Author Topic: Елеазар Хараш, лекции  (Read 509 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #60 on: септември 30, 2017, 07:36:16 am »
04 август 2015 г.
СВЕДЕНБОРГ
(Лекция 1)
СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА
(Първа идея за размишление)
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
(Лекция 2)
МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА БЕЗДНАТА
(Втора идея за размишление)
ЧУАН ДЗЪ
(Лекция 3)
ЧУАН ДЗЪ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

За три същества ще ви говоря, говорили сме за тях – продължения малко или много.
Ще започна с подаръка, който направих и в София, в неделя – оригиналът на „Отче наш“, т.е. най-близкото до оригинала. Иначе сте го чували „Отче наш“ като форма, тука ще дадем съдържанието и част от смисъла. Така за тези, които искат да карат дълбоко този въпрос, тази т.н. молитва, ще диктувам бавно:

О, ВЕЛИКА МИСТЕРИЯ,
Която огряваш всички светове,
да бъде Твоята Сияйност,
да дойде Твоята Безкрайност
 върху нас – както отвътре, така и отвън.
Дай ни хляба свръхестествен
(Тука има два превода, но аз съм дал този, той е... Богомилите са го предпочитали. Другият превод е: Дай ни Същността Си, но в случая – Дай ни хляба свръхестествен. Тука само ще кажа, че истинският хляб не се пече – това е самият Огън, самата Същност, няма нищо общо с външния хляб.)
Значи: Дай ни хляба свръхестествен
И не ни въвеждай в сътворение,
защото в Тебе е Царството на Свободата и Покоя,
защото няма слава, подобна на Твоята Слава.
АУМ
(Учителя казва, че тази дума има Ватански произход. Ползвали са я много народи, но тя има Ватански произход.)

СВЕДЕНБОРГ
(Лекция 1)
Това е човек със скромност, спокойствие и почтеност. Бил е голям учен, но при среща с Бога и Невидимия свят, изоставя общоприетата наука и се отдава на т.н. Свещена наука, която е нещо съвсем друго. Той се е отдал на наука, която прекрачва времето и пространството, и затова неговото време не го е разбрало. Той беше допуснат в истинското знание на по-вътрешен план, т.е. в Духовността. Притежавал е Небесното спокойствие на своята велика Душа. Дадено му е било да пребивава и в двата свята. Разбира се, бил отречен от Църквата. Ако не беше отречен щеше да е чудо, точно така: трябва да е отречен, но това се знае и се очаква. Даже щеше да е много чудно, ако не беше отречен, щеше да има нещо нередно.
И така, Сведенборг:
(Между другото само ще ви кажа: има един много приятен брат, от София, който идва на лекциите от Академия на Науките , така, позволявам си да кажа за него, защото той отдавна идва и знае за какво става въпрос – голям специалист иначе. Каза: „Кажи ми да продължавам ли... – защото там е голяма бъркотия – ... да продължавам ли с таз̓ Академия или да я напусна?“. Казах му едно изречение: „Къде искаш да отидеш след смъртта: в Академията, или при Учителя?“. Край. Напусна. Няма място за губене на време и за философски разговори, и за спорове, и там: битки и т.н. Между другото.)
Така, Сведенборг:
Мъдростта твори присъствие, а Любовта твори съчетание.
Който не търси Бога, увеличава Злото в себе си.
Началото на Злото е злоупотребата със Свободата.
Силата на Злото е нищожна пред Могъществото на Бога.
Пред Бога целият Ад и целият Пъкъл е нищо.
Злото и лъжата принадлежат към смъртта.
Хора, които осъждат, които обиждат с лоши думи, малко или много, се превръщат в астрални убийци, т.е. видоизменят се – стават астрални същества и след време критиката им се връща многократно. (Както знаете: много е лесно да се критикува, много трудно е да стигнеш до забележката и Безкритичността, т.е. до това, което казва Бог: „Не съдете да не бъдете съдени “, тъй като причините са много дълбоки.)
Всяко Добро и всяка Истина изхождат от Бога, а не от човека.
Пътят на развитието минава през всички неща. (Става въпрос и за дреболии, и подробности, случки и т.н, и т.н.) Минава през всички неща.
Човек, който вярва, че Доброто произлиза от него самия, започва да прави връзка с Ада и започва да става едно с Ада.
Да любиш Бога, значи да не внасяш Зло в Словото, защото Словото е Бог.
Много хора не извършват Зло външно, но то си остава в тях. Те си остават в системата на смъртта.
Бог никого не наказва, човекът се самонаказва. Който се е привързал към Злото, той се е самонаказал. Злото не е личност, то е влияние.
В момента на смъртта човек се среща с много приятели и познати от този свят, но всичко е много повече обърнато навътре: на вътрешен план – в самата Духовност. Човека го привличат същите вещи и хора, които е обичал. Човекът не е мъртъв в Другия свят, само се е отделил от телесната си част, която му е била в полза и дадена за полза в този свят. След смъртта вътрешният живот си остава цялостен, само Душата се изтегля от тялото. Току-що починалият известно време не осъзнава, че е мъртъв. (Ще го кажа по друг начин: трябва да мине известно време да го убедят Ангелите. Те му казват, че е мъртъв, той не вярва; той продължава да спори примерно с жена си, с близки духовно, става въпрос: той им говори духовно. От време на време почва да се чуди защо не го чуват. Ама минава доста време и накрая почва да се убеждава, и почва да си казва: „Абе май съм умрял“. А Учителя казва: „Умрелите са живи, както и живите са живи“, т.е. всичко е живо. Но сещам се, казах един, имахме в София смешни афоризми: За умрелите се говорят само хубави неща, толкова хубави, че ми се иска да умра. Разбира се, хубаво е и за живите да се говорят, но традицията за сега не много, към живите е пò друго. Но декември ще говорим за смешните афоризми.)
Истинската религия е дело на живота, а не дело на вярата.
Пътят, който води към Висшето Познание е труден, Тайнствен и в дълбочината си – страшен. Тоест има и риск. Но по-хубаво е да избереш този риск, отколкото да останеш в обикновения живот.
Птиците и животни, не са просто птици и животни – те са излъчвания на Духа.
(Тука ще кажа нещо от Учителя, за което се сещам за разни, като се почне – папагали, пойни птички, славейчета, които са в кафез: „Стари заключени души, възлюбени души на самите хора“. Отново ги заключват в кафез, отново ги мъчат, докато дойде моментът да ги пуснат, за да може и те да бъдат освободени. Но това са такива, след време пак ще говорим за животните, въобще външно нещата изглеждат такива, но вътре: това са души и души.)
Духът е вътрешният човек. Той е, който прави човека жив.
Няма предопределен за Злото човек. Всеки може да бъде преобразен.
Има случаи в Историята на Бялото Братство, Учителя казва, когато Демон изоставя пътя си и става Ученик на Бялото Братство; Ученик на Бялото Братство изоставя Пътя, и става ученик на Черната Ложа.
Тези, които са лишени от истинска Любов, тях щастието ги убива.
Които живеят в Зло не познават Истината.
Неразбирането на Истината е самоунищожаването и на Църквата, и на човечеството.
Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. Значи, не са врагове, не са препятствия; те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или ако не – те ще го ограбят. Изкушенията отделят житото от плявата.
Хиляди светове са населени с жители, но за Безконечния Бог, те са капки в морето.
Животът на другите планети е също материален, но от по-фина материя. Но състоянието там, на материята е друго, различно и по-фино.
Човек, пребиваващ в Духа се съединява с Духовете на вътрешен уровен.
Божественото Провидение следи развитието във всички светове.
Известното знание в света е нищожно в сравнение с неизвестното.
Този, който говори за вярата си, но не живее по нейните закони, в следващия си живот няма да има Вяра, т.е. тя ще му бъде отнета.
Тука се сещам пак за една стара мисъл на Сведенборг:
Кои се прераждат в кръгли глупаци? Тези, които в минал живот са отнемали (туй Учителя го казва), са отнемали Вярата на другите хора. В следващият прерод, в следващото прераждане, отначало до край, има такива, казва Учителя, целият им живот минава в глупостта, и след време в Задгробния живот, ако направят някакви поуки – направят.
СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА
(Първа идея за размишление)
Човекът не е живот. Той е орган, който възприема живота, изхождащ от Бога. Тоест примерно, ако някой ме пита: „До кога ще живея?“. Отговорът е прост: „Докато Бог живее в тебе. В момента, в който Бог си замине, нямаш избор: просто и ти заминаваш“.
Така:
Ако човекът прави добро без Бога – това е лицемерие.
Ако някой обича себе си или света повече от Бога, тогава светът е неговия Бог, или той сам си е Бог. Но това е жалка история. Тоест: той е нарушил Свещената заповед.
Който съзира в добрините си заслуги, също изпуска Бога. Значи: когато правиш добро и мислиш, че ти си извършителят, от което особено Ангели и пробудени се пазят, те знаят, че са малки проводници наистина: малки и скромни; но в момента, в който човек си помисли, че прави добро, той вече започва да се отдалечава; той започва да изпуска Същността.
Любовта към Бога е най-вътрешното нещо; любовта към ближния е по-външна.
Под „обичай ближния си“ не се разбира да го обичаш като личност, а да го обичаш като част от Божията Истина, която е скрита в него.
Които живеят в Бога, съзират Истините в себе си. Такива Исая ги нарича: „Научените от Бога“.
Човек след смъртта си отива при Бога до толкова, до колкото е приемал Божествените Истини докато е живял в света.
Духовните бракове са съединение с Господа. Това нещо се случва и на Земята.
Да се намира човек в Бога – това е дар Божий.
Да признаеш Провидението това произлиза от Самия Него.
Който има Бог в себе си, е спасен – няма нужда от Църква. Който няма Бог в себе си, все едно е дали пали (туй аз го добавям) по хиляда свещи на ден. Със свещи никой не може да излъже Бога.
Раят в Духовен смисъл означава: да бъдеш Мъдър, но от Бога. Не от себе си, но от Бога.
Чистотата означава – да те познава Господ.
Любов без Мъдрост е любов от човека, а не от Бога.
Тук само се сещам за едно важно нещо: има хора в света, които отричат Бога, обаче стараят се, така, да живеят чисто, имат някакви принципи. Нека да ви кажа, че таз̓ „чистота“ ще бъде наказана. Чистота без Бога също е лицемерна, както и да изглежда. Става въпрос за човек, който е отрекъл Бога. След време неговата „чистота“ ще бъде наказана, защото тя не е съединена с Бога и не е благословена. Колкото и да се старае такъв човек, за какъвто и морал да говори, той ще получи своето наказание.
Когато умът се отклони от Бога, той вижда всичко погрешно, по който и да е въпрос: дори някой път да ви звучи, че казва някакви истини, полуистини – той мисли погрешно.
Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра; преображението е вътре в Бога.
Това, което е създадено от Него е част от Него.
Бог не може да се съедини с човека, докато човекът се е отделил... докато човекът не е отделил от себе си Злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
(Лекция 2)
Голям Мистик с висока длъжност към Църквата, монах, доминиканец, майстор на тънкото познание.
Казва:
Аз срещнах Неведомото и замлъкнах пред неизреченото.
Това е човек с истински Мистичен опи, но този опит е неизразим. Почти нищо не се знае за неговия душевен живот, а хората от неговия доминикански орден дори и те не знаят, дори и неговите близки мълчат за него, и за неговото име, защото е бил осъден от Инквизицията. Но едно мога да ви кажа: неговият Дух е вкусил Самия Бог и не търпи никакъв застой, никакви условности. И затова гласът му е строг, но той говори пред Лицето на Бога и Вечността. И това не е само неговата строгост, но това е строгостта на Бога и Вечността – тя говори чрез него.
Казва:
Аз раждам все повече Бог в себе си.
И така, Майстер Екхарт:
Блаженият човек не знае себе си, нито другите неща, той знае само Бога.
Чрез Нищото аз ставам онова, което съм.
Църквата е свързана със смъртта. (Казал е много такива неща, поради които също е отлъчен.) Църквата е свързана със смъртта.
Когато си привързан към живота, тогава Демоните ще ти го отнемат.
Мъдрият не е привързан, затова има истински живот.
Мъдреците са Доброто на човечеството.
Бог е благ по природа, а човек – по благоволение.
В Нищото не може да оживява нищо друго, освен Бог.
Мария е била Душа на Бога, а не Душа на себе си. Тя е била Душа без его – Душа, държаща само на Бога. Така я е създал Самият Бог и затова тя ражда Несътвореното, наречено Синът. Така чрез Душата Бог ражда Христос не в Мария, а в Себе Си. Бог Го ражда в Себе Си. Той е господарят на Своя замисъл, Той движи нещата. Той е, Творящият Сина, а не Мария.
Само чистата Душа е Вечност и приемственост, и тя самата не е сътворена, а само е слязла. Дълбоко в чистата Душа е Сам Бог, и Той ражда Същността – Христос, наречена „в Себе Си“ – Същността Христос „в Себе Си“.
Душата е идея на Бога, Бог е нейният майстор. Нито Боговете, нито Старците могат да създадат Душа. Говорим за Висшата Душа. Душата по-късно като слязла на Земята, е станала жена. Всяка чиста човешка Душа е Дева и тя може да зачене Бога. Само Бог сътворява и никой друг не може да твори.
Бог не е създал нещата извън Себе Си, а вътре в Себе Си. И така Бог е изрекъл Себе Си, собствената Си Същност в Сина. Той е съвършеното Слово, което единствено изрича Себе Си.
Бог по Своята Същност не е нещо съществуващо. Защо? Защото това би Го ограничило. Той слиза в съществуващото, но в Дълбочината Си е Несъществуващ – нищо не може да Го побере.
Учителя казва: „Цялата Вселена не може да Го побере“.
За да стане абсолютно достъпен, Той се ограничава, и става Бог; Бог също се ограничава, и става Син. Но всичко това са дълбоки, несътворени неща – степени на ограничение.
Най-необходимото, казва Майстер Екхарт, нещо е Единство с Бога, а не единство с Църквата. Съществува вродено Единство на човека с Бога, но пълното Единение е, което трябва да се достигне.
Божието Знание е причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.
Прокълнатите хора може да имат много правилни мнения, много знания, но те нямат праведност на волята, те нямат Истинността.
Ако не отидете отвъд света, никога няма да познаете Бога.
Бог, казва Майстер Екхарт, Той ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно.
Когато се молим „да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти“, ние всъщност молим Бог да ни отнеме самите нас, понеже ние сме пречката. И когато молим тез̓ неща, ние искаме Той да... да отстрани човешкото в нас, за да се постигне истинското Единство.
Който се откаже от всички неща, той ще получи сто пъти повече.
Ако не си във Волята Божия, всяко твое познание е равно на нула.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА БЕЗДНАТА,
 Т.Е. БЕЗКРАЯТ, НАРЕЧЕН ОЩЕ ПУСТОТАТА
(Втора идея за размишление)
Бездната е предвечна, времето не я вълнува, Вечността не я безпокои.
Тука се сещам, че Учителя казва на едно място (в третия том на Храмът  след време), че: „Има същества, които трябва да се спасят и от Вечността“.
В Бездната нещата не съществуват – там те са само идеи. За да почнат да съществуват, те трябва да са сътворени, т.е. ограничени, те трябва да слязат.
Бог е изтръгнал нещата от тяхната нулевост и затова те съществуват.
Бездната е отвъд всяко разумно Слово, извън всяка разумна словесност.
Бездната е мълчание, могъщо мълчание, безграничен Покой, и безветрие.
Бездната е праизвор на всичко. Тя е чиста Пустота и безплътност.
Бездната е единствената опора, на която се опира всичко – единствената твърд.
Бог живее във Вечността и времето, но тук Той е ограничен; Той е слязъл и е излязъл навън, а вътре, в Бездната Той е Абсолют – там не е Бог. Там Той е Абсолют. И тука, именно тука Той е вкоренен и Цялостен. Бездната се оглежда само в Бездна.
Бог е наистина велика Тайна и Мистерия.
Бездната – това е Абсолютът в пълната Му неизвестност, която ние наричаме още Неведомост, а Толтеките го наричат Третото крило на Орела. (В следващата лекция ще говорим и за Третото крило на Орела.)
Колкото повече се издигаме към Бога, толкова повече получаваме разумно Слово, Светлина, получаваме Път, получаваме Същност. Но когато вървим към Бездната, всичко друго трябва да го изоставим.
Бездната налага една абсолютна безсловесност. Тя дарява един неведом спомен. С такъв спомен са дарени най-вече 24-те Старци. Те са били дарени с изключителната среща: не с Бога, а среща с Абсолюта – това е разликата.
Докато Бог е казал „Аз съм Този, Който Съм“, то за Абсолюта това не може да бъде казано. Той надминава всички мерки и не може да бъде ограничен и назован дори и с това „Това е, което Аз Съм“.
Бог е Любов докато Абсолютът превъзхожда това. Разбира се, Той е слязъл Богът като Любов, за да стане достъпен, тъй като е абсолютно недостъпен, и абсолютно Неведом, затова Той не е нито „Отче наш“, нито ваш, а както казах: О, Велика Мистерия. Даже не е Тайна. Казвал съм ви: има загадки, тайни и мистерии. Загадките са за обикновените хора, учените да се забавляват. Тайните са за Духовните хора, а Мистериите са за Синовете Божии, Старци и Богове, и въобще – изключителни и възвишени Същества.
Бог има качества, Абсолютът няма качества, няма ограничения; Той е неограничен.
Тука във връзка с Мистерията, искам да кажа, че Бог е Неведом, не Отче наш или Отче ваш, т.е. не се води с никой, но Неговото Единство трябва да се търси.
Той живее в бездънен Покой, докато Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е скрит в Своя безпределен, Древен Покой. Той е бездънното праоснование. Той е праизворът, слязъл надолу като Бог, като ограничение, като извор, като източник, като достъпност.
ЧУАН ДЗЪ
(Лекция 3)
Чуан Дзъ е и Мистичен Мъдрец, и Мистичен Учител – това е Древен Търсач на Неведомото. Където и да отиде, в който и свят да е, той все търси Неведомото. Нито света го интересува, нито отвъдното – това са погрешни търсения и ограничения. Той търси винаги Неведомото. Това е човек с остър поглед, ясна мисъл и изключителен вкус към странните неща. Той е съкровище на китайската Мъдрост, второто голямо, изключително съкровище след Лао Дзъ. Той е Мъдрец, който живее в света, но никога не живее в света, защото се е научил да живее в глъбините на своето сърце. Бил е много скромен, много беден, и разбира се, винаги се е чувствал богат – който има Дао, винаги е богат. Скромен и беден, но никога не се е чувствал ограничен от бедността. Сам си плете сандали с лекота. Отказва да стане съветник на Императора, който го вика: за него няма време за губене на време, и му отказва с лекота. Той разговаря с ученици, приятели, включително с един череп, с пеперуда, с дървета и т.н. Живее просто и никога не допуска хитрост. Живее честно, безхитростно. Казват, че е бил много весел и когато погребал жена си, той бил много весел. Когато наближавала смъртта му, той видял в себе си също веселие. Просто се радва на всичко. В себе си той видял предел, а в смъртта видял своята Безпределност – ето какъв поглед има Мъдрецът. Как може да отиваш в тази Безпределност и да скърбиш? Бог те освобождава от тялото, от затвора, от килията – бедната малка килийка – да ти даде свобода, и ти да кажеш: „Скърбя, Господи, не ми давай таз̓ Безпределност“ и т.н.
Казва:
Не държавата е важна, а Дао. Държавата е излишна и обществото е излишно, и двете са излишни като шестия пръст на ръката – няма нужда от шести пръст.
Достойнството на Чуан Дзъ не е в странността му, а в неговата голяма Искреност. Той на нищо не те учи, той само те призовава към Тайно опознаване на Дао и реалността. Толкова е странен, че даже, знае се за него, че даже той не търси Мъдростта. Много странно същество! Той се старае само в едно: (и Мъдростта не го интересува) той иска да живее Истинно и само в Дао. Нито в Мъдростта, нито в световете – само в Дао. Никакво общество, никакви политики, никакви императори, нищо, никакви семейства – само живот в Дао, т.е. в Бог, в Истината. Обаче пък Мъдростта започнала да го търси – нормално, така става. Почнала да го търси и да му се разкрива. Не я иска, обаче тя идва. За него няма никакви такива неща като настояще и бъдеще – важно е само Дао. Той не живее в настоящето, защото не държи на него. Той живее в Бога, той живее в Дао и държи само на това. Хората му се чудят, и той се чуди на хората – така става в света. Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на Дао напълно да живее в него. Живял е в тежки времена, но той казва: „Какво общо има това с Царството на Дао?“. „Какво общо има това и с Истината, която е Покоят. Нека да има тежки времена, аз обичам Покоя.“ Той видял учени, които се провалят; философи, които пропадат; правителство, което създало „Проект за общочовешко спасение“ – той само се усмихвал на това, защото знаел, че всичко това е външно и че само истинският живот в Дао, е спасение. Няма такива проекти. Твоя личен, Истинен живот – това е Пътят. Проектите не са... проектите са мъртъв порядък. Само Дао е живо. Словото му често е странно. То дори някой път даже не изразява Истината, а я скрива. Така говори той, подобно на Лао Дзъ. Защо я скрива? За да може да я търсиш. Той цени Словото, но го използва като скривалище. Той призовава безмълвно да откриеш Истината в себе си. Той не претендира никога за способности, нито за ученост, нито търси манастир и спасение – той отдавна е в Дао, отдавна е в Бог и в Истината, и няма нужда от такива неща. Той живее в Дао, ражда се в Дао света, връща се в Дао. За него няма свят, няма раждане, няма смърт. Затова се чудят (подобно и на Лао Дзъ) историческа личност ли е? Разбира се, че не е. Той не държи на историята. В следващата лекция ще ви обясня думата „история“ на древен език означава „падение“. Хора, които имат история са много бедно нещо. Истинската цивилизация, истинският народ нямат история (ще обясня другият път) те имат Древност и Безупречност. Не се занимават с история и исторически неща.
Така:
Той е винаги много скромен, и даже трудно е да го забележиш. Може да е до тебе и е трудно забележим. Както и да го гледаш, той е Дао и както трудно се вижда Дао, така трудно е да забележиш и Лао Дзъ, дори и да ти е комшия.
И така, Чуан Дзъ казва:
Това, което е най-нужно, е Непознаваемото.
Ако водите стигнат до небето, Мъдрият човек няма да се удави.
Малкото разбиране е тясно и прибързано; великото разбиране е обширно и спокойно.
Казва:
Дори и лудият човек си има наставник. Всеки човек си има наставник.
Най-доброто постижение е едно – яснотата. Яснота – това Дзен, това е Дао Учението и т.н.
Има Творец, казва, но няма никаква следа от Него. Някои търсят следи. Той няма следа. Изглежда, че има следа, нещо е оставено, но то е над следите.
Никой не е живял по-дълго от мъртвото дете, казва Чуан Дзъ.
Великата Дързост никога не напада.
Ако Пътят е ясно очертан, казва Чуан Дзъ, това не е Дао. Истинският Път е прекрасен, неясен и безкраен.
Разбирането свършва тогава, когато се сблъска с Неразбираемото.
Знанието е проблем, само Дао е цялостно.
Колко са смешни мненията, ако не живееш в Дао! Знаете: думата „мнение“ – друга бедност, тя е и подобна и на „съмнение“, „съмнение“ означава „с мнение“, т.е. не си с Мъдростта, а с някакво мнение. Разбира се, има и мнения... но това е друга Пътека.
Истински знаещият се уповава на Непознатото.
Основният въпрос в Даосизма не се състои в това „как да знаеш“ а „как да бъдеш Дух“, как да бъдеш чиста Яснота, а не как да знаеш нещата.
ЧУАН ДЗЪ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря, ще имаш в себе си голяма хармония – ето къде е Тишината. При голяма буря, при голям ураган, поздравяваш го, усмихваш се, и си влизаш в своята Тишина – мястото на Мъдреците; голямата хармония.
Истинският човек е лишен от самия себе си.
На обществото е невъзможно да се помогне, даже и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото самò ще се реформира, и ще се преустрои самò по себе си.
Когато вървиш с удобни обувки, забравяш, че имаш крака. Вие знаете: ако вървиш с много тесни обувки, светът става много тесен. Хвърли обувките и... лесна работа!
Животът ми има граници, но Духът ми няма граници.
Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.
Човекът на Дао живее в Дао, в Пустота, и не се вълнува никога от никакъв Апокалипсис. Всъщност няма Апокалипсис, ако ти си в Бога. Но ако не си в Бога, той може дълго време да не дойде, но защо да не се тревожиш? Нали си в ума, нали си човек? Тревожи се, трупай тревожене – някога ще си научиш уроците. Всъщност Апокалипсис няма. Това е тържеството на Истината и някои го очакват с Любов; защото това е срещата с Истината – за по-висока Истина.
Така:
Когато всичко изчезне къде пребивава Пътят? – казва Чуан Дзъ.
И казва:
Който е постигнал Пътя, никога не спори. Който спори, никога не е постигнал Пътя. Разбира се: Пътят е като слънцето, като Истината – нещо безспорно. Такъв човек никой, никога, през никакви времена не може да го въведе в спор. В спора никога не се ражда Истината. И спорещите хора ги вижте дали са в Истината, ще видите, че не са. Истината се ражда в голяма приемственост, и навътре по Пътя към Бога.
Не търси начини да оправиш положението и света, възприеми Пътят на Недеянието, т.е. чистите действия, и само слушай. Така сред трудностите на света, ще чуеш тихата музика на Дао.
 Ще обясня: Недействието, т.е. чистото действие – това е скрит подход, то е действие, което е насочено навътре. Ти може да помогнеш външно на човек, но това не е нещо външно, това е нещо навътре. Този чист подход, той привлича Нищото, той привлича Безкрая, и там винаги се чувстваш добре.
Светът не се нуждае от никакви правила, никакви ритуали и никакви обреди; той се нуждае от Дао; той се нуждае от Бог и от Истината.
Аз казах в смешните афоризми сега в София: Дяволът се радва на кръстените хора и чака пак да се кръстят. Нищо няма да им помогне. Кръстене! Може да се кръстят и три пъти! Начинът на отстраняване на Дявола е: Истинен, правилен живот и нищо друго.
И така:
Чрез Недеянието, чистото действие се улавя Дао.
Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Недеянието, т.е. пред Бога. А Недеянието е действие на Дао. Но някой път човек си мисли, че може да направи действие, или може да направи даже добро. Разбира се: светът е загазил от човешко добро, и от многобройни доброжелатели.
При Даосите няма даже доверие в словото; доверието е в чистия подход към нещата. Там е голямото доверие – в Недеянието, т.е. чистото действие, което е непривързано, което е безкористно.
Дао постига този, който търси Истината до край. Много хора са търсили Истината, стигали са до някъде, и се отказват – това не е Пътят. Истинският Път на търсенето на Истината е до край!
Когато човекът се самоотстрани, той ще познае Дао в себе си.
Културата се твори там, където възприятието е правилно.
Човешката природа е без значение, важно е дали човек ще стане Истинен човек.
Правилният живот не протича в човешката природа, а вътре в Истинността, в Пустотата.
Човек е велик не, затова което е направил, а затова, което не е свършил.
Лао Дзъ и Чуан Дзъ никога не са били за културата, никога не са държали на културата. Много правилно! Те са за Истинността. Те наблягат на Истинността и на Простотата. Културата за тях е бавно действаща отрова. Те държат на Дао и никога на културата. Да бъдеш верен на Дао, верен на Истината, означава да странстваш в Безкрая, а не в света. А ако не си верен на Истината, ти все ще се буташ и все ще се блъскаш в света.
АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #61 on: септември 30, 2017, 01:58:49 pm »
1 септември 2015 г.

АТЛАНТИДА
(Лекция 1)

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
(Първа идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ
(Лекция 2)

ПОТОПЪТ
(Втора идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ
(Лекция 3)

ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.



Днеска ще говорим изцяло за Атлантида.


АТЛАНТИДА
(Лекция 1)

Водата е произлязла от дума на Орела – и тази дума е Атл. Ще ви разкажа за тази дума, която е повече от дума. И така, думата Атл (Вода) означава, че Атлантите са били носители на истинския Живот. За Атланските Жреци това е Древна дума, Древен говор на Орела, т.е. на Безкрая. Това е послание на Орела: Бъдете Истина за другите! От там произлиза и думата, после: Атланти. Бъдете Истина за другите! Бъдете Вода за другите! И по друг начин казано: Бъдете Живот за другите, за да текат те към своя Източник. Според Първата раса на Атлантите Рмоахали (преди сме говорили за тях – Първата раса е една от най-дълбоките на Атлантида), според тях думата Вода означава Обучение за Пътя към Бездната, за Пътя към Безкрая. Те казват: „Да застанеш срещу Водата значи да застанеш срещу Незнайното“.
Между другото, нека да ви кажа, че не е водата, която тече. Водата не тече; това, което тече в нея, е енергията. Ако енергията излезе, реката пресъхва – или изворът пресъхва и го няма. Това, което тече, е слязлата енергия. Ако водата не беше слязла – казват те – съществата щяха да започнат да умират отвътре. Рмоахали казват, че водата е пожертвано перо от Крилото на Орела, т.е. част от Същността на Бога, слязла да води хората. Учителя казва, че думата вода е старинна и произлиза от корена водя, водач – тя води хората. И така: думата Атл, или Вода, е Пратеник на Орела – и тя е нещо, което преустройва лицето на Земята, тя е Велик Майстор.
По времето на Първата подраса на Атлантида делфинът е бил човек пешеходец, но като видял водата, казват Рмоахали (по това време се случва), тази чудна стихия, човекът се опиянил, решил твърдо да заживее във водата и да плува. По-късно Толтеките нарекли делфините Морски хора и това е наистина така. От милиони години водата е с нас – в нея има нещо от Праезика. В Скрития свят думата Атл означава Течаща Светлина. Но тук, на Земята, водата е по-друго нещо – течаща енергия, и тялото на тази енергия е водата. Външното тяло на тази енергия е водата. Това, което тече във водата, е способността на енергията. Разбира се, има и друга вода – застоялата вода. Но Толтеките казват: „Това е заболялата, болната, омърсената вода: блатото. Но блатото – казват те – това е агонията на водата“. Така!
Рмоахали и Толтеки имали съвсем друг, таен поглед за водата.
Ще обясня. Според Рмоахали Потопът е нещо изключително красиво, защото е завръщане в Крилото на Орела, Мястото на Живота. А според Толтеките, те наричали Потопа Прегръдката на Орела, Часът на Тържеството, Часът на Истината. Наричат го още Прегръдката на Живота. Такъв Подход са имали те, но той идва от тяхната Безупречност. Понеже са се упражнявали хиляди години в Безупречност, те имат съвсем друго възприятие. За тях Потопът не е потоп, понеже имат Безупречност, която пък идва от обучението на Боговете – това означава, че Безупречността ражда друг поглед, друго приемане, друго възприятие. Учителя го нарича просто Потопът: водно кръщение, огромно водно кръщение, без намеса на земни сили. Работят Висши Сили – и който знае как да посрещне това, се възражда.
И така: всеки Толтек е Древно Сърце, слязло от Водата – Неопетнената Светлина (защото първичното значение е Неопетнена Светлина). Това е мислене, което идва от друг порядък. Тези, които имат погрешен светоглед, те възприемат Потопа като падение и като наказание. Този мироглед ражда безизходица. Но Безупречният вижда другата Реалност: Безупречният открива в себе си виждането, което е част от Бога, понеже Орелът му дава част от Своите Очи. А грешният вижда себе си – той няма друг поглед, не му е даден, няма допълнителни Очи. Само Любовта към Орела дава допълнителни Очи. Той вижда себе си; той вижда, на Атлантски език, митоте – което означава хаосът и безпорядъкът. Понеже така е живял, това е търсил – това вижда. И така: обикновеното виждане е лъжа, то е падението на човека. Казано по друг начин: мъртвите все ще умират, а Безупречните все ще се завръщат.
Според Толтеките обучението в Безупречност е създателят на моста, чрез който се прекосява светът. Преданието за Атлантида е универсално и то винаги ще съществува, защото то е Учение за Безупречност – нещо истинско, към което се стремят само пречистените, само тези, които имат истинска цел и осъзнаване.
Всичко се съхранява в Храма на Чистото сърце, казват Толтеките: в него има памет за Древни събития, т.е. никаква археология, никакво копане. В това сърце има скрита памет и трябва само да си спомни.
Ще обясня. Чистото сърце има памет, по-дълбока от всяка археология: то не рови – то си спомня, то е Жив Храм. Записало е всичко в себе си; но без Безупречност и пълна Чистота на сърцето, за истинска памет не може да се говори – там има други спомени.


БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
(Първа идея за размишление)

Както и преди съм ви казвал, това е част от енергията на Черната Атлантида – Четвъртата подраса, пратуранците. Това е силно място на черната енергия на пратуранците. Съществува и реално, и буквално, и мистично – всякак. Това е енергията, която се е отделила от Истината. Тази енергия е прокълната. Ще обясня. Това означава, че тя се завръща в себе си; не ѝ е дадено да върви към Бога, понеже е отрекла Истината: тя се завръща срещу себе си, стоварва се срещу себе си. Тя е самопричиняване на зло върху себе си. Пратуранците са имали демонична смелост – не човешка, а демонична. Но всеки, който се е изправял срещу Истината (както и те), всеки е ставал обречен. Тази паднала енергия, която е и черен вихър, е искала да управлява света и съдбата на хората. Но тази енергия не е познавала Силата. Преди ви обясних разликата между Сила и енергия: енергията е навсякъде – Силата не е, Силата трябва да се призове. Тази енергия не е познавала Силата, която е над нея. Качествата на енергията и на Силата са различни: енергията привлича, тя е магнит; а Силата е пробивна – тя пробива, защото Истината е остра, Истината е остра Сила. И Учителя казва, че падналите атланти са насочили черния кристал и тази черна енергия срещу оста на Земята, искали са да унищожат цялата Земя и да я разрушат. И донякъде са успели: Земята е била изместена на 23 градуса. И сърцето също е изместено, казва Учителя, на 23 градуса. Било е по средата и сега е настрани, поради тази огромна черна енергия. По-късно, когато се явил Потопът, туранците били ограбени, в тях е влязъл Грабителят, т.н. „страхът“, защото тогава те видели срещу себе си скритата, невидима, невиждана Мощ, която не очаквали: действал Орелът и ги разрушил. Голямата разрушителна енергия на туранците била отнета. Една малка част от нея била затворена в триъгълника. Този триъгълник станал един затворен свят, заключен, който приемал в себе си само тези, които са участвали в създаването на черния вихър и черния кристал. Този енергиен вихър, който е силен и в който има мрачна енергия и решителност, според Толтеките е и слаб. Тоест: когато там минават тези, които нямат карма и участие в създаването на черната енергия, дори и много близко до мястото на вихъра, той не ги докосва. Но тези, които са участвали в създаването на черния вихър и на този кристал, и надалече да минават, и наблизко да минават, Законът на Съдбата и Истината ги привлича и те биват разрушени. От нея не може да се избяга, защото невидимите сили на Орела насочват тези хора и тези кораби, и тези самолети (над 800 и... голямо число е) – насочват се натам, те имат неизбежна участ.
Според Толтеките тази паднала енергия е свързана с изкривеното съзнание – това, което е изгубило Пътя си и равновесието си. И така, този триъгълник се явява чистилище за всички прокълнати същества... А Бермудският триъгълник, като цяло, за радост, е само част от тази малка енергия, защото кристалът не е цял. Но все пак, този Бермудски триъгълник е само една част от гробището на Атлантида.
В архивите има данни за изчезнали над 800 кораба и над 90 самолета, но някои останки са открити, други не са. Учените дават, както винаги, жалки отговори: едните казват – „буря“, други казват – „измислица“; други, малко по-честни, казват – „Тука има някаква аномалия!“. Но тук минават десетки хиляди кораби и за тях няма аномалия, защото те нямат кармична връзка с това туранско минало.


ТОЛТЕКИТЕ,
или Третата подраса на Атлантида – Мъдреците
(Лекция 2)

Толтеките носят най-мощната духовна традиция на човечеството: това е Учението за Безупречност. И който искрено и истински се посвети на това, той придобива Дара на Орела – ново съзнание, или нова реалност. Смисълът не е в здравата логика, според Толтеките, а в Безупречността – защото, когато здравата логика се сблъска с Истината, тя става на прах. Когато Безупречността и голямата пречистеност се сблъскат с Истината, те се сливат с нея и тя ги възкресява, въздига ги в себе си.

Толтеките казват:

Твоите правилни действия ще ти дадат Окото, което вижда.
Безупречността е острието на развитието. То дава проникване в дълбоките Истини.
По пътя на магията – казват Толтеките – никога не можеш да се домогнеш до истинското решение на своите проблеми и никога не можеш да ги отстраниш. Правилният Път е Безупречността. Това се тренира, постигат се осем степени. Седмата и Осмата степен са подобни на Съзнание Христос, Буда и т.н.; Толтеките го наричат Дракон Вълк.
Пътят на Безупречността е този Път, който те прави неуязвим за света.
Малкият тиранин може да ти бъде човек, събитие, ситуация. Тези малки мъчители са необходимост за самата Безупречност. Когато при голяма трудност – казват Толтеките – имаш приятно чувство, това чувство е вече награда за контрол над себе си.
Нека да ви кажа какво означава контрол, овладяване, овладяване на себе си. Това е съвсем друга система на живот: излизаш от света и влизаш в системата на Бога. Овладяване на себе си означава, че светът вече не може да ти влияе – той е безопасен. Има трудности, но той е безопасен. За тебе има друга Сила, която бди. Става въпрос за овладяване на мисли, чувства, постъпки, тайни постъпки и т.н. – съвсем друга пътека. Което означава, че светът се състои от неовладени хора в какво ли не отношение: говорим за обикновените, религиозните, полудуховните и т.н. При тежка и много тежка ситуация, да съхраняваш приятно чувство, според Толтеките, това означава да си Ловец на енергия. Те умеят, когато идва голяма трудност в техния живот, тайно да се усмихнат, да я поздравят и да тръгнат честно и достойно срещу нея – такъв е техният Подход: те знаят, че израстват от нея. Безпокойството е същество, лишено от Смисъл. Това са умствените хора, това е умът – той винаги ще се безпокои. Дали ти е уреден животът – няма значение, дали си седнал в удобно кресло – няма значение; щом си в ума, ти винаги ще се безпокоиш. Трудността не е враг на човека; трудността идва, за да стане човекът приятел на себе си. Според Толтеките още: трудността не е враг на човека, но човекът може да стане враг на себе си, ако не я разбере. Да разбереш една трудност означава да уловиш нейната скрита енергия за своето развитие. Не тя да ти ограби енергията – а ти да я уловиш: това е Ловецът на енергия, това е Толтекът.
Според Толтеките външният храм е дом на сенките. Всеки трябва да призове своята Божественост, дори и в най-големия Мрак.
Толтекът може да бъде наблюдател, защото има опорна точка, има Дух в себе си.
Кой е Мъдрец? Те казват: Този, който може да ограби своята тъмнина – това е Мъдрецът.
Само когато станеш Безупречен, можеш да измениш своята съдба. Безупречността отстранява съдбата. Защо? Защото отстранява невежеството. Отстранява всякакво влияние на звезди. Говорил съм за това: защото никой разумен човек не вярва в звезди и хороскопи, а вярва конкретно в Бог и в Истината. Няма време за вторични неща, за отклоняване: той се насочва (както ще говорим след време за числата, че Тайната на Живота е в числото 1, казва Учителя) – голяма съсредоточеност в числото 1, което е Бог.
Толтеките казват:
С всяка правилна дума се улавя чиста енергия. Когато не контролираш думите, заживяваш в падналата реалност, в света. Лошите думи съединяват човека с паразитите и човекът заживява в своето паднало съзнание. Дори това може да му стане естество, но то не е Естеството. Това е съзнание с лошо качество.
В християнството главният паразит се нарича Дяволът – едно и също нещо, просто Толтеките го наричат паразит; на техен език, преди съм ви говорил – тескатлипока. Думите са различни, идеята е една и съща.
Очистването от паразитите е постоянно бдение над думите. Но има много нечисти думи паразити, които усърдно търсят своите жертви, много натрапчиви думи. Много е просто: написваш си на стената пред тебе думата ИЗКЛЮЧВАНЕ – и ако почнат да те нападат, натискаш туй копче... Или пък, пишеш си: КОНТРОЛ, АБСОЛЮТЕН КОНТРОЛ; или думата БОГ: почваш да си мислиш все повече за Бога и тези натрапчиви думи почват да не издържат – и ако ти си по-упорит от тях, те ще почнат да те напускат. След време, ако това ти стане навик, много-много няма да идват при тебе, защото ти ще се научиш да се съсредоточаваш в Бога. Но както казах, тези паразити търсят своите жертви, най-малката разсеяност, най-малката отпуснатост. Бдителност и Безупречност е това, което отстранява паразитите, защото тази бдителност и Будност те водят в Истината – мястото, от което паразитите бягат. Лошите думи изкривяват нашия път и ограбват нашата енергия; те ограбват Древния ни мироглед и носят погрешен начин на мислене, т.е. болен начин. В нечистите думи са вложени неправилни възгледи, според Толтеките. И така, нечистите думи, или паразитите, ги предават на хората, за да ги провалят. Нечистите думи са образи на старото човечество, наречено тескатлипока, по друг начин – Дяволът, и по друг начин – илюзията, на християнски език наречено падението: това, което ние наричаме Дървото за познание на Доброто и Злото.


ПОТОПЪТ
(Втора идея за размишление)

Според Толтеките Потопът е спасил развитието. Потопът е слязъл, защото застоят е растял много застрашително: човекът е натрупвал зло, което е трябвало да бъде прекъснато. Говорим за голямо зло – защото едно е да си лош човек, съвсем друго е да тръгнеш по пътя на демонизиране, което е по-лошо от пропаст – много по-лошо, просто, от лош човек. Лошият човек може да стане добър, но за демоните... при демоните това отнема милиони години – тежък, труден път, изключително труден път.
Застоят е растял застрашително. Развитието на интелекта се е оказало, по времето на Атлантида, развитие на безумието. Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагало, което може да го ползваш, ако го владееш. Тука имало и даровити туранци, но Толтеките казват: „Дарбата на нечистия човек е тежко проклятие“.
Всемогъщата Бездна простря Своята Ръка и Великото Бяло Братство потопи Атлантида – и Учителя потвърждава това. Заклинанието на морето и Небесата беше отключено – и Атлантида си отиде. По принцип е имало четири огромни, големи потопа. Гордата Тъмна раса трябваше да си замине, защото нейното падение беше започнало да става голяма зараза, голямо разрушение. Тази раса трябваше да бъде отделена от света. Според Бялото Братство това паднало и надменно човечество не заслужаваше да има гроб и споменания. Те били изпратени в мрачно, агонизиращо състояние в друга част на Бездната, в друга част на водата, наречена празнотата. И Учителя потвърждава: падналите атланти, специално най-вече Четвъртата подраса, пратуранците, плюс част от Втората подраса на Атлантида (наричат се тлаватли, които са имали връзка с марсианците), малка част от тази раса, и най-вече Четвъртата подраса – това са тези, които, казва Учителя, душите им са заключени на дъното на Атлантическия океан и сега са там затворени, не могат да мръднат – докато някога Бог им позволи.
За Толтеките Потопът е бил Тайнство, особено явление, нещо с особен блясък. Но за това е трябвало да имаш друг мироглед – слънчев поглед. За земните е съвсем друго: Потопът им е отнел част от съзнанието, и то голяма част. Днес тези хора, това човечество паднало се отличава по това, че тази част от съзнанието я няма – затова нямат Будност, затова стават катастрофи, но не това е най-лошото. Най-лошото е да си се отказал да търсиш Бог и Истината, откъдето може да тръгне бавно изправяне. И днес те не помнят нито за Атлантида, нито искат да чуят, нито помнят нейното послание. Според Толтеките тези, които не се обучават в Истината, винаги ще трупат опит в падението и вътре в тях ще бродят тъмни сили.
Рмоахали наричат Потопа Безжалостна Прелест – това е тяхното тълкуване, на Първата раса на Атлантите – Безжалостна Прелест. Толтеките го наричат Тържество на Орела, а за земните това е просто бедствие (те нямат друга гледна точка, нямат мироглед – той им е отнет): той е просто бедствие, какъвто е и техният живот. В така наречения „ужас на Потопа“ Толтеките са онемявали от изумление – това е нещо грандиозно: Орелът слиза и те са знаели, че трябва да Го посрещнат – подобно, както Богомилите на Кладата: изключителен подвиг, духовен подвиг и пълно Отдаване, за да се слееш завинаги с Бога, а не донякъде и половинчато. Половинчатите неща нямат нищо общо с Духовността. Те са виждали нещо от Древната красота, нещо от Древната стихия на водата, която за тях била част от Древната стихия на Орела, т.е. на Бога. Те имали поглед само за Него, но те дълго време били обучавани и затова можели да Го посрещнат и да Го видят правилно. Както Богомилите дълго време са се подготвяли за Кладата – и когато тя идва, е осъществено Велико Единство.
Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Толтеките, на Мъдреците. Човечеството и досега е с изгубена част от съзнанието, докато Толтеките са свободни птици: прераждат се като Мъдреци, слизат и се завръщат – за тях няма смърт. Едно слизане – едно завръщане, в което няма смърт: просто слизане и заминаване. Те винаги са се реели в Духа, в Духа на Орела и в Свободата. Толтеките никога не са се интересували от бъдещето – никой Мъдрец не прави тази грешка и затова те са постигнали нещо по-дълбоко: те са се посвещавали на Орела, на самия Бог. Те са се посвещавали на Истината и за тях всичко друго е без значение. Така те са изпреварили бъдещето – и нашите раси, човешките раси, впоследствие не могат да изпреварят, защото няма по-висока степен от Седма и Осма степен, т.е. Дракон Вълк: изключително чисто Съзнание, което е завръщане и сливане.


ТОЛТЕКИТЕ
Продължение
(Лекция 3)

Толтеките казват:
Хората стават предопределени, когато злоупотребяват със своята свобода. Не че има предопределение – но в момента, в който злоупотребиш, ти вече сам се предопределяш, записваш се.
Човекът може да се опомни само, казват Толтеките, в съкрушителните моменти на живота, в най-трудните моменти, в скръбта, в мъката – това е шансът на човека да се опомни, това е подарък от Орела. Ако и тогава не се опомни, има нещо безнадеждно, което ще се лекува след много прераждания, някога.
Който иска да промени света, казват Толтеките, ще стане безсилен и ограбен. Никой човек в света няма такава цел, казва Учителя – да променя света. Ти промени своя малък, вътрешен свят – вътрешен; после, външния – каквото стане, то е Божия работа. Промени! Учителя казва: „Който иска да управлява хората, да ги владее и да ги променя, не само че косата му ще побелее, но нищо няма да промени“ – но ако промени себе си, Бог ще му даде поглед и ще види, че всичко в света е не точно, а изключително точно и правилно, тъй като Бог ръководи. Само една Воля ръководи и Бог дава на такъв човек да вижда правилно: всяка катастрофа, всяко нещо, без значение дали е деца, и т.н. Няма грешка, тъй като това Съвършенство е огромно. Бог е наистина Съвършен и не става грешка в нито един свят.
При еволюцията ти се развиваш в света на времето, а при развитието – във Вселената на Духа.
Колкото повече практикуваш Безупречност, толкова повече придобиваш в себе си онази особена точка, чрез която наблюдаваш нещата вътре в Реалността.
Толтекът използва всичко, което съществува, за извисяване: и лошите неща, и хубавите неща той ги използва за извисяване, той не си губи времето.
Нечистите думи са грабители на енергията. Човек трябва да знае как да се справя с тези думи, да не им дава ход. Защото изречената дума вече е посегнала на тебе – и щом си я изрекъл, след време тя ще изкривява твои постъпки; тя има власт, понеже думите са живи същества. В момент, в който не искаш, има власт да те изкривява, да постъпваш неправилно и да се чудиш защо така е станало.
Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване – и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения... А има случаи, сам Бог не желае да говори на такива същества. Чудя се: има хора, тръгнали да ги спасяват, а Той, Бог, не иска! Такова „спасение“ ще настане, че не е за говорене! Така!
Нечистите думи са паднали учители: по саморазрушение, по неувереност, по колебания, по внушаемост, по агресия, по безволие и по отчаяние – всички тези думи са едно живо, постепенно умиране.
Когато нечистите думи се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека, и то често – без неговото знание. Просто те го отстраняват.
Нечистите думи са големи разсейватели на енергията – ето защо е важна една голяма самодисциплина, лична самодисциплина, която отделя тези думи, тези паразити от себе си, не ги допуска, т.е., искам да кажа – дори и когато сте предизвикани. Ако имате хора, които ви обиждат, много е приятно! Те идват да ви каляват, те идват да ви направят Дълбока вода. Много е приятно, особено... с каквито и думи да е! Да се учите да им благодарите, да им отговаряте меко, нали, без значение какво говорят, и дали половин час ви натрупват с такива думи. Даже мисля, че съм казвал, пак ще го кажа: Учителя дава да платите на такъв човек 20 – 30 лв., армагани, една торба с почерпка... Половин час, един час – наричам ги тез’ хора „автомати за плюнки“: цитати, псувни, всичко каквото се сетите; и след време, който и да ви обиди, веднага ще ви избледнее, защото той, тоз’ човек, така ще ви е затрупал, и като си помислите за него, нали, всичко туй ще е много бедно – нали. И става въпрос, че това е практическо закаляване – ако някой иска. Смятах да го правя преди години, имах такъв приятел, но се оказа, че го разреших и без това. Но иначе е много ценно като упражнение! Така!
Вътре в чистото намерение има ядро от Сила, ядро от чист Разум, който може да управлява Пътя на човека, и затова човек трябва да съхранява чистите думи. Трябва да е заобиколен от тях, да ги има написани, даже някой път – срещу себе си, да му напомнят; понеже има много духове, както казах, „разсейватели“. Тоз’ ти внушава едно, почваш да мислиш за земни проблеми – колкото повече мислиш, по-лошо... А когато имаш такова напомняне, то все повече ще ти напомня да се мобилизираш, да се събираш, а не да се разпръскваш.
В Атлантида едно от имената на Живота е Атл, както казах – Вода. Това е едно умение на Любовта и Безупречността да създават Живот в себе си – това означава и Вода. Тази Безупречност е завръщане в Изначалната Вода. В Изначалната Вода живееш, а в другата вода – тя само те поддържа. За Изначалната Вода няма обяснение, а за другата се казва: тя тече, напоява и храни, т.е. – един приятел. А Изначалната Вода е самият Бог, самият Живот. Според Толтеките Изначалната Вода е нашето естество – Изначалната безгрешност, Изначалната Безупречност е нашето естество. И затова ние трябва да се завърнем в Атл, или Атлантида – нашата Родина, нашата Абсолютна Родина, от която са тръгнали тези велики... Там са посветени и Орфей, и Заратустра, и Питагор, и многобройни, многобройни, и Хермес, и т.н. Хермес е бил внук на Царя на Атлантида – това е друга история, която ще ви разказвам, когато му дойде времето... Но живели са многобройни Безупречни; част от Боговете също са слезли на Земята... И след време, когато ще говорим за Египет... Учителя казва, че със силата на мисълта те са създали пирамидите. Няма нищо общо с хамалогия и някакво „мъкнене“, което е огромна простотия! Тоест: Жреците, Боговете, събрани с Чистите, издигат материята, тъй като заедно с Орела имат власт. Но хората си продължават да мислят, учените... и да копаят, и мислят, че това е пренасяно. Така! След време ще говорим за това! Така!
Нашата Родина – това е нашата Неизмеримост и това е Древното послание. Тази Атлантида е образ и лице на Великата Необяснимост. Това е Изначалната Родина, Изначалната Вода, от която после е слязла и другата вода. Водата е Изначално състояние на Безкрая – това е друго название на истинския Живот. Атлантида е име, дадено от Безкрая, а не просто така съставено. Безупречността е също действие от Безкрая – чисто действие, в което няма примеси, няма его, няма умствени неща. Пътят на Атлантите е бил именно Пътят към Безкрая. Някои мислят, че тез’ цивилизации са изчезнали и са били разрушени. Нищо подобно! Те са се завърнали в своя Източник. Нищо подобно – с разрушение... няма какво да правят в този умрял свят! Тука движещите се са умрели, умрелите са умрели и т.н. Някой път и туй ще ви обяснявам. Така!
Атлантида е име, дадено от Безкрая. Пътят на Атлантите е бил Пътят към Безкрая – и тези, които са постоянствали в тази Безупречност, те са открили този Път в себе си. Толтеките са търсили Водата, т.е. Атл, Пътеводителя: те са открили, че Безупречността увеличава Безкрая в тях. Наистина е така! Ако си спомняте един от афоризмите на Старците, един от Старците казва (Учителят Мелхория мисля, че беше): Никога не нарушавай Безкрая в себе си! Значи: Никога не постъпвай така, че да обеднееш! Те са увеличавали Безкрая – и сам Безкраят ги е насърчавал в тази Безупречност. На Безупречните Орелът им е давал нещо от Себе Си, нещо от Безкрая. Така Толтеките ставали Орли и можели да прескочат пропастта на света.


ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА
(Трета идея за размишление)

Толтеките казват: Кое е насъщно важно? Това е срещата с Неведомото. Това означава – говорим само за един малък миг! – истинска, реална среща с Бога. Не говорим за въобразяване, не говорим за халюцинации или илюзия – говорим за натрупана истинска честна жажда и Безупречност, която води до тази среща. Тази среща е изход от човешките предели, изход от света. Само един поглед да ти даде Бог – не два погледа, не дълги разговори. Една дума! Достатъчно е цял живот да работиш за тоз’ поглед на Бога и за една Негова дума – две думи са много. Убедил съм се: една дума е достатъчна за хиляди години. Така!
След натрупани многобройни изключителни усилия в Безупречност, те се срещнали с Неведомото, Което е наречено Третото крило на Орела – и така те срещнали и видели неочаквана Светлина (тук става въпрос за Прасветлината: не светлината, която има полюс – тъмнина, а за Прасветлината, която няма сенки); видели неочаквана Светлина и разбрали, че продължителното и чисто търсене на Истината се отплаща със среща и с Покой. От тази среща се ражда Покоят; раждат се Вечност и Безкрайност. Те получили правото да изследват Непознатото. Те били наречени Висши Толтеки, Майстори Дракони (Дракони е друго име на Боговете). Третото крило е (според Толтеките) най-страшният източник – Неведомостта, най-висшата Истина, Абсолютната Истина. За да я видиш и да можеш да оцелееш, без да умреш, вътре в Духа си, трябва много дълго време да си се подготвял – това се нарича Пречистване, Смирение, Истинолюбие и така нататък – интензивен духовен труд. Затова е важно: многобройни молитви, докато срещнеш Това и можеш да Го понесеш.
Третото крило е ослепителният Източник – и тука Чистият (пак ще кажа) бива унищожен. Дълго време се е пречиствал, за да бъде унищожен, т.е. тотално изчезва неговото его и той възкръсва в Духа. Познава собствения си Дух, става Свободен Дух, Толтеките го наричат Еекатл – Свободен Вятър. Той бива унищожен, но се разцъфтява. Тука действа унищожението първо, а след него действа Възкресението; а както при Суфите пък действа Фана: т.е. Пълно разтваряне в Него. Щом си се пожертвал за Орела, придобиваш право да възкръснеш в Него. Тука се случва най-великото Сливане. Тука е скрит Древният Порядък, неизвестен за външните светове, защото този Порядък е нещо дълбоко, вътрешно. Бездната е тази идея, за която Лао Дзъ казва: „Най-трудно се отваря отворена врата!“. Тоест: Истината е винаги тук, но много трудно е да минеш през нея – трябва да ти е позволено, трябва да си спечелил Доверието. Тогава таз’ отворена врата виждаш, че е отворена – иначе тя пак е отворена, но за обикновения човек това е стена. Тази отворена врата е Безкраят и е винаги тук, но ти трябва да си стигнал до Висшата Безупречност, за да влезеш в Третото крило на Орела. Третото крило е Преизпълненост, която се спуска само във Висшата Безупречност: Вòйните още я нямат, но те вървят към нея. Тя се намира при Толтеките. Да носиш името Толтек означава (Толтек – става въпрос, Първа, Втора и Трета степен) да си извървял Пътя на Вòйните и да си влязъл в нови високи степени на Безупречност – т.н. Толтеките, или Майсторите, т.е. Вещите Същества, Вещите Хора. Вòйните умеят да преследват и да хващат своите чисти възприятия, но Пътят на Толтеките Майстори е друг и е по-дълбок. Те не се хващат за чистото възприятие, защото за тях то не е Тоталната гледна точка. Те умеят да не се хващат дотогава, докато Орелът не ги улови. Но някога и Вòйните ще станат Майстори и ще разберат това. Ще се откажат от дълбоките Истини, които знаят, за да им даде самият Орел (самият Бог) цялата Истина. Не дълбоки Истини, а цялата Истина. Тогава вече Вòйните ще станат Майстори Толтеки. Това е Път, това са степени на Пътя: Войнът пътува още в Тайната, но не му е позволено да пътува в Мистерията. Но и светът на Вòйна е много красив, защото той започва да разбира, че всичко около него е Тайна, и той почва да го уважава: камъка, тревичката, животните; и вървейки по този Път, Войнът става все по-смирен и все по-смирен. За Вòйна Разумността е всичко. За Толтека не е така – за Толтека Дълбочината е всичко. Дълбочината е Дракон – много по-дълбока от Разумността. Дълбочината е друга част от Орела. Има Толтеки, които държат на истинския Живот, но има други Толтеки, които се отказват от това. Забележете! Отказват се от истинския Живот, прекрачват нещо друго, прекрачват го... Те казват така: Орелът е по-дълбок от истинския Живот. Казано по друг начин: Бог е по-дълбок от твоя истински Живот. Бог е по-дълбок и от Юда, и от Христос. Бог е Целта. И те навлизат в Тайната на Орела. Така те получават нещо повече от истинския Живот – те получават Третото крило на Орела. Тука най-ниската степен е Блаженство. Само ще ви загатна: един човек, който е станал блажен, съжалява всички хора на удоволствието. Удоволствията са такива бедняци... както и да е!
Това беше за днес; другия път ще продължим.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #62 on: септември 30, 2017, 06:40:56 pm »
6 октомври 2015 г.

ЗОЛАЙРА
(Лекция 1)

ЗОЛАЙРА – ЩО Е СУФИ?
(Първа идея за размишление)

ИБН АРАБИ
(Лекция 2)

ИБН АРАБИ – УЧЕНИЕ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО
(Втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(Лекция 3)

ИЗ „ДИАМАНТЕНАТА КНИГА“
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗОЛАЙРА
(Лекция 1)

Египетска Суфи, наречена още Отдадената – слязла Божия Светлина. Това е Същество от Вярата на Славата. Когато била осемгодишна, казала: „Господи, нали, като се родих, заедно слязохме на тази Земя?“. Преданието казва, че Бог само й се усмихнал.
На деветгодишна възраст казва: „Аз съм винаги малка поради Величието на Бога. Още от дете си нямах мечти и затова си избрах Чистия Път“.
Забележете тез’, които са се посели от миналото, как говорят още от деца и по какъв път вървят.
На 11 години в един разговор майка й казала: „Ние сме семейство“. А тя отговаря: „За какво ми е семейство, ако не съм се оженила за Бога?“. Кратко, ясно – не може да е по-ясно.
По-късно казва: „Не са ми скъпи хората; скъп ми е само Бог“. Това е Първата Заповед на Библията: Любов към Бога; любов към хората е на второ място. Директно си го казва: „Не са ми скъпи хората...“ – защото, когато ти е скъп само Бог, Той ще те научи правилно да обичаш хората и с мярка. Когато Бог е номер едно – точно това вчера казах на пловдивската група, нали: „Кое е това, което трябва да избягвате?“. Отговорът е на Суфи, на Баязид Бистами, великия Суфи (след Ал Халадж) – казва: „Това, което трябва да избягвате, е духовните практики“. Забележете: каквито и да са практики. Трябва да се концентрирате само в Бога. Който е концентриран изключително в Бога, той почва да става неспособен на грешки, а който само практикува, но е поставил Бог на второ място, много ще има да практикува всякакви практики, но най-същественото нещо е Бог. Такъв е Пътят на Суфизма и затова ви говоря отдавна за него.
„Светът – казва още от дете – никога не е бил мой водач; той никога не знае къде отива. Истината е моят Водител.“
Често казвала: „Господи, позволи ми да страдам, за да не Те изгубя“. Тука говорим все за детската възраст, когато е била малко момиченце. „Позволи ми да страдам, за да не Те изгубя.“
„Бедността – казва – ме извиси, страданието ме благослови, а мъката ме освети.“ Ето как приема Дълбоката Душа нещата.

И така, Мъдростта на Золайра:

Скръбта ме научи да летя.
От страданието се раждат тайни цветя.
Чистият няма нужда от религия – той си е у дома, той живее в Бога. (Наистина няма нужда от религия. Няма нищо общо със Страшния Съд! Човек, който живее в Бога, нито мисли за бъдеще, нито за „Страшен Съд“ – той няма нужда от тез’ неща.)
Чистият действа като Истината.
Молитвата натрупва силата на полета в Духа.
Който познава Истината, познава и нейния Господар.
Скръбта ме радва, защото ми носи Дълбочина, която никога не виждам в радостта.
Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му.
Който е придобил Единство с Истината, светът не може да му влияе.
Помогни на злото с добро, защото злото е бедно.
Скърбя за тези, които се радват на живота. (Наистина: трябва да се радват на Бога и на Неговия Замисъл, на Неговата Воля, а не на живота.)
Чистата радост не идва от живота, а от познаването на Бога.
Не отключвай себе си, преди да си станал Храм.
Който е погребал себе си, той е съживил Бога. Който е съживил Бога, той е погребал себе си.
Който живее със себе си, живее в килия. Който живее с Бога, живее в Свободата си.
Който обича Бога, диша Вдъхновение.
Молитвата е постепенно изцеление на натрупаното старо, неправилно мислене. (Тоест – изцеление от злото.)
Бог се търси до Сливане; другото търсене не е истинско, то е болното търсене.
В радостта се провалих, но в скръбта израснах.
Който се грижи много за Истината, тя му дава решенията.
Ако злото изпие цялото море, то пак ще остане жадно.
Лъжата сее празнота и отчаяние. Лъжата е крадец на душа.
Що е безумен стремеж към Истината? Това значи Бог да те е погледнал. (Мога да го кажа по друг начин: кой е белегът, че Бог те обича? Знакът – това е силният, искрен човешки стремеж към Бога, към Истината. Това е мярка, че Бог те е обикнал.)
Трагедията на този свят е неговото лечение. (Тоест: само трагедията може да... бавно, и то бавно...)
(Сещам се само за бежанците, без да влизам в подробности, защото Истината е пак опасна, както атомната бомба... Това са същества, които са изоставили Бога и Същността си, изоставили са истинската Родина и търсят някаква друга, смешна родина, т.е. съвсем неправилно. И Бог се чуди какво ли да направи, дори използва ислямски тероризъм, само и само да ги събуди – да тръгнат да търсят истинската Родина. И отново е много трудно, защото, който е заспал, е заспал. А истинската Родина, нали... Например: една жена обеща да търси Бог, да си посвети живота на Бог и на Истината – и много лесно... Една възрастна жена прие тази от бежанците и живеят като майка и дъщеря. Искам да кажа: Бог има пътека за всяка Душа, ако тя се определи твърдо в Истината. Иначе ще скитат къде ли не и няма да си намерят място, нито в тоз’ свят, нито в която и да е държава, нито в Оня свят. Много елементарно и... Казвам ви това, защото се говорят там много общи приказки... Но който е изпуснал Същността, изпъдил Бога, много ще има да скита. Бог го кара да скита. Той ще го разиграва, докато някога се научи какво да търси, как да го търси и да го търси по правилния начин. Така, за малко само се отклоних.)
Ако имаш Бог в себе си, ти ще управляваш събитията на своя живот.
За да познаеш Тайната на Живота, трябва да станеш Правилният човек.
Бедността е дар за извисяване – не е наказание. (Това е дар за извисяване, защото, който е в Единство с Бога, бедността не е никакъв проблем за него, нито богатството – защото той е Правилният човек.)
Срещнал един дявол Золайра и й казал: „Може ли да повървя с тебе?“. Тя му казала: „Повърви“. Повървели и дяволът й казал: „Олеле, по какъв погрешен път си тръгнала! За мене е по-хубаво да се обеся!“. И я попитал: „Ти други пътища не знаеш ли?“. Золайра му казала: „Другите пътища ги изгубих!“.
Страданието те благославя – казва Золайра – не го разваляй. Страданието те благославя. (И Учителя казва: „Това е привилегия!“. Дошла е да ти помогне да се събудиш, за да не влезеш в мрачния демонизъм и в голямата тъмнина.) Страданието е Свещено Писание – казва тя, – а Любовта е царуващата Сила.

ЗОЛАЙРА – ЩО Е СУФИ?
(Първа идея за размишление)

Суфи е съживител на Бога в себе си.
Суфи се качва при Бога по моста от Светлина.
Суфи има строга бдителност: той не вижда света, той вижда само Бога. (Това означава голяма концентрация. Чували сте за ловеца на елени, който не виждал гората – така гонел елена... Това е концентрация, това е преследване на целта – няма гора.)
Суфи не чака Спасител, защото се е спасил от себе си.
Суфи е изпреварил живота, защото е умрял преди смъртта си.
Суфи е лишение: Суфи е човек, лишен от света. Суфи не вижда света, защото прекалено се е загледал в Бога.
За Суфи Смирението е Светилище.
Суфи е алчен за Бога – казва тя. И то, толкова алчен, че ако има замък, не го вижда. Ако има богатство, не го вижда.
Срещата с един Суфи е разговор с Бога.
Когато земните хора – казва Золайра – ме гледат, обеднявам. Когато ме видя един Суфи (има предвид Зун-Нун Мисри, за който съм ви говорил, друг египетски Суфи) – когато ме видя Зун, той не ме погледна; и оттогава все съм вдъхновена.
Суфи е богат с Бога – а дали живее в мизерия, или в дворец, все му е едно.
Суфи е пленник на Бога и така е влязъл в Бога, че не може да излезе.
Суфи умее да вижда само Бога; а дали ще вижда човека, детето, цветята, небето, наводненията, камъка или джамията – не е сигурно. Те може да са до него, но не е сигурно дали ще ги види – толкова се е загледал в Бога.
В Суфи няма свят: мястото на света е заето изцяло от Бога.
Дяволите обикалят около Суфи, но не пада и троха за тях.
Суфи не ходи в джамия – самият той е станал Храм, за какво му е джамия. Той е станал Храм на Бога. Суфи не е джамия; Суфи е Свобода. Суфи е Свобода в тяло – докато си отиде и стане Свобода без тяло.
Суфи е съкровище, което не се смесва със света.
Суфи пие Бога, а благодари на водата.
Един човек попитал Золайра, казал й: „Имам много проблеми!“. А тя му казала: „Че защо си се родил тогава? Човек е роден да разбере Бога, а не света и проблемите“.
Казва: Посрещнах празника на смъртта с дълбок поклон.
Ето това беше Золайра.


ИБН АРАБИ
(Лекция 2)

Вторият голям Суфи: персийският велик шейх, за който съм ви говорил и преди – Ибн Араби. Същество с огромно творчество и голям размах. Ако си спомняте: 857 книги – страшен творец! Страшно Вдъхновение! Оцелели около 550 книги. Монах, мистик и т.н. (преди обяснявах) – какво ли не... Голям Мъдрец и чак след това – учен. Нещата, които казва за Вселената, са много дълбоки, нямат нищо общо с тези общи приказки, за които говорят учените. От дете е склонен към Откровения и прозрения. На 22 години преживява Тайната на Мистичното Вдъхновение, т.е. Бог го е докоснал със Същност. Наричали го Ибн Араби, Море от Божествени знания; наричали го Потъналият в Океана на Бога. Това е Същество с истинска Преданост – Преданост, която е отвъд света и отвъд гроба.
Той казва: „Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен!“. (Подобни неща е казал и Мохамед... както и да е.) Преди да бъде Земята, аз бях вдъновен!

(Присъстващ в залата:) Извинете! Аз за първи път съм при Вас. Доколкото ми е известно, на лекции човек може да задава въпроси.
(Друг присъстващ:) Като свърши лекцията, е най-удачно според мен!
(Присъстващ:) Не разбрах как Суфи точно разбират Бога, каква е тяхната представа за Бог.
(Елеазар Хараш:) Те не Го разбират, а живеят в Него и се сливат с Него. Нямат нужда от неразбиране, защото, който Го разбира, не може да Го разбере. Който иска да разбере Бога, нищо няма да разбере. Бог не е създаден за разбиране, а да живееш правилно в Него. Както и да е! Иначе...
(Присъстващ:) Доколкото ми е известно, в Дълбока Древност, както мюсюлманите (те се прекланят, нали знаете, пред парче черен метеорит в Мека) – за тях винаги е имало един-единствен Бог: и това е Великата Майка Природа, или Великата Майка Вселена. Това е!
(Елеазар Хараш:) Ислямът е религия; Суфизмът е Любов. Суфизмът се...
(Присъстващ:) Запознат съм с Учението!
(Елеазар Хараш:) Добре!
(Присъстващ:) Благодаря!
(Елеазар Хараш:) Да.

Това е рядък Суфи за всички времена; наричат го още Златният Поток от Светлина в Суфизма.
Както казах: учен, светец, Мъдрец, аскет, Суфи; но неговият шедьовър е собственият му правилен и красив живот. Значи: не цитати, не някакви вярвания, а собственият правилен и красив живот. Това е изключителен Търсач с огромна енергия и творчество – както казах, над 800 книги. Той е съумял да влезе в Ядрото на Истината (както и Толтеките, за които сме говорили), от където е придобил правилен вътрешен поглед, т.е. поглед за Невидимото. Наричали са го, самия него, Златният век.
Казва: „Никога не станах роб на обществото, защото Аллах ме взе в Своите Ръце. Аллах е Божествен и Вечен, а обществото не е, обществото умира; избрах да служа на Аллах“.
И така, Ибн Араби е голям поклонник на големия Суфи, за който сме говорили, най-великия – Ал Халладж.

Така, какво казва Ибн Араби, Мъдростта му:

Аз следвам религията на Любовта.
Много хора познават Бог, но някак си общо; те не Го познават в подробности и затова те не са съединени с Него.
Този, който не е вкусил от Бога, не може да Го познае. (Тука отново се напомня, че Бог се познава чрез преживяване – и разбира се, сам Бог ти позволява това.)
Истинският човек е врата за постоянните Божествени Откровения.
И казва Ибн Араби:
Ти не си ти: ти си Той, но Той без тебе. И това не означава, че ти си нещо съществуващо, но това значи, че ти никога не си бил и няма да бъдеш. Само Той е! Ние живеем чрез Него. Неговият живот тече в нас. Ти нито изчезваш, нито продължаваш да съществуваш. Ти – това е Той, но без всякакви ограничения.
Хората, които познават Бога, прекратяват своето съществуване и чрез това придобиват знания за Бога и придобиват Бог в себе си. (Разбира се, тогава Бог заживява в човека, няма кой да Му пречи. Човекът е голямата пречка – но когато стане Мъдрец, той вече не пречи на Бога. Но ако това прекратяване не е правилно, те нищо не придобиват, нищо не узнават.)
Човек, който е потопен в Бога, вижда и чува чрез Бога, а не чрез себе си.
Молитвата е дадена, за да стане Бог Покоят на Душата.
Само Любовта може да разбере Битието, понеже тя е неговата Същност и тя е преди Битието.
Да Го видиш в Тайната означава да разбереш завинаги, че няма нищо подобно на Него; никакво сравнение, няма нищо подобно на Него.
Бог сътворява сам Себе Си в Чистите и в тези, които е избрал.
Вселената не е създадена от Същността на Бога, т.е. от Дълбочината на Бога, а от Неговите действия и качества, от Божественото Повеление.
Желанията вкарват човека в нереални условия. (Преди съм обяснявал: желанията не са Любов. Те са други същества, паднали същества.) Значи: желанията вкарват човека в нереални условия, в нереален живот.
Чрез избрания човек Бог привлича определени хора към Себе Си, призовава ги; а чрез други определени хора ги отделя от Себе Си. Защото навсякъде владее Божията Воля, и тя винаги знае какво прави и защо го прави. Той винаги прави нещата чисто, защото Той е виждащият, Той вижда отвътре.
Знаещите хора не познават Бога, защото Той не ги допуска в Своята Дълбочина – и затова те само познават нещо, но нямат правилните отношения, понеже те са знаещи, но не са любещи хора, не са Мъдри хора и нямат позволението.
Бог ни гони с какви ли не трудности, за да постигне близост с нас.
Суфи не отличава временното от Вечното: той ги е съединил. Той не отличава сътвореното от Божественото, защото живее във велико Единство с Бога.
Сам Бог е Истината без всяка религия. Важно е да стигнеш до тази Истина. (И преди съм ви казвал: Бъди Истинен, а не религиозен. Бъди Истинен!)
Не следвай Истинния човек, ако не си подготвен. Истинният човек лети в Бездна.


ИБН АРАБИ – УЧЕНИЕ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО
(Втора идея за размишление)

Казвал съм ви, че Вдъхновението е Четвърта степен. На най-ниското ниво се намира амбицията – тя е от ума; копнежът е от сърцето; стремежът е от Душата; и Вдъхновението е от Духа – нещо, вдъхнато от Бога. Вдъхновението наистина е нещо много Дълбоко. Най-красивото нещо в този свят са стремящите се и вдъхновените хора.
„Вдъхновението – казва Ибн Араби – е моята Тайна съдба. Вдъхновението ми дойде на гости, но ме отвлече завинаги. Вдъхновението е само за безумните по Бога – и аз бях един от тези безумни.“ Същото го казва и Рамакришна: „Блажен е този, който е безумен по Бога“.
Вдъхновеният човек не вижда препятствието. Той вижда Бога, а Бог отстранява препятствието.
Посветеният изглежда като обикновен човек, но сияе отвътре с Бога. Казвал съм ви: Мъдростта е скромна; знанието е гордо. Мъдростта е скромна и смирена – и винаги така ще бъде.
Вдъхновението е Древната храна – но то е заплаха за ума. Защо? Защото отнася човека в Безкрая, а умът не може да живее в Безкрая. Умът е... живее във времето; в Безкрая – за там той не е подготвен.
Вдъхновението е Дом на Духа.
Вдъхновеният човек има Тайна врата в сърцето си за общуване с Бога. Разбира се: той е изработил Чисто Сърце и има позволение тайно да общува.
Вдъхновеният човек няма съдба – той има Бог.
Вдъхновението – това е различен свят от стремежа. Стремежът все още търси: той е Търсач. Вдъхновението е пристигнало. Вдъхновеният човек е намерил. Казвал съм ви: думата намерение не е като желанието – желанието търси, но не намира. Думата намерение означава да намериш.
„Ти си вдъхновен – казва Ибн Араби, – когато си се слял с Него.“
Във Вдъхновението има допълнителни Очи и допълнителна Сила.
Вдъхновението е Древният Път, Изначалният Път.
Вдъхновението не е от света. То е съставено от Дух и Истина, които са в Единство.
Вдъхновението е слуга на Безкрая, Глас от Безкрая.

И казва Ибн Араби:
Вдъхновението и скалите го познават.
Вдъхновението е Божие Присъствие. (Това означава, че ти си извоювал Духа си, Изначалната си природа.)
Стремежът е Път към Бога, а Вдъхновението е взаимоотношение с Бога.
Вдъхновението е Сливане с Бога. Сливащото се е Единно с Бога. (Това, което се слива, е вътре в Бога, то е в Неговото Битие. А другото – то само се подготвя, и пак – благодарение на Бога; но то е едно по-ограничено Битие.)
Който е изчезнал в Бога, е влязъл във Вдъхновението.

Казва още:
Що за Любов е тази, че отнема Духа ми?
Този, който познава Вдъхновението, познава себе си. Този, който познава себе си, счита Неговото съществуване, Божието, за свое съществуване. (Тука е красотата на живота, защото Божията Воля става твоя – и твоята... Едно от най-красивите неща, които се случват в живота: двете воли стават Едно.)

Истинското Вдъхновение е висока степен на Любов; а когато човек достигне до степента Любов към Бога, той вече слуша чрез Бога, вижда чрез Бога, говори с Него и чрез Него и същевременно е много скромен, много смирен. Тази висока степен на Любов – тя е методът, който отключва, казват Суфите, Заук. Заук означава Вкусването на Бога. Който Го е вкусил, погребва света, погребва гроба. Той вече е Вдъхновен Дух отвъд умствените игри на света. Инструментът за вкусването, за познаването на Бога, е Сърцето – Чистото Сърце на Мистика. Това е Древното, Изначално Сърце, преди да слезе то на Земята и да придобие сътвореност. Това е Чисто Духовно Сърце. След време ще говорима за Наука за Чистото Сърце според древните египтяни.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(Лекция 3)
Казва:
Има едно страшно Око в света, Което вижда всичко и въздава на всекиго точно.
Когато – казва Учителя – Ми се говори за къси срокове, Аз си затварям очите. (Има хора, които искат бързо да постигнат Истината, преживяването на Бога. А някой път нещата стават много бавно. Спомняте си оня случай за дъба и за тиквата: един ученик искал да стане Мъдрец и отишъл при един Мъдрец и той му казал: „Какъв искаш да станеш – тиква или дъб? Ако искаш тиква, за 6 месеца ще станеш; ако искаш дъб – 200 години“. Така че човек трябва да се въоръжи с голямо постоянство, искрено постоянство, голямо търпение, за да може правилно да пътува към Бога.)
От пълната Истина – казва Учителя – хората умират. Няма да ви казвам цялата Истина, а малко по малко, за да оцелеете.
Най-опасният човек в света – казва Учителя – съм Аз.
Днес Аз говоря само на Моите Братя, а не на външните.
Който иска да дойде при Мене, трябва да изгуби всичко.
Това, което Аз ви говоря, не е съгласно с Църквата. Моето Учение никога не е съгласно с Църквата – то е съгласно с Бога.
Казва: „Готов ли си?“. „Не съм.“ „Тогава иди на лявото Слънце – казва Учителя – и когато се умориш, ела при Мене.“
Човекът на Новото Учение живее и в Тъмнината; другите тук не оцеляват, но той живее и в Тъмнината.
Всеки, у когото има условия – казва Учителя, – Аз му помагам.
Казвал съм ви (пак думи на Учителя): Не може да помагаш на всеки човек – трябва да има условия. Не можеш да наливаш вода в затворено шише. Трябва да има условия, и то разумни условия.
Светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло: цялата работа е в човека. Няма никакво зло и грешка, защото Велика Воля ръководи всичко.
Ако не добиеш Абсолютната Чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. Все ще питаш, но няма да намериш това, което търсиш.
Господ не се нуждае от добри хора – казва Учителя. – Той се нуждае от Истинни хора, от предани хора.
Не отлагайте за следващия си живот, защото ще се влоши положението. (Някои мислят, че имат много време да отлагат Пътя си към Истината, но понякога се стоварват съвсем други събития.)
Казва:
За Бога никога няма сектанти в света.
Официалната наука няма да донесе нищо на човечеството; ще му помогне онази Наука, която официално не се приема.
Ако по някой път помощта не идва, това зависи от онова колебание на вашата воля.
Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.
Казвате: „Бог е Любов!“. Бог е Любов, но само за разумните хора.
Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не.
Ако сте от щастливите хора, Аз ви съжалявам. (Преди време говорихме защо щастието е наказание. Няма да повтаряме.)
Този начин, по който хората живеят, означава, че няма разрешение на техните въпроси.
Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази Велика Школа – заради... заради едно непослушание.
Ти най-първо трябва да се освободиш от злото, после трябва да се освободиш и от доброто, за да станеш Истински Човек. (Ще обясня какво искам да кажа. Това, което и преди ви казах – Учителя казва: „Аз не искам да сте добри, а Абсолютно добри“. Това означава, че добрият човек при един натиск може да стане лош. Абсолютно добрият ще се вкорени в Бога, както оня случай с Ал Халладж...)
Много – казва Учителя, – много е тесен Пътят.
Аз не съм нещо материално.
Казвам: ела в Моята Светлина и живей, пък Аз ще си почивам в твоята тъмнина.
Които търсят лесния път, всякога са изопачавали Моите думи. Няма лесен път, всеки ден сте под зорки погледи.
За да бъдеш монах, трябва да поставиш Бог на първо място.
Един човек, който не обича учението, приложението и изпълнението, той не Ме обича.
Не ходиш ли в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, всички Учители да се съберат заедно, нищо не могат да ти помогнат.
Гледайте да влезете в Тесния Път.
И ако ти обикнеш природата, а не обикнеш Бога, природата не може да ти помогне и не може да те обикне.
Казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако и ти се промениш – това е нещо съвместно, това не е само Бог или само ти.
Има причини, заради които Невидимият свят не ви дава онези начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. (Мога да го обясня така: ако ви дам някои правила, и вие не ги изпълните тотално, аз правя предателство на Учителя и на Божието Учение. Затова има много дълбоки правила, които остават извън книгите.)
Ако продължите в този Път, ще дойде съдействието. (Става въпрос за Истинолюбието.)
За да бъде човек в Духовен смисъл ученик, това е определено от хиляди години. (Не човек, а ученик. Обяснявал съм разликата.)
Ако вървиш в закона на злото, ще опиташ злата Воля на Бога.
И казва:
Аз не искам хора, които ще ми бъдат верни само до гроба.
Който вярва в Бога, Огън го очаква, пещ го очаква. Който не вярва, очаква го гроб.
Нищо в света не може да ви спъне, ако вървите правилно към Бога.
Мене на Земята нищо не Ми трябва: нито къща, нито общество, нито народ, нито човечество.
И казва Учителя:
Хубавото е извън Земята.
Смисълът е нещо Отвъдно.
Питат се – казва Учителя: „Ако Той замине, ако Той умре, кой ще ни ръководи?“. Чудни са тия хора! Слепи ли са?... Защото ръководството е винаги вътрешно.
Аз мога да направя живота пълен на всеки човек – казва Учителя, – но какво ще направи този човек с тази Пълнота, ако той не е узрял за нея? (Както преди говорихме за изобилието: затова не идва изобилието – защото човек не може да го управлява.)
Целият свят да се превърне на кал – казва Учителя, – ти трябва да любиш.
Вървете в Правия Път без смущение, че работите ви не вървят добре. Не се безпокойте. Ако вървят много добре, може и да не потърсите Бога, както трябва. Затова радвайте се, че и не вървят добре.
Откажете ли се от Бога – казва Учителя, – ще ви кажа „Сбогом!“.


ИЗ „ДИАМАНТЕНАТА КНИГА“
(Трета идея за размишление)

Аз познавам древните цивилизации, но не принадлежа към тях. Аз съм от Ядрото на Бога.
И казва:
Не можеш да мислиш по човешки начин – и да Ме познаеш.
Да Ме разбереш – казва Учителя – означава да влезеш в Живота на Бога.
За Мен дори и Вечността е бедна. (Казах ви една предна мисъл на Учителя: Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността. И казва, че има и Същества, които трябва да бъдат спасени и от Вечността. Говорил съм ви за разликата между Вечността и Безкрайността.)
Който е в лъжата, е в света – такъв човек няма път към Мене.
Не съм дал – казва Учителя – на Ангелите да познаят Смисъла на Живота.
Който се кланя на съдбата, не Ме познава, но който се кланя на Истината, ще му Се изявя.
Аз съм богат с Бог, а не със Себе Си.
Аз съм отвъд съществуването – казва Учителя.
Аз съм в опита и извън опита.
Аз съм Реалността – не търсете бъдещето. (Тука говори от името на Великото Единство с Бога. Той същото го казва: Аз и Отец Ми Едно сме.)
На Чистите им давам необикновен Поглед.
Позволено Ми е да боравя с Древната Сила, но Аз никога не злоупотребявам с нея.
Никога не съм живял на Земята: малко само я разгледах.
Имам власт да променям събития – казва Учителя. (И това се е случвало много пъти.)
В Мене тече Древност. (Не минало – преди ви казах за разликата между Древност и минало.)
Никога не съм търсил Църква или религия, но само Бога. Кой ще Ме упрекне за това?
Да имаш Жезъла на Бога – това е самото Единство.
Който познава умението да се учи, се приближава към Мене.
Аз съм най-Древният Път към Бога.
Ако вкусите от Моето Присъствие, вече няма да сте човеци.
Моите най-дълбоки ученици имат другото Знание – правилното Знание.
Помнете: създателят на страха не може да устои на усмивката на Слънцето.
Нямало е светове, когато Аз съм бил.
Някой казва: „Аз те виждам“. И Учителя отговаря – казвам му: „Не можеш да Ме видиш: Аз съм над виждането“.
Помнете: стремежът към Истината е Страж.
Казват ми: „Знаеш ли, че Библията е Боговдъхновена?“. Учителя казва: „Че Аз съм Боговдъхновен, това го зная от милиарди години; а дали Библията е Боговдъхновена – това е друг въпрос“. (Тоест: ти трябва да си вдъхновен, а не Библията. Ти трябва да си запалената свещ, а не да палиш свещи.)
Ако сте будни – казва Учителя; – обидите ще ви радват. (Тоест – няма да се поддавате.)
Ако си станал много добър, ще се отдалечиш от Мене.
Никога не устройвайте живота си без Бога.
Тайната на отричането от себе си е велико придобиване на Бога.
Когато няма изгрев, Аз пак ходя да посрещам Бога. Имам в Себе Си изгрев и го посрещам.
За Истината обясненията не означават нищо. Важното е дали живееш в Истината, а не какви понятия имаш.
Защо Бог е Благ? Понеже е ослепителен, Бог е слязъл и е станал Благ. (Вие знаете, че думата Бог е малко или много изцапана, думата любов – също, но думата Благост все още не е изцапана – много специална дума. Някой път ще говорим за нея. Той е станал Благ: така Той е станал поносим.)
Окото на Бога вижда всяко неустроено кътче и в мравуняка, и във Веселената. Защо? Защото сам Той е създал нещата и Той е Устроителят, Той ги устройва.
Любовта е Вечна; Вселената е временна. Религията е временна; Любовта е уединена Вечност.
Вселената и светът са извън Бездната, т.е. извън Безкрая – и поради това те са една огромна илюзия. Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от Ядрото на Бога, от Ядрото на Древния. Излъчената Вселена е ограничена Вселена. Тя е поставена в затвора на времето, а съществата могат и да влязат, и да излязат от нея.
Който е познал себе си и Древния Път, тръгва... Той може да излезе от ограниченията на света и Вселената.
Древен и Велик Разум наблюдава цялата Вселена – казва Учителя.
Учителя, Който ви учи, е Безкрайността.
Ако Старецът е в човешки облик, това не означава, че той е човек.
Единната Древна Сила е слязла и е станала всичко, без да губи своята Скритост.
Аз съм станал Учител поради движението си надолу. Но когато се връщам, Аз не съм Учител: Аз съм Безкрайност.
Ако се движите в Моята посока, ще изчезнете и тогава ще се срещнем. (Става въпрос: ще изчезне егото, ще изчезне умът – и тогава ще се срещнем.)
Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #63 on: октомври 01, 2017, 10:45:20 am »
3 ноември 2015 г.

ФЕН ШУЙ
(Лекция 1)

ФЕН ШУЙ: ЕНЕРГИИТЕ
(Първа идея за размишление)

БУДИЗМЪТ
(Лекция 2)

БУДИЗМЪТ
Продължение
(Втора идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА СТАРЦИТЕ
(Лекция 3)

СТАРЦИТЕ ЗА ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)



Да си направим ограждащата формула.



ФЕН ШУЙ
(Лекция 1)

Домът на човека – това е проекция на неговото съзнание. Когато ти се разхождаш в своя дом, ти пътешестваш в своето съзнание.
Фен Шуй означава особена постройка на съзнанието в името на постигане на своята Скрита цел. Със своето съзнание ти можеш да си създадеш Свят, който преодолява света.
Що е съзнанието? Вътрешният дом на човека. И тука трябва да царува Редът и Порядъкът. От тука започва истинският ред. Бог може да живее само в устроен дом – тоест в едно устроено, Чисто съзнание. Без едно Чисто съзнание цялата енергия се обезсмисля.
Фен Шуй е едновременно Тайна наука и точно изкуство.
В чистите мисли и постъпки – казва Фен Шуй – никога няма загуби, няма обедняване: нито материално, нито духовно. Тука е успехът. А що е успех? Въобще кой е истинският успех в живота? Това е Истинската Любов към нещата. Тази Любов е едновременно блага и строга; тя има мярката в себе си; тя е Целта. Древните знаели, че първият и задължителен успех, който трябва да се постигне, е Чистотата – после идва Разцъфтяването.
Чистото Фен Шуй може да донесе огромни потоци от енергия – то има такива методи; но ако човекът не владее себе си, енергията става разрушителна. (Казвал съм ви една египетска поговорка: „Изобилието е проклятие за неподготвения човек“ – той не може да го управлява.)
Целта на Фен Шуй е придобиване на Чистото съзнание – и чак след това нещата започват да стават правилни.
Фен Шуй е стратегия на енергийните отношения. То е метод за такова подреждане на нещата, че те да създават чисти потоци от енергия. Например: чистите мисли и постъпки са особен род инвестиция. (Това, което казва и Брат Михаил: „Инвестирай в Истината“. Там е главната инвестиция – всичко друго е последствие.) Значи: чистите мисли и постъпки са особен род инвестиция: те са натрупване на самото Процъфтяване. Не говорим само за материално – то е последствие, то е нещо странично, но то идва. Първо е Духовното Разцъфтяване.
За Древните даже и бедствената ситуация е успех. (Ето защо говорим за Чистото съзнание.) Даже и бедствената ситуация е успех. Защо? Защото те имат особени Очи – Очите на Дракона. (Тоест те имат правилно отношение: към Бога, към Орела, към Истината. От там нататък Той им дава правилни отношения за всички други неща. Значи: те взимат мярката си от Него. Понеже са се посветили на Него, те взимат от Него мярката. Когато Бог в човека се среща с бедствието, такъв човек си остава радостен. Но този свят е изгубил това Древно изкуство – това е старото изкуство, наречено Фен Шуй.)
Тука ще направя едно малко отклонение: знаете, че имаме един брат – мисля, че е тука: пилотът, който кара самолет; няма значение... Ще кажа какво си поговорихме преди време – исках да ми разкаже нещо, така, някаква случка със самолета: „Както си карах над океана, замръзнаха крилата на самолета – много сняг, много студ, всички уреди отказаха – и няма никакво пропадане!“. И двамата се засмяхме и много приятно ни стана! Аз се зарадвах, защото си казах: че какво значение има за Бог дали работят уредите? А пък, ако работят, Бог пак може да потопи самолета. Колко е просто! И така ни стана много приятно! Както и да е... Искам да кажа: за Бог е без значение, всички тези неща, защото Той е двигателят на всичко. Когато си в Единство с Него, нямат значение тези опасности. Даже те каляват човека, издигат го, възвисяват го и т.н. Много такива примери има. Така!
Значи: това е Древното Фен Шуй изкуство.
Тази радост – Мистична – в човека, тя превъзхожда всички видове бедствия.
Правилният избор е в това, че този, който е избрал Бога, е решил главния въпрос; той вече е заживял в изобилието на Бога. (Няма значение дали има, или няма – той е в Единство с Бога: в пещерата, в пустинята, навсякъде, той има това богатство в себе си, което е повече от богатството – това е Бог в себе си. Затова Учителя казва: Аз съм богат с Бог в Себе Си. Оттам почва реалното богатство.) Той е заживял в изобилието на Бога, в Свободата на Бога. Изобилието – говорим, другото изобилие, човешкото, когато е дадено на земните – то изкривява всички тези, които нямат правилно отношение към Бога. Това означава, че дали са богати, или бедни, те ще бъдат наказани, ще станат кармични и ще бъдат изкривени от своя път – това е вече черното изкуство, в което човек пропада: независимо дали е богат, или беден, той изгубва, просто, своя Път. Няма по-лошо нещо – да изгубиш Пътя си! Само Любовта към Бога може да създава правилните неща и правилните проявления. Всеки, който има това правилно отношение към Бога, той е строител, той си е построил Чисто съзнание – красив вътрешен Дом. Не мебели, подредени хубаво, а първо – красив вътрешен Дом. Щом не си подредил себе си, какво друго можеш да подредиш?
И така, истинският вътрешен Дом се създава в тънкия свят на Душата – това е нашият Невидим Дом. И тука се намира Древното изкуство, наречено Фен Шуй. Нашият вътрешен Дом е Свещен – това е нашият Храм и всеки трябва да го пресъздаде. Този Дом, или Храм, всеки го носи в себе си. Казано по друг начин: първо трябва да имаш Душа, а после – дом, после – къща, после – апартаменти, ако искаш – и пещери, каквото и да е, но първо трябва да имаш Душа, трябва да се домогнеш до нея.
На по-дълбоко ниво Фен Шуй е изкуство, което води дотам да се зародиш в собствения си Дух. (Голяма разлика има между Дух и Душа – казвал съм ви някои неща, тука няма да се спирам.)
Ако се научиш да контролираш мислите си, все едно е тогава какво става със света и всичко около тебе. Защо? Защото, чрез контрола, ти имаш свой вътрешен Дом: имаш правилен начин на мислене – това е самият метод, самото подреждане на живота. То започва от така наречената Правилност – оттам всичко друго вече няма избор, всичко се подрежда. Правилният начин на мислене привлича, според Фен Шуй, Истината – Която пък открива Пътя, по който нещата се подреждат. И всичко това е естествено. Без правилния начин, ти все ще устройваш живота си фалшиво. Защо? Защото ще бъдеш извън Истината, извън Реалността, а само Тя може да подрежда живота – Реалността.
Целта на Фен Шуй е Себепознание и Любов към Истината. Целта на Себепознанието е да те освободи от илюзиите на твоята менталност, т.е. на твоята мисловност. Древният Фен Шуй е особено Себепознание, т.е. особен начин на живот, скрит живот в Истината.


ФЕН ШУЙ: ЕНЕРГИИТЕ
(Първа идея за размишление)

Защо зимата си отива, когато дойде пролетта? Защото пролетта идва с особен род енергия и тази енергия е натрупана – и тя пропъжда зимата. Зимната енергия няма защита срещу енергията на пролетта. Пролетта е една натрупана енергия, която се преражда с нов възход. Смъртта... Смърт няма, има само оттегляне на енергията. Отрицателните мисли във Фен Шуй се отричат напълно. Защо? Защото те блокират енергията и оттам блокират Разцъфтяването и въобще развитието, и то на съзнанието.
Истинската енергия, успялата енергия – казва Фен Шуй, Древният Фен Шуй – това е (забележете!) Благата енергия.
Тука пак ще направя едно малко отклонение, макар че догодина ще говорим по този въпрос. Истинските Майстори по бойни изкуства, тяхната крайна цел е именно в това – и те го постигат, иначе не могат да бъдат наречени Майстори: Благата енергия. Те трябва да постигнат задължително почит към живота и към всичко живо – тогава могат да носят титлата Дзен Майстор, Даоски Майстор, Майстор по Айкидо и т.н., и т.н. Ако не са постигнали това, остават в техниките, означава – в бъдеще. Но това е целта. А кои постигат и могат да бъдат наречени Майстори? Само Чистите по сърце. Ето, виждате накъде водят... И много в бойните изкуства са постигнали това – Майсторите. Те знаят къде са отишли и къде водят другите; а които имат само агресия и не обичат Истината, те ще си останат в някаква дисциплина – и това е нещо.
Така!
Лошите мисли и чувства създават енергия, която не може да привлече нито здраве, нито успех, нито един елементарен положителен път.
Любовта към Бога е тази, която осигурява Благия поток, тъй като Той е майстор на Благостта. (Думата Благост друг път ще я обяснявам: рядко силна дума въобще. В малко езици я има. В българския тя присъства. Според Учителя тя е по-дълбока от думата Бог и по-дълбока от думата Любов. Думата Бог и думата Любов малко или много от хората са изцапани. Тази дума не може да се изцапа: толкова е дълбока, толкова е тънка, толкова е фина – и тази Благост произлиза от Тайната на Бога.) Именно в този Благ поток, в тази енергия се намира, според Фен Шуй, изобилието. Който е намерил тази енергия, той забравя всичко. (Тоест: какво е религия, догми, спорове, недоволства – защото всички тез’ неща развалят Благата енергия – защото той е влязъл в Благия поток. Там няма капка недоволство, капка критика, защото вътре в Благия поток ти си устроен. Не може да имаш Бог в себе си и да искаш нещо друго. Ти имаш вече най-важното: Правилността. В Древния това е Благият поток, Древният поток.)
Правилното отношение привлича най-тънката живителна енергия, която строи нашия вътрешен Дом, нашето съзнание. (Защото какъв дом може да има един недоволен човек? Какво може да устрои такъв човек – независимо дали е богат, или беден? Въобще какво може да направи? Нищо не може да направи. Дори да има замък, този човек си остава извън Благия поток, т.е. никакъв успех, никаква Правилност. Кармичен живот – живот, достоен за съжаление.)
Казва Древният Фен Шуй:
Заобикаля ни всякога чиста и сияеща енергия. Тази специална енергия се нарича Шън Ци: тя търси Храмове, т.е. чисти места, Чисти сърца. И там, където има Любов, равновесие, чист въздух, Шън Ци е трептяща, красива, жизнена, лъчиста. Тя се движи тихо като вятъра, тя обича и чистата вода. Но ние сме заобиколени и от друга енергия, наречена Ша Ци: една опасна енергия – това е старото космическо дихание, старото, втвърдено земно мислене. Това е енергията, която спира развитието, растежа и понякога задушава човека и дори го убива. Но до това се стига, когато тази енергия също е била дълго време натрупвана.
Всяка мисъл се нуждае от енергийно хранене, докато се реализира и сбъдне. (Значи: тези мисли, които поливаш... Мислите са като семената в почвата: посяват се в мозъка и някога ще поникнат. Колкото повече ги поливаш, толкова по-добре.)
Казва Фен Шуй:
Откажи се от лошите си мисли и постъпки, за да помогнеш на енергията в себе си да тече. Този, който е допуснал Ша Ци (опасната енергия, тъмната) да тече в него, тогава в него расте безпокойството. (Има – няма случки, има – няма събития, той се тревожи – това е качество на ума. Все едно е дали се случва нещо, дали болестта е истинска, или въображаема. Няма значение даже дали има болест. Той подозира, той се безпокои, той се тревожи, той допуска, допуска безпокойство. Какво означава допускане? Отваряш широко вратата – това е приемане. Секретът е, че колкото по-лошо става, толкова повече трупай Шън Ци – Благата енергия; не питай „Защо?“, не казвай, че това е шега. Имаме такива хора, които смятат, че това е шега... Не питай – изпълнявай; защото после, като стане късно, просто ще е късно.)
Това е изразено в Библията с две думи: „Само вярвай!“ – но тука е казано в много чист смисъл: ако ти си един... Ще обясня. Ако ти си един много твърд оптимист, но не работиш върху себе си, ти ще изгубиш своя оптимизъм. Но ако работиш много върху себе си, този оптимизъм ще се превърне в Чиста енергия и по-късно – в Чиста Духовност: това е спасението от оптимизма, иначе той също е провал. Оптимизмът ще те заведе в песимизъм – но ако ти можеш да го заведеш, да заведеш себе си в Чистата Духовност, оптимизмът, който се превръща в песимизъм, ще отпадне, той ще бъде преодолян, т.е. ще се спасиш от него. Но трябва да работиш усърдно върху себе си, докато го закараш... Иначе, запомнете: оптимизмът има свойството да се самопогубва. Може да изглежда приятен, но в крайна сметка, при един голям неуспех или тежка болест, или провал, той се обръща и става песимизъм – което означава, че няма основа. Основата е Чистата Духовност – затова той трябва да бъде заведен там. Именно поради липсата на Духовност, той се самопогубва и проваля. Може да е бил 10 години оптимист и изведнъж го гледате: „доволно“ отчаян. Оптимизмът се нуждае, по друг начин казано, от една по-висока степен на съзнание и енергия. Отрицателната енергия Ша Ци е натрупана от нашето минало, когато не сме слушали Истината. (Какво сме слушали? Просто: хората, Църквите, обществото, какво ли не, училището... Знаете какво казва Учителя за училището: влизаш с един дявол в главата, излизаш с 10; взимаш диплома, нямаш характер – нищо нямаш. Затова трябва да поведеш себе си към истинско Училище: към Истината, към Себепознанието – независимо дали си ученик, или не.)
Значи: слушали сме излишни неща.
Правилният начин на мислене привлича Висши Същества – именно те уреждат живота, те могат да го подредят, те имат власт. (При най-голяма безработица, те имат власт с лекота да ти устроят живота. Всъщност безработица няма. Бог има работа и за най-малката мравка, но трябва да Го познаваш, трябва да знаеш как да действаш.)


БУДИЗМЪТ
(Лекция 2)

Будизмът казва:
Всичко, извършено с непривързаност, е добродетелно. (Учителя казва: „Всяко нещо, направено с Любов, е добро“.)
Ако умът е обзет от желания – казва Будизмът – и при това положение човек тръгне да търси Истината, той няма да Я намери. Истината си остава скрита от него.
Всичко в този свят е нещо друго – освен семената. Семената са най-важното... Това, което сееш, това, което мислиш продължително – това е твоето сеене. Това е едно от най-важните неща в твоя живот: това е твоето бъдеще.
(След време, когато ще говорим за Орфей, догодина, ще видите: това е човек, който е по-дълбок от „Седемте чудеса на света“; това е човек, който е постигнал Тайна, Дълбока Тайна в себе си – нещо много Мистично, нещо, което е над духовността. Но той не е земен, нали – това е съвсем друг, неземен свят. Разбира се, имало е тракийски жреци на по-високо ниво от него, но това е друг въпрос. Но Орфей е постигнал нещо, което го няма в света, защото е изключил света.) Така!
Казва Будизмът:
Отсечете корена на дървото – и листата ще увехнат. (Ще преведа. Отсечи ума – и светът ще увехне... нечистият ум: и светът ще увехне.)
Този, който се вкопчва в ума, никога не може да види Истината.
Капанът се създава, според Будизма, от вашия избор. И затова – пазете будно Безграничното от безпорядъчни мисли.
В тревожните чувства се подвизават същества грабители.
Никога не дружете с тези, които ви отклоняват от Пътя.
Казва Будизмът:
Може да имаш вяра, старание и знание, и пак да се отклониш – ако си изпуснал Будността.
Ако си преодолял своя гневен ум, хиляди врагове си преодолял.
Властта, сама по себе си, не притежава власт. (И затова хора с голяма власт, когато Бог се намеси, в един момент, утре, могат да останат без власт. Само Бог има власт. Тези, които си въобразяват, че владеят, нищо не са разбрали.)
Същността на Будизма е (забележете!) две думи: неуморно наблюдение – непрестанно наблюдение, непрестанна Будност. Обикновените нямат самоконтрол, понеже нямат тази Будност – и затова те нямат власт над ума.
Който не контролира своите мисли, той неизбежно се заблуждава.
Пустотата в действителност (т.е. Безкраят) не е Пустота, а Истинско Царство. (Именно от там идва Орфей, от там идва. Той идва от етера. Музиката му идва от Безкрая. Музиката му няма нищо общо с човешката музика – това е музика на Светлината. Съвсем друг Път, съвсем друга посока, съвсем друга идея.)
Търсиш ли – казва Будизмът – с ума си, никога няма да намериш. Търсенето е Душа – чиста, възвишена, Висша Душа: тя е Търсачът. Умът трябва да бъде овладян, да не пречи. Търсачът е Душата – умът трябва да е овладян. Вие търсите – казва Будизмът – на друго място и затова не може да намерите успокоение.
Ако човек истински изучава Пътя, той не търси недостатъци в окръжаващия свят, т.е. той не се цапа, не се заразява, не се занимава със странични неща.
И казва Будизмът:
Използвай ситуацията и не давай тя да те използва.
Истинският човек, и когато е напрегнат, е господар на положението. Щом си господар на положението, там се намира Истината, там е Буда, там е Бог.
Когато във вас се заражда, макар и само за един миг, мисъл за света, вие вече сте зависими, вие вече сте в отклонението. Говорим само за един миг – вие вече сте в отклонението.
Блуждаещият човек не се движи.
Просветленият човек никога не може да се изцапа, защото той вече е друга вода. Той толкова е трениран, че той не може да се изцапа.
Постъпките на Мъдрия човек, независимо дали са добри, или лоши – те са Дълбоко осмислени.
(Обикновеният човек може да ви помага и да ви прави услуги – аз предпочитам Мъдрецът да ви пречи. Ако Мъдрецът ви пречи, той ви прави Тайна услуга, много по-Дълбока, отколкото всички обикновени хора, които... Защото Мъдрецът винаги знае какво прави – той действа чрез Бога; а обикновеният човек действа чрез паднали духове. Цял живот да ви прави услуга, може да стане много по-лошо. Мъдрецът може да ви направи спънки, дори в известен смисъл да ви обърка живота, но после така ще ви повдигне, такива неща ще научите... Така че Мъдрецът е винаги съзнателен, винаги знае какво прави – без изключения. Обикновеният човек никога не може да постигне това.)
Ако не осъждаш другите, ще можеш да правиш това, което желаеш – казва Будизмът.
Бедността през този живот – казва Будизмът – е кармично наказание за алчността в предишния живот. Значи: алчността в предишния живот сега е бедност. Това не е недостатък на пресметливост, а законна предопределеност от кармата. (Значи, и бедните хора могат да пресмятат много хитро, но не им е дадено. Както и да мислят, те трябва да научат уроците – и ако съумеят бедността да ги направи много честни, те ще се върнат обратно. Някои мислят, че хазаите не проявяват милост към тях. Има хазаи, които дават жестоки наеми – пример.)
Будизмът казва...
Някои мислят, че хазаите не проявяват милост, но всъщност работи кармичният закон. Тоест: тези, които не могат да различават, все още имат лъжливо знание. В миналото те са взимали и са давали скъпи наеми, и сега просто всичко се връща. Ти може да искаш малък наем, но ти си бил продължително време жесток. Сега трябва да научиш добре уроците си, за да може след време да знаеш какво искаш. Иначе, и да искаш, и да не искаш, ще изстрадваш тези неща.
Пробуждането идва от благородни намерения и от предана доброжелателност.
Никой не може да измени Истината и никой не може да Я подобри – Истината си е Истина.
Доброжелателността е Истинската религия – казва Будизмът.
Никой не може да очисти друг човек – това е лично дело.
Тези, които виждат в света двойственост, са достойни за съжаление.
(Подобно нещо казва и Великият Суфизъм: „Ако освен Бога ти виждаш и нещо друго в света – това е позор“. Ще обясня. В политиката, в Църквата, макар и в застой, тайно работи Бог. На ниско ниво – но там е и Бог. В опасните животни, в благородните животни – все е скрит Бог. Хората може да помислят, че лъвът е опасно животно и хищник. От къде идва този гняв в лъва? Казано е в Окултната наука: „Това е Божий Гняв“. Той знае кого да разкъсва и кого – не, защото Той е мярка. Той знае как да учи хората и как – не. Така че всичко е в Ръцете на Бога. И Той е направил лъва не да бъде агне или слон, а да бъде лъв. След време ще говорим пак за животните. Така!)
В резултат на незнание, човек възприема скъпоценния камък като парче тухла.
Колкото повече се увличаш от умствеността (умствените игри), толкова повече се отдалечаваш от Истината. Умът живее в смущението и там се погубва.
Когато нещата не ви вълнуват, това означава, че сякаш тях ги няма. (Значи, ако съумееш да направиш така, че нещо да не те вълнува, то започва да умира. Ако една тревога голяма, безпокойство, не я поливаш, тя ще увехне. Но ако много мислиш и я викаш, и все мислиш за нея... Има една сестра, дето така идваше при мен – и като дойде при мен, почва да си повтаря: „Добре ми е! Добре ми е! Добре ми е – каза, – обаче, като изляза от тебе и тръгна, почвам да повтарям: „Зле ми е!“. А то е толкова просто – да продължиш да повтаряш. Това си е твое, можеш да го направиш твое.)
Когато нещата не ви вълнуват – казах, – значи, все едно тях ги няма. Трябва да направите така, че да не ви вълнуват.
Покоят е недостъпен за ума. Ако умът влезе там, той изчезва. Той няма живот – той трябва да изчезне, за да може човек да влезе в Покоя. Ум и Покой на едно място няма. (Значи, Покоят е недостъпен за ума, за мисленето, въобще – за мислещия човек, за философстващия човек; за Мъдреца – то е друго. Понякога Мъдрецът изглежда глупаво, но той е винаги осъзнат. Той нарочно постъпва някога глупаво и така той съхранява своята Мъдрост. Никой не може да разбере защо постъпва така. Но той винаги знае как да постъпи, какво да каже. Както и глупаво да изглежда, той винаги си остава в Мъдростта. Както и красиво да постъпи един глупав човек, той няма Същност, той не познава себе си, той си остава в глупостта. И тез’ красиви постъпки може да подведат хората, но Мъдрецът никога не се подвежда. Така!)
Този, който е постигнал Същността, не се нуждае даже и от медитация. (Разбира се: Истината е по-важна от медитацията. За какво ти е медитация? Както и да е! Друг път ще обяснявам.)
Чистата Духовност никога не се придобива в словесни спорове.
Само когато практикувате правилно съзнание – казва Будизмът – само когато практикувате правилно съзнание, вие сте в Духовната практика. (Ако нямаш правилно съзнание, колкото и да дишаш, каквато и Паневритмия да играеш, колкото и красиви... Аз съм виждал братя и сестри навремето, много ми беше интересно, даже приятно: красиви движения, Паневритмия по Учителя... Прибират се вкъщи и започва бой. Просто е странна работа! А иначе, много красиви движения – даже се учех от тях. Направо така да ти е приятно да ги гледаш... но често имаше и побоища. Нали, както виждате: едното с другото... Но ще приемем, че това е друг вид романтика. Така!)
Ако практикуваш Истината, нищо не може да те препятства. Това е главната практика – Истината.


БУДИЗМЪТ
Продължение
(Втора идея за размишление)

Чистотата – казва Будизмът – винаги върви преди качествата. (Тоест: не ти трябват качества, не ти трябват добродетели. Даже не ти трябва – ще продължа – борба със слабости. Трябва ти да влезеш в системата на Чистотата, в системата на Любовта, в системата на Бога – там няма слабости. И тогава там и качествата са намясто – иначе и качествата са опасност.) Значи: Чистотата върви преди качествата, както водачът върви преди кервана. Чистотата е водачът по опасните пътища. Ако има Чистота, тогава скъпоценната Устременост няма да се изгуби: тя ще се увеличава.
Всеки земен път е оплетен в кармата. Всичко светско достига до своето допълнително страдание. (Оттам е много тежко на човека. Не стига, дето има тежки кармични страдания, ами той продължава да ги увеличава – и тогава вече става прекалено тежко.)
Ако не си чист, каква е ползата от твоята благотворителност? Тази благотворителност ще бъде наказана. (Забележете! Тази благотворителност... Затова Ислямът казва за тези богати хора, които раздават какво ли не, особено американците, нали – тази благотворителност е лицемерна, тя не идва от сърце. Тя идва от някакъв излишък, от някаква подигравка, от някакво лицемерие... Тези същества нямат такава енергия, че да направят каквото и да е добро. Никога не могат да направят добро, казвал съм го – само някакви услуги. Но тези услуги също се плащат, защото никой не може да излъже Божието Око. Ако един човек пали хиляди свещи на ден, може ли със свещи да излъжеш Бога? Ако беше така, щеше да е лесно. Така!)
Ако страстите не са преодолени, каква е ползата от служене на Бога и каква е ползата от служенето на религията? Въобще – на кого служиш? И как служиш? Въобще – можеш ли да служиш? Няма такова служене. Човешкото винаги иска нещата извън мярката. То отива в крайности – това е играта на ума.
Който търси видения вместо Истината, той ще обърка своя път и своята медитация. (Чували сте сигурно за Елена Вайт  – над 2000 видения. Видения, видения – претъпкано от видения. Един път й се дава видение, че Христос ще дойде и да отидат да Го посрещнат. Подготвя тя адвентистите: обличат се в бели дрехи, постят, чакат Го – разбира се, че не идва. Ами те не били... Оказало се според нея – видение допълнително, не били подготвени. И след време няма да бъдат подготвени. Защото Пътят е друг. Имайте предвид, че това е човек, който много се моли и много разбира Библията – точно това е опасно. Когато не си влязъл в системата на Чистотата и на неизменната Любов, когато не си вътре в Истината, всичко може да се подиграе с тебе – всичко може да те отклони и да отклониш и други хора.)
Казва Будизмът:
Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота. Ще го повторя: Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота. Не може да се изкоренят лъжовните учения със звъна на църковните камбани. (Просто говори Будизмът. Някои казват: „Да отидем – камбаните бият за пробуждане“. Ами то там е дълбок сън, къде ще... Ами тя и камбаната спи. Къде ще отидеш? Трябва да отидеш в Себе Си, в своята Чистота. Така!)
Ако си в Истината, каква полза има от медитация? Ако не си в Истината, какво ще правиш с медитацията? Всичко е една самоизмама.
Всички Мъдреци са отвъд признанието: никога не искат признание. (Такъв човек и насила не можеш да го накараш да приема признание – той е отишъл отвъд. Който притежава истинско знание, никога не се нуждае от признание. Той просто няма връзка с тез’ неща.)
Отклоняващите се от Истината изпадат в лъжливо съзерцание. (Има такива, които все съзерцават Божествени неща и накрая става по-лошо. Дал е много примери Учителя.)
Будизмът казва:
Какво е внимателност? Абсолютно неотделяне на мисълта от Брахман – Чистият Дух (Брахман: Бог, Чистият Дух). А това е факторът за пълното отсъствие на отклонения.
Страданията са резултат на предишни грешни действия – което е посегателство, старо посегателство срещу Чистотата.
Най-необходимото е познаването на Истинския Път.
Търпимостта е Пътят, който е избавяне от гневливостта. (Значи, който има гняв и иска да се избави от него – това е Пътят. Той трябва да почне да изучава голямо Търпение и по време на гняв да изпълнява две неща: абсолютно да не говори, да не изпуска думи, които след време ще проникват в него и ще го изкривяват. Никакво говорене: мълчание и молитва по време на гняв – най-точните неща. И разбира се, постепенно Търпение.)
Упоритостта възниква заради отсъствието на Смирение.
Дълбинните Истини са взаимната връзка.
Ученикът е кармично същество – казва Будизмът – а не случайно. (Значи: да си ученик и човек, това са различни неща.) Ученикът е кармично същество, а не случайно. Той идва с голяма необходимост от наставления. Човекът няма нужда от наставления: той няма Уши. Не можеш да наливаш вода в затворено шише. И ако наливаш, значи не знаеш какво правиш.
Един Дзен Будистки Мъдрец казва: „Ако имаш тояга, ще ти я дам – ако нямаш тояга, ще ти я взема“. Това има седем степени на тълкувания. Ще кажа нещо по този въпрос. Пример: четири тълкувания. Знанието е илюзия, невежеството е безсмислица – единият от преводите. Не е важно какво разбираш, а какво вършиш. Трето: Ако имаш Път, ще те упътвам – ако нямаш Път, ще те ограбя. Четвърто: Дзен няма думи, както и няма какво да ти даде. Ти сам трябва да дадеш нещо на себе си. Ти трябва да проправиш Пътя към самия Себе Си. Затова Дзен няма свещени книги. Ти си книгата, ти трябва да напишеш себе си. Ти си Храмът – няма какво да палиш свещи. Ти си свещта – трябва да запалиш себе си, собственото си Вдъхновение.
И така, Будизмът казва:
Човекът се създава от собствените си подбуди.
Действието или е свещено, или е карма – а всичко това се намира в твоите подбуди.
Усърдната отдаденост е самопробуждане. Това е Пътят на самопробуждането на човека.


МЪДРОСТТА НА СТАРЦИТЕ
(Лекция 3)

В Дълбините те очаква неразбираемата Яснота.
Ако познаваш Тайната на Живота, твоята смърт се превръща в Безкрайност и в Свобода.
(Вие сте чували: Заратустра, когато се ражда, още като дете, те очакват да проплаче, а той се усмихва, поздравява света – и първото нещо, което е казал, е Свещена формула: Висок осъзнат Дух, слиза на Дълбоко ниво, понеже е докоснат от Бога. Следващата година ще говорим за него – изключително Същество! Един от големите ръководители на храмовете в Атлантида. При него са ходили... дори и Древният Тот, който е Божество сам по себе си. И Орфей, и Питагор, Платон, и много други, и много други... От Заратустра започват много неща – много дълбоки неща, които Християнството заимства, но не може да разработи, както трябва. Така!)
Изворът се състои от вътрешно движение. (Вие сте виждали изворчета малки... От къде идва водата? Не от небето, не от земята – от себе си. Има Същества, които са се пожертвали и са се превърнали в малки изворчета: те правят вътрешно движение, скрито, което обновява водата. При блатото няма такова нещо. Блатото е застой, блатото е старо, земно мислене – както религията, както Църквите и т.н. Това е Новото: Изворът, да се докоснеш до Извора: той черпи от себе си. Преди много години, като бях дете, ходех често далече до едно изворче и много му се радвах, стоях до него. Преди време то изчезна. И разбрах защо: един овчарин си водеше овцете и овцете стъпваха, други хора ходеха да се мият не както трябва, да го цапат – Ангелът си взе изворчето, премести го на друго място. Защото тази вода не е дадена да я цапаш, а да отидеш да й се поклониш. Това не е обикновена вода. Но това са малки, скрити неща – след време може да говорим повече за водата. Така!)
Там, където изворът пресъхва – казва един Старец, – започва Безкраят. Няма край: той се пренася на друго място. Няма край – винаги има Начало.
Това, което ни учи, е самият Път.
Казват Старците за Бог: Той няма ръце, но е прегърнал всички светове.
Истинската Добродетел е кротка, тиха, тя сияе в самата себе си. (Няма показ, не се нуждае от показ.)
Не искай Съвършенството на Абсолюта – казва един Старец, – защото то ще те разпилее. (Казвал съм ви: целта на живота не е Съвършенство. И Мохамед е забранил на своите най-напреднали ученици да се молят и да медитират върху Тайната на Абсолюта, защото там и Богове са били погубени. Никой не е допуснат до Неговата Тайна... По-скоро Той е Мистерия – Тайна е на по-ниско ниво, загадка е на още по-ниско... Никой не може да влезе там. Можеш да търсиш Единство с Бога на най-различни степени – но не и Съвършенство. Само Той Единствен е Съвършен. Той може да изработи Себе Си в някои Старци и Синове на някакво високо ниво, но те не са Съвършени, а Единни с Него. Съвършенството си остава Негово. Той никога няма да разкрие Себе Си. След време, когато ще говорим за Гносиса и за Бездната, ще обясним защо. Така!)
Казва един Старец: На страха покажи Очите на Безкрая.
Пътят е отделяне от всички светове. (Понеже световете са сътворения – а ние сме Несътворени.)
Слънцето ли трябва да те грее, или ти трябва да го грееш? (Слънцето ли трябва да те грее, или ти трябва да го грееш: това е Духовният Човек, Чистият Дух в човека – или, както преди ви казах, от гледна точка на Суфи: „Суфи е ден, който не се нуждае от Слънце“. Той си има Слънце в себе си. Дали времето е лошо, дали е много лошо, дали е цунами – той поздравява всичко. Той има Слънце, с което да посрещне всяко нещо: той е Слънце в себе си.)
В Тишината няма светове.
Когато черен Мрак се спуска над тебе, покажи му лицето на Възхода. (Така говорят Старците.)
Смъртта е Велик Творец. Тя преобразява хората и ги води към Истинския Живот.
Краят на света е хубав, защото Смъртта е лъчезарна. (Разбира се, скрита, не се вижда – но Смъртта е лъчезарна.) Без Смъртта нямаше да има изход от живота. (Вие представяте ли си един тежък алкохолик да живее 3000 години в тяло? Това е по-лошо от гробище. Не искам да коментирам! Много е хубаво, че Бог е прекъснал живота на прераждания. Тоест пре-ра: да се пре-работва това минало, това старо мислене – и от прераждане в прераждане, все по-близко до Бога.)
Животът е хубав – казва един Старец, – а Смъртта е Еликсир.
Мъдрият няма време в себе си: той е Дух, слязъл от Великата Безкрайност. (Казвал съм ви: затова се чудят за Лао Дзъ – живял ли е, не е ли живял; исторически ли е, неисторически. Той живее в Бога – какво го интересува вий какво смятате? Там, разни академици, учени се събрали в Москва да решават дали е реален човек, или не е реален. Той е много повече от реален! Въпросът е: вие дали сте реални? Така!)
Велико е умението да се превърнеш в Безкрайност. (И това именно е успял Лао Дзъ.)
Очите още от Древността са били наричани Откриващите: те трябва да открият Незнайното. Очи, които не са успели да Го открият, са станали външни очи, земни очи.
Бог отдавна е тук – но човекът е отишъл в бъдещето. (За Орфей се казва, че той е слязло бъдеще. Не е настояще – той е слязло бъдеще. Много точно казано!)
Без трудни и тежки времена, светът щеше да е обречен. (Значи, няма по-лошо нещо – ако ги нямаше тези земетресения и наводнения, тези войни... Защото те са натрупани от миналото и трябва да се изхарчат, за да не пречат на бъдещото развитие. Това означава: колкото повече се случват, толкоз по красиво! Аз даже танцувам и се радвам на такива неща. Не мога да ви го опиша. Но това е огромна радост, защото просто Бог си знае работата. А с Него кой може да спори? Така!)
Който е събудил злото в себе си, е събудил старата си тъмнина. (Тука само ще ви кажа: човекът е най-голямата Тайна на живота. Ангели, Архангели, Серафими са много далече от Тайната на човека – те нямат тази Тайна. Ще обясня нещо, без да се впускам в подробности. И Ангели, и Серафими имат много да се учат от Тайната на човека, когато той познае дълбоко Себе Си. Ангелите и Серафимите не могат да познаят дълбоко Мистерията на Бога. Човек може да стане животно, опасно животно, страшен убиец – може да стане Бог. Зависи какъв Път ще избере. Ангелът не може да стане Бог – той няма избор. Затова Ангели, Архангели жадуват за страдания, да слязат на Земята и да се изкачат на по-високи степени. На човека е дадена страшна възможност: да стане чудовище – или да стане Бог. Но тази Свобода е най-голямата Милост, дадена от Бога: да сееш и да пресътворяваш себе си, докато се превърнеш в Бог и се поклониш на Великия Бог.)
Казват Старците:
Не търси отговора, а Безкрая.
Тайната на Живота е навътре в Тайната на Бога.
Само срещата с Бога е Златният Век.
Всеки трябва да запали в себе си своята Безкрайност. Не Вечност – своята Безкрайност. Преди време ви обясних, тука накратко ще ви загатна: Душата не може... Висшата Душа в човека – тя е безсмъртна, за разлика от нисшата душа, която е егото. Висшата Душа не може да живее в Безкрайността, тя не може да понесе и да издържи. Тя може да живее във Вечността. Но когато познае Чистия Дух и когато познае Тайната на Бога в Чистия Дух, тя може да се пренесе безопасно в Безкрая. Това го казват Старците.
Вселената се е родила, когато съществата са били изхвърлени от Древната Истина, от Древния Път – а навътре е останал само Принципът: самата Истина, самият Бог.
Бог е сътворил човека, за да види Себе Си в човека.
Тишината не говори с думите, а с Духа си. Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите любими същества.
Чистото Слово е съществено, защото то позволява завръщане в Истинското Безмълвие. (Иначе може да мълчиш, но това не е Мъдрост. Учителя казва: „И рибата мълчи, но това не означава, че мълчанието е злато“.)
Ако Бог постъпва към някого безумно – казва един Старец, – това безумие (забележете!) е всякога по-мъдро от човешкото знание. Значи: по всяко време е по-мъдро от човешкото знание.
Най-хубавото, което можеш да изречеш за Бога, е нещо Безмълвно.
Усърдието е Древен Пламък.
Бог е сътворил човека, но човекът още не е сътворил Бог в себе си. Човекът е просто Бог в развитие. Как върви, докъде ще стигне – той е Бог в развитие: дадено му е.
Който действа правилно, е в Духа си, в своето Слънце.
Мистичното съзнание – това е Древната раса, Бархишадите. (Малко сме говорили за нея. Това е Древната Слънчева раса – расата на Боговете.)
Мракът е място за среща със Себепознанието.
Старците казват: Чистите думи са Воини – те са Същества, те са Пазители. (Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума!“. Затова човек трябва да пречисти думите си.)
Страданието е извайване на Духовността. (Някъде може да не се получи за един живот – има второ прераждане, има трето.)
Човешкото знание е стар носител на смъртта.
Който има Дух, той може да проникне и в сърцето на камъка.
Твоите страдания трябва да просветлят твоите заблуждения. Това е целта на страданията: да просветлят твоите заблуждения.
Човекът не трябва да се пази от външните си врагове, а от себе си.
Бъди силен в Чистотата – казва един Старец, – а не в религията, не в ритуали, не в догми. Бъди силен в Чистотата.
Да знаеш много и да не си Безупречен, е опасно потъване.
Без страданието, гибелта на човека щеше да бъде зловеща. (Страданието спасява хората от това да се превърнат от дяволи в демони – ето защо страданието е голям помагач, Велика подадена ръка.)
Целта е да станеш изцяло Духовен. (Не религиозен, не умствен, не някакъв си знаещ или мислещ човек, и не философ: да станеш изцяло Духовен. Казвал съм ви: Чистата Духовност, това е най-ниската степен на истинското развитие. От там нагоре има пет степени. Себепознанието означава на първо време да станеш изцяло Духовен.)
Който владее себе си, той владее и своето страдание.


СТАРЦИТЕ ЗА ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)

Ако твърдо си избрал Истината, отрязал си пипалата на света.
В Истината няма светове – там е само Бог.
Ръката на Истината надминава световете.
Устремявайки се към Истината, ти ще станеш самият Себе Си – или както ти е предопределено от Древността, за което е казано: „Богове сте!“. Тоест Истината ще те заведе в Себе Си, в твоето Царство, за което е казано: „Богове сте!“.
Кой е разрешил Най-Древния въпрос? Който е разрешил Най-Древния въпрос – въпросът за Истината, той е свободен от всички видове заблуждения на света. Светът нищо не може да му предложи. (Спомням си навремето, така, ми хрумва сега един малък спомен: Държавна сигурност при една от проверките ми казаха: „Ако се откажеш от Учителя, няма повече да те преследваме“. Смешна работа! Не помня какво им отговорих, нещо беше... нещо съм ги обидил.)
Скритата Истина в човека е Богоподобна.
Истинският Живот е Мистична възхвала.
Само вътре в Истинността може да се осъществи лечение. (Каквито и лекари да познаваш, ако не обикнеш Истината на живот и смърт – ще се излекуваш и ще се разболееш. Ще си играеш на лекуване и на болести – всъщност излекуването няма да е реално: то ще е пак временно, за да можеш да учиш уроци.)
Себепознанието осигурява близост и сродство с Истината.
Който живее в Истината, е по-дълбок от всяка цел – защото целта е сливане с Истината. Който е заживял в Нея, надминава всяка цел. Истината в човека е повече и по-дълбока от Рая. (Тоест: не ти трябва Рай – на теб ти трябва Истина; защото Раят ще те заведе в Ада.)
Истинският човек е в хармония и с живота си, и със смъртта си.
Устойчива е само Истината – всичко друго се руши.
Изпитанието е място, където се открива Истината.
Никой не може да създаде Истината в себе си – Тя сама Се създава в човека, и Тя решава кога да Се създаде.
Дори когато видиш Истината и Я преживееш (става въпрос за Посвещението, става въпрос за Самадхи), Тя си остава Тайна. (Наистина виждаш пряко Лицето на Бога, преживяваш Го – Той ти подарява... Преживяваш Го: най-специалното преживяване, Самадхи – но Тайната си остава. Но от тук нататък нищо вече не може да те спре. Така продължаваш да цениш Истината и да вървиш по Нейния Път, че никаква политика, никакъв Ад, никакъв Рай не може да те обърка.)
Злото е мъртво във Великата Тишина.
Човекът на Истината е съставен от две неща: Покой и Динамика. (Покой и Динамика – тоест, когато трябва, той може да задвижва Бог в себе си. Когато трябва, може да изглежда даже и безпомощен – тъй като някой път Истината изпитва човека и иска той да се смири: да не си помисли, че тази сила в него е негова. Никой няма своя собствена сила. Който си мисли, че тя е негова, и злоупотребява с нея, той ще бъде наказан от нея.)
Всяка дума, излизаща от Истината, е Потайна Реалност – макар и да изглежда просто, това е Потайна Реалност.
Превърни мъките си в цветя – и ще познаеш Пътя си към Истината.
Ако не обичаш Истината, дори и доброто ще се обърне срещу тебе.
Истината вижда със собствените Си Очи, а не с твоите. (Значи, ако пуснеш Истината в себе си, позволи й Тя да гледа със собствените Си Очи, защото твоите очи пречат. Дай Й Тя да гледа, за да се научиш да виждаш правилно.)
Бъди Истинолюбив – и ще умееш да слушаш. (Става въпрос: няма да имитираш слушане, а ще умееш да слушаш – което значи: ще знаеш какво да правиш. Няма все да питаш: „Какво да правя? Какво да не правя?“. Просто ще знаеш какво да правиш.)
Вселявай все повече Истината в себе си – и Злото ще те отбягва.
Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и това ще стане по правилния начин. Ще повторя: Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и то по правилния начин.
Щом си се посветил на Бога, започваш да виждаш Истинските неща. Тогава ще разбереш, че дори и мракът е създаден за Просветляване. Всъщност мрак няма – привиден мрак има: Бог може така да го сгъсти, че да изглежда мрак. Но чрез него, Той там се крие, там те наблюдава и оттам те просветлява.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #64 on: октомври 01, 2017, 11:03:54 pm »


1 декември 2015 г.

ЕДНА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА:
„ДЕТЕ И МЪДРЕЦ“
(Лекция 1)

НАСТРАДИН ХОДЖА
Разговори с неговото магаре
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 2)

БИСЕРИ
(Втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Трета идея за размишление)



Да си направим ограждащата формула.



ЕДНА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА:
„ДЕТЕ И МЪДРЕЦ“
(Лекция 1)

В един слънчев ден един мъдрец пътувал с каляската си и размишлявал. Изведнъж каляската спряла, мъдрецът се навел и видял насред пътя малко момче, което си играело с камъчета. То строяло от тях град. Момчето погледнало каляската, но не се отместило, за да стори път. Мъдрецът се обърнал към него:
– Защо ти, малкият, не правиш път на моята каляска?
Малкото момче го погледнало от долу нагоре и казало:
– Това не е моя работа, господине. Вие виждате, че аз строя град: аз творя и градската стена тук не прави път на каляската. А каляската – тя трябва да обикаля градската стена.
Тоя отговор учудил мъдреца – той слязъл от каляската, приближил се до момчето и казал:
– Слушай, малкият! Ти ми изглеждаш необикновено умен за годините си.
Момчето отговорило:
– Защо не? Щом заекът още на третия ден от раждането си може да бяга и да скача из полето, защо аз на седем години да не зная няколко неща?
Мъдрецът се усмихнал и после запитал:
– Може ли да ти задам няколко въпроса? Ако отговориш на тях, ще повярвам, че наистина знаеш туй-онуй.
– Готов съм! – казало момчето.
– Тогава – рекъл мъдрецът, – кажи ми кой огън не дими? В каква вода не се въди риба? На коя планина няма камъни? И на какво дърво не растат клонки?
Момчето помислило и отговорило:
– Огънят на светулката не дава дим; в кладенчова вода не се въди риба; на твърдите пясъчни дюни няма камъни; на изгнило дърво не растат клони.
Мъдрецът с възхищение слушал отговорите на детето, но не успял още да каже и дума, когато очите на момчето радостно заблестели и то казало:
– А мога ли да Ви запитам и аз туй-онуй?
– Питай – казал мъдрецът.
– При едно условие обаче – казало момчето. – Ако не можете да ми отговорите, ще заобиколите моя град от камъчета.
– Готов съм – казал мъдрецът, като се усмихнал.
– Кажете: колко звезди има на небето?
Мъдрецът казал:
– Мило дете, защо ме питаш за неща, които са толкова далече от нас? Питай ме за това, което е близо – и аз ще ти отговоря.
– Тогава – продължило момчето, – кажете ми, моля Ви се: колко косъма имат Вашите вежди?
Мъдрецът се разсмял и казал:
– Ей, че въпрос!
Малкото дете го изумило. И като се усмихнал, той се качил в своята каляска и заповядал на кочияша да заобиколи града от камъчета, който момчето строяло.

И така: приказката е Духовност, слязла във времето; в приказката е скрит Чистият Духовен Път. Тука твори Истинността. Бог иска да покаже, че детето – защото Той ръководи всичко! – и дете може да е по-мъдро от мъдрец. Чистият носи в Душата си нещо приказно. В приказката винаги е скрито и поучение. В случая – поучение за Смирение. А Смирението не е знание: Смирението е чиста Любов към Бога. Смирението съхранява виждането. То пресъздава разбирането, то е красотата на Мъдрите. Тоз’ мъдрец трябвало да си увеличи Смирението – и получил ценен урок. Смирението е основата на всяко истинско преобразяване, началото на Истинския Път. То привлича правилното поучение. Един донякъде изчистен духовен живот също може да те измами, ако се възгордееш от това. И сещам се, на едно място Учителя казва: „Ти може да си много добър, много интелигентен, много да помагаш на хората, много да услугваш – и да изоставаш в развитието си“. Това не е Духовност, това са други неща – и хората ги бъркат.


НАСТРАДИН ХОДЖА
Разговори с неговото магаре
(Първа идея за размишление)

Настрадин казал:
– Моето магаре е най-хубавото нещо на света!
Питат го:
– Защо бе, Настрадине?
– Защото то е най-големият позор на света!
Един път, като се ядосал на своето магаре, Настрадин му казал:
– О, мръсно и миришещо магаре, дано Аллах да ти изпрати една яма по пътя и ти да се улисаш и да паднеш в нея, и да издъхнеш, а аз да съзерцавам твоята гнусна муцуна!
После Настрадин прегърнал магарето, целунал го по муцуната и магарето му почнало да се чуди на този променлив човек: що за човек е и какво говори!
Тръгнали на път. По едно време магарето видяло нещо, уплашило се и хукнало рязко, а Настрадин изхвърчал във въздуха – и докато летял, си мислел, че е ангел, но като паднал в калта, разбрал, че не е ангел. И като му изскочили сълзи от очите, той погледнал магарето си и видял, че то радостно си клатело ушите. И Настрадин му казал:
– Ах, ти, пратено ми наказание; ах, ти, велика непоправимост; ах, ти, презряна смес от паяк и хиена!
И после изведнъж замлъкнал, защото видял наоколо хора, които го гледали – и им казал с голяма усмивка:
– Слава на мойто магаре! То ме учи да летя като ангел.
Погалил магарето си и пак тръгнали на път – и като се отделил от хората, казал на магарето си:
– Ти знаеш ли какво е нож? А знаеш ли какво е да ти изчезнат гърлото и ушите?
Магарето се чудело на тези глупости, гледало го – и Настрадин му казал:
– Добре, добре – ще те нахраня. Ще ти дам от любимата ти куха слама.
И те заедно се засмели и продължили чудния си път. После спрели и Настрадин му казал:
– Яж си кухата слама – и без туй от тебе нищо благородно няма да излезе! Пък и никога никаква надежда не вдъхваш!
След малко до Настрадин се приближила млада, хубава мома и загледала с любов магарето му. Настрадин й казал:
– Искаш ли да го купиш? То е като роза. Моето магаре е като цъфтяща роза, цялото е пълно с добродетели! Ако го купиш, ще те научи да летиш като ангел.
Момата го погледнала и му казала:
– Не искам да летя, по ми е хубаво да си вървя по пътя – и си тръгнала.
Настрадин, като останал с магарето си, му казал:
– Видя ли, моя мръсна твар, че никой не те иска и само аз те търпя! Даже те смятам понякога за украса на света, а ти само ревеш и нищо не разбираш нито от Корана, нито хабер нямаш, защото Аллах те е създал с тези жалки и ненужни уши. И защо ме е сприятелил с тебе, и аз се чудя. А пък от твоето реване по-грозно няма: даже гаргата пред тебе е славей. Но не се тревожи – ти си ми приятел и ще поумнееш. А може и да научиш Корана по-добре от мене, защото никой не знае Пътищата на Аллах.
На другия ден Настрадин продължил да говори на магарето си и му казал:
– Ах, ти, моя горчива участ, знаеш ли какво съм ти намислил: ще те погреба на един висок клон, за да бъдеш в Небесата, да видиш как се лети, защото ти си ми приятел и не заслужаваш да те заровя на тъмно. Ти заслужаваш Небесата!
Магарето му се усмихнало и казало:
– Настрадине, ние сме приятели – най-хубаво е и двамата да отидем в Небесата.
И така, и Настрадин разбрал, че и магарето мислело за Небето, и решил, че и то познавало Корана, защото Коранът е за Небесни Същества. После Настрадин му казал:
– Ще седиш на клона и няма да мърдаш.
Магарето му казало:
– Защо да не мърдам?
– Защото си умряло – по това се отличават умрелите.
А магарето го попитало:
– А ти какво ще правиш?
Настрадин му казал:
– Аз ще мърдам, защото се отървах от тебе – а ти хич не мърдай, защото си пред Райската врата.

Това е нещо като разговор на човека с ума си: умът е магарето, което трябва да бъде овладяно, и т.н. Тоз’ разговор продължава – друг път ще ви го продължа.


ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 2)

Срещат се двама приятели. Единият казал:
– Дай ми ръката си. Лелее, каква дълга линия на живота имаш! Ето, вземи моята кола, а ти ми дай твоята, че моите спирачки не държат.

Майка грижовно и нежно казва на сина си:
– Миличък, повече няма да ти излизат пъпки по лицето.
Детето казало:
– Колко хубаво, мамо! А от къде знаеш?
– Няма повече място на лицето ти.

Пътуват с кола четирима тежко пияни младежи. Гледат: отпред мигат някакви светлинки. Единият казва:
– Това е дискотека – да отидем да танцуваме!
Танцували пет часа и накрая единият се огледал и казал:
– Голям купон беше, но това е светофар!
(Толкова са заблудени хората, че вместо да видят Бога, виждат света, остават там и правят някакъв „купон“ и забравят Великата Светлина.)

Срещат се двама наркомани, единият носи мотика. Другият:
– Накъде с тази мотика?
– А, отивам да се боря с плевелите.
– Какви плевели?
– А бе, посях си коноп, а то – поникнали едни домати, едни краставици, не ти е работа да копаеш!

В една болница шотландец пита стоящия до него кого оперират в момента. Човекът казал:
– Едно шестгодишно момченце, което е глътнало някаква гумичка.
– А онзи господин в чакалнята – сигурно е негов баща?
– Не, той чака, защото е собственик на гумичката.

– Дядо, вярно ли е, че на лошото трябва да се отвръща с добро?
– Да, моето внуче.
– Тогава ми дай пари за сладолед, защото ти счупих очилата.

– Ти вярваш ли в любовта от пръв поглед? – пита една жена приятелката си.
– Ами, разбира се! Не си ли виждала мъжа ми? Мислиш ли, че бих се оженила за него, ако бях го погледнала два пъти?

Разговор между шотландци:
– Какво ти е мнението за слънчевите бани?
– Ами, чудесни са! Пък и икономисват сапун.

На улицата има изгубен часовник. Минава германец:
– Ааа – часовник! Напълно здрав! Да го почистя ли?
Почиства го и го оставя пак на улицата. Минава англичанин:
– Ааа – часовник! Верен ли е? Ще го сверя.
Сверил го и го оставил на улицата. Минава българинът:
– Ааа – часовник! Дали върви? Да вървим заедно, тогава!

Влизат двама крадци в църквата, единият от тях иска да задигне позлатена икона. Другият му казва:
– Чакай, какво правиш? С кални обувки се качваш на Трона Господен!
Другият му отговаря:
– Нищо, че обувките са мръсни – нека душата да бъде чиста!

– Добър ден! Дайте ми четири килограма наденица, две пилета, три килограма сирене, четири хляба и десет бири.
– Извинявайте, но тук е аптека!... Извинявайте, все пак, господине – купете си това лекарство против преяждане, за да не идвате утре пак!

Какво е първото нещо, което са казали извънземните, щом кацнали на Земята? „А бе, къде е тоя, Дельо Хайдутина –  защото ние от Космоса много се интересуваме от хайдути?“


БИСЕРИ
(Втора идея за размишление)

Табела в лекарски кабинет: „Цветя и бонбони не пия!“.

Най-добрият начин да забравите всичките си тревоги е да носите много тесни обувки – светът става тесен.

Дори политик може да влезе в Рая, ако е умрял още като дете.

– Не разбирам как успя да направиш толкова много глупости само за един ден!
– Ами... станах много рано.

В операционната зала хирургът вика:
– Сестра, да сте изхвърлили един бъбрек, че ми трябва?

Изчезнало е куче водолаз: козина – черна, аквалангът – син.

С всяка следваща година пастите за зъби стават все по-хубави, а зъбите – все по-лоши.

Аквариумът е затвор за дребни риби.

– Защо искате да се разведете?
– Защото съм женен.

Що е ластик? Конец с изпънати нерви докрай.

Що е лечебно гладуване? Хранене в болница.

На един в болницата му дали обяд: четвърт домат, резенче краставица и половин ягода. Хапнал си той и казал:
– А може ли да ми дадете една пощенска марка за четене?
(Т.е. искал вестник.)

Баща и детето му пред паметника на Левски:
– Татко, това ли е онзи чичко, дето турците го хванали в едно барче край Ловеч?

Котката е същество с две лапи за бягане и с две лапи за стопиране.

Пчелата е насекомо от семейството на хеликоптерите.

Между летящите млекопитаещи ще споменем прилепа и стюардесата.

(Между другото, издадох една книга, „Смешни афоризми“ – които я знаят: лечебна, много хора даже, които не четяха книги... както и да е, няма да я рекламирам. Но на всяка страница... даже наскоро една сестра каза: „А бе, бях отчаяна, прочетох само две-три страници...“ – защото цялата е такава... Това – между другото. Така!)

Моето семейство се състои от баща ми, майка ми и мен. Аз съм най-младият.

Колкото едно животно е по-древно, толкова е по-изчезнало.
(Много от нещата са от деца.)

Вятърът е като въздуха, но само че е по-нахален.

Един комар пролет не прави.

О, щурецо, и аз се щурам като тебе!

И казала свинята: „Не обиждайте тинята – тя ми е светинята“.

По цял ден се чудя и се мая: какво ще правя в Рая?

Колкото и да е сложен един проблем, с малко усилия можем да го направим по-сложен.

Ако искаш да отслабнеш, първо качи десет килограма.

От всички вечни неща любовта е най-кратка.

Ще се омъжиш, дъще, и много хубаво ще разбереш какво е щастие – но ще бъде много късно!

Българският език има следните времена: минало незабравимо, сегашно непоносимо, бъдеще неосъществимо.

Не можем да потънем вдън земя, понеже там е претъпкано.

Ноевият ковчег е направен от любител и затова е оцелял, а Титаник е направен от професионалисти.

Как няма да изглеждам добре, като ям по 15 пъти на ден!


ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 3)

Питали радио Ереван:
– Как може една жена да отслабне?
Казали:
– Като върти обръч.
– А ако не влиза в обръча?
Тогава се обадило радио Истанбул:
– Не разваляйте хубавата жена!

Върви си вълкът в гората и изведнъж паднал в един трап. По едно време се появил заекът отгоре и като го видял, му казал:
– Виж бе, тъпак! Само тъпак може да падне в тази дупка!
Изведнъж заекът се подхлъзнал и паднал долу. Станал, изтупал се с наведена глава и казал:
– Дойдох да ти се извиня!

(Декември ще бъде ден на смеха! Преди да продължа, се сещам: искам да обявя, че – понеже лекциите ми се разнасят в много градове, на много места – че в София, Русе и Бургас, последните ми градове, лекциите спират – ще останат само във Варна. Казвам туй, защото всичко се разнася – и онова, което ви казах за... че едно момче от Академията идва и което му казах да напусне, защото: „Къде искаш да отидеш след смъртта: при Учителя ли, или в Академията?“ – и той напусна. И понеже една друга сестра от Академията, много хубава Душа, и тя чула – и каза, срещнахме се: „И аз ли трябва да напусна? Туй и за мене важи!“. „Не, ти ще останеш, и то – колкото може по-дълго“. Някои мислят, че всички неща важат за един и същи човек. Не. Казвам туй, защото нещата се предават, някои ги тълкуват по човешки... Така! Да продължа...)

Става един човек сутринта и си мисли: „Да взема да пия едно винце за сърцето!“. Речено – сторено. След малко вика: „Един коняк ще ми успокои стомаха! Конякът е цяр“. После казал: „Ще пия една бира за бъбреците!“. Дошъл обядът и той се провикнал:
– Жена, режи една салата и донеси ракията, защото от сутринта съм на лекарства!

(Те са хиляди неща – и след време ще излязат в книга, но тука – една малка част... Така!)

Две мишки ядели лентата от филма Отнесени от вихъра в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:
– Как ти се струва?
– Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече!

Мутра отива да си плаща телефонната сметка, започва да се възмущава:
– По повод сумата за разговори: в Рим съм звънял – добре, ще платя. В Атина съм звънял – ще платя. Но в ДДС не съм звънял – няма да плащам!

Нощ в пожарната. Дежурните пожарникари играят карти и началникът им се приближава с бавни крачки и казва:
– Момчета, спокойно си довършете играта; след това спокойно се облечете, хапнете нещо – и най-накрая ще отидем да видим защо Данъчното се е разгоряло!

Една вечер двама шотландци се натряскали здраво. Като си взимали довиждане, единият казал на другия:
– Джон, приятелю, когато излезеш навън, ще видиш две таксита: хвани първото, защото второто го няма!

Алкохолик дава кръв за анализ и на другия ден докторът му казва:
– В системата на Вашето спиртообращение открих малки остатъци от кръв.

Шотландец с поличка влиза в кръчма с найлонова торба под мишницата – и барманът го пита:
– Какво е това?
– Пет килограма пластичен експлозив, марка „Семтекс“ – отвърнал шотландецът.
Барманът се успокоил и казал:
– Ох, отдъхнах си! Помислих си, че носиш гайда. Защото взривът може да ти пръсне главата, но гайдата само ти я надува!


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Трета идея за размишление)

Бабата не вижда купата сено, пък ще търси иглата.

Животът е много кратък, но аз имам време да го проваля.

Най-добрият начин да се грижите за здравето си е, като се разболеете.

Търсих щастието, намерих го – и се задавих.

Има много нещастни бедни, които искат да станат нещастни богати.

Няма такава криза, на която правителството да не отговори със семинар.

Сватбата е погребение, на което долавяш уханието на собствените си цветя.

Някои от един проблем могат да направят три по-сложни проблема.

Такива хубави неща се говорят за умрелите, че ми се иска да умра!

За нищо не трябва да се бърза – освен ако трябва да се хване бълха.

Празната глава е надхитрила главоболието.

Мърморещата баба е земетресение трета степен по Рихтер.

Ако една баба е с брада, тя е половин дядо.

Не цялата наша история е черна – в нея има и бели петна.

Всеки дявол си има ангел хранител.

Не мога да забравя първата си любов, защото всеки месец плащам издръжка.

Някои много се радват на покойници, които не могат да възкръснат.

Кралят умря от естествена смърт. Каква е тя? Естествено – от отрова.

Ако бъдещето ми е като миналото, хич не ми трябва!

Можеш да хванеш човек за гушата и по телефона.

Не си самотен, щом има кой да те измъчва.

Какъв по-страшен ад от земния рай?!?

Възпитан човек може да се срещне даже и сред образованите хора.

Някои хора носят голяма радост – особено когато си отидат от този свят.

Потопът не е успял: останал е един човек.

„Ако имах криле – мечтаеше той, – щях да оплюя всичко отвисоко!“.

Всички, които изработват фалшиви монети, работят много съвестно.

Според мене никое цвете не мирише така приятно, както свинската пържола!

Конникът може да е без глава – но не и конят.

Зло в сърцето си никога не държеше: отмъщаваше веднага.

Всички живеем, за да помагаме на другите – а за какво живеят другите, не знам.

В една и съща река два пъти не можеш да се удавиш.

Никъде в Евангелието не е казано да прощаваме на приятелите си.

Работеше за трима, а нямаше работа за един.

Рибата се похвалила: „Хванах си въдица!“.

Крокодилът е пропаднал, защото няма ангел пазител.

Щом си стигнал до дъното – има надежда, иначе си безнадежден.

Златната рибка попитала човека:
– Искаш ли нещо?
Човекът казал:
– Да: щастие!
А рибката му казала:
– Е, ти сам си го изпроси!

От доброжелатели много трудно се диша.

Ако глупакът не прави нищо, той става много полезен човек.

Ако смъртта ти се усмихне, ти й се озъби.

След като изкорених напълно пороците си, от мене не остана почти нищо.

Тъкмо вързах двата края – и средата се скъса.

Най-непоносимите беди са тези, които никога не идват.

Колкото и ниско да падне човек, той не може да стигне до нивото на политика.

Кучето се забавлява повече с човека, отколкото човекът с кучето – по простата причина че човекът е по-смешното от двете животни.

Само някакви си 99 % от политиците развалят репутацията на другите.

Опитах се да не науча абсолютно нищо за безкрайно много неща – и се справих много добре!

Човек без вяра е като риба без велосипед.

Времето лекува дори и здравно неосигурените.

Как да не се чувствам на седмото небе, като на всяка крачка срещам звезди!

Мъртвите души живи ни одират.

Ако си на дъното на кладенеца, не можеш да паднеш.

Никога няма да простя на Ной, че е взел на борда двойка комари!

Напишете нещо за себе си – и ще видите колко мил човек сте.

Ако живеете в илюзии, ще срещнете своя илюзионист.

Животът ми е ужасен – иначе всичко друго си е наред.

Когато ти трябват пари – няма, а когато не ти трябват – пак няма.

Най-доброто средство срещу заекване е разговор с акула.

По-добре никога, отколкото късно.

Всеки трябва да има някакъв лош навик, за да има от какво да се откаже.

Обеси крадеца, докато е млад – и той няма да краде, когато остарее!

Излязох от кожата си и не ми се връща.

Първо се обясниха в любов; после се обясниха в омраза.

Колкото по-бързо караш, толкова по-бързо ще опознаеш Другия свят.

Къде е тази корупция? Никой нищо не ми е предлагал!

Най-трудно се разрушават въздушни замъци.

Щом Дельо Войвода се разхожда из Космоса, защо Паша ефенди да не се разхожда из Парламента?

Мощна буря помете Земята, тъй като хората нямаха толкова метли.

Благодарение на нашата реклама, вие ще си купите с намаление това, което и даром не бихте си взели.

Не се плашеше какво ще му донесе бъдещето, защото миналото му вече го беше донесло.

Сто тояги може и да не подкарат едно магаре, но една муха може да го кара да бяга.

Ако не ти се живее, и Бог не може да ти помогне. Ако ти се живее, и медицината е безсилна.

Бог да прости – но на кого по-напред?

Когато умрях, видях, че разреших въпроса с жилищната криза.

Беше голям крадец: даже сам си открадна надгробния камък.

Направи нещо за отечеството си – емигрирай!

Обичай ближния си, но не прекалявай!

Да грешиш, е човешко. Да стоварваш грешките си на другите, е още по-човешко.

Който се смее последен, изглежда, не загрява за какво става дума.

Телевизията е фантастична: не само те заболява главата от нея, но веднага разбираш кои хапчета ти трябват.

Атомна бомба преди закуска те освобождава от грижата за обяда.

Кучето е най-добрият приятел на човека, защото кравата не може да се държи добре вкъщи.

Благодаря ти, Чернобил – и без това не обичах спанака!

Извикайте ме – плача евтино на всяко погребение!

Всички искат да отидат на Небето, но никой не иска да умре.

Не ходя вече на опера, защото не понасям някой да ми крещи насреща.

Боже, спаси ни от чума, от глад и от чалга!

Не съм хубав – но пък съм глупав.


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #65 on: октомври 02, 2017, 10:00:41 am »
5 април 2016 г.

ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 1)

ДОСТОЙНСТВОТО
(Първа идея за размишление)

ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 2)

ТЕСНИЯТ ПЪТ
(Втора идея за размишление)

ЧИСЛАТА
(Лекция 3)

ЧИСЛАТА
Продължение
(Трета идея за размишление)



Да си направим ограждащата формула.
Днеска ще говорим главно, почти всичко, за Учителя.


ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 1)

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света (ясни, разбираеми). Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.
Търпението е най-разумното качество на човека.
(Тука само малко ще обясня: Значи, търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото – защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.)
Да вярва човек, това значи да търпи. Търпението е качество на вътрешно богатия човек – оня, който е добил самообладание.
Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. (Значи, от тук тръгва мярката.)
Ако някой болен човек може да носи един диамант, той ще оздравее.
Ще обясня.
Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал Дехарон, на Древния език – Дехарон. Става въпрос за прозрачните диаманти. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода. И Учителя казва, че те са написани книги, Писания от висши Същества. Родени са от особено голям взрив и те са устояли поради своята велика твърдост и неизменност. И ако тази идея влезе в съзнанието на човека, случва се развитието. Идеята Дехарон означава: Бъди верен до гроб на Бога! Не на някого, а на Бога.
И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата, но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: да обича, без да очаква да го обичат. Това, казва Учителя, е новата Любов – и чрез тази Любов, ти си свободен, нямаш противоречия и разочарования. (Но това не е лесно разбираемо даже и за духовните хора – понеже са свикнали да очакват. Без да познават кармата, те просто искат, но не знаят, че когато обичат, Бог тече в тях и някога ще им даде Великата Пълнота. Понеже не разбират нито Брахмачария, нито смисъла на това.)
И Учителя казва: Любовта – в дълбокия смисъл – ще остане неразбрана за вечни времена. (Това важи и за Боговете. Те също я проучват и също има неща в нея, които не знаят.) В неразбирането, казва Учителя, се крие красотата на живота. (Знаете: когато нещо е разбрано, хората го умъртвяват – като приказка с край; но когато няма край, не можеш да го умъртвиш, не можеш нищо да направиш – нещо се изплъзва.) В неразбирането се крие красотата на живота. Защо в неразбирането? Защото разбирането разваля нещата.
Дълбината на Любовта е скрита от човешките очи и от ангелските очи, и от очите на Боговете. И казва още Учителя: и от очите на най-съвършените Същества. Това е голяма Тайна, заключена в Бога. (Разбира се, на друго място Учителя казва, че Бог не е Любов – Той е нещо по-Дълбоко, Той много, много я превъзхожда; но понеже в световете няма мярка, с която да Го разберат, по-скоро да се приближат към Него, Той е създал Любовта, за да пътуват към това приближаване. След време ще има друга мярка, но Любовта е подготовката.)
Лошите и добрите хора не са вън от вас. Лошите хора – това са вашите лоши мисли и чувства.
Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.
Няма нищо в света, зад което да не е скрит Бог.
Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.
Казва Учителя, една формула: Ще се подобри положението ми. Служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаяние.
Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква – то почва да разваля живота.)
Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. И Учителя казва: С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.
Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете – това е философията на живота.
Любовта е слънчева енергия, а обичта е земна.
Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.
Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.
В Божествения Живот се разрешават всички задачи.
Искай от Бога само това, което не те ограничава.
Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!
Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.
Всеки, който има Любов в душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.


ДОСТОЙНСТВОТО
(Първа идея за размишление)

Достойният човек – той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света.
Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението – това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост – това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта – и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога – а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.
Тука за малко ще се отклоня: скоро имах едни лекции за Древните цивилизации – само искам да кажа няколко неща, тъй като много хора говорят за някакви „човечета“, „зелени човечета“, „маймунки“ и т.н. Значи, Древните цивилизации нямат нищо общо с тез неща – онези, другите пътеки, те са подвеждане, игри на астрала. Древната цивилизация, въобще Древните цивилизации нямат минало: те имат Древност, нямат никаква история. История означава ограничение, означава начало и край. Те имат Безупречност: никога не са падали в грехопадение и не са изневерявали на Бога – никога. Те никога не са били човечество, не живеят във Вечността – те живеят в Безкрая, и т.н. След време ще говорим. Искам да кажа: Това е Великото Всемирно Братство и всички, които са се отклонили от Него, са станали човечество. Те са построили пирамидите в Атлантида и после се прераждат в Египет, и продължават. Те са наистина Истинската Древна Цивилизация. Никакво разрушение няма там. Те слизат и се връщат. Разрушенията важат за тези, които искат да минат за „цивилизация“ и се правят на „цивилизация“. Всички Висши Богове са недосегаеми. Слизали са, показвали са, ръководели са и са се връщали – там не може да влезе никакво разрушение. Накратко исках да ви кажа нещо. Така.
Древните слизат от мястото на Древността – и ще обясня. Думата Древност означава Той самият, Той Единственият – те са в Него. Те винаги са живели в Божията Воля – Древните, Боговете – и Той живее в тях. Той, Който е преди миналото и преди историята, преди настоящето и бъдещето, Той е преди въздуха и преди водата; Той е Древно съществуващият и превъзхожда всичко. И затова, който се завърне в Него – разбира се, чрез позволение от самия Него – той е станал достоен и не се нуждае вече от нищо друго, включително той не се нуждае от бъдеще. Древният Тот, Хермес, казва, че когато човек се завърне в своята Божественост, той се е завърнал в Древната цивилизация. Не духовност, говорим, преди ви казах – Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; Божественост е друга степен... Така. Той вече не се нуждае от нищо друго, Достойният човек – и от бъдеще. Защо? Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще – но трябва да станеш достоен за Него, достоен за завръщане и за сливане с Него.
Достойнството е от Древен род, родът на Боговете – когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бог. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато – и това е Достойнството.
Достойнството е Дух. А Духът какво е? Духът е Съвършеното Тяло без тяло.


ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 2)

Ако искате да изпълнявате Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.
Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя идва от вън, но тя се намира в него.
Казва Учителя: Страшна е Истината за неподготвения човек.
Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината – но те мълчат, нищо не казват.
И казва Учителя: Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото, при сегашните ви разбирания, щастието ще се превърне в нещастие.
Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото.
Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот, включително и от миналото.
Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота, други Същества вършат това. (Значи, човек, ако е отдаден на правилното, на Правилността, има Същества от Горе, които ще уредят живота му. Ако той сам го урежда, накрая ще се окаже, че нищо не е уредено – и той не може и да се уреди.)
Без Морал рухва психическото здраве. (Въобще психизмът се намира там. Липсата на Морал и Чистота – и вече човек е или религиозен, или психичен.)
Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път.
За да не попадне човекът в пропастта, Бог му изпраща страдание. (Тука само ще загатна, че тероризмът спасява човечеството от страшни злини, от големи наводнения и земетресения – тероризмът в сравнение с тях е „цвете“. След време, ноември, ще говорим за това. Спасението от тероризма е живот в Бога – но тука няма да се спирам подробно; само искам да ви кажа, че той е голям целител на материалното мислене. И ако човек заживее в Бога, тероризмът не го засяга, не може да го докосне. Но по-нататък ще ви обясня защо работи той и как работи, и как да сме настрани от него, тъй като той е също много слаб – така както е слаба сламата срещу огъня. Тероризмът също се страхува от Бога и никога не знае какво как ще стане. Но някои терористи изпълняват... Всъщност ислямът и тероризмът – това е Божият гняв. В Библията има повече от 150 стиха за Божия гняв, отделно за войната и отделно Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но война“. Бог казва още по-опасни неща. Коранът е беден в сравнение с това, което казва Библията, и затова ще говорим и по този въпрос след време – защото, който го разбере, ще разбере, че няма право да осъжда Божия гняв; защото, който го осъжда, той ще попадне в този гняв, в тъмнината. Всеки, който осъжда, без да разбира нещата... Затова реших: ноември – компромис, една опасна лекция, макар че няма да е само тя, но за да разберете... Защото, който е разбрал Дълбоко, няма да прави грешки. А който осъжда Бога и посяга на Бога – от това по-голямо зло няма. Така.)
Прав е само онзи, казва Учителя, у когото Бог живее.
Страданието поставя човека в Пътя.
Любовта никога не зависи от външните условия. Тя идва от контакта на човека с Бога.
Който прилага закона на Любовта, има един белег – той малко говори и много върши.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само един живот.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, трябва да знаете, че той ви обича. (Няма значение как изглежда външно това. Няма значение в кой свят е този човек. Връзката е стара или Древна.) Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Казва Учителя: Събуди Бог в себе си, и ще оздравееш! (Това е Тайната на всяко лекуване. Хората мислят, че лекарствата лекуват – няма такива лекарства! Бог е лекарството, Божието Име е лекарството – и колкото повече го повтаряш, Бог може да докосне лекарството или да те излекува без лекарството. Но какво се случва с болния? Тука пак малко се отклонявам. Не оздравява болният – оздравява нещо в мисълта му. Това е важното: нещо се подобрява в мисълта му – и после, естествено, и нещо в здравето му се подобрява, дава му се. Но първо човек трябва да излекува нещо в мисълта си; защото, ако там е упорит, всяко лекуване е забавление. После ще дойде друга болест, по-тежка, и ще стане една игра: цял живот на болести и здраве. Така действа умът.)
Най-важният въпрос в живота, казва Учителя, това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е – ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие. Целуване на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – това е, казва Учителя, отдалечаване от Истината. Не това е същественото. И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога.
И казва: Лекарят никога не може да лекува, той може само да облекчи. Решението за излекуването на човека се решава от Бога. Единственият е Бог, Който лекува: Той дава позволението. Няма значение с какви специалисти си заобиколен.
Във всяко нещо е скрит Бог.
При големите страдания, създай на ума си работа. (Учителя дава един метод: умът да е зает с нещо хубаво, нещо Духовно.) Значи: При големите страдания, създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.
И Учителя казва:
Аз не търся щастие от хората, защото Аз познавам Бога.
Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата Мощна Сила.
Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух – и само в Дух и Истина трябва да Му се кланяш.
Цялата Вселена е вътре в Бога, а Бог е извън нея – защото тя е ограничение.
Без Бога животът не е Живот.
Бог е нещо повече от реалността. Той е Същество извън всяка субстанция. А що се отнася до Абсолюта – Той никога не е идвал в човешка форма на Земята. Слиза, проявява се, но никога не е слизал в човешка форма.
Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването на Бога е, че човек става господар на всички свои мисли, чувства и постъпки, желания. (Пълен господар – не донякъде. Това е белегът, че Бог господства и владее в човека.)
Грешката на хората седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това, човек изгубва смисъла на живота.
Любовта към Бога – това е Абсолютната Реалност. Любовта към ближния – това е относителната реалност, това е въпросът, поставен на второ място.
Да видиш Лицето на Бога, това значи да придобиеш белега, диагнозата (ако си Го видял наистина!) – Вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе. (Значи, тука не говорим за стремеж – а за Вдъхновение за цял живот! Не като поетите: „Дойде ми, написах нещо, ама днеска нямам вдъхновение“. Идва му вдъхновение, но то е взето назаем от някой Ангел или някой друг. Така.)


ТЕСНИЯТ ПЪТ
(Втора идея за размишление)

Ако искаш добрите последствия в живота, търси Тесния Път. В Тесния Път всичко ще се превърне на Добро. Да си в Тесния Път, това е велико призоваване от Божествения свят, казва Учителя. Широкият път изисква дълга еволюция и много прераждания, многобройни прераждания, а Тесният Път е съкращение на всичко това. Тесният Път не е еволюция – той е интензивно, духовно, осъзнато развитие. Широкият път лъкатуши между самопогубване и самовъздигане. Той е ден и нощ, а Тесният Път е ускоряване на Чистата Духовност.
И Учителя казва: Една Моя лекция (става въпрос за разбрана правилно, прочетена правилно и изпълнена!) спестява 25 000 години прераждания. Говорим само за една лекция, защото тука говорим за опита на Старец, Същество с опит от милиарди години, и затова нашият опит е беден – и Той е наша мярка. Значи: 25 000 години прераждания.
Тесният Път е съзнателен, той е съюз със Свещените сили, той е труден, осветителен и благословен Път. Тука човекът се пресътворява; тука той не чака Новия свят, а самият той става Новият свят. Той не чака никакво бъдеще, той отсега живее в Бога, а това е по-дълбоко от бъдещето.
И Учителя казва: Само в Тесния Път се намира истинският Живот – и онзи, който иска да придобие истинския смисъл на живота, само той ще намери Тесния Път.
В Тесния Път Истината те умъртвява, тя унищожава твоето зло, твоето его, и те съживява, възкресява за Висшето. Както става на Богомилските клади – пълно унищожение и краят на света. Кладата е тотална връзка с Бога. Това е само за Избраните. Малко ще се отклоня. В Древността Бог е подложил Дявола на големи изпитания. Когато накрая го подложил на огън, Дяволът не издържал. Ето защо Богомилите са избрани на Кладата, подготвяли са се дълго. Това е Духовна цивилизация, няма нищо общо с религия. Тя показа на България и на света Дух. Не ум, не сърце, не религия, не психика – а Дух. И на Кладата те победиха света, победиха ума, победиха сътворението, победиха Дявола. Бог знае защо ги постави на Кладата. След време ще говорим за „Великата ерес“ през ноември – това е Великата Истина. Най-големият грях на света и на Църквите е, че нарекоха Истината „ерес“. По-голям грях от този няма как да се случи. Той ще се плаща хиляди и милиони години, защото това е отричане на Бога. Бог изпрати Богомилите да повдигне, подаде ръка: те бяха ръката на Истината. И разбира се, много ги приеха – но тези, които не ги приеха, останаха в гъстата материя. Така.
Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе, и да има смисъл от Възкресението.
Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината. Тези, които го търсят в този свят и в другия, в задгробния, никога няма да го намерят.
Тесният път е чиста Духовна и Божия Любов, а не религия. Във всички времена и епохи не е имало случай, когато Чист Дух да търси религия. Той винаги е търсил само Бог и никакво отклонение. Само Бог – това именно е Тесният Път. Християнството е широкият път. А в широкия път, Учителя казва, там учителят не е Христос. Друг учител работи там – и той дълго време ще ги отклонява, поради дълбоки причини.
Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно – т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. Дали ще са в манастир, или не – няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си – но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто и светът е намясто, и всичко е намясто. Така.
Учителя казва:
В думата Път е скрита Любовта и няма друг Път освен Божествения.
В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението – и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението – да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)
Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.


ЧИСЛАТА
(Лекция 3)

От Учителя:
Числата са Древен език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа – това са първите 10 сили на Бога, Десетте пътя, десет Негови идеи, качества, 10 погледа.
Числата си имат свой таен живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.
Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.
Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.
Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая – качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала, копнежът е от сърцето, само припомням, стремежът е от Душата, Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)
Десетте пътя, десетте числа:
Единицата – Вдъхновение и чисто творчество;
Двойката – число на работа, усърдие, стараене;
Тройката – равновесие и успокояване;
Четворката – движение и търсачество, Търсач на Същността;
Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта;
Шестицата – стремеж, откриване на тънкости;
Числото седем – освобождение и Свещено знание;
Числото осем – Висш контрол, самодисциплина;
Числото девет – Достойнство и Път към завръщането;
Числото десет – Пълнота и блаженство.
Ще обясня.
Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.
Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи – но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)
Второ, двойката: тука е човекът – стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.
Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.
Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.
Петицата – тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.
Шестицата – тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.
Седмицата – тука Словото се разглежда като Храм. Тука много се държи на Словото, в седмицата. Тука се извайва Словото.
Осмицата – това е висок контрол, концентрация, умение да се събираш. Тука е Дълбокият вътрешен мир, защото тука умът е пленен. Тука се намира и себепроникването, и себеразвитието.
Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума. Тука е виждането на Скритото.
(Има хора, обяснявал съм преди, спомням си в София един разговор: „Отидох на Рила на една хубава полянка – голяма тишина, голямо вдъхновение“. „Ами, викам, това е тишината и вдъхновението на полянката, то не е твое. Когато си в шума, сред света, където бучи, където стават катастрофи, където текат коли с „Бърза помощ“ и т.н., да царуваш, да си в покой – това е Тишина, това е разбиране. Другото е една игра, взето назаем. Ти трябва да имаш Тишината в себе си, а не някъде в планината. Може да си ходиш, но трябва да разбереш, че истинската Тишина трябва да влезе в тебе и трябва да си я изработиш сред шума“.)
Десетката – Блаженството. Който го е познал, съжалява пътя на света, удоволствията и тяхната бедност. Тук Бог е открит. Случил се е изразът: Да бъде Твоята Воля. Тука е Блаженството, тука е Пълнотата, която се лее като еликсир върху избраните – тези, които истински са Го търсили. Не половинчато, не донякъде и са се отказали – които са Го търсили докрай.
По-дълбоко от всичко това е само Нулата, Мистерията. Но Мистерията не е число – тя превъзхожда числата. Тука, в Нулата, няма форми, няма числа, няма звуци, няма вкус, няма качества. Никакво зло, никакви страдания, никакви пътища, никакви граници. Тя е Безкрайност. Тука даже на по-дълбокото ниво няма Мъдрост и никакви достижения. Нулата е Абсолютна Бездна и от тук е излязла Единицата.
Накратко ще ви кажа защо числото 13 е фатално и защо е число на Вечната Любов. Учителя го обяснява. То е подобно на Любовта: когато разбереш Любовта – тя е благословена; когато не я разбереш, тя става проклятие за тебе. Същото е с тринайсет: числото 1 е Бащата, 2 е Майката, 3 е Синът, 4 е Дъщерята. В числото 13 липсва двойката, липсва Майката, липсва Любовта.
Казва Учителя: Всяко нещо, в което липсва Любовта, е фатално. Ето защо числото 13 е фатално. Много хора и досега се страхуват от него – в него има трудност. Но който е разбрал Любовта, разбира, че това число е велико. Това е число на Вечната Любов – но който има правилно познание на Любовта. Така.
Да се върна.
Нулата е Бездна – от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата – и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.


ЧИСЛАТА
Продължение
(Трета идея за размишление)

Числата са Тайна на една скрита култура. Числото е вход в собствената си идея.
Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път. Числата са сили на определени невидими Същества – те общуват помежду си. И както казах, числото 13 е и Свещено, и опасно.
Единицата е Началото на Вселената – нещо, слязло от Мистерията. Слиза и става Начало, Водач. Числото 2 се е явило при разделение, отделяне – когато Единицата е станала на две. Изгубването на Единицата означава изгубване на истинското Знание и означава гибел. Числото две е затворено от неумолимата Съдба. Но Съдбата, казва Учителя, също е Учител. Числото 2, числото на Съдбата, учи хората. Някои мислят, че животът е борба, но аз съм обяснил: животът не е борба, а Дълбочина. Тука, в Единицата, е освобождението от всички проблеми на този свят.
И Учителя казва специални числа. Кои са те?
Едното от специалните числа е едно, две и три, в този ред (123). Те винаги освобождават: ако имаш Свещено отношение към тях, освобождават от беля. Това е Любов, Мъдрост и Истина.
Друго магическо число, казва Учителя: четири–три–пет (435). То дава голяма устойчивост и голямо равновесие. Тези, които искат устойчивост и равновесие, трябва да си напишат това число, да го наблюдават дълго, да го носят в себе си, да го гледат и т.н.
Ако искате да станете истински учен човек, има строго определено число – седем–пет–шест (756). Това е числото, ако човек иска да стане (говорим за Свещена наука) истински учен, а не ученото невежество.
Числото 16, казва Учителя, е много силно: то е Пазител. Слага се зад врати и т.н. То е число, при което Дяволът е много трудно да влезе през такава врата; всъщност не може да влезе, където има числото 16. Но ти трябва да живееш по този Път на Правилността, ако искаш числата, които са Същества, да работят за тебе.
Друго специално число, казва Учителя, е 800. Това е определеното число на Царството Божие. Това число означава, според Учителя, пълна победа на Доброто над злото.
Разбира се, и числото 1 – то означава, че Бог е най-важното нещо в живота и че Той е първото нещо, а не обществото. Нито семейството, нито религията, нито учението, нито оцеляването, нито живота: преди всички тези неща е Единицата – Бог. При Единицата си Дух; при двойката си човек. Числото 1 е един вид култура; числото 2 е друг вид култура. Но и то все някога ще се смири, защото числото 2 ще се умори от себе си. Защото, без смирение, това число, двойката, няма да има Водач. Тайната на живота е съсредоточеност, казва Учителя, в числото едно, съсредоточеност в Бога. Числото 1 е Могъща неподвижност – Тайната на Древния Покой, заключената Същност. Ако те докосне това число, докоснало те е и Тайното знание.
Учителя казва: Учителят е число, повишено в трета степен.
И казва: Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме с точност една стомилионна част от секундата. Така работи Бог като точност. Ще го обясня и по друг начин: някога искате да помогнете на някой човек – нищо не може да направите, ако не е дошъл строго определеният Божий час, Часът на Бога и позволението на Бога. Разбира се, старайте се, молете се, мислете хубаво; но този час, който съумее да го привлече, и този точен миг, той решава явлението – той, и за него си струва да се работи.
Окултните числа не са за човешкия път. Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш.
Човешката светлина отговаря на мрачно число. Който освети това число в себе си, се отделя от материята, от тъмното яйце. Тука, казва Учителя, е големият майсторлък – да накараш тъмнината в тебе да свети. Това е майсторлъкът на човека; това е Духовният човек. Умственият човек нищо не може да направи.
И Учителя казва: Вие сте много близо до Царството Божие: това е една междина, която дели този свят от Онзи свят. Това е една междина, но тя е една стомилионна част от милиметъра. Толкова сте близко и същевременно далече. (Дето казва Лао Дзъ: „Най-трудно се отваря отворена врата“.)
Числата са специални сили на определени Духове.
Например едно число, дадено от един френски познавач на окултните науки: той дава числото 545 – това отстранява всички вредни влияния, ако си го напишете четливо. Но четворката трябва да я напишете така: (Елеазар Хараш пише с ръка във въздуха, отворена четворка) като чаша – а не така, затворено, за да може в чашата да тече това Същество на четворката. Пет–четири–пет (545), написано красиво, четливо, поставено от двете страни на джиесема или на телевизора и електрически неща, отстранява всички вредни енергии. Според Учителя, това е число на жертвата. И тези Духове, събрани заедно, те отстраняват тези вредни влияния. Но разбира се, ти също трябва да се пожертваш за една Свещена идея, защото иначе ще се получи една игра на числа. А това не е игра, не е някаква романтика – това е наука, и то Дълбока наука. Тука няма нищо така казано, „между другото“.
И казва Учителя: Любовта е Тайно число в Бога. Тя не общува с Църкви, ритуали и човешки действия. Тя общува само с Бога и с устремените в Истината – а другите едвам-едвам ги докосва, колкото да не обезумеят.
Любовта обожествява страданията на преданите и устремените в Бога.
След грехопадението човекът е станал число на хаоса, а Бог е винаги число на порядъка.
Знанието е число, попаднало в капан. Знаещият може всеки ден да чете Библията – и нищо съществено да не разбере. Защо? Защото разбирането е друго число. Разбирането е число на Истинността, а Учителя казва: Истинността е самата Библия. Всичко друго е странично: Истинността е Библията.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #66 on: октомври 03, 2017, 12:45:09 pm »
3 май 2016 г.

АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)

ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)

КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)

НЕМСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
(Лекция 3)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на народите.
Като казвам „християнската Мъдрост“ – означава тези, които са напуснали Църквата, които са излезли из коловозите, които са посветили живота си не на религията, не на Църквата и свещите, а на Бога. Това са светци, монаси, Оптински старци  и т.н. – красива Мъдрост. Не дълбока, както гностичната, но вървяща към нея, пак е дълбока. Следващата лекция – на 7 юни.


АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)

Ако искаш да удължиш своя живот, укроти своята трапеза.
Кой е могъщ? Само този, който може да се справи с лошите си навици.
(Тука само ще добавя: ако един човек има лош навик, силен, не му трябват вече врагове: той има враг в себе си. Той самият е враг на себе си и трябва да обяви война на себе си и да тръгне по Пътя, по който да се освободи.)
Нищо нечестно не може да бъде благодетелно и благотворително.
Аз почитам човека – човека, който е способен да се усмихва в беда и да черпи сили от мъката.
Бдителността е подобна на вòйн.
Обикновеният човек е „музей“ на болестите.
(Спомням си: на едно място Учителя казва, че в Америка толкоз много болести, че вече нямало заглавия, не може да се измислят – и накрая, нарекли ги болестите „Американичи“ – обща дума.)
Препятствията са тези страшни неща, които виждаш, когато не следваш Свещената си цел.
Цената на Свободата е вечната Бдителност.
Най-добрият късмет е онзи, който сам си направиш.
Ако изпълня дълга си докрай, останалото ще се нареди от само себе си.
Опитът винаги идва от грешките.
Мъдростта е да знаеш на какво да обръщаш внимание.
Никой не може да те въвлече в нещо без твоето съгласие.
Великата Твърдост е Велико Милосърдие.
Най-хубавата музика е биенето на истинското любящо сърце.
Ако ти искаш да се възвисиш, помогни да се възвиси някой друг.
Свободата е големият родител на Добродетелите.
Властта никога не е приемлива за чистите Души.
(След време, когато говорим за тероризма, ще ви обясня някои тайни на властта. Това е един от най-тежките паразити в света, който е тръгнал от Атлантида и който е изкривил милиони съзнания. Който попадне там, вече е все едно какво мисли: дали мисли положително, или приятно – няма значение, той вече е загазил и навлиза в дълбоки нива на... Но правилно е, защото това е неговият път, който трябва да изстрада – от друга страна – и някога да се откаже напълно от власт и да разбере, че само Бог има власт.)
Колкото по-малко използваш своята сила, толкова по-голяма ще става тя.
Дори и в доброто действие може да се промъкне лош мотив.
Във всяка епоха свещеникът е бил враждебен към Свободата.
(Скоро ме питаха за този празник, той е огромна трагедия, нали, така нареченият „Великден“ – само ще ви кажа, без да се впущам в подробности... Само хилядите и милиони животни, които са заклани, само това, без да казвам другите неща – това е достатъчно да съсипе тези същества, така наречени „хора“ – защото през октомври ще говорим за животните по Учителя: за нашите малки братя – само това е достатъчно и Учителя казва: „Много строг е кармичният закон. Всички тези животни заколени ще се превърнат в бацили, микроби и паразити и ще изяждат човека отвътре“. Но по-нататък ще говорим за тези неща... Така!)
Ако един закон не е справедлив, човек има право да не му се подчини.
Да спориш с глупак е все едно да предписваш лекарство на мъртвец.
Нищо не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. Нищо не може да помогне на човек с грешна мисловна нагласа.
Откривам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.
Един човек с голям кураж е цяла армия – мнозинство.
Използвай времето си добре, ако искаш да спечелиш свободно време.
Усърдието е майката на добрия късмет.
Мързелът е мъртвото море, което поглъща всички Добродетели.
(Сещам се, на едно място Учителя казва: „Мързелът – това е знак от миналото за преизобилни грехове“. Не просто грехове, а преизобилни грехове.)
Бог управлява делата на хората, за да ги учи.
Който не е добродетелен, той вече не може да бъде свободен.
Можем да дадем съвет, но не можем да дадем поведение.
Страхувай се от Бога – и враговете ти ще се страхуват от тебе.
Този, който е добър в оправданията, ще се провали.
Много Истина е скрита в тихата увереност.
Няма грешки в живота – има само уроци.
Добродетел, която прескочи една определена граница, се изражда в порок.
(Ако ви е трудно да го разберете, в момента се сещам за примерно: прекалена загриженост. Нормалната загриженост е добре; стане ли прекалена, нещата отиват на лошо.)
Мързелът и гордостта ще те обложат с по-тежък данък, отколкото царете и правителството.
Онзи, който живее разумно и правилно, е научил достатъчно.
Да вярваш – какво значи това? Да вярваш значи никога да не се безпокоиш. (Много точна мярка! Щом се тревожиш, за каква вяра говориш? Няма значение дали има причини, дали има голяма трудност: щом се тревожиш, вярата не е Вяра.)
С голяма дисциплина се решават всички въпроси.


ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)

Само мълчанието е велико – всичко останало е слабост.
Не казвай „Добър ден“ на Дявола, когато го срещнеш. Може да тръгнат всякакви последствия.
Всеки може да загуби шапката си, когато задуха магичният вятър.
Критикът може да критикува другите, но не може да оправи себе си.
Ако ситуацията е окаяна, полицията може да я направи още по-окаяна.
Мълчаливата уста е мелодична.
Мозъкът на глупака преработва разумността в недомислие.
Божиите мелници мелят бавно, но много фино.
Бог е опасен. (Така мисли ирландската мъдрост. Наистина е опасен, защото е строг. А е строг, защото е справедлив.)
Всякакъв напредък се определя от неразумни хора.
Няма по-искрена любов от тази към храната.
Истината е винаги унищожителна. Религията е винаги забавляваща.
Пази се да не убиеш мисъл, която е нова за теб.
Винаги създаваш онова, към което се стремиш.
Поддържай се чист и ясен, защото ти си прозорецът, през който трябва да видиш света.
Да понесеш собствените си грешки – това е мъката на живота.
Животът не е сложен – ние сме сложните.
Изповедта трябва да ти даде опрощение, а не свещеникът.
Само заблудени хора могат да спорят.
Най-важните събития се разиграват в мозъка и вътре в човека, а не в света.
Това, което ни се струва жестоко изпитание, е прикрита Благодат.
Раната разбира дори и от най-малкото трънче.
Времето е велик разказвач.
Най-доброто средство срещу грижите и стреса е заниманието.
Никой нищо не губи случайно. (Това винаги става с участието на определена сила. Това, изгубеното, принадлежи на някои от духовете и той си го иска – и накрая си го взима.)
От опит знаем, че хората не научават нищо от опит.
Не можеш да заковеш върху стената излят конфитюр.
Винаги прощавай на враговете си, защото нищо не може да ги ядоса повече.
Да направи глупост – това е задължението на глупака. (Наистина е така: от там ще му дойдат уроците. Той трябва да го направи.)


КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)

Бъди внимателен в своите мисли: те са началото на постъпки.
За да прекосиш този суетен свят, трябва да знаеш Пътя.
Онзи, който се стреми към изгода, винаги се разорява.
С отрицание нищо не можеш да отречеш.
Власт и изгода, блясък и слава – който не се докосва до тях, той остава наистина чист. Но онзи, който се докосва до тях и не се омърсява, той е два пъти по-чист.
Разцветът и изобилието вещаят упадък и гибел.
Семената на новия живот са скътани в повяхването и смъртта.
Достатъчно е само да се откажеш от съперничеството в света, и никой няма да може да ти съперничи.
Който гледа небето от кладенец, малко вижда.
Когато няма врагове, няма да има и война.
Не се страхувай от тежкия труд, а от леките и празни разговори.
Истинската Тайна се предава покрай Учението.
Когато във волята няма воля, това е истинската воля.
Който постига Пътя на меча, не прилага оръжие, а противникът му сам се погубва.
В Пълнотата на живота няма методи.
(Примерно: много хора питат: „Какво да практикувам? Какво да правя?“. Ако ти имаш Любов към Бога, истинска – това е всичко. Всичко друго е без значение. Ако нямаш истинска Любов, може и да практикуваш нещо, но то е... няма голямо значение.)
Когато целостта е разсеяна, се появяват методите.
Когато Съкровеното е придобито, има истинско знание.
Ако човек твърдо и неотклонно пази Дао, злото и демоните се отдалечават от него.
Мъдрият е мъдър не защото знае, а защото никога не губи Дао.
Следващите Пътя на Дао са като рибите, хванали се на въдицата. (Няма по-хубаво нещо от това – да се хванеш на въдицата на Истината.)
Озлобените хора са натрупали в миналото голяма глупост.
Тайните наставления са само за определени хора.
Не аз съм този, който живее, а Животът в мен.
Усещането за освободеност – това е Животът вътре в Дао.
Когато се роди Истинното, тогава човек преминава през Прохода.
Лекото сърце – това е, което се придобива от Великата Пустота. (Тоест – от Безкрая. Това, което е казал и Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“ – Лекотата.)
Да пречистиш сърцето си – това значи краят на света, светът да умре.
Човешката доброта е източникът на много беди и нещастия. (Човешката доброта. Тука само за малко ще обясня. Шестият Старец казва: „Истината ще порази доброто, защото и доброто, и злото са се провалили пред Истината“. Но ако човек е Истинен, Истината е вече с него. Истината не е с добрия човек – Истината е с Истинния човек.)
Добрият късмет може да вещае нещастие – което, на свой ред, може да е скрита благословия.
Доброто, което се прави, за да бъде видяно, е фалшиво добро.
Седнал да чака заека да се блъсне в дървото и така да го хване. (Става въпрос за мързеливия човек.)
Съдбата се влияе и от добрите дела.
Човек, който не търпи малките несгоди, никога не може да се развива.
Който е роб на чувствата си, не може да е господар на своята воля.
Бедите идват заради натрупано зло.
Не са важни качествата на човека, а следва ли той Дао (т.е. Истината).
Който не следва Пътя, е останка от миналото.
В Учението е важно осъществяването, а не заучаването.
Онзи, който е ограничен във вижданията си, не може да има чисто сърце.
Който обърне гръб на света, ще се сдобие с яснота на мисълта.
Никой не полива планинските цветя.
Разбери безмълвието насред шума.
Ако водата не се мъти, тя сама ще се избистри.
Желанията и страстите са всякога суета.
Който е лекомислен в постъпките си, ще бъде оплетен в света.
Преданият на Учението отстранява всичко външно – затова той може да съзре Изначалното.
С лошите хора трябва да бъдеш внимателен и строг; с обикновените – мек и строг.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Щом ти е съдба, ще се срещнеш с Дао; щом не ти е съдба – няма да видиш нито далечното, нито близкото.
Човек никога не е беден, ако може да си позволи да се смее.
Усърдието постига невъзможните неща.


НЕМСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)

Науката е организирано знание; Мъдростта е организиран живот.
Никакво изкуство не е да предсказваш бъдещето: трябва да отгатваш настоящето.
Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.
Възможността не пази от глупостта.
Винаги практиката създава майстора.
Работата, на която си отдаден изцяло – това е солта на живота.
Бог знае на кой какво му трябва. Така Божията Воля пристига навсякъде.
Започни да тъчеш – и Бог ще ти даде конец.
Успехът винаги е бил велик измамник.
Най-страшно биваме превивани и измъчвани от невидими ръце.
Цялата Църква е като надгробен камък: тя прави всичко възможно човекът да не възкръсне.
В съприкосновение с религиозен човек, винаги изпитвам нужда да си измия ръцете.
Накрая човек обича желанията си, а не онова, което е желал.
Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига. Нещата се решават много преди да се случат.
Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са постигнали точно обратното.
(Както знаете, пълно е със „спасители“, „послания“, „благодетели“ – и те ще се увеличават.)
Истинската Вяра никога не се е нуждаела от Църквата. (Може да си бедуин в пустинята, може да си в пещерата, можеш да си, където и да си: Вярата е нещо в тебе – не в църквата и не в свещите.)
Истинското Познание е спасението и отделянето от света.
Това, което хората наричат „съдба“, са просто техните натрупани стари безумства.
Това, което те възвисява, се намира в тебе.
Това, което не разбирате – то ви принадлежи.
Животът ще покаже на всеки човек какъв е той и какво представлява.
Истината е Богоподобна.
Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.
Нашият страх е източник на храброст за нашите врагове.
Силна победа е Прощението.
Великите Души понасят страданието винаги мълчаливо. (Там няма да чуете оплаквания, стенания и висок говор. Великите Души страдат мълчаливо.)
Истината не страда от това, че я признават или не я признават.
Доброто слово е повече от подарък. (В Исляма казват: „Доброто слово също е милостиня“.)
Да работиш – казва една немска поговорка – значи да ти е оказана чест.
Животът на човека – това е неговият характер.


ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
(Лекция 3)

Бог не предвижда нищо – Той вижда. Ние сме тези, които виждаме със закъснение.
Да знаеш как да обичаш враговете си означава да започнеш да разбираш какво е Бог. (Тука искам само да ви кажа, че който обича враговете си, той ще научи неща, които ги няма в книгите. Там, ако съумее да види Бог в тях, ще види неща, за които нито враговете могат да знаят, нито приятелите: там има Тайно знание.)
Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има съд на вътрешен план.)
Смайващо е, когато Неговата Воля става подобна на нашата воля.
Изкушението не е сляпо същество. То е просветено, но ти не си просветен. (Тука само ще поясня: то идва, за да израснеш в Бога, да видиш какво избираш: дали избираш Бог, дали ограбваш силата на изкушението, или то те ограбва. То винаги ще те изпитва, защото Бог иска да станеш близък на Бога и на себе си, а не на други същества. Така че изкушението е задължително, за да израснеш – ако го разбираш.)
Една благородна Душа никога не изпада в безизходица.
Смирението е стълбата, по която ще се издигнеш до Бога.
Името на този свят е „бягство“. (Този свят е избягал далече от Бог и Истината, затова е в такова положение.)
Прогресът на Душата е в това да правиш от Любов онова, което би правил от дълг.
Ако знаеш да вложиш Бог във всичко, което вършиш, ще съумееш да Го откриеш във всичко, което се случва.
Който не е смирен, той винаги умира по един лош начин. (Тъй като той не може да възприеме правилно Бога и Висшия свят. Отново виждате колко е важно Смирението!)
Щастливи са тези, които са обикнали трудното за обикване.
Не смятай за блажени богатите хора – богатството е опасна пропаст.
Не се страхувай от Ада, а от това да не оскърбиш Бога; защото, ако Бог те отдели от тебе, това ще бъде по-лошо от Ада. (Тоест – ако Бог те отдели от Себе Си.)
Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия Път – не е ли това предателство?
Оскърбява Бога този, който иска да изследва Неговата най-голяма Дълбочина. (Спомням си, че Мохамед е забранил на своите верни... Когато проучват Бога – да гледат качествата Му, Милостта Му, красотите Му, но никога да не проучват Неговата най-Дълбока Същност. Там, още в Древността, Енох е обяснил: Боговете са пострадали, тъй като са поискали да проучат Центъра Му – и двеста, на които Енох дава имената, са се сгромолясали страшно. От там тръгва и голямото падение. И всички, които се опитат дълбоко да Го проучат, не само че няма да постигнат нищо – те ще се отдалечат. Само Той има право да привлича към Себе Си същества и да ги обучава, но никога напълно не ги обучава в Своята Абсолютна Тайна.)
Пази си езика, за да се просвети и сърцето ти.
Този, който не владее езика си, никога не може да има Добродетели.
Самата Истина подтиква човека да търси Истината.
Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.
Истината не е дело на говорещия, а на действащия Бог.
Когато има Любов, никога не са нужни заповеди.
Без Любов, всички добродетели са безполезни.
Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава мълчанието е неуместно.)
Похотта и страстта са вкореняване в земното.
Който се бои от Бога, Сатана се бои от него. Страхът Божий – това е реалното очистване на човека. (Тука става въпрос не само да не оскърбиш човек, включително и някакво животно, каквото и да е – нищо да не можеш да оскърбиш. Да нямаш такова качество!) Страхът Божий е дар Божий. При него Бог ти дарява Себе Си. Ако имаш страх Божий, тогава Бог действа в тебе и те учи. (Както и преди обяснявах: това е третият страх, Мъдрият страх. Не човешкият страх, а Мъдрият, разумният страх.)
Предалите се на суетата са уловени от Дявола.
Горко на тези, които се трудят за изправяне на другите, а не работят за изправяне на себе си.
Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда, равно е на грабеж и на други грехове.
Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. Този, у когото няма Търпение, лесно се колебае, не понася обидите, в послушанието е противоречив.
Търпението е Мир по време на война. Търпението е Тишина във време на буря. Търпението е безопасност всред клевети и опасности.
(И както и преди съм ви казвал, Учителя казва: „Търпението е силата на Любовта“.)
Будният трябва да знае, че е понесъл изпитанията заедно с Бога, а не от себе си. В нашата невидима борба със злото, сам Бог участва и сам Той побеждава. Сам Той побеждава злото – а не ние.
Щастието може лесно да прелъсти и да разврати невнимателните хора.
Бедствията са Милост Божия – казват светците и монасите. Бедствията са Милост Божия. Те са възможност за избавление. Ако Бог поставя хората в бедност, то е заради това – да се изправи нещо в Душата им.
Неразумният човек не получава полза дори от Доброто.
Когато Бог се отделя от нас, злото ни побеждава. Това е Негова Воля.
Мълчанието събира много – многословието разпилява.
Здравето е дар, но този дар невинаги е полезен. (Знаете: един здрав човек може да си направи много тежка карма. Здравето не пречи на глупостта и неразумните неща да се развиват.)
Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Случва се, че Бог посредством болестта предпазва някои хора от беда, която не би ги подминала, ако бяха здрави.
(Сещам се за един монах, който много... така, чисто посветен на Бога, отдал си живота, но имал тежка болест. Много усърдно се молел Бог да го освободи, минали години – никакъв резултат от молитвите му. И в един момент, той казва: „Благодаря Ти, Господи, разбрах: защото, ако беше ми дал здраве, нямаше да има полза за мене и за Душата ми“. Ето го Смирението, ето го приемането, ето как действа отдаденият на Бога. Не казва: „Защо не ме излекуваш?“, а благодари и се смирява. Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят така, но казвам: това е без значение!)
Болестите ни въвеждат в Божията Любов – освен ако не сме крайно своеволни.
Смирението всякога е по-дълбоко и превъзхожда поста. (Казвам го към тези, които много постят и мислят, че с поста е голямото очистване. Трябва да се гони истинското Смирение.)
Ако страданията не облагородяват, тогава те ще се превърнат в двойно зло. Внимавай бедствията и скърбите да не те откъснат от Бога! Търпението на скърбите е по-високо от добродетелите на човека.
(Тука само малко ще обясня. Ако можеш да изтърпиш една голяма скръб, голяма трудност, голяма тъга, ти изтърпяваш нещо, много дълбоко натрупано от твоето минало – а щом го изтърпяваш, ти ще го преодолееш. Затова Търпението е важно.)
Духовният човек живее извън света. Как тогава ще го видиш и как тогава ще го обидиш?


ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях – защото тогава ние ги владеем.
(Значи, както виждате, Бог не е против благата, а против невежеството. Затова има Суфи, които имат цели замъци, обяснявал съм ви – но те са непривързани. Той знае, че тоз замък не е негов, че той си е на Бога, и той живее в Бога, а не в замъка. Оня случай, дето ви разказах, за богатия Суфи, дето... Пак ще го кажа, накратко: Отишли двама-трима ученици при един Суфи да ги учи, но като видели в какъв палат живее и колко е богат, и казали: „Тоз не може да ни бъде Учител, той живее в разкош!“ и т.н. Отишли при един беден Суфи в една малка къщурка и казали: „Искаме ти да бъдеш наш Учител, защото другият не може“. Казва: „Грешите! Той е истински Учител – аз не съм“. Защото непривързаният е непривързан. Както и оня случай, когато един ученик отишъл при богатия Суфи – мисля, че се казваше Джунаид – и поискал да говорят за Истината и т.н., и Джунаид му казал: „Добре, напускаме замъка. Напускаме и тръгваме да търсим Истината“. След сто-двеста крачки ученикът казал: „Извинявай, забравих си чашата за просия, искам да се върна!“. Суфи му казал: „Аз забравих целия замък, ти – една чаша! С тебе няма да търсим Истината!“. И го оставил. Значи, Суфи е непривързан. Суфи – това е Тайното знание, и думата Суфи означава Чистота. Това е Тайната традиция на Суфите, Тайното предаване на тези неща. Суфи означава Чистота – и точно това е Тайното знание. Но пак казвам: не е лесно да се разбере тази дума. Защото Учителя казва: „Това не е дума от този свят“. Така!)
Бог можеш да Го почетеш само с Духовния си и правилния живот.
Не храни вражда към някой човек, защото молитвата ти винаги ще отслабва.
Победи себе си – и ще победиш Дявола.
Без Любовта, от нито една добродетел няма полза.
Всичко е от Бога. Той допуска да боледуваме – и Той ни е обкръжил с лечебните способи.
Не виното, а порочната воля произвежда пиянството.
Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва – абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със... Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са... Така – между другото...)
Любов, въздържание и молитва – без тях е невъзможно непрестанно да пребиваваш в Бога.
Чистият живот – това е угаждането на Бога. (Значи, всеки може да провери: на хора ли угажда, на някакво общество ли, на света ли, или на Бога. Истинското угаждане е угаждане на Бога – и това е правилният живот.)
Има мир, по-лош от войната. (Преди време го обясних, само за кратко ще го загатна. Хераклит го казва: „Мирът е по-лош от войната, защото ражда застой, а застоят ражда демони“. Войната идва да събуди мисълта на човека, да ги научи как да ценят мира, да влязат правилно в него. И след време, когато го постигнат, войната и мирът няма да ги развалят; т.е. обикновеният живот, въобще човешкият живот няма да може да развали човека, който е постигнал правилен опит и истински мир.)
Доброто може да съществува без зло, но злото не може да съществува без Доброто.
Никой не може да попречи на Божията помощ: нито хора, нито демони. Пречка може да бъде само човешкото безверие и самият човек.
Благият Бог оставя демоните да действат за известно време срещу нас, докато си изработим чистите духовни качества, които са необходими за Небесния Живот. (Спомням си даже, Иван Рилски много пъти се е отчайвал: „Бе – казва, – Господи, кой ме доведе в таз пустиня: Дяволът ли, Ти ли?“. Пак отчаяние. Това е път, през който се минава, докато укрепнеш. Така Бог израства, чрез падане във Вярата, падане във волята; но след много падания и с Любов към Бога – накрая Бог израства правилно в човека.)
Когато вежливостта е светска, тя погубва простотата.
Молете се и не се вълнувайте от сухотата на своите молитви, но чакайте с търпение Бога. Това, което най-много безпокои демоните, е постоянната молитва. Това е най-голямата тревога за тях. Молитвата е по-висше творчество от всички видове изкуства и науки. По-висше творчество от всички видове изкуства и науки!
Смирението е самоунищожението на гордостта.
Ако вие, светските хора – казва един монах, – осъзнаете опасностите, всред които живеете, щяхте да се молите десет пъти повече от нас, монасите.
Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия план на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)
Смирението е особен дар Божий, който осмисля живота.
Всяко изкушение изпращай с добри помисли.
Бог винаги знае мярката на твоите сили.
Ако ние се съблазняваме, това означава, че злото не се намира вън от нас: то е вътре в нас.
Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.
Човекът на истинската Любов не осъжда враговете си, когато са попаднали в нещастие.
(Тука случката, която ви разказах за един монах, пак ще я повторя.)
„Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми. И аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза.“
Ако не можем да понесем скръбта, не сме се предали на Божията Воля.
В Смирението е скрита най-висшата Мъдрост.
На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля.
Христос се е посветил на Бога, а не на света и на обществото, и затова Той се завръща в Бога.
Единственият начин да бъда сигурен в себе си е да бъда достатъчно сигурен в Тебе, Господи.
Извън Бога всички ние сме повърхностни и враждебни.
Тялото е глухонямо – Душата е чуваща.
Трябва Свободна воля, за да се подчиниш на Бога; иначе не се подчиняваш, а само понасяш.
(Искам да кажа: Свободната воля е дадена да избереш твърдо Бога, съзнателно да се подчиниш и смириш – а не да понасяш и да мислиш, че имаш правилен избор.)
Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.
Молитвата е по-важна от нашето дишане.
Ако ти имаш Любов, грехът не би съществувал. (Говорим за истинска Любов, която не е, разбира се, човешка любов.)
Без страданието Истината не би живяла.
Нищо земно не може да постигне Бога.
Царството Божие е нещо чисто Духовно. Това Духовно Царство се постига само чрез Духа.
Целта на живота е да станеш чист и ясен Дух в себе си. (Ще обясня. Когато човек напълно овладее себе си, той става Дух.)


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #67 on: октомври 03, 2017, 06:48:14 pm »
7 юни 2016 г.

ЗАРАТУСТРА
(Лекция 1)

ЗАРАТУСТРА: ОГЪНЯТ
(Първа идея за размишление)

ОРФЕЙ
(Лекция 2)

ОРФЕЙ: ЛЮБОВТА
(Втора идея за размишление)

ДРЕВНИЯТ ТОТ – ХЕРМЕС
(Лекция 3)

ТОТ: ЖЕНАТА
(Трета идея за размишление)




Да си направим ограждащата формула.




ЗАРАТУСТРА
(Лекция 1)

Заратустра е бил роден в пламъка на Свещения Огън, който носела майка му в себе си. Майка му се казвала Дахдауб. Дахдауб на персийски означава Изворната. Тя се молела Божественият Огън да роди и пази сина й. Божественият Огън е умеещият да ражда – и само този, който е роден от такъв Огън, е в състояние на Абсолютна Чистота.
Странно се е родил: всички очаквали вик, но той само се усмихнал – зарадвал се, усмихнал се на света. Първото нещо, което казал, било Свещена формула (това е Духът в него, напредналият Дух може да действа така и в дете) – Свещена формула; а Огънят в него я произнесъл. Не заплакал – засмял се и приветствал света: т.е. идва осъзнат, Велик Дух.
Знаем от преди, че той е бил в един от храмовете в Атлантида и там са ходили Орфей, Питагор, Платон и т.н., даже и Тот – така че, когато говорим за Заратустра, говорим за нещо Древно.
Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно – то е Зорос, означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго – вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста – това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд – също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление – Чисто прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.
И така: Заратустра е Велик Докоснат. Той е нямал Път – Той е имал Дух, Реализация. Той е имал Дух, който разбира Ахура Мазда, т.е. Бога; и понеже е бил Докоснат, той е заживял в Духа си тотално, а не в света. Това е било отдавна подготвено.
Говоря ви за Заратустра, защото той не е познат в света. Говори се по нещо за него – но в дълбочина той не е познат. Макар че понякога се казват хубави неща... Но да изследваш такова Същество само от книги означава нищо да не разбереш.
И така, Докоснатият човек е реален. Той не може да живее в света и в ума. Той никога не живее във времето и в сътворението. Изглежда като другите, но той се разхожда като Дух. Например: ако Бог влезе в Сатана, и той ще изчезне и ще остане само Реалността – така че всеки, който съумее да всели Бог в себе си, за него светът ще изчезне, той ще стане нереален.
В миналото голяма част от човечеството са били зороастрийци. Заратустра – това е Древен Път за влизане в Огъня на Вечността.

И така, Мъдростта му:

Любовта означава да споделяш Бога. (Тука няма човешки неща – както ще видим после, и Орфей потвърждава, и особено Древният Тот.) Любовта означава да споделяш Бога.
Който има в себе си Любов и Истина, Бог му дарява Своето приятелство.
Бог покровителства Достойнството, наречено Самодисциплинираност. Достойнството, наречено Самодисциплинираност.
Духът е местожителството на Бога.
Когато хората не позволяват на злото да живее в тях, то ще изчезне от целия свят.
Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.
Истината е стаена в Достойнството и Правилното поведение.
Само който живее с Правилно поведение, реализира целта на своя живот.
Любовта към Истината и Правилното поведение дават порядък в съдбата, а по-нататък – и състоянието Уща, което означава Божествено Блаженство.
Злото в човека се изявява при изобилие или липса. (Значи, там, където има голямо изобилие, човек не може да го понесе, не може да го управлява. Само Бог в него може, но човек не може. И там, където има голяма бедност, човек пак не може да я управлява. Но ако е заедно с Бога, и двете може да ги ръководи с лекота. Затова съм казал, че Мъдрият в пустинята сред малко вода... Той намира вода, минимално, но цени я и царува. Тука глупакът сред вода загива. Мъдрецът навсякъде се чувства добре, защото той живее в Единство с Бога, а не в единство с богатството или бедността. Той е винаги в Единство с Бога – от там той е богат; и думата Бог означава точно богат. Но казва Учителя: „Трябва да си богат с Бога, а не с други неща“.)
Пътят на Търсача – казва Заратустра – е отвъд книгите. Първо той придобива дълбок, личен и правилен опит. (Както казва и Брат Михаил – казва: „Ти си книгата: първо трябва да прочетеш себе си, трябва да прокопаеш себе си – и после, и другите книги са на място“.)
Казва: Не се бори със злото, а само внеси Бог в себе си. Не се бори със злото, а само внеси Бог в себе си.
Само който е изчезнал в Истината, е познал себе си; а който е останал в себе си, той не се познава.
Свещеният Огън трябва да се слее с Бога, Който е Древният Огън, и трябва да изчезне в Него, защото няма място за два Огъня.
Човек, който няма Свещен Огън, ще бъде съсипан от силите на света. Който има Чист Огън в себе си, той има Бог като съюзник.
Нещастието – казва Заратустра – е паднал огън, отцепен от Бога. Когато огънят е нечист, той скита като призрак в световете.
Бъди Чист, за да не изпитваш страх.
При усърдни и продължителни молитви, хората ще се завърнат в своята Божественост.
Помислите укрепват Невидимия свят в човека; изричанията укрепват Единството; делата утвърждават Пътя и връзката. Адът – това са всички тези, които са извън Свещения Огън и Истината.
Тези две начала – Доброто и Злото – произлизат от Един Абсолютен Създател и Унищожител. След време и Доброто, и Злото ще бъдат унищожени, защото те не са Същността на Живота, те не са Изначални. Истинското Начало никога не е било Добро и Зло; истинското Начало е Безкрайността – казва Заратустра.



ЗАРАТУСТРА: ОГЪНЯТ
(Първа идея за размишление)

Огънят е най-Древният образ на човека.
Словото е Огнено изкуство. Чистият Огън – това е звукът на Аша (или, казано по друг начин – звукът на Истината). Огънят у човека е този, който създава волята. Словото е Огън. Ти трябва да си натрупал много Огън в себе си, преди да са дошли събитията, за да ги изпревариш.
Който е разбрал Свещения Огън, той разбира, че Животът не е материя.
Чистият Огън е тънка защита от всички вредни и нечисти енергии – той гони всичко нечисто.
От Древни времена Огън и Дух живеят заедно – те са едно Цяло.
Всяка молитва е Огън и тя натрупва в себе си чиста, Божествена енергия, която води до изменения – и на самия тебе, и на окръжаващата среда.
Постоянните молитви създават постоянна помощ от Духовните Същества. Натрупването на този Огън – казва Заратустра – води до взрив от Светлина, в която нисшите сили изгарят, защото не могат да устоят. (Точно това е, което се случва в Самадхи: взрив от Светлина, и ти ставаш нещо Изначално, нещо естествено. Разбираш, че това, което си търсил, е нещо много просто и естествено.)
Защо не могат да устоят тъмните сили? Защото са изгубили Чистия Огън. Те имат смесен огън. Когато се придобие този Чист Огън, започва се общението с Духовните Същества. Този натрупан Огън може да изцелява всичко. Но този, който трупа земни неща, той е неизлечим, той се проваля. Този натрупан Огън е, който поддържа крепко здравето.

Първото нещо, на което се обучавали децата на зороастрийци, е да говорят само и единствено Истината. Никакви други правила – само говорене на Истината. Тук мога да кажа, че това е най-Висшата практика и няма нищо общо да се заблуждаваш с медитации и други неща: дишане, паневритмии..., ако не си в системата на Истината. Това е, което... Истината е по-важна, защото тя съдържа в себе си и Чистотата. Тези две неща са по-важни от бъдещето и от звездите... Такъв човек не се влияе от звездите; той предпочита да се влияе от Бог, от Истината и от Абсолютно разумните неща – там няма звезди.

Говоренето на Истината – казва Заратустра – е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.
(Ще обясня. Когато Истината се е превърнала в Правилно поведение, тя владеела Огъня. Това означава: Правилното поведение – това е овладян Огън. Любовта към Истината създава това Правилно поведение. Това дава порядък в съдбата, а по-нататък дава и състоянието Уща, както казах – Божественото Блаженство.)
Истината – това е Могъщият закон на Ахура Мазда, на Бога.
Всеки човек с правилен избор принадлежи на Бога – въпросът е да го направи цялостно.


ОРФЕЙ
(Лекция 2)

Орфей – това е Достигналият Вечността чрез Любовта си. Наричали са го Блестящия или Великия Животворящ. Защо? Защото той умеел да пробужда Божествената Душа. Баща му – бащата на Орфей, който се казва Еагр – той, както и Орфей, и двамата са представители на Първата Слънчева Раса, Бархишадите – Боговете. Те спадат към Древната Слънчева Династия, както е имало такива жреци и в Атлантида, и в Египет. Орфей е бил в храмовете на Атлантида и в храмовете на Египет, за което казва: „От там изтръгнах Тайните на Чистата Наука“. Орфей е един от Великите Учители Пламъци, слезли да учат земното човечество. Самият Орфей казва: „Слязох, защото Душите станаха сенки: те паднаха в тайнствен унес; те бяха родени с безсмъртни чувства, но станаха призраци“. Знакът на Орфей още оттогава е пентаграма с две окръжности. Ще обясня. Външният кръг е спящият човек – непробуденият. Падне ли външният кръг – станал си ученик. Падне ли и вътрешният кръг – станал си Посветен. Такъв е Пътят на тази пентаграма.
Външно той беше човек; вътрешно той беше от слезлите при хората Богове. Орфей е трябвало да извади човечеството от мрака на земното. (Земното означава невежеството.) Трябвало да го оживи с Чистото и Тайно знание.

И така, какво казва Орфей:
Невидимата сила е явна в своите дела.
Благоговението е най-мощното качество на Бездната – Безкраят. (Това е чисто жреческо качество. Всички Древни жреци са го имали. От там е започвало тяхното развитие. То действа в Изначалната природа (Благоговението). Музиката на Орфей е била велико Поклонение към нещата.) Благоговението е – казва той – неизменност към Изначалното, към Древното. Благоговението е Извор от Безкрая.
Великата Божествена Душа е отстранила от себе си първоначалната тъмнина.
И казва:
Душата е Царицата на Вселената. (Както ще видим после и както го потвърждава Тот.) Душата е Велика Дарителка на благата. Душата храни съществата със своята Божественост. (Даже много майки не знаят, че хранят децата си не толкоз с храна, а с Душа, с радост и с излъчване. Това е първата храна, а оназ е само между другото. И понеже детето усеща, и затова много-много не му се яде – защото то яде нещо от Тайната на Душата, от Тайната на Божествеността. Разбира се, че трябва да яде малко, но малко, защото онази храна е истинската, която ще го изгради.) Душата е величествена Богиня, тя е нашето Небе. Тази чиста Душа пази дълбоко в себе си само Божествените прояви. (Тя няма нищо общо с човешкия свят.)
Съвършен Бог е създал всичко и стои над всичко. Съвършен Бог е началото, средата и краят на всички неща. Всичко се намира в Неговите Ръце, в Неговото Могъщество (казва Орфей). Той е носителят най-вече на дивната, царствена Любов. Той е Събудителят – Той събужда у хората нещо потайно, нещо Мистично.
Тонът (и Учителя казва това) – Орфей казва: Тонът е наука, морална сила и стихия. (Учителя казва: „Тоновете в музиката са живи Същества“. И затова Учителя е имал някои тонове, които може да се насочат към някаква болест и тази болест не може да ги издържи – излиза и заминава. Но разбира се, човек трябва да бъде достоен за такава музика, т.е. такова излъчване.) Чрез музиката – казва Орфей – може да се събира Сила, Светлина и Божественост.
Чистотата е Светлинната плът на Безсмъртието. Няма по-голямо жертвоприношение от Чистотата. Пожертвай се за Чистотата!

Орфей и днес е над настоящето и бъдещето – самият той е слязло бъдеще. За Орфей се казва: „Той е по-дивен от Седемте чудеса на света“. Той е ехо от един съвсем друг свят – Абсолютно неземен. Орфей е само една силна част от тракийската Духовност.
Казва: Съдбата е наш благ владетел – тя ни предпазва от тайна празнота.
Често Орфей нарича Бог Пламъка и казва: Пламъкът е зрящ Разум и Окото Му обхваща всички светове и всички помисли на съществата. Всички, които са изгубили Пламъка, са призраци, живеещи в някакъв сумрак, в някакви полусътворени светове.
И казва: О, Пламък Свещен, щом се насочиш към човека, ти отстраняваш съдбата му и запламтяваш със Свободата в неговото сърце.
И казва още Орфей:
Замени тъмнината си с копнеж по Пламъка; замени тъмнината си с Устрем Свещен.
Който не познава Пламъка, живее в тъмнина, а който отрича Пламъка – живее в дълбините на мрак неосветен. (Той живее в неразбраната Любов. Неразбраната Любов завежда всички в смъртта.)
Пламъкът не обича слова неустойчиви, двойствени и смъртни.
Боговете са родени от Неговата Велика Бездна.
Що е планината? Тих космос на стаената енергия.
Всичко, което е било, и всичко, което предстои, е едно цяло.
Реката е определена: тя трябва да пътува по своя път, за да намери и познае себе си в Океана. Изворът не е определен; Изворът не е пътуване, той не е като реката. Изворът е намерил себе си в себе си. Той е самостоятелен, той е познал себе си – и затова Изворът е независим. Някога и той е бил река, пътувал е, както и капките, но сега той е Извор, защото се е установил. Защо – казва Орфей – се е установил? Той се е установил и е станал Извор, защото е открил Истината в себе си.
Само Бог посява Словото Божие в човека, когото сам Бог Си избира.
(Тук мога само да допълня: когато Бог е наблюдавал дълго време усилията на човека – искрените, честните, правилни усилия – там Бог влиза и усилва тези неща.)
Той, казва Орфей, е Вселюбящият Пламък. Той е и мълниеносен, и Благ. Той е Този, Който учудва простора.
Казва:
Честните награждаваш, а на нечестните даваш безумие. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.
Пътят се открива от лъчите на Твоята собствена Истина.
Само Ти си Златоблестящ.


ОРФЕЙ: ЛЮБОВТА
(Втора идея за размишление)

Орфей казва:
Любовта е Химнът на Древността.
Само от Чистотата може да произлезе Любов към Истината.
И казва за себе си: Моите чувства са цветя.
Любовта е Неродено Тайнство – тя влиза за малко в хората, в света, посещава ги, но не може да живее много в тях. (Защо? Защото има съвършени изисквания, на които човек не може да устои със... И най-малкото земно желание е достатъчно да изпъди тази Пълнота. Говоря за най-микроскопичното. Така.) Любовта е подарила своето Тайнство: Пламъка; подарила го е на Великата Душа – Свещената Вечна Земя. Това е Първичният смисъл на Земята – Великата Душа. Любовта е Пламък шептящ и светлият й образ прониква, пронизва страха и смразява самотата.
(Въобще, и самотата, и страхът винаги са се страхували от Любовта.)
Казва:
Когато види Любовта, страхът се страхува. Любовта е Тайна голяма: тя и в мрака открива Покой. Любовта е Свещената планина и всеки трябва да я изкачи в себе си. Когато човек се посвети на Любовта, той става Мист, т.е. Мистик, и тя му дава своята Дълбочина.
Казва Орфей:
Любовта дарява: на смъртните – празници; на пробудените – Чистота, на Чистите – Тайнства, Тайнства Вечни.
И казва:
О, Свещен Пламък, когото избереш Ти, с чисти мисли го изпълваш и храниш. Ти храниш Огъня, Своя Огън в него. Този Пламък непреходен дарява ни Неизразимото и превръща сърцето ни в Блага река.
И казва:
О, лъчиста Любов, ти поставяш праг на вълните, мярка на ветровете, ти повеждаш злото във Вихъра си към определената му тъмна бездна, а на Мистиците даваш нещо от Древния Покой.
Хората биха успели, ако бяха милостиви към себе си.
Любовта е могъща Богиня – и който не я разбере, тя му внушава смърт. Който я разбере, придобива Вечен Устрем към Себе Си, към своя Център, към своя Мъдър и Незрим образ.
Твоята Любов е Пламък, по-страшен от всяко оръжие. Стрелата му е непобедима. Стрелата на Твоя Пламък, на Твоята Любов, разрязва и мрак, и светлина.
Славя Любовта, защото това е Пламък, който е Древен отломък от Бездната.
И казва:
Ти, Вечна Любов, ти, Вечен Пламък, се рееш свободен в ефира – но когато те призовавам с искрена молитва, излизаш от свободата си и идваш при мене. Когато очистваш нещо, ти задвижваш в него себе си.
Любовта е непобедима и Древна Дева, останала неопетнена от световете и от тъмнината, останала неопетнена дори и от тъмната древна нощ – и тя не е успяла да я смути. Никой не знае произхода на Любовта: нито светлината, нито тъмнината. Любовта е Пламък, скрит от света: явява се само в Мистериите на Абсолютно Чистото Съзнание. Любовта е сияещо Безсмъртие, което плува, посещава всички светове. Дори и най-древната нощ се е смутила, когато Любовта Пламък се е ограничила и се е превърнала в Слънце, облечено в лазурни одежди. Любовта е нещастие за всички смъртни хора и затова тя не ги облича в Пламък, чрез който да вървят към Безкрая. Който не е роден от Любовта, ще има край, но без светло начало.


ДРЕВНИЯТ ТОТ – ХЕРМЕС
(Лекция 3)

Тот е едновременно Божество, жрец, човек, цар и Повелител, Величествен Посветен. Наистина, за него много мога да ви говоря – много ми костваше, докато се домогна до тайни египетски книги; но макар че днеска ще бъдем по-кратки, ще кажем някои важни неща за едно от най-Великите Божества и Древни Учители във Вселената и преди Вселената. Иначе е живял в последното си прераждане около 142 години.
Казва: Нито един език не може да каже нищо съществено за Нетера (т.е. за Бога). Нито една мисъл не е в състояние да Го разбере. Бог може да бъде разбран и познат само от Своите избрани, защото сам Той ги обучава; но те също не намират слова, чрез които да Го преведат на човешки език.
Той е един от Тайнствените Богоноси (Тот); той е Божествено творяща Мъдрост; той е създал чисто Свещени книги – Наука, която е Свещена: не умствена, не някаква наука – чисто Свещена Божествена Наука. Но той ги е скрил в подземия и някои от тези книги са намерени от така наречения Балинос, т.е. Аполоний Тиански. На много малко хора е било позволено да ги намерят – ще обясня защо. Понеже Тот е бащата на йероглифите, а те са нещо много по-дълбоко от азбуките (друг път може да обясня по-подробно това), той е направил могъщо, Божествено заклинание – само достойни хора да разбият кръга и да влязат в тези книги. Всички други, и да попаднат, и да четат, е все едно: нищо няма да разберат, тъй като Бог трябва да ги ръководи и Бог трябва да позволи тези неща.
Тот е наречен Баща на окултните науки, въобще – на Свещената Мъдрост. Името му иначе означава даже, в по-дълбок смисъл, Баща на Боговете. Въобще, говорим за изключително Същество и Божество. Тот символизира Разума на Твореца; той е притежавал особена сила, чрез която можел да разкрива Същността, т.е. Сърцето на нещата.
Тот казва: Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене – това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.
Материята – казва Тот – не е вещество. Тя е само една видимост, тя е едно взаимодействие: изглежда видима, но това не е вещество – това е Тайнство в скрито движение. Знанието – казва – може да ти донесе някаква помощ, но това не е реална помощ: това не е Реалност, това не е Пътят. Само Любовта е Реалност. Любовта е над Космоса. Когато Космосът е в унищожение, Любовта е недосегаема и процъфтява.
Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.
Казва: Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено.
И казва: Търси Мъдростта в неизкушените Същества – това са истинските Мъдреци, истинските хора.
(Ще обясня. Човек, който се изкушава за каквото и да е, макар и малко – това означава, че той може да стане изменник на Учителя, на Учението и на Бога. Затова Пътят е бавен и затова (казах и в София, заради което някои напуснаха лекциите) никой не може да излъже Учителя с Паневритмия, с ангелска супа и със спомени! Никой! Пътят на истинския ученик е война на себе си! Обявяваш истински джихад на себе си, истинска война – на всичките си слабости и изкушения! Няма значение докъде ще стигнеш – вече си благословен. Всичко друго: може да играеш по цял ден Паневритмия и да говориш за Учителя... аз знам какво ще се случи, по-хубаво е да не чуваш. Така!)
Чистият Рай вечно се намира в твоята Божественост.
Знанията са обрекли човека на робство, защото те са ограбили Божествеността – това е големият проблем на знанията. Той казва: те са ограбили Божествеността, обезличили са и Любовта, и Бог, макар че говорят за Бог. (Няма такова говорене, когато не си в системата на Бога!) Без тази Божественост, знанията все ще въртят човека в колелото на живота, т.е. робството винаги ще тече в теб. И затова Тот казва: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти се намираш в опасност.
Ще повторя: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти си в опасност. Любовта всякога оцелява. Защо? Защото тя е Същността на самия Бог. Знаещите не оцеляват; може да мъдруват колкото си искат – те не оцеляват. Изглеждат живи, разхождат се – това не е оцеляване: те са умрели. Учителя ги нарича „движещи се гробове“. Всяко велико унищожение погребва Змията, т.е. знаещите хора. Тази Божественост е квинтесенцията на Бога: Тя е нерушима, Тя е Тайна за Себе Си и Тя е изход и от най-дълбокия мрак. Тази Божественост освобождава от космическото знание на Змията. Придобиването на тази Божественост означава да тръгнеш от времето към Вечната Цивилизация – т.е. всеки, който тръгне към своята Божественост, тръгва към Вечната Цивилизация. Божествеността е съществувала всякога извън разрушенията на всички земни цивилизации. В нея се намира Цивилизацията, която никога не е била разрушавана – просто не може да бъде разрушена. За нея няма руини и няма такива неща. Няма такова велико унищожение, което да докосне тази несътворена Божественост – никога не е съществувало такова унищожение и разрушение. Тази Божественост е твоята истинска Същност и тя е Еликсирът на Живота. Знанията никога не могат да те пречистят: те нямат тази способност, защото те са Змия. Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е тази, която пролива Светлина върху невидимите неща.
Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че тя създава твоята Вечност.
Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост – това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, от където си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога – защото Бог иска в Своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна – това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.


ТОТ: ЖЕНАТА
(Трета идея за размишление)

Жената е Древен, блестящ Пламък от Любов. Този Древен и блестящ Огън е слязъл надолу и се е превърнал в Жена. Древният лик на Жената е отломък от Великия Разум, от Великия Бог. Жената е трепет от този Най-Древен Огън на самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг и за другите, и за себе си, и за Боговете. Жената е създадена като Богиня, като Вечна Мистерия в себе си. И Духовната Жена, и Обожествената Жена са Огън.
И обяснява: Духовната Жена живее чрез силата на Мистичния Огън в себе си. Обожествената Жена се е завърнала в Бога, а обикновената жена живее чрез желанията си: тя разпръсква огъня си, тя се самопогубва от желание: тя е разпръскващата огъня. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън – затова тя е Мистична Врата към Боговете и Бога, нещо огромно! Жената е Мистерия, създадена за Боговете, но дори и те не са я разбрали. Защо? Защото тя е част от Душата на Бога. Жената е Храм на Древната Душа на Бога, на самия Бог. Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа. Жената е нещо, което съдържа великите простори на Древната Душа на Бога. Душата е Богиня на просторите. Свещената Роза на Душата – това е нейното Чисто Сърце. Първичната Жена е Висша Душа – тя е съставена от Слънце.
Тука само искам да обясня. Много е коствало на Бог да създаде Душата. Светът се създава лесно, световете се създават лесно... Душата е създадена от свръхконцентриран Огън на Бога. Коствало е огромно творчество на Бога да я създаде и да я излъчи от Себе Си, и чрез нея да покаже Пътя към Себе Си. Затова тя е създадена от Слънце, сгъстено Слънце.
Тази Изначална Душа е Всемирният Храм за Боговете – казва Тот.
Те са били изумени, когато са я видели за първи път в началото. Тя е дишала Слънце; тя е дишала нещо от Тайната на Бога – и те са се поклонили. Така е, защото Душата е Древният Храм на Бога. Тя е Негово изваяние, Негов възторг. Тя е Негово възпламеняване.
В тази Древност срещата на Душите е среща на Слънца, среща на Мистерия с Мистерия. (Затова всеки търси да срещне Тайната си Душа. Затова се оглежда, затова пътува някъде: в чужбина и в градове, затова гледа – ако може, да я срещне. Разбира се, това е Божия работа. Учителя казва: „Душата е от Висши светове, за които нямаме и понятие“.)
И Тот казва:
Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа – тя е Майката на Сърцето. Любовта е Майката на Душата, Душата е Майката на Жената, а Жената е Майката на Сърцето.
Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Безкрая, Скритостта на Този, Който е Величествена Любов – самият Бог.
Само Посветеният познава Душата – другите я търсят или говорят нещо за нея.
Що е Душата? Душата е истинска Преданост, изключително насочена към Бога. Чиста Преданост, отвъд гроба – това е Пътят на истинската Душа.

АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #68 on: октомври 04, 2017, 01:26:36 am »
5 юли 2016 г.






ИСЛЯМЪТ
(Лекция 1)

МОХАМЕД – ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК
(Първа идея за размишление)

СУФИ
(Лекция 2)

ИБЛИС
(Втора идея за размишление)

СУФИ
Продължение
(Лекция 3)

АЛ-ХАЛЛАДЖ
(Трета идея за размишление)




Да си направим ограждащата формула.




ИСЛЯМЪТ
(Лекция 1)

Молитвата е забравяне на всекидневието, за да се отдадем достойно на Аллах.
Наука, която не осветява Тайната на човека, никога не е истинска наука.
Светлината не е Аллах. Светлината е създадена, а Той е Несъздаден. Той е Създателят на всичките причини. Истината я знае единствено Той. Той съществува, независим от никого. Той ръководи всичко, Той ръководи към Целта. Дори когато още не е била създадена Вселената, Той съществуваше от само Себе Си и е нямал нужда от никаква материя. Той никога не се храни и не пие. Той е Пречист от всичко. Никой не може да се намесва в Неговите дела и действия. Той е Владетел на всичко и се разпорежда с всичко. Кой отсъжда по-добре от Аллах?
На когото Аллах не е отредил Светлина и разбиране, той няма да има Светлина и разбиране.
Ние сме пожънати от посятото преди.
Той определя всичко. Хора, които са потопени във външния живот, никога не получават отговора на живота. Нямаше да сме в Правия Път, ако Аллах не ни беше напътствал.
(Искам да знаете как мисли, как разсъждава Ислямът. Защото след него се раждат милиони Суфи – величествени Същества – поради тази дисциплина.)
Духовният човек не принадлежи на този свят и затова светът го мрази.
(Наблюдавайте духовните хора: и Христос, и Богомилите, и т.н., и т.н. Трудно е да обичаш такива хора – те не общуват с твоя свят.)
Каквато и сила да имат хората, те не владеят нищо.
Боговете и светците даже да се обединят, те не могат да създадат и една муха. (Туй важи и за цялата наука.) Ето защо казваме: Само Бог е Велик.
Бог знае тайните и явните думи на всеки човек. (Какво казва въобще, какво премълчава, как ще го каже – Бог знае всичко.)
Каквото не е пожелал Бог, то никога не може да стане. Бог е извършителят на всичко. Всичко изхожда от Неговото управление. Той Единствен е Творецът на делата: как да постъпят хората и какво да изберат – това решава Той.
(Това означава, че ако в един самолет има терорист, Бог го е обучавал и знае как ще постъпи. Но Бог може и да го накаже още във въздуха. Всичко решава Той. Той въвежда в заблуда този, когото пожелае. Всяка добра мисъл, ако изхожда от Дявола, тя е хитра мисъл и не е добра: тя само изглежда така. Добро, изхождащо от егото, е дяволско добро, защото егото е дявол. Когото Бог постави в заблуда, никой не може да го упътва в никакъв път. Човек трябва да се запита: „Благодарение на кого имам аз тази работа, тази професия, този дом, тези приятели?“.)
Отдалечаването от молитвата е винаги отдалечаване от Аллах. Той е власт над всичко – и нищо за Него не представлява трудност. Няма нещо, което да е трудно за Аллах.
Беди и трудности – това е време за истински усърдни молитви. Моли се усърдно и постоянно и не се намесвай как Бог трябва да действа. Остави всичко на Неговата Мъдрост – защото Той вижда, а ти не виждаш.
Силата да търпиш ти е дарена от силата на Истината в тебе и от Него. Ако си търпелив и не се оплакваш, чрез своето страдание тогава ти се избавяш от твърде много нескончаеми бъдещи болести.
Аллах подкрепя Своите хора със Своята Воля.
Който е дълбоко доволен от съдбата си – това е покорният човек на Аллах. (Става въпрос за Дълбинно доволство, не някаква имитация. Казвам, защото умът може да го имитира. Дълбоко приемане на съдбата – това е преодоляване.)
Часът на смъртта – казва Ислямът – никога не зависи от здравето и от болестта, не се влияе от бойното поле или от това дали човек се крие някъде. Нито здравето удължава живота, нито болестта го скъсява. Смъртта настъпва, когато времето за пребиваване изтече.


МОХАМЕД – ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК
(Първа идея за размишление)

Казва: Който иска истинска Любов, нека да се съгласува с Аллах. (Някои търсят истинска Любов без Аллах – от това по-голямо невежество няма. Той, самият Той е истинската Любов и Той е участникът – без Него все ще търсиш… Търси!)
Хадис, т.е. Предание – казва Мохамед: Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище.
(Пък и Авицена казва: „Събрах цялата медицина в едно изречение: Малко се храни!“ – т.е. яж по малко.)
Неправенето на зло – това е също милостиня. Въздържан ли си в живота, ще заслужиш Любовта на Аллах – казва Мохамед. (Едно от най-великите качества – Брахмачария... и в Йога, и навсякъде по Чистия Път.)
Който е пренебрегнал Аллах, е пренебрегнал себе си и Отвъдния си живот. Който е избрал Аллах, намира истинска Вяра в сърцето си.
Правилно поставеният въпрос е половин обучение – казва Мохамед.
Накъдето и да се обърнеш, пред тебе е Лицето на Аллах.
(Питали Учителя в коя посока да се молят. Няма посоки. Бог няма посоки, Той е навсякъде.)
Докато човек има връзка със света, той не може да има истинската Вяра и истинския Път.
Искайте помощ от Аллах с търпение и молитва.
Любовта е усмивка от Сиянието на Аллах.
Обвързаността към земния живот представлява катаклизъм.
Молитвата е истинското Служене.
Големият Джихад – това е борбата за пречистването на Душата. (Това е големият, истинският Джихад.)
Аллах е най-великата Необяснимост – казва Мохамед. – И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си: те са наречени „нечестивците“ в света. Да си удостоен с Вяра в Аллах е велико благо. Ако неверникът направи добрина, тя не е благодеяние. (Казвал съм ви и преди: според Учителя обикновеният човек не може да направи никаква добрина. Той няма нито такава енергия, нито такъв Дух, нито Душа; той прави някакви услуги – нещо съвсем друго.)
Дори целият свят да те подкрепя и поощрява, ако Аллах не е доволен от тебе, то стореното от вас няма никаква стойност.
Домът на човека е Чистото му Сърце. (Въобще една от най-големите науки в тоз свят е Чистото Сърце.)
Вярата в Аллах означава, че за Него не съществуват трудности.
Всички непослушни духове са станали невярващи хора.
Наистина Аллах обича този, който се пречиства.
Аллах е ускоряващият; Той е забавящият.
Кой ще се застъпи пред Аллах – освен с Неговото позволение?
Насилието ще образува тежки болести за бъдещето на човека.
Ако познаеш Тайната на Словото, можеш да действаш като цяла армия.
Враг ми е този, който е непокорен на Бога – даже да ми е близък по род. Така казва Мохамед.
Трупащите богатство загиват приживе.
Да се обясни Истината на неподготвени хора е трудно и вредно нещо. Мъдростта може да бъде разбрана само от Мъдростта, а не от разума. Много трудно е разумът да схване Мъдростта – дори когато понякога е вдъхновен. (Не му е дадено.) Мъдростта е виждащата, а разумът спада към умствените неща. Умствените хора не виждат и една стотна от това, което Мъдрецът вижда. Само Мъдрецът е познавач на Истината – чрез позволение.


СУФИ
(Лекция 2)

Не питай Суфи, а го чуй – защото Суфи е отговорът, а не въпросът. Суфи е ароматът на Бога на Земята. Суфи е този, който го няма. Суфи е Търпението, което е дочакало истинското Откровение. Суфи така тайно общува с Бога, че даже Ангелите не разбират какво става. Суфи е единственото Същество, което нищо не иска да изменя и да променя.
(Обяснявал съм го: всичко е толкова точно, тъй като се ръководи от страшна величествена Воля Божия. Някой искал да променя. Нищо не можеш да промениш. Само съвместно с Бога и само ако Той иска – Той е Единственият променящ.)
Аллах ни подтиква да умрем за себе си, за да оживеем в Него.
Суфи не вижда нищо друго освен Бога. И наистина: Една Велика и Единствена Воля ръководи всичко. Всичко друго е нейни инструменти. А кой може да спори с тази Всевиждаща Воля? Всеки миг Суфи помни Бога и затова той няма нужда от джамия и от манастир. Всеки момент той мисли за Бога и помни Бога! Наистина няма нужда от джамия и от манастир.
Суфи е нищо, а Бог е всичко. Да бъдеш Суфи значи да се откажеш завинаги от всички безпокойства. А всъщност няма по-голямо безпокойство от нас самите, от самия човек.
Ако един Суфи присъства близо до тебе, това означава Извисяване в съвсем нов смисъл. Суфи няма нужда от джамия, от литургия и от философски книги, нито от обществена стабилност – той има Опората Божия в себе си. Суфи е стабилен само в едно нещо: в Любовта си към Аллах – докато обществената стабилност за Суфи е една голяма шега. За Суфи само Бог е действащата сила. Суфи осъзнава, че съществува чрез Бога. Най-висшите Суфи са Същества, живели предано в Бога преди Сътворението на света, и затова Суфизмът е просто метод за постигане на Реалността.
Ислямът е пътуване към Бога, но той още не е пристигнал – докато Суфи е Единство с Бога.
Духовният Път не е лек, той върви сантиметър по сантиметър. Според Суфи да обичаш себе си значи да обичаш своето самоусъвършенстване.
От Божествената Любов човек си изгубва ума. Щом човекът има някакъв ум, той не е Суфи. Суфи няма ум, Суфи има Дух. Суфизмът – това е истинският вкус на Божествената Любов. Това е вкусът на самия Бог. Който има тази Суфи Любов, той преодолява илюзията на света.
Духовната сила на Суфи се дължи на Смирението. Суфизмът може да излекува Исляма, но само ако Ислямът поиска Абсолютно Чиста Духовност. Има и ислямисти, които още не го искат – не са узрели. Трябва да продължат с дисциплината, докато някога го поискат. Тази Чиста Духовност – само тя може да излекува религията (казвал съм ви: религията е тежка психическа болест – Духовността е друго нещо; религията е психизъм – Духовността е Душа и Дух), но ако религията иска: иначе тя остава в своя психизъм.
Бог изпрати Богомилите да излекува Църквата, но застоят не искаше лекуване, той искаше нещо друго: религия, ритуали и палене на свещи.
Суфи не търси изменение на обстоятелствата – той изменя себе си. А щом е изменил себе си, обстоятелствата вече са други.
Суфи не се прекланя пред никого освен пред Бога – т.е. няма такава партия, няма такова общество, няма такъв звяр, който да преклони Суфи. Единственият, пред Който той се покланя, е Бог – и страхът му е само от това: да не направи грешка спрямо Бога.
Суфи никога не може да каже: „Обстоятелствата не ми позволяват да следвам своя Идеал“. Ако погледнеш Суфи, няма да видиш в него нищо друго освен Истината. Суфи е този, който познава себе си в Несъществуващото. И понеже живее там, той познава Бог като Съществуващ. Суфи – това означава, че Бог те е приел в Своето Присъствие. На верния Суфи Бог дава нова воля, неизменна на Бога, носеща Вечна Пълнота. Суфи е справедлив към всичко, не очаквайки справедливост от никого. Поради своята преданост към Истината, Суфи не може да служи нито на този, нито на Онзи свят. Суфи е търсач, който е изчезнал в голямото търсене. Суфи не е насочен нито към света, нито към себе си: той е насочен изцяло към Аллах.


ИБЛИС, ИЛИ САТАНА
(Втора идея за размишление)

Какво казват Суфи за него.
Велик е Замисълът на Бога, защото, поради създаването на Иблис, на Сатана, след време ще се роди истинската Любов към Бога. Създаването на Сатана е знамение за Великата Власт на Бога. Създаването на Иблис разкрива пълната и Абсолютна Власт на Бога и Неговият контрол над всичко. (Учителя казва, че Сатана и Дявола не могат да помръднат една сламка и че са толкова слаби, че се побеждават без борба. Обаче, където невежеството е голямо, злото расте.)
Бог може да внесе в Сатана такъв ужас, който самият Сатана никога не познава. (Казвам това, защото се е случвало.) Този Звяр – Сатана, ще излекува падението и лицемерието на човека и на цялото човешко добро, което е част от трагедията на света. (Всъщност това „човешко добро“, преведено по Дълбоката Мярка, е зло – това е зло. Без коментари, без двойственост. Това е просто зло.)
В Древността Сатана, който е бил Луцифер, е бил почти като Бога. Но поради благодат от Бога, Бог му е дал голяма светлина, но Бог не му е дал Същност – само светлина, не му е дал Себе Си. Не му е разкрил напълно Себе Си и затова Луцифер е помислил, че е нещо особено – но до момента, когато Бог Се явява и му отнема светлината. На Луцифер е била дадена светеща енергия, но не и Същност – скритата част на Бога. Бог не дава Същността Си никога напълно – това е Негова Тайна, Негово Тайнство, това е част от Неговата Неизреченост и Непостижимост. Луцифер – когато Бог е слязъл в него, в ограничението – той е засиял и милиарди Ангели се влюбили в него. Защо? Защото всички те обичат лъчезарното, носещото светлина – но както знаем, това е било Бог в него. Част от Бога – тя е светела в него и е наблюдавала Ангелите и тяхната тайна и скрита любов и техните най-различни намерения. Но всичко, което свети във Вселената, е само носител на Светлината на Бога, но не и самият Бог. Само Той е Притежателят, а Луцифер е носителят. Такъв е бил Планът и Замисълът на Бога. Светът, Вселената все са малка част от Замисъла. Бог винаги наблюдавал нещата от позицията на Своята Скритост, а не от позицията на Светлина.

Ще обясня. От чакрите само Сахасрара има подобно поведение в умален вид. Това означава, че Третото око също е много сляпо за много неща и много ограничено. Хора с отворено Трето око имат тайни заблуждения – познавам доволно много хора! Радвам им се, но те ги носят тези заблуждения, някой път дори не знаят.
Само Сахасрара знае, че Луцифер е само отражение на Бога, Негова особена илюзия, но изглеждаща в миналото някак си реална. Но то е, за да може Бог да изпълни Своя Замисъл. На Бог Му е бил необходим Луцифер да играе тази определена привидна роля, за да изпита дълбините на всички същества, включително и на Боговете. Не става въпрос само за Ангели, които са станали хора, но и за Богове, които са станали демони.
Бог проявява в Себе Си две лица: Луцифер и Христос. Той работи скрито в тях, а те уж работят и действат. Милиарди Ангели повярвали в Луцифер и станали уязвими. А по-късно от Духове те станали хора, наречени Адам, т.е. човечеството. Човечеството в бъдеще трябва да разбере, че Единствената Реалност е само Бог. Той движи Христос и Луцифер, а Замисълът Му е плод на Велика, неизразима Любов. В бъдеще хората ще познаят Тайната на Бога – при условие че търсят изключително Него, а не Неговата Светлина. Влюбените в Луцифер са изгубили Тайната на Бога и оттук е тяхното падение, но то крие в себе си поучение и завръщане – също част от Тайната и Замисъла на Бога.


СУФИ
Продължение
(Лекция 3)

Суфи се отрича от себе си, а не от света – светът е без значение, него го няма, по всяко време може да изчезне. Няма какво да отричаш нещо, което го няма. Суфи знае от какво да се отрича – от себе си.
Суфи казва: Дръж ръцете си заети със задълженията си в този свят, а сърцето си – заето с Бога.
Суфи се отнася към този свят като към невидим свят. Наистина, той е повече невидим.
За Суфи водата е изцяло съставена от бижута.
Суфи е Слънце – но той знае, че е сянка на Бога. Пред хората изглежда Слънце – дълбоко в себе си той знае, че е сянка на Бога. За истинския Суфи има само един Храм – Храмът на Чистото Сърце, а не на каменната джамия. Чистотата и пиянството са празникът на Суфи. Те затова са на Земята: за да покажат опиянението си от Чистотата и Любовта – докато другите хора са само гости на празника, те не участват в тържеството.
Суфи имат метод, който е по-дълбок от опита, той превъзхожда опита. И затова Суфи не се нуждае от опит, за да живее в Аллах. Суфи не се нуждае от опит, а от Чистота. Това е Древното Предание: Не ти трябва опит, а Чистота.
(Преди време срещнах един човек, който каза: „Имам голям опит вече – седем развода“. По-точно четири, четири развода. Голям опит!)
Що е ученият човек? Суфи казва: магаре, натоварено с книги. Що е обикновеният човек? Магаре, натоварено с ежедневни мисли за прехраната. Що е Суфи? Пияно магаре, блажено магаре: постоянно се радва – и да разбира, и да не разбира, все се радва. Това магаре е толкова пияно от Любовта си към Бога, че прилича наистина на магаре. Някои Суфи толкова са странни, че даже не искаш да ги погледнеш – но те тържествуват.
Чистотата превръща Суфи в Жива поезия. Ако на такъв човек отидеш да четеш поезия, това означава, че нищо не си разбрал. Жива поезия! Суфи не пише поезия: самият той е поезия. Суфи е толкова Чист и пиян с Бога, че злите духове са разтревожени, защото те се погубват в неговата Чистота и пиянство. За Суфи Чистотата е по-важна от всички други въпроси. А що е Чистота? Съхраненото Единство с Бога. Значи, не да търсиш религия, не да търсиш Бог – да Го съхраняваш: това е съвсем друг Подход. Суфи е Чиста Душа, а Чистата Душа никога не е част от Творението: тя принадлежи на Вечността и на Бога.
Великият Суфи дори не се интересува от въпроса: „Кой съм аз?“. Защото него го няма, не иска да пречи на Бога. Няма в Суфи такъв въпрос – „Кой съм аз?“.
Те живеят в особено място – Мястото на Небитието. Те въобще не са привързани към идеята за Аз. Ако бяха привързани, нямаше да могат да отидат в особеното Място на Бога. Суфи – това е Същество от друго измерение, но живеещо в нашия свят. Суфи има особено Сърце, защото в него е заел Мястото Си Бог.
Истинският Суфи е много внимателен. Той гледа да не се занимава само с едно учение и да отхвърли всичко останало. Защото, ако мислиш, че само твоето учение е право, тогава от тебе ще се отдели Истината – и разбирането ти ще обеднее. Защото Бог влиза навсякъде – и с учение, и без учение. Там, където има Чистота и Принципи, Той влиза. Бог е Необятен и Велик и поради това Той не може да бъде заключен само в едно учение или в една вяра – няма как да се случи това.
Суфи е Същество, което влязло в Бога – а който е влязъл в Бога, се връща обновен завинаги. Той вече има други Очи. Суфи е този, който е позволил на Бога да стане неговият живот. Суфите са наставници на своето Сърце. Всички мисли на Суфи – и явни, и тайни, са Любов към Бога. Който търси Реалността по своя път, неизбежно ще срещне по пътя си Суфи – защото Суфи е врата към Реалността.
Не чакай Възкресението – просто заживей в Бога.
Суфи казват: Христос е възкръснал за тези, които са умрели в Пътя на Любовта.
Суфи, това е да се избавиш от всичко, което не е Бог – всичко второстепенно. Това означава наред каквото можете да се сетите, защото Центърът е Бог.
Последователите на Джунаид ревнували един негов ученик, понеже той бил от любимите му. Джунаид е един от Учителите на Ал-Халладж – временно. Както и да е... И неговите последователи ревнували защо той има по-хубаво отношение към този ученик. Тогава Джунаид се срещнал с тях и им казал, че този ученик ги превъзхожда с поведение и разбиране. И за да им докаже това, той им дал изпитание. Той заповядал да му донесат двайсет птици и казал на всичките си ученици: „Нека всеки от вас да вземе по една птица – идете там, където никой не може да ви види, и убийте птицата. После ми я донесете обратно при мене“. Всички ученици отишли някъде и след определеното време се върнали с мъртвите птици. Само на любимия ученик на Джунаид птицата била жива. Джунаид го попитал: „Защо ти не си убил птицата?“. Ученикът обяснил: „Защото ти ни каза да убием птицата там, където никой да не види това. Но навсякъде, където бях, Бог ме виждаше“. Тогава Джунаид се обърнал към завистливите ученици и им казал: „А сега сравнете разбирането си с разбирането на този ученик“.


АЛ-ХАЛЛАДЖ
(Трета идея за размишление)

Много сме говорили за него и пак ще говорим: най-великият Суфи на Земята!
Казва: О, Аллах, Ти ми причини инквизицията, за да ми дадеш Себе Си. (Това съм го казвал. Нарочно го повтарям.)
Ако си роб на света – казва Ал-Халладж, – не ти трябва вече друг позор. (Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор – това е достатъчно.)
Казва:
Не живея за света, защото знам, че той е умиращ.
Струва си да се родя отново и пак да страдам, за да Го позная.
Дълбока и страшна е нощта на изпитанието и затова Суфи се усмихва – защото там е Великият Дар: Единство с Бога. (Както е било и на Кладите.)
Ако не беше страданието – казва Ал-Халладж – ако не беше страданието, как тогава щеше сърцето ми да заблести?
Любовта към Аллах е храната – а ти, приятелю, ходиш в някаква си джамия.
Видях много аскети и безплодни: те не търсеха Чистотата, те търсеха религия и джамия – и се провалиха.
Злият човек – това е едно упорито невежество.
Аз съм стар слуга на Бога и затова Той си спомни за мене и ме повика. (Спомняте си как умира. Преди време говорихме за него: как го режат на парчета и той хвали Аллах, как върви към инквизицията с веригите си и как танцува – той отива на истинска среща: той знае при Кого отива. Така.)
Който е загубил Чистото си Сърце – казва Ал-Халладж, – е болен с религия. (Ще го повторя. Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия.) Който е отдаден на Бога, е влязъл във Вечния Манастир. Който си строи Чисто Сърце, е мъдър. Който строи джамия, е наистина луд. (Като чуя за параклиси и църкви, сърцето ми се стяга. Знам, че заблуждението продължава от хиляди години. Така да е! И в това даже има красота.) Никога не замествам – казва Ал-Халладж – Аллах с джамия. Аллах е моят Дом, а джамията е за затворници.
Чистотата руши смъртта и сътворението. Не опит ти трябва, приятелю, а Чистота.
И казва: Религиозният търси Бога, а Чистият Го съхранява.
Преди Сътворението е нямало религия и църкви, а само една Чистота. Само заблуденият търси религия – Чистият търси Бог. Ако сърцето ти е чисто, религията изчезва – религията изчезва, остава само Бог. В Чистото Сърце не може да влезе джамия. Чистотата не е религиозна, тя е винаги Духовна. (Забележете! Не е религиозна, тя е винаги Духовна, тя не е смесена.)
Който познае себе си, се отделя от сътворението. Пътят на човека е очистване от всичко човешко, ако иска да се спаси.
За да стигнеш до Аллах, трябва да излезеш от всички религии и ритуали.

И той, Ал-Халладж, излязъл зад пределите на Исляма и станал опасен. Не само за Исляма. Преди време съм ви обяснявал за него – опасен даже и за някои Суфи. Такава Истина е навлязла в него, че бил опасен даже за Мъдреци. Станал опасен, защото станал неразбран, защото бил извън нещата, извън мярката. Това е съвсем друг род Дръзновение – но той бил направляван от самия Аллах и станал опасност и за Исляма, и за Суфизма. Ал-Халладж е усещал Единството си, Единството с Бог в себе си, и затова често забравял своето име. Наистина го забравял и казвал: „Аз съм Истината!“. Самият Бог се произнасял в него. Това е крайната Цел на всички Учения, на всички Същества, на всички видове Учения.

Казва: Истинският еретик е най-висше и непознаваемо Същество. Можеш да го познаеш само ако той реши да ти се разкрие. (Гностиците също са смятани за еретици, Богомилите – също. Казах ви, ноември ще говорим за Великата Ерес, т.е. Великата Истина.) Светът дори не знае, че еретикът е спасен. (Забележете какво казва Ал-Халладж. Страшен Суфи! Светът дори не знае, че еретикът е спасен.) Той е вътре в Аллах и Аллах е единствената му джамия. Аллах е в Чистотата, а не в джамията. Има една нечистота в човека, която може – казва Ал-Халладж – даже да оцапа Ада. (Не Рая – а даже да оцапа Ада!)
Не е възможно Дяволът да изпъди Дявола в тебе – казва Ал-Халладж.
(Например как ще изгониш с тамян Дявола? С какво палене на свещи?! Христос не е палил свещи. Той е живял Правилен живот в Бога. Няма такива игри: тамянът е нещо много смешно.)
Невежеството е майстор на затварянето в пътя – казва Ал-Халладж. То така може да затвори пътя, че човек да се лута хиляди години и да спори за Бога, даже да говори с уважение за Бога.
Ал-Халладж казва:
Докато религиите спорят, Ал-Халладж избра да пие от Нектара на Аллах.
Вяра без Живот в Аллах е отровно дело.
Синовете на Аллах са Чисти, а хората на джамията са учтиви. (Невинаги и учтиви...) О, Аллах, освободи ме от тази учтивост, защото тя е поражение.
(Забележете: той не допуска капка лицемерие. Мъдростта така действа, Истината така действа. Бог говори пряко. Защото тя е поражение. Целта е Аллах, а не учтивостта.)
Слава на мене, еретика, че Аллах ме отлъчи от голямата учтивост.
Казва: О, глупако, твоята глупост е райската градина, защото тя те поучава – но кой ще поучи лицемера?
И казва: Все пак, кривият път е част от Правия Път: той ще намести човека в Правия Път – някога. (Ето защо всичко е красиво.)
Ако в живота ти тече време, това означава, че Истината се е отделила от тебе. Чрез Истината аз вечно пребивавам в Истината.
И казва Ал-Халладж: За Дявола е много ценно човекът да има благополучие без Бог в себе си.
Ще повторя. Ал-Халладж казва: За Дявола е много ценно човекът да има благополучие (т.е. да е преуспял) без Бог в себе си. (Защото благополучие без Бог в себе си – това е зло.)



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #69 on: октомври 04, 2017, 09:16:08 am »
2 август 2016 г.

КАБАЛА
(Лекция 1)

КАБАЛА ЗА БОГА
(Първа идея за размишление)

ГНОСИС
(Лекция 2)

ГНОСИСЪТ ЗА ХРИСТОС
(Втора идея за размишление)

ГНОСИС
Продължение
(Лекция 3)

ГНОСИСЪТ ЗА ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


Следващата лекция ще бъде по Учителя за животните: славеят, лебедът и т.н. – ще говорим.



КАБАЛА
(Лекция 1)

Кабала е много по-висша от този свят и от неговите деяния. Науката и религията не откриват никога Висшата Мъдрост. На тях не им е дадено – науката и религията.
Наградата на кабалиста е в живата връзка с Бога в този свят. Наградата на кабалиста е виждането наистина, че Бог е навсякъде. Кабалистът вижда скритите значения на нещата – той носи в себе си Тайнство, той носи в себе си така нареченото Кли. Кли означава Чистият Духовен ген. Този, който няма Кли, все едно е дали е йога, гений или окултист – все едно е дали е голям психолог и с какво се занимава, защото тука винаги има ограничение. Там, където го няма Кли – голямата Чистота, Духовната – всички занимания остават на заден план, но все пак са полезни, заради волята; докато Кабала е влизане във Висшата Мъдрост. На този, който има Кли, му се дават Откровения. Кабала е метод за постигане на Реалността – както и Суфизмът, Дзен и т.н.
Кабалистът не прави грешка – той работи само за Бога, а не за своето устройване. С Кабала може да се занимава само този, който гори да има Живот, подобен на Бога.
Самата идея за вяра (в Кабалата) предполага утайка от съмнение – докато истинското Знание никога не допуска съмнение: там няма пропукване.
Според Кабала моралът и етиката никога не са водили до Мир и Единство – само Себепознанието води натам. Себепознанието е Пътят към Богоподобието, то е малката крачка. Истинският кабалист е стигнал до Богоподобие – Себепознанието е първата му крачка и втората е към Бога. Той е видял Тайната чрез Откровение и затова има реално Вдъхновение – не назаем взето, а реално. За него Тайната е станала явна, понеже Бог му дава Откровение – Тайната е станала явна.
Навлизането в Кабала вселява в човека Правилно поведение.
Кабала не е религия и затова религиозните хора не я познават. Кабала не се занимава с религия, а със самия Бог. Кабала е Висша Мъдрост – което означава много тънка енергия, скрита от религията и религиозните хора: потънка, фина енергия, която прониква в нещата. Кабала се намира във Висшия свят. Кабала е Себепознание – в смисъл, че когато човек е познал себе си, той живее вече повече в Невидимия свят; и макар ако такъв човек е сред хората, те нищо не подозират, те не знаят неговото странстване навътре.
Кабала казва: Мистичният Месия – това е събуденият Чист Дух в човека. Това означава Месия да дойде. Ако този Дух е събуден и напълно осъзнат, Месия вече е дошъл.
В самия Бог съществува Строгост, а не зло. Мислещият човек е в злото – самото мислене го създава. Духовността е друго нещо: мислещият човек е в злото, разумният човек е в Духовността.
Христос е Нероденото, Несътворено Слово на Бога. Троица никога не е съществувала, защото съществува само Един Бог – Бог в милиони образи. Христос е само способ и метод на Бога за проявление – един от многобройните методи. От Бог изхождат всички същества, цивилизации, епохи, раси, всички разновидни събития.
Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.
Желанията разсейват истинските знания – казват кабалистите – и така се заражда „знаещото неразбиране“ – това, което Учителя нарича „ученото невежество“.
Да постигнеш нещо в света означава да загубиш нещо от Дълбочината си, от Същността си.
Който се моли усърдно, побеждава света.
Без Любов към Бога, Душата се посява в света за бъдещи страдания. Когато Любовта слиза надолу, тя се превръща в живот – а когато остане неразбрана, тя се превръща в смърт. Ако Любовта на човека върви нагоре към Бога, тя се превръща в Дух, Сияние и Свобода. Без Божествена Любов, ние ще останем да си живеем в тъмнината, ще живеем по законите на необходимостта. Да имаш Любов към Бога значи да дойде Месия в твоя живот. Ако Душата няма Любов към Бога, тя развива външни връзки в света. Който иска да постигне истинската Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога.
Имай Любов, когато получаваш добро и когато получаваш ограничения. Имай Любов, когато вземат Душата ти за Другия свят. Винаги чувствай, че Бог прави най-доброто за тебе, и не обичай Бог за това, че твоите желания се изпълняват – защото това не е Съвършената Любов към Бога.
Който обича себе си, той ще изгуби своята Основа. Ако човек обича Бога, той ще има към Него истинска Любов дори когато Бог му взима Душата. Това става, когато човек е постигнал състоянието на Висшата Вода, казват кабалистите – т.е., Висшата Вода означава, преведено, Скритата Светлина.


КАБАЛА ЗА БОГА
(Първа идея за размишление)


Какво казва Кабала за Бога:
Бог е Бог, защото е неизтощим Източник на същества – безконечно множество от Духовни Същества. С Бог ни свързват Древни и много Дълбоки Съкровени отношения. Бог живее Тайно в нас и играе много Дълбока вътрешна роля – но ние трябва да Го търсим и изучаваме дълбоко в себе си.
Според Кабала, целта на човека е да постигне Съкровения Живот на Бог вътре в себе си.
Съкровената Любов е Място, в което Бог слиза при човека и среща неговия глас и неговата молитва. Обикновените хора трябва да ходят някъде в църква, джамия, при приятел – а Бог е Мястото на Любовта, Мястото на явната и скритата Среща.
Любящомъдрият човек е таен участник в Съкровения Живот на Бога. (Тука нека само да допълня, че Съкровеното е пето измерение – то е нещо по-дълбоко от Духовността, която е четвърто. Тук става въпрос за по-дълбока степен.)
Любовта е просто любов, но Съкровената Любов е изпълнена с Бога; но за да я разбере човек, той трябва да преживее Бога – и тогава той влиза в Смисъла, а Смисълът е Отвъден и Мистичен. Той не се намира в този свят, нито в Оня – той се намира, както казах и преди, отчасти във Вечността и отчасти – в Безкрая. Само близостта до тази Любов може да върне Силата на Живота. Смисълът на Живота е във възстановяване на Бога в нас и в пълното Му възприемане. Когато служиш на Бога истински, ти ставаш част от Него.
Ангелите се стремят да станат човеци, защото Съвършеният Човек е Бог.
(Скоро обяснявах на едно място, че Ангелите жадуват да станат човек и да слязат и да минат през тежки страдания, защото Ангелът не може да стане Бог – той е ограничен, той няма свободен избор. Служи на човека, служи на Светлината, но той не може да се развива и да стане Бог. Човек е Бог в развитие и човек може да стане Бог – а може да стане и чудовище, може да стане звяр, може да стане много неща, но Ангелът не може да върви по този път.)
Който няма Велика представа за Бога, той има земни цели и не може да получи подкрепа от Истината. Той накрая става опустошен и нещастен. Преживяването на Мистичното Откровение е изхвърляне на света: това е да преживееш Бога – разбира се, с Негово позволение. Мистичното Откровение е предаване насаме на нещо от Бога на човека. (Ето защо Богомилите – само се отклонявам за малко – са издържали на кладата: те са видели нещо от Тайната на Бога и вече кладата е безпомощна. Любовта поглъща кладата. И Боян казва: „Любов, която не поглъща кладата – това не е истинска Любов“.)
В Мистичния Опит, който е преживяване на Бога, и словото, и речта са изгонени – защото в това преживяване нищо не можеш да кажеш. (Казвам това, защото умът все иска нещо да обясни. Това преживяване надминава думата преживяване: то е нещо като приказка без край, обаче умът иска винаги да има край – само че там няма никакъв край.)
Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови. (Ще обясня. Може да правиш много усилия, но ако не си искрен, напълно искрен и честен към себе си и към тези усилия, все ще ги правиш – те ще се отлагат. Има нещо хубаво: в друг живот пак ще продължиш, но в самите усилия трябва да вкараш нещо друго – голяма Чистота, за да дойде Благословение.) Когато тези усилия са благословени, в тях се вливат съвсем други качества.
Който е видял нещо от Лицето на Тайната, получава нещо, което го няма в света.
Когато човек пропадне в тъмнината и се извисява, това доставя радост на Бога. Всичко, което се прави заради Бога, е действие срещу нечистите сили. Бог остава скрит от нас, докато намерим правилния метод да Го открием.
Стремежът към знание е човешко дело. Стремежът към Бога и стремежът на Любовта към Бога е Божие дело.
Който е възлюбил Бога, Бог му дава нещо от Своя Вътрешен Глас, който го учи точно как да работи върху себе си – понеже вътре има безброй гласове. Но тука вече, който се е посветил, Бог така налага Тихия Си Вътрешен Глас и му казва как да го различава, как да го различава от всички други гласове. (Аз съм виждал много хора, които бъркат и Ангел с дявол, и Ангел със Серафим; даже пророк Исаия бърка едно преживяване, като мисли, че е преживял Серафим, а той е Ангел пламтящ – съвсем друго нещо. Значи, даже и там може да станат грешки, но тези, които имат по-Дълбоката Мъдрост, виждат и различават това.) Значи, Той му дава Своя Вътрешен Глас, който тайно го обучава, защото той наистина иска да работи върху себе си по Законите на Правилността. В този случай, Вътрешният Глас прави така, че отстранява всички други гласове, защото той става особено силен, особено ясен и много точен. Там вече няма колебания.


ГНОСИС
(Лекция 2)

Гносисът означава пряко Откровение, пряко преживяване на Бога – друго Учение, подобно на Кабала. Пряко преживяване на Бога – тука няма посредници и няма нужда от тях. (Опасно нещо е свещеник – посредник. Той никога не е мост към Бога. Ако трябва, друг път ще го обясня.)
Чрез Гносиса, Бог отключва Пътя на човека към Себе Си. Гносисът показва, че човекът, който го е постигнал, е имал правилните усилия и истинската Любов към Тайната на Бога. (Ще допълня: той също дълго време е нямал успех, но той е вярвал и е чакал. Имал е голямо Постоянство, голямо Търпение. Търпението означава Силата на Любовта. И той накрая дочаква.)
Гносисът отключва Истинското Знание. Тука на човека е дадено да получава и да разбира Истината по точния и правилен начин. Гносисът не се нуждае никога от църкви, джамии и храмове: той е Първичното състояние на Истинния Човек.
Гносисът е мярка за Чиста Духовност – той е Ядрото на развитието, той е Живата Мъдрост на Божиите Тайни.
Според Гностиците, Христос е дошъл да задвижи Себепознанието в света – а не, както казват Църквите, „да спаси света“: няма такова нещо и няма да има. И Учителя казва: „Христос дойде, но не спаси хората“ – то не е Негова работа. Това е чиста работа на Бога, която ще стане след много време. Единственият Бог може да спасява.
Той е дошъл да задвижи Себепознанието, за да може Бог да Се роди отвътре – и тогава, както Учителя казва, „Не трябва да имаш само обич, а трябва да станеш Любов“: когато станеш Любов, Бог ще те спаси. Така.
Гноститците казват: Истинското Кръщение е смърт за стария живот, защото злите сили го напускат. (Туй няма нищо общо с водното кръщение, което е една игра, бедно – наблюдавал съм го много пъти. Продължаваш да си живееш стария, глупав живот. Познавам много вярващи, които продължават със заблужденията – да са живи и здрави. Тайно ги обичам, но това е далече от Огненото Кръщение, което те изпепелява, т.е. изпепелява егото в тебе и после... Скоро в едно интервю казах, че Истината е убиец. Значи, Тя убива, забележете, не само нечистите хора: Тя убива и Чистия човек, но – разлика: възкресява Чистия човек, а за другия няма Възкресение – това е разликата.)
Човек трябва да убие своя стар баща – злото в себе си, и да се върне при Отеца.
Гносисът казва: Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си. (Това е големият проблем – човек да намери изход от себе си. Той е като затворен, като запушен. Трябва да открие правилния изход. Това не става с умувания и с лицемерие.)
И Гносисът казва: Истината Я намират само тези, които искат да Й служат.
(Помня, преди време ме пита Лили Димкова – така, една много красива Душа – каза: „Защо трябва да търсим Истината?“. Тя пита въобще много красиво, като Душа. „Защо трябва да Я намерим?“. „За да Й служим.“ Тя ме пита детски – и аз й отговорих по детски. Точно за да Й служим – иначе няма друг смисъл. Така.)
Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл – на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Истините на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията – колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.
(Познавах един философ преди време, идваше при мене – той е нещо като фабрика за въпроси. Каза: „Ти не можеш да ме задоволиш!“. Разбира се! Аз въобще не искам да си играя на такива игри, нали. Истината е безспорна, няма... Както и да е!)
Дори и Христос каза на Своите ученици: „Още много имам да ви кажа – но не може да понесете“. Не кой да е, не обикновени вярващи – тука говорим, че учениците не могат да понесат Дълбоката Истина. Но все пак, Той ги е подготвял; докато Юда е друго нещо: той е бил отдавна подготвен за Истината – преди време ви казах.
И така, Истината се открива на човека според Дълбината на неговата Любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и от света, Бог ще ти разкрие Себе Си по Правилния и Мистичен начин, или както кабалистите казват: Бог ще ти разкрие Руах Ха-Емет – Духа на Истината.
Човекът е изпуснал първата си Любов, най-важната – Любовта към Бога, и сега гони заместители. Но нищо не може да замени и да замести Бог и Истината – и затова Бог изпраща Учители. Любовта към Бога е това, което преодолява съдбата и света. Бъдещето е много хитра измама на ума, а вярата в бъдещето е отлагане на Любовта към Бога. И затова, казвал съм ви: Не трябва да вярвате в бъдещето – трябва да го създадете. И когато то дойде, да сте вътре в него, а да не се чудите какво правите там и защо нещата са други. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма – но щом вярваш в Бога, Той ще влезе в тебе и бъдещето ще изчезне, защото то не е важно: важен е само Бог, защото Бог е Истината.
И така, Гносисът е Духовно Знание от особен род: Знание, слязло чрез Откровение – не прозрение, а Откровение. Прозренията са само подготовка. Само това Знание има способност да тържествува над злото и материята – и когато този Незнаен Бог изгрее в човека, тогава Той всичко му открива чрез Откровение. Това означава, че Бог Се открива само на Пробудеността – Съкровената вътрешна природа.
Гносисът не спасява от физическото тяло – болното, смъртното тяло. (Както знаете, Църквите смятат, че Христос ще възкръсне във физическо тяло – и поп Богомил казва: „Такава глупост! Тя не може да се срещне даже при животните!“. И горко, ако възкръсне физическото тяло на всички глупаци и престъпници! Това е такова... Просто то няма коментари. Глупакът да възкръсне отново и да си прави новите глупости! Нищо... Както и да е.) Ще възкръсне Духовното тяло, което е частица от самия Бог. На човека е дадена страдаща Душа, бродеща из лабиринта на злото, докато придобие Гносис, т.е. Откровение. Гносисът – това е живата Съкровена традиция на Окултното Християнство. Това е нещо като друг вид Богомилство, което няма нищо общо нито с профаните, нито с ритуалите и т.н.
Гносисът изисква едно голямо, постоянно, усърдно търсене. Търсене, което – забележете! – никога не спира. В това тайно участва Бог, защото Той знае кой как Го търси – и така Той идва в живота на Гностика и му указва Пътя към Себе Си. Той го изважда от религията, изважда го от света.
(Сещам се, когато поп Богомил казва на Боян: „Бояне, отлъчиха ме от Църквата“. „Браво – казал Боян – спасиха те от Ада, изпъдиха те от Ада: живей!“. Това е голяма радост – да бъдеш отлъчен; ако все още не си отлъчен и не те смятат за еретик, не си още заслужил. Така.)
Човешкият ум е пълен със слабости и той никога не достига Гносис – дори и когато има благородни мисли. Забележете! Това също не е достатъчно, защото той изведнъж може да се преобърне и пак да стане Змия. Значи, дори и когато има благородни мисли – защото той трябва да бъде напълно овладян и умълчан. Защото, ако не е напълно овладян, той ще има полуистинско знание, което се явява една от най-големите опасности в света.
Когато човек мине през Гносиса и го преживее, той вече има Тайната Опора, той се освобождава от ума и от всяко заблуждение.


ГНОСИСЪТ ЗА ХРИСТОС
(Втора идея за размишление)

Христос представя Истинския Човек – Човекът преди създаването на света. Какъв е бил той? Този Човек е Откровение на Бога, Съкровена Тайна на Бога и няма нищо общо с произхода на маймуните – нищо общо.

Пистис София (Мъдрата Книга на Гносиса) казва, Христос казва:

Този, който е познал себе си, светът е недостоен за него.
Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност.
Гностикът съществува в Бога, в Несътвореното. Това показа и Христос на сътворените – на тези, които са изгубили връзката с Бога.
Човекът страда, защото е във форма, защото е оформен, ограничен във време и в пространство.
(Днеска в един разговор приятелски обясних, че русалките, когато страдат, не могат да осмислят страданието си. Преди сме говорили за тях, за техните проблеми. Тука само така, между другото казвам. Много интересно е при тях, че те, когато страдат, не могат да плачат – те нямат сълзи и това за тях е огромна мъка. След време ще продължим и за тях, ще ви разкажа други неща. Така... Това – между другото.)
Човекът, който не е познал себе си, е обречен на гибел. Непознаването на себе си е особен род саморазрушение и затова Гностиците казват: „Христос дойде, за да задвижи Себепознанието“. Човекът трябва да се избави от себе си. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие – нищо такова не помага. Това, което трябва да се случи, е трансформиране на твоето съзнание.
Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин – той е Чисто Съзнание. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем. (Обяснявал съм го. Учителя казва – когато отидеш в Другия свят, никой не те пита дали си дъновист, християнин или будист, или каквото и да е. Там има само един въпрос: Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина? Не обич, не справедливост, не добродетели – това са вторични неща. Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина – това е мярката.)
Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание – а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света.
Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.
Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.
Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина – образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина.
(За малко ще се отклоня – какво казва Учителя за Христос: Той идва от специално Слънце на Галактиката, което се нарича Алфиола. Смалил се е 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори с могъществото на Своята аура. Смалил се е, смирил се е, за да приеме достъпно тяло, за да могат да Го понесат и да не ги изпепели. Това е една от големите Тайни на Христос, която само такива като Учителя... Разбира се, има и други неща – могат да разкрият.)
Тези, които имат съдба, са се самоизпъдили от тази Светлина на Бога – те са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината.
Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.
Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.


ГНОСИС
Продължение
(Лекция 3)

Гносисът, който носи и Просветлението, и Спасението, е равен на хиляди слънца. Гносисът не само спасява човека от света – той го спасява и от Рая. (Значи, голяма беда е човек да търси Рая – да не говорим за Ада. Човек трябва да търси Царството Божие и Истината. Раят и Адът са забавление за отклонили се души... Но всичко това идва след огромен Духовен труд.)
Гносисът е бил особено много силен в Сирия и в Египет.
Умственото знание е несъвършено – докато това, което слиза от Гносиса, е чисто Духовно и Божествено Знание: то идва от Духа и от самия Бог.
Гносисът означава проникване в Същността, завръщане.
За да излезе от този свят, човекът се нуждае от Откровение – но той трябва да стане достоен. За този Гносис човекът много дълго време е трябвало да се подготвя, или както казва Зохар, Свещената книга на Кабала – казва: Човек трябва да е станал Свята Свещ – не някаква свещ, а Свята Свещ, Чиста Вода, Чиста Светлина.
Гносисът е слизането на Бога в човека поради голямата и истинска Любов на човека към Бога – и както казва Ал-Халладж: „В един момент Бог не може да издържи и слиза в човека“. (Както се е случило и с него.)
Любовта към Бога е освобождение от гробницата на времето.
Когато си си посветил живота на Истината, тогава Откровението е започнало да пътува към тебе. Гносисът може да обитава само в много чиста сфера – в Божествената Любов на човека. Когато Гносисът проникне в човека, явява се Посвещението, а с това се случва коренно изменение на състоянието на съзнанието. Тогава съзнанието става Храм на Бога. Няма вече нужда от църкви, от камъни, каменни неща – самото съзнание става Олтар, става Чист Храм и Бог влиза.
Гносисът отстранява знанията, идващи от ума. В човека вече тече Мъдрост, изтичаща от Огъня на Бога.
Гносисът е Свещено явление, което е дълбоко скрито във всеки човек – в нас, в Дълбините. Той е там от всички времена.
Гносисът казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и от Древните цивилизации. Нашият Дух е семе от Бездната: той е по-дълбок от Вселената, той е Велик потенциал. Част от него впоследствие е слязла във Вселената, за да я одухотворява. Животът е създаден като призоваване – това е призив да познаеш себе си и своя произход в себе си, в Духа. Животът е допуснат, за да се осъзнае Великото Себепознание, което е завръщане в нашия Дух, в собствения ни Дух, а оттам – вече и в Бога, Великата Цялост. Животът изисква отново да станеш Истинен и да се завърнеш в Нищото – а Нищото е Богоподобието. Няма нужда да умираш за някакъв Рай, за някаква родина или религия. Гносисът казва: Живей осъзнато в своя Дух. Той знае как да те заведе в Бездната, т.е. в Безкрая.
Ще обясня. Само на този Дух, нашия Чист Дух, е позволено да проучва най-дълбоките Тайни на Бога. Душата не може да ги проучва. Тя може да постигне най-много сливане с Любовта, но само на Духа е дадено да проучва тънкости и подробности от самите Тайни на Бога. Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв род – Истината изисква да бъдеш Чист Дух, Божествен, достоен за Безкрая.
Гносисът е Скрито Знание за Истината. Силата на Гностика е в това, че той живее незабележимо. Гносисът е Земя на Божията Истина – той не е прозрение. Ще обясня. Прозренията слизат от Висши Същества, а истинският Гносис слиза от Бога. Това е Висша Истина и висока степен на преобразяване. Гностиците са Пазители на истинското Знание, те са истинското Християнство, което обикновеното християнство е отрекло, както е случая и при Богомилите. Гносисът дава Вечност – църковното християнство дава смърт. (Това е гарантирано. Тука няма колебания. Смърт означава външно знание. Имаш знание, но...)
Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а сетне щели да възкръснат, те грешат, те са заблудени. Възкресението трябва да се постигне приживе – иначе то няма да дойде. (Ще го обясня по един прост начин – Учителя казва: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“. Ще го кажа по по-дълбокия начин: Ако Истината не е в тебе, ти никога няма да влезеш в Нея. Тука се решава този въпрос. Не да чакаш – тука започваш... Въпросът е да влезеш в тоз процес – нищо, че е бавно. Влезеш ли истински, другото вече не е твоя работа. А буквалното възкресение – това е вярата на глупавите, изостанали хора.)
Гносисът винаги е бил опасен за Църквата и за нейните отци, защото Гносисът е Истина Божия. Всяка Божия Истина е опасност. Всяка Истина на този свят, когато слиза, е опасност. Както обясних и преди: това е свят на неистината. Когато Истината слезе, винаги става опасно. И Христос беше опасен, и Богомилите, и т.н., и т.н.
Гносисът е Дълбоко явление, то идва от Мистериите. Казано по друг начин: то е Знание от особен род. Това са хора, които са преживели Истината по най-чистия начин – и тука вече никой не може да ги разубеди. Гностикът не е религиозен човек. В най-ниската степен, той е Духовен; после, той е Съкровен човек; в по-високата степен е Божествен – и нататък има три изключителни степени. Той е човек на Истината, човек на Бога.


ГНОСИСЪТ ЗА ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)

Древният Тот казва: Това, което е Горе, е така, както това, което е долу. Ще обясня. Това, което е Истина Горе, трябва да стане Истина долу. Тогава Истината от долу ще се върне Горе, от където е слязла. Истината ще ти отнеме всичко, ще те направи на Нищо, защото тя се разкрива само на Нищото, т.е. там, където няма капка его.
(Аз говоря за светците, след време ще ви обясня. Светците имат светло его и са много заблудени. Да не ви изреждам имена... С много редки изключения в света, всички светци са заблудени. Ако ви разкажа тука неща и за Кирил и Методий, и за Иван Рилски – ще се хванете за главата, но засега ще замълча. Разбира се, те са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Мъдростта е друг Път, Тесен Път. Тяхната Чистота докосва леко Мъдростта, но е далече от Мъдростта. Например те не знаят какви Тайни Мъдреци живеят на Луната. Учителя може да каже точните им имена, с подробности – те са около 150 Адепта. Един светец не може да каже нищо. Не само това. Точно какви Същества живеят на Слънцето? Какви живеят във Вселената, скритата Вселена и извън Вселената? Разбира се, хубави деца, донякъде пречистени, нали – но това не е достатъчно, защото това е... Казва Ал-Халладж: „Бог може да смачка светеца за един миг и да го направи грешник“. Но Гностика – не може при него да се случи това. Бог може да смачка един грешник и да го направи светец. Но и двете неща са... Сега, има Тайни Мъдреци в света и в Духовния свят, които са надраснали святост и грях. Не се занимават с тези... нито са добри. Истинският Мъдрец не е добър човек, аз го обясних скоро – той не е и лош. Той е Любов, той е нещо съвсем друго – има съвсем тънко Знание за истинските неща. Както и да е...)
Истината ще ти отнеме всичко и ще те направи Нищо – защото тя се разкрива само на Нищото. Истината те прави Нищо. А защо те прави Нищо? Защото тук, в това Нищо, ти ще видиш Единството. Тука, в Нищото, е Целостта на нещата и Тайната на Бога. Тези, които са избрали религията, или света, вместо Истината, винаги ще блуждаят в лабиринта на злото и на хаоса. Само когато Бог заживее в човека, човек ще научи за Истината правилните неща. Но засега Бог не е заживял в човека, защото в човека има все още зло. Аз говоря и за най-малкото зло. Има ли най-малко зло в човека, там е опасно. (Скоро, в последното интервю на Портала , казах няколко неща за Злото. Тука само за малко ще се отклоня: в Исаия, в Библията, казвал съм го – Бог казва: „Аз творя тъмнина, Аз творя зло“. Самият Бог говори, тука няма коментари. Всички, които се заканват на тероризма и на злото, ги очакват бъдещи бедствия и мрак – в тъмната страна на Бога ще влязат. Какво казва Учителя: „Не говорете за Злото: то е по-мъдро от вас“. Злото е прикрито Чисто Съзнание, което е поставено под особен ъгъл – и затова хората не могат да го видят. И казва Учителя – най-дълбоката Мъдрост, която е дадена за злото от Учителя (тъй като последното интервю беше за Тайните на Злото) – Учителя казва: „Ако разберете дълбоко Злото, правилно, то става Добро“ – свършен факт! „Ако не разберете Доброто, то става Зло“. И т.н., но това е друга тема. Така, да се върна...)
Нечистият не може да пътува към Истината и Мъдростта, а само към знанието. Към Истината и Мъдростта можеш да тръгнеш само чрез една постигната, определена, строго определена степен на Чистота – тогава вече ти се позволява. Когато нямаш тази определена степен на Чистота към Истината, Животът ще остане за тебе неразбран. Който търси чисто Истината, никога не търси – забележете! – доказателства и резултати. Той работи безкористно, не се занимава с резултати. Той знае, че след време Бог е самият резултат. И той не задължава Бог да слиза бързо и да показва неща. Защото Истината е в Нищото, в Безкрая – и тук методът е да Я приемеш безусловно. (В момента, в който искаш доказателства... Има един случай с Буда, пак ще се отклоня за малко: един много искал Буда да му направи чудо. Буда отказвал – той настоявал, казвал: „Ще те призная, обиколил съм всички Учители, чувал съм за тебе, че си голям Учител...“. И накрая Буда му прави истинско чудо. И той му казва: „Сега те признавам за моя истински Учител!“. Буда му казва: „Ти вече не можеш да ми бъдеш ученик!“. Въпросът е приключил. Както и да е... Така!)
Човешката истина никога не носи Дълбочина. Дълбочината е в самата... тя е скрита в Божията Истина. В тази Могъща Воля на Божията Истина няма никакво място за Сатана – освен като инструмент и изпълнител. (Аз скоро обясних: Бог е Присъствие, а Сатана е влияние. Където се яви Божието Присъствие, няма никога Дявол и Сатана. Но Бог използва това влияние за Свои цели, за Свой замисъл: да изработва в хората Истината и Чистотата. И преди съм обяснявал, че така Бог ще спаси света от Тайното Зло на Четирите Шестици, при което няма Възкресение, човек няма никакъв шанс. Това Зло е скрито в Абсолюта, не е в Бога. А това, което е допуснато от Абсолюта, е слязло в Бога – то ще облагороди постепенно цялата Вселена чрез много прераждания, то ще спаси Вселената и от дяволите, и от демоните: това е благословеното зло, Скритата Ръка на Бога. Така!)
Дълбокото, истинско и опасно знание е било скрито в Апокрифите и в Архивите – то е наречено апокрифи и ерес. И наистина, истинското Знание е опасно явление. Има неща, които не могат да се изнесат и произнесат. Има около десет Истини, които никога не съм ги изнасял в лекции и няма да ги изнеса. Знам, че постепенно някои хора няма да издържат и ще си заминат – затова има съобразяване. Но и тези неща, които казваме с Учителя, са доволно – даже бих казал, прекалено много.
Апокрифите са хранилища на Дълбоко, опасно Знание.
Сам Мойсей казва: „Древността ни изпраща Истини, а не история“. И казва още, пак в негови Апокрифи – казва: „Само в Светилището на Истината се намира Освобождението. Всички тия, които са изхвърлени от Истината, Я наричат ерес“. Проповядването на Истината на много места в Древността се е считало за престъпление и в това има даже някаква логика.
Ще обясня. Светът е зло, защото има любов към заблудата и към съня. Без Луцифер, прачовечеството щеше да си остане в растителна и животинска форма. Когато човек разбере дълбоко Гносиса и Апокрифите, Тайните книги, той се докосва до Тайните на Живота и до Мистерията на Бога. Трябва да ви кажа, че неизвестната Библия – не тази, която е за деца – неизвестната Библия е над 40 – 50 хиляди страници. Много неща са казали Христос и други Велики Учители, които не са влезли в Библията – няма и нужда да влязат; но който стане достоен, той тръгва по този Път и му се дава да изучава. Той вкусва Бога, тази Мистерия, чрез Гносис. И сам Христос казва за Великия Бог: „Той не е от тези, които съществуват“. Съществуване значи ограничение. Бог е по-Дълбок от реалността. Скоро обяснявах това. Даже – казва Учителя – Бог е по-Дълбок от Любовта. Но понеже хората няма да Го разберат, Дълбочината Му няма да я разберат, няма да могат да Го обикнат – Той е слязъл, станал е Любов, за да стане достъпен. След време Той ще разкрие Истината, Която е нещо съвсем друго. Но първо трябва да се мине през Любовта, за да може хората да издържат. Така.
„Той надминава – казва Христос за Своя Бог и Отец – Той надминава всяко съществуване, т.е. всяко ограничение. Той никога не е бил заключен във времето. Той е Величие неизмеримо“. (В Апокрифите). „Той не се нуждае от живот. Той не се нуждае от нищо. Той е Единственото Съвършенство, Единствената Пълнота.“
За малко ще обясня: Стремежът към съвършенство – казва Учителя – е погрешен. Само Бог е Съвършен – никой друг не може да бъде. Стремежът на човека трябва да е към Единство: все повече приближаване към Бога. И Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата. Никой не може да влезе там и да стане Съвършен“ – нито Боговете, нито Старците. Всички са дълбоки степени на приближаване до Него, но Съвършен е само Той. „Той е неизмерим“ – казва Христос. Никой не може да Го измери. Той е Нещо, Което принадлежи само на Себе Си. Никой от нас не може да Го постигне – освен този, който се намира в Него, и то, колкото му е позволено. Той никога не старее. Когато се яви на някой, той става Образ и Подобие: става подобен на Него, но не Съвършен. Господарят на Мирозданието не се именува – няма имена. Наричат Го Отец. Христос не Го нарича Отец в Тайните книги, а Праотец – това е по-точната дума. Това е друго Име на Бездната, т.е. на Безкрая и на Мистерията.
Това са думи на Мистичния Христос, казани в Апокрифите. Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешиха – на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) – християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ – думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината – Той ги е видял още тогава. И Евангелието – слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #70 on: октомври 06, 2017, 09:56:53 pm »
=6 септември 2016 г.

УЧИТЕЛЯ ЗА ЖИВОТНИТЕ
(Лекция 1)

УЧИТЕЛЯ ЗА ЖИВОТНИТЕ
Продължение
(Първа идея за размишление)

ПЕПЕРУДАТА
(Лекция 2)

ЗМИЯТА
(Втора идея за размишление)

СЛАВЕЯТ
(Лекция 3)

ЛЕБЕДЪТ
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


Днес ще говорим за животните: всичко основно и най-важно е от Учителя.


УЧИТЕЛЯ ЗА ЖИВОТНИТЕ
(Лекция 1)

Общи неща.
Учителя казва: Животинското царство е азбука – и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.
Кога човек е пеперуда? Учителя казва: Когато дава място на Духа в себе си, т.е. на Учителя в себе си.
Всяко животно има своя специалност – това е вид дарба. А човекът казва: „инстинкт“.
Във всяка форма, която съществува, е вложена една Велика идея. Този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света.
Всички растения и животни и всички народи изпълняват Божията Воля според Великия Божествен План. Бог се грижи – казва Учителя – едновременно и за змията, и за гълъба; и за вълка, и за овцата. Бог взима участие в живота на всички същества: от най-малките до най-големите. И дава един пример Учителя: един човек искал да се удави в Черно море (във Варна), но една мушица кацнала върху него и тоз човек забравил мисълта си и се насърчил, и не се самоубил. Някои казват: „Една мушица!“ – но тя може да изпълни Божията Воля по много начини.
Ти обичаш едно животно – казва Учителя – за това, което е скрито в него: Божественото. Животните Аз ги наричам нашите малки братя в света. Всички животни са направени със Словото Божие: като Бог е казал точната дума.
И казва Учителя: Животните са изостанали души в развитието – скъсали са ги в този клас, в оня клас, и те са изостанали. Те са степени, по които човекът се е качил. Всички животни – казва Учителя – са (забележете!) деградирали хора – всички животни. Ще кажете, казва Учителя, че това е еретическо учение – и така може да е, но Аз поддържам мисълта и казвам: животните са деградирали хора.
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви или кацне на рамото ви, трябва да знаете, че това е ваш близък, който влиза в тази птичка и ви навестява. Той използва птичката и ви... Казва Учителя: Даже някой път ви пее за Новия живот.
Ако сте забелязали, има врабчета – и врабчета. Едните пеят по обикновен начин, но някои други – по съвсем друг начин, защото влизат в тях човешки души. Само да ви кажа, че човешките души, понеже не са приети от Вечността и от Безкрая, живеят в астралния свят и там за тях е много тежко бреме. Те трябва да влязат някъде и от време на време влизат в същества и животни, и така се успокояват – иначе бремето им щеше да бъде много голямо.
Радвайте се – казва Учителя, – че някой ваш близък е влязъл в някое животно (няма значение: куче, котка, врабче, славей или каквото и да е): приютил се е в къщичката на птичката и е влязъл, а не е някъде в Ада на много големи мъчения.
На друго място Учителя обяснява: Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите, за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно – там те се успокояват.
Някои мислят, че Господ не може да връща – казва Учителя – хората назад в развитието. Ако Той е превърнал много Ангели и Висши Същества в змии и животни с рога, Той може така да направи, че да ви израснат и копита. Той може да изменя всяка форма: за Него това е лесно. Това може да смути ума ви – но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли и да се развива.
Сещам се, на едно място Учителя казва за големите философи, които не търсят Истината, но само философстват: най-често се прераждат в магарета. И хората ги бият и казват: „Дий!“ – ето ти сега философията новата. Дали вярват, няма значение – те ще си учат уроците.
Ако излезе на преден план – казва Учителя – учението, че всеки човек може да прави каквото си иска, хората ще станат животни. Всичките тия млекопитаещи също – те са все философи, които са казали на Господа: „Ние искаме да живеем за себе си!“. И Господ се оттеглил и казал: „Живейте!“.
Кои животни са най-напреднали, чиито души в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Учителя изрежда няколко – тез, които са най-близки до човешко съществуване. На първо място Учителя поставя слона, после – вола, коня, овцата, маймуната и т.н.
Както съм ви казвал, Учителя казва, че има и много хора, кандидати за животни: също ще се преродят, независимо дали вярват, или искат – просто ще преживеят.
Нашето настояще – казва Учителя – е бъдеще за животните – затова те се стремят към нас.
Един вълк, колкото и да го храните, все вълк ще си остане; една въшка, колко и да я храните, няма да я промените; една змия – също; и един комар… Техният характер е единственото нещо, което може да измени сърцето на един грешник. А това, което може да променя такива същества – това са гладът, страданията, докато стигнат до крайния предел.
Защо страдат хората? – казва Учителя. – За да се смирят. Защо страдат животните? Пак по същата причина.
От гледище на сравнителната физиология – казва Учителя, – само външно човек носи човешка форма; вътрешно обаче той има много форми: на растения, на животни, всякакви неща.
Въобще, човекът е... в едно предно интервю в Портала  казах, че човекът е по-дълбоко Същество от Ангела – наистина е така. Тука само за малко ще ви обясня. Човекът може да стане Висше Същество, Ангелско Чисто Съзнание, може да стане Бог по дългия Път; но той може да стане звяр и чудовище – докато Ангелът няма избор. Ангелът живее в нещо като светлина, в светли окови; той мечтае да слезе долу, за да тръгне към Бога на по-дълбоко ниво – защото, като Ангел, той е ограничен.
И Учителя казва: Сегашният човек още не се е изменил вътрешно. Щом изгубите – казва Учителя – Любовта, вие веднага може да станете един вълк, мечка, тигър и т.н., защото тези диви животни са отрицателните качества на тази Любов. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си – Божествения си ум; рогата са изопачаване на човешката воля; опашката е изопачаване на човешкия ум; копитото е извращение на човешката сила.
Променете Духовния стремеж в себе си – и вашата форма ще се измени.
Ако Земята се отклони от оста си – казва Учителя – на 90 градуса, всички хора ще станат четириноги. (Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.)
И казва после Учителя: животните имат практически познания, те нямат теория и теоретични познания. Животните са души, които не мислят за последствията.
Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът – така мисли и жабата, и охлювът.


УЧИТЕЛЯ ЗА ЖИВОТНИТЕ
Продължение
(Първа идея за размишление)

Ако затворите – казва Учителя – човешкото съзнание във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Ако го затворите в съзнанието на риба, ще действа като рибата. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Може да ядете и месо – казва Учителя, – но ще знаете, че Бог не е с вас. Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне – това е строг кармичен закон. Хората ядат животните, а животните – казва Учителя – се обръщат в бацили и те почват да ядат човешките тела и с това те си отмъщават. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големи страдания. Това – особено по празници. И Небето наказва хората със същото наказание: животните ядат хората. Кучето се опитва да говори – казва Учителя, – но лае; волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която са създадени животните, им пречи да говорят. Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората – това са души, които влизат в съюз с хората, за да им помогнат в самотата и в трудностите. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – те са много опасни за света. Някой път едно животно е много весело и радостно, защото Божественото е в него. Някой път лицето на човека отвън е благородно, благовидно – а астралното, вътрешното му лице е на вълк. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее само известно време там. Няма право продължително – но известно време има право да влиза там.
За един котарак, Учителя казва, в Братството, който се въртял в краката Му: Този котарак не е обикновен… И обяснява кой е той, прероден: това е един владика, който поведе борба срещу Братството, когато беше жив, след което катастрофира и си замина. Сега е прероден тука и слуша, и си учи уроците.
Конят също се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане – казва Учителя, – за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане по най-разумния начин, той пак може да остане в конска форма. Животните са човешки души, изостанали в своето развитие: покривали са се, ходили са – казва Учителя – на рандеву и са закъснели. Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня. Ще обясня. Това, което трябва да се обясни, то е нещо отвътре: в ума, в съзнанието – и затова е казано: „Ако не се родите изново... “
Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.
Ако човек е без правилна мисъл, той е животно. Човек мисли – животните чувстват. Животните са будни за много дребни работи, но те не се интересуват за причините и последствията. В животните липсва палецът – Висшата разумност. И Учителя казва: Половината от енергията на човека е вложена в палеца.
Всички хора са минали през животинското царство. Дали го приемат, или не – това е друг въпрос. Ние, културните хора, мислим, че животните са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава нека да заповядваме на болестите, на земетресенията, а не на животните.
Мога – казва Учителя – да се разговарям с животните. (После ще видим как е наблюдавал един славей, защото славеите се крият... и те се изненадват.) Всички същества си имат език, имат си начин на общение. С хиляди години заекът все ще бяга и все ще се плаши. Защо, защо се плаши? Защото в душата му няма Любов.
Окултната Наука казва, че душата на рибата не живее във водата, а извън водата.
Кой организира мравките и кой организира пчелите?
Играта на животните не е само игра. Тя е учение, обучение и придобиване на умения. Външно изглежда като игра, но там се развиват качества за бъдещето на Бялото Братство и на Бога, за Плана на Бога. Така че всички животни със своите инстинкти са си на своето място. В бъдеще те ще изпълняват друг замисъл, когато си развият до най-дълбока степен своите инстинкти. А думата инстинкт – казва Учителя – означава Древен разум. Едно животно или птица никога не би се приближило до тебе и до твоя живот, ако не носи ценен урок за тебе.


ПЕПЕРУДАТА
(Лекция 2)

Учителя казва: Гъсеницата е религия; пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност – нещо, което и човекът трябва да направи. Гъсеницата – това са земните желания, земният живот, робството на земното мислене. Пеперудата, това е освобождението от това гъсто и бавно мислене, освобождение от капана на времето – и така тя се е родила в Свободата, в друго измерение, защото е жадувала за Духовност и за Бога. Пашкулът – казва Учителя – е Тайнство: в него е посято развитието. Пеперудата е изгубеният Рай: тя е разбрала Любовта – това е нейното отношение към Невидимото. Пеперудите – наричат ги Летящи цветя. Толтеките ги наричат Лекият вятър; Даосите ги наричат Лекият свят.
Спомняте си, Чуан Дзъ казва: Лекото е вярно – въобще, леките неща, фините неща, Духовните неща, Душата, леките неща... Лекото е вярно.
Финият свят – това е Освободеността. Тук само мога да кажа, че лекотата е награда за едно по-високо знание и по-високо съзнание. Аз говоря, и тогава, когато ти е тежко, да ти е леко. Това е Тайно изкуство.
И Учителя казва: Крилата на някои пеперуди имат около 40 цвята. Кой е наредил цветовете върху пеперудата с такова голямо внимание? Пеперудата е едно малко чудо на Духовното изкуство.
Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда.
И Учителя казва: Кога ще се оправи светът? Когато гъсениците се превърнат в пеперуди.
Пеперудата показва, че човек трябва да пресъздаде себе си. Пашкулът е особен вид Храм и Тайнство: тука се натрупва Светлина, подход, мисли – и това чака Ново Раждане; така впоследствие се ражда пеперудата. Ето какъв пашкул трябва да си подготви човекът.
Душата е родена не за да пълзи – казва Учителя, – а за полет: полет в Духа.
Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат Пътуващите леко, а Толтеките казват, че вътре в себе си те имат скрит Огън, който ги освобождава от земното, хаотично тяло.
И Учителя казва: Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората, и обикалят хората, дори и кацат върху тях. Пеперудата е – казва Учителя – едно малко аеропланче и Ангелът се качва в него и ходи от цвят на цвят, разхожда се заедно с пеперудата. Пеперудата е Ангелско дете.
И Учителя казва: Пеперудите взимат много добре тона сол. Те са музикални – в туй отношение, и тонът сол... (Както ще видим после, не всички славеи, според Учителя, пеят правилно. Някои мислят, че всички славеи, но... Учителя има страхотно ухо и общуване – и казва разликите.) Затова те имат хубави дрехи, а който иска да научи тона фа, той трябва – казва Учителя – да отиде при мравките и при пчелите. Малко хора знаят това.
Гъсеницата – това е кармата; пеперудата – това е Освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното мислене, т.е. мъртвото мислене.
Сега – казва Учителя – Аз говоря на онези от вас, които осъзнават, че имат Душа. Ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот на трансформиране, вие сте разбрали Дълбокия смисъл на живота.
Ще кажете, че спасяването на човека е в Църквата. Учителя казва: Не, спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата.
Пеперудата – това е способността за преобразяване, това е чудото: да се превърнеш от едно състояние в друго; от земен човек – в Духовен, свободен човек; от тромава гъсеница да станеш нежна, красива пеперуда. В това послание е скрита надеждата на човека, защото и в него я има тази способност за преобразяване и за завръщане във Висшия свят.


ЗМИЯТА
(Втора идея за размишление)

Змията е заключен дух, който е обречен дълго време да пълзи. Вие знаете: змията няма крака, тя не се движи с крака – тя се движи с енергия. Тя трябва дълго да пълзи, докато научи своите уроци. Защо? Защото отровата в нея е стара натрупана омраза от много прераждания и колкото отровата е по-голяма, толкова по-силна е тази омраза – дори някой път човек не може да я преодолее и да се справи с нея. Този паднал дух – казва Учителя – е наказан със земно развитие. Както знаете, няма крака, но се движи много бързо: тя е паднала форма на енергията и тази енергия дълго време трябва да пълзи, докато се очисти в своето мислене. Змийското мислене е нещо, което много трудно се променя, защото тука волята за зло и омраза дълго време се е развивала, дори се е разгръщала – от там идва тази голяма трудност. Това, че няма крака – казва Учителя, – означава, че няма Добродетели; а това, че няма чело, означава, че няма Истина в нея. Змията е стара култура на омразата. Както казах, отровата е натрупана омраза, а омразата са натрупани земни желания, които не са се сбъднали. Отровата се движи от силата на енергията. Самата енергия е движение, действие. Енергията може да се сгъстява, да се концентрира – и така отровата се концентрира. Когато змията умре, и отровата умира, защото енергията излиза, защото я няма енергията, няма го двигателя.
И Учителя казва: Някога змията е имала крака, в миналото. Даже е била мъдра – но това е в Древността, когато временно Бог е живял в нея. После тя е направила нещо, с което е изпъдила Бога. След като Бог я напуска, в нея – казва Учителя – се е вселила тъмна сила, случило се е тъмно вселяване, защото в лъжата винаги се случва тъмно вселяване и голямо обвързване. Лъжата винаги е тежка съдба. Там, където е лъжата, Същността спи – и затова Учителя нарича лъжата двоен грях. Ето защо змията върви по тежка съдбовна пътека.
От друга страна – Учителя казва, – змията е много музикална. И тази музикалност, в бъдеще, точно тази музикалност в бъдеще ще я спаси. И казва Учителя: Змията представя злото в ума. Как се е образувала силната отрова в змията? Как се е случила? Змията е била – казва Учителя – в миналото ухапана от демон: не от дявол, а от демон, който й предал тази отрова и после тя се разнася. Ето защо дълбоко в себе си змията има мъртво сърце и затова тя отдавна е изгубила своя Път. Сам Бог е заключил омразата в отровата: тя е като вид съхранение. По този начин отровата носи наказание в себе си, но тя може да променя и природата на човека; освен това, може да се използва и като лекарство в правилните ръце.
И Учителя казва: Ония, Висшите Ангели, които са били Херувими и които са излъгали първите хора, впоследствие са станали змии. Какво унижение е това! И от там насетне те са били заключени в змийска форма, защото те са погубили своята Висша воля. Тези Висши Същества, които са изкривили съзнанието си, те са били заключени в телата на змии – и така озлобени от падението, те са натрупали голяма отрова.
Древноегипетската Мъдрост казва: Змията е въплътен дух убиец. Тя е мрачен демон – но има случаи, когато тя може да бъде и пазител. Зависи с кого общува, с какъв човек и с какъв дух в човека. Змията за някои индуси е голям дар в къщата, за някои е наказание. Тя е и като домашно животно, но може да бъде и като посещение на едно наказание. И Учителя казва: Има хора – изключение: не ги хваща отровата на кобрите; има същества, невъзприемчиви към змийската отрова: мангустата, таралежът, враните, орлите, лешоядите и т.н. нямат връзка с тази отрова.




СЛАВЕЯТ
(Лекция 3)

Суфи казват: Славеят пее, защото е зърнал нещо от Смисъла на Живота. Понеже е зърнал Смисъла, той пее омайно – защото в самия Смисъл има нещо омайващо. Суфи го наричат Певецът на гората и го наричат още Захласнатият – въобще славеите много се захласват. Чудни звуци като нежни звънчета изпълват простора. Така славеят иска да покаже какво му е състоянието и какво е видял в миналото си. Иначе външно това е малка птичка, много красива – дълго време съм я наблюдавал, много чудна. Тя често гледа нагоре към Слънцето и е много малка и скромна, и обича да пее със затворени очи. Донякъде е медитативна. Тя обича слънчеви места, много красиви кътчета с много зеленина и встрани от другите птици. Славеят обича да се усамотява и не обича съжителство с други птици.
Суфите казват, че славеят има специална Любов към розата, има сродство с розата. Заратустра казва: Розата е съставена от една искра Светлина, паднала от Ахура Мазда. Розата е следа от Древния свят и Суфи казват, че тя има велико ухание, защото няма желания – то е просто Любов: няма желания, а Любов.
Учителя казва: Човекът има миризма, Ангелът има аромат, а розата има ухание. За да стигнеш до това ухание, трябва да си учил – казва Учителя – в специални училища. Славеят пее, защото е създал общуване с Ангел.
Египетската Мъдрост казва: Славеят е стар търсач на Светилището. Но понеже не е бил достоен, дали са му да пее, докато си създаде светлинна пътека в Пътя си – и тогава ще му бъде позволено да се завърне. Той е паднал Ангел и Учителя обяснява защо – не някаква душа, а паднал Ангел. Учителя дава причината, за която е слязъл долу: славеят – казва – някога е имал сърце вечно и чисто в Духовния свят, но е допуснал една грешка в Ангелския свят – и Учителя обяснява точно грешката: допуснал е една обида срещу друг Ангел. Само една обидна дума!
Ще обясня. В този свят можеш да обиждаш колкото си искаш; в другия свят – също. Разбира се, ще плащаш по всички правила… Но когато говорим от Ангелския свят нагоре, там малките неща са много големи, даже са огромни. Великите планове на хората са нещо малко и дребно – малките неща в човека са важни за Висшия свят, също и тука. Той е допуснал обида на друг Ангел и сега много пее, за да изкупи тази грешка, за да се върне в Духовния свят. Учителя казва, че е наказан за 10 хиляди години в тяло: това е обидата, която той е допуснал – и дълго време ще пее, докато създаде тази чиста Духовна Пътека... Защото той има спомени там и затова пее – защото иска да се върне.
На друго място казва какво е наказанието му: огромно наказание – много прераждания в тяло. И той пее, за да си върне Душата, защото той е виждал и познава Душата си – и макар да е изгубена, той има ясен спомен. Славеят е видял Неизменния свят и той тъгува по него, той живее всеки ден с тоз спомен. В Япония се смята, че славеят пее Сутрата за лотоса, пее чисто Духовни неща. Той пее за Чистия Закон на Истината, който някога е изгубил. Името му означава Блага поезия.
Вие знаете как пеят магарето и жабата. И затова има поговорка: Когато магарето пее, славеят мълчи – няма как! И когато жабата пее, славеят плаче. Те пеят за света. Това са същества, които са обвързани много дълбоко със света: те пеят за света, а славеят е нещо съвсем друго. Славеят не вижда света – той вижда Любовта и Свободата. Славеят е част от изгубената Ангелска природа – както казах, някога е бил в нея, но той е излязъл от тази реалност поради тази грешка; той се е отделил и сега светлата част в него пее и понякога даже много пее, защото този спомен му е скъп. Това пеене е търсене, а търсенето е вътрешен процес. По тази нишка, по тази пътека, той иска да се завърне в своята Душа. Според Толтеките славеят е същество, което има в сърцето си глас, т.е. умение: умението да търси.
И Учителя казва: Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си – престане ли този славей да му пее, човекът става нещастен.


ЛЕБЕДЪТ
(Трета идея за размишление)

Лебедът е ефирно Същество – той е глас от ефира и Същество на Слънцето. Древните египтяни казвали: Лебедът се движи като Безсмъртието: тихо, леко, вглъбено, като Древен кораб. От тук е изразът: Божествените неща са лебеди, т.е. тихи неща. Не всяко същество може да носи белия цвят – разбира се, има и черни лебеди.
Белият цвят, в своето чисто значение, означава реализация – това е друг Път на лебеда, за разлика от черния лебед.
И Учителя разказва: Когато Бог е създал Адам, пратил някои от птиците да се произнесат за Адам. Най-напред изпратил гаргата: тя заплюла Адам и го подминала, без да каже никаква дума. Затова – Учителя казва – именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама – Учителя казва – враната си затворила очите и казала: „Нищо особено!“ – тя даже не видяла, че гаргата плюла върху Адама. Най-после Бог изпраща лебеда, и той да се произнесе. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой е плюл върху него, спрял се внимателно и почистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“.
Дрехата е бяла, когато едно Същество има истинско разбиране за нещата, когато има Свещено Знание. Ще обясня. Белият цвят не е в ума, нито в дрехата, а той е качество на Душата. Постъпката на лебеда към Адам е била бяла, бяла като Светлината, и затова той си заслужил белия цвят, той е бил докоснат от белотата. Разбира се, че има и черни лебеди, но те са смесили постъпките си с ума и затова има дълго време да се учат. Вътре в лебеда се оглеждат много красиви Души, които понякога влизат. Именно тези Души се движат грациозно и духовно – не самите лебеди, а тези Души, които имат много хубаво чувство за красота. Тези Души лебеди са като украшение за водата.
Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието. Според Толтеките лебедът е Душа с бяло дихание. Кабалистите казват: Лебедите носят нещо от тържеството на Светлината. Египтяните казват: Лебедът е носител на Тайното Знание. И Толтеките пак казват: Лебедът е красив, защото има старо умение да чува Истината. Суфи казват: Лебедът се движи като Слънце. Дзен казва: Лебедът е роден чрез Духовно докосване. И Суфи казват още: Да гледаш лебеда, то е да гледаш нещо от Рая.
Лебедът символизира душевната красота, самата красота на Душата. Сред съществата лебедът е като цвете. Той носи в себе си нещо от Райското състояние на Душата.
Когато лебедът умира, в миналото Посветените... (Не говоря за учените, те не могат да чуят такова нещо.) Когато лебедът умира, в него се заражда музика, стар спомен за завръщане към Свободата. Но това е било в миналото. Лебедите са се разкривали на Мъдреците и на Посветените, както и фениксът, след време ще говорим за него: много скрита птица. Но много са жреците, които пряко са общували и с такива Тайни Същества. Но това е било миналото, както казах, пред Посветените. Сега това почти не се случва.
Посланието на лебеда е, че: Когато умираш с будно съзнание и с Любов, ти достигаш Висше състояние в следващото си въплъщение.
Друго характерно за лебеда е, че когато има трудност, той също започва да пее. Той не се оплаква, не посреща трудностите с някаква отрицателна идея – той тихо започва да си напява неща, събира сила, за да се справи с нещата. Той, лебедът, е изгубил смъртта в себе си, той я е надраснал чрез тази музика, чрез тоз подход.

И накрая ще ви кажа нещо. Преди съм ви говорил за делфините – малко ще ви допълня. Често на морето, много хора, които са се удавили, т.н. „удавници“, сутрин водата ги изхвърля и хората казват: „Водата ги изхвърля“ – но Учителя казва: Не, делфините ги изхвърлят на брега. Защо? Защото... (Друг път ще обясня по-подробно как се е случило в Атлантида, как делфините са видели за първи път Тайната на Водата – в Първата раса на Атлантида – и са се смаяли. Пожелали са да станат делфини и Бог ги е превърнал... И още оттогава се наричат морски хора.) Но тука само искам да кажа, че делфините, понеже много обичат хората, обичат човешката форма, обичат Душата на човека – и изхвърлят удавниците на брега, за да може хората да си ги погребат.


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2694
  • Gender: Male
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #71 on: октомври 07, 2017, 11:08:03 am »
Каква велика душа е навестила България в лицето на Учителя. За кой ли път си давам сметка за това.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #72 on: октомври 11, 2017, 09:35:52 am »
4 октомври 2016 г.

ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)

ШРИ ЧИНМОЙ
Продължение
(Първа идея за размишление)

ОШО
(Лекция 2)

ОШО ЗА БОГ И МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)

САЙ БАБА
(Лекция 3)

САЙ БАБА ЗА БОГА
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


И преди да почна, едно кратко съобщение: От следващата година две лекции намаляват – ноември и декември няма да има лекции вече. Както казах и преди: бавно и малко по малко се оттеглям. Но засега продължават тези лекции... Наблягам на книгите, на лекциите и в известен смисъл – на интервютата...

ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)

Казва:
Да се вслушваш в Божията Воля означава да се спасиш от създадения от самия тебе затвор. Свободата е просветляваща. Свободата идва от следването на Божията Воля. Свободата принадлежи само на Бог.
Що е Духовността? Тя е общият език между човека и Бога. Сътворението е Тайнствено развитие на самия Бог в нас.
Вътрешният живот е практика на самодисциплина. (Ще обясня. Не да чакаш някой да ти казва какво да правиш – ти изработваш собствената си дисциплина: доброволно, по твоя начин.)
В Стремежа – и никъде другаде – живее спасението на човека. (Пак ще обясня накратко. Стремежът не е желание – Стремежът е пробуждане на Висшата Душа, а желанията са от друга порода: нисшата душа – егото. Стремежът е Любов, а желанията са своеволие, его и нечистота. Да имаш желание е едно нещо – а да имаш нужда и стремеж е друго нещо. Стремежът е Единственият Отговор. Съзнателното предаване е посяване в Бога.)
Казва: Аз съм мъдър, ако живея за Душата си – непрестанно и безусловно.
И казва Шри Чинмой:
Истинската радост идва, ако можем да усетим, че самата работа представлява резултатът.
Бягството от Духовния живот е извършване на бавно самоубийство. Вътрешният живот има способността да опрости сложността на външния живот. (Тоест: За ума всичко е сложно и тежко – за Духа всичко е леко и приятно. За Духа няма неблагоприятни условия.)
Човекът е в Стремежа, а отплатата е Осъзнаването, Осъзнаването на Бог. Стремежът е съзнателен копнеж към по-Дълбока Реалност. Стремежът води човека към Божието Съзнание. Съмняващият се ум не може да се стреми.
Собствената ви Искреност е тази, която ускорява вътрешното търсене. (То може да се ускорява, може и много да се забавя – това зависи от тази Чиста Искреност, която е без показ.)
Концентрацията казва на Бога: „Отче, аз идвам при Тебе!“. Медитацията казва: „Отче, ела при мен!“. Медитацията не е само в Тишината – тя се намира и в суматохата на света. (Тоест: Който медитира, не се нуждае от спокойна стая или някаква полянка – той има в себе си полянка, има в себе си място: там, в Чистото Сърце, той може да медитира, включително и по време на война.)
Аз самият съм това – казва Шри Чинмой – Аз самият съм това, което търсех.
Любовта на Бог към човека е човешкият Стремеж. (Това е белег за взаимната Любов.)
Мирът настъпва, когато умът е безкомпромисно овладян и покорен. Присъствието на Мир в живота е Божествен динамизъм. В този Мир ти утвърждаваш вътрешната Истина и израстваш в Светлината. Когато човек е преживял напълно Безкрайната Светлина, той винаги взима страната на Бога.
Търсещият днес вижда целта, утре я достига, а на следващия ден израства в нея.
Когато познаем Блаженството, удоволствията приключват. Блаженството има огромна сила: то грее, но не изгаря; сила е, но е изпълнено с Мекота.
„Да бъде Твоята Воля“ е най-великата молитва.
Човешката любов е една игра на страдания и ограничения; Божествената Любов е разцъфтяване на Блаженството и Всеотдайността. Посветеността е велика Отдаденост. Тази Преданост е най-големият дар на живота. Предаността е Божията Воля; Божията Воля е Любов към Бога. Предаността има свободен достъп до Божието Всемогъщество и знае как да го използва. Да се предадеш изцяло на Бог означава да Го притежаваш напълно. Волята на Бога е много по-важна от твоя живот.
И казва Шри Чинмой: Любовта е Смисълът на живота; Посветеността е Тайната на живота; Предаността е Целта на живота. Любовта е осъзнаване, а Посветеността е разкриване. Бог никога не дава на човека нещо прибързано. Пълната Преданост изисква лични усилия. (Тука действа човекът: лични усилия!) А когато се спусне Милостта, идва високата, динамичната, всепоглъщащата Преданост. (Тоест: Първо имаме една преданост, която е хубава; после има вече благословена от Бога – и става нещо взаимно, става нещо поглъщащо... но Бог идва по-късно.) Ако се предадем безусловно на Бог, ще получим способността да развием голяма сила на волята по правилния начин.


ШРИ ЧИНМОЙ
Продължение
(Първа идея за размишление)

Смирението е истинската Тайна на Духовния живот. Всяко истинско Служене е придружено от Смирение. Духовното Смирение, само по себе си, е Духовна сила и благодат. Благодарение на Смирението, ние се разширяваме. Смирението е възприемчивост в най-чист вид. Най-големите възможности се крият в най-голямото Смирение. Който е разбрал дълбокото значение на Смирението, той вече е Божествено Същество. Чрез Смирението можем да се потопим най-дълбоко и да се изкачим най-високо в нашата медитация. Вътре в Смирението е скрито Единството. Правилният подход е винаги да смиряваме своя ум; винаги трябва да чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за вас. Ако успеете да почувствате, че Бог е вашето единствено Съществувание, Той ще ви дари с море от Спокойствие и вътрешен Мир.
Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.
Трябва да чувстваш, че не си ти, който помага, когато помагаш. (Най-малкото: да кажеш „Аз помогнах“ – и вече си нарушил Свещения закон. Ангелите не правят такава грешка: знаят Кой е единствената помощ.)
Търпението е скритата в нас Божия Сила. Да понасяш и да имаш Търпение не е едно и също нещо. Търпението е Божествено качество. А много често хората понасят по необходимост – това не е съзнателно Търпение. Търпението е вътрешна Мъдрост. Търпеливият човек има спокоен ум, чрез който контролира външния свят.
Ние се страхуваме от нечистите сили, а те се страхуват от нашата Чистота.
За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)
Животът – това не е разсъждаващият ум; животът е Осъзнаване и Вдъхновение. Само преживяното е практическо знание. Днешният стремеж е утрешно Осъзнаване. Осъзнаването е пълно, съзнателно сливане с Бога.


ОШО
(Лекция 2)

Както знаете, Ошо е странен пламък – също неразбран; но в него има много красота и много Мъдрост, ако го погледнеш на фокус. Ако не го погледнеш на фокус, ще видиш съвсем други неща. Така че, искам да кажа: Всяко нещо, поставено на фокус, е много точно, то ти се разкрива – малко ако си мръднал на друга станция или малко настрани, вече не виждаш това, което е.
Ошо казва:
Първата стъпка – това е да постигнеш разбирателство със себе си.
Само търсещата Душа има бъдеще. Обществото няма бъдеще – обществото има само минало. Тези религии са станали напълно неуместни и абсурдни, но те са много стари и затова привличат и продължават да привличат. (То е нещо като стария навик: много е трудно, той те връща към себе си.) Вярващите хора – казва Ошо – са опасни, защото те не са търсачи на Истината, тях това търсене не ги интересува. Казва: Ти можеш да говориш за Бог и за религия, но да нямаш Истината, Истината да не е с тебе. Всеки трябва да търси Истината сам, а Спасителят – Той е дълбоко вътре в тебе.
И така, неговата Мъдрост – Мъдростта на Ошо:
Ако свободата не те прави Висше Същество, тя е безсмислена.
Самата идея да спасяваш някого е вече насилствена идея.
Всичко, което е възможно, е вътре в тебе.
Религията не е кариера – това е твоят начин на живот. (Тука само мога да добавя: Вярата не е професия, Вярата е Любов към Бога и няма нищо общо с професия.)
Никой не е успял да спаси света; ако можеш да спасиш себе си – това е достатъчно. А ако успееш да пръснеш малко Светлина и аромат – това е вече благословено.
Истината изисква огромно търсене и риск. Истината означава да навлезеш в Непознатото – и това е парадоксът: изчезвайки в Истината, човекът намира себе си. Просветлението е преживяване на това да бъдеш Нищо – но Просветленият човек е истинска опасност: той носи в себе си съвсем нови светове.
Мъдрите търсят Единство и не искат щастие: те не ходят срещу вятъра.
Дълбоко в сърцето си Дяволът носи и Бог в себе си. И ако Бог реши да заработи в сърцето на Дявола, Дяволът ще стане Бог. (Но понеже Бог сега има задача с Дявола: да научи хората как правилно да живеят – и затова Той не влиза там.)
Отровата и нектарът са две степени на една и съща енергия.
Ти не можеш да се промениш – можеш само да дадеш възможност на промяната да се случи. (Тоест – поне да не й пречиш.)
Съществуват ситуациите – проблемите не съществуват. Проблемите са в психиката на човека – в Духа му ги няма. Проблемът възниква от твоето неприемане. Каквото и да е положението, то трябва да бъде разбрано. Само една малка промяна на фокуса на вниманието – и светът вече е различен.
Умът никога не се среща с Истината, той никога не я вижда. Пътищата на Истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Истината е отделна Реалност – там може да влиза само Духът. Умът – това е светът, мястото на неистината, мястото на времето, мястото на падението. Умът е потопен в света, в себе си; а Истината е потопена в Бога – във Великата Реалност.
Когато станеш Духовен, нищо вече не може да те зароби. Ако обичаш една жена, ангажиментът ти не е към жената, а към Любовта.
Където откриеш развитие – там е Бог.
Пълното усилие е това, което постига всичко.
Тези, които са смирени, винаги пристигат.
Съмненията изяждат нашата жизненост.
Светът не е анархия – всичко се случва строго планирано. Има строг порядък вътре в порядъка. Никога хаосът не е съществувал, винаги е бил порядък – но ако умееш да го видиш. Това е гледната точка на Бога: за Бог няма хаос и безпорядък.
Правилно схванатият проблем изчезва напълно. (Значи, ако един проблем го разбереш дълбоко, правилно – той вече не е проблем, той изчезва. Докато не го разбираш, той тече като проблем; а иначе, той е задача: разбрана правилно, означава – разрешена.)
Можеш да правиш всичко на повърхността, но докато не се променят дълбоките корени, нищо няма да се случи.
Ако си станал сроден с Истината, тя е твоето Освобождение. Реалността не може да помогне на нещо, което не е истинско, което е лицемерно, което е нечисто.


ОШО ЗА БОГ И ЗА МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)

Не е важно дали Бог съществува, или не – а дали ти искаш да се развиваш. Бог е развитие – Той е твоето собствено развитие.
Само Бог може да те направи Чист, защото това е Негов дар – ти не можеш да извършиш това. (Може много да се упражняваш в Чистота и да останеш нечист, защото Бог познава твоята дълбочина; но ако много искрено се стараеш, в един момент Бог ти дава нещо от Своята Чистота – и тогава вече тази Чистота е истинска, т.е. тя е одобрена: Бог ти е дал вече нещо вече от Себе Си... Усилията са дали плод.)
Истината е по-важна от самия теб. Докато не възлюбиш Бога, всичко друго е напразно. Докато Бог не стане твоята Единствена Цел, ти винаги ще си губещият човек. Търси Реалността, а не знанието – първа е Реалността. Първо трябва да познаеш Бога, а после трябва да имаш знание за Него.
Църквата е гробище, защото само Бог е жив.
Твоят избор ще се превърне в твоята съдба.
Медитацията изисква пълно разбиране, дълбоко разбиране, а не обучение. Всичко, което се достига чрез ума, не може да се явява медитация. Медитацията не е наука, изкуство или професия – тя е умение, способност да проникваш в себе си до тези дълбини, където няма мисли, няма ум и няма светове. Смъртта за Духовния човек е дълбока медитация. Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Медитацията означава да се чувстваш добре в своята самота. (Ако си спомняте, преди време, когато говорихме за тракийски афоризми, там имаше един важен закон от траките: Ако можеш в самота да живееш много приятно със себе си и дълго време... Ако дълго време можеш да живееш приятно със себе си, тогава можеш да живееш и с друг човек. Но трябва да понесеш, т.е. трябва да станеш приятел със себе си. Тогава самотата я няма.) Истинската медитация не е действие – това е самото твое съществуване; твоето дълбоко разбиране за нещата. Концентрацията ще те направи човек на волята; медитацията ще те направи Пустота, Безкрайност. Познаеш ли уединението, отиваш отвъд самотата. В уединението има огромна Свобода и Мъдрост. Медитацията е зад пределите на ума. Умът никога не може да практикува медитация. Медитацията не е достижение на човека – тя е съществувала всякога: това е твоята Дълбока Същност. Медитиращият човек става все повече Душа, все повече Същност, все повече Дух, все повече Свобода.


САЙ БАБА
(Лекция 3)

Освобождението изисква Духовност.
Човешката енергия е малка; Божествената е без граници.
Ако имаш Търпение, не можеш да се гневиш. (Гневът винаги показва нетърпелив човек, неизграден. Ето защо, който упражнява Търпението, все повече отстранява гнева. Тука само за малко ще се отклоня и ще кажа – тъй като преди време един брат ме попита: „Как да се справя с гнева?“. Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел.)
Онзи свят също е преходен.
Без очистване на своя Храм е безсмислено да строиш църкви. (Мога да го кажа по друг начин: Всички, които строят храмове, без да са постигнали Бог в себе си, ще бъдат наказани. Такова нещо казва и Бодхидхарма на императора, който мисли, че има големи заслуги, като е съдействал за построяване на много храмове, и той му казва: „Ще имам ли заслуги?“. Бодхидхарма казва: „Не, ще бъдеш наказан! Не си построил Храм в себе си. Как може да направиш нещо друго? Въобще, какво можеш да построиш? Нищо не можеш да построиш!“.)
В Божествената Любов няма никога срещи и раздели.
Духът никога няма история – Той Е винаги.
Най-удивителното е, че умрелите оплакват умрелите. (Сещам се за една шега, един афоризъм, ще го кажа: Дълголетници, помислете малко и за гробарите – и те трябва да получават заплата. В смисъл: Няма полза от дълголетието, ако животът ти е глупав – това може да е... Дълголетието по-често е наказание, отколкото награда – защото обикновеният човек живее дълго и си трупа кармата с обикновения, земен начин на мислене. Някои мислят, че този дълъг живот е много полезен. Не. Краткият живот, качественият, може да бъде много по-точен. Така!)
Светът умира, когато в нас дойде Мъдростта. Учеността е голямо бреме.
Никакви усилия няма да те доведат до успех, ако твоето сърце е нечисто.
Престъпно е да се губи времето напразно.
Хората сами са си изпратили своите бедствия от миналото – ето защо трябва да се променя човекът. (Ще го кажа по друг начин: Аз никога не променям света – променям себе си. Никога нищо не променям. Защо? Защото знам от Учителя, че всяко нещо е точно на своето място: всяка буболечка, всеки човек, всеки невежа, всеки камък – всичко е много точно. Променяш все повече себе си, за да не предизвикаш съдбата. Значи, ето защо човек променя себе си: за да се издигне той над кармичния закон.)
Свободната воля е една част от един съвършен План.
Това, което наричаме зло, е резултат от погрешното виждане.
Настоящето – това са плодовете на миналото и семената на бъдещето. Всеки човек – цар или бедняк – е длъжен да се сблъска с последствията на своите минали действия. Никой не може да избегне плодовете на своите минали постъпки. (Казах скоро в едно интервю, че дори един човек, ако те срещне и леко докосне ръкава ти, в следващо прераждане трябва да се срещнете и отново да бъде докоснат ръкавът. Толкова е важно всичко, толкова са важни тез малки неща – никой не може да ги избегне.)
Ние имаме не това, което желаем, а това, което заслужаваме. Важен е не стандартът на живот, а начинът на живот. Каквото е поведението, такава е съдбата.
Вие сте Дух, а не просто човешко същество. (Но както знаете, много хора са повярвали, че са хора, че са човеци и т.н.)
Няма по-достойно постижение от Смирението.
Сега е време, когато хората говорят мъдро, без да са мъдри.
Науката е изстрел, пропуснал целта. (Казвал съм ви за учените... Радвам се, че в София имаше двама души от Академията , които идваха, защото разбраха, че науката не води доникъде. Разбраха Словото на Учителя, години наред, и промениха курса. Един път им бях обяснил, че всички учени да се съберат от целия свят, не могат да създадат една буболечка. Толкова са слаби, толкова са безпомощни: нито буболечка, нито муха, нито нищо. Тъй като... Казвам това, защото някои учени смятат, че са постигнали някаква висота. Няма такова нещо!)
Учеността (пак повтарям) – казва Сай Баба – е голямо бреме. И – както казах – науката е изстрел, пропуснал целта. За да знае човек, той трябва да има цялостност и всеобхватно знание. (Науката е ограничена гледна точка и някаква теория; после идва друг учен с друга теория – всичко се променя. После и той ще бъде засенчен... и това никога не води до Принципа на Чистотата и на Любовта. И затова съм казвал, че когато научната истина се сблъска с Божията Истина, тя става на прах.)
Има Абсолютно Добро – казва Сай Баба – но няма абсолютно зло. (Казвал съм ви, че това зло, което Бог е допуснал във Вселената, то гради истинското Добро в хората и съществата – затова е допуснато: то е под контрола на Бога. И затова то е нещо прекрасно, то ще изцели цялата Вселена и съществата от фалшивото добро.)
Първо се развива Духовният живот – и после се живее в света. (Значи: Ако развиеш Духовния си живот, ще знаеш как правилно да живееш в света.)
Прераждането не е във Вселената; прераждането винаги е на Земята.
Духовното образование се намира в осъзнаването на Истината.
Характерът на човека е по-могъщ от всяко знание.
Със своето отношение към работата, човек формира своята съдба.
Преданост без въздържаност се наказва.
Идеята за търсенето е невярна: просто проявявай Истината. Проявявай все повече Истината – и все повече ще бъдеш в Бога.
Бог се намира извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето.
Силата, даряваща способността да виждаш, е твоята Божественост.
Преди да пристъпиш към Духовни практики, необходима е безконечна честност пред самия себе си и пред Бога.
Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума.
Бог е свидетел на всички състояния на съществата. Каквито е да са тези състояния, Бог е свидетел. Бог е инстинктът в насекомото, верността в кучето, скритата енергия в скалата – и навсякъде и във всичко е Той. Ако Бог не беше, тези неща нямаше да съществуват и нямаше да има Слово за тях. Дали вярвате, или не – това е без значение: Бог съществува!
Твърдо се дръж за Истината – и косъм няма да падне от тебе. (Пред каквато и опасност да си... Може би някои от вас са чували: Учителя е проповядвал с група ученици по време на война. Вървят и си говорят за Любовта и Мъдростта и Истината – по време на война. И казва Учителя: „Там, където е Любовта, Мъдростта и Истината, няма бомби“. Няма, защото там е Бог.)
Отсъствието на лъжа – това е Царският Път в живота и единственият Път за правилно поведение.
Ако вярваш в материалния свят, тревогите никога няма да те напуснат.
Следването на Истината е ежедневен дълг.
Бог, Бог в нас – Той е, Който сее, Той е, Който жъне.
Никога не отслабвай усилията си, независимо какви препятствия срещаш.
Не се стреми да извоюваш уважението на света и никога не се чувствай унижен.
Който не приема Духовния Път, той оскърбява човешкия род.
Този, който не практикува Истинността, може да се сравни с мъртвия човек. Истината се заключава в Чистия образ на действията. Който няма Истинност, щедростта му ще бъде наказана. (Това казва ислямът за политиците: Това са хора, които не могат да правят Добро. Ще говорим следващият път – те наистина не могат да правят Добро. Могат да правят услуги, могат да дават, но не могат да правят Добро. Доброто е нещо съвсем друго и то е свързано с това да покажеш Вечния Път на човека... и някои други неща.)
Разбирането е единственото оръжие, способно да убие Змията.


САЙ БАБА ЗА БОГА
(Трета идея за размишление)

Бог е цялостна Любов. (Казано по друг начин: Не може да обичаш Бога 99 % – няма такъв закон. И затова изнесох най-Висшата Заповед от Учителя, в едно от предните интервюта. Там казах, че Мойсей е дал 10 Заповеди, Христос – две, Учителя – една. Най-важната Заповед, най-голямата есенция: Люби Бога повече от себе си! Който разбере това, всичко друго после ще почне да се нарежда. Люби Бога повече от себе си!)
Ако ти си се предал на Бога, тогава целият ден е само Бог. Всички Свещени Писания следват Гласа на Бога; всички Свещени Писания са възникнали от Шепота на Бога. Главното нещо е: Животът и работата да са предадени на Бога, да са посветени на Бога. Бог е с теб през цялото време. От къде идва силата на атома? Това е Божия сила, а не сила на атома. Бог е винаги присъстващ сега, защото само Той съществува. С Любов към Бога, не са необходими практики. Практиките не освобождават – само Чистотата освобождава. (Тоест, това означава: Чистотата е повече от практика. Може да практикуваш колкото си искаш: има много дишане, паневритмии, най-различни танци – всичко е напразно, но Чистотата е важна. После пък ще се случат съществените неща. Чистотата е важна; Любовта е съществена.)
Ако човек вижда Бог в кобрата, тя никога не може да му навреди; ако вижда змия – това е вече друг въпрос. (Сещам се, в Египет има цял ритуал как да посрещнеш кобра, как да се обърнеш свещено към нея – и тогава тя е давала на жреците много мъдри съвети: истински мъдри, дълбоки съвети, получени от кобра... Но това е Подход.)
Бог – това е Лекарят. Ако вие вярвате истински в себе си и в Бога, никакво зло не може да ви докосне. Гласът на Бога е съвестта: тя е по-високо от ума. Тя произлиза от Чистото Съзнание, тя е вътрешен глас на Истината и истински Водач. Бог е свидетел на всички действия на човека: и външни, и вътрешни; и скрити, и явни – абсолютно всичко знае Бог. Нито един атом няма, който да не е изпълнен с Бога. Овладее ли те гняв – Сай Баба дава един съвет – повтаряй Името на Бога. (В момента на гняв, повтаряй Името на Бога – и тези гневни духове се разреждат и изчезват.) Да пребиваваш постоянно в Бога – това е единственото лекарство.
И казва Сай Баба: Изпълни сърцето си с Бога, а не със себе си. Целта на човешкия живот е осъзнаването на Бога.
(Тука малко ще обясня. Цялото Учение на Толтеките, на истинските Атланти, е степени на осъзнаване на Бога – и най-високите степени постигат пълно осъзнаване. Искам да кажа: По времето на големите потопи в Атлантида, много хора са изгубили съзнанието си: сега те се наричат „човечество“ и още не знаят къде да вървят. Нещо е изгубено в съзнанието – и те не знаят целта си, не знаят Пътя си; или, ако говорят правилно, не действат правилно. Част от съзнанието е погубено от тези четири големи потопа. Само Толтеките са запазили цялостно съзнание, защото са тренирали Безупречност. Постигайки висока степен, те са (както обяснявах и преди)... Осем милиона Толтеки сразяват потопа, тъй като са подготвени – и всички следващи Учения в света не са нищо друго освен Учението на Атлантите: Учение за Безупречност. Това го тренират всички Старци, всички Учители, всички истински Същества – вкючително и Христос, Който отива в Египет при есеите и тренира Безупречност и Свещено действие. И накрая Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. При тази степен няма загуба на съзнанието, тогава потопът вече не действа. Тогава живееш напълно в Бога, извън процепа – това, което Толтеките наричат Вселената. Намерил си процепа и си излязъл извън времето на Вселената и света. Това е Учението на Толтеките – скоро ще го изнасям в едно от интервютата. Тука само искам да кажа: тъй като много хора и учени повтарят, че нищо в Природата не се губи. Няма такова нещо. Толтеките са видели, че по време на Атлантида, голяма част от нещата са изтрити в Акаша. Самият Бог е позволил да бъдат изтрити големи жестокости, хората да не ги видят; дори и нямам право да ги споделям, но там ще обясня някои подробности. И много е хубаво, че е изтрито, за да нямат хората такива образци, такива видения. Така!)
Целта на човешкия живот – както казах – е осъзнаването на Бога. (Говорим за Пълно Осъзнаване, към което се стремят всички. То това означава развитието: да вървиш от съзнание към Пълно Осъзнаване.)
Ръката на Бога – казва Сай Баба – е във всичко, което става. Неговата Воля е самата Истина. Бог е Деецът – вие сте само инструменти. Търсете Бог дълбоко в себе си, а не в мамещата природа. (Има много хора, казват: „Вярвам в природата“ – погрешна идея, която след време ще те отведе до голямо отклонение. „Вярвам в природата, вярвам в силата на природата“, нали... И единият казва: „Природата е създала всичко“. И аз му казах: „Как така: вятърът и дъждът се събраха и създадоха пчелата, тъй ли?“. И той разбра, че няма такова нещо. Бог е преди природата – тя е негов инструмент.
Бог не изпраща бедствия на хората – те са само едно кармично въздаяние.
За Търсача на Бога този век е Златен Век.
Простичкото лекарство се нарича Постоянно помнене на Бога. Всичко принадлежи на Бога и нищо – на вас. Щом вярваш, черпиш сила от Бога. Без Бог нищо няма стойност. Независимо какви постижения има човекът – това е нещо празно; и рано или късно, той ще го разбере.
Бог излива Своята Милост върху този, който притежава вътрешна Чистота и не е склонен към външен показ.
Вярата в Бога дава невъзмутимост и равновесие.
Без Волята на Бога нищо не може да се случи.
Бог е единствената действена защита.
Божествената Милост очаква винаги твоите усилия.
Бог може да бъде намерен във всяка религия и във всяко Учение, ако Го търсиш чисто и по правилния начин.
След пълното Самоотдаване на Бога, човек придобива правото на половината Божествена енергия и власт над самото Божествено Начало. (Значи: Сам Бог му дава право човек да работи с Бога. Но такъв човек вече има мярката – и той се съобразява само с Бога.)
Каквато и да е тежестта на ситуацията, за Бог тя никога не е спънка, никога не е противоречие.


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #73 on: октомври 11, 2017, 10:08:39 am »
1 ноември 2016 г.

ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)

БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)

ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)

ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)

ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.



ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)

Ислямът и тероризмът – това е инструмент на Божия Гняв.
Апостол Павел казва: Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога.
Ислямът казва: Който е изоставил Аллах, той се е самопогубил. Аллах е контролиращият всяко нещо – Той се разпорежда за всяко нещо и за всяка подробност. И казва Ислямът: Срещу културата на злото, ние обявяваме Свещена война.
И сега, да видим какво казва Бог в Исайя: И гневът Ми ще бъде гибел срещу тях.
Йеремия (Библията): ... Които Аз ще поразя в гнева Си и в яростта Си, и всички техни злини... И още, пак в Исайя, Бог казва: Повиках още силните Си, за да извършат гнева Ми.
И така, продължавам. Какво казва Христос: Да не мислите, че дойдох да туря мир на Земята? Не. Не дойдох да туря мир, но нож.
Йов казва: Ще пият от яростта на Всевишния.
И отново Исайя: Правя мир, творя и Зло.
И казва: Аз Господ съм, Който прави всичко това.
И отново в Исайя: Няма мир за нечестивите – говори Господ...

За гнева има около 154 стиха в Библията, които показват Неговия Гняв.
Само да обясня. Неговият Гняв произлиза от Съвършенство – тъй като Той не търпи застоя, и Той изпраща този Гняв на всякакви нива: земетресения, наводнения, тероризъм – и всичко това са изчисления на Ангелите на Съдбата: те действат навсякъде.
И така: една част от Древната Сила на Бога се е превърнала в Зло и в тъмнина – така е пожелал Бог в миналото. Защо? За да заличава всичко, което не е Божествено, което не е Бог. И още нещо: има граници, които Ислямът не трябва да прекрачва. Там, където Бог не е позволил да се убива (има случаи), а терористът иска – тогава се случва другото: Духовете, които ръководят всичко (има много случаи такива), натискат копчето и бомбата избухва в него. Преди време трима терористи искаха да убият определени хора – и тримата умряха поради уж „погрешно“ натискане на копчетата. То няма „погрешно“. Както ще видим, случайностите са предопределени.
Тероризмът, макар че е Божият Гняв и Божия Воля, също ще бъде наказан от Божията Воля – това друг път ще го обяснявам.
Но тука ще кажа нещо: има терористи, които много прераждания ще бъдат осакатявани; има терористи, които няма да бъдат пипнати с пръст – те са изпълнявали Божията Воля, искали са съвместно с Него, без своя намеса. А другите са посегнали от омраза към другите, тъй като не са обикнали враговете си, не са обикнали хората – те ще носят своята участ.
Ислямът казва: Всички арабски държави, които се поддават на корупция, са врагове на Исляма и на чистата вяра. В нашата вяра – казва Ислямът – няма лицемерие. Това означава, че тероризмът ще стане много по-опасен и от атомната бомба. Защо? Защото той е част от Божия Гняв в действие, макар и малка част.
Ще обясня. Бог движи всяка сила – и Бог я сковава. Той може да скове всяка буря. Той връзва; Той развързва. Без Бога, всяка сила става слаба или пасивна. Поначало силата на атома не се намира в атома и не принадлежи на атома – това е сила на Бога. Кабала казва: Бог управлява всеки атом. Атомът няма собствена сила. Но когато Бог е вътре в атома – Окултизмът казва – това е вече армия от сили. Който си мисли, че „случайно“ е бил близо до бомбата или до катастрофата, нека да знае, че случайностите са предопределени.
Накратко ще обясня, преди да продължа. Ангелите на Съдбата закарват хората близко до катастрофата и до бомбата. Тези, които трябва да умрат, са близко – може и да са по-далече, но то е изчислено; други са по-далече, а трети са съвсем далече. Тези, в които се е явило зрънцето на развитието, те са далече – пак трябва да са там: пак трябва да видят, пак трябва да обещаят нещо, пак трябва да преосмислят, но те са по-далече. Случаят с онази англичанка, която иска да се качи в самолета, но кученцето избягва и тя се отказва, и после самолетът катастрофира. Хората казват: „Тя си обича много кученцето...“. Но Ангелите на Съдбата действат по многобройни начини, внушават – най-различни и странни начини: те са там, за да изпълняват Божията Воля.
Бог е Абсолютно Справедлив и точно затова е много строг и много тотален. Бог е, Който сломява гордата сила на всяка държава. Той е Поразителят – а не бедният и слаб тероризъм. Всичко е План на Бога и всичко е в Неговите Ръце.
Тези, които се борят срещу тероризма, увеличават неговата сила, която ще ги провали в бъдеще. Те посяват бъдещи войни и бъдещо посяване в Мрака на самия Бог – Бог ще ги въведе в Мрака, защото те не знаят срещу Кого се борят. Тука Божият Гняв действа строго по Закона на Истината, Правдата и Кармата, защото Той познава миналото на всяка душа. Ти може да я наричаш „чиста“, „чисто дете“ – Бог знае вътре какво става и какъв път е избрала тази душа. Той иска тези души да се поучат и да се върнат към Него, а те Му обявяват война. Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението, казано по друг начин: скритата Божия Сила. И това е жестът на Бога, това е лечението. Бог допуска едно зло да порази друго зло. Всички земни хора и народи са омаловажили Бог и биват наказани. Тероризмът е само едно малко „милване“ и припомняне, тъй като Бог може да направи много жестоки земетресения и наводнения. Той даже не се нуждае от тероризма: всичко е в ръцете Му... защото това е Негова Милост. Той може да помете държавата цялостно, а не както действа бедният Ислям. Например едно могъщо земетресение, което е много над мярката, много над 10, може да порази всичко... И тогава хората щяха да се молят за тероризъм. Тази обсебеност от физическото оцеляване е много голяма дупка. То прави хората уязвими и пропаднали, защото те стават привързани. Ако не беше тероризмът, Бог щеше да покаже много по-строго лице: много по-опустошително, в сравнение с което тероризмът прилича на малко слънце – и ако тероризмът не излекува безумието на държавите и света (които вървят по пътя на Черната Атлантида бавно и сигурно, тъй като прогресът не означава развитие), тогава ще се яви Той – а тероризмът, в сравнение с Него, е като малко цвете. Горко на тези, които казват, че разбират това, и си мислят, че могат да живеят, както си искат и своеволно. Защото извън Неговата Воля е смъртта. Погрешният, неосъзнат живот е път срещу Бога – това са поразени съзнания, отровени: те са носители на бъдещото израждане, от което Бог иска да ги предпази, от бъдещия застой. Но и терористите – както казах – също ги чакат тежки прераждания, голяма част от тях. Засега Ислямът е съдбата срещу глупостта на света, но Бог и на него ще покаже, че това не е Пътят. Пътят е даден от Учителя, той е конкретно: Любов, Мъдрост и Истина – това е Пътят, който надраства всички тези неща. Светът, и без тероризма, пътешества към смъртта и към застоя – това си е старият път. Чрез тероризма, Бог е Рушител. Защо? Защото иска обновление и възстановяване. Само Бог може да „заключи“ тероризма, но засега Той го е „отключил“. Древният тероризъм е започнал още в Атлантида, от един съюз на пратуранците и марсианците – това се е случило във втората подраса. Без тероризма, това безогледно и алчно зло щеше да се шири безкрайно.
Тука само за малко ще вмъкна: една от причините за падението в Атлантида е, че много духове, изостанали, са започнали да се оплакват от изобилието, станали са недоволни от изобилието. По-късно се явява египетска поговорка, която казва, че изобилието е проклятие за неподготвения човек – и винаги така е било. Изобилието е проклятие за неподготвения човек.
Властта е много тежък и внедрен паразит от миналото, който се е опълчил срещу самия Бог – но Бог всякога поразява. Така са изчезвали земните цивилизации, болните цивилизации; докато истинските цивилизации само са се завръщали в Него – те никога не са изчезвали, те се връщат в Него. Докато има алчна човешка политика, тероризмът ще работи. В сравнение с голямата алчност, тероризмът е малкото зло. И сам Йоан казва: Всичко е от Него, всичко е чрез Него – и без Него нищо не е направено. Бог може и без тероризма да атакува лъжата и застоя: достатъчни са – както казах – тежките земетресения, тежките наводнения; но Той знае какво да избере и какво да прави.


БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)

Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието. Не съществува в света такава армия или държава, която да има шанс срещу Божия Гняв. Ако Бог е на страната на една малка държава, две големи държави, ако се опълчат срещу нея, нямат никакъв шанс. Такива неща се случиха в Афганистан преди години: нито руските армии, нито американските успяха. Бог беше на страната на тези идейни хора, а това е старо място: Афганистан е старо, Атлантско място – място на войни, където вòините знаят какво правят.
Окултният закон гласи: Ти страдаш, за да се преобразиш – а не да оглупяваш все повече и все повече. Божият Гняв изхожда от Неговото Съвършенство, а не от слабост.
Ще обясня. Бог има Гняв само към застоя и към невежеството. Бог се гневи, когато иска да пречисти затъващите съзнания. Този Гняв е съвършен и благороден, за разлика от земните хора, от дяволите, от демоните – техният гняв не е съвършен. Този Гняв е Съвършена Сила и действащ Промисъл. Този Гняв е силата, която е над всяка власт. Държавите, политиката и църквите са голямо падение и отделяне от Истината. Истината е убиец на всяко зло и на всяко падение. Както казах: тя винаги атакува застоя. Бог е дал живот – но тези, които не са избрали Истината и развитието, сам Бог им отнема живота. Забележете! Сам Бог става Зло, за да спаси живота и да го върне в другите прераждания.
И така: Бог допуска Гнева, защото Неговият Гняв е Любов и защото желае развитието. Божият Гняв е велик Очистител и Водител – за тези, които го разбират. Божият Гняв е – Ислямът го нарича – Коригиращият и Управляващият, Управляващият света. Всичко е в Бога – и вън от Него не могат никога да се взимат важни решения. А погрешните решения Той ги допуска, за да се изстрадат те и да дадат своя плод. Плодът е, след време, разумността.
И така: Божият Гняв е насочен срещу всички, които са умрели за своето развитие – това е всичко нечисто, което е изгубило своя Път. Застоят е посегателство на Бога и на развитието: нещо, което сам Бог не допуска. Спасението от тероризма е Живот в Бога – няма друг път... Живот в Бога. В тероризма има проповед на Божия Гняв, но не всеки може да го разбере. Бог не е само Любов – Той е и строг Закон. Когато Божият Гняв те разрушава, Той иска нещо в тебе да се възроди – и това е Пътят към Бога. Божият Гняв крепи света и Вселената: без тази скрита Любов, те щяха да бъдат погребани. Взривната енергия е силата на Божия Гняв, Бог я ръководи – и нито един терорист не знае точно как ще избухне бомбата, какво ще се случи и къде ще се развият нещата: той няма никаква представа. Божият Гняв показва, че човечеството е болно. Който осъжда Божия Гняв, той си прави тежка присъда. Бог е сурова Справедливост. Божият Гняв иска да те освободи от прекалено дългата верига погрешни прераждания. Бог е Единственият Извършител – Ислямът не може да извърши нищо. Той е само малкият, външен инструмент на страшната и велика Божия Сила. Ако Божият Гняв се обърне срещу тероризма, той ще прилича на слама срещу огън. Близо до взрива са всички предопределени хора.
Божият Гняв ще излекува света. Засега Божият Гняв ще остане неразбран. Този Гняв унищожава, защото пречиства. Бог е Разрушителят – а не тероризмът. Защо? Защото Бог е Обновител. Материалните загуби за Него нищо не струват в сравнение с изкривеното развитие и падението в словото и изкривените понятия.


ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)

Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.
Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.
Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа. Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив, но когато Бог го поставял в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.
Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.
Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората. Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща. Защото те Го познават от много прераждания. Те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.
Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.
Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено... На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.
Великата Богомилска Ерес, която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.
Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“. Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.


ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)

Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души... Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.
Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско сърце е мощно сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.
Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.
Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.
Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото сърце? Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.

Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.

Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога в религия и Църква – забележете! – то е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.
На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.


ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)

Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек тя постепенно и малко по малко се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Не-отдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат в другия свят, са като призраци: нито са в другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят. Нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любещият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.


ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът... но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава решения, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и тя не ги иска. Истината е смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света, истински добрият човек живее в света, а не в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, тя ги оставя в заблуждения, тя ги отделя от себе си и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.

Декември месец, както знаете, е най-смешният месец.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #74 on: октомври 11, 2017, 11:53:27 am »
6 декември 2016 г.

ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)

АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА¶
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ¶
Продължение
(Лекция 2)

БИСЕРИ¶
(Втора идея за размишление)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Декември е месец на чистия смях.


ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)

Двама ловци били на лов с куче. Ненадейно един орел сграбчил кучето на ловеца и излетял. Ловецът веднага вдига пушката и с точен изстрел свалил орела, но кучето продължило да лети. Приятелят му го пита:
– Какво става?
Ловецът му казва:
– Сигурно кучето не е чуло изстрела.

Втората случка:
– Веднъж с въдица улових кит – хвали се един риболовец.
– Голямо чудо! – вика другият. – Китовете аз ги използвам като червейчета, за стръв.
– И какво хващаш с тях?
– Зайци.

Третата случка:
Въдичар лови риба край реката, но му свършила стръвта: няма червейчета, няма стръв. Взел едно листче и написал на него (на таз бележка): „Червей“. Сложил го на куката и хвърлил във водата. След малко вади друга бележка: „Шаран“.

Един циганин получил социални помощи, почерпил се хубаво – и прибирайки се, си купил една точилка за баница – подарък за жената. Айшето, като го видяла, казала:
– Какво си купил?
Взела да се вайка:
– Абе, Манго, какво си направил – децата гладни!
– Купих мебели, бе!

Трима ловци разговарят.
Първият:
– Когато бях на Северния полюс, наложи се с голи ръце да удуша една голяма бяла мечка.
Вторият казва:
– Аз бях край Антарктида и с един изстрел убих два сини кита.
Третият казал:
– А вие за Мъртво море чували ли сте?
– Да. Какво?
– Ами аз го умъртвих.

Следващото:
– Внимавай къде се целиш! Миналия път се целеше в заека, а улучи моето куче.
Той казва:
– Не се бой, приятел – сега ще се целя в кучето и така ще улуча заека.

Каубой върви из прерията и вижда около себе си индианци. Помислил си: „Леле, тез сега ще ме скалпират!“. Тогава се обадил вътрешният му глас: „Няма страшно! Убий вожда!“. Каубоят вдига пушката, стреля и убива вожда. След малко вътрешният глас идва и казва: „Е, сега вече ще те скалпират!“.

Великден е, другарят Сталин върви към кабинета си и пуши лула. Подмазвач му казва:
– Другарю Сталин, Христос воскресе!
Сталин казва:
– Благодаря, вече ми докладваха!

– Проговори ли задържаният?
– Не. Всичко опитах, но сигурно нищо не знае.
– Измъчва ли го?
– Да.
– Пусна ли му ток?
– Разбира се! Как без ток!
– Наби ли го?
– Набих го и го пребих, шефе.
– А даде ли му от мусаката, която сготви жена ми?
– Ееее, аз не съм чак такъв звяр!

Късно през нощта се чука на вратата на златар. Той отваря и двама го нападат.
– Какво искате от мене?
Те му казват:
–Сто килограма злато.
Той казва:
– А може ли да ви дам 105?
– Може.
– Жена, ставай – идват за тебе!

Двама дядовци се оплакват един на друг:
– Имам артрит, радикулит, склероза, паркинсон, камънаци в бъбреците, астма и т.н.
– А, стига бе! А има ли нещо, което го нямаш?
– Да, зъби нямам.

Двама бедуини вървят през пустинята и носели един прозорец. Единият въздъхнал:
– Много ми е горещо!
Другият му казал:
– Ами отвори прозореца!

В цирка се явява кандидат за работа. Питат го:
– Какъв номер можете да правите?
– Викат ми Царят на яйцата – за 15 минути мога да изям 100 кокоши яйца и 100 патешки яйца.
– Добре, ще ви вземем на работа – обаче, да знаете, в неделя имаме по 4 представления на ден. Ще се справите ли?
– Разбира се!
– А като дойдат празниците, имаме представление всеки час.
– Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?
(Защото яйцата са само между другото.)


АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА
(Първа идея за размишление)

Казва се: Как да излекуваш страха.

Главният ни герой се казва Байе. Веднъж Байе решил да отиде в гората и да отсече дебелия клон за дръжки на своята мотика. Едва отишъл до дървото в гората – и на пътя му се явява царят на джунглата, който започнал да реве. От страх Байе започнал да трепери целият, пребледнял... Лъвът пристъпил към него, Байе подскочил и се пъхнал в един много голям бодлив храст, по средата. Близо до него лъвът обикалял, обикалял храста, но никак не можел да се доближи – и лъвът останал да дебне човека цяла седмица, но накрая му омръзнало и си отишъл. Байе седял сред бодлите и не знаел как да благодари на съдбата – или да я проклина: защото и сам той не могъл да се измъкне от този храст, а вече му прилошало от глад. Наблизо минавал един ловец и Байе му казал:
– Кой идва? Кой си ти? Какво правиш?
– Аз съм ловец, търся дивеч.
Байе му казал:
– Приятелю, моля ти се, изведи ме от тук!
– А ти как си попаднал в тези бодливи храсти?
– Големият страх ме вкара в тях.
– Значи, големият страх ще те изкара!
– Как така?
– Сега ще видиш.
Ловецът събрал още малко суха трева и запалил една клечка кибрит. Разраснал се голям пламък и от страх Байе забравил за храста и за всичко... И ловецът го посрещнал с весел смях, те се прегърнали и станали приятели.


ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 2)

Един старшина строява ротата и казва:
– Редник Иванов – две крачки пред строя!
Излиза Иванов и старшината го пита:
– Редник, ти вярваш ли в задгробния живот?
– Съвсем не, другарю старшина! – отговаря Иванов.
– Е, сега ще ти се наложи да повярваш, защото на свиждане е дошъл единият ти дядо, който миналата седмица беше на неговото погребение.

На митницата. Проверяващите питат:
– Алкохол имате ли?
– Не.
– Цигари носите ли?
– Не.
– Наркотици?
– Не.
– Ами да ви продадем нещо тогава?

Силата на медицината.
От някаква раздрънкана погребална кола трупът незабелязано паднал насред шосето. След малко минал тежък камион и го прегазил. Шофьорът се уплашил, слязъл, хванал трупа и го пуснал в близкото езеро. Дошъл рибар, хвърлил мрежата и издърпал трупа, повикал Бърза помощ. Взели го и него за свидетел. Няколко часа чакал в антрето – накрая дежурният лекар излязъл, разкършил рамене, поел си дъх, обърсал потта от челото си и казал: „Ще оживее!“.
(Силата на медицината.)

Бизнесмен подарява на жена си за годишнината от сватбата им диамантен пръстен. Тя се намръщила, казала:
– Но, скъпи, нали знаеш, че искам Мерцедес!
– Да, но където и да ходих, никъде не можах да намеря имитация на Мерцедес.

– Келнер, сигурен съм, че готвачът не би могъл да яде това ядене!
– Господине, готвачът е тук да готви, а не да лежи по болниците и моргите.

Две мутри си говорят:
– Абе, Марул, според тебе дали живее някой под земята?
– Ти как мислиш бе, Картоф? Според тебе кой боядисва репичките?

Началник на полицията събрал подчинените си и им казал:
– Ще ходим на Сватбата на Фигаро – това е сватба: купете подаръци, за да не се изложим.
От подчинените се чул глас:
– Шефе, да не стане като миналия път, с харпуните и въдиците, които носехме на Лебедово езеро?

Мъж се прибира вкъщи и носи папагал.
– Какъв е тоя папагал? – пита жена му.
– Купих го от един търг, платих за него 200 лв. Представяш ли си: искаха да го купят още десет човека! Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорещ, или не.
След малко папагалът се развикал:
– Как не знаеш бе, глупак – кой вдигаше на търга?

Двама ловци отишли на лов за глиган. След два дни в ловната хижа се връща единият и носи на гърба си огромен глиган. Другите го питат:
– Абе, Пешо, къде е Гошо?
– Стана му лошо и припадна – на около два километра от тук е в гората и лежи.
– А ти взе глигана, а не Гошо?
– Да. Гошо никой няма да го открадне.

Говорят си двама психиатри:
– Сега имам един много интересен случай на раздвоение на личността.
– Да, и с какво е интересен този случай?
– Работата е в това, че успях и от двамата да взема пари за лечението.

Пестелив шотландец си избира кола. Той дълго се разхожда между скъпите коли, но все нещо не харесва. Накрая спира на една доста невзрачна кола и пита:
– Много ли харчи тази кола?
Продавачът му казва:
– Какво говорите! Всичко на всичко – една лъжица бензин.
Шотландецът плаща и преди да тръгне, пита последен въпрос:
– А лъжицата каква да е: чаена или супена?

Лекарят пита един пациент как се чувства след операцията.
– Като че са ме ударили с нещо тежко по главата.
– Съжалявам – казва лекарят. – Точно за Вас упойката свърши и Ви ударихме с чук.

Аз се запознах с жена ми по много интересен начин: карам мотор, блъснах я, откарах я в болницата – а когато оздравя, се ожених за нея. Ако хората знаят какви последствия имат пътните катастрофи, щяха да карат много по-внимателно.

Между шарани:
– Големи късметлии сме, че сме се излюпили без крака!
– Защо?
– Ами представяш ли си какъв ревматизъм щеше да ни гони в тази ледена вода!


БИСЕРИ
(Втора идея за размишление)

Търсеха го под дърво и камък – а той бил на работното си място.
Лекарят му каза да диша чист въздух, но не му каза къде да го намери.
След като загасиха пожара, започна борба с наводнението.
Подляха му най-хубавата „светена вода“.
Колкото една глава е по-празна, толкова повече се стреми да се изпразни.
Сечи опашката на бясното куче до ушите!
Маймуната посочила човека и казала: „Ето какво прави от нас непосилният труд!“.
Да бъдеш в Бордо и да не изпиеш чаша вино е все едно да си бил в Сицилия и да не си умрял.

Съпругата:
– Днес е десетата годишнина от сватбата ни. С какво ще я отбележим, скъпи?
– С едноминутно мълчание.

В една подводница с международен екипаж. В международния екипаж, задава се въпросът:
– Как може да се познае кой е българин?
– Само той носи парашут на гърба си.

– Здрасти, Вуте! Чух, че си бил в болница.
– Бях.
– Е, как?
– Ами нищо, отваряха ми черепа.
– И какво стана?
– Ами нищо не намериха – и го затвориха.

Жена ми е земна зодия, а аз съм водна. Така заедно създадохме една чудна кал.

Умението нищо да не правиш се учи цял живот.

Върху потърпевшия са открити четири рани: две смъртоносни... и другите две, за щастие, не са смъртоносни.

Уроците се преподават от баща на син с помощта на шамари.

Ще има ли Трета световна война? Не – но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане.

Вървят наркоман и блондинка. Той казва:
– Гледай, ма – в небето летят крокодили!
Тя му казва:
– Ами есен е. Отлитат за топлите страни.

Преди да умре, Чукча помолил синовете си да го погребат в океана. И двамата се удавили, докато копаели гроба.

Семейният живот така закалява мъжа, че той престава да се бои от задгробния живот.

Отец Кирил три години събираше дарения за новия параклис... но парите стигнаха само за един мерцедес и за една вила.


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

Горе главата – нищо, че е празна!
Плешивите живеят спокойно, защото животът им не виси на косъм.
Миналото е руини, бъдещето е прогноза, а настоящето е невроза.
„Лоши времена настават – каза канибалът – човечеството може да загине.“
Никой не проявява така откровено своите чувства, както комарите.
Светът трябваше да свърши, според ясновидците, през 2000-та година, но изглежда, Бог е объркал летоброенето.
Никога не съм мразила чак толкова мъжа си, че да му върна диамантите обратно.
Косата му е права – просто главата му е на вълни.
Който пее... никога не знаеш какво ти мисли.
О, миг, поспри! Въртим се на празни обороти.
Не можаха да го „вкарат в релси“ – релсите бяха откраднати.
По-добре да ти хлопа дъската, вместо сърцето.
Сега има голяма свобода на словото и на оловото.
Всички пътища водят към Оня свят.
Педя човек – лакът вреда.
Опознай себе си – а мене ме остави на мира!
Според естетиката на жабата, лебедът е с много крива шия.
Кой е този бе, че ще се държи така с мене добронамерено!
То се разбра, че няма излизане от омагьосания кръг – ами я да го наречем „колелото на щастието“.
Това е прогресът: вървиш напред, а отиваш назад.
Щом имаш съпруга с леден поглед, не ти трябва хладилник.
Щом се влюбвате от пръв поглед, няма как да не пропускате нещо.
Да забравяш на кого имаш да даваш, е склероза; да забравяш от кого имаш да вземаш, е трагедия.
Излъгаха ни за края на света, а го очаквахме с толкова голяма надежда!
Глупакът си е глупак – все едно колко умно гледа!
Какво по-лошо от това: сбъднаха се всичките ни мечти.
Разбираха се много добре, докато бяха непознати.
Дарвин може и да е произлязъл от орангутана, но аз съм произлязъл от конете.
Още не е изяснено човекът от маймуна ли е излязъл, или от някой друг звяр.
Апетитът идва със заяждането.
За четвъртитите глави ореолите се поръчват и изработват по поръчка.
Мързеливият, както си лежал в леглото, стъпил накриво.
Косъм не падна от главата му – толкова сръчно му отрязаха главата!
Поникнаха му криле – сега е препариран.
Раздаде всичките си ризи и остана без ближни и приятели.
Ако навсякъде удряш на камък – значи, ти си в килия.
Вариантите да напредваш легнал са: или носилка, или ковчег.
И комарът свири „на ушенце“.
„Пътеводната звезда“ я няма в астрологията.
Голият охлюв е разведен охлюв – изгонен е от къщи.
„Дето е текло, пак ще тече“ – казал водопроводчикът след ремонта.
Завистта предпазва човека от мързел.
Опознай себе си – да разбереш защо те мразят другите.
Навремето маймуната се превърнала в човек – за повече не й стигнали силите.
Пишеха си писма, за да не се виждат.
Видя ли политик на телевизионния екран, веднага му отнемам думата.
Бореше се за мир с междуконтинентални ракети.
Хората без минало се лутат в бъдещето.
Ако искаш да не те натопяват, стой си на дъното.
Глупакът никога не влиза в задънена улица, защото там е заето от умните хора.
За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.
Наказанието на интелигентния човек е да трупа ненужни знания.
Ако искаш да оставиш следи, нагази в дълбокия сняг.
Хубавият ден се познава по това, че всичко ти пречи да му се насладиш.
Не оставай насаме със себе си – може да пострадаш.
В миналото всички искахме светло бъдеще.


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Конникът без глава е много добре, защото не страда от зъбобол.
Ние го мислехме за сериозен човек – а той ходел на опера...
Скъперникът очаква и от Отвъдното да падне нещо.
Снежният човек се смее на мръзнещите хора.
Без опорна точка излиташ в безкрая.
Когато човек се дави, не можеш да го питаш: „Какво ново около тебе?“.
Ако нямате трудности, значи сте умрели.
Може и нищо да не разбирам, но мога всичко да коментирам.
Човекът е така устроен, че може да понася даже и приятни преживявания.
Той често се раздвояваше, за да има с кого да си говори.
Сънят на човека е подготовка за „вечния сън“.
Опознай себе си, за да не пречиш на другите.
Истината е само една – но много са начините да я заобиколиш.
С коя ръка ще се кръстиш, ако и с двете си прегърнал Дявола?
Вярата мести планини и ги качва на раменете на хората.
Влезе му муха в главата: най-после имаше нещо в главата му.
Съществувам – следователно: да му мисля!
Мойсей е изобретил десетте най-често нарушавани заповеди.
За да уважаваш хората, трябва да ги избягваш.
За умрелите говори само хубавото, защото те все още могат да възкръснат.
Прераждането е последният шанс на магарето да се спаси от себе си.
Светецът е дяволски внимателен грешник.
Царят на животните е бълхата – най-трудно е да я уцелиш.
Бракът е една своеобразна мелница за характери.
Учеше се, дорде беше жив – после се ожени.
Бог да го прости! Набучи се на върха на славата си...
В шапката нямаше грешка – грешката беше под шапката.
Ако имаш две ризи, дай на ближния си скъсаните си чехли.
Откакто раят ме сполетя, не съм добре.
Свинята е направо красива пред гърмящата змия.
За да станеш светия, трябва да ти „светят маслото“.
Колко е красива изневярата, ако съумееш да изневериш на своето его!
Удавникът успял да се хване за акула – и съжалил.
Като минаваш между капките, не можеш да се окъпеш.
Плитката мисъл в кухата глава – тя си е направо у дома.
Строго пазените класифицирани тайни се намират в тефтера на свети Петър.
Докато човечеството се състои от хора, не виждам как ще се оправим.
На каскет шапка не свалям.
Не се самоизяждай прекалено, защото си много токсичен.
Нещата ще се подобрят – въпреки нашите усилия да ги оправим.
Костенурката има къща, но няма адресна регистрация.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #75 on: октомври 11, 2017, 06:19:45 pm »
4 април 2017 г.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

ПИРАМИДИТЕ
(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
Продължение
(Лекция 2)

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ
(Втора идея за размишление)

СЛОВОТО НА ТОТ
(Лекция 3)

МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)



Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет. Следващата лекция е на 2 май: ще говорим за Атлантида и атлантското мислене.



ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

Египет показва, че нашият свят е много по-тайнствен, отколкото изглежда. Египет символизира Вечността, в Египет говори Вечността. Ще ви говоря за другия Египет – за скрития Египет. След като потопът е погубил всичко, Избраните се скрили на едно място, което се нарича Сур Меду – означава Магическо място; и след време това място станало място – храм, начало на Новото време: това място е Сфинксът, наречен още Пазителят. Това място, отново, както и в Атлантида, било наречено Първото време, т.е. Зеп Тепи на египетски. Зеп Тепи, или Първият период, е онова, което е започнало като начало още в самата Древност в расата на Бархишадите – Боговете, и което продължава да се пренася. Първото време е върховна Тайна – това е остатък от един велик свят, който е бил частично в Атлантида и в Египет, но най-вече – преди тях. Но след като се е случила Вселенската война, този Древен свят на Боговете се е скрил и е съхранил своята Тайна, като е оставил само нещо от своите следи: и в Атлантида, и в Египет, най-вече като целта е била пресъздаването на най-Древната слънчева раса, т.е. расата на Боговете – нещото, което е съществувало в дълбоката Древност, и нещото, което Боговете са съхранили в жреците, и те го дарявали само на Избраните, които се завръщали в своя Таен Произход и отново ставали Богове.
Този Първи период символизира Тайната Родина на човека – тука е мястото на неизменните на Бога. Хората Богове – само те имали право да се завръщат в Абсолютната Родина: така нареченият Безкраят. Тази Древна Родина била съставена от Господари на Светлината. Тези Древни Богове хора са родили много същества като себе си – хора Богове, и са ги направили велики строители на цивилизации. Това са цивилизации, които никога не изчезват: идват и се скриват; никога няма разрушение там – чисто Духовни и чисто Божествени цивилизации. (Следващото интервю ще бъде за Древността и Пранарода. )
Тези велики Богове и Същества не само са раждали Богове и достойни хора, но те са слизали близо до тях и заедно са освещавали храмове. Те са създали Озирис, Тот, Изида, Сфинкса, пирамидите. Те са обучавали жреците на своята култура.
(Тука само ще вмъкна... Тъй като през тази година ще говорим и за Тайното учение на Догоните. Радвам се, че наши книги стигнаха и в това африканско племе, даже не съм очаквал... Както и да е. Но Догоните – това е подобно на Толтеките, само че те имат малко по-различен метод, т.е. те не го наричат Безупречността, а го наричат Древният мироглед. И всеки, който е изгубил Древния мироглед, е станал – според тях– човекът ковчег. Ще говорим за тях по-нататък.)
Те са обучавали жреците – става въпрос за Боговете – на тайните, древни, свещени езици. Древните не просто са строители, а Богове строители: Божествено Мъдри, наричали са ги още Предци. В някои храмове на Египет са ги наричали Старейшини, но идеята е една и съща. Мъдрите текстове на пирамидите са съставени от хелиополски жреци. За Хелиопол се знае, че е съществувал преди създаването на Земята. (Въобще всичко първо съществува Горе и после се пренася.) Това е идея преди Земята и затова Древният Тот казва: „Египет е образ на Небесата“. Сфинксът и голямата пирамида слизат в Египет като ново начало на Древния свят, т.е. Древният свят се пренася, това е възкресяване на един предишен Древен свят на Боговете. Боговете наистина са живели на тази свещена земя и са ходели по тези свещени земи. И тези свещени места са техни следи, напоени са от тяхната аура.
Ще обясня. Това са Древни места, а не приятни места. Приятните места са създадени от Ангели и напреднали Същества – а тези места, за които говоря, са нито приятни, нито даже свещени: те са Древни. Има голяма разлика между свещената Любов и Древната Любов.



ПИРАМИДИТЕ
(Първа идея за размишление)

Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на Боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме Богове. И в Библията точно това е казано: „Богове сте!“ . Не е казано: „Хора сте!“, а е казано: „Богове сте!“. Тези, които са повярвали, че са хора, Духът им е паднал и е станал човек. Но ние сме забравили своя Произход. Голяма Тайна има Гласът. Той е създал пирамидите, казва Тот. И Тот казва още: Гласът може да превръща енергията в материя. Божият Глас, казва той, е Вечният Господар, а гласовете са създадени като посредници – инструменти. Определени гласове могат да задвижват Божията сила. Гласът носи Тайна; той е превърнал енергията във вещество, в пирамида. Но тази Мъдрост принадлежи на Боговете и на съвкупност от жреци.
Гласът е Тайна. Ще обясня. Тъй като учените не знаят как е създаден... Гласът е особен род тънка енергия, слязла от Същността, от нашия Дух, т.е. Духът е отделил от Себе Си специално енергийно излъчване, огнено излъчване; после влиза в него, в този отломък, в това излъчване, и този Дух слиза надолу и се превръща в глас. Нещо е слязло от Духа и се е превърнало, преобразувало се е в глас. Друго излъчване на Духа пък е създало огъня – друга Тайна на живота. Въобще Тайните на живота се намират в Духа, а не в звездите. Човешкият Дух знае пътя към Божия Дух и затова Библията казва, че само той има право да изследва Тайните на Бога, човешкият Дух има дълбоко право... Ще обясня само защо. Бог е създал Душата, Абсолютът е създал Духа; Бог е създал Вечността, Абсолютът е създал Безкрая. Понеже Учителя казва, че Абсолютът никъде не може да се побере – нито във Вселената, нито извън нея: Той се ограничава, слиза на по-ниско ниво, пак несътворено, и става Бог. Той е Един и същ. След време този Бог ще насочи всички същества към Абсолюта, т.е. от Вечността към Безкрая и Мистерията.
Пирамидите са слезли от безвремието, от Вечността. Те са пазители на Древна Наука. Върхът на пирамидата означава, че има Един-Единствен Бог. Няма два Бога, няма върхове, няма друг двигател във всички светове освен този Връх. Той движи всичко. И Библията казва: „Бог е Цар велик над всички Богове“ . В Исайя се казва: „Има ли Бог освен Мене?“  – това е все този връх на пирамидата. Бог е пирамидата, Бог е Върхът, но не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината – казва Древният Тот. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез многобройни усилия, от много прераждания, т.е. трябва да си се стремил към Чистота, към Духовност и към Божественост. За Бог е казано: Ти си Върхът, Който стои там от милиарди години. Пирамидите не са място в света. Те са поставени в света, но те са място във Вечността и идея на Безкрая.






ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ
Продължение
(Лекция 2)

Ану, Градът на Слънцето, или Хелиопол – това е възкресяване на Древен, свещен град на едно външно поле. Древният свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона, на която горе има един Божествен символ – Бену, т.е. Фениксът. Този Феникс слиза от време на време върху колоната в този свят, за да си почине.
Времето се състои от повтарящи се цикли – казва Египет – от определени Божествени сили. Първият период, или Първичното време, Зеп Тепи, се състои от силата на самите Богове, т.е. то е само условно време, то е безвремие. Там няма време, там няма никакви настроения – има състояния, т.е. Вечното състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено, от Безкрая слиза надолу и се превръща във Вечност, ограничение; слиза още по-надолу в сътворение и отново, още по-ограничено, все по-ограничено, надолу. Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие. Тя е наша... Тя е наследена от Боговете. Боговете са царували около 14 хиляди години – като идея... Тогава всичко е било намясто. Малко ще се отклоня. Ръководството, системата – подобно, както сега е в Агарта. Тайният ръководител, жрецът на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек, там сега живее това, което е тайната мечта на всички народи: нещо, което никога не е падало в грехопадение, нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над две хиляди Посветени: няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система; никакви земетресения, наводнения, никакви кризи няма в този свят. Много просто: това е Божий Замисъл и тайно, над всичко, това е Бог – и Той го съхранява и ръководи.
Тука Пробудените следвали строго Слънчевия път и само те познавали Божествения си Произход. По времето на Първия период, Небето и Земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: Това, което е горе, е така, както това, което е долу. Пълна хармония на Небето и Земята. Казва още: Само придобилият Любовта може да се домогне до истинското знание за Първото време. Ще обясня. Любовта всякога управлява времето. В Любовта няма време. Връзката между жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото, където има светлина, има и тъмнина; но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина. На Сириус съществува живот, който ни е изпреварил с милиони години. Това се потвърждава и от Учителя. Ето думите на Учителя: „На Сириус има Висша култура. Нашата култура, в сравнение с нея, е в пелени“. Сириус се е наричал от древните египтяни Мястото на Любовта. Светът на Земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и да оцеляваш, е много несъвършен. (Тука само за малко пак ще се отклоня. Какво е истинският Хляб – казах го скоро – за Богомилите?  Това е Духовният смисъл на нещата, това е Любовта, това е да разбираш Същността. Който се храни с Любовта, той се храни с нещо от Тайната на Бога. Това няма нищо общо с оня хляб, който мухлясва и който ядат другите. Това е Същностната храна, истинският Хляб. Щом трябва да се прехранваш, значи, много трябва да учиш и много несъвършенства са навлезли. Човекът страда, защото е сътворен, защото е заключен в тяло – а той е бил несътворен, т.е. неограничен.
Звукът на Древния Египет е отглас от Древното дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет – страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и от там нататък – към Божественото.
Тот казва: Има цивилизации на времето и цивилизации на Вечността. В Древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на Боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето Богоподобие – Изначалното състояние. Жреците на Древния Египет никога не са използвали народа, никога е нямало между тях угнетители, а истински Отци, т.е. Бащи. Те са работили абсолютно за Душата, в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в т.н. Саху, или Чистия Дух. Първите царе на Египет са били Нетери, Богове – тези, които са обучавали и Атлантите в Безупречност. В Древния Египет се е живеело и със Словото на Тот.






НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ
(Втора идея за размишление)

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.
Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.
(Нещо подобно, както говорих преди време за славея, който идва от Ангелския свят. Там е бил Ангел. За една обидна дума само, не две... Един Ангел обидил друг Ангел – случват се такива неща – и тоз Ангел е наказан на Земята като славей, 10 хиляди години в тяло да изкупва тази обида. В този свят можеш да обиждаш, разбира се: ще плащаш, ще размишляваш и ще си носиш тежките прераждания; но когато говорим за Висш свят, там една обида е много. Там малките неща са нещо голямо, а нашите големи планове там са нещо дребно и незначително.)
Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания. Понеже хората, те търсят иначе някаква любов, или истинска Любов, но те не могат да устоят на тези изисквания, защото дълго време трябва да се пречистват.
Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога. Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите. Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света. Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.



СЛОВОТО НА ТОТ
(Лекция 3)

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли Летописец, защото той е написал Древната история: Древната история на Древните народи и Пранарода, за което ще говорим по-нататък. А той самият е бил част от тайния строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един Велик Учител, Арарогот. Двамата са изключителни Учители от най-високите степени, в смисъл на Божества. Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет: хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)
Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!
Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. Избраните и Пробудените.
Покой е постигнал само този, който се е устремил към – казва Тот – Чистата Бездна на сърцето. Чистата Бездна на сърцето. Ако трябва да говоря за съвременните църкви и свещеници, мога да докажа, че над 97 % няма Чисти сърца там. Защото знам за каква Древна, Тайна Наука, мъчителна, изключително тежка, става въпрос, нали: много тежка Наука. И наистина, ако човек има Чисто сърце, не му трябват библии и Свещени Писания: той надраства всичко. Не му трябва този и оня свят, не му трябват и учители. Той се е завърнал. Той може да ползва Библията, но може и без нея, защото той я превъзхожда, т.е. Бог в него превъзхожда всички Свещени Писания заради този закон.
Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.
Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог. Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода. Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса – казва Тот, – разразява се страшна пясъчна буря. Това се случвало, защото вятърът обявява война на неразумния живот. Става въпрос – срещу определени войски. Песъчинките – казва Тот – стават най-опасната армия в света. Никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия! И ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н.
Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек – това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява истинско знание и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата. (Затова казах скоро и в едно интервю  една ислямска мисъл, красива: Бог ти е дал очи: никога да не Го изпускаш от поглед. Затова са ти – никога, в нито един миг... Казах и онази прекрасна мисъл, че Бог чува шума от крачката на мравката – всичко чува, всичко вижда. За съжаление, там, в тези интервюта, някои са се оплакали и казали: „Той въздига исляма“ – почти сякаш въздигам тероризма... Аз още не съм почнал да говоря за тероризма. Ако почна... както и да е!)
Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.
Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.
(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции... и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)
Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)
Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска – това.)
Значи: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. Даже на едно място казва подобни неща на Учителя – че Той е завързал Злото във Вселената. Защото извън Вселената има друго Зло, но то също е заключено от Абсолюта.
Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.
Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.


МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА,
Т.Е. ПРАВИЛНОСТТА
(Трета идея за размишление)

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва – години наред. Това е най-красивото безсъние.
Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо. Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце. Бог вселява Истината в любящия човек.
Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.
Истината е страна на Покой всред всякакви бури.
Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.
Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост – но на Чистите, Тя се открива ясно и в ежедневието.
Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в Истинния живот – това е мярката.
Истината съществува преди света и ще бъде след него.
Човек израства само тогава, когато е в Единение с Истината.
Истината има в Себе Си специални звукови честоти, Тя говори по особен начин.
Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.
И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.
Човекът на Истината живее във Вечното Време. Ще обясня. Според египтяните има два вида време и те действат едновременно – наречени Нехех и Джет. Нехех означава външното време: сезони, цикли и периоди. Тука само ще допълня – човек, който казва: „Времето е добро, времето е лошо“, той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и умът в него пише карма. За него има две времена, добро и лошо, защото той не живее в състоянието на Душата и Духа си. Следващото време, Джет, е Вечното Време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Нехех, т.е. във външното. В Джет, във Вечността, няма време: там то е спряло. Там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област. А Душата полита към своето Вечно състояние, което е наречено Джет.
В Александрийската библиотека е било скрито знанието на Толтеките и затова то е било изгорено: защото демоните не желаят хората да станат Нетери, демоните не желаят хората да станат Богове и те не желаят хората да се завърнат в своя Произход.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #76 on: октомври 12, 2017, 01:23:40 pm »
\2 май 2017 г.

АТЛАНТИДА
(Лекция 1)

СВОБОДАТА
(Първа идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
(Лекция 2)

ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
Продължение
(Лекция 3)

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ
(Трета идея за размишление)




Да си направим ограждащата формула.




АТЛАНТИДА
(Лекция 1)

Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен – и затова, дори и да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с Любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. И с доказателства, и без доказателства, Атлантида е тука и съществува.
Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието. Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден. Злия човек дори и потопът не може да го измие. Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността. Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената. Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както догоните го наричат, Свещеното Знание. Това е скрито от света. Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон – вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.
Атлантите казват: Светът не е свят, той е прикрито странно място. Наистина, светът не съществува: той е само видимост, но той не съществува.
За Любовта казват: Любовта е Мистична Птица – тя храни своята преданост чрез Безупречността.
Според Атлантите, хора, които са свързани с историята, имат любов към митоте, т.е. към хаоса и към света. Те казват: Реалността не е съставена от история, а от Безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина, затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и към света дава погрешен мироглед. А погрешният мироглед ражда безизходица.
Казват: Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш.
И казват още Атлантите: Безкрайността е възвишена и безжалостна, в нея няма място за приятни концепции, никакви философии. За Атлантите смъртта е Мистичен Полет и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си реалност.
Тази вселена, в която живеем, не е нашата Вселена. Нашата Вселена е Безкраят. Ето защо Толтеките разглеждат с голямо внимание проблема за Свободата, защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна като меч – защото след време тя определя Свободата. Тоест: всеки човек, който постигне в себе си Висша Божествена енергия, става свободен. Значи, след време тази енергия определя Свободата. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена свят или булото.
Любовта към нещата също дава една много специална енергия. Толтеките казват: Ние трупаме лична сила, лична Безупречност, за да прекосим Тескатлипока, т.е. голямата илюзия, вселената. Натрупаната лична сила и Безупречност се превръща в Звезден ключ – изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият Дом се намира в съзнателната Духовна Вселена. Ние сме зародиши на Древното Съзнание, загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една: дефицит – липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.
Любящият Истината се изплъзва на звездите, звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а Птица Дух. Той има взрив от енергия чрез Огъня отвътре.
Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато Толтекът се е отдал на Безупречност и Любов към Истината, той отстранява от пътя си и зодиака, и звездите, и света, и веселената, понеже натрупва взривна сила, нещо от Прасветлината – и това е пробивът, това е процепът, и Духът го води. Никога умът не води Толтека: умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана Безупречност, т.е. Огънят отвътре, ражда се Свободата.


СВОБОДАТА
(Първа идея за размишление)

За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят... Както и Тишината: няма ум, няма сътвореност (при догоните) – няма никакъв свят. В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват догоните, че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал Реалността.
В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука. Те открили, че да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.
Такова нещо тренират и догоните: четири степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат думите – Светлина: думите стават Светлина и Спасение. Ще говорим след време за тях. Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота: той се е разочаровал, защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: само една неправилна дума, вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях... Това се води първобитен народ и толкова е напреднал... защото държи само на две неща: само Бог и само Свещеното. Нищо друго! Казват: Ние дишаме в Бога и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият Храм и затова никога не търсим други храмове – и т.н., и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък.
Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това е... това го наричаме хаос. Това го наричаме отделяне от Истината, т.е. самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при Толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез Огъня отвътре, т.е. натрупана Безупречност. Точно това е правил Христос при Есеите: Той е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство – там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени.
Според Толтеките Азът прави човека ограничен – докато Толтекът, който е придобил своята изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. Говорим за Висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси от Висшия Аз. Висшият Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той, в сравнение с Бога, е бедност.
Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат: „Вярваш ли в духове?“ – а един Толтек може да стои до тебе, без да знаеш, и той е Дух. Това е чиста, изначална, освободена Същност – Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър, както Го наричат. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.
Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.


АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
(Лекция 2)

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.
Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.
Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.
Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития...
За Толтеките проблемът не е трудност, проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.
Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа, тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие, друг подход. Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.


ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието – Вечното Състояние на Истината. Толтеките наблюдават събитията с Духа си. Никакъв ум, не позволяват да тълкуват нещата по земному. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко. Ще обясня. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени, Толтеките ги наричат „пленници“. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава падение. Те влизат в затвор, в обвързване с хаоса и със света; те влизат в ограничение, в психически затвор и така изпускат Истината, която е скрита в събитието.
Рмоахали казват (говорил съм ви за тях, това е преди Толтеките: Първата подраса на Атлантида – друг вид Мъдреци): Не трябва да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.
Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея.
Само ще се отклоня за малко. Големият проблем и провалът на Църквата е, че те залагат на вярата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не вярата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо, защото мярката е Истината.
Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира. Не стига донякъде... както познавам хора от църквите: „Търсех Истината, занимавах се, но няма Истина!“. „Занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите...“ Пък тя, истинската молитва, се прави с концентрация и т.н. Думите се тренират концентрирано и т.н., и т.н.
Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност. Това било Завещанието на Жреца Баща, защото те знаели, че в него живеел Ометеотъл, т.е. Древният, Непостижимият, Всеобщият Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички предани същества и на всички народи. Няма деление, няма мъже и жени, няма раси: всеки, който твърдо избере, той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази; т.е. няма нужда от талисман, а има една могъща Сила: който е избрал Истината, Тя вече има грижа за него. Те вярвали в този легендарен и Мъдър Учител, Велик, Древен Водач – наричали го още Белият Старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела – а го наричали така, защото идвал от Бялата Светлина, или т.нар. Прасветлината, Същността. Той им казал още, че Свободата им е дадена, за да станат Орли, Богове, подобия на Свободата. (Както и догоните казват: Ние сме изпратени тук, за да се поклоним на Бог и да се върнем в Него). Той им казал още, че човек става Дух само в големи изпитания.
Така за Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг: Безупречността. Нищо друго – Безупречността. Тоест: наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума и външно, и вътрешно, всеки свой разговор – и вътрешно.
И Толтеките казват: В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият Дом е Истината. И казват: Нима си дошъл в този свят да търсиш напразното, безполезното? Не светът е мястото, в което ще откриеш Същността си. Друг е Пътят – и той се намира единствено в Истината.


АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ
Продължение
(Лекция 3)

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. Затова те наблягат на Безупречност и казват, че който няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши – независимо дали е добър човек, или вярващ. Тука въобще няма значение, тези неща не важат.
Ако умееш да изменяш правилно своята интензивност, можеш да изменяш света. За да влезе човек от еволюцията в развитието, трябва да плати висока цена. Защото Пътят на Истината, ще го кажа: това е раздяла от много близки хора. Говоря от опит. Раздяла от много хора от Братство, от близки, от роднини, бащи и майки, приятели... Това е тесен Път, самотен Път, уединен Път, Таен Път. Но това е Пътят – и той не прави компромиси. Остават само разговори с чисти хора, с чисти идеи, където можеш да помогнеш или да се обменяш, но не и общи разговори. Това е заплащането. Защото Учителя казва: Истината няма нищо общо с удоволствията. Любовта е съвсем друго нещо. Има нещо в Любовта, което е толкова велико, че ако хората го знаеха... Мога и така да го кажа: Това, което аз съм преживял, не с духовната любов и свещената – с Божествената... Това, което съм преживял, милиони хора в света биха давали милиарди: само няколко минути да видят Бога и да преживеят това. Сигурен съм! Да не говорим за десет минути. Само няколко минути – биха давали милиарди!... Но това е нещо, което се дава. Аз знам, че не съм го заслужил: Той го дава, Той решава... Но искам да кажа: има нещо в Любовта, което е толкова голямо, че хората нямат представа.
За да влезе човек в еволюцията, трябва да изостави света, без светът да разбере, т.е. стратегически. Няма нужда от манастир, ти си вече в манастира – казва Буда... казвал съм го. Ако си честен към себе си, ти си в манастира; ако не си честен – казва Буда – и в манастира не си в манастира. Всичко може да стане вътрешно: всички тренировки, всички упражнения, където и да работиш, можеш да постигнеш, ако се посветиш.
Всички, които са се отделили от Орела, са паднали в дълга еволюция; а тези, които са устремени в Безупречност, влизат в развитието, в завръщането към Орела. В момента, в който твърдо пожелаеш да станеш Войн, ти вече не си човек. За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел. Войнът използва будността – не тя да го използва: Войнът използва будността и чрез нея той не допуска никакви стари възгледи за Вселената и живота, защото целта на старите възгледи, т.е. на изостаналите същества, е те да те направят слаб и безпомощен, да повярваш в страха – а страхът е в човека, когато Любовта е отвънка. Когато Бог и Любовта влязат вътре, страхът си отива. Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената и така Толтеките узнавали своя чист и тесен Път към Орела. Воините и Толтеките растат в будност и в Простота: те знаят, че сложността в живота е голям грабител. Те знаят, че само по пътя на Безупречността се увеличава истинското Знание, и то постепенно. Те знаят, че постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението – иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела. Безупречността е майстор. Тя изработва Чистото Огледало, т.е. Чистото Съзнание – защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.
Толтеките също имат Вяра, но тя е от друг род: тя е дълбоко знаеща Вяра. Не просто вяра: вярваш и мързелуваш, и чакаш нещо да се случи. Те не чакат бъдещето – те го създават; те не вярват в бъдещето – те го създават. Те създават Духа в себе си и надминават бъдещето. Древните са надминали бъдещето, Древните Атланти. Тяхното Знание е истинско. Вярата е просветлена от тяхната Безупречност и това няма нищо общо с провалената умствена вяра. Тяхната Вяра произлиза от високо място: не от ума, а от Душата, от Духа и от Безупречността. Според Толтеките безупречният човек е сътрудник на Боговете. По Пътя на Безупречността те разбрали, че вече не са жертва на този свят, на тази вселена и на някакви си обстоятелства. По Пътя на своята Безупречност, Войнът стига до един момент, в който той прекосява една невидима граница и разбира, че никога вече не може да се върне в обикновения живот. Воините тренират пълно отстраняване на гордостта. Те разбрали, че гордият човек винаги ще страда от непълноценност. Те видели, че той често пада, унижен от обстоятелствата; а това се случвало, защото той е далече от Истината. Те видели, че щом си пълен с гордост, съдбата ще те изравни, ще те изпразни. Така те узнали, че самата гордост е избор на празнотата.
Ще обясня. В гордостта има желания, а в смирението има Любов. Гордостта е много стара болест, тя е отказ от истинското Знание, отказ от Чистота; а това означава, че без Чисто Знание – това е нещо празно, а това е падение, вътрешен катаклизъм. Очите на гордостта са знаещи и хитри, докато Очите на Истината са Бездна от Любов и Мъдрост. Разликата между Воина и Толтека е, че Войнът се подобрява, а Толтекът се умъдрява.


ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ
(Трета идея за размишление)

И накрая ще завърша с Жреца, Царя на Атлантида, неговата Мъдрост: Жрецът Атлант. Един от многото царе, изключителни Мъдреци в Древността – четиринадесет царе: десет явни и четирима тайни.
Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.
Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.
В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение... а времето пък е съвсем друго ограничение.
Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на стихийност. Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.
Такъв е и Богомилският поздрав – се сещам – когато се срещали Богомилите: Словото на Живота пазим! Това е Пазителство.
Словото е убежище при всяка опасност. Който не познава Истината, ще се сблъска със собствената си скрита тъмнина. Който има една много дълбока увереност, има в себе си Древен Водач. Истината е съставена от Безмълвие, а Безмълвието е дълбок и неизповедим вътрешен Храм.
В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина. Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.
В Безкрая – казва Жрецът – няма добро. В Безкрая има само Свобода. В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение. Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота. Животът е само едно пътешествие – казва Жрецът. Той казва: Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен. В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен. Така, както казва и Дзен: Вие сте изначално безгрешни. В началото така е било. За него, за този Жрец и за това Съвършенство, дори Истината много малко неща казва.
Древната култура е скрита в тази дума: Безупречността. Само тя, тази Безупречност, може да премахне световете, т.е. ограниченията и сътвореността. Тук, в Древността, злото никога не е съществувало, а за доброто няма никакво място. Тук е Свобода, Безмълвие, Пълнота и нещо грандиозно – величествена Преизобилност: такава Пълнота, че нищо друго не искаш. Това е самият Бог; и ако имаш Бог в себе си, как може да искаш нещо друго, освен с цел да помагаш...
Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието; и затова той заживял в Безмълвие. Ще обясня. Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него.
Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание, Знанието на Сфинкса. Сфинксът е осъзнал, преживял, че в Безмълвието вече Бог е станал част от тебе. Как може тогава да говориш! Сфинксът гледа в посоката към Вечността и Безкрая. Той само показва посоката, накъде трябва да се върви. Посвещението е безмълвно състояние на живота. Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори, или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Той става част от Древното Несътворение, безграничното съществуване. Сфинксът е преживял Безкрая... и това е посланието на Сфинкса.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #77 on: октомври 12, 2017, 08:08:03 pm »
6 юни 2017 г.


ДОГОНИТЕ
(Лекция 1)

ДОГОНИТЕ:
УСТНОТО ПРЕДАНИЕ
Продължение
(Първа идея за размишление)

ДОГОНИТЕ:
БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД
Продължение
(Лекция 2)

ДОГОНИТЕ:
ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ
Продължение
(Втора идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН –
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
(Лекция 3)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН –
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


ДОГОНИТЕ
(Лекция 1)

Догоните са тайнствен народ. Те са общителни, неразбрани и непонятни, близки и далечни. Те са скрит Древен народ, който не се нуждае от никакъв прогрес. (Нека да кажа: прогресът означава провал. Това не е Божественост, не е Духовност. Това е между другото...)
За Догоните всичко е мъдро и значимо, всичко е Свещено. В този народ е съхранено Свещеното Начало. Те имат скрити Учители, за които не говорят. Това е народ (подобно на Тибет), който не признава никаква земна история. Въобще думата „история“ е отречена. Вярват само в своите Тайни предания – предания от Боговете. Това е първобитен народ, който има знание, което е над науката и над целия съвременен свят. Тука важното е Свещеното.
За Догоните, Амма или съкратено Ам, т.е. Бог, е Единственият Господар. Те живеят само с една цел: да пътуват към Него и към Истината.
Те казват:
Ние сме тук, на Земята, за да съзрем Древния си Път. Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина. (Става въпрос за Бялото Братство.) Значи: Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина.
Ние дишаме Бог и не познаваме друго дишане. Ние дишаме Ам, т.е. Бог, и затова за нас няма земна Земя.
За нас Тишината е Духовна, тя не се споделя: не можеш да споделиш Тишината си.
За тях обикновените неща са тънки реалности. Те знаят, че знанието им идва от свещения Сириус. Догоните произлизат иначе от Египет, те са египетски лъч. А по-късно се пренасят на няколко места: Либия, Гвинея, Мавритания, Мали и т.н. Те са също и суданско племе.
Езикът им е скрит. Използват знаци, символи и устни предания. Те почитат умрелите като живи духовни сили. Те вярвали, че чистата сила на Предците се привлича с голяма и жива свещена почит.
При Догоните думите имали важно, дълбоко, мистично значение. Както знаете, думите са портали на същества. (Дори и котката е портал... Но това е друга тема.) Те дълбоко вярвали, че правилните думи образували вратата към Древния Път. Според тях, ако се промени някой път Тайната само на една дума, и тогава Целостта няма да бъде разбрана, Бог няма да бъде разбран. А с това си затваря вратата и Древният Мироглед. Така Древният Мироглед бива изгубен. Те много търпеливо учели светлите думи, за да постигнат четвъртата степен – степента на Светлината.
Догоните казват, че животът е движение на енергията.
За Ого, т.е. за Дявола, те казват, че той има само частично знание, а не цялостно, и че той на Земята е корабокрушенец.
Те казват: Истинският Живот е разговор със Свещеното в себе си, а падналият живот е човешки разговор. (Знаете какво означава човешки разговор. Много хора си говорят. За предпочитане е... нека да си говорят, нямам напротив – да не се карат със себе си. Поне това...)
Казват още: Свещеното е нашият Път; човешкото е нашият гроб. Лошите отношения говорят за това, според тях, че човекът се е провалил в Свещеното. Хората ковчези, т.е. живите безумни – именно за тях казват: Те са стихийните бедствия на природата.
Сега, в момента има някои Догони, които, около тях има война, но те се разхождат съвсем спокойно, все едно правят Дзен разходка – те са друго измерение, друго мислене, друг паралелен свят. Те казват: Бедствията преподават строги уроци.
Според тях, Чистотата означава да придобиеш Сърцето си.
Една догонска пословица: Който греши в Словото, в думите, той пропада в себе си. Грешките в разбирането отнемат живот и го правят мъртъв. Словото е Свещено Знание. Който няма Слово, не уважава Истината – и той я изгубва. Словото е главният Дух в живота на човека. Истинните хора са Пазители на Словото и на думите. Уважаваш ли себе си, пазиш себе си и пазиш Словото. (Има и такъв богомилски поздрав, който гласи: Словото на Живота пазим!) Догоните казват: Словото образува човека. Те казват, че Чистото Слово образува Чистото Сърце, а Чистото Сърце е Господарят на Съдбата. Това е то и четвъртата степен на Светлината, защото тука Словото става светещо, Изначално – и затова те казват: Чистото Сърце живее с Вятъра (т.е. живее със Свободата).
И казват: Колкото и да умираш, твоят Дух е Вечен.


ДОГОНИТЕ:
УСТНОТО ПРЕДАНИЕ
Продължение
(Първа идея за размишление)

Устната тиха традиция е нещо Мистично и универсално. Пътят към тези Дълбини на живота е свързан с Тайно, Мистично поведение. Устното Тайно Слово, според тях, отстранява света. Тази устна реч е скритата жива традиция, предавана от Бог на Избраните: от Безмълвие в Безмълвие.
Догоните казват: Бог е безконечна Сила, скрита близо до нашето сърце.
Устното Слово е ключ към Висшите светове. Първото Слово, което е било създадено, е било от Огън. Тайната на Великото Същество Дух е била предадена на първите Същества устно: от Безмълвие в Безмълвие, от Тишина в Тишина. И така ние научихме, че от Безмълвие в Безмълвие се съхраняват Чистите Духовни Сили.
Тези Древни думи са действия, които могат да отстранят света, защото те са Предвечен Огън, а светът е – те го наричат – Вторият огън. Това Древно Слово Огън е Божествено точно, но този, който не го познава и го изрича неправилно, той отравя кръвта си и своя път. А кръвта е вътрешната жизнена сила, защото в нея тече нещо от Прасветлината.
Устното Предание е предаване на Древната Истина. Така, който е бил близък с Истината, Преданието го поглежда и Духът му изрича Пътя към Себе Си – т.е. Бог го поглежда.
Ние всички сме отвъд Земята, а тук сме слезли само за да се поклоним на Ам, т.е. на Бога. Бог е Храм и затова ние не търсим нищо друго (т.е. няма друг Храм).


ДОГОНИТЕ:
БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД
Продължение
(Лекция 2)


Самият Бог е Древният Мироглед. Той не е съставен от знания – Бог е съставен от Истина. Бог е донесъл Истината, за да сме близки с Него.
Ние не познаваме Бог, но Го почитаме. Бог няма описание, но Той има за нас Сърце. За Чистото Сърце има думи от друго време. Тайната на Живота е да вложиш Бог в сърцето си. Бог е Древна Земя и там ни води само Чистият Път, защото само Чистотата умее да създава Тишина в себе си.
Тишината, казват те, е създадена от чисто бяла Светлина. Тишината е Светилището на сърцето. Ако сърцето е шумно, то е изгубило своето Светилище.
Бог е лекарството за всичко, защото Бог е пълният Живот, а ние сме непълни. Бог ни е дал живот, чрез който да ни отгледа за Безкрая – мястото, където е Той.
Ако гориш в Чистия си Път, Бог е с тебе. Търсиш ли Бог, ставаш майстор на своя Път, майстор на правилните неща. Бог винаги пътува в Мъдростта Си, в Безкрая Си. Бог знае всяка посока на Съществата. Но Бог учи само Чистите Сърца, защото Чистото Сърце не е способно на зло. Търсиш ли Чистото си Сърце, ще те упътят.
Без Бог не съществуват разговори. Бог е нашата Древна Земя. Не са важни животът и смъртта – а имаш ли Бог в себе си.
(Както ще видим и накрая с Учението за Брахман: Който познае Бог и се слее с Него, търси само Абсолюта – тогава той няма да бъде унижен от живота и от смъртта, и т.н.)
Имаме ли Бог в себе си, ставаме Духове на Свободата. Който е изоставил Бог, е наказан да живее със себе си.
Бог е единственото лекарство, знанията не лекуват – така са ни учили. Бог е бил лекар още преди болестите и преди сътворението. Бог е нашият Път, докато се слеем с Него.

Какво казват за Древния Мироглед? (Толтеките го наричат Безупречност; Догоните го наричат Древният Мироглед.)
Древният Мироглед е от времето на Тишината. Древният Мироглед е образуван от Жива Яснота. Този Мироглед е влизане в Бога, Той е нашата реалност на Земята, Той е нашият Господар. Ако Го нямаме – умрели сме вътре в себе си. Древният Мироглед е нашата Истина. Без тази Истина ние нямаме вход към себе си.
Древният Мироглед е Най-Древната ни Воля. Всички, които са изоставили Древния Мироглед, са станали хора ковчези. Самият Бог е Древният Мироглед. Слънцето може да угасне, но Древният Мироглед не угасва.
Вселената не е в Единство с Древния Мироглед. Да имаш Древния Мироглед значи да виждаш с Окото на Истината. Който е погубил Бог в себе си, той няма Древния Мироглед, няма Истина. Той си има собствено знание, но това знание е ненадеждно. Който е останал да живее в Бога, той познава Древния Мироглед.
Истината е от Древния Род и само тя е Учител, и само тя е Ясно Слово. Ясното Слово е единственото Тайно Знание – само това Знание може да измени цялото човечество.
Догоните отдавали голямо значение на езика, т.е. на първичното чисто говорене. Те вярвали, че точното говорене е призоваване на Истината, т.е. Ясното Слово. Тези, които са изгубили чистото говорене, Догоните ги наричат дефектните хора – така нареченото обществото на маските; те са, наричат ги още раждането на лисицата, т.е. хитростта на Земята, или наречени още провалените хора. Лисицата, или провалените хора, имат беден език, беден говор.
Древният Мироглед на Догоните не допуска нови, съвременни влияния: никакъв прогрес, никакви нови знания – само отношение към Свещеното. Те казват: Ние сме Древни и нямаме нужда от промени, ние съхраняваме Истината и нямаме нужда от друг свят. Всеки Истинен човек спада към нашата Древност. Няма друго поведение във Вселената освен Истината.


ДОГОНИТЕ:
ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ
Продължение
(Втора идея за размишление)

Когато човекът е изпъдил Ам (или Бог) от себе си, той е станал ковчег. Човекът ковчег не умее да служи на Пътя си. Човекът ковчег – това е липса на човека, липса на Мироглед. (Както знаете, съвременният човек има мнения по много въпроси, но няма Мъдрост.)
Човекът ковчег е отключен aд, защото той няма убежище в себе си, няма Извор, няма Уединение. (Кой ще пусне нечистия да се уединява към своя Център – няма такъв закон!) Човекът ковчег не обича Тишината, защото той я е опетнил и тя го е отстранила.
Човекът ковчег е пазител на старото невежество. (Тоест това е човекът на илюзиите.) Той е ограбил себе си и затова той търси да ограбва и другите. (Понеже няма енергия, търси енергия от другите. Той търси да пие енергия, защото е провалил себе си.) Човекът ковчег няма живот, той има само движение към заблужденията. Човекът ковчег си е отнел правото да живее вътре в себе си; той е посегнал на себе си и се е самоумъртвил. Човекът ковчег е призовал себе си към наказание и сега го изплаща. (Това, което ние наричаме съдба.)
Всички, които не търсят чисто и правилно Бога, са хора ковчези. Човекът ковчег живее изменчиво, защото той не е вътре в себе си, той не е господар на себе си. Човекът ковчег е тяло от ненужни знания, той е изграден от многобройни заблуди.
Човекът ковчег е всякога опасност за себе си. Земята, сама по себе си, е въртящ се ковчег. Човекът ковчег е влюбен най-вече във външните неща. Падналият човек е нещо като корабокрушенец на Земята. Цялото човечество живее в движещ се ковчег, защото е изпъдено от Бога.
Догонската Мъдрост не признава знанията на ковчезите, т.е. на провалените хора. Човекът ковчег е изгубил Древния си Мироглед, т.е. своите Тайнствени Очи. Човекът ковчег е потопен кораб; той няма Сърце – и понеже няма Сърце, той няма Път към себе си. Който няма Сърце, той има ковчег. Човекът ковчег е изгубил Бог, т.е. Бялата Светлина, своя истински Водач. Чистото Сърце няма ковчег, то е птичка от Вятър – Свобода.


УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН –
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
(Лекция 3)

Великото Учение за Духа на Древна Индия, за което преди сме говорили.
Който познава Брахман, т.е. Бога, той изоставя тази Вселена. Световете са прах; Брахман сияе високо над праха.
Истината трябва да се почита като Брахман, т.е. като чист Дух, като Бог. Целта на живота е Единение с Истината, която е Брахман. Избавлението се състои в това да успееш да се слееш с Истината, която е Брахман. Брахман е създал равната със Себе Си Сатия, т.е. Истината – чистата Истина. Всеки има Дхарма, т.е. висш дълг към Истината. Някои мислят, че имат дълг към много други неща: хора, семейство, народ, партия и т.н. Не, първият дълг е дълг към Истината и към Бога. Нищо не може да ограничи Истината: тя е, която ограничава.
Само Свещеното има значение.
Това, което те извисява в Реалността, не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман. Всички видове обреди, ритуали и жертвени церемонии не постигат Брахман – всички, без изключение, те ще бъдат наказани. Това е падналият път. Такива хора нещастни напускат света. Истинско блаженство постига този, който излиза от света и познава Брахман. Брахман (или Бог) се познава само чрез Откровение от самия Брахман.
Тези Упанишади, за които говорим, Древните Учители, са абсолютно чисто Учение: всяка мисъл е без недостатък – защото тези Учители са постигнали реализация чрез Брахман и там Брахман говори за Себе Си.
Казват: Човекът има три природи: първа – нереална, илюзорна; втора – междинна, средна; и трета – пустотна, т.е. истинна: Истината. Свободата е постижение на собствената истинна природа.
Който познае Брахман, прекратява съществуването на сътвореността – тоест, който познае Бога, това е краят на света – защото в Брахман няма свят. Светът е само една видимост, една илюзорност, която се представя за съществувание. Светът е само видимост, но той не е реален. Илюзията е способна да скрива Реалността – или да я изкривява. Когато човек придобие истинското знание за Брахман, той ще познае своята Реалност: тогава невежеството изчезва и Брахман се явява като Единствената Истинна Реалност.
Свободата е състояние на освобождение от невежеството. Свободата е осъзнаване на Брахман – на това, което е било забравено в телесното съществуване. Цялата Вселена е резултат на авидия, т.е. на незнание. Тя е само излъчване от Брахман, а истинският Брахман е вглъбен и скрит навътре. Когато се познае Брахман, авидия (т.е. Вселената, или невежеството) изчезват напълно.
Душата е реална и нереална. Тя е реална, когато опората й е Брахман; тя е нереална, когато опората е тялото и светът.
Върховното изречение е методът, средството за познаване на Брахман. Казвал съм го и преди: АХАМ БРАХМА АСМИ: АЗ СЪМ ДУХ. Всеки, който повтаря тази формула (според великия Учител, върха на древноиндийската Мъдрост, Яджнавалкия), или само ОМ – това, разбира се, милиони пъти – това постига освобождение и от сътворените светове, и от несътворените, защото Брахман е по-дълбок. Това изречение, АЗ СЪМ ДУХ, унищожава корените. Ще обясня... Унищожава и злите, и добрите карми, защото и доброто е невежество, и злото е невежество – Любовта е нещо съвсем друго. Унищожава всички натрупани действия. Който постоянно изучава върховното изречение, АЗ СЪМ БРАХМАН, той ще бъде очистен с Огън, с Вятър, със Слънце и с Дух. Тези, които знаят Истината, са безмълвни.
Изречението АЗ СЪМ БРАХМАН, или АЗ СЪМ ДУХ, това изречение постоянно пролива поток от нектар, без изключение! Истината е Безмълвие – и Брахман я открива вътрешно, безмълвно. Много просто: Истината е Неговата природа. Това, което трябва да се търси, най-скъпоценното, най-съкровеното, най-тънкото – това е Брахман, това е чистият Дух, това е Бог. Брахман е Вечно Несътворена Реалност.
Този Брахман, казва Яджнавалкия, е по-скъп от сина – когато обяснява на царя, царя мъдрец. Знаете онази случка, нека да я припомня, преди да продължа: В миналото имало царе мъдреци. Този цар мъдрец събирал духовните хора, най-напредналите Учители, и казвал:
– Кой ще отговаря на моите въпроси?
Понеже те знаят, че е мъдрец, настръхвали. Казва:
– Който ми отговори на въпросите, ще му дам 1000 крави.
Яджнавалкия казва на ученика си:
– Взимай кравите и тръгвай, аз ще говоря.
Другите му се сърдят, но той казва:
– Защо тогава не искахте думата?
Понеже Яджнавалкия изхожда от Брахман, понеже е станал чист Дух в миналите си животи, той се осмелява да говори така – и после царят му се покланя. Нарича го Високопочитаемий. Неговите ученици са били, главните му ученици, ядрото, от светец и мъдрец нагоре. Изнася много дълбоки Истини, част от тях съм ги изнасял, други тука казвам малко, и след време ще продължим.
Но той казва на царя:
– Който почита Брахман като най-скъпоценното, като Дух, то този Дух в човека никога не умира. Брахман е по-скъп от сина, от богатството, от света и от всичко останало. Той е Най-Съкровеният.
Акаша, или Прасветлината, тя е създадена от Него, тя е излъчена от Него и Той я ръководи. Акаша е Прасветлината и тя се намира вътре в сърцето, и в тази Акаша се отразява Истината за Брахман.
Истинският човек се състои от Брахман, т.е. Дух, Пълнота и Безмълвие.
Казва: Световете са погиващи, Брахман винаги сияе над тях. Брахман е винаги достоен за почит.
Брахман в човека е Амрита – безсмъртната енергия, наречена Еликсирът на Живота.
Истинското познание на Брахман е прекратяване на действието на злото. (Значи, който е познал Брахман, той е неспособен на зло, и на най-малкото зло. Говорим за микроскопично зло някъде из гънките на съзнанието. Няма такова нещо – този, който е познал Брахман – защото осъзнава на всяка крачка Бог.) Злото е присъщо на илюзорната реалност, неистинната.
Яджнавалкия казва:
– В твоята държава, царю, нямат никакво значение всичките й красоти и цялата й природа. Същественото в твоята държава е само Брахман. Красотите си отиват, Брахман остава. Не търси красота в света, царю – красотата е във Вечния Брахман. Всяка красота увяхва, но Брахман вечно цъфти и тържествува. Който познава това Истинско Познание, красотите за него изчезват, държавите изчезват, царете изчезват, но Брахман е непоклатим. Без Брахман красотите са илюзия, държавите са илюзия, царят е илюзия. Само Брахман е реален. Истинното е у Брахман. Брахман, царю, е Великата Тайна в човека. Няма нужда от манастири и храмове, има нужда само от Единство с Брахман. Брахман е Първородна Тайна. Брахман живее в Свободата. Брахман е мед за всички същества.


УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН–
УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Брахман е Самосъществуващ. Поклонение на Брахман!
(Това нещо е постигнато, между другото, от най-възвишената птица, Фениксът, понеже е познала своя чист Дух. Тя може сама да заражда себе си, когато иска.)
Неизчезваем е Брахман: Той е от неразрушимо естество. Поклонение на Брахман! Съставен е от неразрушимост.
Още от самото начало Брахман е излъчил от Себе Си най-финия елемент: Акаша, и после – всичко друго.
Брахман е Велика Цялост, Абсолютна Цялост. А Боговете и всичко друго само са Негови промени. Целта е само една: познаването на Брахман и сливането с Него.
Ще повторя една идея, която и преди съм казвал. Събрали се на събрание да спорят очите, ушите, носът, ръцете и краката. На туй събрание те спорили кой е в най-хубаво положение, кой е в красиво положение, кой е най-достоен. Спорили, спорили, но не могли да решат въпроса. Тогава дошъл Брахман и те Го попитали:
– Кой е в най-хубаво положение?
Брахман отговорил:
– Това може да се провери.
И казал:
– След заминаването на тялото, кой от вас е в най-хубаво положение?
Те разбрали, че само Брахман е възхитителен. Наистина, Той гледа зад очите, Той е всичко, Той ръководи всичко. Всичко, без изключение, е Негови инструменти.
Ще обясня. Очите, ушите, носът, ръцете и краката, даже Чистото Слово, Учението, Духовният Път, въздухът, животът, Огънят и Небето – всичко това са блага, казва Яджнавалкия, благословения, но те трябва да се изоставят. Защото само Брахман е възхитителен, само Бог е възхитителен. Само Той е Реалност. Ние не търсим благата, търсим Него. Животът е даден не заради благата – животът е даден, за да станеш Брахман. Бедният човешки живот произлиза от това, че хората не познават Брахман и вместо в Пълнота, те са в празнота.
Брахман не е религия, нито наука, нито личност. Брахман е качество, Брахман е Дълбочина, Брахман е Безмълвие. Без Брахман ние не можем да преживеем нито един миг.
Учението за Брахман е нектар. То е създадено от Брахман и е лишено от всякакви грешки. Брахман е създал всичко и стои извън него и го управлява. Той е създал Вселената, но не е претърпял абсолютно никакви промени. Той всякога е един и същ.
Брахман контролира всичко. Не само големите събития – и малките събития. Скоро обясних в интервюто : големи небесни простори, но два самолета се блъскат – Брахман решава това. Високо над Русия преди години – самолет; влиза птица и събаря самолета. Брахман решава това. Той винаги знае защо. А защо? Защото има Съвършено Знание и само Той знае кое е добро, кое е зло. Той никога не прави грешка, защото няма случайности. Казва Учителя: Бог ръководи и случайностите. Случайностите са закон от друго измерение, те са предопределени, и т.н.
И така, Брахман контролира всичко. Брахман е, Който дава всяко изцеление, защото Той е жизнеността, Той е изливането. Ако Брахман се излее... Учителя казва: Една милионна, малка частица, капка от Неговата Любов – и изцелението вече е факт. Това го решава Брахман.
Брахман е създал илюзорното съществуване на света. Той е създал Вселената, като е трансформирал част от Себе Си.
Брахман е непроявен Абсолют. Той е Абсолютно Чисто Съзнание, но Той превъзхожда и това. Той е без вътрешност и без външност. Той е по-дълбок от всичко вътрешно и външно. Брахман е възхитителен! Таен поклон пред Него!...
Той е нашият живот. Това означава, че животът не е наша заслуга: това е Неговата Милост. В Древното си състояние ти сияеш завинаги като АУМ – означава Чисто Праединство. Тука ти не си унижен със светлина или тъмнина. Тука те са залезли, защото Брахман е преди светлината и тъмнината. В Древното си състояние ти сияеш завинаги като АУМ, тук ти не си унижен с живот и смърт. Тука те са залезли, защото Брахман е преди живота и смъртта. Брахман (или Бог) не е жив: Той е Безпределен – животът е ограничение. Идва един момент, когато чистият Дух в нас, който също е Брахман, се отказва – казва Яджнавалкия – даже от вдъхновението: то не може да го задоволи. Говорим за истинското вдъхновение. Защото нашият Дух търси Абсолюта – там има нещо повече от вдъхновението: това е Прапроизходът; Толтеките го наричат Седемнадесетото Небе. Там има нещо, което е такава Величествена Преизпълненост, че вдъхновението е бедно.


АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #78 on: октомври 13, 2017, 01:59:36 pm »
4 юли 2017 г.


БОДХИДХАРМА
(Лекция 1)

БОДХИДХАРМА
Продължение
(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 2)

УМЪТ
(Втора идея за размишление)

СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 3)

БУДА-СЪСТОЯНИЕТО
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.


БОДХИДХАРМА
(Лекция 1)

Започвам с един Велик Учител, изключителен, безпощаден, спада към жестоката Преданост: Бодхидхарма.

Първо: Бодхидхарма е Велик Войн и Буда-Учител. Същество на Великата Яснота, т.е. чисто виждане – никакъв свят, никакви илюзии, никакъв отвъден свят: чисто, пряко виждане. Той е разбирал всяко учение, понеже е разбрал себе си. (От тука тръгва разбирането на всички учения. Казвал съм: Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето.) А който не е разбрал себе си, той не разбира нито своето учение, нито другите.
Умът му е в Духа, а не в ума, т.е. умът е вързан, овладян, заключен: станал е слуга. Умът му е ясен, дълбинен, пустотен, т.е. безкраен, овладян, и затова той е Дух и говори като Дух, както ще видим – а умът му е само чист слуга, покорен слуга.
Той е станал Истина отвътре. Това е подход на Духа: в него няма ум, няма свят, няма сътвореност, няма никаква заблуда. Тука умът е, както казах, чист инструмент. Нещо повече: той е отишъл над всяко разбиране и неразбиране – станал е Третият бряг на реката. Преди сме говорили за Третия бряг на реката. Станал е Нирвана, Великата Свобода. Той не тълкува явленията в света – тука няма анализи и заблуди; той ги прониква и ги превъзхожда.
Бодхидхарма е Древен Дух, той е Царство Божие, от там е слязъл. Китайските мъдреци му викат Да-Мо, японските – Дарума. Могъщ, някои от вас са го виждали: брадат, суров старец с много мъдър и опасен поглед. Погледът му е нещо като меч – Мечът на Истината... Абсолютно непривързан към никакъв свят – особено към този отдавна умрял свят.
Казва: „Отказах се от всичко и получих Дао“. Това е Същество Изначално, само по себе си е Еликсир на Живота – той не търси еликсира, той е намерил Истината в себе си. Той е водил много дълбок живот в Дао, т.е. в Дхарма, Великия Закон, или по друг начин казано – Истината, а не в писания, не в цитати, не в спорове. Много просто: когато си станал Истина, всички спорове са умрели.
Той е слязъл на Земята, но живее с Дао. Такова Същество никога не можеш да го одобряваш или да го критикуваш; можеш само да го следваш, и то по свой начин, защото такива Същества дават Свобода. Или го следваш, или не го следваш.
Ако търсиш знания, ти не можеш да разбереш Бодхидхарма. Имаш само един избор: трябва честно да търсиш Истината – само тогава ще имаш връзка с Бодхидхарма. При такава Истина, Която е от Дао, скрий си всичките жалки знания, включително и чистите духовни знания. Слушай честно, ела честно и слушай внимателно, защото Бодхидхарма отдавна не е от този и от другия свят. Тука, при него, няма две мнения. Както казах: Третият бряг на реката, т.е. говори Дълбочината. Това е Чисто Слово от Бездната. Тука няма никакво добро и зло, никаква жалка философия, защото – казва той – Истината е прекрасна! Ако си достоен, ще Я чуеш; ако Я заживееш, ще Я разбереш. С тази Истина можеш да имаш само истински отношения и никакви други: тука няма медитация; те са излишни, те са второстепенни. Тука въпросът е: Имаш ли точни отношения с Истината и с Дао? Тука медитациите също отпадат. Тука е важно живееш ли в Истината, или не – иначе медитирай колкото си искаш. Живееш ли в Истината, или не... Тука няма нужда от никаква вяра, от никакъв тамян и ритуали, както ще видим после. Тамянът е голяма трагедия, после ще го обясним в Символичния Будизъм – какво е казал Буда. Ако тука, на Земята, разбереш това Дао, тази Истина, ти ще отидеш при Нея, а ако спориш, ще останеш в себе си и в своята смърт, т.е. в своите ограничения. Ако търсиш знанията вместо Истината, ти си далече и в тебе още няма условия за развитие. Единствено Дао, т.е. Истината в тебе, е твоят Спасител – вярата не спасява.
Преди съм ви обяснявал: Истината е мярката. И затова Учителя казва: „Бъди Истинен!“ – а не вярващ, не религиозен, не добър. Бъди Истинен! Ще обясня. Вярата е само упътваща сила, а Любовта към Истината – това е вече Пътят към Спасението. Извън Истината няма Спасение – това е окултният, дълбинен Будизъм: той се основава на Истината, вярата я изключва. Срещал съм многобройни хора с вяра – и живеят в невежеството. Вярата не помага. Трябва да си влязъл в Любовта, а Любовта пък трябва да ти е позволила да търсиш Мъдростта и Истината. Този дълбок Будизъм (после ще говорим за него) – при него никакви ритуали не помагат. Никаква благотворителност: никога благотворителност не спасява хората. След време, когато ще ви говоря за Исляма, ще видите, че тази благотворителност на света ще бъде наказана: тя е далече от Истината.


БОДХИДХАРМА
Продължение
(Първа идея за размишление)

Бодхидхарма казва: „Добрите дела са илюзорни призраци“. Ще повторя, защото това са дълбоки Истини: Добрите дела са илюзорни призраци. Мъдрецът е спасен: и с дела, и без дела. Ако един глупав човек помага много на хората – Мъдрецът не помага. Глупакът продължава да загива и да умира в много прераждания – Мъдрецът е надраснал делата. Ако Мъдрецът ти направи... ти донесе скръб, това е нещо много хубаво; ако глупакът те зарадва, това е нещо много лошо.
Бодхидхарма е Дълбина – и много учени будисти се смутили, защото той е особен. Много просто: Истината не е научна, както някои очакват – никога не е била научна. Бодхидхарма е разрязал на парчета науката и религията. Истината – това е, на което той държи, там вижда Съвършенството. Тука наука и религия нямат никакъв достъп. Тука влизат само Божествени Същества: не научни, не религиозни, не някакви... – само Божествени Същества. Тука най-ниското ниво в този свят – светът на Истината – най-ниското ниво е Чистотата. Тука е Древното Царство на Чистите Духове; от тук почват много степени нагоре. Тук Бодхидхарма те насочва към Дао, поставя те натясно: или избираш Истината, или заблужденията...
Но нека да обясня. Истината – това е Път на огромна, сурова дисциплина, самодисциплина. Ти си я правиш, ти си я избираш. Не чакаш някой да ти я налага: ти започваш да си я изработваш.
Бодхидхарма не говори – той звучи. И тишината му понякога е също звучаща и режеща, поради голямата дълбочина. Вие сте чували: хората казват, че „мълчанието е злато“ – не е така. И рибите мълчат – казва Учителя – но не са Мъдреци. Глупавият човек, и цял живот да мълчи, мълчанието му е шумно. Тука говорим за съвсем друг род Тишина: той е постигнал Истината, и Тя му е позволила да влезе във Висшата Тишина. Там няма дори мълчание... Ако трябва – друг път ще обясня.
Бодхидхарма – за него казват, както и за Лао Дзъ: Сякаш е Дракон... Той е неполиран диамант.
Казва: „Или Истината, или си стой в кармата и в света“. Той признава, че Буда му е Учител, но самият той е такава жестока Преданост, че мнозина са казвали и самият Буда му се чудел – такава Преданост, такъв рядък диамант.
Бодхидхарма е самороден, скала, неразрушим – Истина в тяло. Той излъчва могъщо и чисто Безмълвие... освен ако не те смути.
Той се движи като буря: идва да те разтресе. Тука няма тихо чукане на сърцето, както при Христос – той не чука на вратата на сърцето. Той се различава и от Буда, и от Христос – той е жив Меч. Разбира се, че и Мекотата е Меч, но Бодхидхарма е нещо друго: идва могъщо, като вихър... Понякога идва в живота така и самият Бог. Самият Бог идва и като острота, и като мекота. Самата Истина има в Себе Си огромна острота, за не може нищо нечисто да влезе в Нея.
Когато императорът на Китай го видял – трябвало да има среща – когато го видял, веднага се смутил. (Въобще всичко нечисто, всичко умствено се смущава, независимо дали има причини, или няма – нали... Но качество на ума е смущение и тревожене.) Бодхидхарма бил с една обувка на главата, с другата – на крака. Подход: ако го приемеш така, ще ти разкрие Дълбоки неща... Една капка критика – и ти вече си далече: далече в своите заблуждения, далече от Истината. Искал да каже на императора: „Външно ли ме гледаш?“. Подходът бил такъв... „Приемаш ли ме, какъвто съм? Защото Бог ме е приел, какъвто съм. Ти как ме приемаш?“. Абсурден, той е абсурден, нелогичен – такава е Истината. Самият живот няма логика, той е над логиката – такава е Истината.
И казва Бодхидхарма: „Защото аз дойдох да разруша света в тебе, ума, времето, сътворението“.
Бодхидхарма е странен свят, но много чист, ако го изследваш правилно, и много забулен. И най-малката критика, и ти вече не може да го разбереш – изпуснал си. И Учителя казва: „Ако ти се отделиш само на една стомилионна част от нормата, ти вече не можеш да Ме разбереш“. Тука става въпрос за още по-дълбока мярка.


ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя: Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.
Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години... Контрол! Бодхидхарма наблюдава това, набляга тука. Тука няма никакво „братство“, никакви „житни режими“, никакви „цветни лъчи“. Сам Учителя ми каза, че тез неща са остарели, но за някои хора – просто трябва да правят нещо. Поискаха да изнасям лекция за цветните лъчи. Казах: „Няма да има такава лекция!“. Защото съм разбрал от Учителя: на Дълбокото ниво Истината няма цветове. Това са ограничения. Концентрирай се в Истината! Иначе можеш да се занимаваш с много други странични неща: да гледаш лимец и т.н. – нищо няма да помогне. Скоро в интервюто за вегетарианството, там казах на конференцията : „Нищо не може да измести Любовта към Бога: никакво вегетарианство, никакво чисто хранене... Никакво чисто хранене – нещо друго се иска... Понеже времето е гъсто“. Така!
Най-важната практика е това. Всичко друго е само упражнения, а не практики. Дишане: дишай колкото искаш – това не е практика. Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти. Значи, след тази практика, после – каквото искаш, практикувай: то вече се осмисля и ако имаш нагласа, то вече ще бъде намясто; а иначе си играеш умствени игри и упражнения.
Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.
Неразбиращите търсят познатото; разбиращите търсят Непознатото и така те се хранят с Дао и с Истината. Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос. Всички други практики са игри на този изключително хитър ум. Векове и хиляди години ритуали, тамяни, жертвоприношения – вместо да дадеш себе си в жертва... Учителя казва: „Колиш овцата и казваш: „Няма проблем“, като минава ножът през врата на овцата, но (Учителя казва) когато ножът минава през твоя врат, казваш: „Чакай малко, не е така!“.
Този ум обича всичко, което е без Дух и Душа. Обича да прави какво ли не, само и само да умре човекът и да го излъже. Този ум – това не е философски въпрос; той не е за свещеници, нито за учени, защото всички те са вътре в ума. Умът означава светът и човечеството, падналият Адам. Всички те са в ума и не могат да излязат от него. Този въпрос е дълбоко окултен и същностен, дълбоко вътрешен въпрос. Само Мъдреци и Великоотдадени го овладяват и стават Чисти Духове и Души – освободени Същности. Или, както Атлантите наричат, стават Свободен Вятър. Умните могат хиляди години да говорят за ума – и да не разрешат Тайната на ума. Умът се оказва по-дълбок от тях и те остават затворени в него.
Що е умът? Учителя казва: старовременната змия, Сатана. Не можеш лесно да го надраснеш – това е Херувим. Владее такива потънкости, че хората нямат представа. Само с жестока Преданост към Бога можеш да го надраснеш – и в един момент Бог ще ти позволи да го разбереш. Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

Императорът пита Бодхидхарма:
– Аз извърших много добри деяния: построих храмове, дадох храна за много монаси, пари за преводи на свещени книги и т.н.
Бодхидхарма казва:
– Да разгледаме сега това огромно невежество...
Бодхидхарма само го погледнал и отново го смутил и му казал:
– Че как можеш ти да извършиш тези дела? Ти нямаш Дхарма, ти нямаш Истината в себе си. Въобще какви дела можеш да вършиш?
Бодхидхарма се смеел неудържимо. Императорът се смутил, защото, с голяма свита, нали, той смятал, че ще има царствено посрещане, приятелски разговор. Бодхидхарма е безпощадно честен. Директно му казва на императора:
– Ти наистина си глупак! Ти не си построил нищо, докато не си построил Истината в себе си. Ти нямаш Дао в себе си.
Императорът се потял и пак попитал:
– Тогава, има ли нещо свято, или няма?
Бодхидхарма му казва:
– Няма нищо свято и несвято, има само Истина и Безпределност!
Отново удар срещу тези, които не разбират. Обяснявал съм, че светостта също е грях. Светците са за съжаление – някой път специално ще разгледам този въпрос. И наистина ще го разберете, защото той се обяснява с Божия логика, а не по човешки неща, по човешки пътеки. Така!
– Святост и несвятост са игри на ума, както добро и зло. Ти наистина си истински глупак!
Императорът направо бил смаян. Ако можел да избяга, щеше да го стори, но той никога не бил чувал такова прямо слово... Не бил срещал такъв Учител никога в живота си. Бодхидхарма е аромат от тази Велика Истина – но ако ти не си готов за тази Истина, тогава Тя е мъчение за тебе. Бодхидхарма е Истина в действие, Дух в действие. Той отдавна е минал отвъд ума и всички негови многобройни и хиляди игри.
Императорът го пита:
– С кого разговарям?
Бодхидхарма казва:
– Не зная.
Ще обясня. Понеже Бодхидхарма идва от Незнайното, и затова казва: „Не зная“. Той не идва от знайното. Всички Мъдри Учители от Древността, които познават Бога, те Го познават точно като Незнаен – затова отговорът е много точен.


УМЪТ
(Втора идея за размишление)

Какво ни казва Бодхидхарма за ума.

Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада... Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните...)
Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)
Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри... Тука всичко е обратно на Изначалното състояние, Буда-състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тука има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тука умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тука умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние.
И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.
Коренът на невежеството е нечистият ум и от тука произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване. Защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания.


СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 3)

Ученик пита Бодхидхарма:
– Буда е позволил паленето на тамян?
Бодхидхарма му казва:
– Това няма нищо общо с материалния тамян. Това означава да запалиш Истината в себе си. Защото само така ще изгориш злото в себе си и голямата си нечистота. А с външно палене на тамян, ти си оставаш в невежеството.
И затова Бодхидхарма му казва:
– Запали Истината в себе си, а другия тамян – завържи го, той е фалшива практика.
Но хората и до днес не разбират Мъдростта на Буда, и до днес я тълкуват буквално. Те използват външен пламък и се молят за бъдещи благословения, които никога няма да получат.

Същата глупост е с разпръскването на цветя – и тук въпросът е, според Бодхидхарма: Ти разпръскваш ли Добродетели? Защото, според Буда, тези истински Добродетели никога не увяхват, а вечно цъфтят – и само чрез тези истински Добродетели наистина получаваш много благословии, но не защото ги искаш, а защото си Чист. А пък ако ти мислиш да нараняваш цветята – това е друго невежество, това е друга нечистота на ума. Буда никога не наранява формите на живот, даже и по погрешка. Буда е казал: „Даже и по погрешка да скъсаш цвете, чака те страдание“. Даже и по погрешка! „Как можеш да чакаш благословение – казва Бодхидхарма – когато си донесъл скръб на цветята?“ Същото казва и Учителя: „Когато скъсаш цвете, то ще увехне – след време и ти ще заприличаш на увехнало цвете“. Нищо повече! Когато скъсаш цвете, ти си направил посегателство. Това е нечистият ум – и Бодхидхарма казва: „Ти си вътре в кармата“. Това е достатъчно: едно цвете – ти си вече в карма.

Друг въпрос, който е казал Буда: „Палете светилниците си!“. Буда е искал да каже (обяснява Бодхидхарма): Снабдете се с истинското Познание, съвършено чистото Познание, защото само то осветява Пътя. Светлината на външния светилник никога няма да ти донесе Свобода. Това е един елементарен, прост фенер. Запали в себе си силата на Мъдростта – това е Пламък; а онзи, другият, външният пламък е само дим, пушек и илюзия. С външния светилник, и милиони години не можеш да разпръснеш мрака на кармата, милиони години не можеш да разпръснеш мрака в съзнанията на нечистите умове. Външното си остава преходно... Който е станал Буда, той може да пали светилника, съзнанието в другите хора. Той може да предава Истината на другите – и това е Дхарма, Великият Закон. Така другите стават светилници – и от своя страна, могат да палят други съзнания. Буда е запалил милиони хора. И тука въобще няма нужда от кръщение, защото това е друго невежество. Просто: живот в Истината. Така всичката Светлина се предава.

Буда е казал още: „Да се строят манастири!“. Бодхидхарма обяснява: И това е неразбрано! Но в нечистите умове всичко е мътно... И Бодхидхарма обяснява: манастир означава да си построиш своя собствена, лична дисциплина. Това е идеята за манастира. Това означава, че ако имаш такава дисциплина, не ти трябва външен манастир – ти си вече в манастира, ти си вече в Истината. Ако нямаш дисциплина, и в манастира не си в манастира. Но всички нечисти умове бродят в разни манастири и бродят в суета. И затова Поп Богомил е казал навремето за църквите: „Хитри лисици (за монасите) – скриха се в манастирите, избягаха от света, но нищо не разбраха“.

Идеята за поста: означава една изключителна решителност да преследваш Чистотата. Това е да пазиш ума си от всяко замърсяване – това е пост. Иначе може да гладуваш колкото си искаш – няма проблем, нали, но това нищо няма да разреши. Значи: Трябва да пазиш ума си от всяко замърсяване! Ако не се пречистваш, постът ти е грешен – ти отново оставаш в нечистия ум, в падението. Ако се храниш със заблуди, какъв пост може да ти помогне? Постът не може да помогне за заблудите; за заблудите няма никаква благословия.

Поклоненията също са останали неразбрани – защото поклоненията заслужават само чистите действия на човека. Другото е някакъв фитнес, някакви упражнения: по хиляда поклона, по три хиляди поклона – трагедия. „Който разбира чистите действия – казва Бодхидхарма – той следва Истината.“ А поклоните са от провалените умове. Поклонение означава благоговение и смирение към Истината – това е поклонение. Външните поклони винаги говорят за невежество на ума: тези поклони са пози на света. Разбира се, човек, който има дълбоко уважение и почит, това е малко по-друг въпрос, но той влага сърце, т.е. там няма ум. Където действа чисто сърце, там умът не може да действа. Това суетно мислене означава все по-тежки прераждания. Само различаването освобождава човека от злите деяния. Колкото повече се владееш, толкова повече се очистваш.

И казва Бодхидхарма: „Трябва ли да търсиш смисъла?“. Отново дълбок отговор: „Не. Докато търсиш смисъла, нищо няма да намериш“. Това са друг род философски заблуждения. Но докато очистваш себе си, ти сам ще ставаш все повече смисълът, защото смисълът е твоята Буда-природа. Тя започва от Чистотата нагоре. Има около шест степени, но Чистотата е най-ниската степен на Духовния свят, от тука се почва. Това е смисълът – очистването, твоята Буда-природа. Хората глупаво се занимават с издигането на храмове и статуи, а не умеят да се издигнат в своята Буда-природа, в собствената си Истина, в собствената си Същност.


БУДА-СЪСТОЯНИЕТО
(Трета идея за размишление)

Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход. Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност – Върховна Истина. Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата.
Буда-състоянието е Изначалното състояние, състоянието на Не-произхода. То е преди всеки произход. Тука няма търсене на Дао, даже няма търсене на Бога: има само изчезване, или, както Суфите го наричат, Фана – разтваряне в Бога. Ставаш Изначално Същество: пак имаш независимост, свой Висш Аз, но от съвсем друг порядък, т.е. вече Бог в тебе е Висшият Аз, а не твоят Аз, който е на ниско ниво; говоря за твоя Висш Аз – той е на ниско ниво. Тука говорим за вселяване на Бога, което е много повече от Висшия Аз, и затова Христос казва: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ . Да, там е Истината – в Бога. Така... Има само изчезване, както казах, и разтваряне.
Дао е бездънно и безименно. Произходът има край. Дао няма нито дъно, нито произход – нито начало, нито край. Дао е безкрайно, свободно и независимо. Истината в тебе е по-дълбока от всяко чудо и Тя превъзхожда цялата история на света.
Обяснявал съм: думата история означава падение. Ние сме преди историята като Духове, много преди нея. Точно затова Атлантите изтриват биографията си, изтриват себе си – тъй като те се завръщат, желаят да се завърнат в Истината, а не в някакъв свят. Отказват се от имена, защото един човек има стотици и хиляди имена във всяко прераждане. В края на краищата, кое е неговото име? Кои са неговите родители? Коя е неговата държава? Само едно: Безкраят – това е неговата държава, това е неговата Родина. Там са се завърнали милиони Атланти, милиони Суфи и т.н.
Чрез Истината ти си в Буда-състоянието, в Дао, а от това няма по-голямо чудо. Чудото е бедно явление пред човека на Истината. Твоят напълно очистен ум е твоята Буда-природа. Това означава, че този напълно очистен ум е твоето освобождение. Тук не чакаш „Страшен съд“, не чакаш дори и Възкресение. Ти си в себе си, освободен. Щом имаш Истината и живееш в Нея, не ти трябва друго спасение. Този освободен ум, това е самият Път, Истинският Път, и затова казват: „Що е Татхагата (т.е. Буда, Буда-Същността)? Този, Който от никъде не идва и никъде не отива: Той е винаги в Себе Си“. Той си е Той: това е Древното, Изначално Буда-състояние. В Библията това е наречено и изречено така: „Аз съм Този, Който съм“ .
Що е Буда? Този, който е достигнал Дхарма, Великата Пълнота, Истината. Що е Дхарма, или Истината? Това, Което никога не е възниквало и никога не свършва. Затова Тя се нарича Дхарма, или Най-Великият Закон, Законът на Вселената и Законът извън Вселената. Всички, които не се съобразяват с Него, винаги ще се прераждат в тежки карми – независимо дали вярват в карма и във възмездие: това е без значение.
Умът на Буда – това е Не-умът, т.е. Чистият Дух, Изначалното: така той е влязъл в Безкрая. Дори когато е бил на Земята, той е бил в Безкрая. Той идва с Безкрая в себе си, живее в Безкрая, както Лао Дзъ, и се завръща в Безкрая. Той не е бил в настоящето, защото той е по-дълбок от настоящето: той е бил в Безкрая. Защото, ако ти си в настоящето, а не си в Истината, ти си далече от Дао.
Който практикува Истината, не извършва действия: той извършва Чистота, той извършва Пустота – това е най-висшата практика. Казано по друг начин: Който практикува Бога, няма нужда от никакви други практики – абсолютно никакви други практики.
Буда-състоянието – това е Абсолютно Чисто Съзнание, което не позволява в него да се надигне и най-малкото зло. И Учителя го казва: „Ако в тебе има и микроскопично зло, ти си вече в смъртта“ – това зло може да стане голямо. Там е буден човекът и отвън, и отвътре.
Буда-състоянието е състоянието на поразителна осъзнатост. Бодхидхарма казва: „Аз следвам Този, Който никога не се е раждал, Който никога не е ходил по Земята, никога не е говорил с думи – а с Присъствие“. Него следва той, Истинният Буда – а всичко останало, което наричате „история“, не е нищо повече от сън, който се присънва на спящите хора. Тези, които не са видели Дао, сиреч Истината, в себе си, напразно медитират. Буда-състоянието, например... (Не казвам да не медитират – нека да медитират, но да намалят медитацията до няколко минути и да се посветят на Истината, защото след време медитацията ще ги надхитри. Ще се окаже, че тя няма да им помогне.) Буда-състоянието – това е Изначалният Човек, Чистият Дух. Дали е в тяло, или без тяло – това е Дух. Ако Буда беше казал – някои земни хора, ако го питаха: „Вярваш ли в Духове?“, той: „Ето, аз съм пред тебе!“. Но земният човек нищо не може да види...
Това е Чистият Дух, Изначалният Дух. Той прилича на празно пространство, Той прилича на Безкрая – и затова хората, на такъв човек, се чудят: има ли го, няма ли го. Така е. Хем е тука, хем го няма.
Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания. Буда-състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата. Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но той е бил... такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #79 on: октомври 13, 2017, 03:12:58 pm »
1 август 2017 г.


СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
(Лекция 1)

ИСЛЯМЪТ ЗА ЗДРАВЕТО
(Първа идея за размишление)

СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
Продължение
(Лекция 2)

ИСЛЯМЪТ ЗА ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯТ
(Лекция 3)

МОХАМЕД
Продължение
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Исляма. Казах и в предното интервю, че тези, които разберат Исляма – тероризмът отпада за тях. Въобще, когато едно нещо бъде дълбоко разбрано, отпада проблемът.


СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
(Лекция 1)

Какво казва Ислямът:

Търпеливите ще бъдат щедро възнаградени.
Аллах е Единственият Законодател, Той е Единственият Източник на всяка присъда. (Наистина е така: Той знае всички прераждания, знае точно как да влиза и да действа. Няма друга Правда – нито във Вселената, нито в света – освен Неговата.)
Той е Знаещият. На когото Аллах не е отредил Светлина, за него няма да има Светлина.

Казва Ислямът:

Кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал честно на Аллах и с голяма Преданост? Нуждата да се служи на Аллах е по-голяма от тази нужда за храна и вода. (Това е разбиране, това е Преданост!)
Всяко нещо, което се случва, съдържа поука.
За какво ми е земният живот, ако нямам Аллах в себе си?
Философите и учените нямат никога никаква мисия.
Ако Аллах не дойде в моя живот – моите дела, каквито и да са те, няма да ме спасят.
Повтаряй името на Аллах, докато Той влезе в твоето сърце.
Познаването на Истината е узряване за Тайните на Аллах.
Сърцето на земния човек е руини, а умът му е сметище.
Чистото сърце те води към Аллах, а не краката.
Свободата – това е пълна духовна самодисциплина.
Където свършва моята сила, там започва помощта на Аллах.
Покаянието е срещата на човека със себе си.
Внимавай сърцето ти да не е пробито!
Мярката за достигането на целта е истинската работа – а не религиозността.
Животът е скрита Реалност със строги правила.
Човек не може да спечели Божията Помощ, преди да я е заслужил.
Ако едно нещо тревожи сърцето ти, не го прави.
Аллах никога не напътства съмняващите се, неверниците.
Само Бог знае кое е добро за хората.
Аллах е оставил много хора да си живеят в своите измислици.
Бедата сполетява хората според Волята на Аллах.
Който не вярва в Съдбата, става високомерен и се проваля.
Този, Който отстранява злото, това е Единственият – Аллах.
Търпението е сияние.
Има ли неверник, който да върви в Пътя на Аллах?
Има една скрита Справедливост, която ще подреди всичко. (Всъщност и затова има карма – защото във Вселената трябва да има ред и порядък. Всеки човек, рано или късно, трябва да разбере, че нищо не е случайно, което му се случва.)
Аллах е, Който отнема живота ни – и няма друга сила с такава власт.
Той е, Който дава сила да преодоляваме.
Достатъчно е в сърцето ти да има само една прашинка нечистота, за да изпуснеш целта.
Ако някой човек може да създава, накарайте го да създаде мравка.
Не казвай за нещо: „Аз ще направя това“, без да го е пожелал Аллах.
Благата идват от Аллах – и с тях Той ни изпитва.
Сатана не може да въвежда в заблуждение очистените хора.
Най-добрият джихад е изкореняването на лошите навици.
Помощта произлиза единствено от Мъдрия Аллах.
Сърцата на хората са в Неговите Ръце.
Ако Аллах не те пази, никой друг не може да те пази.
Никой не може да постигне Неговата Мъдрост – освен ако Той не позволи.
Той поразява нечестивите – и Той знае точно как.
Всяка стихия на природата се подчинява на Неговата Воля. (Тука само си спомням – Древният Тот казва: Стихиите са излъчени от Него. Той ги превъзхожда. Той ги е създал от Себе Си, но Той ги превъзхожда, те са Негови слуги.)
Христос – казва Ислямът – ще изчисти Християнството от всички измислици.
Христос е непоклатим. Той не се подава на влиянието на обществото; Той е, Който влияе на обществото.


ИСЛЯМЪТ ЗА ЗДРАВЕТО
(Първа идея за размишление)

Само Той, чрез Своите раби, изработва правилните лекарства.
Чрез пчелите Аллах създава меда за лечението на хората.
Всяко правилно лечение Той го ръководи, Той го държи в Своите Ръце.
Твоята болест може да превърне минутите в часове на поклонение към Аллах.
Болестта е верен съветник, който ни предпазва от скрита, по-голяма беда.
Ти, който си болен, имаш право не на оплакване, а на благодарност и търпение.
В болестите са скрити много Негови сияния.
Има болести, които топят животинските страсти.
За някои хора болестта е здраве, а за други хора здравето е болест.
Чрез търпение временната болест те избавя от други вечни болести. (Затова някои хора изглеждат праведни, но страдат, за да изкупят нещо и в бъдещето и после да бъдат свободни.)
Изтръгни корена на болестта – това е старото безпокойство. (Става въпрос за тревоженето. В тревоженето няма Вяра.) Безпокойството е критика на Божията Милост, това е упрек към Божията Мъдрост.
Най-искреното нещо от благите дела – това е болестта. (Честна, искрена – идва да те научи на правилни неща, без заобикалки. Въпросът е как ще я приемеш.)
Аллах – Той решава лекарството, Той решава изцелението и Той решава дали те да действат, или да не действат.
Най-благородното и благодатно лекарство е Словото. Пази се от словата, които изричаш, защото те могат да те пленят.
Една крачка в името на хигиената е по-важна от сто крачки в името на лечението.
Знание, което не води към Бога, е болест.
Болест е, когато в днешния свят безсрамието се аплодира.
Най-важното за изцелението е Будността и Любовта към Бога.


СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
Продължение
(Лекция 2)

Окончателното решение във всички работи е само в Неговата власт.
Смисъла постигат само тези, които Го познават – тези, на които Той е позволил да Го познават. Той твърдо подържа Избраните Си и в този, и в онзи свят. Той отклонява, които реши, от Правия Път.
Всичко, което се големее, Аллах ще го унищожи.
Който проявява Търпение, Аллах ще му внуши Търпение. Щедър дар е Търпението!
Отказът от лъжата е най-големият и истински пост.
Нито един човек не отговаря за чужди грехове.
Ако някои хора живеят дълго, ще получат вреда – а други, ако живеят дълго, ще получат полза.
Аллах е, Който ни усилва и укрепява с крепкото Си Слово.
Молитвата е по-добра от съня.
Ако не обичаш Аллах повече от баща си и децата си, няма да повярваш достатъчно – ще ти липсва истинска Вяра.
Който не признава Словото на Аллах, той върви към все по-тежкия път на поражение.
Аллах обича усилията на слабия човек.
Ако желаеш за някого Правия Път, но Аллах не го води – няма за такъв човек помощници.
Не можете да пожелаете да изберете Пътя към Бога, ако това не го пожелае Бог: това тръгва от Него.
Той следи сърцата, защото те са носители на намеренията.
Второто Пришествие ще очисти Християнството от всички заблуди. Голямата и гигантска личност на Антихриста е съставена от погрешната християнска и земна вяра. И когато Христос дойде за Второто Пришествие, ще Го познаят само Избраните, а не тези, които Му вярват.
Вярата на Христос в Бога е толкова силна, че никога не се поддава на въздействие. Христос е независим от света. Христос е Правият Път – а не религията. Самият Христос е благодат и честен пример. Христос е роден без баща, а само с думата на Бога: „Бъди!“. Христос ще достигне Своята Старост след Второто Пришествие. И Учителя казва това – Той се подготвя за 25-ия Старец. Няма такава сила в света, която да убие Христос.
Самото Чисто Слово е Месия, защото това Слово е Бог в действие.
Ще обясня що е Словото... Словото – това е Духът на Бога, това е изпратен допълнителен Дух от Бога. Това Слово е Божия възможност, а не човешки неща. Това означава, че Христос е Пратеник на това универсално Слово – казва Ислямът. И Учителя казва: Христос е Дух от това Слово. Той е Син на Бог – Слово. Христос се ражда по непознат начин за хората: без баща; Той е образуван пряко от Бога чрез Слово – ето защо Христос е Слово. Той е Слово вътре в Словото.


ИСЛЯМЪТ ЗА ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)

Срещата с Аллах е най-великата Истина.
Който говори неистинни думи, проваля своите молитви.
Истинното четене е да се научиш да четеш с погледа на Твореца.
Който съумее да се слее с Истината, той става не човек, а Дълбина Божия.
Религията не е още Истина. Тя е велико начално училище за всички хора.
Свойството да се вижда е въпрос на Истинност.
Истината Я знае единствено Той, и само Той решава с кого да Я сподели.
Избраните виждат Истината в съзнанието си, защото сам Той ги докосва с Нея.
Всевишният може да създаде всяко същество без родители.
В света съществува Велика Истина и главозамайващ Порядък, но само Мъдрите разбират това. (Наистина, на всяка крачка – Правда, но само Мъдрите разбират това. Някои мислят, че в света има неправда, защото не знаят как действа Бог и Неговият Замисъл и как Той раздава последствията, които са посети.)
Божието Могъщество е Велика и Преславна Истина, но нашите слаби умове не могат да Я разберат.
При Единство с Неговата Истина, имаме лекота. Във всяка трудност има лекота, има леснина, но само Истината съумява да я види.
Тези, които не са в Неговата Истина, са роби на причините. Той е Истината, Той показва Правдата.
Всички катаклизми говорят за изгубения Път към Истината. Който си мисли, че катаклизмът е случаен, той няма ясна цел в живота, той се е отделил от Истината. Пази се от всичко, което те отклонява от Истината! (Няма да забравя какво ми казаха навремето Държавна сигурност: „Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, повече няма да те преследваме!“. Няма да казвам какво им казах...)
В най-тежките обстоятелства, Ислямът казва: Бъди усмихнат! (Говорим за най-тежките обстоятелства...) Бъди усмихнат – това е човекът на Аллах, това е човекът на Истината.
Нито Любовта, нито Истината могат да бъдат разбрани от простосмъртните и земните хора. Истината е Духовен Извор – нещо, което трябва да откриеш отвътре, защото всичко Истинно всякога е идвало отвътре и от Аллах.
Всички големи затруднения са времена за усърдни, истински молитви, за голямо усърдие.
Той е Съвършената Истина – и Неговата Истина е без недостатък.


МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯТ
(Лекция 3)

Мохамед, наричан още Прекрасният... Да видим какво казва той...

Ако с вас се случи нещо, не казвайте: „Ако бях направил иначе, това нямаше да се случи“, а кажете: „Аллах го е замислил и извършил“ – защото с думата „ако“ започва работата на Дявола.
Този, който се опазва от съмнителното, остава чист.
Не променя Аллах положението на хората, ако те не се променят – ако те не променят своите мисли.
На когото Аллах желае добро, Той го прави Истинно-знаещ.
Когато Аллах възпрепятства нещо, тогава няма насреща даващ човек.
Нито един не знае какво ще бъде утре – освен Аллах. Никой не знае това, което е в утробата на жената, освен Той.
Всяко дете се ражда в естеството си, а родителите му го правят някакъв поклонник на религия.
Доволния от малкото, Аллах го обогатява.
В Търпението – казва Мохамед – е Покоят на сърцето.
Ако не престанеш да лъжеш, Аллах не се нуждае от твоя пост.
Най-добрият джихад е в усърдието по Пътя към Бога.
Достоен човек е само онзи, който е пожертвал себе си за Аллах.
Аллах изпраща изпитания на този, на когото иска да дари благата. Чрез изпитанията Аллах очиства избрания от греховете му и му възвръща Достойнството в Себе Си.
Най-желаното нещо от Аллах е вашето настойчиво усърдие, което проявявате.
Две неща от Милостта на Аллах носят загуба за много хора: здравето и изобилието.
Проклятие пада върху този, който проклина.
Бог в нас е, Който търпеливо понася всичко, включително и страданията, и болестите.
Никой не може да ти даде това, от което Аллах те лишава.
Когато Аллах пожелае някой да умре на определено място, тогава Той прави така, че човекът да има причина да се окаже точно на това място.
Следването на Истинския Път е нещо много по-важно от делата на човека.
За угнетяващите хора Аллах е подготвил тежки съдби и страдания. (Става въпрос за насилващите хора.)
Благата постъпка се извършва от Любов към Аллах, а не поради стремеж към блаженство (блаженство в рая).
Аллах превръща в неверник оня, който се покланя на звездите. (Наистина, никакви звезди не управляват съдбата на човека – никога не са управлявали. Единствен Бог управлява съдбата на човека.)
Аллах познава религиозната лъжа... Защото някои са казвали: „Четях Корана за Твоя Слава“, но Аллах ще ги погуби само с едно слово: „Ти лъжеш!“, тъй като Той чете в сърцата.
Много хора изучават религиозното и научното знание, за да кажат, че са дълбоко религиозни или много образовани – но Аллах е Всевиждащ и знае всичко.
Добро дело е да намислиш зло деяние и да не го направиш.
Това, което ти се е разминало, не е трябвало да ти се случи. Това, което вече се е случило с тебе, не е могло да ти се размине.
Помни: Мъчнотиите се сменят с облекчения.
Ако указът на управляващия влиза в противоречие с Аллах, този указ не трябва да се слуша и не трябва да се изпълнява.
С неприятелите си имай голямо Търпение.
Ако си въздържан, ще заслужиш Любовта на Аллах.
Нито един не е Истинен, докато всичките му стремежи не са в съгласие с Волята на Аллах.
Който си мисли, че в желанията му е Бог, нека да знае, че Бог го е отклонил от Себе Си. Бог не е в желанията – Бог е в Любовта.
Бог строго наказва този, който е изоставил молитвата. Самото изоставяне на молитвата е трупане на наказание.


МОХАМЕД
Продължение
(Трета идея за размишление)

Казва Мохамед:

Аз съм враг на този, който измъчва когото и да е. А на когото съм враг, ще му бъде потърсена сметка в Съдния ден.
(Ще обясня... Мохамед е проповядвал Учението – а тези, които не са го разбрали, те са създали религията. Още нещо – казва Мохамед: Христос е бил роден като Бог, а Мохамед е бил роден като човек, който е познал Бога и Божията Същност. Това всъщност е много по-труден Път – от човек да познаеш Бога; защото Христос е роден като Бог, познава Го като Бог и се връща като Бог. Да се родиш като Бог и да познаеш Бога не е трудно, но да се родиш като човек и да познаеш Дълбоката си Божия Същност, е много, много трудно – казва Мохамед.)
Който няма възможност да се ожени – това го предпазва.
О, Аллах, покажи ми всичко такова, каквото е! (Такива са били молитвите на Мохамед.)
Аллах прави да порасне всяко семе, което сеем. Той поддържа полета на птицата: ако се откаже от птицата, тя се блъска в скалата.
Грубостта е зло. И най-лошите сред злите хора са тези, които са груби.
Казва: Аз съм далече от това, на което се покланяте. Този, на Когото трябва да се покланяте, е Този, Който ме е създал – това не съм аз. Трябва да се покланяте на Бога, а не на Мохамед. Този, който отхвърля всичко, което е против Истината, той прави здрава връзка с Аллах (т.е. този, който поддържа Истината).
Всеки човек поотделно ще дава отчет какво е направил със своето здраве и със своето свободно време.
Любовта е създадена, за да ни озарява.
Езиците не могат да опишат превъзходния Живот на Любовта.
Кой е Аллах? Аллах е Този, Който е обгърнал Вселената със Своята безгранична, Божествена Милост.
Любовта засенчва с красотата си светлината на звездите.
Не отдавай важност на нищо друго в живота си – освен на Аллах.
Оставяй винаги настрана това, в което се съмняваш, и прави това, в което не се съмняваш.
В продължителните молитви има отдаденост, която много и винаги затруднява човешкото его.
Различаването на доброто от злото се дава чрез Откровение. Божията Воля е единствената мярка.
Да се научиш да владееш духовете – това се нарича преуспяване.
Бог е Творецът на всяко нещо и няма нужда от съучастници.
Аллах е Великият Владетел на всичко. Дори Аллах е Великият Владетел на всяко отмъщение: Той го решава. Библията казва: „Ще стане седемкратно отмъщение“. И в Битие се казва още: „Мое е отмъщението“, „Аз ще отмъстя на враговете...“ и т.н. (Т.е. тоз въпрос не трябва да се решава от хората, а от Бога.) Мохамед казва: Днес ви се въздава за това, което сте извършили. Всяко нещо в Бога има мярка. После казва за някои: Поразиха ги злите дела, които те си бяха отдавна извършили.
Загубил е онзи, който е скрил зло в душата си.
Аллах записва абсолютно всичко, което се замисля в дълбините на човека.
Сатана изкушава хората, за да им покаже това, което е скрито в самите тях. Той знае това, което е в сърцата.
Аллах знае това, което е преди събитията и което ще бъде след събитията. Той решава събитията, Той ги ръководи, Той ги изяснява – или Той ги замъглява. Всяко нещо Аллах го е премерил с точна мярка. Каквото е пожелал Аллах за хората, това се случва. Без Негово позволение, и листо не пада. Всяко действие на човека е под Негов контрол и наблюдение, т.е. под контрола на Аллах.
От всяка гледна точка, Аллах е Съвършен.
Когато човешките усилия са без Аллах, те са път към миражите.
Аллах определя и движи процесите в света.
Религията на всички народи е една. Който търси друга религия освен Покорност към Бога, той е от губещите хора.
Пътят на Търпението е винаги светъл.
Искайте от Аллах лек за всяка болест.
Който се моли, Аллах улеснява делата му.
Извършител на всичко е само Аллах и единствено Аллах.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #80 on: октомври 13, 2017, 09:03:34 pm »
5 септември 2017 г.

ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
(Първа идея за размишление)

ТОТ
(Лекция 2)

КОТКИТЕ
(Втора идея за размишление)

ТОТ
Продължение
(Лекция 3)

БОГ
(Трета идея за размишление)


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет.


ЕГИПЕТ
(Лекция 1)

Египет казва: „Само Древността познава Истината“. За древноегипетските жреци важното не е било събитието, а състоянието, т.е. начинът на възприятие. Значи: събитието не е важно, а начинът на възприятие – какво възприемаш. Тези жреци са били от Безупречните, те не са допускали никакви човешки действия: Безупречни Атланти преродени, т.е. никаква съдба. Чрез тази Безупречност жреците са възприемали Силата, която отстранява света. Египетските жреци знаели, че Безупречността отстранявала човешката природа. Те били наследници на Атлантите и затова знаели, че тази Безупречност раждала Свободата.
Египет е бил крепост на Древната Свещена Мъдрост. Свещената Наука е била скрита в пирамидите и в храмовете, за да се съхрани Душата на Египет – затова е било това Окултно знание, херметично. В Египет е било скрито Тайното Учение за Древната Мъдрост – Учение, което не се поддавало на действието на времето.
Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида. Посланието на Сфинкса е било, че Истината е Неизменна и че Тя надживява всичко, всичко преходящо, и че Тя променя всичко, без Тя самата да се променя. Сфинксът охранява много дълбока атлантска Тайна. Сфинксът е Същество на Мистерията, а не на Вечността. Той е наречен на египетски Шешет Анх, което означава Живият Образ: мястото, където човекът се ражда като Бог, т.е. Свещеното място на Първото време. Сфинксът е Изначалното Лице на Мистерията (става въпрос за неговите скрити качества): той се е родил в Древността много преди пирамидите, затова се нарича Пазител. Той е роден от видение отново на същото Божество Техути, или Тот – така нареченият Бог Тот. Техути е познавал Тайната на Бездната, понеже му е било позволено.
Според Тот: Сфинксът е онзи човек, който е станал Божествен проводник на Истината. И пак според него: Истината може да бъде овладяна само тогава, когато станеш част от Нея.
Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание. Очите на Сфинкса не са от този свят – казва Тот – те гледат към Безкрая и никога към света. Те гледат само към едно място – Мястото на Истината.
Сфинксът е също Древно предупреждение: че тези, които не се завърнат в Свещеното си Начало, те ще си останат все човеци, т.е. смъртни същества, скитащи души, същества от старите светове. Ако човекът си останел смъртен, той не можел да отговори на гатанката на Сфинкса и оставал в старото си мислене, т.е. в смъртта: продължава да се преражда. Да разкриеш загадката на Сфинкса означавало да родиш Бог в себе си – мястото, в което човек се освобождава от предопределението и от преражданията.
Има точни методи – в следващото интервю ще обясня как точно се променя съдбата, в следващото интервю в Портала  за съдбата, точно дадено от Атлантите: точен, ясен метод, който наистина променя съдбата, понеже е даден от Безупречните.
Така... В което човек се освобождава от преражданията, т.е. от дългото, безсмислено скитане в смъртта. Сфинксът предупреждава, че който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици, т.е. нищо не можеш да разбереш от такъв човек, какво иска да каже: и цял ден да ти говори – това е смъртен език. Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща.
Да познаеш Сфинкса, това означава да се върнеш в расата на Боговете, расата на Нетерите – това, което казва Библията: „Богове сте!“. Но падналите духове са успели да убедят хората, че са хора, а не Богове.


ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
(Първа идея за размишление)

Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.
Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.
Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната й сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.
Неслучайно една сестра предният път, от София, поиска име за новородената си дъщеря и поиска тя да се казва на Древен Език с името Сияйна Искра – много красиво име, както и да е... Аз й го дадох... Но искам да кажа, че тези Древни думи закодират Пътя на Душата и помагат на Душата да върви точно в този Път, доколкото тя е Търсач.
„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.
Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.
Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.
Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.
Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.


ТОТ
(Лекция 2)

Тот е един от Боговете, които са живели сред хората. Той е несътворено роден, както и Лао Дзъ. Слиза съзнателно, връща се съзнателно. В него няма никакъв свят, защото Безкраят не се ражда: Той само слиза и възлиза.
Трижди Мъдрият е Същност, а не време; той е гост от Безкрая, той е по-дълбок от себепознанието, той отдавна го е надминал, той се намира в Бога и част от него се намира в Абсолюта. Познанието на Бога му е близко и сродно. Станал е Единен и затова му е позволено да странства дълбоко в нещата, и то – в трите свята, и да ги прониква.

Тот е представител на Истината, а не на културата. И затова той казва: „Културата се страхува от Истината“. Подобни неща има и при Лао Дзъ.
Въобще културата е нещо второстепенно. Щом си културен, ти си в опасност. Щом си образован, ти си в опасност. Щом си в Истината и в Бога, ти вече си в Благодатта на Бога; ти вече си в самата Истина и надминаваш културата.
Това означава, че Древността е свързана с Истината, а падението е свързано с културата – някакво догонване, т.е. трябва да станем културни, защото сме паднали... Но това не може да замести никога Истината – както религията не може да замести Любовта.
Защото падението е изпуснало Истината – точно Истината. Истината е дълбоко владеене на себе си, а културата е нещо, което е изпуснало това владеене, и затова е влязло в така наречената съдба.

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е Чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.
Ще обясня. Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.
Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.
Например: Суфи никога не търси постижение – или Даоските Мъдреци: те търсят Непостижение. Искат да живеят само в Бога... И когато Бог чрез тях показва големи способности, те са си на Бога, а Суфи не се интересува от никакви способности. Той иска единствено да има Бог в себе си, нищо друго. Защото способностите са и капани, също и дарбите. И затова истинските Мъдреци не правят грешка. Те търсят контрола, търсят Истината – и Бог се ражда в тях. Те надминават способностите. Един Мъдрец може да лекува, да има такава тайна дарба – и да не лекува. Но ако Бог поиска, той вече действа.

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.
Безумието ще изчезне като мъгла, защото във Вечността ще устои само Истината: всички култури и религии ще се провалят. Но този, който е Истинен, той ще устои, защото – казва Тот – в него работи Разумът на Слънцето.

Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. От Тишината са отронени Синовете на Древния Разум. Синовете са Слънчеви енергии на този Разум. „Тишината може да изрече словото – казва Тот – но словото не може да изрече Тишината.“

Животът става дълбок, когато е насочен към Безкрайни постижения.
Ще обясня. Всички мечтатели се провалят. Самата мечта е нереална. Човекът постига мечтата си и после тръгва назад – или много трудно нагоре. Искам да кажа: Истинската цел е (на стремежа) да има Безкрайно постижение, т.е. мечтата не трябва да е постижима, ако искаш да влезеш в безконечно развитие – иначе попадаш отново в застоя. Всички мечтатели ще бъдат разочаровани.

Учението за прераждането е съществувало още преди потопа. И казва Тот: „Който е разбрал Тайната на Живота, става Бог и разбира Замисъла на Бога“.

Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.


КОТКИТЕ
(Втора идея за размишление)

Говорил съм ви за тях... Тука пак ще кажем нещо за Древните котки.

Тот казва:
Древните котки са дошли от Сириус и са били Посветени Духове от много високо ниво. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са обещали да служат на човека, и затова Бог ги изпраща срещу опасния народ на мишките, да спасят човечеството. Те са умеели да улавят невидимото зло в окръжаващата среда. Умеели са да го издирват, колкото и то да се прикрива.
Тот казва: тези котки са получили от Сириус озарена енергия. Тези котки са били най-големият враг на всички хаотични сили (не става въпрос само за мишките, а за всички хаотични сили), т.е. силите на света и на злото. Злото в мишките се вцепенявало от тях.
Котките са Духове, които са владеели себе си на много високо ниво, както е при Мъдреците, и затова те са можели да владеят неовладените мишки. Мишките са паднали духове – умствен свят, а котките – това е чисто Духовният свят. Казано по друг начин: котката улавя мишката, т.е. Духът улавя ума. Всеки човек трябва да овладее ума в себе си и да го улови, да го направи чист, дисциплиниран и да го превъзхожда. Мъдростта, по друг начин казано, улавя хитростта. Търпението улавя нетърпението.
Тези Духове котки са имали Любов към човека и заради тази Любов им е била дадена допълнителна Светлина, с която да виждат и разбират нещата. Защото с тази Любов към човека те направили скок в Светлината – нещо, което не се е случило при лъвовете, тигрите, леопардите и т.н. Те си имат сила, но те са останали в хаотичната енергия, защото те имали друго мислене и затова тяхната енергия е станала жестока. Същото важи и за жестоките хора, накратко ще обясня: в жестоките хора живеят жестоки животни – и когато човек е много жесток, това са много животни, които той ги носи от миналото си и не може да се справи, освен след много тежки падения и страдания.
Ние казваме „котка“ – но това не е дума, това е Просветлен Дух от Царството на Прасветлината. Именно тази осветена енергия от Светлината е спасила човечеството от мрачния народ на хаоса, и специално – на мишките. Това е древна война между духовете и между синовете на светлината и тъмнината, която някога е била горе; после слиза долу и продължава, срещу духовете на тъмнината и хаоса. И този хаос се е срещнал с тази Светлина на котките и той е бил поразен. Както съм ви казвал: мишките се страхуват дори от статуя на котка.
Тази Светлина е подала ръка на човечеството чрез котките, т.е. Воините на Древната Светлина. Ето защо Египет е строил храмове на котките изключително с голяма почит. В Египет, ако убиеш котка, няма съд за тебе: директно хората те убиват – не стигаш до съд. Така се е почитало това Същество и защото то е било Древен приятел на човека. Впоследствие в Персия (котките са били в Атлантида и в Египет) идват кучетата, но те никога не могат да заместят котките.
Така... Тази Светлина, както казах, е слязла от Сириус, защото там, където оживявала тази Светлина, хаосът умирал – буквално и преносно умирал: и на вътрешно ниво, и на външно. Енергията на хаоса се сблъскала с тази непозната енергия, която освен енергия, била и нещо повече: Дух и Светлина.
Мишките нямали проблеми с хората, дори ги разкъсвали. Не се страхували от крокодили, от лъвове и т.н., но котките за тях са били нещо страшно. Дори и малкото котенце за тях е било голямо бедствие – защото там работи част от Тайната на движението на Нищото.
Тези странни котки били страшна напаст за народа на мишките, а хората по него време (и в Атлантида, и в Египет) пълнели къщите си с тези котки пазители. Светлината на котките сразявала жестокостта и мрачната сила на мишките. Както казах, тогава те са били големи като зайците . Мишките разбрали, че тези котки убийци били по-жестоки от тях, и по-жестоки даже от човешкия род. А човешкият род бил в голяма опасност. За мишките – те разбрали, че за тях нямало надежда. Когато котките слезли, нямало надежда: такъв враг те никога не били срещали. Те виждали примерно: имало големи змии и гущери, но те били за тях нещо второстепенно, даже понякога си играели със змиите. Но само да чуят полъха на котка, ако могат да го чуят и усетят – но както знаете, котката е монах: застава като статуя пред дупката и изчезва в Нищото. А мишките вярват в движението и сътворението – котките вярват в Неподвижността и във Вътрешния Център. Мишката смята, че вънка няма никой, защото, как ще помиришеш статуята?... Излиза мишката и изчезва.
Така... Тези котки за тях били чудо. Те били, освен това – казва Учителя – майстори на наблюдението. Дори и сега: така изчисляват, такава концентрация правят, когато видят врабче, нагаждат се, изчисляват... Това – казва Учителя – е висша математика, която човекът не владее. И Учителя казва: „Те са големи майстори на концентрацията и познават тайната на разстоянията“.


ТОТ
Продължение
(Лекция 3)

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания. И затова много хора питат: „Има ли душа?“.
Развитие има – казва Тот – само чрез Душата, защото тя е Свещеният Път, тя е Извор извън Вселената: Душата е по-дълбока от Вселената. Само Душата е тази, която може да изпълни пространството с Любов. Без Душа, светът щеше да бъде прекалено дълбоко, мъртво място.
Само който има Душа, може да спасява души, защото Душата е слязлата Любов; тя носи в себе си Пълнотата на Бога, Пълнотата на Любовта. Душата спасява чрез Съкровена Любов, защото човешката любов е мъртва. Тот казва: Сферата на Бога е чистата и истинска Любов. Тот говорел много просто и затова жреците го наричали Господарят на Свещените думи. Казва: Само силата на Любовта привлича Всемогъщия Бог.

В тази връзка, за малко ще се отклоня. Индианците имат едно лечение, за което казват: Ако ти обикнеш човека като Душа, само тогава можеш да го лекуваш... Само ако имаш голяма Любов към него. И когато насочиш цялата си Любов, няма по-изцеляваща енергия. После, каквото и да стане, този човек ще се възкачва и ще се възражда. Цялата Тайна на лечението е (догодина ще ви говоря за индианския метод по-дълбоко) тази изключително концентрирана Любов, за която няма никакви прегради.

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход. Човешката любов и човешката религия никога не спасяват. Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, тя е Душата на Любовта – и от там се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, която реално ни очиства.
След време ще ви говоря за дълбоката Любов, дълбинното чувство на Любовта, Истинската Любов, която няма нищо общо с човешката любов, с религиозната, дори и с Ангелската. Там има нещо много по-дълбоко в човека, ако той успее да я зароди в себе си. Това е наистина Живата Вода, която се търси.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.
Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост. Казвам това, защото някой път умът иска да имитира преданост, иска да стане предан, но той няма качествата на Душата. Умът е знание; Душата е Любов. Тази истинска Любов разкрива и истинската Любов на Бога към нас. Защото тази истинска Любов е Диханието на Бога: в нея Бог обича Себе Си – и само чрез тази истинска Любов ние ставаме дълбоко виждащи. Това няма нищо общо със сляпото ясновидство и с астрологията – нищо общо, защото Мъдростта работи в съвсем друго измерение. Само чрез тази истинска Любов ние навлизаме в Бога. И Тот казва: Това, което си направил с истинската си Любов, това е твоето бъдеще в Бога. Само чрез тази истинска Любов получаваме виждащ, Слънчев Разум, защото този Разум може да оживява единствено в Любовта.

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.


БОГ
(Трета идея за размишление)


Той е съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите ги е открил, а несъществуващите ги е скрил в Себе Си.
Познанието на истинския Бог – казва Тот – е Тайната на Тайните. Който е видял Мистерията на Великия Бог, той е загубил всичките си предишни мнения. Той вече няма мнения, той вече има Мъдрост.
Виделият Бога е изумен за цял живот в пълния смисъл на думата – изумен за цял живот в пълния смисъл на думата. Чистият не живее във външното време; той живее във времето на Бога, т.е. той живее във Вечността и в Безкрая.
Който е видял Бога, той е видял нещо повече от нефер, т.е. той е видял нещо повече от красотата, защото красотата е красота само когато живее в Истината – иначе красотата не е красота.
Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога. Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.
Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.
Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.
Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.
Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог се е отдръпнал. Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени... но има причина. Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.
Любовта към Бога ще те научи на всичко.
Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство. Съществува вътрешна Вселена в Бога: тя е по-реална от външната, тя е в по-вътрешно пространство в друго измерение. Събитията на живота се случват във вътрешното пространство, а после излизат навън във времето, т.е. в събитията има други скрити вътрешни събития.
Бог е нашият живот – ние нямаме живот. Когато Бог живее в нас, и ние живеем. Ние живеем толкова дълго, колкото Бог живее в нас. Събитията в живота – това е действащият, Единствен Бог.
Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50 %, те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75 % – друга подготовка. Тот е от тези, които тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци, както казах – една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят за бъдещето.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 252
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Елеазар Хараш, лекции
« Reply #81 on: октомври 20, 2017, 04:22:59 pm »
3 октомври 2017 г.


Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Чистия смях, но преди това – една кратка лекция ще ви изнеса за един Старец: да видите какво представлява един Старец, как живее, какво представлява като Същество. В случая става въпрос за Лао Дзъ. А догодина, ако Бог е казал, юнската лекция е посветена на Него и на Дао. Днеска ще бъдем малко по-кратки – и после минаваме на Чистия смях.


ЛАО ДЗЪ


Лао Дзъ е Човекът, дошъл от Никъде, от Нищото, и затова биография за Него няма и не може да се пише. Разбира се, изследователите много мислят какъв е, как е, от къде е, но те нямат методи да изследват Неизвестното, тъй като Лао Дзъ е извън мярката: Той е по-реален от реалността – това ще разберем. Така че ще говорим за не-биографията на Лао Дзъ, на Стареца.
Дао и Лао Дзъ са Вечни и извънвременни, Те са Единни. В по-дълбокия си смисъл, Те са Безкрайни. Те са Единни и взаимно се пораждат.
Дао и Лао Дзъ не допускат грешки, но хората допускат и затова те Ги наричат „тъма“, тъмнина. Но тази „тъма“ за Лао Дзъ и за Дао е Великата Яснота. Те се намират в място, което хората не разбират: Те живеят в Мистичната Тъмнина, казано по друг начин – Мистичната Скритост. Защото тя Им е близка, но тя не е близка на хората, и затова хората Ги наричат „Тъмните“. Дао и Лао Дзъ се съхраняват в тази Тъма, но хората не умеят да се съхраняват в нея. Хората не ценят тази Тъма и затова те нямат Яснота.
Дао и Лао Дзъ не се хвалят с богатство, защото Те са Вечни, Изначални и Безкрайни. И затова Лао Дзъ казва: „Аз съм подобен на отказал се от всичко“. (Тогава имаш всичко наистина.) Дао и Лао Дзъ не се съединяват с богатството, а с Изначалното – и това се нарича Съкровената Благодат.
Лао Дзъ се храни с Дао – Изначалната Храна. Точно това е „Хлябът Насъщний“, но Бог трябва да ти е позволил да се храниш с Него.
За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; Той е Човек извън мярката на света. Той е бил всякога далеч от световете и сътворението – абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието Му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло. Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия. В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре. Лао Дзъ пребивава в Чистота (става въпрос за Абсолютна Чистота!), наречена по-късно Недеяние. Лао Дзъ е Същество, странстващо в самото Себе Си, в Своите Дълбини; Той никога не е бил същество на света. Той е Вечен Странник без пристанище. Той е Същество на Мистичната Мъдрост. Само Мистици могат да Го изследват, защото те имат методи за изследване на Скритите неща. (Същото важи и за Орфей. В по-следващото интервю, (не следващото, за числата), ще говорим за Орфей – кой е живял в Орфей. Разбира се, траколозите ще се смутят, защото Орфей почти го няма: съвсем друго Същество живее в него.)
Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал. Той е едно Велико Освобождение: Той е независим от тези неща, Той ги превъзхожда. Лао Дзъ е Древен и затова Преданието Го нарича Старото момче. Още когато се е родил, са Го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца; т.е. още от момче, Той е Стар. Това се знае отдавна. Слизайки в този свят, това Божество, този Старец не се среща с тази външна реалност, защото за Него тя не съществува. Той се среща със собствената Си Бездна, с Дао, със собствената Си Дълбина, със собствената Си Безкрайност – и това е мястото на Единството с Дао. Когато съм в Дао – казва Лао Дзъ – когато съм в Дао, узнавам Истината и затова не Я търся. Той няма нужда да търси Истината – Той е в Дао, Той е потопен в самата Истина.

Догодина ще говорим повече за Него. Сега минавам на Чистия смях – последната лекция; следващата – на 3 април.



ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)

БИСЕРИ
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 2)

БИСЕРИ
Продължение
(Втора идея за размишление)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)


ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)

Въпрос към Радио Ереван:
– Какво би търгувала България, ако би сключила договор със Сахара?
Отговор:
– Ако България, по ирония на съдбата, се намираше в Сахара, щеше да изнася тонове вода и да купува пясък.

Стар рибар учи младите рибари как да се пазят от комарите:
– Хубаво се натривате с червено вино, после се посипвате със ситен пясък – и комарите кацат, напиват се и почват да се замерват с камъни, и така се избиват един друг, и вие се спасявате.
(Както виждате, човешкият опит може да продължи така хиляди години...)

Терорист на ИРА се появява пред райските врати и свети Петър излязъл да го посрещне – и като го върнал, му казал:
– Не мисля, че можеш да влезеш!
На което терористът от ИРА му отговорил:
– На кой му е притрябвало! Но имаш 20 минути да си вземеш багажа и да бягаш, докато бомбата не е избухнала!

(Мисля, че съм ги казвал някои, понеже станаха около 60 хиляди – и затова може да се случи някой път да повторя…)

Сутрин е. Хотел. Капитанът става с ужасен махмурлук, поглежда през прозореца и вижда пустиня, камили и зебри и казва:
– Щурман, къде сме?
– В Африка.
– И как доплавахме дотук?
– Не сме плавали, ние долетяхме.
Капитанът:
– Леле! Аз и пилот ли съм бил?!

Един лъв и един бик си пиели бирата. Станало вече късно, лъвът си погледнал часовника и казал на бика:
– Виж какво, аз си тръгвам, стана късно… Защото жената пак ще ми трие сол на главата!
Бикът му се подиграл:
– А бе, как може такова нещо! Нали уж си лъв – царят на животните, а те е страх от една жена! Виж ме мене: пет пари не давам!
Лъвът казал:
– Да, ама моята жена е лъвица, а твоята – крава.

Две мравки разговарят философски. Едната пита:
– Вярваш ли в прераждането?
– О, да, вярвам!
– И тогава, ти в какво би искала да се преродиш?
– Искам да се преродя в мравояд.

Семейство си купува нова кола. Бащата качва 6-годишния си син, за да го повози. След завръщането малкият се хвали на майка си:
– Беше много хубаво! По пътя изпреварихме: трима идиоти, седем говеда, петима глупаци, петима катаджии, деветима мъртъвци и три маймуни.

Срутва се голяма новострояща се сграда. Започва разследване, викат строителите:
– Вие сте виновни! Всичко се срути! Загинаха хора!
– Не, не сме ние! Тухлите са виновни!
Викат тухлите:
– Какво направихте вие, тухли такива?! Заради вас всичко се срути!
– Ние не сме виновни, циментът не ни задържа!
Викат цимента:
– Как може така да ни подведеш?!
Циментът казал:
– Че мене изобщо ме нямаше!

Разболях се от хрема, купих си лекарство и чета: „Странични ефекти…“ (И ги изрежда.) „Сънливост, болки в очите, шум в ушите, гърчове, нервност, безсъние, суха уста, повръщане, депресия, гастрит, запек, мигрена...“. Седя, седя и си мисля: „Мога и с хремата да си живея!“.

Глас по високоговорителя в самолета:
– Уважаеми пътници, добре дошли на борда на най-модерния самолет в света! На първия етаж има три луксозни ресторанта, на втория има пет тенискорта, на третия може да поплувате в някой от седемте басейна; на четвъртия етаж са залите за боулинг и дискотеките... А сега, моля ви, затегнете коланите, защото нашият пилот ще се опита да вдигне цялата тази простотия във въздуха…

Вечерта преди изпълнението на присъдата, палачът отива в килията на осъдения да си поговори с него:
– Виж какво, на тебе утре главата ти пада – и така или иначе, ти си труп. Утре, като те питат какво е последното ти желание, защо не кажеш да ми повишат заплатата?


БИСЕРИ
(Първа идея за размишление)

Американски геолози откриха, в хода на техните изследвания на земните недра, че над техните залежи се намира някаква си арабска страна.

За някои е по-лесно да направят семейна сцена вместо салата.

Гледа се една жена в огледалото и си казва: „Така му се пада на моя мъж!“.

Питат една баба какво е Пенелопа. Тя казва:
– Кръстили са я на баба Пена, дето й лопа дъската.

– Как разбра, че онази мечка е стръвница?
– Ами по погледа: гледа също като жена ми.

Ако открия щъркела, който ме е пуснал в България, ще му оскубя перата!

Внуците на доктора вече три месеца не могат да прочетат завещанието.

Между актриси:
– Защо се гримираш?
– За да изглеждам по-добре.
– А защо не изглеждаш?

Лалето е красиво цвете, което прилича на чашка за ракия.

– Какво работиш?
– Нищо.
– А в кой театър?

Полицай пита двама скитници – към първия:
– Ти къде живееш?
– Никъде.
Към втория:
– А ти?
– Съседи сме.

Ако съумееш да сложиш подкова на бълха, после много лесно ще я уловиш с магнит.

Духът му се сля с материята и счупи тапицерията.

– Кажи ми откровено: изглеждам ли ти на петдесетгодишна?
– Въобще не. Но виж, може би преди двайсет години – да.

Хванали папагал и го сложили в клетка. Той се развикал:
– Искам да се видя с адвоката си!

„Моркова или живота!“ – крещеше заекът, заплашвайки снежния човек със сешоара.

– Записах жена си да тренира карате.
– И как е сега?
– Ами почнах доста по-добре да готвя и да чистя, даже и почнах да пера.

Защо мъжете не могат да се разболеят от „Луда крава“? Защото всички мъже са свине.

Никога не се отричай да правиш това, което не умееш.

Всичко, което имам, съм го откраднал. Само две неща си купих: дипломата и шофьорската книжка.

Жизненият опит не е нищо друго освен пътеводител в проблемите.

Най-лошото, което можеш да пожелаеш на един микроб, е „Много здраве!“.

Няма да допусна да умра! Не искам още веднъж да преживея надгробната реч, произнесена на моето погребение.


ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 2)

Гордея се с двама души: Гагарин и Нютон. Единият се е опитал да избяга от планетата, а другият доказал, че номерът няма да мине.

– Ало, Народното събрание ли е?
– Да.
– Искам да попитам: какви са условията да стана депутат?
– Ти луд ли си?!
– Добре де! Има ли и други изисквания?

Двама наркомани се качили на един небостъргач, погледнали отгоре и единият попитал:
– Братче, високо ли сме се качили?
– Ами, ако паднеш от тука, сигурно ще летиш пет дена.
– Ами, ако наистина падна, дали ще умра?
– Ами сигурно: това са пет дена без храна и вода!

– Жена, стягай се – изгубих те на покер!
– Как така?
– Не ми се говори, направо ми се реве! Замалко и заплатата да загубя! Добре, че спрях навреме.

В магазина за месо влиза една жена и започва дълго гледане на патиците, около час, с голям интерес. На продавача му писнало и попитал:
– Госпожо, за да Ви помогна с избора, ми кажете: Вие тая патица ще я ядете ли, или просто търсите сродна душа?

Звъни свекървата на снахата и пита:
– Как е моят синковец?
– Ами, как е: яко пие ракия, скита по жени, а пък мене ме бие.
Свекървата казала:
– Слава Богу, че не боледува!

Жена се опитва да събуди забравени чувства в мъжа си:
– Скъпи, какво ще направиш, ако сега започна да се давя?
– Ще изтичам до града да повикам помощ!
– Но градът е чак на 5 км от тука!
– Скъпа, за тебе щях да тичам до края на света!

Два призрака се разхождат из стар замък. Изведнъж нещо по стълбите започва да скърца. Единият призрак подскача от страх и се скрива под другия. Вторият призрак се обръща към него, потупва го по рамото и му казва:
– Стига бе! Ти да не вярваш на тези приказки за живите!

Мъж отива при доктор и казва:
– Докторе, всяка нощ се въртя в леглото: на едната страна, после – на другата, и не мога да заспя!
Докторът с безразличен глас казва:
– А пробвахте ли да заспите, без да мърдате?

Мъж оставил колата си на паркинга пред блока, като на предното стъкло сложил бележка: „Резервоарът е празен, касетофона го няма, двигателя го откраднаха“.
На другия ден намерил друга бележка: „Тогава, за какво са ти гумите?“.

Мъж учи жена си да кара кола. След доста опити, най-накрая казва:
– Добре, най-после паркира правилно, само дето не е в нашия паркинг.

Двама пияни наблюдават един паметник. Единият казва:
– Този е Галилей.
– Галилей ли? Какво ли е направил?
– Открил е, че земното кълбо се върти.
– Значи е бил наш колега. Ние отдавна знаем, че Земята се върти.

Говорят си две човекоядни акули:
– Не обичам водолазите! Те имат вкус на гума. Това се търпи, но след това по цял ден имам киселини.
– Много си задръстена! – казала другата акула. – Водолазите трябва да се обелят преди ядене.

Двама наркомани спорели:
– Това там, горе, е Слънцето.
– Не, това е Луната!
 – Не, Слънцето е!
– Това е Луната!
Минавал един човек и те го питат:
– Извинете, сър, това горе Слънцето ли е, или Луната?
Човекът казал:
– Много съжалявам, не съм от този квартал!

Попитали Настрадин Ходжа:
– Как да стана дълголетник, как да живея дълго?
Настрадин Ходжа казал:
– Много е лесно: промени си датата на раждане.


БИСЕРИ
Продължение
(Втора идея за размишление)

– Разбра ли, че май ще живеем 1200 години?
– Олеле, майчице! И защо лошото все на нас се пада!

Моят прапрадядо дошъл в Америка да търси свободата, но не я намерил, защото прапрабаба ми дошла със следващия кораб.

Абе няма ли да го хванат тоя Рихтер най-накрая, дето все се тресе? Абе аман от земетресения!

– В неделя бяхме с татко за риба.
– И хванахте ли нещо?
– Не. Рибата се беше скрила под водата.

Двама мъже си говорят:
– Моята жена е ангел!
Другият отговорил:
– Бе тя и моята не е човек!

Вчера в килията се обеси рецидивистът Иванов. Той беше осъден на 10 години четене на произведения на съвременни български автори.

– Ти нали си сомнамбул?
– И какво от това?
– Защо по време на разходката не поправиш керемидите?
(Един ремонт…)

Луд моли друг луд да му даде няколко лева, за да се повози на въртележка.
– Защо ще влизаш в излишни разходи, когато Земята и без това се върти?

Лекар преглежда луд:
– Дай си пулса!
Лудият казва:
– Ами как ще ми го върнеш после?

Две змии си говорят:
– Абе отровни ли сме?
– Не знам. Защо питаш?
– Току-що си отхапах езика.

– Докторе, съвестно ми е, че Ви викам в този късен час!
– Не се притеснявайте, и без това тука, в съседство, имам още един пациент. Така че с един изстрел ще мога да убия два заека.

Познат пита начинаещ пчелар:
– Ти доволен ли си от своите пчели?
– Да. Мед може и да не дават, но съседите ми вече са нажилени и изпоядени.

В аптеката:
– Може ли някакво лекарство?
– Какво лекарство?
– Ами препоръчайте ми някое по ваш избор.

– Погледни към небето, нагоре. Виждаш ли онази звезда, там? Тя се нарича Голямата мечка.
– Не знаех, че и на небето има зоопарк.

Надпис на врата:
„Кучето е приятел на човека, но не на всеки човек“.

– Да знаеш как ми се карат ски! – казва стоножката.
– Ами карай!
– Да, но докато си сложа ските, лятото вече е дошло.

Катаджийска кола се забива в дърво, от нея излизат двама полицаи. Единият казва:
– Браво! Толкова бързо никога не сме били на мястото на произшествието!

(Една случка – бисер.)
Една жена била много лош шофьор: тука се удря, там се удря, навсякъде се блъска... И най-накрая на GPS-а му писнало и казал:
– Виж какво: карай 50 метра, завий надясно и там спри. Аз слизам, ти продължаваш!


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)

Не стига, че съм възрастен и болен, ами съм и българин!

Застоят се движи по-бързо от развитието.

Защо ни е уредено общество, когато няма да има за какво да мечтаем?

Дълголетието на българина не се дължи на киселото мляко, а на неговия инат.

Българите са щастлив народ: успяха една хайдушка песен да пробутат в Космоса.

След смесените чувства идват несъвместимите чувства.

Повечето от търсещите себе си си играят на криеница.

И при 42 градуса температура, болното его си остава живо.

Влюбването до уши прави мозъка излишен.

Ела на себе си – и ще ти стане по-тежко.

Ако се затвориш в себе си, някой може да ти смени ключалката.

Опознай себе си… за да се уплашиш.

Големите любовни истории започват с шампанско и завършват с билков чай.

И бездушният е способен да бере душа.

От всяко дърво свирка не става, но политик – може.

Как да ти вляза в положението, като няма свободно място?

Гледам много надалеч, но нищо не виждам.

С жената се разбираме много добре: почти не се виждаме!

Как да се позная, като всеки ден съм различен?

Някои са учили медицина, за да вземат по-бързо здравето на другите.

Това, че понякога се питам: „Ами сега – накъде?“, не означава, че ще тръгна във вярната посока.

Ако човешката злоба беше атомно гориво, проблемите на енергетиката щяха да се решат завинаги.

Не се влюбвам в себе си, понеже не срещам взаимност.

Колата ми харчи 6 на сто, жена ми харчи 100 на сто.

От време на време мразя себе си, а другите ги мразя по всяко време.

Докторът ми предписа лекарства за 100 лева – и веднага оздравях, преди да ги купя.

Разведох се със себе си поради несходство с характера ми.

В началото беше словото, а накрая е опелото.

Здрависването е размяна на вируси. Сигурно затова японците се кланят един на друг.

Има неща, които са вредни за вашето здраве. Едно от нещата – това сте самите вие.

На медицинската сестра й зачислиха микроскоп, с който да си гледа заплатата.

Невежеството е като Космоса: постоянно се разширява.

На някои още с раждането им е заложено да им липсват първите седем години.

Няма нужда да пращаш някого по дяволите: просто го прати да гласува.

Чака ни добро бъдеще – само не знам къде ще ни причака.

Някои наричат глупостта си „разлика в мисленето“.

Да останеш невежа – и за това се иска сила на характера.

За любовта се пее много, защото не е за разправяне.

Когато медицината е безсилна, спасение дебне отвсякъде.

Има клюкарки, които знаят и бъдещите клюки.

Кой казва, че съм загубен? Вече си имам GPS!

Искам да направя рекламация на живота си: пробутали са ми менте.

Който пее, не знаеш какво ти мисли.
(В миналото е било „Който пее, мисли добро“ – сега не се знае какво пее и какво иска да каже…)

Толкова много дългове имаше, че избяга в другия свят – и там живя много дълго.

Ако знаеше колко хубави приказки щe кажат за него, нямаше да умре.

Когато съм раздвоен, ям за двама.

Съпрузите имаха една и съща гледна точка: гледната точка на съпругата.

Времето лекува... стига да не ти е минало времето!

Скромен съм, но не ми личи.

Поради мъгла в главата, полетът на мисълта се отлага.

Мисля – значи не ставам за депутат.


СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)

Да живееш до 100 години със 100 лв. пенсия, доказва, че гладът е лечебен.

Не хвърляйте бисери на свинете – получават разстройство!

Теорията, че сме произлезли от маймуните, не е вярна, защото маймуните не пият кафе.

По-скоро вярвам в любовта между русалка и акула, отколкото в демокрацията.

На всички не мога да угодя – затова угаждам само на себе си.

Готов съм да легна, но само в Ноевия ковчег.

Учеше се от грешките на другите, но си трупаше и свои.

Всеки се самозаблуждава според възможностите си.

У човека има неизчерпаеми резерви на неразкрити недостатъци.

Пренесохме от чужбина положителния опит. Сега се чудим какво да го правим…

Както е тръгнало, правителството ще поиска оставката на народа.

Мързелът няма почивен ден.

Здравите умират от болести, а болните – от лекарства.

Той имаше много камъни в бъбреците и един камък – на шията.

Ракията е складирана в кръвта му – ще си я вземе в другия свят.

Отмениха смъртното наказание, но остана наказанието да се живее.

Минаха по „моста на въздишките“ и стигнаха до „стената на плача“.

Цените са европейски, заплатите са африкански, мечтите са американски... а животът е български.

Светът е малък – няма място за по-големи трагедии.

Опознай роднините си, за да намразиш родината си.

Понякога в главата ми идват такива мисли, че ми идва направо да ги арестувам.

Еврика! Открих нови слабости в себе си!

Всичко, което съм изгубил през живота си, го оставям на идните поколения.

Съществувам – да му мислят другите!

Сам съм си достатъчен, за да мога да скучая. Други досадници не ми трябват!

Щом мечката е в гората, значи, и кожухът й е в гората.

Свалете този, който се е обесил: стига се е люлял безплатно!

Ето го триединството: първо – глупави усилия; второ – голям апетит; и трето – тежко безсъние.

Ехидната усмивка казала на щастливата усмивка: „Изглеждаш ужасно!“.

Удареният от гръм – ударен ли е, или е гръмнат?

Късметът действително е сляп, щом не ме вижда.

Не е вярно, че съм влюбен в себе си – аз направо се обожавам!

Пази ни, Боже, от глупаци, които са готови да дадат най-доброто от себе си!

Когато гледам миналото си, се ужасявам; когато гледам бъдещето си – направо ми се умира; а настоящето – направо не го искам!

Не беше самотен, защото все спореше със себе си.

Откакто се ожени, започна реално да вижда „летящи“ чинии.

Трябва да ми плащат „вредни“ – вече осем години живея със себе си.

Работим с 5 % от мозъка си. Представете си колко глупости щяхме да сътворим, ако работеха и другите 95 %!

Стоножката се замислила: „Какво ли прави седемдесетият ми крак?“.

Селянин между двама адвокати е като риба между две котки.

Не му стигнаха парите за предписаните лекарства… и това го спаси.

При сключването на брак, любовта не е задължителна.

Влезе му муха в главата – и си заживя там.

Всички емигрират при Дядо Господ.

При среща младите говорят за любов, а старите – за рецепти.

Вдигнаха пенсията ми с един килограм розови домати.



АУМ
Бог ми напомня за себе си. Постоянно.