птицата, защото си подведен от външно знание, а всичко външно ще бъде поразено. Но ако ти беше смирен, поразяването нямаше да те забележи. Понеже си без смирение, ти вървиш към смъртта. Смирението е хранилище на Древното. Без смирението ти си в паяжината на поражението.
Знанието е уязвимо, а смирението е канара. Знанието те учи да знаеш, а смирението те учи да познаваш. Не да знаеш – да познаваш! Казано по друг начин: Знанието е общо, познанието е лично – това си ти и тесния път. - Сега ти си гладен, казва му Учителят, за знания, а това е беда. Трябва да си гладен за смирение. Истинското смирение е хляб и с този хляб птицата лети. Знанието е лукавство и само смирението може да го порази. Смирението отнема знанието и ти дарява познанието. Щом имаш смирението, ти си открит, ставаш открито същество, същевременно ставаш неуязвим. Хем открит, хем неуязвим – това, което казахме за Лао Дзъ за вратата преди време – „най-трудно се отваря отворена врата” – там е Истината. ... - А щом имаш знанието, ти си и открит, и пробиваем. Знанието дава размътено съзнание, а смирението е гласът на птицата. Още нищо не съм ти казал за смирението, и не забравяй, че ти казах – то е несподелено, то е несподелено царство.
Само смиреният може да стане майстор на наблюдението, защото в смирението е скрита птицата, птицата, която вижда. В смирението е скрита силата на виждането. Самото смирение в чистия си вид е виждаща сила. Не говорим за ясновидство, Учителят казва: Ясновидците това са най-глупавите хора, страшни карми, дори и когато познават нещо.
Този Учител продължава да говори на своя ученик-воин, казва: - Но хората очакват спасител. - Не, не си разбрал! Това, което ще дойде е тъмната помощ, защото светът е изпуснал учението на птицата, учението на толтеките, учението за безупречността.
Казва му ученикът: - Но хората търсят и тишината!
– Не, не я търсят, защото не са вътре в безупречността и затова те не познават Господаря на тишината.
Пита го ученикът: - Тогава какво очакват?
– Те очакват заблуждаващата тишина, заблуждаващото безмълвие и то се явява. Заблуждаващата тишина е опасният източник.
– Но защо хората не знаят това?
– Защото им е отнето смирението.
– Но тогава какво трябва да правят хората?
Учителят казва: – Да гладуват в благата! Забележете, когато има блага, да си толкова въздържан, че даже да гладуваш, велик контрол!
- Ама как да разбирам това?
- Това значи „улови птицата”. Когато уловиш птицата, ще придобиеш и смирението, а в смирението има очи за други светове.
Казва му ученикът: - Странно е твоето учение!
- Да, едно от имената на толтеките на древния атлантски език на жреците е „хатири”. Хатири означава „странните” и това отделя толтеките от света, и затова те остават неразбрани, освен ако някъде искат да се разкрият, ако искат да докоснат някоя душа.
- Но какъв е смисълът?
Учителят му казва: - Ние не търсим никога смисъла, ние търсим вдъхновението, търсим вдъхновението на птицата, а то е излаз от безупречността. Вдъхновението е красиво, защото волята в него е устремена и летяща. Този, който е без смирение също може да има някаква яснота, но тя е коварна, тя е заслепяваща и дава погрешна увереност, увереност, която не владее тайната на вдъхновението.
- Кажи ми – казва ученикът, - защо яснотата е опасна?
Толтекският Учител казва: - Яснотата не е нещо завъшено и затова тя не е Мъдрост. Яснотата е измамна сила, тя е неузряла сила. Яснотата са я добили туранците (най-опасното племе, след време ще говорим пак за него) и това е една древна, тъмна безпределност, наречена погрешно „яснота”. Това са странно запалени тъмни сили (става въпрос за яснотата, нейните искри), понякога наречени „проблясъци”, странно запалени тъмни мозъци, същества, които са още от древността пресъхнали извори – му обяснява толтекът. Но те са тайнствено запалени и търсят своите жертви. Върху всичко, което видят, те хвърлят своя странен мрак, странна яснота, проблясък. Те носят в себе си, обаче, нечовешка тревога. Те са изпуснали добрата птица, древната птица, мистичната птица. Казано по друг начин: те са изпуснали смирението, изпуснали са Любовта, те са изпуснали душата.

3 идея:
УЧЕНИЕТО ЗА ВОЛЯТА
(според толтеките)

Тайната на живота е да се сродим с тази Древна воля, за да ни извади тя от света и тъмнината. Тази воля е наречена при толтеките „древният ключ”. Толтеките я наричат още „древният преодоляващ поток”. Тя наистина в други светове прилича на изключителен,  преодоляващ, превъзхождащ поток.
Толтеките казват: Пътят е древен, а пътищата са млади. Те отклоняват и разболяват човека.
Воинът знае да чака и умее да чака. Воинът умее  да чака и толтекът умее да чака часа на своята воля. Волята е нещо, чрез което човекът може да спечели битка, която по всички сметки и правила е трябвало да изгубим. Наистина, някой път изглежда така, всичко е загубено, силите срещу тебе са страхотни, говоря включително и от моя опит: многобройни сили, милиция, държавна сигурност, митница, събрани в едно срещу мене, отделно и други, и невидими... Но – всичко е лесно, когато воюваш с тайната на Учителя. Накрая казаха: Не можем да се справим с този човек, защото няма закони в България! Както и да е, даже и преди, ще споделя нещо още когато нямах опит, когато бях в ученическа възраст, в хотел „Родина”, сега „Адмирал” – имах една случка с един т.н. мутра, таксиджия... Аз не ги наричам така, но ... Много як, много опасен, влиза в хотела, аз бях пиколо. Толкова опасен, че администраторката му дава ключа, не иска никакви пари от него, само да се отърве, не иска да го вижда. Аз трябваше да го закарам в стаята. Закарах го и той ме заключи. Тогава още нямах опит, но за молитвата имах някакъв малък и таен опит. Заключи ме и видях в очите му огромно насилие! Първо хвърли една кесия с пари и казва: - Брой тука, колко съм спечелил! Малки неща, но мога да ги споделя и затуй ви ги казвам, на някои може да помогнат. Преброих му парите и казвам: - Сега ще се измия само в тоалета. Измих се, направих една кратка, свръхконцентрирана молитва и после седнах на едно шкафче. Той каза: - А, ти си много спокоен! Казах: - Да. Не знаех какво ще стане, но знаех, че работата му е свършена, след малко щеше да умре от една глътка бира – отвори си една малка „Туборг”, от глътката се задави... Аз не знаех какво ще се случи, само знаех, че Духът е с мене тотално – не 99%, а над 100. Щеше да издъхне! Погледна ме много жално, каза: – Заминавай! Не искам да те виждам! – Няма проблем! Отключих си спокойно, след няколко дни на улицата казва: - Нещо тогава да не съм ти направил?! – Никакви проблеми, довиждане! Това разбира се са дребни неща, защото туй, което преживях в гората е страшна работа, това са такива..., даже е шега... Но искам да ви кажа, че трябва да си изработите страшна концентрация, голяма чистота, за да може в такъв момент Духът да е на ваша страна, а не да ви се спре ръката и да не можете да кажете сериозни молитви за себе си, за близък човек, за съкровен човек. Пък и да не е близък, но ако го обичате съкровено да можете да му дадете от тази тайна енергия – това е и тайната ми мисъл, за да ви кажа такива дребни неща.
Толтеките казват: Волята е удивителна тайна. Волята е сила, храбростта не е сила – тя е само тласък. Храбростта и смелостта не са сила, те са само малък тласък.
Волята трябва да бъде контролирана много дълго време, за да стане тайно могъщество, с което си абсолютно неспособен да злоупотребяваш. Изчакваш дори и когато понякога трябва да изглеждаш слаб. Каквото ти каже Бог – това е единство.
Волята е това, което може да те накара да успееш, когато всичките ти мисли и предчувствия ти казват „ти си победен!”. Силата на волята е нещо, което светът никога не вижда и не познава.
Волята, това е най-древното изгубено познание. Волята е тайна на Духа, а не тайна на човека. Волята е древността на нашия дух, наш естествен дар в миналото, в древността. А своеволието е падение, което ни е превърнало в човеци. Затова сега когато видя, познавам много братя и сестри, които правят изключителни усилия, изключителни усилия! Те ще получат нещо много по-дълбоко от благословение. Ще имат дар допълнителна енергия, ще имат много неща, тук не искам да ги изреждам, те са над 33 неща... Но искам да кажа, че на такива хора, с малки, постоянни, искрени усилия, много ще им се даде – даже те не подозират...
Волята е по-дълбока от това да се владееш и да си разумен. Това са малко странични неща, важни, но това още не е воля. Волята е сила, скрита в Древната Сила, Орела. Тя е скрита в много тиха дълбочина, дълбочината на Духа, дълбочината на Орела, на Бога. Своеволието е падение, то е тъмната страна на волята.
Волята не е мислене, волята е от Древността. Ти имаш воля, когато си овладял своята Древност – така казват мъдреците, истинските мъдреци, толтеките. Значи, ти имаш воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух.
Своеволието е мъртво, волята е безсмъртна. Волята утвърждава Древността, тя работи за нея, а своеволието утвърждава света и ада.
Воинът упражнява безупречност и чака дълго своята воля. Значи много години упражнения в безупречност и дълго чакане на своята воля – и един ден той може да извърши нещо, което е невъзможно. То е, защото Древната Воля е влязла в неговата воля. Орелът е слязъл, а когато си в света на Орела, в света на Учителя, в света на Духа, няма време, няма врагове, няма свят и няма сили, няма държава. И който е отдаден на тази воля и на този дух, той няма време за глупости. Скоро обяснявах, че даже и събиране на братя и сестри също не водят до нищо добро – ученикът е толкова много отдаден, че това също е губене на време, който го разбере.
Воинът няма време за нищо, освен за непогрешимост. Годините на прилежно ученичество са само подготовка за срещата на воина с онова, което е отвъд предела – Древната Воля, наречена Нагуала, Учителят, наречена още Непознаваемото. Ако такъв човек се е концентрирал в Непознаваемото или пък ако Нагуалът, Учителят се е концентрирал върху тебе, ако съумееш да Му спечелиш доверието, ако Той се прицели в тебе, единственият ти шанс да оцелееш е в твоята непогрешимост. Ако не си цял, напълно овладян, напълно контролиран, няма да можеш да оцелееш. Затова борбата за истинска воля, подготовката за истинска воля е нещо продължително и тогава се явява дарът на Древната Воля.
Нищо не може да застане срещу тази воля. Човек става армия. В Египет има много техники, жреци са побеждавали цяла армия по най-различни начини. С един ритуал само, с едно движение... В древна Варна има случай, когато един тракийски жрец излиза, (много хора не знаят), изсвирва нещо на арфа и отсреща войската заспива. Никакви битки, никакви неща, няма и нужда от тях.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #35 on: септември 19, 2017, 01:41:57 pm »
2.10.2012.
Л-я: Руски афоризми
Идея: Норвежки съвременни афоризми
Л-я: Турски афоризми
Идея: Български афоризми
Л-я: Арабски афоризми
Идея: Египетски афоризми


РУСКИ АФОРИЗМИ

Само ще кажа, че афоризмите са хиляди. Има голямо пресяване, тъй като има глупави, има остарели. Събрал съм над 400 000, така се оказа, които ги пресявам, но има много ценни и поучителни. Всеки за себе си ще разбере коя е за него, коя ще му помогне и т.н.
Глупакът само в приказките е късметлия.
Не е скъп подаръкът, скъпа е любовта.
Свободен е само онзи, който е овладял себе си.
Малка е причината, но бедата може да стане много голяма.
Не изглеждай, а бъди.
В който ден се къпеш, в този ден не остаряваш.
Който е внимателен, който е бдителен, той е въоръжен.
Бог държи в себе си и топлината, и студа.
Търпението е повече от спасението. Едно изключително важно качество, ученикът трябва да го развива. Защо? Защото то е силата на Любовта.
Надявай се на помощта Божия, но и ти не стой със скръстени ръце.
Седем дявола не могат да направят на човека толкова зло, колкото човек може сам да си причини.
Който не разбира смисъла на думите, той говори срещу себе си.
Камъкът няма корени.
Ако се намери начин, и снегът ще се запали. За всичко има начини, ако се намери точния начин и снегът ще се запали.
Човек загива най-вече от своето слово. Много пъти съм казвал: една малка изпусната дума и тя вече ще те гони; само една, но тя вече ще те гони.
Който се страхува от Бога, той не се страхува от хората.
Хората погиват от излишни думи.
Съдбата те обрича да влачиш само това, което не можеш да възвисиш. Ще повторя: Съдбата те обрича да влачиш само това, което не можеш да възвисиш.
Изоставиш ли Бога, и добрите хора те изоставят.
Човекът ходи, а Бог води.
Бог дълго чака, но строго удря. Ще обясня: има теми и лекции, по които не говоря. Само загатвам нещо, такова е правилото. Преди време не ви казах едни пратурански поговорки, защото са прекалено опасни. Ако се тълкуват, те са чиста светлина, но има неща, които нито трябва да се кажат, нито трябва да се тълкуват. Такова нещо е, което не изнасям и за тайните на атома, не изнасям и лекции за тероризма. Защо? Защото, само накратко мога да ви кажа и от туй ще разберете: тероризмът много хора мислят, че е ислямско проклятие, само че той е Божие проклятие, нищо общо с исляма. Ислямът е само изпълнител и разбирате, че ако се говори в тази област, става опасно. Въобще истината е опасна в този свят, затова по много въпроси се мълчи. Но така или иначе, ако осъждаш каквото и да е в света, включително и тероризма, ти осъждаш Бога, тайната Божия воля и тогава от това по-голямо невежество няма. След време ще се сблъскаш, защото той ръководи всичко. Затова много такива поговорки пратурански не съм ги включил в лекциите, нито ще бъдат издадени, както и такива теми. Искам само нещо да ви загатна, да видите защо по много въпроси не може да се говори. Не са готови хората, а почне ли някой да осъжда Бога, това е не лошо, ами нещо много по-лошо.
Щастието е пробита торба.
Щастието не е надеждно и когато не ти върви, пак всичко е наред. Ще повторя: и когато не ти върви, пак всичко е наред, само трябва да осъзнаеш.
Щастието никога не те води по правия път.
Заради щастието човекът не познава себе си. Както виждате, това са народни поговорки, но народът е стигнал и е разбрал нещо важно – не те води по прав път.
Бог дава път, а дяволът дава примка.
Казват руснаците за някой, който трупал много богатства: Трупал, трупал и купил дявол.
Богат си не с това, което имаш, а с това, на което се радваш.
Бедността е свято дело. Бедността е пълна с находчивост. Бедността учи, а щастието разваля.
Едно нещастие учи повече, отколкото хиляда съвета.
Всички хвалят доброто, но то не хвали всички.
Лошото е по-добро от най-лошото.
Чистата съвест не се страхува от клевети.
Под скромността се крие злато.
Там, където силата се е изхабила, там разум не е достигнал.
Разумният разбира, глупавият слуша.
Със злото навсякъде е тясно.
Има хора, които много виждат, но много малко осмислят.
Многословието не е чисто.
Без истината не е житие, а битие.
Бедата ще те измъчи, но тя ще те научи.
Щом умееш да грешиш, умей и да се оправяш.
Глупавият не се нуждае от мъдри слова.
Хитростта всякога храни падението.
Когато една трудност те разрушава, то е Божие дело, то е Божие наказание.
Който се е оплел в тъмно дело, е осъден от Бога.
Лошата жена е съдба Божия.
Оженил се дяволът за сатаната.
Не родината е най-важна, истината е по-важна.
Пред злата жена Сатана е като младенец непорочен.
Красиво не е онова, което е красиво, а онова, което е любимо.
Главното препятствие за познаването на истината не е лъжата, а подобието на истината.
Злият човек, извършвайки зло дело е по-лош от дявол, защото дяволът се бои от Бога, а злият човек не се бои нито от Бога, нито от дявола.
Ако се яви сила, обстоятелствата се покоряват.
Не вярвай на очите си, ако те са станали зли.

1 идея
НОРВЕЖКИ АФОРИЗМИ

Съветите по култура не създават култура.
Смъртният грях на нашите дни е пустословието.
Бъдещето не се изменя, но ти трябва да се измениш.
Ние сме дошли в този свят да спасим не света, а себе си.
Решавай истинските проблеми, а не измислените.
Истинското добро никога не е гръмогласно.
Не позволявай на другите да крадат твоето време.
Ако ти вярваш в Бога, помисли: а Бог вярва ли в тебе?
Едва разумът е задрямал и дяволът вече е тук.
Всемогъщата кредитна карта е безсилна срещу скуката и самотата.
Когато се срещнат двама празни човека, възниква пълен вакуум.
Понякога най-добрата помощ съвсем не помага. Ето защо се иска различаване.
Не позволявай на другите да приведат в безпорядък твоето уединение.
Компютърът всичко знае, но нищо не разбира.
Когато не можем да си създадем нови тревоги, ние си възкресяваме старите.
Пътят към изменението винаги минава през кризи.
В любовта трябва да се потопиш, а не да я изучаваш.
Ако детето е разумно, то е трагедия за родителите.
И безизходното положение може да те заведе към набелязаната цел.
Ограничените хора искат да ограничават и другите.
Ерудицията може да те заведе там, където не трябва.
Много хора имат психика, а не душа.
Когато дяволът цитира Библията, това не означава, че той е християнин.
Не можеш да поставиш Христос в компютър.
Не позволявай на болестите да те направят болен.
Този, който може да прави компания на самия себе си, никога няма да бъде самотен.
Не решавай проблемите, просто прекрати, прекъсни да ги създаваш.
Нещастната любов ни учи повече, отколкото щастливата любов.
Глупостта се разпространява в света като горски пожар.
Унищожи тирана, злото в самия себе си, а не в другите.
Първата заповед на дявола е: Да нямаш други бесове, освен мене!
Ударите на съдбата може и да ви ободрят.
Защо у нас има кучешки живот, а котешки няма?

2 л-я:
ТУРСКИ ПОГОВОРКИ

С всички тези поговорки, които ще ви изнасям отвреме навреме, искам да кажа, че мъдростта е във всички народи, ще имаме и сомалийски, номадски и т.н., какви ли не. Ще видите едно естествено единство, Мъдростта идва от един Източник. Всички народи са един народ и от всеки народ човек може да се учи.

Усърдието побеждава всяка трудност.
Човекът премества понякога планина, а понякога не може и ечемичено зрънце.
И водата спира да тече пред силата на Истината.
На нечистата съвест не й трябва обвинител.
Един час на истина струва седемдесет години молитва.
Без водач даже и в ада не можеш да влезеш. Навсякъде има водачи.
Кукумявката няма да замени развалините за розова градина. Т.е. всеки си знае мястото.
И от леда има по-студени думи.
Малко дай, но с красотата на сърцето си.
Капка по капка, блато става.
Бог е дал уста на глупаците да ядат, а не да говорят.
Чудя се на котката, как си пере ризата.
На дявола свещ не се пали.
Когато паднеш, прегърни земята.
Красотата никога не омръзва.
С игла кладенец не се копае.
Лудият се радва на луд, а попът се радва на покойник.
Моли се, докато се измориш.
Яж малко, благодари много.
На пътника – път, на жабата – блато.
Който говори нечисти думи, проваля всичките си молитви.
Който вярва, пребивава в благоухание.
Хвала на предаността завинаги.
Който е воден от Аллаха, отхвърля сладката отрова на земните утехи.
Който не вярва в Аллах, и сърцето и слухът му са закрити с печат.
Славеят не пее винаги. Спомням си за една друга: Славеят веднага млъква, когато магарето запее.
Който купува излишното, често продава насъщното. Значи, който купува излишни работи, ще му се наложи да продаде неща, които цени.
Девет дервиша се задоволяват с една лъжица. Значи, смятайте колко са скромни, колко са смирени: девет дервиша могат да ядат с една лъжица и да царуват; могат на една рогозка да царуват, а на двама императора цяло царство не им стига.
И малкият хълм се мисли за планина.
Да ни избавя Аллах от излишък на думи.
Мечката знае четиридесет песни и тридесет и девет от тях са за круши.
Запитали камилата за нейния занаят, а тя отговорила: търгувам с коприна.
Невежеството е по-лошо от главоболие. Много просто, главоболието ще мине.
Гладният вълк даже и на лъва ще посегне.
Господ помага на истината.
Само едно нещо няма проблеми и грижи – бостанското плашило.
Казват за някой турците: айран няма за пиене, а с кон ходи на разходка.
Вратата на кръчмата е вратата към ада.
Блаженството е голямо благополучие.
Да събереш дяволите е лесно, да ги разпръснеш е трудно.
На българина умът му идва винаги много късно. Забележете колко хубава поговорка, турска. И по време на турското робство турците са го забелязали: много, много късно, мога да кажа – в сегашно време още не е дошъл на милиони българи. Не само че късно, просто още има хора, които отричат Учителя, говорят такива неща, които... са техен проблем.
Магарето яде плява, а е натоварено със захар.
Не се подпирай на света, защото ще се срутиш.
Котката разваля всички планове на мишката.
Хубаво нещо е разумът, но който го има.
Циганинът казал на сина си: - Човек стани, днес открадни кесия, а утре – кон. Има много народи, говорят за други народи и така те си подхвърлят такива шеги. Както албанците говорят за гърците: Когато се ръкуваш с грък, преброй си пръстите на ръцете, дали ще излязат десет, да не е откраднат някой, и т.н., много са.
На нечистите Аллах усилва тяхното блуждаене. Те са купили своите заблуждения със своята нечистота, т.е. нечистотата си купува заблуждения. Сещам се пак една за народите, ще ви кажа, ще се отклоня: Кое е най-невероятното и най-невъзможното? Най-невероятното е евреин да върви и да хвърля пари. И най-невъзможното – арменец да върви след него и да му ги връща. След време ще ви запозная по-специално с народи за народи и т.н.
Над всеки истински човек е спуснат покоя на Божията сянка. Т.е. върху него е спуснат покоя на Божията сянка.
Всички глупаци живеят в света, вместо в Аллах.
От шепа пръст се раждат безчет цветя, създадени от велико майсторство.
Целият учен свят не може да създаде един комар.
Вярващият човек е дълбок човек.
Всичко расте не от земята, а от енергията.
Земното расте от страдания, а чистото расте от Любовта.
Онези, които са искрени, постигат това, което желаят.
Не бъди господар на себе си, остави Бог да е твоят господар, а ти само се наслаждавай.
Аллах диктува всички събития.

2 идея
БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

Където и да отидеш, все си ти.
Господ да те пази от покръстен дявол.
Ако слушаш хората, по морето можеш да ловиш зайци, а по гората можеш да ловиш риба.
Който е търпелив, той ще разбере – търпението е обяснител.
Добрата мисъл е половин здраве.
Направи добро на врага си, че да го смаеш. Наистина, правил съм опити преди, някои врагове, условно разбира се „врагове”, бяха смаяни до такава степен, че се чудят какво става.
Да направи не може, ама да развали отръки му идва.
Мълчанието дразни дявола.
По-добре е да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня.
Едно мислят, друго говорят, трето вършат, а накрая излязло четвърто, което не са и сънували.
В борбата между две истини, Истината винаги е някъде вън от тях.
Който не работи, дяволът работи за него.
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говорят само това, което добре са обмислили.
Облачно и мрачно е днес, и слънчогледите не знаят накъде да гледат.
Песимистът е човек, който пада, преди да се е спънал.
Времето лекува, защото не е завършило медицина.
Не знам докъде ще стигнем, но знам, че още не сме тръгнали.
Най-много средства отиват за воденето на празен живот.
Пази  Боже от вдъхновен глупак.
Жалко за детето, стана човек.
Благородните метали убиват благородството в човека.
Науката не е напреднала дотолкова, че да ни даде представа за нашето невежество.
Колко му е да летиш, но трудно е да пълзиш! – казал охлювът.
Никой досега не е изградил къща от философски камъни.
Преяждането изяжда здравето. Много важен съвет, много мъдър и много простичък. И Учителят казва: Малкото храна дава много енергия; малкото ядене дава много енергия.
За бъбривия мълчанието е страдание.
Щом досега от вселената никой не се е свързал с нас, значи там има разум.
Дори и дяволът се учи на злоба и завист от човека.
Премаже ли те веднъж семейното щастие, ставаш друг човек.
Хубавото на склерозата е, че всеки ден виждаш нови лица.
Ако търсиш своите врагове, първо започни от себе си.
Смехът е здраве, а здравеопазването ни е за смях.
С единия крак съм в гроба – казала стоножката. Както виждате, не са два бедни крака, а сто крака – един вид, много дълъг живот ме чака, но дали дългият живот е мярка, дали и той не е глупост, и т.н.
Добротата не може да замени любовта.
Скромността не се нуждае от признание.

3 л-я
АРАБСКИ АФОРИЗМИ

Скръбта търси търпеливия човек. Защо? Ще обясня: защото там тя може да научи нещо – и тя да се обогати, и самият човек да се обогати.
Свещта сама себе си изгаря, но тя свети за другите.
За всяка казана дума има чуващо ухо.
Малкото ядене изгонва много болести.
Който със сила натрапва мнението си, загива.
Събранието на гаргите в началото е грачене, а накрая е пак грачене.
Пустословието е безумие.
Разумният се надява на делата си, а глупавият се осланя на надеждата.
Благородният ще си остане благороден, даже ако го е докоснало злото.
В трудна минута приятелят е тук.
Мълчанието е украса за разумния и маска за глупавия човек.
Със слово ще пронижеш това, което е невъзможно и с игла.
Езикът на обстоятелствата е по-ясен от езика на думите.
Езикът е преводач на сърцето.
Лъжата извайва сто болести.
Злобният човек не желае добро даже и на себе си.
Ако бедността е разбрана, тя става извор на разума.
Кучешкият лай не вреди на облаците.
Не оседлаеш ли страха, няма да постигнеш желанията си.
Малкото зло, и то е много.
Този, който много говори, унизява словото.
Най-голямата беда на света е невежеството.
Само любовта е красива без украшения.
Щом имам в себе си Аллах, за какво ми е успеха?
Пътят на розата е в това, че тя се превърна в птица.
Който прави нужното, ще срещне отговора за тайната на живота.
Който търпи, всякога придобива.
Търпението разрушава трудностите.
Доброто слово е милостиня.
Хитрата риба се приближава към въдицата с опашката си.
Поучи се от чуждите беди, иначе другите ще се поучат от твоята.
Който презира врага си, някой ден ще бяга от него.
Беден е само този, който страда от бедността.
Премълчаната дума е твой роб; неуместната е твой господар.
Пуснатата дума е меч над главата ти.
По-добре грозно да седиш на коня, отколкото красиво да паднеш.
По-добре една кротка маймуна, отколкото луда газела.
Има тайна в сърцето на всеки Божий човек.
Ние винаги сме обкръжени от Божията помощ.
Пътят на Любовта има в себе си велик духовен аромат.
Аллах е стабилен във всяка промяна.
Когато ядеш повече, отколкото трябва, ти придобиваш злото.
Седем океана са капки пред Твореца, а слънцето пред Него е само малка искрица.
Всеки враг става приятел, когато му направиш добро.
Бисерът – това е тайната наука за сърцето.
Ако искаш да станеш приятел на Бога, стани чужд на себе си.
На този, на който му е дадено да познае тайната, сърцето му всякога е пълно с влечение към истината.
Този, който много говори, се отклонява от пътя.
От суровата несгода мъдрият създава радост.
Смъртта е послание, чиято тайна е живот.
Сърцето е море, а езикът е бряг.
Този, който е видял Бога, съхранява тайно мълчание.

3 идея
ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

Ако не изправиш злото в себе си, то се удвоява.
Само с чисти слова можеш да построиш Бог в себе си.
Стани храм и Бог ще те посети.
Велик дар е за живота, ако Бог те съпътства.
Истинският човек е извървял пътя на чистото слово и то му е позволило да се превърне в безмълвие и тайна.
В голямо изпитание може да ти помогне само твоята дълбочина.
Дарът на Мъдростта е дълбочината.
Съкровеното сърце не принадлежи на този свят.
Сприхавият, гневният никога не познават истината. Значи сприхавият човек, гневният човек, няма значение дали на пет години един път се гневи, врагът е вътре – т.е. никога не познава истината.
Има очи, които крадат очи.
Пътят е в твоята скритост.
Образование има само този, който е открил Бога.
Лъжецът не може да мисли.
Не се ли ражда зло в тебе, ти си вече свободен.
Мъдрият постига живот, който го няма в света.
Щом си губиш времето, ти си в мрежата на дявола.
Не миналото е важно, а древността.
Мързеливият човек дълго гонил охлюва, но не можал да го настигне.
Ако искаш да бъдеш богат, увеличавай своята честност.
В словото има голяма сила, но когато е позволено силата да влезе.
Мъдрецът има в себе си нещо повече от красноречието.
Мъдрият говори не с устата си, а с духа си.
Скромността е мъдър пазител на душата.
Който е бил много дълго време честен, е станал мъдрец.
Мъдрият човек истинно е избрал Бога, а Бог го е научил как да узрее в Божия замисъл.
Невежият нищо не сее и затова жътвата му е още по-голямо падение.
Неразбирането е отнето знание.
Да имаш много знания, а да нямаш сърце, е наказание.
Мъдростта е всякога тихо извисена над трудностите.
Лъчезарното слово, това е Синът на Бога.
Змията е особен наставник за тези, които са изгубили любовта си и те трябва да бъдат наставлявани.
Който е заживял в съкровеното, той вече не е в процеса на съдбата.
Който има истинска Любов, става Син; който няма, остава човек.
Бог се отделя от онзи, който изкривява словото.
Гневният никога не познава истината.
Който е придобил себепознание, враговете му нямат власт над него.
Да имаш Бог за таен приятел, е велик дар.
Ако времето е мрачно, тогава къде е твоето слънце?

Следващият път ще говорим за богомилите, на 6.11.2012г.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #36 on: септември 19, 2017, 02:15:30 pm »
06.11.2012.
Л-я: Богомилите.
Ид. За злото.
Л-я: Поп Богомил
Ид: За Сатана.
Л-я: Боян Магът.
Ид. За кладата.


1 л-я:
БОГОМИЛИТЕ

Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.
Богомилите, както и толтеките са постигнали правилното пътешествие в неведомото, правилното завръщане. Тайната за завръщането в неведомото е чисто проникване, нарича се чисто проникване в смъртта и тя вече не може да улавя човека и да го заключва.
Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.
Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.
Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.
Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.
Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а преданността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на любовта към Бога.
Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.
Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.
Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на земята.

1ид:
ЗА ЗЛОТО

Симеон Антипа, един от най-великите богомили, казва:
Злото е създадено от Любовта, от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Любовта, такава е идеята на Бога – за да се вкореним в Любовта. Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.
Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората. Злото произлиза от една Велика и скрита справедливост. То е поучаващата ръка на Бога. Когато злото (в случая важи и за тероризма, ако трябва после ще ви кажа нещо, това, което казах и в Бургас) е започнало да действа, то е защото Бог му е дал Своето съгласие, тогава то действа и разибра се, никой не може да го предвиди, всички закъсняват.
Бог и злото са два противопоставени извора, две ръце на Самия скрит Бог, две сили за развитието на душите. Една от главните задачи на богомилите е била вътрешно преодоляване на злото в себе си. Бог не може да включи в своето творение същества, които правят и най-малкото зло и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се научат.
Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него. В миналото на това зло е била дадена власт и то е покварило, според богомилите, четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. И затова сега в този свят няма обетована земя, чиста земя, няма жива вода, няма пречист въздух и няма свещен огън – те идват от друго място, трябва да ги открием отвътре.
Тези, които обичат това зло са тези, които обичат изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение, и така те стават смесени в себе си, и затова те обичат и доброто, и злото. Но с това те не обичат истински себе си и затова те се погубват.
Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо обича удоволствията, а после се чуди защо страда. Злото може само да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане любов и затова то ще се самоунищожи.
Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре в самото Божество и тогава Бог му казал: - Добре тогава, съществувай – казва Боян, – но нереално. И то съществува, но няма цялата реалност в себе си – нереално.

2 л-я:
ПОП БОГОМИЛ

Казва: Вярвай в Безкрайния Бог, а не в мъртвата църква. Църквата е падение от духовния свят в религиозния. Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога и затова е влязла в ръцете на дявола.
Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога, така казва поп Богомил. И казва: Целият този свещен строй (става въпрос за йерархиите в църквата) е една голяма измислица. Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога. Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога. Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи, икони и позлатени свещници, нито от сребро и жалки дълги одеяния. Ние се нуждаем от неизменна любов към Бога.
Отношенията с Бога са лично и свободно дело. Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога. И казва поп Богомил: Не е ли странно, когато свещеният дявол кади с тамян и аромати, и иска да изпъди дявола?! А ако свещеникът беше ангел, щеше ли да му трябва тамян?
Религията не е любов, религията е една упорита, огромна суета. Религията е лицемерна, а Любовта е съкровена. Любовта е изпълнителката на Божието дело. Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието присъствие. И видях, че в църквата израства дявола, а не нашия Бог и разбрах, че който вярва в църквата, вярва в слепотата. В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце е олтар. А който няма това сърце, къде е тогава олтарът му? Той няма олтар!
Защо църквата е слязла в религията? Отговаря: Защото не се чувства добре в Бога. Дяволът прави само това зло, което му е позволено – казва поп Богомил. Но църквата прави и това зло, което е непозволено. Значи, както виждате, дяволът се съобразява с Бога и каквото му каже Бог; оттатък няма съобразяване.
Щом търсиш спасението, знай: когато Бог се всели в тебе, ти ще бъдеш спасен. Да те  ръководи църквата, това означава Бог да те е изоставил. Няма тайнство в църквата, тайнството е в Любовта и в истинското развитие.
Що е кръст? – Душа, разпъната върху тялото, това е кръстът. Щом тук си с Бога, и в отвъдния свят ще бъдеш с Бога.
Истинският човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога. Ти можеш само да споделяш вярата си с другите, но да налагаш вярата си на другите, това означава да убиваш вярата. Вярата само можеш да я споделиш, но не можеш да я налагаш.
Никакви ритуали не могат да заменят любовта към Бога. Тука само се сещам и ще ви кажа, че много хора смятат, че с добротата могат да угодят на Бога. Само ще кажа: добротата никога не може да замени Любовта, никога!
Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб и това безумно вино са части от пречистото, несътворено тяло на Христос?  И казва: О, колко е невежа църквата! Църквата се храни и досега с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране за нещата.
Всеки, който вярва, че има само един Бог, той всякога е неспособен и на най-малкото зло.
Поп Богомил беше същество на Любовта и настойчивостта. Чрез него, чрез Боян и богомилите Бог искаше да подаде ръка на църквата, която не разбра подадената ръка.
Църквата изпита най-големия си страх от устремените богомили в Истината. За да не се изобличи тяхното мъртво лъжеучение, от там беше големият страх и голямото горене на всичко богомилско.

2 идея:
БОГОМИЛИТЕ ЗА САТАНА

На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.
След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.
Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е Абсолютно Зло, това е зло, което самият Сатана не познава и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото той идва, според Симеон Антипа, от много скрито, дълбоко място.
Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. Според симеон Антипа „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – Проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.
Поп Богомил казва: Църквата е жертва на тленността, на мъртвостта и само любовта към Бога може да ни направи нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.
Църквата е религия на смъртта, а свободата, която се дава в църквата, тя е свобода на неверието. Тази свобода в църквата е също тленна свобода.
Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Казва поп Богомил: Защото няма душа.
Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Моисей, и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, и което Моисей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.
Гневът, според богомилите, е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.

3 л-я:
БОЯН МАГЪТ

Да се жертваш за църквата е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него.
Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни.
Любовта е висшия Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека.
Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие.
Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна, черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието.
И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота.
Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта.
Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе.
Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата, това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е  външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо.
Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите.
Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа.
На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него?
Всички тайнства на църквата са заблуди, само любовта към Бога е истинското тайнство.
Когато Бог заживее във вас, светът ще умре.
Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога-Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението.
Ето и някои от съветите на Боян:
1.   Вглеждай се в незменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!
2.   Вглеждай се в незабелязаните неща.
3.   Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.
4.   Трупай сила не в себе си, а в Бога.
5.   Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно, и тя да не разбере за какво става въпрос, това същество.
6.   Тайната на живота се познава чрез трудния път.
7.   Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.
8.   Дай на хората любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко, ако трябва друг път ще се спра.

3 идея:
КЛАДАТА

Без кладата хората си остават жертви на смъртта, остават земни.
Богомилите бяха изгорени, но не бяха победени, не бяха преодолени. Те преодоляха огъня и станаха Синове на Бога.
Кладата е място, където Любовта одухотворява смъртта и я превръща в тайна на истинския живот. Кладата, казва поп Богомил, е светилище, освобождение, но само за духовността. За умствеността тя е ужас и падение. Тук на кладата може да царува само Любовта. Кладата е велико духовно освобождение от съдбата на света, от ограниченията на света.
Кладата е завръщане у Бога, завръщане у дома. Тук на кладата се утвърждава себепознанието, защото само когато изчезнеш в Бога, можеш да познаеш себе си, иначе няма позволение да се познаваш. Когато станеш духовен, имаш право да отидеш на кладата и да видиш тайно насаме Истината, която ще ти даде себепознанието, свободата и безсмъртието. А що е себепознанието? – Разрушение на старите светове. В случая думата „светове“ означава заблуждения.
На кладата, пред лицето на смъртта, богомилите са знаели, че ги очаква тайната на живота, защото им е бил даден гносис, откровение. Да отидеш на кладата е означавало да имаш реална любов, но която все пак е трябвало да бъде изпитана до дъно.
Богомилите отидоха на кладата, за да се върнат в своя Бог. Кладата само потвърди чистота им и те станаха, казва Боян, орли (в случая означава „висини“). Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя дух и вътре в Бога. И те често казвали: Господи, колко е хубава смъртта! И Боян казва: Ако любиш Бога докрай, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си. Значи, ако Го обичаш, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си.


И накрая ще ви кажа това, което казах в Бургас. Обикновено такива по-дълбоки истини ги премълчавам, но наложи се там да направя компромис. Разбира се, не казах най-дълбоката истина, но това, което ще ви кажа, е да ви предпази след време от опасното заблуждение да критикувате тероризма. Тъй като това е Бог в действие, ще ви обясня няколко неща. Разбира се, в Бургас някои хора настръхнаха, но накрая разбраха за какво става въпрос. Няма да отивам докрай, защото е опасно, но все пак ще ви кажа някои опасни истини.
Първо: тероризмът, ислямът атакуват всичко нечисто. Те никога не атакуват чисти и святи хора. Атакуват древния материализъм, всичко нечисто. Защо? Кое е опасното в древния материализъм? Не е най-опасното алчността. Алчността е само път към наистина опасното нещо, наречено „демонизиране“. Алчността е само подготовка и понеже Бог знае, че хората ще загубят своя образ и подобие, човешкият и духовен образ, и Бог е въоръжил тероризма с воини, които са Негови воини. Абсолютно предани, изоставят майка, сестричка, любима, за да станат на парчета за Бога. Те никога не умират за партия, за народ и за семейство – умират единствено за Бога. Наричат ги дяволи, фанатици, но те изтребват дяволите в света, материалистите.
Който осъжда тероризма, в следващо прераждане го очаква двойно невежество, двойна смърт и падение в злото, защото това е страшен и велик Божи замисъл, замисъл на Великата Божия Любов. Ще обясня: понеже изглежда, че терористите разрушават, и някои казват, даже и деца... Сега ще ви обясня как действа Божията Любов и красотата на Бога, Великата Божия Любов, замисъла Му: Той прави на парчета деца, тези деца са препълнени с пресъпления. Той е единственият, който може да ги унищожи и Бог го прави в Своя Велик Замисъл, защото Той може да даде нещо много повече от разрушението, от тяхното унищожение и Той им дава. Те изкупват много голяма част от кармата си и тези многобройни престъпления, и после Бог им дава, в следващо прераждане, шанс да тръгнат към Него. Само Той може да даде нещо по-дълбоко от разрушението.
Такава е скритата истина и по много други въпроси, която не мога да изнасям напълно, но тука си позволявам, за да не осъждате. Защото след време, ако хората навлязат в демонизирането, могат да се изгубят за хиляди и милиони години в тъмната страна на злото. Направих един компромис и в Бургас, и тука, за да ви кажа как изглежда скритата истина, защото това са страшни, предани воини на Бога и затова никой не може да ги победи. Нито руснаци, нито американци – имат камикадзета, но те нямат тази воля и тази... Това са избрани древни духове, рядко предани на Бога, готови на всичко за Него, за да почистят света от нечистотата и неморалието, т.е. липсата на морал, липсата на чистота. И Той чрез тях атакува, защото иначе падението ще бъде огромно, както казах – от алчност към демонизиране. А това може да означава хиляди и милиони години падение.
Не искам да отивам по-нататък, смятам, че и това е нещо, за да знаете нещо от скритото.
Другият път ще продължим – на 4-ти декември, с две особени лекции, чудни – Шри Ауробиндо, Шри Сатия сай Баба. И Ауробиндо, прекрасните му думи, казва: Господи, ако ти не ме поразиш, значи не ме обичаш. И накрая ще има голям смях, чистият смях, над 40 неща и т.н. На 4-ти декември ще бъде последната лекция и после, както знаете, правим почивка и вече чак през април. Това беше за днес.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #37 on: септември 19, 2017, 03:55:18 pm »
4.12.2012.
Л-я: Сай Баба
Ид. Сай Баба
Л-я: Шри Ауробиндо
Ид. Шри Ауробиндо
Л-я: Чистият смях
Ид. Чудният смях
1 Лекция
САЙ БАБА

Всеки истински търсач придобива в своя път непоколебима настойчивост. Значи, това е мярка, много хубаво, много точно казана. Всеки истински търсач придобива в своя път, по това се разбира, непоколебима настойчивост.
Проповядвай само това, което сам следваш.
Учеността не избавя човека от нисши навици.
Учеността не дава мъдрост и съвършенство.
Работата е богослужение.
Търсещият Бога не жадува за богатство.
Не губете свободното си време за празни разговори.
Не можеш да получиш милост от Бога по лъжлив път.
За да привлечеш вниманието на Господа, трябва да бъдеш вътрешно чист човек.
Не се отчайвайте, ако Бог временно не ви дава Своята милост, даже ако вие много се нуждаете от нея.
Не позволявай на света да живее в тебе.
Книгите могат както да трансформират, така и да деформират човека.
Въведи Бог в сърцето си.
Бракът, това е упражнение за контролиране на чувствата.
С гимнастика, йога и аскетизъм не можеш да привлечеш милостта Божия. Тази милост може да се придобие само чрез безкористна, непоколебима и преодоляваща всичките препятствия любов.
Да имаш истинска скръб по Бога, това помага да спечелиш Неговата милост.
Милостта на Бога никога не зависи от това, дали го възхваляваш или не. Става въпрос, че тази милост – с голяма чистота, с голяма любов и – Бог вече не може, Той няма избор, казва Майстер Екхарт, ако имаш такава любов, Бог няма избор, Той вече става твой. Въпросът е да стигнеш до там, така да Го направиш свой.
Велика е връзката с Бога, основана само на неизменна любов.
Ако една работа е посветена на Бога, Сам Той я ръководи и Той се грижи за нея.
Не мислете, че резултатите от вашата работа зависят от вас. Бог ви е дал тази работа и Той я извършва чрез вас, а резултатите са по Неговата воля.
Себепознанието е осъзнаване на своето Божествено начало, това е предаване на себе си на Бога. Това предаване е осъзнаване, че всичко е Той. Всичко е Той! Когато се е предал на Бога, в човека се появява допълнителна енергия, двойна енергия, за да служи.
Вашата преданост трябва да бъде призната за истинска единствено от Самия Бог. Никакви хора, никакви същества – Той трябва да признае и тогава тя е истинска.
Ако човек не може да осмисли пътя си, той е по-глупав и от маймуна. Така казва Сай Баба.
Смисълът на живота е да познаеш Бога и да се слееш с Него. Всички други постижения тъмнеят.
Богатство означава единствено духовна Мъдрост.
Ако искаш да изучаваш природата на Духа, трябва да практикуваш Истината.
Този, който си строи живота според стремежите на ума, неизбежно попада в беда.
Целта на всички деяния, в които сте въвлечени – и приятни, и неприятни, - тази цел е очистване на ума.
Възможността за служене е дар от Бога.
Ако имаш увереност в себе си, ще се справиш с всяка задача.
Смирението е признак на истинското образование.
Не се огорчавай, че нямаш кола – бъди доволен, че имаш крака.
Не викай, че те е ухапало куче – бъди доволен, че не те е ухапала змия.
Правилната работа и правилното поведение – това е влог в банката на Бога.

1 идея
САЙ БАБА

Образованието трябва да се образова.
Само който е покорил своя ум, може да стане предан на Бога. Само тогава може да получи позволение. Иначе може да иска колкото си иска да е предан – трябва да е овладял ума си.
Предаността не е поза, нито желание – тя изисква велик самоконтрол.
Когато Любовта е разрушила егото, имаш право на преданост към Бога.
Човек, който много силно се стреми към Бога, но не се владее, той полудява.
Който иска да узрее и да стане предан, трябва да избягва и привързаност, и антипатия.
Първият признак на духовен живот е непривързаността.
Молитвата на чистото сърце е по-могъща и от най-страшното въоръжение.
Само когато човек придобие истинско знание, може да получи свободата. Иначе тя е въображаема.
Непрестанното вътрешно самоочистване е най-мощната духовна практика.
Мъдрецът е Брахман. Т.е. мъдрецът никога не е човек, мъдрецът е Дух.
Няма такъв миг, в който Бог да не участва.
Бог е Невидим и Неизвестен. Вие нали не виждате корените на дървото, но те са там и трябва да ги поливате.
Той е причина за това, че някои учени Го отричат. Сам Той иска да Го отричат, това е Негова идея.
Който не вижда Бога навсякъде, напусто разсъждава за Него.
Всяка деятелност в света се направлява от Бога и хората вършат тази деятелност за Него, независимо дали знаят или не знаят. Дори и когато изпусне човек неправилна дума, действа Скритостта – има кой да се учи от нея и кой да пада.
Лишените от смирение никога не могат да познаят Истината.
Покоят е дисциплина на порядъчният живот. Покоят – това е медът на Любовта.
Всичките ви знания и постижения са безполезни без Истинността.
Заблужденията никога не дават покой.
Бог всякога вижда, чува и знае какво правим до най-малките подробности.
Не допускай близо до себе си това, което те отдалечава от Бога.
Чистотата е по-важна от медитацията. В неделя стана въпрос и в София – каквото и да практикуваш, медитацията е една игра, едно заблуждение без чистотата. Практикувай непрестанно самоочистване, ако искаш някога, няма значение дали след хиляди години, ще се домогнеш до истинска медитация. Познавам много хора, които медитират и оглупяват, както и да е. Исках да ви кажа накратко: чистотата е по-важна от медитацията, медитацията оставете настрана.
Когато болката стане непоносима, продължавай да обичаш Бога.

2 лекция
ШРИ АУРОБИНДО

Първо някои неща за него: същество с много силно търсене на Истината, с особен стремеж и голямо постоянство. И така, той е станал човек, който е дочакал часа на тайната, часа на посвещението.
В началото е бил писател, мислител, поет, йога, философ, много езици е знаел, включително революционер. Дори влязъл в политиката за известно време, която после неочаквано за своите близки хора напуска. Владеел е много езици, както казах, но когато се случи среща с Истината, всичко това става на прах, изчезва.
Ауробиндо, това е една много красива душа, която е успяла да привлече Бога и да получи посвещение. Той разбрал, че главният въпрос в края на краищата е един-единствен: чистотата. Съумял да пита Бога правилно (чистият пита правилно).
Истинският въпрос е умение на душата. Това е въпрос, който знае как да отиде при Брахман – Пречистата Древна Светлина – и затова той е получил отговор, който е повече от отговор. Това означава, че Ауробиндо е успял да отключи своя път към Бога – тайния си, чистия вътрешен път, където изчезват въпросите.
Той осъзнал и още нещо много важно: че вдъхновението не зависи от условията, защото вдъхновението – това си ти; няма значение какви са условията, вдъхновението – това си ти. Ти решаваш да си вдъхновен, а не чакаш някакви специални благоприятни условия. Много просто, ще има много да чакаш.
Книгите му са около 35 тома. И така, някои неща от мъдростта му:
В човека има две сили – знание и Мъдрост. Знанието е развалената част от Истината, а Мъдростта е тази, която прониква и прозира в Духа, в Окото на Божественото видение.
Ако Бог ме порази с човешка ръка, аз какво трябва да му кажа? – О, Господи, прощавам Ти тази дързост!? Казва: Бог диша във всяка точка на този свят. Когато Бог ме поразява, Той ми принася благо. Това е закон, ще го повторя: Когато Бог ме поразява, Той ми принася благо. Какво следва да Му кажа? – О, Всемогъщий, прощавам Ти злото и жестокостта, но повече не прави така. Така ли трябва да говоря на Бога? Когато изнемогвам в нещастие, аз наричам например това зло и изпитвам разочарование, но тогава аз събуждам в себе си вечния глупак. Когато аз виждам как страдат другите, аз чувствам себе си нещастен, но Мъдростта, която не ми принадлежи, тя вижда че се извършва благо и Тя го благославя.
Един престъпник, който го водили към неговата голгота, казал: - Ето, по Божията милост идвам тука, при собственото си наказание. По Божията милост, ето осъзнаване.
Господ е Велик и жесток Мъчител, защото ни обича и иска да се върнем към Него.
Истинско значение имат само тези събития, които никога не са се случили. Тези, които са се случили и които са влезли в историята, те са наистина бедна история. В сравнения с тези събития всички исторически събития са мъгливи и незначителни.
Ако Бог ми е определил място в ада, аз не разбирам защо трябва да се стремя към небесата, нима Той не знае по-добре? Той по-добре знае от мен кое е нужно за моето благополучие.
Ако Бог ме води към небето, и даже Той с другата Си ръка да се опитва да ме задържи в ада, аз съм длъжен да се стремя нагоре.
2 идея
ШРИ АУРОБИНДО

Логиката е опасен враг на Истината, защото тя не вижда своите заблуждения и своето несъвършенство.
Когато аз с удоволствие завърших четенето на една много скучна книга, аз видях и в скуката нещо съвършено (и там го има, просто трябва да го видиш). Аз видях нещо съвършено и в скуката, защото удържах победа над своя ум. Умът може да намрази скуката, но за Духа това е едно забавление, едно преодоляване.
Тигърът действа съгласно своята природа, той не знае нищо друго и затова той е Божествен и няма в него зло. Ако тигърът само за миг се усъмни в себе си и в своята сила, той веднага ще стане престъпник. Наистина тигърът, както Бодхидкарма го нарича „движеща смърт“, там Бог развива качества Свои Си, за бъдещето на този тигър. Той не е роден да бъде агне и когато осъждаме, ние отново се отдалечаваме далече от Истината и дори от своя път.
Бог е велик, говори мохамеданинът, и наистина Бог е толкова велик, че може да Си позволи слабост всеки път, когато има необходимост от нея. Понеже Бог е велик и непобедим, Той може да се крие и да покаже слабост.
Бог е самата Мъдрост, но Той си е оставил в скритост и право на глупост. С тази глупост Той също поучава. Както знаете при Настрадин Ходжа, понякога самият Настрадин избира да постъпва глупаво, той дава място на Истината, влиза в глупостта, за да може тя да расте. Така и той израства.
Можеш ли да видиш Бога в часовете си на мъчение, тогава ти ще се докоснеш до най-високото познание. Не страдание – мъчение, там Бог те обича и иска да направиш скок в развитието.
Не си мисли, че Бог е само Любов.
Най-голямата сила се ражда от най-голямата трудност. Т.е. когато ви дойде трудност, ако се мобилизирате, вие ще изтръгнете от нея сила.
Когато отидем отвъд насладите, тогава ще имаме блаженство.
Ставам онова, което виждам в себе си.
Чувството за хумор е солта на живота. Без това чувство, светът и човекът щяха да излязат от равновесие и да отидат по дяволите.
Бог, Който не знае да се смее, не би създал този изпълнен с хумор свят.
Всичко е Негова игра, страховита или прекрасна – това е Негова игра.

3 лекция
ЧИСТИЯТ СМЯХ

Първо ще ви разкажа единадесет шеги. Те си имат тайни и дълбоки поуки, няма да ги коментирам, ще ги изнеса.
Гарабед се връща от война и разказва на Киркор: - Вървим ние в пустинята, сто души арменци, тежко въоръжени. По едно време от един храст излиза един негър с голям нож, а ние, олеле-мале, сто души самички, без никакво подкрепление! (Както виждате, Бог може от едно малко нещо, от малкия страх може да порази цяла армия даже, и т.н.)
Вторият случай, стюардеса успокоява възрастна жена в самолета: - Не се тревожете, госпожо, досега не е е имало случай, самолет да не се върне на земята. (Тука имаме един пилот, той знае – винаги на земята.)
Трето, борец се разхожда по брега на реката с дъщеря си. Видяли един художник, който рисувал пейзаж. Като отминали, борецът много поучително казал на дъщеря си: - Видя ли, колко много се мъчи, като си няма фотоапарат?!
Четвърто, крадец влязъл в бостан в тъмна и бурна нощ. Светнала светкавица, той видял най-голямата диня и я откъснал. И после казал: - Сега, Боже, светни ми и за един пъпеш! (Значи, дори и крадецът знае нещичко.)
Петият случай, прословут стиснат шотландец купува на жена си ветрило за подарък. – Мила, виж какво съм ти взел! Тя му казала трогната: - О, мили, много ти благодаря! – Скъпа, да не забравиш да прочетеш как се ползва, за да трае по-дълго и да можеш с години да го ползваш: дръж ветрилото неподвижно и си върти главата!
Шести случай, в автобуса баба подава левче на пияница, да й купи билетче. Пияницата подава левчето на някакъв чичко в синя униформа и иска билетче. Чичкото казва: - Аз не съм контрольор, аз съм капитан! Пияницата се връща при бабата и казва: - Бабо, ситуацията много се усложни, намираме се на кораб!
Седмо, пътник в пустинята среща бедуин и го пита: - Кажи ми, приятелю, накъде да вървя до най-близкия град? Бедуинът казал: - Няма проблем, ще вървиш направо пет седмици и после надясно. (За него пет седмици са разходка, но мерките са различни.)
Осмият случай, мъж отива в гората за дърва, горският го хваща и го пита: - Накъде с тия дърва, бе? – Ами за зайците ми. – Че зайците ядат ли дърва, бе? – Ами ако не ги ядат, ще ги изгоря!
Пикасо, знаете, велик художник, пристигнал в Лондон, на гарата му открадват часовника и куфара. Полицаят пита: - Подозираш ли някого? – Да, този, който ми помогна за куфара. – Можеш ли да го нарисуваш? – Мога, и по тази рисунка ще го хванем! И той го нарисувал. На основата на неговата рисунка арестували: трима старци, две бабички, три автобуса, един шкаф и едно куче. (Както виждате, голям художник и голямо рисуване).
Следващият случай, разговор между двама луди: - Какво правиш с това въже? Казал: - Търся края му. – Не го търси, то няма край, аз го отрязах.
Единадесетият случай, по време на комунизма в едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време (да видите какво се казва трудолюбие). Станал шефът и казал: - Понеделник няма да работим, защото е след почивка, всички ще сме изморени. Във вторник също ще се настройваме и няма да работим. Сряда – работен ден. Четвъртък ще сме изморени от сряда, петък няма да се работи, ще мислим за почивка, събота и неделя – почивни дни. Става един работник от залата и казва: - Ама шефе, всяка сряда ли ще работим?

3 идея
ЧУДНИЯТ СМЯХ

36 кратки шеги-некролози, преди бях ви казал някои неща, сега други. Надгробни надписи:
Не знам дали ще имам желание да се върна обратно.
Тук почива една победа на природата над медицината.
Все още чакам резултатите от изследванията, за да разбера дали съм умрял.
Мъките ми не са свършили, жена ми всеки ден идва да ми разказва как е минал деня й.
Приемам съболезнования само ако са искрени.
Бих предпочел вие да сте на моето място.
Трябваше да умра, за да видя името си издълбано със златни букви.
Кой ще ми докаже, че съм умрял?
На седмото небе съм. (Разбира се, под въпрос е, но може човекът и да е на седмото небе).
Вече нямам тежест.
Забранявам да се плаче на гроба ми, дори и от радост.
От семейството ми – с голяма признателност за преждевременното оттегляне.
Вече съм само една снимка. (Както виждате, хората щом могат да се шегуват с тези неща, значи има нещо духовно и в тези хора).
Отвъдното не ме грее.
Върнах се в каменната ера.
Край на тегобите, край на рожденни дни, годишнини, празници и погребения.
Бог ми даде живот, Бог ми отне живота. Боже мой, докога ще ме разиграваш?!
До моите скъпи наследници: - Не забравяйте, че ако възкръсна, ще си взема всичко обратно.
Сънувам приказка безкрай.
Вечно ще скърбя за себе си.
Нямам какво повече да добавя.
Върнах се към корените си.
Като си помисля за отлежалите вина, дето ги скрих под дюшемето, че ще се вкиснат, ми се иска да се върна, но май друг ще ги пие. Но поне да е за мое здраве!
Това е първата ми успешна диета за отслабване.
Няма вече години, няма вече сезони, няма вече седмици, няма вече дни – няма ме и мене.
Нямам търпение да видя тука пак всичките си приятели.
Не можете да си представите, какво удоволствие е да не ти досажда вече никой по телефона.
Не е нужно да казвам, че всичко между нас е свършено. (Става въпрос за раздяла).
Поне няма да ставам свидетел на края на света.
Не разчитайте вече на мене да ви разведрявам настроението.
Не завиждайте, мраморът за плочата го купих на кредит.
Ако завиждате на положението ми, готов съм да го разменя в удобно за вас време.
Най-сетне се отървах от жена ми.
Не съм тук по собствена воля.
Реших да прекратя всякаква ненужна дейност.
Боях се за утрешния ден, но сега съм спокоен.
Следваща лекция на 2 април.
АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #38 on: септември 20, 2017, 08:48:20 am »
02.04.2013.
1л-я: Метхилд
1 ид. Метхилд
2 л-я: Ал Рабия
2 ид. Ал Рабия
3 л-я: Баязид Бистами
3 ид. Баязид Бистами

МЕТХИЛД


Преди да започна: понеже много хора ме питаха за събитията, които се случват – не са моята област тези събития, понеже те са много земни, а мен ме интересуват само Божествени неща. Но някои хора настояваха, искаха да ви кажа нещо като посока, така че, някои общи неща за посока ще ви кажа.
Питат ме: „За кого ще гласуваш?“ Преди хиляди години съм гласувал за Бог и за Истината. Всеки, който гласува за нещо друго, за хора, за народи, той изменя на Бога, няма прошка. Може да си мисли, че е нещо дребно, но щом гласува за някакви си други неща,... затуй реших да ви кажа, макар и общи приказки. Ако лодката е пробита в морето, можеш ли да кажеш „БСП или ГЕРБ, елате и ми помогнете!“? Как ще искаш помощ от потънали същества? Това могат да го разберат и деца, и животни вече, това е толкова елементарно! Например, ако тока и водата станат напълно безплатни, нищо не е решено, ама нищо! Невежеството, кармата остават.
Ако пенсиите станат големи, още по-лошо ще стане. Ако един човек на 150 лева яде свинско месо, пие и пуши, на 1000 лв, 2000 лв ще стане десет пъти по-зле, плюс може би ще си вземе за утеха и малко оръжие. Т.е. нищо не се решава нито с бедност, нито с богатство. Затова после ще говорим в лекциите за три истински същества, които знаят на кого са отдадени. Не признават народи, партии, семейство, деца, професии, оцеляване; признават само Бог и се отдават на Него.
Хората нямат брахмачария, някой път ще ви говоря, контрол, контрол над себе си. Тези, които не са разрешили себе си, никога няма да разрешат въпросите на другите, никога! Тези, които не могат да се променят, никога не могат да променят другите. Такива хора никога нищо не решават. Хора, които са изкушаеми, никога не могат да ръководят другите, никога, при никакви условия. Те имат временна власт, която после ще им бъде отнета. Те всъщност и сега я нямат истински.
Мани казва (следващият път ще говорим за него): Тези, които са смазани  и притискани от данъци, това е защото в минали животи тези хора са служили на злия Бог. Както искат да вярват и да разбират. Ясно е казано от един Велик Учител, за който ще говорим другия път.
Казва: Ако правителството се състои само от мъдри и святи хора, нищо не е решено, ако човек има изопачена човешка природа. Нищо не е решено, той е в ръцете на тъмните сили. Той трябва да решава себе си.
Този, който яде месо, няма значение как изглежда, дали живее дълго и дали е здрав, това е закон: той си посява тъмнина в следващите животи. Той сее тъмнина.
Днешният човек не е готов нито за бедност, нито за изобилие – и двете не може да ги управлява, не е готов. Не говоря за хората-изключение. Говоря масово, това са хора, които не могат да понесат изобилието, не могат да ръководят, защото нямат контрол.
Никита, за който ще ви говоря ноември, един от великите богомили, Никита Мистик, казва: Човек страда и в изобилие и в бедност, и в порядък и в безпорядък. Човекът страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското. Съдбата прави поклони само на този, който се е справил със себе си.
Стачката означава, че ти не си доволен от съдбата, която си посял. Това си ти! Само искам да ви кажа: представете си Христос, Учителят и брат Михаил на стачка! Има ли такава възможност? Въобще съществува ли...? Колко е смешно, нали, и аз се смея на тези неща.
Исках да ви кажа някои общи неща, тъй като искам в тази област да навлизаме.
Ще говорим за три изключителни същества,

Първа лекция
МЕТХИЛД

Метхилд е средновековна монахиня, мистичка. Още на 12 години тя е била поздравена от Духа по особен начин и става тотална промяна. С много усилия тя е събудила в себе си непоколебимия устрем. Тя повела упорита битка за придобиване на Божията воля в себе си. Тя уловила в себе си тихата жива Древност и я нарекла „Струящата Светлина“.
Тя осъзнала, че Любовта е самата Древност на Бога. Тя узнала, че само Любовта се движи свободно в ефира и навсякъде в световете.
Метхилд се интересувала само от едно: как да увеличава Бог в себе си. Тя узнала, че постоянната мисъл за Бога образува Бога и Божията сила в човека. Както ще видим после и при Баязид: той не помни от молитви и преданост дали е ден, дали е нощ и т.н. Тя разбрала, че земното мислене е самоумъртвяване, самообреченост – това е Грабителят. Тя разбрала, че само чистотата създава вечност. В страданията тя видяла дара, Милостта на Бога.
Тя решила да бъде послушна само на Бога и това послушание се оказало непобедимо, то отстранило света. Така тя излекувала себе си от най-тежката и коварна болест, наречена „светът“.
И така, какво казва Метхилд:
Колкото повече се обогатявам от света, толкова повече тъна в бедност.
Колкото по-мизерен е животът ми, толкова по-широка става душата ми.
Колкото повече се смирявам, толкова по-чисто и истинско знание се влива в мен.
От що си направена, Душа, че тъй високо стоиш над всичко? Казва: – Цялата съм изградена от Любов и никоя твар не може да ме удовлетвори, нито да ме избави. Това може единствено Любовта, единствено Бог.
Когато Бог ме обича, ставам все по-пречистена; когато Бог ме обича, ставам все по-красива. Когато Бог ме люби дълго време, тогава вече ставам свята.
Усърдието не очаква дарове, защото с него е Самият Бог.
Веднъж Метхилд помолила Бога да й подари нещо тайно, което да й напомня за Него. Бог й казал: - Ето, давам ти Очите Си, за да виждаш с тях всички неща. И тя започнала да вижда по един Божествен начин.
Злото никога не се примирява с молитвата.
Лъжата в утешението не е нужна на никого.
Днешният наш грях е бъдещо падение.
На мен нищо не ми е по вкус, освен Единният Бог.
Мъката казала на Господа: Господи, макар аз самата да не съм свята, много хора подготвих за святост, много хора поведох в Твоето Царство, но самата аз в него и с крак не съм стъпила.
В мъката Бог укрепява моята воля и аз все повече към Него се придвижвам.
Ако ти дариш себе си на Бога, и Бог ще дари Себе Си на тебе.
Истинската Любов владее четири неща, ще ги изредя:
Първо, растящото напрежение. Случва ви се голямо напрежение, от какъвто и род да е, независимо дали има причини или няма, малко го обяснявам: ако ти си ученик, да не говорим за Син, ти трябва да царуваш. Нищо друго!  Питаш ли „какво да правя?“... Следващата лекция е за Синове, тя не е за народи, не е за вярващи, тя е за Синове. Значи – владее растящото напрежение.
Второ, владее струящата болка, каквато и да е – тържествуваш.
Трето, владее горещото преживяване – от какъвто и род да е, владее го.
И четвърто: постоянното единение, съединено с велико бдение.
Когато има голямо смирение, мъката, на която е подхвърлена душата, бива ограбена. Мъката се смалява пред смирението, смирението е покорител.
Страданията ни защитават от бъдни, много по-големи падения.
Когато човек има своеволие, никаква молитва не помага.
Ние приемаме дяволското чрез собственото си своеволие.

1 идея
МЕТХИЛД
(продължение)

Бог е верен залог за освобождението на света.
Една от най-хубавите добродетели е готовността да помагаш потайно.
Любовта умее да облекчава тежкото бреме.
Вечната Любов към Бога обитава в душата, а старата любов към земните неща обитава в тялото.
Гневът на Бога е абсолютно съвършен и свещен.
Мъдрост без Бога накрая става гордост. Мир без Бога накрая става вмешателство.
Мъдрият вижда вълчата природа на този, който е облечен в овча кожа.
Голямо търпение без чисто, сърдечно отношение към Бога е прегрешение.
Истинският човек може да ме завоюва, казва Бог, но чрез най-сурови изпитания.
Всеки трябва да изясни, казва Метхилд, своята жажда.
На низките души Бог не им говори в дълбините и те вървят към дългата нощ.
Който не може да се насити на преходното, ще се насити на вечен глад.
Богатството никога не е надежден свят. Богатството никога не е надежден приятел, брат. А святата бедност е по-скъпа пред Бога. Разбира се, тука говоря за богати духовно хора, както ще видим за Ал Рабия. Тя няма възглавница, спи на тухла, но тя царува.
От любов към Бога изнемогвам, казва Метхилд. Ето го Пътя при всички условия – от любов към Бога изнемогва.
Тялото ми е в мъка велика, душата моя е в блаженство високо.
Който люби Бога, преодолява дявола.
Бог е Освободител от всички възли.
Любов без истинско познание е наказание за мъдрата душа.
Колкото повече душата приема Бога, толкова повече Го постига.
Душата е сътворена в самото място на Любовта, в мястото на Бога. Той е създал душата, за да узрее тя за пълнотата на великата духовна и съвършена Любов.
Своеволието е прокълнато и то отделя много души от истинската Любов.
Мъдростта е в мен вътре и с нея извършвам аз своя избор.
Мъдростта е облечена в благосклонност.
Казва: Бог е неизразима Яснота.
С радост претърпявам унижения.
Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля, която е против Божията воля.
Душа, която люби Бога, в жестоката битка със злото е въоръжена с тайна, неизмерима сила.

2 лекция:
АЛ РАБИЯ

Говорили сме и пак ще говорим. Нарекъл съм я „най-рядкото персийско цвете“.  Атар (един велик суфи) казва за нея: Онази, изгорялата, изгорялата от любов и копнеж по Аллах.
Родена е в Басра, през 717 година, живяла около 84 години. Наричана „неопетнената горяща факла“. Чудна монахиня-суфи, мистичка, живяла в голямо уединение и е живяла и в пустинята, а после в Басра. Приятелка на Аллах, висша съхранена душа.
Тя зависела само от Бога, била аскет до крайност. За нея казвали: Тя живее в затворничеството на своята святост. Легендарна суфи, нейната голяма любов към Аллах й донесла великата свобода.
Това е същество с пламтящо вдъхновение. Тя казала: О, Аллах, Ти даже не можеш да ме изпъдиш, защото голяма и непреходна е любовта ми към Тебе.
Тя била пеперуда, летящо цвете. В страданието си тя видяла само едно – Божия аромат, защото нямало какво друго да се види, това е нейният поглед. Така Ал Рабия разрушила завесата, наречена „свят“.
Живяла в голяма мизерия. Вместо възглавница имала тухла, но мизерията не я докоснала, защото носела в себе си велико духовно богатство. Била духовно богата, осъзната душа. Тя можела да бъде богата във всяка бедност. Тя била мистично независима от света.
Роднините й видяли бедността и предложили роднинска помощ, а тя само се усмихнала и казала: Защо ми е помощ, на вас нищо не ви принадлежи – всичко е на Бога.
И така, Ал Рабия:
Живея тука, но сърцето ми съществува в тайния свят на Аллах.
О, Аллах, направих Те събеседник на сърцето си.
Казва за Бога: Много се мъчих с моя Бог, но успях да Го внедря в себе си и накрая Той ми се покори. Ето я великата връзка.
Понеже много се моля и мисля за Теб, Твоята Любов стана моя любов.
Любовта към Бога е само една и тя трябва да е безусловна.
Отишъл един човек при Рабия и казал, че не бил грешил 20 години. Тя му казала: Сине мой, ти си толкова греховен, че нищо не може да се сравни с дълбините на твоите грехове. Въобще чистият човек вижда всичко. Там такива изказвания, въобще... Ще обясня: чистотата вижда в дълбините, никой не може да излъже чистотата, то е като да искаш да излъжеш Истината.
Да живееш в чистото настояще, според Ал Рабия, означава да живееш в Бога, а не в настоящето. Значи, да живееш в Бога, дълбоко в Бога, а не в настоящето.
Ал Рабия имала всепоглъщащо чувство за Бога и това не оставяло място за никаква друга любов. За малко ще се отклоня, преди ви бях казвал, но искам да ви го припомня: когато Мохамед я питал, „Ти Рабия, обичаш ли ме?“, тя казала: Извинявай, Мохамед, нямам време за тебе, толкова съм отдадена на Бога, че нямам време за тебе. Така говорят чистите. Мохамед се усмихнал и се оттеглил. Има и други случаи такива с Мохамед в хадисите (преданията), но това е друг въпрос, Рабия му отговаря конкретно. Един християнин не може да каже „нямам време за Христос“, нали, но суфите могат да кажат всякакви неща. Те са пияни по Бога.
Ал Рабия никога не търсела навън, а навътре, все навътре, докато открила Бога. Той я докоснал с откровение, а оттук нататък вече няма човешка природа. В момента, в който получиш посвещение, гносис, самадхи, вече нямаш човешка природа. Изглеждаш като другите, говориш почти подобно, но нищо подобно.
И тя казва: О, Аллах, Възлюбений на сърцето ми! Аз в никого не намирам това, което е в Тебе.
Когато един голям суфи, предано отдаден на Аллах й предложил брак, (той много обичал Ал Рабия и често разговаряли, въобще Рабия била красавица и певица, много красива жена, душа), тя му казала: О, Хасане, няма за кого да се ожениш, защото аз съм изчезнала, аз съм в Бога. И казва: Аз служа само на Тебе, Аллах, и никаква друга награда не искам. Стига ми чувството за безпределно обожание.
Приятелите на Ал Рабия я попитали: Защо си винаги така радостна? Рабия казала: Защото ме радва това, което никога не изчезва.

2 идея:
АЛ РАБИЯ
(продължение)

Който те залюби, о, Аллах, си създава свободата.
Има само един истински живот – насаме с Аллах.
Обичам само Тебе, Аллах, а не твоите блага. Наистина, те са второстепенни. Сещам се две малки случки, все пак мога да ви ги кажа, те са от дребните, от моите изпитания в гората. Пътувам до съседното село, понеже почти нямах какво да ям, да си купя хляб, имах някакви дребни там. Не ми дадоха хляб, понеже не ме познавали. Благодарих на Бога, защото Той решава. Тука няма никакви хора, нищо човешко – Бог решава. Връщам се, наистина имах много малко храна и нямах какво да ям, но и не мислех много по този въпрос. В тясното фургонче, долу в една торбичка бях скрил малко лешници и една катеричка ги спипала. И сега се гледаме: тя ме гледа, аз я гледам и казвам, какво да я направя? Мисля, мисля и казвам: Как би постъпил Учителят или Христос? Много просто, веднага ще я благословя. Това са елементарни неща, те спадат към дребните, които могат да се споделят.
Ал Рабия горяла само от един огън, от едно желание – да стане близка с Бога и да се разтвори в Него. Тя била дева, безгрешна душа от дълбините. В сравнение с Бога, за нея всичко друго било нищожно, даже любовта към децата, даже любовта към пророка, даже любовта към близките – изцяло и само Бог.
Това е велика отдаденост, която не може лесно да бъде разбрана, особено за неузрелите души, външните души. Това не е лесно за разбиране, защото пробуденото сърце е изчезнало сърце. Не само чисто, чистотата е подготовка – това е изчезнало сърце. И казва: Когато узнах Бога, аз обърнах гръб на цялото човечество. И казва: О, Аллах, Ти ми отне смъртта приживе и дори не ме попита, и тя вече не е между нас.
Търси чудото на живота, казва Ал Рабия, в смирението и покорността.
Попитали Рабия: Ти виждаш ли Бога, на когото се покланяш? Тя казала: Ако аз не Го виждах, нямаше да се моля. На Бог може да се служи само по Неговата Милост. Аз виждам Бога, а не Неговото творение.
О, Аллах, направи така, че да бъда заета само с Тебе!
Само единението с Бога може да те излекува.
Който има Любов, има Бог в себе си, а не религия.
Молих се усърдно и постоянно, и Бог не ми устоя.
Истинският стремеж е чудо, а вдъхновението е тайна.
Само Любовта пие вечност, другите пият вода.
Аз не знам своя живот, казала Ал Рабия, аз познавам Неговия живот.
Любовта реализира Бога, а който не Го е реализирал, има света в себе си; имал е себе си в себе си, а не Бог в себе си.

3 лекция
БАЯЗИД БИСТАМИ

Разновидност на Ал Халадж. Велик, пиян суфи по Бога. Роден около 8 век, отново персиец, въобще голямото ядро от най-големите суфи са персийци.
Велик персийски суфи-мистик, великоотдаден и опиянен от Бога. Религии, вярвания, джамии, ритуали – захвърлил ги като стари обувки.
Той практикувал единствената практика – Бог, постоянно мислене за Бога. По това време за хората ислямът бил много важен, говорим за 8-9 век, но Баязид не си губел времето въобще за него. За него важен бил само Аллах. Той не бъркал нещата, той знаел кое е важно: важен е само Аллах.
Хората живеели с правила и ритуали, а Баязид избрал да живее с Аллах. За Баязид религиозният живот бил много външен, много лицемерен и повърхностен. За него това било опетняване на Истината и на Бога, защото по такъв начин се движи нафса, егото, а това е против Аллах. Външната лицемерна религия, показната е против Аллах и самият Ал Халладж казва: Това е богохулство.
Баязид не обичал да гледа себе си, а да се вглежда в Бога, защото знаел, че като гледа много себе си, ще стане опасно правоверен (нещо като православен). Ще стане религиозен, а той искал да стане истинен. Накратко казано: Бъди истинен, а не религиозен. Много е просто – бъди истинен.
Баязид много дълго съжалявал и се е разкайвал, дето виждал себе си, а не Бог в себе си. И така, след много усилия, много разкаяния, най-после той видял Аллах в себе си. Така Баязид започнал да съзира разликата между себе си (говорим за висшето Аз също) и истинския Бог. И понеже много обичал Бога, той най-накрая открил тънкото заблуждение в себе си. Той узнал, че въображението е пречка. То създавало само външни проекции, а не Истината, защото Истинският Бог не можеш да Го създадеш с проекция, със свои нужди, със свои мисления.
И така, Баязид махнал всички проекции, въображения и осъзнал, че не ти създаваш Бога, а Бог създава Себе Си в тебе. Ти можеш да Го видиш, само когато отстраниш всичко, всички проекции, включително и напълно себе си – не трябва да има никаква пречка. Той осъзнал, че това е Пътят, по който Бог създава Себе Си в нас.
И така, Баязид:
Който не е луд по Бога, той е празен мъртвец, завит с одеалото на света, булото на света, т.е. илюзиите.
Казва: Правоверните живеят в света, а еретикът живее в Бога. Еретикът е страшно отдаден, църквата не може да го понесе. Ще видите какво казва Василид следващия път, голямата грешка, която са направили църквите: ако бяха чули мнението на еретиците, както искаше Бог, те щяха да тръгнат на промяна и да получат нещо от Бога, но те не разбраха. Другият път ще говорим.
Който навлезе в истинската си същност, той се преселва в Бога.
Еретикът, пияният суфи няма родина. Той е изтрезнял от родината и от света, той се е завърнал в Аллах, в Единствения Източник, защото и Бог няма родина.
Когото Аллах люби, му дарява пиянство, лудост по Него.
Когато отговориш на агресията с доброта, ти тръгваш срещу себе си, казва Баязид, и започваш да разрушаваш своето его. И казва Баязид: Всичко, което ти е дадено от Аллах, всички добродетели, не трябва да им се радваш. Те също образуват завеса, стена между тебе и Бога. Търси Бог в Неговото единство.
Еретикът е луд суфи, защото е успял да влезе в самото Единство.
О, правоверни, които сте се завряли в света, като рибите в морето – последвайте пияния суфи и излезте на въздух!
Ако светът познаваше еретиците, нямаше да е в това окаяно състояние, състояние на робство.
Един човек попитал Баязид: С какво се занимаваш сутрин? Баязид казал: Аз съм толкова погълнат от зикр (постоянно помнене на Бога), че не знам сутрин ли е, вечер ли е.
О, Аллах, кажи ми, кое е това чудното, което съществува между нас? – казва Баязид. Бог му отговорил: О, Баязид, между нас съществува бездна от доверие. – Но, Аллах, аз даже не се познавам! – Да, Баязид, и няма нужда да се познаваш, защото Аз те познавам и Аз те избрах.
Един ходжа попитал Баязид: Какъв е моят дълг, според тебе? Баязид му казал: Твоят дълг е да станеш дете. Но ти си станал много правоверен и няма да успееш.
Обществото на хората заставя човека да забрави Бога. Аз пък ви казвам: Забравете обществото!

3 идея
БАЯЗИД БИСТАМИ
   (продължение)

Още като бил малко дете, (доколкото си спомням, мисля че беше на 5 години), Баязид отишъл при майка си и й казал: Майко, освободи ме от служене на тебе, за да служа на Аллах. Майка му казала: Освобождавам те от мене и те поверявам на Аллах. И той посветил живота си на Бога. И общувал с много святи суфи, за да стигне до изключително ниво; 117 суфи, да срещнеш по пътя си такива същества, това е повече от знамение.
Когато по-късно попитали Баязид, ти откъде си дошъл, той казал: Аз съм от древен род, аз съм изчезнала птица.
Казва: Колко е красиво да живееш в почетна бедност.
Който е почел бедността, е станал духовно богат. Който е търсил само богатството, е получил в дар едно разкошно робство.
Еретикът е скрит като непознат за хората и познат за Бога.
Еретикът, това е чисто отричане на света и на правилата, без примеси – чисто отричане.
Не можеш да разбереш аромата на еретика, но той надминава аромата на 100 джамии.
Еретикът казва: Ако няма страстна любов към Бога, за какво са ти правила, разсъждения, методи, ритуали, за какво ти е правоверност? Правоверният е превърнал живота си в смърт, а еретикът е превърнал смъртта в живот.
Уповавай се не на своите сили, а на Неговата милост.
Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги. Ще го повторя, понеже е толкова важно: Когато Бог те погледне само веднъж, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.
Другите говорят „Аз и Бог едно сме“, Баязид казва: Аз казвам – Само ти си!
Истинският извършител на всичко е Бог, независимо дали говорим за ниски нива, средни или високи. И казва Баязид: Е, тогава Юда ли е направил предателството или Бог? След време ще говорим пак за Юда.
Суфи не се подчинява на знанието, суфи съблюдава Истината.
Аллах ми прати скръб, а аз видях покой, казва Баязид. И казах Му: О, Аллах, какво си ми изпратил? Аллах ми каза: Каквото видя. И той му казал: Слава на Аллах, видях покой.
И узнах скръбта че е покой за безумните, за отдадените на Бога, но за умните тя е бреме и падение (скръбта). Когато скръбта влезе в суфи, тя се опиянява, успокоява се, но в умния, в знаещия човек тя се обременява и отегчава. Скоро разни хора ми говореха за учените и за голямата наука. Казах: Ще ви кажа едно – всички учени са плява, с чиста съвест говоря. Всички учени, всяка научна истина е прах пред Божията Истина, ама нищо не струва. Ще уважаваме трудолюбието на хората, защото някога може да се домогнат до по-нагоре.
Казва Баязид: Скръбта плаче в знаещия, защото е разочарована от него.
Суфи е майстор на заблудата: когато скръбта и обидата го посетят, скръбта се чуди, що за човек е суфи, а обидата мисли, че е объркала пътя си.
Аллах те чака вътре в тебе самия, а ти търчиш в джамията, невернико!
Нито една джамия не може да се сравни с чистото сърце. Забележете, колко просто говори Мъдростта. На какво трябва да наблегнете? Чисто сърце! Не може да се сравни с чистото сърце.
Аллах първо е създал човека, а после е създал пияния суфи и като видял красотата му, слял се с него.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #39 on: септември 20, 2017, 12:39:13 pm »
07.05.2013г.
Л-я: Валентин (гносис)
Ид.: Валентин
Л-я: Мани (гносис)
Ид.: Мани
Л-я: Василид (гносис)
Ид.: Василид

ВАЛЕНТИН

Дълбок, проникновен мистик, проникнал в най-древните тайни на живота. Роден в Египет, в гръцко семейство. Малко за него: живял в Египет и Рим, изключително отдаден на Бога, което означава, че не е християнин. Казано по друг начин, не е християнин, просто гностик.
По това време, началото на втори век, той и неговите последователи били голяма угроза за християнската църква, не е случайно. Иначе Валентин, пак казвам, е чисто християнски гностик, чист посветен, неприет от непосветените, т.е. от външните християни, нещо естествено. Въобще, всичко истинско е всякога угроза за външното. Валентин е близо до църквата, много близко е бил в началото, после я напуска. Той видял и проумял нейната безнадеждност, нейния огромен застой.
Той казва: Аз съм дух, който никога не търси религия. Аз търся само Отец и единството си с Него. От религията трябва да се спасим. Които са в религията, умират; които са в Отеца, оживяват; които са в гносиса, са в Отеца, те оживяват, защото само чистото единство е живот.
Казва: Аз търсих Истината, докато тя ме преобрази. Значи, не онова половинчатото, донякъде, - аз я търсих, докато тя ме преобрази.
Отдавна узнах, че само чистотата е с право на развитие и чистият всякога узнава своя път. Той никога не пита за пътя, той го узнава. Ако не си чист, не си духовен, а само питащ и търсещ.
Чистотата се ражда от усилията на душата, а вдъхновението идва по-късно, то е слизане от Духа. Тогава и Словото ме повика, казва, и ми даде гносис, т.е. откровение или по друг начин казано, освобождение. И познах Словото като Божие богатство. Словото ме научи на дълбоко виждане и това виждане се превърна в моя вечна храна.
Който има ухо за Словото, за Древната Мъдрост, ще ме чуе, защото всеки може да събуди древната си сила, но ако узнае Словото и ако умее да го пази.
И така, Валентин:
Грехопадението се е случило поради това, че определени богове са поискали да узнаят върховната тайна на Бог Отец, а дълбината на Бога е абсолютно неизказуема, непознаваема. Боговете искали да проникнат там, в тази Същност и тогава умрели.
Когато боговете тръгнали към Прасъщноста, те се сблъскали с предел, който по-късно бил наречен „грехопадението“. Древният Бог не е пожелал да разкрие тайната Си и тези любящи богове пропаднали, и от любов станали желания. Сблъсквайки се с този предел, в боговете се случило първо изумление, после тревога и отчаяние, и накрая взрив и космическа драма.
Посланието било само едно: че който е посегнал на Бога и е поискал да мине отвъд Предела, той се взривява и пропада като в дълбока пропаст. Поради това падение Бог и Тайната в Него създали друго проявление, известно по-късно като Христос, Възстановителят, което означава, че първо трябва да станеш Син, после имаш право да влезеш в Тайната на Бога.
Поради грешката на боговете е трябвало да се яви Христос и да укаже правия път към Отеца, който е път на синовство. Това няма нищо общо с християнство или със знания – първо трябва да станеш Син, синовство, което няма нищо общо и с любопитство. Защото в боговете се явила криза, (затова е дошъл Христос) нещо вътре в тях било пропаднало, ограбено и затова се явил Христос, който поставил кръст между кенома и плерома, т.е. между външния и вътрешния космос. Този кръст е споменатият вътрешен предел. Кръстът има в себе си две функции: първо, охранителна и второ, спасителна.
Главната цел на живота е гносисът, т.е. да бъдеш приет от Отец, да бъдеш приет и тогава ти се дава висшето познание, т.н. гносис. Дава ти се позволяването и освобождаване от вторичното знание, което винаги води в задънена улица. Т.е. гносисът те спасява от всяко вторично знание, всичкото излишно знание, всичкото второстепенно знание.

1 идея
ВАЛЕНТИН
(продължение)

Вторичното знание е погибелно знание. Спасението се състои във възстановяването на Божието единство, което се случва в гносиса, а не във вярата. Пак ще повторя: в гносиса, т.е. Бог ти дава откровение за Себе Си, когато Му спечелиш доверието, а не вяра.
Вярващите ги очаква, казва Валентин, огромно разочарование, което те няма да могат да понесат. Казвал съм, не пречи да си вярващ и глупав. Много такива познавам, пак ги обичам, но вярата не решава въпроса, няма да могат да понесат. Обитателите на Плерома, Великата пълнота, са заинтересовани от това, човекът да придобие истинско знание, за да отстрани от себе си световната и мировата илюзия.
Гносисът е много важна част от Божествения план, защото той дава придобиването на цялостта, а тази цялост става част от великата Плерома, т.е. Великата пълнота на Бога.
Църквите не работят за гносиса, те забавят гносиса, великото възстановяване. Те работят за друга воля, за да удължат властта си над света и затова върху тях ще падне страшния съд. Валентин го нарича още „Божият чук“ и казва: Узнах, за тях милост няма да има. Разбира се, някога в бъдещето ще има, понеже Бог е Любов, но за дълъг период няма да има. Казва: Падналата мъдрост е станала знание и страст, защото е изпуснала Любовта и от тук е цялата трагедия, изпускането на истинската Любов.
В света на космоса има нещо изначално изгубено и затова се е явило сътворението, защото се е случило разминаване с Божията Същност, която е била скрита вътрешно в човешката душа. Но в този вътрешен живот се е случила пропаст и в тази пропаст са влезли тъмни сили. Нещо мрачно е влязло в човека и сега цялата борба на сътворения свят е да се освободи от това мрачно в себе си. И това никога не се случва с вяра и религия, а само с истинско пречистване. Иначе трагедията ще продължава хиляди години и този свят ще си остане всякога един катастрофичен свят, с катастрофически съзнания, които все ще очакват края на света, защото са създали пропастта вътре в себе си.
Истинското Битие е невъзникващо битие и поради това неунищожимо. Но душите имат един могъщ помощник. Те трябва да открият Сина в себе си чрез гносис, трябва да заслужат гносис. Що е Синът? – Най-чистото слово, скрито в човека. Това Слово има власт да изгони всичко нечисто, вторично от човека. То може да изгони всяка църква, религия, вяра, умувания и да даде на човека единственото реално нещо – гносис, т.е. откровение за самия Бог.

2 лекция
МАНИ

Един от най-дълбоките гностични учители. Живял във Вавилон и Персия, син на персийски родители. Учител, пророк, мистик. Учението му е гностична световна мъдрост, основана около трети век, за която много се е говорело около хилядолетие.
На 12 години получава първия си гносис и посланието му е: когато Бог му се явява, му казва: Отдели се от хората, ти не принадлежиш към тях, ти си предопределен за съвсем друг път. На 24 години получава втори гносис, напуска всички религии и навлиза в Мъдростта, получава право за Мъдрост. Второто послание е: Времето настъпи, разгласи своето учение. И това разгласяване започва в Индия, Египет, Китай и на много други места.
Мани отрича напълно църквата и казва: Аз съм апостол на Христос, а не служител на някаква бедна църква, не служител на паднала църква – служител на Христос. Аз узнах Бога и разбрах, че Той е моята същност, а не църквата; църквата никога не може да бъде моята същност. Аз съм свързан с Бог, а не с църква. Чрез Бога виждам, а не чрез църква.
Книгите му са главно на арамейски език и голяма част от тях са горени, защото Истината е всякога опасност за света. Макар, че преди време се чудех на една страхотна книга богомилска, много рядка, от която имам малки откъси, казва се „ Зелейник“. Книга, която може много да помогне на хората, цялата е с богомилски рецепти, тя също е горена. Представете си докъде стига страха от истината и от тези неща. Богомилските магове са дали  истински рецепти, много рядка книга, както и да е.
Мани е получил великото си откровение от „ал таум“, на арамейски – велик приятел от най-дълбоките висши светове, ал таум. И тогава Мани е казал: Откровението ме откъсна от света на хората. Учението на Мани е смятано за велика ерес, както ви казах, Истината е била наречена „ерес“. Смятано за велика ерес и за голям противник на християнството, т.е. там, където не иска да се чуе и друго мнение, което не само че може да обогати някой път, но и може да те спаси.
„Мани“ на персийски означава реч, слово, изливане, проводник или „изливащият манна“. На сирийски името му има значение на скритост. Има и други имена Мани, например Сураик, а също и на древносирийски – Мани хайя, т.е Мани-животът или Живият.
Казва: Аз избрах пътя на светлата субстанция и преумножиха се моите врагове. Това е задължително: избереш ли твърдо Истината и много твои близки хора, приятели, и братство и откъде ли не могат да ти станат врагове – това е мярка, че си в правия път. Преумножиха се враговете ми, но Истината ми откри тайнство, скрито от света и от човешкия род. Бог благоволи над мен и ме освоби от заблужденията на църквата и света.
Великият Бог ми оказа голяма милост. Отец ми откри Великото тайнство на Своето величие. Неизреченото е скрито от всички религии, то се дава само чрез гносис, истинско знание. Само в истинското знание е спасението, то никога не идва от вторично знание, а само чрез гносис.
Мъдростта на Мани:
Спасителното знание се нарича гносис, а също и себепознание.
Гносисът е събуждане на първочовека, Сина Божий.
Когато Бог спаси Себе Си, тогава и всички души ще бъдат спасени. Бог се спасява в човека, когато стане Син, и когато Бог стане Син, тогава ще дойде краят на света.
Мани казва: В дълбините на тъмнината видях тайна и там изгрях.
Чистотата заменя всяко кръщение. Забележете, чистота заменя кръщението, но кръщението никога не може да замени чистотата.
Чистотата е трапеза за светлината. И казва: Там, където любовта не достига, всички дела са несъвършени. Значи, там където в човека не достига любов, всички дела са несъвършени.
Мани казва: Трябва да вярваш, но чрез дълбоко, истинско разбиране.
В правилното действие няма зло, тук съществува само Бог. Но в неправилното действие злото се създава, навлиза в човека и той става сътворен. Когато доброто не се прави правилно, то също става зло, казва Мани. Когато доброто не се прави правилно, например когато се натрапва и т.н. или когато не се различава, то също става зло.
Който действа правилно, ще възстанови откраднатата си светлина. Дал съм една формула много важна: Господи, само ти господствай в мен, за да ти служа. Простичка дума, когато Бог стане господар в тебе, Той ще те научи ти самият как да станеш правилно господар в себе си – една от най-важните формули. Тази формула ще започне да управлява и паразитите в тебе, и трудностите и т.н.; много простичка, но много важна.
Правилното действие звучи като глас от светлина. Правилното действие отстранява човешката природа. Правилното действие, казва Мани, създава душа.
Мъдрото действие, това е нещо по-друго, то е от по-висш порядък. Когато събереш много правилни действия, ще отключиш в себе си пътя към Мъдростта и тогава ще постигнеш и мъдрото действие.
Правилното действие е универсален език. Това е и, според Мани, Древната култура. Нечистите действия, това е замърсеният език.
Правилното действие е свещено, но понякога е непознаваемо.
Всеки човек е оформен от своите действия. Те са го образували и те го водят в строго определен път. Тези действия го водят в строго определен път.

2 идея
МАНИ
(продължение)

Нашият свят е поставен в неблагоприятната част на космоса.
Тези, които ядат нечиста храна си подготвят в бъдеще зачатие, смесено от светлина и тъмнина. Т.е., подготвят си заблуждения.
Само човекът на Истината може да тълкува Истината, защото самата Истина му дава това право, право на яснота.
Мани нарича Христос „Слепият“, защото не се е поддал на нито една частица мрак.
Казва: Данъците в тоз свят са дългове към стария бог на злото, Пленителят. Значи, всички хора, които са служили в миналото на злото, тежките данъци сега ги смачкват, а не че икономика, държава или т.н., това няма нищо общо, съвсем други са причините. Знам всеки такъв човек как може да излезе, но ако ми се довери напълно и ме пита искрено. Най-малката неискреност – и разговорът е съвсем друг.
Мани: Само чистите са задължени да водят правилен живот. На тях това вече става дълг, те просто нямат избор. Те биват задължени да водят правилен живот, аскетичен и мистичен. Те са призовани за това, имат право поради борбата за чистота, стигнали са някаква степен и вече са призовани.
Змия е всичко това, което е изгубило Божествената Любов и се е превърнало в желания. Желанията са бедствия. Желанията са змия, а Любовта е Божие дело. Желанията са влизане в системата на света и в системата на смъртта. Те са влизане в лабиринта на змията, т.е. вътре в сътворението.
Частичната истина е винаги обременяваща, а цялата Истина е смущаваща, казва Мани. Разбира се тука уточнява – за неподготвените. Цялата Истина за неподготвените си остава смущаваща.
Само частица от Божествената светлина е заключена в мрака. Тази полусветлина се нуждае от много чист опит, за да се върне в чистата, пълната светлина. От тук идва и началото на космическата смесица, наречена Дървото за познанието на доброто и злото.
Всеки който допуска лъжата в себе си, ще бъде поразен във всички свои важни очаквания. Така казва Мани: Ще бъде поразен във всички свои важни очаквания.
Христос е учил хората как да се спасят от смесената светлина и да се върнат в цялата светлина, наречена Царството Божие.
Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Пак ще повторя: Злото не е в неправилната организация на света, а в извращението на собствената човешка природа. Този, който извращава себе си, все едно е в какъв строй живее и дали живее в общество от мъдреци – на него не може да се помогне. Той е подвластен на тъмните, разрушителни сили.
Нечистата храна запечатва злото в човека, докато чистата храна го пречиства постепенно от тъмните сили и от скритите в нея фалшиви наставници, казва Мани. Значи, в нечистата храна има много фалшиви наставници, оттам идват и заблужденията.
Чистата храна е път към яснота, тя може да се превърне в обяснител на многобройни трудности. Не казвам, че това може да стане непременно за един живот, това е дълъг процес, но може да стане и за един живот, но това е нейният път. Значи, чистата храна е път към яснота и тя може да се превърне в обяснител на много трудности.
Ако един търсач на Истината е искрен, той ще придобие правилния опит и ще се освободи от човешкия бавен дълъг, дълъг опит.

3 лекция
ВАСИЛИД

Това е същество от дълбините Божии. Както ви казах и преди, мистичен сирийски монах, познавач на това, което е по-дълбоко от вечността, той с времето много не се занимава. Книгите му, почти всички горени, без три книги и половина, голяма част от тях са наука за Бездната, за Безкрая. Него вечността много-много не го интересува, тя е ограничение на Безкрая.
Василид казва: Моето учение е за един на хиляда.
Василид е живял в Египет и тези дълбинни неща ги е научил там. Според него, Първото Същество или Бог е в състояние на едно постоянно откровение на Любовта. А що се отнася до благата вест за човека, това е единствено гносиса; не е евангелията, гносисът, откровение пряко от Бога, което трябва да заслужиш. Това, което гносисът дава на човека, не могат да го дадат милиони евангелия и църкви. Пак ще повторя: Не могат да го дадат милиони евангелия и църкви, милони свещеници. Откровението на Бога към човека е единствената блага вест, а не ограничените бедни евангелия. Досещате се, че е отлъчен от църквата, пък за него това е радост, както и Боян казва, такива неща са белег на огромна радост, трябва да празнуваш.
Казва: Аз нося в себе си само една библия – това е Бог. Това е Бог в моя живот и плеромата, пълнотата, която Той ми даде, това е моята библия. Аз нося неизразимата пълнота от Безкрая. Гориха книгите ми, защото смятаха, че учението за Безкрая е страшно, но и аз така мисля – Безкраят не е намясто за нечистите съзнания.
Написал е най-опасното евангелие, но поради голямата му премъдрост, то смутило т.н. светци, и те са го нарекли „прекален светец“. Той ги е смутил, те го нарекли „опасно“. И понеже Василид бил безупречен аскет, това му го признавали, но се страхували от него – безупречен, отдаден аскет. И понеже те не могли да го унижат, го нарекли и така си го водят -  „прекаленият светец“, т.е. един вид някакъв странен човек.
Живял в Сирия, Персия и Египет около втори век. Той е странник в този свят и сам го казва: Аз съм странник от Безкрая. Аз не съм от вселената, аз съм от Безкрая.
Прекалено дълбок и оригинален мистик и учител. Не само светци се плашели от него, но даже и гностици, и дори една част от тях го изоставили и минали на своите мъдрувания.
Василид е древноизбран дух и както ви казах, той казва: Моят дух е по-дълбок от цялата история на света. В моя дух няма нито свят, нито падение, нито грехопадение. Аз съм дух от Бездната, а не от вселената. Животът на земята не е реален; отвъдният живот не е реален. Във вечността животът е полуистина. Тоталният и Велик живот е в Плерома на Безкрая, Великата пълнота на Безкрая. Вечността е само подготовка за Безкрая.
Той е призовавал към себепознание, което е себезавръщане. Това става чрез гносис.
И така, Василид:
Няма смисъл да се отричаш от църквата и от света, защото те не са реални. Трябва да се отречеш от всичко нереално в себе си.
Истината никога не е искала от човека да бъде религиозен. Истината иска да бъдеш чист дух. Тука той не говори даже за душа. Душата също е зависима и тя, ако не познае духа, не може да влезе в Безкрая, тя ще остане във вечността. Както и да е, друг път ще говорим специално какво казва той за душата.
Човек трябва да бъде чист дух, достоен за Бездната, достоен за Великата Безкрайност.
Праотецът е Бездна. Той Самият никога не се ражда.
Всяка душа, която е получила тази тайна, гносиса, се превръща в поток от светлина и тя може да се завърне в чистия Дух, който е Синът и спасителят.
По природа Отец е без корени, без място, Той е чиста, древна Мистерия. Той създава корените, но Той е без корен. Той живее в тях, Той им дава силата да растат, но Той е без корен. Сещам се, както казва Ал Халладж: Той създава водата, но не пие вода.
Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез гносис.
Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.
Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са страра, паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни  с тези слабост, с тези нисши сили и за тях е определен страшния съд.

3 идея
ВАСИЛИД
(продължение)

Всеки търсач на Бога всъщност търси само едно – Плерома, своята цялост, която е била изгубена в старите светове и най-вече в Атлантида. Тук една част от съзнанието е била ограбена и човекът е оголял. Това важи и досега. Сега ще ви кажа за нещо опасно, което се е случило в Атлантида. Освен сексуалните отношения с животни, това едно на ръка, нещо много по-лошо: една армия от пратуранци унищожава друга армия и хора от друг град. Унищожава хората от целия град и не позволява на душите да отидат в другия свят, завръща ги обратно в телата и ги превръща в армия-полупризраци, чрез много мощни и древни заклинания да воюват на тяхна страна и т.н. подобни неща, но много такива неща са се случвали в Атлантида.
Така човекът е оголял и е изгубил част от съзнанието си. Хората със слабости са пленени от неведението за Бога и затова те смятат, че Бог е жесток – напълно погрешно мнение. Понеже им е отнето, те нямат истинска любов към Бога и те смятат, че Бог е жесток. Но жестоки, казва Василид, са слабостите и сродяването с нисшите сили.
Бездната не е за вярващи, Бездната не е за религиозни хора – Бездната е за Синове.
Гносисът се отличава от вярата, както духът се отличава от материята и света.
Древността е била съставена от Божественост. Преди време ви казах, че има разлика между древност и минало. Древността е била съставена от Божественост, чиста Божественост; миналото е съставено от духовност, а сегашното време от религиозност и блуждаене. Точно там се намира, в тази религиозност голямото блуждаене.
Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена „Златния век“, тя е Златният век.
Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам по дългия път към Абсолюта и Безкрая.
Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение и чрез Себе Си Той се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.
Предателството на Юда, казва Василид, е таен Божий промисъл. То спасява нещо скрито във вселената. В един от следващите месеци ще говорим пак за това изключително същество и неговата голяма тайна; странно същество, останало неразбрано.
Казва: Ако църквите и света биха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелското естество, щяха да надминат ангелите. Но понеже не разбраха еретиците, те паднаха още по-ниско дори от човешкото естество. А планът на Бога беше църквите да разберат еретиците и тяхната дълбочина. Но те не поискаха да я чуят и затова сега получиха огромния застой. Църквата не можа да понесе (някои от църквите понеже са знаели, някои светци) голямата мъдрост на еретиците, тяхната велика чистота и тяхната огромна устойчивост. Ето защо църквата се разруши отвътре, в реалността, вътрешната реалност. Така дяволът я завладя, казва Василид, защото тя не разбра замисъла на Бога и трябваше да го заплати със застой от хиляди години.
Църквата погуби еретиците и умря, а еретиците бидоха възкресени в живия Бог. Както ще видим по-нататък и за Юда: няма никакво самоубийство, но Бог и висшите същества пускат слух и разпространяват, че това е предателство и самоубийство. Това е специално за земните хора, те трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. А насаме във вътрешния свят - съвсем друго: Христос го възкресява и го завръща в Безкрая и в расата на боговете, съвсем друго нещо се случва. Ще говорим след време за Юда.
Да се върна на Василид: Поради своето неразбиране, църквата се потопи в двойна смърт – и тукашна, и вътрешна. Защо? – Който убива враговете си, винаги увеличава своите заблуждения. Това е древен закон. Който убива враговете си; не който ги преодолява, който тайно ги обича – който ги убива. Те са тайни съюзници, те всъщност не са врагове.
Казва Василид: Ако църквата беше възлюбила враговете си, еретиците, тя щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост. Бог щеше да позволи и тя щеше да се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, Дървото на застоя и тогава Отец щеше да благоволи и да я благослови, такъв беше Неговия замисъл.
Само който е преодолял враговете си с любов, само той може да тържестува.
Второто същество Луцифер е било родено само като светлина, а не като абсолютно реално същество, т.е. светлина, без да е реално същество. И сега, казва Василид, това същество-светлина трябва много да се учи от това падение, което му е подарено, за да върви по пътя към скритата Божия реалност, докато Бог го приеме.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #40 on: септември 21, 2017, 05:48:24 pm »
04.06.2013г.
1 л-я: Халил Джубран
1 ид. Халил Джубран
2 л-я: Руми
2 ид. Руми
3 л-я: Великият Ал Халладж
3 ид. Ал Халладж

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Първо, някои неща за него: Халил е същество-душа. Той е научен от душата си, а не от ума си. В него свети печат, той има белега на истинския търсач. Много поети са заявили, че не го признават, но той е докоснат от безвремието, докоснат от Бога, а това непризнание, то е просто еликсир.
Той е самобитен суфи. Той е човек с вродена мъдрост и голяма волност, голяма широта – широта отвъд земното мислене. Казва: Аз не съдя, нито заклеймявам, но желая да се търси по-нататък.
Той е същество, което разглежда нещата с вътрешен поглед, погледа на душата, умът е отстранен. В него блика душа и сърце.
И така, Халил Джубран, какво казва:
Намерих безкрая в Любовта.
Любовта е по-ефирна от диханието на цветята.
Колко ни е мил живота и колко сме далече от него.
Странни са тези от света, които чрез пороци се стремят да оправят света.
Отвъд всичко има една сила, и тя е цялата справедливост, цялата любов.
Каквото е в твоето сърце, такова е твоето познание.
Всред страшни беди и бедствия, аз видях божествеността на човека. Божествеността се надсмива над стихиите на природата, над гнева, на тяхния гняв. Тя пее всякога химна на безсмъртието. Сетих се, скоро в Русе казах една поговорка, българска, казва: И дяволът е дар Божий. Ще повторя: И дяволът е дар Божий. Много красиво нещо. Малко ще обясня: ако не беше дяволът, щеше да има много по-страшно зло в света. Дяволът е друг вид спасител, той гони човека винаги, когато в човека има дупчици, слабости, своеволия, докато го направи истинен, духовен, пълнокръвен, истински човек. Според мене после човек много трябва да се моли, да намери дявола и да го черпи, и то много сериозно, защото то не е така лесна работа – и дяволът се мъчи, и човекът се мъчи, но като изкара нещо от него, става нещо прекрасно.
Казва Халил: Бедността е много скъпа, защото тя разкрива благородството на душата.
Видях как сълзите на страдащия са по-сладки от смеха на лицемера, защото тези сълзи очистват сърцето, умиват сърцето и го правят милостиво.
Много неща преживях, но не съм узнал загадката на Мрака.
Ако мъката проговореше, тя щеше да е по-сладка от самото блаженство.
Моето дихание отдавна ми напява вечност.
В дълбините на душата ми има песен от Безкрая.
Аз направих душата си свой приятел.
Който сам не си е приятел, той е враг на хората.
Видях хората да се избиват и наричаха това патриотизъм.
Цялата земя е мое отечество и всички хора са ми съотечественици.
Ще ме приемеш ли като приятел, който не поробва и който не иска да бъде поробен?
Казва: Вие, земните, не ни виждате, защото сме скрити в просветляваща тъмнина.
Нямат воля синовете на маймуните, но разумните прегърнаха устрема. Сетих се за още една поговорка, която казах и в Русе, мисля и в Бургас, българска пак: Що е цивилизация? – Това е пътя на човека от пещерата до атомното скривалище. Много красива! Голям прогрес, голяма цивилизация, но – така е със земните хора.
И видях, че в църквите танцуват дяволите. Много е смешно наистина, когато искат да изпъдят дявола с тамян, това е толкова жалка история. Дяволът можеш да го изпъдиш с праведен живот, нищо друго не помага, никакви талисмани, никакъв тамян, това е толкова ясно.
Земните умират, защото не обичат враговете си.
Поповете са стари приятели на молитвата и на дявола.
Дяволът казал на попа: - Аз не съм по-голям враг на тебе, отколкото си ти на своята собствена душа.
Дяволът казал: - Аз съм грехът, за да има борба с греха. Аз съм решимостта, която поражда решимост у хората.
Ако ти си чиста мисъл, можеш да изучаваш живота – казва Халил Джубран.
Вдъхновението пее, то не обяснява нещата – то пее.
Когато няма знание, стремежът е сляп.
Вярата е знание вътре в сърцето, отвъд обсега на доказателствата.
Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ в неговата религия, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.

1 идея:
ХАЛИЛ ДЖУБРАН

Христос не строи църкви, Христос строи сърца.
Любовта извисява духа така, че природните закони и човешките закони не променят пътя й.
Истинското знание е твоят знак за благородство.
Ако не разбираш своя приятел при всички условия, при всички обстоятелства, никога няма да го разбереш. Значи, при всички условия, без изключение.
Реките вървят към дълбините на морето, където замлъкват.
Покоят разкрива вашата сила.
Ако си честен човек, без значение е дали те хвалят или те критикуват.
Един истинен човек причинява на дяволите повече неприятности, отколкото милион сляпо вярващи.
Когато има любов, тогава трудностите стават някак си по-добри. Спомням си, скоро една сестра дойде при мен и каза: - Много ми е трудно, много ми е тежко! Казах й: - Много ми е приятно. Като чуя такива неща много ми е приятно, защото там нещо ще се ражда. Като чуя някой да ми каже - щастлив, много съм щастлив или щастлива, изпитвам голямо съжаление, огромно. Тя разбра, че й се радвам и й олекна, но както и да е, такъв е моят подход.
Когато ние плачем, животът се усмихва.
Можеш ли да превърнеш гласа на урагана в песен?
Добри сте, когато сте съвършено будни в речта си.
Всичко, което става в света е Любов и се движи от Любовта, но това го вижда само мъдрецът, защото той знае Кой управлява всичко.
Не е ли религията всяко дело и всяка правилна мисъл?
Кой може да отдели своята вяра от своите действия?
Човечността е река от светлина, потекла от предвечността и към вечността.
Ако пееш за красивото, ще имаш слушател дори в самата пустиня.
Доста учения са като стъкло на прозорец: виждаме чрез него, но то ни отделя от истината.
Може би сте чували за Блажената планина, тя е най-високата в света. Изкачиш ли се на нея, на върха й, имаш само едно желание – да слезеш при хората, в най-дълбоката долина. Затова й казват Блажената планина.
Всички ние сме затворници, но килиите на някои са с прозорци, а на други са без прозорци.
Орфей е докосвал сърцето на цветята.
Казва: Аз съм доволен от своя живот, защото сам си го направих такъв.
Смисълът на една дума може да те разбуди завинаги.
Дори да носиш светлината, не ти си светлината.
Любовта е облечена в смирение.

2 л-я:
РУМИ

Можех да ви говоря и за съвсем неизвестни суфи, но реших засега да следвам тези, след време ще ви говоря и за други.
Руми:
Аз постигнах историята на душата, аз като душа съм изчезнал вид. Аз се потопих във водата на Безкрая.
Срещата с Бога, казва Руми, е унищожение на човека. Много хубаво нещо! Това унищожение е най-красивото, защото вече няма кой да пречи на Бога – останал е истинският човек, Истината.
Който върви по пътя на Любовта, трябва да премине през нейната тъмна нощ.
Състоянието на отсъствие е солта на живота.
Руми предлага откровение за хората, а не утешение – утешението е остаряло.
Поради истинската си любов, Руми е вкусил вдъхновението. Казва: - Вкусилият Бога бива отведен до дълбоко място в себе си, в своята същност, в собствената си духовност... Тука само ще ви загатна нещо: чистата духовност няма нищо общо с религията и със земните неща, но тя е само началото. Над нея има пет степени, чистата духовност е най-ниското ниво. После следват много дълбоки степени, сега няма да ви ги казвам, ако реша в други лекции ще ви ги кажа, но благословение голямо е да стигнете до тази степен на чистата духовност. ... в собствената си духовност и тука главната храна на Руми е Любовта, истинската манна, чистата духовна храна.
За Руми дълбокото виждане е също хранене. Ако ти дълбоко виждаш и разбираш нещата, ти се храниш с нещо по-дълбоко от въздуха. Така Руми се е освободил от земното мислене. А какво означава земното мислене? – Това е грабителят, земното мислене е големият грабител на човека.
Руми е мистичен съзерцател и много тънък мъдрец. Казва:
Все още в пелените си беше този свят, а аз вече бях влюбен.
Любовта е онова, което унищожава различията.
О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.
Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
Единствено Любовта разяснява любовта.
Нищо не е сигурно, казва Руми, докато не изгориш. Ето защо богомилите са изгорели на кладата, там е голямата сигурност, голямата мъдрост.
Ти си водата и ти си чашата.
Любовта е огън, който изпепелява всичко, освен Аллах.
Храмът на сляпата духовност е от тухли и хоросан; храмът на любящите е в тяхното сърце. Имаше в Бургас един християни, нещо се опитваше да задава въпроси, от време навреме се провикваше Христос възкресе, сетих се. Казвам: - Виж какво, приятел, и мравките знаят, че Христос възкръсна, но ти къде си? И още 5-6 такива неща му казах и после на едно събиране напусна, извини се, не можа да издържи. Има една Божия логика, срещу която ако почнеш да се бориш, съвсем ще оглупееш. Наистина и мравките знаят, че Христос е възкръснал, но ние трябва да си отговорим: ние възкръснали ли сме в тази любов, за която говорим, в тази мъдрост и в тази истина? Ако обичаме много удоволствията, ползите и нещата, все още сме далече. И такива хора ми е много интересно, които имат земни желания, пък говорят за медитация – нека да забравят тази дума, защото ще има последствия.
Казва: Ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията. Значи, почвай да забравяш света и религията, ако искаш да си близко до Него.
Наистина има много и различни лампи-религии, но само една е Божествената светлина.
Знание, което повтаряш като папагал отлита, когато имаш най-голяма нужда от него.
Дано в куп сено, приятелю, видиш и намериш чудната игла.
Чистото сърце си има своя собствена мъдрост, която надминава всички науки на света.
Погледът на просветления човек пречиства всичко, откъдето мине.
Кармата – това е животът без Бога. Кармата, това е самостоятелно изграденият живот. Много хора са се излъгали, казват „ще си устроя живота“ и все го устройват, и хиляди години го устройват. И Учителят казва, че гробищата от хиляди години са пълни с осигурени хора. И продължават да устройват сами и мислят, че без Бога ще го устроят по много хубав начин, даже по разумен.
Едно и също слово може да мъчи един човек и да изцелява друг.
Ако нямаш любов в сърцето си, всичките ти знания са безполезни.
Който умее да живее правилно в настоящето, той е работил правилно в миналото.
Участта на слепия са измислиците, които увеличават скърбите.
Целият човешки свят търси щастие и заради това лъжливо щастие гори в огън.
Способността да търпиш и да чакаш създава друго око.
Заради завистта колко много хора са станали не-хора!
Ако твоите очи чуват, те стават Очи.
Има ли нещо, което да освети гроба ти?
За да видиш скритите причини, трябва да имаш Око от чиста, духовна светлина.
По пътя към Любовта, първото условие е да станеш смирен като пепел.
Каквото търсиш, и то те търси.
Мнозина знаят кой е Пътят, но малцина действително вървят по него.

2 идея:
РУМИ
(продължение)

Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод.
Подозира ли някой, че уханието на розата е стаено в нейните тръни?
Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.
Прегърнеш ли болката, тя се превръща в радост.
Раната е мястото, откъдето светлината прониква в теб.
Действието не е нещо външно.
Когато има невежество и липса на духовност, тогава вярата е свещ. Но когато Любовта изгрее като огън, като слънце, понятията и вяра, и безверие се превръщат в смет, тогава свещта е ненужна.
Духът в нас не вижда нищо за осъждане.
Любовта е безусловна доброжелателност.
Всяка ситуация е възможност за освобождение.
Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
Аллах е поставил печат върху вашите уши, за да не бързате към Неговия глас.
Истинският търсач се познава по две неща: голямо усърдие и голяма топлота.
Искреността се превръща в пробуждане.
Искреното чувство е райска градина.
Всеки, който е видял лицето на Аллах, принадлежи на Аллах.
Разногласията са в имената. В смисъла всичко се успокоява.
Нещастен е този ученик, който със своя учител започва да си съперничи.
Светът е явно очевиден, но Той е невидим.
За истинската храна не е нужна уста, тя се пие от душата.
За земните има стена, за почитателите има врата.
Философският камък, това е мъдрецът.
Какво го касае духа арабския или турския език?
Който е забравил своята основна храна, Любовта, той се е разболял.
Конят без ездача откъде ще разбере пътя?
Този свят на тялото вкарва в заблуда всички, с изключение на този, който се е освободил от нисшите желания.
Този, който вижда със светлината на Аллах, той вижда всичко същностно.
Всички религии имат начало, а Любовта – нито начало, нито край.

3 лекция
АЛ ХАЛЛАДЖ

Малко за него: вдъхновението на Ал Халладж е отпреди сътворението на света. Още от дете той се отделя от земните работи. Той търси аскетизма и суфи-учители.
Това е човек, напълно опиянен от Бога. Неговото дръзновение било величествено. То е плашело мюсюлманите, властта и чак суфите.
Ал Халладж се отказал от своето Аз, както и Юда, и казва: - О, Аллах, Ти взе моята същност, за да Се изразиш чрез нея. Това е дълбинно, мистично единение.
Той много често се е спускал дълбоко в своето сърце и най-накрая, на дъното на сърцето си, открил Аллах. Той е криел своя суфи-опит от другите суфи. Казва: - О, Аллах, аз Те приветствам в моето съзнание, макар, че Ти дълго се скриваше от моя взор. Моето съзнание Те възприе в дълбините на моето сърце.
И така, Ал Халладж, най-великият суфи. Много големи суфи има, много редки, говорихме за Баязид. За една специална суфи-мистичка, египетска, не съм ви говорил, тя е подобна на Ал Рабия, казва се Золайра, още по-опасна от Ал Рабия. Но такова нещо като Ал Халладж няма! Просто, ясно, премъдро. Казва:
Вярата е опасна, ако не си в Любовта.
Знанието е поражение, а Любовта е водител.
Мислещото християнство е болно християнство. Вярващото християнство е неразумно християнство. Само любящото християнство е мъдро. Само Любовта е мъдра.
Любовта създава живот отвъд живота.
Здравето е враг на човека и много хора са го използвали, да се отдалечат от Аллах. Веднага се сещам за една българска поговорка, прекрасна: Дай му на човека здраве и той няма проблем как да си го съсипе. Толкова много начини има, безброй начини и той така и прави.
Ал Халладж:
Единственият храм за поклонение на Аллах е сърцето.
Може много добре да познавате писанията и да изгоните Аллах от себе си, защото Аллах не е писание, Аллах е любов.
Христос не е религия, Христос е чиста Божественост, без примеси, никакво зло няма в него, и най-малко зло.
Когато Аллах е с тебе, тъмнината свети, а мъката блести. Забележете какъв суфи, каква мъдрост и колко простота.
Ако срещу тебе задуха свиреп вятър и проливен дъжд, не виждаш ли приятеля? Той търси хармонията си с тебе. И Учителят е казал подобно нещо: - Не можеш ли да направиш бурята, студа и вятъра свои приятели? Те са приятели, поначало те са приятели.
За злия човек и адът, и раят са все ад.
Когато си в Аллах, притежанието не е собственост. Каквото и да имаш, три двореца да имаш, осъзнаваш, че те са на Бога, ти не си привързан.
Ние разбираме Аллах, когато Той ни позволява да Го преживеем. Много специално преживяване на когото е позволил, той се променя завинаги и за вечни времена. Тогава вече всички видове обществени мнения изгарят, те поначало са изгорели, ненужни, но тогава напълно изгарят.
На голгота Аллах ми даде това, което го нямаше на земята, в света и в отвъдния свят. Аллах ми даде Себе Си.
Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.
Има само една блага вест за всички времена – това е Аллах в мен. Вижте каква простота – Аллах в мен – каква друга вест? Няма друга блага вест.
О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм. Забележете каква красота, още един път ще повторя: - О, Халладж, каза ми Аллах, дарявам ти мрака. И казах на Аллах: - Дай ми го, Аллах, ще го превърна в храм.
Отключих мрака и видях светилище, и казах: - О, Аллах, защо не разкажеш на хората за това? Но Аллах замълча.
Без голгота хората си остават бедни, много бедни, те си остават в себе си. Живеят някак си, но без Аллах. Но чрез голгота те могат да Го придобият, а това е великото, вечно съкровище. Това е друг превод на голгота – великото, вечно съкровище, затова богомилите са горяли. Няма нищо общо с инквизиция и наказание – велика привилегия.
В този свят доброто се върши много зле.
Болката дълбае място за радостта, страданието копае място за възкресението, но само голгота е пълен дарител на Аллах. Значи, те са малка подготовка, но не са достатъчни,  красиви са, но не са достатъчни – голгота е достатъчна, тя дарява Бог и пълнота завинаги.
На голгота разбрах, че съм имал по-голяма любов, отколкото сърцето ми може да понесе.
Много трудности ми даде Аллах, но видях в тях прелест и благодарих на Аллах, че ме е избрал.
Горделивецът не е човек, не го осъждайте, той е скелет. Такива и Учителят ги нарича движещи гробове. Ще го обичаш, може да е гроб, но движи се някак си – ще го приемеш, какъвто е – прекрасен, движещ се гроб.
Суетният ще проучва глупостта си, щастливият ще проучва заблудата си, горделивият ще проучва смъртта.
Голгота ми дари спокойна яснота, после ме прегърна и ме прие. Така започна моята безкрайност.
Ако Аллах ме учи, тогава коранът за какво ми е? Тука мюсюлманите са настръхнали. Ако Аллах ме учи, за какво ми е коран, за какво ми е библия?
Наистина е така, но не всеки може да го разбере. Значи, коранът не ми е нужен, а джамията е просто гроб. Така говори Ал Халладж.

3 идея
АЛ ХАЛЛАДЖ
(продължение)

От време навреме ще ви говоря за него, защото това е много рядко, много специално явление в суфизма – суфи сред суфите, суфи над суфите, нещо изключително, нещо много рядко.
Глупавият вярва в джамията, разумният вярва в Аллах. И глупавият, и разумният са на погрешен път – само мъдрецът живее в Аллах. Той не вярва, той живее вътре в Аллах.
Аз уважавам всички религии и учения, но не ги обожавам. Аз обожавам само Аллах.
За да чуваш гласа на Аллах, Аллах трябва да ти е позволил.
Кръстът не е кръст, кръстът е чуден венец.
Не вярвай в доброто, вярвай в Аллах.
Който не е разбрал Аллах, е станал дявол.
Раят е създаден за дяволи, а ада – за техните братя по съдба. Сещам се пак за една поговорка, мисля, че българска беше, прекрасна: Дяволите са от два вида – паднали ангели и издигнали се хора. Прекрасно казано, но август ще говорим за тези поговорки.
Да даваш съвети, когато не си познал себе си, е голямо лицемерие. Ще повторя – голямо лицемерие. Разбира се, такива хора завършват много зле – съветници.
Религията е поражение, духовността е спасение, божествеността е освобождение.
Религиозният човек е собственост на дявола, духовният човек е собственост на висшите същества, божественият човек е собственост на Аллах.
Бедността е нищожно препятствие, ако ти си честен.
Нечистотата в човека е неговият мъчител, а човекът си мисли, че някакъв дявол го мъчи.
Ела, моя голгота, защото светът е смъртна песен. Светът се сътои от умрели същества.
Голгота ни отделя от смъртта завинаги, голгота ни отделя от развалините на света.
Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде винаги повърхностна. Ще повторя: Ако скръбта не те радва, говоря и за дълбоката скръб, ако не те радва, твоята радост ще бъде винаги повърхностна, елементарна.
Адът е много по-красив от невежеството.
Не срещнах Аллах в джамията, срещнах Го в любовта си към Него.
Не прави добро, което ще бъде наказано.
Ако нямам любов към Аллах, за какво ми е джамията, вярата и корана?! Говорим за велика, неизменна Любов, а не някаква любов.
Следвай Аллах дори когато те води към пропаст. Забележете! Следвай Аллах дори когато те води към пропаст; не следвай Сатана, дори когато те води на приятна разходка в розова градина.
Истинският приятел ти помага не когато си в нужда, а когато е волята Божия. Защото истинският приятел може да различава и ако ти помогне, това може да е голяма вреда. Но той вижда последствията и знае кога е волята Божия.
Най-трудното нещо в света е да срещнеш вярващ човек, който да е истинен човек.
Казва: Унищожи ме, о Аллах, за да останеш само Ти! Не искам себе си, искам само Тебе.
Някога Ал Халладж имаше съдба. Сега Ал Халладж няма съдба, сега Ал Халладж има само Аллах в себе си.
Сърцето на суфи е неговата единствена джамия. Наистина, това е нещо несътворено, става въпрос за духовното сърце. За какво ви са църкви и джамии от камъни, говорим за несътворено духовно сърце.
Суфи, казва Ал Халладж, е хищник. Суфи е голям ограбител. Той е ограбил невежеството и тъмнината, своята собствена тъмнина, поради голямата си любов към Бога. Ето защо суфи е прекрасен хищник. Това няма нищо общо с крокодила. Крокодилът, казва една африканска поговорка, от милиони години е тук, защото е изгубил благородството си. И никога не сте виждали нахранен крокодил, няма такъв. Има такива алчни хора – и милиарди да имат, те са ненахранен крокодил.
Който гори за Аллах, той води сам себе си в правия път.
Глупакът няма дом в собственото си сърце, той го търси в джамията, но там няма сърце. Сърцето е скрито в теб – там, дълбоко в Аллах.
Много хора са избрали да бъдат заблудени, избрали са света. Щом са избрали света, те са избрали заблужденията. О, човеко, погледни! Има ли убежище в света?  - Само Аллах е убежището.
Странни са хората: построили си джамия, а са изгубили Аллах, изгубили са Аллах в себе си.
Аллах познава заблудените, защото самият Той ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Забележете, Аллах ги е заблудил чрез тяхното собствено мислене. Някой казва: това е предопределение. – Да, Аллах те предопределя, но чрез твоето мислене. Ако ти имаше друго мислене или ако решиш да го промениш, ще видиш, че няма предопределение, въпросът е в подхода.
Всяка истина е ерес за този свят, но аз най-много обичам ереста. Така говори Ал Халладж.
Аз съм голям еретик, защото Аллах ме е благословил.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #41 on: септември 21, 2017, 07:41:19 pm »
02.07.2013г.
Л-я: Окултната библия.
ИР: Скритият език.
Л-я: Юда.
ИР: Юда.
Л-я: Юда.
ИР: Юда.

ОКУЛТНАТА БИБЛИЯ

Само дълбоката окултна наука разкрива и разкъсва завесата, защото тя е едновременно окултен гносис. Тайният смисъл на скрития език е голяма заплаха на видимия свят, сътворения свят. Например, змията е скритият действащ Бог, скритият древен действащ Бог. От тази змия ще дойде истинският, просветлен покой. Чрез нея Бог ръководи съществата към Себе Си: от там идват изпитанията, а от Бог идва израстването.
Дали имаш страх от Бога, според тайната библия, окултната, това означава, че това е процес древен и  благословен, защото страх от Бога в древността е означавало оздравяване, а това означава освобождение от сътвореността.
Змията е скрита част от Бога за събуждане на несътвореността, така казва окултната библия. Чрез змията Бог събужда Себе Си в човека и в човечеството и така истинският човек започва да се заражда в Бога, а другите, обикновените хора, те ще се раждат от зодиака, т.е. от зависимостта.
Сатана или змията, пак казвам, е част от Бога, Негова тайнствена действена част, която ни предизвиква и която ни изпитва, а самият Бог ни възраства. Къде? – В Себе Си. Змията е скъпоценен замисъл за нашето израстване, затова тези, които я осъждат, ще изостанат в своето развитие.
Сатана знае, че е само служител на една могъща и Всевелика Воля, иначе той е недействащ без Бога. Т.е. когато действа, Бог действа в него; когато не действа, Бог не му е позволил.
Според „Аргума“ или арамейската библия, човекът е книгата на Бога, библията на Бога. Самият човек е библията на Бога и човекът е Боговдъхновената книга, но когато съумее да влезе в единство с Бога.
За да познаеш Бога, трябва да срещнеш човек с вечен живот и тогава ще бъдеш спасен. Трябва да срещнеш Син на Бога. „Зохар“ казва: Няма дял в бъдещето у тези, които всеки ден не превръщат тъмнината в светлина и не чувстват горчивото като сладко. Исайя казва: Няма различие между учените и неграмотните, защото запечатана е не книгата, а съзнанието. Сен Мартен казва: Когато получим Духът Божий в себе си, ние се освобождаваме от духа на Сатана, което е и замисълът Божий.
Целта не е да разбереш библията, ти трябва да разбереш себе си, а след това трябва да разбереш Бога. Библията е на заден план: ти трябва да разбереш себе си, след това и Бога. Но за да стигнеш до това е необходима една много тънка енергия, иначе егото може да си чете библията колкото си иска, но то ще бъде потопено в тъмнина.
Гностичната библия не е логична, нито е буквална, нито е научна, нито е религиозна, нито е философска. Казвам: научната истина, в сравнение с Божията Истина нищо не струва, тя е пепел и прах. Същото важи и за другите изредени – религиозна, философска истина и т.н. Същото важи и за общественото мнение – и то е прах.
Имаш ли Любов, т.е. Бог в себе си, тогава и самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а библията е само малък откъс, отломък, пътечка.
Пътят към Него не е да знаеш библията, нито да си религиозен, а да си истинен. Значи не религиозен, а истинен! Истинността е път, която открива Неговата реалност. Истината не е знание, а дълбока, скрита реалност.
Без себепознание, без неизменна любов към Бога библията се обезсмисля и без тази любов човекът не може да осъществи реално самовглъбяване. Да имаш библията и да имаш истинска любов към Бога, това са много различни неща.
Когато казваме, че Бог е любов, трябва да осъзнаваме, че ние всякога сме благословени. Дори и когато потъваме при корабокрушение, ние сме пак е благословени, защото Той грешка не прави.
Истинският човек открива Бог в себе си, а не в писания, защото човекът е истинското писание. Библията е последствие, а Бог е причина. Ако не познаеш Причината, последствията се обезсмислят.
Без живот в Бога библията нищо не струва, т.е. трябва да влезеш вътре, в системата на Бога. Без живот в Бога библията се обезсмисля, а свободата става наказание, свободата се превръща в наказание.
Не е важно дали си учен, свещеник, албанец или китаец, важно е дали си любов. Много лесно е да кажеш „Бог е любов“. Въпросът е: ти любов ли си или не си? Ако ти си любов, ще влезеш в Бога.

1 Идея
СКРИТИЯТ ЕЗИК

В змията Бог е скрил Себе Си, за да ни направи богоподобни. Бог е станал змия, казва гносисът, за да се родим в Неговото вдъхновение, което не е нито земно, нито небесно, а Безпределно. Да имаш духовно вдъхновение е хубаво нещо, то е път, но да имаш етерно, безпределно вдъхновение, това е нещо друго. Това е съвсем друг замисъл на Бога и ето защо Той е станал змия, скрил се е в змията.
Змията според гносиса е древен ключ за избраните, да могат да влязат в себе си и в Тайната на Бога, защото Бог наистина е Велика Любов.
За да се разбере скрития език, не е важно никакво положително мислене, защото то също е илюзия. То може да е подготовка, обаче, но то все пак е илюзия, докато дойде дълбоката Истина, дълбокото, истинско познание. То е в трето измерение, а за дълбокия живот се иска пето и шесто измерение, т.е. не духовно, а по-дълбоко нещо – съкровено (това е пето измерение) и Божествено (това е шесто измерение).
И така, змията е качество на Бога, но не същност на Бога. Забележете: качество на Бога, с което изпитва, повдига хората, възраства ги, но това не е Неговата същност; след време ще дойде Неговата същност.
Всичко положително се нуждае от много дълго пречистване, защото положителното все още не е съкровено. То даже не е духовно, но то може да стане и духовно, и съкровено, затова то има свое местенце. Но някога то може да стане и нещо много дълбоко, ако устои на големите изпитания.
Когато скритият език се разкрие на човека, тогава той вече може да вижда Великата Безкрайност в нещата. Защо Ал Халладж позна Бога? – Защото на своята голгота той успя да види своето собствено извисяване. За него не дяволът го мъчи на голгота, а Бог го изпраща, за да израсне той в себе си и в Бога. Той знае, че има само Един действащ Бог и Го видя на голгота. Това не се дава на всеки човек, а само на подготвените.
Според скритият език лахма, за който сме говорили, хлябът или манната, небесният хляб, това е, което вкарва същността в човека. Значи, да се храниш с този хляб, означава да увеличаваш същността си. Както ще говорим и декември за медитацията, макар и общи неща, но там ще кажем нещо много важно: какво е означавало в древността думата медитация. Макар, че тогава е била друга думата, както и да е, означава: да създаваш все повече Бог в себе си. Не разни упражненийца за радост или еди какво си – да увеличаваш и да създаваш все повече Бог в себе си – това е истниският път на медитацията. Значи, небесният хляб вкарва същността в тялото и тази същност е Любовта. Но в изначалното Любовта не е била разядена от мисълта, от ума.
Скритият език има древни очи, Очите на Бога. Тези очи са по-стари от планините, от океаните, от световете. Според скрития език изкушенията са много висше благо, защото този, който ги преодолява, влиза в системата на Мъдростта. Той се спасява от знанията: ако побеждава изкушенията и ги преодолява, той се спасява от знанията и влиза в системата на Мъдростта. Спасяване от знанията означава спасяване от заблужденията. Тука влизат (в заблужденията): информация, мнения и всякакви човешки умувания. Умувания означава и бълнувания.
Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш. „Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обвзе“. Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със своите избрани.
Христос не е същество на желанията. Ще обясня: който има желания, вярва в бъдещето, а който има любов, вярва в Бога, той вярва в същността.
Желанието създава бъдеще, а Любовта е създател на Бога.


2 л-я:
ЮДА

Това странно и неразбрано същество, както съм ви казвал, велик посветен и Велик учител, отново ще говорим за него.
Юда е бил едно с Бога и едно с Христос от хиляди години. От хиляди години Юда държи на това единство и му остава верен докрай. Това е стар посветен от древността, както ви казах преди още от школите на Атлантида и Египет. Той отдавна е приключил със света. Посвещението само по себе си при него, още в миналото означава, въобще посвещението означава края на света – това е краят на света.
Да осъждаш Юда, това означава да осъждаш замисъла на Бога. Капитална грешка! Не обикновена, а капитална грешка! Всеки осъдител (Бог е предупредил в библията – „не съдете!“), всеки осъдител ще получи своя застой, своето връщане назад. Човек, който осъжда нещата, той умъртвява нещо в себе си.
Юда излезе от миналото и се върна в древността, която е наречена в Писанието „Аз Съм Съществуващият“. Юда се е отделил от Висшето си Аз и е влязъл във Великото Аз – в Аза на Бога. Но Юда е бил приет; той е бил подготвен и е бил приет. Той е бил призован да влезе в Тайната на Бога, защото в миналите си животи много пъти е умирал за Бога, но не е бил приет. Бил е посветен, влязъл е в духовното Царство, но не в Божието Царство.
На Юда е била оказана огромна чест, но Юда е гностик, а не евангелист, а това означава, че Христос има с Юда съвсем други отношения, за разлика от неговите ученици – съвсем други разговори, насаме. И библията потвърждава, че те често са се виждали насаме. Съвсем други разговори означава съвсем други разкрития, много по-дълбоки от бедните евангелия.
И така, Юда:
Предателството е една скрита истина от земното мислене, от света и от цялото човечество. Тука само ще добавя, че дори и ясната Истина е нещо скрито за земното бедно мислене. Това предателство е мистерия, то е мистично, то е скрито от хората, скрито от света. То не е за хора, то не е за религиозни – то е за посветени, то е за мистици и затова хората не разбират този въпрос, както не разбират и кладите като велика привилегия за завръщане в Единствения Бог, понеже не им е дадено.
Мисията на Юда е тайна, тя не е за християни и не е за хора – това е окултна мисия. Предателството на Юда е акт на велика, страшна тайна и абсолютна вяра, такава, която имаше на кладите. А Юда е любимият ученик и същевременно гностик. Гностик означава притежател на чистото несмесено знание, защото там духът е влязъл; умът е напълно отстранен – духът е влязъл.
Юда каза на Христос (в Писанието): Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртната обител, а аз съм недостоен да произнеса Името на Този, Който те е изпратил. Голямо познание и голямо смирение! Отговорът на Христос: Отдели се от останалите, аз ще ти открия тайни на моето царство. Ти ще можеш да ги постигнеш. (Няма такива разговори с другите ученици). Ти ще можеш да ги постигнеш, но заради това много трябва да претърпиш, много трябва да понесеш.
Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда го разбира и го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие. Казвал съм ви: някой път живеете с хора по 20-30 години и нямате доверие; срещате на улицата човек и в първия миг му имате доверие за цял живот, защото това е старо доверие, то е изработено от миналото. На много свои познати може да нямате доверие, но на този човек да му имате винаги, защото това е нещо старо.
Защо Юда и Христос се разделят с целувка и прегръдка, а е можело просто да си обърнат гръб? Нали Юда е уж предател? Ще обясня: изпълнено е великото дело на Бога – и двамата насаме знаят това. И те се прегръщат със старото си приятелство, с древното си доверие, с братска целувка между велики посветени. Тази прегръдка символизира тяхната вечна и същевременно скрита близост, скрита от погледа на земните хора. Това е среща на Велик Учител и избран Ученик от древността.
В света има много съвършени Учители, но истинските ученици са рядкост. Юда е бил истински ученик. Ще ви кажа какво казва Учителят за сегашните ученици в най-различни школи: Изпратени са многобройни ученици, които не са си завършили развитието във всякакви школи – и йога-центрове, окултни центрове и каквито се сетите. Те имат да си довършват много неща тука и затова хората се чудят какво е това братство, какъв е тоз Йога-център и т.н., щото просто те са стигнали до това ниво и имат още много да работят и да довършват.
Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

2 идея
ЮДА
(продължение)

И казано е в Матея: „И приближи се Юда до Иисуса и рече: - Радвай се, Рави! - и го целуна“. Защо Юда каза точно тези думи в библията? – Много просто, тук той изразява това, което Христос е искал. Тук Юда изразява Неговата повеля, един вид казано: - Рави (Учителю), изпълнено е според както е твоята воля и Тайната воля на нашия Бог. И разбира се – радвай се, защото това е Неговата воля, волята на Бог Отец. Няма по-голяма радост, да изпълниш тази тайна задача. Това са чудни думи, точни думи. Така могат да общуват и да се разделят само древни приятели.
Христос много внимателно е планирал своята кръстна смърт, защото Той я знае предварително: съвместно с Юда и съвместно с волята на своя Отец, а предателството е само необходимост. Юда е бил също много необходим за Божия план. Тази целувка за учениците на Христос е някак си неудобна, несъвместима. Те нямат гносис, нямат откровение от Бога и за тях тя е някак си неразбираема. Така е, за тях е така – дори и Йоан я изключва от своето описание в евангелието си, той я избягва. Но тази целувка е жива легенда и тя е останала до днес, защото тя открива Божията воля, а важно е как мисли Божията воля, а не някакъв си Йоан, някакъв беден ученик. А в сравнение с Бога, какво значение може да има мнението на един човек, който няма гносис, откровение?
И така, трагичната фигура на Юда е лицето му пред света. Така трябва да изглежда и в известен смисъл, така е. Но зад тази фигура е скрита изключителна любов, изключително голямо благородство. Това е лицето му пред Бога – не пред света – това е тайното му лице пред Бога. Така трябва да бъде: светът трябва да вижда едно, а насаме пред Бога е друго.
Разпятието на кръста е друг велик Божи замисъл, защото то е чисто завръщане в Отец. Това е методът на завръщането. Кладите също са били измислени и допуснати от Бога, Негов велик замисъл. Разпятието е завръщане в сърцето на Бога. Нима Бог трябва да сложи на кръста Пилат, папата или Хитлер, или някой вярващ, или някой свещеник? Не! Бог не прави грешка, защото голгота е само за Синове, които са възлюбени, избрани от Бога.
Юда и разпятието, това не е земен въпрос, не е за земни хора, това е небесен въпрос, духовен въпрос и затова той е труден за земните съзнания, заровените съзнания. А всяко разпятие дава огромен подем. Това е часът на подема, на великия възход: голям развой на човека, включително и на човечеството, тези, които са пробудени. Това е древен метод на възхода.
На въпросът на Юда: Рави (обръща се към Христос), кажи ми за тайната на голгота! (в апокриф) Христос му казва: В страданието на голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на битието. А голгота – това е позволението да го видиш. Това е голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и Самия Бог.

3 лекция:
ЮДА
(продължение)

Без разпятието упадъкът на света щеше да бъде страшен, а сега той е само нещо лошо, просто нещо лошо. Но Бог, както винаги, никога не греши. Той даде на човека и човечеството възраждането. И сам Юда казва: Аз тръгнах натам, където е тъмнината, за да осветя Бог в себе си.
Юда е старо същество на Истината и Любовта. Разбира се, както казах, неразбран от хората, но това е без значение. Но пък нито един посветен, никога, по всяко време, не е държал да бъде разбран от хората, той въобще няма такава идея, всеки посветен – да бъде разбран от хората или от обществото. Той държи единствено на Бога и живее за Бога; какво казват хората е без значение.
Никога не е лесно да разбереш посветен като Юда, такова дълбоко, древно същество. Същество с такава огромна любов не можеш да разбереш лесно; даже ако ти е позволено, не може да разбереш лесно този въпрос. Сам Христос е споделил с Юда много свои съкровени тайни – не духовни, съкровени тайни, а това е мярка за велико доверие. Такова доверие, както казах, не се изработва само за няколко прераждания. Ще обясня: да имаш хора, които са ти много близки и да споделяш с тях някои дълбоки неща, това са много различни неща (става въпрос да споделяш съкровени неща). Да са ти близки е едно, а да споделяш съкровени неща е друго. А в евангелието на Юда се казва, че Христос и Юда често се отделяли на уединени разговори.
Юда е тайно свързан с Христос и Неговото предназначение, за да може Христос да се реализира като велик, безсмъртен Дух, докато физическото тяло, то си е временна работа. Юда е избран, защото е можел да разбере истинската роля и тайния чист път на Христос. Той е осъзнал, че разпятието е свързано с настоящето и бъдещото човечество. И той е видял в себе си скритата Божия сила, чрез която да понесе тайната и тежестта на това мистично предателство. И в тази тежка участ той е видял в себе си Божията сила и разбрал, че ще понесе.
Юда знаеше, че това предателство е тясно свързано с бъдещото спасение на човечеството и тука и Юда, и Христос правят огромна, изкупителна жертва. Тука и двамата се самоотричат по своему, за да услужат на величествената Истина, която е Отец. Всичко тук е заради Него, заради Бога и те са напълно осъзнати, и се прегръщат като братя. Изключителна прегръдка на две мистични същества, между които стои Самият Бог. И освен това и Бог в тях Се Прегръща, но това остава съвсем скрито. Тука двама велики посветени се жертват за великия замисъл на Бога и за Неговата истина, защото тази Истина за тях е всичко; не нещо донякъде – за тях тя е всичко.
Тези две велики и древни същества, действащи пред лицето на своя Отец, на Когото служат с цялата си любов, разбират, че това е грандиозен момент в окултната история. И тази мистична целувка, която е древното братство между тях, която още един път запечатва древното доверие завинаги и в други светове. Защото любовта им към живия Отец е безусловна, пък и затова те са избрани. Колко велико, колко ясно и колко е неразбрано това събитие и това евангелие, гностично евангелие. Но както казах, това е тайно евангелие, това е гносис.
Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в библията: Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат откровение и поради това не знаят дълбокият замисъл на Бога.
Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време тайната вечеря, в един момент посочва кой ще го предаде. Разбира се че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.

3 идея:
ЮДА
(продължение)

Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, избора им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самият Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, защото тези дълбоки, окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени. Освен това Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят. Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. Подобно, както Учителят казва за своите ученици на Рила: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Питат го, блъскат се в Него, какви ли не въпроси и т.н. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.
Да отиде Христос на кръста, това не е никакъв проблем. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.
И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.
Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при ангелите: има чистота, но има много голямо несъвършенство.
За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят истината – истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.
Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука при Юда случаят е съвсем друг.  Юда е бил подготвен, защото при любов към Бога и Неговия замисъл, в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство – в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.
За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За посветените това е друго – това е любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.
Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова мъдрост за една още по-голяма любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението, поради бедното и влачещо се земно мислене.
Юда е наистина едно велико същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? – Защото Бог го е скрил в своята Тайна, както и много други неща.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #42 on: септември 22, 2017, 02:58:19 am »
06.08.2013.
Л-я: Китайски афоризми.
1 ид.: Африкански афоризми.
Л-я: Испански афоризми.
2 ид.: Български афоризми.
Л-я: Руски афоризми.
3 ид.: Руски афоризми.

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

Честността не се предава по наследство.
Мъдър е този, който разбира същността на събитията.
Усърдният труд ражда майстора.
Работата се страхува от решителния човек.
Не се страхувай от тежък труд, страхувай се от празни разговори.
Възвишен е този, който е лишен от хитрост.
Който е разбрал истината, се стреми към неща, които ги няма в света.
Когато трябва да е решителен, мъдрият човек изключва напълно света.
Да имаш любов, това е хиляди пъти по-ценно от регулирането на дишането и от упражненията в съзерцание.
Когато наблюдаваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.
Ако човек е овладял себе си, съблазните на света са слаби.
Покой сред покоя не е истински покой; покой сред бурята – това е покоят.
Който не пада духом в безнадеждно положение, той е истинен човек. Пак ще повторя: Който не пада духом в безнадеждно положение, той е истинен човек.
Не се отричай от истината в угода на всеобщата заблуда.
Не прогонвай бедността, прогони безпокойството от нея.
Да се разболееш и едва след това да признаеш здравето за съкровище, това не е проницателност.
Болестта се превръща в учител по грижи за здравето.
Дружба, построена на изгода, никога не е здрава.
Рибата вижда примамката, а не вижда въдицата. Това наистина е един много дълбок въпрос, сега в последната лекция в София имаше един много приятен човек, но той е постигнал – 30 години се занимава с бойни изкуства, ходил е в Китай... Както и да е, искам да кажа друго: веднага видях красотата му, смирението му, душата му, чистотата... И той правилно след толкоз години преподаване, хора, отдаденост, е стигнал до правилния извод: няма полза от схватки. Ходил е в Китай, видял дори че има китайски учители, в известен смисъл напреднали, но не са разбрали същността на Древните. Древните казват: Мечът е в сърцето! Няма никаква борба, никаква битка, там се намира главният меч и ако ти си чист, можеш да го задвижваш. Затова той се отказва от тези неща, плува в океана както едно водорасло, както казва – естествено... И такива души като срещаш е много приятно, щото няма в тях нищо, нищо не може да бъде овладяно – просто естество!
Бедите идват тогава, когато хората забравят да работят върху себе си.
Бедата е огледало, което разкрива истинската ти същност.
Несгодите ни отнасят в дълбоки води не за да ни удавят, а за да ни пречистят.
Който е роб на чувствата си, никога не е господар на волята си. Тука само ще ви кажа нещо кратко, което изнесох в неделя в София за емоцията: емоцията е символ на зависимост. Това е уловеност. Уловен си от капана на света и от смъртта. Човекът на емоцията не може да се движи по пътя на себепознанието, на истинското развитие. Това не трябва да се бърка с чистата радост, но другия месец ще говорим повече за тези неща.
Съдбата се влияе от натрупването на добрите дела.
Добрият късмет може да вещае нещастие, което на свой ред може да е скрита благословия. Значи, първо може да вещае нещастие, което на свой ред може да е скрита благословия.
Законите са непотребни, когато хората са чисти и са неприложими, когато са покварени.
Изпитанията са скрити дарове.
Да бъдеш искрен с лицемерните, е опасно.
Благословиите в сегашния живот са се трупали в миналото.
Добрият късмет е проклятие за глупавите хора.
Безполезно е да се учиш на мъдрост, а да живееш глупаво.
Бъбривостта е покана за много беди.
Една-едиствена снежинка може да огъне листото на бамбука и той да се пречупи.
И да бързаш, и да не бързаш, пътят е дълъг.
Животът израства от бедите, а смъртта израства от охолството.
Много хора правят усилие да се доберат до ада.
Въздържанието строи крепост в ума.
Дарбата сама по себе си е нищо, ако я нямаше възможността.
Ако не можеш да промениш съдбата си, промени отношението си, подхода си.
Съмнението може да бъде по-жестоко от самата действителност.
Усърдието е съкровище с неоценима стойност.
 Ако искаш да откриеш благотворните влияния на земята, първо се сдобий с тези на небето.
Истинският успех идва отвътре. Успехът не е в нещата, успехът е в тебе.
Разрухата в човека съответства на неговото лукавство.


1 идея:
АФРИКАНСКИ АФОРИЗМИ

Прекрасен народ!
Нова гора – нови маймуни.
Колкото и да е дълга шията, главата е по-високо.
Поискал паякът да улови слона, но изгубил паяжината си.
Крокодилът от милиони години е тук, защото не познава благородството. Някои биха казали, че той е преуспял, той се е нагодил на условията... Нищо подобно – няма нахранен крокодил!
Котката е повече невидима, отколкото сътворена. Това важи и за орела, октомври ще  говорим за орела, а декември за котките. Но трябва да знаете, че тя е повече невидима. Изглежда котка, наричаме я „котка“,  ще обясним какво означава нейното мяукане според даосите, когато му дойде времето. Повече невидима, отколкото сътворена!
Котката е духовно същество, а не земно същество. Колкото и да изглежда земна, тя никога не е земна – тя е духовно същество.
Котката никога не чете книги, тя просто знае какво да прави. Тя е разбрала същността и знае какво да прави.
Устата на мъдрия човек има по-могъща сила от всеки амулет.
В голямото мълчание може да има голям шум.
Първо прекоси реката, а после говори срещу крокодила.
Ако следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората.
Ако твоите стари неща и вещи попаднат в чужди ръце, то за тях те са като нови.
Ако се научиш да властваш над себе си, и лъвът ще те гледа с почит.
Желанието е голямата врата на грижите.
Всеки, който търгува с лъжа, се разплаща с истината.
Маймуната казала: Трябва да се научиш да мислиш, човече, но вече е късно – станал си човек.
Любопитният си пъха главата и в устата на крокодила.
Сълзите на лисицата са хитрини; сълзите на вълка са лицемерие; сълзите на крокодила са трагедия.
Маймуната казала на човека: Не се смятай за дълбокомислен, заради една малка капка разум.
Маймуната има да се справя с маймунджулъците си, а човекът с дяволиите си.
Ако маймуната те види да се възхищаваш на себе си, тя ще се скъса от смях.
Разбитото сърце, това е ценно лично преживяване, това е съкровище.
Казват за някого в Африка: Той е толкова нечист, че даже и мухите го заобикалят.
Не говори за носорог, ако няма наблизо дърво.
Само честността пробива джунглата. Ако влезеш честно в джунглата, тя става твой приятел.
Който е изгубил кон, той го търси и под седлото.
Без трудности човек никога няма да стане истински човек.

2 лекция:
ИСПАНСКИ АФОРИЗМИ

Колко хубаво е нищо да не правиш, а после да си отдъхнеш!
Дяволът умее да се крие в сянката на кръстовете.
Никой не прави зло, за да му го върнат.
Мъдрото мълчание е светилище.
Ако овладееш страстта си, овладяваш всякакви влияния.
Няма по-висша власт от властта на своите слабости.
Слабостите са паднали своеволия.
Животът на човека е борба със собствените му хитрости.
Високият, интелигентният ум, съчетан с ниската воля, това е създадено чудовище.
Разум без благоразумие е двойно безумие.
Усърдието укрепява качествата.
Работи повече за истинното, отколкото за желаното.
Разумният човек е победител на своето своеволие.
Истинският мъдрец ще бъде огорчен, ако неговата книга бъде одобрена от мнозинството.
Тълпата не е мярка. Разумът е даден на малцина.
Истината винаги има малко поклонници: много я възхваляват, други я следват, докато няма опасност, а подлеците открито се отричат от нея; хитреците имитират вярност.
Истината е против властта и против собствената изгода.
Мъдрият прониква дотам, докъдето е висшия смисъл. Той знае, че там има нещо повече от разсъжденията.
Истината е за малцина, заблуждението е всеобщо.
Доколкото човек е дълбок, дотолкова той е реалност.
Мъдрият никога не се подчинява на обстоятелствата, но той ги управлява.
Мъдростта на мъдрия е в светилището на неговото мълчание.
Мъдрият вижда ясно, разбира тънко, съди трезво. Той всичко наблюдава, но не се издава.
Живей по истината – ето най-хубавата проповед.
Научи се да властваш над себе си и тогава ще властваш над събитията.
Велико изкуство е да покориш собственото си сърце.
Не упорствай нито в доброто, нито в злото.
Действай само тогава, когато не се съмняваш.
Мъдрецът го обявяват за безумен, защото не плува по течението.
С мъгла в ума човекът не може да схваща същественото.
У лъжеца има две беди: не му вярват и сам той не си вярва.
Търпението е половината мъдрост на живота. Търпението е залог за бъдещия безценен покой.
Там, където е глупостта, няма наставления.
Важният приятел е само за крайните опасности.
Не събирай знания, които не ти трябват.
Успехът е нещастно щастие.
Правдата е опасна. Тя може да се загатне с намек, а когато намекът не действа, трябва да се замълчи.
Ако мъдрият те похвали, това е голяма радост.

2 идея:
БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

Помогни си сам, за да не ти помогне дяволът.
Упоритият човек жадува за вредните неща.
В рая спиш, в ада залязваш.
Глупостта е бедствие.
Дявол търсеше, дявол си намери.
Човек майстори злото в самия себе си.
Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора.
Когато човек има здраве, той няма проблем как да си го съсипе.
Не се бесете над река, защото ако клонът се счупи, можете да се удавите.
Какво е цивилизацията? – Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
По-лесно ще повярвам в задгробния живот, отколкото в правителството.
Не всичко, което хвърчи, се яде и не всичко, което пълзи, гладува.
След втората световна война, ако има трета, ще настъпи вечен мир. Както виждате, народната мъдрост си има свое вдъхновение. Вечен мир – то няма и друг вариант вече, остава прекрасния вечен мир.
Поетът е човек, който беседва със звездите, възпява луната, приглася на птичките, прегръща цялото човечество, но не може да се разбере с жена си.
Да пазим природата от втората природа на човека.
И дяволът е дар Божий.
Роди се с рев, порасна сред бърборене, уреди се със шушукане и умря мърморейки.
Някои хора са произлезли от маймуните, а други – от папагалите.
Кучето е приятел на човека. Горкото куче!
Щастливият човек е задоволен егоист.
Всичко вече ми е толкова безразлично, че дори и чуждото нещастие не може да ме направи щастлив. Значи, до там се стига, че даже и чуждото нещастие не може да помогне.
Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.
Няма как да обясниш на кучето си, че ти си венецът на творението.
Минахме през всички кръгове на ада, а раят все още не се вижда.
Много е трудно да останеш насаме със себе си, ако не се понасяш.
Когато глупакът говори, фактите мълчат.
И в желязната логика има трески за дялане.
По-добре кукувица в ръката, отколкото в главата.
Човек свиква със всичко, даже и с хубавите неща.

3 лекция:
РУСКИ АФОРИЗМИ

По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.
Човекът е роб, защото свободата е трудна, а робството е леко.
Без нравственост не действат никакви закони – социални, исторически, икономически и всякакви.
Който е изгубил пътя си, е влязъл в лабиринт.
Има само две форми на живота: гниене и горене.
Не с богатство се живее, а с човек.
Мъдрият вижда зад завесата, но е мълчалив.
Дъщерята е красота, синът е почит.
Някои са събрани от дявола и от  Сатана, и така си живеят.
Кукувицата кука, защото си няма свой собствен дом, собствено гнездо.
Който не научи своите деца на волята Божия, той е по-лош от разбойник.
Чистотата е по-важна от красивото лице.
Мъдрите знаят как и след смъртта се твори добро.
Не този е милостив, който често дава милостиня, а този, който никого не обижда и не въздава на злото със зло.
Не забранявай на глупака да си върши глупостите – това са неговите поуки.
Лъжата е в чест на дявола.
Винаги предварително се сеят семената.
Всеки търси истината, но не всеки я твори.
Не търси истината у другите, ако я няма в тебе.
Усмивката е ръкостискане с душата.
Злото не е отсъствие на доброто; злото, това е добро.
За да придобиеш ангелски характер, е нужно дяволско търпение.
Никаква родина няма да ти помогне да се върнеш при Бога, само Истината може да ти помогне.
В човешкото щастие има нещо тъжно.
Полуистината е истина за непросветените.
Над всичко господства промисълът на Всевишния.
Злият човек е разрушител на себе си.
Този човек е празен, който е изпълнен със себе си.
Добрият човек не е този, който умее да прави добро, а този, който не умее да прави зло.
Божията ръка е владиката.
Бог най-добре знае какво да даде на човека и какво да не даде.
Беден е човекът, в когото го няма Бог.
С тамяна напред и с дявола на шията.
Някой чете: „Да бъде Твоята воля“, а мисли: „Ами кога ще е моята“?
Щом мислиш лошо, няма за какво да се молиш на Бога.
Не се е родил роденият, а е умрял.
Светът не се намира само в твоя прозорец.
Мълчи, когато Бог е убил – това е тайно благодеяние.
И крила има, но няма накъде да лети.
Никога не вярвай на щастието.
И от Божията милост много хора загиват.
Лъвът се страхува само от мравките.
Най-лошото е по-лошо от лошото.
Мързеливият и седейки спи, а като лежи – работи.
Който се страхува от морето, да стои в локвата. Локвата е светът, морето е вечният, безкрайният живот.
По-лесно е да избягаш от инфаркт, отколкото от своята глупост.
Нашата глупост ни прави болни, а болестта ни прави мъдри.
От всички лекарства, най-доброто лекарство е правилният живот.
В спора с глупака се ражда втори глупак.
Глупостта влиза в този, който е спрял своето развитие.
Животът е това, с което ние го изпълваме.
Силен е дяволът, но няма воля.
Не от дявола, а от своята глава пропадаш.
От чистия смях хората пият мед.

3 идея:
РУСКИ АФОРИЗМИ

Истината сама убива страховете.
Истината е по-ясна от слънце, а хората я търсят със свещ.
Щом си с Истината, никога не си сам.
Който добре служи, за нищо не се грижи.
Слънцето сияе, а луната само свети.
Никой не вижда дяволите, а всеки ги критикува.
Мързелът е тъмен учител.
Бог е велик музикант, а ние сме само смирени клавиши.
Не пречи на другите да мислят иначе.
Може да знаеш наистина много, но да не знаеш нужното, същественото.
Направи добро на злия човек и слагаш край на злото. Имах няколко случая такива, единият каза: - Не мога да издържа... Както и да е..., направи му добро, от сърце, няма значение дали и колко ще издържи.
Който събуди звяра в себе си, ще бъде изяден от него.
Който няма грехове, ще се изповядва за своята святост.
Характерът на човека се строи от камъните, хвърлени по него.
Интуицията е мисъл, която не е стигнала до главата. Сещам се за една даоска мъдрост: интуицията е важна, но зависи дали Дао е приятел с нея. Ако Дао не е приятел, тя не може да ти помогне, но ако Дао се сприятели с интуицията, това е вече интуиция.
Прощавай на своите врагове – нали един от тях си ти.
Дяволът е дума измислена, за да се обяснят нашите постъпки.
Най-трудното нещо е да се окаже съпротива на пустотата, на безкрая.
Препятствията не позволяват да се отклониш от правия път.
Всички сме платна, само трябва да хванем своя вятър.
Този свят не трябва да се спасява, трябва да се спасим от него.
Да намериш себе си, това е най-голямата находка.
От себе си не можеш да избягаш, но за известно време можеш да се скриеш.
Любовта е огън – ако си много близко, ще изгориш, ако си много далече, ще замръзнеш.
Трудно е да отклониш от пътя някого, който не знае къде отива.
Извършилият зло става негов роб.
Разбира се, че Бог е с вас, но вие не сте с Него.
Грешката не е порок, когато е урок.
Само един Бог е истински богат.
На кръглия глупак и 70 мъдреци не могат да помогнат.
Не конят те вози, а Бог те носи.
Леката скръб е разговорлива, тежката скръб е безмълвна.
Истината е по-висша от хората.
Разумният и в пустинята път ще намери, а глупавият и на пътя ще се заблуди.
Школата на нещастието е най-хубава школа на света, най-поучителната школа.
Под силните страсти винаги се крие много слаба воля.
Всеки вижда в огледалото това, което заслужава.
Как да бъдеш себе си, ако не знаеш кой си ти?
За да преуспееш, трябва да се отдадеш на главното.
Всичко ще се изтрие, само Истината ще остане.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #43 on: септември 22, 2017, 09:20:49 am »
3.09.2012.
Л-я: Важни неща.
Идея: Красотата на болестта.
Л-я: Важни неща.
Идея: „Твоето слово е светилник“ – библейски стих.
Л-я: Важни неща.
Идея: За съдбата.

ВАЖНИ НЕЩА

Кариерата в света е илюзорен метод за спасяване от робството. Голямата кариера в света е голям провал. Това е отделяне от пътя на себепознанието и на Истината.
Всички цивилизации загиват с грохот, поради отказа от Истината и себепознанието.
Черните дупки във вселената са голямо благо. Те очистват космичната енергия, с която слънцата не могат да се справят; нечистата космична енергия, с която слънцата не могат да смогнат да се справят. Тези черни дупки са живи, потайни благодетели.
Цивилизациите и народите погиват, поради неразбиране на Бога и скритата истинска свещена история.
Човешката кариера – чист път към смъртта!
Мъдрият човек никога не върви по пътя на човешката история, а по пътя на себепознанието. Себепознанието е контрол, овладяване на енергията на безсмъртието, т.е. на свободата.
Мъдрецът не е в народа, той живее включено в потока на Бога.
Системата на света всякога ще увеличава хаоса, такава е нейната природа. Системата на света е система на ума и система на змията.
Емоцията: окултната наука казва – емоцията е падение. Тя е метод на енергийно изтощение. Тя не трябва да се бърка с чистата духовна радост.
Тайният механизъм на пречистването на енергията е абсолютно необходим, защото иначе във вселената и човека ще се натрупа много хаотична енергия, а тя става неуправляема и разрушителна.
Науката е странен механизъм на смъртта. Например, тя изследва слънчевите лъчи, следи посоката им, докато мъдрият живее като слънчев лъч.
Механизмът, който движи развитието на човека, е отсъствието на емоция. Това означава отсъствие от включване в системата на света. Отсъствието на емоцията е отсъствие от включване в системата на социалните събития. Тука си непривързан – нямаш емоционален капан, обвързаност. Но това не означава равнодушие, а осъзнато умение да управляваш емоциите си и себе си. Тука става въпрос за висша самоорганизация, която е пътят към себепознанието. Значи, човек сам трябва да си изработи дисциплина и висша самоорганизация, която е пътят към себепознанието.
Свободният човек не може да бъде уловен от социални емоции и събития, от никаква политика. Социалната емоция е капан – улавяне, канализиране в системата на света, т.е. системата на ума, а това е пътят на постепенния провал. Да бъдеш увлечен в социалната емоция, означава да не ти остане енергия за развитие, дори и енергия за здраве. И никаква енергия за чистия път към себепознанието и Истината.
Социалното е капан за улавяне на енергията на развитието. Тази емоция означава приключване на развитието. Сещам се, какво ми каза една сестра в София, бивша пиар-ка на Бойко Борисов, няма значение, идва на лекциите ми – много приятна жена, занимавала се е с кабала, бойни изкуства... Понеже върти голям бизнес, големи неща, много хора управлява, каза: - Уплаших се от тази лекция! Кажи ми нещо, успокой, ме... и т.н. Защото тя разбира, че това е голяма отговорност, да управляваш хора  и особено, когато не можеш да управляваш себе си. Разбра, че има големи последствия. Каквото трябва й казах, но искам да кажа, че истинското развитие започва от тази самоорганизация и изключително предан път. Догодина, когато ще говорим за Миамото Мусаши, той казва: Който иска да постигне дълбоката цел на живота, изисква се само едно нещо – жестока преданост! Не просто преданост – жестока преданост по този път! Дори обяснява, как най-големият му враг – самотата, голямата космическа самота, влизането в Безкрая – как го е победил. Казва: - Благодарение на жестоката преданост преодолях тази самота. Но който има пукнатини в предаността, тя го улавя.
Значи, социалната емоция означава приключване на развитието. Тука ти вече си жертва на паднала, опаразитена енергия. Говорили сме за паразитите – паднала, опаразитена енергия. Тя е много силна, защото тече още от Лемурия и Атлантида.
В Бог няма свят, нито политика, нито някакъв хаос.

1 идея:
КРАСОТАТА НА БОЛЕСТТА


Ал Халладж казва: Здравето е голям враг на човека. Чрез него човекът си е направил голяма карма.
Болестта е много важен, ценен променител на съзнанието. Тя идва да те поведе в чистия път. В този смисъл болестта е по-ценна от здравето. Тя е по-здравословна от здравето.
Здравето не е смисъла на живота – смисълът на живота е връзката с Бога.
Болестта е особен глас в тялото. Тя те учи да разбереш все повече своя път.
Болестта не е наказание. Тя е знак за упътване, знак, че може да се отклониш прекалено много  и тогава вече може да дойде голямото бедствие. Така болестта е голям предпазител.
Болестта е много тънък механизъм за изцеление и оздравяване на съзнанието.
Болестите са сигнал за натрупани нерешени проблеми. Самата болест е зов за мобилизация и необходимост от разрешението на тези отложени проблеми.
На този свят най-хубавото лекарство е: да се радваш на всичко! Без изключение, без разделение – на всичко.
Човекът не е притиснат от болестите си, нито от трудностите си, а от своето его.
Да умееш да боледуваш е голямо изкуство, защото да умееш да боледуваш, значи да намериш Бога.
Болестите са особен род лекарства. Те премахват слабости в човека. Те воюват с тези слабости и премахват. Някога успяват, някога не успяват – човекът е упорито същество. Те премахват паразити.
И така: как може да искаш здраве, ако не си чист и ако не си чист, каква полза ще имаш от духовни практики? Тъй като много хора практикуват години и няма резултат – няма да има, защото всичко започва с чистотата. Само истинният човек може да практикува, всички други се забавляват!
Болният е болен, преди още да е станал болен. Това се случва в думите, в мислите, в съзнанието.
Друг важен момент е неразбраната любов – тя е твоето разрушение, защото неразбраната любов е неразбраният Бог. Учителят казва: Здравето е почтеност към всичко.
Боледувай, за да откриеш смисъла на живота, а не за да оздравееш. Пак ще повторя: Боледувай, за да откриеш смисъла на живота, а не за да оздравееш. Ако Бог ти даде здраве – добре; ако не ти го даде – пак е добре, но да откриеш смисъла на живота.

2 лекция:
ВАЖНИ НЕЩА
(продължение)

Емоцията е символ на зависимост, уловеност. Емоцията значи, че си уловен. Тази уловеност отнема енергията на развитието.
Както казах, голямата кариера е голям провал, защото е ограбено себепознанието. Тука себепознанието е изпуснато, енергията е отишла в грешната посока.
Ние не сме същества на социализма, нито на някаква си демокрация или на някаква си смешна държава. Ние сме същества на Бога. Ние сме синове, дъщери и деца на Бога, не на някаква държава.
Неразбраната енергия е довела хората до падението, а светът само доубива човека чрез неговото собствено неразбиране. Така човек съдейства: чрез неразбирането си съдейства света да го доубива.
Чистата постъпка е духовна, докато езичникът действа чрез ментална енергия, която е ограничена и неорганизирана.
Свободният човек се определя от това, дали в него има висша Божествена енергия – там е скрита свободата. Тази висша Божествена енергия е свобода от социалния капан.
Държавата си е държава, а твоят дълг е твоето вътрешно развитие. То не означава непременно изолираност, защото държавата не може да пречи на чистия и устремен човек към Бога и Истината. Никаква държава не може да попречи, никакви дяволи, никакви ангели не могат да попречат. Никой не може да пречи на изключително устремения човек. Това е вътрешен процес, държавата няма нищо общо с това. Пречката е само в неразбирането.
Информацията – друга голяма илюзия и затова информираните хора пропадат, защото те не познават себе си. Мъдростта не се нуждае от информация, а от качество и разбиране, чрез което да се живее вътре в Бога. Информацията не може да прониква в същността на явленията, тя никога не ги разбира, не й е дадено проникване. Само Любовта и Мъдростта могат да проникват и то в центъра. Информацията прониква на повърхността.
Информацията е движение към смъртта. Тя е метод на деградация.
Компютърът – това е фалшив механизъм, защото той не може да мисли самостоятелно, няма никакво присъствие. Дори едно „здравей“ не може да ти каже. Не казвам, че е лош. Може да бъде използван малко и умерено, но той е нещо странично, както леката кола. Леката кола може да ти развали краката: всичко вършиш лесно наготово и след време може да се окаже, че тя е разрушила нещо в тебе.
Пълно е с много информирани хора, които са фалирали. А що се отнася до компютъра, той си търси хора-донори – ако може постоянно да залепнеш там, и накрая цялото ти развитие и енергия могат да бъдат ограбени. И когато се случи постоянно общуване на човека с компютъра, тогава имаме взаимен вампиризъм. Тогава няма прошка, човекът ще бъде погубен.
Социалният човек или човекът на смъртта, той се стреми все повече и повече към нови заблуждения и никой не може да го спре. Такъв е пътят на света – нови и нови все по-разнообразни заблуждения.
Държавата не може да изкорени злото, защото тя е част от Дървото за познанието на доброто и злото, тя е част от змията.
Тези, които уважават Учителя и Бога, също са на погрешен път. Ти може цял живот да уважаваш Учителя, но да не си верен на Истината – това е достатъчно. Ти можеш цял живот да четеш библията и да си останеш мисловен човек, човек на ума, т.е. човек на съня.
Един много добре устроен живот нищо не струва в сравнение с познаването на Бога. Много добре устроен живот нищо не струва в сравнение с познаването на Бога – той също е провал.
Бог е необходим повече от самия живот. Ако Бог е в нас, тогава къде е злото?
И успехът, и вярата, и здравето са загуба, в сравнение със себепознанието.
Когато всичко рухва и когато твоето доверие в Бога се увеличава, това е мярка за Любов. Ще го повторя: Когато всичко рухва – и здравето ти, и близките ти и всичко, каквото можеш да се сетиш -  и когато твоето доверие в Бога се увеличава, това е мярка, че имаш Любов. Всичко друго е някакви цитати.
Тази висша Любов е единственото богослужение.
Познаването на Бога е главното решение на всички проблеми.

2 идея:
„ТВОЕТО СЛОВО Е СВЕТИЛНИК“

Псалом 119/105 от библията. Да разледаме словото:
Пречистото Слово означава Бог в действие. Самото Слово е част от великата власт на Бога.
Словото е древно учение. Жреците са го познавали пряко като Бог.
Древната сила работи само чрез чисто, концентрирано Слово, но ти трябва да си чист.
Натрупаното Слово създава явленията. Самото Слово е видоизменител на събитията. Словото е и образувател на нещата. Например, то може да образува много неща – болести, здраве, успехи. Словото е сеяч: каквото си избрал и натрупваш, това може да го очакваш след време.
Натрупването на чистото Слово е право само на Божествената Любов. Когато Словото се натрупва, то слиза и урежда всичко. Но има случаи, когато то не слиза, ще обясня. То се отлага, както и преди казах – остава в запас, остава за друг живот, защото човекът не е бил готов, не е изградил принципи в себе си и висок морал. А когато Бог иска да даде блага на човека, Той иска да ги даде на тези принципи – т.е. иска да ги даде на Себе Си, Той да ги ръководи, а не да отиват в паразитите.
Бог слиза в нас само когато станеш чист огън, чисто духовно мислене, чист светилник. Когато Словото на Бога още не е било, тогава Любовта е нямала име. И Василид казва: Тя е била просто чист огън. По-късно Словото слязло и дало името на този огън, и той бил наречен „Любов“  или „Любовта“. Но истинската Любов е винаги един чист огън, но за този, който съумее да се върне в нея, в нейната древност. Този чист огън е нашият спасител. Той е син на Бога, той е Слово на Бога.
Василид казва: Словото е по-голям дар от човешкия живот. А Мелхиседек казва: Словото никога не върви по човешки пътеки, по човешки разбирания, умувания. Самият Мелхиседек е Прадревен чист Логос, след време ще говорим за него – изключително Слово, който никога не се е смесвал със световете. Никога това Същество не се е смесвало със светове, за него те не съществуват – винаги е съществувал само Бог и той е древен жрец, който е обещал да Му служи. Той е изваяно древно Слово.
И така, когато постоянно се молиш, ти натрупваш Слово – това означава, че Самият Бог е влязъл вътре в тебе и работи за тебе. Това е бавен, продължителен, постепенен процес. Самият Бог ти е дал Себе Си. Случило се е повикване и затова има постепенно натрупване. Така Бог води човека към Себе Си, защото му е дадено право, позволение – да върви към Него.
Словото е метод на Бога. Чистото Слово е Самият Бог на земята.
Словото работи само там, където е Истината.

3 лекция:
ВАЖНИ НЕЩА
(продължение)

С Бога и най-трудното е лесно; без Бога и най-лесното е трудно.
Духовността е пътят, а психиката е падение. Психиката е механизъм на саморазрушение. Тя е свързана с всички видове, казва Учителят, паднали светове и цивилизации (психиката).
Постоянството във формулите е един метод на разреждане на психиката, така тя вече не се трупа. Така човек вече не трупа повече хаос, а все повече го разрежда и се отделя.
Езичникът е този, който е в пълна хармония със света. Тази хармония е падение. Езичникът – това е енергия, на която не е позволено развитие.
Колкото по-голямо е падението, толкова по-големи са агресията и невежеството – те са тясно свързани. Разбира се, невежият трябва да е груб. Той стига до това по необходимост, за да може след време грубостта да се обърне срещу него и да го научи на нещо разумно.
Библията не е религиозна книга, както си мислят хората. Тя е окултна книга и тя не е път към религията, тя е път към себепознанието.
Религията търси вярата, а не Истината – това е падението на религията. Тя търси вярата, но не търси Истината.
Всички църковни празници са отклонения, ако човек не върви към себепознание и Истина. Ако не върви по този път, всички тези неща са отклонение.
Целта на човека трябва да бъде недостижима, тогава тя образува безсмъртието в неговите дълбини.
Без Бога демокрацията е много жалко нещо.
Всички земни училища продават илюзии. Казвал съм ви какво казва Учителят за земните училища: влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет. И почваш наново; имаш диплома, нямаш характер.
Много разговори между хората са разговори между покойници. Много от хората не знаят това, кой говори в тях. Много покойници са тука.
Милиони хора четат библията и умират. В този смисъл библията е „Книга на мъртвите“.
Всички книги за успех, мода и кариера, са път към смъртта. Те отделят човека от себепознанието и от чистия път. По пътя към успеха се развива нисшата душа, а по пътя на себепознанието човек израства в душа и дух. Истинският човек никога не разчита на успех, никога на късмет, на щастие, на случайност или на държава. Той се устремява в Истината, живее за нея, а Тя знае как да го направлява и какво да направи за него. Когато той се е отдал, Истината има грижа за него.
Мъдрецът е човек на Бога, а не на държавата.
Човекът се уморява не от работата си, а от себе си. Човекът се уморява от невежеството си и от собствената си неорганизираност. Това означава неумение да разпределя своите енергии и сили. Т.е. паразитите разпръскват енергията на деня му, защото той няма дисциплина, планираност и контрол. Неумението правилно да използваш енергията си и да я разпределяш, е механизъм на саморазрушение.
Ще ви кажа нещо за женския цикъл: женският цикъл е изтичане на натрупани грешки, болезнени състояния и проблеми. Той е освобождаващ цикъл. Организмът не прощава неправилно изразходване на енергията, никога не прощава.
Правилното използване на енергията решава въпроса за здравето и за дълбокото разбиране. Ако енергията в човека не е организирана, тя го разрушава.
Нежеланието да работиш върху себе си означава умиране.
Социалният човек е смъртен, защото той няма настояще. Целият живот на социалния човек е разплата за миналото, което го лишава от настояще и от бъдеще – всичко това при този човек е разплащане. Поради големите минали грешки, човекът не може да живее сега правилно в настоящето. Той го мечтае, върти се около него, но не може да влезе в настоящето и да живее правилно.
Социалният човек не живее, защото неговото минало го движи със своята нереалност. Той се е самоограбил още тогава. Социалният човек няма свой живот, той си има своя илюзия, която трябва да изстрада.
Позитивното не е истина, а само посока.
Покоят никога не идва при социалния човек, никога не идва при заблудените. Т.е., нечистите никога няма да получат покой.
Който търси щастие, това е знак, че той не е искрен.

3 идея:
ЗА СЪДБАТА

Какво е съдбата? – Това е неспособността на човека да излезе от своето минало. Т.е. тя е тука, той живее в нея, а не в настоящето или в „сега“. Той няма способност да излезе от своето минало, т.е. неговото минало тече.
Съдбата е посята участ, влизане в неуправляеми събития, които нямат нищо общо с истинския живот. Съдбата е една огромна загуба на енергията, защото е зависимост, посята зависимост. Това са всички хора, които са искали да бъдат независими от Бог и Истината – сега са зависими от съдбата и от някакъв социален и жалък живот, наречен уж „демокрация“.
Съдбата, това е лично измайстореният хаос, лично самоограничаване. Съдбата означава, че Бог е бил изпъден от човека.
Какво е Бог? – Даденост! А Сатана е наследственост. Забележете: Бог е даденост, а Сатана е наследственост. Сатана е илюзия.
Който твърдо е избрал Бога и Истината, той постепенно може да преодолее своята наследственост и всички натрупани лоши навици от всичките му родове. Той може да промени и пътя на кръвта си, и въобще своя път и да влезе в даденост.
Съдбата не е живот в Бога, а живот по законите на необходимост. Учителят казва: Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. В момента, в който си се отказал да говориш истината, започнало е зараждане на карма.
Всеки стои или пада според своето поведение, което има към Бога.
Какво е фаталността и кога идва тя? – Фаталността настава, (не говоря за големите напрежения, те са благословени) само ако не вървим по Божия закон.
Докато човекът не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Ние казваме: Нещастни сме, съдбата ни гони. Учителят казва: Никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони. На всяка крачка вашето невежество, вашата глупост ви гонят.
За всеки хиляди години изплащане на кармата, ви са потребни само десет години добър живот. Значи, ако направиш десет години един добър живот и влезеш в тази система, в тази правилност, ще изкупиш хиляди години. Сега нещата, казва Учителят, са кондензирани. Това, което за хиляди години се ликвидира, днес може да се ликвидира само за десет години. Затова идват тези големи напрежения и противоречия, тези огромни дарове, за да можеш да скъсиш своя път и да влезеш в принципите.
Кармата значи да допуснеш в своя ум неща, казва Учителят, които да не са божествени.
Като прощаваш, кармичната вързка се къса.
Не изправяйте грешките, които хората виждат във вас; изправяйте грешките, които хората не виждат във вас. Там трябва да е ударението, там трябва да знаеш какво трябва да оправиш.
Сега си станал, казва Учителят, добър, но твоето минало не е добро и злото идва, за да ти изтече миналото. Ти може да не го одобряваш, но то не те пита. То идва, за да изтече – чрез тежки състояния, психизми и т.н. и т.н. Радвайте се, че имате възможност – дадено е разплащане.
Една горчива дума, казва Учителят, може много деликатно да е казана на някого, даже с една усмивка и много тънка, лека подигравка. И казва Учителят: Кармата вече е започнала. Човекът дори може и да не подозира за това, че ти си прикрил едно невярно чувство, но кармата е започнала и в бъдеще това чувство може да ти донесе хиляди злини. Само това чувство – хиляди злини!
Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отстрани. Дори говорим и за писани неща – молитвата и любовта към Бога могат да ги променят и отстранят. Много такива примери има.
Не можеш да предскажеш съдбата на даоса, на даоския мъдрец – никога. Първо, защото даосът няма съдба – той живее в Дао и в Бога, там съдба няма, няма какво да предсказваш. Той няма минало и въобще не се интересува от бъдеще – той живее в Бога, в Дао. Той има Дао в себе си. А има ли Дао хороскоп? Има ли Бог хороскоп или звезди, влияят ли Му звезди? – Нищо не му влияе; Той влияе на звездите. Дао познава звездите, но звездите не Го познават, те не познават Дао.
Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта; когато даосът се ражда, той влиза в Дао, влиза в Истината. Той не влиза в света – влиза в Истината.
Когато се основаваш на Дао, животът е напълно ясен и неразбираем. Забележете каква красота:  напълно ясен и неразбираем!
Който иска да оправи света, изпуска Дао. Който познае себе си, улавя Дао и знае, че Дао е неуловимо.
Лао Дзъ казва: Който иска да е над Дао, се превръща в илюзия.
Без Дао, човекът е лодка без дъно, но човекът казва: - Аз си имам гребла. Но с тези гребла човекът потъва.
Който има Дао в себе си е по-богат и от света, и от вселената.
И така: пречистването е излизането от кармата. Тази проста дума е много простичка и е прекалено дълбоко учение. Пречистването е излизане от кармата, излизане от ума, излизане от света.
Дълбоко в човека има проблем, а не в света. Проблемите са вътре дълбоко в човека и нямат нищо общо със света.
Човекът е проблемът. Човекът трябва да разреши себе си.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #44 on: септември 22, 2017, 01:36:18 pm »
1.10.2013г.
Л-я: Влиянията
Идея: Цветята
Л-я: В храма на Учителя
Идея: Неразбраните неща
Л-я: В храма на Учителя
Идея: Орелът

ВЛИЯНИЯТА


Нисшите същества са изкусни крадци. Светът, в който живеете е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. По много незабелязан начин те ви създават изпитания и изкушения. И много тънкости има в техните методи. В човека има паразити, които искат винаги да го заблудят и след това да го ограбят.
Всички измами идват от тези вътрешни крадци. Крадците на вещи са нищо, в сравнение с тези от духовния свят. Те са много учтиви. Които не ги разбират, ги смятат за кавалери. Те са от Черното братство, с много знания са, но белегът е – нямат Любов, нямат Мъдрост. Но те са много умни. Те са стари, опитни, изостанали души. Като цяло те са по-умни от хората. Пакости, скандали, разединения – това са техни игри. Сещам се за Мусаши, който казва: Ако нямаш „аз“, ако нямаш его, никога няма да имаш противници. И въобще догодина април ще говорим за Мусаши, той казва: Целта на бойните изкуства е да станеш мъдростта, (говорим за мъдростта на бойните изкуства), да станеш нищо. Тогава вече Нищото воюва за тебе. Тогава вече си в системата на Безкрая, в системата на Бога, на вечността. Но щом имаш его, ти вече сам по себе си си победен.
С някои (става въпрос за тези изостанали души) те си играят с вас, както децата със своите колички. Може да вярваш колкото си искаш, но трябва да различаваш. Например, ако се тревожите, това показва, че нисше същество е проникнало във вас. Мога да задам въпроса така: Ако ти имаш вяра, как така имаш тревога? Как така имаш някакво тревожене, по какъвто и да е въпрос, в каквато и да е връзка? Истинната вяра, която изхожда от Любовта, не от ума, няма тревога; може да има някакво напрежение, но тревога няма.
Вие сте се откъснали от Бога и искате Той да ходи по вашата  мярка – това никога не става. Планове, казва Учителят, не прави в живота си, понеже не ти е работа, това не е твоя работа. За това друг се грижи, а ти гледай постоянно да си вътре в Бога.
При човешката любов вземат участие нисши същества. Всеки, който работи с човешката любов, накрая остава излъган. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Всички заблудени в любовта са заблудени от теориите на падналите ангели.
Странно явление има в света: всичко сме готови да жертваме, само да не възприемем Истината.
Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се в световния вихър. И казва Учителят: За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.
Ако не се интересуваш от Бога, дяволът ще се интересува от тебе.
Свободни сме само когато работим в съгласие с Бога.
Ще срещнете духове от Черната ложа, у които има много знания. Някой път Бялото братство ходят в техните школи да се учат, много знания и много тънкости има там.
Който е чист, един нисш живот не може да го яде и разяжда.
Щом си с Бога, можеш да победиш дори и страшно влияние, но без Бога и комарът е много нещо.
Щом държиш твърдо идеята за Бога, там тъмните духове са слепи. Въобще в Любовта те са слепи, Любовта е Негова светлина, Негово действие. Там те нищо не виждат, но въпросът е – ти къде си?
Тебе те гони, казва Учителят, тъмният дух - ти хвърляй нагоре твоето съзнание, издигни се към Бога.
Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда.
Не можеш да станеш господар на своя живот, докато не се научиш да управляваш тези слабости, които са паднали духове. Слабостите са паднали духове, паднали своеволия.
Щом нямаш любов към Бога, ще се срещнеш с влияния по-силни от тебе.
Любовта към Бога е вечният Страж, вечният Пазител.

1 идея за размишление:
ЦВЕТЯТА

Първо, цветята са деца на ангелите. Уханието на цветята, казва Учителят, не е от самите тях, а от ангелите. Късането на цветя е отнемане на живот.
Външно цветята живеят на земята, но вътрешно те живеят в духовността, в духовността  на ангелите.
Няма по-красиво нещо от усмивката на едно цвете.
Не съветвам никого да къса цветя.
Цветята са фини енерги, слезли в тяло, облечени в енергия. Например, на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.
Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужасът на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.
Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.
И кокичето и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало; расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. „Покой“ значи далече от себе си и близо до Бога.
Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане живот.

2 лекция:
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят казва: Когато Учителят се ражда, Той се ражда като нероден. Т.е. това е само слизане, явяване – няма раждане.
Ако имате любов към Истината, ще ме познаете. Всичко друго е без значение за вас.
Ако искате да ме видите, вие трябва да обожествите своето уединение.
Аз познавам Бога отпреди сътворението, казва Учителят.
На чистия дарявам Любов; на мъдрия дарявам безмълвие; на истинния дарявам Бездна.
Аз не нося време в Себе Си, аз нося вечност и Истина.
Обиколил съм всички слънчеви системи.
Аз Съм, Който ще обърна и смекча сърцата на този народ.
Тука, казва Учителят, няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявява чрез мене.
Това, което се нарича „страшен съд“ е за тези, за които ще настане нощ за 12 милиарда години. Това е идеята на страшния съд, т.е. Бог ще се оттегли от тези същества.
Аз Съм, Който правя само веднъж опит с един човек; вторият път правят опити другите. Т.е. един път го привиква и му предлага Учението, после е свобода.
Аз много пъти съм казал на дявола да ме глътне, но той не ме иска.
И в новата епоха ще говоря пак за Любовта.
Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма – има тесен път.
Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия.
Който възприеме, ще расте; който не – остава за други еволюции.
От 7 милиарда години законите на Бялото братство не са се изменяли на една сто милионна част.
Аз 10 пъти съм умирал и 10 пъти съм възкръсвал.
Ако болният в даден случай, преди да съм го излекувал ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако той ме обикне, ще оздравее – това е закон.
Аз искам да бъда непознат на хората.
Ако ви говоря, за една година ще се оправите. Пък ако не ви говоря, на вас ви трябват 20000 или 25000 години. Те трябва да минат, за да има микроскопическо подобрение.
На мнозина казвам: Аз Съм престанал да бъда добър. Има нещо много по-дълбоко от тази доброта.
Не отлагайте за следващия си живот, ще се влоши положението ви.
Казвам: Никакъв баща нямам, без баща съм, без майка съм.
Хората плачат, нещастни са. Но Аз казвам: Това е благословение.
Тези от вас, които не работят, ще останат назад.
Ние знаем, че идва нещо страшно в света, което светът никога не е виждал. Когато светът го види, дори и на малките деца ще побелеят косите.
Казвате: Ние от 20 години, как сме тръгнали в този път... Аз от хиляди години считам, че нищо не зная, а вие от 20 години мислите, че много знаете.
Ние разполагаме с такова знание, за което съвременните хора нищо не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесън, т.е. за обикновени неща.

2 идея за размишление:
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

Невъзможните неща са възможни, а възможните са невъзможни.
Лесният път е най-мъчен; най-мъчният път е най-лесен.
Бог ще уреди всичко. Учителят казва: Не е така. Бог ще нареди всичко, но чрез тебе – чрез твоя ум, чрез твоето сърце.
За глупавия човек всичко е спънка.
Има сиромашия, която е желателна: тя развива търпението и започва да търси богатството вътре в себе си.
Смъртта е резултат от неправилно приложение на Любовта.
Лошите хора трябва да бъдат богати, за да имат с какво да се занимават, иначе те биха направили многократно повече престъпления.
Без любов всичко е загуба.
Учителят казва: Наричате ги „болки“. Не са болки, това е учене на нещата, това е изучаване.
Престанете ли да страдате, вие сте фалирали.
Нито времето ще изправи живота ти, нито Господ. Но ти ще кажеш: - Аз ще изправя живота си съобразно Божествените закони.
В противоречията и страданията се крият нова мисъл и велико благо.
Човешкото ограничение заробва, а Божественото ограничение освобождава.
Човек може да бъде лош или добър, но не и животът.
И боговете знаят, чене трябва да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си.
Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си.
Успехът е в ръцете на Бога, а доброто е в човешки ръце.
Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости.
Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже.
Всеки човек, който е бил поставен в добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал.
Каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
Ако ви дават щастието на земята, не го вземайте, защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Ако лекарите при сегашните условия на живота успеят да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло в света. Затова не им е дадено да разбират и да лекуват.
Здравият човек прави много зло и много тежки карми и за себе си, и за другите, затова болестите идат като спирачки.

3 лекция
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(продължение)

Аз не мога да обичам първо човека. Това е въобще погрешен метод – трябва да обичаш Бог в човека, не самия човек.
За мене злото не съществува, казва Учителят, Аз имам много остро ухо.
Реалността е вътре в мене, а не в огледалото.
Говоря ви, защото имам отношение към вас.
Аз съм от тия, които всякога са били в Бога – и в миналото, и сега.
Само един реален свят има за мене, няма два свята.
Аз намирам смисъла на живота на съвсем друго място. Тук само ще кажа, че смисълът не е нито в този свят, нито в другия свят.
Мога да влея в душите ви това, което никога не сте имали.
Аз съм Любов и Аз съм Пътят.
Аз не проповядвам никаква религия.
Който веднъж се е срещнал с мене реално, работите му почват да се нареждат добре.
Бог ме създаде така, че Той у мене да урежда нещата, аз нищо не уреждам. Той така ме създаде, че Той е Уредителят. По-хубаво нещо от това няма. Вие сте видяли, хората сами искат да уреждат живота си и нищо не уреждат. Това не е тяхна работа, а на висшите същества. А работата на човека е да влезе в древността си, която Учителят я нарича Любовта, Мъдростта и Истината.
Аз съм ходил до дъното на ада.
Аз искам да бъдете в огнената пещ.
Не е важно дали външният свят ни одобрява или не.
Аз мога да накарам и мухите, и пчелите даже да ви обичат.
Както Аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
За мене няма тайни на Земята.
Не може да ме обича някой, когото и аз не съм обичал.
Ако е до времето само, аз мога да ти дам време колкото искаш, стига да работиш. Става въпрос, че Учителят може да удължава и живота, стига да се определиш твърдо да работиш.
Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си.
Ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях.
Казват хората за мене: „Той там омагьосва тия хора, омотава ги“. Не! Аз омотавам хората в Истината, а ги размотавам от лъжата.
Какво значи да ме последваш? Значи да приемеш свободата и да живееш в Истината.
Сега вие чакате да дойде Христос. Там, дето има лъжа, христовият крак няма да стъпи, туй да го знаете.
Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога.
Аз казвам: Бъдещият свят ще е направен от Истина.
Кой създава кризите в света? Учителят отговаря: Сам Господ, Той ги създава. В кризата това е времето да израстваш, да покажеш благородство и истинолюбие.
Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома си? – казва Учителят. – Мога.
За Бога няма сектанти в света. Сектанти никъде не съществуват, защото всичко е в ръцете на Бога, всичко се ръководи от Един Бог. Тука само малко ще ви обясня: ако Бог те е изпратил в някакво черно място при черен Учител, то е защото след време да можеш да познаеш истинския Учител и да го различаваш. Там си, за да наблюдаваш, да се учиш и след време да знаеш разликата. Така че всичко се ръководи от Бога и Бог знае какво прави.
Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.
Повече от 30 години мене ме считат, че нещо не ми достига, (църкви и други), че моят ум не е на място. Тия, които ме считаха така, техният ум изхвръкна.
Всеки човек, който не обича Христос, не може да обича и мене, няма да му бъде дадено. Всеки човек, който обича мене, обича и Христос.
Казвам: Аз не вярвам в Бога. Аз Го виждам. Той е вътре в мене и навсякъде Го виждам. Ти вярваш, а аз Го виждам. Аз ходя в Него и навсякъде Той ме ръководи. И знанието, за което ви говоря, е за съвършените.
Само пред Бога имам страх, затова претеглям всяка своя дума.
Някои питат: Достъпно ли е вашето общество? Учителят отговаря: Щом си определен от Бога, достъпно е.
Има кой да се грижи за вас, но тези същества не са на Земята, те са извън Земята.
Ако вярваш в мене, аз мога да те избавя от ада.
Казвате: Ако Бог е с нас... Учителят казва: Той е с нас. Въпросът е вие дали сте с Него.

3 идея за размишление:
ОРЕЛЪТ

Ще говорим за орела и като дух, и като птица.
Орелът е същество, докоснато от най-древното време.
Орелът е същество, търсач на праобраза. Той е повече дух, отколкото е птица. Ние го виждаме като птица, но той е повече дух. Той е част от древната изконна сила и мощ, затова той прилича на древен войн.
Докато повечето птици са енергии, то орелът е концентрирана сила. Той е мълчалив, величав и недостъпен. Даже и при приятелство той си остава недостъпен.
Орелът е дихание на древно и епично същество-войн. Енергията му е мощен двигател и затова той царства, той е властител. Той никога не прави излишни полети, нито безсмислен лов или лов без необходимост. Орелът има огромна концентрация, а тя е част от първичната сила.
На него му е било позволено да се взира само в долните светове, но не и в Бога. Това същество е отпаднало от расата на боговете, но то си остава с висока сила, с могъщи криле, много гордо същество и неподвластно на време и сътворение. Макар, че изглежда сътворено, т.е изглежда уловено от сътворението, но то живее повече в духа.
Друга истина за него е, че това е много концентриран убиец, особено когато е много гладен. Енергията на орела е станала хищна, защото не е била приета от Божията Изначалност.
Орелът – това е същество от вихрова сила. Той е подвластен само на Великия замисъл. Има окултна тайна в орловата сила, нещо от Първичния вихър.
Орелът – това е изначалният стремеж да се проникне в неизбродимото, в Пустотата, но не му било позволено, има дълбока причина. Тази царственост, която я има в орела, е послание от изначалната сила и енергия; изначаланата сила и енергия, точно царствена и властна.
Да се стреля срещу орел е равнозначно на много тежка участ, защото вече нещо дълбоко те е видяло, а това означава, че те чакат много тежки и мъчителни прераждания в живота.
Това недостижимото е свързано с устрема на орела. Някога в миналото си той е искал да достигне до нивото на боговете, но нещо не му е достигнало и нещо е останало в устрема му и в осанката му... Но, нещо не е било допуснато.
Орелът е властелин на въздуха, докато боговете са властители в Любовта. Те, боговете, дълго са я преследвали и са се установили в Нея. Орелът е изключителен преследвач, но не е могъл да осмисли Любовта.
Орелът е древна духовна стихия, отстранена от Тайната на Бога.
Орелът е стар войн. Той е скачал много пъти в Бездната, както и толтеките. За да се научи на своя полет, много пъти е трябвало да скача в Безкрая.
Орелът е мощно същество, което владее своя полет, своята устременост. Дори той се опиянява от своя полет и от своя устрем. Устремът му е опиянение. Макар че е изпуснал Любовта, той владее духовни неща – сила, концентрация, изненада.
Орелът е загатване за нещо недостижимо. Учителят казва: Вие трябва да бъдете идейни орли, орли на високата мисъл в света. И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, на Мъдростта и орли на Истината.
Следваща лекция на 5.11., за богомилите.


АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #45 on: септември 22, 2017, 02:50:29 pm »
05.11.2013г.
Л-я: Богомилите
Ид: Симеон Антипа
Л-я: Богомилите
Ид.: Никита Странник
Л-я: Поп Богомил – непокорният свещеник
Ид.: Боян Магът

БОГОМИЛИТЕ

Богомилите показаха пътя към чисто духовната свобода. Те са напълно съзнателни духовни същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата.
Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, но според падналите е проповядвал ерес. Тази ерес, т.е. друго име на Истината, е уплашила старото, застояло духовенство в почти цяла България. Злата сила отдавна е слязла и се е вселила в недуховния, външния човек, нечистия и тук сам Бог му подава ръка и му изпраща богомилите, т.е. Истината. Но те не я разбраха и я нарекоха „ерес“, и влязоха в застоя. Само за малко ще се отклоня: в Русе един брат настоя да ви кажа туй, което се е случило на една конференция, където е трябвало да се говори за богомилите. Патриарх Кирил е казал: „Не мога да благословя, защото е ерес“; един монах от Атон казва: „И аз не мога да благословя, защото е ерес“. И двамата после умират. Патриархът е затиснат от един дух мощен във водата (внезапната смърт на варненския митрополит Кирил в морето през юли 2013г.), хората си мислят че разни други причини, но няма време вече за отлагане. А другият монах, атонския, един куфар пада във влака точно в главата му и го убива. Настояваше много да ви го кажа, между другото го споделям. Разбира се, дали някой ще си направи поуки или не, но има определени времена – когато отричаш нещо, вече не ти се разминава. Дълго време можеш да отричаш и да ти се прощава, но има един момент... Такъв случай има и във Френската академия на науките: извикал пред всички „Няма бог!“ – разрив на сърцето и умира на място. Така че, има определени моменти, когато Бог дава някакви уроци за този, който умее да слуша.
...те нарекоха Истината „ерес“ и изпъдиха Бога. Най-големият грях: да изпъдиш Бога от живота си! И влязоха в застоя, хиляди години застой! Бог им подаде ръка, защото Той не държеше на църквата, а на Истината и им изпрати истински хора. Но те нарекоха Неговата истина „упадък, ерес“ и умряха в застоя; застоят е умиране.
И така, църквата се е създала, след като развитието се е объркало. Забележете: църквата е осъдила Бога и Боян казва: Църквата стана змия, биде й отнето духовното образование и тя остана не в духовността, а остана в религията и в ритуала, изпъдена от духовното образование. Защо е останала там? Боян казва: За да се самопогубва. Тука няма развитие, защото никой не може да излъже Бога с лицемерие.
Богомилството е вдъхновено от Истината и от чистата духовност, от чистите извори на Бога. Богомилите са знаели, че и църквата и народа са лишени от Истина и духовност.
Целта на Истината или чистата духовност е освобождаване от нечистата религиозност, т.е. робството. Тази религиозност е робство.
Пътят на духовността е себепознанието, а то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност, защото това е истинска катастрофа.
Поп Богомил казва: Духовността е ужас за всяко зло и за всяка религия, защото тя е от по-високо място, от по-високо произхождение.
Всеки, който се е посветил на Истината е жив богомил, а да се посветиш на някаква си църква или религия, това е падение. Казвам: Бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе свобода, а религията – робство. Учителят казва: И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпънаха на кръста. И казва още: Когато разгониха богомилите из България, българския народ падна под турско робство цели 500 години. Това са думите на Учителя – заплатата за изпъждането на божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и от тогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.
Богомилите са една чудна струя в тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.
Богомилството не е външно учение, то е тайно учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога – и буквално, и преносно, и всякакси – умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре. Между другото, думата „толтек“ означава истински войн, не боец. Догодина, когато ще говорим за бойните изкуства, там ще обясним. „Боец“ е ниско ниво – тези, които са останали на ниво дисциплина, правила, техники и бойни изкуства. Тези, които са посветили живота си на Бог и на Истината, те имат право да носят името „толтек“ или „воин“. Те са съвсем друга категория, те не се занимават с бойни изкуства, защото те са дали Бог да воюва в тях. Но те са видяли същността и затова имат право да носят това име – „толтек“.
Когато си видял тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. А когато само си въобразяваш Бога, тогава ти се проваляш.
Има три неща, според богомилите, които много сурово се наказват в отвъдния свят, три неща.
Първо: лъжесвидетелство,
второ: даване на пари с лихва и
трето: подслушване с цел изкривяване.
Тези неща имат много тежки последствия в отвъдния свят и въобще в бъдещи прераждания.

1 идея:
СИМЕОН АНТИПА

Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и пазителят на богомилските тайни книги, както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен, като се почне... Освен, че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне, когато го завели да го видят. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.
Древен пазител от минали животи, древен мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.
Симеон Антипа има около 7-8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям мистик, гностик, историк, архивар и книжовник. Книгите между другото някой път ще ви разкажа, са страшно нещо. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите, нито някога... и за антикварите. Занимавам се от хиляди години. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е. Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят. Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока, и т.н. Някой път ще се спра по-подробно, да ви кажа конкретно за книгите като същества и не случайно определена книга те посещава. Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.
Мъдростта на Симеон Антипа:
Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.
Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.
В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях. В мъчението съзрях своята неразрушимост. Виждате как говори истинската вяра, вяра без примеси, вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.
В най-голямото си мъчение, преди да издъхне Симеон Антипа е казал: Бог е бездна от благост.
Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от църква, от религия и от свят.
Ако имаш цялата любов към Бога, ти вече си Негов син, Негов духовен храм.
Ние не се молим за онзи външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.
В мъчението е нашето спасение и ние го приехме. Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.
На голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.
Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.
Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по тайния закон на Божията милост. Разбира се, скрита, но истината е такава – това е Божията милост.
Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната и Луцифер не е могъл да му устои. То е било тайна на Хаоса, чудовище от Древния хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос.
Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. Казано по друг начин, те отпадат от развитието.

2 лекция:
БОГОМИЛИТЕ

Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали и те заслужили Неговото вечно благословение.
Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи спасението.
Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целия им живот, душа и дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.
Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи освобождението – това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията свършва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.
Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите – защото тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.
Богомилството не е църква, защото е различаване и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог.
Битката на църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия разум, битка на застоя срещу Любовта.
Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във вярата, и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в свободата, в духовния свят, а църквата се вкорени в застоя и в земното, и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.
Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.
Боян казва: Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога. Изключителни думи на Боян Мага!
Богомилството, това е постигане на първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.
Богомилството, това е един от заветите на Бога с човечеството. Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази любов с някакви си свещи и ритуали, и който няма тази любов, да изпълнява някакви свещи и ритуали и да очаква нещо.
Богомилите, това са духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.
Богомилите бяха призовани да свидетелстват Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и църквата и народа живееха в безмислие.
Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е пътят на Христос.

2 идея:
НИКИТА СТРАННИК

Никита Мистик, наричали са го още „мистик“. Понеже той е патриарх, напуснал църквите и станал ученик на Боян, наречен още „проклетият патриарх“. Това е човек на свещената идея.
Казва: Аз живея там, където е мистичното вдъхновение. Това е моята река.
Никита Мистик казва: Никога не мисля за църква, аз мисля само за Бог. Никога в ума ми няма понятието „църква“ – аз мисля само за Бог и само за Неговата Истина. Защото без Истината аз прозрях, че обеднявам.
Човекът, който е кръстен само с вода, той умира – умира на кладата, умира в живота, умира в огъня. Вярата трябва да е по-силна от огъня, това е нейната тайна и затова истинското кръщение е с огън. Водата е за тези, които не разбират Истината; огънят е за тези, които живеят в Истината.
Бог е безкрайно необясним, мистично неясен и чудно близък.
Само с чистота можеш да прободеш смъртта  и злото.
Толкова трябва да търсиш Бога, докато Го откриеш. После вече заживяваш в мистичното съзнание.
Само мистикът има право да навлиза в непознатото знание.
Казва: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.
Въпросът е не как да познаеш Бога, а как да се научиш да отсъстваш. Разбира се, егото не може да отсъства.
Ако не приемеш злото с любов, не можеш да го преодолееш. Ако не можеш, не можеш и да го погълнеш; ако не можеш да го погълнеш, тогава кладата не е достойна за тебе. Тогава избягвай да изричаш Божието име – не говори за Бога, а мълчи!
Опасностите в живота са духовни градители.
Мъдрият разчита на Божествената си Любов, а не на добрите си намерения. Така говори Никита Странник. Не на добрите си намерения, а на Божествената си Любов, т.е. той има още по-дълбока основа от добрите намерения.
Земният човек страда, казва Никита, и в изобилие и в бедност; и в порядък и в безпорядък. За земния човек въобще няма значение порядъка, той винаги ще страда – паразитите са там, пък безпорядъка да не говорим.
Човек страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското – в това той е преуспял.
В чистотата има тайно укрепление. В чистотата има скрита крепост.
Щом живееш във видимото, ти си човек, а не си дух. Т.е. ти си неосъзнат и всички, които ви казват, че сте хора, нямат представа от Истината. По всяко време сме духове, но хората казват: - Не, все пак сме хора. Такива хора няма смисъл да говориш и да ги убеждаваш.
Бог е създал Любовта, а човекът е създал объркания свят.
Съдбата прави велик поклон на този, който се е справил със себе си, който е разрешил себе си.
Човекът се храни с това, което дава, а не с това, което взема.
Думите, казва Никита, спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.
Човекът не е роден, за да бъде разбран, а за да разбере Бога, своя Баща.
Истинската уста познава тайната, но не я произнася.
Последните думи на Никита Странник преди смъртта са кратки: „Идвам Господи!“ Нищо повече, две думички, ясни и осъзнати напълно – да знаеш откъде си дошъл, къде отиваш – напълно осъзнато. „Идвам Господи!“ – просто не се нуждае от нищо друго.

3 лекция:
ПОП БОГОМИЛ
Непокорният свещеник

Църквата е голямата ерес, но в смисъл на падение. Но тя не иска да чуе за завръщане в изначалната чистота, която е Бог. Бог никога не идва при заблудените.
Бог е единственият жив Път, единствената жива Любов.
Животът на земята е забрава на Бога, а животът на църквата е изкривяване на Бога.
Загива този, който не чува предупрежденията Божии.
Ако трябва да се съмняваш, съмнявай се в църквата, но трябва ли да вярваш, вярвай в Бога. Само вярата в Бога е плодоносна. Църквата е враг на човешкия род, тя никога не го въздига. След време ще обясним, когато говорим за бойните изкуства: истинският войн няма нищо общо с победи и загуби, той е предан отвъд гроба и неговият подход е съвсем друг. Той държи на истината и стратегията, а не на победи и печалби, но когато дойде времето ще говорим и за това.
Ако църквата е твоят спасител, това означава, че Бог те е изоставил – думите на поп Богомил,  строги още тогава и сега действат.
Истинното служение е в любовта, а не в ритуалите. Отново нещо просто казано – в любовта, а не в ритуалите.
Който вярва в църквата, ще бъде унижен от Божията воля. Идва определен момент и Божията воля го унижава.
Сам Христос не е православен, а е Син Божий.
Думата „хляб“ означава насъщния духовен хляб – това е чистото разбиране. Истинското духовно разбиране на Бога, това е единственият хляб.
Бог е лишил Сатана от небесно достойнство за Своите цели.
Грехопадението е изпускане на насъщния, истинския хляб. Т.е. истината е била изпусната.
Чистата истинна вяра е силен приятел, но тя също трябва да бъде укрепена от Любовта.
Чистото сърце е истинската църква на Христос.
Изоставих църквата и отидох при Божията истина, и затова ме упрекнаха, че даже ме отлъчиха и видях, че отлъчването ми е Божие благословение.
За чистото сърце и пещерата е олтар, а за нечистия олтарът е гроб.
Църквата има много отговори на въпросите, но тя няма Бог в себе си.
Църквата е заседнала в света, но Истината не е от света.
Който е приложил Любовта, има Бог в себе си; той няма църква, а има Бог в себе си.
Църквата е била създадена, когато се е случила измяната към Бога.
Всичко сътворено е измяна; всичко несътворено е вярност към Бога.
В църквата на смъртта остават тези, които не могат да се променят.
Който не може да се промени, нищо не може да промени.
Да възлюбиш църквата, това е робство. По-скоро бих възлюбил вълк – казва поп Богомил. След време ще ви говоря и за вълка, това е мистично същество. Не е така просто, не е като кучетата – от рода на кучетата, но не се поддава на зависимост. Той си има древна независимост и стара, скрита мъдрост в себе си.
Бог се разкрива като тайнство само на съвършената Любов.
Никога не заменяй Бог за църква! – това е един от съветите на поп Богомил.
Мъдрият е тайна книга Божия. Той чете от дълбините на своето съзнание, там е неговият ръкопис.
Книгите на поп Богомил били наречени „страшната книжнина“. Почти всичко са горили богомилско, мисля че съм ви казвал, дори и рядката книга „Зелейник“ – богомилски рецепти, рецепти не от билкари, а от мъдреци. Рецепти, които наистина помагат на хората, дори и това е било горено. Всичко е страшно, щом е богомилско, така мислела църквата.
За поп Богомил казвали: Този бунтовен поп, заради него многобройни църкви опустяха.
Казва: Сам Сатана се е настанил в църквите, като в свой дом  и сам той бръщолеви едно и също, за да увеличава неразбирането и безумието на падналите. Никаква религиозна служба не може да се сравни с любовта към Бога – казва поп Богомил.
Църковното християнство е тъмна духовност, отдавна изпъдена от Царството Божие.
Укротяването на бурята не е укротяване на морски вълни, казва поп Богомил, това е укротяване на страстите в човека, паразитите – това е укротяване на бурята. Страстите, които бушуват в човека от Сатана и от тях човек потъва, а който ги укротява, лодката му излиза над водата, защото Бог е с него. А лодката – това си ти, самият човек. Това си ти - твоята същност.
Тайното знание много отдавна е напуснало официалната църква.
Тези, които не разбират Бога, това са църквите. Те увеличиха злата сила в света.

3 идея:
БОЯН МАГЪТ

„Великата ерес“ е едно велико слизане на Истината в света.
Истината е съкровището на мъдреците.
Истината няма нужда от религия, няма нужда от свещи.
Нечистите ще бъдат тласнати в още по-голямо заблуждение и невежество. В един момент те няма да имат избор, понеже са отлагали и Боян казва: Ще бъдат тласнати в още по-голяма степен на заблуждение и невежество. За нечистите ще угасне дори и надеждата. Те ще търсят Божията милост, но Боян казва: Тя ще мълчи!
Който е посял зло, ще се вкорени в тъмнината. Тъмните ще потъмнеят двойно. Тъмният език, тъмният говор, това е стара, мрачна прежда, така казва Боян.
Величествена е Тайната наука, но е забранена.
Невидими духове се движат в мрака, но в Любовта те са като заслепени, там те нищо не виждат.
Търси, човеко, неземното Битие, както пустинникът търси водата.
Не подозира църквата, че при нея е вече по-страшно, отколкото в ада; по-страшно, отколкото в ада, понеже все още е скрито.
Ако волята ти не може да пробие света, тогава ти си човек от света.
За църквата, казва Боян, няма да има спасение. Ще повторя, въобще страшният съд е най-вече за нея; политиката е отделен въпрос, там поначало това са умрели хора, няма смисъл да бъдат доубити – ще бъдат, но няма смисъл. Мусаши  казва: Когато аз убивах много хора, (Мусаши си остава един велик посветен) аз открих, че убивам хора-мъртъвци – видях го, Бог ми разкри. Мъртъвци – хора с его, хора с голямо его, представители на големи майстори на сабята. Такива избивал, плюс много други, както и да е. Ще говорим след време за този изключителен учител.
За църквата няма да има спасение. Църквата е много старо зло, която увеличава злото.
Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество – изключителна заслуга за пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните – духовните хора.
Хората обладават само това знание, казва Боян, което Бог е пожелал.
Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си и поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик – странен и неразбираем.
Боян е наричан още в миналото от българите „древна мъгла“. Но думата „мъгла“, някой път ще ви разкрия какво казват друидите, е особен род същество, древно същество с дълбок замисъл, не просто някаква си мъгла. Значи, Боян е древна мъгла, древна неопределеност. Докато определеното е ограничено, това е неопределено, непознаваемо.
Той е бил изпитан от Великия Бог в миналото още, дали ще избере качествата си и дали ще остане верен на същността си. Но Боян е знаел, че качествата са ограничения. Той се отказал от добродетелните качества, избрал същността, избрал по-дълбоко навлизане в Бога.
Боян е разбирал истинското благо за своя народ, а не онова привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения. Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога, и затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора!
Боян казва: Дълъг път изминах в световете, докато си събера Синовете на пламъка – богомилите, - и докато ги запаля.
Кладата е духовен подвиг, мистично тържество. На кладата, Боян казва, човек придобива своята вечна, истинска опора завинаги. Кладата е повик за влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука вече не говорим за духовното ниво, а за Божественото ниво. Между тях има и друго ниво, съкровеното ниво, след духовното е съкровеното, след съкровеното е Божественото. После следват три по-високи степени. ... влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука Любовта призовава към себе си само изключително верните и предани същества.
Кладата, казва Боян, е изгрев; изглежда на залез, но нищо подобно – кладата е изгрев. Тука изгрява Вечността.
Жертва, която е призована на кладата, никога не е от този свят (става въпрос за избраност).
Кладата, това е чистият път към тайната на Бога; не просто път – чистият път, правилният път към тайната на Бога. На кладата се вижда кой изгаря за Бога и който изгаря за Бога, той Го постига завинаги.
Църквите сториха грях срещу богомилите, което беше най-тежкият грях и посегателство – посегателство срещу Святия дух. И хиляди години няма да им бъде простено, защото който е посегнал на Святия дух, ще се влачи дълго в застоя. А речено е: Грях срещу Святия дух не се прощава нито в този свят, нито в онзи свят, и затова техните молитви са напразни – казва Боян.
Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят и тръгнаха на поход срещу тях. И Святият дух ги запечата в застоя. Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си, и в света.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #46 on: септември 22, 2017, 05:46:53 pm »
3.12.2013.
Извънр. л-я: Учителят за кармата
Л-я: Медитацията
Ид.: Медитацията
Л-я: Древните котки
Ид.: Древните котки
Л-я: Чистият смях
Ид.: Чистият смях

Извънредна лекция:
УЧИТЕЛЯТ ЗА КАРМАТА

 Много важна книга, която скоро влезе в печатницата – Учителят за кармата, много важни неща, една от най-силните книги.
Учителят казва: Твоята съдба се определя от отношението ти към Истината.
Кармата е отклонение от Истината.
Ти си осъден от собствените си лъжи. Няма значение дали в минало прераждане или сега, ти си осъден от тях.
Който избере пътя на Истината, възстановява свободата си.
Слаби са само хипнотизираните от лъжата.
Погрешките се изправят само чрез страдания. Съдбата е изключителен преследвач на твоите погрешки. Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават само когато се изправят. Някои мислят, че с едно „извинявай“... Една дума може да убие човек и те мислят, че после всичко е наред с едно „извинявай“. Няма „извинявай“, всичко се оправя!
Злото не е в погрешките, а е в отлагане работата върху себе си.
Съдбата управлява само нисшата природа на човека.
Кармата е просто слуга, донася последствията.
Казва Учителят: Внимавай днес, докато имаш избор.
Когато човек промени себе си, Бог променя своите решения за него.
Винаги има един изходен път: да работиш върху себе си и да възстановиш връзката си с Бога.
Бог е Лечителят. Само Бог изцелява. Някои мислят, че като имат пари, могат да се излекуват от всякаква болест. Не, не се решава от такива неща, а от скрити намерения и защо иска здраве. Защото със здравето могат да се правят много глупости и карма.
Всички хора са стари длъжници на Бога. Кармата е събирач на всичките ти дългове към Бога.
Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата.
Лъжата е необходима за лъжеца. Пак ще обясня. Защо? – За да си получи заслуженото. Понеже е тръгнал по този път, той трябва да изстрада този път.
Който лъже другите, животът ще го излъже.
Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата.
Великият и скрит Бог създава събитията в твоя живот. Всички събития, и тези които наричаш „случайни“ не са случайни. Казвал съм ви, Бог управлява и случайностите.
Съдбата ти влияе, защото нямаш истински знания.
Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе. Кой ли не живее в тебе, но си затворил вратата на Бога.
Разумният е извън съдбата, той всичко предвижда. Другите се управляват от случая, зависят от много неща.
Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Ето откъде могат да почнат много хубави неща – власт над себе си, над всяка дума. Някои хора мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят.
На всяка стъпка, казва Учителят, има промисъл, но хората не виждат.
Съдбата е също така и неразбраната Любов, всички, които са злоупотребили с Любовта.
Строгостта на съдбата, това е милостта Божия. Съдбата е още болест на съзнанието.
Забравата на Бога е най-големия човешки грях, а не грехопадението.
Закъснелите в еволюцията ще бъдат лишени от развитие.
Съдбата на света минава през Великия Учител на вселената.
Ако аз ви изоставя, казва Учителят, вие сте изгубени.
За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
В Мене е ключът, казва Учителят.
Обикновената човешка любов е кармична. Всички я виждат: като изтече, хората се чудят въобще какво са правили заедно, защо са си губили времето. Изтекла е.
Кармата не е дълг към определен човек, а дълг към Бога.
Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани: него ли обичате или Бог в него? Това е много тънка и важна разлика – него ли обичаш или Бог в него. Ще обясня: ако обичаш Бог в човека, Бог ще те научи на правилни и хармонични отношения, на пълнота. Ще имаш мярката как да обичаш. Говорим за разумна и мъдра Любов, а не за човешка. Ако обичаш първо човека, а после Бога, и едното и другото ще се обърка и ще се отдалечи от тебе.
Всяка вражда се явява отново, за да бъде разрешена. Т.е., във всяко семейство и роднини има древни приятели и древни врагове събрани, за да се разреши това минало и да има след време свобода.
Най-мъчното учение е хората да повярват, че всичко, което става е за добро. Говоря за най-тежките неща. Защо е за добро? – Защото Бог го ръководи и там няма грешка: нито в земетресение, нито в наводнение, нито в тероризъм. Много хора и политици големи (всички са малки, но...), казват: „Не можем да се справим с тероризма“. Аз имам методи за директно справяне и с най-тежкия тероризъм; не означава, че ще отида да им го кажа. На първо време само ще кажа: при чистия живот тероризмът угасва, защото Бог го видоизменя, той е насочен към нечисти същества. Няма нищо общо с чистия живот, но има и други неща.
Казва Учителят: Ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва.
Който е изпълнен с Любов, не създава карма.
Свързвай се с Бога, а не с хората.
Съдбата може да се видоизмени с много усърдна молитва. Наистина молитвата е голямо оръжие, „по-остро от всеки меч“ – казва Библията, изключително оръжие.
Съдбата е огледало на отношението ти към Бога.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. А то е нещо цялостно, защото всичко е Бог. И казва нещо много важно: В много малки мигове се решава съдбата на живота. Малки мигове!
Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим истината.
Лъжата е смъртният грях. И бялата, и черната лъжа са все лъжа.
Там, където няма Истина е вечно безпокойство. Това са умствените хора, религиозните хора, астралните хора. Каквото и да им се случва, вечно бепокойство.
Когато един човек извърши убийство, той сто години спира своето развитие.
Вие прилагате, казва Учителят, това Божествено учение, но нямате резултат. Защо? – Защото той отпосле ще дойде. Там, където сега върви назад, това е твоят стар живот, той е също тука. Той върви заедно с тебе.
Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Затова аз казвам: Вярвай в Бога, а не в хороскопи и звезди. Конкретно и просто: вярвай в Бог и в Истината. Знам, на моите лекции много астролози избягаха, и в Русе, и в София, както и да е. След време някои пак идват, но така или иначе астрологията е нещо странично. Истината е нещо съществено.
Който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде закона на необходимостта.
На много хора кармата не им позволява да работят за Бога. Искат, правят разни неща, но твоя стар живот, там има нещо, което трябва да се разреши, за да получиш позволение, повикване.
Онзи, който работи за Бога, отгоре се уреждат неговите работи. Много просто: да кажем, не дават пари на миньорите. Един миньор ако каже: „Господи, обещавам ти от днес да си посветя живота на Тебе, на Истината и на чистотата“, Бог ще го извади от всякакви условия, от някакви си човешки снабдявания жалки и т.н. За всеки има изход, ако реши да стане по-истинен и по-разумен. Всеки може да го провери, но трябва да се опълчи срещу себе си.
Някой пита, казва Учителят, дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш, а когато не отидеш, не е предопределено. Много простичко, много важно правило.
Спасението е въпрос на настояще. Настоящето е Божествено, уловете го.
Не мислете, че няма връщане, деградиране назад. Ако ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си изгубиха светлината си, какво остава за хората. Ако Господ е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, той може да направи и на вас да ви израснат рога и копита. Тука се сещам, когато Учителят говори за прераждането, за големите философи, ученото невежество, дето все спорят има ли Бог, няма ли Бог и каквото и да е. Накрая, казва Учителят, Бог ги изпраща в някое село, стават магарета и някой селянин ги бие с камшика, и казва: Дий сега! Това е философията – старата философия много камшик ще яде, докато се научи.
Казва Учителят: Той може да измени вашата форма, така както и хората са станали делфини и т.н. Той има абсолютна власт, винаги така е било. Вярваш - не вярваш, Той променя всяка форма. Червеят след време ще бъде бъдещ бял брат, затуй Учителят когато е виждал червей се отдръпва и го поздравява – това е съзнание, което се развива. Учителят вижда бъдещето на това съзнание, приема всеки живот, дълбока почит към всеки живот.
Христос не ти изплаща кармата, Той само те връща от една посока в друга. Пътят си е твой.
Учението на Любовта е едно от най-опасните учения. Защо? Учителят обяснява: Любовта е опасна, защото в нея ти или ще живееш, или ще умреш.
Който опорочи Божествената Любов, т.е. който не разбира тази Любов, всичко в живота му е свършено.
Грехопадението се е случило в Лемурия, казва Учителят, преди 18 000 000 години. След време ще ви говоря конкретни неща за Лемурия.
Казва: В моите ръце е ключът на вашето спасение. Ако ви кажа това, което зная, ще ви побелее косата.
Аз съм Този, Който движи събитията и нещата. Аз движа целия политически живот в света. Думи на Учителя конкретни, не приблизителни – конкретни думи. Аз движа целия политически живот на света и на човечеството.
Съдбата на света минава през Мене. Точни думи на Учителя: Съдбата на света минава през Мене.
На Мене всички форми ми се подчиняват.
Бог стои над Мен и е вътре в Мен. Т.е. „Аз и Отец ми – едно сме“, уникално единство.
Когато обичаш врага си, ти го обезоръжаваш. Любовта към врага означава, че в миналото ти си тикнал този човек в кривия път и си го направил враг, отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в правия път.
Учение, което не може да се приложи, не искам да го чуя.
Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии. Имах едни разговори с големи политици в София преди, въобще се чудех какво правя там, вече няма да стъпя, разбира се. Пък и те се уплашиха от една книга... Аз им говоря за едно, а те смятат, че като убиват, даже и до там, че това е пътят... Както и да е.
Предпочитам, казва Учителят, хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат волята Божия.
Свободата се придобива, когато работим за Бога.
Да обича човек Бог повече от всичко, това значи да бъде монах. Ето го монаха, ето го манастира – няма къде да ходиш, няма нужда от това да ходиш някъде. Ти си в  манастира, ако обичаш Бог повече от всичко.
Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Ученикът може, хората не могат. Ученикът може: каквото е писано на тез линии на ръката, Учителят казва, ангелите са ги писали с техните мотики, те са ги копали, те са ги изработили. Едно твърдо обещание пред Бога – тези линии се увеличават и се променят. Това е работа за ученици, а не за хора.
Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се използва разумно, е лоша мисъл.
Човекът в един момент може да се спъне за 100 години и в един момент може да напредне за 100 години.
Казва Учителят: Аз не мисля да озарявам целия свят. Аз осветявям само малко. Има дълбоки причини за това.
Бог в нас трябва да изтласка всяка друга реалност.

1 лекция:
МЕДИТАЦИЯТА

Общи неща за медитацията, но важни.
Времето в духа не е време, то е състояние.
Дълбокото безмълвие е тайнство на древното Прасъщество. Значи, искам да кажа: безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. След време специално ще говоря за мълчанието и безмълвието.
Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно тайнство – безмълвието.
Ти трябва да изумиш Бога с голяма чистота. Бог може да бъде изумен с голяма чистота, защото в човека има тайни усилия по този въпрос. Дали можеш да го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните, тайни имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма ниакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Тука хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. Могат да си въобразяват. Знам много такива, които си въобразяват медитации, че получават отговори; ще чуете после нещо по този въпрос. ... Не могат да припарят, защото чистотата трябва да е водачът в живота. Това, което казва Учителят: Една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, християнин“... Нищо не важи, това са етикети някакви, емблеми, те не струват.
Чистотата трябва да е водач в живота, а не медитацията. Без тази чистота медитацията е едно голямо заблуждение. Много медитиращи хора пострадаха и искат даже да се самоубиват. Скоро дори един от тях, ясновидец, иска помощ..., както и да е. Това означава, че без чистотата, влизайки в медитацията човек е в опасност.
Разсъждението е ментален процес, мисловен; прозрението е духовен процес, а истинската медитация е Божествен процес.
Истинността на твоята любов определя мярката на твоята медитация, т.е. каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. Ако твоята любов е неизменна и чиста към Бога, такава ще бъде и твоята медитация.
Медитацията е влизане в собственото си сияещо енергийно поле.
Смешно е, когато нечистият и пълен със земни желания човек сяда и започва да медитира. Там затварят се очи, отварят се очи, много такива случаи знам – и той медитира.
Защо чистотата е важна? – Защото влизайки в медитацията, тя правилно отключва Духа. Иначе умът си въобразява, че медитира и така човекът е подведен.
Навътре може да пътува само духовно чистият човек. Умственият човек няма вглъбяване, няма позволение да влиза навътре, в свещената област на душата и духа. Всичко останало е игри на ума.
Медитацията е пълна релаксация, но с осъзнатост. При релаксацията няма осъзнатост. Тука има осъзнатост с пробуденост в духа, докато в ума няма осъзнатост. Дори, когато умът говори за нея, той я няма. В медитацията умира умът, умира психиката; чуждото вмъкнало се тяло не може да влезе тук.
Друга мярка, че си придобил истинската медитация, е чистият подход към нещата. Нещо, което се развива тайно, там в твойте дълбини, там в твоята скритост: ако си чист, медитацията те повежда към твоята същност. Но умът е стар хитрец, той знае как да царува и над твоята медитация. Казвам: Само чистотата го отстранява. Ти можеш да натрупваш успокоение чрез продължителни медитации и да останеш в илюзията. Ще обясня, много е просто: спокойствието не зависи от никакви медитации, никакви техники, а от любовта към Бога. Забележете колко е просто, никакви техники – от любовта към Бога, а ти трябва да узрееш в чистота и любов, а не в техники. Никой не може да излъже Бог с техники.
Медитацията е изкуство да заключваш ума. Заключеният ум, овладяният ум не може да ти пречи.
Целта на медитацията е създаването на Бог в себе си, на несъществуването. Не на сътвореността, която е ограничена – създаване на безкрая, несъществуването. Съществуването е ограничено.
Твоята дълбочина е твоята медитация.

1 идея:
МЕДИТАЦИЯТА
(продължение)


Истинското разбиране никога не идва от медитацията, а от любовта към Бога.
Истинското разбиране не е техника, а любов; любов, която знае какво да помита и какво да приема. Казано по друг начин: Любовта, която е помела света, тя е, която може да приема Бог и Учителя. Щом има свят в тебе, Бог стои настрани.
Обикновените чувства са двойнствени, съкровеното чувство е медитативно. Ако ти нямаш една дълбока и съкровена Любов, тогава всичките ти практики са все около медитацията, но не вътре в нея. Само дълбока и съкровена Любов може да ти позволи да проникваш в Бога.
Медитацията, това е просто нивото на твоята любов, защото в медитацията се излива самата твоя любов.
Медитацията не е да седнеш някъде и да си затвориш очите, или да размишляваш. Медитацията е твоят цялостен подход към всичко, към всичко в живота. Затова съм казвал: Една мравка ако има да мразиш, един камък, едно животно, един предмет, ти си вече далече от Бог и медитацията. Само едно нещо, то е достатъчно, защото Бог е и там.
Истинската медитация е живот в неизменната Любов, живот в Бога.
Тайната на медитацията е едно много древно умение. Това е умението да образуваш все повече Бог в себе си, т.е. все повече своята древна, истинска същност. Медитацията е умение да образуваш същност. Не сътвореност, а същност, т.е. тя увеличава същността и разрежда ума и световете.
Медитацията е търсене на пробив в собствената си същност и изначалност, мястото, преди да сме станали човеци, облечени в сътворение, т.е. в ум и в тяло.
Медитацията е търсене на чистото древно знание, изгубено знание, което винаги стои в нашата същност и ни очаква. То обитава в нашия дух.
В медитацията се учиш да се храниш с тишина.

2 лекция:
ДРЕВНИТЕ КОТКИ
(продължение от стари лекции)

Древните котки са познавали вкуса на уединението и то ги учело да различават шепота на невидимото. Така те придобили тогава невидимото виждане.
Древните котки са разглеждали нещата с очите на невидимото. За тях невидимото е реалното, а видимото е игра. И Учителят, и брат Михаил потвърждават това: невидимият свят е по-реален от видимия, той ръководи видимия.
За котките думите не са важни, за тях важното е излъчването. Те са господари на излъчването. Знам много хора, които са общували с котки. Единият случай, една сестра каза: „Щях да се самоубивам, но така ме погледна моята котка, забравих всичките си мисли. Няма да забравя тази услуга“. Във важен момент, котката понеже е древно съсредоточено същество, прави излъчване и... Много случаи такива.
Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука, малки. Според даосите това „мяу“ означава конкретно: „древна изтънченост“. Не винаги може да се разгадае какво точно искат, но това е древна изтънченост.
Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни, шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.
Котката и днес е до нас от милиони години и дори в сегашния си вид тя не е същество от този свят. Тя е повече дух, отколкото котка. Ти я поглеждаш, а тя те е погледнала и е забравила – толкоз бързо те е преценила. Както и при делфина, подобно, 16 пъти по-голяма бързина при делфина – погледнал, преценил те е и забравил, а ти още мислиш: „виждам ли делфина, гледам ли го, какво иска да ми каже?“, т.е. бавният влак.
Котката е майстор на излъчването и на преценяването. Котките са древна космическа тайна, слязла в нашия свят. Котката е отвъдно същество, тя все още носи в себе си тайнствената способност да излъчва, чрез която си избира хората. Хората мислят, че избират котката. Не. Ако котката те отбележи, излъчва и ти нямаш избор, казваш „взимам я тази котка“.  Разбира се, че ще я вземеш, това е духовно излъчване – нямаш избор, стига да реши напълно. Тя може да прониква дълбоко в човешкото съзнание, включително в неговите мечти и сънища.
Ако котката те е избрала, това означава, че тя има склонност да те лекува, да те чисти и да ти помага. Ще обясня: това е голяма жертва. Котките, които се лишават от гората, от развитието си, отиват при хората, защото човекът е обеднял, не знае какво да прави със себе си. Любовта към котката след време може да се превърне в любов към Бога. Котката замества, прави нещо важно. Много хора са живяли години наред с котка, изгубили са я и няма с кого да живеят повече; не искат с никакви хора. Разбира се, в котката живее древен дух, който те обича, скрит в котката, но и самият дух на котката, затова и тя те избира. Това е огромна жертва, защото тя избира застоя. За нея да живееш в една къща и всичко да ти е наготово е провал, но тя се жертва заради човешката душа, както в миналото се е жертвала срещу народа на мишките, както ви говорих. Тогава мишките са били много големи, по-големи от зайци и много коварни, много опасни. Познавах една жена, която изпитваше огромен страх при умряла мишка, да не говорим при жива. Това са древни спомени, когато е имало атака на тези същества.
Общуването с тайната на котката е въпрос на дълбока и чиста енергия. Тя е древен владетел на начина на енергията. За нея енергията е означавала общуване. Наистина, хората общуват с енергия. Разговорите са обмяна на енергия, обмяна на същества. Това е древно умение на котките. В древността тя се е движела като чиста енергия, като чист огън – абсолютно неуловимо, несътворено, затова мишките не знаят къде да се скрият. Не знаят има ли котка пред дупката, няма ли, защото тя може да влезе в нищото – изчезва, няма никакво его и мишката казва „там няма никой“. Само че, царят чака, духа на мишките... Има египетска поговорка: „Мишката се страхува дори от статуя на котка“.
Този чист огън се е сливал с Нищото. Това е древно умение на котките, когато са били още в Нищото и са спуснати от там да помагат на човечеството срещу народа на мишките. Този чист огън се е сливал с нищото, с Безкрая и е постигал своите изключителни способности тогава. Котките са можели да воюват и преди ви казах, с много могъщи черни адепти, да защитят човека. Имало е случаи обаче, когато усещат, че адептът е по-силен, черният адепт. Оттеглят се, трупат сила и след време правят атака. Много верни на хората.
Когато те са служили на Бога и човека, те са имали и получавали една много голяма и допълнителна енергия, чрез която да изпълняват своята мисия срещу опасния народ на мишките. Днес тази енергия на почти всички котки е отнета. Донякъде има частично дадена допълнителна енергия сега на кучетата, и затова Учителят казва, че в големия студ те издържат. Защо? – Имат силна дреха, т.е. двойна енергия, затова кучетата могат да търпят на голям студ.
Древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и на стихия. Със слуха си те улавяли тайните на невидимия свят, както индианците, така и те подобно – със слуха, а с концентрацията те прониквали в тези тайни. Значи, първо е уединението, слухът – изключителна способност и после проникване. Така мишките срещнали срещу себе си същества-оръжия, срещу които нямали противодействие, не можели да устоят. Това са оръжия от различни светове, мишките нямали подход към тях. Защо? Ще обясня: мишките са движение; котките са неподвижност. Неподвижността е първична, там духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация и самият човек, ако умее да я прави, става дух. Не ум, не сърце, даже не и душа, говоря в голямата свръхконцентрация. Затова това упражнение е важно, за да можеш да събереш себе си срещу тежки проблеми или да помагаш на който е достоен.
Движението е сътворение. Чували сте „Бягайте за здраве“, бягайте, това обаче е сътворение. Всичко сътворено трябва да се движи, докато неподвижността е несътворена, тя е невидимост, тя е древност. За мишките неподвижността е необяснима. Мишките не могат да обяснят това качество, понеже те са придобили ум, а не дух. В ума няма способност да разбере неподвижността, той иска все нещо нещо да прави, нещо да върши, нещо да щъка. Както някой пенсионер, който ако напусне работа, духовете, демоните ще го обсебят и затуй човекът търси какво ли не да прави, измисля си работа и когато няма, прави едно и също, за да не бъде обсебен, защото не познава тайната на неподвижността, на котките, и на себе си.
За мишките неподвижността е необяснима и те си мислят дори, че тя е необитаема, обаче се оказва изведнъж, че котката е там. Те нямат за нея никакво обяснение, мишките, за тях тя е като числото нула. Те не знаят, че нулата, Нищото е началото на нещата. Това е велика идея, дори идея, която превъзхожда числата и тяхното движение, защото числата са тръгнали от нулата и са станали движение. Но котката в началото е била в нулата. Нулата е повече от число. Числата са изречени, а нулата е скритост, неподвижност, неизреченост.

2 идея
ДРЕВНИТЕ КОТКИ
   (продължение)

Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, Безкрая и затова те са имали дух и концентрираща се сила, право на голяма концентрация.
Мишките живеят повече във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността на нещата, в невидимостта.
В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Той е бил посят в тях и колкото по-тънък е един свят, толкова е по-голяма неговата стихия. Значи, колкото е по-тънка една енергия, по-пречистена, по-одухотворена, толкова там е по-голяма стихията.
Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес времената са други. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила и воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става воин, не боец. Кучето е по-елементарно, то е боец.
Котката е древна мъдрост. Тя умее и досега да изважда света от себе си. Както се досещате, тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада.
Дълбока окултна тайна е създала в древността котката, за да бъде в известен период воин и пазител на човека, и то не само срещу мишките, а както казах и срещу много зли хора, защото тогава качествата й позволявали това. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за големи приятели, защото с такава мисия е слязла. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло и с голяма тъмнина в себе си.
В определени случаи древната котка е била изключителен, могъщ воин, подобна на толтеките. Толтеките са живеели заедно с тези котки като изключителни приятели. Тогава, както знаете, котките са били големи, както лъвовете и тигрите. Дори са я смятали не само воин, а и концентриран убиец, подобно на орела. Някои, които са се страхували от котката са я смятали за обучен и много опитен демон. Даже са я наричали „материализиран зъл дух“. Имало е изключения и такъв род котки. Когато говорим за древната, истинската котка, за нейното начало, тогава това не е било допустимо. И от тази древност, от Атлантида, частично в Лемурия, произлиза израза „Да не ти пресече черна котка пътя“. Но за атлантите и египтяните котките са били свещени животни, свещени воини.

Трета лекция:
ЧИСТИЯТ СМЯХ

Има много поуки в чистия смях, няма да го коментирам. Ще ги изнеса нещата така, както са: 22 шеги от чистия смях, 22 тайни урока.
1. В двора на лудницата двама луди виждат два папагала, кацнали на едно дърво. Единият папагал е зелен, а другият е червен. Казал единият: - Ще се кача да ги сваля. – Свали само червения – съветва го вторият. - Защо? – Защото зеленият още не е узрял.
2. Двама луди играели на карти. Единият казал: - Шах! Другият казал: – Абе това да не ти е тенис?! Значи, има много хора, които мислят така: едно мислят, друго казват, съвсем трето излиза, а за четвъртото най-хубаво да не мислим.
3. В писхиатрията звъни телефон: - Моля, проверете има ли някой в стая № 10? – Няма - отвръща след проверката дежурния. – Благодаря Ви много, значи все пак съм успял да избягам.
4. Двама бивши пациенти от лудницата се срещат, единият водел малко пуделче за въженце. – Какво ще го правиш? – пита го другият. – Ще го продавам за 10 000 евро. – Този пудел за 10 000 евро? Никой няма да ти даде толкова много пари!
Те се разделили и на другия ден пак се срещат. – Е, какво стана с пуделчето? – Продадох го за 10 000 евро. – Как успя!? – Ами, платиха ми с две кокошки, всяка по 5 000 евро.
5. Габровка се оплаква на мъжа си: - Снахата ме обиди много тежко. Каза ми, че само съм харчела пари за лекарства, пък не съм умирала. Габровецът помълчал малко и казал: - Ама и ти, Пено, много провлачи този въпрос! Крайно време е да умреш.
6. В Япония изобретили робот, който улавя крадци. За пет минути в Америка уловил 86 крадци; в Италия за 5 минути роботът хванал 120 крадци. В България за 5 минути изчезнал роботът.
7. Един селянин се хвали на друг: - Ей, ако знаеш какво страшно плашило сложих на бостана! – И какво толкова много му е страшното? – Абе как да ти кажа, гаргите толкова много се уплашиха, че върнаха миналогодишната реколта.
8. Ако вие сте били на лов в гората и се чувствате много изморени, вземете камък и го захвърлете по мечка – умората ви ще изчезне моментално, за секунди.
9. Костенурката попитала дъщеря си: - Какво, ще се жените ли с детето на съседите? Костенурката казала: – Така мислим. Старата костенурка казала: - И дума да не става, че вие се познавате едва от 100 години!
10. Един човек пита журналист: - Абе вярно ли е, че ние българите сме продали сто хиляди компютъра на Япония? – Разбира се, само че не е Япония, а Ямайка; не са компютри, а компоти и не са ги продали, а са ги откраднали.
11. Стари хора са на плаж с внука си. Бабата влиза в морето и внучето вика на дядо си: - Дядо, към баба плува акула! Дядото казва: - Не се плаши, детето ми, който се е заял с баба ти, добро няма да види.
12. Големият молец казал на малкият молец: - Изяж си чорапа, защото няма да имаш никакво кожено палто за десерт.

Трета идея:
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(продължение)

13. – Най-сетне, господин Смит, започнахте да идвате навреме на работа. – Да, сър, купих си папагал. – Как папагал, нали Ви казах, купете си будилник! – Не чувам будилника, сър! Сега оставям будилника до папагала: будилникът като звънне, събужда папагала, а това което казва папагала, може да събуди и мъртвец.
14. Габровец пише писмо на баща си: „Татко, прати ми 20 лева, за да се снимам с годеницата ми и да ти пратя снимката, да я видите“. Бащата отговаря: „Сине, пращам ти 10 лева, сними само момичето, тебе вече те знаем“.
15. Двама наркомани пътуват в рейса и една баба казва на единия: - Чедо, ще станеш ли? Другият наркоман му казва: - Не ставай, знам го този номер – ти ще станеш, тя ще седне.
16. Главният готвач на една лудница издал заповед: всеки от лудите да се представя като име и да получава порцията си. Почнали да се изреждат: „Аз съм Васил Левски“, казал първият; „Аз съм Христо Ботев“, после „Филип Тотю“, „Стефан Караджа“, „Захари Стоянов“, даже „Фидел Кастро“. Накрая един казва: - Искам две порции. – Защо бе? – Аз съм Кирил и Методий. Както виждате, лудите си имат своя логика.
17. Попитали Пикасо, кое е най-голямото чудо в изкуството. Пикасо казва: - Рубенс. Защо? – Защото е нарисувал 2 000 картини, от които до нас са достигнали 4 000.
18. – Ало, Бърза помощ! Не зная какво да правя, преди малко измерих температурата на мъжа ми, 83 градуса по Целзий! – Драга госпожо, или сте объркали нещо, или извикайте пожарната.
19. – Докторе, все още ли нямам право да слагам капка алкохол в устата си? – Нали ви казах това още преди месец?! – Спомням си, но се надявах, че за това време медицината е отбелязала напредък.
20. Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го пита: - С какво храните свинете? Селянинът казал: - Ами като има царевица – царевица, а иначе – с отпадъци. Защо? – Аз съм от Асоциацията за защита на животните, не ги храните правилно – и направил голяма глоба на селянина.
След няколко дена идва друг и го пита: - С какво храните свинете си? – Ами със сьомга, със скариди, с хайвер... Защо? – Аз съм от ООН, не може така, когато милиони хора умират от глад, а вие да  храните така свинете си!... – и отново глоба.
След няколко дена идва трета проверка и го питат: - С какво храните свинете си? На селянина му омръзнало и казал: - Не ги храня! Давам им по 4 лева да си купят каквото си искат.
21. Двама скочили от самолет. Единият пита: - Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам планината?! – Няма, рано е, след пет минути! После пак: - Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам земята?! – Рано е!  И накрая: - Хайде да пускаме парашутите! – Ти за пет метра ли си?!
22. Мутра бил на екскурзия в Йерусалим, екскурзоводът разказва: - Ето на това място Христос се е възнесъл на небето, а тука – показва екскурзоводът – е живяла Дева Мария и тя се възнесла на небето. А там – показал екскурзовокът джамията –  там е живял Мохамед и мюсюлманите казват, че и Мохамед се е възнесъл. Мутрата казва: - Е-е-е, то тука цял космодрум, бе!
Това бяха, но се сетих и за една шега, която в София ми припомниха и я казах и там: Двама наркомани си говорели близо до реката. Минава една мутра и пита: - Абе тука реката плитка ли е, да мина с колата си? – Минавай смело, няма проблем, реката е плитка! Мутрата минава, колата потъва дълбоко. Връща се и казва: - Защо ме излъгахте? – Вярно е бе, плитка е, преди малко минаха едни гъски и водата им беше до кръста!

Следваща лекция на 1.04.2014г.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #47 on: септември 22, 2017, 09:30:05 pm »
1.04.2014.
1л: Словото
1ид. Вярата
2л: Бог е Любов
2ид: Молитвата
3л: Бог
3ид: Христос

СЛОВОТО

Йоан казва: „ Твоето слово е истина“. В света има само една воля – волята на Словото. Словото е разрешител на всички въпроси – говоря за чистото, наситеното, сгъстеното, Божието Слово.
Самото Око на Духа е образувано от чисто Слово.
Ние жънем това, което сме натрупали чрез словото си. Ако словото е чисто, тогава Бог може да действа в него. Словото може да бъде врата, но може да бъде и тотална стена, преграда.
Динамичното слово – това е Великият ключ на живота. Всъщност, това е силата на вярата – да можеш да задвижиш Слово. Сещам се за една египетска поговорка, която казва: „Любовта е спасяващата сила, а вярата е само упътваща“. Така че, вярата трабва да заведе в Любовта, но тя не винаги завежда човека в Любовта – зависи от човека.
Натрупването на определени думи и слова определят много видове събития и как ще се развият те.
Словото е Истината и всяко чисто слово е духовен магнит за Истината. Истината има специфичен говор, така хората я узнават. Древният Тот казва: „Когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Нетера“, ти забогатяваш с Бога.
Твоето слово е Истина.
И така, който не живее в Истината, няма бъдеще; очакват го нови пераждания, нови илюзии. Бъдещето на човека не е във времето, а вътре в него самия, в неговото слово, в неговата истина. Словото е Сътворител, то е образуващата сила на Бога – така е създадено.
Бог и чистото Слово са неразделен Огън и злите духове имат страх от чистото Слово. Този огън, това чисто Слово е всякога успяващо, ако бъде натрупано както трябва. Защо? – Защото е благословено, благословено от Бога-Сътворител.
Осъзнатото слово в нас е действащият Бог. Чрез постоянство в чистото слово, Бог твори Себе Си в нас – един дълъг, постепенен процес и чист. И не само твори, но постепенно започва да Се заражда. Бог се сгъстява само в чистотата и затова чистите хора в определен момент могат да стават стихии. Оня случай в Библията с двата ангела, които разпиляват около 200-хилядна войска, когато Бог им даде власт; те иначе нямат право, но стават силни.
Светът на Словото е свят на могъщи постижения, в т.ч. и пирамидите.
В словото е всяка наука, но Словото в дълбокия смисъл е Мистерия. Словото е древно учение, жреците са го познавали пряко като Бог – изначално действащата Сила, която е създала и пирамидите. Самата Божия дейност, това е изначалното Слово – Бог в действие. Сам Бог дарява Своето Слово на всички Свои избрани.
В Словото е скрито учение за прозрение на тайните.
Словото е Велико дело, то е изначално, докато действието идва по-късно. Значи Словото е първично, действието е вторично.
Практиката на Словото е най-висша. Ще припомня, Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“ – не за цяло изречение, вече е късно – всяка дума. Всяка изпусната дума, тя ще те гони. Някои мислят, че като кажат „извинявай“ и че се решава въпроса. Не! Ти с думи може да убиеш някой човек. Няма „извинявай“! Трябва да започнеш искрено да тренираш, за да се освободиш, да станеш неспособен да обиждаш, да критикуваш, да завиждаш и както казах и преди – да знаеш кое е забележка и кое е критика, защото трябва да различаваш.
Словото е мост към световете и, както съм ви казвал, думите са живи същества. Думите са същества – те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват или разрушават. Думите са ръце на същества и чрез думите, чрез тези ръце, тези същества ни улавят.
Думите са ключове, те отключват духове. Те отварят врати за най-различни влияния. Това означава, че начинът, по който говори човек, говори с какви духове е свързан. Думите, които използвате, показват какви връзки си създавате и с какви същества общувате. Лошите думи се превръщат в зли същества-гонители, същества на разрушението.
Думите са семена, посеви, посявания. Думите са и оръжия – оръжия на духовете. И така, това означава, че думите или съсипват, или уреждат живота – зависи как човек работи с тях.
Словото е велика наука, защото Словото доставя всичко необходимо в живота.
Който няма чисто отношение към думите, върви към провал, защото има таен свидетел, който следи за всяка дума; няма значение дали е казана външно или вътре в мълчанието. Има таен свидетел за всяка дума, включително и в пустинята.
Всяка лоша дума е примка.
Болестите са изгубено слово, понижена, самоограбена енергия.

1 идея за размишление:
ВЯРАТА

Павел казва в „Послание за евреите“, 11 глава: „Вярата е осъществяване“.
Да я разгледаме:
Човекът на вярата не е религиозен, той е истинен – говори малко, кратко, ясно.
Човекът на вярата е духовен, не държи на показност. Той има любов към враговете, това означава – той ги обезсилва. Любов към враговете, значи да ги правиш все повече безпомощни и безсилни.
Човекът на вярата е окултен, което означава съкровен. Той е тих, смирен, скромен и никога не натрапва вярата си. Може да ти каже много неща, но може и да мълчи и то дълго време. Може да ти е комшия цял живот и никога да не го познаеш, защото той не се съобразява с тебе – той се съобразява с Бога. Вярата му е преодоляла света. Вярата му е чисто духовно пътешествие към Бога, а не ментално, т.е. умствено.
Истинската вяра е завръщане и в Истината, и в Бога, и в покоя. А вярванията са умствени, умствени игри, умствени илюзии.
Който не владее желанията си, няма вяра – една от диагнозите. Който не владее желанията си – съществата, старите изостанали същества от стари цивилизации, той няма вяра. Може да говори и да я одобрява, но той няма контрол. Той не владее и здравето си, защото който не владее желанията си, не може да бъде владетел на здравето си. Каква полза от вяра, от църква и от свещи, ако ти нямаш чистота?
Вярата е надсветовна. Тя е чисто духовна и не принадлежи на някакъв народ. Както и слънцето не е нито арабско, нито българско – не принадлежи само на един народ. Вярата е навсякъде, намира се навсякъде – в джунглата, в пустинята и в дъното на океана.
Вярвай в другите, за да ги повдигнеш.
Надеждата е сантиментална, вярата е духовна, а Любовта е Божествена.
Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи – съдействаш. Ако вие вярвате във вашия страх, вие го храните, давате му енергия и сила. Иначе страхът е слабо нещо, но ако вие го храните, може да го направите сила.
Да вярваш в нещо, значи да го оживяваш, да го одухотворяваш и накрая може да го превърнеш в живо същество. Ако това е лошо същество, то ще те гони; ако е светло същество, ще ти помага. Това означава, че вярата е и създател.
Вярата е могъща динамика и човекът, ако разгърне тази чиста динамика и ако тази динамика е в съгласие с Бога, той може да постигне много неща. Всички чудеса са позволение да имаш право на една динамична вяра и тази вяра да може да действа. Когато е позволено, тя става велико динамо.
Това, в което вярваш, става твоят господар на живота и затова е много важно в какво вярваш. Пак ще повторя: Това, в което вярваш, става твоят господар в живота.
Вложи вярата си в Бога, а не в звездите и в бъдещето. Вложи вярата си в Бога!

2 лекция:
БОГ Е ЛЮБОВ

Павел казва: „Ходете в Любов“.
Първо: Любовта символизира Божественото действие на Бога. „И люби Бога“ означава изчезване на света; ако в тебе все още има свят, още не си в Бога.
Любовта символизира изчезналост. Истинската Любов означава всичко друго да изчезне и да остане само Бог, както е било на кладите, защото любовта към Бога е всичко. Няма други методи, някакви си техники, правила и закони, никакви медитации – същественото е любов към Бога. Всичко друго е последствие, то идва после.
Любовта знае всичко необходимо. Защо е важна кладата и ви говоря за нея? – Защото кладата погребва света, погребва ума, времето, знанието и смъртта. Тази Любов е интензивност на самия Бог, тя е атмосфера на Бога, тя е атмосфера на избраните. За малко ще се отклоня: октомври ще имаме най-силната лекция за тайните на злото. Само ще ви кажа нещо: толкова е велика Божията Любов, че е създала Луцифер; после е посяла семе и го е превърнал в Сатана. Създал е зло, силно в света и във вселената, за да ни спаси от тайно Зло извън вселената. И каква е разликата? Само ще ви загатна, а октомври ще говорим: има друго зло, при което ако умреш, няма прераждане; ако си на кладата – няма възкресение; ако си на голгота – няма възкресение. Тотален Мрак, който Бог не е пожелал да го освети – тайно Зло, скрито Зло, по-хубаво е хората да не го знаят. За него малко се говори, но октомври ще ви кажа някои неща. И ноемврийската лекция ще бъде богомилска, и там има нещо важно, дълбоко, за т.н. „ужасна богомилска тайна“ – тука само малко ще я загатна, тогава ще говорим. Тази тайна се състои в това, че дяволите и демоните се обединяват, за да изпъдят богомилите и Бог от света. Бог е искал да слезе. Най-големият грях, който е извършен: църквата и инквизицията се обединяват, за да изпъдят чистите, да изпъдят Бога, Който иска да влезе в света и да наложи правилния начин на живот. Няма по-голям грях от това изпъждане и от тези клади. Но понеже Бог е Велик майстор, превръща кладите в добро, а на другите дава огромен застой. За тях ще има хиляди и милиони години застой. Точно затова е страшния съд и затова ще говорим през ноември. Исках само някои неща да ви кажа като посока, за да разберете наистина колко е велик Бог и за каква любов става въпрос.
Любовта е по-важна от живота на този свят. В тази Любов е скрит съкровен смисъл на вечността, не в знанието. Знаещите са подведени – говорим за Истинската Любов. Любовта е решаващата. Ако Любовта я няма, тогава може да се занимаваш с всякакви други неща – техники, медитации, правила, дишания, мудри и какво ли не.
Друг важен момент: приеми мъката и скръбта със свещена Любов, за да се задълбочиш. Радостта е от ангелите, но скръбта е по-древна и по-дълбока. Тя е дар потаен. Когато губиш, но запазваш любовта си, Бог е с тебе.
Успехът се намира в Любовта, в Божествения начин на мислене. Само човекът на Любовта може да стане истински добър. Знаещият не може, но човекът на Любовта може да стане истински добър.
Умствените хора се провалят. Те ходят в знанието и не ходят, както е казано, в Любовта. Това ходене означава да растеш в своята вечност, а не да растеш в ума и в умствените, въображаемите неща. Докато ходиш в ума, Любовта няма да дойде.
Любовта е океан от сияеща енергия и сила, сияеща древност. Цялата вселена е съставена от взривът на Любовта. Пръвичният взрив е чисто духовен – взривът на Любовта.
Богомилите искаха да покажат пътя на завръщането в този океан от Любов, но човекът се е хванал в тази локва, наречена „свят“ и той смята, че извън тази локва няма други  населени светове и същества – един вид само този е разумният свят. Това е наречено „светът“ и както жабите, когато не познават океана, казват: „Локвата е приятно нещо“.
Кладата е особена Божия пътека на Истинската Любов. Казано е: „Ходете в Любов“. Нека ви обясня: кладата е спасението на Бога в човека, защото тука грехът изгаря завинаги.
Богомилите са били един страшен народ на Истинската Любов, Любов без компромиси, Любов над правилата и над законите – т.е. Любов като принцип. Думата „принцип“ означава: няма изключение. При правилата и законите има изключения; думата „принцип“ е нещо изключително – няма изключения, безусловна Любов. Те са били страшен народ на Истинската Любов, който се е устремил към съвършенството в космически смисъл и това устремено съвършенство смутило всички паднали души в света – бродещите в ума – църкви, политици, въобще жалки царе, папи и т.н. Те били хвърлени в ужас, защото те нямали такава цел към Бога, нито пък имали такава любов, нито пък такова горящо желание за Бога. Това ги уплашило. И аз казвам: един ден тази богомилска истина ще излезе наяве и ще разгроми всичко фалшиво. Когато тази Любов се яви в човека, в него ще изчезне всякаква психическа мъгла. Тази Любов, за която ви говоря, не се занимава с надежди – тя е тотален живот в Бога. Тази Любов първо носи голгота, така я е замислил Бог – първо голгота, а после възкресението.
Пробуденият живее в Любовта, а не в бъдещето. Да живееш в Бога и да вярваш в бъдещето са различни неща. Любовта живее с реалността, а не с надежди. Надеждата е проблем, а Любовта е решението.
Любовта е увереност в абсолютното добро, а не в човешкото добро.
Ходете в Любовта! Любовта е Божествен космос, който ще се изучава цяла вечност.
Пробуденият човек е открил чрез Любовта своята вечност.

2 идея за размишление:
МОЛИТВАТА

Яков казва: „Голяма сила има усърдната молитва“.
Молитвата символизира огън, т.е. при истинската молитва словото гори, то е запалено. Не е някакво обикновено слово – то гори, нещо като пожар. Такава молитва символизира цялост, участваш тотално. Умът е изтребен, няма го, той е пометен; участва душата и духът, и твоята тайна, разумна воля. Забравяш целия свят! Щом помниш нещо, това не е още истинската огнена молитва. Нищо не трябва да помниш, освен огъня и Бог.
Всяко велико решение е в натрупването на този огън на молитвата. Който е трупал в миналото, сега много по-лесно му се решават въпросите, но който не е трупал, поне има право да сее за след време, за да има резултат.
Молитвата, която е огън, е Бог в действие. Това е чудно, молитвено единство, защото когато Бог влезе в молитвата, нищо не може да устои. Нищо не може да устои на една  молитва, когато Бог влезе вътре.
Концентрираната молитва древните са я наричали „мощен воин“, тя се превръща в същество на всякакви разстояния. „Мощен воин“ – следващият път ще говорим за мъдростта на бойните изкуства и за тайната наука за правилното поведение, според бойните изкуства.
Натрупването на молитви и на чисти действия е най-древният метод човек да се справи със своята карма, каквато и да е тя. Натрупаните молитви определят Бог в действие и в един строго определен момент Бог се случва. Когато тези усърдни молитви са натрупани, те постигат това, което е извън общоприетите неща, общоприетите закони и правила.
Усърдието и Бог са едно. Те са единство, както Любовта и Истината. Усърдието е много по-дълбоко от знанието, но ако заведе човека във вдъхновението. Усърдието е част от вдъхновението и подготовка за вдъхновението, а вдъхновението е част от Истината и подготовка за Правдъхновението и сливането във велико единство с Бога.
Който е спрял да се моли, е мъртъв духовно. Молитвата е непрекъснато съзнание, че си пред Бога. Постоянната молитва е методът да откриеш след време своя истински път и да влезеш в истинска медитация, вкючително да се освободиш от нея и да я надраснеш.
В Матея е казано: „Молитвата кара правилните неща да се случват“. Правилните неща! Знам много хора, които подцениха молитвата и почнаха много да медитират – цяла верига от тези хора пострадаха и идваха да ме питат „какво да правим“? Какви ли неща не им се случиха, защото станаха големи медитатори, без смирение, просто медитация и накрая станаха нещо като игри.
Трябва да се молиш много усърдно, за да създадеш правилен пробив в живота си. Важността на молитвата е в това, че тя постепенно очиства дори и правилното мислене. Забележете! Не само мисленето, тя очиства и правилното мислене и го издига, и го прави духовно, съкровено, по-късно – Божествено. Т.е. тя заменя това мислене с чисто духовно разбиране.

3 лекция:
БОГ

В Исайя Бог казва: „Преди Мене не е имало и след Мене няма да бъде никой“. Т.е. сам Бог казва, че преди Него е нямало нищо и след Него няма да има нищо. Ще обясня: самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл и се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала живот, защото Бог е потекъл. Истинският живот е течение на Духа, течение на Бога и затова истинският живот няма произход, защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало.
Безкрайният е потекъл надолу. Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е древна, окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази тайна, която Той изпраща върху човека и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става мъдрец, посветен, учител, но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога. Т.е. посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни. Пък и той не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.
Изгубили сме Бога, когато сме решили да Му дадем познаваемост, но Бог не е познаваем и това никога не е целта. Както и преди съм ви казвал, целта също не е и съвършенството, това е погрешна цел. Целта е единството с Бога и колкото може по-дълбоко приближаване до Него. Съвършенството е Негово!
Бог не разкрива напълно Своята дълбочина, защото ако я разкрие, хората няма да могат да Го обикнат.
Бог е явлението, а всичко друго е само събития.
Който е видял Бога, изоставя обикновения, външния живот. И Учителят казва: „Живей в Бога и няма нужда да си устройваш живота“, защото то не е твоя работа – това е работа на висши същества и на Бога. Това е погрешна цел – да си устройваш живота и да го осигуряваш – стара, погрешна цел. Без Бога, дори да си устроен, ти си провален. Казвал съм ви: има милиардери, които са богати бедняци, такива ще останат и занапред. Нищо не е устроено там, всичко е провалено. Без Бог всичко е провал, каквото и да си постигнал, включително и хубави дарби. Дарбите са също отклонение – целта е Бог и Истината – никакви дарби, никакви резултати не трябва да искаш. Но Бог и на Истината – на това казвам „да!“.
Основата на живота не е образованието, а любовта към Бога. Образованието е също нещо странично – основата е любовта към Бога. Бъди образован и ще изпуснеш Бога; бъди любов и ще срещнеш Бога. Разбира се, че не говоря за човешката любов.
Казвам: Любовта към Бога е велико нещо. Защо? – Защото тази любов не създава причини; това означава, че не създава последствия. Значи, любовта към Бога не създава причини, не създава карма, не създава последствия.
Свободната воля е дар от Бога за единство с Него. Ще го кажа по друг начин: Свободната воля е дадена, за да се научиш да се владееш и да си посветиш живота на Бога.
Любовта е вкусът на Бога, а Бездната, т.е. Безкрая е Неговото ухание.
Без пътя към Бога, човекът става жертва на себе си и на своите желания.
Не търси познаване на Бога, а единство с Него. Единство!
В древността нямаше нищо, но имаше Бог.
За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си; за да отидеш в реалността, трябва да си я образувал в себе си – това е древното правило, древното изискване. Ще обясня нещо: трябва да развише чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога. Такава чистота ви желая – тайно благородство, не явно, не показ – тайна чистота, абсолютно неуловима, без показ. Тя може да смае Бога и Той да се загледа за дълго време в тебе. Но, ще обясня и друго нещо: чистотата не е същностна. Тя е важна, но не е същностна, ще обясня разликата: чистотата е важна като подготовка, тя е важна, да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта. А Любовта е вече същностна, тя ти позволява да влезеш в същността; но тя е важната, истинската подготовка.
Срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота, но това е среща, нека да повторя – с Непознаваемото. Това е изключително красива среща – с Непознаваемото. И тази среща определя велико единство – това е посвещението, това е и самадхи. Но в самадхи, в посвещението, пак напомням – човекът е Божествено обречен да не може да обясни това, което вижда и това, което е преживял. Друг път съм ви казвал, че в самадхи, в срещата с Бога, в посвещението, думата „преживяване“ също избледнява. Но понеже не може да се обясни, се нарича „особено преживяване“. Там няма дишане, няма мислене, няма светове – пряка среща с Бога. Всеки рано или късно е обречен да стигне до това положение. Никой няма избор. Дори и след милиони години ще имат шанс и демоните.
Божественият план е такъв –  рано или късно, всеки ще бъде посветен.

3 идея за размишление:
ХРИСТОС

„Деяния“ 8:7 казват: „Христос е Син Божий“. Не е християнин. Слава на Бога, че не е християнин – Син Божий, нито пък някакъв религиозен човек.
Ако ангелите са слезли от тайната на Бога, Христос не е произлязъл от тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, тайната е за духовните хора, Мистерията е за Божествени същества.
Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава живот. Една дума: „Стани! Дигни одъра си!“ След време ще ви разкажа за тайната на Лазар. Когато Христос е казал „Лазаре, излез вън!“, преди малко съм ви говорил, но това е много дълбока окултна тайна: всички дяволи от ада и от пъкъла, включително и демоните са били смутени. Щом Христос може да произнесе и да изкара един човек от техния ад, (те мислят, че са го заробили), те изпитали страшен страх, защото Той може да измъкне и други души. И започнало голямо гонение срещу Христос, само от това тайнствено изречение, за което друг път ще посветим една лекция и ще ви го обясня. Едни от най-големите страхове за целия ад и за целия пъкъл: в ада са дяволите, в пъкъла са демоните. Всички настръхнали и направили многобройни събрания, как да атакуват Христос, защото Той бил за тях голяма опасност – Бог е слязъл на земята. Всякога, когато Бог слиза, това е опасност за всички неразумни същества.
Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия слава“. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не църквите, религията и света – конкретно, пряко Бога!
Христос е над света и над творението. На Небето Той е един от Боговете, но на земята боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът. Преди творението Христос е Бог – единен, а долу в творението Той става Син Божий. След възкресението – отново завръщане, отново заживява като един от боговете.
Христос е част от тайната история на света. След време ще ви обясня от окултна гледна точка какво означава „история“, тука само ще ви загатна. На един древен език думата „история“ означава падение, точно падение – тези, които имат история, имат падение. Истинските същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение и затова един истински окултист не се занимава с история, особено с тази, външната.
Христос е част от древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното, първо време, изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари – т.е. безкрайното време.
Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието, а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на Плерома, т.е. Великата пълнота, Цялост.
Христос е роден като цялост от целостта на Бога, затова и Христос действа като Бога. И казва: „Както Отец ме е научил“. Наистина, няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви в чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.
Великият есейски Учител, Йешуа Бен Пандир, един от най-големите Учители, казва за Христос, когато е бил в школата на есеите: „Той толкова се усъвършенствал, че няма способността да греши“. Той е изгубил способността да греши, т.е. както толтеките са тренирали безупречност и когато постигнат шеста, седма и особено тайната осма степен, те стават неспособни да грешат. Няма вече такава способност, както един мъдрец няма способност да се ядосва, но това е на по-нисък план; там пък няма никаква способност да се греши. „Той е постигнал тайната на Богодействието“, казва този есейски Учител, както и най-високите степени на безупречност.
Гносисът казва: „Христос е същество на правилната реч, правилната дума, а тя може да отключва врати“. В случая думата „врати“ означава реалности. Думата „врата“ означава преход в други светове.
Христос ясно е показал с думи и с дела пътя към Бога, а не пътя към църквата; конкретно, ясно – пътят към Бога и към Истината.
Христос не носи в себе си религия, а Истина, неподвластна на времето и тази Истина е Самият Бог.
Според толтеките, Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил майстор на намерението. Така го тълкуват те и те са прави: Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да му влияе. Какво се случва в събитията, същото е било и по време на толтеките. Казвал съм ви, имало е четири големи потопа: когато потопът е дошъл, толтеките са го сразили – не той тях, а те го сразяват – влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината. Това може да го направят само подготвени, безупречни същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата в още по-лоша и т.н. – той е друг майстор.
Разбира се, в началото Христос беше Исус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Исус в пустинята, Той го заведе там, за да може Исус да срещне в себе си Христос. Ще обясня: Исус е само историческа проява на Христос, външна, някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история. Той е история на Бога и поради това, чиста Божествена проява на Бога – проява без смесено добро и зло, без примеси.
Христос – това е абсолютната Любов към Бога, а „изгубената Любов към Бога, това е изгубеният рай“ – казва Василид.
На кръста, на ангелите не им беше позволено да помагат на Христос. Той може да задвижи Бог и страшните сили на Бога, но Той има и величествено смирение. Наистина, един човек, който е постигнал огромно въздържание (брахмачария, много индийски учители, много толтеки са го постигнали и т.н.), когато човек има такава брахмачария,  такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска, но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща. И това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща; избягват да помагат даже и на близки. Но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.
Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява Истинската Любов. Защо? – За да може да й се даде възкресението във вечността. Възкресението, това е правото да живееш в Бога, в свободата и да си в единство с Него.
Без голгота няма завръшане. Това е древно послание – без голгота няма завръщане в Бога.
АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #48 on: септември 23, 2017, 08:17:35 am »
10.05.2014г.
Да си направим ограждащата формула.
1 Лекция: Бойните изкуства
2Лекция: Правилното поведение
3 лекция: Мъдростта на бойните изкуства
1идея за размишнение: Истинският войн
2 идея за размишление: Покоят
3 идея за размишление: Мъдростта

Бойните изкуства – лекция
Човекът е роден от хаоса на живота и затова в света има много хаотично присъствие, но тука слизат Велики Учители, които не са от хаоса, а от Пустотата, Безкрая. Те нямат бъдеще, нямат минало, те са древни, безкрайни същества – извън тази система на минало и бъдеще. Тука човек се слива с първата Създаденост, вечно сияещата нишка, която е наречена „Великият Път“, „Древният Път“. Секретът на бойните изкуства е един единствен: да станеш истински човек – човек на Дао, човек на Бога. Тези, които нямат специално отношение към Истината, остават на по-ниско ниво, наречено „дисциплина“, тренировки, старание и т.н.
Всяко събитие е важно, то идва за преодоляване на себе си и с това човек се обогатява. За един истински учител по бойните изкуства същественото по отношение на тебе е: скъпа ли ти е Истината? Не тренировките, не дисциплината, най-важното, най-същественото: колко ти е скъпа Истината?
Мъдрият Учител е създател на същественото в човека, той е създател на Дао. Първо той го е създал в себе си и с това той иска да го създаде и в ученика. Само реалността в нас е истинският войн, т.е. нашият дух, нашата душа. Мъдрият Учител знае защо хората живеят и след смъртта. Защото са изпуснали Дао и затова те живеят, за да се раждат отново, докато го познаят. Защото само с дисциплина Дао не се познава. Дао се познава с Истина. И до тогава те ще живеят в задгробния живот и отново ще слизат докато достигнат Дао същността.
Истинската традиция – истинската традиция те учи да живееш в същността на нещата. Победата над живота и смъртта е въпрос на пречистена енергия, която се превръща в сила, преодоляваща сила.
Тай ци е особен танц на жизнената енергия, течението на твоето слънчево аз. А това е твоят Божествен поток. Всеки човек го има. Това е чудна хармония и пълнота, която си придобил със себе си. Това е Божественият поток – ако си съумял да придобиеш тази пълнота. Ние сме част от тази велика и съвършена пълнота. Чистотата в нас – това е Древния, истински войн. Иначе сме само бойци, които побеждават и губят. Бойците нямат връзка с Източника, само Чистата Енергия е връзката. (Такова нещо се е случвало и на кладите, когато ще говорим през ноември за богомилите. Само за малко се отклонявам. На кладата са повикани съществата на Любовта. Тези, които са повикани на кладата са определени за влизане в Бога и за възраждане в Бога. Всички други са били наказани да останат в света и в ума и да се чудят що за свят е. Разбира се, без Бог наистина е чудно що за свят е въобще...)
Бойците нямат връзка с Източника, само чистата енергия, както казах, е връзката.
Смирението – според бойните изкуства Смирението е чисто Ци, чиста енергия и затова то е смърт за Злото. Не можеш да се бориш с човек, който е победил себе си. Човек трябва да владее енергията си, да я учи, да я обучава, да я разгръща и да я пречиства. Защото това е Път към себе си. Истинският войн постига целта – Себепознанието. А това означава: да намериш вход към дълбините в себе си. И това място, до което можеш да достигнеш в себе си е изумително – това е твоята Божественост, твоята Безкрайност. И тогава започваш да живееш като нея, като Безкрайността. (Ако си спомняте онази заповед от Атланския Учител, която преди години казахме: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“. Значи да нямаш такава постъпка, с която да нарушиш, да посегнеш на Безкрая.) Тука ти можеш да видиш своето сияние, своята несътвореност, макар и вътре в битието, своята Древност.
Сърцето – сърцето е древен Храм и в него е силата на истинския човек и на истинския войн. Сърце, което е Храм, то е и меч. Самото сърце е чиста духовна сила. Истинският войн – това е завръщане у дома, завръщане в Необятното и това е придобиването на Дао. Така нареченият: Истински Път. Когато войнът е в Дао, в Необятното, той превъзхожда всички други състояния.
Истинският войн – първа идея за размишление
Истинският войн е изключителен търсач на Пътя, на Дао. Той забравя всичко, което другите помнят. За да си спомни за това, което всички забравят. Истинският войн, затова е и мъдрец, защото е вкусил от тънката субстанция на Дао. Той се храни с много тънки енергии, той ги улавя със своята Пустота, със своя безкрай. Пътят на истинския войн е огън, който изгаря по пътя си всички външни неща, всички привързаности. Това се е случило и на Кладата: пълна смърт за Злото и за най-малкото Зло. Пълно унищожение на земното мислене. Това е друга цивилизация, друга вяра, която ще разкриваме все повече. Когато сърцето дълго се е упражнявало в Чистота, то се завръща в древната традиция, наречена „чжен“, т.е. Истиността. Истинският войн е верен Дух. Животът е маловажен в сравнение с притежаването на Верен Дух.
Лао Дзъ казва: „Който се е настроил на Пустотата, той изчиства тъмното огледало в себе си“. Значи, който се е настроил на Безкрая, той изчиства тъмното съзнание от себе си.
Истинността е абсолютният ритъм на Вселената, Вечният поток на живота. Пътят на война е Пътят на самопостижението в Истината. Стихията на истинският войн е мека и отстъпчива, забележете: както водата – никой не може да победи водата и вятъра. Мека и отстъпчива, но тя може да помете всичко по своя път. Тази мекота може да помете всичко по своя път. Самото просветлено съзнание се явява като действие, което е над всички други действия. Според мъдреците: професионалистът не постига Целта, достига я Мъдрецът. Истинското бойно изкуство не е професия, то е безусловна Любов. Професията не е Любов. Както някои са превърнали Вярата в професия. Това е Любов към Бога, няма нищо общо с професия. Професията не е Любов и затова тя е враг на придобиването на Истината. Професионалистът прави много неща, а според даосите, Истината е в неправенето.
Ще обясня: Мъдрият не говори, не действа, не мисли и с това той се отличава от другите хора. Той пребивава в Същността, в Бога, в Дао, във Вездесъщото. Тука той става неспособен да действа и да прави. Тука Дао прави нещата. Не той, а Дао прави нещата. Дао ги прави в него, а това означава, че Пустотата, Безкраят е вечен победител. Подобно е и богомилското доверие на Кладата: да застанеш на Кладата с изключително голямо Смирение и да оставиш Бог да реши – това е тотална Вяра, тотално Доверие. Каквото реши Той е най-доброто, а Той грешка не прави.
Правилното поведение – втора лекция
Войнът е войн, защото е опитомил своето его, т.е. своята смърт. Там, където има его, има и Зло – може да е малко, може да е голямо, това е все смърт.
В правилното поведение няма его, няма смърт, няма и грях. Такова нещо казва Христос в апокрифите на Петър. Петър го пита: „Има ли грях?“. Христос казва: „Няма, но ако ти постъпиш лошо, грехът вече е влязъл“. Не съществува, но ако ти постъпиш, ти вече го вкарваш, ти ставаш „врата“. Правилното поведение е създателят на Вечния човек. Това поведение не е от света, но се случва в света. В правилното поведение е съхранена Вечността. Затова Учителят казва: „Една грешка, една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва“. Всичко свършва. Това е Учението и на толтеките. Толкоз много трениране на безупречност, накрая ставаш неспособен. Това, същото нещо Христос го е учил при есеите. И накрая есейският учител казва за него: „Той постигна такава степен на съвършенство, че стана неспособен да греши“. Такова свещенодействие, такъв подход, вече изгубена е способността да се греши. Правилното поведение не е от света, както казах. В правилното поведение е и се намира Същността, Дао. А в Същността няма смърт, няма его, няма произвол. Правилното поведение е вечното поведение, а земното поведение е изпратено тука, на Земята да се учи. Земното поведение е болно, пресметливо, то винаги търси ползата, а не Истината. Поради това е губещо. Правилното поведение е меч – вътре в него Истината е мечът. Ето защо човек с правилно поведение може да управлява враговете си, може да управлява и Хаоса, може да управлява и бедствията. Неправилното поведение е свързано и се управлява от паразити – малко или много навлезли, проникнали, нахлули паразити. Правилното поведение изисква много строга бдителност – това означава да си постоянно в Духа, в Същността. Постоянно да виждаш като войн, не като човек, а като войн. Не и като боец, а като войн. Да виждаш ходовете и на видимите, и на невидимите врагове. Същността ги вижда. В правилното поведение никога няма поза. Правилното поведение се намира в Принципа на нещата, то е особен род сила, особен род Дух. Думата „принцип“ означава и „сила“, и „дух“, и „закрила“ – това е нещо много по-дълбоко от думата „закон“. При закона и при правилата има изключение, при принципа няма изключение: или си вътре в системата на Бога и на Истината, или не си. Когато си вътре, виждаш. (Както оня случай с Морихей: той се бие с 12 свои ученици в тъмна стая, поразява ги всичките. Те нито го виждат, нито го знаят как действа. Но той ги вижда и действа, защото е вътре в Същността. Постигнал е Същността, постигнал е Принципа, Истинността на нещата.)
Човекът е станал човек, когато е загубил правилното си поведение и от Дух е станал ум, станал е човек. А да не говорим за щастливия човек... Казвал съм ви, само ще ви припомня думите на Ал Халадж: „Най-безполезното нещо в света е щастливият човек“. Много е трудно да се намери нещо друго нещо по-безполезно. Някой път ще го обясня по-подробно, когато ще говорим за Ал Халадж.
Който е изгубил правилното си поведение е изгубил и Просветлението си.
Будизмът, как действа той? Той не търси святост, защото това е голяма грешка. Това въобще е погрешна цел, святостта. Будизмът търси Пустотата, забележете, Безкрая. Той не се ограничава от святост, той търси Безкрая и така навлиза много дълбоко в Същността – там където светците не могат да припарят. Освен това, няма никаква нужда да ходиш в манастир, казва Буда, защото, ако започнеш много усърдно да работиш върху себе си, ти вече си монах. Край! Няма значение къде се намираш. Ти вече си монах. Бог не е светец. Това е голямо ограничение, ако беше светец. Бог е Безкрайност, Той е Пустота, Безпределност. Великият и неведом Наблюдател знае кой за какво е дошъл да тренира бойни изкуства, с каква тайна цел. Истинският войн е дошъл, за да придобие Истината и своята Същност, за да придобие Бога, да придобие Дао. Правилното поведение – това е най-чистата добродетел, наречена на китайски „Де“. Това е древно, китайско, дълбоко разбиране за Същността. И това няма нищо общо с морала, защото моралът нищо не знае за Пълнотата и Безкрая. Той умува, въобразява си, че е постигнал някаква чистота, но моралът не е мярка. Нито светостта е мярка. Безкраят е мярка. Тази Пустота или Велика Пълнота – това е сияещият в Тайната си човек. Нещо, което е над всички правила, техники, медитации, методи, дисциплина и някакво си здраве. Този, който е лишен от тази Същност, от тази Пълнота, той никога не може да бъде Учител, никога не може да бъде Мъдрец. Такъв Мъдрец невинаги събира хора около себе си. Но ако реши, може да ги събира, но той се съобразява с Бога. Когато е Божията Воля. Той не държи да събира хора и въобще не държи на хората. Но ако Бог каже, той събира около себе си хора, когато Божията Воля пожелае това. Учителят Чен казва: „Съвременното ушу е в упадък, защото то се занимава не с Духа на Мъдростта, не със Същността, а с някакво си укрепване на здравето“. И от тука се изпуска и здравето, и Мъдростта, защото целта е погрешна. Ще обясня. Първо: присъствието на здравето никога не е чисто присъствие, никога не е безкрай, никога не е Пустота, никога не означава, че човекът е Дух. Това присъствие не е духовно. Второ: здраве, което е без Истина, без Бог, без Същност, без правилно поведение, ще бъде разрушено. То е било погрешно сътворено и ще бъде разрушено. Защо? За да може човекът да размишлява и да се учи, когато оздравее, как да използва здравето си. Здравето е дадено да служиш на Бога, а не за странични, второстепенни неща. Здраве без Истина е измамен път, дълга, тъмна и непрогледна нощ. И трето: мъдрият първо има Истина, Същност, после има Тайно сърце – дълбоко, съкровено Сърце (След време ще говорим за учението за сърцето според Египет) и чак накрая има здраве, то си идва естествено. Той не го търси, но здравето идва, защото истинското здраве е там, къде е Истината и Чистотата. При него нещата са правилно подредени: не е първо здравето, а после Чистотата и Истината. Строго определено е: Истината, Чистотата и здравето идва като последствие.
Покоят – втора идея за размишление
Покоят е покой, защото в него отсъстват мисли. Покоят е същност, той е същността на тази Безпределност, а движението е само способ за съществуването на тази Безпределност, която се ограничава. Покоят сам по себе си е Пълнота и освобождение. Освен това, Покоят е изцеление и от Рая, за ада не говорим. Покоят е пределният образ на всяка деятелност. Покоят е древно себепознание. Покоят е пълнотата на мъдрия човек и това е краят на света. Който е постигнал този покой, той е отстранил света. Той е приключил със света и се е завърнал и този край на света е много хубав, защото той се е завърнал в Несътвореността. (Това, което избраха и Чистите Богомили. Само си представете: нечистите, хора от Църквата, правят проклятие на Чистите, правят проклятие на Богомилите и на Бог в тях. Представете си какво огромно падение... но както ви казах, за това ще говорим ноември.)
Мъдрият носи в себе си покой и дълбочина, които ги няма в бойните изкуства, нито в света. Той носи в себе си Дао и затова той може да ръководи и да помага, но според както Дао иска. Тук в Покоя умират всички движения, те са произлезли от него и в него умират. Покоят е матрицата, майката на всички движения, той е древното състояние. Едно мигновено и истинско преживяване на Покоя, според даосите, разрежда времето за една година.(Значи, ако съумееш да влезеш не в състояние на спокойствие, за мир не говорим въобще, състояние на покой. Спокойствието е от Душата, мирът е от ума – той все сключва договори за мир, но няма мир в себе си. Покоят е тайна на Духа. Само едно малко преживяване на Покой – времето е разредено за една година. Една година вече не си под влияние на времето, ако преживееш истински малък миг от Тайната на Покоя.) Чистият подход е нещо, което се слива с Покоя на Вечността. Ето кое трябва да се натрупва, за да станеш достоен, казват даосите, Покоят да те погледне. Истинското оръжие на чистия войн е „Чжен“ на китайски това означава „Истиността“. Това включва главно четири неща: първо – словото; второ – силата; ( не енергията); трето – почитта и четвърто – благоговението. Четири изключително важни неща, които се следват от мъдреците: словото, силата, почитта и благоговението. Истинският войн е роден от страшното ядро на Истината. А Покоят е мярка за истинско знание – това е мярка, това е диагноза, висока мярка за истинско знание. Покоят не е качество на знанието, нито на ума. Покоят е чисто духовен, той е връзка с Безкрая и със Същността. Той се излъчва само от Истината. Покоят е място на сгъстената Чистота и на сгъстената чиста, жизнена енергия. Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя, трябва да влезеш във висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя. Във великия Покой няма, казват даосите, нищо родено. Това е мястото на неродеността. Това е мястото на несътвореността.
Мъдростта на бойните изкуства – трета лекция
Дзен казва: истинското разбиране на бойните изкуства се нарича „изключване на всичко, което забулва истинския живот“ и истинското знание. Мъдрият носи в себе си духът на лекотата. „Каквото и да се случва, казва Чуан Дзъ, на Мъдреца винаги му е леко.“ Той няма бреме, той не носи бреме, той не е сътворен. И затова Чуан Дзъ казва: „Лекото е винаги вярно“. Лекота – няма материя, няма тегло. Лекота – Дух и Душа. Мъдрецът вижда в Тайната на Живота и знае, че всичко, което става е най-хубавото; без изключение, така действа Дао, така действа Бог. В древен Китай не е било важно какво е това човек. Такъв въпрос не се разглежда, а каква е мъдростта му. Мъдрецът не става мъдър от философия и от идеи, а от отношението си към тях, от своя подход, от съкровения си подход към нещата. Не умуване, не понятие, не философия, не цитати – съкровени отношения към нещата. Мъдрецът е отвън техниките и правилата, той вижда в Духа, понеже самият Мъдрец е Дух, той не е човек. (Вие може да си мислите, ако срещнете Мъдрец, че е човек – това е грешка. Изглежда на човек, но той не е човек.) Идеалът на мъдреца войн е особен, той никога не е знания, никога не е творчество, той не се стреми да оставя следи, не иска да е авторитет. Неговата цел е храненето, т.е. той се храни с Дао, със Същността, той се храни с Истината и това е неговата тотална храна. Така той се храни с целостта на живота. Затова той обича всичко и затова той наистина прави път на мравката и както Учителят е направил път на онова червейче и е казал: „Това е бъдещ бял брат в развитие“. Истинско почитание – това е подходът. Той умее да се наслаждава на Древния изначален живот, преди да е бил Космоса, още от тогава той умее да се наслаждава. Мъдрият черпи живот от своето сърце, от своето небе. Той не взима и не краде от чуждите сърца енергия; няма такъв похват. Той е самодостатъчен в себе си, понеже действа чисто. Той има връзка с Източника в себе си. Той се храни от Покоя и този Покой не е някакви си размишления, а този Покой е живот. На даоски език думата „живот“ означава „среща на Безкрая с Безкрая“ – среща на човешкия Дух с Божия Дух; среща на Същността със Същността, те са се срещнали. Даоската Мъдрост е въпрос на подход. Учителя казва, изразява това така: „Към сърцето си ще се обръщате с: Приятелю, мой; към ума си с: Рабе, мой; към Волята си с: моя мощна и красива Сабя, а към Душата си, (вече много по-почтително) Учителят казва: „към нея ще се обръщате с: Учителю, благи“, защото тя е част от Тайната на самия Бог – висшата Душа .
Истинският Учител и Мъдрец няма реакции, той има Недеяние, т.е. безкрайно поведение, поведение на Безкрая, подход на Вечността и подход на Безкрая. Той следва Дао и затова вечно се обновява. Едно малко и незабележимо нещо, според даосите, може да те изхвърли на далеч. Една малка и погрешна постъпка може да те изхвърли на далеч. Това малко нещо, според даосите и според Толтеките, е могъщ съперник. Това е наречено „Ней гун“ и то е едно тайно вътрешно постижение, т.е. ако успееш така да действаш: незабележимо, но чисто. Но ако допуснеш грешка, вече е нарушена правилността. Но ако знаеш как да действаш незабележимо и чисто, зад гърба на човека, изключително чисто – там е Благородството, там е учението на даосите. Това е постижение, за което и Учителят е загатнал, но то като цяло не е за коментиране, защото става въпрос за скрита, невероятна способност; защото, колкото по-тайна е една Чистота, толкова е по-могъща. (Някой път ще ви обясня защо Бог... Той можеше да наложи Богомилите, да ги направи много силни, да ги наложи в света, но той не иска този начин. Защото така е създал Истината – тука правя само малко загатване – че Самият Бог не посяга на Нея. Тя е така сътворена, че не може да я наруши, защото... дори ако Той я наруши, ще изгуби част от Всемогъществото си, от Великата си сила; и затова Той не иска насила да се наложи в този свят.)
Истинският войн е Бездна от жизнена Мъдрост. Самата Мъдрост – това е способност да съхраняваш Покой и яснота, две неща. Мъдреците казват: „Зад правилното поведение винаги има тайна допълнителна сила, а неправилното поведение е спускане на воал от тъмнина и мрак. Неправилното поведение е самоизяждане – това е подход на егото.“
Толтекският войн е предан на Безупречността. Тази Безупречност е удар срещу всички паразити, срещу нея целият тероризъм е безпомощен, това е начинът тероризмът да изчезне – Безупречност. (Обяснявал съм, пак ви казвам: тероризмът не е ислямско проклятие, тероризмът е Божие проклятие. Това е самият, ще ви говоря по-нататък септември или октомври, това е Божият гняв в действие. Никога не го осъждайте, защото след време ще влезете в този гняв. Вие не знаете какво прави Бог. Не знаете тайното Му Добро. Никога не осъждайте Божият гняв, защото всички, които Го осъждат и не Го одобряват, този гняв ще ги привлече и нещо много по-лошо, което не искам да го казвам. Никога не осъждайте Бога, Той действа навсякъде по-точно, отколкото бедните човешки разбирания могат да си въобразят.)
Паразитите имат древен страх от Безупречността. В Атлантида тази Безупречност се е наричала „Мечът на Истината“ – това е друго понятие на Безупречността. Зад този меч е действал, т.н. според толтеките „Орелът“ или „Царят на Силата“, което ние наричаме „Бог“. Древните Богове са учили толтеките на Безупречност и затова Пътят на Истинският Войн е История на Безсмъртието, понеже тук ти си Истинен. Понеже си Истинен, Духът на Безсмъртието те учи. Безупречните са ставали безсмъртни, а безсмъртните са нямали смърт, от където и думата „Безсмъртие“, т.е. без смърт. Войнът на Правилното Поведение се е завърнал в своя Дух.
Мъдростта – трета идея за размишление
Пътят на Истинския човек е Път към Безкрайната Мъдрост, той никога не спира да се учи. А всички други трябва да воюват със своето Древно минало – това е личното отклонение от Истината. Това е тежкото минало на човека, това е съдбата, това е кармата – личното отклонение от Истината. Такуан Сохо казва: „Постигни своята вътрешна сабя, своя вътрешен Войн“ – това е Истиността. Мъдрецът казва: „От едно нещо разбери десет хиляди неща“. Значи от една малка подробност разбери безкрайни неща. Думата „толтек“ е велика, древна дума. (Преди време я обяснявах.) В Древността, само този, който е успял да види Орела, Същността, той е имал правото да се нарича „толтек“. Пряко виждане на Бога лице в лице, те го наричат „Орелът“, само тогава имаш право да се наречеш „толтек“ и да носиш това име. Толтеките казват: „Върви неотклонно“ – това е Пътят. Този, който е видял Същността е станал Същност.( Затова Хермес казва: „Можеш да познаеш Бога, само когато си станал Бог“. А ние по рождение сме Богове и сме безгрешни, не грешни, а изначално сме безгрешни. Това е нашето Начало.) Ако искаш да видиш Истината, стани Истина. Мусаши казва: „Гледай онова, което другите не гледат, заеми се с онова, с което никой не се занимава“. И после казва: „Оня, който умее да побеждава врага си, никога не се сражава“. Той има такова присъствие, казвал съм ви: Бог няма противници. Никога няма да има. Истинският войн побеждава, без да убива. Майсторството е в тебе самия, а не в стрелбата с лък. Стрелата поразява целта само когато е в хармония с Истината – това е великият закон. Т.е. твоята стрела трябва да улучи Сърцето на Бога и да влезе в тази Вечност, в тази Същност – това означава да стреляш правилно. „Поддадеш ли се на която и да е слабост, казва Мусаши, ставаш мъртвец“. Истинският Мъдрец постоянно се съобразява с Истината, Изначалната Сила, така той постоянно преследва Силата, заради Богоподобието. Мусаши казва още: „Срещнах един силен войн с вяра и го попитах: – Вярата очиства ли те от слабости? И той ми се поклони. Неговата вяра не го беше очистила от слабости. Срещнах много хора на лъжата и видях, че Истината ми за Пътя за тях беше като проклятие. Моят Път към Истината за тях беше като проклятие“.
Егото всякога живее в опасността на собственото си знание. „Твоето знание – казва Мусаши – може да се окаже твоя враг“. Ти си мислиш, че знаеш, даже си мислиш, че твоето знание е правилно – много опасен и коварен враг, защото пречи много да стигнеш до Смирението. „Трябва много ясно – казва Мусаши – да видиш знанието като опасен противник, защото то не е Любов, не е Мъдрост, то е знание. Ако го видиш ясно, ще го преодолееш. Ако не го видиш, то ще те ръководи надолу“. Всички, които не могат да преодолеят врага, наречен невежество, те са мъртви хора. Противникът съществува само ако го храниш със сила, ако го смяташ за силен. Противникът е силен само когато черпи сила от тебе. Ако успее да те накара много да мислиш за него, тогава твоята сила се влива в него и ти губиш все повече сила. И казва Мусаши: „Срещнах хора със силна вяра, но те нямаха Великата Преданост. Те вече бяха провалени.“  „Целта не е да победиш враговете си, целта – казва Мусаши – е да победиш дявола в себе си.“
Аум
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #49 on: септември 23, 2017, 12:04:49 pm »
 03.06.2014
Да си направим ограждащата формула.

Л-я: Стоян михайловски
Ид.: Стоян Михайловски
Л-я: Александър Кръстников
Ид.: Александър Кръстников
Л-я: Николай Райнов
Ид.: Николай Райнов

Днес ще говорим за трима българи: двамата се известни, единият почти неизвестен. Стоян Михайловски – първата лекция; третият – Николай Райнов и вторият почти неизвестен – Александър Кръстников. Това са търсачи на Истината, самобитни по своему и затова реших да ви говоря за тях. Следващата лекция на 01.07.2014.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
1 лекция

Започвам със Стоян Михайловски. Роден е през 1856г. в гр. Елена. Това е писател размирник, неодобрен и от политици, и от християни. Това е политик, но странен политик – политик със силен стремеж към духовност (което веднага означава, че си е объркал пътя, щом е влязъл в политиката). Казва:„Диви зверове бродят в нашата политика“. Същевременно той е поет и философ, има много ценни прозрения. Още от малък се вижда неговата различност. Например, той дарява смъртта с поезия и остава неразбран. Изпадал е често в религиозен екстаз. Носел е в себе си гореща вяра, която му е давала вдъхновение. Чрез тази вяра той се е докоснал до някои вечни истини. Не само странен, но дори и често изглеждал неадекватен и нелогичен. Но и стилът му е такъв: разхвърлен, бунтовен дух, подобен на отшелник, носещ в себе си нещо мълниеносно и неукротимо. Поради силно буйстващият огън в себе си, той е стигнал, както казах, до много хубави прозрения. Казва:
Целият ми живот се състои от тържество.
Възроди ме туй, което ме разби.
Моята самотност е пълна с чист възторг.
Този свят е някакво си тясно кътче.
Сърцето ми е книга, печатана в един екземпляр.
И така, Стоян Михайловски, какво ни казва той:
Вдъхновението докрай е победителят на всяка смърт.
Въоръжен ли си с търпение, разширяваш гледището си.
Насадиш ли в сърцето си симпатия, насаждаш в ума си могъщество.
За да можеш да движиш словото си, трябва да бъдеш един силен Дух.
Съвестта говори, хитрината шепне, а самолюбието кряска.
Без добродетел няма Свобода.
Любовта към Бога е върховен дълг. Любовта към Бога е условие за духовен възход.
Богопознанието не е игродумство (не е игра на думи).
Над множеството причини има една Първопричина.
Ние откриваме Бога навсякъде, когато знаем да се взираме в сърцето на нещата.
Истинската Обетована Земя, тя е Земята на Любовта.
Ние наричаме страданието зло, но в Божията Правда страданието е упътване.
Бог позволява на човека да се въздигне до безкрая, но не чрез своя разсъдък, а чрез своята Любов.
Човеците са променливи, защото са напредничави, търсят нещо друго.
Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.
Мъката усъвършенствува човека, тя е творителка на нови човешки същества.
Страданието заслужава да бъде назовано „забулено благословение“.
Направи себе си достоен за закрилата на Бога.
Никакви земни награди не струват толкова, колкото блажената усмивка по време на смъртта.
Само твоята преданост към Бога ще ти обясни вечността.
Човек отнася със себе си само своето пожертвувание.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
(1-ва идея за размишление)

Искате ли да откриете Бог във вселената, носете Го в душата си.
Мъдростта е познание на Божествената Воля.
Бог в човека, това е силното влечение към Истината.
Ако корабът на твоя живот е претърпял корабокрушение, хвърли котва в Небето.
Лошият човек е самозаробен.
Катастрофата е от Бога, а причините за катастрофата са у човеците. Катастрофата е и присъда, и поука.
Лошият човек е насилник на самия себе си.
Торът е зловонен, но цветята са благоуханни.
Внимавайте, да не би чрез прекаленост да превърнете добрите си качества в недостатъци.
Въоръжи се с воля, за да бъдеш силен срещу себе си.
Най-опасна заблуда насаждаме, когато посочваме щастието като първа и последна цел на земния живот.
Опасно е да пееш живота си, вместо да го живееш.
Любовта ни помага да разберем светостта на страданието.
Достоен за свободата е онзи, който владее себе си.
Първото и най-важно произведение на писателя е самият писател.
Ето моят идеал: една колибка и едно сърце.
Който не може да търпи лишенията, става техен роб.
Идеята създава герои, интересът създава хитреци.
Само доблестен човек може да служи на Бога.
Прогресът в Духа трябва да дойде преди прогреса в уредбите и правилата на държавата.
Съвършенството минава през школата на мъките и теглото.
Съдбата хубаво и бавно пречиства човека.
Ще дойде ден, българинът ще каже: „Турското робство не ни разнебити, но тази политика ни разруши“. (Сещам се за един афоризъм: „Като чуя за политиците и нямам нужда от наркотици, това е достатъчно“. Между другото сещам се за още два... След време, на Нова година ще имаме допълнение „Смешни афоризми“. Преди да ги кажа искам да ви кажа, че чистият смях е посланик на Истината и няма нищо общо с тъмния, подигравателен смях. Чистият смях може да помогне на човека дори и при тежки условия за оцеляване, затова го допускам и затова го изнасям. Сещам се за два смешни афоризма, единият: „Не знам къде се дяна моят ангел-пазител, но дяволът е плътно до мене“. Другият: „Срещнах една жена, която ми разби сърцето, но не можа да ми разбие камъните в бъбреците“).
Има нещо, казва Михайловски, що ни обяснява какво е Любов – това е страданието. (Тука искам само да ви кажа, че човек, който отрича страданията, който не ги приема, той отрича Любовта. Хубаво е да го знаете, за да знаете, когато не приемате страданията какво отричате).
В църквата светлината идва от свещи, а в душата светлината идва от Любовта.
Всекидневно охкаш ти, народе, но не забравяй, че сам ти си покварен; искаш мъдри ръководители, но ти нямаш морал.
Порок и мрак, то е едно и също нещо. Порокът отрича Бога, защото Бог е всевиждащ и му пречи.
Страстта се вихри около Мъдреца, но няма никаква власт.
В Любовта се намират висшите наредби и закони.
Упадъкът безнадежден превърни в полет благословен. Казано по друг начин: ако условията са тежки, подобри себе си; не казвай, че са тежки, а подобри себе си.
 Колко пътешественици умират, без да са обходили себе си; обиколили света, а не са обходили себе си. Много други пък четат книги, но не умеят да четат себе си.
Светът принадлежи на търпеливите хора.
Културният човек е човек на вътрешния живот. Тълпите нямат вътрешен живот. 

АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
(2 лекция)

Както ви казах, почти неизвестен. Роден е през 1879г, основател на „Общество за духознание и психични издирвания“, търсач на окултното и мистичното. На 21 години минава за първи път през Посвещение от светли Духове.
Той е придобил знанията си поради това, че много е търсил чистото си сърце. Той видял, че земното сърце няма път, а само безпътие и страдание. Той видял, че земното не съвпада с Истината. Той разбрал, че само на чистият Път се дава една друга, допълнителна сила, която насочва човека към Бездънната Божия Мъдрост.
Той разбрал, че силата е в съзнанието и в Духа, а не в живота.
Видял, че човешката светлина е мрачна, мрачна светлина и че тя не води към чистия Път, т.е. към Бога. Разбрал, че всеки има чист и усърден стремеж, но за този стремеж трябва да дойде часът на Истината. Той разбрал, че всяко невежество, което не се учи, навлиза във все по-голям мрак, а това, което усърдно се учи, получава друга сила в себе си, която става убежище. Той разбрал, че чистотата си има родина и това не е църквата, а духовността.
Той видял сигурност в смирението и видял невидимост в покоя. Казва: „В покоя злите духове не те виждат“. Той е разбрал, че покоят е заключена светлина и че смирението също е духовно скривалище.
И така, Александър Кръстников:
В живота няма случайности, има закони.
Лъжовен е изразът „Еди-кой си има късмет“. Всичко е посято преди, късметът идва само като слуга.
Искаш ли да победиш съдбата, натрупай си постъпки и добродетели, и ще успееш.
Натрупай си чистота, която молци не я ядат.
Духовният човек е победил нечистите и тъмни духове в себе си, това е неговият подвиг. Духовният човек е човек на тихата радост.
Бог помага най-много на постоянните усилия, Той се слива с тях и чрез тях започва да ни учи.
В продължение на много усилия Бог се ражда в нас. (Става въпрос за хиляди и милиони усилия, и Бог постепенно и все повече се ражда в нас).
Злите хора са зашеметени, те са загубили компаса на живота си.
Злото ще клюмне и ще се отчае, и ще пита: „А сега накъде?“
Нещата се покоряват само на покорния и смирения човек.
Едно ли си с Бога, ти си завладял Бога.
Критичният човек никога не успява в живота си.
Може ли бъбривият да расте като окултен ученик? – Не! (Тука само накратко ще кажа, че многословието е безумие – бъбривият ученик не може да стане ученик). Приказливостта е пилеене на разум.
Мълчанието е дар, който здраво си служи с меча на Словото и то само при строга нужда. Мълчаливият воюва окултно, в името на едно свято право, което е скрито от погледа на света. Мълчанието води до чистота и острота. Ако умее да мълчи, човек може да се домогне до древната Тайна в себе си и да проникне до неизявената Дълбина в себе си. В трудни времена разумният мълчи и работи, работи и мълчи.
Където е Свободата, там е ясно осъзнатият дълг. Тази Свобода ни налага мълчание и благоговение.
Божественият Дух познава Тайната Наука и с нея запознава само неизменните.
Скришното в тебе трябва да е чисто. Твоята тайна дейност трябва да е като кристален планински поток.
Не забравяй, че всяка дейност подлежи на строг съд.

АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
2 идея

По Окултен път ние сме без тревога.
Вярата не е сляпа доверчивост, тя е високо, съзнателно доверие.
Човешката глупост е осъдена за вечни времена.
Който работи с търпение, създава условие за гибел на всички свои невидими врагове.
На всяка мъка Любовта отвръща с усмивка; на всяка скръб – с радост.
Всеки, който не обича Божествено и съкровено, е измамник.
Който има Любовта, и без приятели има най-добрия Приятел.
Преди да стане учител, човекът е бил дълго време ученик на Любовта.
Човекът на чистотата е обречен единствено на Бог.
Този, който дава, за да получи благодарност от хората, той не получава Божията благословия.
На Голгота Христос призова човека към съвършенство.
По-добри от благодеянията на човека са скритите благодеяния.
Бог знае много добре всичко, което правиш.
Духовният човек се намира в самообладанието. Самообладанието контролира психиката. Самообладание, значи спокойствие пред бъдещето, пред неизвестността.
Ние честваме герои и победители, но истинският герой е друг – той е умрял тихомълком за Бога и не се смята за герой.
Тези хора, които често се събират за празници, не ги чака нищо добро. (И аз твърдя тази истина.)
Това зло в себе си може да се разпръсне с особено голяма Любов и голяма работа.
Блудна мисъл е тази, когато не се стремиш към чистия Дух. Блудната мисъл, това е стрела на дух-скитник. И макар че той е далеч от плътта, земният магнетизъм го привлича; той праща токове и с това се връща още по-назад в развитието си, но може да повлече и човека.
Светът се храни от гниещи, астрални блата.
Всяка порочна мисъл отнема част от волята на човека и те въвежда в тази стара и тъмна държава, на умрели духове-скитници.
Божественият Дух в тебе има съвсем други трепети.
Бъди свободен Дух!
Който е предвидлив за своето бъдеще, маха изцяло лъжата от своя път.
Кой е Сатана? – Това са всички погрешни пътища.
Тази грамадна Светлина, Христос, е смутила астралния свят. По него време Христос е слизал в Ада, да покаже изхода от змийския кръг на астралния свят.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ
3 лекция

Както знаете, един от Богомилите, изключително предано същество.
Николай Райнов е една много богата душа. Това е вглъбен в себе си Дух, живеещ повече в невидимата реалност. Той се опива от древни ръкописи и от забравени книги.
Той е един много стар търсач на Истината. Голямо творчество: около 137 книги, голям търсач във всякакви области – търсач с много широко съзнание. Завършва духовна семинария и рисуване.
Казва: „Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; исках да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; смятах, че моето призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на Семинарията, гдето ме научиха да мълча, да почитам, да съзерцавам, да търся нещо по-голямо и по-горно от човека. Много неволя и бедност изживях, за които се радвам и оттогава започнах да търся опората навътре в себе си. Не се продадох никога на никому. Ходих много из България и чужбина; срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, за които нямам перо. (Той е имал една среща с Учителя във влака, като веднага е разбрал, че става въпрос за нещо огромно). Видях неща, за които нямам перо. Много езици изучих“.
Николай Райнов е нещо уникално в нашата история: духовник, професор, поет, белетрист, драматург, есеист, художник, литературен критик, голям учен, изкуствовед, преводач, моралист, неизтощим разказвач на приказки, вдъхновен фолклорист, декоратор и график, майстор на илюстрацията, теософ и мистик. Роден в село Кесарево, Търновско, през 1889 година.
Прероден богомил и поради това тясно свързан с Богомилското учение. Когато издава „Богомилски Легенди“, това е смутило много хора: рядка книга, много специална, трудна за възприемане – 29 легенди на Боян Мага. Допуснат е в архивите на Малта при богомилските книги първият път; вторият път не е допуснат – има си причини. За него Богомилското Учение е нещо специално. Това са истински Апостоли на Древна Божествена Школа. Както казах, получил достъп до строго пазеното хранилище на Тайната Богомилска библиотека в Малта, в която има много стари и старопечатни Богомилски книги. Отлъчен е от църквата най-вече заради един роман.
 И така, Николай Райнов:
Мистиката означава да откриеш Тайния път към самия себе си.
Безкрайната радост свети във вечността.
Девизът му: „Няма религия по-висока от Истината“ – това е стара източна мъдрост.
Мистикът намира Бога чрез своя пряк и стръмен възход.
Който казва „Дух“, той казва „Безсмъртие“.
Религията е път, по който човешката душа търси Бога, а мистиката е път, по който човешката душа намира Бога.
Постоянството в добрата мисъл я прави исполинска сила.
Великата саможертва е само за избрани същества.
Светът не разбира големите Истини, той не ги търпи, защото не може да отиде до тях.
Духовността не е спасение, тя е свобода. Духовният човек няма нужда да чака Спасителя, той е свободен човек.
Ако злото е влязло в сърцето на човека, то не може да бъде прогонено от там с тамян. (Наистина много смешно е да искаш да изгониш дявола с тамян. Тук само ще ви кажа, че в момента дяволът е много съвременен: той вече не само че не бяга от тамян, той го пали и го размахва. Променили са се нещата).
Който е видял благодатната усмивка на Бога, не е живял напразно. И Учителят казва подобно нещо: „Целият живот си струва всичките усилия само за един миг: Бог да ти се усмихне“. Само една малка усмивка, нищо повече – тя разказва Древни неща.
Щом знаеш нещата, не можеш да се гневиш – просто търпиш и си над нещата. Когато търпиш, душата все повече се очиства.
Най-напред свикни да устояваш на дразнежа и да го разтапяш, докато не се е превърнал в гняв.
Грях е лицемерният човек да търси Бога и даже да говори за Него.
Дори и по сатанински път Бог може да води човека към Себе Си и Той никога не е сбъркал. (Значи, ако Бог реши да те мъчи по сатанинския път, Той ще те измъчи много хубаво, по всички правила и чак после ще ти позволи да вървиш в правия Път. Ще бъдеш измъчен до дъно и наистина ще кажеш от цялата си душа: „Господи, тръгвам в този Път истински, но този път истински“, понеже си стигнал до дъното. От дъното по-надолу няма. Ето защо Бог мъчи много съществата – за да може да ги спаси).
Дори и вътре в Мрака има водещи ръце, защото Бог е Царят на Мрака, а не Сатана.
Изменил ли си на Бога, няма да намериш утеха нито в дворец, нито в пустиня.
Аз трябва да разбия нещо в себе си, да си отворя път към себе си. Така трябва да направи всеки човек – да разбие собствената си тъмнина. Голяма е Тайната на вечното дирене, на вечното търсене.
 Казва:
Аз много търсих Бога, Който сам бях погребал.
Огнено е кръщението на страшната Тайна.
През Бездна и подвиг се върви към върховно постигане.
Вече не познавам звездите и техния устрем, нито света. Аз ослепях от друго сияние, от Неговото видение. Аз пробих грамадни врати в себе си, в душата си и Слънцето влезе в мен, защото който види Бога, той умира.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ
3 идея

В мене умря светът; аз го прибрах в душата си и там го изгорих – остана само пепел.
Когато тази Любов целуне човека, той умира и се завръща в Бога завинаги.
Любовта – блажени са тия, които биват наказани с нея. (Както видяхте, тук той напомня и за кладите; велико благословение е да бъдеш наказан на кладата. Всъщност не е наказание: изглежда като наказание, но е величествено благословение. Бог те иска при Себе Си и те отделя от света).
Любовта, тя иска избраният да изгори в жертвата си, в живота си до край.
В тази целувка, която трае само миг, човекът изпитва безкрая на блаженството.
Сега знам: няма Истина вън от Любовта.
Разбира ли човекът, че мъката е солта на живота, а подвигът е венецът на смъртта?
Спасение няма, освен онова, което идва отвътре и преобразува тялото в душа, а душата в Дух.
Христос казва: „Отче мой, основах царство на самоизкупление и смирените ме последваха“. „Не съм ви учил никога да вярвате, (Николай Райнов цитира ръкописи на Христос) а да постигате, да осъществявате“.
Тази дума „вяра“ е определена за неверници.
Нечестието ще бъде сринато и денят ще дойде за вярващите, но за любещите Бог ще има друг поглед.
В онзи ден, когато цялата земя стане Дух, къде ще търси опора земният човек, земното мислене? – Няма да има опора за него.
Има закон за добрина, има и закон за злина.
Чуйте Истината и вижте позора на своите надежди.
Слънцето няма нужда от похвала на слепец, нито Бог има нужда от признаване на безумец.
Не ви уча да преливате земен живот в небесния, а небесен живот в земния.
Бог трябва да бъде търсен по духовни пътеки. Бог е вътре и Той трябва да бъде търсен с постепенно пречистване на душата. Всичко друго е само измама. Затова, отбягвайте с мисъл нахлуващата страст и тогава ще грабнете нейната сила.
Който владее себе си, е недостъпен за врагове. Власт над себе си е власт над света.
Нима се е родило нещо велико без вихър, и без дълъг и труден път?

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #50 on: септември 25, 2017, 06:40:15 am »
01.07.2014г.

Л-я: ЧАН-БУДИЗЪМ
Ид.: ЧАН-БУДИЗЪМ – продължение
Л-я: ДАО
Ид.: ДАО
Л-я: МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
Ид.: МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА – продължение

ЧАН-БУДИЗЪМ
(лекция 1)
Да си направим ограждащата формула.
Чан е учение за чистота на сърцето. Това е съчетание от мъдрост и неуловимост. Очистването на съзнанието се смята за очистването на Буда отвътре и затова в Чан е казано: „Убий Буда!“. Ще ви го обясня:  „Убий Буда“ означава преодолей механичното поклонение – механичното, изкуственото, фалшивото и нечистото, това което е лицемерно, това което е от ума. Например, сещам се: може да правиш много поклони на Бога и това да е само някакъв фитнес – и нищо общо, просто друго нещо.
Това, което следва да се постигне в Чан е самото сърце – тайната на Живота.
Очистването в Чан е всичко. То се превръща в освобождение от нечисти мисли, илюзии и превързаности. Същевременно това е самоочистване; самоочистването е самоосвобождение.
Чан казва:
Намери прибежище в чистотата.
Изначалното сърце е таен печат. Когато един учител в Чан е успял да подтикне ученика да стигне да изначалното си сърце, той му е предал тайната на Учението.
За Чан царството на пробудените не е външно царство – това е царство на свещеното знание вътре в тебе.
Чан е сред нечистотата на света, но цъфти над водата като лотос.
Чан е нова същност на съзнанието.
Какво дава Чан? – Вдъхновение и безкрайност, а не идеология. Тука няма идеология.
Чан е очистване на съзнанието, за да се излее Пустотата, т.е. пълнотата в него.
Чан не принадлежи на никаква определена култура, нито е философия – това е същността на Живота.
Чан-наставленията са малки намеци.
И така, какво казва Чан:
В една постъпка се крият и свободата, и робството.
Опасността е обещание за покой. Значи, когато ти дойде опасност, настройвай се на покой.
Риба, която не иска да бъде като всички други риби, излиза на брега и там се разцъфтява (в отвъдното).
Което се прокрадне в съзнанието, това и нахлува. Затова човек трябва да наблюдава съзнанието си.
Красноречието е по-бедно от простотата.
Който търси близкото, изпуска далечното.
Който чува тишината, никога не чува гръмотевиците и мълниите.
Който има силна воля и съсредоточен Дух, съдбата и знаменията не го интересуват. Никакви послания не важат за него.
По-лесно е да бъдеш герой, отколкото мъдрец.
Чан, това е да съумееш да влезеш в непонятния смисъл на Живота.
Какво казва Чан:
Търсиш ли Пътя си, избери непроходимото.
Който се страхува от лишения, никога не е истинен човек.
Постоянството в мисълта преобръща световете.
Ако дойдат глад и студ в живота, много е глупаво да страдаш.
Бедата не се избягва с усилия, а с мъдрост.
Веселието сред невеселие не е истинската радост.
Когато постигнеш радост в скръбта, ще разбереш как живее сърцето.
Можеш ли да поправиш последствията от своята грешка, значи не си сгрешил.
Животът има смисъл, но той се крие извън него и е недостъпен за живите същества. Макар че под въпрос е кои са живи! Тези, които мислят, че се движат, те не са живи. После ще видите в третата лекция, Мусаши казва: „Който не е в Истината, той не е оцелял, няма нищо общо с Живота“.
Ако ти си се спънал и си паднал, това не означава, че вървиш в неправилната посока.
Бъди готов да не намериш онова, което търсиш. Ето го прекрасния Чан! Всички търсят нещо да намерят. Бъди готов да не го намериш, тогава ще постигнеш нещо по-дълбоко.
Непреодолими прегради се срещат само извън Пътя.
Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя Път.
Това, което се случва, се случва навреме.
Лошо е, когато въдицата завлече рибаря.
Пътят не иска философия – просто не е нужно да го цапаш.

ЧАН -БУДИЗЪМ – КИТАЙСКИЯТ ДЗЕН
(продължение)
(първа идея за размишление)

Над всички познати правила има други, които са неизвестни.
Илюзията означава неразбиране на собственото изначално състояние.
Няма никаква нужда от медитация, трябва да живееш вътре в Същността. Ако живееш в Същността, в Истината, няма за какво да медитираш. Това е повече от всичко. Въобще медитацията не може да се сравнява никога с Истината. Трябва да си в Същността. На Чан-език това е Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание.
Хората си търсят окови и се отправят в тъмница – това е обикновеният път.
Всеки ден ти изучаваш учението и то те отвежда все по-далече от Истината, от себе си, защото следваш звука и формата, а не следваш Същността, чистотата. Има и много хора, които все нещо практикуват: дишане, медитации, какво ли не, но не са в Същността, в истинолюбието, в чистотата, в постъпката. Това означава, че ще практикуват и в следващите животи. После пак ще продължат да практикуват, докато някога разберат какво иска Бог.
Щом си привързан към обектите, не можеш да съхраняваш независимост. Бъди независим от ситуациите и те няма да ти въздействат.
Този, който обича светите хора и презира земните, той потъва в океана на заблужденията.
Има „слепи“ монаси, заблудени, които сядат в медитация, практикуват съсредоточеност, сдържат зараждащите се мисли, избягват шума и се стремят към тишина. Всичко това е отклонение от Чан. Чан живее в чистотата на сърцето и в Същността, не в практиките.
Истинският търсач е дошъл не за да придобие расо, а за да придобие Истината.
Докато не сте стигнали до Чан, до Същността, на вас все са ви нужни правила и методи. И това може да трае хиляди години.
Не се противете на лошите мисли – това само по себе си е метод. Ако вие изпитвате отвращение към лошата мисъл, това създава напрежение във вашето съзнание и тяло. Към нищо не изпитвай отвращение, защото злото се намира в самото отвращение.
Нечистите деяния създават демонични препятствия.
 Чистото действие никога не създава карма.
За самоочистването си няма нужда да напускаш дома си и да ставаш монах.
Ако твоето разбиране е правилно, тогава злото се разрушава и демонът се изменя и се превръща в Буда. Това е Чан.

ДАО
(лекция 2)

Дао – това е Съвършенството, а Съвършенството е с неясни очертания. То е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено.
Дао-пътят – това е да станеш дете. То се движи, незнаейки къде; незнаейки нищо, то се движи като вятър. Към него не идва нито щастие, нито нещастие. Това е Дао, Великото Дао. Великото Дао действа незабележимо. То всичко е създало незабележимо.
Енергията е известна с това, че тя тече като вода. Там, където енергията се е отделила, водата пресъхва, защото водата се храни от енергията. А кой храни енергията? – Дао.
И така Учението за Дао. Почтеният Старец казва:
Учението за Дао е мистично, но не тече във времето – то тече в безвремието.
Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.
Недостойният живот се превръща в самопроклятие на следващия живот и така хората питат: „Кой ми направи магия?“. Лично е изработено всичко това.
Когато постигнеш тайната на Дао, разбираш, че тайната е неразгадаема.
Ако Дао те проникне, няма да имаш нужда от въпроси и отговори. Никакви отговори не те вълнуват – Дао е достатъчно. Ако Дао не те проникне, и милиони отговори са недостатъчни, милиони отговори нищо не струват.
Когато чисто работиш за другите, Дао става твоя Път, твоята Истина и твоя приятел.
Ако не срещнеш Дао в себе си, хиляди години няма да получиш отговора.
(Вчера имах разговор с Пловдиска група, казаха: „В Пловдив имаме вече построен даоски храм. Какво ще кажеш?“ - Много е хубаво, но ще ти отговоря: по-важно е да има даоси. Много е просто).
Дао не е в образованието, в Дао няма образование – Дао е съвършено, не се нуждае от образование.
Дао е Вечният Път отвъд времето.
В Пустотата, в Безкрая няма закони, няма ограничения.
Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си.
Който се стреми към щастие, той е отрязал своите корени и своя път към Дао.
Който умее да наблюдава, има ръководство от Дао. Чистото наблюдение е Духовно, то е Пустотно, т.е. умът не участва. Ако умееш да наблюдаваш, Дао те упътва към Себе Си. В това наблюдение присъстват всички науки и учения. Ако наблюдаваш чисто, ще видиш, че трудната ситуация иска да те въведе в Дао.
(Питаха ме за Аспарухово. Прекрасни неща се случиха – Божията Любов, Божията Милост за пореден път! Вместо да помете цяло Аспарухово, хиляди хора и част от Варна, Бог направи отново голяма Милост – подаде Ръка. И поиска вътрешно промяна. Хората тръгнаха да си помагат – друга глупост. Важно е да избереш Бога и да тръгнеш на път към Бога, а не тези странични неща. Дано хората разберат тези много, много прости неща. Затова и следващата книга, която подготвяме от Учителя, е книга за Простотата, Дзен по Учителя.)
Злото не може да черпи сила от Дао и затова злото не цени Дао. Дао не е храна за злото.
Безпределното е съществено. Хармонията е вторична, тя е само подготовка и пътуване към Дао.
Знаещият е изпуснал ръководството.
Човекът е движение и покой; даосът е Покой и Мъдрост.
Хармонията е красива, Пустотата е Безпределна. Пустотата не е привързана към хармонията, т.е. Безкрая, Великата Пустота не е привързана към хармонията и затова Тя не е ограничена от бедната хармония.
Покоят е чиста енергия.
Само нечистите губят своя Път.
Умът никога не може да странства в Безпределното; той може да медитира 30 години и да си остане глупак.
Всички илюзии са привързаности.
Даосът е същество на освободената енергия.
Само чистотата изяснява всичко.
Без Дао всяка медитация е илюзия.
В Покоя е различаването. Покоят е всякога мъдър. Чистотата определя Покоя.
Какво е Пътят? – Изправление на себе си.
Себепознанието видоизменя ситуациите.
За неразумното няма Път; дарът му е безпътицата, за да се учи.
В Дао е всяка безопасност.
В Нищото няма вмешателство.
Когато Дао е с тебе, опасността е безопасна. Тя може да те грози, но тя е безопасна.
Ако Дао е с тебе, тогава и гибелта е Покой. Значи, ако Бог е с тебе, и гибелта е Покой.
Покоят е отстраняване на световете. Думата „светове“ в случая означава безпокойствата. Всички светове са безпокойства. Но там, където влезе Дао, световете изчезват.
Диханието трябва да стане Дух – така казва Дао.

ДАО (продължение)
(втора идея за размишление )

Пълнотата е достижение на чистото действие. Има два вида чисти действия: явни – те са по-външни и по-бедни, и скрити, вътрешни – става въпрос за тайно благородство. Там се намират истинските чисти действия, където никой не те вижда, но където Бог те вижда.
Водата е мека, но може да съкруши всичко. Водата е неизвестна за камъка, за твърдостта. Камъкът е спяща енергия, а водата е течаща енергия. Във водата има тайна сила, която бавно събужда камъка.
Във водата работи Дао.
Дао се слуша не с ушите, а със своята чиста, тънка енергия.
Гласът е отглас от Дълбините на Дао.
Дао, Великият Път, не търпи никакви предсказания.
Събраната енергия е вездесъща. Затова съм ви казвал: натрупвайте милиони формули, натрупвайте чисти постъпки и правилни думи. Когато трябва, те знаят как да станат стихия. Самите формули са живи същества. Те знаят точно кога и как да помагат, но това трябва да е натрупано.
Който практикува Дао, знае, че всичко друго е излишно; който не практикува Дао, практикува всички излишни практики и ритуали, т.е. който не практикува Истината.
Който следва Дао е свободен, защото Самото Дао е свободно. Който следва себе си е роб.
Ако съзнанието е изпразнено, явява се спокойствието.
Неправилният стремеж е едно от най-големите престъпления на Живота.
Ако в тебе има недостатък на вяра, тогава и Битието не ти вярва.
Който много говори, той често търпи неудачи.
Онзи, който умее да побеждава врага си, никога не влиза в борба с него.
Който е с Дао, никога не изпитва тревоги.
Всеки спорещ пребивава в заблуждение. Тука само ще допълня: никога в спорът не се е раждала истината. Други казват за виното... Никога виното не е казвало, казва Учителят, една истина, никога! Не може и да каже, няма как.
Той, който покорява себе си, той има истинска сила.
Който не разбира Дао, никога не може да бъде чист.
Можеш ли да отделиш от себе си това, което е ненужно? Това е безпокойството.
Само Мъдреците могат да разцъфтяват, без да увяхват.
Всяка работа, която не е вкоренена в Дао, е провал. Няма значение дали тя ще ти донесе милиарди или усмивки, или щастлив живот – това е огромен провал.
Мъдреците не се подчиняват на безполезни човешки закони.
Бедствие може да има само за този, който го очаква. Който го сее, той го очаква.
Мъдрецът е строг, но той е тайносърдечен.
Дао дава на всички същества посоката, по която те трябва да се изправят.
На Пътя се цени способността да се изменяш. Сещам се, питали Учителя: Учителю, до кога ще чакаме промените? – Ами щом ги чакате, няма да има промени. Просто трябва ти да се промениш, няма какво да чакаш; ако чакаш, закъснял си.
Пътят на Мъдреците се състои в смирението, което никой не може да покори. Никой въобще не може да воюва със смирен човек. Той го няма, няма с кого да се воюва.
Търсенето на това, което е правилно, не е още търсене на Истината. Истината е по-дълбока от всяка правилност, включително и от всяка правда. Тези, които търсят правдата, пак са заблудени. Но тези, които търсят Истината, освен че Истината ще им се разкрие и ще ги обучи, тя ще им покаже след време кое наистина е правда и кое не е. Но само Истината може да даде това различаване.
Тези, които имат Дао в себе си, не се безпокоят за световния хаос. Когато става въпрос за световния хаос, даосите танцуват.
Най-големият успех е за нищо да не се безпокоиш, но това не означава безразличие, а овладяване на себе си.
Пустотата означава, че Дао не съдържа в себе си никакъв товар, т.е. Бог е много лек. И ако си в Него, и най-тежките събития имат нещо леко, нещо приятно, нещо магнетично.

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(лекция 3)

Като главното ударение пада на Великия Мусаши.
Миамото Мусаши е древен воин, воин от Бездната на Силата. Както ви казах, това е древен атлант от Толтекската раса, който по-късно слиза като самурай. Още тогава постигнал висока степен на безгрешност, безупречност.
Още в Атлантида е познал себе си като Същност. Това означава, че той още от тогава не принадлежи на смъртта. Той е Древен воин на светлината, защото е от тези, които са успели да влязат в ядрото на Истината.
Като самурай в Япония той се е срещал с много хора с его, но с малцина, които са били истински воини, т.е. хора със Същност. Само хора със Същност могат да бъдат воини, хора с чистота. Хора с ум колкото и да тренират, те не могат да бъдат воини – те могат да бъдат бойци.
Мусаши казва:
Аз коленича само пред истинските неща. И казва още: Силата може да бъде и поражение, но контролът – това е вече реалност.
Истинският хляб на воина е безупречността. Това е силата на чистата Ци-енергия.
Нечистият крои замисли; безупречният поразява.
Философията е поражение, а безупречността е освобождение.

Мусаши е велик владетел, на тяло, ум, воля, сърце и Дух.  Казва:
Пътят на меча означава да постигнеш своята истинска Същност.
Когато Истината е в тебе, ти вече си мечът.
Аз не следвам нито пътя на Буда, нито пътя на Конфуций, нито пътя на военните стратези. Аз следвам само Духа на Пътя. Нищо друго – Духа на Пътя.
Истинският Път е в това, да вложиш целия си Дух без никакъв остатък.
В новата „Книга за Молитвата“, която преиздадохме, се казва коя е тайната на молитвата: Вложи цялата сила на света в молитвата – това означава тайна на молитвата.
Тези, които се привързват и пристрастяват към нещо, те изгубват своя Път и своята сила.
Който няма „аз“, той надминава добро и зло. Той надминава и този свят, и отвъдния свят.
Колкото и да е силен врагът, съзнанието си остава мое притежание. Никой не може да порази моето съзнание. В него не може да влезе никакъв враг – това го решавам аз.
Ако ти нямаш „аз“, тогава ти нямаш противник. Т.е. ако си станал чист и безкраен, враговете са се разтопили.
Победата е преди всичко атака на Духа.
Истинският воин постига целта си, защото не допуска нищо да го отклонява от Пътя.
Който умее да воюва, никога не се гневи. Той няма такова чувство в себе си, той няма гняв. Гневът означава слабост.
Да станеш Нищо е най-високото майсторство, казва Мусаши, тогава в тебе действа Безкраят. Кой може да воюва с Безкрая?
През себе си трябва да мине силният човек, после трябва да изгуби себе си и накрая да спечели себе си.
Научи се да виждаш мъглявото като ясно.
Древните са казвали (тъй като той е от расата на Боговете, говори за Бархишадите, т.е. Боговете): Умей да бъдеш мек и твърд.
Ако не бях жесток, не бих оцелял; ако не бях мек с хората, нямаше да заслужавам живота.
Станеш ли целомъдрено чист, за тебе няма да съществува никаква материя. Т.е. няма да има прегради за твоята енергия.
Чистата енергия е нематериална.
Противникът не винаги е нещо, което може да се види, но ако имаш чиста енергия, знаеш кой е той.
Най-опасен е в човека малкият, скрит недостатък. (Това го потвърждава и Учителят: Големият недостатък, той е ясен и за тебе, и за другите – всички го виждат, и дяволи, и хора. Но оня малкия, незабележим – там трябва да се търси и да се наблюдава, защото е скрит враг.)
Най-опасен е малкият, скрит недостатък. Той е скрит противник, казва Мусаши, и ако човекът е много доволен и самоуверен в себе си, той няма да успее да го види.
И когато умира, истинският воин е избавен от смъртта, тя не може да го докосне.
Истинският воин е по-стар от смъртта и затова смъртта не го познава, и го заобикаля.
Истинският воин убива тези, които не работят за Безкрая.
Истинският воин убива само мъртви хора – тези, които трябва дважди да умрат. (Той е убивал точно такива хора, хора с его. Много рядък случай – много убийства и няма никаква карма. Просто Бог в него разчиства, показва уроци и преподава уроци. Рядък случай, друг път пак ще ви говоря за него.) Така Истината изпраща Своя мрак, за да погуби нечистите и да им даде някакъв урок.
Мракът е убиец на тъмнината в човека. Ето защо Мракът търси човека.
Истинският воин е мрак за мъртвите, той е опасност. Той е изпратен мрак, за да ги събуди.
Истинският воин нито смъртта го съкрушава, нито животът, защото истинският воин е изречен от Истината. Този Изречен пронизва смъртта и живота и отива отвъд. Изреченият воин не е от света, той е от субстанцията на Безкрая. Изреченият Воин премахва смъртта и живота, той е по-дълбинен, а за тези от смъртта и живота винаги ще съществува мрак.
Изреченият воин е нещо непоколебимо вътре в Истината. Това е самата Истина в действие.
Щом си его, противници винаги ще имаш, врагове винаги ще имаш. Ако не съществува твоето его, няма да има противници и врагове.
Бъди свободен от всичко, което е нещо. Нещото е зависимост. В истинския воин съществува само едно нещо: Великата Несъкрушимост.

МЪДРОСТТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
( трета идея за размишление )
Продължение с Мусаши

Смъртта е наречена его, а Същността е наречена свобода.
Истинският воин не е просто боец, той е тайна от ядрото на Истината. (Ако си спомняте оня случай с Али, племеникът на Мохамед, когато иска да посече един от враговете – онзи го заплюва и Али оттегля меча си, не го пробожда. И той му казва: „Защо постъпваш така?“ Али му отговаря: „Аз не убивам от слабост. Аз обичам Бога и служа само на Божията воля. Служа само на Бога и убивам по Божия воля, а не по своеволие“. И този човек приема исляма.
Егото винаги умира, защото върху него я няма следата от Истината.
Ако съзнанието ти е в Истината, враговете вече са победени.
Нищо не може да отклони този, който твърдо е избрал да търси Истината.
Предаността на истинския воин е отвъд живота и смъртта. Тази преданост е по-дълбока от живота и смъртта. Този Воин има в себе си най-древния меч, наречен Духът.
Воинът на Истината, казва Мусаши, има хилядолетни очи.
Ако имаш сила без Дух и Истина, то тази сила ще ограби целия ти живот и целия ти Път.
Воинът на Истината има по-бърза бдителност от всички рефлекси и инстинкти, съществували някога и сега. Този воин не разчита на инстинкти и на рефлекси, защото Истината е по-бърза и ги изпреварва.
Открий Истината и злото ще умре.
Който воюва без Истината, е обречен дори при всяка победа.
Само Истината умее да създава тайната сила.
Който не търси Истината в бойните изкуства, той ще получи само дисциплината. (Разбира се и това е нещо, ще помогне в други животи, но той ще има една гола дисциплина).
Егото е крадецът на твоята душа и затова воинът си е създал меч – мечът на Истината.
Животът в егото е живот в мрачна земя.
Егото е коварен убиец на човека, но този убиец не е воин – той е само боец. Твоята дълбочина е воин и трябва да го победиш. Срещу безсмислената сила на егото трябва да изпратиш безмилостната сила на Истината.
Егото винаги ще се завръща в смъртта, защото то никога няма чест, то никога няма достойнство.
Истинският воин знае защо Истината е скрита и Мусаши казва за себе си: Аз бях страшна сила. (Има случаи, когато той посича стотици хора по време на война, където го викат да помага, тъй като искат да заробят неговия народ. Той не помни въобще как сече. Той се превръща във вихър на Истината и не помни колко е убил, безчислено... Те го правят водач на армия... Това е страшна стихия и когато Чистотата се развихри, когато Бог ѝ позволи, защото Бог трябва да ти позволи да станеш стихия – така е действал Мусаши и в случая.) И тука казва: Аз бях страшна сила, която служеше на Истината, но не знаех доколко съм достоен за нея. Истината е изящна, разбрах, и смъртоносна.
Без Истината и да живееш, не си оцелял. В Истината е Пътят, а в егото са победите и загубите.
Егото винаги ще живее с лъжата си, а мъдрият винаги ще живее със Същността си. Егото държи на своето си до смърт и всякога придобива смъртта си. Егото е без развитие. Това е старият живот в лъжата, живот, в който няма достойнство. Дори когато има поклон, няма достойнство. (Както ви казах, някаква фитнес-програма.)
Егото и родено и неродено – все е умряло. Т.е. няма значение дали такъв човек е в този или онзи свят. Той е все нещо умряло, защото той е без Истината в себе си.
Когато убих много хора с его, знаех, че убивам мъртъвци. И настина прозрях, че много мъртви са в света, но уж все едно че живеят, минават за живи. Те не знаеха, че бяха умрели.
Човек с его е всякога провален, защото той е в конфликт със себе си.
Какво нещо е егото? – Старият, паднал свят. Учителят го нарича остатъци от старите цивилизации, застоя на миналите цивилизации.
Егото вижда заблужденията и все повече се заблуждава; воинът вижда Истината и все повече се самоусъвършенствува.
Срещнах велики духове на Земята и нямаше какво да победя в тях; те бяха победили себе си и аз дълбоко им се поклоних.

АУМЪ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #51 on: септември 25, 2017, 08:08:08 am »
5 август 2014 г.


ИСЛЯМЪТ
(лекция 1)

ИСЛЯМЪТ – продължение
(първа идея за размишление)

ИСЛЯМЪТ – продължение
(лекция 2)

МОХАМЕД
(втора идея за размишление)

СУФИЗМЪТ
(лекция 3)

АЛ ХАЛЛАДЖ
(трета идея за размишление)



ИСЛЯМЪТ
(лекция 1)

Да си направим ограждащата формула.

Искам да разберете това Учение, за да разберете, че всички Учения са от един Източник – има наистина велико Единство. И да нямате критика, защото който ги е разбрал нещата, нищо не критикува, нищо не осъжда, тъй като Бог действа навсякъде.

Какво казва Ислямът:

Навсякъде управлява Велик Владетел, скрит зад воал.
Неверието е безгранично престъпление.
Нещата се управляват от Абсолютна Мъдрост.
Светът се управлява от ръката на една Абсолютна Справедливост. (И това е на всяка крачка. Няма значение дали хората разбират, че е свързано с минали прераждания.)
За Неговата колосална мощ свидетелстват всички събития. Нищо не е сложно за Извършителя на всичко.
Смирението може да погребва бедствията.
Най-голямата бедност е глупостта.
Който разчита на успеха, върви към смъртта.
За земния човек моралът е една фантазия.
Да имаш смелост на бойното поле е нищо пред това да имаш смелостта да придобиеш Висок морал, Висока чистота.
Водата е свята даденост. За неверниците водата е два атома водород и един атом кислород; за нас водата е жива – и ние не съединяваме атоми. Ислямът казва: „Ние пием Бога“.

(Сещам се за един бедуин в пустинята, в тежките условия, когато го питат: „Ти с какво се осигуряваш през зимата?“. Бедуинът казва: „С Търпение“. Това е всичко. Търпението е връзка с Висшия свят. И Учителят казва: „Това е силата на Любовта“. Това е осигуряване.)

Водата е дар от Бога, а не от природата.
Глобалното затопляне е нищо пред изсушаването на сърцето.
И доброто, и злото са от Аллах.
Аллах съществува и след края на света, и след края на Вселената.
Наблюдавай погледа си, защото и в погледа има опасни клопки.
Тероризмът е Божие проклятие (казвал съм го), а не ислямско. Тероризмът е самият Божи гняв в действие. Кой се осмелява да го осъжда?

(Ще обясня. Бог знае кога да действа гневът Му и кога да действа Любовта Му. Никой не може да Го коригира, никой не може да Му дава съвети. Той знае точния момент: кога да се изсипе гневът Му – и кога да се изсипе Любовта Му.
В София стана въпрос – обясних: това, което стана в Аспарухово, е прекрасно. Такава Милост, такава велика Любов! Вместо Бог да помете почти цяло Аспарухово и част от Варна, и хиляди..., Той – нещо мъничко, за да пробуди хората да тръгнат пак към Него. Отново милване, отново велика Любов! Хората тръгнаха да си помагат – друга грешка! Те трябва да тръгнат истински по Пътя към Бога. Помощта е друг вид илюзия. Не съм против нея, но тя също означава, че хората още спят.)

Бог знае кога да действа – а ти, който си сляп, казва Ислямът, не се опитвай да даваш съвети на Бога. Бог е Този, Който съживява и Който умъртвява – Той знае точния момент. Този Божествен гняв е насочен срещу всичко фалшиво – и то е свързано и с миналите прераждания.
Още нещо: Бог допуска тероризма – и той самият е част от Неговата Воля. Самият тероризъм е част от Божията Воля, но сам Бог наказва тероризма с другата Си Воля – Могъщата Си Воля. Така действа Бог, а всички други трябва да се поучават.
Когато невежеството трупа омраза срещу Божествения гняв, то става все по-голямо и ще потъва във все по-голям мрак. Невежеството е глупава борба срещу терора. И който хвали терора, и който го критикува – това са криви разбирания. Това са действия на Бога в името на едно Тайно и скрито Добро.
За терористите системата на света е дяволска: защото наистина има държавен тероризъм – и той също трябва да се лекува. И затова Бог е създал терористите. Той ги обучава тайно чрез всички сили, защото всички сили са Негови.

Казва Ислямът:
Да вземеш диплома и да станеш безработен е болест – болест на системата. Това е робство.
Ислямът също казва, че самият Христос е велик Джихад, велика война – и цитира Христос в Библията. Христос казва: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на Земята. Не дойдох да поставя мир, а нож.“ Казва Христос: „ Дойдох да настроя човека против баща му, против майка му и дъщеря му, снаха му, свекърва му“ и т.н.

(Ще обясня: всичко това е разумно, защото е за очистване от старото мислене. Това е Джихад срещу старото. И още е казано от Христос (не само това): „Защото който обича майка си и баща си повече от Мене, не е достоен за Мене.“ Включително и сина си, дъщеря си щом обичаш повече, ти вече не си достоен за Христос. Сам Той го казва в Евангелие на Матея.)

Когото Аллах упъти, никой не може да го заблуди; а когото Аллах остави в заблуждение, никой не може да му помага.
Когато тревогата е голяма, заблудите нарастват. По своята същност, и тревогата е болест. Не охкай, когато си в болест, казва Ислямът, а кажи: „Слава на Аллах!“. (Ето един подход.)

ИСЛЯМЪТ – продължение
(първа идея за размишление)

Ислямът казва за безверника:
За безверника миналото е едно голямо гробище, бъдещето е фалшиво, а настоящето го няма.
Вярващият знае, че урагани, земетресения и епидемии са покорни на Бога – те Му служат.
Всяко безбожие ще се превърне в нищожност. Безбожието е зло и разрушение, то е неприемане на Твореца.
Всичко се решава по Негово повеление. Всички важни резултати зависят от Него.
(И Учителят го потвърждава: „Въпросите на живота, истинските въпроси нямат човешко разрешение. Там действа само Бог.“)
Животните не се развиват по пътя на познанието, нито чрез молба за помощ, а по пътя на способностите и инстинктите, казва Ислямът. Тези способности и инстинкти се явяват за тях служене и поклонение на Бога. След време Бог ще ги използва за по-висши цели – Той ги поддържа.
Какво чудо е Ен-Нахл? На ислямски означава: тази неуморна пчела, в чието ухо е прошепнато Откровение.
Непозволената храна убива сърцето.
Невежеството е мярка за бедност.
Който съумее да се слее със Смирението, знанието му достига до големи дълбини.
Религията е велико начално училище за всички хора.
Всевишният няма противоположност.
Всевишният ни изпитва чрез самите нас. Той знае как ще постъпим, но въпреки това Той ни изпитва.
Ибрахим Хак казва: „Избраните ще видят Бога в своето съзнание“.
И даването, и недаването от страна на Аллах е все благодат. (Тоест, ако Бог ти дава нещо, е благодат; ако не ти го дава, значи те спасява от нещо.)
Само който има пълно осъзнаване, той е служител на Бога, той служи.
Който се доверява на Аллах, Аллах го пресътворява. Който се доверява на материалните причини, той се саморазрушава.

ИСЛЯМЪТ – продължение
(лекция 2)

Без Аллах твоето безсилие и нищета са безпределни.
Без Аллах ще имаш безчислени противници и безчислени нужди.
Без Аллах ще има събития, които ще те съкрушат.

Словото е благословено съкровище. Думите на неверниците нямат Същност в себе си. Словото е голяма чест, то е подпис на човека; Словото е документ.
Когато е изгубено правилното говорене, тогава е изгубено и мълчанието. Говоренето на сегашния човек е потъване.

Ако едно животно се отглежда в Името на Аллах, то дава съвсем чист продукт – нежен, бял, подобен на жива вода. Ако в Името на Аллах влезеш в пустинята, в джунглата, те вече ти стават приятели. Който каже: „В Името на Аллах“, вече Аллах ръководи нещата, а не природните закони на безбожния натуралист, който приписва всичко на тези природни закони.

Всички външни благодетели са само слуги на вътрешния Благодетел.
Труди се единствено в Името на Аллах – и това е всичко.
Търси чистата духовност и не търси доказателства.
Ако ти нямаш внимание в своите постъпки, ти правиш безсмислена цялата Вселена.
Провалят се тези, които се покваряват.
Ние вярваме, въпреки всичко, че Аллах ръководи всичко и всички събития. Той увеличава и стеснява препитанието на човека, защото има тайни цели.
Ако Аллах е пожелал да ви заблуди, никой не може да ви пробуди.
Злото не се отнася към Аллах – поради Неговото Съвършенство. Злото произлиза не от Неговото Съвършенство, а от Неговата Милост и от Неговата Мъдрост.
Чистотата освобождава човека от външните неща.
Аллах всякога е бил Безкрайно Същество.
Правилните думи – това е служене на Аллах. Една дума може да отнеме благополучие.
(И Учителят казва: „Една изпусната дума може да отнеме развитие от 20 000 години“.)
Смесването на философията с Мъдростта е неразбиране на нещата.
Лъжата е неверие, а горделивостта броди в самота.
Има хора с красноречие и чудни слова, но Пътят към Истината за тях е затворен. Аллах никога не напътва неверниците в Правия Път.
Никой не може да обиди Мъдрец, защото никой не може да обиди Светлината и Смирението.
Не посещавай често местата, където те обичат – може да загубиш Любовта. (Тоест имай мярка дори и за такива места.)
Овладяването на страстта е най-голямото надмощие.
Яростта на човек, който никога не се ядосва, е много различна. Той има право да се ядосва само чрез Бог. Мъдрецът има това право – на тази строгост, защото чрез това може да пробуди определен човек; и той може да го различава.
Хора, които смятат лъжата и измамата за разумност – те са болни от неизлечима болест.
Сатана е същество с отнета Милост.
Човек може да узнае Тайни, по-дълбоки от Ангелите, защото минава през трудности, които Ангелите не познават.
Пази се от Дявола, който е скрит в съзнанието ти.
Неверниците са едно с Дявола.
Който критикува съдбата, тя го сразява.
Вредната беда е само онази, която поразява Вярата.
Ислямът казва: „О, Аллах, не мога без Теб!“.

МОХАМЕД
(втора идея за размишление)

Няма нищо друго освен Аллах.
Разпознай Бога във всичко.
Бог е тайно съкровище вътре в мен.
Адът е за нечистите, а към рая се стремят само глупаците.
Когато Бог е на страната на човека, всички негови врагове са безсилни.
Чистия няма да го докосне тревога.
Вън са моите слова, вътре са моите действия – но само Истината, казва Мохамед, е моето най-дълбоко състояние.
Молитвата е светлина, а Търпението е сияние – казва Мохамед.
Всяка наука, която е забравила Бога, е куха като магарешки бодил.
Когато загубиш прекрасната си дъщеря... (той я загубил; и когато я загубил – Мохамед бил искрен, казал: „Бог дал, Бог взел“.) Така действа мъдрият Учител: „Бог дал, Бог взел. Да бъде благословено Името Му!“ – защото това е доверие. Доверие към Бога, Който никога не прави грешка.

Мохамед няма нищо общо с лицемерната набожност. Той е древен син на пустинята, а там няма лицемерие.
В най-тежките си дни Мохамед казва: „Бог е велик!“. Това е велико Откровение, родило се в тежките битки с пустинята – преодоляването на пустинята. Това е нещо много дълбоко и нещо преживяно. Нещо, което е повлияло впоследствие на милиони, които предано вървят в този Път, който след време ще ги превърне в Светлина – тъй като тогавашните племена по него време са били много непокорни. За да предпазят арабите дъщерите си от разврат и омъжване, те са ги заравяли живи в пустинята – и много други неща, за които не искам да говоря... Мохамед е променил и тази част, и този път. Той казва: „Защото наистина и всякога Бог е велик!“.
Айша, жената на Мохамед, му казва: „Всеки си има свой собствен дявол“. Мохамед казва: „Да, и аз си имам свой собствен дявол, но аз го обърнах на Пътя на Истината и сега той ми е покорен“. Тоест всеки има един собствен дявол, с който трябва да се справи.

Мохамед казва:
Човекът е само това, в което е бил усърден. (Значи, там, където е усърдието ви, там вашата Същност ще се роди.)
Смирението, казва Мохамед – това е моята гордост.
Началото на Мъдростта са две неща. Първо: началото на Мъдростта е Търпението. Второ: (на друго място Мохамед казва) кое се явява началото на Мъдростта? Да искаш помощ от Бога за всичко.
Неверниците са грешни към самите себе си, те не са искрени към самите себе си.
Бог има сила над всичко, Той може да отнема и способностите на хората.
Който лъже, казва Мохамед, той не е от нашия Път.
Да заблуждаваш, казва Мохамед, е по-лошо, отколкото да убиваш.
Кажи Истината дори когато тя е против тебе.
Човекът може да решава своите въпроси и без да търси Истината, казва Мохамед, но тези въпроси ще му объркат живота, те ще са само привидно решени. По-добре е да имаш нерешени въпроси, но да търсиш Аллах.
Научете половината от религията си от Чистотата – тя е Учителят.
Човекът е голям неблагодарник към своя Господ.
Който познава Бога, познава и решението на всеки проблем.

СУФИЗМЪТ
(лекция 3)

Суфи казват:

Ние сме Небитие, демонстриращо илюзията на съществуването. В сферата на съществуването няма нищо друго освен Бог.
Който познава себе си в изчезването, познава своя Господ в пребиваването.
Който познава себе си в Несъществуванието, той познава своя Господ.

Устремените към Бога разрушават своето его. (Това не означава, че са щедри – това означава, че са разумни. Те имат мярка, знаят кога да дават и кога да не дават.)

(Сещам само за една случка скоро с един приятел, който искаше да му направя услуга, казах му: „Бъди спокоен, няма да ти направя услуга, защото услугата не е важна. Важни са правилата“. Казва: „Веднага те разбрах какво искаш да кажеш!“. Точка. Няма нужда от дълги разговори. Услугите са нещо лесно, но по-важни са правилата.)

Хората, казва Суфи, са мъртви поради угаждане на егото.
Суфизмът е другото название на пълното изчезване на човека в Бога.
Свободата в Суфизма е освобождение от човешкото съзнание. Докато имаш човешко съзнание, нямаш Свобода.
Човекът не е съществуващ пред Бога – той съществува само пред хората, но пред Бога той не е съществуващ, той е илюзия.
Суфи няма земно мислене. Самото земно мислене е голяма болест, Суфи го наричат „препъникамък“.
(Учителят казва: „Дяволът е силен в религията, но в Любовта Дяволът е слаб“.)
Суфи не принадлежи на света, нито на религията, нито на джамията. Суфи принадлежи единствено на Аллах.
Суфи е присъствие от Безкрая, той е извоювал Аллах в себе си. (Разбира се, след много битки.)
Суфи, това е, както Даосите, Толтеките, Богомилите – това са духовни, Божествени цивилизации, стигнали до Тайната на Бога.
В Суфи няма съдба, има само Бог. (Тук само ще кажа, че Истинският Човек се ражда от Бога, а обикновеният човек – от Зодиака.)
Суфи е дума на Аллах, частица от Него.
Суфи не живее никога в суета, той живее в Тишина и в Чистота.
Често сам Бог разрушава храма на вярата, за да забравим външния храм, казват Суфи, и да се взираме само в Бога. (Затова сам Бог разрушава много църкви и много храмове. Това е почнало още от Атлантида, за да намери човекът Храма в себе си и там да се поклони, т.е. в чистото си Сърце на Истинския Бог.)
Суфи е двуног Божий Храм, защото е сътворен от Бога, а не от други сили.
Суфи е вдишал Аллах – и никакво друго чудо не му трябва.
Никой не може да даде послание на Суфи – Суфи живее в Бог. Посланията на целия свят са излишни.
Един ислямист казал на един Суфи: „Ти трябва да обичаш Аллах“. А Суфи му казал: „Защо да Го обичам, ако не живея в Него?“.
(Ще обясня. Това е много тънък Суфи урок. Суфи искал да му каже: „Ти обичаш Аллах, но продължаваш все още да живееш в себе си – това е твоята грешка“. Но разбира се, ще дойде ден...)
Суфи не се занимава с култура, нито с религия. И двете са невежество: и културата, и религията.
(Ще обясня: Суфи знае, че културата се страхува от Аллах. Културата е нещо външно; същественото е в Сафа, т.е. Чистотата – и в Любовта.)
Суфи знаят, че Бог е Любов и Закон: Любов – за разумните, и Закон – за неразумните.
Суфи са човеци на Аллаха, а хората са заплаха и за другите, и за себе си.
Суфи вижда събитията, които може да измени, и събитията, върху които той не може да повлияе.
Един Суфи казва: „Докато човек не се очисти, той не е защитен от скрити опасности“.
Суфи – това е Осъщественият Човек, Истинският Човек, Висшият, реализираният Човек.
В Персия Суфите в миналото били наричани „царе“.
Суфи е влязъл в Любовта, а не във вярата, нито в джамията. Суфи е влязъл в Любовта; в Любовта не искаш, защото Бог е в тебе. Какво може Бог в тебе да иска? Може ли Той да иска свят или светове? Или да има някакви желания? Бог е велика Пълнота, велика Цялост. От там нататък нищо не искаш.
Ще ви припомня случая със Зун-Нун Мисри от старите лекции, понеже е много дълбок и важен.
Зун-Нун Мисри, египетски суфи, вървял си (още като бил млад, не знаел, че ще стане Суфи), но така нареченият Ал Хадир (след време ще говорим за него – Старецът на Суфите) го среща, познава го от миналите животи и му казва – направо, пряко се обръща към него и му казва: „Зун-Нун, запомни, когато тръгнеш по Пътя на Бога, Бог ще ти даде четири велики дара“. Изреждам ги. Първо – нещо, което не е необходимо другите да знаят, т.е. Величествена Пълнота. Тя не може да се сравни с никакви успехи, неуспехи, победи, радости и т.н. – Велика Пълнота. Второ – знание без обучение; трето – богатство без пари; и четвърто – веселие без компания. (Няма нужда от компания: ти вече си самото царство на истинската Радост, царство на Пълнота.)
Суфи е този, който в своята бедност хвали щедростта на Аллах. (Забележете: когато е беден. Той знае, че Бог му е дал бедността като Учение, като Школа, и той хвали в бедността Аллах, и то – щедростта на Аллах.)
Когато човек се установи в Бога, той става свободен от всичко – освен от Бога.
Суфи казва: общувай много с Бога и малко – с хората.
За Суфи, само за миг ако се забрави Бог – това вече е ерес. (Само един малък миг ако забравиш Бог и Истината – това вече е ерес.)
Суфи не яде човешка храна, т.е. няма земно мислене.
Когато си без Аллах (без Бога), и изобилието е бедно. В Древен Египет казват: „Изобилието е проклятие за неподготвените хора“.
Суфи е този, който е изгубил човешкия си поглед за света. Суфи има Мистичен поглед.
За Суфи тежките лишения са (забележете!) забавление. Те не могат да ограбят Суфи; те не могат да посегнат на Духа му или на Душата му; напротив: Суфи ограбва лишенията. Лишенията са обеднели души, паднали души, те не познават Покоя на Суфи, защото Покоят на Суфи е постоянен Покой, а не покой от време на време. За Суфи и големите лишения са празник.
Суфи има високо приятелство с Аллах. Висшата точка на приятелството е, когато нищо не очакваш.

АЛ ХАЛЛАДЖ
(трета идея за размишление)

Щастието е коварна илюзия. Който се е отказал от щастието, се е спасил от едно потайно зло.
Какво ще прави щастливият човек, когато отиде сред Боговете? Ще изчезне, защото не става за нищо – защото всяко зло трябва да изчезне във високите полета.
Щастливият човек (преди ви казах) е най-безполезното нещо в света. Щастливият човек, казва Ал Халладж, много ще се разкайва. Блаженият човек никога не се разкайва. Мъдрият никога не става щастлив. Мъдрият става безпределен, става безкраен. Който познава Истината, не е от света. Казва Ал Халладж: Мъдрият е постоянно и вечно зает с Аллах.

Щом сърцето ти е нечисто, казва Ал Халладж, тогава ти си мюсюлманин или християнин – естествено! Щом е чисто сърцето ти, ти си река от Светлина.

Видях Мрака и затанцувах. Мракът не ми устоя – и Той ме възкреси. Скритият в Мрака ме възкреси. Аллах отвън ми изпрати Мрак, а отвътре ме обви със златна Светлина – но как да говоря за това?
(Спомняте си, преди сме говорили за него. Те го режат на парчета и той хвали Бога. Той знае, че всичко е от Бога, и се вкоренява в Бога, но не за Вечността – той надминава и Вечността, навлиза в Безкрая и в Мистерията на Бога.)
Казва:
Мракът се оказа опора. (Казано по друг начин: няма по-голям дар за света от Голгота. Това е голямата чест, насочена към достойния Човек.)
Само който има Любов, може да види красотата на Голгота. За слепите Голгота е бедствие.
И Ал Халладж казва:
Нямам нужда от джамия (затова и мюсюлманите, и в Исляма са настръхнали от него – да не говорим, че и част от Суфите), защото Аллах ме повика. О, Аллах, Ти ме научи да превърна инквизицията в празник и в Тайнство.
Човекът е изпратен в света, за да стане сам явен за себе си – да види себе си, собствената си Същност, и да познае себе си.
И казва Ал Халладж:
Аллах ме научи да любя, а не да вярвам. Нямам време за вяра. Защото само когато любя, аз образувам Аллах в себе си.
Без искреност ти си беден. С искреност (забележете!) ти си глупав. (Изключителен Суфи!) Без искреност ти си беден, с искреност ти си глупав. Но ако съумееш да съединиш искреността си с Истината, само тогава спасяваш искреността си от бедност и от глупост, т.е. от привидната искреност.
Когато казали на Ал Халладж: „Иди в джамията, за да разбереш Истината“ (един мюсюлманин), Ал Халладж му казал: „Аз Истината я получавам от Аллах, а не от джамията“.
Светът не може да ти дари Живот.Само от Голгота можеш да изтръгнеш Тайната на Живота; само от тежко страдание, само от голям Мрак можеш да изтръгнеш Тайната на Живота. И затова еретиците минаха през огромни страдания на инквизицията – избраните от Бога. Винаги са минавали.

(Спомням си за Иван Рилски – след време ще ви разкажа – спи на една скала много години, в пещери, от време на време се отчайва, казва: „Дали Дяволът не ме води в пътя? Дали да се върна?“. Идва брат му, намира го в гората и му казва: „Най-хубавите моми в селото те чакат, особено там една комшийка“. Той се разплаква, насълзява се, но нищо не казва. Брат му продължава: „Ти не идваш, там имаш ученик, който също те чака“. Пак се разплаква и нищо не казва. Заминава брат му. И след време, по-късно разбира, че това е свят човек. Иван Рилски само му казва: „Такъв е Божият Път“. Спокойно, искрено и т.н. – но след време ще ви разкажа с подробности. Защото винаги се минава през големи мъчения – така узрява Бог, така е узрял в него.)

Еретиците минаха през страданията на инквизицията, защото бяха Призовани, Аллах ги познаваше много добре.
Еретикът не се заблуждава никога с религия – той търси изключително Бог в себе си и в другите. Той не си губи времето с религия.
Джамията никога не може да излъже един еретик; той е познал Аллах в себе си – и затова, казва Ал Халладж, кепенците на джамията са затворени.
(Тогавашният Ислям е настръхнал от думите на великия Ал Халладж, но той е държал на Истината, а никога на хората, на обществото или на Исляма.)
Всяко добро, направено без Бога, е семе на злото.
Еретикът познава само една джамия, една-единствена джамия– това е Чистотата, това е Чистото Сърце. Единствената Джамия – това е Чистото Сърце, това е Джамията на Аллах.
Хиляда учени не струват, казва Ал Халладж, колкото половин Суфи.

(Обясних на едно място в София, казах: „Всички учени не могат да създадат една муха“. Забележете: една муха, една буболечка – толкова са безпомощни, но иначе си мислят, че знаят много. След време ще ви кажа някои тайни за мухата.)

Пресей себе си, казва Ал Халладж, докато не остане нищо от тебе. (Значи, така да се пресееш, да не остане нищо от тебе, за да не пречиш на Бога и Бог да може да се настани в тебе – тогава ще разбереш какво е Тайната на Живота.)
Който е изгубил Аллах, доброто му е болно, той няма Добро.
Когато злото е силно, Бог го е подкрепил, защото има идея.
Защо Бог атакува злото понякога? Защото и то трябва да се учи. Злото всякога руши, но има друго зло, което идва и разрушава него. Винаги има едно по-силно зло.

(Сещам се, преди да завърша: в София стана въпрос за смешните афоризми – за два. Вижте една част от народа как мъдро улавя нещата.
Правилно е, дето хората гласуват за политиците, защото тези избрани политици трябва да си понесат вината. Те просто попадат там.
И другото: Политикът – първо, това една болест; първо, това е човек, който си търси белята, после той си я намира и от цялата работа си прави погрешни изводи.
Много точно, много простичко, така и трябва да е – красиво. Ние ще ги обичаме, каквито са, но в народа има нещо, което... след време ще говорим – към Нова Година, последната лекция.)

Ал Халладж:
Злото може да бъде човек, а не дявол. (Забележете! Злото може да бъде самият човек. Хората питат: „Къде е Дяволът?“. Ами има го някъде – просто с образ, с говорене, с всичко. Настанил се е Дяволът...)
Открих Светилището в Мрака, а не в джамията.
Ако нямаш Любов към Бога, ти си враг на себе си и на хората. Ако нямаш Любов към Бога, каквото и да говориш, ти си враг на себе си и на хората.
Аллах обича всички Учения, но хората обичат само своето Учение – или само някое определено, близкото до тях.
Любовта, казва Ал Халладж, е голям разрушител. Ти изчезваш – това е най-прекрасното разрушение. Любовта те разрушава. Ти изчезваш и остава само Прекрасният Бог.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #52 on: септември 25, 2017, 12:12:40 pm »
2 септември 2014 г.


ОШО
(лекция 1)

ОШО – продължение
(първа идея за размишление)

САЙ БАБА
(лекция 2)

САЙ БАБА – продължение
(втора идея за размишление)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ
(лекция 3)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ (продължение)
(трета идея за размишление)



ОШО
(лекция 1)

Да си направим ограждащата формула.

Ошо е странен Мъдрец, странен Пламък. В него има много красота, много нежност и изненада; има и Мъдрост, но трябва да умееш да го видиш. Тези, които не го разбират, изгубват нещо от тази красива Мъдрост и от това веселие, от това пируване.
Какво казва:
Очите на човека са устремени към звездите, а Бог е вътре. (Тоест – накъде гледаш; въобще, трябват ли ти звезди, трябва ли ти бъдеще – Бог е вътре!)
Жената трябва да я обичаш, а не да я разбираш.
Детето не е твоя собственост. Приветствай детето като независимо същество.
Умът е енергия на лъжата. (Ето защо много се говори: „Умът трябва да бъде овладян!“. Прекрасен слуга, но лош господар.)
Смъртта не съществува, но ти я създаваш. (Това важи и за злото – същото, което е казал Христос. Няма грях – но в момента, в който направиш лоша постъпка, грехът вече е влязъл.)
Молитвата е едно от най-хубавите средства за разрушаване на егото. Егото е част от смъртта.
Умът е механизъм за създаване на нещастие.
Живей в радост даже и сред тежко болни хора. (Човек може да се радва, може да подскача даже, даже може да танцува – и с тях, и без тях.)
Блаженият човек не се нуждае от никаква религия.
Знанието е информация, а осъзнаването е трансформация.
Любовта е повече аромат, отколкото цвете.
Ако вие обичахте тотално, нямаше да има никакви въпроси.
Медитацията е състояние на яснотата, а не състояние на ума.
Да медитираш значи да се откажеш от знанията и да освободиш място на Мъдростта.
Просветлението е пълно Пробуждане, разцвет. То се състои от особен език: език от Тишина, Блаженство и Смирение.
Просветлението в човека – това е истинското Свято Писание. Просветлението е отвъд ума.
Когато посветиш себе си на Бога, Блаженството ще дойде самό.
Всеки разцъфтява според своята собствена Истина.
Човекът не се нуждае от утеха, а от промяна.
Само вие може да се притечете на помощ на самите себе си.
(Вчера имах разговор с една пловдивска група, стана въпрос за бедността... Руми много точно го е казал – и аз им го казах: „Твоята бедност е твоето изобилие“. Кратък закон от Руми – много прекрасен, ясен. Бог ти е дал бедност – велик дар, за да изработиш принципи, за да изработиш честност докрай и да може после Бог да ти даде, освен благата, и нещо повече – Себе Си. Който знае как да използва бедността, той ще царува в нея; който не знае, той няма да царува никога.)
Ако човекът трябва да се раздели с нещо, нека това да бъде собствената му глупост. (Тази раздяла е хубава.)
Мисленето ви осигурява познанието, но не ви осигурява Истината.
Чрез вяра ще получите знание, което е невежо. Религиозният казва: „Вярвайте!“. Аз казвам: „Изследвайте!“. Вярата е прекъсване на стремежа към израстване, към изследване.
Глупакът се познава по това, че напира да дава съвети. (Пълен е със съвети. Какво изпълнява – това е друг въпрос; но той пращи.)
За да сте нещастни, ви трябват: ум, мислене, тревожене и т.н. (Тези неща осигуряват.) Цял живот ще бъдете нещастни, ако не се измъкнете от собствения си ум.
Учителят е Вдъхновение, а не вяра.
Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Умирането е част от твоя скрит Живот.
Този, който не познава себе си, никога не може да служи – на каквото и да е.
Освобождава само тази Истина, която е станала твоя – преживяната Истина.
В продължение на векове хората, които са били Благодат, са били смятани за проклятия.
Всичко, което е велико в живота, е неразбираемо.
Светът е пълен с вярващи хора, които не се променят. Не е важна вярата, а това дали търсиш Истината.

ОШО – продължение
(първа идея за размишление)

Ако можеш да сътвориш Бог в себе си, тогава Той става една реалност. Ако не можеш да Го сътвориш, тогава Той е само едно предположение.
Когато изгубиш Пътя, сърцето ти вече не може да цъфти.
Нищо не се проваля така, както се проваля успехът.
Ако на Любовта не се позволи да тече, тя се превръща в страх.
Ако Любовта се появи, всички религии ще изчезнат.
Истинският човек е смирен – ето защо никое общество не може да го погълне.
Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания; той изпълнява очакванията на Бога.
Бог е – ти не си. Ти трябва да се осъществиш. Никой друг не може да ти даде дисциплината – ти трябва да си я разгърнеш.
Кой съм аз, че да се безпокоя?
Истината не е твое въображение; Истината е Откровение.
Само ако уважаваш Живота, ще откриеш, че е много трудно да откъснеш дори едно цвете – даже ставаш неспособен.
Истината е горчива в началото и сладка в края, но за да стигнеш до края, е нужно Търпение. Ако си нетърпелив, ще си купиш още допълнително лъжи.
Религиите не са необходими; необходимо е Чистото съзнание. Трябва да изоставиш „религиозната фантастика“ – тя е препятствие по Пътя.
Христос е отвъд всички църкви.
В момента, в който очите ти придобиват яснота – този свят изчезва.
Кръщението е възможно само когато си готов да умреш за Бога.
Когато Любовта идва, тя носи със себе си и смъртта; защото само тогава можеш да се преродиш – няма друг начин.
Когато си готов, Бог се случва.
Избери Истината и не се тревожи много за фактите. Не ти трябват никакви факти – трябва ти Истината. Фактите са неуместни – Истината е съществена.
Истината е опасна – опасна за всички, които винаги са живели в измислени светове, в красиви лъжи и в утопии.

САЙ БАБА
(лекция 2)

Ако търсачът се е сдобил със спокойствие на ума, това означава, че предаността му е била истинска.
Мъдрецът винаги изпреварва текущите мнения и гледните точки.
Истината е главната опора на Пълнотата.
Произходът на човека е от Волята на Вездесъщия.
Всяка духовна практика е безполезна, ако човек продължава да греши.
Познанието на Брахман (познанието на Духа) прави човека истински Свещенослужител.
Само непривързаните имат Божествена Любов.
Само Бог е вашият истински Приятел.
Няма по-висше нещо от Науката за познаване на Бога.
Вашата възраст зависи от силата на волята.
Животът става спокоен и безопасен, когато човек очисти напълно говора си – начина на говорене.
Истинската Любов означава Любовта на Бога.
Мъдростта идва само тогава, когато работата се превръща в Поклонение. (Работата е огромна чест, дарена чест. Не просто ходиш на работа – това е служене, това е Поклонение.)
В Покоя няма ум, няма мисловни неща. Покоят означава Чистота на съзнанието.
Мъдреците са дарени с правото да предават Истината.
Глупаво е да се оправя светът – оправѝ себе си.
Ом е венецът на всички молитви. Само молитвата може да изкупи греховете и да спаси човека от старите проклятия.
Когато Волята на Бога се съединява с човека, се постигат големи резултати.
Само Пътят на Истината дарява процъфтяване.
Вътре във вас трябва да бъде Божието Име, а отвън – практиката на Истината.
Истинското познание също е Брахман, също е Дух.
Това, което наричаме „зло“, е резултат на погрешното виждане.
Името на Бога може да превърне демоничния характер в нектар.
Смирението, освен смирение, е и Мир.
Работата е мисията на човека.
Пътят на Мъдростта не е достъпен за всички; той е достъпен за един на милиони.
Бог живее заедно и винаги със своя предан служител.
Притежаващият Покоя има всичко; Покоят означава всичко.
Капиталът за достигането на целите е молитвата.
Покоят може да се извоюва само с контрол. (Значи, многобройни упражнения в контрол.)
Истината е синоним и носител на Блаженство.
От Духа е възникнал огънят.
Когато Мъдреците са се потапяли в Реалността, са се появили Свещените Писания.
Духовната Мъдрост се намира във всеобщото Начало и Единство.
Ако тялото се движи, считат го за живо – обаче то е мъртво. (Движи се Душата.)
Безсмислено е да се покланяте на Бога, ако не следвате Неговия Път. (Правилния Път.)
Правилното поведение се ражда единствено от Истината.
Внимателно се вглеждайте в това: кой управлява вашето сърце!
Другите хора могат да ви ненавиждат, но вие не трябва да мразите другите.
(Сещам се за Золайра, догодина ще ви запозная с нея – великата египетска Суфи, най-великата жена Суфи; казва: „Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му“. Кратко и ясно, такъв е нейният стил.)
Всяка сутрин се събуждай от сън, сякаш се събуждаш от смърт.
Служенето може да се извършва и с добрата дума.
Повтарянето на молитви извежда ума от лошите вируси.
Ако правите медитация, а нямате правилни отношения към съществата – това е само една игра на ума.

САЙ БАБА – продължение
(втора идея за размишление)

Дълбоката вътрешна Тишина е освобождаване от ума.
Човек може да утвърди Тишината и уединението и в много шумна улица. (Значи, шумната улица не е проблем – проблемът си ти, ако не можеш да изработваш Тишина в себе си. Примерно: представете си, че пред блока ви бучи един трактор три дена. Казвам пряко: това е нещо много приятно, ще ви го обясня. То е повече от приятно, ама няма да се спирам тука да го тълкувам: вкарваш го в Третото си око, вкарваш една молитва и си представяш, че е Слънце. Този шум ще ти донесе такава радост, такива Слънца, такъв ритъм, че след време може да искаш и да кажеш: „А бе, защо спряха и само три дена работиха!“. Говоря за подход, който променя вас, а не другите.)
Нито един човек не се ражда и не живее заради друг; всичко е Живот за Бога. Нищо не може да стане против Неговата Воля.
Твърдата Вяра в Него вселява увереност и безопасност.
Да губиш вяра в Бога, защото е умрял твой близък, е глупаво. Той просто е пролежал в затвора своя срок и е излязъл. Как можеш да плачеш за загуба, когато той е отишъл на почивка?
Човек, вървящ по Духовния Път, не допуска такива действия, като: караници, неумение да се владее, огорчения, оскърбления, гняв, безпокойства (става въпрос за безпокойства при всякакви случаи: жажда, глад и т.н.; недостатъчно средства и сън).
Верният Път за достигането на Бога преминава през контрола на ума. Безконтролният ум е главният твой враг.
Гледайте на жената като на оказано към вас доверие – защото после ще се разплащате с Бога.
Знанието за Бога учи човека да се утвърди в Истината.
Не вярвайте в случайността. Всичко, което се случва, е тайно приготвено от случайността и от Бог за вас.
Когато егото е действало в миналите прераждания, се е образувало демоничното съзнание.
Чистата Любов е самото образование – няма друго образование.
Правилното действие е Бог.
Твоят враг е в тебе, а не отвън.
Който жадува за удоволствия, той никога не е способен да се учи. (Значи, тука въобще не се говори за ученичество и за някакъв Път.)
Изберете трудния Път на самореализацията.
Ако човек не придобие Търпението, той става потърпевш.
Науката и техниката могат да дадат удобства, но само Духовността дарява Покой и Блаженство.
Желанието е вълнолом, алчността е водовъртеж, гордостта е пропаст, привързаността е лавина – а егоизмът е вулкан.
Този, който е наситен с Чистота, може да вижда Образа на Бога в себе си.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ
(лекция 3)

Онзи, който умее да чака, един ден Господ ще му каже: „Ето, имам нещо за тебе“.
Тайната на Живота – това е качеството на вашето поведение.
Този, който се моли на Бога, а отказва да се раздели със стария си живот, той просто си губи времето.
Нима тъмните същества сами могат да си създадат живота – или да го получат от друго място освен от Бога?
Докоснете един камък с обич – и той вече няма да е същият.
Главното е непрестанно да полагате усилия. (Значи, в случая няма значение дали правите грешки – непрестанно да полагате усилия. По-късно ще разберете, че тези грешки упътват към Истината, упътват към Светлината – и те са необходима част от развитието на Душата.)
Когато се научите да работите правилно, няма да има карма. Насочвайки нашите действия към една Божествена цел, ние няма да предизвикаме кармата, а ще предизвикаме Дихармата, т.е. Милостта на Бога.
Когато се появят аномалиите, винаги трябва да търсите причините в себе си, а не в Учението или някъде другаде.
Вие не забелязвате, че целият ви живот е основан върху неща, които не виждате. Само Невидимият свят съществува – всичко останало е под съмнение. (Вие сте чували: „Не вярвам, защото не виждам“. Ами аз казвам: „Ти и вятъра не го виждаш – като стане ураган, тогава ли ще го видиш! Ами и сърцето си не си видял...“ и т.н., и т.н. – елементарно.)
Небето не ви иска мнението – и вие имате това, което сте заслужили.
Ако не действаме чисто, каквито и познания да трупаме, те няма да ни преобразят.
Когато срещнете човек, който обърква живота ви, това вече е било подготвено отдавна – вие сте посели семето.
Закони верни и истинни – това е съдбата.
Ако нямате време за Светлината, ще имате време за тъмнината.
Колко хора, според вас, са способни да обичат истински? (Брат Михаил казва това, защото много хора търсят истинската Любов; ами как така, като ти не си в нея, очакваш! Разбира се, ще се събереш с един човек – ти ще му изпратиш един куп паразити, които си ги трупал. Той ще ти даде своите – и ще започне една дружба, едно приятелство... След време ще ви говоря за паразитите.)
Нисшата природа, това е един цял народ, който живее вътре във вас – това е армия. (Значи, всеки първо трябва да се справи със своята армия – после да иска да помага на другите.)
Никога не мислете, че онова, което ви се случва, е несправедливо и някак си лишено от смисъл, защото Бог грешка не прави.
Трудността се състои в това: как да увлечем след себе си цялото това огромно вътрешно население. (Става въпрос за многобройни паразити, вируси, дяволи, демони и т.н.; и когато пък ние ги подкрепяме, армията се увеличава.) В нас, разбира се, живеят и Духовни Същества – но освен това: многобройни животни, влечуги, диви зверове, птици, добитък многоброен – цял зверилник. (Наистина вътре в човека е огромна джунгла. Въпросът не е в това – а как стъпваш, как влизаш в джунглата... В Африка казват: „Ако обикнеш джунглата и стъпиш в нея, тя ти става приятел, лекар и т.н. Ако не обичаш джунглата, всяка крачка е опасност“.) В човека са струпани и всичките му предци (значи, това продължава – армията е огромна) – всичките му предци, предшественици, поколения... Човекът ги назовава с абстрактната дума „наследственост“. Да, в действителност, това са съвсем живи създания, многобройни, които го обичат, мразят, дърпат го в най-различни многобройни посоки: и благотворни, и пагубни – зависи какво ще избере човекът. Човекът е съвкупност от множество същества, които носи в себе си, и най-често не знае кои са те и какво искат да постигнат те в него и чрез него. (Нито те знаят, нито той – това е лошият вариант; има и хубав.) Ако работим върху себе си, ние съдействаме на цели поколения да се променят, на много Висши Същества да ни учат и да ни видоизменят.
Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.
Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветено на Бога, постепенно започваш да губиш.)
Спасението е не в угризенията, а в работата.
Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?
Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)
Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ (продължение)
(трета идея за размишление)

Истинската Любов е самодостатъчна.
Фалшивото мислене – ето кое е съсипването на човека.
Докато не се изпълним с Бога, дотогава други същества ще мислят чрез нас и ще разполагат с нас.
Това, което зависи от вас, са усилията. Успехите не зависят от хората.
Това, което се иска от всеки човек, е да промени поне едно създание на Земята – и това създание е самият той.
Всичко е в интензивността на молитвата.
Търсенето на Бога е продължително и изисква голяма настойчивост.
Не искайте нито наука, нито доброта, нито здраве, нито щастие – искайте единствено Бог. (Всичко друго после ще се подреди правилно.)
Предпочитайте моралните качества пред каквито и да е таланти. (Значи, талантът е на заден план пред Чистотата и моралните качества.)
Човечеството ще стане по-добро, но след хилядолетия на катастрофи и големи страдания. (Аз ги наричам „Велики дарове“ – след време ще говорим специално за това.)
Животът е неумолим – и той нанася удари на всички, които не искат да знаят и да уважават Божествените закони.
Сам Бог стои зад нашите изпитания, за да ни обучава.
Хората търсят нещо ново, нещо оригинално – но не и Истината.
Това, което си посял, после ще го срещнеш по своя път.
Никакъв успех и никакво материално състояние не могат да дадат смисъла на живота, защото смисълът е нематериален. (Поначало смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят – смисълът е в Бога. Когато влезеш в Единство с Бога, никога няма да питаш „Какъв е смисълът?“.)
Който се възмущава от съдбата си, то Божествената Справедливост ще го накаже двойно. (В това отношение, най-лошото нещо, казва Учителят, е недоволният човек. Казва: На такъв човек цялата Вселена да му дадеш (не говорим за света!) – цялата Вселена да му дадеш, той остава недоволен. Така ще бъде – изгубил е нещо съществено. А иначе, според Учителя е много просто да се справиш с недоволството си, ако почнеш да му говориш по Божествения начин, както казва Учителят – с произношение, красиво, насаме, с ударение: „О, недоволство, колко си красиво!“. То ще почне да се чуди какво прави в тебе. След време ще каже: „Тука нямам място в този човек, нещо ми стана тясно“ и т.н.)
Този, който е избрал да работи по Закона на Любовта, няма да страда от закона на справедливостта. (Искам да кажа: Любовта е по-дълбока от справедливостта. Ако искаш да надраснеш справедливостта, влез в Любовта – и тя ще ти даде съвсем друг поглед за справедливостта; иначе ще си въобразяваш справедливост.)
Да изоставиш кръста си значи да изоставиш своята нисша природа. Всеки трябва да разпъне на кръст своето его – своята нисша природа, своето собствено зло.
Невидимият свят прави хората алкохолици. (Някои се чудят защо хората пият – и на въпроса „Трябва ли да има кръчми?“ (за малко се отклонявам), Учителят казва: „Да“. Защото тези хора, ако почнат да мислят, ще направят много повече престъпления. И Учителят казва: „Те пият, за да не мислят“. Те пак мислят някак си, но престъпленията стават десет пъти по-малко. Отговорът е: „Кръчми трябва да има“. В този свят, говорим. Много невидими същества (астрални) пият в човека, казва Учителят – човекът плаща сметката. Те му използват хранопровода, пият... Някой път пият на групи.)
Невидимият свят прави хората алкохолици, за да намали голямата разрушителна сила в тях. И така, чрез алкохола, Невидимият свят ги приспива за много по-големите разрушения, които ние не виждаме. (Така че, ако видите един алкохолик, порадвайте му се – има нещо приятно.)
Който е лишен от Смирение, няма да види същественото и главното в живота.
Когато кармата влезе в действие, влязло е Божието Правосъдие.

Сега се изработва твоето следващо прераждане; и затова бъди много буден, за да живееш Духовен живот и след време да имаш чисто посяване. За да живееш Духовен живот, не е необходимо да си устроен материално, защото материалният живот никога не може да се устрои напълно.
(Аз съм ви казвал – Учителят казва, че гробищата са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години и повече – наситено е с осигурени хора. И казвал съм ви, че няма нахранен крокодил. Това е винаги гладно същество: и като умре, пак е гладен – и като е жив, пак е гладен. Има такива милиардери, които ги наричам „богати бедняци“.)
На Голгота изразът „Свърши се!“ е необикновено велик израз. И това изречение означава, че се заражда една нова, ослепителна Вселена – съвсем друга Вселена. Семето беше посято. Тайнствената жертва на Любовта беше посята. В това е величието на Христос.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #53 on: септември 26, 2017, 07:48:16 pm »
7 октомври 2014 г.
ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО


ЗЛОТО
(лекция 1)

ЗЛОТО – продължение
(първа идея за размишление)

САТАНА
(лекция 2)

ДЕМОНИТЕ
(втора идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ
(лекция 3)

ЛЪЖАТА
(трета идея за размишление)


ЗЛОТО
(лекция 1)

Да си направим ограждащата формула.

Защо говорим за него? Защото който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране.
Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато това, което лекува човешкото добро и сътвореността. Това допуснато зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителят казва във втория том на „В Храма на Учителя“: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете истинни, да влезете в истинското Добро“.
Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран.
Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.
Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителят казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения.
Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света, казва Учителят. Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение.
В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло; това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма.
Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре.
Не се бори със злото, казва Учителят, а се съедини с Бога. Не борба със злото, а търси начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.
Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга.
Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.
Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.
Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.
Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей(Морихей Уешиба – бел.ред.) казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба, но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.
Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.
Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата карма.
Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителят – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това.
Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали Изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат – и там, където го няма, и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови.


ЗЛОТО – продължение
(първа идея за размишление)

Злото ще изчезне тогава, когато Бог се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.
Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание.
Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш... както издадохме новата книга. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!(„Божествено Учение за Висшия Подход“ – бел.ред.)
Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена, а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Хем е създадена за зло и хем за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло.
Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен, но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за Дявол няма; но пита се: къде живееш ти?
Злото – това е неуспех в търсенето на Бога, това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло. Злото вече няма да го има. Но в човека има празно място.
Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“.
Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога.

Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:
– Не вярвам в Бога, вярвам в природата.
Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:
– Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?
– Да.
– А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата?
Мълчание.
– Твоя работа.

Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.
Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.




САТАНА
(лекция 2)

Първо: Сатана е Тайна на Бога – Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога, по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютно не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена, независимо какво мислят хората и философите.
Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.
Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото.
Сещам се, на едно място в „Храма“(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) Учителят казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителят.
В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – от там идват преражданията.
Думата „прераждане“ при Учителя означава „пре-ра“ – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него.
Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не високи Същества, а Богове, които са били предупредени.
Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете.
Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите закони на Бога – и Той е Служител, и то таен светъл Служител; прикрит е, но Той е таен светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там Той е преобразен светъл Дух и затова в Павел (Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.) се казва, казано е: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види.
Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителят казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам.
Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко, но постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш; както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно – това е методът на Бялото Братство.
Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана.
Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система.
Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.
Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помни само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:
Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света.
Ибн Араби, за който ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе – но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението.
Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания.
(Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, й казах, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше казала, че е щастлива, щях да я съжалявам.)
Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях.


ДЕМОНИТЕ
(втора идея за размишление)

Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“(Виж Марко 5:12 – бел.ред.), къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог.
Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.
Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека.
Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.


ДЯВОЛЪТ
(лекция 3)

Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат.
Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг.
Учителят казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Той тича от сутрин до вечер, казва Учителят, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога.
И Учителят казва: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. И Учителят казва: „Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителят, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.
Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.
Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите; както и ушите.
Що е Дяволът? Учителят казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно.
Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието.
Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителят, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбоко красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителят! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той.
Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп; не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия.
Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И казаха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“.
Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – от там почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто – той самият е дявол, няма нужда да търси Дявола. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов. Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена.


ЛЪЖАТА
(трета идея за размишление)

Всяка лъжа е влог в черната каса на злото.
Който лъже другите, животът ще го излъже.
Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.
Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа.
Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Можеш да носиш колкото си искаш талисмани: една малка изтървана лъжа – талисманът става смешен, т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян; защото който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кой си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“, той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете.
Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа.
Бог е позволил на Сатаната да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителят – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации.
Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове.
Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителят в тази книга.(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) И казва Учителят: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там, нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани милиони пари и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни.
Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на Живота – за него Смисълът на Живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот; просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот. Те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителят казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете“. „Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете.“
Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши – вътрешни – господари.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #54 on: септември 26, 2017, 08:40:40 pm »
4 ноември 2014 г.
БОГОМИЛСКИ ЛЕКЦИИ


БОГОМИЛИТЕ
(лекция 1)

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА
(първа идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ – продължение
(лекция 2)

ПОП БОГОМИЛ
(втора идея за размишление)

КЛАДАТА
(лекция 3)

УЖАСНАТА БОГОМИЛСКА ТАЙНА
(трета идея за размишление)


БОГОМИЛИТЕ
(лекция 1)

Да си направим ограждащата формула.

Богомилите бяха чисто Духовно християнство. Църквата беше религиозността на християнството – т.е. религията е свързана с психиката и падението.
Чистотата е пробният камък за всяко учение и религия. Всичко друго е лицемерие. Мога да го кажа така: ако няма Чистота, всички практики увисват, без изключение.
Богомилите – това беше твърдият вървеж в Бога и в Божия Закон.
На Кладата дадоха шанс на Богомилите да се разкаят – разкаяние нямаше; имаше само воля за Бога. Богомилите преодоляха Кладата и оживяха в Бога, а мъртвите си останаха в Църквата и религията – което означава в смъртта.
Богомилството – това е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, затова зарази много народи, то е засегнало много други народи. Богомилското човечество е нещо грандиозно, вътре в него работи Божият Дух. Това е бил Божият Дух, слязъл чрез много хора на Земята. (Същото важи и за Толтекското човечество, за което догодина ще говорим.) Този Божествен Дух броди сред народите, а в случая – тука, чрез Богомилите, беше направил първата си стъпка в България. Това движение беше едно велико слизане на този Дух на Земята, велик зов в България – и който не го приемеше, оставаше назад в развитието; оставаше в застой и в робство. Така дойде впоследствие, според Учителя, и турското робство. Когато не приемеш Бога, и да не искаш, ще станеш роб – и вече е все едно (става въпрос, след робството) дали го искаш, или не, понеже времето е изтекло.
Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното, защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация – народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.
Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал.
Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.
В Босна често са наричали Богомилите ясните хора.
Човекът, който е паднал от Духа и е станал оплетена змия, т.е. умствен човек, илюзорен – на такъв човек винаги е много трудно да се разплете от тази змия. Защо? Защото Духа можеш да го събудиш само с Чистота, а не с умственост и религия.
Богомилите са воювали за Душата на българския народ – и така Душите са станали Богомили; а умовете – умовете са хора.
Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена. Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията или за попа народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.
Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.
Богомилството – тази велика Духовност – е искала да покаже Истинския Път към Бога, това е било идея и на самия Бог. Но старите умствени хора от Дървото за Познанието – те искат да си устроят живот посвоему, или както е девизът на Дявола: „Не Твоята Воля, Господи, но моята воля“. Така се устройва всяко падение. Всеки, който иска да си устрои живота, той е обречен, защото само Бог може да устройва живота.
(Вчера в един разговор с пловдивската група им казах, ставаше въпрос за осигуряването – Учителят казва: „Има само едно осигуряване, само една осигуреност: Бог в човека“. Нищо повече. Всичко друго е трагедия. Бог в човека е единственото, за което работим.)
Умственият човек се жертва само за изгодни неща и никога – за Истината.
Духовният човек е надраснал изгодата. Той е възлюбил Истината и държи на Бога. Той е готов да каже Истината и да си загуби живота, но не и да тръгне по другия път.
Богомилството – това е Душата на българския народ. И тази Душа, тази Любов създаде около себе си Жив Огън.
Умствеността, психиката – това е нещо, което е препятствие само по себе си; това е препятствие на самото себе си, а Духовността е Откровение на Любовта. Това е умение да съдържаш в себе си Истинския Живот.


БОГОМИЛСКАТА ВЯРА
(първа идея за размишление)

Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, няма ум – има само Бог. Богомилската Вяра е Живот в Бога, а не живот в сътвореността. Тази Вяра умъртвява напълно човешкото знание, напълно земното мислене. Богомилската Вяра е Духовна и никога религиозна – и затова тя разтърси света, тя смути милиони хора, даже смути донякъде и разумни хора. Докато църковната вяра – тя е за умрелите хора. На богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите се устремиха към Кладата с истинска Вяра и Духовност – защото знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си – и те вървяха по този Път, без да отстъпват.
Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. Става въпрос за трийсетата степен – Абсолютната Вяра. При такава Вяра (тука само вмъквам нещо) никога нямаш нужда от оръжия и от бодигардове. Бог я ръководи, Бог ти помага. А фактът, че имаш бодигардове, означава, че ти си пробита стомна; означава, че вече е късно, никой не може да ти помогне.
В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи. В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа.
Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение. В тази Вяра никога не прониква страх, защото там стои на стража самият Бог. Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи; тука сам Бог прави нещата. Това е Вяра, която е над света и преди света. Ето защо Богомилството е Божие Дело и няма нищо общо с човешките неща. Богомилската Вяра слезе от Вечността и се върна там, където й е мястото. Умствената вяра е друго наследство. Тя е за тези, които в миналото са посегнали на Душата си и са я изгубили – и затова те сега са в ума. При умствената вяра човек има разбиране, понятия – но без Душа, без Будност.
Още едно отклонение, сетих се – в Дзен казват: „Ако ти си заблуден и имаш съмнения, може да четеш хиляда свещени писания – нищо няма да ти помогне; но ако ти си пробуден, една дума е прекалено много“. Така говори Дзен. Догодина ще говорим за тази простота на Дзен.
На умствената вяра не е дадено да познава Истината. Тази вяра е болна, тя има земен подход към нещата – и затова тя дълго, дълго трябва да се пречиства, докато излезе от омагьосания кръг. В часа на Истината умствената вяра ще стане и ще се превърне в празнота, бедствие. Богомилската Вяра е вход на Бога да действа Той, както Той реши. Щом е решил Клада, Богомилите приемат Кладата – каквото реши Той, както Бог действа. Ето защо тя е тотално и пълно Доверие, Доверие към Великия Истински Бог.


БОГОМИЛИТЕ – продължение
(лекция 2)

Тези хора, в които е имало Душа, те са разбрали Богомилството и са станали ученици на Истинския Път. Богомилството е тази Духовност, която освобождава човека от религията, освобождава го от умствеността; защото тази умственост е свързана с астралната Змия – което означава безброй хитрини и капани. И тя е едно постоянно бреме, тази умствена вяра – в нея няма лекота. Тук всичко е бреме – дори, казва Учителят, и уреденият живот. Забележете: уреденият, осигуреният живот, той също е бреме.
Духовност значи отделяне от себе си и приближаване до Бога – а всяко приближаване е скъпоценно. Богомилството е зад пределите на ума и Змията. Тук Предаността е чиста, защото не идва от ума – това е Преданост на Душата. Предаността, която е от ума, е голяма илюзия.
Що е самата умственост? Враг на самата себе си. Ето защо тя трябва да се очисти и трябва да бъде преодоляна. Преодолява се само с Чистота и Духовност. В тази Духовност има дълбочина, която има способност да преодолее всяка умственост; т.е. болестта на застоя – това е умствеността, психизмът. Духовността е нещо от друго измерение. Духовността превръща смъртта в Живот, а умствеността, обратно – превръща живота в смърт и в застой.
Учителят казва: „Любовта и Духовността ни разкриват, че животът не е материя“.
Казано е: когато истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинско това търсене, все ще Го търсиш, а може даже и да се откажеш.
Поп Богомил казва: „Църковните истини са заблуда. Само Божията Истина е Път“.
Външно изглежда, че Църквата върви по Правия Път, но няма Път за нея. Защо? Защото Път има само за една висока Пречистеност.
„Църквата – казва Поп Богомил – е тъмно и мрачно християнство, което е изгубило своя Път. Това е онова старо общество от хора, които са изпуснали Гносиса“ – Древното Откровение. И още, Поп Богомил казва: „Църковното християнство е една мъртва говорилня“.
Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел – но тази Божия Истина, богомилската, беше изгонена от България. И Поп Богомил казва:
„Тези църковни хищници гориха книги, хора и деца; и така те все повече се проваляха и пропадаха в себе си. Църквата направи анатема на Чистите“. (Забележете какво огромно падение: да направиш проклятие на Чистите от страх, че ще завземат властта заедно с Бога – както ще видим после, накрая.)
Богомилите показаха, че Църквите не търсят никакъв Бог, Църквите не търсят никаква Божия Воля – те са старо, непокорно човечество. Религията няма Душа. Само Любовта има Душа. Любовта не търси никога религията, Любовта търси изключително Бога. Богомилите показаха, че Пътят на стремежа трябва да е истински. И този Път, този стремеж е насочен към Бога и никога – към Църквата.
Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът живее милиони години.
Ще обясня: в ума не си Любов и не си Духовен. Умът е старо човечество – и този ум трябва да бъде овладян. Умът никога не е близост с Бога, защото той не е чист; той е дърво от знания, но той не е Любов. Той често имитира Чистота и Духовност, но нито е чист, нито е духовен. Умът е стар рушител. Той е, който държи хората в религията, в старото съзнание. Страшният Съд ще дойде именно за умствените хора, психичните; и той ще ги осъди на страшна празнота – нещо по-лошо от самотата; защото животът в ума е живот в пропаст. Умът има в себе си стара мания за власт – друга негова стара болест. Религията урежда застоя – и това винаги устройва ума. Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя. Тези хора, от трагедията, не знаеха какво става на Кладата; те не видяха там Възхода, защото умът е стар заслепител и я нямаше Чистотата, която е обяснител. Те не видяха, че Кладата е съставена от Тайната на Божията Любов. Богомилската Вяра е извън ума и света, тя е нещо стихийно. Неслучайно ги наричаха Чистите; а Чистите са Виждащите Истината. Богомилският стремеж не е земен или човешки, нито църковен – това е чист стремеж към Бога, без примеси. Богомилите знаеха, че смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.
Богомилите бяха Древен Духовен народ, излязъл от Сърцето на Бога, народ от Чисти Души – но тази Чистота беше смущаваща за земните хора. Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност. Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите – и Той запали Кладите и ги взе при Себе Си. А застоят си остана в ума, в пропастта на света. Чрез Страшния Съд застоят ще влезе в мрак, който няма да бъде осветен – защото да изпъдиш Бога означава да бъдеш завладян от Дявола и от мрака.


ПОП БОГОМИЛ
(втора идея за размишление)

Казва:
Църквата е стар рушител. Тя води хората към ада – и тежко на тези, които не го виждат. Църквата е фалшиво слънце, което се опитва да засенчи истинското Слънце. Ще дойде ден, Църквата ще се развълнува и ще падне в мътната си вода.
Колко е чудно да си покорен на Бога – и колко е мъртво да си покорен на Църквата.
Църквата на греха ме заклейми като еретик, защото аз никога не угаждам на ада.
Църквата е умъртвяване и на човека, и на Бог в себе си.
Църквата изгори хиляди къщи, хора и деца, че даже и животни; и така злото показа, че има власт, и то власт безумна. Но ще дойде ден, когато Бог ще разруши тази погрешна власт. Тя трябва да си натрупа своето семе, за да бъде после тотално съкрушена.
Църквата е творец на смърт и тъмнина – казва Поп Богомил – защото тя не познава себе си и своя път.
Който е изгубил Истината, и в бъдеще неговата земя ще бъде неустроена и пуста.
Христос живя за Бога, а не за Църквата.
Карат ни да целуваме кръста, понеже на него бил разпънат Христос.
И казва Поп Богомил:
Ако заколят на някого сина, ще целува ли той ножа, с който е заколен синът му? Ако Христос беше обесен на въжето, на въжето ли трябва да се покланяме? Ние се кланяме само на Любовта.
Твоята Любов, казва Поп Богомил, е твоята запалена свещ. Никакво спасение няма в свещите – Спасението е в очистване на съзнанието.
Вярата в Църквата е болест; Вярата в Бога е изцеление. Вярата в Бога е Истината на Живота.
Мъдрият избира Истината и никога не прави грешка, никога не избира Църквата и религията. Църквата е умряла в религията, а Мъдрият е оживял в Любовта.
Животът не е в Църквата – Животът е в Любовта.
Църквата е оплетена змия. Когато Църквата действа, змията е в движение; когато Любовта действа, Бог е в движение.
Църквата е старо общество на смъртта.
И казва:
Ти ще узнаеш Божиите Тайни само когато се очистиш.
И казва:
О, човече, не вярвай в развалините.


КЛАДАТА
(лекция 3)

Кладите показаха, че Богомилите са познавали Тайния Смисъл. Така, както учениците на Христос умряха много мъчително, така и Богомилите познаваха Тайния Смисъл. Те показаха, че Истинското в човека е непобедимо. Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на старата тъмнина – и затова те се сляха с Инквизицията. Ако Бог беше насочил Кладите към Църквите и Инквизицията, това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възход. Щеше да бъде унищожение, а не възраждане – но Бог грешка не прави. Кладата е привилегия. Бог създаде Кладите за Избраните, които Той много добре познаваше от тяхното минало – пък и нали Той ги е обучил във вярност докрай, в Послушание до смърт.
Кладата е меч, тя разрушава напълно земното мислене.
Няма по-велико нещо в света – да отидеш на Кладата или на Голгота: това е истински оказана чест; и не само да отидеш там, но да отидеш с голямо Смирение. Злото нищо не вижда в Смирението. Там то е сляпо.
Богомилите жадуваха за Бога, а земните искаха света и сътвореността.
Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с метода на Любовта – Божия Меч.
Аз съм ви казвал: Богомилите са същества на страшна воля, голяма дисциплина. Ако те бяха тръгнали да разрушават Църквите, нямаше да остане нищо. Но тези хора се насочиха тотално към Бога и към Истината, не вървяха по стария път.
Кладата беше смисълът на живота за Богомилите. Дори – казва Учителят – и Ангелите не разбраха това: откъде Богомилите имаха тази увереност на Кладите? Учителят казва: „Сам Бог им я даде отвътре“. Това е интимен въпрос. Там, където има Чистота, Бог Се разкрива отвътре.
Бог избра любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога? Който е самата Любов.
Бог привлече Своите Богомили (произлиза от мили на Бога), призова Чистите, а злото си взе също своите и ги остави да имат църкви, имоти и да палят свещи. Те си останаха в света и от тогава до сега се чудят даже и самите те: що за свят е това? Разбира се, че ще се чудят.
Разликата между Църквите и Богомилите е, че Църквите имат обич към Бога, но нямат Любов, нямат център. Както знаете, в българския език има две думи: обич и Любов. Разликата е следната: обичта съдържа Топлина, а Любовта съдържа и Топлина, и Светлина. Това означава, че Любовта, освен че сгрява, но и ти дава виждане, разбиране за Пътя към Бога.
Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога. Адът вижда света. На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове, нито Ангелите разбираха. Само Бог знаеше какво прави. На Кладата Богомилите бяха в ръцете на Любовта – а там, където е Любовта, злото не може да те види.
Сам Бог запали Кладите за Своите Избрани. Богомилите разтърсиха стария мъртъв свят. Тази чиста богомилска Духовност, както казах, се разнесе като пожар.
Богомилите слязоха да дадат Огъня на човечеството – който е самият Път към Бога.
Кладата не приема в себе си прокудените и земните. Кладата е велико пресътворяване в образ и подобие на Бога. Това е Огнено Кръщение, което няма нищо общо със смешното кръщение с вода. Много пъти съм го наблюдавал, разговарял съм с приятели и свещеници. Той самият ми казва, че това е огромна трагедия... Свещеник – той просто знае, понеже все пак е чел Учителя... един от тях.
Тези, които нямат реалност, Кладата не ги иска; тя ги отделя от себе си.
Кладата – това е Съвършеното Добро, но само за определените и за Чистите хора.
Тука, на Кладата, сам Бог показва ясно какво означава Вяра, какво означава Любов към Бога. Това е чист показен урок.
Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, ще познаваш Бога. И те дадоха себе си, за да Го познаят. Докато умрелите, падналите правят жалки курбани.
Кладата беше Божествен призив към Чистите, които бяха отделени от света. Житото беше отделено от плявата. На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е Реалност. Кладата е извън времето. Тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност; а умствените хора – те си остават отвън.
Кладата е величествено Огнено Кръщение, велико завръщане.
А тези, които не са били призовани към Кладата, те са били наказани и изоставени от Бога поради връзка с Дявола и злото. Те са оставени от Бога за други времена. Тъй като Бог е Любов, за тях ще има други времена.
Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода за Духа, а не свобода за ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия.
На Кладата Бог постави Богомилите в Собственото Си Сърце.
На Кладата светът беше изгорен. Змията умря. Човекът се превърна от човек в Син. Това е велико тържество, жадувано тържество. И затова Учителят казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“. Това е разликата.


УЖАСНАТА БОГОМИЛСКА ТАЙНА
(трета идея за размишление)

Великата ерес е била голяма заплаха за всички Църкви. В случая великата ерес означава Великата Истина. И затова Църквите се съединиха с Инквизицията и създадоха една гигантска жестокост. Защото Чистите са искали заедно с Бога да слязат на Земята, а това означава: тотална смърт за Църквите и тяхната власт. Така Църквата и Инквизицията са се обединили и са обявили война не само срещу Богомилите. Това е древна война срещу самия Бог. Това е грандиозно престъпление, което ще се изкупва хиляди и милиони години, защото е грях и посегателство срещу Светия Дух, а там няма прошка.
Бог и Богомилите са влезли във велико Единство; а от друга страна – друго единство: Църквата и Инквизицията. Преведено: дяволите и демоните – друго старо, обречено единство. Това единство между Църква и Инквизиция е стар договор със Сатана. Такъв договор е имал и еврейският народ – със Сатана. Стар договор, още от Атлантида. И затова там, сред еврейския народ, слезе Христос. Но какво се случи? И там съпротивата беше огромна. Това е старо човечество, изостанало. Църквите отдавна не желаеха Божията Воля. Нейното непокорство беше старо като света – те дори си помислиха, че победиха Богомилите на Кладата, но... имаше Тайна. Богомилското послушание е непобедимо. А Църквата и Инквизицията поразиха себе си – и за времена, и за много епохи. Църквата и Инквизицията – това е старо, изкривено човечество. И само Бог може да го излекува, и затова изпрати Богомилите – по-висока Истина, но те не я приеха. Това означава, че засега Бог се е отказал да изцели Църквата и земните хора, защото те не приемат Чистотата и Пътя на Духовността. Църквите, освен това – това е едно много старо неверие, безбожие, обаче което много хитро иска да мине за вярващо. И пред земните хора, много странно, продължава да успява. Разбира се, пред слепите успехът е лесен. Но Небето ясно вижда това. А кой може да излъже Бог и Любовта? Посягането срещу Богомилите и Бога от Църквите означава за Църквите още по-голяма, още по-дълбока степен на умиране в злото. Църквата и Инквизицията външно унищожиха Богомилите, но те не можаха да докоснат – казва Боян – Същността. Никой никога не може да убие Душа и Дух. Може да си въобрази, може да си направи карма, но никога не може да ги убие. Така Църквите умряха в себе си, а Богомилите оживяха в Бога. Смъртта е живот в ума, а Истинският Живот е оживяване в Душата.
Църквата и Инквизицията изпъдиха Бога и направиха най-големия удар срещу себе си. С това те запечатаха себе си и ограбиха развитието си за близки и далечни времена.
Църквата, обединена силно с Инквизицията и със Сатана, е дала клетва да не допусне Чистите да вземат властта, защото с тях заедно и Бог ще слезе на Земята. Това е било единство срещу самия Бог, но това единство е осъдено. И Църквата продължава да си мисли, че тяхната тайна е скрита. И във Ватикана се крият над 30 км библиотеки и книги, в които има някои подобни неща, които ви изнасям, и те мислят, че ще ги крият дълго време. И мислят даже, че така скрито – тъй като ги пазят и с молитви – хората няма да разберат Истината. Но тази Църква много лицемерно повтаря другата голяма кармическа участ. Църквата казва в Отче наш: Да бъде Твоята Воля и да дойде Твоето Царство – и Той дойде и чрез Христос и Богомилите, но те не Го пожелаха. Това означава, че Бог пак ще дойде след време, но по друг начин: със Страшния Съд – той е точно за тях. Политиците, в сравнение със свещениците, са много дребно нещо. Някой път може да ви го обясня. Страшният Съд ще дойде да разпилее това огромно лицемерие. Политиците, в сравнение с тях, изглеждат някак си много приятни – нещо като цветя; но когато имам време, ще ви обясня.
Страшният Съд е за Църквата и Инквизицията, които са направили това изключително тежко посегателство срещу Бога. За това обединение между дяволи и демони – казва Боян – Бог ще бъде мрачен вихър, ужасен Въздател; наречено по друг начин – Страшният Съд. Защото Всемогъщата Божия Сила ще ги завърже, забележете, не на Земята – в центъра на Земята. Те ще бъдат завързани енергии, както водата е завързана – обяснява Боян – в блатото: никакво развитие. Демоните и тежката категория дяволи – и сега има там такива, в центъра на Земята – друга голяма част ще отидат там. Значи, има я водата в блатото, но не тече. Нито навън, нито навътре. Такава е Божията Строгост, защото тя е Справедливост – казва Боян. Страшният Съд ще се излее върху тях заради тяхното дълго и мрачно минало. Единството на Църквата с Инквизицията беше велико отричане на Бога. А страшното в този Божий Съд е в това, че ще се яви мрак, в който няма да има утеха, защото сам Бог няма да го утеши, няма да го освети. Църквата отдавна беше изоставена от Бога и затова тя избра съюз с Инквизицията. Това беше стар и нов бунт срещу Бога. (Който в Атлантида се е случвал, според Учителя, два пъти. Догодина ще говорим едни много дълбоки неща за Атлантите и Толтеките.) Той върви още от Атлантида, защото това са същества от втората и четвъртата подраса на Атлантида. Те продължават да воюват срещу Бога и да отричат развитието. За тях е Страшният Съд.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #55 on: септември 27, 2017, 09:01:00 am »
2 декември 2014 г.
Л-я: ВАЖНИ НЕЩА
ИР: ВАЖНИ НЕЩА – продължение
Л-я: ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ
ИР: УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА
Л-я: ЧИСТИЯТ СМЯХ
ИР: ЧИСТИЯТ СМЯХ – продължение
Л-я: СМЕШНИ АФОРИЗМИ

ВАЖНИ НЕЩА
(лекция 1)

Да си направим ограждащата формула.

Който е въвлечен в света, не е човек, а е роб. Човекът е загубил главната си способност – да се развива. Всеки, който обича илюзиите, ще става все по-слаб в живота.
Бог е твоят приятел и твоят скрит враг. Обикни врага си – и Бог, Който действа в него, ще го преобрази.
Умният поправя грешката; мъдрият не я допуска.
Истинският човек се ражда от Бога, а обикновеният човек – от зодиака си.
(Днес в един разговор обясних: няма значение под какви звезди си роден, абсолютно никакво значение. Важно е твоето дълбоко намерение и какъв дълбок избор правиш, какви желания избираш. Те решават пътя ти, а не какви звезди…)
Много хора нямат реален вътрешен свят.
Празно е лечението на човека, ако той не избере правилния живот. Човек, който няма връзка с правилното поведение, лечението му е голяма илюзия. Очаква го нова болест и нови трудности, дори и да бъде излекуван. Неправилното поведение поражда болестите.
Липсата на контрол е смъртоносен канал за разрушителните сили и голяма опасност и за човека, и за света.
Съдбата означава, че човек се е самоблокирал. (Някои търсят вина в роднини, в деца, в семейства – всякакви варианти. Или в държавата. Няма такава вина! Ти лично си посял нещата – никакви роднини, никакви родители.)
Грехопадението е израждане и умъртвяване на енергията.
Хората в този свят имат много неща, но нямат Себепознанието, нямат Бог.
Пътят към Бога е един: начинът на живот. В правилното поведение е отговорът на живота. Това поведение е по-важно от всяко богатство; то е духовно явление.
Сещам се, Буда казва: „Ако ти не си в Истината, каква медитация ще правиш?“. Казвам това, защото познавам много „медитатори“ – идват и говорят за дълбоки медитации, че и космически...
Лошото поведение на човека ще направи човека враг на себе си.
В света има много животни във формата на човеци.
Да си лишен от правилно мислене е страшно наказание. Процесът на правилното мислене е Тайна наука, защото тази мисъл, правилната, има Божествен произход – това е връзка с Източника.
В положителните емоции няма положителност – те не са духовни.
Разумният човек е рядко явление.
Любовта към Бога преодолява и закона, и държавата. Не позволявай на държавата да застане между тебе и Бога!
Енергията на Любовта е истинският имунитет. Оттам почва имунитетът, после са храните. Боян казва: „Любовта е, която става здраве“.
Който не върви към Себепознание, се заблуждава със знания.
Отнемането на живот е изгубване на Истината и отделяне от развитието.
Земното мислене е самата смърт. Вие знаете, Учителят нарича такива хора „движещи се гробове“; те си мислят че са живи – даже смятат, че движението е живот.
Знаещото его умира в невежество.
Богатият човек не е успял, той само е оцелял – но това е жалко оцеляване.
Ако обикнеш Истината напълно, тя ще те освободи от главния враг: самия тебе.
Змията беше само гост в Райската градина. Това зло, което се вмъкна в Рая, е друго; това зло беше човекът. Така Духът стана човек и се облече в материя.
Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава. Който се изкушава (това е диагноза!), никога не може да бъде истински добър. Той не може да се нарече „добър човек“. Изкушението е служител на Бога, за да израсне Бог в нас. Чистотата, която не е минала през изкушения, нищо не струва. Затова идват изкушенията.
Който се е посветил на света, винаги е губещ.
Любовта води към Бога и никога – към удоволствия и надежди.
Най-лошото, което е отлъчила Църквата от себе си, е Истинският Живот.
Търси Бог в себе си, а не успехи и резултати.
Всяко неразумно желание е дълбока пропаст.
Ако обичаш без очакване – духовен човек си, чист си.
В брака има падение, в женитбата има поучение, а в Любовта има Вдъхновение.
Не ти трябва Раят, а ти трябва Истината. Падението на човека е в нежеланието да търси и да разбира Истината. Истината е явна; но хората търсят други неща, ненужни неща – защото имат погрешни цели.

ВАЖНИ НЕЩА – продължение
(първа идея за размишление)

Тайната на Живота е, когато Бог ти дава Себе Си.
Вярата е само охранител, но не е Спасител.
За да оцелеят хората, много Истини трябва да останат скрити от тях.
Хаосът – това е движението, в което няма Покой, няма Център. Но ако Бог даде на човека да погледне хаоса правилно, той ще види, че това е скрит ред.
В този свят страданието е най-разумният закон, най-спасителният закон – нещо, което намества хората; нещо, което им помага да се завръщат.
Боледувай, за да откриеш смисъла на живота, а не за да оздравееш.
Помощта е винаги близка за този, който вярва абсолютно.
Който търси щастие, не е искрен.
Човешкото добро е страданието на света.
Живей в Истината и не я обяснявай. Живей в Истината и не я доказвай.
Без Чистота, науката е разрушителна, а религията е илюзорна.
Овладяването на себе си е освобождаване от времето и света.
Пречистването е излизане от света.
В този свят не е проблем да бъдеш образован и глупав.
(Скоро говорих с тази сестра, тя беше на предната лекция, от Академия на науките, от София. Една прекрасна сестра – но тя е разбрала този, Правилния Път. И обяснява там, в Академията, как, като деца, борят се за власт и т.н., и т.н. Наистина – деца. Разбира се, че там ще се разхождат паразити. Те не са духовни хора и много път има да извървят, докато въобще станат духовни. Но не само там – паразити има дори и в самото Братство. Те вършат прекрасна работа – когото трябва, повдигат; когото трябва, унижават.)
Желанията изработват страданията – става въпрос за неразумните желания.
Чистотата е принцип и затова тя никога не се нуждае от послания.
Миналото живее в нашето днес.
Преданият човек, рано или късно, става господар на себе си.
Всичко е хубаво, когато го гледаш по правилния начин.
Умът те развежда в бъдещето, но Бог е тук. Бог е всякога тук, но умът го няма; умствения човек го няма.
Човек се бори с трудностите, които сам е привлякъл.
Когато Бог е в тебе, тогава: икономика, политика, държава – всичко това са жалки неща.
Твоят Подход е твоят Учител.
Ако много се интересуваш от една лоша мисъл, това означава, че си въвлечен от нея. Това е същество, което те дърпа със своя конец. Мисли постоянно за Бога – и ще се отвлечеш от лошата мисъл.
Направи връзка с Истината, защото в трудни времена звездите няма да ти помогнат.

ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ
(лекция 2)

Там, където Го няма Бог, работите са винаги оплетени дори когато изглеждат уредени.
Интуицията е дадена на човека от Бога, за да схваща той много отдалеч събитията.
На първо място поставяйте Бог, на последно място – хората. (На първо място – Бог! Който сгреши реда, плаща много скъпо.)
Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близко един до друг.
(Значи, когато хората се сближат, понеже Любовта има съвършени изисквания – накратко обяснявам – хората не могат да издържат на тези изисквания и развалят и себе си, и любовта, и близкия. Затова Учителят казва: Нито близост, нито дистанция. Всеки трябва да го разбере по свой начин.)
Хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. Тогава, при туй положение, те изменят пътя на своето движение. Вместо да си помагат, започват да си пречат.
Обикновеният живот, казва Учителят, е сбор от всички мътни реки. (Това е обикновеният живот!)
Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява. (Ще повторя: Животът трябва да се разбира. В момента, в който го разбереш дълбоко, той сам ще се промени. Промяната не е твоя. Промяната никога не е човешко дело. Ако човек тръгне да прави промени, да променя себе си – ще сгреши. Но ако се съедини с Бога и поиска Бог да го променя – това е правилното променяне без отклонение. След време ще го обясня как е по-задълбочено според Толтеките.)
Смисълът на живота е да познаеш Бог в себе си.
Човек трябва да се моли да не изпада в изпитание, преди да е развил своята Духовна сила.
Сегашната война, казва Учителят, не се дължи на човека: духовете воюват, а не хората.
Вдъхновението на човека зависи от степента на любовта към Бога.
Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, но лъжата – никога.
Някой път е достатъчно да кажете само една дума, за да развалите за двадесет години своя живот. (Една-единствена дума! Но думите, казвал съм ви, са духове – дълбоки влияния: една дума, и тръгваш назад в развитието. Затова се иска голямо трениране и голям контрол. Особено когато си тотално предизвикан – да не изпуснеш лошата дума, а да кажеш нещо съвсем друго, да объркаш духовете наоколо и в себе си. Вместо проклятие – да благословиш и т.н.)
Думите, казва Учителят – вие си играете с едно оръжие, те са оръжия.
Всичко, което се случва в живота ви, е много добре замислено.
Този, който се е самоубил, се изражда – превръща се в животно. Деградира в животинското царство, за да не чувства така мъките на човешкото тяло. (Връща се назад, понеже не е оценил Дара на Живота.)
Тайната на Злото е в придобиването на Бога. Злото съдейства; то е съюзник, съюзник на Бога – да могат хората да се завърнат. (Защото иначе добрият човек щеше да бъде едно много жалко нещо, понеже не е истински добър. Той щеше да си въобрази, че е нещо огромно.)
Бог използва тъмната Си страна, наречена Зло, за да повдигне съществата. И затова Той е допуснал призрака на Злото.
Злото, това е Потайният Бог – Преобразувател.
Злото отделя нечистите от Бога.
Злото признава за господар само едно Същество – Бог.
Злото е излязло от дълбочината на Бога – то е излязла Сянка, която трябва да освети съществата в техния Път към Бога.
Злото е лишеност от Любовта, за да възстанови Любовта в съществата. То е лишено и няма никакъв избор. (След време ще му се върне, но засега е лишено, за да помогне на другите да се възстановят.)
Дяволът създава грубите условия в живота, а Бог ги смекчава.
Ония, които спъват Пътя Господен – това сме ние, хората. Дяволите не спъват Пътя Господен. Казва Учителят: „Дяволът е необходим сътрудник“.
В онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, там никакъв дявол не може да влезе.
Ако работите за Бога, и злото ще работи за вас. (Значи, не само доброто – и злото ще работи за вас.)
Бог помага на онези, които вървят в Правия Път – а другите ги учи по отрицателен път.
Казано е, че Христос ще дойде в облаците. Облаците, казва Учителят, това са светлите мисли на хората. Ще помислите за Христа – и Той ще мисли за вас.
Духовното е Онзи свят в човека, а физическото – това е този свят.
Злото се ражда, когато човекът се отделя от Бога.
Съвременният човек не живее според Истината, а според своя интерес.
Голяма е силата на човека, който има убеждение. Който няма убеждение, той не може да приложи скритата си сила.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА
(втора идея за размишление)

Казва:
Аз мога да имам страдания всякакви, но не мога да се съмнявам, че Бог е Любов.
Бог не се нуждае от правоверни и кривоверни, но от хора, които носят Неговата Любов.
Който не познава Бога, не може да мисли правилно.
В света съществува само един Принцип – Бог. Вън от Бога няма друга сила, няма друг принцип.
Ще видиш Бога в Любовта, която проявяваш.
Познаването на Бога – там е преобразяването на човека.
Бог работи, а не ние – проводниците.
Не се стремете към Съвършенството, защото ще се разрушите. Съвършенството е затворена врата, никой не може да влезе там – там е само Бог.
Целта на живота е Единство с Бога, а не съвършенство. Извън Бога нито човекът, нито Дяволът имат покой.
Който люби Бога, изгубва всичките си човешки разбирания.
Любов към Бога – това е смисълът на живота.
Ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе.
Без Бога, и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.
Човек, който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята Любов към никого.
Като влезеш в Любовта, ще намериш Бога. Като излезеш от Любовта, ще намериш хората.
По някой път вие туряте преграда между вас и Бога – тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне. (Дето Учителят е казал: „Не можеш да налееш вода в затворено шише“. Не можеш да помогнеш на такъв човек – там съветите са напразни.)
Закон е: Без Бога, Любов между хората не може да има. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, а не като цел. (Те са врата, да се развиваш, а не някаква цел.) Цел в света е само Бог. Трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на Земята. (Значи, да работиш за своето благо на Земята, е погрешна цел.)
Който иска да отиде при Бога, трябва да се освободи от човешките работи. (Някои искат да си посветят живота на Бога, а още имат човешки, земни желания – няма как да бъдеш приет!)
Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Тогава и успехът е провал.
Да се обърнеш към Бога значи да се обърнеш от човешката любов към Божествената Любов.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота. Никакво човешко разрешение на въпросите не може да помогне.

ЧИСТИЯТ СМЯХ
(лекция 3)

На първо време ще ви кажа 29 шеги – всички, без изключение, са Тайни поучения. И после ще минем на смешните афоризми – други поучения.

Двама луди си говорят, единият казва:
– Преди да ме приберат в лудницата, бях голям ловджия, всеки ден хващах по няколко заека.
– И как ги хващаше?
– Много просто: скривах се в храстите и се преструвах на морков.
(Значи, ако знаеш на какво да се преструваш, може да уловиш и Ангели, и т.н. – няма да ги коментирам.)

Шотландец станал министър и кметът на неговия роден град поискал да му подари скъп мерцедес. Но шотландецът казал:
– Не мога да го взема – хората ще кажат, че е рушвет.
Тогава кметът казал:
– Ами тогава – да Ви го продам за пет долара?
– Така може, ще купя три мерцедеса.

Циганче свири на цигулка на тротоара. Минава човек, заслушва се възхитен и му казва:
– А бе, момче, ти си голям виртуоз, вундеркинд, Паганини!
Циганчето го гледа смутено, неразбиращо и му казва:
– Ти пък, щото си много хубав!
(Хората си говорят на най-различни езици.)

Габровец пътува с влак за София. Кондукторът проверява билета му и го пита:
– Защо не си купихте билет за отиване и връщане? Щеше да Ви излезе много евтино.
Габровецът казва:
– Отивам в София за операция за подмладяване – ако операцията мине успешно, ще се върна с детски билет.

Двама приятели се срещат:
– Някой ми каза, че ти или брат ти е умрял – но не знаех кой.
– Сигурно съм аз умрял – казва човекът. – Защото брат ми си е жив и здрав!

– Как не те е срам! – ядосва се майка на сина си. – Пак са ти намалили поведението! Вземи пример от баща си – утре го пускат от затвора за добро поведение.

Габровец и американец се хванали на бас кой ще издържи по-дълго на глад. След десет дена американецът умрял. Тогава веднага габровецът умрял – той получил инфаркт, като разбрал, че няма кой да плати баса.

Четирима мързеливци стоят в една стая и на вратата се звъни. Първият мързеливец казва:
– Май се звъни!
След още един час вторият мързеливец казва:
– Абе наистина се звъни!
След още един час – третият:
– Дали да отворя вратата?
И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:
– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.
(Наука за мързела.)

– Олеле, мъжо, сънувах, че у дома ни има крадци, вир-вода съм!
– Нищо. Подсуши се, жено, лягай бързо и продължавай да сънуваш, че са нахълтали стражари – а ти си гледай кефа.

Старата врана казва на малкото си вранче: „Миличко, не се плаши от летенето. Според статистиката летенето е по-безопасно от шофирането“.

– Кажи ми, скъпа: ако умра, ще ти бъде ли много мъчно за мен? Ще плачеш ли?
Жената казва:
– Знаеш много добре, че плача и по най-малкия повод.

В една лудница един луд седял и вече две седмици се взирал в една дупка в стената. Докторът го гледал, гледал и го пита:
– Какво гледаш?
– Ами погледни и ти, да видиш какво има вътре.
Докторът погледнал и казал:
– Нищо не виждам.
Лудият казал:
– Как ще видиш – аз от две седмици гледам и нищо не видях, а ти искаш от първия път да видиш.

Веднъж един българин бил в Париж, изплюл се на улицата и веднага дошъл стражар и го попитал:
– Защо плюеш? Това е глоба от 200 евро.
Като се върнал в България, жена му го попитала:
– Сети ли се за мен във Франция?
– Сетих се, но много скъпа беше глобата.

– Петкане, вчерашният ураган причини големи щети на вилата ти.
Петкан казал:
– Не зная, още не съм я намерил. Тука беше, ама я няма.


ЧИСТИЯТ СМЯХ – продължение
(трета идея за размишление)

Един млад лекар влиза забързан в моргата и казва на един труп:
– Имам чудесна новина за Вас – не Ви е спрял пулсът, а моят часовник е спрял.
Трупът казал:
– А бе, докторе, и с пулс, и без пулс – вече не ми се живее!

Киркор и Гарабед живеели в един блок: Киркор – на двайсетия етаж, а Гарабед – на първия. Веднъж Киркор решил да си направи майтап и се обадил на Гарабед по телефона:
– Гарабед, бягай много бързо, трябва да ти кажа нещо много интересно!
И Гарабед препускал до двайсетия етаж и видял на вратата бележка: „Абе направих си майтап, Гарабед“.
Гарабед се ядосал и оставил бележка: „Не си мисли, че съм идвал!“.

Двама полицаи се готвят да щурмуват апартамент, в който се е барикадирал тежко въоръжен бандит. Единият полицай казва на другия: „Ти влизай, а аз после ще отмъстя за тебе“.

Един габровец се качил на покрива да поправи една счупена керемида, обаче се подхлъзнал и почнал да лети надолу. Докато минавал пред прозореца на жена си, извикал: „Жена, готви за един човек по-малко!“.

Двама (след сериозно запиване) излизат от кръчмата. Единият казва:
– Чуй как красиво пее чучулигата!
– Каква чучулига бе! Да не си полудял! Това е шаранът.
– Какъв шаран бе! Той не пее през нощта.

Две баби си говорят:
– Пено, как е внучето?
– Ами записаха го в училище за олигофрени.
Другата казала:
– Е, щом го влече това учение – нека да ходи да се учи.

Обява във вестник: „Продавам мотор, премазан и сплескан от валяк“. В редакцията се получава писмо: „Купувам го – но ако ме няма у дома, пуснете го под вратата“.

Сто и три годишната баба Пена от Троян припаднала на улицата, завил й се свят. Линейката я взима, слагат й два шева на главата, която била спукана. Заради възрастта я оставят в болницата два дена, преди да я изпишат, и докторът я пита:
– Как си, бабо Пено?
– Сега съм добре, докторе, но имам кахър: мисля си какво ще правя един ден на старини, щом още на 103 години ми се вие главата.

Вуте стои на гроба на Пена и плаче. Идва Нане и му казва:
– Какво правиш бе, Вуте?
– Плача на гроба на Пена.
– Ама това не е гробът на Пена бе!
– Да бе, и аз се чудя защо плача от часове, пък не ми е мъчно.

Канибал е в леглото си, върти се и се преобръща, не може да заспи. И си мисли: „Кой съм аз? Къде съм? Защо ме има на този свят? Откъде идвам и къде отивам?“. Жена му му казва: „Колко пъти ти казвам да не ядеш интелектуалци!“.

Съдията към подсъдимия:
– Виждам, че освен пари, си започнал да крадеш и часовници, пръстени, огърлици и чанти.
Подсъдимият казва:
– Да, Ваша Светлост, но съм чувал, че само парите не могат да ти донесат щастие.

Влиза борец в църквата и слуша: отчето чете някакви Божии Заповеди – и слуша той:
– Не лъжи! Не кради!...
И казва:
– А бе, отче, аз какво ще работя?

– Послушай, Джон, как чудесно пее славеят – шепне жена му.
Джон казва:
– Какво толкова се чудиш? Той още не се е оженил, няма дългове, зъби не го болят. Защо да не пее?

В съда:
– Осъждам Ви на доживотен затвор!
Подсъдимият казва:
– Протестирам!
Съдията казва:
– Увеличавам присъдата с още една година!

Настрадин бил болен и докторът му проверява температурата и му казва:
– Ами – висока температура!
Настрадин казва:
– Колко?
Докторът казва:
– Сто и пет градуса.
Настрадин казва:
– А колко е световният рекорд?
(Иска да вдигне още.)


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(лекция 4)

Пълна хармония: тя не млъква, той не чува.
Много брачни катастрофи завършват щастливо с развод.
На дъното сме, никакъв провал не е възможен.
Бере душа – не е като да бере цветя.
Праведниците политат на Небето, грешниците – в подземния свят. Кои са по-много, личи по тоталното затопляне на Земята.
Всички, които не са имали време да ме опознаят, са останали с добро впечатление от мене.
И да се променя, и да си остана същият – за вас е по-добре да си нямате вземане-даване с мене.
Денят не се познава от сутринта. Започна със слънце и завърши с дъжд и градушка.
Някои болести напуснаха организма му поради голяма пренаселеност. (Голяма конкуренция!)
При някои поклоните са полезни сутрин и вечер – като фитнес елементи.
Слава на Бога, че човешката алчност е безсилна да ограби Слънцето!
Може да си нямаш нищо – и пак да ти завиждат.
Когато се скарам със себе си, не си говоря няколко дена.
Видът му вдъхваше доверие – и оттам започна моето голямо разочарование.
За миналото не иска да си спомни; за бъдещето не смее да помисли.
При толкова много таланти, никак не е чудно, че нито един не е развит в мене.
Поради липса на средства, полетите на Духа са отменени за неопределено време.
Не трупайте пари на Оня свят – там всичко е безплатно.
И да мисля, и да не мисля – положението ми си остава розово.
Ако се удариш и не те боли, значи си се преселил в Другия свят.
Като дам най-доброто от себе си, нали ще остане само лошото?!?
Попаднеш ли в омагьосания кръг, много неща ще ти станат ясни.
Той беше неуязвим: на ахилесовата си пета имаше мазол.
Ако служа на двама господари, то трудовият ми стаж ще се удвои ли?
Хубаво ми е, а не знам защо. Дано да не открия причината!
Никак не се харесвам, но трябва да се понасям.
Животът е толкова кратък, че нямаме време да покажем всичките си пороци.
Не зная къде се губи моят ангел пазител, но моят дявол изкусител е плътно до мене.
Непризнатият талант, рано или късно, ще стане непризнат гений.
Най-накрая намерих себе си – но се оказа, че това е съвсем друг човек.
След като опознаеш себе си, не се разочаровай от цялото човечество.
Откровение: „Моля причината за моите глупави постъпки да се търси в госпожа Емилия Петрова, по която съм си изгубил ума от една година“.
Ако възгледите ни съвпадат, защо да не поспорим?
Колко кратък е животът – не успяваш да чуеш всичко хубаво за себе си.
Когато глупакът задава въпрос, отговорът се чуди къде да се скрие.
Има нов екстремен спорт: тичане по лекари.
При склерозата едно е сигурно: че съвестта вече не те гризе.
Животът е толкова кратък, че не мога да се изпокарам с всички хора наоколо.
Попаднах на жена, която ми разби сърцето – но не и камъните в бъбреците.
Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.
Мечтата на цървула е да стане обувка.
Ако един мързеливец ускори крачка – значи, той се е спънал.
Ако диагнозата ви е, че сте много здрав и хармоничен, за това може да ви помогне само родната медицина.
Запалиха ми чергата – но добре, че в това време едни други ми подливаха вода.
Някои чакат с нетърпение светлото бъдеще, за да му видят сметката.
Заменям себе си за когото и да е.
Мързеливият човек може да умре от всичко друго, но не и от преумора.
Ако планината не отива при Мохамед, значи е продадена.
Във всяка спяща красавица дреме по една Баба Яга.
За да не мърдаш опашка, трябва да си мърдаш мозъка.
Много се радвам, че всичко, за което съм мечтал, не се сбъдна.
Уж сме произлезли от маймуните, а имаме вълчи характер.
Гаргите са най-свободните птици. Та кой би си купил гарга в клетка?
Човек обикновено иска всичко и веднага – а получава нищо и постепенно.
Късметът се усмихва на смелия; а после дълго му се хили.
Има много хубави хора на този свят – но на Оня са повече.
Във всеки от нас спи гений – и с всеки изминат ден спи все по-дълбоко.
В гората е тихо, защото животните не носят обувки.
Винаги закъснявам за работа, но за сметка на това винаги си тръгвам по-рано.
(Това е в чешкия Парламент:) „Получи се съобщение, че е открито лекарство срещу чумата. Случайно да знаете нашата партия за чумата ли е, или против чумата?“.
Знанието ражда много проблеми, а невежеството – още повече.
Хората са прави, като гласуват на изборите. Те избират този, който ще си понесе вината.
Политиката е изкуството да си търсиш белята, да я намериш – и от цялата работа да си извадиш погрешни изводи.
Защо трябва да ме е грижа за бъдещите поколения? Те какво са направили за мене?
Продажбата на цигари може рязко да се намали, ако върху тях пише: „Цигарите имат високо съдържание на мазнини“.
Нямаме надеждни доказателства, че отвъдният живот ще бъде по-малко вбесяващ от този.
Направи на децата си услуга: не ги създавай.
Смятам, че всеки има право да върви към ада по свой собствен път.
Хубаво е, че когато Бог е създал дъгата, не се е съветвал с декоратор – защото още щяха да обсъждат и да избират цветовете.
Никога не е твърде късно да имаш щастливо детство.
Моля се да не сме ние Венецът на Творението.
„Бъди себе си“ е горе-долу най-лошият съвет, който можеш да получиш.
Има две изключително изтощителни болести: богословието и дизентерията.
През целия си живот съм бил на косъм да стана ангел, но това още не се е случило.
Аз бях роден интелигентен, но образованието ме съсипа.
(Между другото, след време ще има цяла книга със смешни афоризми.)
Тогава бях млад и глупав; сега съм стар и глупав.
Дълго време се търсеше свързващото звено между човека и маймуната – открито е: французите са свързващото звено.
Злото – това е доброто, дошло на власт.
Тъкмо „птичето на щастието“ да кацне на рамото ми – и се сетих за птичия грип и веднага го изпъдих.
Как да съм искрен със себе си, като много добре познавам лукавия си характер!
Нямам време нито да си поправя грешките, нито да направя нови.
Колкото по-далече са роднините ми, толкова по-добре.
Ако един холивудски брак изтрае по-дълго от прясното мляко, той се смята за успешен. (Ако прясното мляко не се развали.)
Аз започнах от нищото и стигнах до кръгла нула, кръгла бедност, до крайна бедност.
Толкова бях изненадана, че съм се родила, че не проговорих година и половина.
Имам за какво да живея: още много от празните ми мечти не са се сбъднали.
Събуждам се в девет сутринта и грабвам вестника; сетне гледам страниците с некролозите – ако ме няма, ставам и отивам на работа.
В лудницата всеки може да говори каквото му скимне – все едно се намира в парламента.
Той беше голям разбирач. Той разбра, че розата мирише по-хубаво от киселото зеле и от чесъна.
С единия крак е в гроба, с другия крак е в ада.
Сменям десет гарги рошави за една бяла лястовица.
Живите са за оплакване, мъртвите са за съжаление.
Ако гониш три заека едновременно, можеш да хванеш крокодил.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #56 on: септември 27, 2017, 08:08:18 pm »
7 април 2015 г.

КУЧЕТО
(Лекция 1)

СОКОЛЪТ
(Първа идея за размишление)

КОТКАТА
(Лекция 2)

МАЙМУНАТА
(Втора идея за размишление)

ПЧЕЛАТА
(Лекция 3)

ВЪЛКЪТ
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за животните. Изцяло за животните – както Учителя ги нарича, нашите малки братя.


КУЧЕТО
(Лекция 1)

Главните неща са дадени от Учителя: то е в основата на тези лекции и след време – на Златната книга за нашите малки братя.
Кучето е боец; котката е мъдрец.
Кучето търси и усеща; котката чака и прониква.
Кучето помага; котката може и да спасява.
Котката може да сгъстява в очите си много силни Духове – затова в Египет са я наричали Пазител.
Кучето е приятел. За котката е трудно да се каже „приятел“, защото в нея има една независимост – дори и при приятелството, тази независимост си остава. Подобно е и при вълка.
Кучето е игриво и не се владее.
Котката е стар владетел и затова в миналото котките са спасили човешкия род от народа на мишките.
Котката е стар, владеещ себе си Дух – и затова в нея е много трудно да влезе бесен дух със силна воля: влиза, но е много трудно. (Ще обясним после защо влиза.)
Този силен дух, който по-често влиза в кучетата, хората го наричат „бесен“ – но това са стари, зли духове, които са определени врагове на определени хора: използват кучето, да ухапят човека, който им е враг, и после кучето съжалява. Защото то няма такава силна воля – да отстрани тази намесена силна воля. (То е подобно, както змия иска да те ухапе. Ще говорим и за змиите след време, и за паяците, и т.н. Натрупаната отрова е натрупана омраза – и колкото по-голяма е отровата, по-голяма е омразата; но знам един случай, където една тежко отровна змия ухапала свещеник – и змията умряла. Опасна работа!) Хапят определени хора – и ги хапят злобно, поради старата си омраза към тях. Както казах, кучетата съжаляват за това, защото са били насилени.
Такъв зъл дух, поиска ли, лесно влиза в кучето; а пък в крокодила – той си е все там: все едно си е в дома. Но в котката, макар и да се е случвало, даже и в Древните котки – там е било много рядко. В агне е невъзможно: такъв дух не може да влезе в агне и в гълъб.

Кучето си почива, а котката е блажена.
Между човека и кучето могат да се създадат много тънки връзки – особено когато между тях има невидим Приятел. Ако едно куче те спасява от голямо човешко пропадане в живота, това е подадена ръка от невидим Приятел, който влиза в кучето.
Кучето има вяра в човека – и Слава на Бога, че тази вяра не е църковна.
Учителя казва: „Кучето обича човека, защото от миналото има дълг към него – затова сега се ражда като приятел“.
В един труден, че и безумен свят, едно вярно куче да те обича, си е голяма подкрепа. Така многобройни кучета и котки в света спасяват човека от много дълбоко падение.
Ние гледаме на животните като на несъвършени създания, но те много често ни укрепват в Пътя. Знам многобройни случаи, когато котки и кучета са спасявали хора – особено котки. Включително от самоубийство! Единият случай – една сестра казва: „Така ме погледна – чудела се как да се самоубие – така ме погледна, че забравих всичко. Никога няма да забравя този поглед“. Разбира се, котката умее да се концентрира. А какво означава концентрация? Сгъстен Дух. При свръхконцентрация човекът вече не е тяло, не е ум, а е чист Дух: това е силата на концентрацията – когато е правилна.
Тези кучета са друг стар народ, който е допуснат да бъде близко до нас. Често кучетата имат в себе си неща – качества, чувства – с които те ни превъзхождат.
И Учителя казва: „Ако кучето не беше потребно за човека, то нямаше да бъде създадено“.
Когато някои хора тежко са ти въздействали, достатъчно е да прибегнеш близо до радостта на своето кученце.
Виждал съм такива кученца: едни малки, не се сещам каква е породата. Имах един приятел в София, астролог: така нареченият „астрологът на Бойко“ – Лещански, много добър приятел. Той имаше едно такова кученце, което създаваше постоянна радост. Не може да се спре да се радва... но те са рядка порода – и наистина могат да спасят човека от тежки, други човешки въздействия. Ако се прибереш при такова кученце, тази радост разрежда всичко, защото е естествена и е приятелска: влязла е в този дом, т.е. невидим Приятел е допуснал това.
Игривото кученце е голям запас от чиста радост: тази радост е непробиваема. Тя е твоя Тайна врата, през която можеш да влезеш. Едно игриво малко кученце не позволява на човека да се увлича дълго в разрушителни емоции. То е подадена ръка – пак напомням: от невидимия Приятел. Човек трябва да осъзнае, че общува не само с кучето, а и с напреднал Дух, който влиза в това куче: той е решаващият. Този невидим Приятел те е поставил близо до себе си, за да откриеш пътя си към него. Зад този невидим Приятел, скрит пък е Бог. Този невидим Приятел в кучето ограбва твоята печал и с това той те отделя от голямата пропаст на човешката трагедия и падение. Този невидим Приятел се разхожда с тебе, ти даже не го виждаш. Ти мислиш, че се разхождаш с кучето – той се разхожда с тебе: той влиза в твоето куче, той влиза в твоите мисли и чувства, за да те научи да пътешестваш в себе си и в него. Кучето е повече невидим приятел, отколкото видим – но човекът невинаги осъзнава това.
Учителя казва: „Кучето издържа на студ, защото има двойна енергия – т.е. облечено е добре“. Казано по друг начин: силна дреха. Когато имаш такава силна енергия, може и с тънки дрехи в студеното да ти е добре – затова и кучето издържа. Когато нямаш тази енергия, обличаш се много, но пак ти е студено.
Истинското приятелство на Земята е частица от друго Вечно Приятелство. Ние – хората и животните – сме станали приятели: т.е. ние сме същества от една друга, казва Учителя, Скрита Вселена.
Без кучето, без този видимо-невидим приятел, човешката еволюция би слязла много по-надолу.


СОКОЛЪТ
(Първа идея за размишление)

Птиците са същества, които са превърнали силите си в криле.
Учителя казва: „Птиците ги е страх от сокола. Той влияе магически. Той е толкова бърз, че може да изненадва“.
И Учителя разказва случка с около две хиляди врабчета, които, както си пеели и се радвали, изведнъж замлъкнали. И Учителя обяснява защо: явил се е соколът, и те са се наредили като ученици.
И Учителя обяснява: „Един човек не може да произведе такова влияние. Аз на тези птиченца не можах да произведа – казва Учителя – впечатление“.
Това е соколът: силна, бърза, смела енергия, наречена птица – наречена сокол. Енергията му пронизва въздуха: страховит полет с изключителна концентрация. Най-бързата птица в света: много често стига 320 – 340 км/ч, но рекордът е 389 км/ч (засечен). Това се определя от различните духове, които се вселяват в сокола.
Соколът е останка от Висша раса: от Войни, които са пропаднали, както и орелът (преди ви говорих), защото са превърнали енергията си в хищническа. И затова отдавна соколът няма смях в сърцето си. Останала е само бързината – като спомен: и като наказание, и като награда.
Соколът е победител – но победител, който не е победил себе си. Бързината отвън му е изключителна, но отвътре е смърт.
Соколът има много силни очи, защото в очите си е събрал, подобно на котката, много енергия.
Някога в своето минало той е бил разумен и вдъхновен – бил е даже Войн: героична птица, изключителен тотем; но когато станал хищник, вдъхновението го напуснало и му останала само бързината.
Учителя казва: „Бог не е пожелал да му отнеме бързината, за да не се погуби той и да не се отчае“ – да не се погуби той в отчаяние.
Това означава, че енергията е живот, но не е вдъхновение. (В случая със сокола.)
Според Учителя соколът ще израсне точно поради това, което му е отнето – а не от енергията. След време този Войн ще преосмисли всичко.
Енергията е важен двигател – но това не означава още Висша Разумност. В енергията може да слезе бързината – но в Разумността влиза и слиза само Висшият свят.
Освен това, Учителя казва: „Има една интензивна сила, за която ние нямаме понятие – но тя си остава скрита, тя е отвъд бързината“.
Енергията е увереност, радост, даже и вид изобилие – но това не е още истинският Път. Соколът е бърза енергия – дори, в известен смисъл, овладяна енергия; но тази енергия не е одухотворена.
Някога Бог ще го повика, и тогава той ще лети – не във въздуха и не в сътворението, а в Етера, в Безкрая.
Учителя казва: „Животът на сокола е изопачен, защото, когато е попаднал в тежки условия, той не е устоял на своите идеи“.


КОТКАТА
(Лекция 2)

Учителя казва: „Който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Животните са често много по-умни – и те не стоят, казва Учителя (в случая – за котката), по четири часа в кухнята“.
Ако много обичаш едно животно, то съдържа в себе си много важен урок за тебе: конкретен урок, конкретна поука, точно качество, което ти трябва. Това животно или птица е част от твоя Път, който трябва да те преобрази, който трябва да преобрази целия ти живот. (Говоря, когато имаш особена и специална любов към някакво животно или птица.) Връзката с едно животно е връзка със строго определено Древно чувство.
„За да имат някои хора нормален живот – казва Учителя, – те трябва да живеят с животни“.

И така: котката.
Учителя казва: „Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира“. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира.
„Здравословна е котката – и като дойде, казва Учителя, тя пъди болестите“.
И казва Учителя: „Котката е голям математик, без да учи в училища – няма нужда. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.

Има ли право котката да яде мишката?
Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.
(Както по-нататък казва, че и вълкът има право да яде – ще видим защо.)
Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.
И Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката – казва Учителя – като Буда, статуя: става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност“. Мишката, казва – тя обича движението: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и започва да не се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.
Тотална Неподвижност! Неподвижността е преди Сътворението. Котката, Древната котка, е учила Неподвижността и Нищото в Древността – и затова в Древността тя е била изпратена да се справи (преди съм ви говорил) с народа на мишките. Даже човечеството е било в ужас – но тези Древни същества, много тренирани, са успели да се справят с този тежък народ.
И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Неподвижността. Мишката е светът – земното, светското начало. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.
Днес казах в един разговор – защото от много години съм срещал най-различни школи, идват при мен на лекциите, най-различни медитатори... много е просто:
Ако ти си вътре в Истината, за какво ти е медитацията? Тя е толкова непотребна! Макар че след време ще ви изнеса пак лекция за медитация – но то е за по-ниските нива на съзнание.
Ако ти си в Истината, медитацията е ненужна. Ако ти пък не си в Истината, какво ще медитираш? Значи, нещо друго трябва да се постигне, за да е медитацията намясто. Нагледах се на големи медитатори, които даже изнасят лекции за медитация – и не знаят какво е медитация. Но разбира се, да са живи и здрави!
Учителя казва: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди. Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека“.
Дори котката може да накара много беден човек да се грижи за нея: такова излъчване му прави, че беднякът си загубва ума по нея. Почват да ходят заедно – и почва грижа за нея. Понякога може да се грижи бедният човек цял живот за нея: каквото реши котката. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.
„Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не й е нужна по всяко време – а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва.
Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима.
Котката вижда и денем, и нощем.
Когато котката спи, нейните уши не спят.

Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая.
Ще обясня.
В Неподвижността има вложени Тайнствени Първични сили, които движението не познава – защото движението е вторично. Първо е била Неподвижността и после се е явило движението и сътворението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността, защото движението е сътворено, а Неподвижността е Първична и Несътворена.
Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.
Учителя казва: „Котката е живяла между Висши невидими сили – и от тука тя си е изработила един Свещен поглед“.
В Древното си минало котката много е обичала този Древен Разум – и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в Нищото до изчезване, до пълно изчезване.


МАЙМУНАТА
(Втора идея за размишление)

Учителя казва: „Маймуните са хора, изостанали в своето развитие“. Хора – човешки души, изостанали в своето развитие. Те не са могли да се издигнат в развитието си – те са останали назад.
И казва Учителя: „Окултната наука поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички онези единици – казва Учителя, – които са минавали по пътя на развитието си и са се спънали, един ден те са се видоизменили и са станали маймуни“.
И Учителя казва: „Маймуните – това са недоразвити хора“. (Разбира се, този въпрос си има и хубава страна.) Недоразвити хора!
И казва Учителя: „Така седи въпросът. Днес те са недоразвити, в тяхната еволюция има застой. Но при по-благоприятни условия (които ще им се дадат след време), те ще се развият. В далечно бъдеще има надежда за тях. Като дойде време да се въплътят като хора, те ще подемат своето развитие“.
Учителя казва: „Аз считам, че маймуните са хубави диаманти, но нешлифовани. Те са се отказали от Душата си и не са искали да ползват Душата си – затова те са били лишени от нея. Те не са оценили Душата и затова са слезли надолу. Те са се отрекли от развитието и затова са провалили се хора“ – т.е. провалени хора. Но няма ли сега и много хора провалени?
И така, Учителя казва: „Днес има много хора, които са кандидати за животни, и много животни – кандидати за хора“.
Маймуните не са животинско царство, а провалено човечество – провалено човешко мислене.
И казва Учителя: „Вие казвате: „Облечени са в козина“. Но тия маймуни са бъдещи хора. Те бавно се приготвят за хора в горите – и сега те са съхранени, защото горите не са толкова покварени, както градовете“.
Ще обясня: тука те повече се съхраняват; а другото хубаво нещо е, че те не са в тяло на крокодили. Там оправията е прекалено трудна. Няма нахранен крокодил – нещо страшно! И като спи, и като не спи, и като е жив, и като е умрял – все е гладен.
Някои казват: „Това е преуспяло същество от милиони години“. Никакво преуспяване! Но там са други уроци, други неща.
Учителя казва: „Маймуните са изостанали, но те чакат своето време. Има нещо – казва Учителя, – което липсва на маймуната, но на човека му липсват много повече неща“. В маймуните има и нещо благородно. Тези забулени хора няма да бъдат винаги в застой. Засега те имат свободна енергия, но нямат Път: Пътят им е отнет, за да могат те бавно да се подготвят в съзнанието си за дългия път към разума. Сега тяхната енергия е свободна и играеща. Те са предпазени същества – засега те нямат истинска реалност, а само енергия и възприятия. Те са в междинно време, когато за тях ще бъде отключен Тайният вход към развитието.


ПЧЕЛАТА И ЦВЕТЯТА
(Лекция 3)

В пчелите е скрита Мистична Идея за живота на човечеството. Пчелите разказват Древна история, те разказват Пътя; а Пътят е завръщане в Блаженството – друго име на меда. В Духовен план медът е Блаженство. Медът е формирана, чиста енергия, т.е. казано по друг начин: истинското Знание, само по себе си, е чист мед. Всеки трябва да намери меда в себе си. Всеки трябва намери истинското Знание в себе си.
Пчелите са разбрали, че само чрез Жертвата има развитие в Духовните светове.
И Учителя казва: „Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години“. Земните, обикновените хора, които хабер си нямат, казват: „Някакъв инстинкт“. Учителя казва: „Инстинктът е не само скрит разум, а в случая – възходящ, Висш Разум“. Защото и светецът, и Мъдрецът не могат да направят мед – не могат да го видят в цветето; не могат да го извадят, могат само да го ядат. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави, защото това е Тайна наука и голямо изкуство – голяма точност, голямо Духовно изкуство.
Преди време ви бях казал: в Атлантида са ги наричали, пак ще повторя: Сари. Имали са Тайно учение и са се чудели как да го скрият – и са го превърнали в мед.
Пчелата и цветята образуват заедно цялост – андрогинна, Изначална основа. Те са нещо неделимо.
Пчелите летят по повеля на Бархишадите, Боговете – Първата слънчева раса. Те служат на тях и вървят по пътя си към тях – Първата, най-Висша раса.
Пчелите правят меда чрез Тайнство: чрез Тайната, Божия и скрита Воля.
Мохамед казва: „Бог ги е научил“. Чрез Свои невидими сили, Той ги е научил как да общуват Тайно с Душата на цветята.
А обикновените хора, както ви казах, говорят само за „някакъв инстинкт“.
Казвал съм ви за златната мисъл от Учителя, Дзен мисълта – понеже много я обичам, пак ще я повторя:
„Говедото ще стъпче цветето; човекът ще го скъса; пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният?“
Веднага става ясно кой е най-умният...
Пчелите в Египет са били наричани Събирачи на Слънцето. Никога не са ги наричали насекоми, а Същества – и не само това. В Древен Египет казват: Свещени Същества.
Освен това пчелите са Хранители и Пазители на Тайно знание, защото медът е Духовно дело, а не човешко дело. На друго ниво, както казах, медът – това е постигнатото Блаженство. Не е щастие – обяснявал съм ви и защо щастието е наказание – говорим за Блаженство.
Медът се предава от пчелите като традиция от една Древна и скрита Мъдрост. Самите пчели са само носители на тази Слънчева Мъдрост. Пчелите служат на този свят, на тази Висока Мъдрост на Бархишадите – Първата слънчева раса, но те още не му принадлежат, те само се подготвят. Те бавно и постепенно се подготвят за света на Боговете.
Когато говорим за инстинкт при пчелите, говорим за една Прастара Същност на Разума: Прастара, скрита Същност на Разума. И именно този Разум произвежда меда – първичната енергия от себе си, т.е. медът – това е първичната енергия, която те произвеждат от себе си; т.е. Разумът има способност да вселява енергия – затова тази храна е изключителна и в Египет са го наричали меден хляб, пчелен хляб. Освен това медът е Светлина. Пчелите се молят... В Древен Египет казват: Пред всяко цвете – като пред Храм от Светлина – става въпрос за Висок Подход. Пчелите си имат своя Мистичен танц, който е скрит култ към Живота. В Древен Египет и в Индия това е било наричано Свещено Същество. Пчелите са част от Тайния План на Битието. Те са Духовна цивилизация, Духовен народ – труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до чистото Духовно знание – разбира се, то им е било позволено. Например мухата нищо не може да извади от цветето: нищо не може да види, нищо не може да извади. За нея цветето е затворена врата. Мухите, бръмбарите, пеперудите отиват при цветята с енергия; пчелата отива при цветята с Любовта си: това е съвсем друг Подход.
Древните казват: „Пчелите са спътници на Висши Същества“.
За жреците в Египет медът никога не е бил земна храна. Медът е бил храна на неземния, скрития Живот в човека.
Жреците казват: „Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни“.
Пчелите се упоявали от Мистиката на цветето, защото те разбират Живота като Жертва и като Мистика.
За учените пчелите са зоология, биология, някаква загадка – и в много от книгите се пише там как да се използват пчелите. Но те не виждат Истината в тях. И така изглежда, че те са зоология и някаква биология. Но те са от Духовен род – и те си имат свой Таен живот и свое Тайно съзнание. И те не са загадка, а са Тайна. Загадката може да бъде разгадана, а Тайната – не, и то дори когато е позната. Можеш да познаеш Тайната, но тя пак си остава Тайна.
Учителя отива още по-дълбоко, казва: „Пчелата не е направила меда – цветята го направиха“.
Но има нещо в скритата природа, което е по-дълбоко и от цветята – защото Учителя казва: „Медът съществуваше извън цветята, извън пчелите. Медът дойде от едно скрито Духовно ухание – Тайното ухание на Духовния свят, на Чистия свят“. Много по-късно той слиза – той е предшестващият. Той слиза надолу, ограничава се и се превръща в мед. „После слезе – казва Учителя, – скри се в цветята и от там се скри в меда“.


ВЪЛКЪТ
(Трета идея за размишление)

Учителя казва: „Вълкът е от съвсем друга епоха – Сатурнова епоха. Вълкът е станал вълк, когато планетата Сатурн е царувала. Вълкът е едно същество на тъмния живот. Той е създаден, когато е имало голяма тъмнина в света“. (Разбира се, че има и хубави страни.)
И Учителя казва: „Вълците са закъснели хора в своята еволюция – но ако вълкът стане приятел на някой човек, той е готов на изключителни жертви“. Има няколко такива примера – изключителни жертви!
Казва Учителя: „Привърже ли се към някой човек, приключва се с вълчата му природа“. Привърже ли се, казва, става куче – става пазач на овцете. Всички вълци, които са се привързали, са станали кучета. Иначе са останали другите независими.
Освен това, вълкът е смелост, храброст и огромна ненаситност; същевременно и зло, и хаос – понякога са го наричали и дявол. Понякога – благородство. Което означава, че по много неща той прилича на човека. Разбира се, Учителя казва, че има случаи, когато дави много овце, без да иска да ги яде. Това е една стара негова слабост, която той продължава да изплаща, когато вие към Луната, поради старата изгубена Мъдрост. Вълчият вой е много проточен и зловещ, защото той е изгубил нещо от Същността си, нещо от вътрешността си. И сега вие – и с това той се е самонаказал.
И казва Учителя: „Вълкът е изгубил връзката си със Скритата природа. И затова никога няма да видиш вълк, който да си вдига опашката нагоре и опашката му да се радва. Никога той не маха от радост“. И така, в този вой на вълка има крещящо отчаяние – много див гняв, натрупан гняв. Тука има едно диво ридание – и при определени ситуации този див вой може да ограби, да прониже и да вцепени човека и различни видове разуми: може да ги парализира. Това е особено излъчване, подобно на индианския вик или на „Кияй!“ в бойните изкуства – защото излиза от дълбините на нещо загубено: нещо, което напомня за себе си. Това ридание има силата да пронизва и разум, дори и понякога – душа. В този вой има огромна болка, голямо стенание, голяма закана и ярост, голяма сила и голямо Тайнство. Това, което е много хубаво във вълка, е, че той може да оцелява в голяма самота – и затова той често е самотник.
Според Учителя някога енергията на вълка е била и Светлина, и Тайнство. Друга е била, казва Учителя, вълчата Душа. Но тогава тя е възприемала Светлината – а сега ловува, за да може да си върне нещо от Светлината; но понеже методът е погрешен, Светлината не идва. Защото не можеш да крадеш от другите енергия, живот и Светлина и да искаш да я вземеш по този начин.
Накратко ще кажа, без да... така, надълго, две мои срещи с вълците в гората. Дълбоко преживяване, дълбоко опасни – особено втората среща. То беше нещо като среща с вихър. Тотално енергийно въздействие: нещо много силно, много неразгадаемо. Нещо като среща с боен Дух – целият вълк беше станал атака.
Първата ми среща беше с един вълк, около 15 минути: мисъл срещу мисъл, енергия срещу енергия, и накрая – поток от молитви... и след около 15 минути избяга. Тежка борба, но...
Втория случай никога няма да го забравя: три вълка. Не съм виждал такива едри вълци, никога на живо – признавам си, видях се в чудо. Не си спомням дали си забравих името, но иначе много неща забравих – признавам си, че нямах страх, но някакъв лек трепет. Бяха три тотални, силни същества. Крачеха в крачка като войници; на около 30 метра тръгнаха към мене, нададоха един вик и вой, който не мога да го обясня, никога няма да го забравя, който преведено беше: „Ще те разкъсаме“ – няма разговори, няма коментари, няма нищо. Понеже бях тренирал много упражнения в концентрация и свръхконцентрация, мога да кажа с чиста съвест – милиони... Първо влязох в концентрация, после – в свръхконцентрация, т.е. поглъщаща концентрация. Изчезна гората, изчезнаха вълците, изчезна земята, небето, водата – всичко. Останахме само аз, Бог и Учителя. После, така мога да го кажа: свестих се, погледнах, изгледаха ме много сурово, обърнаха се кръгом и изчезнаха, сякаш никога не са идвали. Не се сещам даже дали благодарих, защото доста време бях в... така... и в Невидимия свят, и във видимия... както и да е. Никога няма да забравя тази атака: нещо рядко, нещо много силно.
Спомням си, един овчарин, и той ми разказа една случка: много силен вълк – а той си пази овцете, има една сопа. Каза: „Ако я хвърля, дали ще го уцеля – после какво ще стане?“. Прав е. Никога не носех и малка пръчка, защото това е капан. Туй означава да си изоставил Бог и Словото и да разчиташ на някакво външно оръжие – то е както като носиш патерица. Означава, че прехвърляш енергията на патерицата и краката ти започват да стават все по-слаби: т.е. трябва да вярваш в Бога докрай. Не казвам, че само вяра е достатъчна. Но няма да забравя това – и известно време, мисля, че се свестявах, защото беше много рядка среща... както и да е.
Учителя казва, че вълкът може да избяга главно от три неща: много силен вик (аз забравих въобще такова нещо); второ – глас от тръба (глас от тръба го плаши); и трето – концентрирана молитва. Куршуми рядко го плашат. Концентрирана молитва!
Когато вълкът вие много силно, нещо в него е подивяло (това е пак... говорим за силни, бесновати духове от Другия свят) – и той се слива с други стари паднали духове, т.е. своя стар паднал народ на вълците. Не казвам да критикуваме този народ, защото той си има също своя пътека.
Когато вълкът е станал хищник, той е влязъл в забранената енергия. Още много време му трябва, за да излезе от там. Вълците са изпуснали Древната Мъдрост и затова сега, от време на време, когато застанат срещу Луната, вият с голяма тъга. Защото много време ще мине, докато им бъде даден шанс да тръгнат в Правия Път.
Някога те са били Търсачи на Истината, но сега им е останало само уединението. Но сияещият Дух е бил изпуснат. Вълците владеят Древното изкуство безшумно да се сливат със сенките. Те са същества, много издържливи. Някои от вас сигурно знаят: може да бягат около 100 километра. Виждат отдалече. Още от Древността хората вълци са обичали звука на войната. Тука трябва да кажем, че Учителя казва кои хора най-много се прераждат във вълци: военните хора – но не тези, които донякъде обичат войната, а за които тя е голяма страст, начин на живот и постоянно мислят за военщина, и главата им е пълна с оръжия, и т.н.
Древните хора вълци са обичали звука на войната, а не звука на мира – защото във войната те придобивали свобода, когато побеждавали. Те така разбирали свободата – а не в мира. В мира те загивали и падналото им име, което е наречено в света, е кучета. Те не искали да стават такива кучета и да влязат в това поле. Даже някой път ги наричали и псета – за вълка това е огромна обида. Страстта му към свободата е огромна. Той е постигнал независимост – но тежката независимост, неправилната независимост. Вълкът следва своя изключително тежък път, но със сърце и с голяма упоритост. Но засега той продължава и дълго време ще продължава да остава в трудния път.
Има случаи, когато вълците са били и човекоядци по време на война – по принуда, поради многото жертви, те са ставали и човекоядци. Както казах, това са хора, които имат особена страст към войната и които не се развиват правилно – и както казах, те се прераждат във вълци.
И Учителя казва: „Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък след време“. Придобива от техните клетки, от техния характер. (Разбира се, според човека не трябва да яде – но човешкото мнение никога няма значение.)
Учителя казва: „Вълкът казва: „Не искам и да зная за мнението на хората“. (Той си има своята независимост.)
„Казвате – казва Учителя, – че агнето и овцата са много благородни. Питайте тревата – какво ще каже за тях“. Като минават отгоре, като я изпасват, като я тъпчат и като... тя не може да расте.
И казва Учителя: „Не мислете, че овцата в Невидимия свят е толкова кротка и представлява това, което е във физическия свят“.


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #57 on: септември 28, 2017, 11:31:50 pm »
5 май 2015 г.

РУСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)

АНГЛИЙСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)

АРАБСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на народите – афоризми.


РУСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)

Любещият прощава обидите; Мъдрият не ги забелязва.
Правилният начин на живот заменя много лекарства.
Глупостта в главата е опасен враг.
Човечеството не се учи от своите грешки, а ги колекционира.
Лошите навици са живи грабители на човека. (Значи: достатъчно е един лош навик например да ти съсипе живота. Това означава, че трябва да обявиш война на този паразит – стратегическа: меко, плавно, коректно да го отстраняваш, да го заместиш.)
Хората враждуват от духовна и душевна недостатъчност – т.е. защото са вътрешно бедни.
Загубеният Смисъл на живота трябва да го търсиш в самия себе си.
Който е враг на себе си, търси утеха в алкохола и в наркотиците. (След време ще говорим и за тях.)
Лекият живот завършва с тежки последствия.
Животът никога не отговаря на всички въпроси. (Той знае защо.)
Животът обича този, който е намерил Смисъла в себе си.
Алчният човек е най-добрият приятел на инфаркта.
Разумния бедността не го бърка, не го тревожи; но при глупавия – бедността е мъчение.
На всички умствени хора винаги нещо няма да им достига.
Бъди разумен и мъдър, за да не станеш враг на себе си и враг на другите.
Ако човек не разбира простите Истини, значи, има голям проблем със себе си.
Познай себе си, за да оцениш другите хора.
Властта на тъмнината е безсилна пред този, който сияе отвътре.
Ако нямаш власт над себе си, други ще властват над тебе.
Болестите обичат този, който се оплаква от живота.
Бъбривият човек е съкровище за неврозата.
Обидата не обича този, който е безразличен към нея.
Когато не виждам своите роднини, ми е тъжно; когато ги виждам, ми е мъчно.
Чистота без Бога е нечистота. (Тоест туй може да се преведе и така: разумен живот, устроен без Бога, е голяма глупост. Изглежда устроен... нищо не е устроено.)
Парите правят щастлив само идиота.
Вдъхновението не говори и не мълчи – то пее.
Ако човекът се отдалечава от Истината, после той няма да знае какво да прави и все ще пита: „Какво да правя?“. (Това е белегът на отдалеченост. Белегът за Разумност е търпението.)
Ако нямате избор, значи, вече сте го направили.
Това, което търсиш надалече, може да се окаже много близко до тебе.
Най-лошият съюзник на болния човек е отчаянието.
Словото е постъпка, думата е постъпка – затова се изисква будност.
Първото и най-важно нещо е: усилена и плодотворна работа над словото.
Когато свещеникът е прост, религията е много сложна.
Същността не е в това, което ти си достигнал, а в това, от което ти си се отказал.
Историята изучава останките от заблужденията. (Това мога да го обясня по простичкия начин: че археолозите ровят, копаят – никога не откриват Истината. Няма значение колко ровят и докъде стигат, каква дълбочина. Само Чистото сърце може да прониква, без да рови; то може да узнае без никаква нужда от археология. То си спомня. Но голяма е Тайната на Чистото сърце – когато ще говорим за Египет, има специален раздел: Тайна за пречистване на сърцето.)
Хората загиват от излишни думи. (Когато се съберат много натрупани излишни думи, тези същества се обръщат срещу човека, понеже са живи.)
Само неизказаното си струва да се запомни.
Да се учиш, е едно; да се научиш, е съвсем друго.
На пияния морето е до колене, а пък локвата е до ушите му.
Който обвинява правия човек, става уязвим.
Ако се запали водата, с какво ще я изгасиш?
Не са страшни лошите дни, ако ти си заедно с Бог.
Дяволът люлее пияния човек.
Нужния път Бог го показва на този, който е достоен.
Нечистия Дяволът ще го обърква все повече и все повече.
Който греши, винаги се лишава от покой.
Щом си влязъл в кучешка кожа, ще лаеш.
Помощта от Дявола е много по-лоша от бедата и от нещастието.


АНГЛИЙСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)

Истината има спокойно сърце.
Науката не е нищо друго освен замяна на невежеството с друг вид невежество.
Никога не тревожи тревогата. Не тревожи тревогата – и тя няма да те тревожи. (По друг начин мога да го кажа: ако имаш един малък проблем, не прави усилия да го усложняваш – прави други усилия.)
Страхувай се от гнева на търпеливия и спокойния човек.
Прошката е начин да изгониш врага отвътре.
Не съдбата е сляпа, а ние сме слепи.
Много наши приятели са крадци на време и енергия. (Може да се окаже, че врагът е по-полезен. Врага рядко го виждаш и той събужда нещо в тебе, държи те буден. При приятели се отпускаш и пилееш такава енергия! Може да се случи такова разхищение и после – връщане няма.)
Хората са усъвършенствали всичко с изключение на самите себе си.
Съмнението е предател на човека.
Никога не осъждай това, което не разбираш.
Особено изкуство е това: да знаеш на кое да не обръщаш внимание.
В живота си всеки човек е длъжен да извърши собствените си грешки: те ще го въведат в Пътя. (Мога да го обясня така: човекът е голям майстор, „творец“ на своето нещастие. Той си твори строго специфични трудности, нещастия и страдания. Точно от тях ще израсне – той има нужда от тях. Това е негов стар път, стар начин на мислене, стар начин на самоизлекуване. Човекът е ваятел.)
Човек е такъв, каквото е неговото минало.
Чистата съвест е постоянен празник.
Оплакването е презиране на самия себе си.
Много по-важно е не какво четем, а с каква цел четем.
Който води война с другите, той не е сключил мир със самия себе си.
Горко ти, ако всички говорят само хубаво за тебе!
Величие може да постигне само този, който вижда и разбира своето нищожество.
Който иска да напише книга за векове, трябва да използва невидимо мастило.
Съдбата владее всичко, но не владее Любовта.
Едно добро сърце струва повече от всички глави на света.
Нека бъдем благодарни на огледалото, че разкрива само външния ни вид.
Съществуват три пола: мъже, жени и свещеници.
Хаосът е ред, който ние не разбираме.
Да излъжеш дявола не е грях – но трябва мъдро да го излъжеш.
Нещастието е велик учител, велик преподавател. Когато нищо не помага, нещастието се стоварва.
Работата, която работим с Любов – тя е, която ни изцелява.
Никога не влизай в дружба с човек, който дълбоко не можеш да уважаваш.
Там, където няма воля, няма и разумен път.
Нищо не е съвършено в човешките изобретения. (Чувал съм: „Страшен самолет, последна дума на модата“ – падна в блатото.... Само Духът никога не пада.)
Опрощение ни дава не свещеникът, а самата изповед. (Затова моят съвет е: който иска да се изповяда за всичко, да се разтовари, да направи една метла на тези паразити – да се заключи сам, да си каже всичко искрено пред Бога. Ще го чуят, ще го видят Чистите Същества... и той ще се разтовари, и това може да го тласне напред. Разбира се – ако е много искрен.)
Наистина странно е желанието да придобиеш власт, за да си изгубиш свободата. (Тука се сещам... Понеже сега правя декемврийските лекции за едни бисери, и се сетих за: Даже и политикът може да влезе в Рая, но ако е умрял като дете – още от много, много малък: тогава Раят му е почти сигурен.)
Желанията нямат почивен ден. (Както знаете, желанията не са Любов: това са тревожни същества. Има ли човек желания, особено – много желания, той е напълнен с такива същества.)
Това, което отвътре променя външните влияния, е Духът.
Несравнимо удоволствие е да гледаш от висотата на Истината, от висотата на Духа.
Няма нищо по-заблуждаващо от очевидните неща. (Обикновено хората казват: „Факт!“. Нищо подобно! Зад факта има съвсем други неща на други нива.)
Животът прелива, но мъртвият човек не живее. (Само ще ви кажа, че в този свят в тела живеят много умрели хора – старо мислене. Те изглеждат живи, защото вървят... Нямат нищо общо с Живота! Те са умрели, само че някои от тях, и те не го знаят.)
За да притежаваме свобода, следва да се ограничим сами.
Нашият враг е наш таен съюзник.
Всеки търси Истината, но само на Бог е известно кой я е намерил.


БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)

Пътища може и да нямаме, но кръстопътища – дал Бог.
Тъкмо решиш да се обесиш, и някой вземе, че те гръмне.
Все ми се струва, че Адам и Ева не са изгонени, а Раят е избягал от тях.
Що е Църква? Това са „духовните“ – големи грешници; и тези големи грешници „оправдават“ греховете на малките грешници. (Както виждате, народът си има една мъдрост, с която вижда.)
Потъна вдън земя... и даже и там се издъни.
В болницата: „Пази Боже сляпо да те прегледа!“.
Хора, не сме сами! И Космосът е пълен с глупаци.
Взирайки се в човека, маймуната си помислила: „Леле, на какво съм заприличала!“.
Тежките случаи в живота на човека са спасителното свестяване. (Значи, тежките случаи в живота на човека са подадена ръка – спасителното свестяване. Искам да кажа: човек трябва да ги приветства. А на приятните неща: трябва да се пази – те са опасни.)
Който лесно се обижда, носи слаб характер.
Страданието те мъчи, докато те научи. (Това е смисълът на страданието.)
Многословието е здрава паяжина, в която винаги ще се оплетеш.
Премълчаването е Чисто Слово на Мъдреца. Разумен е този, който разбира премълчаванията.
Хитрия винаги го очаква по-голям хитрец.
Без религия може, но без Вяра и без Бог не може. (Това означава, че Вярата – преведено – няма нищо общо с религията. Човекът на Вярата може да се намира в пустинята, в пещерата, навсякъде, тъй като в центъра на човека, в главата му, има център на Вярата. Тя не зависи от никакви религии: всеки може да си я развие и може да си я угаси.)
Най-голямата помощ е да не пречиш на другите.
Имаш ли глупави приятели, нямаш нужда от врагове.
Минало – ужасно, настояще – опасно, а бъдеще – мъгла.
Прицелил се в сокол, а уцелил кокошка.
По-добре десет кучета да те лаят, отколкото едно сериозно да те ухапе.
Другото име на книгата е Освобождение.
Дяволът спокойно си живее в кръстените хора и чака те още един път да се кръстят.
Птичка му мина път – и той пропя.
Много хора ми сочат Правия Път, а никога не съм ги срещал по него.
Правеше грешки, за да има от какво да се учи.
Няма нищо по-лесно от това сам да си създадеш трудности.
Всичко може да се случи – но обикновено се случва нещо друго.
Някои преодоляват слабостите си – докато други затъват в тях.
Нервният човек винаги има слаба воля.
За мухите най-опасни са паешките работи.
Мислите са пчелният кошер на Мъдреца.
Бъди готов и за нещата, които никога няма да ти се случат. (Тоест хубаво е да се подготвиш за нещо, което много мечтаеш, и то не се случи – т.е. хубаво е да го посрещнеш с радост.)
Ако душата ти кипи от злоба – вдигни капака.
Теоретически вървим към прогрес, а практически – към апокалипсис.
Болният се оплаква от болестта, а здравият се оплаква от живота.
Еднаквите няма за какво да спорят, а различните няма смисъл да спорят.
Колко малко е нужно, за да загубиш много. (Някой път една дума, казва Учителя – и може да загубиш 20 години от своето развитие. Една думичка!)
Не приемайте никога хитрия човек за умен.
Казват, че средно на всеки българин се падат по двама дяволи.
Лекият живот е сам по себе си тежка болест.
При природните бедствия само умрелите са в безопасност.
В затвора: храна, квартира и никакви данъци. (За някои хора това е раят.)
От природните бедствия най-опасна е човешката глупост.
Трагедията е обща, а драмата е лична.
Тръгни по следите на причината – и току-виж си стигнал до себе си.
Животът не трябва да се живее, а трябва да се осмисля.
Змията казва: „Ако имах крила, щях да пълзя по-бързо“.
Борбата срещу недостатъците винаги е недостатъчна.
Да убиеш егоизма си – това също е борба с престъпността.
Да не обичаш Бога – то е все едно да твърдиш, че оазисът загрозява пустинята.
Натрапчивата мисъл е нахалство спрямо себе си.
Всеки е свободен да бъде роб.
Не се отчайвайте – очакват ви нови трудности.
Ядоса ли те някой, значи, те е победил. Ако му благодариш – ти си го победил.


ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)

Съществува и роза без тръни, но тя не е от този свят.
Учи се да плуваш и в скръбта.
И при най-голямата загуба, погледни Бога с Любов. (Много просто: близкият ти човек отива на почивка в Другия свят. Няма друг подход: благодариш, и то с Любов.)
Благородни са всички замисли на Великия Господар.
Който пази думите, познава Истината.
Истината винаги е мрачна за света и за неподготвените хора.
Това, което те измъчва, трябва да те облагородява. (Ще повторя – много важен афоризъм: Това, което те измъчва, трябва да те облагородява.)
Има въпроси в живота, които трябва да останат нерешими: така те спасяват човека. (За да не ограбят човека, те трябва да останат нерешими.)
Не очаквай нищо хубаво от изобилието, ако не си подготвен. (Тоест – ако нямаш велик контрол.)
Бъди правилен – и някой друг ще действа чрез сърцето ти, и ти ще победиш.
Правилното сърце действа като чистата Истина.
Човека на злото всякога го застига самота.
Човекът на Истината успява и в Отвъдния свят.
Човекът на злото няма успех и в успеха.
Поведението на Истината е Пътят на Живота.
Върши Истината – и ще имаш Тайна устойчивост.
Който заповядва да бъде някой убит, той също ще бъде убит от друг по заповед в другия живот. (Тоест друг ще заповяда този, същия, да бъде убит.)
Безопасност има само в Божиите Ръце.
Който е придобил Себепознание, враговете му нямат власт над него.
Който повтаря словата на Мъдреца, той издига пирамида в своето сърце.
Бедно е това, което се харесва на тълпата. (Въобще всичко, което харесва тълпата, обществото, е нещо много бедно и много жалко.)
Твоето слово е това, което направлява живота.
Когато Бог е разгневен срещу някоя страна, тя се проваля заради законите си. (Тоест Бог я проваля – и поставя глупаци на мястото на Мъдреците: те да ръководят, за да се изучават нещата.)
На истинския човек Мъдростта му е образованието.
Невежият е живеещ мъртвец.
Който умее да слуша, заражда в себе си Чистия Път.
Бог е сладкият Извор в пустинята – но ако Той те е повикал при Себе Си.
Който не знае как да следва Пътя, бива отстранен.
Бог Се проявява във вятъра като невидим.
Самият Бог, Великият, сам Той е вдъхнал живот в Себе Си – затова живеят съществата. Всяка форма заживява, когато Той заживява в нея.
Неправдата е допусната, за да бъде поразена.
За Чистия се отваря Вечният Път – а другите само го търсят.


АРАБСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

Истинското Учение е да търсиш Необходимото. Необходимото е Тайната на Живота, Тайната на половината Знание.
Целомъдрието в човека е непобедима армия.
Един е Бог – и Той Единствен отнема и дава.
Можеш ли със злато да си купиш Тишината?
Светът е по-беден от пустинята.
Пустинята събужда Древност в човека.
В пустинята грее Тайна усмивка, но само Мъдрецът я вижда.
Който се оплаква от пустинята, той не среща оазис.
Два стръка пият от един и същи поток: единият става кухо стъбло, а другият – захарна тръстика.
Съкровището на Мъдрия е в неговото истинско Знание. Съкровището на глупавия е в неговото богатство.
Доброто слово е милостиня.
Умереността е страж на здравето.
Когато лошият човек иска да има знания, той става два пъти по-лош.
Бъбривостта е безумна.
Врагът на човека е неговата собствена глупост.
Спомни си Отсъстващия – и Той ще се приближи.
Вратата на бедствията е винаги широка.
Истината се отдалечава от тези, които не говорят правилно.
Дружбата с глупак е всякога много уморителна.
Ако искаш да не познаваш страха, никога не прави зло. (Вчера в разговор с една пловдивска група, понеже стана въпрос за медитацията, им казах нещо много простичко – понеже това е велика мярка: „Ако човек прави и най-малкото зло, микроскопичното зло, неговата медитация е слепота“. Голямо заблуждение! Това са умствени игри, които може да продължат цял живот. Дори и когато някой път вижда полуистини, този човек е сляп. Много такива хора съм срещал, слушам ги и ги съжалявам. И много от тях неслучайно пострадаха. Значи: правиш ли и най-малкото зло, допускаш ли и най-малкото зло – няма медитация, няма такава наука, тя е слепота.)
Злото е създадено за злото.
Който не разбира намеците, той е глупак.
Който разбира, обича своята работа – и в тази работа той ще стане изкусен.
Който със сила натрапва своето мнение, той загива.
Който правилно задава въпроси, той тайно ще бъде научен.
Лъжата е болест; Истинността е лечение.
Никога не говори необмислени слова – те ще те заведат в трудно положение.
Изостави спора – даже и да си прав.
Мухите са стари, изостанали и презрени същества.
Има хора, които от банята излизат нечисти.
В горчивата Истина е скрит Приятел.
Твоето невежество е по-лошо от твоята бедност.
Езикът на обстоятелствата е по-ясен от езика на словата.
Няма нищо по-полезно от правилното поведение.
И с добри дела хората могат да си причинят вреда и неудобства. (Значи: при човека и добрите дела са нещо опасно. Той даже не разбира това. Става въпрос и за натрапено добро, и за ненавременно добро, и когато не ти го искат, и т.н., и т.н...)
Всеки човек, който не се страхува от Аллах, е влязъл в глупостта.
Алчният човек изяжда себе си.
Мъдрите хора живеят в Покоя.
Истинската бедност е отсъствие на Разумност, а не на пари.
И комарът понякога се представя за бивол.
Само с надежда никога няма да постигнеш целта.
Хората поотделно са тъжни – а когато са заедно, им е скучно.
Приятелството с глупака никога не е приятелство.
Чистото сърце на един човек е неговият Таен водач.
Търпение! Необходимо е голямо Търпение – понякога да търпиш до смърт: това е Търпение.
Нечистите винаги оглупяват.
Изгонил дявола от себе си, а сам станал дявол.
Нечистите хора са животни в човешки дрехи.
Доброто принадлежи на Бог, а усилията са от човека.
Образованието прави глупака много по-опасен човек. (Това, което Учителя нарича „ученото невежество“: колкото по-образован е един човек, толкова по-хитър, толкова по-коварен може да стане. Разбира се, ще му бъдат изпратени определени трудности, които да го учат.)
Хора, които смятат, че религията има нещо общо с Вярата, не разбират нито религията, нито Вярата.
Подбирайте внимателно професията си, защото тя може да ви погуби.
Приятелство, което свършва, никога не е съществувало.
Съдбата наказва алчните, като ги превръща в бедняци. А много алчните – като ги превръща в много богати хора.
Хората унищожават ближните си по време на война и сами себе си – в мирно време.
Избягвайте да наричате „герои“ тези, които са нямали друг избор.
Всеки идиот може да бъде много интелигентен.
Чудя се дали мошениците проумяват, че честните хора могат да бъдат десет пъти по-хитри от тях.
Важното е какво прави човек, когато никой не го гледа.
Опитни са тези, които могат да намерят извор в пустинята.


АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ
(Трета идея за размишление)

Самотното дърво в пустинята е войн срещу ветровете.
Подготвяй се бавно, за да бъдеш унищожен от Истината. (Ще обясня: Пътят на човека, който се пречиства, е точно такъв – чистият човек се подготвя с голямо пречистване, за да бъде унищожен от Истината; после Тя го възкресява и му дарява Себе Си. Затова много хора не обичат Истината, особено хората с его – защото трябва да бъдат унищожени: такъв е Пътят.)
Който е убил нощта, не може да види деня. (Ще обясня: не трябва да унищожаваш злото, трябва да го преодолееш. Унищожиш ли го, то ще те гони и в другите животи. Тоест: преодолявай злото, овладявай го в себе си – и то няма да има нищо общо с твоя живот. Спомням си преди време един разговор с едни големи политици в София, няма да им казвам имената. Понеже тогава четяха мои книги, преди да се уплашат там, от една книга... както и да е. Те искаха да убиват все повече комунистите. И аз му обяснявам: „Когато ги убиеш, то е както, ако убиеш един комар – после ще дойдат сто комара“. В един момент те се замислиха... Тоест: злото се размножава... В един момент се замислиха – и после останаха на свойто мнение. И аз си казах: „Какво правя въобще тука?... Довиждане!“. После те неслучайно се уплашиха от една книга... Няма значение: така се разделихме.)
Ако се надяваш на себе си, може да се окаже, че вярваш на лъжа. (Казвал съм ви: винаги първо вярвай на Бога и после – в себе си. Вярвай тотално на Бог в себе си, и Той ще те научи как правилно да вярваш в себе си. Ако първо вярваш в себе си, ще имаш много случаи, когато Бог ще те изостави и ще видиш, че си голяма илюзия.)
Жестокият човек има мръсно сърце.
За Мъдрия бедствието е като усмивка.
Мъдрият никога не влиза в паяжината на света.
Безсмъртен е този, който е устоял на Погледа на Безкрая.
Хитростта никога не може да се изплъзне от смъртта.
Който не бди над себе си, той се отделя от себе си.
Ако удавникът се е удавил, причината не е във водата.
Ако глупавият срещне разум, той се гневи.
Когато си Мъдър, мълчанието е Свобода.
Мъката трепери пред Безкрая на Мъдреца.
Това, което не разбираш, може тайно да ти помогне.
Истинският народ се отличава по това, че той няма история. (Става въпрос за истинската цивилизация. Когато след време ще ви говоря за Атлантида, ще говорим повече.) Той е без възход и без падение, той има само Древност. (Такъв е бил истинският народ на Атлантида.)
Ако нямаш Безкрая в сърцето си, ти си препятствие за самия себе си.
Който е пожелал света, прилича на мъртвец.
Мъдрецът гледа с Безкрая в себе си.
Страданието е подарено цвете, но не всеки го прегръща.
Страхът винаги се страхува от Истината.
Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро. (Ако такъв човек пита: „Ама как?“, означава, че няма интуиция.)
Ако Мъдрият ти пречи, това е скрита помощ. (Ако един Мъдрец ти пречи в живота, това е белег, това е скрита помощ – т.е. той иска да събуди нещо в тебе.)
Когато опасността дойде при един Толтек, той я поздравява.
Тайната никога не споделя Себе Си напълно.
Когато обичаш Древното, светът за тебе не съществува.(Срещал съм много хора, които казват: „И все пак ние сме в света, и все пак има демокрация, някакъв социализъм“ – и т.н, и т.н. Няма такова нещо, но някои хора го виждат.)
Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.
Тайната на Живота е скрита в непрекъснатото усърдие.
Точността е Свобода. (Спомням си, Учителя казва: „Точността е Божество“.)
Ако твоето време е правилно, то ще отстрани твоята съдба. (Тоест: ако ти си съумял да влезеш в правилността на нещата, в Истинността, тогава си в правилното време.)
Когато едно нещо е постигнато много трудно, то си остава всякога твое – то никога не се губи: това е твоят истински опит.
Който е в Истината, няма нужда от чужди съвети.
Който обича Истината, ще му бъде дадено да разбере важните неща.
Ако вярваш в Древното, врагът е преодолян.
Какво можеш да кажеш на този човек, който дарява усмивка на смъртта?
Покоят е опора, защото не допуска света в себе си.
И щастливият човек, и нещастният човек са нещастни, защото са станали част от този свят.
Злият е изтъкан от зли духове и затова той не може да действа по друг начин.
Ако слушаш света, никога няма да чуеш Пътя си.
Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи.
Трудността не може да понесе дръзновението.

Следващите мисли са на Туранската раса, Пратуранците – най-опасната раса, за която след време ще говорим. Най-опасната раса от всички цивилизации.

Не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек: той ще я обезцени. Той няма да я разбере, защото такъв човек няма дълбочина.
Ние – казват Туранците – живеем като зло за другите, защото сме тяхното изправление.
Когато една сила е спокойна, тя е твърдо уверена в себе си.
Добрият човек също твори зло около себе си, но той не разбира това. (Добрият човек също е изостанал човек. Тоест, ще обясня: добрият човек – това не е мярка и не означава, че това е истинен човек. Освен това, той може да си въобразява, че прави добрини, а Учителя казва: „Когато правите добро – питахте ли Бога? Защото ще има последствия“.)
И в дълбокия мрак има цветя.
Всяка Любов е истинска, когато произхожда от мрака, който е преодоляла.
Никога не подавай ръка на този, който не заслужава помощ. (Затова Учителя казва, че има случаи, когато човек се дави и не е спешно да му се помогне. Забележете! Затова наблизо няма плувец – има човек, който не може да плува, или има дете, или има човек, който само поглежда. Бог е изчислил ситуацията по Духовен начин. Някой казва: „Ако бях там!“. Няма такова положение – ако беше... Въпросът е: дали Бог е там? Ако Бог е там – има един случай с Учителя, Който е наблюдавал човек (тука, във Варна), който се дави. Учителя е бил на брега, по-назад, Той само е наблюдавал: видял, че човекът се дави, изпратил му една мисъл. Човекът излязъл, минал покрай Него, усмихнал се и си заминал. Учителя абсолютно нищо не казал. Просто изпратил Дух, който да му помогне – това е най-бързият начин. Защото, докато отидеш, може и да е късно. Но както и да е... Учителя ни показва как се действа, когато трябва да се действа бързо.)
Мрачният път ти е даден за твоето извисяване.
Лъжата е бащата на мъртвите хора.
Трудността учи само тези, които я преодоляват.
Всеки човек е достоен за малко или за голямо зло.
Само бедствията разкриват духовността или мъртвостта на човека.
Този, който не може да изтръгне Смисъл от Мрака, той не може да се нарече достоен човек.
Злото извън Вселената е мъртво, но във Вселената е живо и работи.
Злият човек – това е едно отработено самомъчение.
Злото винаги ще идва на помощ на човека, докато човек осъзнае себе си.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #58 on: септември 29, 2017, 10:54:38 am »
2 юни 2015 г.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Лекция 1)

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Първа идея за размишление)

АЙКИДО
(Лекция 2)

МЕКОТАТА
(Втора идея за размишление)

ДЗЕН
(Лекция 3)

ДЗЕН
(Трета идея за размишление)



Да си направим ограждащата формула.


БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
(Лекция 1)

Истинското бойно изкуство е решаване на главния въпрос: Завръщане в Изначалния Живот.
Който е постигнал Същността, той не се проявява: той е в Пътя и има успех във всичко. Той живее като всички, но няма нищо общо с тях. Такъв човек живее в Чиста Радост – той няма избор даже. Той живее в Чиста Радост и в нея няма придобивки и загуби. Такъв Мъдрец е нещо Истинно – и като го видиш, му имаш пълно Доверие. Той създава отношения на безмълвно Доверие.
Човекът на Доверието е господар на живота. (Може да имаш вяра, но да нямаш тоталното Доверие.) Той упражнява своята власт абсолютно ненасилствено. В Даоизма това е наречено Великият Път. Никакво насилие! Само споделя – и го слушат; никога не налага. Това е Великият Път. Великият Път означава реализиране на Пълнотата.
Днес като цяло бойните изкуства са правила и методи – и липса на познание на Същността. Същността я няма, Мъдростта я няма, защото Истината е изгубена. Има правила за здраве: техники, методи и т.н. (След време ще говорим и за едно друго специално бойно изкуство: Вин Чун. То е нещо много специално, извън изкуствата. То е такова изкуство, че няма нужда от бойни изкуства – но и него са го превърнали в техники и методи. Но то тръгва от една монахиня, която умеела тайно да наблюдава живота. Тя видяла Тайната енергия на пролетта; и видяла, че когато пролетта идва, зимната енергия няма съпротива: не може нищо да покаже насреща. И тя... ще говорим след време за нея, защото в нея е бойното изкуство; а по-късно и то се изкривява.)
Тази Същност, тази чудна Пълнота си остава все още неразгадана – тя е секрет даже и за много учители по бойните изкуства. Тази Пълнота не принадлежи на техники и на сътворени неща, нито на сътворения свят.
Хора, които търсят изгода в бойните изкуства – те са печални хора, те никога не постигат Пълнота и Единство.
Истинският Войн знае, че всичко е на мястото си, но всичко човешко се е отклонило от Правия Път.
Пълнотата е Велика Добродетел – без никакво зло.
Високото бойно умение е скрито в чисти морални свойства. Истинският Войн не позволява на някакви си жалки удоволствия, ползи и изгоди да го уловят и да го отклонят от Великия Път.
Самураите казват: „Човек, който е успешен в добри времена, търпи неуспех в трудни времена“ – тоест в истинските времена.
Най-сигурната опора на човека са неговите собствени Добродетели. Високите Добродетели са най-силният вътрешен юмрук.
Щом имаш цел в живота си, ти вече не си без защита.
Бойното изкуство е важно заради Целеустремеността, заради овладяването на себе си и заради Пътя на дисциплината. Ако тази дисциплина стигне докрай, постига се Чистата енергия и сила – това е Целта. Тогава техниките отпадат – воюва Чистият Дух.
Овладяване означава да въведеш в порядък своите вътрешни сили.
Партньорът никога не е противник. Той ни позволява да работим върху себе си. Той никога не е противник, не е враг.
Животът не прощава лекомислеността.
Смята се, че страхът също е спасител – но ако го разбереш. Страхът показва, че трябва да откриеш своя вътрешен Път към Себе Си – и точно там е Целта. Целта е постигане на Истината чрез преживявания. Разбира се, след едно особено преживяване пак ще търсиш Истината, но вече – по друг начин. Ще имаш нещо, дадено от Нея – и това е Пълнотата.
Важно е да се разбере, че ако си търсил Истината правилно, ще бъдеш преобразен: ще бъдеш Посветен, ще бъдеш Истинен. Истината е вътре, в забранените Дълбини – и човек трябва да произлиза от тези Дълбини.
Всяко бойно изкуство е само средство – и в това намерение е скрито Майсторството: то е средство и намерение. И в това намерение – ако намерението е чисто! – ще откриеш Майсторството. Ако не е чисто, все ще тренираш.
Това, което трябва да изключиш от себе си, е неясното мислене.
Добрият Войн никога не е войнствен – това е белег, това е диагноза. Добрият Войн никога не е гневлив. Той няма такава способност: да се гневи.


БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА
Продължение
(Първа идея за размишление)

Енергията Ци трябва да се превърне в Шън, т.е. енергията трябва да се превърне в Дух.
Когато енергията се е втвърдила, тя е станала материя. Целта обаче е Целостта. А Целостта – това е Вечно Просветленият Живот. И затова Майсторите казват: „Нанеси удар на своите недостатъци, обезличи ги – това е Пътят на истинското бойно изкуство“.
Изкуството на Война е едно особено отношение към Пустотата, към Безкрая. В това Чисто мислене се движи нещо Съвършено и Велико. То е, което се справя с всички врагове, с всички препятствия – без изключение. То се справя с всичко, но следва свои закони.
Пустотата, или Безкраят – това е нещо, по-живо от формите, защото те са произлезли от Нея; и който Я познае, се изпълва с Любов към всичко съществуващо.
Борбата – против каквото и да е – е болест. Самата борба! Казвал съм: животът не е борба; животът не е въпроси и отговори. Животът е Дълбочина, но трябва да влезеш в тази Дълбочина.
Начинът, по който се изразяваш, също е вид бойно изкуство. Това е също Пътека, която те води към Истината – или, ако не се изразяваш правилно, те отделя от Истината.
Истинското бойно изкуство се определя от Тайния облик на твоето поведение.
Тайната на бойните изкуства е скрита дълбоко в съкровището на Чистото сърце. В Чистото сърце е заключена Тайната традиция. (Например Морихей, после ще говорим за него – това е просто един стар ученик на Бялото Братство, който слиза също да покаже тези неща.)
Вярното стремление увеличава вътрешното виждане.
Учителят е Висш Мъдрец, но сред обикновените хора той живее като погребан Мъдрец: той се скрива.
Мъдрецът преподава не знания, а Истинния, Просветлен Живот.
Всичко е в качествата на Вътрешната енергия.
Чистата Мъдрост в бойните изкуства никога не е умствена: тя е чисто Духовен Подход.
Отсреща те гледа Учител Дух, а не човек.
Духът е изход от омагьосания кръг на сътвореността. Ето защо бойното изкуство трябва да те освободи от ума, или от голямата заробеност. И затова Пътят е: Намери в себе си Същността – това е преодоляването на ума.
Чистата енергия е извън света и Сътворението. Тя може да влиза в света, но тя е извън. (Тука се сещам за нещо. Примерно, ако някой е болен: кой е белегът, че ще бъде излекуван? Зависи от това каква енергия се насочва към него: ако е човешка – няма да има изцеление реално; ако е Божествена енергия, вече е все едно какво казват лекари и специалисти. По друг начин ще го кажа: ако един човек е болен, но има огромно желание да живее – и съвременната медицина не може да го спре; ако той е отчаян напълно, и Бог не може да му помогне – Бог Се е скрил. Значи: зависи от това огромно желание и разбира се, от избора на Пътя на пречистването. От това зависи каква енергия ще се насочи – дали ще е изцеляваща. Иначе никакви пари не помагат, никакви лекарства, никакви лекари.)
Чистата енергия е тази, която се превръща в Дух. Иска се огромна жажда за пречистване, за да стигнеш до Себепознанието – Живата Реалност. Тука именно се ражда Пълнотата. Тя дълго време те е търсила и те е чакала. Тя е чакала Истината в човека – тази Истина – за да узрее. И тогава Пълнотата се явява, тя се образува отвътре: има я, но сега се образува конкретно. Пълнотата не може да се обясни на външните, на сътворените същества.


АЙКИДО
(Лекция 2)

Морихей – главният Учител, както казах, е ученик на Бялото Братство. Същевременно е голям Учител и Същество с голям стремеж, необикновен стремеж. Това е Същество с Дълбока духовност и голямо усърдие. Ставал е рано в пет часа, посрещал е Слънцето и постоянно се е молел. Казва: „Моят олтар е Божественото. Вярвам в тоталното Единство с Божественото“. При една среща с Бога той станал променен човек. (Наистина, когато дълго Го търсиш по правилния начин, при една среща ставаш тотално променен човек.) И така, той придобил Чистата Тайна, Чистата и скрита Интуиция. (Не някакви предчувствия, не някакви получувства, а скритата точна Интуиция – защото Интуицията не греши. Предчувствията грешат – Интуицията никога не греши.) Виждал враговете отвътре – така той станал велик и непобедим Майстор. Казва: „Правилният начин да познаеш Великия Дух е да станеш едно с Него“.
Морихей изглеждал като човек, но той е бил Дух в действие. Той е постигнал най-високото ниво на Чистата енергия. Притежавал нечовешка сила и въпреки това – много крехко здраве. (Странна комбинация, но така е било.)
Голям Учител с голямо Смирение – и казва: „Аз съм само един обикновен пътепоказател, а вие учете за себе си“.
Когато наближил краят му, той казал: „Бог ме вика“. Едни от последните му думи били: „Любовта е за целия свят“.
Силата на Морихей е в така нареченото Куки шинито – това не се обяснява, но иначе приблизително означава Тайни упражнения: никога не се изнасят на показ. Приблизително може да се каже следното: пост, молитви, пречистване, дълбоко осмисляне на всички техники и домогване до Тайни упражнения, без да се изразяват. Има и такива Тайни мудри – никога няма да влязат в книгите.

И така: Айкидо.
Айкидо е несъпротивата. Защото, който се съпротивлява, винаги побеждава – а това е и загуба.
Морихей казва: „Това несъпротивление, това ненападение е признато за най-трудното в света, но то е най-покоряващо“.
(Мога да го кажа по друг начин: Бог, Божията Любов няма противници – няма никакво усилие, побеждава без усилие. Никой не може да я победи. Не се нуждае Бог да направи и най-малкия жест. Просто Бог няма противници, защото е тотално ненападение, несъпротива – но по най-чистия и висок начин.)
Айкидо е трудно изкуство. Това е вътрешно нещо: това е Дзен в движение, т.е. Чистият Дух в движение. Тука няма никакъв ум, никакви ръце, никакво тяло. В Айкидо спокойното съзнание е вечното място на победата. Значи: това е едно Чисто съзнание, което нищо не може да го победи – то не зависи от загуби и от победи.
Айкидо е бойно изкуство на Любовта. То е проява на Създателя на Вселената, но Той трябва да ти е позволил да влезеш в Него и да Го познаеш – тогава това бойно изкуство става Високо Майсторство. Той трябва да ти е позволил да се сливаш с Него. Казано по друг начин: само една голяма Чистота постига Вечната медитация. Изражението на боеца айкидок трябва да е Любов: не агресия, не атака, а Любов – оттам започва всяка победа.
Човекът на Любовта има не физическа сила, а сила на енергията – Духовна сила. Айкидо е Пътят на енергията чрез Любовта.
Истината за Айкидо не е в спора, не е в битката, а в Любовта – защото Любовта решава съществените неща.
Човекът на Любовта винаги има Тайна в себе си.
И Морихей казва: „Не търсете разликите, а разберете кое е общо“.
Да пречистиш себе си – това е Пътят.
Има стара поговорка: „Богът на бойните изкуства никога не убива“.
Смисълът в Айкидо е Чистото Духовно Пътуване.
Хората с нечисти намерения и злобни помисли – те са предварително победени. Все едно е как тренират: те са предварително победени. Те са тръгнали с погрешен ход. Те са победени – по простата причина че са извън Любовта.
Същността на Бог е Любовта – и всички, които са в Любовта, са поведени от Бога.
И Морихей казва: „Атакувай съпротивата с Любов“.


МЕКОТАТА
Продължение
(Втора идея за размишление)

Втората идея от Айкидо е Мекотата. Чували сте, че Лао Дзъ казва: „Мекотата побеждава твърдото. Водата побеждава камъка“. Колкото и да се съпротивлява камъкът, постоянната капка го пробива. Това означава, че капката е по-твърда: в себе си има нещо от Истинския Древен Войн – тя е пробив.
„Когато изпълнявам Айкидо – казва Морихей, – аз забравям себе си“.
Излъчването на Любов и Мекота е победата над всяка ситуация.
Айкидо е Учение не как да победиш някого, а как да надмогнеш себе си, как да преодолееш себе си. (Затова последната ни книга, една от най-хубавите книги, които издадохме, е относно т.нар. Божествено Учение за преодоляване на тъмната страна в себе си.  Събрана, концентрирана книга от 90 книги на Учителя – едно от най-хубавите неща, между другото...)
Мекотата е врата на Висшия свят. Тя е и Пазител, и Стража, и едновременно е и Строгост. Мекотата е нещо от Безкрая. Мекотата е Духовна сила, която е покорила ума: тя не е умствена сила. Твърдостта е умствена сила – Мекотата е Духовна сила. Човекът на Мекотата знае кога да е мек, кога да е строг – тоест кога да защитава Принципите на Истината. Умственият не знае. В Мекотата работи много строга Истина. В мекотата тече Висша, Духовна неутрализираща сила. Тази Мекота е нещо по-дълбоко от всяка практика. Тя е изкуство, а практиките са само обучение. Мекотата е хем строга, хем много нежна. Айкидо не е борба, нито победа – а Мекота.
Несъпротива – това води до овладяване на себе си; и натам пътува Истинският Войн: той е владетел на себе си. Тука само между другото ще кажа, че който иска да владее другите, ще бъде завладян от тъмни сили. Който владее себе си, след време Бог ще му стане Господар. Но който иска да владее други, „ще си намери майстора“ – по друг начин казано.
Който се е овладял, в него работи Висша Сила, която се превръща в Истинският Войн, така наречено: Истинският Войн.
В Айкидо не съществува съперничество: всичко е победа над себе си.
Айкидо е изкуство да омиротворяваш всичко, а Мекотата е особен род Строгост – както Злото е особен род Добро.
Мекотата е Изначална, докато агресията е сътворена и нещо външно. Агресията е вторична: тя е провалено съзнание, тя е нещо като черна дупка – Мекотата е Изначална. Агресията има начало, Мекотата няма начало.
И Учителя казва: „Мекотата е Велико качество“.
Мекият човек може да влияе и на най-твърдия и суров човек, и на най-гневния човек.
Мекотата е особен вид мощно оръжие.
И Учителя казва: „Мекотата е сила на характера. Без Мекота животът е тежък“.
„Има мекота, казва Учителя – обаче на тинята. В тази мекота човекът загива – това е неразбраната мекота.“
Мекотата се движи, според Учителя, от две качества: Благост и Разумност.
Истинският Войн е нещо вътрешно. Същността воюва в него, а не той. Същността е най-острата Сабя. (Става въпрос за Чистия Дух.)
Айкидо е преди всичко начин на живот. И точно тук действа Любовта – а Любовта, според Учителя, това е Бог в действие. Вътре в Любовта Бог е осигурил нашата защита – но това е Любовта като Принцип. Не човешката любов, не изкривената любов – а Любовта като Принцип.
И Учителя казва: „Има само една осигуреност – това е Бог в човека“.


ДЗЕН
(Лекция 3)

Дзен е естествената, Първоначална Природа. Дзен е Вяра в Изначалната ни Съвършена Природа. Както знаете, Църквата казва, че в миналото изначално сме били грешни. Това е съвсем погрешно. Дзен казва, че изначално сме били безгрешни – просто трябва да се завърнем. И ако изхождаме от тази позиция, ще се стараем да действаме колкото можем по-безгрешно.
Дзен е Древната форма на нашия живот – това означава Дзен.

Дзен казва:
Къде е отговорът на живота? Отговорът е в твоето абсолютно усещане за Покой.
Ако си стигнал дотам да няма какво да питаш Бога – ти си постигнал Дзен. Ако имаш и най-малкото въпросче, микроскопично – ще почакаш: Дзен още не е дошъл.
Дзен – това е просто Пробуденост и Лекота. Тука Пробуденият живее естествено в своята Вечност. Той не я търси – той я живее.
Представете си на един такъв Дзен човек да отиде някой (случвало се е) от Църквата да му проповядва. Не само че удря на камък... Просто е глупаво да не можеш да усетиш... Както и питали Учителя – един евангелист: „Ти познаваш ли Евангелието?“. „Не, Аз го живея – какво ще го познавам!“ То няма нужда въобще от познание, нали... Един отишъл да „обръща“ във вярата един Дзен Учител и той му казал: „Кой е твоят Учител?“. „Христос.“ „Какво казва Христос?“ „Така и така...“ „Достатъчно, Той мисли като мене.“ Край! Няма нужда от повече разговори, няма нужда от никакви излишни думи.
Според Дзен всичко, което е чисто, трябва да се уважава, а нечистото просто трябва да се пречисти.
Дзен живее естествено в Златния век. Той не го чака, а той живее в Златния век, т.е. в Истинността – това е Златният век. По друг начин, ако трябва да ви я кажа Истинността – тоест в Непреходното, във Вечното, в Безкрайното; а други го търсят и го наричат „Обетована земя“... ами за някои е още обетована.
Вътре в това Дзен Пробуждане е единственото истинско образование. Защото Пробуденият действа по законите на Истината и по законите на Покоя. За Пробудените, Дзен – това е смисълът на живота. Пътят на Дзен е Самопробуждане на собствената Истинност, на собствената Същност – което означава, че Дзен не прави тази грешка да чака Спасител, защото ще стане късно. Ти трябва да спасиш себе си – иначе много ще чакаш. Ако пък дойде Второто Пришествие и Третото – ще съжаляваш.
Дзен е много пряк. Неговото естество е естеството на Бога: много просто, много искрено – толкоз просто, че може да не разбереш какво иска да ти каже.
Дзен действа като Истината.
Дзен – това е методът, който води до Себепознанието.
Дзен е същото като да продаваш вода край извора – проста работа! Искам да кажа: Дзен е много ясен и много неуловим. Хем е ясен, хем е скрит.

И така, Мъдростта на Дзен:
Най-важното нещо е – според Дзен – да разбереш кое е най-важното нещо.
Когато си заблуден и пълен със съмнения, дори и хиляди книги със Свещени писания не са достатъчни. Хиляди книги със Свещени писания не са достатъчни, щом си нечист и заблуден! Когато си постигнал разбиране за нещата, дори и една дума – не Писания! – дори и една дума е прекалено много. Забележете как говори Дзен: една дума, един намек, едно неизказано мълчание – и вече е прекалено много.
Не знаейки колко близко е Истината, хората я търсят далече. Дзен казва: Колко жалко!
Един ученик казал на своя Учител: „Много съм обезсърчен, много съм отчаян!“. Той му казал: „Насърчавай другите – и ще се окуражиш“.
Търсачите на Истината откриват Тишината на Пътя, Тишината на собствения си Вечен Път.
Врагът, според Дзен – това сме ние самите, а не заобикалящият ни свят.
Сбъднатите ни желания не ни носят сигурност, не ни носят тази Простота, която е Изначална и която е Яснота.
Сложността е фалшиво битие. Човек, който е изгубил простото разбиране – много неща е изгубил. Ако не може да разбира простите неща – това означава, че човек е загазил, вече може да е късно да му се помогне.
Простотата е красива – казва Дзен, – а сложността е в безизходица.
Вие сте чували тази поговорка: „Не прави от мухата слон“. Някои правят от мухата няколко слона и няколко кита. А от тези слонове трябва не само да направиш муха – и мухата трябва да изчезне. Това е Правилният Път.
Простотата е Меч от вятър.
Чистотата е Глас, съставен от Тишина.
Дзен е Ръкопис от Светлина. Тука няма Свещени писания, в Дзен. Просто Простотата е достатъчна – тя е Яснотата, която е Правият Път. Няма нужда от никакви авторитети, никакви свещени книги. Значи, Дзен е Ръкопис от Светлина – Чисто Писание без примеси и затова е много трудноразбираем: понеже е толкова просто, като чистата вода. (Един брат ми каза: „Ама не разбирам какво е туй Чистота“. Преди му говорих за Чистота, каза: „Не разбирам“. „Добре, ако ти дам вода от блатото и вода от извора?“. Пак нищо не каза. Няма проблеми!)
В Дзен е Покоят. Там се намира и Просветлението. Само Покоят може да вижда Безкрая, и то – естествено. Не можеш да пътуваш по Пътя, докато не си станал самият Път, самата Простота. Вървейки в Пътя, ти вървиш в себе си – не някъде. Тука нямаш усета: ти вървиш в себе си – това е Пътят. Въпросът е дали си тръгнал правилно.
В какво е Пътят? Дзен казва: в ежедневния, здрав смисъл. Забележете: няма нужда от учения, от книги, авторитети, писания: ежедневният, здрав смисъл. Имаш го написан в сърцето си. И да го нямаш, пак го имаш.
Крайната цел на Дзен е постижение на Себе Си.
Дзен погледът е много странен. Той вижда Красота и в съсипания живот. Забележете: Красота и в съсипания живот! Има я, тя е там. Дали ще я видиш, зависи от това дали си в Дзен.
Дзен вижда Красота и в разочарованията. Пълно е с очарование! (Някой път може да се заема точно туй да ви обясня. Засега казвам това, което казва Дзен.)
Дзен вижда Красота и в провалите, защото в Дзен всичко е неповторимо красиво – неповторимо красиво: не може да се повтори после таз Красота.
Дзен живее в неумираща Светлина. И това е стихът в Библията: „Да се освети Твоето Име“. Тука този стих е изпълнен тотално. Не се тълкува, не се разбира, не се практикува – просто в него се живее.


ДЗЕН
Продължение
(Трета идея за размишление)

Какъв е Пътят? Чуан Дзъ казва: „Всекидневният живот е Пътят“. Тоест: няма къде да го търсиш в книги – твоят всекидневен живот е Пътят.
Що е Дзен? Чуан Дзъ казва: „Може ли облак да бъде закован в небето?“. Тоест: естественото ти Пътуване – това е Пътят.
Няма да бъдеш наказан заради своя гняв – ти ще бъдеш наказан от своя гняв. Така казва Дзен. Значи: няма да бъдеш наказан заради своя гняв, а от своя гняв.
Не позволявай на другите да те объркват.
Ако няма его, няма и тревога.
Това, което не е казано, също е важно.
Когато страстите са под контрол, изкушенията отвън са слаби. Колкото и да те изкушават, те са слаби. Ако дойдат – добре дошли! Казвам: ограби им силата! Те затова идват.
Човешките кроежи са всякога безнадеждни. Въобще всички човешки планове, включително и осигуряването, са нещо много жалко. Защото, сещам се: Разумният човек никога не се осигурява. Никога не търси осигуряване: Бог го осигурява. Но той знае на Кого се е отдал напълно като Принцип – той няма въобще такава идея, това не е негова работа. Според Учителя това е грижа на Висши Същества. Но пита се: Ти дали си в своя Изначален Път? Това е според Учителя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако ти си в този Път, Учителя казва: „Ти си осигурен още отпреди 250 милиарда години“. Тоз въпрос е отдавна решен, той не е сега.
Разбереш ли Истината, домът ти се превръща в Светилище. Така казва Дзен.
Да откриеш, че търсенето на щастие може да ти донесе зло, е проницателност. Отново разбираме, че щастието е погрешна цел. Истината е целта, а не щастието. После вече дали щастието ще те гони... защото, ако станеш човек на Истината, щастието ще те гони. Дали ще го приемеш – това е друг въпрос... Но то не е за приемане. Щастието наистина може да ти донесе зло, ако тръгнеш по тази пътека. (Дето една дъщеря питала баща си: „Искам да бъда щастлива“. „Ще бъдеш, дъще. Ще се омъжиш, ще бъдеш щастлива – но ще бъде късно.“)
Леката промяна в начина на мислене довежда до неочаквана промяна в обстоятелствата. Значи: най-леката промяна в начина на мислене води до промяна в обстоятелствата.
Там, където си – точно там е твоят живот. И там е Дзен.
Тревичката в Дзен е проявление на фина енергия – скритата Природа от погледа на света. Жестокият вятър чупи дърветата, а тревичката се радва и танцува, сякаш е на разходка. Така казва Дзен. Тя устоява, тя си играе. Тя се слива с вятъра и той нищо не може да й направи. Дървото се пъчи, иска да заеме особено място, на главна улица – там го кастрят, а в гората го чупят. Вятърът троши големите дървета, а тревичката руши вятъра – т.е. неговата илюзия.
И така, големите неща – религии, науки, партии – ще бъдат разрушени: те са дървета, а тревичката – това е Дзен. Това е онзи, тихият, скромният, Истинен и Съкровен Живот: той ще оцелее. Другите ще чакат Пришествие и какво ли не – той ще оцелее. Тука не става въпрос за външно оцеляване, а за вътрешен Център. Мястото на Себепознанието – това е посланието на тревичката в Дзен.
Един Дзен Учител не се интересува има ли Бог, има ли Рай, има ли Ад, има ли задгробен живот. Той не си губи времето с тез неща. Той е устремен единствено към Истината – и тя го учи безмълвно и го въвежда във Великата Пълнота. Дали има Бог, или няма Бог – няма значение: той постига Целта. Без спорове, без разговори: той е съсредоточен в Истината. А пък има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината. Така казва Дзен: има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината – и разбира се, че Бог е там. Каквото каже Истината – в това вярва Дзен.
В Дзен, Бог не е човек – а самата Безкрайност, самият чуден Живот: естествен, прост, искрен, смислен Живот. Това е чудният Живот, Който всякога е в Безкрая. И тука е в Безкрая, и в Отвъдния свят пак е в Безкрая. Реалността според Дзен не е човек, а е Безкрайност.
В Дзен няма Бог Творец и Бог Начало – това е глупаво и немислимо в Дзен.
Дзен не спори: той живее в Немислимото, той живее в Бога, без да спори за Него и без да говори за Него.
Западът е мислене, а Дзен не е мислене. Дзен е Чиста Духовност, Чиста цивилизация, живееща в Духа на Истината. Докато има мислене, има противоречия – има Бог, има и Дявол. В Дзен няма нито Бог, нито Дявол, а само Пълнота, Истина и Безкрайност. Такъв е Подходът на Дзен. Никога там няма противоречия. Когато дойде Истината, Дзен казва: противоречията просто изчезват. Западът мисли с противоположности, с ума си. Дзен мисли с Духа си и живее в Духа си.
В Дзен мисленето е изчезнало: то се е сляло с Покоя, то е погребано. Дзен е влязъл във Великото Безначално – другото име на Бог, другото име на Истината.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 337
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #59 on: септември 29, 2017, 12:53:51 pm »
7 юли 2015 г.

СВЕТИ БЕРНАР
(Лекция 1)

СВЕТИ БЕРНАР
(Първа идея за размишление)

ТОМАС КАРЛАЙЛ
(Лекция 2)

ТОМАС КАРЛАЙЛ
(Втора идея за размишление)

ТИТ НАТ ХАН
(Лекция 3)

ТИТ НАТ ХАН: УСМИВКАТА
(Трета идея за размишление)








Да си направим ограждащата формула.



Днеска ще говорим за три Същества, отдадени изцяло на своя Път.



СВЕТИ БЕРНАР
(Лекция 1)


Това е светец и Мистик, майстор на вътрешното наблюдение. Дълго време е проучвал Тайните на сърцето. Както знаете, сърцето е огромна джунгла: много желания, много неща, много намерения – трябва да се проучва. Той проучва много будно всички дяволски и тънки заблуди. За него главната добродетел е Смирението. Той е Мистичен богослов, а не обикновен духовен или религиозен човек. Основател е на манастир в Клерво и казва: „Човек трябва да изостави всичко и да се погълне от Бога“. Всичко означава всичко. Значи: няма държава, няма оцеляване, няма семейство. Това са преданите хора, както ще видим и при Тит Нат Хан. Всичко означава всичко!
Казва: „Върховната добродетел е жертвената Любов на човека“. Жертвената Любов – но към Бога! Значи, както казва Учителя: „Ние не служим на обществото – на Бога!“. Както казва Чуан Дзъ (другия път ще говорим за него): „Държавата е нещо напълно излишно, тя е като шестия пръст на ръката“ – няма нужда... т.е. най-важното е Бог и Истината: пряко, конкретно отдаване, ако искаш да не си изгубиш времето и прераждането.
Казва още: „Ние трябва да постигнем Любовно Мистично сливане с Бога в резултат на самозабравяне“ – тоест на себе си, да не Му пречим – „и без душевни видения“. Забележете: който още много вижда, е много назад. Защото, който обича Бога, наистина има истинско Смирение: той се слива. Друг закон има – и изчезва.
Той е роден през 1091 г. във Франция – както казах, голям Търсач на Мистичния Живот.
Известен е един случай, когато от Църквата го изпращат да обори и охулва Богомилите. Той обаче наблюдавал внимателно, казва... голям авторитет иначе на Църквата, но казва: „Това са Истински хора“. И бил изумен от тях и от тяхната Чистота и Любов към Бога. Но Църквата не го слуша – макар и „авторитет“, избягва да чуе това важно мнение.

И така, свети Бернар – неговата Мъдрост:

За да се изгуби правилността, достатъчно е да се изгуби Любовта – Любовта към Вечните неща. Да се изгуби правилността означава да се изгуби Свободата.
Божествено подобие има само в чистата, в свещената Любов. Който има чиста Любов, Словото го прегръща.
Когато се случи истинско самопознание, случва се истинското Смирение.
Вярното търсене на Истината, на Бога, никога не търси награда, но я получава. (Никога не търси награда!... Тук само ще допълня: нито външно, нито вътрешно – но я получава.)
Бог желае да бъде търсен и намерен.
Бог е Причинителят на всичко: Той сам дава случая и събитията.
Блажен е този, който е преживял Бога само веднъж, при това съвсем за кратко – само за един миг.
За Бога да бъдеш означава да живееш Мъдро, казва свети Бернар.
Има една истинска проказа – и това е своеволието: то цели да утоли само своето его. Това своеволие се лекува само чрез сливане с Божията Воля, с Божия План. Христос е разбрал това и е подчинил човешката Си воля, макар и праведна – забележете! – Той е подчинил човешката Си воля, макар и праведна, на Волята на Своя Отец.
И казва: Ние сме по-верни на себе си, когато се слеем с Бога.
Който е познал Тайната на Свободния избор, той е избрал Достойнството. (Догодина ще ви говоря за Достойнството, защото то не е благородство – то е много повече. Учителя го обяснява, въобще – какво означава достойният ученик: не е благороден, благородството е само подготовка.)
Казва: Ти си създаден, за да бъдеш пресъздаден.
Любовта към Бога сама по себе си е награда.
За да е благословен трудът ти, ти трябва да си работил за Господа. Който работи за Бога, има Покой и нищо не го тревожи. (Световни проблеми някакви, каквото и да е, каквото и да се сетите: те са нещо странично. Не мога да ги нарека „нещо второстепенно“ – те са назад. Бог и Истината са важни: това е голямата съсредоточеност.)
Духовното не се търси в чувствения опит.
Праведният избира Тесния Път: нито наляво, нито надясно, а пряко. Така той избягва безплодното движение в кръг – омагьосания кръг.
Причината за Любовта към Бога е сам Бог, но ти също дълго и искрено трябва да си търсил това. Той е действащата причина за тази Любов. Той сам дава повод за нея. Любовта е възникнала от Бога и само чрез Него тя може да продължи да съществува.
В Своя дълбок Спасителен План Бог е пожелал човекът да претърпи страдание. Защо? За да изтече падението от него. И тогава Бог да му дойде на помощ и да му даде Освобождение от друг род – и човекът да Го почита по чистия и правилен начин.


СВЕТИ БЕРНАР
Продължение
(Първа идея за размишление)

Праведният знае, че без Бога не може да извърши абсолютно нищо. (Наистина, човек без Бога не може да направи даже една крачка – но хората не осъзнават това. Една проста крачка не може да направиш, ако не е Той!)
Когато любиш Бога, Той ще отмахне от тебе всяко зло.
Човек трябва да съумее да влезе във Волята Божия – иначе човешкото усърдие, колкото и да е голямо, не дава реален плод.
Който е влязъл в Бога, живее в трезво опиянение.
Сам Бог е наградата за любящите същества. Той е Вечна награда за любящите Го вечно. Любовта е и Дар Божий, защото тя твори самия Бог в нас.
Никой не може да се отклони от Божия Закон без последствия.
Тези, които са извън Любовта, са роби и наемници, а не Синове.
В света никога не съществува човешка правда, а само Божия.
(Ще ви дам един кратък пример, ако някои не разбират какво е това. Примерно: двама [души]  правят едно и също престъпление – или трима, да кажем. Единия го съдят на 2 години, другия – на 8, третия го освобождават. Хората казват: „Няма правда!“. Но кой решава в съдиите? Това е Висшият свят, който знае миналите прераждания. На този, който му дават 8 години, дават му се и стари неща, тъй като той не е научил своите уроци. Този на 2 години също има да се учи, а на другия му дават шанс да тръгне в Правия Път – и ако устои, той съвсем ще бъде свободен. Само му дават шанс. Външно изглежда, че няма правда, но на всяка крачка работи Бог. Все едно е какво хората разбират и дали одобряват. Никога е нямало значение дали хората одобряват. Те имат мнения, а думата мнение произлиза от съмнение – тя няма нищо общо с Мъдростта. Думата съмнение означава с мнение – но мнението никога не е Мъдрост.)
Свободният избор е способност да приемеш Бога. (Много Висша способност, Висш дар: да избереш твърдо Бога – затова е даден.)
Където няма необходимост, там няма да има и дадена допълнителна воля.
Адам е имал способност и да греши, и да не греши. Христос е нямал тази способност – да греши.
Първородният грях е бил катастрофа, която е лишила човека от господство над собствената му съдба.
Волята на човека се възстановява само в един по-чист живот – осъзнат. (Ако човек тръгне осъзнато към Чистотата, той ще тръгне към възстановяване на своята воля – истинската разумна воля, а не неразумната.)
Ти можеш да мислиш, че сам твориш своя Път и сам вървиш по него, но казано е: „Без Мене не можете да направите нищо“. Всичко е Неговата Милост.
Дълбоко в Свободата на избора се решава каква е посоката на човека.
От греха може да те освободи само този, който е станал Син.
Единствената цел на човешкия живот е да се освободим от всички лъжливи стремежи. (Един от тях, обяснявал съм и преди, е щастието. И затова щастието е наказание, а блаженството е от съвсем друг род.)
Който се устремява към външните неща, той изменя на себе си и изгубва Покоя си.
Нашето незнание, казва свети Бернар, е двойно: първо, непознаване на себе си – и непознаване на Бога. Ако познаем себе си, ще бъдем смирени: това е началото на Мъдростта. Ако познаем Бога, ще се изпълним с Любов и ще достигнем Мъдрост. (Тоест: първата степен е Смирение и от там нататък – втората: имаш позволение за Мъдрост.)
Всички земни училища са празно многознайство. (Всякакви видове университети, включително и религиозни и т.н. – всичко това е едно многознайство. Неслучайно Учителя е казал за земните училища (и аз съм ви го казвал, и пак ще го кажа): „В земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет“. Може да имаш диплома, но нямаш характер, нямаш Път, нямаш ясна цел.)
Голямата Тайна на Любовта се състои в това, че отричайки себе си, ти спечелваш истински себе си – себеоткриваш се, и то – вътре в Истината.
Венецът на човечеството се явяват Мистиците. (Вижте какво казва един светец: Венецът на човечеството се явяват Мистиците.)
Истинският Мистичен опит не може да бъде преподаван: това е личен, Божествен дар за особените, дръзновени, искрени усилия.


ТОМАС КАРЛАЙЛ
(Лекция 2)

Първо, той е шотландец, роден е през 1795 г. Води се като историк, философ, писател – но в него има и Търсач. Въобще най-важното нещо в света и най-хубавото нещо – това са Търсачите на Истината: самобитни хора, изключително отдадени. Да уточня: това е Търсач на Възвишеното. Наричат го и „английски писател“ – обикнали са го англичаните. Както Настрадин Ходжа, много народи си го присвояват – някои даже мислят, че той е руснак.
Това, което преди много години харесах в този човек, Томас Карлайл – това е чистото мислене. И ето: днес той е тука. Написал е около 30 тома. Той търси чистото, Божественото и вдъхновеното в нещата.

И така, Томас Карлайл и Мъдростта му:

Стани честен човек – и тогава ще бъдеш сигурен, че на света има един негодник по-малко. (Просто казано, ясно.)
Истинският живот започва, когато започне истинското самоотречение.
Всяка истинска работа е свещена.
Всички, които са отговорили погрешно на Сфинкса, са станали мъртви човеци, мъртъв народ.
Доколкото човек побеждава страха, дотолкова е човек.
Казва: Говоренето е временно; мълчанието е Вечно.
Любовта е Велика Богиня, но на Земята тя е в окови.
Виж мъдро ли управляваш своя ден. (Значи: ако можеш да управляваш деня правилно, ще можеш да управляваш и живота си.)
Ако не си разгадал Любовта, ще бъдеш съкрушен от нея. (Казвал съм ви: Любовта е най-великото благословение, но ако не е разбрана, тя се превръща в проклятие.)
Който не разбира Сфинкса, той е потънал в преходното. Дълбока Истина е скрита в Сфинкса. В него е стаена Вечната Мъдрост. Но за този, който не е готов за него, тази Мъдрост има мрачна, тъмна страна. (Такова нещо е Истината: опасност за света, огромна опасност. Аз съм ви казвал – много по-опасно нещо от атомната бомба.)
Само безумците мислят, че няма истинска Справедливост. На Земята няма нищо друго освен Справедливост, която се раздава на всяка крачка, защото тя се определя от миналите прераждания. (Тоест: всеки е посял и сега няма избор. Мога да добавя: защо ти е дадено това настояще? За да се зародиш в бъдеще и да станеш истински ученик; като не можеш сега – в следващия живот. Но дадена ти е възможност... тъй като не се става лесно истински ученик! Учителя казва: „Това е дело на хиляди години работа върху себе си“.) Значи, на Земята няма нищо друго освен Справедливост: тук се жъне всичко посято. Ако повярваш в несправедливостта, тогава ти си се обърнал срещу Бога. (Забележете какво казва! Ако повярваш, че в този свят има несправедливост, ти вече влизаш в карма. Ти не знаеш, че в света действа само една-единствена Воля – няма капка друга воля. Няма Дявол – действа само Бог. Щом отречеш Справедливостта, малко или много, ти си вече враг на Бога. Без да го знаеш, понеже си неосъзнат, ставаш враг на Бога и на своя Път.) Великият Бог е всякога Абсолютно Справедлив.
За всички хитрини е подготвен достоен край. Пред всички хитреци ще се раззине пропаст – и тогава ще се яви скритата Справедливост за тях. В света най-високо от всичко и на всяка крачка царува Справедливостта. Великият познава хитреците и тяхната празнота.
Живее и преуспява само Истината. Всичко извън Истината умира – то е обречено.
Има могъща невидима Справедливост: тя слиза отвисоко и само чистите сърца я виждат. За нечистите Справедливостта не съществува. Те гледат с телесни очи и с някаква човешка логика, която е мъртва. Това се дължи на това, че са изпъдени от системата на Истината и на Бога.
Нужен е радикален вътрешен прелом: само това може да смили и привлече Истината. Ако не можем да направим тази коренна промяна, ще останем неизлекувани и обречени.
И казва: Докато ти си фалшив човек, все ще те лекуват шарлатани и няма да срещнеш Истинския Целител, т.е. Скрития Бог.
Или си в Божиите Закони, или си в неразумните закони на Дявола, т.е. в лъжовните закони.
Ние сме превърнали животинското царство в една обширна кухня.
Натрапчивата идея да се спасява света, е една голяма илюзия. Човек сам трябва да спаси себе си и своето достойнство, а не да тича и да спасява другите.
Маймуните не са се ползвали от Душата си и затова са лишени от нея.
Заплатата на всеки благороден труд не е тук, на Земята – тя е наистина Горе, на Небето.
Всяка работа се извършва пред Лицето на Великия Бог.
Чистият човек отдава своя живот, а не го продава.
Благословен е този, който е намерил своята работа.
Всяка реформа освен моралната е безполезна.
Ако времената са лоши, тогава подобри себе си. (Кратко, просто, ясно: Ако времената са лоши, подобри себе си!)


ТОМАС КАРЛАЙЛ
Продължение
(Втора идея за размишление)

Всеки, който е отстъпил от Истината, е нанесъл вреда на себе си.
Човек, който знае мярката на нещата, той знае всичко.
Всеки труд заменя безумието с Разумност. (Наистина, трудът е голямо спасение за този, който искрено търси и желае да работи. Чували сте, че има „безработица“ – една измислена дума. Бог има работа за всяка мравка – обаче, когато в човека има нещо недостойно, нещо развалено, може хиляди години да прескача и все да не може да си намира работа. Ако човек обаче почне да подобрява себе си и Истинолюбието си, много лесно ще си намери работа.)
На света съществува само едно чудовище – празният човек, мързеливият човек.
Ние се усъвършенстваме по пътя на страданието.
Всеки истински труд е религия и молитва.
Сърцето на истинския човек е Светилище.
Многобройни, невидими свидетели гледат събитията от Висините.
Без морал, реформите пораждат нови плевели.
От това омагьосано богатство никой не е спечелил дори едно здраве. Никакво богатство не може да замени Божието благословение.
Има един голям Проповедник, който ще убеди всички хора в Правия Път: това е Съдбата и действащите сили зад нея.
Казва: Мълчанието е стихия, в която се формират великите неща.
Само фалшивите проповедници проповядват, че трябва да бъдеш щастлив. Нещастният човек е следвал други закони, друг вид фалшиви закони. (Тоест: щастливият следва една погрешна пътека, нещастният – друга.)
Казва: Навикът може да бъде една безкрайна пропаст. (Ето защо преди ви дадох една поговорка, която казва: „Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да бъде погребение“.)
Празните приказки са начало на всяка празнота. Празната дума е хвърлено семе, което ще израсне.
Глупавите хора мислят, че щом злото дело не е наказано, то някак си се е спасило. Глупавите хора мислят, че злото дело, щом не е наказано веднага, няма Справедливост – или пък, ако е имало, тя е била случайност. Наказанието за зло дело някога се забавя с дни, някога – със столетия. Но то винаги идва неочаквано, неминуемо, както смъртта: то идва изведнъж. Никой не може да избегне семето, което е посял.
Трябва нещо да започне в сегашното време, ако искаме нещо да се получи в бъдеще.
Справедливостта е учредена по-рано от появата на света – и тя ще съществува и след него, независимо какво казват човеците.


ТИТ НАТ ХАН
(Лекция 3)

Виетнамски Дзенбудистки учител. Бил е монах около 40 години. Още от 16[-годишен] е в манастир и не след дълго поискал от своя монах наставник да го обучи в Пътя на Дзен – и наставникът му дал една книга, в която нямало абсолютно никаква философия. Защото няма време за губене – само практика на осъзнаването. Никаква философия, никакви умствени гимнастики и игри: само практика на осъзнаването! И по-късно той казва: „На нас ни е необходимо само едно: осъзнатост“.
Роден е през 1926 г. Има около 100 книги.

И така: Тит Нат Хан – Мъдростта му.

Много хора имат добри намерения, но не им достига Мъдрост.
Без Духовно разбиране, Любовта не може да бъде истинска.
Невнимателният човек живее разсеяно, разпръснато, самопогубващо, неосъзнато.
Осъзнатостта означава съсредоточеност на вниманието върху всички свои постъпки. (Ще го кажа по друг начин, по който на мен Учителя го е дал: „Бди страшно над всяка дума!“. Изпуснатите думи след време ще те гонят. Това са духове, това са живи същества. „Бди страшно над всяка дума!“ На тебе може да казват каквото си искат хората – не гледай това. Гледай как ти говориш и какво правиш.)
Всички обикновени хора са пленници на обществото. Обществото е основано на неправилното мировъззрение. Пътят на осъзнаването е отстраняване на обществото. (Забележете: Пътят на осъзнаването е отстраняване на обществото. Въобще, обществото няма нищо общо с Мъдростта. Обществото е нещо болно, нещо заразено, което, разбира се, Бог ще го лекува хиляди години, ще му помага... Но все пак Учителя казва: „Много е трудно да налееш вода в затворено шише“. Много е трудно, защото първо шишето трябва или да се счупи, или да се отвори. Това е дълъг, бавен път. Казвал съм ви: по този път може да станеш човек, може да станеш животно, после пак отново и т.н., и т.н.: еволюция, която е далече от развитието.)
Казва: Любовта е Висша Реалност, а не понятие. (Някои искат да я определят, нали – да я вкарат в понятие. Любовта е Висша Реалност!)
Дзен: Дзен е чист стремеж към ясно виждане на Реалността. Чист стремеж към ясно виждане на Реалността! Дзен не можеш да го намериш в Свещени Писания – там той не си губи времето. Дзен не държи на това – той държи на Чистота и Подход, които трябва да са напълно осъзнати. (Тоест, както Толтеките са тренирали Безупречност, както Христос е тренирал Свещено действие, за което неговият Есейски Учител казва: „Той стигна дотам, че вече не може да греши“. Това е Пътят на истинските практики.)
В мига на Просветлението човек може да се разсмее – но не както този човек, който е спечелил от лотария. Смехът на Просветлението е от съвсем друг род: той идва от вкусването на Пустотата, от вкусването на Бога и на Истината – защото човекът дълго е търсил правилно тази Безкрайност, този Бог, тази Пустота, тази Истина. И след дълго търсене идва един момент, в който Тя ти дава Себе Си – Откровение за Себе Си. (Тука няма никакви халюцинации, никакви възвишености, даже няма екстаз. Екстазът е само подготовка – тука има пряко виждане. Както казва Учителя: „Мойсей пише за Сътворението, но Аз бях там“. Както искаш, го разбирай. Така говори Учителя: кратко и ясно – и не държи да бъде разбран.)
Интелектуалното познание е просто един погрешен път.
Веднъж попитали Буда: „Безконечен ли е светът, или конечен?“. За Буда това е глупав въпрос. (Ще обясня: защото Буда е велик практик – такива излишни въпроси и философии за него са напълно безсмислени.) Затова Буда отговорил така: „Безконечен или конечен – ти трябва да се освободиш и да станеш осъзнат: трябва да станеш Истинен човек“. (Говорили сме: не религиозен, даже не духовен – трябва да станеш Истинен човек. Над Духовността – казвал съм ви: Чистата Духовност има пет степени. Това е само началото на Истинския Път. Чистата Духовност е най-ниската степен. Тоест: трябва да станеш чист Дух, Свобода. Но философът ще каже: „Да, да разбирам“ – и ще си остане в свойта позиция.) Казал Буда: „Търси себе си, търси истинското си Освобождение, защото от въпроси, от философски въпроси се умира“. (Ще умираш много прераждания, ако си играеш на въпроси.)
Простотата – казва Тит Нат Хан, (забележете!) – ограбва неразумността. Простотата превъзхожда знанието, но често остава незабележима. (Говорим за Простотата – естествената Мъдрост.)
В този, у когото няма гняв, как може да възникне гняв? (Значи, ако един човек е отдаден на Бог и на Истината, нека ви го кажа така: той няма способност да се гневи. Това за него е чудо: той не може, той изгубва тази способност, той живее в Покоя.)
Неовладеният ум е страдание; овладеният ум е Единство.
Нямаме външни врагове: тука сме само ние. (Нямаме външни врагове!)
Всяко мнение, било то красиво и благородно, може да бъде капан.
Когато правим зло, погубваме себе си.
Само Чистото Съзнание се освобождава от ума.
На нашето състояние влияе не светът, а нашето възприятие. (Пак ще повторя, тъй като е много важно: значи, няма значение дали става потоп, кризи, катаклизми – каквото се сетите. На Истинския човек, на Пробудения човек не му влияят тези неща, а неговото възприятие. А какво възприятие има този, който живее в Бога? Разбира се, че Божествено! Разбира се, че празнува! Разбира се, че вижда правилно Бога и никога не Го осъжда! Никога не осъжда тероризма. Все едно да критикуваш земетресението – жалка история. И да го критикуваш, и не – Бог действа... защото раздава уроци и Правда според миналото на тези преродени души. Така че Бог не държи да бъде разбран, нали – а Той ще продължи да действа, както е Неговата Воля. Защото тя е строга, но Абсолютно Справедлива. Разбира се, че Той след време наказва и тероризма, защото това също е погрешна пътека. Казвал съм ви нещо по този въпрос. След време ще направя един компромис, доколкото мога да кажа дълбоки неща за тероризма.)
Който не се е освободил от лъжовните представи, той е заседнал в света на желанията. (Вие знаете: желанията са паднали същества. Желанието е желание – но желанието не е Любов. Някои бъркат желанията с Любов. Към Бог трябва да имаш Любов, а не желания.)
Енергиите на навиците са посети семена.
В Чистото Съзнание мисленето е всякога правилно.
Човекът на Чистото Действие не мисли никога тайно за изгодата, която може да получи. (Тъй като такъв човек е осъзнат и буден: той държи първо на Истината; а ползата, дали ще дойде, или не – той не се вълнува. Той държи на Истината.)
Ако мислите неправилно, нечисто – казва Тит Нат Хан, – значи Змията ви е ухапала.
Ако добре изучим едно нещо, тогава ще можем да разберем всички Учения.
(И аз ви казвам: ако добре сте разбрали едно Учение, може да проучвате всички други Учения. Защото туй правилно ще се пренесе там. Но това правилно трябва да е 100 %. Както вярата: при 99 % не действа. Затова, каквото и да е Учението... Вчера казах на пловдивската група, на една сестра – не да я обиждам, а да разбере: „Ако ти си нечиста, от кое Учение си? И въобще, има ли значение от кое Учение си? А ако ти си чиста, няма значение дали идваш от пещера, или от пустиня.“ Разбраха. Тъй като това е... няма нужда от коментари.)
Преди да се родите, вие сте съществували.
Това, което ние считаме за реалност, е само наше възприятие.
Правилна практика има само в пречистения, Истинен човек. (Пречистеният човек може да практикува нещата правилно – другите правят някакви упражнения.)
В страданията си трябва да развиваме Покой и радост.
(Това казва и Золайра, когато (ще говорим след време за нея) тя казва: „В радостта се провалих; в скръбта израснах“. Наистина, скръбта дава Дълбочина: но ако можеш да я приветстваш, ако можеш да я посрещнеш, ако можеш да я прегърнеш – тогава тя ще ти даде нещо много по-дълбоко, което в радостта го няма. Но след време ще говорим и за Золайра.)
На хората им е трудно да се разделят със страданието си. Защо? Поради страх от неизвестното, хората предпочитат познатото страдание.
Когато намериш вътрешния Мир, ще можеш да живееш в Мир с другите.
Внимателният човек никога не се изгубва в своите мисли – даже и те да са положителни. Никога не се изгубва в своите мисли!
Нашият собствен живот трябва да бъде нашето послание.


ТИТ НАТ ХАН: УСМИВКАТА
(Трета идея за размишление)

Който се усмихва на страданията и на трудностите, той може да ги контролира и да ги преобразява.
Усмивката е главният метод за укрепването на човека и за укрепването на света.
Усмивката означава, че човекът владее себе си. (Не става въпрос за смеха. След време ще ви обясня дълбоката разлика между смеха и усмивката – по Учителя, и в тази лекция – частично.)
Усмивката успокоява цялата нервна система и всички същества вътре в човека.
Казва: Усмихни се на своята скръб, защото ти си по-висш от нея.
Човекът е подобен на телевизор с много канали: ако включиш канала на скръбта, ще станеш скръб. Ако включиш канала на усмивката, ще станеш усмивка. Която програма включиш, тя прониква в тебе. (Ето: натискаш копчето, и... Изглежда лесно, нали? Така е. Но който тренира всеки ден – накрая му става лесно.)
С усмивката ти правиш живота си по-красив.
(И Учителя казва: „Усмивката е цветът на човешката Душа“. Значи, тука трябва да разберем: усмивката не е качество на ума, даже не е на сърцето: говорим за човешката Душа. „Лесно е – казва Учителя – да се освободиш от ограниченията: една-две усмивки“. Няма значение в каква трудност си попаднал – ако можеш да събудиш Душата в себе си. Каквато и да е трудност – даже и да изглежда безизходна! Всъщност за Бог в тебе няма безизходица – но за твоя нечист ум даже обикновено нещо може да е безизходно.
Значи, и казва Учителя: „една-две усмивки“... И казва още: „Ако е въпрос за Истинската Усмивка, рядко ще я видите“. Ще обясня. Това е Усмивка, в която тайно участва, на по-висока степен, Духът. Тази Усмивка е Гласът на Духа: тя е неземна. В Египет са я наричали Неуловимият Йероглиф. Тази Усмивка не е като усмивката на Душата – тя е много по-висока. Ще обясня: тя не дава утешение – тя дава тотален, скрит Възход. Тя дава Вдъхновение: нещо много Дълбоко.)
И така: усмивката на сърцето е тиха вътрешна градина. Тя е звукът на Чистото Сърце.


Усмивката на ума... не искам да говоря, но ако трябва да кажа нещо – това е усмивката на сервитьора: той ти се радва, че ще ти вземе парите. Това е една приятна усмивка, учтива, изработена, по всички правила... но това е нещо жалко.
Усмивката на Душата е утешение, защото Душата е познавач на скрития свят.
Усмивката на Духа е величествена. (След време ще обяснявам дълбоко.) Тя е Духовен остров: Абсолютна Несломимост. Това е Древна Цивилизация – тя е несмесена с пътя на човечеството. Докато умът – това е вечна тревожност. Тука умът изяжда хората. И да се усмихват, и да не се усмихват, щом е в ума – умът го изяжда. Докато Усмивката на Духа изяжда ума. Умът – това е старият, тъмен свят.
Усмивката на Духа се е родила от Покоя на Тайната вътрешна сила в човека. Тази Усмивка е отломък от Древността. Тя е насочваща Прасветлина. Тя даже не е светлина – тя е насочваща Прасветлина към Безкрая. Тази Усмивка е чисто духовно злато, без примеси. Но прав е Учителя: тя се явява много рядко, тя не е показ. Тази Усмивка е излязла от много дълбоко, пресветло, просветлено Място. На езика на Толтеките, които също са я постигнали (Безупречните) тя се нарича Ахарон (на езика на Жреците) – рядка, Древна дума. Нарича се още Третото крило на Орела. (В септемврийската лекция, която е най-дълбока тази година, ще говорим и за Бермудския триъгълник, и за Тайните на Атлантида, и за Третото крило на Орела.)
За Третото крило на Орела Учителя също говори, но Той го нарича по-друг начин, с друго название: Неведомостта. Не Невидимият свят, не Незнайното – а Неведомостта. Незнайното също не знае за Неведомостта. Неведомост значи не се води с нищо: нещо, което превъзхожда всичко.
В заключение ще кажа, че когато едно бедствие атакува тази Усмивка, то е смешно и жалко, защото е все едно да тръгнеш с нож срещу атомната бомба. Такова нещо са тези, които познават Тайната на тази Усмивка на Духа.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.